Отиди на
Форум "Наука"

Към произхода на названието "Мерсия"


Recommended Posts

  • Потребители

Там е работата, че ако бях тръгнал да твърдя нещо трето, пак щеше да се намери аргументация :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

E, това е неизбежно по въпроси като тези. Слагат се на масата всички аргументи и се отделят най-тежащите. Понякога са еднакво тежки - тогава трите или повече версии се излагат и се оставят за дорешаване в бъдеще :))

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Как трябва да се произнася на български това име? Мерсия, Мерша, Мърсия, Мърша? Или - по съвсем друг начин?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами на съвременен английски си е направо "Мърша", което е грозно за нас. Малко фризирано на български звучи "Мерсия", което не е нито правилно, нито неправилно, но има гражданственост. "Меркия" би било хиперкоректно, но аз го ползвам така. На староанглийски е било горе-долу "Мьерке" или, според една от правописните редакции, "Мюрке".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Мерсия" е добре. Като Вашингтон... Че скоро едни преведоха Беотия като Биоша, и хич, ама хич не звучи.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Владетелите на Мерсия секат монети и между запазените екземпляри са едни от най-оригиналните намирани на територията на Великобритания.

Златният динар на крал Оффа (Offa) 773-796 г. съхраняван в The British Museum е имитация на динар на халиф Ал Мансур. Любопитна е комбинацията

на арабски и латински текст на едната страна на монетата.

ps139915_l.jpg

Друг интересен тип монети са тези на кралица Cynethryth (как ли се произнася, може би Кинедрид?) съпруга на крал Оффа. Аз поне не се сещам

друг подобен случай в Западна Европа - крал и кралица, които са съпрузи да секат отделни монети по едно и също време.

k103311_l.jpg

Златният манкус на крал Coenwulf (Кенвулф?) 796-821 г. е една от най-запазените и прецизно изработени монети от ранното Средновековие. На реверса

има флорален мотив за който не намерих информация. На пръв поглед се сещам за четирилистна детелина, но може би Глишев има по-добро обяснение.

an103020_l.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Страхотен постинг, Дрейк :)

Монетите на Офа и Кюнетрит/Кюнтрид по-скоро са сечени от едни и същи монетарници, просто с образите на двамата от кралското семейство. При Офа има много любопитни имитации не само на арабски, но и на римски и византийски типове, откъдето може би е дошла идеята за присъствието и на кралицата по монетите. Пък и самата Кюнетрит е била необичайно влиятелна.

Необичайно може би като за жена, но инак това, че член на кралското семейство дели властта с краля и разполага с част от прерогативите му, не е рядко между англосаксите. Възможно е самата Кюнетрид да се е радвала на силна църковна поддръжка.

Все пак монетите с нейния лик и име не са златни, а само сребърни и са относително рядко срещани.

Хералдическият четирилистник е много разпространен в англосаксонските монети - има го дори във втората половина на XI в. Смятам, че е религиозен символ, но не мога да бъда сигурен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Удивително до къде е достигало влиянието на Арабския халифат през 8 в.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Темата е много хубава, поставя интересен въпрос.

Най-разпространената интерпретация на названието на кралството е, че то произхожда от староанглийската дума "mierce", означаваща "граница".

Няма засвидетелствана форма *Miercingas, тоест един вид "гранично население". В рамките на самата Мерсия/Меркия има няколко малки области, от които само една се нарича *Mierce, тоест "марка".

Познанията ми в староанглийския са някъде около (или малко под) нулата, затова ми се ще да си изясня ситуацията. Според OED (цък) формата mierce има значение "хора от границата", а не "граница" (пак там дадена mearc). При това положение преходът Mierce > Mercia става много убедителен и не се нуждае от допълнителни словоформи, а и не би могла да се очаква горната форма *Miercingas.

Въпросът е какво точно означава староангл. mierce - "граница" или "хора от границата"?

