Отиди на
Форум "Наука"

До кога е управлявал цар Петър I?


Recommended Posts

  • Потребител

В българските учебници по история има спор относно това до кога е цар Петър I - 969 или 970 година. Ще кажете, че това е не толкова важен въпрос, но реших да го задам:). Знаем, че Петър умира през януари 970 година, но преди това се замонашва. Тогава вероятно още Борис II става владетел или е имало поравно поделяне на владетелските функции между него и баща му. Къде е решението на този въпрос?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Този въпрос съм го пропуснал.

Борис се връща от Константинопол едва след бащината си смърт, така че известно време има нещо като междуцарствие. Но замонашването на Петър вероятно не е много преди смъртта му.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросът около края на управлението на Петър І е доста мътен. Според Скилица Борис и Роман по времето, когато е починал Петър І са били заложници в Цариград. По-раншния автор Лъв Дякон обаче не споменава за подобно заложничество, а описва подготвян брак между две български принцеси и съимператорите Василий ІІ и Константин VІІІ. Ще рече, че Борис и Роман може да се били в Цариград за брачната церемония и тъй като вечерта когато пристигнали невестите бил извършен дворцов преврат, е възможно Цимисхий да е обмислял дали да задържи двамата братя и да настъпи срещу България или да ги пусне. Но се е притеснил, че по този начин ще отвори пътя на Светослав за бълг. трон, а ако върне братята, но между враговете му ще се появят търкания - което и станало.

Самата смърт на Петър обаче си остава малко мъгляв момент. Службата на цар Петър е с доста общо съдържание и не дава достатъчно сведения за конкретните факти. От съдържанието й може само да се съди, че е писана наскоро след смъртта му, вероятно при управлението на Борис ІІ.

Link to comment
Share on other sites

Въпросът около края на управлението на Петър І е доста мътен. Според Скилица Борис и Роман по времето, когато е починал Петър І са били заложници в Цариград. По-раншния автор Лъв Дякон обаче не споменава за подобно заложничество, а описва подготвян брак между две български принцеси и съимператорите Василий ІІ и Константин VІІІ. Ще рече, че Борис и Роман може да се били в Цариград за брачната церемония и тъй като вечерта когато пристигнали невестите бил извършен дворцов преврат, е възможно Цимисхий да е обмислял дали да задържи двамата братя и да настъпи срещу България или да ги пусне. Но се е притеснил, че по този начин ще отвори пътя на Светослав за бълг. трон, а ако върне братята, но между враговете му ще се появят търкания - което и станало.

Самата смърт на Петър обаче си остава малко мъгляв момент. Службата на цар Петър е с доста общо съдържание и не дава достатъчно сведения за конкретните факти. От съдържанието й може само да се съди, че е писана наскоро след смъртта му, вероятно при управлението на Борис ІІ.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

Симеоновият наследник обаче, синът му цар Петър (927-970) очевидно-безспорно е лишен от военно-административните качества и способности на баща си и в сложилата се непосредствено преди неговото сядане на престола геополитическа ситуация действува нерешително, объркано и непоследователно; не е в състояние да мобилизира, организира и ръководи, особено в екстремната ситуация на една война, все още двуделния българо-славянски народ, в резултат на което Царството е изправено пред вътрешни смутове, размирици и дори бунтове на болярите, някои от които начело даже и с неговите братя(!??), с много сериозни и опасни външни заплахи от страна на византийци, маджари и руси, съпроводени с откъсвания на обширни територии от Държавата.

Загубилата своя международен авторитет и престиж българска държава по времето на цар Петър е подложена най-напред на нечуваното и невиждано до тогава оскърбление и унижение византийците да набият и прогонят българските пратеници, пристигнали в Цариград, за да получат обичайния годишен данък, който Византия плаща на България съгласно 30-годишния мирен договор от 927 г., последвано от “демонстративен” военен поход отсам българската граница, където византийците превземат няколко крепости и отвеждат пленници.

