Отиди на
Форум "Наука"

300 000 иманяри разкопават България


ISTORIK

Recommended Posts

  • Мнения 243
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

и при всичко това викаш хвала на "Търсачите" че спасяват тези ценни артефакти...

file:///C:/Users/bredcho/Downloads/Ðаква е Ñази монеÑа file:///C:/Users/bredcho/Downloads/Ðаква е Ñази монеÑа - СÑÑаниÑа 19 - ÐÑмизмаÑика и ÑÑÑагиÑÑика - ÐÐ ÐаÑка - ФоÑÑм_files/ТÑÑÑаÑи.jpg - СÑÑаниÑа 19 - ÐÑмизмаÑика и ÑÑÑагиÑÑика - ÐÐ ÐаÑка - ФоÑÑм_files/ÐеÑалдеÑекÑинг.jpg

Малко снимки как се спасяват антики:file:///C:/Users/bredcho/Downloads/Ðаква е Ñази монеÑа - СÑÑаниÑа 19 - ÐÑмизмаÑика и ÑÑÑагиÑÑика - ÐÐ ÐаÑка - ФоÑÑм_files/ÐнглиÑ.jpg

Тук един мой приятел който работи в Англия обяснява как се организират и търсят антики.

Привет на всички :)

пускам няколко снимки от едно от излизанията ми тук - организирахме се с още трима приятели - това ни беше първото рали.

Може да ви е интересен самия начин на организация на такъв род събития.

Местния клуб се уговаря в фермер, в нивите на който се знае че има някакъв вид селище. За разлика от търсенето в БГ, тук ходят на всякакви места, дори съм чел ряазкази на колеги, коио просто тръгват и обикалят - не гледат керамика, сгради, каквито и да е признаци за населявано място :) просто си търсят и каквото стане.

Та, след като се разберат с фермера, се наемат тоалетни, организира се място за паркиране, прави сеорганизация на движението -входни изходни маршрути, обикновено има различни търговци на аксесоари, напитки и храна. Много често такива събития протичат два дни - дори имаше такива и с рок концерти вечерта напървия ден :). За участието в това събитие се плаща такса от порядъка на 10-20 лири - с тях се покриват разходите на организаторите.

Това с няколко думи, хората пристигат сутринта и се почва :) кой накъдето реши - търси. В Англия по закон, при находка от благороден метал се вика отоговорника на местния клуб, описва се находката и се докладва в Британския музей - ако представлява културна ценност или има висока стойност - музея прави оценка и я откупува. Ако случая не е такъв, издават документ на колегата и той може да си я продава където иска.

Другата особеност е договорката с фермера - обикновено се подписва договор с него, че всичко намерено със стойност над 100 лири се дели с него 50 на 50.

П.П. За съжаление не успях да кача снимки.

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Станимир Димитров: Българската, гръцката и турската иманярска мафия разораха земите и изнесоха антиките зад граница!
Ексначалникът на полицията в Ивайловград Иван Мамирев е бил крило над иманярската мафия и това лъсна, когато го уволниха от поста

Преди известно време жителите на Ивайловград скочиха яростно против удостояването на Божидар Димитров за почетен гражданин. Решението беше на общинския парламент, а аргументите бяха, че именитият историк и ексминистър има голям принос за разкриването и опазването на древната история на този край. Днес обаче в Ивайловград се надига друга вълна – в защита на Димитров. Местните жители разчитат на помощта му, за да могат да опазят онова, което все още е останало от древната история на този южен град. Защото земята около опустелите села е направо изтърбушена от среднощните набези на глутниците иманяри. А те стават все повече и повече, категоричен е ивайловградчанинът Станимир Димитров.

- Казвате, че в момента Божидар Димитров ви е много необходим. Защо?
- Защото атакува не само българската иманярска мафия, а и турската и гръцката. Преди два дни тук дойде турчин, който носеше някаква карта и по нея търсеше алтъните на дядо си. И този турчин не е единствен! Идват и други и питат и разпитват за стари чешми - къде са били, има ли нещо останало от тях. Явно търсят гърнета с алтъни, заровени около някогашните чешми.

- С какво може да ви помогне Божидар Димитров?
- Само той може да погне тази глутница от иманяри, защото знае как да го направи.

- Но доскоро във вашия град вървеше слухът, че именно Божидар Димитров е начело на местните малджии?
- Според мен самите иманяри пускат този слух, но това не е вярно. Говорят още, че лично той е ограбил могилата край село Свирачи, но тя беше ограбена преди Божидар Димитров да се появи в нашия край! И аз знам кой точно я ограби!

- Кой?
- Това са хора от Гранична полиция, които имат връзка с гръцката иманярска мафия. Единият се казва Никола Николов и е бивш шеф на Гранична полиция, а другият е Кирилов, който в момента има офис в Солун. За двамата копаеха други хора, които вече не са между живите и загинаха при твърде странни обстоятелства.

Явно са знаели неща, които е трябвало да бъдат погребани заедно с тях...

- Кои са тези хора?
- Единият се казваше Ангел Демерджиев и доста време копаеше за иманярите. Претрепаха го хората на прочутия хасковски мафиот Валентин Подмолов-Подмола, който също отдавна гние в гроба. Другият е Здравко Палаузов, който пък изгоря при неизяснени обстоятелства в Димитровград. Така че тайните са погребани…

- А сега какво става в землището на Ивайловград?
- Където и да погледнете, ще видите, че иманярите са ровили за антики! Направо са разорани землищата край селата Костилково, Железари, Горно Луково, има гробници, които са напълно ограбени и унищожени.

- Къде е управата на града - не вижда ли тези зулуми?
- Виждал съм тези хора да копаят, без да се страхуват от никого и от нищо. По едно време всеки ден ходех в полицията да им казвам какво става, къде точно се копае в момента,

но никой не ми обърна внимание

Толкова ценни антики се изнесоха от нашия край, богатство за милиони! Наскоро разбрах, че шефът на полицията в Ивайловград Иван Мамирев е бил крило над иманярската мафия и това лъсна, когато го уволниха от поста. А аз съм му подсказвал къде какво може да се намери. И той се е възползвал от моите сведения, за да може да изпраща на точното място тези, които копаят... Дето има една дума, бил съм в устата на вълка… Сега разбирам защо когато се разкопаваше могилата край село Свирачи, изведнъж беше освободена цялата охрана. Много просто – за да могат да се изнесат антиките и да се продадат в Гърция. После пуснаха слуха, че Божидар Димитров ги бил изнесъл. С две думи - крадецът вика: “Дръжте крадеца!”… Лошото е, че в момента иманярите пак ги тресе голяма треска. Търсят гърнета с алтъни. Вече ви казах - из нашия край свободно се разхождат хора от съседната Турция с карти в ръцете, които търсят отбелязани с кръстчета местности. Голяма част от тези търсачи са приятели на служители от Гранична полиция. Още повече че границата е отворена, макар че те отдавна преминават и през т.нар. зелена граница.

- И пак стигаме до Божидар Димитров - какво може той да направи, за да спре това ограбване на ценни антики?
- В негово лице виждаме държавата, която трябва да си влезе в ролята, за да спре изтичането през граница на това ценно наследство. Наскоро на Калотина бяха задържани статуетки, взети от прословутата вила Армира. Лично аз съм откривал икона от старата тукашна църква в един антиквариат в Солун. Наскоро в Ивайловград имаше международен фестивал на кулинарното изкуство и много турци го използваха, за да се включат в търсенето на останки от стари чешми. Говорих с някои от тях и те ми казаха, че дедите им навремето, когато са бягали, са заравяли край такива чешми цели делви с алтъни. Та тези делви търсят… Може и да ги намерят - кой знае…

http://www.blitz.bg/news/article/223097

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

абе тя темата не беше за Англия ама карай...подозирах че ще има подобни изцепки...

Тъй тъй сме почнали, можеш да споделиш как е Германия, Австрия, Щатите, Чили и най-накрая и у нас :guitar:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В България как е , може да се види в Созопол на Харманите.

След като това остава след разкопки финансирани от държавата , извършени от археолози , можем да си представим какво остава след иманярите.

