Отиди на
Форум "Наука"

Средновековната българка


Recommended Posts

  • Потребител

Интересно ми е, с какви данни разполагате за ролята, мястото и влиянието на Българката през средновековието. Има ли разлика също така в ролята и влиянието и в в ПБЦ и ВБЦ?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Има едно подробно изследване по темата, само че в момента е под печат. Иначе за мястото на жената през Първата Българска държава няма почти никакъв изворов материал по темата. Това до голяма степен е следствие и на религията - в тангризма има само един женски дух, свързван със самия Тангра и с това май се изчерпва всичко за него. В славянските вярвания Лада е предимно покровителка на семейството - не може да се очаква нещо друго от едни традиционни общества, в които властта принадлежи на този, който владее най-добре меча и копието. Женските хитрости като че ли се разпростират до постелята, но много-много в обществения живот не са имали възможност да се проявят. Появата на подобно женско присъствие буди потрес и разчупване на статуквото, затова обикновено се записва (е, не от нас, предимно от чужди автори). Единственото, което се знае, е че за прабългарите е било характерно многоженството. Майките на едни от най-великите ни владетели са неизвестни (като име, род и пр.), което показва, че дори "ханските жени" не са имали кой знае какъв достъп до властта. "Пагане" (като съпруга на Аспарух) е измислена героиня - в смисъл не че не е съществувала (Аспарух е бил женен), а че името и всичкото останало е плод на някакво решение на Фани Попова-Мутафова, което е по-скоро аналог от разни напасвания, но не и конкретни исторически сведения за нея. Един арабски автор от 9в. (имена помня трудно, особено арабски :head_hurts_kr: ) споменаваше, че когато Крум влезнал в Константинопол, бил поздравен освен от всички войски и населението на града, и от цяла тълпа проститутки и "негови робини", споменаваше и "закаляването му" с една робиня пред стените на града, но второто вече май е сферата на легендите. :tooth: Втората съпруга на Омуртаг е влезнала в хрониките с факта, че е славянка, имайки предвид, че до този момент браковете са етнически ограничени. Но с това се свършва. В изворите е засвидетелствана сестрата на Борис-Михаил, но освен че е била залог в Константинопол и приела християнството, била е в доста начетена и образована (което е предизвикало удивлението на летописеца и явно не е било характерно за времето си) нищо друго не се знае. Възможно е в последствие (след приемане на християнството в Бг) да е оказвала влияние в смисъл на популяризирането му в Двореца, тя е възхвалявана от Българската Църква за благодетелта си, но да е играла сериозна роля при вземането на решението за покръстването от Борис ми се струва малко пресилено.

Няма да е грешка, ако се каже, че жената влиза в общественото пространство с приемането на християнството. Византийските принцеси, седнали на Българския трон, дават добър пример за това. А и самата религия вече отделя едно по-специално място на жената в обществото за разлика от езическите. Властовите традиции също се променят - вдовицата на Владетеля вече е регентка, а това дава основания за участието й в задкулисни игри и запазване на трона за сина й, не дай си Боже да има първородни синове от предишни бракове или други претенденти - следват не само дворцови убийства (Ирина Комнина, Мария Палеолог), но и чак подялба на самата държава, благодарение на еврейката Теодора. Нейното име "Сара" също не е засвидетелствано в изворите - то е плод на литературната измислица на Иван Вазов, предвид разпространението на името сред евреите, но след него всички повтарят като папагали. Това е в общи линии като тенденция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Георгиева, С. Жената през погледа на западноевропейските и българлските книжовници от Средновековието. – Минало, 3, 1996, с. 48-55.

Георгиева, С. Женският митологичен образ – мит и реалност в езическите вярвания на славяни и българи. – историческо бъдеще, 2001, 1, с. 119-128.

Георгиева, С. Женското ктиторство в Средновековна България. – ИПр, 1991, кн. 8, с. 44-52.

Георгиева, С. Извънбрачните сексуални отношения в средновековното българско право. – Историческо бъдеще, 1-2, 1999, с. 206-213.

Георгиева, С. Междуполовите отношения в брачното и бракоразводното право, действало в Средновековна България. – Историческо бъдеще, 1-2, 2002, с. 208-229.

Георгиева, С. Многобрачието в Средновековното българско царство. – ИПр, 1990, кн. 10, с. 3-16.

Симеонова, Л. Християнизацията на България и проблемът за мястото на жената и брака. – В: Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ век. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. В. Тъпкова-Заимова. “Гутенберг”, 1999, 46-61.

и 1 статия за владетелката от 13-15 в. има под печат.

в общи линии... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Информацията не е много, но колкото може.

В езическия период имаме полигамия - т. мъжът е можело да има съпруга и няколко наложници. От друга страна при похода на Заверган срещу Византия, а и при похода на Никифор І срещу България виждаме, че в армията участват и жени. Това пък показва, че може ролята им да е била по-голяма отколкото в християнския период. Но пък нямаме споменаване в Дунавска България на някоя жена с по-ключови държавни функции - било като заеман пост, било като факт. положение.

