Защо Германия се справя с кризата

[КГ125]

http://mediapool.bg/show/?storyid=169862&srcpos=2

[aneliaivanova86]

Привет на всички, статията в първият пост е част от книга на професор по икономика в Университета "Джордж Мейсън" в САЩ - "Сблъсъкът на икономическите идеи” през 2010та. Информацията е предимно с исторически характер и не показва конкретна информация за състоянието на икономиката на германия, която сред широката общественост е известна като "моторът" на европейската икономика. Темата е много интересна, дано много хора да се включат в нея. Ще представя информация за германската икономика взети от доклад по темата:

Икономиката на Германия

Ще спестя географското положение и границите на държавата, тъй като всеки може да види това в maps.google.com.

1.Природни условия и ресурси.

Релеф - Страната се поделя на три големи природни области – Северна, Средна и Южна с надморска височина, която се увеличава от север към юг. Северна Германия обхваща Северогерманската низина, която се простира до Балтийско море и Северно море. Била е заета от множество блата, голяма част от които са пресушени. За източната й част са характерни следледниковите форми – морени. В нея се намират и над 2 хил. езера. В Мекленбургското поезерие (Померания) по – големи езера са Шверин, Плаузее, Меринц и др. Езерата продължават и около Берлин в поречието на Хафел и Шпрее. Почвите в тази област са добре обработени и много плодородни.

Средната част на страната е хълмиста и платовидна. Издигат се ниски, старонагънати планини. Такива са Таунус, Харц, Ерцегебигре (Рудни планини), Паузитцер Вергланд с масива Цитау, Елбзнащайнгебирге, Тюрингиенвалд, Тюринговите шистозни планини, плата Шпесарт и Швабско – Франконското. Особено живопистна е долината на река Рейн – главната водна артерия на Германия.

Южна Германия е предимно планинска земя. Заета е от Баварското плато, предпланините и северните склонове на Баварските Алпи. По трогови долини, през вековни гори се спускат буйни дунавски притоци. Най – висок връх е Цугшпице (2962м). В тази част на Германия е и планината Шварцвалд (Черна гора), от която извира река Дунав.

Полезни изкопаеми.

Германия е богата на разнообразни полезни изкопаеми. Запасите от черни въглища се изчисляват на 230 млрд т. Главните находища са в Рурския въглищен басейн, който е най – големия в Западна Европа. В него са разположени около 80% от запасите на страната. Висококалорични въглища се добиват още в Саарския и Ахенския басейн. Много големи са запасите и на кафяви въглища. Главните басейни са Долнорейнският, Баварският, Тюрингско – Саксонският, Лаузицкият и Магдебургският. В някои участъци на редица басейни въглищата се копаят по открит способ. Голяма част от въглищата се коксуват и брикетират. В трите нефтогазови басейни – Централен, Рейнски и Предалпийския запасите на петрол са едва 80 млн.т, а на природен газ – 370 млрд.куб.м. Най – перспективни са находищата в шелфа на Северно море. В източната част на страната при Залцведел е най – голямото газово находище.

В североизточна Бавария, Шварцвалд и в близост до гр. Гера са разкрити находища на уранова руда. В Харц, Тюрингиенвалд и в Рейнските шистови планини има железни руди с ниско метално съдържание – до 30%. На същите места има и манган, а в Ерцгебирге – полиметални руди, съдържащи калай, олово, сребро, волфрам, молибден – главно около Фрайрег. Находища на медни руди има около гр. Хале. От нерудните изкопаеми широко се използват залежите на калиеви соли със запаси от 14 млрд. т – първо място в света. Най – големите находища са в района на Хановер, в басейните на реките Вера и Фулда, край градовете Ерфурт, Хале и Магдебург. В Северногерманската низина се копае каменна сол. Край гр. Пасау има находища на графит, при Зауерланд на пирит, а в Средногерманските възвишения – на барит. Най – качествен каолин има в околностите на гр. Майсен.

В Германия има много минерални извори, около които са израснали големи балнеоложки центрове. Със световна известност се слави курортът Баден – Баден в провинцията Баден – Вюртенберг. Минералната вода е с 68 градуса C и лекува много болести.

2.Почви, растителност и животински свят.

Най – разпространени са подзолистите и кафявите горски почви. Край реките са плодородните алувиални почви. Германия се слави с хубавите си гори, които заемат над 30% от територията. В много случаи имената на планините съдържат думата “валд” (гора) – Шварцвалд, Вистервалд и др. Най – просторни горски участъци има в Баварските Алпи, в Тюрингия, в Харц. В северногерманската равнина преобладават ниските храстови гори. Любимо, обожавано дърво за германците е дъбът. Железен кръст и дъбови листа са ордените за героизъм. Най – разпространени са средноевропейските животински видове.

Големи грижи и внимание в страната се отделя на състоянието на природната среда и нейното опазване. Към заводите се изграждат пречиствателни станции. Монтират се филтри с цел задържане на газовете, причиняващи киселинните дъждове. През последните години се разширяват площите на горите и ливадите, монтират се устройства за задържане на вредните газове в автомобилите. В страната има голям брой национални паркове и резервати. Между парковете най – известни са Байеришер валд и Бертесхаден. Има над 2 хиляди защитени територии и резервати, между които са Амергау, Бодензееуфер, Зибенгебирге, Неандертал, Шлифкопф, Люнеберг, Аштмюл и др.

