Отиди на
Форум "Наука"

Османското владичество - митове и реалности на някои аспекти


Recommended Posts

  • Потребител

Къде е границата между истината и пропагандата (национално-определящата, национално-центричната) в българската историография?

В издадената през 1989г. двутомна монография на БАН "София през вековете", авторът изследвайки и анализирайки историческите източници и археологическите артефакти откроява няколко основни идеи, влизащи в противоречие с наслаганата теза за масовото избиване или прогонването на българското население от градовете през XIV-XV век - теза пропагандирана от мастити учени в миналото и сега..

1. Българкото населението в София и околните села не е избито или прогонено..В 1433 градът и селата са преобладаващо български (според написаното от Бертрандон дьо де ла Брокиер), а дори с и след рицарските завоевания 10 години градът не е обезбългарен - репресиите са насочени към войнуците и помагачите на рицарите. Авторът разглежда разрушаването на крепостните стени в аспекта "разширяване на територия". В опозиция- този акт се разглежда, или с него се внушава че с разрушването е последвало изгонване и избиване на българско население населението на София.

2. Демографските статистики: изследвайки и анализрайки източниците- авторът стига до еднозначно заключение че съотношението на между членовете на едно домакинство българското семейство спрямо мюсюлманскто е 2,6 до 3.1 :1 , така че броят на домакинствата може да бъде критерии за числеността на населението само ако се използва този коефициент. За съжаление никъде не съм видял този коефицент при Гандев, Ангелова и други, които боравят с демoграфия и (неособено отговорно или лекомислено - сроред мен) правят изводите за намаления брой българи - само според данните за броя на домакинствата от дефтерлерите (данъчните регистри)

3. Авторите отбеляват че демографския прираст на турското население през 16 век и относителното намаление на пронцентът на българското може да се дължи на помахамеданчване- а не на изселване на население (доброволно или насилствено). Цитирани са множество документи от съдилищата с ищци или ответници - еди кой си ...син на Абдулах.

4. Авторите отхвърлят по категоричен начин- с факти, насажданата теза че българските занаятчии от градоветете са изгонвани или разорявани от "турците" , и все пак оценвайки фактите - българските еснафи работят в условията на дискриминация- защото са задължени да снабдяват апарата и властта с изделията си, на фиксирани цени, и едва след това те могат да продават на свободния пазар.

5. Авторите отново повтарят мнението на БАН, че Османците принципно не са отнемали земите на църквата и манастирите (вижте ктиторите на Драгалевци манастир и на Кремиковския манастир, и пренасянето на мощите на светци през XV век, вижте и Софийските митрополити през 16 век), което влиза и в противоречие с популярната идея за "избиването на българските свещенници (и богати хора) от Османците".

6.Подчертава се възвръщане към мнението на Н.Тодорво че османското нашествие в 14-15 век век не променило коренно етнически облик на градовете, такаче българскто население все пак остава икономически най-силно и активно , а новите градски османски колонисти се приобшават към тази култура и икономика. Обръща се внимание че първата джамия (като мюсюлманска сграда) в София е строена 100 години след завземането и, а втората - 121 години след това..

/Авторите не коментират състоянието на селското население. Мисля че за всеки е ясно че селското население- е "яло дървото" и при царя, и при падишаха - там повечко, и при кържалийте, и е най-вероятно е щяло да "яде дървото" и в хипотетично неокупираната (неприсъдинената) държава - както го ядоха северните ни съседи от християнкото молдавско княжество от своите си князе и боляри ( в 19 век там има не само крепостни селяни, но и такива на роби (собственост), или на както "го ядоха" братята - от батюшката. Интересен в тази връзка е въпросът "дали щяхме да станем като германците или холандците, ако не бяха османците" - само няколко човека предполагам от този форум, биха се усъмнили или дискутирали последното./

Каво бихте казали по въпроса?

