Отиди на
Форум "Наука"

Да обсъдим феномена ОИТ


Recommended Posts

  • Потребител

За пръв път ми се случи някъде около 5-6 годишен. В началото супер се изплаших и после винаги имах чувството, че някой ме наблюдава, докато спя.

Естествено за майка ми това си бяха "детски кошмари" и така и не получих разбиране за какво точно говоря... не че и с детския си поглед можех да обясня какво преживявам.

В останалите пъти просто го приемах като събуждане посред нощ.

Разбира се и до ден днешен си я имам фобията, когато легна с ухо към възглавницата и "чувам" пулса си, да се панирам. Който е преживявал ОИТ знае много добре защо точно този звук е толкова плашещ.

ВАЖНО:

Най-важният принцип в ОИТ, за да го преживее човек, е това да си го спомня. Това значи, че най-важен е механизма на паметта. Повечето хора просто не го помнят или го сливат със съня си, като съня е коренно различно нещо.

Помня един път като 14-15 годишен, тъкмо се бях върнал от даскало и легнах да си почина. След малко започнаха пулсациите и често ги игнорирам като се позавъртя малко в леглото. Но този път просто се преобразуваха във вибрации и после вече знаех, че съм се отделил. Реално, това е (под)съзнанието ми или повече познато като душа. Оттам-насетне всичко е пълен хаос от спомени...

ВАЖНО:

Другият важен принцип или метод е метода на контрола в състояние на ОИТ. Преживяващите този феномен знаят колко трудно е да се контролира "човек" в него. Всичко е просто лесно като да си го помислиш и е свързан и с предишни преживявания на тази душа, затова в много от случаите се бърка със сънуване.

Въпроси:

Има ли изобщо някакъв смисъл в този феномен и за какво може да се използва?

· Материално няма никакъв смисъл, тъй като това преживяване е нематериално, въпреки че материята бива възприемана и такава, каквато си е "реално". Но може и да е много по-осезаема.

· Духовно обаче смисъла е огромен, защото човек може да извика спомените на душата си от хиляди векове, които обаче са "странни съновидения" предвид моментното телесно съществуване като лицето Х.

Това не е ли просто сън, защо да се заблуждаваме?

· Не, не е сън. Съня е собствена аналитична функция, в която човек е в състояние да комбинира преживяванията си по съвършено абсурден и абстрактен начин и има повече свързаност със моментното съществуване на лицето Х. ОИТ е съзнателно усещане за реалността, но без нужда от телесните движения... за да се придвижиш, да видиш и прочие. ОИТ е съвсем отделен сетивен процес. Органа на този процес е Хипофизата (позната като Третото око), поне що се отнася до наблюденията и паметта за самото тяло. Разбира се, паметта не се складира в мозъчните клетки - те служат просто за попиване на всякаква информация от сетивата и тяхната способност да я предоставят от материалния свят. Съвсем норамално, ако ви осакатят мозъка с хирургическа намеса - затъпявате, така да се каже. Но затъпявате в материалния смисъл на реалността: примерно "сте забравили" как се рита топка, защото клетките които провеждат тази информация, когато видите топка, липсват. И информацията трябва да си намери нов път до душата през мозъчните клетки, налични в момента. А това означава да учите отново как се рита топка! Толкова за мозъчните клетки и паметта.

Грешка е децата да се учат да гледат "детски" филмчета, просто защото това дават по телевизията и възрастните "знаели", че точно това харесват децата. Съвсем не... но това е отделна тема.

Преди ОИТ обикновено при мен има едно начално бучене сякаш в ушите, но не съвсем. По-скоро е някак вътрешно, целотелесно. Усещат се леки вибрации и сякаш тялото е кутия, в която се люшкам и се усещат ограниченията на материята. Следват изригвания на сетивата, най-често слухови (легнали сме, все пак, със затворени материални очи) и сетивно-допирни, но някак вътрешни... отвътре. Ако някой в този момент наистина ви докосне (приятел, близък), ще го усетите като докосване отвън (реално ще правите разлика между това, че сте в клетка и някой раздрусва клетката).

Самото отделяне става почти несъзнателно... просто разбирате, че вече възприемате с още едно сетиво, което обобщава много други: над-осезание, да го наречем.

Точно тук идва трудния метод на самоконтрола. Всяка мисъл е изпълнима, но повече преобладават при мен мислите, свързани с миналото и не толкова с настоящето... или поне така предполагам.

Аз си го обяснявам с достъп до информацията за състоянията на материята във времето. Дали е пътуване във времето... вероятно, но не материално, а просто с мисъл.

Най-доброто обяснение е може би: продължителна и съзнавана автохипноза!

