Отиди на
Форум "Наука"

Възможно ли е било отблъскване на османците от Балканите


Recommended Posts

  • Потребител

Според мен Михаил VІІІ е главният виновник за нападението на османците на Балканите. Ако не беше конфискувал имуществото на управителите на пограничните области в Мала Азия, може би нямаше да се стигне до възход на Османската империя. При Андроник ІІ също се правят съвсем плахи опити за противодействие, без реално да има ефект. Флотата също е занемарена...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 100
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Аз мисля, че целият "карък" на Балканите тръгва от злощастната Черноменска битка. Бях срещал някъде, че войските на Вълкашин и Углеша били 17 000 души, а не 60 000. Едва ли турците са били кой знае повече, дори е вероятно да са били доста по-малко. Но целият проблем на Вълкашин и Углеша, а и въобще на балканските държави и феодали, е че воюват конвенционално, по правилата. Стане ли 18 часа (условно), всички се прибират по шатрите. На другия ден съмва, строяване, бой, 500 или 1000 убити от двете страни, после примирие, едната страна отстъпва 5-6 села. След година-две - същата история се повтаря. Джентълменска работа. Затова Вълкашин и Углеша са смазани - едва ли им е минало през ума, че турците ще решат да воюват не по правилата, като ги нападнат през нощта. Подобни "мурафети" Балканите не били виждали от стотина и повече години.

Иначе в средата на ХІV век турците не са особено силни, най-вероятно са били самите те изненадани от неочаквания си успех на Балканите. Горе стана дума, че каталаните буквално ги помляли в Мала Азия. Ако Вълкашин и Углеша бяха успяли да ги разгромят при Черномен, ефектът е щял да бъде не само военен, но и психологически, което може би е по-важното. Турците са щели да разберат, че на Балканите ги чакат неприятности. И обратното - погромът при Черномен хвърля в паника християните и турците се възползват от това, като започват парализираща волята и действията на противниците им серия от перманентни удари по всички направления. В резултат от завоеванията им на Балканите те балансират териториялното си разширение с настъпление и в Анадола. Получава се ефектът на пинг-понг - натрупаният потенциал на единия континент се хвърля в завоевания на другия, и обратното.

Така че, съдбата на Балканите според мен е решена не на Косово поле, дори не и при Никопол и Варна, а още в 1371 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Май много тъпо просто и изтъркано звучи, но соициалната структура изиграва решаващата роля в този случай. Личностните характеристики на препафкалия с нергеле турчин и препилия с медовина българин просто не са имали никакво реално значение в случая много по фундаментални фактори и процеси са протичали и напрактика предрешили всичко.

Съгласен съм.

Османците биха покорили части от Балканите /и в крайна сметка биха спечелили своята война и игра/, независимо от развоя на битките, и числеността си. /Всъщност те това и постигат/...налице е сблъсък на една централизирана и милитаризирана общност - с друга или други (общо балканската, или тези на трите или четирите големи етноса на балканите), които са по скоро нейна противоположност...Виждаме, че независимо от загубите и пораженията, които търпят османците (Ихтиман - първата война за София, Плочник, Ровине, Анкара) - те в крайна сметка печелят войната за балканите - и още по забележително - успяват да консолидират завзетите, завоюваните балкански обности в собствената си държава.. изгравайки ролята на държавнотворен компонент..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата е безкрайна очевидно. Мисля, че е дълбоко погрешно да се приписва на отделна личност вина за катастрофа като падането под османска власт. Някой в дискусията спомена, че народа не оказва сериозна съпротива и дори често предпочита османлиите пред нашите боляри. Решението на проблема е в една реформа- военна, поземлена, социална, а не в спечелването на тази или онази битка и война. Шишман мога да го виня само в това, че не надскача ръста на средностатистическия балкански владетел от епохата. На нас ни е бил необходим цар, който да реорганизира държавата и да включи в борбата народа, който е само обект, а не субект през XIV век.

