Норманите в Италия

[Drake]

Статията е компилация от произведения на Дж.Дж.Норуич, Д.Ч.Дъглас и др.

Първото норманско владение в Италия

В началото на XI век Южна Италия била раздробена между лангобардските княжества на Салерно, Беневенто, Капуа, дукство Неапол, градовете-държави Гаета и Амалфи, и ромейския катепанат Италия. На тази сравнително неголяма територия се сблъскали интересите на три империи, две форми на християнското вероизповедание и исляма, а освен това била подложена и на непрестанни пиратски рейдове от “сарацини” имащи бази на владяната по това време от араби Сицилия. Всичко това, както и липсата на значителна военна сила, направили страната много привлекателна за авантюристи, изгнанници и откровени престъпници от пренаселеното дукство Нормандия.

През 1016 г. група нормански поклонници в Монте Гаргано (пещера-светилище на Архангел Михаил), били посрещнати от някой си Мелус от Бари. Лангобардският благородник (ръководител на неуспешно въстание от 1009-1011 г.) ги убеждавал, че с помощта на опитни нормански воини, бунтовниците от Апулия лесно можели да изгонят ромеите от Южна Италия, а при това „съюзниците” щели да бъдат подобаващо възнаградени. Поканата получила възсторжен отзив в Нормандия. През лятото на следващата 1017 г. първият отряд от около 250 нормани съставен от младши синове на рицари и дребни земевладелци, професионални наемници, бегълци от правосъдието и всякаква паплач, преминал река Гариляно на път за Капуа и се обединил с лангобардите на Мелус (Потомците на викингите на Хролф (Роло) „Пешеходеца” и жителите на Нейстрия били много добри кавалеристи, говорели особен френски диалект и се самоопределяли като франки).

Сборната армия се отправила към Апулия. Първото сражение при Аренула завършило без ясен победител, но повдигнало духа въстаниците. В следващите две битки при Чивитате и Вакариция, лангобардско-норманските отряди победили ромейската армия, която била предвождана от катепан Лъв Торникий Контолеон. До края на август 1018 г. Мелус вече контролирал територията между река Форторе на север и град Трани на юг, а мечтата му за независима Апулия изглеждала осъществима. По същото време император Василий II приключил със завоеванието на България и можел да обърне по сериозно внимание на бунта в Апулия. През септември 1018 г. новият катепан на Италия, Василий Бойоанес (Βασίλειος Βοϊωάννης) получил значителни подкрепления, в това число и голям отряд от императорската варяжка гвардия (Според едно любопитно твърдение на доц. Пламен Павлов, катепан Бойоанес е бил българин на ромейска служба на име Василий Боян).

През октомври двете армии се срещнали при Кана. Силите били неравностойни. Ромеите били толкова многобройни, че според думите на Аматус Монтекасински (Amatus Casinensis): „... гърците се роели на полето, като пчели излетели от кошер ...”. Лангобардите се сражавали храбро и упорито, но претърпели пълен разгром.

Малцина се спасили под водачеството на Датус (шурей на Мелус). Самият Мелус успял да избяга в Папската област. По късно бил радушно приет в двора на император Хайнрих II, който през 1020 г. го провъзгласил за дук на Апулия. Без да получи някаква реална помощ освен празна титла, няколко месеца по късно Мелус починал.

Норманите също понесли големи загуби при Кана. Оцелелите от битката (според някои източници, само 10 рицари) се оттеглили в Кампания, където избрали за свой предводител (princeps agminis) Райнулф Дренго (Rainulf Drengot). След като, възстановил загубите с новопристигнали воини от Нормандия, Райнулф предложил услугите на отряда си на Пандулф IV принц на Капуа. Друга група нормани постъпили при неговия зет и съперник – принца на Салерно Гаймар III. Не останали по назад и владетелите на Неапол, Амалфи и Гаета. По това време, катепан Бойоанес издигнал нова крепост - Троя в Апулия, пазеща прохода през Апенините и поставил в нея голям нормански гарнизон. През следващите десетина години продължил един постоянен приток на нормански наемници. Често нормански отряди се сражавали едни срещу други за различни каузи, като тези от страната на победителя, обикновено се застъпвали за победените си сънародници.

След битката при Кана, владетелите на Капуа и Салерно побързали да признаят върховенството на ромейския император. Примерът им, бил последван от настоятеля на манастира Монте Касино. Принц Пандулф дори изпратил като дар ключовете на столицата си в Константинопол. Това определено не се понравило на папа Бенедикт VIII, още по-малко на неговия братовчед - императора на Свещената Римска империя. Немският император Хайнрих II събрал огромна армия (30 000 - 45 000 души) за поход към Италия в началото на 1022 г. За по-лесно управление и снабдяване с продоволствие войската била разделена на три части, ръководени от архиепископа на Кьолн Пилгрим, патриарха на Аквилея Попо и самия император. Корпусът на Пилгрим преминал през западна Италия, Папската област и през март обсадил Капуа.

Жителите на града (а според някои автори, норманският гарнизон) недолюбвали владетеля си и сами отворили вратите на крепоста. Принц Пандулф бил пленен и изпратен в тъмница в Бамберг, а Капуа предаден във владение на графа на Теано. Последвала обсада на Салерно. Поданиците и норманската гвардия на Гаймар се сражавали мъжествено и нямали никакво намерение да се предават. След обсада продъжила повече от месец, било сключено примирие. Като взел достатъчно заложници, архиепископ Пилгрим повел армията си през Беневенто към Троя. Другите два корпуса се обединили в началото на март край Сполето, централна Италия. Без да дочакат архиепископа на Кьолн на 12 април достигнали Троя. Обсадата на ромейската крепост продължила три месеца без особен успех (според Дж. Норуич). В края на юли, тормозената от жега и малария, деморализирана армия на Хайнрих II поела обратния път към Германия.

