Отмират ли религиите?

[Кухулин]

Преди 7 часа, Изчезнал said:

Ето тук например. Малко съм попресилил - 70% от ирландците вярвят в определен бог, а други 20% в някаква висша животворяща сила, което си е пак същото, но не толкова конкретно.

Което показва, че твърдението ми относно липсата на достоверност в публикуваната по-горе карта е вярно.

Трябва да се видят по-подробно тези изследвания, за да се прецени кое е по-достоверно. Ако изобщо отговорите на въпроси могат да се приемат за достоверни данни. По делата им ще ги познаеш, беше казал някой. Ако толкова много хора вярват в бог, би трябвало цяла Ирландия да се стреми към праведен живот според неговите критерии Иначе бог ще ги накаже  

[Кухулин]

Бързият сърч покава много комични резултати, поне според моето разбиране за нещата  

https://www.pewresearch.org/religion/2018/10/29/eastern-and-western-europeans-differ-on-importance-of-religion-views-of-minorities-and-key-social-issues/

 

Да вземем за пример Ирландия, като сме я подхванали. Според тази публикация 24% вярват в бог с абсолютна сигурност, а 44% вярват в него не чак толкова сигурно. Какво по дяволите означава да вярваш в бог не толкова сигурно... загадка. Можеш да предполагаш едно или друго, ама да вярваш в бог на 50-60% звучи странно. Страхотна вяра. Така спокойно могат да се изкарат много десетки проценти не само в Ирландия, а навсякъде. Дето се вика, по-добре за всеки случай да се застраховаш, и да го няма тоя бог, отколкото да не се застраховаш и изведнъж да вземе да се появи  

[Кухулин]

Преди 20 минути, Кухулин said:

Бързият сърч покава много комични резултати, поне според моето разбиране за нещата  

В България 30% били абсолютно сигурни в съществуването на бог, но само за 19% религията играела значителна роля. Явно българинът има много ниско мнение за този бог - някакъв небесен статист, седи си там и се занимава с неговите си работи  

[Изчезнал]

Дето е казал поетът

"Запалѝ и на дявола свещ

Да не дойде каквото не щеш"

То е ясно, че когато въпросът е поставен директно, отговорите могат да са всякакви. Едно по-сериозно проучване би трябвало да провери доколко религиозни подбуди у каква част от хората и в каква степен ги подтикват към действия или към въздържане от действия.

Моите наблюдения за Израел са, че броят на пълните атеисти е малък и в последните 2-3 десетилетия непрекъснато намалява, а и те започнаха да се срамуват да си го признаят. С други думи, политическата коректност изисква да приемаш поне донякъде религиозните повели, а не да ги отричаш напълно.

[Кухулин]

Преди 1 час, Изчезнал said:

Моите наблюдения за Израел са, че броят на пълните атеисти е малък и в последните 2-3 десетилетия непрекъснато намалява, а и те започнаха да се срамуват да си го признаят. С други думи, политическата коректност изисква да приемаш поне донякъде религиозните повели, а не да ги отричаш напълно.

Скоро един хасид разправяше, че религията е спасявала евреите 3000 години и ще ги спасява още 3000  

По тоя въпрос аз поне никакви въпроси нямам - и същността на юдаизма (избран народ), и историческата му роля, и текущото положение на нещата (демографията) предполага много висока религиозност. Дай боже всекиму, дето се вика, ама с християнството случаят е по-различен.

[Мълчаливец]

Първо ще отбележа, че за 15 г. религиозността в Чехия не е изчезнала.  

А сега, моето мнение, то се основава на метафората, че религията е бастунът, който ни помага да се крепим, когато умът ни не може да обясни света и да ни направи по- успешни. Понеже този сакатлък няма да изчезне, няма да отмрат и подпорките. Едно време тояжка, може би жезъл, после бастун, сега патерици, канадки, проходилки, роботи и електромобилчета. В съответствие с тази метафора, средствата се променят, но потребността остава.

Пример: удостоверено е днес, че хора и НПО са готови да дават стотици хиляди и милион дори за някакво преживно... лама някаква, за да се усъвършенстват съвременниците ни горе и долу, казано иначе горе- долу.  