Ираклий, Диоклециан, Борис I, Омуртаг, Василий II са примери за владетели успели да преведът държавите си през криза успешно и да оставят сериозно наследство. Шишман е бил войн( войната с Дан!) и не се съмнявам, че е бил доблестен и смел, но не е бил талантлив държавник. Въпроса е кои са били необходимите мерки и колко време е необходимо за да се реорганизира армията и държавата като цяло. Как мислите,а?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако трябва да се търси персонална вина, то най-голям виновник е сръбският цар (обявен в Търново за такъв) Стефан Душан, който с интригите си проваля почти оформения съюз между цар Иван Александър и император Йоан Кантакузин. Причината е съвсем дребнава и късогледа - страхът, че българо-ромейският съюз ще го постави в изолация и може да заплаши предобивките му в Македония и Северна Гърция. Отделен е въпросът, че Иван Александър не проявява далновидност и си поддава на сръбските манипулации. Впрочем не е изключено те да са били подплатени с обещания (може би дори изпълнени) за териториални компенсации.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Основната причина е състоянието на балканския феодализъм във военно и духовно отношение. Всичко друго са конкретики. Ако имаше потенциал, той щеше да се прояви по един или друг начин...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

За Стефан Душан. Значи, именно с помощтта на турски наемници Кантакузин сломява Епир и Тесалия. Тогава идва веста че Ахайското княжество обмисля варианта да признае византийски васалитет заради многобройните си проблеми. Канакузин пише в дневника си "Ако това се случи ние ще можем да притиснем каталаните от 2 страни и да ги покорим ... и тогава ще се разплатим със сърби и българи които ни нанасят обиди толкова дълго време".

В допълнение по това време върви т.нар. "война за босфора" между Венеция и Генуа, а ромеите подкрепят Венеция. Кантакузин се заел да подготви флот и да събере армия за тази война. Никифор Григора коментира че това е било по трудно отколкото да се лети. Ясно е че този флот е трябвал на Кантакузин за войната с Генуа, а не за спиране на турците. Дори и да допуснем че ромейския флот разгроми турците и контролира проливите, къде е гаранцията че Кантакузин няма да реши с турска помощ "да въздаде справедливост за търпените от българите в миналото обиди"?

Спомням си че когато умира Орхан в сената се обсъжда какво да се прави. Някой искат да се събере армия и да се ударят разколебаните турци. Други обаче контрирали че за успешна война ще са нужни 1 армия, 2 пари, 3 съюзници, а в този момент Византия няма нито едно от трите. Според тях едно голямо поражение решава съдбата на цялата империя, риск който не бива да се допуска.

И това го мислят ромеите, които по принцип обичат решителните битки на равно поле.

Има макар и малко податки в които се споменава че дадена армия воювала "по български". От съвсем малкото данни се остава с впечатление че това е някакъв тип партизанска война.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Шишман е бил войн ( войната с Дан!)

Съгласен съм, че Шишман е бил войн, но сравнението е неправилно. Същото, като да се каже, че Баязид ІІ бил войн, защото екзекутира управителя на Софийско воеводство бан Михаил Шишманов в 1493 г. или че Мехмед ІІ Фатих бил войн, защото успял да плени воеводата на Софийско воеводство Радик в 1454 г. и да го замени с представител на Шишмановци.

Шишман в 1386 г. прави рокадо на воеводата си в северните български земи, като вместо с нещо провинилия се Дан слага брат му Мирчо - до последно верен воевода на царя си Йоан Шишман и достоен негов наследник за земите северно от Дунав, незасегнати от османската административна система в този момент.

Основна роля за османските завоевания имат Йоан Кантакузин. Вече след това, неговата роля поемат сръбските деспоти подчнени на султана - най-верните съратници във всички военни и политически кампании на султаните от 1389 до 1453 г. /вкл. участват дейно при превземането на Константинопол/.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съгласен съм, че Шишман е бил войн, но сравнението е неправилно. Същото, като да се каже, че Баязид ІІ бил войн, защото екзекутира управителя на Софийско воеводство бан Михаил Шишманов в 1493 г. или че Мехмед ІІ Фатих бил войн, защото успял да плени воеводата на Софийско воеводство Радик в 1454 г. и да го замени с представител на Шишмановци.

Шишман в 1386 г. прави рокадо на воеводата си в северните български земи, като вместо с нещо провинилия се Дан слага брат му Мирчо - до последно верен воевода на царя си Йоан Шишман и достоен негов наследник за земите северно от Дунав, незасегнати от османската административна система в този момент.

Основна роля за османските завоевания имат Йоан Кантакузин. Вече след това, неговата роля поемат сръбските деспоти подчнени на султана - най-верните съратници във всички военни и политически кампании на султаните от 1389 до 1453 г. /вкл. участват дейно при превземането на Константинопол/.

Иванко, откъде черпиш сведенията за управителя на Софийско воеводство бан Михаил Шишманов в 1493 г? Много ми е интересно, защото за първи път чувам за него.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
За Стефан Душан. Значи, именно с помощтта на турски наемници Кантакузин сломява Епир и Тесалия. Тогава идва веста че Ахайското княжество обмисля варианта да признае византийски васалитет заради многобройните си проблеми. Канакузин пише в дневника си "Ако това се случи ние ще можем да притиснем каталаните от 2 страни и да ги покорим ... и тогава ще се разплатим със сърби и българи които ни нанасят обиди толкова дълго време".