И ако за двете империи резултатът от конфликта бил равен, то авантюристите от Нормандия определено спечелили. В крепостите по границата с Апулия, както и на застрашеното от сарацини крайбрежие, по заповед на Хайнрих II били наети нормански отряди. През 1024 г. новият немски император Конрад II освободил принц Пандулф. „Вълкът от Абруцо” се завърнал в Италия и поискал помощ от зет си принц Гаймар, от ромейския катепан Бойоанес и разбира се от Райнулф Дренго, за да си върне Капуа. Обсадата продължила 18 месеца и през май 1026 г. градът се предал. На следващата година катепан Бойоанес бил отзован в Константинопол и това положило началото на упадъка на ромейския катепанат Италия. През същата 1027 г. починал принц Гаймар III, а Пандулф Капуански станал васал на император Конрад II. „Вълкът от Абруцо” заедно с норманите на Райнулф нападнал Неапол, който бил владение на ромейски васал - дук Сергиус IV и в началото на 1028 г. го превзел. Това завоевание, както и практическия контрол върху Салерно (управляван от сестра му, като регент), направило Пандулф най-силния владетел в Южна Италия.

Новото съотношение на силите противоречало на интересите на норманите. Райнулф Дренго, като водач на най-голямата и силна група наемници, много скоро осъзнал това. Време било смяна на работодателя. Сключен бил нов контракт, този път с дук Сергиус, а след това проведена успешна съвместна акция. В резултат на което през 1029 г. Сергиус IV възстановил власта си в Неапол. За да закрепи съюза с норманите, дук Сергиус дал сестра си за жена на Райнулф и граничната област Лаворо в зестра. През 1030 г. била построена крепостта Аверса и с това на картата на Италия се появило първото норманско владение. Аверса била с много изгодно разположение - от нея можело да се оказва влияние над Капуа, Неапол и дори Салерно.

Райнулф, за чиито „услуги” имало непрекъснато търсене, прекрасно се възползвал от ситуацията. След четири години (веднага след смъртта на съпругата си) изоставил дука на Неапол и станал васал на Пандулф Капуански, като взел за жена племеницата му. През 1035 г. трима от общо 12-те синове на дребния нормански земевладелец Танкред д'Отвил (човек с неблагорден произход, според Ана Комнина или сеньор на десет рицаря според Аматус Монтекасински), а именно Гийом, Дрого и Онфруа пристигнали в Аверса и постъпили на служба при принца на Капуа под непосредственото командване на Райнулф Дренго. „Вълкът от Абруцо” не се радвал дълго на лоялноста им.

През 1036 г. принц Гаймар IV Салернски нападнал земите на вуйчо си Пандулф и Райнулф Дренго преминал на страната на Салерно с лекота, шлифована от постоянна практика. В началото на 1038 г. в конфликта се намесил и немският император Конрад II. Пандулф Капуански бил разгромен и избягал в Константинопол, където го хвърлили в тъмница. Принц Гаймар се договорил с императора на Свещената римска империя, да утвърди правата на Райнулф над Аверса със съответна титла и едновременно с това, да го направи васал на Салерно. През лятото на 1038 г. Райнулф Дренго получил от император Конрад II копие и знаме, като граф на Аверса...

Редактирано Април 7, 2012 от КГ125
по искане на автора

[glishev]

Чудесна тема, поздравления.

Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия е много интересен политически организъм - едновременно с арабски, византийски и западни влияния.

Ето един превод на анонимната "Кратка норманска хроника" (текстът вероятно е късна компилация, взех го от thelatinlibrary.com).

http://nauka.bg/foru...?showtopic=8842

Иначе и аз мислех да пусна някакъв материал за норманска Сицилия, че вкъщи съм събрал добра литература по темата. Но - върос на свободно време. Завиждам благородно на всеки, който може да седне и да преведе или да състави текст за удоволствие.

Редактирано Април 6, 2012 от glishev

[Drake]

Чудесна тема, поздравления.

Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия е много интересен политически организъм - едновременно с арабски, византийски и западни влияния.

Ето един превод на анонимната "Кратка норманска хроника" (текстът вероятно е късна компилация, взех го от thelatinlibrary.com).

http://nauka.bg/foru...?showtopic=8842

Иначе и аз мислех да пусна някакъв материал за норманска Сицилия, че вкъщи съм събрал добра литература по темата. Но - върос на свободно време. Завиждам благородно на всеки, който може да седне и да преведе или да състави текст за удоволствие.

Благодаря! Бях пропуснал темата ти "Кратка норманска хроника" и ще наваксам. Глишев би ли ми препоръчал някакъв превод (английски или руски) на Annales Barenses?

Редактирано Април 6, 2012 от Drake

[Aspandiat]

Чакаме продължение на хубавата тема!

Закачвам я, за да не бъде избутана назад.

Лично аз ще помоля Дрейк, ако има възможност, да даде малко повече информация за този "Мелус от Бари".

[Drake]

Чакаме продължение на хубавата тема!

Закачвам я, за да не бъде избутана назад.

Лично аз ще помоля Дрейк, ако има възможност, да даде малко повече информация за този "Мелус от Бари".

Информацията, която имам не е особено изчерпателна:

Мелус или Мелес (Meles Barensis) е ломбардски благородник роден е около 970 г. През 1009 г. заедно с шурея си Датус застават начело на бунтовниците в Бари. Въстанниците превземат града и убиват ромейския катепан Йоан Куркуас (от арменски произход). Мелус превзема Асколи, Трани и Битонто през следващата 1010 година, а също побеждава ромеите при Битето и Монтепелозо. През 1011 г. новоназначеният катепан Василий Аргир Месардонит обсажда Бари в продължение на два месеца и успява да подкупи няколко гърци живеещи в града, да отворят вратите на крепоста. На 11 юни Бари е превзет. Мелус намера убежище в двора на принц Гаймар III Салернски, а съпругата и сина му Аргир (Аргирус) са пленени и отведени в Константинопол.

