Един ли е християнският Бог?

[Incorrectus]

За да познаеш Бога не е нужно да имаш или да нямаш образование. Трябва да искаш и да търсиш самия Бог. С таланта да вярват са надарени всички хора.

Бог-ът на само вярващите изобщо не е същият като Бог-а на книжниците. От книжник няма да чуеш, че се е доближил до Бог или нещо такова. Да не говорим, че веровият Бог е абсурден: хем го познаваш, хем преимуществено вярваш в него?!

[glishev]

Некоректний, наполовина си прав. Прав си за книжниците, горе и аз казвам нещо подобно. за обикновения вярващ няма проблем във всемогъществото, човеколюбието или всезнанието на Бога, да речем. За учения вярващ обаче всичко е проблем, така че трябва да се изследва или поне да се формулира ясно как точно Бог е всезнаещ, всеблаг и всемогъщ, пък стават разни неща, дето на пръв поглед не се връзвът с тази вяра.

Иначе веровият Бог не е абсурден. Има два начина да Го познаеш - единият е рационалното упражнение на схоластиците, което лично аз уважавам много, нищо, че не е на мода сред православните. Другият е интуитивният път на обикновените вярващи и на мистиците. Който също води до вид познаване, но познаване, минало през вярата.

Книжовническите формулировки на вярата са полезни за сухари като мен. За по-духовни и по-ирационални хора си я има просто вярата като форма на убеденост без аргументация - тя също може да доведе (и често води) до автентичен религиозен живот, както и до някои напълно точни религиозни схващания, които са много по-трудни за достигане от интелектуалния тип вярващ.

Друг е въпросът, че интелектуалният вярващ по-трудно може да бъде разколебан в неща, които вече е приел за верни въз основа на размисъл и четене. Мистикът и обикновеният вярващ са по-податливи на нови идеи, а вероятно и на ереси.

[Incorrectus]

Некоректний, наполовина си прав. Прав си за книжниците, горе и аз казвам нещо подобно. за обикновения вярващ няма проблем във всемогъществото, човеколюбието или всезнанието на Бога, да речем.

Точно това е неразрешимият проблем. Чрез вяра, а още по-малко чрез мистицизъм, очевидно не може да се установи простият интелектуален факт, че Бог не може да бъде обективен. Или ако някой смята, че контактува с Бог като с обект, то нека знае, че контактува със свои несъзнавани творения. Не може да е всемогъщо и всезнаещо "същество", което наричат "Него". Защото е подвластно на развала, преходност, има форма и очертание...

Накрая, наистина нека който в каквото иска да вярва. Мен ме разсмива не вярата, а неадекватните, меко казано, изказвания по верови предмети.

[DendroaspisP]

Точно това е неразрешимият проблем. Чрез вяра, а още по-малко чрез мистицизъм, очевидно не може да се установи простият интелектуален факт, че Бог не може да бъде обективен. Или ако някой смята, че контактува с Бог като с обект, то нека знае, че контактува със свои несъзнавани творения. Не може да е всемогъщо и всезнаещо "същество", което наричат "Него". Защото е подвластно на развала, преходност, има форма и очертание...

Накрая, наистина нека който в каквото иска да вярва. Мен ме разсмива не вярата, а неадекватните, меко казано, изказвания по верови предмети.

Поставяш интересен въпрос за формата, обема, очертанията, т.е за същността, а от тук и за евентуалната физическа съшност/проява на Бог. Сещам се за иконоборството във Византия (иконите са само върха на айсберга), която е много по-напред в това отношение от догматично скования Запад.

[viara]

Христос бе, Дендро

А защо Христос да не подготвя и нас?

Или ако някой смята, че контактува с Бог като с обект, то нека знае, че контактува със свои несъзнавани творения.

Наистина Бог не е обект. Бог е Субект.

Поставяш интересен въпрос за формата, обема, очертанията, т.е за същността, а от тук и за евентуалната физическа съшност/проява на Бог.

Според мен" ...формата, обема, очертанията ..." само външни белези, а не същност.

[DendroaspisP]

А защо Христос да не подготвя и нас?

Интересен въпрос. Очаквам интересен усукан теологичен отговор.

Наистина Бог не е обект. Бог е Субект.