В допълнение по това време върви т.нар. "война за босфора" между Венеция и Генуа, а ромеите подкрепят Венеция. Кантакузин се заел да подготви флот и да събере армия за тази война. Никифор Григора коментира че това е било по трудно отколкото да се лети. Ясно е че този флот е трябвал на Кантакузин за войната с Генуа, а не за спиране на турците. Дори и да допуснем че ромейския флот разгроми турците и контролира проливите, къде е гаранцията че Кантакузин няма да реши с турска помощ "да въздаде справедливост за търпените от българите в миналото обиди"?

Спомням си че когато умира Орхан в сената се обсъжда какво да се прави. Някой искат да се събере армия и да се ударят разколебаните турци. Други обаче контрирали че за успешна война ще са нужни 1 армия, 2 пари, 3 съюзници, а в този момент Византия няма нито едно от трите. Според тях едно голямо поражение решава съдбата на цялата империя, риск който не бива да се допуска.

И това го мислят ромеите, които по принцип обичат решителните битки на равно поле.

Има макар и малко податки в които се споменава че дадена армия воювала "по български". От съвсем малкото данни се остава с впечатление че това е някакъв тип партизанска война.

Значи, от това, което си написал, Фружине, трябва да разбирам, че смяташ, че не сръбските интриги са виновни за провала на българо-ромейския съюз, а това, че в Търново някой е седнал и си е направил правилно сметката? А тя е, че от цялото коалиране ще имат полза само ромеите и българската помощ ще бъде използвана не по предназначение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Иванко, откъде черпиш сведенията за управителя на Софийско воеводство бан Михаил Шишманов в 1493 г? Много ми е интересно, защото за първи път чувам за него.

Вероятно.. от "Хрониката на Мокса"

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm

Пардон - от "Летопис от началото на ХVІвек":

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/letopis_XVIvek.htm

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е то е ясно, че на Кантакузин не може да се има доверие, след като всичките си победи постига с помощта на турците и дефакто ги довежда в Европа. На мен ми е по-интересно защо Йоан V и Иван Александър не успяват да се обединят, въпреки сключения договор през 1355г., а вместо това се стига до война за Месемврия и Анхиало през 1364. Някой знае ли причината за тази война?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Nik 1, щракнах на линка, веднага дадох Сontrol + F, но такъв човек не ми излезе. Явно е от друг източник.

Вероятно.. от "Хрониката на Мокса". Иначе благодаря за извора :)

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Обърках се. Източникът е"Летопис от началото на ХVІвек":

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/letopis_XVIvek.htm

"В годината 7001 [1493] цар Баязид уби бана Михаил Шишман и постави турска войска в София."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Обърках се. Източникът е"Летопис от началото на ХVІвек":

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/letopis_XVIvek.htm

"В годината 7001 [1493] цар Баязид уби бана Михаил Шишман и постави турска войска в София."

Тези сведения май не са потвърдени от другите източници за османците:

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/BIBLIOTEKA_index.htm

Има сведения в сръбски източници за поход на Мехмед II срещу воеводата Радич през 1454г, , цитирани от Иречек, но са доста рудиментални откъм обяснение: не е ясно какво в какъв контекст събрите са употребили думата "воевода" /в смисъл на "водач на бутовници", .."на хайдути" , или в смисъл на някакъв полу-суверен бей, бан..

http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm , бележка "30"

В същата бележка, Иречек подава не достатъчно ясни /т.е. необяснени, не-анализирани и дори нецитирани от него - с цитат от първичния източник/ сведения за поход на Баязид II към София в 1493 година..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тези сведения май не са потвърдени от другите източници за османците:

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/BIBLIOTEKA_index.htm

Има сведения в сръбски източници за поход на Мехмед II срещу воеводата Радич през 1454г, , цитирани от Иречек, но са доста рудиментални откъм обяснение: не е ясно какво в какъв контекст събрите са употребили думата "воевода" /в смисъл на "водач на бутовници", .."на хайдути" , или в смисъл на някакъв полу-суверен бей, бан..

http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm , бележка "30"

В същата бележка, Иречек подава не достатъчно ясни /т.е. необяснени, не-анализирани и дори нецитирани от него - с цитат от първичния източник/ сведения за поход на Баязид II към София в 1493 година..