Редактирано Април 6, 2012 от Drake

[Drake]

Сицилийската експедиция на Георги Маниак

През същата 1038 г., император Михаил IV Пафлагон решил да предприеме голям поход срещу арабите в Сицилия. Армията под командването на един от най-добрите по това време ромейски пълководци Георги Маниак, включвала внушителен отряд варяги с предводител Харолд Сигурдсон (по известен с прозвището Хардрада), части от европейските теми, в това число много българи , а също и отряд от лангобарди, и гърци от тема Апулия. За главнокомандащ на флота бил назначен някой си Стефан по известен на съвременниците си, като съпруг на сестрата на паракимомена Йоан Орфанотропос и на император Михаил IV.

Неговата задача освен транспортирането на експедицията била и морска блокада на арабските пристанища в Сицилия. Принц Гаймар Салернски изпратил сборен отряд от лангобарди и нормани под предводителството на лангобарда Ардуин (Hardoinus) в помощ на сицилийската експедиция. Според източниците само норманите били 300 души, като между тях и тримата братя Отвил. В хода на военната кампания 1038 – 1040 г. били превзети Месина, Ромета, Сиракуза и спечелено сражение при Тройна. Гийом д’Отвил се прославил в сраженията, а след като убил в единоборство емира на Сиракуза получил прозвището „Желязната ръка” (Bras-de-fer).

Норманските хронисти превъзнасят заслугите на сънародниците си и според тях едва ли не, ромеите се появявали на бойното поле, когато битката е приключила , само за дележа на плячката. След превземането на Сиракуза възникнал конфликт между норманите и Георги Маниак. Градът не бил разграбен, тъй като по-голямата част от населението били православни елинофони . Последното не попречило на Маниак да отмъкне мощите на свeта Лучия и да ги изпрати в Константинопол, като дар за императора. Норманите не получили подобаваща отплата за услугите си, а командирът им Ардуин бил публично бичуван (по заповед на Георги Маниак) след опит да договори по-голямо възнаграждение.

Последното било възприето, като жестоко унижение за целия корпус от Салерно, след което норманите заедно с лангобардите напуснали ромейската армия и се върнали на континента. Свирепият и избухлив нрав на Маниак се проявил и в отношенията му с командира на флота Стефан. Последният бил обвинен, че се провалил с блокадата на Сицилия и при възникналия спор Маниак собственоръчно го пребил. Орфанотропос реагирал много скоро - Георги Маниак бил отзован в Константинопол, обвинен в измяна и хвърлен в тъмница. Приемникът му - евнух на име Василий се оказал изключително некадърен пълководец и експедицията звършила с провал.

Редактирано Април 7, 2012 от Drake

[КГ125]

Интересно, данните за българите във византийската войска от какви текстове са?

[КГ125]

С имената наистина има лека неяснота, поради което, тези от норманските, които минават през латински (нали хрониките са на този език) поне за мен са неясни как са звучали на нормански. Не звучат точно вигински, по-скоро немски, макар и пак някак странно.

Мелус... как ще е в нелатинска транскрипция, Мел??

Дали няма и франки сред тях наистина? Интересно е и как са се пръснали - Северна Франция, Северна Италия, и в Мала Азия Антиохия. Това ще да е заради участието им като наемници, т.в. на специфичния им военен бит.

Интересното е и, че норманите не основават своя държава на етнически признак, като изключим херцогството Нормандия - където отиват, приемат в известен смисъл местната народност, както това става в Англия. Ранносредновековен процес, познат и при други.

И още един щрих - едно от нещата, които наистина провалят Византия са евтините номерца - победил и не платил на наемниците, па и пребил водача им. Исак Ангел по сходен начин не плаща на кръстносците и белята става...

Редактирано Април 7, 2012 от КГ125

[Drake]

С имената наистина има лека неяснота, поради което, тези от норманските, които минават през латински (нали хрониките са на този език) поне за мен са неясни как са звучали на нормански. Не звучат точно вигински, по-скоро немски, макар и пак някак странно.

Мелус... как ще е в нелатинска транскрипция, Мел??

Дали няма и франки сред тях наистина? Интересно е и как са се пръснали - Северна Франция, Северна Италия, и в Мала Азия Антиохия. Това ще да е заради участието им като наемници, т.в. на специфичния им военен бит.

Интересното е и, че норманите не основават своя държава на етнически признак, като изключим херцогството Нормандия - където отиват, приемат в известен смисъл местната народност, както това става в Англия. Ранносредновековен процес, познат и при други.

И още един щрих - едно от нещата, които наистина провалят Византия са евтините номерца - победил и не платил на наемниците, па и пребил водача им. Исак Ангел по сходен начин не плаща на кръстносците и белята става...

Как са се произнасяли през единадесети век норманските имена ми е трудно да кажа. Аз използвам френското им произношение. Трима от най-изявените лидери на норманите през същия век сами определят себе си и поданиците си като франки, а именно дук Гийом(Вилхелм Завоевателя), Боемунд и принца на Капуа Ришар (Ричард/Рикардо). Любопитен момент е, че в началото на единадесети век старонорвежки на територията на Нормандия се говори само в гр. Байо. За българите в армията на Маниак пише Дж. Норуич без да посочва източник.

За Мелус - среща се още, като Мело, Мелес, Мелле. В Annales Barenses в сведението за Мелус се срещат Mele и Ismael. Последното поражда спекулации за арабски произход на въпросният бунтовнически лидер.

