Отиди на
Форум "Наука"

Антирелативизмът в България


Recommended Posts

  • Потребител

Сега ще задам един мислен експеримент, към господа Айнщайнистите. След което искам техния отговор, относно експеримента. Представете си че имаме два космически кораба с по един астронавт, вътре в тях, космически кораб , Б , и космически кораб , А , космически кораб , Б , се движи спрямо земята със скорост 20k/s космически кораб , А , се движи спрямо земята със 300000k/s, двата кораба са един до друг , и понеже се движат по инерция и в една и съща посока , са в покой един спрямо друг. Във кораб , Б , има два синхронизирани показващи едно и също време часовника , единият от астронавтите който е във кораб ,Б, излиза със единия от часовниците и влиза във кораб ,А, как обаче този часовник ще покаже различно време? :bigwink: как ще започне да изостава! :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 433
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Изобщо не става дума за това. Ти твърдиш:

а аз показах че нищо фатално няма и си в грешка.

Този приятел, дето го цитираш, или нищо не разбира от Айнщайновата теория, или си извадил цитата му извън контекста и смисъла му се е обърнал. Айнщайновата теория е изключително проста и не и трябват апостоли.

Е как да няма нищо фатално ако скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя? В Айнщайниана често правят аналогия между морските вълни и светлинните вълни, и ти ако беше смислен човек досега трябваше да обясниш, с физически термини, защо при първите скоростта на вълната очевидно зависи от скоростта на наблюдателя а при вторите не зависи. Или още не си видял проблема или имаш дългогодишна практика на измъкване с припълзяване.

Що се отнася до "приятеля" който "нищо не разбира от Айнщайновата теория", той е един от най-умните жреци на Айнщайниана (би трябвало да си чел умните си учители). Ето какво казва за експеримента на Michelson-Morley и емисионната теория на Нютон още един такъв умен "приятел":

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf

John Norton: "Einstein regarded the Michelson-Morley experiment as evidence for the principle of relativity, whereas later writers almost universally use it as support for the light postulate of special relativity......THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз имам въпрос към всички, които биха се замислили в тая жега:

-Защо съвременните антирелативисти са толкова ентусиазирани, какъв е мотивът им? Дали някаква лоша учителка по физика ги е тормозила или Айнщайн е обидил дядо им?

При автохтонците и креационистите мотивът е ясен - патриотизъм, вяра в Твореца, но тука на мен не ми е ясно защо. Защо се заяждат именно с теорията на относителността, а не например с термодинамиката или квантовата механика?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз имам въпрос към всички, които биха се замислили в тая жега:

-Защо съвременните антирелативисти са толкова ентусиазирани, какъв е мотивът им? Дали някаква лоша учителка по физика ги е тормозила или Айнщайн е обидил дядо им?

При автохтонците и креационистите мотивът е ясен - патриотизъм, вяра в Твореца, но тука на мен не ми е ясно защо. Защо се заяждат именно с теорията на относителността, а не например с термодинамиката или квантовата механика?

имаш погрешен извод, никой не се " заяжда" пък и закакво му е ,просто това е форум и има всякакви мнения. :happy:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е как да няма нищо фатално ако скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя? В Айнщайниана често правят аналогия между морските вълни и светлинните вълни, и ти ако беше смислен човек досега трябваше да обясниш, с физически термини, защо при първите скоростта на вълната очевидно зависи от скоростта на наблюдателя а при вторите не зависи. Или още не си видял проблема или имаш дългогодишна практика на измъкване с припълзяване.

Пенчо, ти като човек тръгнал да опровергава ТО трябва да си запознат много добре с нея, или поне с нейните основи. Явно не е така.

Прилика между морски, звукови и разни други вълни със светлинните няма, освен по името. Ако си тръгнал да се учиш сериозно що е ТО по книжки, съдържащи такава аналогия - забрави. Те са в поп-жанра, за запознаване на обществеността, не са сериозно четиво.

Разликата е, че всички споменати вълни изискват наличие на среда за разпространението си. При наличие на среда скоростта на вълните относно наблюдателя се определя и от скоростта на наблюдателя относно тази среда. Според ТО светлината не се нуждае от такава среда, и тук аналогията между различните вълни и светлината свършва.

Що се отнася до "приятеля" който "нищо не разбира от Айнщайновата теория", той е един от най-умните жреци на Айнщайниана (би трябвало да си чел умните си учители). Ето какво казва за експеримента на Michelson-Morley и емисионната теория на Нютон още един такъв умен "приятел":

http://philsci-archive.pitt.edu/archive/00001743/02/Norton.pdf

John Norton: "Einstein regarded the Michelson-Morley experiment as evidence for the principle of relativity, whereas later writers almost universally use it as support for the light postulate of special relativity......THE MICHELSON-MORLEY EXPERIMENT IS FULLY COMPATIBLE WITH AN EMISSION THEORY OF LIGHT THAT CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Аз съм се учил от по-умни учители. Първо изучи Айнщайн, после може да оцениш умнотията на другите учители. Разбира се, трябва да можеш да мислиш.