Това го казвам за читателите, които предпочитат номенклатурните нАучни термини. :)

Давайте вие, че много дълго стана моето изложение.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 206
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Колега когато пускаме нова тема, струва ми се, е належащо тя да е максимално ясно формулирана и да не поражда объркване, а интерес и любопитство. :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

а какво е ОИТ?

И аз не разбрах.

Ад Хок, моля те, разкодирай таз абревиатура.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ОИТ е съкращение. Означава "опитност извън тялото".

Според моето съвсем лично схващане такива неща или направо не съществуват, или ако все пак съществуват, са невероятно редки и са от свръхестествен характер. Ако са от свръхестествен характер, то вероятно в повечето случаи са от крайно нежелан произход. Но по-скоро смятам, че не съществуват. Дали става дума за полусън, самовнушение или комбинация от двете - това не знам. Облекчаване, горещ душ и чаша студено мляко преди лягане, прочитането на няколко страници от предпочитан автор или пък, знам ли, някое цялостно правило от молитвеника на БПЦ, както и спане на отворен прозорец успешно премахват такива неща. Разбира се, има и още по-добри начини човек да се отърве от неприятни сънища. Също така определено не препоръчвам да се яде царевица от консервна кутия преди сън. Докарва кошмари, газове и смътно чувство за вина на следващата сутрин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

glishev,

много често и повечето хора са или биха го били объркали със сън. Обаче не е точно сън, тъй като има малко по-различна природа, при все че, отбелявам, и до момента науката не знае нищо за съня, камо ли за ОИТ.

ОИТ се опира на две колони, необсъждани в сегашното състояние на науката ни:

1. Наличието на Душа (или нематерийна същност в състоянието или "помещението" на съзнанието, паметта, спомените... мисълта)

2. Автохипноза (нещо в което изпадат всички хора и същества малко перди да заспят, медитация също може да се каже, макар че съвременното значение на този термин е пълен абсурд като релаксация)

Хипнозата е сравнително доказано явление, макар и много силно изкривено в последните десетилетия.

ОИТ е състояние и същевременно има сетивна природа, докато при сънуването не е точно така.

Често хората в пред-ОИТно състояние (и аз в това число) усещат сякаш присъствието на чужда същност (човек, нещо), което обаче в огромната част от случаите е имено самата ни душа, която управлява тялото от двете позиции: душевната (духовната, нематериална) и техническата (материално-телесната). Съзнанието на личността е хем в Цялото (безлична, обобщена), хем в Егото (Аза, тялото по име и наличие). Тялото и мозъка са Аза, Егото, човешкото същество с неговите перипетии и съществуване, докато Душата е порция от Целия Дух, отредена да управлява споменатото тяло, за да манипулира материята, която е специфично състояние на енергията и светлината в частност.

ОИТ практикува всеки човек, но има блокаж на спомените си за това състояние или сетивност (най-често по време на спане). Сънуването е изолирано ОИТ състояние, без откъсване от тялото като съзната форма на отделяне на съзнанието от Егото. Сънуването е ретроспекция и работно платно на Душата, където тя развихря креативността си, чрез комбинация на спомените. Когато човек си спомня съня си, това е заради по-близката фаза на придържане към мозъка и такава комбинация става запомнена и в будно състояние.

Реалната ОИТ според мен е автохипнотично състояние, в което имаш някакъв контрол, макар и неподсигурен. Според мен е възможно човек да е и в двете състояния, но това бива игнорирано от самата душа, тъй като тя търси обратното ОВТ: опитност в тялото! Това е много важно да се разбере, защото Аза е безсилен пред Душата. Той е просто едно състояние във времето и материята и нищо повече... лицето Х, с тяло Y и множество от преживявания във времето и материята.

Може ли човек да отиде където си поиска, щоме извън тялото си и очевидно не е в оковите на времето и материята?

· да, стига да знае къде отива

· ако не знаеш къде отиваш обикновено стигаш някъде другаде, където дори и понятие си нямаш какво е и защо е

· повечето хора са толкова привързани към Егото си, че самата им Душа не желае да се отдели от тялото в коя да е от фазите на съня, а продължава да нищи из спомените до момента и да ги комбинира

· това в 99% се възприема имено като сънуване или сън, ако остане спомен за него в будно състояние

· огромната част от хората сънуват бленувани материални неща (включително и емоции), сексуални сцени, тревоги от ежедневието и притеснения за близки и подобни проблеми

· затова повечето Души са в едно междинно ниво, пред-ОИТно да го наречем и си стоят там, комбиниращи спомените си или желанията си към материалната битийност

Аз в момента съм на етап постигане на контрол, а това ми е доста трудно, просто защото нямам целенасочена мисъл, когато съм в ОИТ и искам да разбера всичко... а това става хаос от събития.