Редактирано Април 7, 2012 от Drake

[КГ125]

Благодаря! Бях пропуснал темата ти "Кратка норманска хроника" и ще наваксам. Глишев би ли ми препоръчал някакъв превод (английски или руски) на Annales Barenses?

БАРИЙСКИЕ АННАЛЫ

ANNALES BARENSES

Хроника безымянного барийского монаха о делах, вершившихся в провинции Бари.

В год 605

Скончался святой Григорий Папа. Фока правил 8 лет.

В год 612

Домициан правил 15 лет.

В год 782

В этот год король Карл отпраздновал святую Пасху в Риме и крещен был Пипин, сын его, Папой Адрианом.

В год 802

В этот год достиг Абраам, сарацинский король, Калабрии и умер в Козенце, в церкви св. Панкратии 1.

В год 925

В этот год Орие захвачен народом сарацинским в месяце июле, и скончался Евсебий в Клаузо.

В год 928

В этот год взял Итахаель 2, славянский король, город [32] Сипонт 3 в месяце июле, в день св. Фелиците, второй праздник 4, в 15-й индиктион.

В год 929

В этот год Тарент захвачен народом сарацинским в месяце августе в празднество св. Марии (15 августа).

В год 931

В этот год скончался Амбросий Миланский Глава 5.

В год 949

В этот год вторглись Унгары в Италию, и дошли до Идронта, и были уничтожены. И Плациподи осадил Куперсан.

В год 979

Тогда заложен Барский монастырь св. Бенедикта достопочтенным господином аббатом Иеронимом.

В год 981

В этот год начали войну Сипонтини и Аскуленс Вадо Сомило.

В год 996

В этот год трехмесячной осаде подвергся Материй 6 [33] несправедливым народом сарацинским; и на четвертый месяц, то есть декабрь, по прошествии его (?), ими взят. В нем некая женщина сына своего съела.

В год 1003

В этот год осажден город Бари Сафи Апостата а также каити 7 и продолжалась эта осада от месяца мая до Х календ октября. И освобожден светлой памяти Петром, герцогом венецианским.

В год 1011

В этот год восстала Лонгобардия 8 во главе с Мале в месяц май, в день 9-й от начала. И сражались в Бетете 9, где много убито барцев. И Исмаель сразился в Монте Пелузио с теми греками, и убил там Пасиана.

В год 1020

В этот год осажден Бари катепаном Василием по прозвищу Сардонти, в одиннадцатый день от начала месяца апреля, и завершилась [осада] за шестьдесят один день миром. И сам [Василий] вошел в замок Бари, где сидит и теперь греческим магнатом 10.

В год 1021

Теперь завязал сражение Василий Вулкан с франками и победил их в городе Канны.

В год 1027

В этот год прибыл Испо хитонит 11 в Италию с большим войском, то есть руссами, гвандалами 12, турками, бургарами, влахами, македонцами и другими, и захватил Сицилию; и Регий отстроен Вулканом катепаном. Но опутанный грехами на второй год умер император Василий 13; все бесцельно повернули.

В год 1035

Теперь на Богоявление умер епископ Бизантий, который был благочестивейшим отцом сиротам, и основателем Святой церкви Бари, и, вместе с тем, блюстителем и заступником Города, а также без страха внушающим трепет всем грекам. И избран был в самом епископате всем народом Ромуальд Протоспафарий. И в месяце апреле пригласил [его] к себе император в ссылку. И за пять дней до ид августа (9 августа) избран был Николай. [34]

В год 1040

Теперь в девятый день от начала января умер Никифор, катепан Дулькиана в городе Асколо. И в пятый день от начала мая убит своими соотечественниками Михаил Катт, по прозванию Киросфакт. И по прошествии семи дней пришли все в город Бари с Аргирием, сыном Мело. Тогда сам Аргир тяжело ранил Музунда, который был первым среди них, и связав ему руки, отправил его в темницу с Иоанном Стоненсом. И все земляки рассеялись.

В год 1041

Теперь прибыл на Сицилию в Ломбардии Михаил Протоспатарий и с катепаном, Дулькианом Младшим. В месяце ноябре вступил в Бари и приказал повесить на поперечине виселицы четырех человек над воротами Ботонтин. В месяце марте, в семнадцатый день от начала, сразились норманны и греки близ реки Дулибент 14. И посечены там многие Руссы и Обсеквианы. Сам же Дулькиан с остатками войска, сохранившимися после той битвы, бегом устремился в Монте Пелозо 15. Далее, собравшимися в месяце мае воедино, всеми греками при Монте Майоре близ реки Ауфиди 16 начато сражение в четвертый день от начала, где погибли многочисленные Натулики 17 и Обсеквианы 18, Руссы, Трахии (Фракийцы), Калабрики, Лонгобарды, Сапитанты. И пресвитер Ангел, епископ Троян, а также епископ Стефан Ахеронтин там повержены были. Ибо поистине, дабы сказано было о всех, кто так обновился, а именно не более двух тысяч, исключая слуг.

Оттуда вернувшись, Михаил смешанный с малыми остатками полуживых от страха норманнского порабощения, написал на Сицилию, и прибыли сами Мусери, Македонцы, и Павликане, и Калабрийцы, и соединились вместе с другими в катуне 19 Монто Пилози. Тогда высадился катепан сын Будиано 20 в Апулии. Михаил вернулся на Сицилию по повелению императора, туда, откуда пришел. [35]

В год 1042

В этот год в третий день месяца сентября 21 греческое войско вышло из Монте Пилозо, и Норманны из замка Сириколо. Между двумя горами произошло столкновение величайшее, в коем все несчастные македоняне убиты и немногие из прочих выжили в сражении. Там же Эбугиан 22 живым захвачен и доставлен через всю Апулию на родину в Беневент. Ибо правдиво утверждают, кто пал в этой битве, Норманнов семьсот, и Греков десять тысяч было. Впоследствии после завершения этой войны, третьей уже, заключили мир с этими франками материйцы и барийцы, пока не было такого, кто вырвался бы из их рук. Далее в месяце Феврале норманны и граждане Бари выбрали Аргира, вместе с Мело, государем и сеньором себе. В месяце апреле высадился магистр Манихий в Таренте, и объединил все войско греков, и устроил укрепление 23 в месте, называемом Тара. Тогда со своей стороны Аргир написал тем норманнам и в Мельфи, и всех собралось почти семь тысяч в Мутуле.

