Отиди на
Форум "Наука"

300 000 иманяри разкопават България


ISTORIK

Recommended Posts

  • Потребител

Винаги има начин. Въпроса е че явно не искаме...

Важното е да се създадът закони който да регламентират ясно ничините на използвнето им, тъй като трябва да е ясно на всички че металдетекторът, не причинява нищо лошо, и не бива само защото имаш такъв да си гонен по улицата все едно имаш незаконен Макаров.

Металдетекторът може да има хиляди приложения нямащи нищо общо с иманярството:

- търсена на скраб до стар завод (да речем "Кремиковци")

- търсене на изгубени бижута на плажната ивица

- търсене на злато сред природата (като златни частици край реките...въпреки че там е малко по-различно)

и т.н. и т.н.

Проблема е в това как го използват хората у нас, и къде търсят.

Да не говорим че според мен е по-хуманно да копаеш с металотърсач отколкото с Булдозер, щото второто е като да правиш операция на Апандесит с моторна резачка :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Мнения 243
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Крепостта Вариана под обсада

Ирина Вагалинска

Спасителни разкопки текат успоредно с иманярски набези, превърнали полето край село Лесковец в лунен пейзаж

Групичката опърпани мъже е застинала като каменен фриз около прясната яма. Почти не помръдват, въпреки че обедното слънце яростно прежуря, а комарите обикалят на ята. Всички са наети за по 120 лв. месечно да помагат при спасителните разкопки на римския кастел Вариана край оряховското село Лесковец. Сега са се вторачили с блеснали очи в новооткрития зидан гроб и попиват всяка дума на археолога Нарцис Торбов - сякаш очакват шефът на екипа като факир да извади жив заек.

Досега в последното убежище на предполагаемия римски легионер са намерени две стомни гробен инвентар, бронзова монета и глинени лампи, а малко по-нататък - оброчна плочка на Атина. Ама знае ли човек кога ще блесне златото!

Иманярските бригади знаят, че в този район край Дунава текат разкопки в техните дири - полето от месеци е като лунен пейзаж, прорязан от веригите на багери и лопатите на фадроми. Последните следи са от десетина дни, от толкова време работят и археолозите.

Джипове със софийски и врачански номера се трупат на безопасно разстояние от обекта, а от околните баири просветват окулярите на бинокли

„Само чакат да си тръгнем и форсират моторите - ядосва се зам. шефът на екипа Добрин Антонов. Миналата събота се връщаме да си довършим работата и гледаме как един чичо с металотърсач спокойно си ровичка. Питаме го какво прави, а той отвръща: „Ами вие това нали сте го преслушали?" Демек какъв е проблемът... Има един бай Иван от Вършец, известен прекупвач, та неговият син виси постоянно в „Паджеро"-то и щом изчезнем от по-лезрението му, отива да копае големия нек-ропол в гората. Охрана няма. Идваха от Гранична полиция двама, единият твърдо обеща да се върне да ни пази, но не се видя оттогава. Когато поискахме помощ от кмета на Лесковец, той ни обясни, че щом се направи хайка, иманярите мистериозно изчезват 10 минути, преди да дойдат полицаите

Как да не си помислиш, че имат вътрешен човек!"

Иманярска фадрома е задрала и по римски квадри на няколко метра от по чудо незасегнатия от вандалите гроб. Сега археолозите предвкусват как ще разкопаят около архитектурната находка, останала извън вниманието на нелегалните ловци на антики. „Тях ги интересуват други неща. Като минат с „монетарките", вадят всичкия метал на педя-две под земята -обяснява Добрин. - Бронзовите монети са им вместо стотинки, сребърните - вместо левове, златните - вместо столевки. Макар че ако е рядка, на златната пара могат да й вземат и 30 000 евро навън. Вече се е разчуло, че тук „реколтата" е богата. В римския гарнизон са получавали добри заплати, а не е имало за какво да ги харчат - малко украшения, малко вносна керамика, малко развлечения, основното се е спестявало. И когато иманярите дойдат с булдо-зерите, смъкват целия късноантичен пласт за да стигнат до монетите, а на нас оставят празни дупки с изпочупени каменни плочи и тухли. Пак добре, ако са минали само с трактори и плугове за риголва-не. Такива следи заварихме през 2001 г., когато за пръв път правихме проучвания в района на кастела. Тогава намерих в купчина пръст глинена лампа, гема - полускъпо-ценен камък за вграждане в бижу, столче от стъклена чаша. Счупената керамика също ни дава някаква датировка какво са изринали. Добре че е наносът от Дунава, той обърква иманярите за това на каква дълбочина да слизат, а и създава опасност да се затрупат сами, та не смеят да копаят много надолу. Но по Южна България, където са големите тракийски могили, вече си наемали и специалисти с висше минно-инженерно образование. Работят и с геофизика, големи пари са това", въздиша Антонов.

Археолозите пък разполагат с 2000 лв., спечелени от Община Оряхово чрез конкурса на Национален фонд култура, които трябва да им стигнат за 35 дни проучва-телска работа. Още по-добре ще е, ако за това време успеят да заинтригуват местната власт с възможностите да се развие културен туризъм

„Вариана е брънка от укрепителната система, създадена от Римската империя по Дунава обяснява Нарцис Торбов. -Имаме поредици римски лагери, които прерастват в градове - Бонония при Видин, Рациария при Арчар, Вариана тук също е много интересна крепост с прилежащо селище от цивилно население, повечето занаятчии. На туристите от Европа ще им е ясно за какво говорим - нали по Рейн е същото, нали и Кьолн е някогашна римска колония!"

Кметът на Оряхово Христо Иванов вече изглежда запален от идеята градчето да разцъфти покрай туристите. Наясно е, че преди това ще трябва да оправи пътищата и да се справи с иманярите. Тюхка се на глас: „Знам бе, знам, че сме ги поизпусна-ли, и попът крие металотърсач под леглото!" Но вече има план как да сложи нещата в ред - като си направи общинска полиция, която пряко да му се отчита как се справя с набезите на обекта. Остава да мотивира достатъчно добре своите гар-дове, така че да не влязат в сговор с вражеския лагер.

http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=516&aid=12459

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Добре, чудя се как е възможен такъв парадокс - от една страна иманярството е незаконно, а от друга страна съвсем легално у нас се продават металотърсачи? Всеки може съвсем законно да си купи металотърсач, ето няколко места:

http://www.ishop.bg/vmchk/Metalotyrsachi/View-all-products

http://www.hydroloc.com/index.php?option=com_content&view=article&id=409&Itemid=54

http://www.metalotarsachi.com/

Според мен това е пълен абсурд и показва, че държавата скрито подкрепя иманярството, явно това носи приходи за държавата, както по Татово време държавата печелеше от нелегална търговия с оръжие, а сега пък - чрез нелегален износ на антики.

Според мен, металотърсачи или подобна техника за търсене трябва да има само към археологическите музеи и да се води на строг отчет, като се ползва само при археологически разкопки и проучвание, правени от екип на съответния музей.

На всичкото отгоре, оказва се, че има дори Българска национална организация по металдетектинг(БНФМ) :laugh:

http://metaldetecting.bg/

Забележете там какво четем:

"Металдетектинг. Едно очарователно хоби, което се практикува от хора в различни възрасти и социални среди. То е не само средство за отдих и почивка сред природата, далеч от шума и мръсотията на големия град. То е не само задоволяване на съвсем естествената нужда на човек за откривателство на непознатото, за търсене на стари и нови светове – и като материя, и като дух. Металдетектингът е източник на ценна информация, която е от огромно значение за допълване празнините от знанието за миналото на света и в частност на държавата ни."

Както би казал проф. Вучков, гледам и не вярвам на ушите си. Най-после ми стана ясно какво очарователно и възвишено занимание е иманярството, чак да му се прииска на човек да тръгне да търси тези стари и нови светове :laugh:

Но това не е всичко, има си и форуми, където иманярите най-спокойно си хортуват, даже и търговии си правят по между си:

http://www.imperio.biz/

Това е ситуацията, добре дошли в Абсурдистан :)):

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз чакам да разкопаят могилите около яз.Тръстиково. Че като минавам от там и си ги гледам постоянно, явно няма да видя от археолозите какво има в тях, но заради иманярите много скоро май ще узнаем (ако не са ги разкопали още). Колкото по-глади стават хората толкова повече и такива ще има, все с нещо трябва да се хранят.

Можеше да им плащат за да копаят и да си плащат сметките и намереното да носи пари или в музей или на място, ако има подходяща инфраструктура (тука поне е наблизо пътя)

Другия вариант е, да копаят и после да си делят, за да си плащат сметките.

Ще стане това, което държавата предпочете, като по-икономически изгодно. Въпреки, че съвсем официално министрита казаха, че първият вариант е по-изгоден. И тази година щели да наливат пари в това.

А металотърсачи ще си има, всичко става с обществени поръчки и трябва да има предлагане за целта, друг е въпросът, че може да става купуването с регистрация, като оръжието. Те и събиращите метали отдавна ползват металотърсачи.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Седем канала за износ на древни предмети има у нас, 60 000 иманяри ровят земята, казва пловдивски колекционер

Славей от Хасково и ученикът му Иван от Димитровград са най-добрите фалшификатори на древни монети у нас. Това твърди инж. Димитър Костов от Пловдив, който е запален колекционер и автор на три авторски книги за тракийската ни праистория.

“Майсторите на ментета в България са десетина и западняците не могат да се справят с тях, защото правят брилянтни копия – убеден е инж. Костов. – Изработват си сами матриците за монетите и ги изливат в тях, а после ги състаряват много бързо с различни технологии, които владеят перфектно. Във Видин, Монтана и Русе фалшифицират златни римски монети. В село Горски извор работи Благо, който прави ментета на тракийски монети.

В Пазарджик се подвизава пък друг техен колега. В Пловдив работеше друг майстор, но се премести в София.” Списък с имената на родните фалшификатори, описание на работата им и техни продукти притежава най-добрият нумизмат в света Дейвид Сиър. Той останал много озадачен от съвършеното качество на ментетата, произвеждани у нас. “Написах му студия от 20 страници за нашите момчета, в замяна за което той прави изследванията на всички мои монети безплатно”, доволен е пловдивският колекционер.

За да докаже колко е опасно да купуваш антики, ако нямаш познания, Костов разказва за премеждието си с един двоен статер на Александър Велики. “Това е много рядка монета, която императорът е раздавал на своите висши военни. Тези монети не са били дълго в обращение и са много запазени. След като купих въпросния статер, го изпратих за изследване в лаборатория в Белгия. Исках информация за всичко - иконография, грамаж, състав, тегло. Данните излязоха перфектни с изключение твърдостта на златото – експертите казаха, че ако наистина монетата е на 2400 години, то трябва да е по-твърдо.

