Произход, език и култура на прабългарите

[Ka40]

  On 21.05.2010 г. at 7:08, проф. Добрев said:

Както си я подкарал, има още много да си мислиш, че знаеш нещичко и по-този въпрос, защото не си научил главното и основното - за изключенията на фонетичните закони и за това дали заемките могат и трябва да се имате предвид в класификацията!

Много точно казано - "изключенията", защото цялата тюркска теза се гради на изключения. Обаче наличният изворов материал влиза в пълно противоречие и изкуствено създадените псевдолингвистични закони. Така и не ми обясни защо ока следваме мистичната замяна на "р" в "з" както е в "шаран" - "сазан", защо няма замяна в "таркан" и тюркските също си е "таркан", а не "тазкан". А може би "таркан" просто не е тюркска дума!

Освен това въпросната замяна на "ш" със "с" е някаква пълна глупост, защото всеки може сам да се помъчи и да открие колко турски думи в българския има, който започват със "ш", а не със "с"

[ЧЗ-М-52]

За титлата кана

Да съгласен съм с Гесер че в алтайските езици кан означава старейшина, но аналогично е положението и в иранските езици. В някои тюркски езици, в чувашки köne, турски köhne, казахски köne, узбекски kůxna – стар, показва паралел с иранските форми, в ягнобски kuhna, пущунски kohne, кюрдски kohna, талишки, гилянски kanê, персийски kohān, шугнански kina, язгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старейшина, вожд, произлизащи от авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец. В пущунски kan, khon, означава господар, а в нуристански (кховарски) khonza – владетелка, царица. Още Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен, като го свързва с келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител.Също откриваме протоиндоевропейското *g'ene-, *g'nē-/*g'nā-, в хетски genzu, прототохарски *kän, латински genuī, genitum, арменски cnanim – пораждам, създавам, старовисоконемски kind – син, knōt, knuot, kunni – род, семейство в англ. kind, kin – порода, род.

Твърде интересен факт е че титлата кан се появява в Средна Азия с преселението на юечжите (тохари) далеч преди разселванията на тюрките. Тя е фиксирано в множество кушански надписи под фомата ХОНО със значение цар, синоним на другата кушанска форма shao аналог на персийското shah. (За справка Э.Ртвеладзе. Цивилизации государства и культуре центральной Азии, стр.66) Аналогично при усуните (тохароезични) се среща титлата куньмо, което се тренскрибира като кан-бан (Зуев). Древните тюрки обаче титлуват владетеля си ябгу?! А прамонголците (жужани) използват титлат каган, след като тюрките ги изместват от власт и усвояват каганата им, започват да титтлуват владетелите си също кагани. Аварите които са имали примес от езикови алтайци първи донасят титлата в Европа.Но като паралелна титла са използвали и кана-зауци, посочена от франкските източници!

Така напълно възможно е и кушани (юечжи) и усуни и прабългари да са усвоили тази титла по съседство от праалтайците, с окито са били в постоянен контакт, далеч не винаги враждебен и при тях по самостоятелен път да е еволюирала до владетел, нещо което при тюрките не наблюдаваме, а при монголите става много по-късно.

Но е възможен и собствен тохарски произход, от тох.kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение, респ. кан - владетел.

Като трета възможност може да мислим за китайско влияние - хун - княз, цар, владетел в предимперския период, хуан - император. Каган се обяснява именно като производно на котайското хуанди - император, от китайски: kę - велик + kuan – владетел, през алтайски език – сянбийски, протомонголски.

Но е неопровержим факт че титлата е позната на тохарите и те я занасят първи в Средна Азия, много преди монголите! Титлата не може да дойде и с хуните, защото използват шанюй, а кан им е непозната!Шанюй има съвсем друг произход, мога да ви светна по въпроса, стига да искате!

За сюбиги - стига с тези шубаши и прочие дивотии, предводител на войската, още малко и ще я изкарате от руското шубаш - главатар, което е от татарски произход!

Те нашите владетели са го писали многократно "от бога поставен владетел" писали хората ама кой да чете!

Има и форми на изписване „архонт сюбиги” в Хамбарлийския надпис – „Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол...” което показва че втората част на титлата е сюбиги, а първата кана, а не канас-ювиги. Това се потвърждава и от надпис на Кан Пресиан: „На многото българи, от бога архонтът Персиан изпрати капхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра. И капханът срещу смоляните...”, т.е. виждаме същата основа „кана” но като част от друга титла!

Може да посочим няколко различни от това, етимологични решения: а). сю-биги – син божи. В тох.(а) se, тох.(б) soya, прототохарски *seiw, *soiw – син, протоиндоевропейска форма е *sowэ – син, потомство, авестийски sawāl, заето и в угрофинското, марийско šэwä – потомство, заето и в древнотюркското soη - произход, при алтайските тюрки seok - род, турското soy (дало бълг.турцизъм сой – род).

Тохарската дума се/сойа може да обясни титлата на прабългарския владетел кана-сюбиги – божи син, син на бога, от санскритското bhaga, общоиранското *baga, партянски bāγ, согдийски b`γ, скито-сарматски baga, кушанобактрийски baγа, baγэ – бог, господар, щастие, добра съдба, в кушанобактрийски bagi, bagia - божествен.

сю-биги - поставен от бога, одобрен от бога, харесван от бога, любим на бога, хубав като бог. В тох.(а) se-, тох.(б) saim, sai-n, прототох. *sāäiä – поддръжка, защита, „покровителстван от бога” (от бога поставен, с власт от бога), или тох.(а) si, тох.(б) soy – харесвам, т.е. „харесван, избран от бога, скъп на бога”. (DA-DT-b) Аналогично в осет.дигорско siau – скъп, харесван. (ДРС) Аналогично в санскрит su- – добър, хубав, харесван, в авестийски hu-, се използва като префикс, подчертаващ основното качество, напр.: санскрит su-ks•atra, авестийски hu-xšaφra – благороден (от добър род), санскрит su-dānu, авестийски hu-dānu – добре държащ се, с добри обноски, санскрит su-bhr•ta, авестийски hu-bэrэta, староперсийски hubrt (hu-br•ta) – с добро мнение, добра мисъл, санскрит su-manas, авестийски hu-manah – с висок (добър) дух, санскрит su-sravas, средноперсийски hu-sraw – прочут, прославен (с добра слава), санскрит su-kratu, авестийски hu-xratu – с голяма (добра) власт, санскрит sv-apas, авестийски huuāpah, huu-aspa – с добри коне.