С въвеждането на християнството "реброто Адамово" получава второстепенна роля, тя трябва да се подчинява на съпруга си. Ролята на жената в държавната администрация е по-скоро на влияние чрез съпругът си. Във виз. церемониал най-високата титла за жена е "патриция-зости" - говорим за титла, която една жена може да има независимо от тази на съпруг или родители. След смъртта на цар Иван Владислав е и единствения известен случай на жена, която решава държавни въпроси - царица Мария прави капитулацията пред Византия. Иначе в самата Византия племенничките на Василий ІІ управляват Византия, като сменят няколко съпрузи. Нещо подобно има и през Второто царство когато жената на Калоян става съпруга и на Борил, също жената на Михаил Асен, която става съпруга и на Калиман ІІ (но там водеща е ролята на Ростислав Михайлович). По-самостоятелно е краткото управление на вдовицата на Самуил и краткото регенство на Ана-Неда (евентуално и на Ирана Комнина). По-особен случай е царица Мария, която след осакатяването на цар Константин Тих започва да играе голяма поля в управлението на държавата, а слуд убийството на съпругът й да се ожени за Ивайло. При всички случаи "женското царство" трае кратко. Съдбата на овдовялата владетелска съпруга не е била много радостна - тя се изпращала в манастир. Така царица Ирина Комнина се замонашила под името Ксения. Същото се случило и със съпругите на деспот Углеш и княз Лазар след като мъжете им били убити. Съпругата на цар Иван Александър Теодора пък след разтрогването на брака й с царя също се замонашила под името Теофана. Дъщерята на цар Иван Александър Кераца след смъртта на имп. Андроник също се замонашила под името Макрина. Що се отнася до втората съпруга на цар Иван Алексанъдър, която след покръстването си приела името на Теодора, а Маврубир е нарича Браида, което навярно е свързано с еврейското й име - за нея няма сведение, че се е замонашила, но пък свързват един от Ивановските ктиторски портрети с нея.

Понякога в дарствени актове или в Бориловия синодик се срещат и имената на болярки, които са споменати самостоятелно. Това показва, че някои от болярките са имали значително влияние върху обществения живот.

За съжаление сведенията, които имаме са доста оскъдни за да се направи по-обстоен анализ за положението на жената в средновековната бълг. държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Все ми се струва, че това с полигамията се отнася само за най-заможните. Едно, че поначало такъв е моделът в обществата, в които се допуска полигамия, второ, че никъде не се срещат упреци от византийците към езичниците-българи за този им грях. Кожогризци и варвари да, поклонници елински също, но това - поне аз не съм го срещал. Нито пък има данни някой да се е противил относно това, че с приемането на новата религия му се отнемат жените, нито Борис е питал папата какво да правят с жените си (не си спомням добре, но май че няма такива въпроси).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сара си е била Сара, името й се среща в български източник, само дето сега не си спомням кой - в приписка или някакво житие - Сара, наречена в светото кръщение Теодора. А Браида трябва да значи еврейката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Все ми се струва, че това с полигамията се отнася само за най-заможните.

Ами то си зависи и от това доколко един народ воюва. При война загиват мъжете и ако се следва строго принципа за моногамията на доста от жените е щяло да им се наложи да умрат девици, при това при езически култ, който не познава манастирите. Да не говорим за риска от демографска катастрофа. А когато една държава се намира на север от Византия (а в моментите й на слабост се оказва в досег на с настъпващите араби) , а от север си върви Великото преселение на народите ... При Борис І руските княжества набират сила и преграждат двигението от Изток, да не говорим, че с въвеждането на християнството се открива възможността една жена да стане монахиня.

А Браида трябва да значи еврейката.

Или пък някаква изопачена версия на Сара.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Все ми се струва, че това с полигамията се отнася само за най-заможните. Едно, че поначало такъв е моделът в обществата, в които се допуска полигамия, второ, че никъде не се срещат упреци от византийците към езичниците-българи за този им грях. Кожогризци и варвари да, поклонници елински също, но това - поне аз не съм го срещал. Нито пък има данни някой да се е противил относно това, че с приемането на новата религия му се отнемат жените, нито Борис е питал папата какво да правят с жените си (не си спомням добре, но май че няма такива въпроси).

За съжаление, не си спомняш добре.

За полигамия (многоженство) в езическа България наистина не може да се говори.

Но си има добре известни писмени източници (все тия отговори на папа Николай I), където ясно се упоменава за ДВУЖЕНСТВО (бигамия).

Очевидно в периода 7 – 9 век в България е можело законно да имаш две жени – не повече! Това е разбираемо и практично, особено когато едната живее в Плиска, а другата в Средец, например. Да не забравяме също, че качествените мъже и сега не сме толкова много...... :bigwink:

Пътьом ще отбележа, че, доколкото ми е известно, двуженството е засвидетелствано и при още един народ, считан за наследник на източноиранските племена – осетинците. Въпреки че са християни от векове, руските императорски хроники съобщават за случаи на двуженство сред осетинците дори до края на 19 век. Руската православна църква, обаче, полага необходимите усилия и тази практика е преустановена.

В България това се случва още по времето на Борис I през 9 век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Горният пост беше шега, разбира се.

никой не знае как точно е стоял въпросът, но съм съгласен с КГ125, че полигамия не е имало.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...