[makebulgar]

Преди 5 часа, Кухулин said:

В България 30% били абсолютно сигурни в съществуването на бог, но само за 19% религията играела значителна роля. Явно българинът има много ниско мнение за този бог - някакъв небесен статист, седи си там и се занимава с неговите си работи  

От тези 19% 10% вероятно са мюсюлманите, така за останалите остава още по-малък процент. 

[ramus]

                                                                                             "МАГИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ

Много българи вярват в магии.

Замисляли ли сте се, че много наши сънародници са давали пари на врачки и са ходили при ходжа, за да направят магия на някого?

Ще Ви споделя част от статистиката, представена от социологически изследвания на Изследователски център „Тренд“ от 2025 г. (цялото изследване е в първия коментар) за магическото мислене, вярата в ясновидци, в съдбата, в конспирации и др.

Вяра в магии, урочасване и свръхестествено:

58% от българите вярват, че има хора със свръхестествени способности;

56% от българите вярват в проклятия и урочасвания;

38% от българите (над 2 млн. души) са посещавали врачка или ясновидец.

65% вярват, че „всичко се връща“ (карма).

За съдбата:

47% — съдбата е частично предопределена;

23% — напълно предопределена;

23% — изцяло в ръцете на човека.

Най-широко разпространено сред българите е убеждението, че „всичко се връща“ – 65%.

Задгробен живот:

31% вярват, че човек се преражда, докато 53% посочват, че не вярват.

34% от българите вярват, че съществува живот след смъртта, докато половината (50%) не споделят това убеждение.

Конспиративни вярвания:

47% вярват, че светът се управлява от тайни общества. - близо половината население.

“Резултатите показват, че вярата в свръхестественото и конспиративното не е маргинално явление, а важен елемент от културната и идентичността на българите.”

Магическото мислене е дълбоко вкоренено в българската култура – от суеверията в ежедневието („да не се урочасаме“, „чукам на дърво“, „не се хвали предварително“), през страхът от „лоши очи“, до ритуали за разваляне на уроки с вода, олово или червен конец.

Още от детството човек усвоява представата, че злото идва отвън, от завистливия поглед или от нечие намерение, а не от собствените избори и действия. Общото между всички тези явления е външно-обвинителното поведение, отричане на личния житейски провал и “предаването“ на отговорността на „външна сила“.

По-лесно е да предадеш живота си в ръцете на “провидението”, отколкото да понесеш тревогата от осъзнаването, че сам носиш отговорност за всяко свое решение. Така се живее по-лесно.

Посещението при врачки и гледачки често измества търсенето на професионална помощ. В народното съзнание „баячката“ е по-достъпна, по-разбираема и по-малко застрашаваща от психолога или психиатъра.

По традиция българинът изпитва недоверие към медицината – лекарствата „са вредни“, диагнозите „лепят етикети“, но в същото време злоупотребата с алкохол или наркотици може дълго време да не се е възприемала като проблем.

Магическото мислене предлага бързо обяснение и още по-бързо облекчение: „не съм аз“, „някой ми го е направил“, „така е писано“. Това вярване предпазва “крехкия“ Аз от разпад, но това става винаги за сметка на реалния личностен растеж.

Глупостта, страхът от живота, бягството от отговорност и потиснатата вина зад житейския провал са само част от причините за вярата в магии и ясновидство. Към тях можем да добавим и ниската толерантност към несигурността, както и трудността да се приеме, че животът е непредсказуем и не подлежи на пълен контрол, както болезнено ни напомня и случаят „Петрохан“.

Висок процент от българите вярват, че светът се управлява от тайни общества – илюминати, масони и други конспиративни сили. Това вярване кореспондира с усещането за отдалеченост от властта, добре обобщено в народната мъдрост: „Бог високо, цар далеко.“ Отново виждаме външен локус на контрол, при който отговорността за личната съдба се „предава“ на външни сили, а човек удобно оправдава житейските си неуспехи.