Подобна конструкция се е съхранила при образуването на някои осетински родови имена, с представката „хуы” поставена пред името: „Хуы-гатæ, Хуы-батæ, Хуы-биатæ, Хуы-бызтæ, Хуы-бецтæ, Хуы-былтæ, Хуы-джетæ, Хуы-цызт, и др.”. Фонетични варианти на компонента „хуы” (ху, хо, ха, хуа, хе) се срещат и при други осетински фамилии. Например: „Хо-зитæ, Хо-сантæ, Хо-сонтæ, Ха-батæ, и др.”. Разбира се това явление не може да се обясни с осетниското название на прасето „хуы”! В някои фамилни имена се среща аналогичен компонент, например: „Лохтæ и Сау-лохтæ”. Би трябвало Сау-лохтæ, да се изведе от осет. сау - черен, но не се употребява като значение черен, респ.лош, а в осетинското народно творчество епитетът „сау” означава не черен цвят, а нещо добро, хубаво, възвишено, виж дигорското „сиау” 1) ценен, драг, скъп 2) сияещ, „сиатæ” - почести. (ДРС) Така че компонентът „хуы” е аналогичен по значение и в осетинските фамилни имена означаво същото и произлиза от иранского „ху”, означаващо хубав, добър. В.И.Абаев в своят труд «Скифский язык» също посочва „ху” в състава на сложни скитски и сарматски думи под формата на компонент-епитет, например: ху+стана (хæрз+конд – с хубаво добро телосложение, добър стан), ху+фарна (хæрз+фарн – с хубава, добра съдба), ху+дайна (хæрз+дин – с добра вяра, религия), ху+уац (хорз+уац, уас – с добра вест) и др. Този епитет влиза и в състава на собствените имена. А от тях произлизат и родовите, фамилни имена. С времето епитета епитета сау, су, ху, хуы, се заменя от аналогичната по значение дума „хорз”. В дадените от В.Абаев скитски и сарматски думи не само началния компонент-епитет, но и вторитте части на думите имат определени значения: фарн, уац, дин и др. Например, във фамилията Хуыга(й)тæ представката означава хубав, а втората – голяма риба, кит (гайта) в санскрит и тохраски gaja, gaye – слон, кит, изобщо голямо животно, чудовище, Хуы-батæ, Хуыбиатæ – добър княз, добър владетел, Хуы-былтæ – с добра уста, по подобие на славянското - златоуст, грузинското - окропири. (З.Гаглойти - Осетинские фамильные и личные имена, има я в нета) Имаме ясна индо-иранска конструкция при която частицата su/hu- както виждаме съществувала в алано-сарматския език, поставяща се пред понятието за да подчертае значението, аналогично в английски подобна канструкция се образува с well- напр. well-treated – с добри обноски. Така че сю-биги отразява дигорското, сарматско сау, су и може да означава „добър, любим на бога”, „хубав като бог”, респ. „избран от бога, поставен от бога” и да отразява точно тази древна конструкция! Аналогично позовавайки се на тази конструкция Цв.Степанов предложи значението „със щаслива съдба” от древноиндийското (ведийско) su-bhaga, авестийски hu-baga – хубава съдба, удача, тъй като bhaga/baga освен бог означава и щастие, добро. (В.Разторгуева,Д.Эдельман-Этим.Словарь Иранских Яз.том-2,стр.49) В пущунски sse – добър, хубав е запазило първоначалната индоиранска форма, без преход „с-х”. Във всички човешки общества от древността и средновековието царската власт се легитимира с божествения си произход. Владетелите отговарят за делата си единствено пред бога и историята.

-------------

Така че нещата изискват задълбочено разглеждане, а не да повтаряма като папагали, какво писал Бешевлиев или който и да е!

[проф. Добрев]

  On 21.05.2010 г. at 7:18, Ka40 said:

Точно теб не искам в нищо да те убеждавам, тъй като си патологичен случай на тотално историческо невежество и опита поне малко да бъдеш ограмотен си е чиста загуба на време. Но все пак има някои основни неща, които поне от обща култура трябва да се знаят, като например, че понякога принадлежността към дадена религия е по-силен идентифициращ фактор от езика който дадената общност говори. Ето ти няколко примера:

масовото гърчеене сред големи групи православни българи, власи и албанци.

масовото гърчеене на част от гагаузите

така че тъй наречените "туроезични" гърци от Мала Азия не са никакви гърци, ами най-обикновенни тюрки или турци, християни. А за милетската система, за която съм сигурен, че сефте чуваш, може сам да си потърсиш литература.

А ти пък не си карал даже и гимназия, защото тогава се учи формална логика и всеки средноинтелигентен разбира какво е класификация и как се прави!

И не ти ли е неудобно да го разказваш всичко това на професор по Турска Филология, който за разлика от тебе е и завършил Турска Филология!?

[Гесер Курултаев]

  On 21.05.2010 г. at 7:08, проф. Добрев said:

Както си я подкарал, има още много да си мислиш, че знаеш нещичко и по-този въпрос, защото не си научил главното и основното - за изключенията на фонетичните закони и за това дали заемките могат и трябва да се имате предвид в класификацията!

Точно така. Той си мисли, че няма изключения от правилото. ОСТАТЪЦИ от пратюркския ЛИР-език има дори в огузките езици (Югозападната тюркса група). ОТДЕЛНО в ЛИР-езика - чувашки, пък има ЗАШ-думи като например ГЛАВА, която е ПУС (ПУШ).

Колкото до ШАРАН-а, да, има го като заемка от прабългарите в някои съседни езици, е и?

В РУСКИЯ (също славянски) пък е от кипчакското САЗАН (редом с германската заемка КАРП). Но това не го прави славянска дума, нали така?

И последно (понеже проф. Иван Добрев не си е направил труда; не че въобще трябва да си прави труд в такива ситуации, аз още се чудя на издръжливостта и волята му да се занимава в такива ситуации...) - това, че на Р отговаря (в много случаи) З и на Л - Ш, не значи, че ЗАШ-тюркските езици ВЪОБЩЕ нямат думи с Р и Л.

Колкото до СЮБИГИ или ШЮБИГИ - както казах и преди, гърците са нямали Ш, затова не се знае как точно е било, но даже и да е било СюБИГИ, аналогията със СЮБАШИ си е ОК.