Дали е и Субект? Това май е свързано с долния въпрос.

Според мен" ...формата, обема, очертанията ..." само външни белези, а не същност.

Не само. Външната форма и белези са проявление и следствие от вътрешната същност. А и аз поставям въпроса и за нея, тъй като казах същността на Бога изобщо.

[viara]

DendroaspisP

Публикуван Днес, 09:40

viara, на 05 октомври 2010 - 09:12 , каза:

А защо Христос да не подготвя и нас?

Интересен въпрос. Очаквам интересен усукан теологичен отговор.

Наистина Бог не е обект. Бог е Субект.

Дали е и Субект? Това май е свързано с долния въпрос.

Според мен" ...формата, обема, очертанията ..." само външни белези, а не същност.

Не само. Външната форма и белези са проявление и следствие от вътрешната същност. А и аз поставям въпроса и за нея, тъй като казах същността на Бога изобщо.

Аз чакам "интересен усукан теологичен отговор" и на първия въпрос, и на втория, който пък е свързан с третия .

Но не мога да се съглася напълно с теб относно третия въпрос, тъй-като същността на Бога не е физическа, но това е много дълга тема - не ми се спори по нея.

[DendroaspisP]

Аз чакам "интересен усукан теологичен отговор" и на първия въпрос, и на втория, който пък е свързан с третия .

Но не мога да се съглася напълно с теб относно третия въпрос, тъй-като същността на Бога не е физическа, но това е много дълга тема - не ми се спори по нея.

Никой не казва, че същността на Бога е физическа. А с оглед на вътрешната си същност дали той има И физическа същност и ако да - то тя каква е.

Въпреки че, за това има подавки още в Стария завет. Нали хората били създадени по образ и подобие на човека?

[Incorrectus]

Никой не казва, че същността на Бога е физическа.

Щом не е физическа, значи е метафизическа (отвъд физиса). Тогава как, по какъв начин узнахте за Бог? Когато отговорите на този въпрос, едва тогава ще има смисъл да се обсъждат форма, субект, обект... Правилен отговор е невъзможен.

[DendroaspisP]

Щом не е физическа, значи е метафизическа (отвъд физиса). Тогава как, по какъв начин узнахте за Бог? Когато отговорите на този въпрос, едва тогава ще има смисъл да се обсъждат форма, субект, обект... Правилен отговор е невъзможен.

А, мен не ме намесвай. Аз съм атеист. Само питам и разсъждавам. Когато Бог ми се разкрие ОБЕКТИВНО, ще ви съобщя най-официално.

[viara]

Аз не съм философ, нямам теологично образование, но ...

Въпреки че, за това има подавки още в Стария завет. Нали хората били създадени по образ и подобие на човека?

По образ и подобие на Бога. Да не забравяме, че не Бог прилича на нас, а ние на Него.Разликата е голяма.

Към Incorrectus - ти как разбра, че мен ме има? А и метафизическа същност включва в себе си физически проявление, но не така стои въпроса с физическите същности.

Ох, не е тук мястото да спорим за физика и метафизика.

[DendroaspisP]

Аз не съм философ, нямам теологично образование, но ...

По образ и подобие на Бога. Да не забравяме, че не Бог прилича на нас, а ние на Него.Разликата е голяма.

Към Incorrectus - ти как разбра, че мен ме има? А и метафизическа същност включва в себе си физически проявление, но не така стои въпроса с физическите същности.

Ох, не е тук мястото да спорим за физика и метафизика.

В Библията е написано, че ние, хората приличаме на Бог, защото сме създадени по негов образ и подобие. Ако изключим едно безкрайно усукано философстване, това ще рече и външно и вътрешно наподобяваме Бог. Ерго, Бог има и физическа страна според Библията. Друг е въпроса, че както се отбеляза това е логически абсурд за понятие от ранга на Бог.

За мен като атеист, обаче нещата стоят точно обратното (и то не само в тази религия). Не Бог, а хората създавайки Библията, го правят по човешки образ и подобие. Затова, особено в Стария завет, Бог много често се държи неадекватно, т.е типично по човешки. Но, какво да правиш с такива... "родители"?