3.Население.

Населението на Германия възлиза на 81 милиона – на второ място в Европа след Русия. Докато във ФРГ през 1960г. раждаемостта е била 17,8 промила и приръст 6,8 промила, през 1986г. раждаемостта е 16,2 промила, а приръстта е вече отрицателен –1,3 промила. Бившата ГДР за четвърт век регистрира намалението с кръгло 2 млн. души от емигриране и депопулация. През 1992г. в обединена Германия раждаемостта е 10 промила, а смъртността 10,9 промила и следователно приръстта е отрицателен – 0,9 пром., макар че детската смъртност е много ниска - 6,7 промила. През 1993г. 3,1 млн. германци са били над 80 – годишна възраст. През 2030г. пенсионерите над 80г. ще бъдат 4,3 млн., а една пета от населението ще бъде в пенсионна възраст. Докато през 1910г. възрастовата пирамида е нормална, през 1992г. има форма на несъразмерна елха, то през 2030г. ще наподобява на гъба. Сега броят на столетниците е над 2000. Жените в страната са с 2,8 млн. в повече от мъжете, 98% от населението са германци. Има само две по – големи малцинства – 100 хил. сърби, наречени още венди в Лаузиц, в района на градовете Котбус и Дрезден и 50 хил. датчани в провинция Шлезвиг – Холщайн.

През време на Втората световна война Германия загуби 9 млн. души. Бяха погубени 560 хил. евреи и цигани. Поради промени в границите на страната след войната около 10 млн. германци напуснаха родните си места. От 1989г. започна приток на етнически немци от бившия СССР, Румъния, Чехия, Югославия, Унгария.

В Германия сега има 6,5 млн. чуждестранни работници – турци 1,7 млн., гърци, югославяни, италианци, испанци, португалци и др. Те представляват 8% от населението и голяма част от тях са вече второ и трето поколение. В Рейн – Вестфалия са 1,8 млн. (28%) от всички гастарбайтери, в Баден – Вюртенберг са 1,2 млн. (18%), в Бавария са 1 млн. (16%), в Хесен 0,8 млн. (12%) и т.н. “Гостите – работници” обикновено извършват по - непривлекателната и нископлатена работа, която не изисква квалификация, образование и владеене на немски език. В същото време има голям брой безработни.

По гъстота на населението – 223 души на кв. км. Германия заема трето място в Европа след Холандия и Белгия. Най – гъсто населени са прирейнските райони, включващи Рур със средна гъстота над 500 души на кв.км. Обратно в Долна Саксония и планинските райони гъстотата е 50 – 70 души на кв.км.

По степен на урбанизация страната е на първо място в света. Делът на градското население е над 90%. Твърде голям е броят на градовете с население над 100 хил. жители. В тях живее една трета от населението. Най – голяма е градската агломерация Рейн – Рур, която наброява 11 млн. души. Тя включва градовете Гелзенкирхен, Дортмунд, Бохум, Оберхаузен, Есен, Вупертал, Дуисбург, Хаген, Солинген, Кьолн и др. Други големи агломерации са Рейнско – Майнската и Щутгардската. Четири града имат население по над един милион – Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн. Вярващите се числят към две големи църкви – протестанти – евангелисти 37% и католици – 35%.

4.Държавно устройство и управление

Двете германски държави бяха създадени през 1949г. На мястото на американската, английската и френска окупационни зони – Германската федерална република и на мястото на съветската зона – Германска демократична република. Берлин, който остана в ГДР, също бе разделен на Западен и Източен, разделени със стена от 13.VIII.1961г. до 8.XI.1989г.

Обединена Германия се състои от 16 провинции: Шлезвиг – Холщайн с главен град Кил, Долна Саксония с главен град Хановер, Северен Рейн – Вестфалия с главен град Висбаден, Райнланд – Пфалц с главен град Потсдам, Саксония – Анхалт с главен град Магдебург, Саксония с главен град Дрезден, Тюрингия с главен град Ерфурт, Бавария с главен град Мюнхен и градовете с ранг на провинции – Берлин, Хамбург и Бремен. Най – голяма е Бавария, а най – малка Бремен. Всяка провинция има свое самоуправляние, закони, герб.

Федерална република Германия е правова държава с парламентарна демокрация. Висшата законодателна власт се осъществява от Бундестага (палата на депутатите), с мандат от 4 години и Бундесрат (представители на 16-те провинции). Начело на държавата стои президент, избран за срок от 5 години. Федералното правителство се оглавява от федерален канцлер и включва 19 министри.

Трети октомври е ден на германското единство. На този ден през 1990г. се обединиха двете германски държави, чиито столици бяха Бон и Берлин. Решено е Берлин да бъде столица на обединена Германия. В момента двата града изпълняват столични функции.

9.Стопанство.