Чрез ОИТ могат да бъдат обяснени феномените дежаву или поне аз имам такова обяснение за себе си.

ПРИМЕР:

Много често в ОИТ изследвам тялото си и колкото и смешно да звучи, най-вече чуждите за тялото ми тела като зъбна пломба например. Често просто ми се иска да я избутам и да си "оформя" зъба наново от материята, от която е изграден по принцип. За жалост досега не съм успявал, защото не знам точно как. В повечето случаи го възприемам като закачки на Душата с моментното, материално тяло. В определени случаи го възприемам дори като съжаление и снизхождение към телесната същност.

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

и до момента науката не знае нищо за съня

За първи път чувам такова нещо!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Науката, по-точно медицината, а още по-точно неврологията има нелоша информация за съня. Апропо, дори кучето ми сънува, но не вярвам да има т. нар. "опитност извън тялото". Вярвам в много неща, но ОИТ не е сред тях. Ако такова нещо изобщо има, то ще е само посмъртно.

И, да, естествено, що за моя душа би била тази, която не е моето "аз"? За мен това е пълен абсурд. Мисля, следователно съществувам. Човек отлично се самоосъзнава като личност. Душата ми, "аз"-ът ми - това е едно и също нещо.

Иначе медитацията наистина не е този евтин буламач, който ни продават днес. Медитацията е състояние на преход от рационалност към интуиция, сиреч един вид към "по-бърза предавка" в стигането до изводи, често по образни аналогии или дори само по плавна промяна на настроения. Може да бъде придружена или достигната с помощта на повтарянето на молитвен текст и е чисто религиозно изживяване. Казано по-простичко - изключително приятна самонавивка, която може да накара някой заблуден човечец да си мисли, че е станал особено свят. Това чувство може и да бъде придружено с видения и "опитности", но добросъвестните истински мистици предупреждават, че целта на медитацията съвсем не са подобни състояния - състояния, които бих нарекъл сладка самозаблуда или, казано с казионно църковна терминология, прелъщение.

Сиреч почти всички т. нар. "ОИТ", "видения", "медитативни" състояния, "отваряния на вратите на възприятията" и т. н. са си игра на въображението, най-вероятно с психосоматичен произход и съмнителен морален смисъл. У по-неподготвени или у по-впечатлителни лица тези преживявания често будят суеверни или пък псевдонаучни убеждения. У по-лабилни лица може би могат да бъдат и рисковани. На практика са ненужни, понякога вредни и за щастие са лесни за избягване. Докато е жив, човек е нерушимо съчетание от тяло и "аз". След смъртта си може и да е нещо друго, ще видим. Но само тогава. Във всеки случай здравият скептицизъм в съчетание с известен традиционализъм са чудесно лекарство срещу т. нар. "ОИТ".

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има доста книжки по темата. Има и много ценни, има и много талаш.

adXok изглежда е изпитвал подобно състояние. Препоръчвам му да потърси Робърт Монро - изключителна книга ("Пътуване извън тялото").

Аз на няколко пъти съм изпитвал "пулсациите", но така и не успях да се отделя :)

Виждам че adXok има някаква опитност, и това си личи по писането му, но някои неща не са както си ги мисли (и ги е описал тук). Не искам да ме разбира накриво, не искам да кажа че лъже. Просто се е докоснал до нещо и дава своето обяснение, а аз не мисля че е така.

Нещата със "сънуването", според мен, са колкото чудни, толкова и истински. И не са за подценяване.

За мен осъзнатото сънуване е показател за високо ниво на съзнателност. Но това не е всичко. Както се казва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

sirius,

благодаря за включването. Да, спора относно ОС го водим с един мой авер вече няколко години. И той се е насочил повече към ОС, а аз към контрола в ОИТ и двамата имаме разминавания във вижданията си за двата феномена (ако не са изобщо двете страни на една монета всъщност). Запознат съм достатъчно с Робърт Монро, но той е много напред с материала: той бързо осъзнава способността си за контрол, докато при мен е много хаотична, защото мисълта ми е разпиляна в много посоки.

