Overview

Американските военни са провели атака срещу плавателен съд, заподозрян в трафик на наркотици, обяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. Това е осмата подобна атака и за първи път удар е проведена в Източния Тихи океан. Ударът е бил извършен във вторник вечерта по заповед на президента Доналд Тръмп и е нанесен в международни води. При удара са загинали двамата души на борда, описани като "нарко-терористи". Общият брой досега на загиналите при осемте атаки, е най-малко 34 души. https://t.me/drmjournal/14453

Според Флота, това не е бил “рибарски кораб” а миниподводница - те умеят да ги различават: https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/sasht-vzriviha-podvodnica-na-narkoplasori

Колумбия, един от най-верните американски съюзници през годините, отзова посланика си в САЩ, след като ден по-рано Тръмп заплаши да наложи нови мита и да спре помощта за Богота. Американският президент също така предупреди в неделя, че ако колумбийският президент Густаво Петро не предприеме мерки за борба с трафика на наркотици в страната, Вашингтон ще го направи сам, „и то не по мил начин“. В понеделник колумбийският министър на вътрешните работи Армандо Бенедети определи тези изказвания като „заплаха за инвазия или военни действия срещу Колумбия“. Колумбия и САЩ имат трудни отношения при Тръмп, като се сблъскват по въпросите за имиграцията, търговията и трафика на наркотици. Но враждата между двете страни достигна нови висоти през уикенда, когато американската армия обяви, че е ударила кораб, за който твърди, че е свързан с лявата радикалната бунтовническа група „Национална освободителна армия“ в Колумбия. Без да предостави доказателства, администрацията на Тръмп заяви, че корабът е бил използван за превоз на наркотици. Петро обвини американските сили, че са убили невинен рибар на борда. https://t.me/drmjournal/14433

Излизат детайли за сделката, предложена от режима на Мадуро на администрацията на Тръмп чрез преговорите между Мадуро и Гренел: - САЩ ще получат достъп до венецуелските находища на природен газ, злато, желязо, боксит и колтан; - Венецуела ще прекъсне финансовите и търговските си връзки с Китай; - Венецуела ще отклони износа на петрол от Китай към САЩ; - Венецуела ще прекрати всички договори с руски, китайски и ирански фирми в енергийния и минния сектор; В замяна: - САЩ ще прекратят всякаква подкрепа за венецуелската опозиция; - САЩ ще позволят на Мадуро да управлява Венецуела; - САЩ ще прекратят военния и дипломатическия натиск срещу режима на Мадуро; Доналд Тръмп отново заплаши венецуелския лидер Николас Мадуро, твърдейки, че автократът е предложил големи отстъпки, за да умилостиви САЩ. Американският президент говори пред репортери в Белия дом по време на среща с украинския президент Володимир Зеленски. Попитан за информациите, че Мадуро е предложил „всичко в страната си, всички природни ресурси“, за да облекчи напрежението, Тръмп потвърди: „Той е предложил всичко, прав сте. Знаете ли защо? Защото не иска да се забърква със Съединените щати.“ Миналата седмица вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че през последните месеци Мадуро е предложил дял от петролните и други минерални богатства на Венецуела, за да тушира нарастващия натиск от страна на САЩ. Има данни също, че правителствени служители от Венецуела са предложили план, според който Мадуро в крайна сметка ще напусне поста си. Вестник „Маями Хералд“ съобщи, че вицепрезидентът Делси Родригес и брат й, който е председател на националното събрание, са предали предложение чрез посредници в Катар да се представят пред Вашингтон като „по-приемлива“ алтернатива. https://t.me/drmjournal/14403

В темата "Икономическо земетресение" пуснах коментар: По данни на Ройтерс Индия е съкратила на половина количеството нефт, което купува от Русия. Но тук искам малко да развия темата и да дам малко по-широки разсъждения. За първи път Ню Делхи започва активно да се снабдява от Южна Америка, като основен нов доставчик е Гвиана, откъдето индийците купуват чрез американската компания Exxon. Тази промяна хвърля светлина върху истинските мотиви зад активните действия на САЩ във Венецуела. Борбата срещу "наркокартелите" на режима на Мадуро изглежда служи и за друга цел - да се гарантира, че венецуелският лидер няма да предприеме опити за анексия на съседна Гвиана, чиито петролни ресурси вече са под фактически американски контрол чрез Exxon. За администрацията на Тръмп ситуацията представлява истинска печалба от ситуацията: от една страна се пречи на Мадуро да завладее стратегически петролни находища в Гвиана, от друга - Вашингтон се представя като борец с наркотрафика, а освен това цялата кампания успешно отвлича общественото внимание от вътрешнополитическите предизвикателства в самите Съединени щати. Класическа win-win-win стратегия от която дори и Европа и Украйна печелят като лишават Русия от възможността да печели пари продавайки петрол на Индия.

Правителственото затваряне в САЩ блокира научни изследвания САЩ влезе в трета седмица на правителствено затваряне, което спря финансирането на проекти за чиста енергия и доведе до уволнението на около 1,300 служители на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), макар 700 от уведомленията бързо да бяха оттеглени. Затворени са музеи и лаборатории, а агенции като Националната научна фондация спряха обработката на заявки за финансирания. "Усещането е като да те удари кола веднага след като едва си оцелял от влакова катастрофа", казва учен от областта на селското стопанство, който предпочита да запази анонимността си. Източник: https://www.nature.com/articles/d41586-025-03365-

Ще дойде моментът когато устата на мрежата от центровете на ИИ се затвори в един Гига ИИ и той реши, че 12 милиарда са много и взриви няколко АЕЦ а на критичните места....