И заключението им беше, че статерът е брилянтно менте.” След като са готови, фалшивите монети се изнасят през четири нелегални канала в София, Русе-Видин, Варна и Пловдив, разказва Димитър Костов. “През тях минават и антиките, открити у нас, за да бъдат продадени на аукциони или да попълнят лични колекции. От Видин и Русе се изнася в Германия и Австрия по Дунав. Варненският канал е на български преподавател по тракология в САЩ – той го организира и има много мулета, които изкупуват в цялата страна. После всичко отива зад океана и се препродава. Един пример: Преди време иманяри от Белозем ми донесоха монета на майка Агрипина – в целия свят има 5-6 такива.

Искаха 10 000 марки, паднаха на 8000, аз им давах 5000. В крайна сметка не можахме да се разберем и те я продадоха на въпросния преподавател. Той я заложи на аукцион за 30 000 долара, а беше продадена за 60 000 долара. В Пловдив каналът е малък и пак е за Щатите. От София антиките и ментетата заминават за Мюнхен и Швейцария.” Ако преди 10 години у нас бродеха 300 000 иманяри, сега те са не повече от 60 000, категоричен е Костов. Повечето от тях са бедни хора от селата, които търсят препитание чрез копане. Преди в пловдивския Клуб на нумизмата се предлагаха стотици монети всяка седмица, а сега са най-много 10. Иманярите намаляха не защото вече няма какво да се извади, а защото се изплашиха от новия закон, който

може да ги вкара в затвора

Първия път, като те хванат, ще получиш условна присъда, но втория влизаш на топло. Има момчета, които само с това си вадеха хляба, но спряха. Разбира се, има и от другия тип иманяри – те са добре оборудвани, знаят какво търсят и колко струва намереното. Работят основно в Пазарджишко, Казанлъшко, Бургаско и Ямболско. Купуват си техниката от чужбина – специални лаптопи, сонди, металотърсачи, които на екран показват какво е долу, а някои даже ти показват монетата от двете страни, за да я видиш. Струват 5000-6000 долара, могат да се купят от САЩ, Германия и Швейцария. Притежанието им у нас е незаконно и се конфискуват. Ние нямаме и наредба за регистрацията им. Има си и ценоразпис, но всичко се променя. Неща, които преди съм купувал по 100 лева бройката, сега струват 10-20 лева. Цените са много надолу, защото няма хора, които да купуват. На първо място в ценоразписа са златните апликации от древни гробове, които струват по 10 000-15 000 евро. Не всичко излиза от могили, има в единични гробове, случайно открити. Античните скулптури също струват доста.

Полицаите в никакъв случай не са подготвени като знания и техника, за да противостоят ефективно на иманярите, категоричен е инж. Костов. Те разчитат някой да им съобщи къде се правят разкопки. Не могат да разпознаят кое е ценно и смятат, че

всичко антично струва пари Познавам висш полицай, който участваше в канал за износ на антики и заради това беше отстранен от системата на МВР. Досега са намерени и извадени не повече от 25% от съкровищата и ценностите в българска земя, убеден е колекционерът. Има още много. А ако излезе техника, която дълбочинно да прорязва пластовете, ще се открият още повече. Аз мога да направя разкопки на няколко могили, откъдето смятам, че ще бъдат извадени страхотни неща. Имам информация какво е скрито там, защото тези могили са обстрелвани с детектори и показват наличие на мед, сребро и злато. Но искам да го направя заедно с държавни органи и откритото да бъде изложено в музей, притежаван и от частни лица, и от държавата.

Архелогическо сафари кефи туристите

У нас има милиони малки медни монети, например тези от времето на Константин Велики, които се изкупуват по 20-30 стотинки. Вместо да остават тук, те се изнасят за Англия и Франция, където вече е развито т.нар. археологическо сафари. В хотелски комплекси дават на посетителите металотърсач и карта и те започват да търсят монети из околността. Който открие, получава красиво изписан сертификат. Така и той има какво да разказва пред приятелите си на чаша вино, и хотелите печелят - прибират от всеки участник между 1000 и 2000 евро за изживяването. А в България, където е пълно с ценни антики, не можем да направим подобно нещо, защото законът го забранява! Нашите власти просто не знаят как да правят пари и се чудят, защото положението ни е бедно и народът винаги роптае. Заради слабоумието на властимащите, които не мислят мащабно!

http://frognews.bg/news_40815/Balgari_shashkat_sveta_sas_super_falshifikat_na_antichna_moneta/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз това се чудя дали има смисъл някой да го коментира...то всъшност няма смисъл да се чете.

Стилът на писа и милионите неточности, измислици и т.н. правят материала уникален "за маса", ама изцяло безмислен за хората четящи този форум...поне според мен.

То дето се вика те и книгите му са във същият стил и са си и неоткриваеми като цяло.

А само като кратко резюме на горното че нали да се обвинява някой без причина е кофти:

- Двойният статер на Алеклсандър III Велики или Distater, всъшност е емитиран от поне 3 монетни двора, и наистина е по-рядък от масовият статер, емитиран в над 20 такива, но не е нито хипер, нито ултра нито едиси-колко си гига рядък.

- не съм сигурен кой точно е удостоил Александър с титлата "император", може би инж. Костов

- ментетата на този монетен тип който България произвежда, не са нито уникални, нито невероятни, тъй като първо те са сребърна сплав с позлата, т.е. материала е различен, освен тов иконографията не е чак толкова идентична.

та така де...и другото е пак ете такива..измишльотини

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Разграбват римското селище край Сарафово

Вече има сигнали за набези от търсачи на антики или сувенири на римското селище край Сарафово. Охрана няма, а местни жители са забелязали, че хора масово прибират части от археологичната находка. Вече е разрушена част от откритата канализация.

Припомняме, по време на морска стихия в началото на месеца близо до почивната военна база в бургаския квартал Сарафово бяхара зкрити зидове от древна постройка, вероятно от римско време.

Малко по-късно в бурното море бе забелязан и масивен обект, наподобяващ каменен саркофаг.

От община Бургас уточниха, че докато парите за разкопките бъдат преведени и изминат процедурите до реалното започване на археологическите проучвания, охраната на обекта е поверена на собствениците, на чиято територия се намира римският град, а това са военните.

"Дано хората не унищожат сами това, което дори морската стихия не успя да разруши", молят се археолозите, цитирани от burgas24.

Само спешните археологически проучвания могат да дадат по-конкретни отговори, включително и за това как се е казвало римското селище край Сарафово. То не фигурира в старите карти и документи, но е открита каменна колона с надписи, а при разкопките могат да излязат и други писмени източници.

http://news.ibox.bg/news/id_1915858687

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разграбват римското селище край Сарафово

От община Бургас уточниха, че докато парите за разкопките бъдат преведени и изминат процедурите до реалното започване на археологическите проучвания, охраната на обекта е поверена на собствениците, на чиято територия се намира римският град, а това са военните.

Т.е по зимно време всички археолози са на обекти и няма свободни (ако има пари обаче, ще се намерят), както и всички полицаи имат спявка на протестите за горивата и че не са им дали предната заплата та е време да се преведат парите и чак тогава почваме.

Ужас.

Поне една патрулка още толкова няма ли да се подсигури от парите, които така и така даваме (ние) без да са отделени точно за археологически проучвания. И без това трябва да наобикалят Сарафово.

По време на най-полицейското правителство на нашата страна от Комунизма и това ако не може да се направи, то кое може.

Или разчитат (или използват) земята, че е военна, за охраната, евтин (смешен) трик за пари ми се вижда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В разни други европейски държави иманярството не е незаконно. И с право. Частната собственост е неприкосновена. И с право. Интересни са дефинициите за собственост - по-специално колко надълбоко от повърхността се простира собствеността. Но в повечето случаи до два-три метра дълбочина не се оспорва изобщо. И ако в този слой на своята нива някой намери нещо - негово си е (или на този, с когото са се спораумели да копае и т.н.). Мисля, че просто трябва да се декларира.

И ако намерят нещо, което да се квалифицира като историческа ценност и собствениците желаят да го продават, тябва да направят това с обществен търг, на който държвата да участва наравно със всички други заинтересувани. 100% от приходите от продажбвата отиват у собствениците - не зная как и дали са обложени с данък.

Мисълта ми е, че ако всеки, който търси съкровище може да продаде законно, никой няма да се крие, да е престъпник или вандал спрямо намереното.

Не виждам нищо ненормално или неморално всеки да търси съкровище. А нашата държава иска да свои намереното чрез принуда, изнудване или криминализиране на дейността. Естествения резултат и реакция са налице: всичко, което е неметално се троши и унижожава, защото е сложно за продажба, тежко за транспортиране и е ясна улика в престъппление. Останалото или се изнася или се претопява.

СУПЕР! Браво на законодателя! Ей така се пази наследсвто!

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Софиянец се оказа собственик на част от средновековната защитна стена на Видин и снабден с документи, че това е негова частна земеделска земя, започна да я разрушава.

Става въпрос за един от т.нар. редути, които представляват бастиони от земни насипи с каменни подземия и които през 1964 г. са обявени за архитектурна културна ценност с национално значение. Сигнал за унищожаване на паметника е подаден в полицията, образувана е преписка и е започнала проверка, потвърди зам.-шефът на ОД на МВР Константин Джунински.

Когато полицаи отишли на мястото, работещите на обекта им показали нотариален акт за частна собственост. Тепърва обаче ще се изяснява как тази част от защитното съоръжение се е оказала земеделска земя, след като през последните 200 г. не е имала такова предназначение.

Като недвижим паметник на културата от национално значение редутът е публична държавна собственост. Полицията е издала разпореждане за спиране на всякакви строителни дейности до приключване на случая.

Според първоначални данни видинчанин придобил имота от 5 дка чрез заменка в началото на 2009 г., а месеци по-късно го продал на софиянец. Посредник в сделката е служител в Областната дирекция “Земеделие”, научи “24 часа”. Той и в момента представлява новия собственик и от негово име на 5 март т.г. е сключил договор за подравняване на земята и привеждането й във вид за земеделско ползване.

Откритите при разрушаването на редута подземни помещения лесно може да стане туристическа атракция или заведения, които да привличат туристи, и така нивата да се окаже много доходоносна, предположиха запознати.

Едни от някога емблематичните заведения на Видин “Венециански склад” и “Телеграф капия” са именно в такива запазени исторически обекти.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1303167

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Солници в раната

Ирина Вагалинска

2006vp.jpg

Най-интересното съкровище в НИМ още не може да се види зад витрина. Пази се под ключ в една от касите на музея - не само защото опитаха да го изнесат зад граница, а и защото не е доказано дали съдържа ментета. Оценките на специалистите за него варират от 2751 лева до малко над милион.