Ето една интересна за дискусията статия:

http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=danova2

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1. Българкото населението в София и околните села не е избито или прогонено..В 1433 градът и селата са преобладаващо български (според написаното от Бертрандон дьо де ла Брокиер), а дори с и след рицарските завоевания 10 години градът не е обезбългарен - репресиите са насочени към войнуците и помагачите на рицарите. Авторът разглежда разрушаването на крепостните стени в аспекта "разширяване на територия". В опозиция- този акт се разглежда, или с него се внушава че с разрушването е последвало изгонване и избиване на българско население населението на София.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108

"България с център София" - Воеводство София през ХV век

/Воеводата Радич /1454 г./, истината за "първия хайдутин"/

5. Авторите отново повтарят мнението на БАН, че Османците принципно не са отнемали земите на църквата и манастирите (вижте ктиторите на Драгалевци манастир и на Кремиковския манастир, и пренасянето на мощите на светци през XV век, вижте и Софийските митрополити през 16 век), което влиза и в противоречие с популярната идея за "избиването на българските свещенници (и богати хора) от Османците".

6.Подчертава се възвръщане към мнението на Н.Тодорво че османското нашествие в 14-15 век век не променило коренно етнически облик на градовете, такаче българскто население все пак остава икономически най-силно и активно , а новите градски османски колонисти се приобшават към тази култура и икономика. Обръща се внимание че първата джамия (като мюсюлманска сграда) в София е строена 100 години след завземането и, а втората - 121 години след това..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3945

Царство България /Шишмановото царство/ 1393 /1422 -1689 г.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5712

Български боляри в периода ХV-ХІХ век

Систематизирането на различните източници дава тази картина. Кое в съвременната представа е мит и кое реалност, всеки сам да решава. В общи линии приемственост между ІІ и ІІІ Българско царство е налице. Както държавностна, така и духовна и народностна. Разбира се, поради европейски геополитически имперски решения най-вече към ХVІІІ-ХІХ в., сравнението между ІІ и ІІІ български царства не е в полза на последното. Нито в държавнически, нито в народностен демографски аспект. Капацитета дори по времето на цар Иван Шишман /териториален и демографски-сравнително съседите си/ не е бил достиган никога от ІІІ българско царство. Такава е реалността в резултат на геополитическата отредена от имперските столици съдба на най-близкостоящия до столицата Константинопол /Цариградъ/ народ - българския.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами аз сега си сканирам някоя друга страница от т. 2 на сборника "По следите на насилието" (целият е към 800стр., тъй че няма да могада го сканирам целият). Книгата от 1988г. , т.е. Възродителния процес, но е документален сборник - извадки от турски докемунти, преписки, жития на светци ... и така почти 800 стр. само във втория том. Тъй че който се интересува повече от въпроса може да погледне този сборник.

1. Българкото населението в София и околните села не е избито или прогонено.

Нямаме точни ежегодни данни. Но една част от българите наистина са избивани - напр. пре репресиите при въстанието от 1737г. (има тема на форума за избитите соф. свещеници). Друг е случаят с мъчениците - св. Георги Нови Софийски, св. Никола Софийски ... Освен това големите черкви като св. София са анексирани. Разбира се избиването не е тотално и в софия и през 5-те века има значителна българска общност.

2. Демографските статистики: изследвайки и анализрайки източниците- авторът стига до еднозначно заключение че съотношението на между членовете на едно домакинство българското семейство спрямо мюсюлманскто е 2,6 до 3.1 :1 , така че броят на домакинствата може да бъде критерии за числеността на населението само ако се използва този коефициент.

Ами този коефицент е малко рисков. Ако се използва едни сигурни данни се заменят с други чрез използването на цифра, за която може доста да се поспори. Така напр. през вт. пол. на 20 век числеността на едно бълг. семейство се промени драстично - от 2 родители с 3-6 деца се стигна до 1-2 деца. В резултат от това само през тези 50г. броя на едно бълг. семество спрямо едно турско се измени значително. Тъй че ползването на устойчив коефицент за цели 500г. е твърде неудачно.