А когато се говори за Бог, това означава, че се говори за всичкте му аспекти - ифизичните и метафизичните. Та нали Бог е всичкото, ерго и двете? Всяко друго схващане, чисто логично, е човешко обрязване на неговото "ставане" (като най-подходящ за мен израз в духа на Платон, който между другото е много силно застъпен в християнската теология).

[Incorrectus]

А и метафизическа същност включва в себе си физически проявление, но не така стои въпроса с физическите същности.

Напротив. Физическите явления и всяко друго нещо може да имат метафизически измерения, но същността неизменно остава физическа. С други думи, както казва и DendroaspisP, Бог е хорско творение. Не може да приемаме, че Бог е физическо явление, което има метафизически измерения. Същността му, ако е така, остава преходна, сътворима, невечна..., защото е физическа. Следователно Бог е психическо явление, което в историята на човечеството придобива социални измерения.

[glishev]

Всяко нещо може да придобие психологическо значение - дори когато произходът му не е от човешкото съзнание. Бурята например не е създадена от човека, не е измислена от него, но е придобила психологически измерения от религията през политическия език, та до изкуството. Така че не мога да приема на юнашко доверие, че и Бог е психологическо явление, тоест човешко творение. Инак находчива мисъл на атеистите, но уви - трудно защитима.

Това с евентуална физическа същност на Бога и отнасянето на израза "образ и подобие" към нея е повърхностно. Човек не е телесен образ и подобие на Бога - такова твърдение никой що-годе грамотен юдаист, християнин или мюсюлманин не би могъл да защитава.

Некоректний, това, че човешкият език не може да създаде местоимение за Бога и си служи с несъвършения си инструментариум, за да говори за Него, е проблем на езика, а не на Бога.

viara, Христос е имал непосредствен контакт с апостолите. Съществувал е и харизматичният опит на най-ранната Църква. Днес това очевидно не е така - Христос не е сред нас по начина, по който е бил сред апостолите, а харизматичният и мистичният опит в наше време обикновено се оказват самозаблуди или откровени измами. Останали са ни Писанието, Преданието, благочестието на по-добрите вярващи и апостолското приемство. Единствената редовна проява от чудотворен характер, която можем да видим, е освещаването на Даровете в храма и слизането на благодатния огън в Йерусалим. И да има други подобни неща - те са рядкост. Затова е толкова по-важно християните да се придържат към Църквата, пазеща Преданието, приемството и освещаването. В една добра статия на Венцислав Каравълчев (нелош църковен историк и теолог) прочетох такова мнение: с напредването на вековете след Христа харизматичното присъствие на Светия Дух постепенно се оттегля от Църквата - с което оставя свободата да се вярва и без очевидни чудеса, защото: "блажени, които без да видят повярваха" (Йоан 20:29).

Между другото, по по-ранната тема, за библейските основания да се вярва в Троицата, в божествеността на Христа и същевременно - само в един Бог, може да се добави аргумент от Декалога, съчетан с пасаж от Новия завет. Първата заповед гласи: "Да нямаш други богове освен Мене". А в Йоан 20:28 Тома нарича Христа "Господ мой и Бог мой". Мисля, че това решава въпроса с библейските аргументи.

[viara]

... viara, Христос е имал непосредствен контакт с апостолите. Съществувал е и харизматичният опит на най-ранната Църква. Днес това очевидно не е така - Христос не е сред нас по начина, по който е бил сред апостолите, а харизматичният и мистичният опит в наше време обикновено се оказват самозаблуди или откровени измами. Останали са ни Писанието, Преданието, благочестието на по-добрите вярващи и апостолското приемство. Единствената редовна проява от чудотворен характер, която можем да видим, е освещаването на Даровете в храма и слизането на благодатния огън в Йерусалим. И да има други подобни неща - те са рядкост. Затова е толкова по-важно християните да се придържат към Църквата, пазеща Преданието, приемството и освещаването. В една добра статия на Венцислав Каравълчев (нелош църковен историк и теолог) прочетох такова мнение: с напредването на вековете след Христа харизматичното присъствие на Светия Дух постепенно се оттегля от Църквата - с което оставя свободата да се вярва и без очевидни чудеса, защото: "блажени, които без да видят повярваха" (Йоан 20:29).

...