Пол Кругман: Защо не се веселим като през 1999 г.? (Подзаглавие от професор Игор Липсиц: "Рецесията се отлага във връзка с подготовката за крах") Икономическата реалност обича да ви подхвърля изненадващи събития, които не сте предвидили, когато сте правили прогнози. Например, повечето икономисти, включително и аз, очаквахме, че основното икономическо събитие през 2025 г. ще бъдат митата. Защото само за няколко месеца Тръмп премахна 90 години протърговска политика на САЩ, като повиши средното ниво на тарифите до максимума от 1934 г. Както можеше да се очаква, веригите на доставки са нарушени, цените за потребителите растат, а фермерите не могат да продават реколтата си в чужбина. И все пак икономическите последствия от тази саморазрушителна политика бяха компенсирани, а може би дори и надмогнати от развитие, което не е свързано с решенията на правителството: рязък скок в разходите за „изкуствен интелект“. Именно този скок на инвестициите в ИИ – технологичен бум, какъвто не е имало от 90-те години насам – временно поддържа икономиката, компенсирайки щетите от тарифите на Тръмп. Без бума на центровете за данни икономиката вероятно вече би изпаднала в рецесия. Но стотиците милиарди долари, инвестирани в строителството и оборудването на тези центрове, раздвижиха инвестициите, а бързият ръст на борсовите котировки подкрепи потреблението на богатите слоеве от населението, дори когато търсенето от най-бедните и средната класа отслабва. Настоящият бум на изкуствения интелект до голяма степен прилича на технологичния бум от 90-те години: неудържимият ръст на разходите е съпроводен от гръмки изявления, че „всичко ще се промени“. Тази нажежена риторика е сигурен признак за спекулативен балон. Това се потвърждава и от факта, че големите технологични компании харчат за ИИ повече, отколкото печелят, и сега активно натрупват дългове. Но има и ключова разлика. В края на 90-те години цареше почти всеобщ оптимизъм. Икономическият бум по времето на Клинтън породи усещането, че просперитетът е норма, поради което избирателите лесно преминаха към републиканеца Буш. Днес корпорациите отново инвестират колосални средства в технологии, но на фона на безпрецедентен обществен песимизъм. Възниква въпросът: защо виждаме същата хиперактивност, но не изпитваме същата надежда? Защо не се радваме, както през 1999 г.? Достатъчно е да погледнем индекса на потребителските настроения. В края на 90-те години той беше много висок, а днес съответства приблизително на нивото от времето на глобалната финансова криза. През 1999 г. около 60% от американците бяха доволни от посоката на развитие на страната; сега те са два пъти по-малко. Защо гледаме толкова мрачно в бъдещето, дори когато бизнесът залага на мощна и, вероятно, революционна технология? Има три причини. Първо, икономиката на САЩ при Тръмп се чувства по-зле, отколкото показват формалните показатели. Рецесия няма – главно благодарение на строителството на центрове за данни, което компенсира удара от тарифите. Безработицата също е ниска, приблизително като през 1999 г. Но пазарът на труда е странно „замръзнал“: работодателите не бързат да наемат, а служителите – да напускат. Това се дължи на несигурността, породена от резки и непоследователни решения на администрацията. Според данни на The Conference Board, през април 1999 г. 47,4% от анкетираните са заявили, че търсенето на работа е лесно, а само 12,5% – че е трудно. През август 2025 г. съответно 26,9% и 19,1%. Няма масови съкращения, но страхът да загубиш работата си и да не намериш нова е силен. Второ, в края на 90-те години интернет предизвикваше ентусиазъм, а не тревога. Хората виждаха нови възможности, а не заплахи за работните си места или обществото. Тогава малцина осъзнаваха колко вреда ще нанесат по-късно социалните мрежи. С ИИ ситуацията е обратна: трудно е да се намери човек, който да не се тревожи за бъдещето. Широко разпространени са опасенията, че ИИ ще унищожи цели професии и ще доведе до масово безработица. Първият риск е реален – историята на технологичните промени говори сама за себе си. Масовата безработица се предсказва от 1930-те години, но така и не настъпи. Въпреки това тревогата е налице тук и сега. Трето, политическата обстановка оказва силно влияние върху възприемането на икономиката. Мнозина виждат случващото се като опасен автократичен опит за завземане на властта. При това привържениците на Тръмп едновременно заявяват, че „това е най-добрата икономическа ситуация в историята на страната“ и че градовете се превръщат в зони на анархия. Тези две нарративи не се съчетават добре с оптимизма. Моята прогноза: настоящият технологичен бум ще завърши с болезнен спад, както през 90-те години. Тръмп уверява, че икономиката е „страхотна“, а обкръжението му обещава, че „през следващата година ще стане още по-добре“. Но като се има предвид колко зле хората оценяват положението дори в условия на временен бум, аз не бих заложил на техния оптимизъм.