При първия си поход срещу България в началото на лятото на 968 г. на лодки-еднодръвки и с 60-хилядна войска руският княз Светослав, голямото и единствено желание и дори неизменна мечта на когото, както съобщава руският летописец Нестор от ХІІ в., е да притежава и да живее във Велики Преслав, където има какви ли не красоти и богатства, успява да превземе около 80 крепости по Дунава, но е принуден да се оттегли, заради обсадата на Киев от печенегите.

При втория поход на княз Светослав през лятото на следната 969 г. обаче, руската войска, ядро опора и ударна сила на която е личната гвардия на Княза, съставена от варяги шведи, разорява, опустошава и опленява българската земя; цар Петър, силно разтревожен, но от самото начало на царуването си неспособен да посрещне и да се справи с всичко това, получава удар и завършва живота си няколко месеца по-късно, на 30 януари 970 г., след което византийците “върнали в Преслав двамата цар Петрови синове, държани там като заложници, и по-големият от тях заел престола под името Борис ІІ”.

По-късно “Русите успели да влязат в Преслав, където нанесли големи щети” и след като оставя тук своя пръв помощник Свенкел, “който сега трябвало да пази и съкровищницата на българските царе” (История на България), Светослав продължава на юг, превзема Пловдив, византийците начело с Йоан Цимисхий (925-976) предприемат контра-демарш, струпват войски на границата, Светослав се споразумява с печенегите и маджарите да плячкосват византийските земи, променя отношението си към българите, сключва договор с тях и начело на 38-хилядна войска от руси, българи, печенеги и маджари, през лятото на 970 г. се установява на лагер срещу Аркадиопол, дн. Люлебургас, известно време след това византийците излизат от крепостта, в поредица от сражения разбиват войската на Светослав, който се оттегля отвъд Стара планина и впоследствие се установява в Дръстър.

Точно тук прекъсваме за малко, за да доуточним и посочим, че синовете на цар Петър – Борис и Роман са изпратени като заложници в Константинопол през 963 г., когато след смъртта на царицата ромейка Ирина, цар Петър предложил да бъде подновен мирният договор от 927 г., което вдовицата на Роман ІІ (959-963) – Теофано, и нейният съветник Йосиф Вринга приели, но поискали синовете на цар Петър да гарантират мира като заложници. Княз Роман обаче е правнук на сваления през 944 г. Роман І и за да намали броя на съперниците за короната на малолетните си синове, Теофано, с присъщото й византийско коварство и жестокост, заповядва Роман да бъде скопен, с което от една страна се пресичат евентуалните му претенции за трона, а от друга страна “се извършва почти безпрецедентния в дипломатическата практика дори на онази епоха акт” (Г. Литаврин).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

Симеоновият наследник обаче, синът му цар Петър (927-970) очевидно-безспорно е лишен от военно-административните качества и способности на баща си и в сложилата се непосредствено преди неговото сядане на престола геополитическа ситуация действува нерешително, объркано и непоследователно; не е в състояние да мобилизира, организира и ръководи, особено в екстремната ситуация на една война, все още двуделния българо-славянски народ, в резултат на което Царството е изправено пред вътрешни смутове, размирици и дори бунтове на болярите, някои от които начело даже и с неговите братя(!??), с много сериозни и опасни външни заплахи от страна на византийци, маджари и руси, съпроводени с откъсвания на обширни територии от Държавата.

Загубилата своя международен авторитет и престиж българска държава по времето на цар Петър е подложена най-напред на нечуваното и невиждано до тогава оскърбление и унижение византийците да набият и прогонят българските пратеници, пристигнали в Цариград, за да получат обичайния годишен данък, който Византия плаща на България съгласно 30-годишния мирен договор от 927 г., последвано от “демонстративен” военен поход отсам българската граница, където византийците превземат няколко крепости и отвеждат пленници.