Значи, от поста ти излиза, че Христос сега е различен от преди, така ли да го разбирам? Или се е променил? Как мислиш - дали Светия дух може "постепенно" да се оттегля? Тези твърдения са в пряко противоречие на това, което пише в Библията. А там пише, че Светия дух е сред нас. И до този момент.

Липсата на вяра и любов е причина нещата да не са такива, каквито са били по времето на първата църква, както и нежеланието ни да се приближаваме към Христос по начин, който Той иска.

Не виждаме/често/ чудеса, знамения и изцерения защото нямаме вяра и любов, а не защото Бог не ги прави.

Ето това последното, подчертаното те моля да ми го обясниш - ако с оттеглянето на Светия дух се дава свободата да се вярва, без да се е видяло, то присъствието Му какво дава? Обратното на свободата ли? Как разбираш мнението на този човек? Аз някак си не мога да го схвана.

[tonkata3]

Значи, от поста ти излиза, че Христос сега е различен от преди, така ли да го разбирам? Или се е променил? Как мислиш - дали Светия дух може "постепенно" да се оттегля? Тези твърдения са в пряко противоречие на това, което пише в Библията. А там пише, че Светия дух е сред нас. И до този момент.

Липсата на вяра и любов е причина нещата да не са такива, каквито са били по времето на първата църква, както и нежеланието ни да се приближаваме към Христос по начин, който Той иска.

Не виждаме/често/ чудеса, знамения и изцерения защото нямаме вяра и любов, а не защото Бог не ги прави.

Ето това последното, подчертаното те моля да ми го обясниш - ако с оттеглянето на Светия дух се дава свободата да се вярва, без да се е видяло, то присъствието Му какво дава? Обратното на свободата ли? Как разбираш мнението на този човек? Аз някак си не мога да го схвана.

св.ап.Павел до Коринтяните [13:8] Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

[glishev]

Не казвам, че Христос Се променя или че Светият Дух спира да действа в Църквата. Дал си много добър цитат - за любовта и дарбите. Любовта остава, разбира се, както и благодатта. "Където се съберете двама или трима в Мое име..." Но харизматичното присъствие намалява, а остава мистичното. Не знам дали си виждал съвременни харизматици - там с езиците, "пророкуванията", "свещения смях" и прочие, но човек може само да се радва, че това го няма в Църквата.

Схващането на Каравълчев за свободата на вярата без чудеса не противоречи на Писанието, защото е аргументирано чрез Писанието, както видя по-горе. Пък и нали Христос и сам казва, че не е дошъл, за да прави поличби и да дава знамения.

Истинският вярващ изобщо няма нужда от чудеса след изпълнението на старозаветните пророчества, Възкресението и пресъществяването на Даровете.

Чудесата, харизматичните прояви в ранната Църква са били нужни, за да започне успешно благовестяването сред езическите народи. Впрочем, св. Павел и тогава е наблягал преди всичко на проповедта, която и досега остава най-важна. Дори е казано, че в края на времената ще се появят Лъжехристи, които ще правят личби и чудеса, но не от Бога.

Не отричам, че и сега тук-там стават Божии чудеса, но те са за маловерците, за укрепването им в християнството. В някакъв смисъл чудесата са детска храна, а вярата без такива неща - храна за мъже. Което не значи, че презирам чудото, напротив. Просто смятам, че то рядко се случва и че не бива да зависим от него.

[DendroaspisP]

... Това с евентуална физическа същност на Бога и отнасянето на израза "образ и подобие" към нея е повърхностно. Човек не е телесен образ и подобие на Бога - такова твърдение никой що-годе грамотен юдаист, християнин или мюсюлманин не би могъл да защитава...

Глишев,

след като отбелязването за образ и подобие не се съотнася към телесната същност на двете страни - Бог и човеците, тогава какво има предвид Библията? Кое у хората е по подобие на Бог? И в същност, кой казва, че не се съотнася и към телесното това подобие?

Viara,

отричането или изобщо съмнението в Светия дух е най-страшното религиозно престъпление поне на запад. Можеш да отричаш Бог, но ако отречеш Светия дух от триадата... чакат те вечно отлъчване и проклятие. В интерес на истината не знам защо този компонент се счита за най-важен. Може би Глишев ще ни обясни?