п.с.Някой ще каже-няма достатъчно пари , но пари за ,,дървената" възстановка на южната крепостна стена(еле пък кулата) се намериха.

Редактирано от ДеДо Либен
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Созопол пък изобщо не може да се оплаче откъм липса на финансиране. Все пак Божо е оттам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

абе тя темата не беше за Англия ама карай...подозирах че ще има подобни изцепки...

Тъй тъй сме почнали, можеш да споделиш как е Германия, Австрия, Щатите, Чили и най-накрая и у нас :guitar:

Как да е колега в Германия,Австрия........гледам в ютубе, че там вече са открили топлата вода и перат и се къпят с нея.Докато ние все още правим сухо миене и пране.Даже има слухове че пак там са открили и колелото ,но това вече да видя, не го вярвам.
Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

obelisk%200721.jpg

ПОПУЛЯРИЗИРАТ УНИКАЛЕН РИМСКИ ОБЕЛИСК КРАЙ ЛЕСИЧЕРИ, КОЙТО Е НАЙ-ВИСОКИЯТ ПАМЕТНИК ОТ ВРЕМЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ, останал у нас, и без аналог по вида си в света. „Туризмът ще спечели много, ако се социализира този уникат, какъвто никъде другаде няма запазен”, коментира за „Борба” археологът Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей. Кметът на Павликени Емануил Манолов пък съобщи, че до района се трасира път, независимо че ще бъдат засегнати земеделски земи.
Обелискът, известен и като „Марков камък”, „Дикилташ” или „Стълбо”, е с височина 13, 80 метра, което го прави най-високия запазен у нас паметник. „Южната порта на Хисаря е 13, 20 метра и стълбът край Лесичери я надминава. Този паметник е единствен в света, а подобни, но от друг вид, са запазени в границите на Римската империя на територията на Африка”, обясни Църов.
Обелискът представлява стълб от 15 масивни каменни блока, поставени почти без фуга един върху друг, като предварително са били изключително прецизно обработени и изгладени. На мястото е имало и втори обелиск с по-малка височина, но той е съборен. Те са били част от култов комплекс и светилище, както и вила. Стълбът е разположен на около 300 метра от пътя Мусина – Лесичери и се забелязва отдалече.
„ПО-МАЛКИЯТ ОБЕЛИСК Е БИЛ СЪБОРЕН ПРЕЗ 1937 Г. ПРИ СТРОЕЖА НА ТРАСЕТО МЕЖДУ МИХАЛЦИ И МУСИНА. Паметникът буквално е натрошен, за да се използва за настилката.
При създаването на ТКЗС-то в Лесичери през 1948 г. са докарали 8 вола, за да бутнат големия обелиск, тъй като е бил точно в средата на нивите, но не са успели. Несполука е претърпял и опитът да се взриви”, разказа още Иван Църов.
Първото известно кратко описание на обелиските край Лесичери е на Петко Р. Славейков. През 1871 г. те са изследвани от австрийския пътешественик Феликс Каниц, който им посвещава две страници и графично заснемане във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”.
Тридесетина години по-късно мястото е изследвано и от братята Шкорпил, които правят и първата снимка. Хипотетично го определят като част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките, по което време е построен и Никополис ад Иструм. При експедиция в началото на 90-те години в района археолозите действително намират части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгона Медуза. Най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на тракийския конник. Като сглобява и разчита фрагменти от посветителен надпис, намерен на място, археологът Иван Църов стига до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс – семеен мавзолей на римския аристократ Квинт Юлий.
Част от надписа гласи: "Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си".
Титулярят на надписа, живял през ІІ век от н.е., е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкия Никополис ад Иструм. Там са лежали неговите останки и тези на семейството му.
Иван Църов смята, че мавзолеят постепенно се е превърнал в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец, а двата високи стълба са маркирали свещеното място. Убедителни аналогии с подобни обелиски има в Северна Африка.
Според приблизителна аналогична реконструкция на хероона, направена от д-р Църов, мавзолеят е бил построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на тракийския бог-конник.
Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV век. Тогава е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини от новата християнска религия или при зачестилите варварски нашествия. Сега само самотният стълб е останал, за да напомня за величието на Римската империя.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
България на решето от брутални иманяри
Image_4110561_407.jpg


За това говорят десетките пресни изкопи из цялата държава, направени от необезпокоявани от никого иманяри. Само по поречието на река Дунав броят на дупките от тази пролет е около 80, разказа пред "Труд" доц. Сергей Торбатов от СУ "Св. Климент Охридски". От 22 април до 15 май той и ръководената от него експедиция изминава 471 км, за да регистрира обекти по европейския проект Danub Limes Brand за опазване и защита на археологическите паметници от римската епоха."Водещи български археолози получиха високо признание за своите постижения на тържествена церемония в град Сандански, където на 26 май бе открита 53-ата национална археологическа конференция..." Това пише в новините от сайта на Министерството на културата. Не че археолозите не заслужават награди, но ако ги попитате, със сигурност ще ви кажат, че им е по-важно как се ценят трудът и опитите им да сглобяват историческия пъзел на държавата. Не се ценят!

"Покрай рутинната работа обаче се натъкнахме на активна "проучвателска" дейност, нерегламентирана, разбира се, която обхващаше цялото протежение на дунавския бряг у нас. С различни методи и различна интензивност. Наричам ги "краеведите", шегува се доц. Торбатов, но никак не му е до смях: "От близките подстъпи край Силистра чак до устието на Тимок - навсякъде има пресни иманярски следи, често с ужасяващи размери. В източната половина иманярите поне работят на ръка, но на запад от Никопол картинката е трагична. Използва се земекопна техника, виждат се следите от верижни машини. Голяма част от обектите, известни на специалистите по римско военно дело, вече не съществуват. Тотално са унищожени! Става дума за сложни селищни агломерации, които възникват като военни укрепления (най-ранните са още от I век), но с течение на времето покрай тях се разрастват цивилни селища, някои от които получават и градски статут след оттеглянето на военния лагер."

Много от тези римски укрепления възникват върху обекти, обитавани в предримската епоха. Някои са върху значителни селища от края на I хил. пр. Хр. Информацията за тях обаче е безвъзвратно загубена по една-единствена причина - иманярски набези.
Най-драстичните примери са край Арчар и Козлодуй, Долно Ряхово, Връв, Брест, Дунавци... Археолозите могат само да датират оставените "ненужни" за трафикантите на антики парчета от керамични съдове, да събират по случайност ненамерени монети и метални предмети сред брутално полуразушени древни зидове.

"Не знам интересът ли им е нараснал, кръгозорът ли им се разширил, по-образовани ли станали, или пазарът е друг, но има ужасяващи картинки, всичко е прекопано до пласт стерил. А на доста обекти културният пласт достига 5 м! Това е късножелязната епоха. Става дума за много значими селищни центрове! Слезли са и още половин-един метър надолу в земята, докато се убедят, че всичко е изчерпано и нищо не е пропуснато", допълва доц. Торбатов. И продължава разказа си:

"Особено нагло беше при Арчар - копаеха край самото шосе. Само ни изгледаха, не им пука. Обадихме се във Видин на колегите в музея, те предприеха нещо. Задържани са били трима души. Ние обаче видяхме двайсетина, явно другите са успели да се укрият. Драстична картинка имаше и в самите подстъпи на град Козлодуй, на 300 м от жилищните блокове. Там има прекрасен археологически обект, който никога не е проучван от археолози, а би бил гордост за всеки съвременен град. Беше просто нападнат! Докато ние си вършехме нашата работа, наблизо спря един джип, слязоха неколцина мъже, погледаха отстрани и си тръгнаха. Естествено не ни питаха нищо.Абсолютно същата история се повтори в околностите на плевенското село Гиген, където има останки от римски град."

Според доц. Торбатов това е поминакът на значителна част от населението в тази част на България. Археолозите разговаряли с директора на училището в село Долни Цибър, при устието на река Цибрица, там населението е 100% ромско. „Докато имаше работа, нямаше никакви проблеми. А сега – от нямане се започна и иманярството”, казал директорът. Археолозите забелязали дори шест-седем изкопа в неограден двор. "Веднага се появи човек, защото влязохме да огледаме. Каза, че копае за септична яма, но все се обрушвали стените. Ами как няма да се обрушват, като копае на 3,5 м с идеално оформени профили и си личи, че пръстта е прослушвана с металдетектор?! Просто той стига до стерил, засипва и копае нова дупка. Изглежда идва някой, изкупува това, което е намерил, и той продължава – в двора си е и си копае "септична яма”, нищо не можеш да му кажеш", коментира ученият.