Авторите отхвърлят по категоричен начин- с факти, насажданата теза че българските занаятчии от градоветете са изгонвани или разорявани от "турците"

Ами имаме такива данни да речем за Ст. Загора. При повторното покоряване на България в нач. на ХVв. българиге били изгонени - работилниците били в Ст. Загора, но занаятчиите е трябвало да живеят в околните села и вечер да напускат градът.

Авторите отбеляват че демографския прираст на турското население през 16 век и относителното намаление на пронцентът на българското може да се дължи на помахамеданчване- а не на изселване на население (доброволно или насилствено).

Проблемът е, че при изселването може да го хванем ако имаме сведение за него. Ако има изселване към Австро-Унгария това бие на очи заради имена, православие. Но във Влашко и Русия де вижда само ако е по-масово и имаме поселване на по-компактни групи. Но ако изселването е единично и се пръскат по разни места дори да са много за века, трудно се улавя. Ето дори днес - имаме масово напускане на българи от България, които практически завинаги са се установили в други държави и децата им вече не знаят български. Но никой не говори за масово изселване, макар че цифрата спрямо населението на България да е доста голяма.

Авторите отново повтарят мнението на БАН, че Османците принципно не са отнемали земите на църквата и манастирите

Ами част от черквите са били разрушени, а "Св. София" и "Св. Георги" са обърнати в джамии. Новите черкви са пък малки и ниски.

6.Подчертава се възвръщане към мнението на Н.Тодорво че османското нашествие в 14-15 век век не променило коренно етнически облик на градовете

Ами зависи какво значи коренно. През ХVв. имаме един значителен брой спахии християни, докато през 16в. спахиите вече са турци. Хорота гететично си остават потомци на някогашното бълг. население, но се наричат турци и са мюсюлмани. В резултат от асимилацията българи стават турци и се появява турско мълцинство там, дето го е нямало.

Разбира се трябва да се вземат под внимание и някои неща, типични за съответните периоди. Напр. религиозни гонения има в цяла Европа и в някои моменти Осм. империя е верски много по-толерантна от някои западно-европайски държави. Така напр. Осм. империя приема прогонените от Испания евреи, а също руските старообрядци (по време когато руският цар избива монасите-старообрядци в Соловецкия манастир). Що се отнася до етническото и расово прочистване - ами Америка от полюс до полюс в периода на осм. робство променя етническия си и расов облик много повече от бълг. селища.

Тъй че не трябва да се залита от едната крайност в друга - от отричане на ислямизацията към демонизиране на Осм. империя. Иначе казано в Осм. империя са се вършели доста безобразия, но и в останалия сват често не са падали по-долу. Това разбира се не е причина да сме изпълнени с признателност и благодарност към турците за извършеното тогава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Къде е границата между истината и пропагандата (национално-определящата, национално-центричната) в българската историография?

....

Може би трябвало първо да се формулират основните пропагандаторски задачи, които са били поставяни пред българската историография в различните епохи.

И каква е съвременната?

Още от Паисий историята все се стреми нещо да ни внушава и да ни възпитава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е то е повече от ясно - историята от появата на съвременния национализъм - 18/19 век неизбежно, а често пъти и неволно се ползва за пропагандиране на национални каузи. /Не е задължително да не са справедливи и обосновани!!!/. С появата на социалистическото движение в света тя, както и почти всяко хуманитарно знание, става и оръдие на този вид пропаганда. Интензивно, при това.

Което не пречи пък науката да си се развива.

В българската - границата е в някои придобили гражданственост интерпретации.... Например за бедността на българите през османския период.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Може би трябвало първо да се формулират основните пропагандаторски задачи, които са били поставяни пред българската историография в различните епохи.

И каква е съвременната?

Още от Паисий историята все се стреми нещо да ни внушава и да ни възпитава.

Това е много..... тежко казано. За Паисий ясно, но после? Да не говорим за съвременната. Науката не възпитава! Иначе отиваме при Лисенко.