Тогда тот негодующий Манихий сам и с прочей толпой охваченных страхом, ночью заперся в Таренте. Со своей стороны норманны, когда стояли перед Земляными воротами, ища сражения, и мало кто их спрашивал, разорили всю Терру Ориа, и так вернулись к себе. В месяце июле несчастные ювенийцы заключили договор с оставшимися греками в Тране и сам принцепс Аргир роздал несчастную Ювенацию 24 с норманнами и барийцами. И она горестная на третий день осады захвачена была и разграблены все припасы. И равным образом греки разбиты в ней. Население же тот принцепс, мужчин и женщин, освободил из рук норманнов. После же тренцы не простили барийцам принесенное ими зло [и] в последнюю неделю месяца июня принцепс с норманнами и барийцами осаждал их тридцать шесть дней.

Как сражением, или иными смутами подавил наконец силу, как щепка башню из кучи хвороста там же сложила, как человеческим глазом [36] невидимы новые времена. Но сам Аргиро получив императорские письма о союзе, и патрициат или Катепана, и даже вестата 25 почести, приказал разногласия сжечь. И вернулся в Бари к славе святого императора Константина Мономаха, со своими согражданами и по сей день там.

Теперь к Маниаку вернусь нечестивого случая. Итак далее, так сказать, норманнами в своих границах собрав в одно войско в месяце июне, Маниаки в течение одной ночи дошел до Материя. Через какие бы поля ни шел, везде людей хватал, на глазах материанцев нечестиво убил более двухсот человек. Сходным образом вторым наездом в Монопополь не побоялся вызвать возмущение.

В год 1042

В этот год в месяце сентябре прибыли протоспафарий Тубакий, и патрикий Пард, и идрунтский архиепископ Николай с хрисобулом и симпатией. В то время сам негодный Маниаки умиряющим обманом им навстречу вышедший, немедленно приказал убит Парда мечом, а Тубакия отдал под стражу и равным образом убил его в месяце октябре.

Комментарии

1. Указание на сицилийские кампании аглабидского эмира Ибрагима I (800-812).

2. В ряде манускриптов – Михаил – вероятно, представитель королевской династии Трпимировичей в Далматинской Хорватии, например, Михаил Крешимир II, король в 940-960-х гг., однако хронология неопределенна.

3. Sipontum – это латинское название носил итальянский город Манфредония в Апулии.

4. 10 июля – день св. Фелиците. Римская матрона Фелиците и ее семеро сыновей, претерпели мученичество в 164 г.

5. Ambrosius Mediolanensis Antistes – очевидно, миланский архиепископ Амброзий – прим. пер.

6. Матера в Базиликате.

7. Caiti – военная должность, искаженный арабский термин, кади(?).

8. Имеется в виду часть Апулии, некогда занятая лангобардами.

9. Вероятно Битекто близ Бари.

10. Для подавления восстания Мело в Италию прислано войско протоспафария Василия Воиоанна. При поддержке константинопольского и венецианского флотов он одолел Мело и оставался катепаном Бари до 1028 г. При нем на севере фемы устроена оборонительная линия по берегу Форторе и построен порт Катанзаро – основная база для планировавшегося вторжения на Сицилию. Бари захвачен норманнами в 1071 г.

11. Кувикуларий, византийская придворная должность.

12. В разное время историками интепретировались как вандалы, аланы и варанги – наемники на службе Византии – прим. пер.

13. Император Василий умер в 1025 г., а в 1027 – Константин. Очевидно указанные события имели место в 1025 г.

14. Очевидно, речь о притоке Ауфидия, реке Оливенто близ Венозо.

15. Гора Пилозус на восток от Венозо.

16. Офанто

17. Фемное ополчение Анатоликов – прим. пер..

18. Обсеквианы, византийские ауксилиарии.

19. На калабрийском диалекте – Catojo, venazzo – укрепление.

20. Воиоанн

21. 3 сент. 1041 г. по нашему летосчислению. На юге Италии использовался византийский год, начинавшийся 1 сентября – прим. пер.

22. Воиоанн

23. В оригинале – suda – укрепленный лагерь, частокол.

24. Juvenatia – латинское название города Джовенаццо.

25. Вестат – византийский титул, соответствующий латинскому палатин.

Текст переведен по изданию: Anonymi Barensis monachi chronicon //Antiquitates Italiae Medii Aevi sive Dissertationes. Tomus primus Mediolani MDCCXXXVIII [1738].

[КГ125]

Как са се произнасяли през единадесети век норманските имена ми е трудно да кажа. Аз използвам френското им произношение. Трима от най-изявените лидери на норманите през същия век сами определят себе си и поданиците си като франки, а именно дук Гийом(Вилхелм Завоевателя), Боемунд и принца на Капуа Ришар (Ричард/Рикардо). Любопитен момент е, че в началото на единадесети век старонорвежки на територията на Нормандия се говори само в гр. Байо. За българите в армията на Маниак пише Дж. Норуич без да посочва източник.

За Мелус - среща се още, като Мело, Мелес, Мелле. В Annales Barenses в сведението за Мелус се срещат Mele и Ismael. Последното поражда спекулации за арабски произход на въпросният бунтовнически лидер.

