Отиди на
Форум "Наука"

Антирелативизмът в България


Recommended Posts

  • Потребител

В авиобазата Граф Игнатиев попаднах на информация за устройството и принципното действие на лазерния жироскоп. На подобен принцип (отчитане на ефекти от първи порядък) разработих лазерен прибор за измерване на постъпателни скорости.

Имахте ли опитен образец, или само теоретично построение?

Бихте ли обяснили по-подробно принципа, за какви ефекти от първи порядък при постъпателни скорости става дума?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 433
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

разясни ми тези твои твърдения ,за какво по точно става въпрос, дай някакви преки примери или мисленни опити просто го разясни по просто за разбиране, казваш че не си съгласен с Богданов, за забавяне на времето вследствие на различния път на фотонът в единия от светлинните часовници.Но какво по точно имаш в предвид, как тълкуваш забавянето на времето, съгласен ли си с моята теза че времето няма физични свойства, тоест че не се влиае неговият ход от физичните особенности на материята. :sneaky2:

Малоум има право.

Аз само ще скицирам отговор, но без подробни обяснения. /Просто лиса на "време", което точно сега изобщо не мога да го разглеждам като относително/:)

В мисления опит се разглежда само една гледна точка на "наблюдател" - тази от страна на Ч1. А, ако седнем върху Ч2? Тогава можем да приемем, че ние сме неподвижни, а Ч1 се движи заедно с масата. Тогава нашият фотон трябва да изминава разстояние от 15 см, а фотонът в Ч1 ще изминава разстояние различно от 15 см.

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малоум има право.

Аз само ще скицирам отговор, но без подробни обяснения. /Просто лиса на "време", което точно сега изобщо не мога да го разглеждам като относително/:)

В мисления опит се разглежда само една гледна точка на "наблюдател" - тази от страна на Ч1. А, ако седнем върху Ч2? Тогава можем да приемем, че ние сме неподвижни, а Ч1 се движи заедно с масата. Тогава нашият фотон трябва да изминава разстояние от 15 см, а фотонът в Ч1 ще изминава разстояние различно от 15 см.

Поздрави Б.

[/quote то се знае че изминатия път е относителен, но време и пространство са си абсолютни защото един метър си е един метър , от която и да е ИС да го мерим подвижна или не , метърът спрямо всички ИС си е метър , същото важи и за времето, един час си е един час, независимо от коя ИС го мерим. Просто Времето и пространството нямат физическо измерение. :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е просто един пример за онагледяване на изводите на теорията на относителността.

А ти какво разбираш под време и пространство имаш ли някакво определение?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

****

любознателна личност като мене, аз не съм учен , но се смятам за средно интелигентен, с тенденция да стана малко над средноинтелигентния

****

Офф топик /Извинете за което.../

Не смесвай нивата на интелект с нивата на ерудиция... :)

Може да супер екстра ординари интелигентен и никога да не си чул за СТО, ОТО и изобщо за ТО:P

А обратното дали е валидно?:post-20645-1121105496:

Шегувам се приятелю..

Поздрави Б.

***

Но да се върнем към основната тема на Дорис -

"Антирелативизмът в България Кой как и защо се стреми да опровергае Айнщайн"

И по-точно кой и как....

Ще ви дам за пример как...

В началото на темата на Петков /анти СТО темата/, аз му писах за опит при който мюоните живеят доста по-дълго от събратята си извън ускорител.

Ами Петков писа...

- Какво ме интересуват някакви си мюони? - или поне нещо в този смисъл..

Заключението ми е, че най-често подобен тип хора се мъчат да опровергаят Айнщайн. Хора които не се интересуват от реално извършени опити и заключенията до които водят...:tooth:

Поздрави Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е просто един пример за онагледяване на изводите на теорията на относителността.

А ти какво разбираш под време и пространство имаш ли някакво определение?