Германия е най – силната индустриална държава в Европейския съюз. По обем на промишленото производство е на трето място в света след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия е на второ място след САЩ. По брутен обществен продукт заема трето място след САЩ и Япония с по 27 900 долара на човек.

В икономиката на страната господстват концерни, образуващи най – големите частни банки и монополистически групи, някои от които са мощни транснационални корпорации. Водещи в тежката промошленост са “Тисен”, “Круп”, “Манесман”, контролиращи въгледобива, черната металургия и тежкото машиностроене, в автомобилната промишленост доминират “Даймлер Бенц” и “Фолксваген”, в електротехническата и електронната – “АЕГ Телефункен”, “Бош” и “Сименс”, в химическата – “Хъохст”, “БАСФ”, “Байер”, които до края на Втората световна война са влизали в тръста “”ИГ Фарбениндустри”.

Делът на държавния сектор в икономиката на страната е по – малък от този на Франция и Великобритания. Значителна роля играе чуждестранният капитал, особено американският, на който се падат 40% от всички чуждестранни инвестиции.

9.1.Промишленост. На този най – важен отрасъл се пада 40% от работоспособното население. Тя формира половината от съвкупния обществен продукт и почти целия износ. В редица отрасли – черната металургия, общо машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, аерокосмическа промишленост, тежка химическа индустрия и др. – износът представлява 40% от произведената продукция.

а)Енергетика. Тя се основава както на собствени, така и на вносни суровини. Съвременната ориентация е към ограничаването на нефта за сметка на въглищата, атомната енергия. Добивът на черни въглища е 72 млн.т. годишно. Над 80% от него се осъществява в Рурския басейн от компанията “Рурколе АД”, а останалия от Саарския и Аахенския басейн. Въглищата са вече на дълбоко и експлоатацията им се оскъпява. Годишно Германия изнася около 20 млн.т. черни въглища. В добива на кафяви въглища – 242 млн.т. е налице изключително голяма концентрация. По производство на този вид въглища Германия е на първо място в света. Три четвърти от кафявите въглища се копаят в Долнорейнския (Къолнски) басейн, а останалите – в Хесен, Бавария, Тюрингия и Саксония.

Собственият добив на нефт в Долна Саксония (3 млн.т.) задоволява само 5% от потребностите. Кладенците са в междуречието Везер – Емс. Големите нужди на страната се задоволяват с внос от Великобритания, Норвегия, Нигерия, Саудитска Арабия, Ливан, Венецуела, Алжир и Русия. На тази база бързо развитие получи нефтопреработващата промишленост. Капацитетът на рафинериите е 190 млн.т. Половината от тях са в пристанищните градове Хамбург, Бремен и Вилхемсхафен, а другата половина във вътрешността на страната – Къолн, Гелзенкирхен, Калсруе, Инголщадт, Шведт и др.

Добитият природен газ от 18,8 млрд.куб.м. годишно задоволява една трета от потребностите. Внос се извършва от Холандия, Норвегия и Русия.

С произведените през 1993г. 536 млрд. Квтч електроенергия Германия заема пето място в света след САЩ, Русия, Япония и Китай. Половината от производството е от въглища в ТЕЦ, главно в районите на въгледобива – Рур, Саар, Саксония, Тюрингия, както и в рейнските морски пристанища. В Северна Германия преобладават централите на нефт и газ. Техният относителен дял от общото производство е 15%. На дунавските алпийски притоци са изградени ВЕЦ, на които се пада – 5%. На атомните електроцентрали се пада 30% от електропроизводството. Изграждането на атомни централи започва през 1961г. Изградени са около 20 централи и още толкова са в строеж. Уран се внася от ЮАР, Австралия, Канада, Франция и се преработва в обогатява в завода в гр. Гронау. Проучват се урановите находища при Гросшлопен (планината Фихтел) и Менценвалд. Атомните централи са разположени край реките Рейн, Некар, Майн, Елба, Везер, Дунав и др.

б)Черна металургия. Това е един от най – важните промишлени отрасли, с големи традиции и концентрация на производството. Около 40% от продукцията се изнася. По производство на чугун, стомана и прокат, Германия заема второ място в Европа след Русия. Преработват се 70 млн.т. вносни и 1 млн.т. собствени железни руди. През 1992г. са произведени 40 млн. т. стомана, 30 млн. т. чугун, и 40 млн.т. прокат. Господстващи позиции в черната металургия имат концерните “Круп”, “Хъош”, “Август Тисен”, “Манесман”, “Клъокнер” и държавния концерн “Пайне – Залцгитер”. Формирани са два големи металургични района – Рурския и Саарския. Първият работи с вносна руда от Швеция, Либерия, Канада и Бразилия и собствен кокс, а вторият – със собствен кокс, въглища и железни руди от Лотарингия. В Рур се произвеждат над 60% от черните метали, а в Саар около 10%. Големи металургични комбинати има още в Долна Саксония, предградията на Брауншвайг – Оснабрюк и Залцгитер в Бавария, Айзенхютенщат, Дрезден, Потсдам, Хале, Франкфурт на Одер и др. С вносни материали работят металургичния район Бремен, Везерпорт и Хамбург. Много от комбинатите са подложени на техническо обновление. Старите доменни пещи се подменят с електропещи и конвертори.