По-малкото число е от първата експертиза - на директорката на Видинския исторически музей Фионера Филипова и на бившата зам.-шефка на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) Дочка Аладжова. Окръжна прокуратура - Видин, ги обвини, че са дали невярно заключение като вещи лица по делото срещу двамата трафиканти от село Спанчевци, хванати с 5081 антики и монети през ноември 2006 г. на ГКПП "Връшка чука". В зависимост от доказателствата и обстоятелствата присъдата може да е 1 до 5 г. затвор или само административни санкции.

Основен прокурорски аргумент в съда ще е втората експертиза, в която са участвали нумизматите от НАИМ Бистра Божкова и Боряна Русева, колегата им от Велико Търново Константин Дочев, главната уредничка на НИМ Елка Пенкова и проф. Веселина Инкова. Според заключението на петимата сред въпросните 5081 предмета няма фалшификати, а общата оценка е 1 144 477 лв.

От нея 123 123 лв. се падат на 4530-те монети, включително златна на император Юлиан II Апостат (4000 лв.). Повечето от останалата сума е разделена между три сребърни фигурки с позлата и дупчици тук-там.

"Това са изключително редки обредни римски солници, а ни ги донесоха в кашонче с надпис "неистински". Проф. Инкова още на микроскопа видя, че не са фалшиви, после го потвърдиха и лабораторните анализи - обяснява Елка Пенкова. - В Археологическия музей в София има подобна на едната от тях, във формата на мъжка фигурка. Втора от този тип се пази в Бритиш мюзиъм, трета открихме по интернет в американски музей. Но солницата във форма на ваза няма подобие - такива досега бяха намирани само керамични. Интересна е и третата видинска солница - гротескна глава от варварски тип, на която не открихме публикуван аналог. Нея сме оценили най-скъпо, на 350 000 лв., другите две са по 330 000 и 310 000 лв. Това са приблизителни минимални оценки и ние сме го казали в забележка към експертизата. Такива предмети не са се появявали по аукциони и няма как да предположим друго. Но златната солница на Челини от XVI век например, която беше открадната от музея във Флоренция през 2003-а и върната няколко години по-късно, беше оценена на 55 млн. долара."

В кашончето с надпис "неистински" втората група експерти получили от прокуратурата и халколитна тесла от камък, брадва от ранножелязната епоха, бронзови апликации за конска амуниция, римски огледала със сребърно покритие. При "истинските" намерили колективни находки от кухи брадви (късен бронз), които оценили по 700 лв. едната, и сърпове за по 190 лв. всеки. Има и римско кантарче от типа на тези, с които изобразяват Темида - за 6000 лв.

"Кое е фалшиво и кое - не? Твърдя, че голямо количество от предметите, на които ние с Фионера Филипова правихме експертиза, не са истински. И изобщо не смятам за сигурно, че сред тях има солници - коментира Дочка Аладжова. - А и цифрите, които излизат в публичното пространство, не са верни, защото никой не пише за внесеното допълнение към нашата експертиза. Според българското законодателство по принцип не може да се дава пазарна стойност на археологически паметник - нямаме регламентиран пазар за такива ценности. Когато те са подложени на експертиза, тя се прави според тяхното състояние и в зависимост от историческата информация, която носят."

Фионера Филипова поясни за "ТЕМА", че в споменатото допълнение към общата им първа експертиза с Дочка Аладжова става въпрос за още около 66 000 лв. Тя също поддържа версията, че сред предметите има фалшификати, че може би солниците са кутийки за лекарства, и добавя, че някои от предметите са я затруднили. Както и цялото бързане около поисканата от дознателя експертиза в срок от 9 до 15 декември 2006-а: "Наша грешка беше, че приехме да свършим работата по над 5000 предмета за толкова кратко време. Работихме под непрекъснатото наблюдение на униформен".

В столовата за бежанци на "Гранична полиция", без компютър подръка, само с една лупа и каталог от 1974-а, добавя Дочка Аладжова.

Тя продължава да работи като нумизмат в НАИМ, където директорът Рашо Рашев обещава да назначи анкетна комисия за проверка по случая. Шефката на Видинския музей Филипова е предпочела да си вземе отпуск, докато чака как кметът ще реагира на искането на прокуратурата да бъде отстранена от длъжност. Въздиша: "Толкова сме опетнени, че... Аз 25 години съм била вещо лице, случвало се е колеги след мен да дадат различна оценка, но до такъв скандал не се е стигало".

"Тежко ми е заради омаскаряването в медиите. 30 години работя на страната на музеите. За мен и ръждясалият гвоздей е паметник, ако е от археологически обект. Сега се опитват да ме включват в схеми с някакви лица, които не познавам, а това създава впечатлението, че ето на - пореден човек от "добрите" играе на страната на "лошите". Колкото до колегията, ще кажа само едно - когато мечката играе в двора на съседите, човек не трябва да се радва", казва Дочка Аладжова.

За радост засега и дума не може да става. В гилдията оклюмали прогнозират, че от скандала ще пострадат репутациите не само на обвинените по случая, а и на музейните специалисти като цяло. Особено на фона на слуховете, че иманярската мафия по принцип отървава хората си от затвор със занижени експертни оценки, получени с помощта на заплахи и/или рушвети.

Дочка Аладжова и Фионера Филипова твърдо отричат да е имало натиск, който да се е отразил на тяхното решение. Нумизматката от НАИМ е получила 3000 лв. за експертизата, а видинската директорка - 1500 лв. Ако някой предполага, че са имали друга мотивация, то трябва да го докаже.

2002vp.jpg

Една от трите видински солници (вляво) напомня на първата, публикувана у нас от Богдан Филов

"Но е факт, че двама експерти на отговорни постове са дали експертиза, която, сравнена със следващата, е шокиращо ниска - твърди прокурорът от ВКП Николай Соларов. - Колкото и да е субективна оценката с оглед нумизматиката, очевидно сред предметите има уникати. Наблюдавайки развитието на нещата, мога да кажа, че са укорими и органите на досъдебното производство - делото отиваше към прекратяване и към връщане на предметите на "мулетата" (трафикантите, бел. ред.). След намесата на Върховна касационна прокуратура нещата се промениха и няма да приключат с повдигането на обвинения срещу експертките. Ще се търси каква е ролята и на дознателя, постановил изпълнението на първата експертиза в няколкодневен период. Това са хиляди предмети, работата понамирисва."

Дали се сеща за друг случай, в който вещо лице е пострадало заради атакувана оценка? Да, но за пътно-транспортни произшествия, а не в археологията.

Когато става въпрос за "смесване на жанровете" директорът на НИМ Божидар Димитров също има какво да каже: "Откакто Агенцията за приватизация пусна през 90-те двуседмични курсове за оценители, съм се нагледал на какво ли не. Виждал съм и телевизионен осветител с тапия за експерт по културно-историческите ценности".

У нас далеч не всичко е наред с нормативната уредба, регламентираща тази дейност, съгласен е и археологът Тодор Чобанов, експерт към Върховна касационна прокуратура. "В списъка с оценители, приложен към Наредба № 1 от 2005 г. за реда за извършване на експертна оценка на движимите паметници на културата, според мен има и съмнителни личности, разследвани за трафик и иманярство. Не казвам имена, защото срещу тях няма категорични доказателства. Въпрос на гъвкавост е да се намери начин да бъдат извадени от списъците. Би трябвало всички оценители, викани за вещни лица, да работят в музейната система - не че е абсолютна гаранция, но все пак така контролът е по-голям и се знае, че ако такъв човек излъже, извършва престъпление по служба", казва Чобанов. Официално парите за експертна оценка не са много - варират от няколкостотин до няколко хиляди в зависимост от трудоемкост, квалификация и времетраене. Наредба № 1 от май 2004 г. определя за основа 3 лв. на час извън командировъчните.

Неофициално обаче се говори за подкупи и по 20 000 евро. "На мен не са ми предлагали - знаят, че няма да стане. Но пък са ме плашили с бой по телефона, засега без последствия", смее се Чобанов.

Като вещо лице той вече се е сблъсквал с феномена "занижени оценки". Знае за оценители, измъкнали трафикант на антични монети по пощата, които сега раздават "експертизи" за бижутерийни магазини. "Работата е там, че само ако оценката за съда е за над 5000 лв., на случая се гледа като на злоупотреба в особено голям размер и се влиза в затвора. По-важното е не да се накажат с решетки недобросъвестните вещни лица, а да бъдат принудени да кажат кой е поръчителят на занижената експертиза", сигурен е експертът от ВКП.

"И в наркотрафика, и в археологията най-трудно се стига до човека зад "мулето".

Но ние няма да се отказваме да удряме по средното ниво - на прекупвачите. Някои от този бранш изкарват по

300 000 - 400 000 евро на търговете в Мюнхен. Законовите архаизми у нас все още позволяват смешни наказания за иманярство и трафик на културни паметници. Но през последните две години прокуратурата показва, че вече няма да гледа на проблема като на нещо незначително. Ще има още скандални случаи", обещава прокурор Соларов.

По-твърди реакции срещу незаконната търговия с антики отбелязва и директорът на НИМ Божидар Димитров. Мери промяната на око: през първите години на демокрацията заловените антики идвали в музея в торбички, после започнали да ги карат в микробуси, а напоследък - в камиони.

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=135&aid=3392

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Руши се имунната система на Родопите – християнството

Интервю на Сийка СУРКОВА за иманярите, културния туризъм и християнството в Родопите

Не се ли преиграва понякога напоследък с археологическите открития, г-н Дамянов?

Не понякога, а в много от случаите се преиграва с тях. За мен това е гавра с науката и вярата на хората. Понякога сензациите помагат, но по-често рушат достойнството на науката.

Чия трябва да бъде тежката дума, за да се направи подбор на значимите открития и да се избегне излишното шумене?

На археологическия институт, в системата на който има около 100 души учени. Той като институция трябва да си каже тежката дума - кои обекти да се експонират, от кои епохи и къде. С предимство трябва да се покажат археологическите богатства на старите български столици.

Там обаче копачите на съкровища сякаш изпреварват археолозите. Как изглежда един обект след иманярско нашествие?

Като след бомбардировка. Или както изглеждат нивите с картофи на родопчани след набези от диви прасета. Да вземем за пример античния град Рациария. Иманярите научиха, че там има непроучени неща, и някои през целия си живот се издържат от тях.

Кой консултира иманярите и как те правят пробив в базата данни за археологическите богатства?

Иманярите вече са образовани и имат много по-модерна техника от археолозите. Преди 50 години копаеха нощно време и палеха огньове, в пепелта на които гледаха каква стъпка има и принасяха това животно в жертва. Най-голямата грешка бе допусната при управлението на министър -председателя Филип Димитров. Тогава ние получихме заповед от началника на отдел „Музеи и паметници на културата“ в 20-дневен срок да дадем пълни списъци на всички археологически паметници на културата заедно с координатите за местонахождението им, защото предстоеше възстановяване на поземлената собственост.