Относно прехода Myrcna > Mercia възникват фонетични въпроси - 1) може ли да се обясни липсата на носова съгласна и 2) по какъв начин гласната /y/ (доколкото разбрах [ю]) преминава в /ie/ или в /e/. Знам, че имат големи шифтове в късното средновековие, но тези промени могат ли да се обяснят чрез тях?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глишев, ти по ги разбираш нещата, можеш ли горе-долу да преведеш следното: Myrcna landes is þrittig þusend hyda þær

mon ærest Mrycna hæt. Това е записът за Мерсия в Tribal Hidage и ако схващам добре, може би Mrycna е по-ранната форма на този вариант?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Американският филолог Кемп Малоун извежда филонима Myrgingas от "mire", "езеро", основавайки се на изобилието от малки езера в околностите на р. Айдер и Мюрвик-Фленсбургския залив в Шлезвиг-Холщайн.

Тук нещо не е наред. Формата mire е късна (1300 г.), от скандинавски произход (< ON murr), при това със значение "блато". Староанглийският и аналог е mos. Думата за "езеро" е ОЕ mere, за която пък не е ясно как ще даде гласна [ю]. Би било интересно да се види изследването на този филолог.

На мен ми се струва, че по-добър кандидат е староирландската дума muir "море, езеро", която при заемане в староанглийски логично би се адаптирала до myr [мюр], но това е само предположение.

Следващата стъпка е да се обясни морфологията на myrce "езерняци" спрямо myr "езеро", което засега ми е твърде неясно. Набива се на очи аналогията с mearc "граница" > mierc(c?)e "граничници". Може би има някаква връзка между това окончание -ce и нашето окончание -ци. Трябва да се разрови по-дълбоко...

"ic Aethelbald Myrcna cincg" (буквално: "аз, Етелбалд, крал на мюркните")

Според мен (гледайки староанглийската граматика в Уикипедия :biggrin: ) би било по-разумно да приемем Myrcna като форма на родителен падеж мн. ч. с окончание -(e)na, като по този начин стигаме до (не съвсем закономерния) номинатив myrce (виж по-горе). Съответно преводът ще изглежда "крал на мюрките", а не "на мюркните". Така горе-долу логично се отърваваме от тази досадна носова съгласна, която отсъства даже и в тогавашната поезия (Myrce ne wyrndon).

Освен това изразът Myrcna landes is þrittig þusend hyda "мерсийските земи са трийсет хиляди хиди" също предполага Myrcna в родителен падеж мн. ч., ако не се лъжа. Остава само проблемът с þær

mon ærest Mrycna hæt...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кухулин, извинявай, чак сега виждам трите ти постинга.

В текста става дума за площта на мерсийската земя: че е в размер на три хиляди (или трийсет хиляди, при все че не съм сигурен) хайда или нещо такова. Да, Myrcna е по-старата форма. Или може би по-точно е самоназванието на англите "сутумбри" или "западните" англи ( в противовес и на англите "нортумбри", и на "източните" англи). "Mrycna" вероятно е хапакс и може би е погрешно изписване на Myrcna. Ще припомня, че в редица латински извори се среща племето Moriani.

Според мен засвидетелстваното Mierce е с промяна в смисъла: първоначално "хора от границата", а после по опростяване - просто "граница". Там е работата обаче, че само една от частите на Мерсия се нарича Mierce (именно покрай границата с Уелс), докато в местните документи цялото кралство принадлежи на Myrcna cincg. Възможно е, разбира се, да има просто диалектна разлика: Mierce да е на уесекски диалект, а Myrce - на мерсийски. Склонен съм да приема твоята версия за Myrce без носов звук като основна форма. Латинското название Mercia може да идва и от произволни аналогии с римски имена: Marcius, Marcia. Такива са засвидетелствани например у Галфрид, който приписва мерсийското законодателство на легендарна кралица, наречена Марция.

Ако може да има диалектен преход от Myrce към Mierce, вероятно не е невъзможен и такъв от Mierce към mere. Разликата е само правописна, а не толкова звукова във втория случай. Но и твоето предположение за ирландска заемка не е лошо.