Подобна е и ситуацията в Югоизточна България, разказа пред "Труд" археологът Веселин Игнатов от историческия музей в Нова Загора: "Скоро ходих да заснема едно светилище и да направя план на това, което се вижда от архитектурата. И гледам един иманяр в съседен обект - обадих се на полицията, дойдоха, но... дотам! Полицията действа само след сигнал. Отива, регистрира и се стига до "неизвестен извършител". Или ако случайно се стигне до съд, оправдават иманяря на първа или втора инстанция - примерно, защото копал на необозначен обект, нямало табела! А защо не отиде да копае на нашето лозе?! Досега няма наказан иманяр..."

Наскоро министър Стоянович обеща пред "Труд": "За борбата с иманярството работим по създаването на ново звено, изпълняващо полицейски функции по опазването на културното наследство. Противодействието срещу незаконния трафик е приоритет." Кога?

Археологът Веселин Игнатов: Полицаите или не си разбират от работата, или са с тях

- Г-н Игнатов, защо започнахте да пускате във фейсбук профила си снимки от иманярски набези?
- Защото картинката е безумна. Плаче ти се! Един от случаите беше в село Кортен. Обадих се в полицията, казах им, че съм видял иманярите да копаят, че са избягали, но със сигурност ще се върнат. Три дни им правиха засада и щом я вдигнаха, на четвъртия ден наистина се бяха върнали и изкопали поредната тракийска колесница. Вдигнах патаклама в полицията. Казах им, че или не си разбират от работата, или са свързани с тях. Как иначе да си го обясня?!
- Защо според вас толкова често "дупчат" Югозападна България?
- Търсят тракийски колесници. В миналото на територията на Стара и Нова Загора явно е имало нещо като мода аристократите да бъдат погребвани с колесниците и конете си. Аз самият имам специален интерес като археолог към тях. Регистрирал съм 240 комплекса, в някои от които има до 5 колесници, както е в местността Трите могилки. Бедата е, че се оказаха много лесни за откриване от иманярите, защото обикновено са извън могилата, заровени са сравнително плитко и по тях има много метал, който лесно се хваща с металотърсач. Откриват я, пробиват земята и само за няколко часа вадят всичко, което има пазарна стойност - най-вече бронзови апликации, а оттам нататък чупят всичко, което не ги интересува. Тоест трудно е обектът да бъде проучен и възстановен от учените.

А колесниците са изключително ценни, те са символ на статут, показва значимостта на един човек, били са скъпо удоволствие. Имало ги е доста през III век и след това изчезват. Тази, която намерихме в Караново през 2008 г., е най-ранната. Обичаят започва около средата на I век и показва богатството на тракийската аристокрация, при това в годините, когато Тракия става римска провинция.

- Вярно ли е, че на големи световни аукциони се предлагат антики с обявен произход "Балканите", което предполага иманярство и незаконен трафик от България?
- Вярно е. Следя аукционите и съм сигурен, че има неща, които могат да са единствено от Тракия - навръшник от колесница няма откъде другаде да дойде! Страшно безумие! Иманярите масово унищожиха колесниците в България, само в Новозагорско извадените са 27. Всичко поголовно се копае: крепости, могили, светилища! Всекидневно се ходи с металотърсачите по обекти и никой не упражнява контрол! Най-много ме вбесява, когато отида някъде по сигнал, видя иманярския изкоп, а хората ми казват: "Изкопаха ти колесницата!" Сякаш тези колесници са мои! Та това е национално богатство, което може да донесе приходи на всяко населено място!

Не знам защо е това отношение - сякаш са мои. Полицията може да се задейства, нищо че ресурсът им не е голям. Преди много ми помагаха, но сега хората се смениха. Действат само ако има констатирано криминално деяние.

- Това вероятно са организирани групи...
- Точно така е. Но интересното е, че в Караново поспряха набезите, защото има повече информация и циганите дори пазят. Едно момче ромче известно време даже посрещаше туристите.

- Храните ли надежди, че новосъздадената културна полиция ще се справи с тях?
- Хубаво е, че има културна полиция, но нали тя трябва да е въоръжена със закони, които да дават права да взема мерки.
- А вие, археолозите, какво правите, за да спре иманярството?
- Единственото, което можем да правим, е да информираме гражданите. Но от години законите не мърдат - да, добре, защитават се движимите паметници, но според мен първо трябва да се защитят недвижимите, защото там са скрити богатствата от историята на земите ни. И знаете ли какво? Имаме проблем, защото сме богати. Като обеднеем откъм паментици на културата, проблемът сам ще изчезне. Тъжно, но натам вървят нещата.

Питат ни защо не копаем, за да изпреварваме иманярите. Първо, трябва да получиш открит лист за разкопки, а после копаем така, че всяко гвоздейче да си остане на мястото, за да се направи добре научният прочит на обекта и да се възстанови. Докато иманярите за една вечер са приключили - тях не ги интересува науката, а само да изнесат материала, който могат да продадат. Ние трябва да отговорим на много въпроси, не гоним съкровището, а те - това, което ще се продаде на пазара. Да не говорим, че те могат да си позволят да купят последен модел техника, а музеите - не.

- Промени ли се профилът на иманярите?
- До 1989-а те бяха по-скоро авантюристи, а сега вече има много ерудирани хора в тези среди. Докато преди са търсели "хайдушкото съкровище", сега вече копаят и праисторически могили - това е профилът на съвременния иманяр. На различни нива действат. Един осигурява металотърсач, казва на другите къде да ходят, те му носят всичко и го изкупува. Има и нива на посредници в зависимост от възможностите на даден иманяр. Аз, археологът, не мога да се сравнявам с тях.

- Покойният Георги Китов също беше на нож с иманярите? Не сте ли мислили нещо заедно да направите срещу тях?
- Всички сме против иманярите, но въпросът е наши ли се тези паметници - ако са наши, на археолозите, да си ги приберем вкъщи! Не, те са на държавата! Какво да направим ние - да вземем пушките и да хукнем по могилите ли?!

Какво губим?

Ако знаят какво губим заради наглостта на иманярите, може би по-адекватно биха реагирали отговорните органи в държавата. Примерът от Източната могила в Караново е повече от впечатляващ - спасена бе от екипа на Веселин Игнатов, след като иманяри правят опити да я "опоскат". Днес обектът е отворен за посетители и всекидневно смайва туристи от чужбина. В могилата е бил положен тракийски аристократ с четириколесна колесница с два коня и многобройни погребални дарове: два меча, кама, плетена ризница, пет копия, 3 щита, керамика, стъклени съдове, включително уникален и напълно запазен ритон, бронзов канделабър с лампа, две сребърни чаши с изображения с позлата, тоалетно сандъче с бронзова украса, сребърни фибули, златни пръстени с геми, коланни сребърни апликации, една златна и няколко сребърни монети (на Август и Тиберий)... Ако археологът успее да продължи проучването през това лято, екипът му вероятно ще стигне и до ездитния кон, и до още много информация за провежданите от траките по тези земи ритуали.

Това е само една от могилите в района. Не си струва да се опитваме да си представим какво е откраднато и изнесено от иманярите от другите, които вече са разбити - за богатствата археолозите съдят само по намерените след иманярите ръждасяли части от колесниците. Всичко друго отдавна е в чужбина, който е "трябвало" да спечели, е спечелил. По аукционите за антиките ни се пише "От Балканите", а ние нехаем.

Малко статистика

Полицаи "удариха" иманяри от Велики Преслав и иззеха от домовете им повече от 700 антики, съобщи вчера кореспондентът ни Цветелина Георгиева. В жилището на С. М. (43 г.) са открити монети, фрагменти от монети с жълт цвят, както и металотърсач. Вторият иманяр В. В. (60 г.) укривал 655 монети, 36 върхове на стрели, 14 кръста, 38 пръстени и много обеци. Не е ясно от кой район на страната са. Образувани са досъдебни производства.