[Гесер Курултаев]

  On 21.05.2010 г. at 7:30, Ka40 said:

Много точно казано - "изключенията", защото цялата тюркска теза се гради на изключения. Обаче наличният изворов материал влиза в пълно противоречие и изкуствено създадените псевдолингвистични закони. Така и не ми обясни защо ока следваме мистичната замяна на "р" в "з" както е в "шаран" - "сазан", защо няма замяна в "таркан" и тюркските също си е "таркан", а не "тазкан". А може би "таркан" просто не е тюркска дума!

Освен това въпросната замяна на "ш" със "с" е някаква пълна глупост, защото всеки може сам да се помъчи и да открие колко турски думи в българския има, който започват със "ш", а не със "с"

Тюркската ТЕОРИЯ, която се споделя ОТ ПОВЕЧЕТО УЧЕНИ ПО СВЕТА, не се гради на изключения.

Лингвистичните закони не са псевно-, а са реални, което, онлайн, може да се види в ограмната база-данни на Старостин и екипа му, в сътрудничество с американските тюрколози, алтаисти, лингвисти.

Замяната на С и Ш касае ПРАБЪЛГАРСКИ, говорим за един вид СИГМАТИЗЪМ, а не конкретно за турския език.

За останалото - обясних.

Не всеки може да е навътре с алтаистиката , тюркологията, турската филология, прабългаристиката и лингвистиката, но поне може да се учи, нали?

[decapitator]

  On 21.05.2010 г. at 7:25, проф. Добрев said:

Не едно-едничко, а десетки и хората даже пишат и цели студии за това, докато вие тук продължавате да си играете на Тука има-Тука няма:

http://bolgnames.com/text/Bolgar.html

ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на “етническа група” (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну.

Тази голяма група български племена, както е много добре известно и широко разпространено и прието, само не и от видни български историци, за които уникално-безценната родна историческа хроника Именник на българските ханове, независимо и въпреки неоспоримите и никога вече неподлежащи на ревизия доказателства и заключения именно и тъкмо на българския (!!!) езиковед проф. М. Москов [1988], видите ли, била само една легенда (Г. Бакалов)(!??), а пък първият и най-велик човек на всички времена и географски ширини, българският хан Авитохол-Атила, за когото още от неговото време легенди се носят и песни се пеят, а днес Светът снима филми и поставя опери, бил само една митологема (Цв. Степанов), като при това историята на българите започва едва през Tempora Incognita от Terra Incognita Кавказ, докато всичко преди това и назад е единствено в сферата на непотвърдените хипотези [напр. Dimitrov 2004, 1], с което най-безотговорно и дори направо нехайно-престъпно се орязва почти още трихилядигодишна българска история, защото както вече посочихме и доказахме чрез археологични, антропологични, етнографски и особено лингвистични факти и свидетелства, българската история започва към средата на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската котловина [Добрев 2005, 45-47,241-246], именно тези племена са от една страна “най-значителният и голям съсед на китайците” през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска империя.

И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73].

Впрочем посочените тук като “алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli “slave”‚ keye “fort”‚ weiya < jwei-nga “wood”, moheduo “hero”, mole < mua-lək “fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul “роб”; дали иранското по произход бълг. *käye “крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk “крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač “дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur “герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq “град” като че ли по-скоро, а не “риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой “Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че “културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не “изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].

По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, “която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини.

В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, “много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които “също би трябвало да говорят на него” [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многочислената през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139].

Наред с това налице са достатъчно примери, които показват, че китайският зв. h не е нищо повече от закономерна субституция на българския зв. γ или gh, откъдето пък и китайският завършек -han е напълно редовното и закономерно съответствие на българската сричка -gar.

Специално във връзка с началния съгласен звук на китайските разновидности на Етнонима, където китайският зв. b като че ли субституира не звучна, а беззвучна българска съгласна, т.е. бълг. *p, по силата на това, че по принцип началните звучни съгласни в китайските варианти на заетите чужди имена са всъщност беззвучни съгласни в езика източник за тези имена, както е например с китайското име Dayuan‚ зад и преди което в действителност лежи ие. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари, любопитно-куриозното за което, както е много добре известно на специалистите, е това, че има език много близък до германския келтски език, но пък обитава най-източния ареал на индоевропейските езици и народи, каквито са земите на Западен Китай или Източен Туркестан.

Но в много сложния и труден лингвистичен дял контактолингвистика, който термин наименование предложихме тъкмо ние преди много години и в който решаваща роля и значение имат двете основни контактолингвистични категории трансференция и адаптация с техните по-малки или по-големи амплитуди при резултативните форми в зависимост от близостта или отдалечеността на структурнотипологическите черти и особености на контактуващите езици [Добрев 1975, 112-114, вж. и срв. Симеонов 1979, 52-55], изключенията са по-скоро правило и обратното, именно поради което сега и тук като че ли трябва непременно да се съгласим и приемем, че и китайските варианти и със зв. b, и със зв. p са напълно редовно-коректни, но във всички случаи разновременно-разноместни съответствия на един и същи български зв. *b.

Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, “българин”, класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е “българи”.

Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно “българин”, но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и “българи”.

Наред с това и във формалноструктурен план затворените четирисъставни срички пък под действието пак на китайската силабо-фонотактична адаптация се преобразуват в двете чувствително по-прости отворени срички, както е например при старотюркския етнм türk (в турска графика), който в китайския език има двусрични варианти с дифтонг във втората сричка като tu-kiu, tu-kiuэ, tu-цзэ и др., а така също и издирените при Бичурин от проф. Б. Симеонов [1981] форми на Етнонима като бугу и пугу [11].

Резултат от друг вид силабо-фонотактическа интерпретация обаче изглежда трябва да е пак тук приведеният вариант болуга, не e невъзможно да са такива варианти още и buluo, fuliyu при M. Dobrovits [2004, 258-259], а така също и обл. Buliugu, който като че ли няма как да е “друг вариант на основата Buluoji” [Chen 1998, 83], защото по-горе вече беше казано, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка” (S. Chen), именно поради което според нас зад и преди тези форми най-вероятно стои болг. *bоluq, което от своя страна е резултат от присъщия главно на болгарските езици фонотактически процес на преобразуване на едносричните четирисъставни фонетични структури на иранските по произход лексеми в двусрични петсъставни такива чрез вокална епентеза, вмъкване между последните две съгласни на тясна гласна и точно такова преобразуване се наблюдава и при достатъчно подробно-многостранно обоснованото и доказано от нас именно като прабългарско по произход млим Борис [Добрев 2006, 33-34].