През 1454 г. думата "воевода" има само едно значение - висок военен чин от времето на Второто Българско царство. Но сведението за бан Михаил Шишман е много интересно, защото показва, че по онова време българската средновековна аристокрация не е унищожена. Йеросхимонах Спиридон Габровски поставя края й малко по-късно - по времето на Селим Страшни, сина на Баязид ІІ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

През 1454 г. думата "воевода" има само едно значение - висок военен чин от времето на Второто Българско царство. Но сведението за бан Михаил Шишман е много интересно, защото показва, че по онова време българската средновековна аристокрация не е унищожена. Йеросхимонах Спиридон Габровски поставя края й малко по-късно - по времето на Селим Страшни, сина на Баязид ІІ.

Източникът е сръбски, и не е ясно за мен, кога е написан. "Воеводите" /доколкото думата "воевода" е славянска/ в 13, 14 век имат функция и роля като водач или княз/началник на хората полу-суверенно или административно подчинено воеводство, област; В 15-16-17 век доколкото такива полу-суверенни сръбски (или български) области съществуват - функцията на воеводата би следвало е същата, а там където не съществуват - "воеводата" е просто водач на въоръжени хора /вижте хайдутството например/.. Така че Радич може и да е главатар на "хайдути" или на бунтовници/отцепници

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Така че Радич може и да е главатар на "хайдути" или на бунтовници/отцепници

75 годишния главатар на "хайдути" - зет на последните ни царе и вуйчо на последните двама императори в Константинопол...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ми той и Мирчо Стари бая време хайдутства като воевода, в смисъл води асиметрична война с турците. Да не говорим че западните пътешественици съобщават за административна служба "воевода" до доста късно време.

Провала на съюза от 1355 идва през 1357 след смъртта на Орхан. Очевидно сред османците настават някакви неразбории и в сената се водят спорове как да ги победят, при тази ситуация очевидно намесата на българите дълбоко в тракия става нежелана, а пък и самите българи не горят от желание да се намесят. Доколкото си спомням турците започват масирано нападение в началото на 50 те години. Техни отряди стигат до непосредствените околности на Търново. Това сериозно стряска царя и крепостите по балкана са поправени. Не си спомням точно извора но се говореше за българска офанзива в тракия при която турците ядът порядъчно количество бой. Все пак страхът от турците кара българите да се съгласят на този съюз.

Със сигурност цар Иван Александър не е знаел какво е написал Кантакузин в личния си дневник, но пък добре е знаел че Кантакузин е изпратил турците да опустошат България. Идеята му е била чрез превантивни удари с турски наемници да възпре българи и сърби, но се оказва че турците малко се престарават.

Ако се вживея в ролята на холивудски режисьор разговора между цар Иван Александър и Кантакузин би изглеждал така.

Иван Александър-

-Кантакузине, що прати твоите наемници турци да опустушават моите земи? Я вземи да ги озаптиш че ще стане лошо за тебе.

-Ама не, няма такова нещо, аз съм невинен. Аз нищо такова не съм им заповядвал, те на своя глава влизат понеже страната ти е богата, а аз не мога да ги спра.

-А стига бе, ти мен за гламав ли ме считаш, я вземи ги спри че ще подкрепя Йоан V и ще изядеш дървото.

-Кантакузин (уплашен) Не не, недей сега моля ти се така. Значи и аз искам да ги спра, но немога понеже нямам флот, ако дадеш някой лев да построя флот ще съм в състояние да ги спра.

В началото Иван Александър се съгласява под натиска на общественото мнение, но после размисля и отказва.

Да допълня че същия разговор се води и между Кантакузин и Стефан Душан. Интересно какви са били доводите на сръбския цар да разубеди българския? Едва ли много по различни от това което и двамата вече са видели от Кантакузин.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

75 годишния главатар на "хайдути" - зет на последните ни царе и вуйчо на последните двама императори в Константинопол...

..Иванко с тази история, (особено с изворната и част) направо удряш в земята Дан Браун, Г.Ценов, потребителя "bozman", и други писатели...Ейвала.. Нямам какво да кажа, но няма да се учудя ако утре прочета в някоя тема че Аспарух всъщност..е 240 годишният Аспар ..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Ако се вживея в ролята на холивудски режисьор разговора между цар Иван Александър и Кантакузин би изглеждал така.

Иван Александър-

-Кантакузине, що прати твоите наемници турци да опустушават моите земи? Я вземи да ги озаптиш че ще стане лошо за тебе.

-Ама не, няма такова нещо, аз съм невинен. Аз нищо такова не съм им заповядвал, те на своя глава влизат понеже страната ти е богата, а аз не мога да ги спра.