Колкото за експеримента на Майкелсън и Морли, мога да ти кажа следното.

Много хипотези са възможни за обяснение на единичен физически феномен. За конкретният случай и Айнщайновата хипотеза, и Нютоновата емисионна хипотеза, и хипотезата за увлекаемия етер, и още куп такива правят коректна трактовка на фактите според своите принципи. Но това не е достатъчно. Една хипотеза става теория, когато претендира да обясни всички физически феномени. Айнщайновата теория засега се справя успешно (по-горе ти демонстрирах това и с Доплеровият ефект). Теорията за увлекаемият етер не може да обясни много неща, например аберацията. Емисионната теория на Нютон е несъвместима с електродинамиката, в частност с вълновото уравнение. Самият експеримент на Майкелсън-Морли изобщо не е замислен да доказва или опровергава вторият поостулат на Айнщайн (съответно резултатът му няма отношение към Нютоновата емисионна теория). Той в крайна сметка проверява принципът на относителността на Айнщайн (първият постулат, с уговорката за приложимост и в електромагнитните явления).

Много по-достоен конкурент на ТО е емисионната теория на Ритц. Той е въвел определени промени в уравненията на електромагнетизма, които да съвместят закона c' = c + v с електродинамиката. Тази теория в първо приближение дава близки резултати с ТО в много приложения. Едва през 50-те години на миналия век, с увеличаване на експерименталната точност и създаването на квантовата електродинамика (несъвместима с тази хипотеза, но даваща изключително точни предсказания) настъпва смъртта и.

Съвременните точни експерименти с много голяма точност показват че Нютоновата емисионна теория не е вярна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз имам въпрос към всички, които биха се замислили в тая жега:

-Защо съвременните антирелативисти са толкова ентусиазирани, какъв е мотивът им? Дали някаква лоша учителка по физика ги е тормозила или Айнщайн е обидил дядо им?

При автохтонците и креационистите мотивът е ясен - патриотизъм, вяра в Твореца, но тука на мен не ми е ясно защо. Защо се заяждат именно с теорията на относителността, а не например с термодинамиката или квантовата механика?

Doris, аз мисля следното.

Измамно простият математически апарат на ТО, който в основата си е достъпен за всеки завършил средно образование, съчетано с ниското общо образование по физика, с което се излиза от средното училище (и не позволява на човек да усети тънкостите на теорията, а вижда само привидното противоречие със всекидневният си опит), подплатено с желание за самоизява характерно за повечето хора със средни възможности, води до този плачевен резултат. Допълнителни способстващи качества са влечението към самоцелно философстване (философия отделена от конкретната физическа обстоятелственост). Не на последно място е и ниското самочувствие от живота, характерно за нацията ни като цяло. Това подкрепя желанието на такива хора за изява в каква да е област, а опровергаването на ТО при тези условия се прави лесно и веднага трябва да води до славата на Айнщайн :biggrin: .

За да не се обиди някои от "средните възможности" за които споменавам, в рамките на статистическата грешка се случва и някой по-способен да се поддаде и да не мисли твърде много върху основите и същността на ТО, а да се плъзне по общият поток. По-нататък вече е много трудно човек да се осъзнае и да се върне в правият път - той вече се е самоубедил че е прав (както религиозната вяра), или от чисто психологически причини, като срам да признае грешката си, че другите са се оказали прави а той не. Тук допринася и липсата на критическо мислене, тогава човек лесно се хипнотизира от някаква по-близка до усещанията му идея и я прегръща като вярна (въпреки фактите).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Самият експеримент на Майкелсън-Морли изобщо не е замислен да доказва или опровергава вторият поостулат на Айнщайн (съответно резултатът му няма отношение към Нютоновата емисионна теория).

Що за глупости. Ти психолог ли си или физик? Какво значение в случая има за какво е бил замислен експериментът на Майкелсън-Морли? През 1887 г., когато спасителната ad hoc хипотеза на Fitzgerald и Lorentz за скъсяване на дължините още я няма, нулевият резултат на експеримента еднозначно потвърждава зависимостта на скоростта на светлината от скоростта на източника (c'=c+v съгласно емисионната теория на Нютон) и отхвърля независимостта на скоростта на светлината от скоростта на източника (c'=c, бъдещия втори постулат на Айнщайн). Това е ФИЗИЧЕСКИ факт, той се доказва и е напълно независим от замислите, настроенията, вярванията и т.н. на Майкелсън, Морли и всички останали.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Що за глупости. Ти психолог ли си или физик? Какво значение в случая има за какво е бил замислен експериментът на Майкелсън-Морли? През 1887 г., когато спасителната ad hoc хипотеза на Fitzgerald и Lorentz за скъсяване на дължините още я няма, нулевият резултат на експеримента еднозначно потвърждава зависимостта на скоростта на светлината от скоростта на източника (c'=c+v съгласно емисионната теория на Нютон) и отхвърля независимостта на скоростта на светлината от скоростта на източника (c'=c, бъдещия втори постулат на Айнщайн). Това е ФИЗИЧЕСКИ факт, той се доказва и е напълно независим от замислите, настроенията, вярванията и т.н. на Майкелсън, Морли и всички останали.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Пенччо, на какво се ядосваш?