Красен Станчев, икономист, в интервю за Deutsche Welle “Тази година едно широко парламентарно мнозинство смени поне 250 души на висши длъжности в държавата - от Конституционния съд и БНБ през НОИ, НЗОК и ББР до агенции и комисийки за контролиране на каквото ти хрумне, и се свърши с омбудсмана и шефа на НСИ. Такава промяна в страната не е имало вероятно след периода 1944-1947 година.“ https://www.dw.com/bg/kak-edno-malcinstvo-doi-blgaria-krasen-stancev-pred-dv/a-74155518

От Александър Стоянов: По-малко от година след идването си на власт, Донал Тръмп успя да докара САЩ до “стопиране” на административните процеси. Какво означава това: Когато се каже, че правителството на Съединените щати е „спряло работа“ или е в т.нар. shutdown, това означава, че федералната администрация няма правно основание да изразходва средства за поддържане на нормалните си дейности. Причината е, че Конгресът – законодателният орган, който се състои от Камарата на представителите и Сената – не е успял да приеме необходимите закони за финансиране на държавата. Без тези закони, известни като бюджети или временни разходни актове, огромна част от федералните агенции трябва да прекратят дейността си, а стотици хиляди държавни служители се изпращат в принудителен неплатен отпуск. В случая, който наблюдаваме сега, проблемът се корени основно в Камарата на представителите. Там често се сблъскват различни политически групи и фракции, особено когато мнозинството е крехко и вътрешните противоречия са силни. За да бъде приет бюджетът или временно финансиране, е необходимо компромисно решение, което да удовлетвори и двете партии – републиканци и демократи – или поне достатъчен брой представители от двете страни. Когато такъв компромис не се постигне, правителството буквално остава „без пари“, за да функционира нормално. Последиците от едно такова спиране на работата са многопластови. Първо, засягат се милиони граждани, които зависят от различни услуги – от обработка на документи и паспорти, до финансиране на програми за здраве, образование и социална помощ. В някои случаи жизненоважни служби като армията, полицията на границата и контрола по сигурността на летищата продължават да работят, но често служителите им не получават навреме заплати. Това създава несигурност и силно напрежение в обществото. Второ, икономическите последици могат да бъдат сериозни. Всяко продължително спиране на правителството води до забавяне на обществени поръчки, до отлагане на проекти и до забавяне на плащания към доставчици. Това влияе негативно върху бизнеса и може да отслаби доверието на инвеститорите. В допълнение, международните пазари също следят внимателно такива събития, защото САЩ са ключова икономическа сила. Трето, политическият ефект също е значителен. Когато избирателите виждат, че техните представители не могат да се споразумеят дори по въпрос, толкова основен като финансирането на държавата, доверието към институциите намалява. Това задълбочава разделението между партиите и допринася за усещането, че системата е блокирана. Важно е да се подчертае, че „shutdown“ не означава пълен колапс на държавата. Основни функции като национална сигурност, правосъдие и здравеопазване в спешни случаи продължават да работят. Но милиони хора усещат ефекта в ежедневието си – например при забавяне на изплащане на помощи, затваряне на музеи и национални паркове или липса на достъп до определени услуги. В обобщение, спирането на работата на правителството на САЩ е резултат от политическа криза и невъзможност за компромис в Камарата на представителите. То е символ на дълбоките разделения в американската политика и носи реални последствия както за гражданите, така и за икономиката. Кризата не е безпрецедентна и ще бъде преодоляна. Важното обаче е, че идва на фона на нарастващо напрежение вътре в САЩ, ден след като Тръмп подчерта нуждата армията да служи като средство за налагане на политически контрол вътре в държавата. Републиканците несъмнено ще хвърлят цялата вина върху опозицията и ще се опитат да представят демократите като демагози и предатели, готови да жертват сигурността на Щатите в замяна на тесните си партийни интереси. Истината е, че немалка част от вътрешните политики на Тръмп поставя под съмнение управленческата логика на екипа му, а ако мерките бъдат прокарани, дългосрочните последици могат да се окажат тежки за САЩ.

"Протеста като инструмент за сваляне на правителството е в миналото" Това каза от трибуната на народното събрание миналата седмица Йордан Цонев от Ново начало, преди ДПС. По този повод ви пускам вчерашният разговор между Асен Генов и Манол Глишев:

Това е най-важното. Генерал Патън: Победихме погрешния враг! „Само ми наредете и аз ще изхвърля руснаците зад Висла…“ „Трудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме факта за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия - затова те мислят по друг начин. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм длъжен да кажа, че нямам особено желание да ги разбирам, освен ако не приемете за разбиране това - колко олово и желязо са необходими за тяхното изтребване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не уважават човешкият живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици…“ “Чудя се какво ли ще говори днес за нас светът, когато знае, че за първи път от векове ние проправихме пътя към Централна и Западна Европа за силите на Чингис хан. Чудя се как ли ще се чувстват сега, когато знаят, че в днешно време няма да има мир и че американците, някои от тях все още неродени, ще се наложи утре - или след десет, петнайсет или двайсет години - да се бият срещу руснаците. Победихме един агресор срещу човечеството и установихме втори, този път много по-лош, по-зъл и по-отдаден от първия.“ Който не се учи от миналите грешки, заслужава да ги повтаря.... Цивилният Skubi

Тази хитрост на Путин не може да бъде повод за укор към него. Политиката е надлъгване,в крайна сметка. Дори и между съюзници и приятели. Само отбелязвам. Ето това е най-важното...