-А стига бе, ти мен за гламав ли ме считаш, я вземи ги спри че ще подкрепя Йоан V и ще изядеш дървото.

-Кантакузин (уплашен) Не не, недей сега моля ти се така. Значи и аз искам да ги спра, но немога понеже нямам флот, ако дадеш някой лев да построя флот ще съм в състояние да ги спра.

В началото Иван Александър се съгласява под натиска на общественото мнение, но после размисля и отказва.

Да допълня че същия разговор се води и между Кантакузин и Стефан Душан. Интересно какви са били доводите на сръбския цар да разубеди българския? Едва ли много по различни от това което и двамата вече са видели от Кантакузин.

Аз бих направил една документално засвидетелствана в Анонимната българска хроника (ако не ме лъже паметта) корекция на холивудския сценарий :)

.....

-Кантакузин (уплашен): Не не, недей сега моля ти се така. Значи и аз искам да ги спра, но не мога понеже нямам флот, ако дадеш някой лев да построя флот ще съм в състояние да ги спра.

- Кво ми се правиш на ударен, тарикат с тарикат, greek sucker and a**hole. Абе аз що ли не взема да ти е...а майката, кат' си ми такъв отворен (това е холивудският вариант на "Тогава българите напсуваха на майка гърците", както е казано във въпросният документ).

- Кантакузин (зачервен от яд): Кат' ти знае толкова устата, ш'ти пратя изодзад маджарския big brother, а изодпред - савойския guy Амедей, да видиш ти на кой ша и...еш майката.

Мурад, който имал (както и днес) свои хора в търновградското народно-болярско събрание, като разбрал за цялата дандания, плеснал с ръце и рекъл на своите гавази:

- Ха сега, на тия гяур-будали им фанахме кюляфа. Ти, доблестни Лала Шахин, иди с твойте акинджии напред и вземи Кърджали, а пък ти, о не по-малко доблестни Али Паша, премини Балкана (дето от Копет даг са му краднали името краднали тия гяури) и вземи Разграда. А ти, най-ревностни във вярата Евренос-бег, дето баща ти беше грък (ама туй само между нас да си остане), върви право напред да вземеш Якоруда и целите Западни Родопи. След туй право към Албания и Скопие. Пък ний тук с валиде-султанката, сакътлък-башийката (дето още министър му викат онези непрокопсаници) Бетел Мехлем, ша спретем един договор на Шишманоглу за 500 години робство и допълнителна клауза за васалитет от 1991 до 2091 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Типично по холивудски променяш книгата по която правим филма))))))))))))))))).

Амедей Сайвойски го изпраща вече Йоан V, не Кантакузин, а Кантакузин не е имал чак такова влияние че да прати маджарите изодзад.

Сцена 2 Йоан V седи в Буда и се моли на Людовик І

-Виж моляти се ми помогни нали сме християни и трябва да си помагаме.

Людовик (Лудвиг,Лайош) седи гледа умно и си мисли

Бре тия колко са слаби, с едни разбойници турци не могат се оправят, та ако тия мизерници стигнат до моите земи просто ще пратя полицията на Буда да ги арестува. А на глас казва.

-Не мога да оставя приятел в беда ще ти помогна. Ще направя кръстоносен поход в тракия, за целта ще трябва да мина през България, но вярвам това не не те притеснява.

-Ама не моля ти, как ще ме притеснява-казва Йоан V с мазен глас и алчен поглед мислейки си за българска тракия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Типично по холивудски променяш книгата по която правим филма))))))))))))))))).

Амедей Сайвойски го изпраща вече Йоан V, не Кантакузин, а Кантакузин не е имал чак такова влияние че да прати маджарите изодзад.

Сцена 2 Йоан V седи в Буда и се моли на Людовик І

-Виж моляти се ми помогни нали сме християни и трябва да си помагаме.

Людовик (Лудвиг,Лайош) седи гледа умно и си мисли

Бре тия колко са слаби, с едни разбойници турци не могат се оправят, та ако тия мизерници стигнат до моите земи просто ще пратя полицията на Буда да ги арестува. А на глас казва.

-Не мога да оставя приятел в беда ще ти помогна. Ще направя кръстоносен поход в тракия, за целта ще трябва да мина през България, но вярвам това не не те притеснява.

-Ама не моля ти, как ще ме притеснява-казва Йоан V с мазен глас и алчен поглед мислейки си за българска тракия.

E, те холивудци направиха от Орфей негър, а на на неуязвимия Ахил Парис му набучи десетина стрели в гръдния кош за по-сигурно, така че това е че аз объркал един greek sucker със следващия е допустимо плъзгане по извора в холивудски стил. Пък и важен е сюжетът да продава продукта.

