Отиди на
Форум "Наука"

До колко години е живял средновековният българин?


Recommended Posts

  • Потребител

Много често говорим за битки и политика, та затова реших да сменя малко темата в посока демография. Признавам си, че това е моя слаба страна, тъй като изброените вече моменти повече ме вълнуват.

Като се замисля, това май е доста спорен въпрос. От една страна имаме български владетели живели много дълго време - Симеон I умира на около 60-63 година, Борис I - между 60-80 години, цар Петър I - също е живял много за онова време. Но как ли са живели обикновените българи? Ако ги привикат мъжете във войската, може би около 30-40 години живеят, тъй като войнишкият живот е рискован. Днес ние живеем повече от тогавашния стандарт, но нашите предци?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много често говорим за битки и политика, та затова реших да сменя малко темата в посока демография. Признавам си, че това е моя слаба страна, тъй като изброените вече моменти повече ме вълнуват.

Като се замисля, това май е доста спорен въпрос. От една страна имаме български владетели живели много дълго време - Симеон I умира на около 60-63 година, Борис I - между 60-80 години, цар Петър I - също е живял много за онова време. Но как ли са живели обикновените българи? Ако ги привикат мъжете във войската, може би около 30-40 години живеят, тъй като войнишкият живот е рискован. Днес ние живеем повече от тогавашния стандарт, но нашите предци?

Много сложна задача, Щърбов.

След като не знаем каква е средната продължителност на живота на съвременния българин, ще ни е много трудно да определим тази на българина, живял преди 1000 години.

Когато казвам, че не знаем каква е средната продължителност на живота на съвременния българин, изобщо не се шегувам. Онзи ден се смях с глас като гледах съответните данни на Нционалния статистически институт.

Те действително са смешни за всеки справил се успешно с материала по математика в средните общообразователни училища. От тази "стъкмистика" излиза, че средната продължителност на живота на българина непрекъснато се увеличава. В същото време имаме непрекъснато увеличаване и на смъртността като абсолютен показател, при това забележете - при всички възрастови групи.

Дори и да приемем, че в България почти не се раждат деца (и този ден не е далеч!), такъв математически фокус много трудно може да бъде постигнат!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Показател смъртност/раждаемост (в промили) и продължителност на живота (в години) не са съизмерими величини. Те дори не се измерват в съпоставими мерни единици.

най-вероятно средната продължителност на живота през Средните векове е била съпоставима или по-ниска с най-ранните (изобщо) статитстически данни за Европа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Предвид липсата на медицина и лошите битови условия, плюс глад и неперкъснати войни, едва ли е надвишавала 30-40 години.

Това само по един начин можеш да направиш ако успееш да найдеш някой непокътнат некрополр гробище още от преди 1000 години...

Например неотдавна са открили в Рим един такова непокътнато гробище....

Тук професор Gyula László се самонаричаше археолог на бедните....

Защото докато 99% търсят, ровят гробниците на богати, влдетели той предпочиташе да разкрива бита, гробищата на бедното население....

http://en.wikipedia.org/wiki/Gyula_L%C3%A1szl%C3%B3

:book: :book: :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами що се отнася до войните зависи от периода - при Петър, Омуртаг и Борис І имаме дълги мирни периоди поне на част от границите.

Медицината може да е била на по-ниско ниво, но пък от друга страна въздухът е бил много по-чист, а храната си е била истинска. Тъй че уврежданията от лош въздух, храна и вода ги е нямало. Да не говорим за стрековия фактор и Чернобил.

При положение обаче, че през средновековието не се е водила точна статистика и не е имало регистри на населението, то нещата отиват повече на гадаене. Да се говори за цялото средновеквоие е твърде условно, защото има периоди на епидемии и войни, но има и периоди, в които такива проблеми няма.

Ще рече, че някои данни в книгите са силно преувеличени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами що се отнася до войните зависи от периода - при Петър, Омуртаг и Борис І имаме дълги мирни периоди поне на част от границите.

Медицината може да е била на по-ниско ниво, но пък от друга страна въздухът е бил много по-чист, а храната си е била истинска.

