Гравитация

[Станислав Янков]

Преди 26 минути, amigdal said:

Не съм чел по темата, но ми стана интересен следният въпрос:

Ако светлината се движи в вакум, без частици, който да абсорбират или в който да се удрят фотоните светлина, то светлината до безкрайност ли ще се движи ?

За движението си светлината (както и абсолютно всичко друго, което си се движи по инерция и не се сблъсква по пътя си с нищо) не изразходва никаква енергия и ако не среща нищо по пътя си - може да си се движи така до безкрайност. Според мен!

[gmladenov]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

И къде в ОТО се казва ...

Докато аз търся къде се казва, ти ми цитирай "сериозно" място, спред което ако ускорението
е безкрайно, ти се движиш със скоростта на светлината.

Да ти помогна: няма да намериш такова място.

[amigdal]

Just now, Станислав Янков said:

За движението си светлината (както и абсолютно всичко друго, което си се движи по инерция и не се сблъсква по пътя си с нищо) не изразходва никаква енергия и ако не среща нищо по пътя си - може да си се движи така до безкрайност. Според мен!

Има логика в това. Но пък от друга страна, ако фотона е енергия, то би трябвало енергията да се изразходи от самоподържането си ?

Редактирано Декември 28, 2022 от amigdal

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, amigdal said:

Има логика в това. Но пък от друга страна, ако фотона е енергия, то би трябвало енергията да се изразходи от самоподържането си ?

Фотоните сами по себе си не се изразходват - те се водят неделими и ако не бъдат погълнати от някоя елементарна частица, антена или някаква друга материя, няма причина да не си се движат със скоростта на светлината вечно. Засега не е известно "умиране" на фотони заради самото им движение.

[Станислав Янков]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Докато аз търся къде се казва, ти ми цитирай "сериозно" място, спред което ако ускорението
е безкрайно, ти се движиш със скоростта на светлината.

Да ти помогна: няма да намериш такова място.

Аз няма да намеря и сериозен текст, според който крава е родила крокодил. Просто, защото такова нещо не съществува и следователно - няма кой да пише подобни глупости. Виж, че скоростта на светлината е пределната скорост за всичко - с текстове за това е пълно навсякъде, включително го има изказвано от нобелови лауреати, в Ютуб и във всеки учебник.

[amigdal]

Just now, Станислав Янков said:

Фотоните сами по себе си не се изразходват - те се водят неделими и ако не бъдат погълнати от някоя елементарна частица, антена или някаква друга материя, няма причина да не си се движат със скоростта на светлината вечно. Засега не е известно "умиране" на фотони заради самото им движение.

Много интересно! Благодаря.

[gmladenov]

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Виж, че скоростта на светлината е пределната скорост за всичко - с текстове за това е пълно навсякъде, включително го има изказвано от нобелови лауреати, в Ютуб и във всеки учебник.

Виждам. Също така виждам, че има закон за ускорението ... който според теб не работи вътре в ЧД.
Не съм чул някой друг освен теб да твърди, че законът за ускорението не работи.

[Станислав Янков]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Докато аз търся...

И докато търсиш, имай предвид, че ако гравитацията можеше да ускорява каквото и да било до надсветлинни скорости, то дори огъната покрай нашето Слънце светлина от звезди зад него (заради масата му) щеше и да се ускорява до надсветлинна скорост, освен да се огъва заради слънчевата гравитация. По такъв начин се засилват космическите апарати и сонди, които изследват покрайнините на Слънчевата система - ускоряват се от гравитацията на планетите, покрай които минават.

[scaner]

Преди 4 часа, Ниkи said:

Защото, според уравненията, никой от нашето ПВ не може да премине сверата, дори падащият в ЧД. Оттатъка е друг свят... Интересно, какво е станало с материята, която е била от другата страна, докато се е образувала ЧД. Все пак, максимумът на гравитацията е растял във формата на сфера

Няма такова нещо. Проблемът с непреминаване на сферата или каквото е там е само в координатите, използвани от Шварцшилд. В други координати няма такива проблеми. Хептен пък за координатите на падащ обект, координатите на Гълстранд-Пенлеве например.

Нещо повече, решението е за статична черна дупка, единствен обект във вселената. Всяко падащо тяло обаче нарушава тази статичност, и може да влезе в дупката

Постарай се да се информираш повече. Това горе са твърдения без покритие.