Путин ще се предаде в играта на ядрен покер, казва преговарящият за Украйна на Тръмп (The Telegraph, 19 септември 2025 г.) Възстановяването на приятелски отношения между Русия и САЩ е невъзможно, докато Владимир Путин е жив и тласка страната си към съюз с други диктатури. Но засега Вашингтон няма ясен план как да противодейства на формирането на този съюз. Това заяви в интервю за The Telegraph специалният пратеник на президента на САЩ по въпросите на Украйна Кийт Келог. Още цитати от генерал Кит Келлог в интервюто за The Telegraph: „Тръмп е ядосан. Той мислеше, че личните му отношения с Путин ще дадат резултат. Вместо това Путин го водеше за носа. При закрити врати президентът Тръмп е много по-зъл, отколкото пред публиката“ „Путин е агент на КГБ. Той никога не е преставал да бъде такъв. Той се преструва, че не говори английски, макар че всъщност говори. И ние вече неведнъж сме го хващали в това.“ „Путин е манипулатор. Може да му се противопостави само със сила, власт и още веднъж със сила.“ „Путин иска да възстанови Руската империя. Дайте му пръст и той ще вземе цялата ръка.“ „През 1938 г. Хитлер каза, че му трябват само Судетите. После Рейнската област, после Полша, и ние се забъркахме във Втората световна война. Историята не се повтаря, но определено се римува. Именно това се случва тук, в Украйна. Трябва да спрем Путин сега.“ „Наказанието за Путин трябва да бъде определено от Хага. Вярвам в справедливото съдебно разглеждане. Но, честно казано, не очаквам да се стигне дотам. Разочароващо е, че много страни оставят Путин да се измъкне.“ „Когато севернокорейците казаха на Тръмп, че са ядрена сила, той отговори: „Аз също. И аз имам червен бутон. Той е по-голям от вашия и работи по-добре“. Путин е реалист. И ако повишите залозите, той ще се предаде“ – за това защо трябва да се противопоставяме на агресивните изявления на Путин, а не да ги избягваме „Това трябва да се случи след оттеглянето на Путин. Докато Русия не се върне в лигата на добрите нации, тя остава изгнаник“ – за възможното подобряване на отношенията между САЩ и Русия „Тръмп бързо разбра, че да се сложи край на войната в Украйна е по-трудно, отколкото се очакваше. Украинците са готови за сделка, а Путин – не“ „Путин е подведен. Той мисли, че печели тази война, но това не е така. Тръмп просто му дава свобода на действие и време да седне на масата за преговори, но картите все още са в нашите ръце“ „Тръмп не търгува с украинска земя. Никой друг освен Украйна няма право да решава това. Но нека бъдем реалисти: Донецк е окупиран на 65%. Луганск – на 98%. Трябва да приемем реалността. Де факто не означава де юре.“ „Без прекратяване на огъня е много трудно да се постигне мир. Проблемът е, че Путин мисли, че печели, затова засега не се съгласява на мир.“ „Тръмп предпочита първо мирни преговори. Аз бих предпочел първо да се прекрати стрелбата, защото веднага щом тя спре, ще бъде трудно да се възобнови.“ „Това е шокиращо. Русия не се интересува от човешките животи. Обществото също. Това е ужасно. Това е страна, която е загубила 68 000 души в Сталинград и не е мигнала с око.“ „Европейските лидери сега виждат в Русия екзистенциална заплаха, докато преди бяха зависими от нейния газ. Страните от НАТО харчат повече за отбрана.“ „Не мисля, че Америка ще изтегли напълно войските си, но е по-добре Европа да стои твърдо на краката си. В момента Европа е практически самодостатъчна в подкрепата на военните усилия на Украйна благодарение на сплотеността, която не сме виждали преди.“ „Това е борба на доброто със злото. Путин е злото. Ако Украйна се окаже силна, ще мога да бъда спокоен, знаейки, че съм се борил за праведното дело.“

Не се заблуждавай от манипулаторите. Все още е белег за знания, и се уважава в цял свят. И само неспособните да я достигнат привърженици на МАГА ритат срещу нея и си търсят оправдания. То "Тъмно просвещение" ли не беше, такива чудеса

Куролацията се промени и харвардската диплома вече не е белег за интелигентност, а за идеологическа обремененост.

Така де, републиканците не само са с по-лошо висше образование, а ги няма никакви и по бройка. А да са толкова нещастни, че да са по-глупави от "малцинствата", не ми се вярва. Или е така?

Сравнението би било уместно, ако днешното висше образование в САЩ бе същото като през 1973-а, но то не е. Малцинствените квоти промениха структурата на висшистите, а малцинствата са предимно електорат на Демократическата партия. Отделно качеството на висшето образование пада и да си "харвардски възпитаник" днес не е същото като преди 50 години. Куролацията се промени, така да се каже