На факта, че експериментът на Майкелсън-Морли не е предназначен да измерва скоростта на светлината? Това е факт, конструкцията на уреда го доказва.

Или се ядосваш на факта че този експеримент е замислен да покаже някакво абсолютно движение, наличие на особена инерциална система неподвижна относно етера, в която физическите закони са най-прости? Тоест в крайна сметка това е проверка (с отрицателен резултат) принципът на относителност дали се нарушава за електромагнитните явления?

Какво подтвърждение на зависимостта c'= c + v виждаш, след като този експеримент се извършва само и единствено за v = 0 (наблюдателят и източникът са взаимонеподвижни)? При което резултатът от него косвено доказва че с'= c, тоест дава рамо на Айнщайновият втори постулат в този частен случай? Каква зависимост от v може да има тука изобщо, че и подтвърждение за нея изфабрикува?

Ти май бъркаш физическите факти с някаква нелогична интерпретация. Пенчо, терминът 'доказателство' ти е много неясен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Какво подтвърждение на зависимостта c'= c + v виждаш, след като този експеримент се извършва само и единствено за v = 0 (наблюдателят и източникът са взаимонеподвижни)? При което резултатът от него косвено доказва че с'= c, тоест дава рамо на Айнщайновият втори постулат в този частен случай? Каква зависимост от v може да има тука изобщо, че и подтвърждение за нея изфабрикува?

Това е тест в Айнщайниана и ти се провали на него. Умните релативисти знаят че експериментът на Майкелсън-Морли, преди намесата на Fitzgerald и Lorentz, потвърждава c'=c+v и отхвърля с'=c. Който обаче бъде хванат да твърди това което ти твърдиш, се обявява за глупав релативист и функциите му в Айнщайниана се ограничават до това да пее "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity":

http://www.haverford.edu/physics/songs/divine.htm

No-one's as dee-vine as Albert Einstein

Not Maxwell, Curie, or Bohr!

He explained the photo-electric effect,

And launched quantum physics with his intellect!

His fame went glo-bell, he won the Nobel --

He should have been given four!

No-one's as dee-vine as Albert Einstein,

Professor with brains galore!

No-one could outshine Professor Einstein --

Egad, could that guy derive!

He gave us special relativity,

That's always made him a hero to me!

Brownian motion, my true devotion,

He mastered back in aught-five!

No-one's as dee-vine as Albert Einstein,

Professor in overdrive!

We all believe in relativity, relativity, relativity.

Yes we all believe in relativity, 8.033, relativity.

Einstein's postulates imply

That planes are shorter when they fly.

Their clocks are slowed by time dilation

And look warped from aberration.

We all believe in relativity, relativity, relativity.

Yes we all believe in relativity, 8.033, relativity.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е тест в Айнщайниана и ти се провали на него. Умните релативисти знаят че експериментът на Майкелсън-Морли, преди намесата на Fitzgerald и Lorentz, потвърждава c'=c+v и отхвърля с'=c. Който обаче бъде хванат да твърди това което ти твърдиш, се обявява за глупав релативист и функциите му в Айнщайниана се ограничават до това да пее "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity":

Пенчо, очевадно е че това което ти си въобразяваш и си кръстил "Айнщайниана" няма никаква допирна точка с Айнщайновата теория.

Кажи бе, човек, къде точно в резултатите на опита на Майкелсън-Морли виждаш да участва някаква скорост v, за да се потвърдяло твоето предположение? Кой ти е внушил такива глупости, и какво ти е повредено, та му вярваш? Че и песнички си цитираш за самоуспокоение? Така се прави като човек изчерпи доводите си :w00t:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Опитът ММ се поставя, за да се определи скоростта на телата спрямо етера. Очаква се с`=с+v.

Да, ама йок, както се казва на развален английски - резултатът от този опит е, че ... v, го няма.

Извод: Етерът напълно се увлича от движещите се тела.

Това е в противоречие с предишните опити за доказване на абсолютно движение (Нютоновите изцепки) - този от Аберация (с извод: етерът е неподвижен спрямо движещите се тела) на светлината и опитът на Физо с тръбите с вода (с извод: етерът частично се увлича от движещите се тела).

Физиците, гледайки се смутено, си казвали: Що ни е етер, когато си имаме Максуел?

И ... заедно с мръсната вода, изхвърлили и бебето!.. Известно е, че Айнщайн неохотно се е "съгласил" ... да няма Голяма нужда от етер (за електромагнитните явления и за СТО), ама за гравитационното взаимодействие ... викал, ми трябва!