Пропагандата е лост/метод/начин от едно недалечно минало, което се надявам никога да не се върне ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

След като е отворена тема за митовете и реалностите на османското владичество, защо не обърнете внимание на една интересна особеност - като изключим въстанието на Константин и Фружин (за което обаче има теза, че не е въстание, а участие на Видинското царство и мизийското болярство в турските междуособици след катастрофата при Анкара) чак до 1588 г. няма нито едно българско въстание против турската власт, а това първо въстание (Първото търновско въстание) съвпада с рязкото влошаване на икономическото състояние на Османската империя след смъртта на Сюлейман Великолепни. Май звучи леко родоизменническо, но докато данъците били сравнително ниски, съдебната система некорумпирани и работеща, българите нещо не се сещат да вдигат въстания срещу султана.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ми май си е така. Много ни боде и това, че за края на Второто българско царство не можем да покажем битка, трагична и героична в паметта на народа, подобна на Косовската битка. Кон до коня, юнак до юнака, маждраци като честа гора, нещо не става за Иван Шишман.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ми май си е така. Много ни боде и това, че за края на Второто българско царство не можем да покажем битка, трагична и героична в паметта на народа, подобна на Косовската битка. Кон до коня, юнак до юнака, маждраци като честа гора, нещо не става за Иван Шишман.

Ето това е втълпен пореден мит. Каква битка липсва? Даже Йоан Шишман прави доста несвойствени неща за един владетел със статут на цар - само трима са такива в Европа по това време. Имам предвид несвойствени - лични участия във военни кампании с отбранителна тактика вътре в държавата. Всеки друг владетел се е запирал здраво и не е мърдал от столицата. И каква битка се иска за края на Второто българско царство? Кажи кога е края му и тогава да търсим последна битка. По времето на Иван Шишман държавните граници /крайно скъсени вече в този момент/ на царство България са между Стара планина и Карпатите, а Дунав тече по средата. Това е известната Загора в западната терминология. Към 1400 г. са превзети земите до р. Дунав. В задачата се пита: като пада долната половина от държавата, означава че е паднала цялата държава ли? Като не е паднала цялата държава, каква последна отчаяна битка се търси? Българската политическа болярска класа от незавзетите земи /Видин, Търговище/ да не са глапаци да тръгнат без наличие на равен ресурс да търсят последна битка срещу османската инвазия и по този начин да се загубят и малкото останали незасегнати земи и надеждата в скоро бъдеще при помощ отвън да се освободят завзетите южнобългарски /на юг от Дунав/ български земи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ми май си е така. Много ни боде и това, че за края на Второто българско царство не можем да покажем битка, трагична и героична в паметта на народа, подобна на Косовската битка. Кон до коня, юнак до юнака, маждраци като честа гора, нещо не става за Иван Шишман.

Много правилно.. Иван Шишман за мен е един долнопробен типаж, рожба на тази феодална, аграристична и цезаропапистка култура, която за наше съжаление ние имаме на Балканите в 14 век. Той става васал на Османците - без никой да го бие за това, /още през 1371 г. когато османците не са помръднали от тракийските си владения/, явно надявайки се да намаже нещо от "баницата" (за него), наречена Балкани, България, - тези парчета за която е мислил вероятно че Османците биха му дарили, или тези която той би си присвоил от набитите от Османците други владетели. Иначе какво друго обяснения бихте дали, на васалитета му? Защо Шишмановите войски липсват при Черноменската битка, при Плочничката битка, при битката за Косово, при битката за Ровине - при която лиспва и намеса от другите такива български владетели могли да се включат - Иванко или Срацимир, които вместо да поиздавят Османците в дунава, въобще не разбират дори че Баязид им готви разправа и чакат той да ги намери.. При които битки една 5-10 000 армия в допълнение към християнската е можела да обърне историята?