Това е сред малкото случаи на арестувани иманяри. Преди десетина дни двама са спипани, докато копаят в античния град Рациария. През април техни "колеги" - в Слънчев бряг. През март трима - в Радомирско... Бедата е, че дори да бъде образувано досъдебно производство срещу иманярите, последствия обикновено няма.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4110559

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Най-много са иманярските набези от Никопол до устието на Тимок, заяви доц. Сергей Торбатов

dorticum-004_thumb_medium490_368.jpg
При обхода, който направихме по римския лимес от Силистра до устието на Тимок нямаше място, което да не се „проучва” от иманяри. Това каза за Радио “Фокус”- Видин доц. Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той посочи, че особено трагична е картината в Западна България. „От Никопол до устието на Тимок нещата са извън всякакъв контрол”, категоричен е археологът. Той посочи, че режим и статут като паметници на културата имат не всички обекти от римската епоха. „Но, дори и тези, които имат такъв дори и обекти с национален археологически резерват не само, че не са защитени от иманярски набези, но и там констатирахме най-активна иманярска дейност. Така е в Рациария и Августа край с.Хърлец. Те са просто унищожени. А, такива напълно унищожени обекти са много, десетки са. Това се набиваше в очи навсякъде.

Направихме обход по римския лимес от Силистра до устието на Тимок, каза за Радио “Фокус”- Видин доц.Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той посочи, че проектът, в рамките на който е извършен този обход, е свързан с границите на Римската империя в Долнодунавския лимес на империята, т.е. римската граница по река Дунав. „Това е първият обход на Долнодунавския лимес на Римската империя въобще”, категоричен е археологът. Правени са обходи на отделни участъци – Видинския район, Ломския район, отделни участъци по Дунавския бряг в Русенско. Но, от начало до край по цялата тази дължина от 471 км за пръв път се прави такова комплексно обхождане. „Ние трябваше да проверим съвременното състояние на укрепителната инфраструктура по този лимес. Данните, които имаме за различните видове укрепления и селища, както и за самия път, който ги е свързвал”, обясни доц.Торбатов. Той посочи, че на много места са допълнили наличната информация за обектите. „Оказа се, че голяма част от тези обекти, които се считат, че датират само от римската епоха вече съществуват сигурни данни за обитаването на тези места още от праисторията – периода на неолита и халколита” допълни доц. Торбатов. Част от обектите, които се считаха, че са изградени по време на Римската империя – крепости със солиден градеж не датират от тази епоха, а от епохата на Средновековието. „Резултати се разнопосочни от този обход и далеч не само свързани с римския период, който фактически беше основата за това проучване”, категоричен е археологът.
Радио “Фокус”- Видин

http://www.vidin-online.com/regionalni-novini/nay-mnogo-sa-imanyarskite-nabezi-ot-nikopol-do-ustieto-na-timok-zayavi-dots-sergey-torbatov

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Държавата бездейства срещу кражбите и трафика на национални съкровища

1 от 5000 иманяри лежи в затвора, а годишният им оборот е 0,5 млрд.лв

Въпреки акциите за връщане на културни ценности у нас, държавата практически бездейства срещу кражбите на национални съкровища и трафика им, заявиха днес от асоциация "Форум". Според изследването на организацията само 9 души са лежали в затвора затова в последните 5 години на фона на 5000 иманяри.

Годишният оборот на този бизнес е 0,5 милиард лева, а на високите му нива са известни осем души като каналите, които покровителстват, изнасят през Австрия и Германия за Канада, САЩ, Великобритания, отчасти за Русия и Япония.

Графиката на разкриваемост на престъпленията, свързани с износ на културни ценности от държавата, изглежда така: 0,24% ефективност при 30% разкриваемост по данни на МВР.

Един, рядко двама души, годишно попадат в затвора за това, че са изнесли и продали национално съкровище. 60 получават глоби. В същото време броят на активните иманяри у нас е почти 5000, показват данните от изследването. Основната причина да няма ефективни присъди е в експертизите на вещите лица. Законът позволява те да бъдат манипулирани и остойностявани на цени, които ги правят маловажни за съдебната система и без обществено значение.

70% от интересната за иманярите територия вече е преровена. Заради либералния режим по границите ни, в момента през страната минава и транзитен канал на културни ценности от Сирия. С продажбата им се финансират терористични организации, подозират експертите. В същото време в родни музеи е напълно възможно да се подменят оригинали, а на тяхно място да се излагат копия.

Официално България е страната с третото по богатство археологическо наследство в Европа след Италия и Гърция.

http://news7.bg/Новина/България/Крими/Държавата-бездейства-срещу-кражбите-и-трафика-на-национални-съкровища_l.n_i.120247_c.26.html#.VGsNq58qTbJ


макар че по-точното заглавие би било: "Държавата участва в кражбите и трафика на национални съкровища".

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Горното е пълна измишльотина.Според Щерювите сметки 5 000 иманяра трябва да изкопават антики по 100 000 всеки или

5 000 х 100 000 = 500 000 000

Тия глупости са необходими на автора за да направи впечатление.Същия манипулатор изнася лекции на съдиите и прокурорите.Само отпочинала ,сънувала главичка може да изчисли че 70% от земята е преровена.И последно ,какво са виновни иманярите че не ги хващат от полицията и не ги съдят.Нали и сега има закон който предвижда затвор до пет години.Значи иманярите са си такива, не влизат сами в затвора.И петдесет години да вдигнат наказанията, пак малджиите няма по желание да влязат в пандиза, а ще чакат някой да ги хване и осъди.За сега иманярите си гледат работата,- копаят, полицаите и съдиите не си гледат тяхната и за това не е виновен закона.

П.П. Свежа глупост - "България е страната с третото по богатство археологическо наследство в Европа след Италия и Гърция."Кой я направи тази официална статистика?Турция , Испания и Англия да не би да ни завиждат?

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

цифрите може и да са нагласени, но фактът си е факт - четвърт век целенасочено унищожаване и изнасяне на културни ценности извън България. Иначе си прав. Всичко става с активното участие на властимащите, които се облагодетелстват от печалбата.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да си припомним как започва темата: "По официални данни, получени от прокуратурата през последните дни, "армия" от 300 000 иманяри разкопава България. "По сегашните най пресни данни пак от прокуратурата иманярите са намалели на 5 000, или 60 пъти по малко.Сега ще кажа нещо което още повече ще ни зарадва.На последните избори за БНФМ са гласували 1004 човека.Това обаче не са чисти иманяри, в бройката са и членовете на семействата им.За това може да сведем бройката на 500 човека, но и тази цифра не е реална.В нея влизат и гласувалите за БНФМ полицаи и прокурори които служебно се борят с иманярите.Те разбират че по нататъшното намаляване на иманярите вече е опасно и вредно за екологията, защото може да повлече изчезването и на други форми на живот от полицаите, прокурорите и археолозите.

Борбата с 300 000 иманяри беше тежка понеже те не са от плът и кръв ,а са трудно уловими престъпници населяващи въображяемия свят на духовете.В този случай няколко дипломирани екстрасенса с подходящи заклинания и магии щяха да свършат по бързо тая работа. Но както и да е, сега има повод за празнуване!

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Музей си върна шлем-маска, откраднат пред 20 г.

5e_nc7f3t.jpg

Директорът на Регионалния археологически музей – Пловдив Костадин Кисьов изпрати благодарствено писмо до главния прокурор за връщането на ценен музеен експонат.
Шлемът-маска от I в. сл. Хр. е бил откраднат от музея през 1995 г.

В рамките на разследване по линия на културно-историческото наследство, водено в Специализираната прокуратура, експонатът е намерен и върнат в музея, съобщиха от прокуратурата.

Делото се води срещу организирана престъпна група от четири лица, които извършват трафик на културно-исторически ценности. Работата по случая продължава.

Парадният шлем – маска от I в. сл. Хр., е открит при археологически разкопки през 1905 г. в надгробна могила в пловдивския кв. "Каменица".

Шлемът е изработен от желязо, под формата на човешка глава с пластично оформена коса. Върху косата е апликиран сребърен венец от лаврови листа, който в тилната част завършва с възел. Лицето заедно с ушите е изработено от тънък сребърен лист.