смятам че всичко във физиката е относително ( затова бих нарекъл физиката наука за относителността :biggrin: ) С изключение на константите разбира се, ( макар че някъде бях чел че и те са изменчиви , във екстреми условия, също така че се изменяли в огромни интервали от време, Т.Е милион на милионна степен години! Не си спомням точно кой учен го признаваше , мисля че беше някаква хипотеза ). Всичко останало обаче във физиката е относително, път,скорост,посока на движение,импулс,енергия и маса според Айнщайн , разбира се. Според него и самото пространство и време са относителни. От което следва че и те трябва да са физични характеристики на материята, и да притежават всичките или само някои от по горе посочените , величини. Но може ли някои да ми каже как си представя , абсолютно празно пространство да притежава маса,плътност,енергия,импулс,ел.заряд,гравитационно ускорение и т.н Ясно е че пространството е лишено от тези физични качества и то не зависи от тях. Аз го смятам за абсолютна празнина, която обаче се явява като основен носител на всички физични,свойства на материята , въобще пространството и времето като цяло са носители на информация,за битието, от всякъкъв вид . И посредством тях , наблюдатели и изследователи възприемат инфото за света. Но каква същност имат , не се знае защото те са надинформационно ниво, Т.Е те предоставят преноса на инфо а за тях самите няма кой да предостави инфо!
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

разясни ми тези твои твърдения ,за какво по точно става въпрос, дай някакви преки примери или мисленни опити просто го разясни по просто за разбиране, казваш че не си съгласен с Богданов, за забавяне на времето вследствие на различния път на фотонът в единия от светлинните часовници.Но какво по точно имаш в предвид, как тълкуваш забавянето на времето, съгласен ли си с моята теза че времето няма физични свойства, тоест че не се влиае неговият ход от физичните особенности на материята.

Общо взето, описах примерчето с влака, момичето и момчето на перона- при две едновременно случващи се събития -светкавици.

Ако си ме чел в по-късен постинг, тогава, пуснах жокер за Петков, за да си разбере неправилното мислене с пренасяне на средата на разпространение на светлинните вълни (физвакуума).Той си мисли, че вакуума се движи с телата, като всяко тяло си движи неговия вакуум (сподвижни вакууми ги нарича)

1.Когато правим измервания за "въздушната среда" (и разпространяваща се вълна в нея, "гледаме" със звук), която среда се движи заедно с влака - гърмът от двете светкавици се чува ЕДНОВРЕМЕННО и от момчето и от момичето (макар и по различно време за всеки от тях, по собствените им часовници)- защото: скоростта на звука е една и съща в в тази среда, а средата е условно неподвижна спрямо наблюдателите - те се намират еквидистантно на събитията.

2. Когато правим измервания за физвакуум - неподвижна среда за разпространение на светлинните вълни - гледаме със светлина, то: момчето вижда светлината от светкавиците като две едновременни събития. Момичето - първо вижда светлината от предната страна ва влака (средата на разпространение не се движи с влака), а след това - светлината откъм задната страна на влака. Тоест - момичето вижда същите две събития като неедновременно случващи се.

Просто, това са наблюденията на наблюдателите в тоя опит.

За някои е по-лесно да разберат "разликата", когато мислено - се поставят (наредят) множество часовници на перона по протежение на целия перон: - те имат общо време (в една неподвижна ИС са) и показват (условно) синхронно с часовници, които пък са наредени (поставени) във влака, по протежението му - те също имат общо време защото са неподвижни спрямо влака.

Но, когато момчето "засече" момент на случване на двете събития едновременно за перона, то по часовниците на влака, все още не са се "случили" тези СЪЩИТЕ събития едновременно - ма-а-алко по-късно, със закъснение, става това случване! - извод: на движещият се влак времето за същото случване на събитията "тече" по-бавно. Затова се въвежда и собствено време на всяка ИС.

Ако не бяха еднакви изходните условия за еквидистантност на наблюдателите от събитията - извод не може да се направи еднозначно. Затова и Айнщайн много прецизно определя "синхронизацията" на часовниците, а и използва "светлинни" часовници.

Има и "физически" отенък (реалност): Ако всеки от наредените часовници е "бомбичка" и се вкл само при едновременно пристигане на светлина от два равноотдалечени източника на светлина, то: тази на перона ще избухне в средата на перона, а тая във влака- не в средата (в центъра) на влака! :biggrin:

Значи: един път времето се забавя, а втори път - разстоянията се променят?!- по посока на движение на влака се "удължават"- това води до мисълта, че и пространството и времето са относителни.

Но има една възможност (с четиримерното пространство на Минковски, което беше харесал в друга тема, май) :biggrin: - ако се обединят в пространство-време, то -съществува инвариантна величина: квадрата на "Интервал между две събития"- която остава неизменна при пренос на КС от една в друга ОС (отправна система) - сещаш се - писах формулка за него "интервал"

Сега, сам си отговори на въпроса - реално ли е забавянето на времето САМО заради относителна скорост на ИС. :laugh:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Общо взето, описах примерчето с влака, момичето и момчето на перона- при две едновременно случващи се събития -светкавици.