в)Цветна металургия. Работи предимно с вносни руди. Страната е задоволена частично само с олово и цинкова руда. Производсвото на цинк и олово е в Рур, Харц и Саксония. Най – много алуминий се лее в района на Берлин, освен това в Есен, Фъорд, Люнен и Хамбург. Главните центрове на леенето на мед са в Хамбург, Любек, Дуисбург, Люнен, Берлин, Фрайбург, Лаута, Битерфелд. През 1992г. са произведени 602 хил.т. алуминий, 383 хил.т. цинк, 370 хил.т. олово, 240 хил.т. мед.

г)Машиностроене. То е най – важният промишлен отрасъл, отличаващ се с високо техническо ниво на производсво. То дава над 35% от общата промишлена продукция и половината от износа на страната. В неговите подотрасли работят над 4 млн. души – половината от заетите в преработващата промишленост. Развито е повсеместно и все пак се открояват няколко големи многоотраслови райони: Долнорейнско – Рурският, Щутгарският и Рейнско – Майнският. Най – големи центрове извън обсега на районите са Хамбург, Мюнхен, Нюрнберг, Майнхайм, Лудвигсхафен, Магдебург.

Тежкото машиностроене е иключително силно развито в Рурския басейн. Произвеждат се машини и оборудване за металургията и добивната промишленост в Оберхаузен, Гревонбройх, Къолн, Дюселдорф, Бохум, двигатели с вътрешно горене в Къолн и Гелзенкирхен, стругове в Дрезден, Лайпциг, Хемниц, Магдебург, Хале, Берлин. В Десау е комбинатът за обзавеждане на циментови заводи. Електротехническата промишленост е застъпена най – силно в провинциите Северен Рейн – Вестфалия и Баден – Вюртенберг. Други важни центрове са Нюрнберг, Ерланген, Щутгарт, Майнхайм, Франкфурт на Майн, Къолн, Хамбург, Берлин, Лайпциг, Ерфурт и др. Мюнхен дава 10 процента от цялото производство на страната.

С традиции и важни позиции на международния пазар е транспортното машиностроене. Водеща роля има автомобилостроенето, което дава 10% от продукцията на преработващата промишленост и 17% от износа. Голямата автомобилна петорка – “Фолксваген”, “Даймлер – Бенц”, “БМВ”, “Опел” и “Форд” произвежда 90% от автомобилите. През 1992г. са произведени 4 863 700 автомобила, от които 320 000 са товарни, автобуси и специални коли – пожарни, кранове и пр. По автомобилостроене Германия заема трето място в света след Япония и САЩ. В градовете Волфсбург са заводите на “Фолксваген”.

През 1938г. Волфсбург е бил малко селище, а сега наброява 150 хил. жители. Всеки ден 60 хил. работници изработват по 4 хил. автомобила от т.нар. “Волфсбургски бръмбар”. В Кьолн са заводите на “Форд”, в Бохум и Рюселхайм на “Опел”, в Щутгарт и Майнхайм на “Даймлер – Бенц”, които произвеждат известната марка Мерцедес, в Мюнхен е БМВ (Байерише машинен верке). В Айзенах се изработваха автомобилите Вартбург, а сега на “Форд, в Цвикау се произвеждаха леките автомобили Трабант. Произвеждат се още коли – кранове, пожарни, медицински и други специални коли, както и тежки камиони и автобуси в Щутгард – Мерцедес, в Нюрнберг и Аугсбург МАН (Машинен аутофабрик Аусбург – Нюрнберг).

Локомотиви се произвеждат в Касел и Хановер, а вагони в Хале, Десау, Бауцен, Гъорлиц и др.

Корабостроенето изпитва силната конкуренция на Япония и Южна Корея. То е застъпено в Хамбург, Кил, Бремен, Любек, Рощок, Висмар. В Щутгарт специализацията е на риболовни кораби, а в Дуисбург, Майнц, Кобленц, Берлин, Бранденбург, Магдебург, Регенсбург и Дегендорф на речни кораби. Годишно се строят по 1 млн.тон-регистър кораби.

Сравнително нов и силно развит отрасъл е авиационно – ракетната промишленост. Над 80% от производството се контролира от три концерна: “Месершмит – Въолков – Блом”, “ФФ – Фокер” и “Дорние”. Обособени са два района – Южен, обхващащ Бавария с центрове Мюнхен и Аусбург и Северен с центрове Хамбург и Бремен. На базата на бившите самолетни заводи “Месершмидт” в Аусбург и Регенсбург е създадено предприятието “Аероюнион”. В Касел е самолетния завод “Юнкерс”, в Мюнхен е “Дорние”, а в Щутгарт и Бремен “Хайнкел”.

Текстилното машиностроене е съсредоточено в Баден – Вюртенберг, в ивицата Беленген до Ройтлинген, в Рейнско – Вестфалския район – Мюнстерланд, в района на Вупертал – Аахен – Крефелд, в Аусбург, Хемниц.