[glishev]

Дендро, това с Духа не е само на запад, навсякъде е. Всъщност най-неприятното обвинение на православните срещу католиците е, че се гъбаркат с Духа Светаго като бърникат из Символа на вярата точно в члена за произхода на Духа. А защо е толкова важно съм се опитал да обясня по-назад в темата. Във всеки случай не съм някаква последна инстанция, де.

Колкото до образа и подобието, няма как да си телесен образ и подобие на нещо безтелесно. Бог е безтелесен според юдаисткото, християнското и ислямското схващане.

"Образ и подобие" на Бог за вярващите е човешкият интелект, душа... абе, схващаш. Безтелесната част.

[tonkata3]

Глишев,

след като отбелязването за образ и подобие не се съотнася към телесната същност на двете страни - Бог и човеците, тогава какво има предвид Библията? Кое у хората е по подобие на Бог? И в същност, кой казва, че не се съотнася и към телесното това подобие?

Viara,

отричането или изобщо съмнението в Светия дух е най-страшното религиозно престъпление поне на запад. Можеш да отричаш Бог, но ако отречеш Светия дух от триадата... чакат те вечно отлъчване и проклятие. В интерес на истината не знам защо този компонент се счита за най-важен. Може би Глишев ще ни обясни?

Има едно понятие, което се употребява по отношение на Бога и на човека - това е "руах" - духа на човека и Дух Божий. Това е Образа Божи у човека. На много места това понятие се превежда като "душа", както и "нефеш хайя", което е виталната душа на човека, която притежават и животните.

Для обозначения человеческой души используется слово "руах", причем особенно часто при сопоставлении души людей и животных: "в Его руке душа всего живущего и дух всякой человеческой плоти" (Иов. 19, 10). Слово "руах" применимо только для обозначения духа человека и духа Божия. Единственное исключение встречается у Екклизиаста (3, 21), где, впрочем, слово "руах" употреблено в значении "дыхание".

Слово Божие называет душою не только духовную природу человека, но и Бога: "Он тверд, - говорит Иов о Боге, - и кто отклонит Его? Он делает, чего хочет душа Его" (Иов. 23, 13). Псалмопевец же отмечает : "Господь испытывает праведного; а нечестивого и любящего насилие ненавидит душа Его" (Пс. 10, 5). Нелепо и кощунственно было бы, ссылаясь на то, что духовная природа человека и Бога обозначена одним и тем же словом, говорить о равенстве и идентичности духовной природы творения и его Творца.

А относно подобието ще пейстна мой отговор от друг форум:

Тъй че душевният човек е човекът, който единствено има "нефеш хайа" т.е. чувствена, плътска душа - "плътски човек", "плътска душа", човек, който следва само инстинктите си. Апостол Павел го определя като "душевен човек" /до Коринтяни [2:14] Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно/, живеещ като животните, водейки само плътски живот! Дух имаме всички, защото той е висшата част на душата ни, но дали ще му позволим да се изяви, дали душата си ще я устремим към Бога, към духовен живот, към ценностите духовни - тогава вече ставаме "духовния човек"! Затова се казва, че който иска да спаси душата си ще я загуби и който я загуби ще я спаси т.е. който загърби плътския живот, низшата част на душата си и даде превес на висшата част на душата си, устреми я към Бог и духовните ценности, той ще я спас.

[9:24] Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.

[DendroaspisP]

... Колкото до образа и подобието, няма как да си телесен образ и подобие на нещо безтелесно. Бог е безтелесен според юдаисткото, християнското и ислямското схващане.

"Образ и подобие" на Бог за вярващите е човешкият интелект, душа... абе, схващаш. Безтелесната част.

Глишев,

сиреч по човешките понятия (тъй като други не са ни дадени) и след като Бог няма телесна същност, то той е една абсолютна "идея" (философски казано, нещо по аналогия на категоричния императив на Кант - само като аналогия, не като същност), която вие вярващите наричате Светия дух?

ПП - Ако Бог е абсолютна идея, това ме навежда за интересни разсъждения за духовната същност на човека... и практика май го доказва, което обаче не доказва съществуването на Бог (за мен, разбира се). Просто се въртим в омъгьосания кръг на човешките понятия на изразяване, но пък е интересно занимание за интелекта.