Аз разделям сънуването от ОИТ. В случая считам (и точно тук ни е спора с моя авер), че ОС е реално съзнаване за Душата, която си играе със спомените в главата на индивида - реално е на границата между Егото и Душата. ОС е боравенето с образите и разликата му от това да затвориш очи и да си фантазираш е минимална, просто ОС се случва по време, когато можеш да си в състояние ИТ или душевна същност, а фантазирането е действие на Егото с мисълта. ОС е действие на Душата с мисълта. Двете - Егото и Душата са коренно различни неща. Първото е частен (моментен във времето -> живот на личността Х) случай на второто. Затова често Душата бива възприемана като "чуждо присъствие" в просъницата по време на автохипнозата преди заспиване. Азът се бои от Душата по неведоми причини, може би защото душата невинаги е в съгласие с действията на Аза през будното състояние - β-вълните на мозъчна активност до α-вълни по време на отпочиване и пред-автохипнозно състояние.

glishev, не е удачно да оеднаквяваш Душа и Аз-мисленето => съществуване. Декарт не е изчерпателен в това си твърдение, защото не може да дефинира нито Аза, нито мисълта, нито съществуването... или в най-добрия случай ги разглежда едностранно, както и ти по инерция на предаденото твърдение от него като реномиран учен, когото и аз считам за гениален човек по принцип.

Смъртта е илюзия и е смърт от гледна точка на Егото, което губи тялото си и свикването с него. От гледна точка на Душата е поредната попълнена страница с преживяно в материята и боравене с нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това вече е въпрос на собствена преценка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, има разлика от ОС до ОИТ, но няма смисъл от спор. Дори мисля, че подобните състояния са много повече, но наистина няма значение ако не сме някъде близко.

Другите книжки, които оказаха влияние на нареждането на моя пъзел (виждане) са на С.Н.Лазарев и К.Кастанеда. Лазарев разглежда комплексността (макар и от гл.точка на кармата) на човека в нематериален аспект и пише в приятен и лек стил. Кастанеда описва изключителни неща, но стила му малко е "странен" и не всеки го "смила".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доколкото разбирам, става въпрос за фазите на съня. Сещата се оня мил момент когато някой хърка на поразия, като го събудите твърди, че въобще не спял, а само си бил притворил очите. Но в този мил момент нещата, които ни спохождат зависят много от нашите особености - занимания за деня, интереси. Забелязах да речем, че един от "пътниците" се е подготвил и теоретично, като е чел книга. Тъй че сънят е и своеобразна проекция на това, с което се занимаваме. Примерно в момента някои може би са забелязали, че качвам снимки за разни обекти с пояснителен текст. Това съвсем не е без последици и за съня, защото все по-често сънувам, че съм някъде да правя нови снимки. Дано само министър Дянков не прочете това, че ще ми наложи яка туристическа такса за гратис-пътешествията на сън.

Разбира се идеята на раздела паранауки не е само да е място, където да се пише за разни странни и неворятни неща, а информацията да се обобщава и анализира. Затова наред с някои опити за обяснения ми се струва, че ще е интересно и полезно за интересуващите се от въпроса да се даде повече информация. Примерно за съпътстващите явления - високо кръвно, стрес, недоспиване, време на настъпване (час от денонощието, период от съня - при заспиване, преди събуждане), усещане да е топло или студено ... Подбора ми е доста общ и случаен, тъй като не съм се занимавал с проблема, но предполагам разбирате за какво говоря.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е Galahad, но и не само. Фзите на съня се изследват само от гледна точка на физическото тяло. Моето разбиране е, че ние не сме само физическо тяло, а доста по-комплексно нещо включващо неща от съвсем друго естество, а науката засега няма методи за изследване на това другото естество. Затова смятам, че фазите на съня са само една малка и несъществена част от това, което ме интересува. Тук са включени неща като чуства, емоции, внимание, воля, намерение и пр, за които са извън физическото тяло и изключително лична територия където всеки сам върви.

Ти като казваш "обобщава и анализира", имаш предвид от гледна точка на сегашната наука (фази на съня, потене, кръвно и пр.).

Науката, по-точно медицината, а още по-точно неврологията има нелоша информация за съня.

Така е, има, но е странична, без участна, изследва тялото, а не субекта.

А субекта е този който сънува, той е ВЪТРЕ в съня, независимо дали го осъзнава или не.

Мен ме интересува субекта, който сънува. Този който е вътре в съня, а това е нещо съвсем друго. Там няма обективност в смисъла на науката, но нещата далеч не са само фантасмагории.

Аз също обобщавам и анализирам, но от друга гледна точка. Затова и пиша основно в "ненаучни" раздели. Ако се отвори тема, в по-научните раздели, за фазите на съня ще чета с интерес постиженията на науката.

Нека така да го кажа: ако тялото ми е автомобил, то аз съм водача. И ми е по-интересно накъде да карам от колкото колко ми е налягането в гумите.

Някои хора се возят и не знаят къде отиват, но им е много важно цвета на колата да им ходи на костюма.