Разликата при висшето образование се превръща в пропаст в САЩ (основната статия е ТУК) (и разликата в конгреса, "On the Decline of Elite-Educated Republicans in Congress") През последните години в САЩ се забелязва така наречената „образователна пропаст“: американците с висше образование все по-често гласуват за демократите, а избирателите без висше образование (особено белите) – за републиканците. През 2024 г. сред избирателите на Камала Харис 48% са имали висше образование, а 51% – не. Сред гласувалите за Тръмп 67% не са имали висше образование и само 33% са завършили университет. Според скорошно проучване „образователната пропаст” е достигнала и Конгреса. През 1973 г. 55% от сенаторите републиканци са били възпитаници на 20-те най-добри университета в страната. До 2021 г. техният дял е спаднал до 34%, а до 2025 г. – до 26%. За сравнение, делът на демократите, завършили елитни университети, за този период е нараснал от 46% на 52%. Още по-забележима е разликата в Камарата на представителите. От 1973 до 2021 г. делът на републиканците с дипломи от елитни университети е спаднал от 40% на 15%, а на демократите – е нараснал от 31% на 38%. В началото на 70-те години 9% от демократите и 10% от републиканците, избрани в Камарата на представителите, са имали диплома от престижния Харвардски университет. Към 2021 г. 15% от демократите и 3% от републиканците са били възпитаници на Харвард. През 70-те и 80-те години на миналия век над 10% от сенаторите републиканци са били възпитаници на Йейлския университет, а от 2003 до 2021 г. – нито един (единственият е вицепрезидентът Джей Ди Ванс през 2022 г.). Изследователите смятат, че общото ниво на образование на законодателите през 70-те и 80-те години е допринесло за по-голямо сътрудничество и взаимно разбиране между партиите, а настоящите различия в образователния им произход още повече засилват партийната поляризация. И няколко графики, илюстриращи статистиките: Сенатори - випускници на Йейл: . Камарата на представителите, випускници на Харвард:

Главният прокурор Пам Бонди затвърди поемането на контрола над правоприлагащите органи в столицата Вашингтон от администрацията на Тръмп, като прехвърли правомощията за вземане на решения от полицейския шеф на града на шефа на Агенцията за борба с наркотиците (DEA). В интервю за Fox News Бонди представи предварително заповед на Министерството на правосъдието, с която шефът на DEA Тери Коул е назначен за извънреден полицейски комисар на Столичната полиция, дни след като Тръмп нареди на федералното правителство да поеме контрола над местната полиция и разположи Националната гвардия. Кметът на града, Мюриъл Баузър, отхвърли заповедта на Бонди, а главният прокурор на окръг Колумбия заяви, че тя е „незаконна“ и не се основава на никакъв закон. Мярката беше предприета часове след като шефката на полицията в окръг Колумбия Памела Смит издаде заповед, позволяваща на полицаите, които спират автомобили, да уведомяват агентите на ICE за нелегални имигранти, които срещат, съобщи NBC Washington. Новата политика ще позволи имигранти, които не са били задържани или обвинени в престъпление, да бъдат докладвани на ICE за евентуално арестуване и депортиране. Тръмп нарече заповедта „голяма крачка“ и предложи инициативата да бъде „приложена в цялата страна“. Междувременно лагер на бездомни близо до Кенеди Център, чийто председател вече е Тръмп, беше разчистен от общински работници, които изхвърлиха вещите на хората в камиони за боклук. https://t.me/drmjournal/13686

Свежо проучване на Pew Research: 60% от анкетираните казват, че не одобряват работата на Доналд Тръмп, а само 38% я одобряват: 1. Рейтингът на Тръмп е негативен сред всички демографски групи, с изключение на републиканците. Сред белите 52% не одобряват работата му, сред американците от азиатски произход - 66%, латиноамериканците - 70%, афроамериканците - 83%. Възрастните американци са по-положително настроени към дейността на Тръмп - 44% сред тези, които са на възраст над 50 години, и 33% - под 50 години; 2. Дори сред тези, които са гласували за Тръмп през 2024 г., рейтингът му от февруари е спаднал от 95% на 85%. А сред избирателите му на възраст 18-34 години рейтингът е спаднал от 92% на 69%; 3. Намалял е делът на тези, които смятат, че Тръмп изпълнява обещанията си (от 51% на 43%), грижи се за обикновените хора (от 43% на 37%), е добър ролеви модел (от 34% на 29%) и е силен в мисленето (от 58% на 48%); 4. Сред американците 29% подкрепят всички или повечето от позициите на Тръмп (35% през февруари). Делът на републиканците с такива възгледи е спаднал от 67% на 58%; 5. 53% смятат, че при Тръмп федералното правителство е започнало да работи по-зле, а 27% - по-добре (през февруари съотношението беше 42% към 41%); 6. Повечето от анкетираните не вярват на Тръмп по нито един от 12-те пункта, сред които вземането на добри решения в областта на търговията, миграцията, икономиката, външната политика, здравеопазването и използването на въоръжените сили.