Центровете на оптико – механичната промишленост са Дрезден, Йена, Мюнхен, Щутгард и Брауншвайг, на стъкларски машини в Кьолн, на режещи инструменти в Ремшайд и прочутия Солинген, полиграфически машини в Щутгард и Франкфурт на Майнц. Голямо е производството на електротехнически уреди за бита – хладилници, перални, телевизори (над 4 млн.) и много други. С голяма известност се ползва производството на касетофони, фототехника, видеотехника, компютри, чипове, калкулатори, роботи и др. Най – важните фирми са АЕГ (Алгемайне електрише гезелшафт), “Сименс”, “Грюндиг”, “Филипс”, “Телефункен”.

д)Химическа промишленост. Тя е един от структурноопределящите отрасли на стопанството. Тя дава над 10% от общата промишлена продукция и 13% от износа на страната. По износ на химически изделия Германия е на първо място в света. Използват се местни суровини – въглища, калиеви соли, каменна сол, но по – голяма част от суровините са вносни – фосфорити, пирити, сяра. Органичната химия изцяло се развива чрез внос на нефт и природен газ.

По производство на торове от калиеви соли Германия заема първо място в света. Особено силно е развито производството на сярна киселина, пластмаси и изкуствени влакна.

Основен химически район е Северен Рейн – Вестфалия, където се произвежда 40% от продукцията на страната. Произвеждат се както изделия на основната химия, така и нефтопродукти, парфюмерийни, фармацефтични и др. Изделия. Най – голям център е Леверкузен, където са главните заводи на концерна Байер. Химически заводи има още в Гелзенкирхен, Крефелд и др. Втори район е Югозападния (нефтохимия, производство на бои за нуждите на текстилната промишленост). Друг район е Рейнско – Майнският. Негов център е Франкфурт на Майн, където е главният завод на концерна “Хьохст”. Други центрове са Висбаден, Офенбах, Ханау. Силно развит химически район е формиран по течението на Горен Рейн с центрове Лудвигсхафен (заводите БАСФ) и Майнхайм. Долноелбският химически район е специализиран в производството на калиеви торове и нефтохимически продукти. Важни центрове на химическата промишленост са още Берлин, Хемниц, Хале, Котбус, Мерзебург, Лойна, Шкопау. Волфен и Битерфелд са центрове на фотографската индустрия.

е)Хранително – вкусова промишленост. Най – важен отрасъл е захарната промишленост. Най – старата фабрика е била построена в Аусбург. Големи центрове са Хановер, Хамбург, Бремен, Любек, Магдебург. Много важно място има пивоварната индустрия. Произвежда се светло пилзенско и тъмно мюнхенско пиво. Стари фабрики носят имена, гербове и дати още от минали векове. Германия е една от най – големите производители на пиво в света и голям износител. Главни центрове са Мюнхен, Любек, Дрезден. Производството на вино възлиза на 13,400 хил хектолитра. Най – известни са Рейнското и Мозелското вино. Модерният риболовен флот на Германия осигурява суровини за рибоконсервните заводи в Хамбург, Куксхафен, Любек, Гленсбург, Рощок, Щраузунд и др. Уловът на риба е 310 хил.т. Застъпено е още производството на тестени, млечни, месни и други продукти.

9.2.Селско стопанство. То формира само 2% от съвкупния обществен продукт, но осигурява 70% от потребностите на страната. Основен отрасъл е животновъдството, което произвежда 68% от селскостопанската продукция. Развито е в цялата страна. За това спомагат просторните пасища, фуражната ориентация на растениевъдството и др. Най – голямо значение има отглеждането на едър рогат добитък (17 млн. глави) с месно – млечно направление – долините на Рейн и Некар, в северните равнинни територии, както и в Бавария, Харц, Тюрингия и Саксония. Свиневъдството е застъпено на север около пристанищните градове, в Долна Саксония Брандебург и редица други провинции. Отглеждат се 26 млн. свине – второ място в Европа след Русия. Сравнително малък е броят на овцете 2,5 млн., най – много в южните планински области. Силно развито е птицевъдството. Недостигът на месо, мляко, яйца, сирене, масло и други се компенсира с внос от Холандия, Дания и други страни на Европейския съюз.

Растениевъдството има подчинена роля и не задоволява вътрешните потребности. Най – благоприятни условия за развитието му има в Шлезвигхолщайн, Померания, в долината на Рейн, Швабската и Франконската низина, Долна Бавария, където се отглеждат зърнени, фуражни, технически култури и зеленчуци. Средният размер на стопанствата е 15 хектара. Благодарение на високата механизация и химизация добивите от декар са много големи. В страната са в действие над 2 млн. трактора. На единица площ техният брой е 4 пъти по – голям отколкото в САЩ.