По закон не се възстановява правото на собственост на земя, върху която и в която има неотделими археологически паметници. Музеите от цялата страна изпратиха списъците, а иманярите се снабдиха с тях и отидоха да копаят наготово. Предполагам, че в особено силните иманярски райони някои от археолозите ги консултират. Твърде възможно е, тъй като археолог, който редовно проучва археологически обекти и публикува резултатите на два западни езика, получава 400 лв. заплата.

Иманярите много повече ли са от археолозите?

Да, преди години, когато аз бях директор на смолянския музей, техният брой беше около 150-200 в региона. Сега са по-малко, но са строго специализирани в различните дейности. Разделени са на касти - едни копаят, следващите са мулета, които пренасят антиките, има ръководител на групата, а иманярският бос разузнава обекта и прибира големите пари. Останалите са на надница. Тези, които копаят, не знаят кои са мулетата и обратно. Има една силна пазарджишка група, която изтърбуши родопския край. Дори разори светилище в Михалково. Обикновено иманярите работят за намиране на монети. От 10-15 години са на по-префинен етап, търсят късноантични обекти, в които има много ценна керамика. Продават един античен съд на снобите в Европа за хиляди левове.

България има огромен потенциал за развитие на културен туризъм. Доколко се използва и как да открием ключа за успеха в тази сфера?

Туризъм без културно-историческо наследство е едностранчив. Туризмът трябва да показва комплексно достойнствата на всеки регион. Развлечения, качамак, пъстърва, клин и родопска кухня могат да се намерят навсякъде, но бъдещето е на културния туризъм. Едно умело съчетаване и комплексно показване на историческото наследство, включително и живото културно наследство, това е ключът към успеха. Допълвам и празничния календар, като за пример мога да посоча традиционното гайдарско надсвирване в Гела, което е с международен успех.

Какво не ни достига, за да заработи успешната формула на пълни обороти?

Българинът трябва да разбере, да познава и да се гордее, че има културно- историческо наследство с европейска значимост и че той е част от него. Не ни достигат воля, амбиция и опит. Практиката показа, че опитът в областта на туризма не се онаследява, той се придобива. Имаме прекрасна флора и фауна, прекрасен ландшафт, най-богатия регион на минерални извори и ценна археология. Трябва да се направи картографиране, да се наслагат върху археологическата карта и другите забележителности, карта на обичаите и фолклора например.

Аз съм направил археологическа карта на Средните Родопи, на която са отбелязани над 1000 обекта от праисторията, от античността, през Средновековието до новото време. Включени са всички исторически и археологически епохи. Животът в Средните Родопи не е прекъсвал, тук от дълбока древност са живели хора, планината никога не е обезлюдявала. Тук се създава български народ и култура, нашето население има свой собствен оригинален принос в националната култура, която от своя страна представлява вклад в европейската култура. Културното наследство на България е дъхав букет цветя от всички региони, там е и родопското цвете. Взети заедно, те правят страната ни уникална.

Родопите са свещена планина, населена от дълбока древност. Тук са живели изконните траки, славяни, Куберови българи, готи и много други, които участват в създаването на българската култура в планината. И тук се създава български народ. Друг е въпросът, че наследството е духовност, култура, т.е. елементи на поведение, които образуват една голяма духовна сграда, в която е тракийското наследство.

Наричате някои пътеводители „пътевредители“. Защо?

Трябва да се направи сериозен преглед на рекламните материали. Така е, много от пътеводителите аз наричам „пътевредители“, защото в един от тях се казва, че в Х век в Широка лъка живели турци. Друг пък твърди, че тракийската култура в родопския край има много дълбока традиция от II век преди Христа, а в трети се говори, че в девинския край „има много некрополи и акрополи“. Туризмът трябва да се вземе в компетентни ръце. Освен това не трябва да има разпокъсаност, нужна е обща дестинация. Кардиналната тема според мен е „16 века християнски Родопи“. Християнското археологическо наследство в Средните Родопи, от двете страни на границата с Гърция, възпрепятства създаването на ислямската дъга.

Тук е мястото да попитам за уникалното явление, наречено криптохристиянство, наличието на което ваши находки отпреди 35 години доказаха в Родопите. Това ли е най-ценното ви откритие?

Върховното ми откритие е некрополът в село Борино, точно заради криптохристиянството (скрито християнство). Дефинирам го като скрито изповядване на християнската религия зад фасадата на исляма. Като средновековник аз се заех да изследвам най-масовите археологически обекти, това са некрополите, или градовете на мъртвите. Регистрирал съм 260 некропола на територията на днешна Смолянска област, за която се говори като Средни Родопи, които съм минал стъпка по стъпка. Локализирал съм 1800 археологически обекта в общините.

Археологическото проучване на некропола в Борино показа как след ХIV век старите християнски гробове постепенно се примесват с погребения с мюсюлмански ритуал, които след близо два века напълно изместват християнските. Това обстоятелство сочи, че няма смяна на жителския състав на селото, а само постепенно се променя религията на хората. Там за първи път в историческата наука открих археологически свидетелства за криптохристиянство, а погребалният обред се превърна в историческо свидетелство за българската същност на населението, оставило некропола. В моята 50-годишна археологическа практика съм установил стотици случаи, при които в мюсюлмански къщи има икона, има долапче на изток с кандилце в него, има печат за петохлебие или други реликви.

Казвате, че хората са приели исляма за пред поробителя, а в сърцата си са останали християни.

Не е известен нито един държавен османски документ, който да повелява масово налагане на мохамеданската религия. Но има много факти за насилие, за кланета, убийства и изнасилване.

Каква е вашата истина за скритото християнство, открита в некрополите? Какво намерихте в гробовете?

Копаейки сектора от X-XIV век на некропола в Борино, установих, че всички гробове са по християнски погребален обред - глава на запад, крака на изток, ръце скръстени на корема. На много места се установява спазване на античния от гръцко време обичай „Харонов обол“. Това е практиката да се поставя монета в устата на мъртвия, такса за грозния лодкар Харон, който превозва душите на умрелите през адските реки Стикс, Лета, Ахерон. С тези монети най-точно датираме отделните погребения и целите некрополи. Постепенно гробовете следват мюсюлманската посока, но нямат надгробни камъни. Те са скрити вътре, а на тях стои врязан кръст.

Посоката на гроба е видима за всички, по мюсюлмански, но в него има християнски атрибути. Откритието бе взрив в секция „Средновековна археология“. Още повече, че с децата на Борино проучвах и те със собствените си ръце и сърца откриха живите корени на българската си същност, на своите прародители. За пръв път в археологическата наука се откриха свидетелства за скрито изповядване на християнската религия.

Откога е християнството в Родопите?

От края на IV век. Резултатите от християнската мисия на епископ Никита от Ремисияна личат в проучените от мен некрополи и раннохристиянски базилики, както и единствената раннохристиянска гробница в Родопите, разположена в землището на село Барутин.

А разкопките в Барутин?

Барутин е много интересен обект. Обикаляйки района, една възрастна жена българомохамеданка каза на служител от кметството, който ме водеше в местността Долна Бартина: „Недей му казва за черквата.“ Аз си замълчах, но на другия ден сам огледах щателно местността и на най-огледното място, обрасло с борови дървета на около 50 г., открих руините на църква, която впоследствие се оказа център на археологически комплекс, състоящ се от раннохристиянска трикорабна базилика с допълнително пристроено кръщелно, некропол, старохристиянска гробница, вкопана в скалата.

Некрополът е от изключителна важност, защото регистрираният в него погребален обред показва как в последната четвърт на IV век, целия V и част от VI век в продължение на близо два века се е наложила християнската религия в тази част на Родопите. Точно след десет века, в края на XIV век, когато Родопите са завладени от османците, се повтаря същата история. Довчерашните християни не искали от раз да станат мюсюлмани. Задвижва се един и същи механизъм и се получава т. нар. културен и религиозен синкретизъм.

Защо след като сте открили и проучили археологическия обект, той не се консервира и социализира?

Когато се посегна на базиликата от края на IV век и раннохристиянската гробница от III век в Барутин, аз сезирах прокуратурата. Оставих обекта временно консервиран, ограден с двойна ограда от бодлива тел, и щатен пазач. Обаче дойде промяната през 1989 г. Новото ръководство на община Доспат съкрати пазача, изчезнаха огражденията и консервацията и археологическият обект започна да се руши. След разследването от прокуратурата отговориха, че действително обектите се рушат, но не в резултат на организирана престъпност. Сега там има руини. Още не е минало време да се спаси този християнски археологически комплекс. Алармирам, че се руши българската имунна система на Родопите - християнството.

Никола Дамянов(74 г.) 36 години е бил директор на Смолянския исторически музей, като заедно с това оглавява 15 г. дирекция „Културно-историческо наследство“. Изгражда цялостна музейна система в Смолянска област и я поставя на научна основа. Автор е на археологическата карта на Средните Родопи. Извършвал е разкопки на повече от 100 археологически обекта. Главен редактор е на списание „Родопика“, разпространявано в 18 страни. В създаденото от него Дружество на археолозите и историците членуват около 60 български учени от институтите на БАН и университетите в страната, които изучават историята и културата на Родопите от древността до ново време.

http://www.pressadaily.bg/publication/2701-%D0%A0%D1%83%D1%88%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/?fb_action_ids=111134062370131&fb_action_types=og.likes&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=246965925417366

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Иманярите стават археолози. ГЕРБ иска разкопките да се възлагат с обществени поръчки

Иманяри, багеристи, строители на магистрали ще станат новите „археолози“. Това не е черен хумор, а мрачна перспектива, на която скоро можем да бъдем свидетели. Тя е скрита в промените в Закона за културното наследство, предложени от Министерството на културата. Тези дни те ще бъдат обсъдени в Министерски съвет.

Предложението е в закона да се вкара следния текст: "Когато възложител е лице по чл.7 от закона за обществените поръчки, теренните проучвания се възлагат при условията и по реда на закона за обществените поръчки".

Ако това предложение мине в парламента, ГЕРБ ще приватизира археологическата дейност, като я даде в ръцете на свои избранници.

Според готвените промени в закона разкопките на стари паметници ще се правят чрез обществени поръчки по неясни засега критерии, но финансирани от Европейския съюз. Няма съмнение, че като мнозинство ГЕРБ има пълната сила да наложи тази безумна идея, която на практика слага знак за равенство между археолози и иманяри. Кой обаче ще спечели от нея? Отговорът е еднозначен - този, който поръчва музиката, тоест управниците от ГЕРБ.

