Европейски космически компании бягат към САЩ - защо и как това може да спре?

[SAlexandrov]

Как може да спрем бягството на европейските космически компании към САЩ?

На снимката: европейската ракета „Спектрум“ на фирмата Изар. Photo credit : Isar Aerospace

19 февруари 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. В днешните времена, когато все по-често си говорим за необходимостта от технологичен суверенитет и по-голяма самостоятелност на Европа от американските технологични услуги, трябва да обърнем внимание и на един друг проблем. Много европейски космически компании не успяват да надраснат своята начална (т.е. „стартъп“) фаза и когато останат без средства, на помощ се притичват американски инвеститори – под условието да се преместят в САЩ. Проблемът е толкова сериозен, че някои експерти в индустрията го наричат „изселването на космическите стартъпи“.

Подробен материал по темата написа анализаторката Тереза Пултарова за уебсайта Суперклъстър.

Пултарова ни напомня как през последния четвърт век младите космически компании (т.нар „нюспейс“ фирми) трансформираха космическия отрасъл на САЩ, защото успяха да създадат услуги, които са много по-евтини и по-бързи от тези на старите агенции и корпорации. Топ 3 фирмите са СпейсЕкс, Блу Ориджин и Планет Лабс. Понастоящем СпейсЕкс е отговорна за повечето космически изстрелвания и се оценява на $800 милиарда. Макар че основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин се развива по-бавно, тя се оценява на $100 милиарда. Фирмата Планет Лабс, която революционизира спътниковия отрасъл със своята флотилия от околоземни спътници, се оценява на $7 милиарда. Има и много други компании.

Но в Европа, подчертава анализаторката, има само една-единствена фирма-еднорог, чийто капитал се оценява на милиарди. Това е финландската компания ICEYE на стойност €2.4 милиарда. Тази компания бе основана през 2014 г. и понастоящем е най-големият световен оператор на спътници, оборудвани със синтетично-апертурни радари. Тоест те могат да наблюдават Земята денонощно, дори и през облаците. На второ място Пултарова посочва българската космическа компания EnduroSat, която произвежда софтуерно-базирани спътници и се оценява на €200 милиона.

Но като изключим ICEYE и EnduroSat, най-често споменаваните имена на европейски космически фирми са ракетните разработчици Изар, PLD и RFA. Те обаче все още не са доказали, че могат да отговорят на очакванията. Съществува голям шанс не всички от тях да оцелеят. Тереза Пултарова даде за потенциален пример британската фирма Орбекс, но между писането на нейния материал и днешния ден фирмата вече обяви, че прекратява дейностто си – т.е. примерът за провалена компания е напълно уместен.

Какво не е наред с Европа? През 2020 г. в Мюнхен, Германия, бе основана компанията за рисков капитал Alpine Space Ventures, като един от съоснователите ѝ е Бълънт Алтън, който допреди е работил в СпейсЕкс. Задачата на Alpine е да инвестира в млади европейски стартъпи. Той подчерта, че докато в САЩ, където държавни агенции като НАСА, Агенцията за космически разработки и Департментът по отбраната подкрепят младите предприятия, в Европа традиционно липсват такива клиенти, които са критично важни за израстването на отрасъла.

Една от фирмите, които е научила по трудния начин, че Европа не предоставя гладък път към успеха, е Mynaric. Тя води своите корени от Немския аерокосмически център. Описвана като един от най-напредничавите стартъпи в Германия, наскоро бе принудена да приеме предложението да бъде изкупена от американската фирма Рокет Лаб след като остана без пари. В случая обаче тази компания е създадена преди 15 години. При нея основният проблем е, че тя е започнала да създава лазерни терминали от самото си начало – но докато днес лазерните комуникации се използват на „Старлинк“, на Амазон „Лео“ или на китайските мегагрупировки, то през 2008-2009 г. тези услуги още не съществуват. Има ги и тези случаи, при които таймингът е лош – създадеш технологичен продукт, който е добър, но времето му още не е дошло. В началото Mynaric успява да набере средства от ангел-инвеститори и фондове за рисков капитал, най-вече в Германия, но тези пари не са достатъчни за мащабирането на производството. Нужни са още €50 милиона, ето защо инвеститорите препоръчват на фирмата да излезе на борсата. Просто няма други варианти – програмите в Европа, било то към Европейската космическа агенция или към Немския аерокосмически институт, могат да осигурят няколко хиляди, но не и милиони евро.

По това време в САЩ се появяват спътниковите мегагрупировки – първоначално те се възпримат като научно-фантастична мечта, но бързо стават реалност и се превръщат в следващия голям тренд в областта на телекомуникациите. Mynaric бързо се сдобива с клиенти – но Йоаким Хорварт, техническият ръководител на фирмата, забелязва нещо интересно. Продуктът се изкупува по-скоро от американски, а не от европейски клиенти.