Малко остро стана, но исках да кажа че няма само една гледна точка, нито единствена истинска или правилна. И че има "истински" гледни точки с коренно различен характер. Едната страна е "осветена" от науката. От другата страна съм Аз и там науката не може да ми помогне. Или едната е на "монтьора", но въпроса "а сега накъде", (защо и как) си е моя грижа.

Та въпроса с ОИТ или ОС е въпрос за коренно различно "превозно средство". Науката се занимава с "важащи", доказуеми, обективни неща. А това превозно средство е от много личен характер. То е като велосипеда, който за да се подкара, трябва да му се качи и да се пробва. Независимо колко се знае за гравитация, скорост, инерция, маса, равновесие, сила на триене, кръвно налягане и пр.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОИТ ми напомня за "Пилето" на Уилям Уортън:

"Цял ден изгарям от нетърпение да се върна при моите птички, дори нещо повече — да се върна към съня. Денят в училище по ми прилича на сън. Всичко в мен е обърнато наопаки. Моят сън ми се струва най-реалното нещо, след туй идват заниманията с канарчетата. А това — ходенето на училище, писането на домашни по литература, решаването на задачи, ученето по биология, разговорите с тоя или оня — всичко това изобщо не е реално. Всекидневните събития в живота ми сега ми изглеждат така, както преди ми изглеждаше сънят. Зная, че те съществуват, но не си давам труд да ги помня.

..........

А има и друго: в съня ми се случи нещо ново. Намирам се както обикновено в клетката. Мъжките са все още при мен. Аз хвръквам нагоре и прелитам над една от пръчките, без да кацна на нея. Това е номер, на който ме учи Алфонсо. Той ме наблюдава известно време, после предлага да слезем долу и да хапнем, по няколко зрънца. Литвам надолу заедно с него и кацам на пръчката до хранилката. Късен следобед е и слънчевите лъчи падат върху новия под на птичарника. Поглеждам от клетката към средната част, където са кафезите за разплод.

Виждам себе си седнал на един стол с бинокъла в ръце! Не мога да видя лицето си, пред погледа ми са само якето и краката ми, обути в панталоните, които носех същия ден. Приближавам се до мрежата и се вглеждам внимателно. Изцвъртявам на собствения си образ, но той не се обръща. Мога да го наблюдавам, колкото си искам. Да, това съм аз. Дори нося червената плетена шапка. Виждам как собствената ми ръка, опряна на облегалката на стола, държи бинокъла. Все едно, че се гледам мъртъв. Защото онова мое „аз“ отвъд изглежда нехае за другото мое „аз“, увиснало на телта в клетката. Страхувам се да наведа глава, за да проверя дали тялото ми е птиче; страхувам се да не би да прекъсна съня. Как е възможно да се виждам едновременно на две места? Това вече е прекалено, макар и насън."

Peter-Gabriel-Birdy-235897.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Скитникът между Звездите – Джек Лондон – THE STAR ROVER

Но директорът Атъртън изглежда беше дал строги нареждания на надзирателите, защото, макар и да се опитах да повикам Морел и да му кажа, че имам намерение да проведа опита, надзирателите му попречиха да ми отговори. Мен можеха само да ме ругаят, понеже както бях сложен в усмирителна риза за десет дена, не можеха да ме заплашат с никакво наказание.

Спомням си, че тогава ми направи впечатление колко ведър ми е умът. Тялото ми изпитваше обичайната болка от усмирителната риза, обаче умът бе толкова пасивен, че не усещах болката повече, отколкото пода под мен или стените наоколо. Никога никой не е бил в по-добро умствено и духовно състояние за подобен опит. Разбира се, това се дължеше до голяма степен на крайното ми изтощение. Но имаше и още нещо. Дълго бях приучвал себе си да оставам безчувствен към болка. Нямах нито съмнения, нито страхове. Всичките ми мисли сякаш бяха събрани в абсолютната вяра в надмощието на ума. Тази пасивност бе почти като сън и въпреки това по свой начин бе положителна и стигаше, кажи-речи, до екзалтация.

Започнах да съсредоточавам волята си. Тялото ми вече беше започнало да се схваща и да изтръпва от намалялото кръвообръщение. Аз насочих волята си към малкото пръсче на десния си крак и започнах да си заповядвам на това пръстче да престане да живее в съзнанието ми. Заповядах си това пръстче да умре – да умре, доколкото това засяга мен, неговия господар, и нещо съвършено отделно от него. Започна трудна борба. Морел бе ме предупредил, че ще бъде така. Но нямаше и помен от съмнение, което да наруши вярата ми. Аз знаех че това птръстче ще умре и го разбрах, когато то умря. То беше умирало става по става под принудата на волята ми.