Ха сега, де! :biggrin:

Е, дойде ред да го има ... физическият вакуум, който може непротиворечиво да замени предишния етер. И ... готово. Примири се всичко. :laugh:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Doris, аз мисля следното.

Измамно простият математически апарат на ТО, който в основата си е достъпен за всеки завършил средно образование, съчетано с ниското общо образование по физика, с което се излиза от средното училище (и не позволява на човек да усети тънкостите на теорията, а вижда само привидното противоречие със всекидневният си опит), подплатено с желание за самоизява характерно за повечето хора със средни възможности, води до този плачевен резултат. Допълнителни способстващи качества са влечението към самоцелно философстване (философия отделена от конкретната физическа обстоятелственост). Не на последно място е и ниското самочувствие от живота, характерно за нацията ни като цяло. Това подкрепя желанието на такива хора за изява в каква да е област, а опровергаването на ТО при тези условия се прави лесно и веднага трябва да води до славата на Айнщайн :biggrin: .

За да не се обиди някои от "средните възможности" за които споменавам, в рамките на статистическата грешка се случва и някой по-способен да се поддаде и да не мисли твърде много върху основите и същността на ТО, а да се плъзне по общият поток. По-нататък вече е много трудно човек да се осъзнае и да се върне в правият път - той вече се е самоубедил че е прав (както религиозната вяра), или от чисто психологически причини, като срам да признае грешката си, че другите са се оказали прави а той не. Тук допринася и липсата на критическо мислене, тогава човек лесно се хипнотизира от някаква по-близка до усещанията му идея и я прегръща като вярна (въпреки фактите).

Понеже имам непостоянни интереси и обичам да се завирам в области, в които нямам специално образование за мен е интересно да разбера къде е проблема на антирелативистите, за да не се озовавам и аз в тяхната ситуация. Твоят анализ е много добър. Според мен ключов е момента на плъзването в общия поток.

Заблуден от привидната простота и очевидност на "противоречията", вложил малко собствени разсъждения, човек неусетно, но здраво ги свързва със съзнанието си за самоценност, с идеята си за самоуважение. С това може да се обясни упоритото отхвърляне на всичко, което противоречи на тези "революционни" разсъждения. Така той спира единственото, което може да му просветли ума - обективната информация.

Критиката към собствените идеи е необходима. Колкото по-ниско е нейното ниво, толкова човек е по-склонен да генерира глупости. Но ако тази самокритичност е твърде висока, човек може да потъне в рутината.Обаче въоръжен с достатъчно систематизирано знание, обективна информация, той рано или късно ще усети, че е сбъркал. Както каза Б.Богданов:

Не смесвай нивата на интелект с нивата на ерудиция

Тъй като много задълбахме в психологията, може би ще е добре да отворя и една тема във форума за психология, където пишат хора с ерудиция в тази област, да не се окаже че сме сътворили някоя квазинаучна теория в психологията. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имахте ли опитен образец, или само теоретично построение?

Бихте ли обяснили по-подробно принципа, за какви ефекти от първи порядък при постъпателни скорости става дума?

Здравей, Amazon!

Ако все още проявяваш интерес, в темата на бай Петков съм прикачил файл с описанието и принципното действие на прибора.

Разработката е теоретична. Ако имах пробен образец, сега щях да ловя риба край някой екзотичен остров!

http://www.youtube.c...feature=related

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Doris, аз мисля следното.

Измамно простият математически апарат на ТО, който в основата си е достъпен за всеки завършил средно образование,

съчетано с ниското общо образование по физика, с което се излиза от средното училище (и не позволява на човек да усети тънкостите на теорията, а вижда само привидното противоречие със всекидневният си опит), подплатено с желание за самоизява характерно за повечето хора със средни възможности, води до този плачевен резултат. Допълнителни способстващи качества са влечението към самоцелно философстване (философия отделена от конкретната физическа обстоятелственост). Не на последно място е и ниското самочувствие от живота, характерно за нацията ни като цяло. Това подкрепя желанието на такива хора за изява в каква да е област, а опровергаването на ТО при тези условия се прави лесно и веднага трябва да води до славата на Айнщайн :biggrin: .

За да не се обиди някои от "средните възможности" за които споменавам,

в рамките на статистическата грешка се случва и някой по-способен да се поддаде и да не мисли твърде много върху основите и същността на ТО, а да се плъзне по общият поток. По-нататък вече е много трудно човек да се осъзнае и да се върне в правият път - той вече се е самоубедил че е прав (както религиозната вяра), или от чисто психологически причини, като срам да признае грешката си, че другите са се оказали прави а той не. Тук допринася и липсата на критическо мислене, тогава човек лесно се хипнотизира от някаква по-близка до усещанията му идея и я прегръща като вярна (въпреки фактите).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пенчо, очевадно е че това което ти си въобразяваш и си кръстил "Айнщайниана" няма никаква допирна точка с Айнщайновата теория.