Или за някаква грешка в записа Исмаел. Само веднъж го пишат, докато другите повтарят различни имена, но не и Исмаел, голямата част са свързани с Мел и добавка.

[КГ125]

Забележете още нещо - Мелус поставя основите на въстанието по време на поклонничество, на религиозно събиране, точно когато народът е с най-приповдигнато настроение. Точно като Асен и Петър по-късно..

Явно разпространен начин за рабунтуване и за начало на масови каузи.

Редактирано Април 7, 2012 от КГ125

[glishev]

За норманска Сицилия има няколко интересни записа в сагите за Харалд Хардрада и Сигурд Кръстоносеца от Снори Стурлусон. Кога ще се наканя и аз да напиша нещо по темата...

Докато още не съм седнал да нахвърлям нещо по-сериозно, ето ви едно интересно старо преводче (от английски) и мой коментар на един фрагмент от еврейската хроника на Ахимааз. Тя засяга Южна Италия, но е за по-ранен период - арабското нашествие. Малко офф-топик пада, но е забавно.

Хрониката на Ахимааз е епично генеалогическо произведение, създадено в южна Италия от Ахимааз бен Палтиел. Макар че е написана единствено с цел възхвала предците на автора, Хрониката съдържа много важни данни за историята на ранните еврейски поселения в градове като Ория, Бари, Отранто, Гаета, Беневенто, Капуа и Амалфи в периода 850 - 1054. Предложеният тук откъс описва събития от втората половина на IX в., когато араби нахлуват в някои части на Калабрия и Апулия.

Текст

"По това време арабите започнали да нахлуват в страната с войските си, да пресичат границите на царството на необрязаните, земята на идолопоклонниците (1; донесли разруха на Калабрия, хвърлили градовете в ужас, опустошили провинцията, разрушили защитните стени. Навлезли в Апулия; там станали много силни, енергично нападнали жителите, разпръснали ги, завладели много селища, унищожавали и плячкосвали.

В онези дни в Бари се намирал Саудан, тогавашният предводител на арабите, който покорил цялата област. Той изпратил посланици до прочутия град Ория, за да сключат споразумение с жителите му като обещавал да не подлага земите им на унищожение, а само да изиска данък от тях. Но това било само хитрост, с която възнамерявал да свари града неподготвен, да го нападне, превземе и опустоши.

Управителят на Бари изпратил рави Шефатия да изслуша предложенията на арабина, да получи клетвата му и писмо с печата му, за да могат преговорите да бъдат подобаващо завършени с неговия знак. Пълководецът Саудан приел равина с почести, говорил сърдечно с него и го обсипал с внимание в присъствието на всички принцове, които се били събрали, за да го приветстват. Задържал го при себе си почти до настъпването на Шабат. Това направил умишлено, защото равинът нямало да може да се върне в своя град по време на Шабат (2. Арабинът не искал да го пусне, за да не може той да съобщи на своя господар намеренията на врага. Когато рави Шефатия усетил неговото притворство, възкликнал: "Позволи ми да си ида, защото с лукавството си ме подмами!" Ала Саудан отвърнал: "Къде ще ходиш по това време? Съботата ей сега ще започне." А той отново продумал: "Пусни ме, господарю, и не се тревожи за мен." Така че онзи му позволил да си върви и равинът тръгнал. И като излязъл, призовавайки помощта на Всевишния, вярвайки в Името на Създателя и убеден, че Бог ще му помогне, изписал няколко букви върху копитата на коня си, така че пътуването му да бъде бързо. Безспирно повтарял Неизразимо великото Име и земята като по чудо бягала назад (3.

А когато стигнал покрайнините на града, завикал жителите отвсякъде: "Излизайте бързо, бягайте от външния град, защото предводителят на арабите Саудан идва с всичките си сили да ни отнеме имуществото, да убива, да граби и плячкосва!" И като наближил, управителят на града излязъл да го посрещне (4. Рави Шефатия му разказал какво му се е случило и така било взето решение по тази работа. Така той пристигнал в града преди петъчния залез; умил се и се окъпал, и посрещнал Шабат, както подобава, радостно, с ястия и напитки, с изучаване на Закона, облечен и украсен в празнични одеяния, вкусвайки всички наслади на този ден и в покой сред тях.

А Саудан с цялата си войска, дързък и ненавистен, дошъл да ги нападне без да се помайва. Ала намерил цялата страна пуста чак до самите стени на града. И на Шабат, по време на следобедната молитва, като не намерил удовлетворение, поискал рави Шефатия, казвайки: "Дайте ми човека, който наруши своя закон и оскверни своята събота. Вашите закони повеляват той да бъде наказан със смърт." А рави Шефатия без страх рекъл: "Защо говориш това? Няма истина в думите ти. Този, Който е в Небесата, знае и всички хора от моя град могат да свидетелстват, че се прибрах докато беше ден. Върнах се докато се виждаше слънцето и отидох в банята. Умих се и се окъпах, и се върнах в дома си, и достойно посрещнах Шабат, покорявайки се на заповедта на моя Цар и Изкупител, Светия Израилев, моя Господ (5."

Този текст бе преведен по: The Chronicle of Ahimaaz, translated by Marcus Salzman (New York, 1924)

Бележки

Историята на рави Шефатия представлява малка новела в рамките на Хрониката. Разказът никъде не излиза от рамките на традиционните повествования за праведници (цадик) - хора, ревностни в спазването на Закона, богобоязливи и мъдри. Особено в няколко момента общите места с традицията на равиническите разкази проличават ясно.

1. Царството на необрязаните, земята на идолопоклонниците: тоест на християните. За разлика от юдаистите, християните не отдават никакво значение на обрязването и на спазването на Моисеевия закон. Освен това иконопочитанието си е идолопоклонничество в очите на добрия рави Палтиел. Арабите като мюсюлмани отдават нужната почит на Муса (както наричат те Моисей), обрязват се и също отхвърлят почитането на религиозни образи. Затова Палтиел ги нарича просто с името им, без названията, запазени за християните.