Останалото беше лесно, но – трябва да призная – бавно. Става по става, пръст по пръст, всичките ми пръсти на двата ми крака престанаха да съществуват. И става по става това продължи нататък. Дойде време, когато замря плътта под глезените. Дойде времето, когато замря всичко под коленете.

Върховната ми екзалтация бе стигнала до такава висота, че не изпитвах и най-малка тръпка на радост пред успеха си. Не мислех за нищо друго, освен това, че карах тялото си да умре. Всичко, което бях, бе посветено на тази единствена задача. Аз вършех тази работа щателно, като зидар, който реди тухли, и гледах на тази работа като нещо съвсем делнично, както би гледал на работата си един зидар.

Докато изтече един час, тялото ми бе мъртво до хълбоците и аз продължавах да заповядвам на смъртта да се качва става по става нагоре.

Но когато стигнах равнището на сърцето, тогава настъпи първото замъгляване и замайване на съзнанието. От страх да не загубя свяст, пожелах да задържа смъртта, която бях постигнал и насочих съсредоточаването си към пръстите на ръцете. Разумът ми се изясни отново и аз бързо постигнах умъртвяването на ръцете до раменете.

В този стадий цялото ми тяло, колкото това се отнасяше до мен, бе мъртво, освен главата и малка част от гърдите. Туптенето и блъскането на притиснатото ми сърце не отекваше вече в мозъка. Сърцето биеше равномерно, но слабо. Радостта, ако бях посмял да се зарадвам поне за миг, щеше да значи прекъсване на това усещане.

Оттук нататък моите преживелици се различават от преживелиците на Морел. Все още автоматично напрегнал волята си, аз започнах да изпадам в унес, както човек се чувства на границата между съня и будното състояние. Струваше ми се също, че мозъкът ми неимоверно се разраства в останалия със същите размери череп. Имаше проблясвания и припламвания на светлина, сякаш самият аз, господарят, се губех за миг, а в следващия миг пак ставах същият аз, все още обитател на тази плът, която карах да умре.

Най-озадачаващо бе чувството за уголемяване на мозъка. Без да е преминал през стените на черепа, струваше ми се, повърхността му е вече извън тях и все още продължава да се разширява. Наред с това имаше и други крайно удивителни усещания и преживявания, каквито никога не бях изпитвал преди. Времето и пространството, доколкото те бяха двата елемента на съзнанието ми, претърпяха огромно разширение. Така, без да си отворя очите, за да го проверя, аз знех, че стените на тясната ми килия са се дръпнали и тя е станала като грамадна зала за приеми. И докато размишлявах по този въпрос долових, че те продължават да се отдръпват. За миг ми хрумна, че ако целият затвор продължава да се разраства по същия начин, тогава външните стени на Сан Куентин трябва да са далече навътре в Тихия океан от едната страна, а от другата сигурно навлизат в пустинята на Невада. Друго нещо, което ми хрумна, беше, че понеже материята е могла да проникне през материя, тогава стените на килията ми биха могли да минат през стените на затвора и така да оставят килията ми вън от тях и да ме освободят. Разбира се това беше съвсем фантастично хрумване и аз още тогава знаех, че е такова.

Разщирението на времето бе също удивително. Сърцето ми биеше само на редки интервали. Пак ми хрумна нещо и взех да броя бавно и отмерено секундите между ударите. Първо, както със сигурност отбелязах, между два удара минаха сто секунди. Но като продължих да броя, интервалите се удължиха толкова, че ми омръзна да броя.

И докато тази илюзия за удължаването на времето и пространството не ме напускаше и се налагаше все повече и повече, аз току започнах унесено да размишлявам върху нов и труден за решаване проблем. Морел ми беше казал, че печелил свобода от тялото си, като убивал тялото... или изключвал тялото от съзнанието си, което, разбира се, по същество е било едно и също нещо. Е, моето тяло беше толкова близо да бъде напълно мъртво, че аз знаех с абсолютна сигурност как, с едно бързо съсредоточаване на волята върху живото още късче от туловището ми, то също ще спре да съществува. Но – и тука възникваше проблемът – Морел не беше ме предупредил: трябваше ли да пожелая да умре и главата? Ако го пожелаех, без значение какво щеше да сполети духа на Даръл Стандинг, нямаше ли тялото на Даръл Стандинг да остане мъртво завинаги?

Рискувах гърдите и бавно биещото сърце. Бързата повеля на волята ми бе възнаградена. Вече нямах нито гърди, нито сърце. Бях само ум, душа, съзнание – както искате да го наречете, – въплътени в някакъв мъгляв мозък, който, макар и да се намираше в моя череп, беше се разширил и продължаваше да се разширява отвъд черепа ми.