Преди няколко години Бойко Борисов заяви, че не бива да се взимат важни държавни решения, защото България се намира под влиянието на ретрограден Меркурий. В същото време друг нашенец казва: „Аз съм зодия Козирог и съм здраво стъпил на земята – не вярвам в такива конспирации.“

*******

Случаят „Петрохан“ ни показа колко силно ирационалното мислене продължава да влияе върху обществените реакции в България. На фона на широко разпространената вяра в съдба, знаци, свръхестествени сили и конспирации, голяма част от обществото интерпретира събитията около Петрохан не чрез факти, а чрез слухове, поляризирани нагласи, мистични обяснения и символни внушения. Това доведе до бързо разпространение на спекулации, подсилени от социалните мрежи.

Така конкретният инцидент се превърна в “огледало” на по-дълбоки културни нагласи.

Моята идея е за по-дълбок обществен консенсус, изграден върху качествено образование, споделени ценности и възстановено доверие. Огромна е нуждата от нов обществен договор, в който здравият разум, почтеността и отговорността не са изключение, а ядро. "

----------------------------------

https://rctrend.bg/project/нагласи-по-отношение-на-свръхестеств/

----------------------------------

Коментарът е на Даниел Генков

https://www.facebook.com/photo/?fbid=10239053036796601&set=a.10205046256128338

Редактирано Събота в 08:58 от ramus

[makebulgar]

Влиянието на външни зли действия срещу психиката или физиката е напълно реално и защитните реакции също са напълно нормални. Като те гледа някой лошо с лоши очи вероятно е лош и мисли някакви лоши неща да ти направи на теб или на твой близък. Като видиш и срещнеш някой прошляк с изпокъсани дрехи, белязан с рани от много улични битки и обири, вероятността при контакт с него, дори само зрителен, да ти се случи нещо лошо на физиката и психита ще е много по-голяма, отколкото ако видиш и срещнеш някоя балерина. Няма как да е иначе, и затова във филмите на ужасите онези с резачките са страшни психопати, а не нежни балерини. И орките и троловете по книгите и филмите са определен типаж на грозни, мускулести скинари с белези, различен този на добрите балерини и елфи. 

Безспорно е, че съществуват и тайни организации, които често се наричат банди, мафия, секти, диктатури или корпорации, които могат да направят така че да ти стъжнят живота и дори да ти го нулират. За тези организации обикновено не знаеш почти нищо до момента в който ти нанесат удар, или са толкова силни, че дори да имаш някакви факти пак не знаеш почти нищо и не можеш да направиш нищо предварително. 

За цялото това индивидуално или колективно зло няма как да знаеш дали ще ти повлияе или по какъв точно начин ще ти повлияе, затова и го наричаш с обобщени термини като зло, лошо, магия, конспирация и други подобни. 

Така, личните ти грешки и неуспехи, които зависят само от теб не са цялата картина, тоест, не може само индивида да се обвинява в малоумие, суеверия, глупава вяра в магии, тъй като външните фактори си съществуват. И понякога ти влияят така, че ти променят живота. Примерите за сплашвания, насилие и други външни влияния, които променят живота на човек кардинално да твърде много.

[insighting]

Изразът "магическо мислене" на г-н Рамус по-горе ме препрати към любима книга в детството ми за Моливко и Сръчко. Първият, каквото и да нарисуваше, веднага оживяваше, а вторият можеше да поправи всичко. 

Магическият реализъм обаче е особен литературен жанр. Много автори творят в този стил, описвайки нещо нереално като част от ежедневието. Няма граници и разделителни линии, а и сюжетът не се усеща толкова мистично.

Сега дори и един ИИ може да нарисува образ, който в действителност е нереален, но го приемаме вече за даденост. Когато нещо свръхестествено се случи, нюансите на въображаемото стават по-осезаеми и ние като че ли възприемаме фантастичните елементи за нещо естествено заедно с историческата реалност. За да преосмислим социалната драма или да провидим смисъла на нещата, може би.

Цитираният Генков има статия от м. юли м.г. "Самоубийството е израз на екзистенциална субективна криза у личността".