---------

Като тегля чертата, бих предположил следното:

частта от англите южно от Хъмбър и западно от "Източна Англия" първоначално се наричат Myrce, пренасяйки със себе си името на полулегендарните Myrgingas - "езерни хора", "блатни хора" (VI в.). Една от областите им, граничеща с Уелс, е наречена Mierce, тоест "на граничните хора". Цялото кралство на англите Myrce е наречено Mierce от съседите им сакси, които схващат названието на самото кралство като обозначаващо границата с Уелс (VII в.). Смисълът на Myrce като "езерни хора" постепенно е изгубен. Последователно названието Mierce се налага от уесекските текстове и е латинизирано като Mercia, а сетне - и псевдороманизирано по името на несъществувалата кралица Marcia (IX-XII в.). Така например Lex Merciorum се превръща в Lex Marcia. Вероятно в мерсийска употреба бихме имали *Myrcna lage.

Би било интересно да се потърси дали някой уесекски опит за етимологизиране не извежда названието Mercia например от "merces", а подобни термини са свързвани обикновено с фризите.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Като тегля чертата, бих предположил следното:

частта от англите южно от Хъмбър и западно от "Източна Англия" първоначално се наричат Myrce, пренасяйки със себе си името на полулегендарните Myrgingas - "езерни хора", "блатни хора" (VI в.). Една от областите им, граничеща с Уелс, е наречена Mierce, тоест "на граничните хора". Цялото кралство на англите Myrce е наречено Mierce от съседите им сакси, които схващат названието на самото кралство като обозначаващо границата с Уелс (VII в.). Смисълът на Myrce като "езерни хора" постепенно е изгубен. Последователно названието Mierce се налага от уесекските текстове и е латинизирано като Mercia, а сетне - и псевдороманизирано по името на несъществувалата кралица Marcia (IX-XII в.). Така например Lex Merciorum се превръща в Lex Marcia. Вероятно в мерсийска употреба бихме имали *Myrcna lage.

Да, това и на мен ми се струва най-стройната хипотеза.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ей сега на прочетох в История на Европа от Норман Дейвис, че името на Моравия идвало от немското Mahren (на А-то има две точки), което знаело гранични земи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

2) по какъв начин гласната /y/ (доколкото разбрах [ю]) преминава в /ie/ или в /e/. Знам, че имат големи шифтове в късното средновековие, но тези промени могат ли да се обяснят чрез тях?

Оказа се, че в кентския диалект на староанглийския език има точно такъв системен преход my- [мю] > me-, например OE myrige > merry, следователно Myrcia > Mercia пасва идеално, ако може да се обоснове "кентски" исторически контекст.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
... ако може да се обоснове "кентски" исторически контекст.
Може :) Според Беда Преподобни Кент е заселен от юти, а Мерсия - от англи. Ютите и англите са в относително по-голяма езикова близост помежду си отколкото със саксите и по данни от "Беоулф", "Уидсит" и Финсбургския фрагмент комитатните им "кралства" в Ютланд са в близки отношения по време на т. нар. "фризийско клане" от средата на V в., непосредствено преди англосаксонското завоевание на Британия. Всъщност вероятно англите първоначално са свързващото звено между юти и сакси. Мерсия възниква като кралство на англите-мюринги, а Кент - на част от ютите, това позволява да се проследи династичната близост между двата кралски двора още в навечерието на англосаксонското нашествие.

Ей сега на прочетох в История на Европа от Норман Дейвис, че името на Моравия идвало от немското Mahren (на А-то има две точки), което знаело гранични земи.
Хе, пък в Шотландия има кланова територия, чието име се латинизира като Moravia. А Петер Юхас нищо и не подозира ;) Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пък аз все си мисля, че повече може от myrce ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребители

В офисната скука си ровичкам из разни онлайн материали и чета няколко статии за англосаксонски крале. Направи ми впечатление, че поне двама от кралете на Мерсия (или Меркия) носят имена, срещащи се в поемата "Беоулф": Офа и Уиглаф (или Уиджлаф), а поне още един носи име, много близко до това на герой от поемата: Беорнулф. В останалите англосаксонски кралства кралете, старейшините и епископите, които са ни известни, не носят имена, близки до тези в поемата.

От имената в поемата още едно се среща в исторически контекст - Еклаф (или Еджлаф) е име на исторически засвидетелстван епископ от кралството на източните англи. Източна Англия и Мерсия са райони, заселени от англи (както и Нортумбрия), а и Източна Англия традиционно е под силно мерсийско влияние.