През 70-те години е извършвана реставрация и укрепване на лицето от вътрешната страна.

http://plovdiv.dir.bg/news.php?id=18883021

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Романе, тия какво общо имат с иманярите?Това са крадци и контрабандисти, те са от останалата част на българския народ извън групата от 300 000 иманяри.По точно трябва да се търсят сред съсловието на археолозите ограбващи музеите.

То, не че не съм срещал заглавия във вестниците "Иманяри разбиха черквата в с. Намсикое и откраднаха една крава".

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Професор уличи в спекулации българския Индиана Джоунс!

20150918.oezmepourh.jpg

Николай Овчаров

Проф. Евгений Сачев е завършил Военната академия във Велико Търново. Преподава в Академията на МВР, Софийския университет и специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технология. Поливалентните си познания е придобил след редица квалификации /и секретни мисии/ в чужбина в областта на борбата с незаконната търговия и трафик на културни ценности. Единственият специалист в България в областта на симбиозата „Национална сигурност и културно-историческо наследство”. „Великото преселение на народите” има и други измерения освен преначертаването на геополитическата карта на Европа и света”, твърди проф. Сачев, чието име и най-видните български археолози изричат със страхопочитание и… опасение. Ето защо:

„Знаете ли кои са най-големите международни престъпници в бранша?”, пита риторично проф. Сачев и сам си отговаря: „Това са най-големите аукционни къщи в света начело с „Кристис” и Сотбис”. Към тях водят най-големите канали за пране на ценности. В България има много малко каталози за тези аукциони. Набитото око на специалиста веднага ще забележи, че доста ценни предмети са със спецификата на древна Сирия, Ирак, Афганистан и други държави в размирния Изток. Да, но те не са донесени от Риад, не са намерени от разрушените музеи в Сирия или Ирак. Много от изложените ценности се оказват легендирани с произход от българските земи, отлежали в така наречените „депа” в България. Ще илюстрирам проблема с едно от моите приключения. Според международното право по въпроса аукционните къщи не са крадци. За престъпници, крадци се смятат тези, които им доставят антиките и художествените ценности. Преди години се опитах да направя в името на културното наследство в България нещо подобно на съответните карабинерски звена в Италия. Става въпрос за ефективна структура, която да преследва и задържа крадците на културно-исторически ценности. Няколко пъти ходих в Италия, даже организирах специални курсове тук на хора от службите с най-видните специалисти от карабинерите.

Всичко това минаваше най-вече по линия на НСБОП. С тази служба постоянно спорехме и накрая ми предложиха: „Добре, легитимирай се, че трябва да отидеш на лечение в Люксембург или Швейцария. Останалото е наша работа”. Така и направих. Кацнах в Люксембург и оттам ме поеха карабинерите. Направихме подготовка, за да ме внедрят като новоизлюпил се влиятелен дилър по културно-исторически ценности и оттам отидохме в Маастрихт, Холандия. Всяка година от 1 до 14 септември там се провежда най-големия аукцион на такива ценности.

Само за две седмици оборотът е над 8 млрд. евро

За да имаш павилионче на изложението, търговско представителство на фирмата като начало ми направи за няколко минутки среща с управителя на аукциона. Само че преди това трябва да имаш гаранцията на трима души, които са учредители на този аукцион и които са с достопочтено минало в търговията с антики. Те трябва да ти подпишат документите, че имаш право да участваш в този огромен аукцион.

Моите италиански ангели хранители ме легитимираха, представиха себе си като мои сътрудници, т.е. бандити, които работят с мен. Да, не се учудвайте, точно така е – бандити, един вид нерегламентирани сътрудници. Нали трябва да се легендирам като големия бос, който разполага с големи възможности и може да предложи каквото си иска. Всичко мина много „изчистено”. После направихме пак сухи тренировки в един хотел – как да се държа, какво да говоря, какво облекло да нося и пр., и пр. След това ме заведоха при един световноизвестен аукционер, за да разбере какви контакти имам. Той буквално пред мен продаде ей така, по телефона, картини на известния руски художник Кандински и Сикейрос. Две картини за 12 млн. евро за броени минути! За охраната му няма какво да говорим, разбира се.

После минахме през няколко места, където световноизвестни банки продаваха картини и всякакви културни ценности. Накрая ме заведоха при един, който

имаше тайни връзки и канали с България

„Ела сега да ти покажа къде се продават тракийските неща!”, подшушна ми един от карабинерите под прикритие. Когато отидохме, видях зад едни огромни стъклени витрини златни тракийски предмети и теракота – идолна пластика. Изключително ценни екземпляри! Те ги надписали, че са от Румъния и други места, а те са внесени от Канада и другаде. Собственикът беше базиран в САЩ, издаваше списание, но не мога да назова името му и списанието му, защото това се наказва. Моите хора започнаха да му представят снимки с различни културно-исторически ценности, които аз като дилър предлагам. Последваха ожесточени преговори между него и моите „сътрудници”. Аз съм встрани на около два-три метра, все едно, че цялата работа ми е крайно досадна. По едно време се заформи нещо като скандал. Идват моите хора и ми обясняват, че онзи не иска и да чуе за такава цена. Всъщност се разиграва театър. Тогава аз се намесих и казах на висок глас, така, че да ме чуе: „Ами неговите скулптурни глави от античността, които предлага, също са до голяма степен фалшифицирани, защото виждам, че те са 40-50 % новички. И така са реставрирани, че не е показана разликата между автентичната и реконструираната част”.

Защото това е задължително – да се знае докъде е истинското и откъде започва реконструираното, допълнителното, възстановеното. Аз се ядосах според сценария и казвам: „Дайте да си ходим!”. Тръгваме си и оня почна да вика: „Чакайте, чакайте!”. Подава ми един малък лаптоп и ми показва имената на български археолози, с които е работил. Жалкото беше, че сред имената, които видях, имаше много видни, уважавани български археолози. Прекратихме цялата тая история с разправията и вечерта бяхме на казино, където успях да го спечеля по друг начин. Дотук. Повече не ми е позволено да разкривам.

Оттам започна една друга акция, която е световноизвестна, извърши се голям удар на територия на тези бандити, в цялата им мрежа, написаха се книги”, разказва проф. Сачев.

Греховете на българския Индиана Джоунс

Според проф. Сачев Николай Овчаров дори не е професор. „Нямам нищо против да е такъв, но нека ми покаже къде е професор. Не знам кой го подхвърли пръв на медиите, но го набедиха за такъв, а той мълчи по въпроса. Но не това е главното. Става въпрос за нещо далеч по-важно. Всички помним как с гръм и трясък проглуши света със сензационните разкопки на Перперикон. Между другото, правилно е да се казва Перперек.

Доста археолози знаят, че Перперек е преправено на Перперикон. Както и че не е храм на Орфей, както Овчаров го представя. Знаят също така, че разкопките не разкриват останки от древен тракийски град, както той го представя. Ако е имало град, къде са каналите, къде останките от стария град, където са живели древните траки? Ако е имало град, къде са стените, жилищните, битови и всякакъв друг вид сгради отстрани? Няма ги! Това е пълна измислица! Говорил съм с много видни археолози, но публично те мълчат, за да не се топят един друг, защото всеки от тях прави същото – малко или много има връзка с иманярската мафия.

Защо това се получава при нас. Ние нямаме такъв контрол, както в други държави, да кажем в Русия, Израел, Германия, Гърция. Там не можеш примерно да преведеш пари просто така за археологически разкопки като спонсор или под каквато и да е форма, защото всичко минава през специалните служби, през външно министерство и накрая – има специален орган, който следи за чистотата на тези пари. Ако те са с неясен произход, ги спират. Докато в България няма пречки всеки археолог, особено ако ползва пари от спонсори, да се отблагодарява с „нещичко”. Разбирате какво, нали – археологът няма друго освен това, което е намерил. Това „нещичко”, изнесено навън, може да се окаже с огромна стойност. Така се изнася национална идентичност. Какво по-голямо престъпление от това?