Компанията открива дъщерно дружество в Калифорния, но все още успява да поддържа производството си в Европа. Накрая през 2024 г. некачествено произведен компонент, който не може лесно да бъде подменен, води до отлагания. Понеже Mynaric е публична компания, тя трябва да обяви затрудненията си в общественото пространство – а именно, че ще произведе една трета от прогнозното количество продукт. Това пак е много голяма бройка, дотогава другите конкуренти са успявали да произведат максимум едно-две изделия за неимоверно по-висока цена. Но очакванията на пазара са различни и акциите се сриват.

Точно в този момент калифорнийската Тихооканска инвестиционна управленска компания изкупува дяловете на Minaric и сега препродава фирмата на Рокет Лаб. Правителството на Германия ще трябва да одобри сделката. Ръководството все още се надява, че ще успее да съхрани звеното си на европейска почва, но фактът си е факт: сега предприятието ще стане собственост на Рокет Лаб, САЩ.

Този пример, подчертава Тереза Пултарова, е само един от множеството подобни. Основателите и на други европейски фирми са говорели пред Супер Клъстър за своите трудности при осигуряването на финансиране в Европа, както и за това, че получават постоянно предложения от инвеститори да се преместят в САЩ, ако искат да се сдобият с подкрепа.

„Натискът да се преместиш в САЩ, ако си европейска/или британска фирма, е постоянен“, споделя основател на такава компания под условието да е анонимен. „Става въпрос за пари, но става въпрос и за инерция. Американската екосистема е по-добре настроена, за да преобразува финансирането в реални способности и да прехвърля тези способности през етапите на доставки, регулации и мащабиране“.

Други основатели на фирми се оплакват от колебливостта на Европа да поема нови рискове, което води до неспособността да се създадат нови технологии.

„Единственото, което се финансира тук, е ако някой копира това, което СпейсЕкс правеше преди 15 години“, посочва друг анонимен лидер на компания. „Има около 12 копия на Фалкън 1, които се финансират в Европа. Но Фалкън 1 бе задънена улица даже за СпейсЕкс“.

Друг фактор, посочва Пултарова е, че макар и да има привидно обединение на пазара в Европа благодарение на Европейския съюз, континентът остава фрагментиран и инвеститорите избират внимателно къде да приютят своите бизнеси. Държавите предпочитат да подхранват своите си „шампиони“, но това означава, че растежът на дадена фирма остава ограничен до средствата във въпросната държава.

Някои от основателите на космически фирми продължават да се борят за бъдещето си в Европа поради усещане за дълг, семейство или неприязън към американския начин на живот. Но други напускат космическия сектор. Един от тях признал на интервюиращата, че е продал своите дялове в местна космическа фирма и започнал да работи в сферата на изкуствения интелект.

Що се касае до Mynaric, Йоаким Хорварт признава, че опасността да бъде принуден да се премести в Щатите винаги е висяла над главата му. „Хората ни питаха многократно – защо го правиш в Европа? Защо си толкова глупав? За нас, понеже израстнахме в Немския аерокосмически център, искахме да останем близки с тях. Но откъм страната на капитала със сигурност щеше да ни е по-добре в САЩ“.

Има ли надежда, пита се Тереза Пултарова? През последните години напрежението между Европа и Русия нараства, а взаимоотношенията със САЩ под управлението на Доналд Тръмп се влошават. Това принуждава европейските правителства да преосмислят своите стратегии. Миналият септември Германия обяви, че ще инвестира €35 милиарда за космически технологии в интерес на отбраната. Този бюджет е еквивалентен на цялата Европейска космическа агенция!!!

Според анализатора Пиер Лионет това е критично важна инвестиция. „Преди Германия влагаше за военни спътници по-малко от €400 милиона годишно. Сега сякаш Германия казва – ние умножаваме многократно нашите инвестиции за космос“.

Други държави също следват примера на Германия, макар и не в същите мащаби. Франция обяви, че ще увеличи инвестициите за спътникова отбрана с €4.2 милиона през следващите пет години. Но дали геополитическият натиск ще се окаже нужната спасителна лодка за недохранения европейски космически отрасъл, остава отворен въпрос.

Проблемът не опира само до финансиране. Според анализатора Далас Касабовски начинът, по който протичат европейските търгове, пречи на иновациите. „Европейският правителствен подход е: това са ми конкретните изисквания. Докажи, че ще ги изпълниш и аз ще работя за теб“, казва Касабовски. „Но тези изисквания са като рецепта и не оставят пространство за иновации. Те изхвърлят някои играчи, които имат различни оферти или работят по различен начин“.

Но според Алтън от Alpine Space Ventures това се променя. „Талантът и техническата готовност са тука. Това, което липсваше е, пазарният натиск – но вече и той пристига“, категоричен е той.

 

https://cosmos.1.bg/space/2026/02/19/evropeiski-kompanii-bqgstvo/