И тъй, да продължа и аз с моите "приноси" към родното историописане :)

Дошло лето 1396 от рождество Христово, а от сътворението на света спорно, защото католици, православни и протестанти го датират различно. Шишманоглу (някои го наричат неоснователно Пишманооглу), след като се бил по крепости, стени, зидове, дувари, урви, пещери и дупки, вече не бил на белия свят по простота причина, че година по-рано Баязид The Lightning го бил сгащил в Никопол и му бил резнал главата, от която по стар хуно-българо-сармато-алано-скито-кимерийско-тюркско-турски обичай направил една чаша, в която скрито от повелите на Пророка Мохамед карал роба си Теофил (със светско име Еньо) от Емилиянстаневия "Антихрист" да му налива Узо 12 и Ловико Сухиндол, докато плакнел очи с кюбеклийки от школата на Памбос, дето е до Кенътки Фрайд Чикън на площад "Гарибалди". Обаче The Lightning (тъй ще го зовем за по-кратко занапред) не сварил да извърши същата процедура с гордия Страцимир Бдинский. А последният, като видял могъщото море е кръстоносци, зажадняли за видинска грозданка и женска плът, разтворил ръце и прегърнал Сигизмунда:

-Всичко що е мое, е твое, само престола не давам и жената на сина си, щото много е арна в некои работи"(тук трябва да отбележим, че на младини Страцимир "я"-кал, щото в Търново бил израсъл, ама понеже навъртял 30 години господарстване у Видин, взел да вика "млеко", "хлеб", "бегай".). Сигизмунд проявил разбиране, щото и той редувал снаха, балдъза и племеница, великодушно оставил престола и снахата на Страцимира.

Тук е редно да опровергаем някои (тук вече някои, а не некои) гнъсни инсинуации, налюпени преди 18 години от двама представители на Търновско-Тютюнджиевата-Павловската историческа школа, според които Страцимир не само, че се опънал за престола и снахата ами и въобще, щото гледал на Сигизмунда като на не по-малък чапкънин от The Lightning. Но това, стана дума, са долни спекулации с историческата вероятност, защото, както вече всички знаем, през 1393 г, когато паднало Търново, Страцимир бил подал CV-то на Бдин за Европейския феодален съюз и не смеел да шава много много да не му спрат кинтите по предприсъединителните фондове. По-рано от 1393 г. не можел, защото стигнело ли се до гласуване, многобичният му брат Шишман и мазният Йоан V все налагали вето, все едно Страцимир искал да влиза в НАТО, а не в такава единоначална и с обща външна политика, свобода на движение на хора, стоки и капитали прогресивна структура като споменатия вече съюз.

И тъй, христовите войни минали през Бдин, обещали на Страцимир занапред на е не турски, а маджарски васал, и се устремили към Мездра, Плевен, Левски, Горна Оряховица, Търново. Отпор не срещали, освен на красивите български моми, дето все накрая излъчват грозотии за конкурсите "Мис това и онова", но в Плевен съпротивата била много по-слаба по ред психо-сексуални причини.

Обаче когато стигнали Плевен, доблестните войни от Европейския феодален съюз решили да не карат към Варна (това било планирано да стане успоредно с приемането на новата Евро-феодална конституция през 1444 г. под председателството на полския крал Владислав Варненчик, който носел този прякор от времето когато ходел на море във Варна и много задирял по плажа момите). Затова свили към Никопол. Причината била твърде прозаична. На всички им издъхнали батериите на уокмените, с които слушали католически псалми и така се надъхвали за решителната битка с The Lightning (френски рицари го наричали La Foudre, да не се бърка с Le Foutre, че туй е от френския за 18-годишни нагоре). Тогава един престарял войн, ветеран от маджарската окупация на Бдин от 1364 г., си дал сметка, че на изток от Пеща батерии "Варта" няма, но пък по времето на деспот Теодор Правешки (1356-1389) в Никопол правели някакви батерии, та оттам ще попълнят запасите си. Голяма грешка! (тук летописецът въздъхва тежко, топва гъшето перо по погрешка не в мастилницата, а в носа си и възкликва: How did you do that!?!?!?).

Пред Никопол ги чакали не пълни складове с батерии (окислени отдавна впрочем), а The Lightning със 100 000 армия от озверели еничари, разиграващи конете си спахии и разни башибозуци, докарани с автобуси от Кушадасъ, Мармарис, Бодрум и Бурса да гласуват с "не" срещу европейското бъдеще на България. И тъй, в този страшен за ден.... (ФРУЖИНЕ, БРАТЕ, ТИ ПРОДЪЛЖИ В ОПИСАНИЕТО НА СЛЕДВАЩИТЕ СЪБИТИЯ) :):):)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хахахахахах :):):):):): , добър хумор!!!