Колкото и пъти да се самоцитираш, "българи" няма да намериш из китайсктие летописи. Върнете се на 8ма страница и си прочетете отново мненията на д-р Войников.

[ЧЗ-М-52]

За шараните-тюркомани, малко разсъждения върху думата:

шаран – вид риба. Традиционно се смята че е от тюркски произход, остатък от «тюркобългарския» език, подчиняваща се на закона на ротацизма в тюркските езици. Заето в руски, украински шаран, сърбохърватски шаран, полски szaran. Румънското šaran е българска заемка. Вероятни етимологии:

а). от прабългарското *шаръ – блато, смятано за аналог на общотюркското saz – блато. В това отношение може да посочим чувашкото şыrma (çырма) – река, овраг, şыr – размивам, разтварям, şăvаr – поливам, напоявам земята, şur - блато. Думата се извежда от тюркското su, чувашкото şu – вода (интересен паралел в тохарски sāwo – баня, мия се, su – дъжд, swasi – мокри, влажен). Според Г.Ф.Саттаров *ширмэ – река, овраг, е древнобългарска дума, съхранила се в някои топоними в Татарстан: Караширмэ, Икиширмэ, Орымширмэ, и др. Единственият тюркски аналог е турското âirmak – голяма река. (М.Фетодото-Этим.Слов.Чуваш.яз.том -2,стр.156, има го в нета) Подобни топоними се откриват в Дагестан, в даргински šara (шара) - езеро, ливада, и като топоним: Темир-хан шура – езерото на Темир-хан. В кумикски šеrе – блато, езеро. Среща се и като названия на реки: Шура-озен, течаща през Буйнакски и Кумторкалински район и вливаща се в Каспийско море, Кака-Шура, Уллу-Шура са названия на стар кумикски аул в съвр.Карабудахкентски район. Съотв. в първия случай означава „бяла река” (Ак-озёнь), а във втория, „бяла клисура (речна долина)”. Предполага са че са от „древнобулгарски” произход. А това показва че в езика на савирите, обитавали територията на Дагестан е съществувала подобна дума.

Възниква въпросът за поризхода на думата шар. Интересни данни дава В.Д`Амико за използваната сред потомците на Алцековите българи в Италия, думата „шерте” означава поток, канал за вода. То пък е идентично с названието „шори” с което местното таджикско население в земите западно от Балх е наричало поточетата и малките рекички, по данни на В.Бартолд. (В.Бартольд-Собр.Сочинения, том-7 стр.56) В шугнански zirаv, сариколски zûwur – река, кховарски s`ur – езеро, река, в по-далечна връзка са санскритското ksara, тохарското karītsñe – влага, вода, влажно място. (Д.Адамс) В български чирникъ, чырнакъ – ручей, чиране – място за пране на дрехи, диалектна дума от (Чирпанско). В осетински cъыrыхsnæg – влажен, мокър, cъыrtt – шуртене на вода. (Осет-Рус-Слов, има го в нета) В пущунски šur, šər, šir, shurkay – плисък на вода, идентично с нашето шурти, диалектното шурка - тече. Във вахански šaršara, šэršэra – водопад, канал с бързотечаща вода, улей за воденица, ягнобски čara, šara - водопад. (И.Стеблин-Каменский-Этим.Слов.Вахан.Яз.,стр.329) Откриваме и в кховарски сходното širnan – влажен, мокър. Явно коренът е древен ностратически, в угрофинските езици, в манси ćork, śorγ, унгарски szür, csorog, csurog, удмурски šorzini, марийски šüraš, фински sirottaa, вепски širmotada, ненцки śurmbā, селкупски sormba – излива се, шурти, в манси tur, torэγ, хантски tor, унгарски ár, удмурски šur, коми šor, марийски šaraš, естонски soru - река. (сравн.таблици на В.Стецюк, виж сайта му),(сайт Вавилонская башня, Старостин) В монголски sürči, халха-монголски šürši, дагурски surē – дъжд, порой, в манджурски šeri, seri – ручей, извор, нанайски soro, манджурски sura – мокри, пропива. (Старостин)

Така от изходната настратическа дума šar – река, езеро, блато, произлиза общотюркското saz – блато и общотюрското sazan, татарски hazan – вид риба, шаран (Cyprinus саrрiо), блатна риба. В протоалтайски *sāŕo(-gV), прототюркски *sāŕv-gan, древнотюркски *čortan, чувашки şъrttan, тюркменски, турски čortan, узбекски, татарски čurtan, хакаски sortan, башкирски surtan, шорски, тувински, казахски, ногайски šortan, ойратски, киргизки čorton – щука, змиорка, монголски *siröge, тунгусоманджурски *sarga, корейски salgi – голяма риба, амур, в тюркските езици с разширение – дракон, змей. В монголски *čurukai, curxaj, тунгусоманджурски *čōr, čurхu, sōraldī, в тюркските езици, тюркменски, казахски süjrik, карачаевобалкарски süjrük, татарски söjrök – осетра. Фасмер смята за съвсем случайно съзвучието със шорското šаrаγаn – вид риба липан (Thymallus thymallus) е вид сладководна риба от семейство пъстървови (Радлов). В енисейските езици *saā® - шаран, според Старостин е алтайска, но много по-вероятно е угрофинска заемка. В осетински sаrdzаn – шаран. Абаев го свързва с тюркското šortan – щука, или sazan – шаран. Но явно че двете понятия са от различни по произход корени šort- и saz-! (В.Абаев-Этим.Слов.Осет.Яз., том-3,стр.34) Факт е че в чувашки липсва дума съзвучна с българското шаран.