Вие пишете без преди това да четете изворите. Къде пише за двуделен народ, за боляри, а също за демонстративен поход? Лъв Дякон казва, че самият Никифор се бил упрашил да не прати своята войска на заколение през проходите. Поизсилил се е малко с обидите.

Петър управлява дълго и в голямата част от своето управление запазва оптималните български територии. Той е първият български цар, а не Симеон, който е самозванец и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вие пишете без преди това да четете изворите. Къде пише за двуделен народ, за боляри, а също за демонстративен поход? Лъв Дякон казва, че самият Никифор се бил упрашил да не прати своята войска на заколение през проходите. Поизсилил се е малко с обидите.

Петър управлява дълго и в голямата част от своето управление запазва оптималните български територии. Той е първият български цар, а не Симеон, който е самозванец и т.н.

:good:

Ако по времето на цар Петър България беше толкова слабо, то би ли оцеляла близо 50 години след смъртта на Петър и то при положение, че най-важната част била опустошена по най-брутален начин. При това през въпросните 50 години е била в непрекъсната войнта и то с психопат като Василий ІІ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ако по времето на цар Петър България беше толкова слабо, то би ли оцеляла близо 50 години след смъртта на Петър и то при положение, че най-важната част била опустошена по най-брутален начин. При това през въпросните 50 години е била в непрекъсната войнта и то с психопат като Василий ІІ?

Първи (от нашите владетели) най-престижен брак, патриаршеска титла, мек и религиозен характер, кротост - все качества, които го правят обичан, цивилизован владетел. За съжаление, цивилизациите се унищожават от варвари.

Link to comment
Share on other sites

Вие пишете без преди това да четете изворите. Къде пише за двуделен народ, за боляри, а също за демонстративен поход? Лъв Дякон казва, че самият Никифор се бил упрашил да не прати своята войска на заколение през проходите. Поизсилил се е малко с обидите.

Петър управлява дълго и в голямата част от своето управление запазва оптималните български територии. Той е първият български цар, а не Симеон, който е самозванец и т.н.

А вие си позволявате да ме обиждате, без дори и да сте разбрали за какво точно става дума!

В изворите не може да пише за двуделен народ, но той наистина си е такъв, защото истинската славянизация на прабългарите и съответно образуването на единната и неделима българска народност тепърва започва.

Пък да бяхте и видели, че определението на похода има кавички!?

С това искам да кажа, че гърците не се залавят за една истинска война, а само дават вид, че ще водят такава, колкото за да сплашат българите.

Петър управлява дълго, но толкова неуспешно и без да се справи с нито една външна опасност, че докарва нещата до там гърците да ни нападнат и завладеят.

За какви граници говорим тогава?

Първият български цар е Аспарух, каквато и която и да е била титлата, която той е носил.

Симеон в никакъв случай не е самозванец, защото още момче баща му го принуждава да излезе от манастира и да седне на престола, като го и заплашва, че и него ще го постигне съдбата на брат му, само ако си помисли даже за старата прабългарска вяра в Тангра.

Преследвайки великата си идея баща му съсипа войската и го остави на голо поле, а той пък пак и все още момче има смелостта да поведе това, което беше останало от нея, на бран към североизточната граница, но добре, че е била Дръстърската Крепост!

Затова струва ми се, че вие чисто и просто не познавате историческите факти, независимо че си мислите, че познавате изворите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А вие си позволявате да ме обиждате, без дори и да сте разбрали за какво точно става дума!

В изворите не може да пише за двуделен народ, но той наистина си е такъв, защото истинската славянизация на прабългарите и съответно образуването на единната и неделима българска народност тепърва започва.

Проф. Добрев, уважавам вашите виждания, но по отношение на "двуделния" народ смятам, че грешите. Тук и преди сме коментирали това. Логично е да се предположи, че поне 150 години преди визирания от Вас период "двуделност" вече няма! Да се говори за такава при цар Петър е абсурд. Това е дълга тема.........

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
А вие си позволявате да ме обиждате, без дори и да сте разбрали за какво точно става дума!