Преди 3 часа, gmladenov said:

Както написах по-горе, това само показва, че ОТО е лишена от физически смисъл.

Ех тея предразсъдъци, пак прибързваш.

Не. Показва само, че определен тип координати не са пригодни да се описва коректно цялата физика.

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Виждам. Също така виждам, че има закон за ускорението ... който според теб не работи вътре в ЧД.
Не съм чул някой друг освен теб да твърди, че законът за ускорението не работи.

Аз не твърдя такова нещо. Аз твърдя, че законът за ускорението работи, докато скоростта не достигне скоростта на светлината. Законът за ускорението не работи за получаване на надсветлинни скорости.

[gmladenov]

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Аз твърдя, че законът за ускорението работи, докато скоростта не достигне скоростта на светлината.

Е да де. И след това законът за ускорението явно спира да работи.
Дай надежден/сериозен цитат, че това е вярно ... а не е просто твоя
хрумка/измислица.

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Е да де. И след това законът за ускорението явно спира да работи.
Дай надежден/сериозен цитат, че това е вярно ... а не е просто твоя
хрумка/измислица.

Вече ти написах. Ако гравитационното ускорение можеше да ускорява до надсветлинни скорости - всяка светлина, която преминава покрай нашето Слънце, щеше да се ускорява от гравитацията му и ние щяхме да регистрираме светлина с надсветлинна скорост. Да, ама не регистрираме нищо такова, нали? А светлината щеше да може да се ускорява до надсветлинна скорост и от преминаване покрай Земята или покрай Луната... Ако можеше да има скорост над светлинната - някои светлини отдалеч ние щяхме да регистрираме и с двойно, и с тройно, и с още повече пъти по скоростта на светлината, защото щяха да са се ускорили от преминаването си покрай няколко гравитационни обекта, преди да достигнат до нас. Да, ама досега светлина с два, три или повече пъти по-висока скорост от тази на светлината ние не сме регистрирали.

Редактирано Декември 28, 2022 от Станислав Янков

[gmladenov]

Just now, Станислав Янков said:

Вече ти написах.

Чул съм те, но искам да покажеш с цитат, че законът за ускорението наистина работи така,
както го описваш.

[Станислав Янков]

Преди 11 минути, gmladenov said:

Чул съм те, но искам да покажеш с цитат, че законът за ускорението наистина работи така,
както го описваш.

Страшен мързел си! Елементарни неща не искаш да си потърсиш сам, даже и от Нютоновата механика! Ето ти и повече не мога да се разправям - имам си доста по-интересни неща от баналните на Физиката за девети клас ли беше там!

"През 1989 година от совалката Атлантис бе пуснат апаратът Галилео, който трябваше да изследва Юпитер. За да се ускори до необходимата за мисията скорост, той прелетя край Венера и два пъти - край Земята. Гравитацията на планетите ускори апарата в пъти повече, отколкото двигателите му биха могли."

Това е с произход от института Корнел.

Съставиха списък на необяснимите астрономически явления в Слънчевата система - Haskovo.NET

И - лека вечер!

Редактирано Декември 28, 2022 от Станислав Янков

[amigdal]

Преди 46 минути, Станислав Янков said:

Скоростта при безкрайно ускорение е скоростта на светлината - според ВСИЧКИ теории скоростта на светлината не може да се надхвърли, значи - достига се скоростта на светлината и след това си продължава със скоростта на светлината, каквото и да е ускорението (ако ще и две безкрайности да беше).

Скоростта на светлината може да е (или светлината по конкретно) локален феномен, или иначе казано, свойство и качество на нашата вселена.

Нека да си представим, че ние живеем в един "мехур" вероятно кръгъл (заради разпределението на енергията) и го наричаме вселена, до тук добре.

Сега нека си представим като аналогия, че този мехур е нещо като тези от газираните течности, да кажем в чаша имаме pepsi която е до горе. От дъното на чашата се "раждат" нови светове(мехури), и се движат из чашата... 