Част от вчерашният поток на съзнанието на Доналд Тръмп: Тръмп, Fox News Radio, Брайън Килмид: „Ще има размяна на територии, граници... Насам и натам.“ „Не съм сигурен, че ще има прекратяване на огъня.“ „Трябва да имаме втора среща, но дори не искам да намеквам, че ще имаме втора среща.“ „Аз няма да водя преговори за сделката, те ще водят преговори за сделката.“ „Би било добре да проведем съвместна пресконференция с Путин.“ „25% вероятност тази среща да не постигне успех.“ Пълни цитати: [Как ще разберете дали Путин е готов за прекратяване на огъня и дългосрочно разрешаване на конфликта?] Мисля, че това ще стане ясно в първите няколко минути, но мисля, че вече го знаете, защото той лети за САЩ. Ще разберем, ще разберем това много бързо. Ще се срещнем с него, искам да направя това, което направи Буш – да го погледна в очите, но ще го направя малко по-различно, защото за Буш това не сработи много добре. Не съм сигурен, че ще успеем да постигнем незабавно прекратяване на огъня, но съм заинтересован от бърза мирна сделка. И в зависимост от това, което ще се случи на срещата, ще се обадя на президента Зеленски, за да го заведа там, където ще се срещнем [за втори път]. Не знам къде ще бъде втората ни среща, но имаме идея за три различни места. Включително възможността да останем в Аляска, защото, знаете, това ще бъде най-лесно. [Така ли казахте на Зеленски, да бъде готов, в случай че постигнете напредък?] Не искам да говоря за втора среща дори с него, не искам дори да намеквам, че ще има втора среща – може би ще има, може би не. Но ще бъде наистина удобно, ако имаме много добра среща, защото тогава ще им дам да преговарят за сделката, аз няма да преговарям за сделката, ще им дам да го направят. Затова, ако срещата мине добре, ще се обадя на Зеленски, а ако не – няма да се обаждам на никого, ще си тръгна за вкъщи, ще се обадя на вас [Fox News] и ще се забавляваме от сутринта. [Каролин Левит каза, че ще имате пресконференция. Ще стоите рамо до рамо, както през 2018 г. в Хелзинки?] Мисля, че тогава имахме прекрасна пресконференция, а фейк новините се опитаха да я съсипят. Беше феноменално. Казват, че Путин ме е прецакал, но това изобщо не е вярно. [Така че ще имате ли пресконференция след срещата?] Ще имам пресконференция, но не знам дали ще бъде съвместна, все още не сме обсъждали това. Мисля, че би било добре да направим съвместна, а след това поотделно. Ами ако срещата не мине добре, ще я проведа сам и ще летя обратно във Вашингтон. Ако срещата не мине добре, просто ще кажа, че войната ще продължи и тези хора ще продължат да се стрелят и убиват един друг, което е ужасно. [Има ли сценарий, при който Доналд Тръмп ще погледне тази среща в Аляска и ще каже: не си струваше, прецаках се?] Да. 25%. Разбира се, аз губя времето си, енергията си, отидох там. И ако нямаме резултат в обозримо бъдеще... Имам предвид не на тази среща, а на следващата. Следващата среща ще бъде много важна, защото там те ще сключат сделка и ще дадат нещо. Там ще има някои промени по отношение на територии, граници и т.н. Втората среща ще бъде много, много важна. Но има 25% шанс тази среща да не бъде успешна. ------- Тръмп. Второ изявление за деня. По-кратко от първото. Ще имаме среща, която е важна за Русия, важна за нас. Важна за нас само защото искаме да спасим много човешки животи. Мисля, че утрешната среща с Путин ще бъде добра, но по-важна ще бъде втората среща с Путин, Зеленски и мен, и може би ще вземем някой от европейските лидери, а може би не. Не знам колко важно ще бъде това. Мисля, че Путин ще сключи мир, мисля, че Зеленски ще сключи мир, да видим дали ще се разбират, ако да – чудесно. [Не мислите ли, че с тази среща насърчавате Путин за нахлуването му в Украйна? Какво послание изпращате на другите агресори?] Не мисля, че това е насърчение. Мисля, че имаме ситуация, която никога не би започнала, тя дори не се обсъждаше. А аз знаех, че това ще се случи, когато напуснах [първия си президентски мандат]! Знаех какво се случва! Всичко, което правехме, беше погрешно. Всичко, което беше направено, е погрешно. Всички са виновни. Путин е виновен. Всички са виновни. Тази война никога не би се случила. [Путин утре ще бъде в позиция на силен?] Ами, той идва в нашата страна. Чух тези фалшиви новини от CNN, които казват, че това е голяма победа за него. Би било нормално да се каже обратното. Мисля, че президентът Путин би искал да сключи сделка, а ако аз не бях президент, той би завзел цяла Украйна. Но аз съм президент. Така че той няма да си играе с мен (mess around with me). [Ще подкрепите ли намаляването на контингента на НАТО в Европа, в страни като Полша, за да се съгласи Русия на мирно споразумение?] Не съм се замислял над този въпрос. По-късно ще помисля за това. [Какво ще бъде победа за САЩ утре, ако не безусловното незабавно прекратяване на огъня?] Утре ще видим. Не знам откъде ви хрумна такъв въпрос, той не е много добър. Всичко, което искам утре, е да подготвя масата за следващата среща, която трябва да се състои скоро, бих искал това. Ще бъде много интересно. Ще видим кой на какво държи. След пет минути ще разберем дали ще имаме добра среща. И ако е лоша среща, тя ще приключи много бързо. А ако е добра – ще приключи с мир в най-скоро време. Това е войната на Байдън.