2. Тук разказът влиза в клишираната форма на повествованията за праведните равини. Мъдрецът е пратен като посланик. Той е известен с добрите си качества и му е поверена тази важна работа. Посрещнат е с почести в чуждия стан. Както ще стане ясно, почестите са за негова заблуда, но той като истински праведник не се поддава на изпитанието, с което доказва, че наистина заслужава да бъде почитан.

3. Ако историята беше християнска или мюсюлманска, добрият герой щеше да се справи само с молитва. Но за равина е от изключително значение да притежава и знание освен вяра. Така че Шефатия се моли, призовава Божието име, но изписва и някакви букви по копитата на коня си. Донякъде смущаващо, но най-вероятно това отново са знаците на Неизразимо великото Име, което в равиничеката литература е печат на голяма власт.

4. Както и в случая с арабите, равинът отново получава почести - този път управителят излиза да го посрещне лично. От една страна, с това се подчертава уважението, което в труден миг християните изпитват към необходимия им добър юдеин (защото в Средните векове такива неща рядко са се случвали), а от друга отново се показва високото място на праведника изобщо.

5. Текстът не би могъл да завърши другояче освен с възхвала на Всевишния, на праведника и на съботата - това е триумфалното увенчаване на подвига на истинския цадик. (Вж. Анжело Раппопорт. Митология на древен Израел, т. I. Изд. Мириам, С., 1993.)

Редактирано Април 8, 2012 от glishev

[КГ125]

Я, еврейска средновековна хроника! Браво, Глишев!

[Aspandiat]

Информацията, която имам не е особено изчерпателна:

Мелус или Мелес (Meles Barensis) е ломбардски благородник роден е около 970 г. През 1009 г. заедно с шурея си Датус застават начело на бунтовниците в Бари. Въстанниците превземат града и убиват ромейския катепан Йоан Куркуас (от арменски произход). Мелус превзема Асколи, Трани и Битонто през следващата 1010 година, а също побеждава ромеите при Битето и Монтепелозо. През 1011 г. новоназначеният катепан Василий Аргир Месардонит обсажда Бари в продължение на два месеца и успява да подкупи няколко гърци живеещи в града, да отворят вратите на крепоста. На 11 юни Бари е превзет. Мелус намера убежище в двора на принц Гаймар III Салернски, а съпругата и сина му Аргир (Аргирус) са пленени и отведени в Константинопол.

Благодарско. Значи подозренията ми, че въпросният Мелус може да е бил с арменски произход не са оправдани.

[КГ125]

Обаче синът му носи гръцкото име Аргир?? Може жена му да е била гъркиня...

[resavsky]

Объркал си се КГ .Аргир си е византийски род който по късно излъчва даже и император.

[КГ125]

Мелус намера убежище в двора на принц Гаймар III Салернски, а съпругата и сина му Аргир (Аргирус) са пленени и отведени в Константинопол.

Синът на Мелус се казва Аргир, името е гръцко, това имах предвид??

[КГ125]

От друга страна, да има българи по това време във византийската войска е повече от логично И то именно във войската.

[Drake]

Намери си в нета статията "Великата българска ерес" в средновековния свят. от Пламен Павлов.

Ако не ти се чете цялата статия ето ти цитата:

Във византийските гарнизони в Апулия и Калабрия, във войските, сражаващи се със “сарацините” (арабите) в Сицилия служат и много българи. Двама българи, Василий Боян и Христофор Българина, дори са управители на византийските земи в южната част на Апенинския полуостров. По същите места се сражава и известният пълководец Георги Маниак, отново от български произход.

My link

За българския произход на Георги Маниак съм много резервиран.

[Aspandiat]

За българския произход на Георги Маниак съм много резервиран.

Иван Божилов пише следното за българина Гуделис:

"Син на Маниакис. Очевидно Гуделис (Гуделиос) е лично име, а Маниакис – фамилно. Според Скилица е баща на прочутия спатарий Георги Маниакис, но връзката му с двете фамилии остава неясна. Споменат в 1032 г. без указание дали е жив или не, във връзка с кампанията на Георги Маниакис срещу Едеса".(Българите във Византийската империя. С., 1995)

Ана Комнина например споменава куманските вождове Тогортак и Маниак (Μανιάκ). Срещането на такова име при кумани не означава непременно, че то е тюркско, защото по свидетелството на Менандър още около 569–570 г. водач на едно согдийско пратеничество бил някой си Маниах или дори Маниак (Μανιάχ). (ГИБИ 2. С., 1958).

[Drake]

Бунтът на Аргир. Графовете на Апулия

През 1040 г. в Апулия избухнал бунт предвождан от Аргир (Аргирус) син на Мелус. Метежниците убили катепан Никифор Дукиан и към тях се присъдинили гарнизоните на повечето крайбрежни градове (съставени основно от местни лангобарди). Съдбата изиграла лоша шега на новоназначения ромейски катепан Михаил Дукиан. При пътуването си от Сицилия до Салерно той се запознал и сприятелил с Ардуин дотолкова, че му поверил планинската крепост Мелфи. Ардуин имал славата на опитен воин сражавал се за императора в Сицилия, а както повечето лангобардски аристократи се обличал в ромейски дрехи и знаел превъзходно гръцки език.