б). от прабългарското шаръ – шарен. Възможно и да се касае и за първоначален угрофински произход, тъй като във фински särki, естонски särg, вепски sär'g', мордвински ser'ge, śär'gä, марийски šereŋγэ – речен кефал, (Leuciscus rutilus), коми čiri, удмуртски čoryk, манси sorex, саамски šoarân – вид риба от сем. Шаранови (Rutilus rutilus), което е идентично по звучене и значение със шаран! Етимологията е свързана с цвета на рибата – червен, финското särki, означава още, зачервен, с пъпчива кожа, обрив, аналогично на нашето шарка, а в мордвински šaržu, марийски sur, унгарски szürke означава сив. Това обяснява и етимологията на шаран – шарена риба. Също угрофинските езици, в коми śir, хантски, манси sart, sort – щука. В дравидски *čar – риба. В шведски sarv, немски serben – червеноперка, древнопруски sarote, староиндийски śaphara – шаран, а в ирландски откриваме сarrachan, carrachön – вид риба, наричана още cobler (Coneys), сarran-creige – змиорка, в англ. shark - акула. Древнопруското название sarote Траутман сближава с литовското žаrúоtаs блестящ, светъл. Преображенский също относя шаран към шар – цвят, боя. (М.Фасмер-Этим.Слов.Руск.Яз., том-4,стр.407-408) Например в дигорски названието на шарана е gъоlоn kæsаlgæ и означава пъстра риба, от gъоlоn, в иронски хъulоn – пъстър, шарен! Така че алтайският произход на българското шаран, не е така сигурно, поради ностратическият характер на корена *šar/*šor – река, воден басеин, както и от угрофинските и келтски паралели и смисловата връзка със „шаръ” - шарена риба. Така или иначе, имаме древен ностратически корен, по Старостин *[č]orw`v – вид риба.

[ЧЗ-М-52]

"Колкото и пъти да се самоцитираш, "българи" няма да намериш из китайсктие летописи".

Естествено че няма да намери, носителите на името "българи" се изселват от Санцзян още във 3-2 в.пр.н.е. с първите юечжийски вълни. Когато китайцете навлизат в Синцзян (Запдния край) там вече "българи" нама. А булоцзите са техни остатъци, подложени на езикова алтаизация в следващите векове.

Макар че кул-роб е тохарска дума заета в тюркски, вейо - дърво, в угрофински ве/фе - дърво, каие - в тохарски квасо - село, кисаин/кисаим (аналог.бълг.кисинии) - селище (а в Кавказ в осетински кесена - крепост, при балкарците кешане - "град на мъртвите" поминателен комплекс от надземни склепове, което си е чисто аланско наследство!

Име на владетел - Балинт - от тох. бал - голям и лант - владетел, друг владетел Мивота - от тох. мейвио - тигър.

[decapitator]

  On 21.05.2010 г. at 7:59, ЧЗ-М-52 said:

"Колкото и пъти да се самоцитираш, "българи" няма да намериш из китайсктие летописи".

Естествено че няма да намери, носителите на името "българи" се изселват от Санцзян още във 3-2 в.пр.н.е. с първите юечжийски вълни. Когато китайцете навлизат в Синцзян (Запдния край) там вече "българи" нама. А булоцзите са техни остатъци, подложени на езикова алтаизация в следващите векове.

Макар че кул-роб е тохарска дума заета в тюркски, вейо - дърво, в угрофински ве/фе - дърво, каие - в тохарски квасо - село, кисаин/кисаим (аналог.бълг.кисинии) - селище (а в Кавказ в осетински кесена - крепост, при балкарците кешане - "град на мъртвите" поминателен комплекс от надземни склепове, което си е чисто аланско наследство!

Име на владетел - Балинт - от тох. бал - голям и лант - владетел, друг владетел Мивота - от тох. мейвио - тигър.

Такива хора с такова название/самоназвание няма в Азия. Слага се равеноство м/у европейските хуни и китайските им съименници (хунну), което е най-малкото нелепо (ба кво кат ги делят няколко стотин години и няколко хиляди мили). Щом ония в Азия се наричат като тия в Европа значи и булодзите са болгари(хъ-хъ, щот и еднте и другите са членове на въпросните хуни/хунну - кво кат всички източници противопоставят българи и хуни), въпреки, че булодзите са "юечжи и погрешно е да се свързват с хунну" според Яо Вей Юан, демек дори хунну не са (европейски хуни според тукашните тюркофили, които слагат равенство м/у двете групи).

[last_godo]

  On 21.05.2010 г. at 7:36, Гесер Курултаев said:

Колкото до СЮБИГИ или ШЮБИГИ - както казах и преди, гърците са нямали Ш, затова не се знае как точно е било, но даже и да е било СюБИГИ, аналогията със СЮБАШИ си е ОК.

Курултаев,ясно нямаш факти и почваш да си измисляш!

Както ти така и "официялнити" историчари!

КАНАСYBHГН

е :

канас и биги - са две думи

канас означава огнен олтар

биги означава Бог

"СЛЪНЧЕВ БОГ" и не е титла!

СЮБАШИ как се изписва на турско-алтайско-монголски през 9 век?

Имаш ли го изписано некъде?

[Гесер Курултаев]

"За титлата кана

Да съгласен съм с Гесер че в алтайските езици кан означава старейшина, но аналогично е положението и в иранските езици. В някои тюркски езици, в чувашки köne, турски köhne, казахски köne, узбекски kůxna – стар, показва паралел с иранските форми, в ягнобски kuhna, пущунски kohne, кюрдски kohna, талишки, гилянски kanê, персийски kohān, шугнански kina, язгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старейшина, вожд, произлизащи от авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец. В пущунски kan, khon, означава господар, а в нуристански (кховарски) khonza – владетелка, царица. Още Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен, като го свързва с келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител.Също откриваме протоиндоевропейското *g'ene-, *g'nē-/*g'nā-, в хетски genzu, прототохарски *kän, латински genuī, genitum, арменски cnanim – пораждам, създавам, старовисоконемски kind – син, knōt, knuot, kunni – род, семейство в англ. kind, kin – порода, род.

"

Значи го приемаш, че е някаква Нострическа форма и оставяш нещата като отворен въпрос, така ли? (Иначе само да го изкараш иранско - sorr-ка, не става!).

Освен това - иранските народи имат ли тази титла? Защото и това е важно. Ако само тюрките и др. алтайски народи (примерно корейците, в ранните периоди) са я ползвали, то иранските съотвествия просто си остават на ниво Ностризъм, примерно.

"Древните тюрки обаче титлуват владетеля си ябгу?! А прамонголците (жужани) използват титлат каган, след като тюрките ги изместват от власт и усвояват каганата им, започват да титтлуват владетелите си също кагани. Аварите които са имали примес от езикови алтайци първи донасят титлата в Европа.Но като паралелна титла са използвали и кана-зауци, посочена от франкските източници!"