Суицидните мисли обаче не са присъщи за едно тренирано тяло. Защото при активни физически упражнения се отделя серотонин - хормонът на щастието. А когато човек е щастлив, той не може да навреди на друг или на себе си. Просто не го прави. 

Суицидните мисли не са присъщи и за истински вярващите. Защото, който вярва, той обича Бог на първо място, както Бог е възлюбил света.

А щом сме щастливи, ние обичаме целия свят и желаем добро на всички хора. Затова е хубаво да споделяме радостта си по-често.

 

BTW Аз сънувах будисткия просветител с бяла лента на носа (още в първите дни, когато гръмна новината), застанал до кухненски прибори, закачени на стената. Не съм медиум, за да знам какво се е случвало в хижата. На снимка, публикувана от pikbg, се вижда чаша с изпито кафе, чиято утайка е нарисувала сцена, в която просветителят е с бялата лента на носа. Вижда се, че човекът, който я държи, е прикрит, облечен в рокля и има сламена шапка на главата. Застанал е зад гърба му, обтягащ тази лента, а той с мъка диша през устата си.

Учудващо е съвпадението между сън и реалност, но разбрах, че снимката е стара.

[vvarbanov]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Влиянието на външни зли действия срещу психиката или физиката е напълно реално и защитните реакции също са напълно нормални. Като те гледа някой лошо с лоши очи вероятно е лош и мисли някакви лоши неща да ти направи на теб или на твой близък. Като видиш и срещнеш някой прошляк с изпокъсани дрехи, белязан с рани от много улични битки и обири, вероятността при контакт с него, дори само зрителен, да ти се случи нещо лошо на физиката и психита ще е много по-голяма, отколкото ако видиш и срещнеш някоя балерина.

Няма нужда някой да те гледа лошо или да ти мисли злото. Има когнитивни изкривявания. Те възникват най често при тревожност,  в резултат на заплаха за сигурността. 

Самоизпълняващо се пророчество.  Например Иван е убеден, че колегите му не го харесват. Той започва да се държи резервирано, отговаря кратко и сухо и избягва общуването. Колегите усещат дистанцията и също се отдръпват. В резултат Иван остава изолиран. Извода му е, знаех си , че не ме харесват. Или държава А вярва, че държава Б ще я нападне. А започва да се въоръжава. Б възприема това като заплаха и също се въоръжава. Напрежението расте и накрая наистина избухва конфликт.  Очакването създава реалността.

Враждебна атрибуция.   Някой не ти отговаря на съобщение 3 часа. Мислиш, че те игнорира или нарочно те пренебрегва. А човека може да е в среща или батерията му да е паднала. Несигурният човек автоматично избира негативното обяснение "игнорира ме", "нарочно ме пренебрегва".

Дилема на сигурността. Петър влиза в нова среда и е предпазлив. Не споделя много, предпазлив е и държи дистанция. Другите го възприемат като надменен и студен. Те също се затварят и се получава се спирала на недоверие, без никой да има лошо намерение.

 

Обикновено веригата е: Вътрешна несигурност. Търсене на заплаха. Интерпретация в негативна посока. Защитно поведение. Отрицателна реакция от другия. „Виждаш ли? Бях прав.“

И в трите случая страхът изкривява възприятието, защитата поражда точно това от което се страхуваш и реалноста става огледало на вътрешната тревожност. Очакването за нещо води до поведение, което реално предизвиква точно този резултат.

[makebulgar]

Преди 48 минути, vvarbanov said:

Няма нужда някой да те гледа лошо или да ти мисли злото. Има когнитивни изкривявания. Те възникват най често при тревожност,  в резултат на заплаха за сигурността. 

Самоизпълняващо се пророчество.  Например Иван е убеден, че колегите му не го харесват. Той започва да се държи резервирано, отговаря кратко и сухо и избягва общуването. Колегите усещат дистанцията и също се отдръпват. В резултат Иван остава изолиран. Извода му е, знаех си , че не ме харесват. Или държава А вярва, че държава Б ще я нападне. А започва да се въоръжава. Б възприема това като заплаха и също се въоръжава. Напрежението расте и накрая наистина избухва конфликт.  Очакването създава реалността.