Къде са исихастите, по време на Османските завоевания? Не проспаха те в блаженство, и в гледане на пъповетете си, тези най-важни събития за българската и балканската история? Изобщо имаха ли предства що е то "ислям", политическия и културен аспект ((имам определени и немалки съмнения за това!) ?Така ли мислиха за народа и така ли се оправдаха:" наказаха ни за греховете ни"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Защо Шишмановите войски липсват при Черноменската битка, при Плочничката битка, при битката за Косово.......
Щото трябва повече да четеш, а не да ни занимаваш с глупости:

"Битката на Косово поле на 15 юни (28 юни по Григорианския календар) 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите. В нея едни срещу други застават сърбите, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и българи, албанци, власи и чехи[1].

През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) сърбите успяват да разбият турците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – българските владетели Иван Шишман и Добротица отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу сърбите. Потенциалната заплаха от българите е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България.[2] През следващата година Мурад потегля срещу сърбите."

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%...%BE%D0%BB%D0%B5

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Щото трябва повече да четеш, а не да ни занимаваш с глупости:

"Битката на Косово поле на 15 юни (28 юни по Григорианския календар) 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите. В нея едни срещу други застават сърбите, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и българи, албанци, власи и чехи[1].

През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) сърбите успяват да разбият турците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – българските владетели Иван Шишман и Добротица отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу сърбите. Потенциалната заплаха от българите е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България.[2] През следващата година Мурад потегля срещу сърбите."

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%...%BE%D0%BB%D0%B5

Хърсчо, на теб явно и четенето не ти се отдава. Пише че според османските източници в Косовската битка са участвали българи, а не че са участвали войските на Иван Шишман..Ако вземеш малко да се занимаеш с история и география, може и да прочетеш - за твое учудване и изненанда, че поне в половината от "сръбските" деспотства, княжества и "кралевства" са български по своя народностен състав :)!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Май звучи леко родоизменническо, но докато данъците били сравнително ниски, съдебната система некорумпирани и работеща, българите нещо не се сещат да вдигат въстания срещу султана.

Това последното за "съдебната система" ме изкара от равновесие. Каква съдебна система, какви пет лева?! :w00t: Българите не са били равноправни поданици в Османската империя и съответно не са били равнопоставени пред законите и съда.

Иди да се оплачеш от турчин на съдията - турчин! Такъв ще ти го отпорят, че втори път нема да се оплакваш от нищо.

Специално за 15 век, който уважаемият Аспандиат визира, в книгата спомената от Галахад "По следите на насилието" си спомням за следното свидетелство от западен пътешественик (цитирам по памет):

"Жените на българите са грозни и отвратителни. Но ако сред тях се намери някоя по-хубава, тя веднага бива изнасилвана от турците."

След това, както разбирате, се включва "перфектната", "работеща" и "некорумпирана" османска съдебна система на Аспандиат..... А българите добруват под чалмата на падишаха......

Срам!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Завладяването на Балканския полуостров от турците и политиката на балканските владетели, не само българските, е такава каша - всеки срещу всеки. Докато един се бие с турците, другият християнски владетел му завзема земите. И после обратното.

А за въстанията на българите след османското нашествие - като избиеш тия, дето ти се съпротивляват, като заточиш по-читавото далеч от родните места, като централизираната власт или анархията по места не позволява да се появят по-богати и имотни, каква съпротива да очакваме? Всяко въстание си иска водачи и армия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това последното за "съдебната система" ме изкара от равновесие. Каква съдебна система, какви пет лева?! :w00t: Българите не са били равноправни поданици в Османската империя и съответно не са били равнопоставени пред законите и съда.

Иди да се оплачеш от турчин на съдията - турчин! Такъв ще ти го отпорят, че втори път нема да се оплакваш от нищо.

Специално за 15 век, който уважаемият Аспандиат визира, в книгата спомената от Галахад "По следите на насилието" си спомням за следното свидетелство от западен пътешественик (цитирам по памет):

"Жените на българите са грозни и отвратителни. Но ако сред тях се намери някоя по-хубава, тя веднага бива изнасилвана от турците."

След това, както разбирате, се включва "перфектната", "работеща" и "некорумпирана" османска съдебна система на Аспандиат..... А българите добруват под чалмата на падишаха......

Срам!

Хърсчо, печалната констатация я е направил Стефан Герлах в 16 век , при пътуването му от цароброд до пирот..