Така ли станало? Добре. Това е МНОГО ДОБРЕ, в смисъл, че титлата КАН/КХАН/ХАН се явява определено-алайска, защото се среща и при корейците като МАРИПКАН, ето малко справка:

  Цитирай

Emergence of a Centralized Monarchy

King Naemul (356–402) of the Kim clan established a hereditary monarchy, eliminating the rotating power-sharing scheme, and the leader's now truly royal title became Maripgan (from the native Korean root Han or Gan, "leader" or "great," which was previously used for ruling princes in southern Korea, and which may have some relationship with the Mongol/Turkic title Khan).

"Така напълно възможно е и кушани (юечжи) и усуни и прабългари да са усвоили тази титла по съседство от праалтайците, с окито са били в постоянен контакт, далеч не винаги враждебен и при тях по самостоятелен път да е еволюирала до владетел, нещо което при тюрките не наблюдаваме, а при монголите става много по-късно."

Може, но ползвай ТЮРКЮТИ, вместо ТЮРКИ, за да няма двусмислия.

"Но е възможен и собствен тохарски произход, от тох.kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение, респ. кан - владетел.

Като трета възможност може да мислим за китайско влияние - хун - княз, цар, владетел в предимперския период, хуан - император. Каган се обяснява именно като производно на котайското хуанди - император, от китайски: kę - велик + kuan – владетел, през алтайски език – сянбийски, протомонголски.

Но е неопровержим факт че титлата е позната на тохарите и те я занасят първи в Средна Азия, много преди монголите! Титлата не може да дойде и с хуните, защото използват шанюй, а кан им е непозната!Шанюй има съвсем друг произход, мога да ви светна по въпроса, стига да искате! "

Може, може...

"За сюбиги - стига с тези шубаши и прочие дивотии, предводител на войската, още малко и ще я изкарате от руското шубаш - главатар, което е от татарски произход!

"

Тука не съм съгласен.Бешевлиев НЕ Е дивак и няма никаква дивотия. Ако на тебе не ти изнася - така или иначе - пак НЯМАШ ПРАВО да наричаш научни хипотези "ДИВОТИИ"! ШУБАШ е по-късно от СЮБАШИ, та си остава хипотезата за СЮБИГИ като аналог на СЮБАШИ и пр.

"Те нашите владетели са го писали многократно "от бога поставен владетел" писали хората ама кой да чете!"

Хахаха! И какво като са го писали?! И в Китай владетелите са се позовавали на Божесвен произход, на Небесно опекунство. Това пък какво общо има с титлата?!

"Има и форми на изписване „архонт сюбиги” в Хамбарлийския надпис – „Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол...” което показва че втората част на титлата е сюбиги, а първата кана, а не канас-ювиги."

АМИ НАЛИ И НИЕ ТОВА ТВЪРДИМ, ПИЧА!? ТИТЛАТА Е СЮБИГИ, аналог на СЮБАШИ!

"заето и в древнотюркското soη - произход, при алтайските тюрки seok - род, турското soy (дало бълг.турцизъм сой – род)."

Ми хубаво! Значи пак прабългарското си е тюркско, даже и да не е първоначално-тюркско. Заемка-заемка, но щом го има и проостаналите тюрки и тюрко-говореши, какво ни смущава?! А икой от кого е заемал е спорна работа.

"Така че нещата изискват задълбочено разглеждане, а не да повтаряма като папагали, какво писал Бешевлиев или който и да е!"

Ами и ти повратяш Степанов, ама някой нещо казва ли ти? Просто на болшинството в този форум им изнасят теориите, които сродяват прабългарите с индо-иранците (алани, перси, цигани и др.), затова и нямат нищо против, но срещу Алтайските интерпретации - скачат, защото ги асоциират с турското, а Алтайщината не е само турско (то даже самото турско е основно ИРАНСКО), но и:

-японско

-корейско

-тунгусо-манджурско

-монголско

-тюркско (не просто турско)

...

Това е положението.

[Гесер Курултаев]

  On 21.05.2010 г. at 9:04, last_godo said:

Курултаев,ясно нямаш факти и почваш да си измисляш!

Както ти така и "официялнити" историчари!

КАНАСYBHГН

е :

канас и биги - са две думи

канас означава огнен олтар

биги означава Бог

"СЛЪНЧЕВ БОГ" и не е титла!

СЮБАШИ как се изписва на турско-алтайско-монголски през 9 век?

Имаш ли го изписано некъде?

Позовавам се на българския учен Бешевлиев. Това е фактът. А македонските историци са само малка часто от СВЕТОВНИТЕ такива, които казват, че прабългарите са тюрки. Ами, че то даже в сайта на енциклопедия БРИТАНИКА и на ЦРУ си го пише. Хората знаят на какво да вярват.

Онези НЕ СА две думи; колегата, по-горе ти е дал ИЗВОРИ, по които се вижда, че СЮБИГИ е ОТДЕЛНА ДУМА. Кофти за теб, но ФАКТ! Съжалвам! Така че етимологята, предложена от теб - отпада.

Относно СЮБАШИ и дори СЮБЕГИ при тюрките:

1.

ал-Джайш (Ибн ал-Асир, VIII, Ст. 22).

Cahcn. Lc «Mеlik-namеli», Ст. 43.

Агаджанов, Ст. 145

Коналевский, Ст. 129, 189. Bosworth. The Gaznavids, 218—219; Koymen, I,99).

Ковалевский, Ст. 25.

2.

  Цитирай

Сю-баши или сю-беги — Арабский эквивалент ка'ид (или мукаддам) — одно из должностей или званий военачальника, главнокомандующего у тюрков огузов. Как пишет историк Ковалевский, под командованием сю-баши были такие военные чины, как йинал, тархан, йаглыз, йугруш. Сю-баши были очень влиятельными лицами государства и считались «только с советом своих военачальников» и даже вмешивались в дела верховных правителя ябгу, а также выступали против них.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8E-%D0%B1%D0%B0%D1%88%D0%B8

[ЧЗ-М-52]

Гесере, твърде сложно е за тебе, за да ти го обяснявам пак....айде отивай при шубашите на курултай!

Бешевлиев е писал това за сю-баши преди мнооого години, когато никой не смееше да се съмнява в генеравната линия на партията че прабългарита са тюрки, не му рови костите, диваци са тези които продължават да повтарят старите глупости!

[проф. Добрев]

  On 21.05.2010 г. at 7:46, decapitator said:

Колкото и пъти да се самоцитираш, "българи" няма да намериш из китайсктие летописи. Върнете се на 8ма страница и си прочетете отново мненията на д-р Войников.

