Отиди на
Форум "Наука"

Българска ъндърграунд музика


Doris

Recommended Posts

  • Потребител

Наскоро прочетох една статия, в която се споменава едно неочаквано за мен понятие - ъндъргаунд шлагер,

Ставаше въпрос за известната ми песничка "Прощавай София":

Спомня ли си някой във филма „Иван и Александра” един мъж, който пееше: „Във конски вагон,/ подобен на салон,/ пътувах аз от София за Лом…”

Това е ъндърграунд шлагер от 60-те години. Текстът намеква, че вагоните пътуват към лагера в Белене…

Мъжът в този епизод не актьор, не е известен певец. Това е самият автор на шлагера – Матей Стоянов. Всъщност не автор, а съавтор-компилатор, както подчертава сам той. Песента е по-стара, родена по време на репресиите срещу евреите в България. През 60-те години Матей я променя леко и я пее по сбирки в махалата. А махалата е самият център на София, в пространството между „Витошка” и „Ангел Кънчев”.

http://e-vestnik.bg/2730

Сещате ли се за други подобни?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имаше един,дето пеше "Дай си сърцето,на който искаш ти,виното със отрова на мене остави" :punk:

Та това също може да се нарече ъндърграунд шлагер,разбира се предимно за пролетарската аудитория :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еее това е хисарския поп или по-известен като Попенцето :). Ние го променяхме на "Дай си сърцето на който искащ ти/ ракията с мезето на мене остави" :).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ОТ: Но кога някой някога е карал евреи с конски вагони за Лом в България? Нещо ме съмнява версията на автора за произхода на песенат.

А за Белене си пасва баш:)

Добър ундърграунд, обаче :)

Впрочем, на видеото реалистично е изобразен т.нар."търкал" - често срещано масово сбиване на младежки сбирки по онова време. Ей, бащите ни са били по-люти от нас :))

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Доколкото аз знам в България наистина е имало концентрационни лагери за евреи. Всъщност, цар Борис ІІІ се е опрвдавал че му трябват евреи за държавните строежи и поради това не може да ги даде на Германия. Не помня къде но гледах интервю с един от тия лагерници (не му помня името), та той твърдеше че условията за живот били лоши, храната малко и лоша, работата много и тежка, НО, никой и никога не ги е бил, физическо насилие не е имало, имали са право на свиждания, болнични (пускали са ги вкъщи ако са тежко болни), даже показваше снимка (това го помня добре) няколко голи до кръста евреи, видимо добре хранени с кирки и лопати, а до тях надзирател в полицейска униформа без бич, пистолет и подобни. Чувал съм, че евреите през зимата са пускани в домашен отпуск за да не ги храни държавата. Според въпросният евреин, било е тежко, но унижения не е имало, охраната се е отнасяла човешки с тях (чанч е имало, но не и изстъпления), дори са ги пускали в близкото село в отпуск за добра работа, евреите са били доволни от това предвид на ставащото в Германия. Не е било цветя и рози, било е горе доло както в трудовите войски с малко по затегната дисциплина.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дори с по-хлабава. Ами яденето е било същото, като в армията. "Чорба каша/Чорба каша/Боб, фа-суул!" Това е било начин да се шикалкави от немското настояване за депортация.

На наш близък баща му е бил в подобен лагер, чукал е камъни за пътища 1 година. Като фурнаджия го хванали, че грамажът на хляба, който се е взимал с купони, е бил с 10% по-малък, т.е. фирата му е била над допустимата. Няма сериозни оплаквания, освен, че не е бил при семейството си.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тая песен на Хисарския поп изглежда е някаква проточалга. Ъндърграундът според мен трябва да има някакъв социален или политически елемент или най-малко да е против установените официално нравствени и естетически норми.

Намерих едно хубаво текстче,но музиката не можах:

ХАСКОВО

Хасково, затворът,

на криминалните хора

Там са се събрали:

цигани, турци, арменци.