След Втората световна война настъпиха промени в структурата на растениевъдството – увеличи се размера на площите засети с пшеница и ечемик, а се съкрати площта, заета от ръж. Независимо от това Германия продължава да бъде един от най – големите производители на ръж, овес, картофи и захарно цвекло в Европа. Общият добив на зърнени храни през 1990г. е 30 млн.т. Най – благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в югозападните части. Производството възлиза на 15 млн.т. Ръж се сее в Северногерманската низина, а овес в местата с по – голяма влажност, в района на маршите и в места с надморска височина над 800 м. Голям е добивът на ечемик – 12 млн.т., най – много по долината на р. Дунав и във Франконската низина. Ечемикът и хмелът са главна суровина за пивоварната промишленост. Германия е на първо място в света по добив на хмел. Производството на картофи възлиза на 10 млн.т. В Северногерманската низина се отглежда много захарно цвекло – 30 млн.т. – първо място в Запдна Европа. Добива се 4400 т. захар. По долината на Рейн и притоците й има големи масиви лозя, тютюневи ниви, овощни градини.

9.3.Транспорт. Германия има отлично организиран транспорт и съобщения. Общата дължина на жп линиите е 44 хил. км, от които една трета са електрифицирани. Заедно с Япония и Франция образуват челна тройка в световния технически прогрес в железниците – скорост и комфорт. В отсечки на жп мрежата в експресите “Интерсити” (ИЦЕ), например Мюнхен – Хамбург се постига скорост 250 км в час. В страната има две жп предприятия – “Бундесбаан” и “Райхсбаан”. След Белгия, Германия е втора в света по наситеност на териоторията с жп мрежа – 123 км. на 1000 кв.км предвидено е до 2019г. да се построят нови 6 хил. км. железници.

В Германия се поставя началото на аутобаните – големи, широки, двупосочни с твърда настилка на пътищата. Тяхната дължина е 10 672 км, а дължината на останалите федерални пътища е 44 300 км предвидено е до 2012г. да се построят 1900 км нови аутобани. Бързо се увеличава автомобилния парк. Докато през 1950г. автомобилите са били 0.8 млн. през 1962г. са 7 млн., а през 1995 г. са над 40млн.

Тонажът на флота е 6,5 млн.т. Най – голямо морско пристанище е Хамбург, а най – голямо речно, не само в страната, но и в света, е Дуисбург на Рейн. Плавателни са реките Рейн, Елба, Одер, Дунав, Северногерманският канал, свързващ Елба с Хавел, “Европа канал”, открит за навигация през септември 1992 г. свързващ реките Рейн, Майн и Дунав – главна ос на европейските вътрешни водни пърища от Ротердам и Базел до Сулина. Големи речни пристанища са още Кьолн, Дюселдорф, Майнхайм, Лудовиксхафен, Карлсруе, Франкфурт на Майн, Нюрнберг, Регенсбург, Магдебург, Дрезден, Дегендорф, а мосрки освен Хамбург са Бременхафен, Куксхафен, Емден, Рощок и др.

Самолетите на германската авиофирма “Луфтханза” летят до градове на всички континенти. Годишно превозват над 81 млн. пътници. Между 12 най – големи летища се открояват Франкфурт на Майн – трето в Европа след Париж и Лондон и берлинското летище Шонефелд.

9.4.Туризъм. Германия е страна със силно развит стопански туризъм. Най – посещавани са Баварските Алпи, Шварцвалд, Харц, Бодензее, Долината на Рейн и големите градове. Годишно сттраната се посещава от над 28 млн. туристи. Германия е на първо място по пасивен международен туризъм т.е. по броя на туристите и разходите на нейните граждани в чужбина.

9.5.Икономически връзки. По обем на външната търговия Германия заема второ място в света след САЩ. В износа преобладава готовата продукця (85%) – изделия на машиностроенето, особено автомобили, електротехника, тежко машиностроене, оптика, метали, химикали. Във вноса най – голям дял има петролът и хранителните продукти. Най – големи търговски партньори на страната са държавите от Европейския съюз, САЩ, Япония, страните от ОПЕК, ОНД и др. По стара традиция оживени търговски връзки има с България. До края на Втората световна война Германия бе главният търговски партньор на българия, когато “Балканска Дания” изнасяше много селскостопански продукти към Райха. Лайпциг и Хановер са световно известни центрове на международни панаири. Общо 15 концерна контролират универсални магазини, в които се извършват 1/3 от общия търговски оборот. Най – известни са търговските фирми “Некерман”, “Отто”, “Велц”, “Квеле”, “Кауфхоф”, “Хортен”, “Волворт”, “Билка”, “Алди” и др.

10.Икономически райони и градове.

Германия се поделя на 5 макроикономически района, състоящи се от голям брой райони и подрайони. Макрорайоните са Северен, Северозападен (Рейнско – Вестфалски), Югозападен, Югоизточен и Източен (бившата ГДР).

[Alexander_Nevski]

Германия се справя с кризата много по-добре от други големи западни икономики като УК и САЩ ...

въпреки това, тя не се справя перфектно и е изправена пред нарастващи бъдещи проблеми ...

първият много голям проблем е ако консумацията на потребителски и индустриални стоки спадне отново в световен мащаб в комбинация с китайската конкуренция ... вътрешният й пазар не е подготвен за това и страната ще изпадне в свръхпроизводствена криза ...