Враждебна атрибуция.   Някой не ти отговаря на съобщение 3 часа. Мислиш, че те игнорира или нарочно те пренебрегва. А човека може да е в среща или батерията му да е паднала. Несигурният човек автоматично избира негативното обяснение "игнорира ме", "нарочно ме пренебрегва".

Дилема на сигурността. Петър влиза в нова среда и е предпазлив. Не споделя много, предпазлив е и държи дистанция. Другите го възприемат като надменен и студен. Те също се затварят и се получава се спирала на недоверие, без никой да има лошо намерение.

 

Обикновено веригата е: Вътрешна несигурност. Търсене на заплаха. Интерпретация в негативна посока. Защитно поведение. Отрицателна реакция от другия. „Виждаш ли? Бях прав.“

И в трите случая страхът изкривява възприятието, защитата поражда точно това от което се страхуваш и реалноста става огледало на вътрешната тревожност. Очакването за нещо води до поведение, което реално предизвиква точно този резултат.

Това добре, но вътрешната несигурност и страхът не се пораждат от човека по рождение, а той се учи на тях с времето докато расте и докато външната среда го обработва. Вътрешната несигурност и страха обикновено са следствие от описаните зли очи, лоши думи, шамари и други неизвестни за човека действия, които може да определи като магии. 

[ramus]

Преди 5 часа, insighting said:

Суицидните мисли не са присъщи и за истински вярващите. Защото, който вярва, той обича Бог на първо място, както Бог е възлюбил света.

това, вероятно са ваши обобщения, но извън вас те нямат никакво статистическо покритие. Много религиозни фанатици са самоубийци. Служенето и жертвоготовността са част от социалните идеали, а не само религиозните. 

Също така за пример си спомнете сектата в САЩ, която направи групово самоубийство, чрез отравяне с газ... "в името на вярата"... 

Така, че... какво значи бог ме обича, аз обичам бог... е изключително субективен казус, много често граничещ с психотизъм. 

Религиозното потъване има спасителни и облекчителни функции и значение - няма значение култури, география, история... Ние, хората си го носим още преди "пещерите". 

За мен ( не само) както и в психологическото познание, всички форми на психични облекчения са симптом за психичен или личностен дефицит. Визирам социално-приетите, заварените, историческите или съвсем съвременни форми - цигарите, кафето, сладкото, шоколада, алкохола, прехранването... са симптоми за психични проблеми, които чрез тия изредени напират за компенсация и "успокояване". Религията и религиозните приказки са част от същите тия социално-приети лечения, които допълнително имат и ролята да спояват човешките групи, основавайки се на масовостта на дефицита. 

Проблемите с тревожността са глобални и повсеместни. Отражението им в целия социален живот, е навсякъде около нас, сред всеки един. Едни си дават сметка за това, други не. Едни намират начин не просто да тушират тревожността и да гасят пожара, а да го преодолеят и отработят. Други - не смеят и дори не опитват, потъвайки в "дълбоката дупка" на самозаблудите, нагласациите и филмите си за едно или друго. 

Заради това по-горе в темата написах че "РЕЛИГИЯТА" няма да спре да има значение в целия човешки глобал, докато е налице масовата нужда от нея като универсално облекчително "лекарство" в чувстван и емоционален план. 

Дори последните коментари над мен се опитват да пробутат рационализиране на собствените си вярвания... Защото ние хората толкова се вплитаме във вярванията си... че ги правим неизменно ядро на идентичността си. И всеки опит за разклащане на вярванията ни... се интерпретира от защитните механизми в несъзнаваното, като атака към личността ни. Няма форма на обмен, който да не е пример за това, вкл и сред целия форум, всяка тема... Всеки се прави че защитава и отстоява нещо, наречено 'гледна точка',  а тя всъщност е събирателен образ на възможностите ни да нагодим личните си вярвания, предразсъдъци и да ги сглобим в някаква форма на свързана система... 