[Incorrectus]

Всяко нещо може да придобие психологическо значение - дори когато произходът му не е от човешкото съзнание. Бурята например не е създадена от човека, не е измислена от него, но е придобила психологически измерения от религията през политическия език, та до изкуството. Така че не мога да приема на юнашко доверие, че и Бог е психологическо явление, тоест човешко творение. Инак находчива мисъл на атеистите, но уви - трудно защитима.

Психологическите измерения на бурята са именно с произход "от човешкото съзнание", затова са психологически. Психологическата буря не е природна буря, а е психологическа буря. Тя директно произхожда "от човешкото съзнание". Така както древните знания по климатология не са никакви знания по климатология, защото не са адекватни на същността на описваните явления.

Щом очевидни и отдаващи се на изследване явления, като бурята, могат да придобият психологически измерения, колко повече явления, които никой никога не е виждал, както твърдят теисти и атеисти за Бог? Те са с напълно психологически произход, защото няма какъв друг да се предположи.

Некоректний, това, че човешкият език не може да създаде местоимение за Бога и си служи с несъвършения си инструментариум, за да говори за Него, е проблем на езика, а не на Бога.

Може, ако ясно се знае, че Бог-ът на религиите е обективен. Но това никак не смущава вярващите. В противен случай всеки вярващ трябва да заяви, че Бог е Аз, в смисъл егото на вярващия.

[tonkata3]

Психологическите измерения на бурята са именно с произход "от човешкото съзнание", затова са психологически. Психологическата буря не е природна буря, а е психологическа буря. Тя директно произхожда "от човешкото съзнание". Така както древните знания по климатология не са никакви знания по климатология, защото не са адекватни на същността на описваните явления.

Щом очевидни и отдаващи се на изследване явления, като бурята, могат да придобият психологически измерения, колко повече явления, които никой никога не е виждал, както твърдят теисти и атеисти за Бог? Те са с напълно психологически произход, защото няма какъв друг да се предположи.

Може, ако ясно се знае, че Бог-ът на религиите е обективен. Но това никак не смущава вярващите. В противен случай всеки вярващ трябва да заяви, че Бог е Аз, в смисъл егото на вярващия.

Всяко нещо, което се "отразява" в човешкото съзнание има психическо измерение. Ама от това следва ли, че "отразяваното" не съществува извън "отразяващия го"? Говорим по принцип, индиректно и за идеята за Бога....

Всъщност какво искаш да кажеш - Бог да е обект, или обективен?

Какво означава нещо да е "обект" за човека - да не е пречупено през субективното възприятие? Щото такова нещо няма - ако нещо не е отразено от човека, то за него то не съществува. А за да се каже, че за човек нещо "съществува", има го..., това означава, че човек го е "отразил", възприел го е като образ. Но пък ако тръгнем в посока да отричаме тогава съществуването на обекта извън образа в съзнанието на човека, то... явно нищо не съществува, даже и ние също...Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите

[DendroaspisP]

... Какво означава нещо да е "обект" за човека - да не е пречупено през субективното възприятие? Щото такова нещо няма - ако нещо не е отразено от човека, то за него то не съществува. А за да се каже, че за човек нещо "съществува", има го..., това означава, че човек го е "отразил", възприел го е като образ. Но пък ако тръгнем в посока да отричаме тогава съществуването на обекта извън образа в съзнанието на човека, то... явно нищо не съществува, даже и ние също...Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите

Това е субективен идеализъм от вида на берклианството. Затова внимателно с тази постановка. Човек може да не е ходил на Луната или в област Патагония и ерго да не ги е отразил субективно, но това не значи, че те не съществуват обективно.

[tonkata3]

Това е субективен идеализъм от вида на берклианството. Затова внимателно с тази постановка. Човек може да не ходил на Луната или в област Патагония и ерго да не ги е отразил субективно, но това не значи, че те не съществуват обективно.

Щом ги е назовал значи съществуват... субективно. Не разбрах как се доказва, че нещата съществуват обективно или както и попитах "Та кое е това нещо, което ни дава увереност, че съществува света на обектите"? Пък като докажем съществуването им обективно, на материалните нещица, тогава вече може да коментираме реалността извън "обект-субект" и възможностите за нейното... обективизиране