Деткската смъртност обаче е била много висока, а това дава отражение върху статистиката.

Тук има някакви обобщени данни:

http://en.wikipedia.org/wiki/Life_expectancy#Life_expectancy_vs._life_span

Ето и съвременни данни за БГ:

http://www.indexmundi.com/bulgaria/life_expectancy_at_birth.html

http://www.indexmundi.com/bulgaria/infant-and-child-mortality.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Медицината може да е била на по-ниско ниво, но пък от друга страна въздухът е бил много по-чист, а храната си е била истинска. Тъй че уврежданията от лош въздух, храна и вода ги е нямало.

-----------

Смятам че в наше време много се преекспонира понятието "замърсяване".

Медицина изобщо не е имало, нито елементарни хигиенни навици, а обикновенното население едва ли се е хранело с качествена храна, тя е била привилегия на аристократите!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Симеон казва в едно писмо към патриарх Никифор- "до 80 години при нас рядко доживяват".

Това е било рядка възраст въпреки че Мостич, Атей и Рамзес са ги направили и до 90 г. вероятно е комбинация от ген и добър живот.

Рсътът и възрастта на хората е варирал през цялото средновековие в зависимост от конкретните климатични условия и социално икономическа ситуация през всеки период, спомням си че бях чел някакво изследване по въпроса ама не помня къде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да не забравяме и големите епидемии (не само чумата) които са затривали много хора.

Например един днес банален грип, често ако не се лекува може да прерастне в пневмония, а пневмония без лечение - често може да завърши с дихателна недостатъчност и смърт. Дори в началото на 20 в. грипа погуби много хора (по време на ПСВ), какво да говорим за мрачното средновековие!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За сега най-големи са катакомбите (близо 300 км познати)под Париж.

До 1700 година трупат тука костите на препълнените градски гробища. Приблизително на 5 000 000 дотогавашни парижианци мощите са съхранени тука...

От 19. век са затворени само от части може да се посещава.

http://www.triggur.org/cata/

http://www.tiba.hu/u...izs/index.shtml

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Значи, да казвате, че днес живеем по добре не е баш така. Значи има такова нещо като мутация на вирусите. Ако в миналото един антибиотик е действал добре, то с времето става слаб защото вирусите мутират. Така че, не подценявайте билколечението през ония години. Да, тежки болести като рак и т.н. са били нелечими, но специално за грип и прочее не мисля че са били много по зле. Храната е била несъразмерно по добра от днес, просто няма място за сравнение. Нямало е стабилизатори, консерванти, подобрители, овкусители Е1245 и прочее гадости. Като ядеш салам ядеш месо, а не соя с Е12345, Е5789 и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Показател смъртност/раждаемост (в промили) и продължителност на живота (в години) не са съизмерими величини. Те дори не се измерват в съпоставими мерни единици.

Нужно ли е да се измерват в еднакви мерни единици, за да се направи връзка между тях?

Количеството на водата в един басейн и равнището на водата в басейна, също не се измерват в еднакви мерни единици (литри и метри), но всеки нормален човек знае, че, при равни други условия, не е възможно нивото на водата в един и същ басейн да се повишава и едноврменно с това количеството й в басейна да намалява! Няма как да стане.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много често говорим за битки и политика, та затова реших да сменя малко темата в посока демография. Признавам си, че това е моя слаба страна, тъй като изброените вече моменти повече ме вълнуват.

Като се замисля, това май е доста спорен въпрос. От една страна имаме български владетели живели много дълго време - Симеон I умира на около 60-63 година, Борис I - между 60-80 години, цар Петър I - също е живял много за онова време. Но как ли са живели обикновените българи? Ако ги привикат мъжете във войската, може би около 30-40 години живеят, тъй като войнишкият живот е рискован. Днес ние живеем повече от тогавашния стандарт, но нашите предци?

До колко години е живял средновековният българин? Въпрос

До около 120 години - максимум..

Мунимум: няколко минути (след раждането си)..

Какво по-точно те интересува?

Интересува те каква е била средна продължителност на живота в средновековна България, и какво е определяло такава продължителност на живота,.. или нещо друго?