Ако в мехура имаме аналогичнен фенонем (какъвто е светлината за нас, като най-бърза частица) то тогава нещата случващи се извън мехура би трябвало да са с характеристики надвишаващи тези в мехура. Чисто информативно трябва да има друга форма на предаване на информация на огромна дистанция, светлината като локално най-бъро явление, би била доста тромава в по-голям план на това какво има по-нататак в структурата на самото "нещо" в което е всичко (не възможно е за нас, да си въобразим какво представлява "това нещо" назад и нагоре в по-големите слоеве на "това което го има"

Ще може ли този нов за нас "феномен", способен да се движи с скорост за нас мигновенна (вероятно за нас скоростта ще е толкова бърза,че би била изглеждава могловенна!, но вероятно, в по-мащагните структори на "нещото; в което сме, тя би била по-измерима) да преминава през нашия "мехур" да най-вероятно.

Ще можем ли да засечем такова нещо? само времето ще покаже, има много повече неоткрито от колкото открито, чакат ни много повече страхове...:) 

Колкото по- малко знаем, толкова по-спокойни сме. Преди в миналото ни е било страх от вещици и зли сили в гората, сега ни е страх от комети, волкани, представете си след 1000 години когато знаем много повече, колко много и по-сериозни опасности и грижи ще имаме тогава? неща който сега могат да ни сложат края за много малко време, неща който не можем да предотвратим, но те са там   

Редактирано Декември 28, 2022 от amigdal

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Стига с тия убийства. Пренебрегни тази част и не я уточнявай всеки път

На светлината ѝ се забавя скоростта приближавайки ЧД. Разбери, това е края на ПВ. Същата работа е в другия край на ПВ, откъм далечните галактики

Скоростта на светлината се забавя от преминаване през определени материални среди, не се забавя от гравитацията. Светлината, която преминава покрай Слънцето, както и през земната гравитация, докато не ни достигне нас на повърхността (за да замерим скоростта ѝ), не се забавя (нито пък се ускорява, както споменавах покрай ината на Младенов). Има само червено/синьо гравитационно отместване на светлинния спектър, когато напуска/наближава гравитационен обект.

[scaner]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Светлината, която преминава покрай Слънцето, както и през земната гравитация, докато не ни достигне нас на повърхността (за да замерим скоростта ѝ), не се забавя (нито пък се ускорява, както споменавах покрай ината на Младенов). Има само червено/синьо гравитационно отместване на светлинния спектър, когато напуска/наближава гравитационен обект.

Ефект на Шапиро

[Станислав Янков]

Преди 34 минути, amigdal said:

Скоростта на светлината може да е (или светлината по конкретно) локален феномен, или иначе казано, свойство и качество на нашата вселена.

Скоростта на светлината и въобще светлината е продукт на пространство-времето на Вселената, точно както са негов продукт и гравитацията и въобще масивната материя. Всичко това са различни особености, различни начини на възприятие на пространство-времето.

Имаме две перспективи на възприемане, различни при плоско (СТО) и при огънато (ОТО) пространство-време. При плоско пространство-време (СТО) имаме център на наблюдателя (обикновено се асоциираме с нашите очи, защото при зрението ни стимулациите са най-интензивни), спрямо който разни други неща се движат около него в разни посоки и с разни скорости и в зависимост от скоростите им те са със съответстващи скъсени дължини по посока на движението им и забавени часовници. При огънатото пространство-време този център на наблюдателя (ние) се измества и става център на масата, като подобни скъсявания на дължините и забавяния на хода на часовниците имаме от всякакви посоки, но вече с все по-голямото приближаване към центъра на масите (на това аз условно му казвам "завъртане на перспективата на възприятието на 90 градуса"). Еднаквата според всички скорост на светлината при плоското пространство-време (СТО) става еднаква според всички маса в покой при огънатото пространство-време (ОТО). Пределът е достигането на скоростта на светлината при СТО и достигането до сингулярност при ОТО. Общият източник на всичките тия различни форми на възприятие са особеностите на пространство-времето на вселената. Пространство-времето е базовата материя, от която се изгражда всичко.

Редактирано Декември 28, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 17 минути, scaner said:

Ефект на Шапиро

Това ми е пропуск - не го знаех (чувал съм за ефекта на Шапиро по принцип, но не знаех с какво е свързан). В такъв случай - прав ли е Ники да твърди, че светлината спира да скорост НУЛА (или много близо до нулата) с достигането до хоризонта на черна дупка? Не ми се вярва да се забавя чак до толкова, ама и за ефекта на Шапиро не знаех, така че...