Редактирано Събота в 18:57 от ramus

[Кухулин]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Това добре, но вътрешната несигурност и страхът не се пораждат от човека по рождение, а той се учи на тях с времето докато расте и докато външната среда го обработва. 

Съществуват хипотези, че страхът се заражда именно при раждането. При това буквално - в процеса на раждане. Стресът там е много сериозен.

[ramus]

Преди 4 часа, vvarbanov said:

И в трите случая страхът изкривява възприятието, защитата поражда точно това от което се страхуваш и реалноста става огледало на вътрешната тревожност.

Мдааа - много точен фрагмент от описателната схема. 

Преди 3 минути, Кухулин said:

Съществуват хипотези, че страхът се заражда именно при раждането. При това буквално - в процеса на раждане. Стресът там е много сериозен.

 хипотези с обяснения има много. Завиждането на момичетата на фалоса на момчетата... е друга хипотеза... ( още от Фройд). 

Обяснителните хипотези нямат практически характер, защото са твърде свободни. 

 

Редактирано Събота в 19:45 от ramus

[insighting]

Преди 13 часа, ramus said:

За мен ( не само) както и в психологическото познание, всички форми на психични облекчения са симптом за психичен или личностен дефицит. Визирам социално-приетите, заварените, историческите или съвсем съвременни форми - цигарите, кафето, сладкото, шоколада, алкохола, прехранването... са симптоми за психични проблеми, които чрез тия изредени напират за компенсация и "успокояване".

Нямам такива зависимости.

Преди 13 часа, ramus said:

Проблемите с тревожността са глобални и повсеместни

На някои хора може да им се помогне, но други въобще не искат. Има ли смисъл да се помага на човек, който не иска да стане от земята?

Преди 13 часа, ramus said:

РЕЛИГИЯТА" няма да спре да има значение в целия човешки глобал, докато е налице масовата нужда от нея като универсално облекчително "лекарство" в чувстван и емоционален план

Религията винаги ще има значение! Но не като универсално лекарство. Тя може да помогне в момент, когато човек е паднал духом, може да му даде сили да отърчи до лекарския кабинет и така да се спаси от болката. Аз обаче най-вече търча до аптеката, тя ми е нещо като шорткът, вместо да чакам на опашка пред кабинета на лекаря и да се излагам на опасност да прихвана някой и друг вирус.

Редактирано Неделя в 08:20 от insighting

[ramus]

Преди 8 минути, insighting said:

На някои хора може да им се помогне, но други въобще не искат. Има ли смисъл да се помага на човек, който не иска да стане от земята?

 Проблемите с тревожността не са задължително депресивни. Те са само основата, нещо като "нужното условие". 

Хората в непрекъсната тревожност въобще не е задължително да изглеждат така.  А още повече че е налице и друг проблем - те свикват дотолкова с тревожността си, че тя става част от тяхната идентичност и личност, самоусещане и поведение. По този начин те дори развиват "съпротива" тревожността да им отпадне.

Допълнително че е и въпрос на характерови особености, които още повече доставят "разнообразието" на поведение и незабележимостта. 

Принципно няма човек, който да не е минал през психична травма. Тя представлява преживяване на трудно за обработка негативно събитие, с което психиката не може да се справи. В несъзнаваното сред всеки от нас се задействат допълнително защитни механизми, за да не се стигне до психичен разпад. 

Тревожността е с много измерения и въобще не е в опростения си вариант, който предлагате - някой "да му трябва помагане". Нито тревожните са с депресия. Вие сигурни ли сте че във вас я няма... защото е част от играта "не съм от тях как Сийке"... Освен това вие вече няколко пъти подадохте и реактивни, и преднамерени рефлексии за вашата съпричастност към "религиозното възприятие"....

Разбирате ли - отделянето на "те", от "аз", е част от защитата ви и в това няма нищо лично, а просто е пример колко са невидими несъзнаваните процеси. И че без тяхната скрита работа, всеки психичен свят, би се разпаднал. Като все пак проблемът е, в "дозата"... Винаги е това!  