В изворите не може да пише за двуделен народ, но той наистина си е такъв, защото истинската славянизация на прабългарите и съответно образуването на единната и неделима българска народност тепърва започва.

Пък да бяхте и видели, че определението на похода има кавички!?

С това искам да кажа, че гърците не се залавят за една истинска война, а само дават вид, че ще водят такава, колкото за да сплашат българите.

Петър управлява дълго, но толкова неуспешно и без да се справи с нито една външна опасност, че докарва нещата до там гърците да ни нападнат и завладеят.

За какви граници говорим тогава?

Първият български цар е Аспарух, каквато и която и да е била титлата, която той е носил.

Симеон в никакъв случай не е самозванец, защото още момче баща му го принуждава да излезе от манастира и да седне на престола, като го и заплашва, че и него ще го постигне съдбата на брат му, само ако си помисли даже за старата прабългарска вяра в Тангра.

Преследвайки великата си идея баща му съсипа войската и го остави на голо поле, а той пък пак и все още момче има смелостта да поведе това, което беше останало от нея, на бран към североизточната граница, но добре, че е била Дръстърската Крепост!

Затова струва ми се, че вие чисто и просто не познавате историческите факти, независимо че си мислите, че познавате изворите.

Не го целях, но щом съм ви обидил, извинете!

Няма как да не съм разбрал, защото прочетох. Мнението си за вашите текстове ще изкажа евентуално при друг повод. Сега обръщам внимание на най-фрапиращото - "царската" титла на Аспарух.

Теофан нарича българите "мръсен народ". Лъв VI Философ ("Тактика") казва: "...ние вече не мислим да се въоръжаваме срещу тях (българите, бел. моя), тъй като против бога вече бихме предприели военни действия против тях." Огромна разлика в отношението, лицемерна, защото въоръжаването и кланетата продължават, но тук става въпрос за форма на престиж, какъвто Аспарух няма. Знаете, че границата може да се пази и от един шинел.

С това искам да кажа, че гърците не се залавят за една истинска война, а само дават вид, че ще водят такава, колкото за да сплашат българите.

Защо тогава говорите за унижение? Кой пред кого има респект?

Петър управлява дълго, но толкова неуспешно и без да се справи с нито една външна опасност, че докарва нещата до там гърците да ни нападнат и завладеят.

Руските бандити създават проблем. С унгарската опасност Петър се справя по един допустим начин.

Затова струва ми се, че вие чисто и просто не познавате историческите факти, независимо че си мислите, че познавате изворите

Обратното. Изворите познавам, но историческите факти не си и помислям, че познавам. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
А вие си позволявате да ме обиждате, без дори и да сте разбрали за какво точно става дума!

В изворите не може да пише за двуделен народ, но той наистина си е такъв, защото истинската славянизация на прабългарите и съответно образуването на единната и неделима българска народност тепърва започва.

Пък да бяхте и видели, че определението на похода има кавички!?

С това искам да кажа, че гърците не се залавят за една истинска война, а само дават вид, че ще водят такава, колкото за да сплашат българите.

Петър управлява дълго, но толкова неуспешно и без да се справи с нито една външна опасност, че докарва нещата до там гърците да ни нападнат и завладеят.

За какви граници говорим тогава?

Първият български цар е Аспарух, каквато и която и да е била титлата, която той е носил.

Симеон в никакъв случай не е самозванец, защото още момче баща му го принуждава да излезе от манастира и да седне на престола, като го и заплашва, че и него ще го постигне съдбата на брат му, само ако си помисли даже за старата прабългарска вяра в Тангра.

Преследвайки великата си идея баща му съсипа войската и го остави на голо поле, а той пък пак и все още момче има смелостта да поведе това, което беше останало от нея, на бран към североизточната граница, но добре, че е била Дръстърската Крепост!

Затова струва ми се, че вие чисто и просто не познавате историческите факти, независимо че си мислите, че познавате изворите.