За причините за растежа на американския популизъм и тръмпизъм. от мрежата, 27 юли 2025 Някои западни политолози свързват идването на Тръмп на власт с краха на самата концепция за „американската мечта“, чийто основен постулат беше приблизително следният: — Всеки честен труд е почетен и трябва да осигурява достоен живот (собствен дом, кола, възможност да отглеждаш деца и да спестяваш за пенсия). — Твоят успех или неуспех зависят преди всичко от теб, от твоите усилия, а не от твоето произход. — Утре ще бъде по-добре от днес, а Америка е страна с неограничени възможности. И ето, за милиони американци, особено за бялата работническа класа в регионите, които наричат „Ръждив пояс“ ("Rust Belt"), мечтата започна да се руши пред очите им. Заводите и фабриките, които десетилетия наред осигуряваха стабилна, добре платена работа без необходимост от висше образование, бяха затворени или преместени в Мексико, Китай и други страни в търсене на евтина работна ръка. През последните 40 години производителността на труда в САЩ нарастваше, но заплатите на средния работник практически не се променяха (с корекция за инфлацията). Цялото увеличение на богатството отиде при най-висшите – топ мениджърите и акционерите. Икономическите проучвания показват, че вероятността едно дете да печели повече от родителите си в САЩ е спаднала драстично. „Социалните асансьори” се счупиха. За да поддържат стандарта на живот на средната класа, хората бяха принудени да се затъват в огромни дългове – ипотечни, образователни, потребителски. И започна криза на идентичността: мъжете, които бяха свикнали да се гордеят с това, че могат да издържат семейството си, работейки в завода, загубиха не просто работата си. Те загубиха достойнството, уважението и социалната си роля. В резултат на това цели региони и поколения хора се почувстваха изоставени и забравени. Те направиха всичко „правилно“: работиха усърдно, бяха патриоти, но обещаната награда (американската мечта) така и не дойде. Малко статистика: Висшето образование престана да бъде социален асансьор и се превърна във финансова капан. Общият обем на студентския дълг в САЩ надхвърля 1,75 трилиона долара. Това е повече от дълговете по кредитни карти и автокредити, взети заедно. Средният дълг на един възпитаник е около 30 000 долара. А за тези, които са се специализирали в медицина или право: 150 000 – 200 000 долара. При това, за разлика от други видове дългове, студентският дълг в САЩ е почти невъзможно да се отпише чрез процедура по несъстоятелност. Той ще тежи на човека цял живот. САЩ е единствената развита страна в света без универсална система на здравеопазване. Медицината не е право, а стока. Американците харчат за здравеопазване около 18% от БВП – почти два пъти повече от средното за развитите страни (Германия, Франция). При това очакваната продължителност на живота в САЩ е по-ниска, а детската смъртност – по-висока, отколкото в повечето от тези страни. Системата е неефективна. Цената на годишната медицинска застраховка за едно семейство може да надвиши 22 000 долара. Много работодатели покриват част от нея, но делът на работника все пак е огромен. Около 28 милиона американци (повече от 8%) изобщо нямат медицинска застраховка. Медицинските сметки са причина за повече от 60% от всички лични фалити в страната. САЩ са световен лидер по брой на затворниците. В американските затвори се намират около 2 милиона души. Това е почти 25% от всички затворници в света, при това населението на САЩ съставлява по-малко от 5% от световното. Броят на затворниците на 100 000 души население в САЩ е приблизително 5-10 пъти по-висок, отколкото в страните от Западна Европа. Американската мечта обещаваше растеж за всички, но през последните 40 години почти целият прираст на богатството отиде при свръхбогатите. През 1965 г. главният изпълнителен директор на голяма компания печелеше средно 20 пъти повече от обикновения си работник. Днес – 350-400 пъти повече. Най-богатият 1% от американците притежава около 32% от цялото национално богатство. Най-бедните 50% от населението притежават едва 2,5%. Джеф Безос, Илон Мъск и Бил Гейтс тримата притежават повече богатство, отколкото 160 милиона от най-бедните американци. Пътища, мостове, летища, водопроводи, електропреносни мрежи, които са били построени в средата на XX век, се износват и разрушават. Американското общество на инженерите-строители редовно дава на инфраструктурата на САЩ обща оценка „D+“ (т.е. „двойка с плюс“). Според техните оценки, за да се приведе инфраструктурата в ред, са необходими инвестиции в размер на над 4,5 трилиона долара. Това е пряк резултат от дългогодишното недофинансиране. Двата лагера – демократите и републиканците – са престанали да се възприемат като опоненти и са започнали да виждат един в друг врагове на нацията. Компромисът стана невъзможен. Според данни на Pew Research Center, около 60-70% от републиканците и демократите считат привържениците на другата партия за „аморални“ и „нечестни“. … И в такава ситуация популизмът от типа на Тръмп дава на хората просто обяснение за техните беди и надежда за завръщането на „старите добри времена“. Вместо сложен анализ и системни решения популизмът предлага прости и разбираеми врагове: „Те“ (външни врагове): Китай и Мексико, които „откраднаха нашите работни места“. Имигрантите, които отнемат работата, ядат котки и носят престъпност. „Те“ (вътрешни врагове): корумпираните елити във Вашингтон, „либералните интелектуалци“ по крайбрежията, които ги гледат с пренебрежение, и Уолстрийт, който се е обогатил за тяхна сметка. Тръмп най-много прилича на Жириновски. Той говори на езика на реднеците, прост и прям, за разлика от „умния“ език на елитите. Той възхвалява „забравения човек“, работника, фермера, миньора. Той превръща икономическите им обиди в културна гордост. „Наричат ви необразовани селяни, а вие сте истински патриоти, солта на американската земя“. Той обещава Златен век. Тръмп намира особена подкрепа сред религиозните американци. За много вярващи (особено евангелските християни) разрушаването на американската мечта беше не само икономическа, но и морална криза. Те видяха, че традиционните ценности, на които, както вярваха, се крепеше Америка – труд, семейство, вяра – престанаха да се възнаграждават. Напротив, пред очите им настъпваше нова, „либерална“ култура, която те считаха за греховна и чужда. Тръмп стана за тях човекът, който обещава не само да върне работните места, но и да възстанови „моралния ред“, да върне страната към нейните „християнски корени“. Ще добавя, че именно с тази примамка Путин лови Тръмп – ние сме от една кръв, ние сме за традиционните ценности, ние сме против този „разврат“, ние спасяваме цивилизацията. Растежът на популизма не е резултат от това, че милиони хора изведнъж са „оглупяли“ или „са станали расисти“. Това е пряк симптом на дълбока болест на обществото. Когато икономическата система престане да изпълнява своя основен социален договор – да възнаграждава тежкия труд и да дава надежда за по-добро бъдеще – хората губят вярата си в тази система и започват да търсят спасител, който да им предложи просто обяснение, да им върне чувството за достойнство и да им обещае да възстанови изгубения рай. Популизмът е вик на отчаяние на онези, от които са отнели американската мечта. Дмитрий Чернишев https://graph.org/O-prichinah-rosta-amerikanskogo-populizma-i-trampizma-07-27