Промяната на закона идва, след като наскоро в Брюксел се обсъждаше ЕС да отпусне 8 млрд. евро за археологически работи от 2013 до 2020 г. Сумата е за цяла Европа. Дори 5 на сто от тези пари да се влеят в България, това прави скромните 400 млн евро за седем години. Обществените поръчки гарантират, че европейските милиони ще отидат у правилните бизнесмени. Иначе биха попаднали в научните институти и БАН. Оттам обаче доста по-трудно биха се реализирали в частни лъскави коли и апартаменти. Без обществените поръчки, доказали напоследък своята изключителна „ефективност“, лобистките интереси доста по-трудно биха били обслужвани.

Сега, когато започват нови строителни работи, археолозите успяват някак да надигнат глас и гербаджиите са принудени да се съобразят с резултатите от техните проучвания. С новите промени теренните археологически проучвания, които предхождат всеки устройствен план за магистрала, газ трасе и т.н., вече с лекота ще се претупват.

Никой няма да се пречка нито на строителния устрем на Бойко, нито на нормата на багериста.

Така и броят на лентите за рязане светкавично би скочил. Няма да има и неприятни „инциденти” със старини, щръкнали от земята като тези в Белокопитово, Шуменско, и близо до Дупница, където минава магистралата. Всичко ще върви по мед и масло.

Неслучайно експерти от бранша от две години се оплакват, че Агенцията за обществени поръчки, по настояване на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се опитва да неглижира археологията като наука. За целта Агенцията изфабрикува Писмо с изх. № 04-00-284/19.09.2012 г., според което не може да бъде изведено категорично заключение дали археологическите проучвания могат да бъдат класифицирани като научноизследователска дейност! Те не попадали в приложното поле на някаква директива на Европейската общност.

Оказва се обаче, че фактите са подменени.

За да докажат напълно безпочвените си твърдения, от Агенцията се позовават на документ, който се отнася до обществени поръчки за строителство, но в областта на отбраната и сигурността. Няма как археологията да попадне в този параграф.

От Агенцията за обществени поръчки поради невежество или защото така им изнася, пропускат факта, че Народното събрание е ратифицирало със закон Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство. Тя безспорно определя археологическите проучвания като научни изследвания.

Ако безумната идея да се правят археологически поручвания с обществени поръчки все пак мине, цената, която ще платим, е безвъзвратно разрушено безценно историческо наследство.

http://www.glasove.com/imanyarite-stavat-arheolozi-gerb-iska-razkopkite-da-se-vuzlagat-s-obshtestveni-poruchki-22626#.UHlGKIRU-do.facebook

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

КЪРТИЦИТЕ НА КЪСМЕТА

“Иманярът е длъжен да бъде физически силен, а умствено слаб” - записа Първа точка в Устава на ъгленските иманяри преди време Ванчо Жулето от Ъглен, Ловешко, който сигурно вече е намерил своето имане в отвъдното. А неговият колега Антон Перпера от Монтана сподели край Бели мел:”Татко ми е казал и живите да не пипам, а гладът ме докара на мъртвите да посягам…”

Йото ПАЦОВ

ЖЪЛТИЦИ В ТИНЯТА

Дик Ноланд и Густав Ханеке обикалят бреговете на Щралзунд и Зунд със старата си яхта вече 12 години. Каютата им е пълна с копия на карти от 14-ти и 15-ти век, а на стената виси истинска реликва - пергамент с бреговите очертания на Белт и Зунд, островите Рюген и Хиндензее, полуостровът Дарс, розата на ветровете и надничащи от вълните морски чудовища. Дик разпалено твърди, че това е именно картата на лайкдийлърите, приятелите на Бога и враговете на целия свят, водени от Годеке Михал, Клаус Щьортебекер, Вигболд и Вихман. Имената на виталните братя от Балтийско море са ключ към живота на двамата морски авантюристи, а блясъкът на митичното им злато - единственият изгрев, който искат да видят от мостика. Лятната навигация за тях е непрекъснат упорит труд в суровите води, рядко възнаграждаван от сребърна испанска тока или ефес на артилерийски тесак, оловен обков от корабен барутен погреб или ръждясала котва. Но те знаят /”Чувствам го, разбираш ли!” - казва Густав/, че жълтиците са се сипнали в тинята на някой тих залив и само чакат мига, в който да възнаградят труда и постоянството им. Добре, питам ги, ще ги намерите - и какво ще правите с толкова пари? Как какво? - отговарят ми те. - Купуваме нова яхта и заминаваме за Карибите веднага, да търсим съкровищата на флибустиерите Бартоломей де Португеш и Жан Давид Но, имаме техни карти, всичко сме проучили!

ГЪРНЕ ДОЛАРИ

Картата на Антон Перпера не е върху пергамент, а върху дебела жълта хартия, и от заврантулките на арабския калиграф не успявам да разбера дори и годината по Хиджра. Нищо не личи и от рисунката, но Антон компетентно ми разяснява всичко - бягали турците по поречието на река Вит към Орхание, Ботевград по сегашному, и някъде след Свинар, сега Садовец, ги пресрещнали руснаци. Имало и един бей там, с котела лирите си карал на каруцата, като ги насветлели и той накарал аргатите си по един цер да се качат до една пещера, в нея заровили котлите, дървото отсякъл, аргатите заклал и тогава нарисувал картата. И не е карта на местността, а на пещерите, както ги гледаш отдолу, от реката, затова който е търсил имането му досега, нищо не е намерил. Ами ти, викам му, защо не тръгваш още сега да го прибереш това имане, та да се отървеш от сиромашията? Щото, казва, пари за път трябват, въжета да се купят, стълба въжена, та да се спусна до пещерата. А тука, до Бели мел, един горски преди време както си върви по пътеката по стръмното се подхлъзнал, а-ха да падне, и се хванал за една шипка. Шипката остави че го убола, ами се и откъртила, и той какво да види - в корените и жълтици. Ще рече - като било Чипровското въстание и почнало клането, белимелчани се изпокрили из горите, и който имал някоя пара - заровил я. А имали и пари, и злато - е го де е Огоста, там и сега промиват злато, който не го мързи. Ами ти що не промиваш - питам го. Ами щото ме мързи, казва той, голема хамалогия е, с това ми е по-сгодно - и потупва дръжката на самоделния си металотърсач, направена от тръба на прахосмукачка. И като намериш златото какво ще го правиш? - питам. Знам ли, вика, страх ме е да не ме преметнат купувачи или да ме насмете полицията. И после добавя мечтателно - да можеше гърне долари да пъкне, пикал съм му аз на жълтиците…

ЗЛАТНАТА ЖЕНА СЪС ЗЛАТНОТО ВРЕТЕНО

Като стана дума за злато и за пещери - няма пещера без скрито в нея злато в България. Планът за забогатяването ни като нация е прост - отиваме да копаем в пещерите. Това е икономическата програма на Пижо Смока от Угърчин. Вярно, че той все по сигурни нишани копае вече повече от 30 години по поречието на Осъм, Вит и Каленик, в землищата на Орляне, Драгана, Беглеж, Бежаново, Горталово… И нищо. Защо? Щото съм глупав, обяснява той. Ако се не прекръстиш, преди да копнеш, имането на всяка копка влиза с по една педя навътре в земята. Стигни го, ако можеш. Ама мене кой ме е учил да се кръстя в пионерската организация? И с коя ръка не знаех. Е, научих се, ама не е само това. Иманярството е тънка работа, не е до карти и до нишани. Най-сигурното е на Благовец или на Еньовден, или на Димитровден да идеш където си чул, че има имане. Ако си постилаш нещо да седнеш, да е вълнено, домашно тъкано, домашно предено. Да си свалиш шапката, нож да не носиш или нещо остро. Мълчиш си, седиш и гледаш. И между полунощ и първи петли ще видиш огънчета да трепкат, едни мънички, други - по-големи - наспоред имането. Забелязваш къде е по-големото и на другата вечер отиваш там. Кладеш огън, чакаш да се сгори на пепел, ама в огъня върба и свирчовина да не слагаш, че ще се разчуе. После с тая пепел, ама и с брашно може, поръсваш мястото на имането, и си заминаваш. И сутринта по-раншко се връщаш, да видиш каква жертва иска караконджула, дето го варди. Ако се е отпечатал птичи крак - късаш главата на черна кокошка, преди да почнеш да копаеш, ако е копитце - агънце колиш, ако е големо копито - теле, ако е, недай си Боже, човешки крак - бегай бързо, щото тебе жертва ще те правят тия, дето вардят имането. Те са всекакви - и таласъми, и уплътени, и върколаци, и самодиви… Може да са страшни, ама може и на добри да се правят, да те подмамят. Само ако видиш златната жена, дето на златна хурка преде със златно вретено златна вълна, да знаеш - нема грешка, твое е имането, връщай се на другия ден да го вдигаш и заминавай за Хаваите…

СПЕЦИАЛИСТ ПО ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Дали е така или не е - не знам, но знам, че Пижо Смока е изкопаемо също като тези, из чиито кости рови за някоя стара пара. Друго нещо е В.М. от Панагюрище. Ако аз му слагам прякор, смятам, че най ще му подхожда “Фадромата”. /Ето, написах му инициалите, върнах се и ги промених, да нямат нищо общо с името му. Много ясно защо - не ми се ще без време да ме зарови с фадромата в гроба на някой мой безименен прадядо до Цепинската крепост или из странджанските долмени./ Та той напълно е модернизирал иманярството и го е превърнал в промишленост, и на визитката си е писал: “Специалист по полезни изкопаеми”. Негови машини бучат и нощем, и денем из цялата страна - и в Рогозен, и в Крън, и в Жельо Войвода, и в Голям Буковец. Хората, които са ми разказали за него, само ми го посочват, когато спира пред ресторанта в един наш планински курорт, и аз отивам при него сам. Представям се, казвам, че искам да разговаряме за дейността му. Той се засмива, дава ми визитката си, и казва - тук всичко пише. На златната верижка на врата му заедно със златното разпятие виси и златен митрополитски византийски пръстен-печат - дебели са му пръстите, не му става. На кръста му - “Зиг Зауер” в летен кобур. На задната седалка на джипа му - BMW X5 - помпа без приклад под вестник. Все пак, ако има малко време - настоявам аз. И той най-неочаквано се съгласява да пием по бира. Пием по две, и аз научавам, че в такова горещо време е най-добре да се инжектира една диня с половин кило мастика, да се замрази, и чак тогава да се среже, леле-мале! Че от джиповете неговия е най-джип, че другите се делят на коли и мерцедес, и че неговия пистолет е мерцедесът на пистолетите. И че ако ще откривам лова, най-добре е да ида в Нова Загора - там пъдпъдъците се прескачат и се вдигат на тумба…