Професоре, вземете най-накрая научете фактите. С черно съм отбелязал най-фрапиращите грешки.

"гърците" - това че слагате знак наравенство между "ромеи" и "гърци" е направо потресаващо. Това показва пълно историческо невежество.

"гърците не се залавят за една истинска война, а само дават вид, че ще водят такава, колкото за да сплашат българите." - Затова начело на византийската армия стоял самият император Никифор ІІ Фока. Като навлезъл в България императорът, който е известен пълководец отличил се в битките с арабите, се уплашил и се върнал. И ако е имал намерение само да "сплаши" българите защо е трябвало да дава луди пари за да наема варвари (руси), които да нападнат в гръб българите.

"Симеон в никакъв случай не е самозванец" - като български княз не е. Обаче той е имал налудничавата идея, че е "ромейски император" - от тази гледна точка е абсолютен самозванец и меко казано неуравновесен емоционално.

"още момче баща му го принуждава да излезе от манастира и да седне на престола" - когато Симеон станал български княз през 893г. е бил на 30 години, т.е. отдавна не е "момче"

"Тангра" - почитането на Тангра от прабългарите е най-малкото спорно. Интересното обаче, е че на няколко места под новоизградените църкви има открити прабългарски капища, които по план естествено нямат нищо общо с тюркските храмове и тангристки култове, а са идентични със зороастрийските. Един такъв храм има непосредствено до владетелското жилище в т.нар. Цитадела, а друго непосредствено до Големия дворец в Плиска. Всеки може да се досети каква е била религията на Борис и предците му преди 864г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
"гърците" - това че слагате знак наравенство между "ромеи" и "гърци" е направо потресаващо.

Предполагам, че проф. Добрев нарича ромеите "гърци", защото така са ги наричали българите през средните векове. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам, че проф. Добрев нарича ромеите "гърци", защото така са ги наричали българите през средните векове. :)

В действителност, българите са наричали ромеите, ''гръком'', но може би това е било поради лингвистичните белези. И до днес има ромеи в Истанбул, които се обиждат и не приемат, да бъдат наричани ''гърци''. Факт е ,че гърчетата се представлявали едва 5% от Ромейската империя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Предполагам, че проф. Добрев нарича ромеите "гърци", защото така са ги наричали българите през средните векове. :)

А "гърците", т.е. ромеите наричали българите "скити" :) Но както е добре известно нито средновековните ромеи са гърци, нито българите са скити.

Link to comment
Share on other sites

Руските бандити създават проблем. С унгарската опасност Петър се справя по един допустим начин.

Много допустим, няма що - от безсилие сключва с тях договор и ги пропуска през българска територия, за да плячкосват Византия, и така си навлича гнева на ромеите.

Link to comment
Share on other sites

"Тангра" - почитането на Тангра от прабългарите е най-малкото спорно. Интересното обаче, е че на няколко места под новоизградените църкви има открити прабългарски капища, които по план естествено нямат нищо общо с тюркските храмове и тангристки култове, а са идентични със зороастрийските. Един такъв храм има непосредствено до владетелското жилище в т.нар. Цитадела, а друго непосредствено до Големия дворец в Плиска. Всеки може да се досети каква е била религията на Борис и предците му преди 864г.

За зороастрийство може да говорите, едва след като намерите зороастрийско погребение.

Пожелавам ви успех!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За зороастрийство може да говорите, едва след като намерите зороастрийско погребение.

Пожелавам ви успех!

Не казвам че прабългарите били зороастрийци, а само че храмовете им са подобни на зороастрийските и очеведни са имали допирни точки с тази религия. Все пак прабългарите и персите са имали общ ирански произход, така че няма нищо странно да имат и сходни религиозни вярвания. :)

Link to comment
Share on other sites

Защо тогава говорите за унижение? Кой пред кого има респект?

А какво по-голямо унижение от това да ти нашибат посланиците с камшик и докато ги изпраща с ритник през вратата, запенилият се ромейски император крещи в несвяст: Мръсен скит, кожогризец!...