Това, за което Монро пише, само че малко по-художествено изразено. Според мен или автора е имал собствено преживяване или е пресъздал разказ на някой, който е имал такъв опит.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

sirius,

вижда се, че си запознат с тази материя. Аз съм от хората, които първо пробват по своему нещо или го откривам случайно, без да се интересувам на първо време дали някой друг го е описал, разнищвал и анализирал. Така обикновено откривам доста по-добри (за мен и според мен) неща по даден проблем, защото не се влияя от вече "научено = прочетено и разбрано, съгласявайки се с".

Един ден, и този ден може би вече е минал, науката (официалната) ще разбере, че има нещо друго в нас. Аз за себе си отдавана съм го доказал, на практика и теоретично, но не ми се занимава да пиша. Сетивата са една аналитична опорна точка. Другата е максимално изчерпателен анализ. Аз също не се интересувам кръвното ми какво е, бълнувам ли по време на сън и прочие "наблюдаеми" състояния. Те са известни от десетилетия, ако не и столетия, но какво от това...

Тялото е без значение, макар че от малки ни заставят да се привързваме към него и да се отъждествяваме с него, да се грижим за него (това е важно, особено за хигиената и онова за "здравия Дух в здравото тяло", която сентенция има малко по-скрит смисъл, но няма нужда да го разкривам тук).

ОИТ е строго лично преживяване и страничен човек не може да щракне с пръсти и да го изпита, ще е малко като да говориш на слепец за цветове (правя аналогия и препратка към сетивната природа на ОИТ състоянието). Сън ли е? Е, не е сън. Сетивно състояние ли е - абсолютно (според мен). За научните профита вметвам личните си наблюдения:

· кръвното налягане варира както през будно състояние: от развълнувано до спокойно

· телесната ми температурата си е нормална, според мен 36-37°C

· сепвания, рипвания има, но те са в много ранната фаза на автохипноза и предсъновно състояние (всеки има такива)

· друго... по време: и през деня (следобед) и през нощта (ранна сутрин) са ми се случвали, но винаги след достатъчна фаза на отпускане и някакво вътрешно концентриране на мисълта

· не ставам по време на сън, не бълнувам (поне никой досега не ми е казвал да съм правил подобни неща), не ставам да пикая, да ям или да пия вода (не може "да съм се объркал кога съм буден и кога не")

Описание на пред-ОИТните фази или състояния, усещания:

· бучене (винаги при мен го има, в ушите, но не като слушане, а някак си вътре в главата)

· трептене (обикновено първо в някои от двойките крайници), което се разпростира по тялото (в тези случаи обикновено се пораздвижвам, за да престанат и да си заспя)

· фаза заспиване (нормално заспиване, събуждане на другата сутрин и ставане за работа, непомнене на часа на заспиване... то има ли как?, но пък строго ясен час на събуждане 6.30, хахахаха!)

ОИТ

---

· фаза вибриране (тотална паника ме обзема, въпреки че знам, че няма какво толкова да ми стане): водовъртеж от сетивност, първо обикновено е слухова... чувам съседи как си говорят като че ли са до леглото ми, автомобили как сякаш минават до мен, започвам да виждам сумрак, светлинки като от лампи, светофари... почти тотален хаос! и не мога да се концентрирам

· фаза противоборство и усещане за чуждо присъствие: много мъчна фаза! страх, паника, хаотична мисъл, каталептично усещане за тялото, все едно си в него и усещаш границите му, но не можеш да раздвижиш крайниците, усещане, че някой те наблюдава

· фаза съчетание на горните две: абсолютна паника и усещане за свършек на света едва ли не :), усещане за тръпки или драскотини в гръбначния стълб, абсолютно безболезнени, но неприятни защото са "от неясен произход" (обикновено тук или излизам от тялото или борбата продължава)

· фаза отделяне-1: обикновено аз не я усещам, сиреч не виждам обикновено близостта на тялото си, а просто се изстрелвам заради хаотичната мисъл да се откъсна от вибрациите

· фаза отделяне-2: в няколко случаи съм усещал тялото си и другата си същност (Душа), като например искам да стана (с ясното съзнание, че съм буден), но се удрям в тялото си и усещам, че всъщност тялото ми е по корем в леглото, а аз виждам сумрака в стаята, лампиона, пердето... които са някак неестествени (вероятно заради нощния сумрак), но ясно разграничими едно от друго... в някои от случаите са съчетани в калейдоскопична конфигурация и трябва известна "настройка" на мисълта, за да се "наместят" като образ

· фаза отделяне-3: не знам къде съм, виждам улици, стълбове, реки, облаци... сумрачни и се издигам нагоре или просто се рея, абсолютно неестествени ъгли на възприятие... усещам въздуха, мириса на поляни, влага...