Колкото до нашенския Индиана Джоунс, имаше случай, заради който специалистите би трябвало да се червят. Може би вече е позабравено, но един ден Сергей Станишев замина на посещение в Китай за среща по протокол с техния министър-председател. В деня преди срещата Николай Овчаров представи на пресконференция парченце от китайска битова керамика, открито в Перперикон. Неговият маниер си е такъв – всичко да пуска през медиите, защото ако не му придадеш медиен шум, все едно не се е случило. Но това с китайската древна керамика си беше пълно скудоумство. При това, видиш ли, съвсем случайно, късчето е открито точно в деня преди заминаването на делегацията за Китай!… То ще излезе, че на неговия Перперикон са се развили всички култури по света!…

Как прави своите сензации Николай Овчаров, както и други видни наши археолози? В България има депа, т.е. ценности на склад, в които са подредени предварително внесени от Ирак, Иран, Афганистан и т.н. антики. Там има ценности от бронз или камък, но дръжката, обковът им е от злато. Този стил го има само в Северен Ирак и Северен Иран. Не и тук. Обаче Овчаров и сие го „откриват” в някой тракийски обект или могила, модифицират го и нашите медиите гърмят. България е кръстопътище на всякакви народи. Най-много гърми обаче международната мафия с културно-исторически ценности, защото по този начин легитимира уникалната стойност на „сензационните” находки и когато някои от тях се появят някъде, цената им вече е баснословна. Защото в крайна сметка тези „депа” са инструмент за изпиране на пари и културно-исторически ценности. Николай Овчаров пък стигна дотам, че иманярите му подхвърлят в подножието на Перперек/Перперикон парченца от статуетки и разни други неща, които той „сензационно” открива. Страшното е не че някой гони популярност /и обогатяване може би /, а че се убива националната ни идентичност”.

Славей КОСТАДИНОВ

20150918.jftreqnbcb.jpg

Колекционери коментират последните си придобивки на пазара за антики във Варна

20150918.xpegjwnyri.jpg

Проф. Евгений Сачев

http://velikabulgaria.eu/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80-%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Иманяри обезкостяват Хераклея Синтика
Античният град Хераклея Синтика отново е подложен на иманярски грабеж, обезпокоен сигнализира доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН. „От 7 години всяко лято и есен провеждаме археологически разкопки, разкриваме много ценни неща от древния град, който се намира само на 1 км от храма на баба Ванга на Рупите, но няма сигурна охрана, която да възпира иманярите. Те копаят след нас в профилите ни, подриват ги с различни механични средства в търсена на ценности, пише в. "Монитор". Гледката е неприятна, но ние археолозите сме безпомощни пред тази вандалщина, защото не срещаме никакво съдействие от община Петрич и кмета Вельо Илиев. Миналата година сложихме табели на пътя и колкото и нескромно да звучи, това се случи благодарения на моят екип, защото 7 години чаках общината нещо да направи, но накрая взех нещата в свои ръце”, оплаква се доц Вагалински. Той е категоричен, че археолозите няма да се откажат от проучванията си, въпреки че тази година министерство на културата е отпуснало само 10 хил. лева за разкопките, независимо, че бюджетът на министерството е бил завишен в сравнение с миналата година. „Това са пари само за 10 работни дни на екипа. Ние отново сме неприятно изненадани от поредното неизпълнение на обещанията, които непрекъснато ни дава кмета на Петрич. В други години ни се отпускаха по 10 хил. лева, а сега не ни помогнаха нито с лев. Общината проявява нехайство и към охраната на обекта, въпреки, че всичко което намерим го предаваме на съхранение в градския музей в Петрич”, казва Вагалински. Кметът на Петрич Вельо Илиев също коментира пред „Монитор” обвиненията на археолога. „Местността, в която са открити основите на древния град са държавна собственост, а не общинска. Открихме ги петричани и първите разкопки започнаха през 80-те години на миналия век от благоевградския музей. Недостойно е доц. Вагалински да обвинява общината защо от министерство на културата са му намалили финансирането на обекта. Ние ангажирахме собствениците на промишлени и земеделски обекти, намиращи се около разкопките да закупят и поставят камери за видеонаблюдение. Полицията винаги се е отзовавала на сигнали за набези на иманяри. Давали сме няколко години с решение на Общински съвет финансова подкрепа за археологическите разкопки, готов съм да внеса веднага ново предложение, но ще поставя условие пред министерство на културата да работим с друг ръководител на археолозите. Нека доц. Вагалински обясни защо тази година държавата му отпусна толкова малко пари, а досега ежегодно са им давани по 25-30 хил. лева?”, риторично попита кметът на Петрич Вельо Илиев. Безспорен факт е, че ако се ускорят разкопките на древния град Хераклея Синтика, който се намира в южното подножие на Кожух планина, на километър от храма на баба Ванга и топлите минерални извори на Рупите мястото ще се превърне в притегателен център на поклонници и туристи от цял свят. Само на 5 километра е магистрала „Струма”, по която след още 5 км се стига до Кулата и границата с Гърция.
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Въпреки че мостът по-скоро е от турско време /старите мостове и пътища по традиция ги наричат 'римски'/ но това в никакъв случай не омаловажава стореното злодеяние.

КАКВО ЗНАЧИ ЕДИН РИМСКИ МОСТ В БЪЛГАРИЯ

http://m.webcafe.bg/article/179383148#&ui-state=dialog

Ако опазването на културно-историческото наследство беше приоритет, мостът може би нямаше да рухне

 

Всичко сбъркано в държавата понякога може да се синтезира в една-единствена новина. Тя звучи така: „Иманяри разрушиха римски мост край село Дрангово". По-точно е да се каже - иманяри довършиха римски мост в Родопите, никой не ги спря.

 

Не са едно или две посегателствата срещу едносводестата конструкция над река Пещерска, свързвала околните махали в продължение на векове, също част от стария стар път към Беломорието, и така до окончателното рухване на моста в събота.

 

Преди това от основите му са изваждани камъни, за да се види дали случайно няма вградени съкровища, както гласи легендата. Миналата година стана ясно, че заради иманярски набези е срутено половината платно (ширина 4.5 метра и дължина 32.5 метра). Местните хора, малко над 1000 души, не си спомнят съоръжението някога да е ремонтирано.

 

Това означава, че държавата, която вдига крепости до зъбер и керемида за милиарди евро парчето и иска да баламосва туристи с бетонни плочки, червени керемиди и статуи на принцеси, не може да защити един изцяло запазен паметник.

 

Не да строи, а да реставрира. Или това е много сложно? Все пак се иска мозък, не мистрия.

 

Човешката алчност и безхаберие са по-страшни от векове, войни и бури, а когато няма (компетентна) сила / институция да ги спре, става много неприятно, даже обидно - разрухата като политика, съзиданието като бизнес.

 

Например - Перникландия, бетонните тухли на „Яйлата", фарса с Ларгото пред очите на цяла София и последния пример - срутването на метоха на Преображанския манастир от 1897 г. в стария град на Велико Търново.

 

Лошите примери станаха твърде много, не мислите ли? Затова някакъв си забит, забравен, никому ненужен стар мост в Дрангово просто нищо не значи, макар и да е популярен като една от забележителностите на селото (редом с гръцката граница).

 

Няма страшно, ще кажат някои, какво толкова е станало? Общината в Кирково може да възстанови моста с няколко милиона европейски пари, нали сега е много модерно да се „усвояват" такива проверки.

 

Може да го превърне в най-близкия до гръцката граница туристически атракцион, да го бетонира с колони от стомана и да пуска през един час на разходки траки, римляни, хайдути, чудовища и каруци с магарета.

 

Полимерните плочки пред камъните, имитацията пред оригинала.

 

Междувременно докато иманярите унищожават безценно наследство, директорът на НИМ Божидар Димитров иска да събаря изоставени жп. гари и да им взема тухлите, за да вдига Голямата базилика в Плиска. Може да вземат тези от Драгново, те са автентични, изваяни от реката. Нали всичко е въпрос на приоритети.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Инвазия: Иманяри разбиват национален резерват

Инвазия: Иманяри разбиват национален резерват

Незаконното разкопаване на крепостта „Аугуста” край село Хърлец добива застрашителни размери, смятат местните хора. Последната идея на иманярите била да запалят на места сухите треви, за да може металотърсачът да работи по-добре. Огънят обаче убил в съня им десетки малки костенурки от защитен вид, които зимували там. Преди няколко седмици експерти от ,егионалния исторически музей във Враца огледали състоянието на „Аугуста” и били втрещени. Търсачите на съкровища буквално разорали дори терените срещу крепостта, където се е намирал некрополът. За да търсят скъпоценни погребални дарове изкоренили и лозята, които хората от селото отглеждали там от години.