[insighting]

Преди 3 часа, ramus said:

Тревожността е с много измерения и въобще не е в опростения си вариант, който предлагате - някой "да му трябва помагане". Нито тревожните са с депресия. Вие сигурни ли сте че във вас я няма... защото е част от играта "не съм от тях как Сийке"... Освен това вие вече няколко пъти подадохте и реактивни, и преднамерени рефлексии за вашата съпричастност към "религиозното възприятие"....

Преживях огромна мъка от загуба на любими хора. Преодолях състоянието с писане и рисуване, всекидневни молитви и застъпване на техните души за опрощениението им. Но не съм си позволявала да разруша този храм, който ми е дарен свише, както правят някои, които искат да излязат от кожата си. А най-важно е да опазиш душата си. 

Утре започват Велики пости и аз ще се въздържам дори от коментари. 

И простете за това, че волно или неволно засегнах много от вас с моите мнения. 

За всичко има причина, но е важно всеки да върви напред. Дори и когато не може, достатъчно е да се обърне във вярната посока, кой знае, може би някой ще мине по същия път оттам и ще подхване и него, като му помогне да се помести...

Неведоми са пътищата...

[deaf]

Преди 2 часа, insighting said:

Неведоми са пътищата..

Такава мисъл няма в Библията. А и е в разрез с християнската религия...

[insighting]

Преди 2 часа, insighting said:

Неведоми са пътищата...

Това е много хубава мисъл.

Преди 28 минути, deaf said:

Такава мисъл няма в Библията. А и е в разрез с християнската религия...

Този идеоматичен израз е от едно изявление на апостол Павел, който е искал да каже, че Бог по незнайни за нас пътища върши чудесата Си.
Какво ви притеснява това?
 

[ramus]

Преди 8 часа, insighting said:

А най-важно е да опазиш душата си.

 Какво точно значи това? 

От какво да се "опази"?

Кое/кой я заплашва? С какво?  

[deaf]

Преди 13 часа, insighting said:

изявление на апостол Павел,

Ето целият цитат от ап.Павел:

"О,колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко се непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!"

Различно е струва ми се от "Неведоми са пътищата Божи". 

[scaner]

Преди 17 часа, insighting said:

Този идеоматичен израз е от едно изявление на апостол Павел, който е искал да каже, че Бог по незнайни за нас пътища върши чудесата Си.
Какво ви притеснява това?

Точният израз на апостол Павел е "неизследими", както спомена по-горе и @deaf. Терминът "неведоми" идва вероятно през църковнославянският език, където думата „неведоми“ (непознати, незнайни) е звучала по-поетично и кратко от библейското „неизследими“.

[ramus]

Изглежда че не разбрахте, че дали, точно ли е, какво е и откъде е - няма никакво значение за вярванията. Най-важното е те да носят утеха и спасение от вътрешния негативен натиск на преживяванията.

В ирационални положения, акцентиращи единствено и само върху несъзнаваното, в битката му за психично оцеляване, е напълно неадекватно да се търси в тях рационалност, вкл и да се дискутират чрез принципите й.

Когато ИРАЦИОНАЛНИТЕ начини за търсене и намиране на психична опора при дефицити са били валидизирани и включени в общия социален живот, на която и да е човешка група, РАЦИО въобще не е съществувало. 

Вие също вярвате във ваши си неща, и ако друг започне да ги подлага на прецизен когнитивен и смислов анализ, веднага би си проличало тяхната нелепост и парадоксалност откъм логически и когнитивен аспект. Не е важно това че били нелогични, нито че не били точни, нито че трябва да се търси логика, познание или каквото и да е. НЕСЪЗНАВАНОТО сред всеки от нас не съдържа когнитивни процеси, нито му е възможно да ги поддържа.

Няма как да се разгледа внимателно и детайлно защо, кога и как децата толкова харесват Коледа, защо вярват в Чорапеното чудовище или това че Дядо Коледа идвал през комина за да донесе подаръците под елхата.