И КРЕМЪКЪТ СЕКА СТОТИНКИ

Когато селянинът от Рогозен, Врачанско, намерил прочутото сребърно тракийско съкровище, той съсякал единия съд, за да го продава “на дребно”, а в друг налял водица за кокошките - много здравословно. Споменът за тези идилични времена събира прах в музея, в прах е загърнато и самото село Рогозен. Няма час по къра в най-неочаквани места човек да не срещне земекопна техника - багери и фадроми, дори булдозери и грейдери. С търнокопа и мотиката се препитават само сиромасите, и колкото са по нивите си, толкова са и в иманярските изкопи. Никой не си признава, всички се дебнат, слухтят за изпусната дума, повтарят като молитва кой какво и къде намерил, къде и за колко го продал, сричат непознати думи - какво да се прави, занаятът си идва с речника - фибули, пендули и перпендули, статери и перпери…

В Торос, Дерманци, Ъглен и Садовец по река Вит е същото - избушени тракийски могили, пещери, некрополи… Настанало е неистово ровене - един видял на скала до реката пукнатина като кръстче колкото пет стотинки, и две лета вече дълбае под него като язовец. Друг чул от дядо си, че бей си хвърлил кемането с меджидиите в извор, да не му го вземе Въло войвода, и е изкопал трап в ледената вода, не излиза от нея, ходи син-зелен и се оплаква от ревматизъм. Тиката Змияра, горски човек, ми казва, че в землището на всички околни села няма и квадратен метър да не е проверен с металотърсачи. Че на тракийските могили вече трябва да викаме иманярски дупки. Нищо не е пожалено - чешми и кладенци, мостове и паметници, градища и гробища, пещери и зъбери. Вопиющата неграмотност търси турски лири под паметниче на загинал в автомобилна катастрофа, в хралупата на кавак, засаден преди трийсет години, в гърнетата, вградени за акустика в стените на джамиите… Нито храм, нито гроб ги спира, нито Бог, нито Аллах… Събира се всичко - върхове на стрели и оловни куршуми, монети и люспи от ризници, обков от колесници и апликации, стремена и юзди, да не говорим за кремъчни ножове, стрели и огрибки от пещерите. Една лискунка кремък - пет лева - казва ми бай Трифон Дочевски, и се чуди: Кой е вервал, че и кремъкът ще сека стотинки… Той лично е продал всички кремъци от разсъхналата се под стрехата му прадядовска диканя на някакъв прекупвач - върхове на копия бе, човек, стара работа, намерих ги в една делва в Данчова дупка… Каквото търсенето - такова и предлагането - запознава ме с азбуката на пазарната икономика бай Трифон.

ЮЗДАТА НА КОНЯ

Преди повече от 20 години след риголване на нива в подножието на Бели бряг до Велики Преслав една от жените в лозарската бригада вдигнала нещо дълго и кално от земята и викнала на другарките си: “Гледайте, намерих юздата на коня!”. Струпали се, избърсали калта, и пред очите им грейнала шарнирната диадема от Преславското златно съкровище. Разровили буците с ръце и мотики, събрали и останалите предмети и се разотишли. Разчуло се, разбира се, и до сутринта милиционерите обикаляли къщите, докато не събрали късче по късче тази безценна красота. И още на другия ден шефът на историческия музей в Шумен Тотьо Тотев започна енергични разкопки.

Е, това е една тоталитарна история от времето, когато според един “препатил” преподавател във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски” думата “българщина” е била забранена. Може би, ама не колкото сега. Поне преславските милиционери и Тотьо Тотев не са знаели за тази забрана. Не я знаех и аз, като специален пратеник на в. “Народна младеж”, и колегите от другите вестници, от радиото и телевизията, които се скупчиха там. Пишехме с упоение именно за българщината, и бяхме сигурни, че има кой да защити това, което историята в най-кървавите си дни е забравила в земята на прадедите за гордост и поука на потомците.

Сега микробусът на иманярите спира на площада в Български извор, Ловешко, и очилат младеж наема работници - 20 лева на ден, плюс 20 на находка, жална ти майка, ако се опиташ да скриеш нещо, ама как, като след работа те събличат гол и ти бъркат в устата и къде ли не… Работи се в друго село, готви специално наета жена, микробусът кара закуската, обедът и вечерята за двете смени. Кметът знае, полицаят знае, знаят в областта и в Народното събрание, знаят и дремещите в колите си по сенките бодигардове и сотаджии, които са готови да литнат като хвърковатата чета след някой циганин, откраднал от сергията пакет юфка. Ама юфката е частна собственост, а Панагюрското съкровище - национална, демек - обща, на българите, на България. А защо да си разваляме рахатлъка за България, като и без това почти нищо не остана от нея…

СЛИВИ ЗА СМЕТ

От друга страна - прочухме се. Надали вече по света има истинска антична колекция без предмет или предмети от нашите земи. Византолозите във Франция и Германия подрипват от възторг - във всеки антикварен магазин може да се намери такава находка от България, и при това на такава смешна цена, че не е истина. Колекционерите на източноправославни икони притежават канонични изображения на светци и библейски сцени, за които криптата в храм “Св. Александър Невски” може само да мечтае. Оброчни плочки с Тракийския конник, с Хигия и Асклепий, със Сабазий и с Афродита се предлагат на аукциони в Лондон, за да плесенясват в хранилищата на снобските колекции…

Защото иманярството е немислимо без пазар на находките, а пазарът е немислим без трансграничната контрабанда на културно-исторически ценности. Дори само от битието на моя познат “специалист по полезни изкопаеми” е ясно, че той е овладял цялата верига изкопаване - пренасяне - продаване, и е готов да вложи достатъчно, за да осигури гладкото протичане на първите два етапа, за да реализира неизмеримо повече в третия. Без да го е грижа, разбира се, за такива смешни неща като национална култура, историческо наследство, закони и пр. талаш за наивници. И печели - здраво при това, макар да получава едва 15 - 20 % от истинската стойност на контрабандните предмети. И е спокоен - законите са ялови, на изпълнителната власт не и е до това, легалният пазар не съществува, мъртвите са тихи, живите - безвредни.

Официални данни сочат странна цифра за броя на “професионалните” иманяри в страната - над 3500 души. Колко над? По усредненото мнение на археолози от регионални музеи - над 35000. При това броят им непрекъснато се увеличава, доколкото използването на съвременна техника и безогледността при разрушаването на уникални исторически паметници гарантират добри “добиви”, реализацията на които позволява щедро рефинансиране на тази необезпокоявана дейност. Налице са ясни белези за съществуването на добре организирана система и организация по целия път от намирането на историческия паметник до реализацията му зад граница. Това вече безспорно е една от предпочитаните сфери на дейност на организираната престъпност, която контролира каналите за пласирането на археологически ценности в Западна Европа, Япония и САЩ. Спасените от подобна участ по груби изчисления представляват едва 10 - 15 на сто от изнесените - което означава, че през последните десетина години най-малко 300 000 единици археологически находки са напуснали страната безвъзвратно. Така продаваме вечното за временното, кон за кокошка, сливи - за смет, и чакаме иманярските глутници да довършат съкровищата на родината ни така, както преди време ликвидационните съвети довършиха текезесетата, а впоследствие и селското ни стопанство като цяло. Може и да се вписва цялата тази престъпна дейност в идеята за глобализация и за интегрирането ни с Европа, но ако си сложим ръката на сърцето няма как да не я наречем национално предателство - както от страна на къртиците в историческите пластове на миналото, така и от страна на тези, които ги търпят и толерират, които създават хранителна среда за тази разяждаща земята ни плесен. Както е национално предателство впрочем всичко, което размива националната ни идентичност в мътната боза на Ориента или в слабата бира на Запада.

ПРОКЛЯТИЕТО НА ФАРАОНА

Когато Дик Ноланд и Густав Ханеке привечер стигат траверса на някакъв черен скалист нос, иззад него излита стремително катер, приближава, ревва със сирените колкото за поздрав и само след минути стегнат датски офицер е при нас, в каютата. Говори с моите познати като със стари приятели, което не му пречи да прегледа пакета документи, които му подават - разрешително за практикуването на морска археология, договор с хамбургски музей, план на експедицията, дневник на яхтата, дори дипломите си от археологическите факултети в Ню Джърси и Нюрнберг. В дневника на експедицията са отразени всички гмуркания и всички находки, и декларирането им пред съответните власти в съответната страна дава възможност тя първо да откупи за своите музеи онова, което е ценно. За укриване на намереното не може да става и дума - рискът не е оправдан не само поради драконовските санкции, но и защото е много трудно да се получи цена, по висока от тази, която ще заплати музеят. Да не говорим за това, че дори и при само едно нарушение мечтата за съкровищата на Тортуга и Ямайка се стопява зад недостижимия хоризонт на океана. Така регламентираният авантюризъм на двамата ми домакини е лишен от романтиката на пиратството, но и от съмнителното удоволствие да изживеят тръпката на абортажа от страна на русите снажни моряци, които приветливо ни махат с ръка, когато датският граничен катер пак ревва със сирените си и се отдалечава с дебели бели мустаци на носа.

А не ги ли е страх от проклятията, които тегнат над съкровищата, окъпани в кръвта на невинни жертви и свирепи разбойници, питам ги аз повече на шега, и чувам цяла лекция. За проклятието на фараона, преследвало всички, осмелили се за първи път да потревожат свещените мумии, за таинствената болест, която стига всички, осмелили се да копаят в червената земя на Паленке, за пясъчните змии от руините в земите на туарегите, за полудялата експедиция на Хуан де ла Хача в Юкатан…

И аз се сещам за онзи възрастен мъж от Девин, който се парализира, след като намери на Българското кале наниз пендари, за детето на онзи иманяр от Гулянци, което се удави точно след като баща му се бе замогнал, за онзи чешит, който се хвалеше, че е ударил “тотото” с едно гърне наполеони и се отрови с истинско уиски от Пети квартал на Червен бряг…

Всъщност само това май ни е останало - да се надяваме, че проклятието на фараоните и нечистите сили - стражи на съкровищата, ще опазят малкото, което все още е оцеляло по българските земи и под тях. И че смока на властта все някога ще се сети за къртиците на късмета…

http://www.yotto.hit.bg

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

как го правят по света /легално и с металдетектинг/:

http://www.guardian....P=ILCNETTXT3487

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Главен инспектор Ангел Папалезов: При кражбата на полковото хитлеристко знаме са използвани пропуски в охранителната система на НВИМ