Положението е повече от трагично

Иманярите от години вече методично унищожават националния исторически резерват въпреки всички усилия, които полагат специализираните служби и въпреки статута на крепостта, заяви за „Конкурент“ временно изпълняващият длъжността директор на РИМ – Враца археологът Георги Ганецовски. Цялата вътрешност на уникалното кале вече е разкопана. Набезите продължават повече от 10 години. Иманярите са провокирани да търсят там съкровища от факта, че през периода 1973-1984 г. на територията на крепостта са провеждани планирани археологически проучвания, които дават значими научни резултати. Най-ранните останки, регистрирани в обекта са от края на бронзовата епоха. Направена е импровизирана музейна сбирка недалеч от крепостта. Започнато е дори частично възстановяване на зидовете с внушителна дебелина от 2.5 м. При археологически проучвания на северната част от западната стена са открити 12 кули. И тук свършват добрите нови времена за крепостта. Идват първите иманярски набези.

Последно през 2003 г. бил финансиран проект и това до известна степен ги озаптило. Нашествениците били респектирани от присъствието на археолози и поставената бариера. Това обаче траяло твърде кратко и ефектът след това бил буквално отчайващ. Врачанският исторически музей трябвало да се оттегли, за да се прехвърли собствеността на националния исторически музей. Още известен период от време крепостта била проучвана и малко след това била напълно изоставена на произвола. Иманярите това и чакали. С нов хъс те настървено започнали отново да копаят. Този път навсякъде! Към момента крепостта не е охранявана по никакъв начин и е в ръцете на вандалите, търсещи съкровища, твърдят археолозите. „Аугуста” била построена така, че в нея да се влиза само от 3 посоки, а сега иманярите влизат отвсякъде.

Зловещо бъдеще, въпреки славното минало

предвиждат археолозите за крепостта.

Националният археологически резерват „Аугуста” включва античен град-крепост и средновековно селище. Резерватът е обявен за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 90 от 1965 г.
За първи път в литературата Карел Шкорпил споменава римския град Аугуста при Хърлец.

Първото поселение е от времето на траките, то е просъществувало до установяването на римското владичество в днешна Северна България. Данни за трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер.

През периода II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център Аугуста с характерна за периода укрепителна система, която е била звено от отбранителната система. Крепостната стена е вкопана до 2.30 м в земята, за да пази от набезите на вражеските народи. Влизането в Аугуста е ставало през три порти. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. През 431 г. Аугуста е седалище на епископия. Император Юстиниан I възстановява града след едно от поредните разрушения. Последното разрушение на града е през VI век от аварите и след това той не е възстановен, но през средновековието върху развалините отново възниква българско селище. Свидетелство за това са намерените съдове и парчета от такива с характерна форма и украса за периода от Първата българска държава. Затова учените, изследвали античния град смятат, че животът в тази местност почти не е прекъсвал през векове и сега унищожаването му въпреки статута на национален археологически резерват изглежда, колкото нелепо, толкова и знаково. А крепостта и тази година е включена в историческата справка като обект с туристически потенциал!

http://konkurent.bg/article/69595/invaziia-imaniari-razbivat-nacionalen-rezervat

 

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

Да убиеш църква

 
Perperikon-1.jpg
Източник: pravoslavie.bg

Към края на поредния си археологически сезон доцент (това е официалната му академична длъжност, макар да няма нищо против да бъде кичен от медиите с епитета "професор") Николай Овчаров се похвали с разкопаването на нова, неизвестна до този момент раннохристиянска църква в подножието на крепостта, която той обича да нарича Перперикон.
В своя дописка във вестник "Стандарт" (една от многобройните му медийни изяви по темата, всички със сходен характер и съдържание) той дава подробности за проведените от него и екипа му проучвания. Думите му, по традиция достигащи до широки обществени кръгове, поставят редица въпроси, които няма как и не следва да бъдат подминавани с лека ръка.
"Особено важно като информация", пише Николай Овчаров, "е сигурното наличие на синтрон в олтара и на трибуната за проповеди на висшите свещенослужители (амвон) в центъра. Те доказват, че новооткритата църква е била епископската катедрала на Перперикон във втората половина на V-VI в."
Всъщност нито синтронът, нито амвонът са сами по себе си свидетелства за катедралния, епископски характер на тази църква.
 
Ekatontapyliani_Altarraum_02.jpg
Олтарното пространство на църквата Паная Екатонтапилиани (о-в Парос, Гърция)
с многостъпален синтрон и катедра по средата му
[© Olaf Tausch, via Wikimedia Commons]

Синтронът е каменна или тухлена пейка (възможно е да е имало и дървени, но такива най-малкото не са запазени) от няколко стъпала, която има полукръгла (подковообразна) форма и се разполага покрай вътрешната стена на централната апсида на (част от) християнските храмове. Тук сяда висшият клир по време на литургия, в това число и епископът, който има обособена катедра (трон) насред синтрона. Синтрони има, обаче, не само в епископски църкви, а и в такива, в които може да се отслужи литургия, на която присъства и епископ, без да са сами по себе си катедрални храмове. Всъщност познатите примери за църкви със синтрони през късната античност и ранното средновековие са толкова много, че някои изследователи основателно си задават въпроса дали в даден момент направата на синтрон не е просто мода. Нерядко две или повече едновременно функционирали църкви на едно и също място притежават синтрони, което само по себе си е достатъчно свидетелство за това, че не е възможно всяка от тях да се интерпретира като катедрална черква. Нещо повече - немалко от познатите ни раннохристиянски синтрони не разполагат с обособена катедра, така щото при тях дори не може да се допусне присъствие на епископ при богослужението. Тъкмо такъв е случаят с разкопаната от Н. Овчаров църква (вж. повече по въпроса за синтроните у M. Altripp, Beobachtungen zu Synthronoi und Kathedren in byzantinischen Kirchen Griechenlands. Bulletin de correspondance hellénique 124/1, 2000, pp. 377-412).
 
Pulpit_-_Sant%2527Apollinare_Nuovo_-_Rav
Амвон от църквата Сан Аполинаре Нуово (VI в., Равена, Италия)
[© José Luiz Bernardes Ribeiro, via Wikimedia Commons]

Амвонът е издигнато място в централния кораб на раннохристиянските (и по-късните източноправославни храмове), от което свещеници и дякони четат най-често старозаветни и евангелски текстове. Макар да са познати случаи, в които епископи проповядват от амвона (Йоан Златоуст, Августин Блажени), като цяло той не служи за епископска проповед. Самият факт, че късноантичните извори изрично отбелязват проявите на споменатите църковни отци от амвона говори за необичайността на това явление. На амвона обичайно застава свещеник, а не епископ (A. Damblon, Ab-Kanzeln gilt nicht. Zur Geschichte und Wirkung christlicher Predigtorte. Münster-Hamburg-London 2003. S. 20). Епископът проповядва от своя трон, от своята катедра в синтрона.
Както стана дума, тези два елемента от литургичния църковен интериор присъстват в достатъчно голям брой късноантични и средновековни храмове, които не са епископски църкви, за да може да се приемат за доказателство за катедралния характер на новоразкопаната църква. Впрочем те нерядко се срещат в два и повече едновременно функциониращи храма в едно и също селище, което автоматично изключва възможността всички те да са "катедрални църкви". Любопитното е, че един от обектите с повече от една църква със синтрон и амвон е ... т. нар. Перперикон! Преди повече от десетилетие там бе разкопана друга църква (според Овчаров "най-ранната в Родопите" и същевременно "еднокорабна базилика", което е абсолютен нонсенс от гледна точка на архитектурната терминология) с такива литургични интериорни елементи. На публиката бе обявено, че в нея е проповядвал "покръстителят на бесите и на Родопите" Никита Ремесиански. Това, разбира се, не отговаря на истината, но на този проблем ще посветя отделен текст.