вторият и много голям проблем е застаряващото население и големите социални разходи, които ще вкарат държават в хроничен дефицит на средства в най-скоро бъдеще ... никой до сега не е дал ясно решение какво ще се прави по въпроса ...

Германия вече пое разходите за най-неуспешният икономически експеримент в историята на човечеството - интеграцията на източна част от страната ... от тук насетне тя няма свободен ресурс или буфер за бъдещи кризи ...

Редактирано Юли 31, 2011 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Германия нямаше избор, обаче. Няма как да остави ГДР сама. Пък и на Германия проблемът не дойде оттам.

[Galahad]

Защото числеността на ЩАЗИ в процент към населението беше много по-малка отколкото на ДС в България. Функция на това е, че там орязаха доста бъдещето на германските доносници. Това в сравнение с България, която си е в перманентна криза, от която няма излизане. Преди 1944г. иначе България също се е оправяла добре с кризите, при все че е претърпяла 2 нац. катастрофи.

В сравнение с другите държави германците са научени да разчитат на собствените си ресурси, а не на чужди. Испанската империя да речем в даден момент е била най-великата, но са се научили да разчитат на колониите. Това довело до слабо развитие на собствената икономика и виждате каква е ситуацията днес и там. При Гърция се получи подобно, но там вместо да лочат от колониите, смучеха от ЕС, възползвайки се от противостоянието Изток-Запад. Но с края на двата блока кранчето секна и проблемите се появиха. Колониалните държави и САЩ (те нямат колонии, но си прават бананови републики), макар и в по-малка степен разчитат на фактори извън границите им, което пречи на вътрешното развитие на страната.

Редактирано Юли 31, 2011 от Galahad

[Alexander_Nevski]

Защото числеността на ЩАЗИ в процент към населението беше много по-малка отколкото на ДС в България. Функция на това е, че там орязаха доста бъдещето на германските доносници. Това в сравнение с България, която си е в перманентна криза, от която няма излизане. Преди 1944г. иначе България също се е оправяла добре с кризите, при все че е претърпяла 2 нац. катастрофи.

В сравнение с другите държави германците са научени да разчитат на собствените си ресурси, а не на чужди. Испанската империя да речем в даден момент е била най-великата, но са се научили да разчитат на колониите. Това довело до слабо развитие на собствената икономика и виждате каква е ситуацията днес и там. При Гърция се получи подобно, но там вместо да лочат от колониите, смучеха от ЕС, възползвайки се от противостоянието Изток-Запад. Но с края на двата блока кранчето секна и проблемите се появиха. Колониалните държави и САЩ (те нямат колонии, но си прават бананови републики), макар и в по-малка степен разчитат на фактори извън границите им, което пречи на вътрешното развитие на страната.

източна германия изобщо, ама изобщо не се е оправила, градовете там са с безработица от по 25-30% а на много места имотите са значително по-евтини от варна или софия ... който е могъл е избягал на запад ... много от тия дето са останали проявяват съмнения за успешността на обединението, а доста си спомнят с носталгия за времето преди 1989г. когато е имало работа и сигурност ...

предполагам това се дължи на по-малката относителна численост на ЩАЗИ и това, че германците са свикнали да разчитат на собствените си ресурси ... майтап ...

[КГ125]

Да, нали? Носталгия по трабантите.... Има, има. Хората обичат да ходят на изложения с тях.

Ами как няма да има проблеми на Изток. Комунизма отдето мине, проблемите остават задълго. Само че ако 20% нямат работа, останалите имат И то немска работа.

Не ги жали чак толкова, ГДР е история. Може да имаш носталгия по нея колкото искаш.

[Alexander_Nevski]

Да, нали? Носталгия по трабантите.... Има, има. Хората обичат да ходят на изложения с тях.

Ами как няма да има проблеми на Изток. Комунизма отдето мине, проблемите остават задълго. Само че ако 20% нямат работа, останалите имат И то немска работа.

Не ги жали чак толкова, ГДР е история. Може да имаш носталгия по нея колкото искаш.

абсолютно ми е все тая как ще се оправят германците, аз си имам впечатления че изтокът си остана последна дупка на кавала и хората са недоволни и западняците за това, че са платили за едно неуспешно начинание и източните германци за това, че не са оправдани очакванията им ...

[Miroslav T]

Германците са много културни, затова се справят с кризата. Сравнете ги с невъзпитаните американци, които непрекъснато говорят цинизми, бият се и се подиграват с властите (справка в който и да е американски филм). Ето защо САЩ затъват, а Германия изплуват в тази криза! Култура си требе и туй то!

* Това го казвам, за да потърся мнението на нашия културен експерт, научния работник и анти-демагога, който успя да затапи всяко едно мое изречение, а дори и някои отделни думи, в една друга тема...