Българите априори са дискриминирани и прецакани в Османската империя - както всички християни, и отнасят "големия" при всяка криза в империята - като християни един път, и като рая (като бедняци, обикновено селско население)- втори път. Не мога да се съглася с внушението, че в империята е нямало правосъдие и съдилища (няма как да е обратното, защото всяка империя се стреми към стабилност и ред) , и всеки е можел да прави какво си иска с българите.. по всяко време.

Постановката че османските съдии (кадии) са били корумпирани и пристрастни на етнически признак - е меко казанo спорна, най малкото защото мюсюлманските съдии са длъжни да съдят според закона - под страх Божи: В корана е записано че "от трима съдии - двамата отиват в ада". Друг е въпроса че християнските свидетели не са равни на мюсюлманите: един мюсюлманин свидетел е с тежест на трима християни свидетели, която постановка спада към законово установената дискриминация..

Иначе - българите (главно войнуците) от Софийско се присъединяват и помагат на рицарите в Софийско през 1443-1444 година. След изтеглянето на рицарите, помагачите им и голяма част от войницуте, са изловени и обезглавени..

Има и някои мнения на историци, че въстанията принципно стават, когато "народа" се е замогнал и освестил, (тук идеята е, че на крайно бедните и крайно подтиснатите им е все едно..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Иван Шишман за мен е един долнопробен типаж, рожба на тази феодална, аграристична и цезаропапистка култура, която за наше съжаление ние имаме на Балканите в 14 век. Той става васал на Османците - без никой да го бие за това, /още през 1371 г. когато османците не са помръднали от тракийските си владения/, явно надявайки се да намаже нещо от "баницата" (за него), наречена Балкани, България, - тези парчета за която е мислил вероятно че Османците биха му дарили, или тези която той би си присвоил от набитите от Османците други владетели. Иначе какво друго обяснения бихте дали, на васалитета му? Защо Шишмановите войски липсват при Черноменската битка, при Плочничката битка, при битката за Косово, при битката за Ровине - при която лиспва и намеса от другите такива български владетели могли да се включат - Иванко или Срацимир, които вместо да поиздавят Османците в дунава, въобще не разбират дори че Баязид им готви разправа и чакат той да ги намери.. При които битки една 5-10 000 армия в допълнение към християнската е можела да обърне историята?

Мдаа, Ник 1 все едно е бил там на място. Накрая липсва само едно "от мястото на събитието специално за вас репортера-учител джедай, 800-годишният Ник1-Йода2". :doh:

П.П. Шишман става васал не в 1371, а в 1377 г., ама това са дреболии, дето ги установиха историците по-напоследък, кой ще ти ги знае тия пущини, важно е прякото включване от мястото на събитието... :doh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мдаа, Ник 1 все едно е бил там на място. Накрая липсва само едно "от мястото на събитието специално за вас репортера-учител джедай, 800-годишният Ник1-Йода2". :doh:

П.П. Шишман става васал не в 1371, а в 1377 г., ама това са дреболии, дето ги установиха историците по-напоследък, кой ще ти ги знае тия пущини, важно е прякото включване от мястото на събитието... :doh:

Ха-ха.. В 1377 година май няма някакво отбелязано събитие, което да може да се свърже със приемането на васалитет от Иван Шишман към Амурат ...освен може би загубата на Османците в първата война за София :)! .. Въпросът е кой и какъв е бил този владетел, който след като отблъсне османците от най-големия си град след Търново (които град е бил здраво укрепен и поддържан) - ще им стане васал, и ще прати сестра си, християнката, в харема на Амурат? Тук мирише на кофти.. Ако наистина е вярна тази версия, и е вярна версията че Иван Срацимир присъединява София за кратко - току виж се оказало, че София е "ключът към бараката"..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
След като е отворена тема за митовете и реалностите на османското владичество, защо не обърнете внимание на една интересна особеност - като изключим въстанието на Константин и Фружин (за което обаче има теза, че не е въстание, а участие на Видинското царство и мизийското болярство в турските междуособици след катастрофата при Анкара) чак до 1588 г. няма нито едно българско въстание против турската власт, а това първо въстание (Първото търновско въстание) съвпада с рязкото влошаване на икономическото състояние на Османската империя след смъртта на Сюлейман Великолепни. Май звучи леко родоизменническо, но докато данъците били сравнително ниски, съдебната система некорумпирани и работеща, българите нещо не се сещат да вдигат въстания срещу султана.