Кажи бе, човек, къде точно в резултатите на опита на Майкелсън-Морли виждаш да участва някаква скорост v, за да се потвърдяло твоето предположение? Кой ти е внушил такива глупости, и какво ти е повредено, та му вярваш? Че и песнички си цитираш за самоуспокоение? Така се прави като човек изчерпи доводите си :w00t:

Дай първо нещо по-просто и ако се представиш добре, ще ти обясня къде се крие скоростта v в експеримента на Майкелсън-Морли. Следните две твърдения са следствия на втория постулат на Айнщайн от 1905 (с'=с). Ти трябва да кажеш дали са абсурдни, и ако да, да отхвърлиш втория постулат като погрешен и да кажеш коя би могла да бъде вярната алтернатива (така се прави в логиката):

1. Произволно дълъг обект може да бъде хванат и да остане затворен в произволно къс контейнер:

http://math.ucr.edu/home/baez/physics/Relativity/SR/barn_pole.html

"These are the props. You own a barn, 40m long, with automatic doors at either end, that can be opened and closed simultaneously by a switch. You also have a pole, 80m long, which of course won't fit in the barn. Now someone takes the pole and tries to run (at nearly the speed of light) through the barn with the pole horizontal. Special Relativity (SR) says that a moving object is contracted in the direction of motion: this is called the Lorentz Contraction. So, if the pole is set in motion lengthwise, then it will contract in the reference frame of a stationary observer.....So, as the pole passes through the barn, there is an instant when it is completely within the barn. At that instant, you close both doors simultaneously, with your switch. Of course, you open them again pretty quickly, but at least momentarily you had the contracted pole shut up in your barn. The runner emerges from the far door unscathed.....If the doors are kept shut the rod will obviously smash into the barn door at one end. If the door withstands this the leading end of the rod will come to rest in the frame of reference of the stationary observer. There can be no such thing as a rigid rod in relativity so the trailing end will not stop immediately and the rod will be compressed beyond the amount it was Lorentz contracted. If it does not explode under the strain and it is sufficiently elastic it will come to rest and start to spring back to its natural shape but since it is too big for the barn the other end is now going to crash into the back door and the rod will be trapped in a compressed state inside the barn."

2. Наблюдател пътуващ със "the rivet" ще види как буболечката "the bug" бива жестоко смачкана. Обаче наблюдатели в системата на буболечката ще я виждат през цялото време жива, в добро здраве и леко помръдваща пипалата си:

http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/Hbase/Relativ/bugrivet.html

"The bug-rivet paradox is a variation on the twin paradox and is similar to the pole-barn paradox.....The end of the rivet hits the bottom of the hole before the head of the rivet hits the wall. So it looks like the bug is squashed.....All this is nonsense from the bug's point of view. The rivet head hits the wall when the rivet end is just 0.35 cm down in the hole! The rivet doesn't get close to the bug....The paradox is not resolved."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Господин Вълев, Вие вече съвсем през просото я подкарахтеpost-20645-1121105496.gif

Следните две твърдения са следствия на втория постулат на Айнщайн от 1905 (с'=с)...

1. Произволно дълъг обект може да бъде хванат и да остане затворен в произволно къс контейнер:

2. Наблюдател пътуващ със "the rivet" ще види как буболечката "the bug" бива жестоко смачкана. Обаче наблюдатели в системата на буболечката ще я виждат през цялото време жива, в добро здраве и леко помръдваща пипалата си:

Тези две твърдения са налудни и нямат нищо общо със СТО. А Вие, ако мислите, че от тази теория следват такива безумия, но въпреки това е оцеляла сто и повече години, значи... Ами значи, че е време да се запитатеhmmm.gif светът ли е луд, или лично Вие - борецът-антирелативист?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Господин Вълев, Вие вече съвсем през просото я подкарахтеpost-20645-1121105496.gif

Тези две твърдения са налудни и нямат нищо общо със СТО. А Вие, ако мислите, че от тази теория следват такива безумия, но въпреки това е оцеляла сто и повече години, значи... Ами значи, че е време да се запитатеhmmm.gif светът ли е луд, или лично Вие - борецът-антирелативист?!

Труден въпрос - труден както за обитателите на шизофренния свят на Айнщайниана, така и за обитателите на шизофренния свят на Big Brother:

http://www.online-literature.com/orwell/1984/

George Orwell "1984": "In the end the Party would announce that two and two made five, and you would have to believe it. It was inevitable that they should make that claim sooner or later: the logic of their position demanded it. Not merely the validity of experience, but the very existence of external reality, was tacitly denied by their philosophy. The heresy of heresies was common sense. And what was terrifying was not that they would kill you for thinking otherwise, but that they might be right. For, after all, how do we know that two and two make four? Or that the force of gravity works? Or that the past is unchangeable? If both the past and the external world exist only in the mind, and if the mind itself is controllable what then?"