Нямаме демографски статистика и данни за средновековна България.. Можем да предполагаме само, по аналогии с тези страни в които такива има (някакви) данни, и в които са правени някакви калкулации..

http://www.sarahwoodbury.com/?p=453

http://apps.business.ualberta.ca/rfield/lifeexpectancy.htm

http://www.hyw.com/books/history/Fertilit.htm

http://www.medieval-faire.com/introMedAges.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е ако гледаме по преписите на именника на българските ханове (ако наистина така се е наричал) има живеещи и повечко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи, да казвате, че днес живеем по добре не е баш така. Значи има такова нещо като мутация на вирусите. Ако в миналото един антибиотик е действал добре, то с времето става слаб защото вирусите мутират. Така че, не подценявайте билколечението през ония години. Да, тежки болести като рак и т.н. са били нелечими, но специално за грип и прочее не мисля че са били много по зле. Храната е била несъразмерно по добра от днес, просто няма място за сравнение. Нямало е стабилизатори, консерванти, подобрители, овкусители Е1245 и прочее гадости. Като ядеш салам ядеш месо, а не соя с Е12345, Е5789 и т.н.

-------------------------

Фружине, антибиотиците се използват една във Втората Св.в-на и антибиотиците подтискат и убиват бактериалните причинители, и не виляят на вирусите изобщо. Да вярваш в билки е смешно. Храната била по-добра, за гладната смърт не си ли чувал, как по-добра: нискокалорично небалансирано и бедно на белтъчини хранене, ако лук, боб и зеле е добра храна...? Добрата храна е била привилегия на аристократите, а не на крепостните. Не идеализирайте онова време!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Храната била по-добра, за гладната смърт не си ли чувал, как по-добра: нискокалорично небалансирано и бедно на белтъчини хранене, ако лук, боб и зеле е добра храна...? Добрата храна е била привилегия на аристократите, а не на крепостните. Не идеализирайте онова време!

Добрата храна е била за избранници - това е така. И една корекция - боб при всички случаи не е имало. Той се появава по нашите земи не по-рано от началото на 19 век. Както и доматите, царевицата, картофите и др. подобни. Дори и такива неща по онова време не е имало.

Наскоро четох едно литовско изследване. Оказва се, че в средновековна Литва, до появата на картофите, е имало глад и случаи на гладна смърт буквално ВСЯКА ГОДИНА.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добрата храна е била за избранници - това е така. И една корекция - боб при всички случаи не е имало. Той се появава по нашите земи не по-рано от началото на 19 век. Както и доматите, царевицата, картофите и др. подобни. Дори и такива неща по онова време не е имало.

Наскоро четох едно литовско изследване. Оказва се, че в средновековна Литва, до появата на картофите, е имало глад и случаи на гладна смърт буквално ВСЯКА ГОДИНА.

Da. Na evropejsko nivo sredno po 12 godini e imalo masovo gladuvane....

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добрата храна е била за избранници - това е така. И една корекция - боб при всички случаи не е имало. Той се появава по нашите земи не по-рано от началото на 19 век. Както и доматите, царевицата, картофите и др. подобни. Дори и такива неща по онова време не е имало.

Наскоро четох едно литовско изследване. Оказва се, че в средновековна Литва, до появата на картофите, е имало глад и случаи на гладна смърт буквално ВСЯКА ГОДИНА.

Не се учудвам......Климатът в тази Прибалтийска страна е доста суров иначе...Като се прпибави към неблагоприятните климатимни условия и лошата хигиена, липсата на медицина, войните, болестите, недостатъчното усвояване, поради незнание на ресурсите..........ето ти резултат висока смъртност.....

Съфорумници......наскоро изчетох доста книги за Иван ІV Грозни.....знаете ли, каквво се оказа....

на него и първата му съпруга Анастасия в годините 1547-1549 са им умрели три дечица....няколко месеца след раждането...

първият им син Димитрий умира явно от пневмония, вследсвия на постиване, при попадене в студени води.....