Ако си ме чел в по-късен постинг, тогава, пуснах жокер за Петков, за да си разбере неправилното мислене с пренасяне на средата на разпространение на светлинните вълни (физвакуума).Той си мисли, че вакуума се движи с телата, като всяко тяло си движи неговия вакуум (сподвижни вакууми ги нарича)

1.Когато правим измервания за "въздушната среда" (и разпространяваща се вълна в нея, "гледаме" със звук), която среда се движи заедно с влака

- гърмът от двете светкавици се чува ЕДНОВРЕМЕННО и от момчето и от момичето (макар и по различно време за всеки от тях, по собствените им часовници)- защото: скоростта на звука е една и съща в в тази среда, а средата е условно неподвижна спрямо наблюдателите - те се намират еквидистантно на събитията.

2. Когато правим измервания за физвакуум - неподвижна среда за разпространение на светлинните вълни - гледаме със светлина, то: момчето вижда светлината от светкавиците като две едновременни събития. Момичето - първо вижда светлината от предната страна ва влака (средата на разпространение не се движи с влака), а след това - светлината откъм задната страна на влака. Тоест - момичето вижда същите две събития като неедновременно случващи се.

Просто, това са наблюденията на наблюдателите в тоя опит.

За някои е по-лесно да разберат "разликата", когато мислено - се поставят (наредят) множество часовници на перона по протежение на целия перон: - те имат общо време (в една неподвижна ИС са) и показват (условно) синхронно с часовници, които пък са наредени (поставени) във влака, по протежението му - те също имат общо време защото са неподвижни спрямо влака.

Но, когато момчето "засече" момент на случване на двете събития едновременно за перона, то по часовниците на влака, все още не са се "случили" тези СЪЩИТЕ събития едновременно - ма-а-алко по-късно, със закъснение, става това случване! - извод: на движещият се влак времето за същото случване на събитията "тече" по-бавно. Затова се въвежда и собствено време

Ако не бяха еднакви изходните условия за еквидистантност на наблюдателите от събитията - извод не може да се направи еднозначно. Затова и Айнщайн много прецизно определя "синхронизацията" на часовниците, а и използва "светлинни" часовници.

Има и "физически" отенък (реалност): Ако всеки от наредените часовници е "бомбичка" и се вкл само при едновременно пристигане на светлина от два равноотдалечени източника на светлина, то: тази на перона ще избухне в средата на перона, а тая във влака- не в средата (в центъра) на влака! :biggrin:

Значи: един път времето се забавя, а втори път - разстоянията се променят?!- по посока на движение на влака се "удължават"- това води до мисълта, че и пространството и времето са относителни.

Но има една възможност (с четиримерното пространство на Минковски, което беше харесал в друга тема, май) :biggrin: - ако се обединят в пространство-време, то -съществува инвариантна величина: квадрата на "Интервал между две събития"- която остава неизменна при пренос на КС от една в друга ОС (отправна система) - сещаш се - писах формулка за него "интервал"

Сега, сам си отговори на въпроса - реално ли е забавянето на времето САМО заради относителна скорост на ИС. :laugh:

...

е тези примери са за едновременни и не едновременни събития, а не за забавено време :vertag:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
смятам че всичко във физиката е относително ( затова бих нарекъл физиката наука за относителността :biggrin: ) .....

Ако погледнеш принципите на общата теория на относителостта:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0

ще видиш, че най-важното - законите на физиката, е абсолютно.

Което означава, че независимо от разни наблюдатели и отправни системи във Вселената има абсолютен, божествен ред.

Заради този божествен ред си струва човек да се понапъне и да си представи, че времето и разстоянията се разтягат като ластик.

Тъй като онова нещастно момиче от влака още не е избягало и аз ще се упражня с него. Всъщност, това е почти същата задача, като задачата на Петков за пръчката:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9235&st=160

Намерих я, понеже знаех, че е в началото на темата. Явно никой освен мен не и е обърнал внимание.

Та според формулата за преобразуване на времето ако две събития се случват на различни места в едно и също време за една отправна система - тази на момчето, то в движещата се спрямо нея отправна система на момичето тези събития ще се случат по различно време. Понеже момичето е по средата, забавянето на предната светкавица ще е точно толкова време, че то да регистрира и двете светкавици едновременно. Въпросът за едновременни и не едновременни събития е свързан с промяната на времето в различните отправни системи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако погледнеш принципите на общата теория на относителостта:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0

ще видиш, че най-важното - законите на физиката, е абсолютно.