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Панчо, в движещата се отправна система всички разстояния се скъсяват, така че твоите парадокси са само привидни.

От гледна точка на бубулечката, която е неподвижна нейната дупка е 1 см, а нитът е 0.8 см и няма да бъде смазана.

В отправната система, свързана с нита дължината на дупката ще са скъси, но пропорционално и дължината на нита ще се скъси също:

http://en.wikipedia.org/wiki/Lorentz_transformation

Така че бубулечката ще живее.

По същите причини дълъг прът няма да влезе в къс сандък.

Тук като оракула от "Матрицата" мога да предреча, че ти няма да се съгласиш със мен, защото първият закон на антирелативизма гласи:

Не използвай формули, а се уповавай на очевидното.

П.П. Американските песнички, които си намерил са забавни, но аз знам още по-шантави, ако искаш мога да ти кажа каквото помня. Разбира се , те не бива да се вземат на сериозно. "Майтап бе Уили", както би казал Алф. Помня например една Песничка на първокурсника, която много подхожда на антирелативистите. Тя завършва така:

Умът си мощен

аз ще развия.

Догмите стари

аз ще разбия.

Гений съм ази!

Гений съм ази!

Защо ли

да крия!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пенчо, попаднал си в небрано лозе и се чудиш как да се измъкнеш, след като се разбра че не знаеш какво гласи резултатът от опита на Майкелсън-Морли.

Разбира се, ще ти обясня защо дадените от тебе задачки не са парадокси според ТО. Всеки който има напъни да опровергава ТО трябва да може да ги разреши, иначе опровергава нещо което не разбира какво е.

1. Произволно дълъг обект може да бъде хванат и да остане затворен в произволно къс контейнер:

Тука се налага да ти разясня собственото ти условие, защото така както е дадено то е доста двусмислено.

Изразът "да остане затворен" предполага произволно дълъг интервал от време. За обект който се двжи инерциално това означава да спре. Спирайки обаче, този обект възвръща дължината си в новата ИС в която се установява, и резултатът (в съгласие с ТО) е: НЕ, не може.

Ако обаче става дума за кратък интервал от време, в който обектът да се намира изцяло в късия контейнер (продължавайки да се движи със същата скорост, то отговорът е: ДА, може. Обяснението е елементарно и се основава на относителността на едновременността: в отправната система на контейнера може да се наблюдава едновременност на две събития: предният край на обекта е вътре, и задният край на обекта е вътре, поради Лоренцовото скъсяване на подвижният обект. В отправната система на обекта обаче тези събития не са едновременн, там контейнера е скъсен. Математически се разписва много елегантно, но за просвещението ти ще те отпратя към Уикипедията, където той е разгледан подробно: Ladder paradox .

2. Наблюдател пътуващ със "the rivet" ще види как буболечката "the bug" бива жестоко смачкана. Обаче наблюдатели в системата на буболечката ще я виждат през цялото време жива, в добро здраве и леко помръдваща пипалата си:

Обичам такива "парадокси" за закуска :biggrin:

Пенчо, сега внимавай и се учи. А после и прочети в някоя книжка какво всъщност е получено като резултат от опита на Майкелсън-Морли.

Сега конкретно по парадокса. Не ми се рисува, затова ще опиша подробно конфигурацията в най-общ вид.

Нека когато нита и дупката, в която е буболечката са в покой, размерите им са следните:

Дължина на винта: h

Дълбочина на дупката: h + x

'x' е параметър, който можем да варираме получавайки различни ситуации:

ако x = 0, то нита опира точно до дъното на дупката ( и смачква всякаква възможна буболечка)

ако x > 0, то при вкарване на нита имаме празно пространство с височина 'x' в което някаква буболечка може да оцелее.

Повтарям, 'x' е произволен параметър, може да е сантиметър, може да е километър, ще решаваме задачата в общия случай.

Нататък с K = v/c ще обозначавам съотношението на скоростта на движение на единият обект относно другият към скоростта на светлината, накратко: скоростен параметър.

Със W = x/h ще обозначава указаното отношение на размерите.

1) Първи случай: отправна система свързана с нита.

Да видим какво се случва. Дупката лети към него, съответно в тази отправна система тя търпи Лоренцово съкращение.

Над определена скорост дълбочината и се изравнява с дължината на нита. Тази скорост се определя от съотношението:

h = (h + x).(1 - K^2)^1/2

(отляво е дължината на нита, отдясно е скъсената дълбочина на дупката в разглежданата отправна система).

Скоростният параметър, определен от това уравнение е:

K^2 = W.(2+W)/(1+W)^2

(за скорости над тази, определена от този параметър, върха на нита опира в дъното на дупката).

Над тази скорост буболечката ще бъде смачкана, независимо колко е дълбока дупката в нейната отправна система (тоест колко е параметърът 'x').

2) Втори случай: Отправна система свързана с дупката.