А ако беше Симеон, така ли щеше да бъде?!

Загубилата своя международен авторитет и престиж българска държава по времето на цар Петър е подложена най-напред на нечуваното и невиждано до тогава оскърбление и унижение византийците да набият и прогонят българските пратеници, пристигнали в Цариград, за да получат обичайния годишен данък, който Византия плаща на България съгласно 30-годишния мирен договор от 927 г., последвано от “демонстративен” военен поход отсам българската граница, където византийците превземат няколко крепости и отвеждат пленници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А какво по-голямо унижение от това да ти нашибат посланиците с камшик и докато ги изпраща с ритник през вратата, запенилият се ромейски император крещи в несвяст: Мръсен скит, кожогризец!...

А ако беше Симеон, така ли щеше да бъде?!

Загубилата своя международен авторитет и престиж българска държава по времето на цар Петър е подложена най-напред на нечуваното и невиждано до тогава оскърбление и унижение византийците да набият и прогонят българските пратеници, пристигнали в Цариград, за да получат обичайния годишен данък, който Византия плаща на България съгласно 30-годишния мирен договор от 927 г., последвано от “демонстративен” военен поход отсам българската граница, където византийците превземат няколко крепости и отвеждат пленници.

Само че има една малка подробност. Въпросното събитие е станало през 967г. - цели 40 години след подписването на договора от 927г. През всичкото това време ромеите са си плащали като поп и гък не са смеели да кажат и са плащали не на друг а на цар Петър! През всичките тези 40 години България имала проблеми с претенденти за трона, със сърбите, русите, маджарите и печенегите и през цялото това време ромеите въобще не са си и помислили да се възползват от тези проблеми - за каква загуба на авторитет става въпрос? А когато Никифор ІІ малко след това навлязъл в България напълнил гащите - и причината за това била не само спомена за съдбата на адаша му през 811г.

И накрая, да не забравяме че договорът през 927г. е бил подписан не от друг, а от Петър. Ако трябва да сме точни договорът не е бил тридесет годишен, а безсрочен "вечен мир".

В българската историческа наука от много време е отречена тезата на П. Мутафчиев за слабото управление на Петър. Така че няма нужда да се вади от нафталина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А какво по-голямо унижение от това да ти нашибат посланиците с камшик и докато ги изпраща с ритник през вратата, запенилият се ромейски император крещи в несвяст: Мръсен скит, кожогризец!...

А ако беше Симеон, така ли щеше да бъде?!

Това е постъпка на безсилен простак. Лично се съмнявам, че е било точно така, но не мога да докажа обратното. Петър е бил деликатен човек и би подмигнал снисходително на такова нещо.

Симеон е бил унижаван интелигентно, т.е. по-жестоко (пример - писмо на Роман Лакапин) от неинтелигентен владетел, т.е. от неговите писари. Беснял е страшно от ярост и обида (писмо/а на Н. Мистик).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тези обиди говорят по скоро за лошите маниери на ромейския император.

По-скоро лабилен характер, поради което гордост, грижи, които предизвикват изнервяне, въпреки, че Лъв Дякон пише друго:

[Никифор] был спокойного нрава, и его нелегко было вывести из себя...

http://oldru.narod.ru/biblio/ldt1_5.htm#04

Изпада обаче в истерия и дава нелепи закани срещу българите, които после подло изпълнява чрез русите. Или пък Лъв Дякон е попресилил, защото дава и други сведения за търпеливия към обиди характер на Никифор.

Трудно е да се каже и най-добре е да не се правят психологически характеристики за личности и събития, за които нямаме възможност за първостепенни наблюдения. Изкушението обаче е голямо, защото политическата история се изчерпва и какво друго остава да се прави?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ami kakwo остава.... като няма преки данни. Все пак има някакви. Ето например поведението на Никифор Геник при Плиска.... масови убийства и бесни колебания.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...