Което означава, че независимо от разни наблюдатели и отправни системи във Вселената има абсолютен, божествен ред.

Заради този божествен ред си струва човек да се понапъне и да си представи, че времето и разстоянията се разтягат като ластик.

Тъй като онова нещастно момиче от влака още не е избягало и аз ще се упражня с него. Всъщност, това е почти същата задача, като задачата на Петков за пръчката:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9235&st=160

Намерих я, понеже знаех, че е в началото на темата. Явно никой освен мен не и е обърнал внимание.

Та според формулата за преобразуване на времето ако две събития се случват на различни места в едно и също време за една отправна система - тази на момчето, то в движещата се спрямо нея отправна система на момичето тези събития ще се случат по различно време. Понеже момичето е по средата, забавянето на предната светкавица ще е точно толкова време, че то да регистрира и двете светкавици едновременно. Въпросът за едновременни и не едновременни събития е свързан с промяната на времето в различните отправни системи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ти толкова много знаеш, нищо чудно да измислиш следващата теория, основана на очевидното и здравия разум.

нямам такова намерение :biggrin: и освен това не отричам релативизмът, а имам един по различен поглед върху него :post-70473-1124971712:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето ти и един ПОЛИТОЛОГ (не в България за съжаление) който много лошо хапе Айнщайн и Айнщайниана като цяло:

http://www.informaworld.com/smpp/content~content=a909857880

Peter Hayes "The Ideology of Relativity: The Case of the Clock Paradox" : Social Epistemology, Volume 23, Issue 1 January 2009, pages 57-78

Peter Hayes: "In the interwar period there was a significant school of thought that repudiated Einstein's theory of relativity on the grounds that it contained elementary inconsistencies. Some of these critics held extreme right-wing and anti-Semitic views, and this has tended to discredit their technical objections to relativity as being scientifically shallow. This paper investigates an alternative possibility: that the critics were right and that the success of Einstein's theory in overcoming them was due to its strengths as an ideology rather than as a science. The clock paradox illustrates how relativity theory does indeed contain inconsistencies that make it scientifically problematic. These same inconsistencies, however, make the theory ideologically powerful. The implications of this argument are examined with respect to Thomas Kuhn and Karl Popper's accounts of the philosophy of science. (...) The prediction that clocks will move at different rates is particularly well known, and the problem of explaining how this can be so without violating the principle of relativity is particularly obvious. The clock paradox, however, is only one of a number of simple objections that have been raised to different aspects of Einstein's theory of relativity. (Much of this criticism is quite apart from and often predates the apparent contradiction between relativity theory and quantum mechanics.) It is rare to find any attempt at a detailed rebuttal of these criticisms by professional physicists. However, physicists do sometimes give a general response to criticisms that relativity theory is syncretic by asserting that Einstein is logically consistent, but that to explain why is so difficult that critics lack the capacity to understand the argument. In this way, the handy claim that there are unspecified, highly complex resolutions of simple apparent inconsistencies in the theory can be linked to the charge that antirelativists have only a shallow understanding of the matter, probably gleaned from misleading popular accounts of the theory. (...) The argument for complexity reverses the scientific preference for simplicity. Faced with obvious inconsistencies, the simple response is to conclude that Einstein's claims for the explanatory scope of the special and general theory are overstated. To conclude instead that that relativity theory is right for reasons that are highly complex is to replace Occam's razor with a potato masher. (...) The defence of complexity implies that the novice wishing to enter the profession of theoretical physics must accept relativity on faith. It implicitly concedes that, without an understanding of relativity theory's higher complexities, it appears illogical, which means that popular "explanations" of relativity are necessarily misleading. But given Einstein's fame, physicists do not approach the theory for the first time once they have developed their expertise. Rather, they are exposed to and probably examined on popular explanations of relativity in their early training. How are youngsters new to the discipline meant to respond to these accounts? Are they misled by false explanations and only later inculcated with true ones? What happens to those who are not misled? Are they supposed to accept relativity merely on the grounds of authority? The argument of complexity suggests that to pass the first steps necessary to join the physics profession, students must either be willing to suspend disbelief and go along with a theory that appears illogical; or fail to notice the apparent inconsistencies in the theory; or notice the inconsistencies and maintain a guilty silence in the belief that this merely shows that they are unable to understand the theory. The gatekeepers of professional physics in the universities and research institutes are disinclined to support or employ anyone who raises problems over the elementary inconsistencies of relativity. A winnowing out process has made it very difficult for critics of Einstein to achieve or maintain professional status. Relativists are then able to use the argument of authority to discredit these critics. Were relativists to admit that Einstein may have made a series of elementary logical errors, they would be faced with the embarrassing question of why this had not been noticed earlier. Under these circumstances the marginalisation of antirelativists, unjustified on scientific grounds, is eminently justifiable on grounds of realpolitik. Supporters of relativity theory have protected both the theory and their own reputations by shutting their opponents out of professional discourse. (...) The argument that Einstein fomented an ideological rather than a scientific revolution helps to explain of one of the features of this revolution that puzzled Kuhn: despite the apparent scope of the general theory, very little has come out of it. Viewing relativity theory as an ideology also helps to account for Poppers doubts over whether special theory can be retained, given experimental results in quantum mechanics and Einsteins questionable approach to defining simultaneity. Both Kuhn and Popper have looked to the other branch of the theory - Popper to the general and Kuhn to the special - to try and retain their view of Einstein as a revolutionary scientist. According to the view proposed here, this only indicates how special and general theories function together as an ideology, as when one side of the theory is called into question, the other can be called upon to rescue it. The triumph of relativity theory represents the triumph of ideology not only in the profession of physics bur also in the philosophy of science. These conclusions are of considerable interest to both theoretical physics and to social epistemology. It would, however, be naive to think that theoretical physicists will take the slightest notice of them."