В тази отправна система нита търпи Лоренцово скъсяване

Когато той се удари в дупката, започва процес на спиране, при който нита възвръща постепенно първоначалната си дължина. Но тук възниква едно 'обаче'. Знаем че в ТО няма абсолютно твърди тела. Във всяко твърдо тяло деформацията се разпространява със скоростта на звука в това тяло. Аналог на абсолютно твърдо тяло в ТО е тяло, в което деформацията се разпространява със скоростта на светлината (като гранична скорост за всяко взаимодействие). Затова трябва да отчетем и минималната деформация, която дупката ще получи в резултат на сблъсъка.

Нега да си изберем удобна отправна система свързана с ръба на дупката. В резултат на сблъсъка и последвалата деформация, в тази отправна система дъното започва да се приближава към ръба на дупката, със скорост 'v'. Този процес ще продължи минимум докато светлината (звуковата вълна в това 'абсолютно твърдо' според ТО тяло) достигне от ръба до дъното, тоест за време за което светлината измине път h + x. Отместването което ще претърпи дъното в тази отправна система за това време ще бъде L' = (h + x).v/c. Ако добавим и собствената дължина на нита, ще получим колко дълбоко по отношение на дъното прониква върха на нита:

L" = L' + h = h + (h + x).v/c = h.[1 + (1 + W).K]

Задачата се свежда до следното: в резултат на разгледаният по-горе процес дали при определената от условието в първият случай скорост, при която нита достига дъното в неговата отправна система, той ще достигне дъното и в тази отправна система (свързана с дупката)? Математически, дали е вярно нерaвенството:

??? L" >= h + x

Нищо не ни остава освен да заместим:

??? h [1 + (1+W).K] >= h + x

??? 1 + (1 + W).K >= 1 + W

??? K >= W/(1 + W)

Сега да вдигнем двете страни на квадрат (безобидна операция, и K, и W са положителни в случая), и да вземем определеният скоростен параметър K от предния случай:

??? W.(2+W)/(1+W)^2 >= W^2/(1+W)^2

??? 2.W >= 0

което е вярно защото W = x/h >= 0 по дефиниция. :whistling:

Резултатът преведен на разбираем български: ако в отправната система на нита скоростта е такава, че върха му достига дъното на дупката (смачква буболечката) то и в отправната система на дупката върха на нита ще достигне дъното.

И както чувам, този 'парадокс' още не бил решен? Е, вече е. Тичай да съобщиш в комитета по наградите, а после ще те черпя по една мастика :w00t:

А сега, давай да видим без повече лирични отклонения къде е скритият параметър скорост в резултата на Майкелсън-Морли :))::whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пенчо, попаднал си в небрано лозе и се чудиш как да се измъкнеш, след като се разбра че не знаеш какво гласи резултатът от опита на Майкелсън-Морли.

Разбира се, ще ти обясня защо дадените от тебе задачки не са парадокси според ТО. Всеки който има напъни да опровергава ТО трябва да може да ги разреши, иначе опровергава нещо което не разбира какво е.

Тука се налага да ти разясня собственото ти условие, защото така както е дадено то е доста двусмислено.

Изразът "да остане затворен" предполага произволно дълъг интервал от време. За обект който се двжи инерциално това означава да спре. Спирайки обаче, този обект възвръща дължината си в новата ИС в която се установява, и резултатът (в съгласие с ТО) е: НЕ, не може.

Ако обаче става дума за кратък интервал от време, в който обектът да се намира изцяло в късия контейнер (продължавайки да се движи със същата скорост, то отговорът е: ДА, може. Обяснението е елементарно и се основава на относителността на едновременността: в отправната система на контейнера може да се наблюдава едновременност на две събития: предният край на обекта е вътре, и задният край на обекта е вътре,

поради Лоренцовото скъсяване на подвижният обект. В отправната система на обекта обаче тези събития не са едновременн, там контейнера е скъсен. Математически се разписва много елегантно, но за просвещението ти ще те отпратя към Уикипедията, където той е разгледан подробно: Ladder paradox .

Обичам такива "парадокси" за закуска :biggrin:

Пенчо, сега внимавай и се учи. А после и прочети в някоя книжка какво всъщност е получено като резултат от опита на Майкелсън-Морли.

Сега конкретно по парадокса. Не ми се рисува, затова ще опиша подробно конфигурацията в най-общ вид.

Нека когато нита и дупката, в която е буболечката са в покой, размерите им са следните:

Дължина на винта: h

Дълбочина на дупката: h + x

'x' е параметър, който можем да варираме получавайки различни ситуации:

ако x = 0, то нита опира точно до дъното на дупката ( и смачква всякаква възможна буболечка)

ако x > 0, то при вкарване на нита имаме празно пространство с височина 'x' в което някаква буболечка може да оцелее.

Повтарям, 'x' е произволен параметър, може да е сантиметър, може да е километър, ще решаваме задачата в общия случай.

Нататък с K = v/c ще обозначавам съотношението на скоростта на движение на единият обект относно другият към скоростта на светлината, накратко: скоростен параметър.