По-сериозното ми мнение по темата е, че в условията на свито потребление, каквото имаме при кризата, се търсят стоките, които предлагат най-доброто съотношение цена-качество. Германските стоки, въпреки че са по-скъпи от останалите, се славят със своето качество в световен мащаб и това им помага в момента да изместват своите конкуренти от пазара. Ползата от кризата, както често се казва, е, че помага да се отсее плявата в икономиката. Силните и можещите предприятия оцеляват, слабите и неспособни се реформират или изчезват. Германската икономика расте, а гръцката се свива и ще трябва да се реформира, защото опцията за изчезване в случая е невъзможна. По подобен начин и китайските стоки пробиват в пазара по време на криза - качеството им може и да не е голямо, но цената, на която се предлагат, ги прави достатъчно желани.

Изобщо това, че някоя държава или предприятие се справя добре по време на криза, доказва нейната/неговата икономическа ефективност. В тази връзка, новината за повишеният износ на България, е много добра След като кризата отмине, потреблението може да се преориентира и да облагодетелства и други видове стоки (т.е. производители), но засега потребителите обмислят добре всяка своя покупка, опитват се да бъдат по-информирани за стоките, преценяват внимателно своето финансово състояние и затова факторът цена-качество е решаващ.

[Alexander_Nevski]

в реалният живот (не по филмите) англичаните и американците казват sorry и excuse me на всяка крачка, постоянно си придържат вратите (дори и низшите класи имат такива навици) ... германците изглеждат по-груби в това отношение ... и езикът и културата им са такива ... германците са по harsh и си падат повече по правилата ... англосферата е по-soft и по-flexible ...

всъщност и двата бизнес/културни модела си имат своите предимства и своите недостатъци ...

това за което съм съгласен е че немският модел се оказа доста ефективен ... поне до момента ... бъдещето ще покаже колко ще е ефективен по-натам ... аз лично имам някои сериозни съмнения, че системата вече е проядена от проблеми ...

[Михов]

Основният проблем на Германия е демографския. Нямат раждаемост.

Немците в Германия намаляват, а чужденците растат, което ще прави Германия да изглежда все по-малко като Германия. С всичките минуси от това.

[Михов]

Естествено, че фармацевтиката, автомобилостроенето и химията стигат да крепят "най-голямата европейска икономика". Всъщност не автомобилостроенето, а абсолютно всички отрасли на машиностроенето. Това са високотехнологични отрасли с висока добавена стойност от който се печели много. А трябва да добавим и много добре развит третичен сектор (добре развит, но не хипертрофирал като в някои други страни).

Никоя развита страна вече не произвежда тениски или пластмасови камиончета. Поне аз не се сещам от първите двайсет по БВП на човек от населението.

Всъщност картофите може и да са полски, марулите - турски, обаче Германия има страшно добре развита хранително-вкусова промишленост. А това е сектор, който е много по-рентабилен от селското стопанство.

[Alexander_Nevski]

германия така се справя с кризата, че втората и по-големина банка официално поиска държавна помощ ... пак ... била набълбукана с токсични активи ... познайте къде са тези активи ... и защо всъщност я 'спасяват гърция' ...

очаквам експортен срви догодина и справянето ще намалее още ...

[КГ125]

Машини ще се търсят винаги.

[Alexander_Nevski]

тази година германия пак ще влезне в рецесия ...

да и е честито ...

[Last roman]

тази година германия пак ще влезне в рецесия ...

да и е честито ...

Невски, радвай се на живота и не им бери грижата за германците. Те са преживявали доста кризи и рецесии и винаги са излизали начело.

Много песимистичен поглед върху нещата имаш. Take it easy.

[КГ125]

тази година германия пак ще влезне в рецесия ...

да и е честито ...

Мхм. Оказва се, че има капиталистическа икономика, която се справя с кризата. "Късно е да спреш, рано е да се прощаваш"

[Aspandiat]

Мхм. Оказва се, че има капиталистическа икономика, която се справя с кризата. "Късно е да спреш, рано е да се прощаваш"

Има, да. За сметка на полуколониалните пазари в Източна и Южна Европа и на турския. Целият истеричен напън на Бойко Борисов да строи магистрали се дължи на това, че немците дадоха по линия на ЕС едни пари България да си оправи пътищата, по които да минават.... немските стоки за Близкия Изток.

[КГ125]

Има, да. За сметка на полуколониалните пазари в Източна и Южна Европа и на турския. Целият истеричен напън на Бойко Борисов да строи магистрали се дължи на това, че немците дадоха по линия на ЕС едни пари България да си оправи пътищата, по които да минават.... немските стоки за Близкия Изток.

Че какво му е лошото да има магистрали. От Германска гледна точка няма лошо

[КГ125]

Не става въпрос за песимизъм и оптимизъм. А за разбиране.

Щото икономиката е странна комбинация между математика и други работи, да го кажем човешки фактор, и добрите икономисти вдяват и от двете.

От второто по-малко и оттам са икономическите беди.

[kramer]

Бе Невски вместо да гледа там ония впиянчени, инфантилни, хомосексуализирани островитяни, седнал на германците да бере гайлето.

Редактирано 4, 2012 от kramer

[Alexander_Nevski]

абсолютно ми е все тая кво им е гайлето на германците ... нито се радвам, нито съм тъжен за тях ...

просто влизат в рецесия и толкоз ...

Редактирано 4, 2012 от Alexander_Nevski