Няма как да се дефинира логически защо има срам, защо се появява ВИНАта, кога се проявява СЪВЕСТта, кое и защо харесваме, защо нещо ни допада, защо точно в даден субект се влюбваме, защо дори сме склонни да се "завържем" за друг човек, да станем зависими към него, да се заблуждаваме и да поддържаме лъжите си и да се пренесем в света на преживяванията си... И всичко това при определени обстоятелства и условия - дори да е с по-високо значение от това "да си жив" - при положение че уж еволюцията е предопределила оцеляването именно като така и то се води с най-висш приоритет... 

Всички ние, още след раждането си минаваме през напълно ИРАЦИОНАЛНИ етапи в своето си развитие. Това че тия етапи остават неизраснати и блокирани не е нищо ново, не е нищо непознато, нито особено. Но то е важно за цялата човешка популация, защото чрез неговата масовост и повсеместност определя и до днес човешкия ни свят, в тотално-глобален план, без значение култура, география или история. 

Изключително слабото или никакво ниво на емоционална интелигентност - е не причината за този блокаж, а е по-скоро неговия симптом. 

Не е проблем че човешките същества продължаваме да търсим утеха именно в ИРАЦИОНАЛното в себе си, чрез неговите си ИРАЦИОНАЛНИ представи, фантазии - това си е по съответствие и ако някой настоява в ИРАЦИОНАЛния свят на всеки от нас друг да го рови с рационални средства, то това е израз на некомпетентност и непознаване на тази хибридна познавателна материя. 

За да се изследва рационално, и едновременно адекватно всичко това, е нужен специфичен тип "мислене и възприятие"... и много разбиране. И разни други работи... Не го може всеки и упоритите опити не са нито показател, нито довеждат до друго, освен повторяем провал. 

 

[ramus]

Преди 21 часа, insighting said:

Преживях огромна мъка от загуба на любими хора.

Ако искате лек и импровизиран пример, ето го в цитата:

-Това всички ли го прочетоха внимателно? 

- А дали знаете по вас си какво е то, познавате ли го лично и дали сте преминали през него?

- А дали някой въобще знае какво е МЪКА, какво е ЗАГУБА и кои хора са ЛЮБИМИ? 

- А дали някой знае как идва МЪКАТА, защо ЗАГУБА на близки хора поражда МЪКА. 

- А дали някой знае какво е значението на това в еволюционен план

- Някой дали знае механизмите на "изнесената идентичност", която е в основата на "родителската любов" и е основата за оцеляването на поколението?

- Някой знае ли механизмите на емоционалната привързаност - които са сложна плетка от инстинкти, атавистични невропрограми и хормонални процеси?

....................

и чак тогава, евентуално, при една по-обща синтезна познавателна картина, може да се направят изводи защо ИРАЦИОНАЛните положения се влияят толкова от вярванията и ВЯРВАНЕТО - като психични явления. Докато не се стигне до възможността всеки сам първо при себе си да реализира саморефлексия на собствените си такива процеси - първо на заварените, после проследяване в миналото и спомените му, за да стигне до ниво на миниторинга им в "риълтайм"... 

Докато не си е намерил сам разграничителните линии между неговия собствен ИРАЦИОНАЛЕН и РАЦИОНАЛЕН СВЯТ, докато не е вникнал в своя ИРАЦИУМ според проявленията му, според собствените си пристрастия, заблуди, химери, мечти, блянове, надежди, импулси, привличания или отблъсквания, пълната емоционална и чувствена динамика, възникването на конфликтите в нея, неотбягването на пътя към разрешението им - през дисонансите, а не да бяга инстинктивно от тях...

КАТО НЕ Е ПОТОПЕН СРЕД ВСИЧКИ ИЗБРОЕНИ, а да реализира непрекъснато състояние на наблюдение и изучаване, осмисляне, вникване... това е вече вектор на етап, при който когнитивните "млади мрежи" добиват приоритет да са достатъчно организирани за да поемат управлението, в симбиоза с еволюционните атавизми. 

За мен едва тогава... някой има компетенцията да "изрази нещо относно ИРАЦИУМА на друг". Чак тогава - и то да е адекватно и валидируемо. 

Редактирано вчера от 10:17 от ramus