В началото на 1041 г. новият комендант на Мелфи се отправил в Аверса. С помоща на Райнулф Дренго били събрани 500 воини (според Жофроа Малатера) предвождани от дванадесет командири между които били Гийом и Дрого д’Отвил. Планът на Ардуин бил да предостави на норманите Мелфи, като опорен пункт, след което лангобарди и нормани щели да изхвърлят „гърците” от Апулия, и да разделят освободените земи. Мелфи се превърнала в своеобразна столица на „норманската военна република”. Много скоро били превзети Веноза, Лавело и Асколи. На 17 март обединените нормано-лангобардски части разбили ромейската войска предвождана от катепан Дукиан при Веноза, като част от бегълците се удавили при пресичането на близката река Оливенто.

През май 1041 г. двете армии се срещнали отново при Монтемажоре. Ромеите силно превъзхождали по брой бунтовниците (5000 ромеи срещу 2000 нормани и лангобарди според Майкъл О’Рурк). Гийом д’Отвил поради силен пристъп на треска ръководел битката качен на носилка от един хълм. В решителен момент от сражението, „Желязната ръка” лично повел норманите в атака и разгромил противника. След двете поражения Михаил Дукиан бил изпратен да спасява остатъците от Сицилийската експедиция, а за нов катепан бил назначен синът на Бойоанес (Exaugustus Boioannes). Младият Бойоанес не съумял да повтори успехите на баща си. При Монтепелозо ромеите били победени, а самият катепан пленен и изпратен окован в Беневенто (като компромисна фигура за водач и бъдещ владетел бил определен Атенулф, брат на дука на Беневенто Ландулф VI).

Въодушевени от победите, жителите на Бари, Монополи, Джовинацо и Матера въстанали и присъединили към метежниците. Под властта на ромеите останал само град Трани и най-югоизточната част от Апулия. Атенулф се компрометирал след, като освободил Бойоанес и присвоил получения откуп. През февруари 1042 г. в Бари бил коронован като дук и принц на Италия (Апулия) Аргир синът на Мелус. През лятото на същата година при Таранто дебаркирала голяма ромейска армия с предводител Георги Маниак. „Маниак се придвижвал по крайбрежието, величествен в своя гняв, изгаряйки градовете, избивайки жителите им, мъже, жени, деца и старци, монаси и монахини.„ Монополи, Матера и Джовинацо се предали на ромеите.

В резултат на придворни интриги ромейският пълководец отново бил свален от пост и отзован. Георги Маниак не се подчинил на заповедта на Константин IX, убил приемника си и се провъзгласил за император. След което заедно с армията си се върнал на Балканите. В битка при Острово претендентът за ромейския трон бил убит. Лангобарди и нормани обсадали Трани. Изненадвайки свои и чужди, Аргир изгорил обсадната кула и преминал на страната на врага. Синът на Мелус получил за предателството си обещания за титли и богатство от император Константин Мономах, но вероятно преди това е решил, че „съюзниците” нормани са много по-голяма опасност от ромеите. Въстаниците останали без ръководител, а норманите отказали да се подчинят на друг лангобард.

Много апулийски градове се върнали под власта на Романия. През септември 1042 г. норманите в Мелфи избрали за свой предводител Гийом д'Отвил, провъзгласили го за граф на Апулия. «Желязната ръка» се обърнал към салернския принц Гаймар IV с молба да стане сюзерен на завоюваните земи. В началото на 1043 г. принцът на Салерно пристигнал в Мелфи и приел титлата дук на Апулия и Калабрия. Гаймар IV потвърдил титлата граф на Гийом д'Отвил, както и правото да основава баронства на завоюваните от катепанат Италия земи. Учредени били дванадесет баронства, като Гийом взел Асколи, брат му Дрого Веноза, а Мелфи останал общо владение. В Константинопол бил освободен Пандулф Капуански и изпратен в Италия, за да поднови конфликта с племеника си принц Гаймар IV.

През 1045 г. починал Райнулф Дренго, който бил наследен за кратко от племеника си Асклетин, а след това от Райнулф II. Гийом д’Отвил починал няколко месеца по-късно (1046 г.), а неговият брат Дрого бил избран за наследник от норманските барони и Гаймар IV. През 1046 г. с разлика от два месеца в Италия пристигнали двама млади нормани, на които норманските хроники отделили особено внимание. Първият бил Ришар (Ричард/Рикардо) син на Асклетин и племеник на Райнулф Дренго, а другият Робер, шестият син на Танкред д’Отвил наречен Гискар (Хитреца). И двамата получили хладен прием от роднините си. Ришар служил близо година при Онфруа д’Отвил, след което преминал в свитата на барона на Джензано. По-късно нападнал земите на Дрого, бил пленен и хвърлен в тъмница. През 1048 г. Райнулф II починал. Принцът на Салерно освободил Ришар (след преговори с Дрого) и изпратил в Аверса, където норманите го признали за свой граф.

Робер Гискар се сражавал под различни знамена, включително и това на Пандулф Капуански. По късно бил изпратен от Дрого начело на отряд охраняващ крепоста Скрибла в Калабрия. Гискар и хората му се изявили с многобройни разбойнически нападения над околните села, имения и манастири.

Редактирано Април 11, 2012 от Drake

[КГ125]

Каквото щете ми приказвайте, но това е и етнически сблъсък!

Редактирано Април 11, 2012 от КГ125

[Drake]

Най-колоритно и запомнящо се описание на архиврага на своя баща ни е оставила Анна Комнина в своята „Алексиада”:

" Този Робер произхождал от Нормандия, бил човек с низко потекло, тираничен характер и коварен ум. Той бил доблестен, необичайно хитроумен при домогването си към богатството и имуществото на знатните хора, действал упорито, преодолявайки всички препятствия, преследвал своята цел. Той бил с висок ръст по-висок от най-високите хора, имал червендалеста кожа, светлоруси коси и широки плещи, очите му едва ли не изпускали искри... Ревът на този мъж, както разказват, обръщал в бягство хиляди...той бил неукротим и не се подчинявал на никого.”

[КГ125]

Класически германски персонаж от периода на установяване на феодализма