Pentcho Valev

pvalev@yahoo.com

Тук ще сложа някои материали, на които се натъкнах , докато търсех отговор на въпроса защо някои хора са се захванали да критикуват Айнщайн.

За антирелативизма има два периода:

1.Преди Втората световна война. Антирелативистите са сред физиците.Теориите на Айнщайн се налагат в научната общност след сериозен дебат и критики, свързани преди всичко с проблема за етера. В България този период е свързан с конфликта между Георги Манев и Рашко Зайков:

https://docs.google.com/viewer?url=http://www.phys.uni-sofia.bg/annual/arch/101/full/GSU-Fizika-101-11_full.pdf&embedded=true

2. След Втората световна война. Антирелативистите обикновено не са физици. Всъщност изключението е само едно - Стефан Маринов:

http://www.beinsa.info/index.php?option=com_content&view=section&id=2&Itemid=14

Защо инженери, лесовъди, летци, домакини се хващат със специалната теория на относителността? :

Наш учен смята, че теорията за относителността на Айнщайн е неточна

http://yesterday.actualno.com/news_220053.html

Бивш летец оборва Айнщайн

http://www.plovdivmedia.com/11710.html

Българин дръзна да оспори Теорията на относителността на Айнщайн

http://bulgaria.actualno.com/news_103786.html

Причината е че тя не съответства на елементарните нагледни представи и логика, свързани с бита, а е необходима известна подготовка по математика и физика за да бъде разбрана.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази статия е направо глупава. Хайде неразбрал относителността, не е болка за умиране, ако много му се иска да узнае как така физиците я възприемат да се запише в някой университет и да научи, а не да фантазира че тя е някакво сито и който не я приеме - вън. Теорията на относителността се учи като част от общия курс по физика в първите години. Мен нито ме е затруднила, нито ме е впечатлила особено и не си спомням някой да се е оплаквал че не може да я проумее.

Изобщо физиката няма нищо общо с каквито и да е идеологии, аз за това си избрах да я уча. Иначе щях да уча история.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази статия е направо глупава. Хайде неразбрал относителността, не е болка за умиране, ако много му се иска да узнае как така физиците я възприемат да се запише в някой университет и да научи, а не да фантазира че тя е някакво сито и който не я приеме - вън. Теорията на относителността се учи като част от общия курс по физика в първите години. Мен нито ме е затруднила, нито ме е впечатлила особено и не си спомням някой да се е оплаквал че не може да я проумее.

Изобщо физиката няма нищо общо с каквито и да е идеологии, аз за това си избрах да я уча. Иначе щях да уча история.