Самият Иван ІV едва прескърцва при боледуването си от пневмония пред пролетта на 1553г....................оцелял е благодарение на това, че е бил млад и доста здрав и як за онова време.....Една нищо и никаква пневмония,вследствие на простиване......

За какво споменах това.....Понеже, по-горе някои написаха за по-качествена храна и билколечение...

Представете си, в края на руското средновековие висока смъртност в самото царско семейство........не просто аристокрация, а в царското семейство.......Какво ли остава за простолюдието...Мрели са като мухи поради болести, липса на хигиенни навици, организирана медицина, лоша храна, епидемии и войни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вероятно населението се е хранило с доста еднообразна храна, при това, която бързо се е разваляла. Интересно ми е дали са имали достъп до сол, която евентуално да се използва в ролята на консервант.

Раждаемостта е била много високо, но със сигурност смъртността също е била ужасяваща. Антибиотици, билки или каквото и да е лечение ...забравете, а легендата, че като ядеш мухлясъл хляб и приемаш антибиотици, които те лекуват... най- много някоя цироза на черен дроб да си докараш. Всяка банална инхекция е била потенциално опасна. Мисля си, че вирусните инфекции не са били голям проблем ( говоря за такива на дихателните пътища) - просто е нямало необходимите условия да се развие в опасни размери, ниска гъстота на населението, хората не са имали толкова интензивни контакти един с друг, от там и вирусите са нямали потенциала да се препасират и да увеличават вирулентността и патогенността си. Всъщнос това е интересн въпрос - дали има данни за заболявания като грип например - много е вероятно изобщо да е нямало такова нещо, ако приемем, че грипните вируси са с произход от южното полукълбо. Вероятно бактериални инфекции, външни и вътрешни паразити, амебиози разни свързани с източниците на вода са били основни проблеми. Пневмонии със сигурност лесно са се развивали и вероятно са били една от честите причини за високата смъртност - без лечение вероятно 50:50.

Въздуха- вероятно не по- малко вредни вещества са поемани с него, като катрани примерно, така или иначе огъня се е използвал и за готвене и за отопление, един вид постоянно. Водата - чиста вода вероятно са имали единствено групи от хора занимаващи се с лов, при уседналия живот чистотата на водата често е проблем.

Редактирано от fixxxsers
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това е старобългарското "Колело на живота", често изобразявано в иконите. Човешкият живот е разделен на 6 цикъла, като смъртта идва на 70, доколкото виждам на изображението.

От това, което човек чете за 19 и 18 век и изобщо за турско време, може да се види, че понятията старец, младеж и т.н. не са различни от днешните по отношение на възрастта. Четиридесет годишните са били наричани "хора в разцвета на силите си".

Само че, много хора са умирали млади - децата много, докато имунната система укрепне, което става на около 7-8 години, поправете ме ако бъркам. Отделно болести, които днес караме едва ли не на крак, като разни настинки, също са отнасяли много хора в отвъдното. Тогава е могло да се споминеш от много неща, които днес забравяш. Всяко счупване на кост те оставя инвалид завинаги.

Наистина, тогава лекарствата са били народни (въпреки че те имат немалък потенциал, плюс плацебо ефект), но въздухът е бил кристален, а и в БГ, а и изобщо, има места, които са много здравословни като климат.

Средната продължителност на живота е била по-ниска, но то е, защото повече хора са умирали рано, а не защото 35 или 40 г. са били считани за преклонна възраст.

Според мен сол е била употребявана, как живее човек без сол?

post-727-084356500 1297501724_thumb.jpg

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Водата не е била особено чиста, за тов ана нейно място се консумират други течности - вино, медовина и бира са основните напитки през периода.

Това,че хигиената е била отчайващо лоша е популярен мит,но все пак наистина е на по-ниско ниво от съвременния свят, където си имаме течаща и топла вода на поискване. Медицината, поне във византийската империя е била на доста развито ниво ( тука последния римлянин може да се включи).

После, това,че има висока детска смъртност означава че оцеляват тези с най-добра имуна система. Няма причина да смятаме,че болести, които сега караме на крак тогава са вкарвали човек в гроба. При подходящите условия човек спокойно е можело да доживее до дълбоки старини

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...