Главен инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор „Културно-исторически ценности” в Министерството на вътрешните работи пред Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Папалезов, имат ли българските правоохранителни органи успех в борбата с трафика на културно-исторически ценности в последните години? Каква е вашата оценка?
Ангел Папалезов: В последните няколко години се наблюдават положителни тенденции, благодарение на комплексната работа на МВР. Работата е както с криминалния контингент, който извършва престъпления срещу културното наследство, така и обучението на служителите на МВР, които са ангажирани с борбата срещу тези престъпления. Увеличава се броят на проведените реализации от двете специализирани дирекции – Главна дирекция „Национална полиция” и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП), която вече се явява част от Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС). Според статистиката, през последните три години се отчита увеличение с около 30% на проведените реализации. За изминалата 2012 година, ГДБОП и Главна дирекция „Национална полиция”, заедно с регионалните им звена, са провели 83 операции срещу престъпления, свързани с археологическото наследство на България. Общият брой на регистрираните като престъпления срещу културното наследство случаи, са 235 за изминалата година.
Като цяло - МВР подобрява работата си по отношение на престъпленията, свързани с културно наследство на страната ни.
В последните няколко години работим за допълнително обучение на служителите, ангажирани с разследване и предотвратяване на този тип престъпления. На по-късен етап това обучение дава положителни резултати при работата на тези служители.
Фокус: Какво представлява допълнителното обучение ?
Ангел Папалезов: Предвид икономическата криза, МВР потърси алтернативни форми на обучение на служителите. Съвместно с неправителствени организации, които подпомагат дейността на МВР, изработихме допълнителни методики, и ги раздадохме на служителите, ангажирани по тази линия. Организирахме регионални семинари, на които събирахме служителите от ГДБОП и „Криминална полиция” и ги запознавахме с новата нормативна уредба, с най-новите тенденции на работа и на оперативната обстановка. Регионалните звена са доста добре обучени и това се вижда в работата.
Фокус: Как върви движението на културно-исторически ценности на Балканите в последните няколко години? Доста често четем за задържани по границата антики, четем и в чуждите медии за такива случаи?
Ангел Папалезов: Балканите са много наситени с археологически обекти и с движими културни ценности, които се намират в музеи, галерии и частни колекции. След присъединяването ни към Европейския съюз, с Румъния и Гърция нямаме митнически контрол и нямаме познатия ни в миналото граничен контрол. Това позволява на много иманяри и на много хора от криминалния контингент свободно да преминават границите с Гърция и с Румъния. Там те могат с лекота както да извършват иманярски разкопки, така трафик на културни ценности. От Турция винаги се е осъществявал и транзитен трафик на културни ценности с цел - насищане на западните пазари. Зачестиха и сигналите за това, че граждани на Република Македония извършват иманярски дейности на българска територия, както и, че български граждани извършват иманярска дейност на територията на Македония. Трябва да се обърне повече внимание именно на тази дейност.
Фокус: Съществува ли статистика за Европа? Какъв например е годишния оборот от подобен трафик?
Ангел Папалезов: Никой не може да се ангажира с конкретни цифри. На международни срещи се споменава, че от десетки до стотици милиони е международният трафик на културни ценности, но никой не може да се ангажира с конкретни цифри - колко например е от България и дали от Гърция е еди колко си. Факт е обаче, че кризата през последните няколко години принуди много от хората, които имаха друга трудова заетост, като гастарбайтери или строителни работници, да се върнат по родните си места заради безработицата, или да ги накара да се занимават с иманярство. В последните две години се забелязва засилване на иманярските набези на територията на България.
Фокус: Има ли някакво райониране на тези незаконни иманярски разкопки. Къде са най-големите интереси в страната?
Ангел Папалезов: Не мисля, че има райониране. България, като държава с много история, и с много археологически паметници може да се похвали с голяма гъстота и наситеност на археологически обекти. До всяко едно населено място, село или град, има по няколко археологически обекта, което позволява на местното население да извършва иманярски набези. По-голямата концентрация е там, където икономиката на съответния регион е по-западнала, и населението е принудено да се прехранва чрез извършването на престъпления. В бита на гражданите се е наложило, че иманярството е не чак толкова укоримо и наказуемо и с по-голяма лекота хората се занимават с иманярство. От 2009 година, след влизането на поправките в Наказателния кодекс, като завишаването на наказанията за такива престъпления, генералната превенция е по-добра. Иманярите в цялата страна знаят, че иманярството е тежко престъпление и ако бъдат задържани от органите на МВР, ги грози сериозно наказание.
Фокус: Има ли осъдени за подобно престъпление?
Ангел Папалезов: Да. Статистика за това няма, но при нас достигат все повече решения на Окръжния съд, на Апелативния съд, дори и на Върховния съд, които потвърждават доста осъдителни присъди. Това се разчува сред криминалния контингент и си указва своята превантивна дейност. Има много осъдителни присъди срещу иманярството. Съставите в Наказателния кодекс са направени вече достатъчно добре и след като иманярите са хванати на място в много кратък срок се сключва споразумение с прокуратурата за условния наказания или за по-леки наказания, защото знаят добре, че наказанието е гарантирано.
Фокус: Имате ли партньорство с регионалните исторически музеи в страната? Имат ли те самите практика да подават сигнали за застрашени обекти от иманярски набези?
Ангел Папалезов: С много редки изключения, работата на областните дирекции на МВР с регионалните исторически музеи в областните градове е изключително добра. Получават се своевременни сигнали, археолозите и изкуствоведите в музеите указват ефективно взаимодействие и помощ на органите на МВР. В повече случаи има добро взаимодействие. Съществуват обаче и регионални исторически музеи, от които може да се желае повече. Един от тях е видинският исторически музей. Надяваме се активните действия на МВР от последните години да подобрят условията, като една от добрите новини в тази сфера е, че за първи път от много години насам се предвижда да се проведат редовни археологически разкопки на Арчар. Това трябва да върне държавата не само по опазването, но и при преоткриването и усвояването на този доста значим археологически обект.
Фокус: Арчар е много тежко пострадал от иманярски набези, дори беше открит полицейски участък в Арчар именно заради тези набези.
Ангел Папалезов: Има още какво да се спаси, има и какво да се покаже от този римски град, така че държавата има какво да направи в тази посока.
Фокус: От полицейските бюлетини оставаме с впечатление, че иманярите са доста добре оборудвани от техническа гледна точка...
Ангел Папалезов: Самите те гледат на тази своя дейност като бизнес начинание, и като всеки добър мениджър знаят, че за да постигаш добри резултати , трябва да имаш и добра техника. Колкото по-добре оборудван си и колкото повече инвестираш в техника, толкова по-голяма вероятност има да постигнеш и по-добри успехи. Именно това ги кара да купуват все по-скъпа техника и една от целите на органите на МВР е не само да предотвратяват и да задържат в момент на извършване на престъпление, но и все повече се насочваме към доказване на незаконния произход на финансовите средства с цел да възпрем преоборудването на иманярските групи и на дилърите.
Фокус: Съветват ли ги археолози? Натъквали ли сте се на такива случаи във вашата практика?
Ангел Папалезов: Получавали сме такива сигнали, но до момента нямаме доказано взаимодействие. Ако го бяхме открити, то щеше да бъде внесено в съда и да има осъден археолог.
Фокус: В последният месец нашумя случаят с изчезналото от Националния военно-исторически музей полково знаме от Втората световна война. Вашият отдел дали има отношение по случая? А какъв е интересът към подобни ценности според Вас?
Ангел Папалезов: Секторът, който ръководя аз, беше ангажиран след искане от Военна полиция, тъй като случаят е поет от Военна полиция, защото Националният военно-исторически музей (НВИМ) е собственост и се ръководи от Министерство на отбраната. По случая има образувано военно досъдебно производство. Ние осъществяваме методическа помощ и взаимодействие с органите на Военна полиция. Това, което констатирахме до момента е, че престъпниците, които са откраднали плененото нацистко знаме, са използвали пропуски в охранителната система на музея, недобър охранителен контрол както на лицата, ангажирани с охрана и контрол на посетителите, така и – от страна на техническите средства, с които би трябвало да бъде оборудван един от най-хубавите музеи, и един от най-добре оборудваните музеи в страната. С огромно съжаление трябва да отбележа, че от ръководството на музея е допусната небрежност, според мен, относно оставянето на такива особено ценни експонати без необходимата охрана (видеоконтрол, сигнално-охранителни системи), което е спомогнало престъпниците да извършват с голяма лекота своето деяние. Надяваме се, и е направена такава препоръка към колегите от Военна полиция и Министерство на отбраната, да направят колкото може по-бързо охранително обследване, ако е необходимо – с наша помощ и с помощта на Министерство на културата, да има подобряване на охраната. Националният военно-исторически музей е един от най-добрите в страната и един от най-добре оборудваните, и е в най-добрата сграда, но все още какво да се желае. Той е една от най-големите атракции в София. Съветвам колегите да направят всичко необходимо, предлагам цялата експертна помощ на нашето звено, за да преодолеем и предотвратим бъдещи такива липси.
Фокус: Можете ли да прогнозирате, какво го очаква това знаме оттук нататък, какъв ще му е пътят?
Ангел Папалезов: Имаме издигнати няколко работни версии съвместно с колегите. В момента работим по няколко направления. Надявам се, съвсем скоро да имаме конкретни данни, които ще оповестим щом се потвърдят. Мога само да кажа, че това знаме е практически непродаваемо, защото ще бъде обявено и в интернет, в световните медии – то реално ще бъде непродаваемо. Съветвам лицата, които са го откраднали, било импулсивно, било поради някакви други подбуди, да направят всичко възможно да го предадат на органите на МВР или на Военна полиция, за да може тази светиня да се върне отново. За едно пленено знаме, са дадени човешки животи и не е нормално да се извършват престъпления и сделки с една такава културна ценност.
Фокус: Споменахте за техническото оборудване на НВИМ. Щом в центъра на София това е възможно, в регионалните музеи в страната сигурно имат още по-големи проблеми с видеонаблюдението. Обръщат ли се те към вас?
Ангел Папалезов: През 2004 - 2006 година, съвместно с Министерство на културата, извършихме охранителни обследвания на всички национални и регионални музеи и дадохме препоръки за подобряване на охраната. Но за това се изискват много средства. Регионалните музеи в страната са на пряко подчинение и собственост на местните общини. За съжаление, културата и културното наследство, което е притежание на общините, не винаги е на първите места като приоритети. На доста места нещата се промениха. Със задоволство мога да отбележа, че община Бургас, Варна, Велико Търново и областите полагат значителни грижи за културното си наследство и инвестират доста в тази сфера. Надявам се, други области и регионални музеи да прозрат, че доброто менажиране на културното наследство и на регионалните музеи е доста добро перо и носи доста добри приходи. Надявам се, да вземат под внимание нашите препоръки и да положат необходимите грижи.
http://www.focus-news.net/?id=f25130

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Четейки тези материали си спомням една история, която професор Теофил Иванов разказа през студентските ми години.

Някакъв стар иманяр от Разград (или Търговище беше? - някъде там) 40 години ровичкал къде ли не из цялата област с помощта на карти, нишани и пр., но не открил нищо особено ценно и така си и остарял, без да забогатее. Междувременно в средата на 60-те, когато започнало масово блоково строителство, му отчуждили къщата, за да строят и му дали апартамент. И когато взели да събарят тази къща (стара турска къща от XIX век), в зида на мазето му - зад кацата, в която човечецът си държал киселото зеле - намират гърне с турски жълтици, над три кила. Човекът удар щял да получи - не толкова заради изпуснатия шанс, ами заради бъзиците, защото целият град знаел с какво се занимава и го взели на подбив. Държавата, разбира се, прибрала златото и не му дала и една стотинка.