Припев:

И с малки чукчета, чук, чук, чук

ние чукаме чакълчета

и кирки лостове

ний бутаме мостове.

Всички въшки от мойта риза

аз ще изчукам с моя галош.

Ти ще ми лъснеш лачените буйки

аз ще ти хвърля един мангиз.

Пр.:

Фаса бе, фаса бе

немой го хвърля по земи

дай ми го аркадаш,

стори на мене бирхаир.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=family&Number=1939090330&page=&view=&sb=&part=1&vc=1

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Черно фередже" имат страхотни песни. Някои са си техни, а други са народно творчество. Песничката за затвора я пеят малко видоизменена.

Например:

"Рашо фукарата-сигън от маалата"или

"Що ма бийш, бате? Ний не сме ли ора, ора от народа?

Вий сте от ресора, дет е за затвора" и пр.

Имат една култова песен за София. Ннещо от сорта:

"Деветстотин първата година сиганите станахме мнозина!

О-о-о-о, сиганино, да живее сичкото сиганин, аркадаш!

София вече е наша, турците заминаха за Анкара.

О-о-о-о, сиганино, да живее сичкото сиганин, аркадаш!

Сиганката сиганчета ражда, сиганския род, за да възражда.

О-о-о-о, сиганино, да живее сичкото сиганин, аркадаш!

и т.н." :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, тука вече може да се каже че има социално-етнически елемент :tooth: , тая песен си я спомних, даже и мелодията.

Из интернет се върти един цитат "Тошо комуниста забрани туиста" но само толкова. Това каква песен е било? Има го и като част от поезията на Трендафил Акациев, но явно не е тръгнал от него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По онова време по бригадирските лагери пеехме тази песен за конския вагон до Лом, но не съм чувал да се свързва с Белене. Иначе повече харесвахме руските белоемигрантски (блатные) песни. (То други подобни български нямаше!) Свързвахме ги със съветските филми, въпреки, че в тях белоемигрантите бяха врагове. От филмите все пак разбирахме за какво става дума.

Най-популярна беше песента за Мурка. Той Матей Стоянов изглежда оттам е взел мелодията.

http://vbox7.com/play:a7bf0287

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хората в Съветския съюз бяха под много по-строга диктатура от нас и може би за това тяхното ъндърграунд творчество беше доста по-богато. Ние пък използвахме задължително научения руски за да се насладим на това духовно богатство. Спомням си един надпис на стената в кабинета по руски - "Я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин. Маяковский", каква пародия.

Само че белогвардейските са различни от т.н блатные (от престъпния свят).

Ето една белогвардейска:

http://blog.mslazarov.net/?p=4644

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От нашия ъндърграунд може би най-ярки са вицовете, "Шуми Марица за другаря Червенков", няколкото тарикатски песни като "В конски вагон" и, то се знае, волностите на Радой Ралин и Константин Павлов. Има и тук-там по някой по-свободен поплак на стария Иван Радоев, както научих днес :) Не е много, но пък е качествено.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето какво пише в един руски едноименен сайт за «Поручик Голыцин (песня)»: Известно, что её нет ни в каких сборниках аутентичных белогвардейских песен, эмигранты старшего поколения в 1970—1980-е годы её не знали. Докато в друг за „Мурка” се отбелязва: Музыка легендарной песни была написана в 1923 году Оскаром Строком. Этого композитора не зря называли «королем танго»: «Мурка» - классическое танго. Автором первоначального варианта текста был одесский поэт Яков Ядов. Его же перу принадлежит текст известной песни «Бублики». Оказывается, в первоначальной «Мурке» не было даже намека на блатную романтику. Позже из трагической любовной истории сделали блатной хит. Народ переиначил строки, и в тексте песни появились урки, шулера и легавые. Но знаменитая версия песни звучала уже в 70-е годы.