За "въстанието" на Константин и Фружин като цяло позицията на изворите е единна: след битката при Анкара много от прогонените от османците владетели (пиша османците, защото те прогонили и турски емири, а не само християни) се завърнали във владенията си. В края на междуособната война започва кампания за повторното подчиняване на бълг. земи. Повода за първия удар (именно той е "въстанието") е, че един от прототипите на Крали Марко освободил трите синджира роби - е, там не били вързани точно моми и невести, а унгарци, но и това доста разгневило турците. И тъй като на въпросния прототип (който за разлика от елегантния исторически крал Марко е имал по внушителни размери) му били отстъпени крепости от "синовете на бълг. царе" (не е казано кои са), то наказателният поход се насочили и срещу бълг. земи. През 1413г. Муса завзема ред крепости в Северна България. Явно все пак останало нещо, защото българския "принцепс" е посочен сред балканските владетели, с които победителят в междуособиците султан Крисчи сключил мир.

Иначе времената не били тъй мирни. Напр. около 30 юли 1451г. легатора Райко бил обесен, защото се оказал разбойник. През декември 1454г. Яко, Радиван, Бранко и Лазар получили тимар, защото спомогнали за залавянето на Скобалик. За воеводата Радич и бана Михаил Шишман вече се изписа доста на форума. Та това е "мирният" 15 век.

А що се отнася до корупцията. Ами турските хронисти разказват следния случай - Баязид І се видял в чудо, тъй като къдиите били много подкупни и решил да ги изколи. Великият везир Али паша (дето покорим североизн. България), който бил голям рушветчия решил да ги спаси и се обърнал за помощ към един от улемите (учените турци). Та въпросният учен обяснил на Баязид, че подкупността била повсевместна и ако изколел корумпираните нямало да останат образовани турци и ще трябва да вземе за съдии христ. свещеници. Като изход от това положение улемът предложил да се увеличи възнаграждението на къдиите. Хронистите пишат, че Баязид увеличил възнаграждението, но не казват дали имало някакъв сериозен спад на корупцията. :head_hurts_kr:

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иван Шишман не е бил васал на Мурад. Той е бил негов съюзник. Този съюз е бил равноправен като този между България и СССР. Между Иван Шишман и Мурад е имало принуден съюз, но съюз. Не знам защо историци продължават да пишат, че еди-кой си бил васал на еди-кого си. Това понятие в България не съществува, иначе щеше да има дума в старобългарския за него. Субординацията е била друга. Отношенията на подчиненост са други, не като тези между сеньора и васала на Запад. И между християнските владетели, макар и самостоятелни, се е знаело кой е повече от кого. За какво му е на Мурад Кера Тамара? Ще контролира брат й чрез нея? И Шишман, ако не го послуша какво ще й направи? Ще я заколи или ще я върне обратно при брат й? Сватосали са се. За Шишман може и да е било родство по неволя, ама е приел тоя мощен по онова време съюзник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По отношение на въстанията. Има едно почти веднага след падането на Търново (в тази връзка са обезглавени търновските "нобили" в св.св." Петър и Павел"). После до края на османската експанзия на запад, какво въстание искате? То постоянно са разкарвани войски по нашата територия. То чак кат се "кротва положението" и войската е демобилизирана и прибрана по гарнизоните, тогава може.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Близо ли са едно до друго? И откога съществуват с тези имена?

Не знам от кога са, Тамарино е близо до град Средец. То се намира на пътя на Кера Тамара , когато я отвели да става жена на султана. Шишманци е някъде в Пловдивско .

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...