Не е зле да се направи раздел за забавно представяне на историята, като не се цели гаврата с нея, защото да се смееш над себе си е един вид сила на народния дух ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нека да продължа с предложенията за Холивудски сценарий :)

Холивудски сценарий за последните дни на Второто българско царство

(част 2)

И тъй, в този страшен ден, или по точно на 25 септември 1396 г. от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, храбрата войска на Европейския феодален съюз се изправила срещу войските на The Lightning, който междувременно бил станал член на МАИНАТАВИ (Мюсюлмански Алианс за Интеграция на Неверници и Араби в Турско-Анадолски Вечен Интернационал), след като покрил критериите за приемане в него – окупация на 30% от Балканите и 30% от Мала Азия. Онова, което тогавашните летописци са скрили, но днешните са надушили умело, е че пред Никопол силите и на двете страни били съществено оредели – Сигизмунд имал само 12 000 души (но според някои цели 15 000), а The Lightning малко повече – 25 000, от които 5000 му били любезно предоставени от неговия нов, пресен и верен васал и кандидат член на МАИНАТАВИ – Стефан Лазаревич-Сръбский, който като ударел 7-8 сливовици, мърморел (след победата), че неговите конници, понеже били тежко въоръжени, били най-читавите от армията на The Lightning и били спечелили те сражението. Но докато ги плещел тия великосръбски глупотевини, се оглеждал и ослушвал, защото знаел, че The Lightning има уши и очи навсякъде, а и добре помнел края на Шишманоглу предната година в Никопол.

На сутринта Сигузмунд свикал съвещание при затворени врати, а не брифинг, първо защото нямало представители на медиите и затова не можел да си направи успешен пиар пред брюкселските умници и прочее компири и второ, защото се боял от изтичане на информация.

- И тъй, храбри мои съюзници и другари, врагът за проклетия беше предупреден навреме и сега вместо да виси пред Константиновия град и да драпа по непристъпните му в близките 60 години стени, се е домъкнал дотук. Тази работа я свърши онзи катил, миланският херцог Висконти, който реши да се докара на The Lightning, за да стигне и до него петролопроводът „Набуко“, иначе онзи молодец Василий I Дмитриевич-Медведевич, самодържецът всемосковский и в преспектива всероссийский, казанский, финляндский, польский, украинский, казахстанский, аляский, болгарский и на косъм босфорский, ще го държи постоянно за топките заради това, че не си е диверсифицирал овреме доставките на енергоносители. А и ти, доблестний маршал Бусико, ти добре ги доведе твоите французи, но не трябваше да мърсуваш с жената на онзи лихвар Висконти, щото сега заради тебе гледа всички ни на кръв и ни прави сечено. И тъй, ето планът ми: моите трансилванци ще бъдат на втора линия, че са малко кекави, а отпред ще наредим французите и англичаните като най-ербап. В средата – моята маджарска пехота, заедно с чехите, германците и тевтонските рицари, които искат и идното лято да почиват на Слънчев Бряг, Албена и Златни пясъци и да закачат момите. А власите на Мирча, които като застана с лице на изток в двореца си в Естрехом, ми се падат в ляво, ще са на левия фланг и ще тръгнат да дразнят нечестивите агаряни. Ще изгалопират покрай тях и ще им викнат, че колкото и ония да се мъчат да стават европейци и да заплашват, че ако не ги приемем в Европейския феодален съюз, ще го ударят съвсем на ислямски фундаментализъм, всичко от Северна Добруджа до Арбанаската земя е нацвъкано с (куцо)власи и горди дако-румъни. И че тез земи още Траяна Римский ги е завещал на Мирческу, Дракулеску и Чаушеску, ако и да им е турнал за временни управители разни бугаро-татарски мутри като Аспарухеску, Тервелеску, Крумеску, Калоянеску, Асенеску и Шишманеску.

Тогава Бусико скокнал темпераментно.

- Нефела работа е тоз твой план, Сигизмунде. Не ще допусна онзи кумано-печенежко-узки запъртък, дето още не се е осъзнал, че ми е по-малък романски брат в римоезичието и продължава да пише и говори на български, да се окичи с цялата слава! Забрави! С моите французи ще нападна в центъра по всички правила на рицарството, да видят онези диви читаци как се води модерна война. От вас ще искам само логистична подкрепа по фланговете.