Аз мисля, че Мурка дойде у нас през Париж. То и песните на Висоцки първо там бяха записани на плоча. Затова и съм останал с впечатлението, че е белоемигрантска. Но текстът, който пеехме, действително се различава от сегашните варианти. В него даже не се уточняваше, че Мурка е Маруся Климова. А и мелодията беше по-друга. Започва бавно и след това забързва, както при „Ех, раз”. Имаше и някаква музикална интродукция между куплетите, която пеехме с „ла, ла, ла...”

Това, че тази песен е от така наречените „блатные”, ми го каза преди 15 години една рускиня. Но аз гледах в един руски сайт, че „блатные” водят и много руски романси. Явно термина трябва да се разбира не като „бандитски песни”, а като „хулигански”. Изглежда за блюстителите на СССР такива са били всички песни, които са се различавали малко или много от „Широка страна моя родная”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Руската уикипедия подкрепя моето определение за "блатная" песен.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8F

Възможно е Поручик Галицин да се е появила доста късно - през 70 -80 години, но все пак носи всички белези на градския фолклор и е най- популярната на белогвардейска тематика.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BA_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D1%8B%D0%BD_%28%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D1%8F%29

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Във втория линк има много интересен стих:

О, русское солнце, великое солнце!

Мне режет глаза ослепительный луч

Поручик Голицын, а может, вернемся?

Туда, где меня запирали на ключ.

Много е точна тази пародия. В нея ясно е казано: как ще се върне емигранта там, където го чака най-лошото. Руснакът-комунист, който е съчинил „Поручик Голицин” направо се е подиграл с белогвардейската емиграция, като е написал:

Поручик Голицын, а может вернемся?

Зачем нам, поручик, чужая земля?

За белогвардейците не е имало по-чужда земя от Съветска Русия. Е, днес може и да се възторгваме от мисълта, че белогвардеец ще се върне и ще стане колхозник или работник във фабрика (ако не го пандизят). На това му казват фалшиви чувства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първият цитат е вариация, появила се през 90-те години и се отнася, както пише, за третата вълна емигранти, а не за белогвардейците. Тъй като промяната вече е настъпила, няма да има вече кой да ги прави колхозници и да ги затваря.

Има разлика между земя (родина) и държава (управление). Ако я нямаше тази разлика и не я чувствахме щяхме да загубим всякакво самоуважение и надежда като народ и общество през много периоди на българската история. Същото се отнася и за Русия.

Според мен тази разлика е една от причините за съществуването на неформалното творчество - ъндърграунд музика, градски фолклор, вицове...

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Веднъж си лафех с една рускиня и осъзнах огромна разлика в мисленето между двама ни. Жената се чудеше как така българите ругаем правителствата си - та нали все пак са правителства на Родината. А аз се чудех как така руснаците не ругаят своите - та нали съсипват Родината. Поговорихме за това и определено се оказа, че като стане дума за родната страна и държавата ние сме много повече индивидуалисти. И най-големият патриот тук не би могъл да бъде безкритичен. А и най-критичният там все пак си остава патриот.

Баща ми навремето разказваше нещо подобно. Сдрапал се с някакъв руснак относно путинщината и му казал, че Путин потъпква личната свобода или нещо такова. Онзи заключил: "Да, вие сте личности. А ние сме държава".

Не знам кое е по-добро. Все пак в мирно време индивидуализмът е за предпочитане (пък и също може да бъде държавнотворчески, доказано е).

Струва ми се, че и руснаците, и българите схващаме "държавата" винаги като "власт", тоест като нещо извън собствените ни личности. В този смисъл нито руснаците, нито българите се справяме с идеята за гражданско общество. Само дето българите придаваме по-голямо значение на частното си добруване и отсвирваме държавата, когато не ни уйдисва.

Може би античният и германският модел са по-добри - там държавата не е нещо външно спрямо личностите, а е общност. А вече донякъде започват да я схващат и като обслужващ сектор (което е малко прекалено). Има още дълъг път да изминем до това състояние на нещата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...