Със W = x/h ще обозначава указаното отношение на размерите.

1) Първи случай: отправна система свързана с нита.

Да видим какво се случва. Дупката лети към него, съответно в тази отправна система тя търпи Лоренцово съкращение.

Над определена скорост дълбочината и се изравнява с дължината на нита. Тази скорост се определя от съотношението:

h = (h + x).(1 - K^2)^1/2

(отляво е дължината на нита, отдясно е скъсената дълбочина на дупката в разглежданата отправна система).

Скоростният параметър, определен от това уравнение е:

K^2 = W.(2+W)/(1+W)^2

(за скорости над тази, определена от този параметър, върха на нита опира в дъното на дупката).

Над тази скорост буболечката ще бъде смачкана, независимо колко е дълбока дупката в нейната отправна система (тоест колко е параметърът 'x').

2) Втори случай: Отправна система свързана с дупката.

В тази отправна система нита търпи Лоренцово скъсяване

Когато той се удари в дупката, започва процес на спиране, при който нита възвръща постепенно първоначалната си дължина. Но тук възниква едно 'обаче'. Знаем че в ТО няма абсолютно твърди тела. Във всяко твърдо тяло деформацията се разпространява със скоростта на звука в това тяло. Аналог на абсолютно твърдо тяло в ТО е тяло, в което деформацията се разпространява със скоростта на светлината (като гранична скорост за всяко взаимодействие). Затова трябва да отчетем и минималната деформация, която дупката ще получи в резултат на сблъсъка.

Нега да си изберем удобна отправна система свързана с ръба на дупката. В резултат на сблъсъка и последвалата деформация, в тази отправна система дъното започва да се приближава към ръба на дупката, със скорост 'v'. Този процес ще продължи минимум докато светлината (звуковата вълна в това 'абсолютно твърдо' според ТО тяло) достигне от ръба до дъното, тоест за време за което светлината измине път h + x. Отместването което ще претърпи дъното в тази отправна система за това време ще бъде L' = (h + x).v/c. Ако добавим и собствената дължина на нита, ще получим колко дълбоко по отношение на дъното прониква върха на нита:

L" = L' + h = h + (h + x).v/c = h.[1 + (1 + W).K]

Задачата се свежда до следното: в резултат на разгледаният по-горе процес дали при определената от условието в първият случай скорост, при която нита достига дъното в неговата отправна система, той ще достигне дъното и в тази отправна система (свързана с дупката)? Математически, дали е вярно нерaвенството:

??? L" >= h + x

Нищо не ни остава освен да заместим:

??? h [1 + (1+W).K] >= h + x

??? 1 + (1 + W).K >= 1 + W

??? K >= W/(1 + W)

Сега да вдигнем двете страни на квадрат (безобидна операция, и K, и W са положителни в случая), и да вземем определеният скоростен параметър K от предния случай:

??? W.(2+W)/(1+W)^2 >= W^2/(1+W)^2

??? 2.W >= 0

което е вярно защото W = x/h >= 0 по дефиниция. :whistling:

Резултатът преведен на разбираем български: ако в отправната система на нита скоростта е такава, че върха му достига дъното на дупката (смачква буболечката) то и в отправната система на дупката върха на нита ще достигне дъното.

И както чувам, този 'парадокс' още не бил решен? Е, вече е. Тичай да съобщиш в комитета по наградите, а после ще те черпя по една мастика :w00t:

А сега, давай да видим без повече лирични отклонения къде е скритият параметър скорост в резултата на Майкелсън-Морли :))::whistling:

С тези илюзорни представи, за времето и пространството , може да се докажат какви ли не , фантасмагории , промяна в хронологията на историята, различно остаряващи близнаци, пътуване в миналото и бъдещето , абе всичко е възможно, включително и да се върнеш от там от където си излязъл при раждането :biggrin:
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С изключение на антирелативистите всички хора грешат. Според мен бръмбарът ще остане жив и в двете отправни системи. В движещата се само малко ще промени размерите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С изключение на антирелативистите всички хора грешат. Според мен бръмбарът ще остане жив и в двете отправни системи. В движещата се само малко ще промени размерите си.

Doris, според мен не си права. В отправната система на нита върха му ще достигне дъното на дупката (и ще смачка буболечката там) преди дупката да спре. В резултат в света ще имаме събитие 'смачкване на буболечка' Това е очевидно при тази постановка на задачата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Doris, според мен не си права. В отправната система на нита върха му ще достигне дъното на дупката (и ще смачка буболечката там) преди дупката да спре. В резултат в света ще имаме събитие 'смачкване на буболечка'

Това е очевидно при тази постановка на задачата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Антирелативизма нека си го има, той не е проблем на физиката. Нека и психолозите да имат малко работа, и те семейства хранят.

какво намекваш? че тук има някой със психологически проблеми , явно психологията по ти се удава от физиката :biggrin:
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...