[Станислав Янков]

Преди 3 минути, Ниkи said:

Разширение има. Свържи две тежести с въже. Всяка от тежестите да е близо до една от звездите. Въжето се разтяга

Може би, заради тежестите. Обаче, ако ги няма тежестите, а е само въжето? С този пример нищо не показваш.

Преди 30 минути, Ниkи said:

Пространството в ЧД се удължава с темпове по-големи от С. За това изглежда, че светлината се забавя.

Разширение има само при достатъчно ниска концентрация на материята (под няколко атома на кубичен метър ли беше там - забравил съм точната стойност). Черната дупка е последното място, което можем да свързваме с ниска концентрация на материя/енергия в единица обем, за да можем да говорим за каквото и да било разширение/удължаване.

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Не. В СТО не разчитаме на зрението а на система от часовници с общо време. Светлината лъже. Доверие никакво. 

Тоест, при достатъчно бърза скорост на движение на нещо спрямо тебе (от порядъка на 0,9 С) - ти пак няма да можеш да видиш с очите си скъсяването на това нещо, защото светлината винаги лъже. Не съм сигурен!

[scaner]

Преди 23 минути, Станислав Янков said:

В такъв случай - прав ли е Ники да твърди, че светлината спира да скорост НУЛА (или много близо до нулата) с достигането до хоризонта на черна дупка? Не ми се вярва да се забавя чак до толкова, ама и за ефекта на Шапиро не знаех, така че...

Не е прав. Светлината няма геодезична линия, по която да напусне черната дупка. А от вън на вътре - зависи дали с калпави или читави координати ще описваш процеса. С читави координати, никога не спира. Тя има едно хубаво свойство - по локалното време на наблюдателя скоростта и винаги е известната константа.

[Кибик]

On 19.01.2010 г. at 4:42, Ang said:

Ти ме разби, понеже си ме цитирал, два пъти, ще кажа само че общата теория на относителността, формулирана от Айнщайн, е общоприетата теория описваща много голямото във вселената. Айнщайн дава фундаментален отговор на това какво е гравитация и как функционира тя и досега нито един учен не го е опровергал. Всепризната в цял свят, точно и ясно математически обоснована, правеща предвиждания които и до ден днешен продължават да се доказват експериментално, теорията е съвременният модел за това как функционира вселената при големи мащаби. Всичко останало са бръщолевения.

 

Все пак Айнщайн нищо не казва за механизма как масата/енергията изкривява пространство-времето.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Кибик said:

 

Все пак Айнщайн нищо не казва за механизма как масата/енергията изкривява пространство-времето.

Казва. Концентрацията на маса/енергия огъва пространство-времето и с това измества фокуса от наблюдателя към центъра на масата. Лошото е, че в популярните текстове и клипове е една страшна мешавица от несвързани една с друга диаграми и става едно страшно забъркване, заради което не може лесно да се види логиката и взаимовръзките. Например, при диаграма на Минковски за СТО оста на времето е нагоре, а оста на пространството е надясно. Обаче пък, при представянето на гравитационните ефекти като диаграма, оста на пространството е нагоре, докато оста на времето е надясно (точно обратното в сравнение с Минковски). Самата диаграма на Минковски в различни случаи е представяна по доста различен начин. Веднъж е представяна стандартно:

Пространство-времето на Минковски (offnews.bg)

Друг път обаче диагонала от светлинния конус се завърта надолу и се припокрива с координата на пространството надясно (първата диаграма):

Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината (offnews.bg)

Най-добрия опит за съвместно представяне на СТО и ОТО засега успях да срещна само в клипа за историята на черните дупки, сложен от Малоум по-рано (отново ще го сложа и тук за да не се търси излишно - самото представяне започва от 18:38 минути). Струва ми се, че най-доброто съвместно представяне на СТО и ОТО може да става чрез диаграма на Минковски (СТО), която да включва и огъвания по подходящия начин на различните координатни линии (ОТО).

 

[Джереми]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Преди 4 часа, Кибик said:

Все пак Айнщайн нищо не казва за механизма как масата/енергията изкривява пространство-времето.

Казва.

Констатира само, не е описан подробен механизъм от Айнщайн който обяснява задълбочено връзката между маса-енергия -пространствовреме. Би трябвало квантовомеханично описание на тази действетелност, засега обаче няма открития които да потвърждават или отхвърлят връзката маса-енергия-пространствовреме, на квантовомеханично ниво. Айнщайновото описание е просто идея.