Я да видим докъде си стигнала с физическото мислене. Имаме вълни (светлинни, морски) и наблюдател (напр. стоящ до глезените във вода на брега на морето) до когото те достигат. В един момент наблюдателят тръгва срещу вълните и установява че сега гребените го удрят по-често, т.е. честотата спрямо него се е увеличила. Дали това означава че гребените са увеличили скоростта си по отношение на наблюдателя, т.е. че скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя? Поне за морските вълни това изглежда очевидно но е фатално за Айнщайниана. Затова жреците на Айнщайниана учат че дължината на вълната зависи от скоростта на наблюдателя - звучи идиотски но няма друго спасение за Айнщайниана:

http://sampit.geol.sc.edu/Doppler.html

"Moving observer: A man is standing on the beach, watching the tide. The waves are washing into the shore and over his feet with a constant frequency and wavelength. However, if he begins walking out into the ocean, the waves will begin hitting him more frequently, leading him to perceive that the wavelength of the waves has decreased."

http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/big_bang/index.html

John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)."

(Жреците махнаха първия цитат от интернет но допреди 2-3 месеца той си беше там и демонстрираше интелигентността на почитателите на Айнщайн.)

Pentcho Valev

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"жреците на Айнщайниана" - нов термин за речника на Стоиедин! Този е зареден със силен негативизъм и се отнася за университетски преподаватели по физика, които по време на лекции се придържат към учебния материал!

Публикувам тук мнението си, защото не успях да намеря темата на Стоиедин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
...звучи идиотски но няма друго спасение за Айнщайниана...

Ако тия опростени обяснения не те задоволяват, потърси малко по-подробни, например : http://efektnadopler.hit.bg/

Има много писано за Доплеровия ефект при различните видове вълни, ако имаш желание, ще търсиш и ще го разбереш. Ако обаче нямаш желание да го разбереш, а желаеш само да доказваш, че в науката физика има конспирация и най-кадърният учител няма да те научи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Я да видим докъде си стигнала с физическото мислене. Имаме вълни (светлинни, морски) и наблюдател (напр. стоящ до глезените във вода на брега на морето) до когото те достигат. В един момент наблюдателят тръгва срещу вълните и установява че сега гребените го удрят по-често, т.е. честотата спрямо него се е увеличила. Дали това означава че гребените са увеличили скоростта си по отношение на наблюдателя, т.е. че скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя? Поне за морските вълни това изглежда очевидно но е фатално за Айнщайниана. Затова жреците на Айнщайниана учат че дължината на вълната зависи от скоростта на наблюдателя - звучи идиотски но няма друго спасение за Айнщайниана:

http://sampit.geol.sc.edu/Doppler.html

"Moving observer: A man is standing on the beach, watching the tide. The waves are washing into the shore and over his feet with a constant frequency and wavelength. However, if he begins walking out into the ocean, the waves will begin hitting him more frequently, leading him to perceive that the wavelength of the waves has decreased."

http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters/big_bang/index.html

John Norton: "Here's a light wave and an observer. If the observer were to hurry towards the source of the light, the observer would now pass wavecrests more frequently than the resting observer. That would mean that moving observer would find the frequency of the light to have increased (AND CORRESPONDINGLY FOR THE WAVELENGTH - THE DISTANCE BETWEEN CRESTS - TO HAVE DECREASED)."

(Жреците махнаха първия цитат от интернет но допреди 2-3 месеца той си беше там и демонстрираше интелигентността на почитателите на Айнщайн.)

Pentcho Valev

pvalev@yahoo.com

Пенчо, Doris е напълно права за статията. Но нищо чудно, каквито са политиците, такъв и електоратът.

Сега аз ще опитам да ти покажа, че вместо да си губиш времето по разни конспиративни сайтове, по-лесно и по-бързо стават нещата ако изучиш физиката. В случая ще ти покажа колко елементарно може да се докаже че Доплеровият ефект не изисква скоростта на светлината да се променя (при морските вълни е съвсем различно).

Първо, едно уточнение. Жреците на Айнщайниана не учат че дължината на вълната зависи от скоростта на наблюдателя. Наблюдателят в една ИС има законно право да приеме че е неподвижен, а източникът се движи спрямо него. Правилното твърдение е: дължината на вълната, както и нейната честота зависят от движението на източника.

Сега внимавай в картинката, ще посмятаме (не се плаши, школските знания ти стигат). Нека разгледаме два примера.

1) Източникът е неподвижен относно наблюдателя.