При тез думи силни, на Бусико дружините горди се спуснали срещу отоманските орди, бесни и шумещи. О, геройски час...до един момент обаче. Вълните не намерили канари тогаз, а позициите на The Lightning, пред които били набучени колове и целият френски кръстоносен устрем отишъл на майната си, щото The Lightning може и да не разбирал от модерна война, ама имал акъл в главата. Французите слезли от конете и понеже били печени момчета (френската любов и други подобни глезотии били измислени чак при Луи ХІV) почнали яка сеч. Разнесъл се вик „вай, Аллах“ и французите си рекли „ей с'а им е...хме мамата на тия рязани карабини.“ Но те не разбрали страшната истина, че това било вик-парола към стратегическия резерв на османците (турци те ще станат чак по времето на Ататюрк). И както юнаците на Бусико били капнали от ваденето на коловете, от сеченето, от цялата тенекия по тях и най-вече от ходенето пеша, защото като американците не минавали и 500 метра, без да са на конете си, се натъкнали на свежите еничари... В настъпилото melée, както писали французките хроникьори, а отоманските – калабалък, защото имали други източници на информация, френците пак почнали да надделяват, ако и да били капнали. Но тогава, както по-късно през 1885 г., сърбите на Стефан Лазаревич се домъкнали в най-неподходящия (не по тяхна преценка, разбира се) момент и съсипали всичко. В разгара на кървавата салхана някой турил крак на Бусико, който се струполил на влажната никополска алувиална почва и един мазен глас прошепнал в ухото му: „Ако слушкаш, може и да ти се размине нощта при моите анадолски манафи и като си платиш откупа, да те пратя по живо и по здраво у вас. Но ако си много ербап, първо аз ще ти направя сефтето изодзад, а после и останалите ще ти се порадват...“ Бусико целият се разтреперил, защото разбрал, че на уше му шепне не кой да е, а самият The Lightning и се кротнал.

А междувременно битката се скапала съвсем за войните на Европейския феодален съюз, защото въпреки, че Сигизмунд се притекъл на помощ, сърбите, нашльокани със сливовица, сечели наред. Накрая всички го ударили на бягство, някаква услужлива венецианска ръка се протегнала към порещия кучешката дунавски вълни Сигизмунд, изтеглила го, а той, докато съхнел на борда, гледал как The Lightning колел пленниците (щото си бил записал членовете на Женевските конвенции на подметките на старите си обувки) на брой между 3000 и 10 000 души. Накрая Сигизмунд въздъхнал горко и рекъл: „Да ма беше послушал, Бусико, ка'т ти говорех да я зарежеш тая твоята модерна война...“

***

На следната година след тази тази първа (и поредна) Паметна битка на народите Сигизмунд пратил емисари до целия Европейския феодален съюз за нов кръстоносен поход, но по онова време кардинал Чезарини още не се бил родил и никой не се вързал на тия призиви. Все пак всички си спомняли, че маршал Бусико за малко да загуби аналната си чест и никой не искал да рискува повече.

А окаяният The Lightning след тази победа така се надул, че решил да приключи с балканските васални вилаети. Но за зла беда не минали няколко години и от изток се появил куцият Тимур или Тимурленк, или Тамерлан, който не бил чувал за аналната заплаха, която грози всеки, излязъл на бой срещу него. Пък и да бил чул, не му пукало особено. И тъй, в 1402 г. от рождество Христово, а от сътворението на света, както казахме, спорно, Баязид (нека припомним все пак, че това е истинското му име, а не The Lightning) излязъл при Анкара да натрие носа на Тимур куция. Голяма грешка! (тук по изпитания вече художествен похват летописецът въздъхва тежко, топва гъшето перо по погрешка не в мастилницата, а в носа си и възкликва: How did you do that!). В настъпилия калабалък (melée-то било при Никопол, тук се пердашели само азиатци) цялото войнство на The Lightning било помляно, а той пленен. Единствено синовете му били изкарани от клането живи и познайте от кого? От сръбските части, пратени от верния отомански васал Стефан Лазаревич, който имал повече акъл от Шишманоглу и вместо 25 години да се сражава по крепости, стени, зидове, дувари, урви, пещери и дупки, после да имитира васална дейност, после пак да хваща гората, после пак да се прави на васал и накрая да му резнат главата посред никополската чаршия, решил добросъвестно да си плаща данъка и да праща редовно войски, които да печелят битките при Никопол и да спасяват султанските отрочета. Та тези отрочета, като видели, че баща им предал богу дух, след като висял една година в клетка да го вали дъжда, плъпнали из Балканите и направили страшни поразии...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...