Като прибавим към всичко казано дотук общоизвестния факт, че нито един от многобройните епископски списъци от времето на съществуването на тази църква не познават епископия, която да може да се локализира не на, а поне в близост до т. нар. Перперикон, твърдението за нейния катедрален характер става повече от съмнително.
Макар и да е общоизвестен, Николай Овчаров премълчава този факт, за да опита да внуши на читателите си, че т. нар. Перперикон е посочен в писмените извори като епископски център в Родопите: "За съжаление църковната организация от V-VI в. в тази част на Балканския полуостров е далеч по-неясна. Единствено сведение намираме в т. нар. Псевдо-Епифаниев списък от VII в., където става дума за обширната епископия Родопи. Може би именно Перперикон е бил център на тази голяма катедра".
Ако сведенията на Псевдо-Епифаниевия списък (Гръцки извори за българската история, том III; срв. и J. Darrouzes, Notitiae episcopatuum ecclesiae Constantinopolitanae, Paris 1981, pp. 204-213) не бяха достатъчно ясни и категорични кои точно са църковните центрове на епархия Родопи през късната античност и оставяха поне малко поле за маневриране и полет на фантазията, в посочения цитат нямаше да има "може би", а Перперикон щеше да стане безусловния църковен властелин на планината. Но при наличните данни дори Николай Овчаров няма как - дори при цялото си желание - да каже на бялото черно, поради което е принуден да вмъкне въпросното "може би". То лесно ще се игнорира от неизкушения читател, който ще приеме внушението на "професора", който пък е "защитил научната си чест", избягвайки да се ангажира изцяло с едно само по себе си абсурдно твърдение. Абсурдно, защото Псевдо-Епифаниевият списък познава следните центрове в епархия Родопи: митрополия Траянополис (при дн. Александруполис) и автокефални архиепископии Марония и Максимианополис (дн. Гюмюрджина/Комотини). Прочее същият извор показва ясно в каква малка степен е налице припокриване между "епархия Родопа" и планината Родопи, причислявайки към първата архиепископски центрове като Анхиало, Енос и Кипсела (дн. Ипсала). Така или иначе нямаме никакви основания да търсим въз основа на Псевдо-Епифаниевия списък епископия на т. нар. Перперикон, камо ли пък "център на епархия Родопа".

Тъй като Николай Овчаров не е призван да открива неща, които са по-малки от други неща, новооткритата църква съвсем естествено се превръща в "най-голямата известна досега раннохристиянска църква в Родопите" със своите 35 м дължина и 14 м ширина. Това, което той спестява на читателите си, е фактът, че това са размерите на църквата с нейния атриум - обширен двор, ограден с колонади, от западната й страна. Благодарение на него тя успява да надхвърли с малко дължината на други раннохристиянски родопски църкви (без атриуми!) като базиликите при Голямо Белово, Гела и тетраконхалното бижу на късноантичната архитектура у нас - Червената църква край Перущица. Впрочем последната (ако следваме простата аритметика) е по-голяма от Овчаровата базилика, тъй като е малко по-къса, но за сметка на това почти двойно по-широка.
Разбира се, само по себе си абсурдно е да се съди за значимостта на една църква (а още повече за значимостта в църковно отношение на мястото, на което се намира тя) по нейните размери, но ако все пак трябва да мерим според толкова любимите на Овчаров количествени показатели, новоразкопаната от него църква е доста по-малка на фона на споменатите родопски църкви без атриуми, тъй като площта на вътрешното й пространство, т. е. на наоса, позволява събиране по време на литургия на значително по-малък брой богомолци в сравнение с останалите.
Наличието на атриум при църквата от т. нар. Перперикон е само по себе си интересно, тъй като въпросният ограден двор действително се среща при не една и две раннохристиянски църкви, но далеч не е - както твърди Николай Овчаров - "задължителен за раннохристиянските храмове". Бидейки обявен за "задължителен", той сам по себе си не е интересен за проучвателя си, освен като аксесоар, придаващ нужната дължина на "най-голямата църква в Родопите".
 
Всичко изброено дотук е резултат от желанието, от нуждата, ако щете, да се произвеждат никому ненужни сензации, които не почиват на никакви реални исторически или исторически данни, само и само да "продаде" по-добре на широката публика определен археологически обект. Тъжно ми е да го кажа, но към днешна дата вече ми е трудно да отговоря на въпроса "яйцето или кокошката", или, казано другояче, дали самата жадна за сензации "широка публика" не провокира и не подхранва подобно поведение. Все пак съм убеден, че "рибата се вмирисва откъм главата" и че именно "духовните пастири" и "учените глави" не следва да се поддават на жаждата за сензации, а още по-малко пък да я подхранват. Това ми убеждение, впрочем, е и основният ми мотив да започна да списвам този блог.

За съжаление "търговията със сензации" бледнее на фона на друг, много по-съществен, проблем, който нанася непоправими щети тук и сега и заплашва пряко културно-историческото ни наследство:
"Сега искам да си почина малко", казва Овчаров другаде, "защото [...] никой не е разкопавал такава грандиозна сграда за толкова кратко време". И - не че е за хвалба! - наистина е така. Разкопките започват в края на юни. "Следващите два и половина месеца преминаха в напрегната работа на повече от 70 работници. В началото на септември вече бяхме разкрили цялата сграда и бяхме наясно със сложната й история".
Два месеца ... 
С подобни темпове не се разкопава дори при спасителни или аварийни проучвания, когато археолозите са притискани от поставени им от инвеститорите срокове или се борят за спасението на заплашен от безвъзвратно унищожение паметник на миналото. Такива стахановски разкопки са били характерни било за зачатъчния период на родната археология преди повече от век, било за 70-те години на отминалото столетие, когато Плиска, Преслав, Търново и десетки други градове и крепости трябвало да бъдат спешно очистени от пръстта, за да застанат в центъра на всенародното опиянение, наречено 1300-годишен юбилей.
Какво наложи, питам се, "най-голямата в Родопите", "уникална за планинските условия" църква, каквито "в България има не повече от четири или пет" (все твърдения на Овчаров, имащи малко общо с истината, но нейсе), да бъде разкопана по подобен начин, с такава свръхзвукова скорост? Дори само от направената с дрон снимка насред разкопките, циркулираща из интернет и поставена (и) в началото на този текст, е ясно, че убийствената скорост е съпътствана от нискокачествена археологическа методика - работа без план-квадратна мрежа, без оставяне на контролни профили в различните части на църквата, и съответно без всякаква възможност за проследяване на културните напластявания и техните стратиграфски взаимоотношения. Всичко това при паметник, който според проучвателя си има живот (и то сложен) в продължение на близо хилядолетие между V и XIV в. След това бива погребан под земята и пази тайните си, недокоснат от човешки ръце в продължение на няколко века, за да дойде моментът, в който да бъде разкопан, по-точно изгребан (но не и проучен!) по "индианаджоунсовски":
 
Няма иманяр, който да разполага с подобен ресурс. Трудно иманяр ще успее да екипира няколко десетки работници, които в продължение на два месеца неуморно да очистват от пръстта безценен археологически паметник, унищожавайки ден подир ден повечето информация, която той е можел и евентуално искал да сподели с нас. Да, намерените находки няма да бъдат изнесени зад граница и не са попаднали в частни колекции, а са влезли във фондовете и витрините на музея в Кърджали, но информационната им стойност - бидейки лишени от контекст - е нищожна. В крайна сметка имаме пред нас поредния паметник, за който няма да знаем нищо друго, освен онова, което разкопалият го си представя или (си мисли, че) е научил за него. Лошото е, когато подобни неща се случват не в 1816 или в 1916, а в 2016 г.

"Туристите по Перперикон са вече хиляди", казва Овчаров пред агенция "Фокус", "особено сега през празниците. Хората бяха навсякъде, не можехме да се разминаваме по алеите. Много е хубаво, защото и заради това го правим – не само заради чисто научни цели (курсивът мой - Ч. К.), но и да развием културния туризъм в Източните Родопи, а и в България като цяло".
Колко истина има в тези думи ...
И колко тъга навяват те всъщност ...
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...