Нека разгледаме времевият интервал между два максимума на вълната, излъчвана от източника. Нека с 'c' обозначим скоростта на светлината в системата на наблюдателя.

Нека източникът е на разстояние R от наблюдателя, нека периодът между двата максимума излъчени от източника е To.

Нека първият максимум се излъчи в момент t1, от точка на разстояние R от наблюдателя.

Тогава следвващият максимум се излъчва в момент t2 = t1 + To от точка на разстояние R от наблюдателя.

Първият максимум ще пристигне при наблюдателя след като измине пътят R със скорост 'c', т.е. в момент

t'1 = t1 + R/c

Вторият маклсимум ще пристигне при наблюдателя след като измине същото разстояние със същата скорост, в момент

t'2 = t2 + R/c = t1 + To + R/c

Разликата T = t'2 - t'1 ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме:

Т = Т0

Като имаш пред вид че 1/Т е честотата на сигнала (светлината), доказахме че ако източникът е неподвижен, наблюдателят ще наблюдава същата честота каквато се излъчва от източника. Почти беше ясно интуитивно че е така, но интуицията във науката не е достатъчна.

2) Източникът се движи със скорост v към наблюдателя.

Всички уговорки остават в сила. Периодът с който излъчва максимумите източникът остава To, скоростта на светлината остава 'c'.

Нека първият максимум се излъчи в момент t1, когато разстоянието до източникът е R.

Тогава следващият максимум ще се излъчи в момент t2 = t1 + To.

И сега разликата с горният пример! За времето между двата излъчени максимума (То) източникът се е придвижил към наблюдателя, и вторият максимум ще се излъчи вече от разстояние R - v.To от наблюдателя.

Изчисленията по-нататък са сходни.

Първият максимум ще измине път R със скорост 'c' и ще достигне наблюдателя в момент

t'1 = t1 + R/c

Следващият максимум трябва да измине път R - v.To до наблюдателя със същата скорост, и ще пристигне в момент

t'2 = t2 + (R - v.T0)/c = t1 + (R - v.T0)/c + To

Разликата T = t'2 - t'1 отново ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме:

Т = То.(1 - v/c)

Ако замениш 1/T и 1/To съответно с честотата която наблюдава наблюдателят и честотата която излъчва източника, получаваш известната от учебниците формула за Доплеровият ефект. И внимавай в картинката - всичко това при условие че скоростта на светлината не се променя от движението на източникът към наблюдателя, или наблюдателят към източника. :whistling:

А как точно зависи дължината на вълната, можеш и сам да сметнеш, като имаш пред вид че дължината на вълната е равна (по определение) на скоростта на светлината (в случая 'c') умножена по периода T.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
2) Източникът се движи със скорост v към наблюдателя.

Всички уговорки остават в сила. Периодът с който излъчва максимумите източникът остава To, скоростта на светлината остава 'c'.

'с' спрямо какво? Източника? Наблюдателя?

Pentcho Valev

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

Здравей scaner,

Пенчо, Doris е напълно права за статията. Но нищо чудно, каквито са политиците, такъв и електоратът.

Сега аз ще опитам да ти покажа, че вместо да си губиш времето по разни конспиративни сайтове, по-лесно и по-бързо стават нещата ако изучиш физиката. В случая ще ти покажа колко елементарно може да се докаже че Доплеровият ефект не изисква скоростта на светлината да се променя (при морските вълни е съвсем различно).

Първо, едно уточнение. Жреците на Айнщайниана не учат че дължината на вълната зависи от скоростта на наблюдателя. Наблюдателят в една ИС има законно право да приеме че е неподвижен, а източникът се движи спрямо него. Правилното твърдение е: дължината на вълната, както и нейната честота зависят от движението на източника.

Сега внимавай в картинката, ще посмятаме (не се плаши, школските знания ти стигат). Нека разгледаме два примера.

1) Източникът е неподвижен относно наблюдателя.

Нека разгледаме времевият интервал между два максимума на вълната, излъчвана от източника. Нека с 'c' обозначим скоростта на светлината в системата на наблюдателя.

Нека източникът е на разстояние R от наблюдателя, нека периодът между двата максимума излъчени от източника е To.

Нека първият максимум се излъчи в момент t1, от точка на разстояние R от наблюдателя.

Тогава следвващият максимум се излъчва в момент t2 = t1 + To от точка на разстояние R от наблюдателя.