Нещо много силно ти пречи да проумееш, че аз не се самоцитирам, а просто, ясно и достъпно за такива като тебе чисто и просто преразказвам китайския професор Чен.

А щом като ти и твоят ветеринар сте толкова компетентни, напишете, да видим, статия опровержение по въпроса, пък дано да ви я публикуват някъде!

Но кое научно списание ще му публикува буламача, с който той ни излиза тука?

Така че на него ще му останат единствено и само ругатните по адрес на професорите, какъвто той поради природната си ограниченост никога няма да може да стане!

Това обаче не е наука, а само израз характеристика на душевната му мизерия, в която е изпаднал!

[last_godo]

  On 21.05.2010 г. at 9:42, Гесер Курултаев said:

Позовавам се на българския учен Бешевлиев. Това е фактът. А македонските историци са само малка часто от СВЕТОВНИТЕ такива, които казват, че прабългарите са тюрки.

Това какво е казал Бешевлиев не е исторически факт!

Посочи къде ,какво е казал за да го видим?

МакедонЯнските историчари са ми последните от които черпя информация и руските тоже а пък за руското википедии ....бля!

KАНАСYБИГИ така е записано!не е кана сюбаши

отдолу в надписа има друга дума:

EKΘEOYAPХON ако ми следиш мисълта долната дума е разделена с "Y" защо си мислиш ,че и горната не е?

Долната как се превежда на алтайско-тюрско-монголско -пра бо(у)лгарски диалект?

[decapitator]

  On 21.05.2010 г. at 10:14, проф. Добрев said:

Нещо много силно ти пречи да проумееш, че аз не се самоцитирам, а чисто и просто преразказвам за такива като тебе китайския професор Чен.

А щом като ти и твоят ветеринар сте толкова компетентни, напишете, да видим, статия опровержение по въпроса, пък дано да ви я публикуват някъде!

Кофти е да те затапят нали? С две-три изречения да направят на пух и прах публикациите ти

Ей сега, сядам и почвам да пиша опровержения на всички глупости публикувани от инфантилни професори

[КГ125]

  On 21.05.2010 г. at 7:42, Гесер Курултаев said:

Тюркската ТЕОРИЯ, която се споделя ОТ ПОВЕЧЕТО УЧЕНИ ПО СВЕТА, не се гради на изключения.

Лингвистичните закони не са псевно-, а са реални, което, онлайн, може да се види в ограмната база-данни на Старостин и екипа му, в сътрудничество с американските тюрколози, алтаисти, лингвисти.

Замяната на С и Ш касае ПРАБЪЛГАРСКИ, говорим за един вид СИГМАТИЗЪМ, а не конкретно за турския език.

За останалото - обясних.

Не всеки може да е навътре с алтаистиката , тюркологията, турската филология, прабългаристиката и лингвистиката, но поне може да се учи, нали?

Тюркската теория не се споделя от повечето учени в света.

Тя не се и доказва, защото от момента, в който е оспорена, читаво доказателство в нейна полза не се е видяло.

Тук писането с големи букви се приема за крещене, а то е проява на лош тон. Като искаш да наблегнеш на нещо, правиш го така, така, така или така, а не ТАКА.

[last_godo]

  On 21.05.2010 г. at 7:31, ЧЗ-М-52 said:

За титлата кана

Да съгласен съм с Гесер че в алтайските езици кан означава старейшина, но аналогично е положението и в иранските езици.

kan.d. kanka = rim of jar (Santali); kana.d. = fire-altar (Santali); kan = copper

Щом си съгласен с Гесер помогни му с откриването и показването му(на недоучените като мене) на надпис от която да е видна аналогията!

нещо като бинадпис(биленгуа)

успех!

Канка -какво означава според тюрките и монголите?

[Гесер Курултаев]

"За шараните-тюркомани"

Не знам защо е нужно да се асоциират всички поддръжници на една теория с всички емоционално-подрепящи народите, свързани с нея. Явно такова е първичното ниво на асоциация -"Той казва, че монголският е алтайски език, значи е монголофил!" ИЛИ "Той казва, че англисйият е от групата на германските езици - ясно е - германофил!"...

Примитивно.

"шаран – вид риба. Традиционно се смята че е от тюркски произход, остатък от «тюркобългарския» език, подчиняваща се на закона на ротацизма в тюркските езици. Заето в руски, украински шаран, сърбохърватски шаран, полски szaran. Румънското šaran е българска заемка. "

Това е.

Колкото до следващите етимологии, то си го пише в базата-данни на Старостин, че това си е праалтайска дума, с наследие в много алтайски езици.

[last_godo]

  On 21.05.2010 г. at 10:19, last_godo said:

KАНАСYБИГИ така е записано!не е кана сюбаши

отдолу в надписа има друга дума:

EKΘEOYAPХON ако ми следиш мисълта долната дума е разделена с "Y" защо си мислиш ,че и горната не е?

Извинявам се ,че ще се само-цитирам ,но този надпис е специално за Гесер и тези които били съгласни с него!

И тука ясно си личи разделението на думите КАНАС и БИГИ даже липсва и "Ю"-то което виждат нашите учени(заедно с Гесер който виждал и други графеми ама ...)!

[decapitator]

  On 21.05.2010 г. at 12:20, last_godo said:

Извинявам се ,че ще се само-цитирам ,но този надпис е специално за Гесер и тези които били съгласни с него!

И тука ясно си личи разделението на думите КАНАС и БИГИ даже липсва и "Ю"-то което виждат нашите учени(заедно с Гесер който виждал и други графеми ама ...)!

Няма да получиш отговор, нито за "канас(и) биги" нито за "архонт от бога (тва ще да е бога Тенгрихан)". Аз все още си чакам отговора за религията на хуните - тез сладури татаро-монголски!

[Aspandiat]

  On 21.05.2010 г. at 6:20, проф. Добрев said:

Антропологически, подобно на всички тюрки по принцип, и гагаузите са европеиди с лек монголоиден примес, като и при тях се среща тураноидът, който е специфично-прабългарска разновидност на европеида.

Това, че всички тюрки са европеиди, сериозно ли го казваш или просто се шегуваш? Или си имал предвид "всички турци".

[Aspandiat]

  On 21.05.2010 г. at 7:14, проф. Добрев said:

А какви още данни са необходими, когато това е записано в древнокитайските летописи?!?

Къде е записано??? Цитирай нещо, човече!