Така и така ме привлича възможността за историческа употреба на текста на "Беоулф" - веднъж като източник за историческата памет на англосаксите за Ангелн в съвременен Шлезвиг-Холщайн и втори пък като източник за политическата, легендарната и генеалогическа традиция на кралете на Мерсия, изведена от квазиисторическите владетели на англите преди Adventus Saxonum в Британия.

Замислих се дали не е възможно поемата да е функционирала като легенда за произхода на мерсийската династия и дали кралете не избират част от имената на наследниците си именно от легендата за Беоулф. Уиглаф, Офа и Беорнулф (а може би и епископ Еклаф) биха били отличен пример за подобна практика. Все едно някой от исторически засвидетелстваните спартански царе да се наричаше Менелай като Омировия герой.

В първия момент се зарадвах на идеята си, но си казах, че няма начин нещо толкова очевидно вече да не е хрумнало на някого. Едночасово ровичкане в Jstore и в няколко университетски библиотеки дадоха следните резултати:

Brandl, Alois, Die Beowulfepos und die Mercische Königskrisis um 700, ed. Barth, Leipzig, 1936 (книга (sic!));

Bond, George, Links between Beowulf and Mercian history (in: ) Studies in Philology #4, (vol. XL,) 1943, University of North Carolina Press (статия).

За съжаление не мога да се добера до целите текстове, пък и не ползвам немски. Но както виждам, авторите от историзиращото поколение изследователи на "Беоулф" вече са стигнали до идеята за конкретната връзка между поемата и кралство Мерсия. Не зная дали Джордж Бонд е чел книгата на Алоис Брандл, но най-вероятно поне е чувал за нея.

Любопитен съм и какво отношение е възможно да са взели двамата автори към въпроса за произхода на имената Mierce и Myrce.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Прости ми Глишев, че не е класически постинг по темата...ала все пак е свързано с епохата, в която съществува Кралство Мерсия-

линк към филма / само за гледане, не за теглене-уточнявам/ Алфред Велики....

На руски е.....Според мен си заслужава.....Да видиш дракари, викинги и англо-саксонски опълченци..................И за Ден лоу се говори... :biggrin:

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4%20%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9%201969%20%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C%20%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD&source=web&cd=4&ved=0CDcQtwIwAw&url=http%3A%2F%2Fp0rtal.org%2Fblog%2Falfred_velikij_alfred_the_great_1969%2F2011-11-04-5721&ei=baRoT7LaHeSB4AT645mBCQ&usg=AFQjCNFR1BhirzGpZtztqHVqJO6KrH7TxA&sig2=uMRpsFFLIU2-j7GI2GjfFw&cad=rja

Редактирано от andreiS40
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

ЗДРАВЕЙТЕ..Регистрирах се в сайта ,защото се интересувам много от история..намерих едно видео със един турски професор...казва се Айтунч Алтъндал...той беше голям човек..но тайните общества го убиха преди няколко дена..Той беше запознат с библията ,която намериха в Турция..Ватикана беше поискала да я купи срещу голяма сума,но турция не с есъгласи да им я продаде..Казват ,че в нея имало много неща ,които щели да преобърнат християнския свят..незнам точно за какво става въпрос..но намерих едно видео със същия професор,който показва тези монети на Крал ОФФ...Той казва,че след проучване е установил,че на монетите пише Ляилахеиллаллахмохамедунресуллуллах..което е всъпителното слово за приемането на Ислама..Затова се заинтереувах много..как е възможно английски крал да допусне изписването на исламски думи върху монетите му?А може би всичко това е измислица?Поздрави сърдечни на всички вас!

post-13591-0-31452900-1384966453_thumb.j

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека бъдем коректни - Офа е бил владетел на Мерсия, а не на Англия. Въпросната монета на крал Офа e имитация на динар на Ал Мансур и вече я коментирахме в тази тема, по точно в пост #31. Надписът е имитация на арабски (не на ислямски) и се нарича "шахада" - ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник”

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...