Те това се вика късмет!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Не само иманярите унищожават културното ни наследство:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не само иманярите унищожават културното ни наследство:

Там е работата , че не са само иманярите.

Строителни фирми , които работят по инфраструктурни проекти с възложител Държавата :frusty2:вършат подобни поразии не за първи път.

Най-лошото обаче е другото... някой от вас да е минавал покрай некропола на Харманите в Созопол.

То при такива нАучно проведени разкопки , иманяри няма да ни трябват та да унищожим всичко.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

дам, много грозно ги бяха зарязали гробовете преди три години /2010-та/. А бях там още когато ги разкопаваха едни млади и хубави археоложки през 2007-ма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някои изключителни паметници на културата са намерени извън територията на България или са изнесени преди освобождението от турско робство.Такива са Асеманиевото евангелие,Видинското евангелие и Четвероевангелието на Иван Александър.Можем само да сме благодарни на техните откриватели и на тия които са ги съхранили до ден днешен.Ако не бяха колекционери като Робърт Кързън и иманяри като Шлиман едни от най големите открития нямаше да бъдат направени и безценни съкровища нямаше да бъдат съхранени до наши дни.Успокоително е макар и осъдително че някои паметници на културата са намерени и изнесени от България защото те все пак са запазени за човечеството.Унищожаването на ПК от държавни и частни фирми започва след 9 XI 1944 г. то е мащабно и безвъзвратно.Имах доста линкове на съсипани археологически обекти ,но ги изтрих ако ги потърси човек може да ги намери в гугъл.Това е от Дарик нюз:

----"Над 30 археологически обекта обаче са напълно унищожени само за последните няколко години на територията на България. Няколко е заличило от археологическата карта строителството на автомагистрала “Тракия”, други няколко – прокарването на газопроводи на “Булгаргаз”, а една доста голяма група са пропаднали в Мини “Марица изток”. Някои от тях са уникални не само за българската история. Какви археологически паметници са унищожени и какво България е изгубила безвъзвратно с това?

На всеки българин е известно, че София, Пловдив и Варна в най-буквалния смисъл лежат върху богати пластове археологически находки още от най-древни времена, през античния и средновековния период, та до съвременния град.

Да се строи в тези три най-големи български градове е сложно. Преди всяко строителство трябва да се прави проучване на терена. Съдбата на откритите в него археологически паметници се решава от комисия, в която влизат представители на Националния институт за паметниците на културата, специалисти от Националния археологически институт в София, общините и местните музеи.

В София и Пловдив археологическите резервати съвпадат с идеалния център на града, в морската столица – с Гръцката махала – все места, апетитни за строителство. Когато се проучва теренът за строителство, обикновено не е възможно да се определи точната дълбочина, и доста често именно на дълбочината на изкопа за сграда едва започват да се появяват находки. Повечето така и остават запечатани под основите на сградата, и от този момент вече е невъзможно да се разкрият.

Ако находките са по-ценни, това налага промяна, забавяне и съответно оскъпяване на проекта. Затова честа практика е върху находките да се насипва пясъчна възглавница, отгоре да се лее бетонната основа на сградата, и находките, каквито и да са те, остават запечатани отдолу.

Когато обаче се открие нещо действително ценно и уникално, започват конфликти с инвеститори, собственици на терена и предприемачи, сипят се взаимни укори, и съдбата на историческия паметник остава под въпрос. Така в Пловдив например голяма част от античните находки в центъра на града на практика са унищожени.

Преди няколко десетилетия е ликвидирана част от Форума на античния град. Унищожени са и археологическите разкопки на Димитър Цончев на Джендем тепе, най-високия хълм в града, сред които основите на една от най-древните християнски базилики. Всичко е залято с бетон. Сринато е Ясъ Тепе, където друг археолог, Петър Детев, е проучвал неолитно селище. В края на 90-те години бизнесмен взривява праисторическо светилище в Стария град в Пловдив, за да оформи терен за строителството на хотел.

Също преди години е унищожена и римска баня с уникален хипокауст – система за подово отопление. В по-близки години пък общината предприе продажба на терени с археологически находки. Повод да се заговори отново за вандалското унищожаване на ценно историческо наследство обаче стана фактът, че под шапката на Изпълнителна агенция "Пътища" при строителството на автомагистрала “Марица” булдозери заринаха току-що разкритото най-старо ямно светилище в Европа в местността Дана Бунар до гр. Любимец. Уникалният обект свидетелства за праисторическа култура по нашите земи отпреди 7400 г. Строителите унищожават завинаги 1600 кубически метра културен пласт и над 100 обредни ями.

Министърът на културата Стефан Данаилов предприе светкавични действия, сезирани са министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов, главният прокурор Борис Велчев и изпълнителният директор на Агенция "Пътища" Веселин Георгиев. Хасковската окръжна прокуратура вече е образувала следствено дело.

А екипът на Националния археологически музей в София започна описването в черен списък на унищожените археологически обекти. Най-големият разрушител на старини се оказват Мини “Марица изток”, на чиято съвест по този списък тежат цели 17 разрушени археологически обекта, затрупани при минните разработки.

Строителството на автомагистрала “Тракия” също причинява тежки щети на археологията. На 8-ия километър от магистралата след Пловдив строителните булдозери и фадроми са унищожили нискоселищна могила и са отнесли половината от светилища от бронзовата епоха. По-нататък за строителството на същата магистрала “Тракия” строителите са вадили камъни от надгробни могили край Чирпан. А още по-нататък, южно от Карнобат при прокарването на трасето на същата тази магистрала миналото лято е разрушено две трети от тракийско селище от Второто хилядолетие преди новата ера.

При пътно строителство е разрушено праисторическото селище Дервишов оджак. Напълно разрушена е римска вила до харманлийското село Доситеево. Разрушена е и една трета от праисторическа селищна могила до Свиленград. Много са заличените от археологическата карта ценни обекти в района на град Любимец. Освен унищоженото при строежа на автомагистрала “Марица” праисторическо селище с археологическо название на двата обекта от него Дана бунар 1 и Дана бунар 2, при строеж на паркинги северозападно от Любимец са сринати средновековно селище и некропол към него, а над града в района на Курткале е взривена стена на средновековна крепост.

Напълно разрушена при също такова пътно строителство е могилата Коджа Дермен до Шумен, епонимен паметник на къснохалколитна култура. При прокарването на газопровод край село Хотница, Великотърновско, е унищожено друго праисторическо селище. През 2001 г., с булдозер са унищожени тракийски светилища, намиращи се в терен за проучване край Крумовград.

При драгиране за строителни работи във Варненското езеро са сринати всички открити там наколни селища. Дори част от гробовете на Варненския халколитен некропол, прочут в целия свят с най-старото злато на планетата, са унищожени от по-късни строителни или селскостопански работи.

Така са унищожени цели културни пластове и са заличени голяма част от ценните обекти върху археологическата карта на България. В продължение на години са нарушавани българските закони и Европейската конвенция за защита на археологическото наследство. Сега вече не е възможно дори да се разбере какво е унищожено или останало под дебелия слой бетон и асфалт, каква историческа и археологическа стойност има унищоженото, и как то би променило учебниците по история на България.

Според Наказателния кодекс разрушаването на паметници на културата е престъпление и за него се предвижда от три до седем години затвор и конфискация. Досега обаче никой не е осъден. Археолозите сами си търсят спонсори за разкопки, за реставрация се дават 450 000 лв. годишно, което прави по 6 лв. на всеки паметник от регистрираните 38 000 в България.

Унищожено светилище в Любимец, както и все по-набъбващият списък на десетки други археологически обекти, унищожени от държавни структури, поставят въпроса, че самата държава няма политика за опазване на културно-историческото си наследство. Едва сега бе възстановен секторът за трафик на антики в ГДБОП, а прокуратурата подхвана разрушаването на светилището в Любимец.

Директорът на Археологическият институт към БАН Васил Николов обаче отбелязва, че държавата все още позволява нейни органи да разрушават археологическото наследство на България. Списъкът с унищожени обекти вече е даден на главния прокурор Борис Велчев и прокуратурата проверява извършените престъпления. Чуйте как допълва картината на унищоженото археологическо наследство Васил Николов."

Списъка отдавна е даден но и до днес няма дела и осъдени за тия безобразия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази статийка която си копирал май е бая стара, като гледам дейставащите лица?

Няма значение кога едно антично селище,крепост,град или некропол са унищожени.Новината че Картаген е унищожен през 146г п.н.е. също е стара но тя продължава да е интересна.По горе прочетох изказване на един археолог,който мисли че от публикуването на известните паметници на културата иманярите са се възползвали.Това е дълбоко и огромно заблуждение.Търсачите знаят между 5 и 10 пъти повече антични обекти от официално известните.Покрай гр.Мартен където е известна само крепоста,има още 5 бр. антични селища.И това е само толкова защото Мартен се намира на река Дунав.На колко места съм се натъквал на унищожени от държавата крепости,селища и некрополи вече не си ги спомням всичките.

Когато в древността един военачалник е искал да унищожи напълно някой град,то е нареждал "камък върху камък да не остане и градът да бъде РАЗОРАН".Почти всички антични селища и голяма част от крепостите и некрополите в България се ОРАТ.Като имаме напредвид че покрай всяко населено място има най малко три антични обекта, можем да си представим за каква цифра става дума.До като на времето са орали с дървени рала на 10-15 см ,сега риголвачите с лекота обръщат по един метър дълбочина.Всяка година тия паметници на културата се минават ако не с рала то с лющилници и дискове на 15-20 см разстояние.Монети,съдове,керемиди,тухли,основи ,статуетки и апликации се трошат и стават на неузнаваеми дребни артефакти.Това обаче ще кажеш че на никой не прави впечатление.Сякаш съществува едно мълчаливо негласно споразумение че тия работи е по добре да се унищожат.Само и само в никакъв случай да не бъдат намерени някои оцелели антики и предадени на музеите или да не постъпят в някоя частна колекция.Шанса да се открият и спасят оцелели от тракторите антики намалява с всяка изминала година.

Другояче стои въпроса с напълно изгребаните могили които ползваха като готови депа от пръст при построяването на пътища.Такива знам доста в Делиормана.Виждал съм и много пътища минали през селища и крепости.Също и археологически разкопки които се рушат защото няма пари за реставрация ,поддръжка и охрана.Въпреки че няма достатъчно пари ,тия които не са успели още да откраднат управляващите ,могат да се използват по ефективно при един нов съвременен закон за културните ценности.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...