[Aspandiat]

  On 21.05.2010 г. at 7:25, проф. Добрев said:

Не едно-едничко, а десетки и хората даже пишат и цели студии за това, докато вие тук продължавате да си играете на Тука има-Тука няма:

http://bolgnames.com/text/Bolgar.html

ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на "етническа група" (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну.

Тази голяма група български племена, както е много добре известно и широко разпространено и прието, само не и от видни български историци, за които уникално-безценната родна историческа хроника Именник на българските ханове, независимо и въпреки неоспоримите и никога вече неподлежащи на ревизия доказателства и заключения именно и тъкмо на българския (!!!) езиковед проф. М. Москов [1988], видите ли, била само една легенда (Г. Бакалов)(!??), а пък първият и най-велик човек на всички времена и географски ширини, българският хан Авитохол-Атила, за когото още от неговото време легенди се носят и песни се пеят, а днес Светът снима филми и поставя опери, бил само една митологема (Цв. Степанов), като при това историята на българите започва едва през Tempora Incognita от Terra Incognita Кавказ, докато всичко преди това и назад е единствено в сферата на непотвърдените хипотези [напр. Dimitrov 2004, 1], с което най-безотговорно и дори направо нехайно-престъпно се орязва почти още трихилядигодишна българска история, защото както вече посочихме и доказахме чрез археологични, антропологични, етнографски и особено лингвистични факти и свидетелства, българската история започва към средата на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската котловина [Добрев 2005, 45-47,241-246], именно тези племена са от една страна "най-значителният и голям съсед на китайците" през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска империя.

И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са "алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес", което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на "Северните варвари" и е в познатия и разпространен по това време и по тези места "кавалерийски" жанр; "Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност."; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са "определено припознати като сюнски имена" и като заключение в края на раздела се приема, че "Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска." [69-73].

Впрочем посочените тук като "алтайски или тюркски" думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli "slave"‚ keye "fort"‚ weiya < jwei-nga "wood", moheduo "hero", mole < mua-lək "fish", които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul "роб"; дали иранското по произход бълг. *käye "крепост", стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk "крепост", считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač "дърво", после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur "герой, юнак", засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq "град" като че ли по-скоро, а не "риба", докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой "Turkic", а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че "културно-лингвистическата принадлежност" на китайските българи в никакъв случай не "изглежда по-скоро алтайска", а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].

По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че "китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка", след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, "която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar" в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини.

В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, "много възможно, са говорели на език от типа на монголския" или които "също би трябвало да говорят на него" [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многочислената през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139].

Наред с това налице са достатъчно примери, които показват, че китайският зв. h не е нищо повече от закономерна субституция на българския зв. γ или gh, откъдето пък и китайският завършек -han е напълно редовното и закономерно съответствие на българската сричка -gar.

Специално във връзка с началния съгласен звук на китайските разновидности на Етнонима, където китайският зв. b като че ли субституира не звучна, а беззвучна българска съгласна, т.е. бълг. *p, по силата на това, че по принцип началните звучни съгласни в китайските варианти на заетите чужди имена са всъщност беззвучни съгласни в езика източник за тези имена, както е например с китайското име Dayuan‚ зад и преди което в действителност лежи ие. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари, любопитно-куриозното за което, както е много добре известно на специалистите, е това, че има език много близък до германския келтски език, но пък обитава най-източния ареал на индоевропейските езици и народи, каквито са земите на Западен Китай или Източен Туркестан.

Но в много сложния и труден лингвистичен дял контактолингвистика, който термин наименование предложихме тъкмо ние преди много години и в който решаваща роля и значение имат двете основни контактолингвистични категории трансференция и адаптация с техните по-малки или по-големи амплитуди при резултативните форми в зависимост от близостта или отдалечеността на структурнотипологическите черти и особености на контактуващите езици [Добрев 1975, 112-114, вж. и срв. Симеонов 1979, 52-55], изключенията са по-скоро правило и обратното, именно поради което сега и тук като че ли трябва непременно да се съгласим и приемем, че и китайските варианти и със зв. b, и със зв. p са напълно редовно-коректни, но във всички случаи разновременно-разноместни съответствия на един и същи български зв. *b.

Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, "българин", класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е "българи".

Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно "българин", но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и "българи".

Наред с това и във формалноструктурен план затворените четирисъставни срички пък под действието пак на китайската силабо-фонотактична адаптация се преобразуват в двете чувствително по-прости отворени срички, както е например при старотюркския етнм türk (в турска графика), който в китайския език има двусрични варианти с дифтонг във втората сричка като tu-kiu, tu-kiuэ, tu-цзэ и др., а така също и издирените при Бичурин от проф. Б. Симеонов [1981] форми на Етнонима като бугу и пугу [11].

Резултат от друг вид силабо-фонотактическа интерпретация обаче изглежда трябва да е пак тук приведеният вариант болуга, не e невъзможно да са такива варианти още и buluo, fuliyu при M. Dobrovits [2004, 258-259], а така също и обл. Buliugu, който като че ли няма как да е "друг вариант на основата Buluoji" [Chen 1998, 83], защото по-горе вече беше казано, че "китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка" (S. Chen), именно поради което според нас зад и преди тези форми най-вероятно стои болг. *bоluq, което от своя страна е резултат от присъщия главно на болгарските езици фонотактически процес на преобразуване на едносричните четирисъставни фонетични структури на иранските по произход лексеми в двусрични петсъставни такива чрез вокална епентеза, вмъкване между последните две съгласни на тясна гласна и точно такова преобразуване се наблюдава и при достатъчно подробно-многостранно обоснованото и доказано от нас именно като прабългарско по произход млим Борис [Добрев 2006, 33-34].

Това, което си дал от Санпин Чен, се отнася за ІV-VІ век от нашата ера, а не за 1700 г. пр.Хр.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[last_godo]

  On 21.05.2010 г. at 12:32, decapitator said:

Няма да получиш отговор, нито за "канас(и) биги" нито за "архонт от бога (тва ще да е бога Тенгрихан)". Аз все още си чакам отговора за религията на хуните - тез сладури татаро-монголски!

Знам!хехе

В религията(Тенгрихановете) я закъсват още повече!

Те за това са си измислили "технически"термини(прабългари)!

  Цитирай

Името БЕЗМЕР (10 в.) от Именника на българските князе напомня според Дуйчев иранското име "BOZ-MIHR" .

това е цитат на :

В. БЕШЕВЛИЕВ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247, Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

и съм го търсил от доста време хехе

автогол е!