Тезиси от интервюто на Марк Рубио (от Брайън Килмид, Fox News. Рубио за Медведев: [Тръмп отговори на изказванията на Медведев, вие го вземате на сериозно?] Не можеш да игнорираш всичко, което някой казва. Винаги се питаш дали това е съгласувано, но той всъщност не е важен играч в руската политика. Той не взема решения, не е присъствал на срещите или дискусиите, които са се провеждали при нас. Но все още има роля в правителството. Думите му имат влияние в смисъл, че той е провокатор. Не съм сигурен, че това е официалната позиция на Русия, но той определено е човек, който заема длъжност и в същото време говори провокативни неща. Но това е ок, не мисля, че той е фактор в една или друга степен. [Смятате ли, че Русия се поставя в положение да се противопостави на Америка във военно отношение?] Това е нещо невъобразимо. Имам предвид, че война между САЩ и Русия не е нещо, което някога ще видим. Това са двата най-големи ядрени арсенала в света. Опасността ще бъде твърде голяма. От конвенционална гледна точка не мисля, че Русия би могла да се съревновава със САЩ и, честно казано, с много европейски страни. Мисля, че Русия ще има трудности с това. Тя има трудности с Украйна, която в момента е най-голямата армия в Европа, въпреки че преди нахлуването това не беше така. Тъй като Русия не е много добра в конвенционалното въоръжение, те практически нямат друг избор, освен да разчитат на неща като тактическо ядрено оръжие на бойното поле – нещо като ескалация, за да се деескалира. Но не си струва да се мисли за това, тъй като това не е нещо допустимо или осъществимо за никоя от страните. Други тези: В началото на седмицата имахме дискусия – не с Путин, а с високопоставени хора от обкръжението на Путин – имахме надежди за някакво разбирателство, което да доведе до мир, но не видяхме никакъв напредък. В даден момент президентът [Тръмп] ще трябва да вземе решение до каква степен да се включи в преговорите за прекратяване на огъня, в които една от двете страни не е заинтересована. Бихме искали да избегнем това [затягане на санкциите], за да спре огънят и да започнат преговори, но не виждаме искренен интерес от руска страна.

Усилията на американския президент Доналд Тръмп да блокира възобновяемата енергия излагат американските потребители на по-голям риск от последиците от санкциите върху руските изкопаеми горива, заяви пред Semafor бившият заместник-министър на финансите в администрацията на Джо Байдън. Уоли Адеймо предупреди, че отмяната на данъчните облекчения за чиста енергия, заложени в закона „One Big Beautiful Bill Act“ на Тръмп – облекчения, които Адеймо помогна да бъдат изготвени – не само ще повиши цените на електроенергията в САЩ, но и ще подкопае жизненоважен нов инструмент за национална сигурност, като остави американските потребители по-уязвими към колебанията на световния пазар на петрол, свързани със санкциите. Адеймо, който беше ключов архитект на санкциите срещу Русия в администрацията на Байдън, заяви, че Тръмп трябва да действа бързо, за да се възползва от относително ниските цени на петрола на световните пазари и да засили икономическия натиск върху Китай за подкрепата му за войната на Москва в Украйна. В ретроспекция, според него, администрацията на Байдън трябваше да действа по-бързо, за да наложи таван на цените на руския петрол след пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., което „щяло да лиши Русия от приходи много по-бързо“. Тръмп заяви миналата седмица, че ще даде на Русия 50 дни да посредничи за прекратяване на огъня и че ще наложи 100% мита върху купувачите на руски суров петрол – включително и на основния клиент Китай – ако не бъде постигнато споразумение. Вторичните санкции са правилният следващ ход, заяви Адеймо. „Когато световното предлагане на суров петрол надвишава търсенето, това ни дава много по-голяма свобода да предприемем действия за ограничаване на Русия“, каза той. „САЩ и Европа трябва да дадат ясно да се разбере на Китай, че имат избор да осигуряват приходи на Русия или да продължат да имат достъп до нашите пазари. В интерес на Китай е тази война да приключи по устойчив и справедлив начин.“ https://t.me/drmjournal/13473