Първият максимум ще пристигне при наблюдателя след като измине пътят R със скорост 'c', т.е. в момент

t'1 = t1 + R/c

Вторият маклсимум ще пристигне при наблюдателя след като измине същото разстояние със същата скорост, в момент

t'2 = t2 + R/c = t1 + To + R/c

Разликата T = t'2 - t'1 ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме:

Т = Т0

Като имаш пред вид че 1/Т е честотата на сигнала (светлината), доказахме че ако източникът е неподвижен, наблюдателят ще наблюдава същата честота каквато се излъчва от източника. Почти беше ясно интуитивно че е така, но интуицията във науката не е достатъчна.

2) Източникът се движи със скорост v към наблюдателя.

Всички уговорки остават в сила. Периодът с който излъчва максимумите източникът остава To, скоростта на светлината остава 'c'.

Нека първият максимум се излъчи в момент t1, когато разстоянието до източникът е R.

Тогава следващият максимум ще се излъчи в момент t2 = t1 + To.

И сега разликата с горният пример! За времето между двата излъчени максимума (То) източникът се е придвижил към наблюдателя, и вторият максимум ще се излъчи вече от разстояние R - v.To от наблюдателя.

Изчисленията по-нататък са сходни.

Първият максимум ще измине път R със скорост 'c' и ще достигне наблюдателя в момент

t'1 = t1 + R/c

Следващият максимум трябва да измине път R - v.To до наблюдателя със същата скорост, и ще пристигне в момент

t'2 = t2 + (R - v.T0)/c = t1 + (R - v.T0)/c + To

Разликата T = t'2 - t'1 отново ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме:

Т = То.(1 - v/c)

Ако замениш 1/T и 1/To съответно с честотата която наблюдава наблюдателят и честотата която излъчва източника, получаваш известната от учебниците формула за Доплеровият ефект. И внимавай в картинката - всичко това при условие че скоростта на светлината не се променя от движението на източникът към наблюдателя, или наблюдателят към източника. :whistling:

А как точно зависи дължината на вълната, можеш и сам да сметнеш, като имаш пред вид че дължината на вълната е равна (по определение) на скоростта на светлината (в случая 'c') умножена по периода T.

Отговор ще ти дам ЕТО ТУК

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

'с' спрямо какво? Източника? Наблюдателя?

Pentcho Valev

pvalev@yahoo.com

Самоцитирам се:

1) Източникът е неподвижен относно наблюдателя.

Нека разгледаме времевият интервал между два максимума на вълната, излъчвана от източника. Нека с 'c' обозначим скоростта на светлината в системата на наблюдателя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Самоцитирам се:

Ти хубаво се самоцитираш но ако приемаш че 'с' е "скоростта на светлината в системата на наблюдателя" в случая когато "източникът се движи със скорост v към наблюдателя", то ти заобикаляш съществения проблем и досаждаш с глупостите от учебниците. А същественият проблем е че "скоростта на светлината в системата на наблюдателя" може и да е с'=с+v, съгласно емисионната теория на Нютон. Сега нямам време но все пак ще предложа един цитат от Banesh Hoffmann, апостол на Айнщайн. Прочети го внимателно и помисли върху това което той казва за експеримента на Michelson-Morley. Утре ще имам повече време за дискусия:

http://books.google.com/books?id=JokgnS1JtmMC

"Relativity and Its Roots" By Banesh Hoffmann

"Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether."

Pentcho Valev

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ти хубаво се самоцитираш но ако приемаш че 'с' е "скоростта на светлината в системата на наблюдателя" в случая когато "източникът се движи със скорост v към наблюдателя", то ти заобикаляш съществения проблем и досаждаш с глупостите от учебниците. А същественият проблем е че "скоростта на светлината в системата на наблюдателя" може и да е с'=с+v, съгласно емисионната теория на Нютон.

Изобщо не става дума за това. Ти твърдиш:

В един момент наблюдателят тръгва срещу вълните и установява че сега гребените го удрят по-често, т.е. честотата спрямо него се е увеличила. Дали това означава че гребените са увеличили скоростта си по отношение на наблюдателя, т.е. че скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя? Поне за морските вълни това изглежда очевидно но е фатално за Айнщайниана.

а аз показах че нищо фатално няма и си в грешка.

Този приятел, дето го цитираш, или нищо не разбира от Айнщайновата теория, или си извадил цитата му извън контекста и смисъла му се е обърнал. Айнщайновата теория е изключително проста и не и трябват апостоли.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...