Имайте предвид, че описаното по-горе е вече спомен СЛЕД събуждането и точно в последните фази контролът ми убягва: не мога да се съсредоточа и не знам какво да правя, къде да ида, умрял ли съм, защо виждам и усещам като съм умрял, защо знам къде е тялото ми и че имам непрестанен "контакт" с него.

В някои от случаите усещам как "влизам" в тялото си сякаш като перце, което пада на земята и след кратковременна ре-вибрация вече се събуждам и ИМАМ СПОМЕН (в болшинството от случаите такъв спомен нямам, следователно не знам какво е станало с мен, тялтото ми, докато съм спал... може пък и да са ме разнасяли насам-натам реално, аз не знам какво е ставало, заспал съм - буден съм сега).

Това е в общи линии моето описание.

Често помня съвсем известни ми места и дори времена от съществуването си като много малък. Плод на автохипнозата ли е, да... обяснимо е, макар и да не е известен принципа на паметта, освен ако не вярваме на глупостите, че се складира в мозъчните клетки, което иначе би било чиста нелепост. На контра-аргументите за склерозата ще отговоря, че ако изкомандваш кучето си да дойде, но някой е счупил краката му, не значи че то е оглушало.

С напредването на науката, един ден ще стане ясно, че съществуват нива на вибрации на електро-магнитните полета, които реално съставят границите на веществата, а мисълта е връзката между тези граници или допирната им точка - дефинирането на обектите като цяло е едно ниво, дефиниране на поднива като вещества, атоми, вселени са други нива. Това засега е моето скромно обяснение.

Технологично е възможно да се открие нивото, в което се помещават душите, включително и на тези, които нямат тела (мъртвите), само че да говорите с баба си, ще ви е също толкова трудно, колкото да откриете човек само по някоя буква от името му. Това е така, защото за душата е трудно да се отъждестви с някое от еготата си, при все че връзката с тялто я няма вече, както по време, така и по място.

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за споделеното adXok.

Аз не мога да споделя собствен опит. Мога да споделям само как аз ги разбирам нещата.

Правя опити от 20г. Но и тук се иска постоянство, воля и организация(последователност), които не са ми най-силните страни.

Кастанеда пише, че упражнението "да си видиш ръцете насън" дадено му от индианеца-магьосник му е отнело години докато го усвои за да продължи напред. На Монро му се е случило спонтанно. Но така или иначе усилия си трябват.

Но пък ако мислиш че може да ти е от полза, мога да ти посоча някой "напреднал". На ЛС или скайп.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кастанеда съм го започвал, но така и не ми допадна твърде неразбрания стил. Самия той имам чувството, че е бил тотално невеж в материята и никога не е я изпитвал спонтанно или поне нещо да е усещал.

С две думи - не е моя автор-изследовател. В много от случаите си личи как просто индианците са се подигравали с невежеството му като западняк, антрополог, "учен".

:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Doris, разбирам сарказма ти, но не е уместен. Тва е много далеко от темата да или не спрямо "извънземните". :)

Ще ти го обясня накратко: ОИТ e сетивност спрямо хипофизата или поне аз така си го обяснявам. Това е синхронизиране на дейността (каквато и да е тя) между двете полукълба на мозъка, в едва ли не всяко отношение към другите "нормални" сетива и подобни процеси.

Колкото и смешно или лаически да прозвучи, то е един вид вибрационна честота на самата мисъл, каквото и изобщо пък да е Мисълта... нещо хем свързано, хем и отделено от сетивата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кастанеда съм го започвал, но така и не ми допадна твърде неразбрания стил. Самия той имам чувството, че е бил тотално невеж в материята и никога не е я изпитвал спонтанно или поне нещо да е усещал.

С две думи - не е моя автор-изследовател. В много от случаите си личи как просто индианците са се подигравали с невежеството му като западняк, антрополог, "учен".

:)

Тогава да обърна внимание върху един друг автор, далеч не толкова популярен колкото Кастанеда - Алексей Ксендзюк.

Цитирам няколко абзаца (без особен подбор) от книгата му "Виждането на нагуала".

Европейската представа за "сърцето" като главен орган на чуствата и емоционалното преживяване, заедно с недостатъчната осведоменост на Кастанеда, превърна древно индианското понятие "път със сърце" в аморфна идея за интуитивна привързаност. И понеже човекът много лесно превръща своите елементарни желания и потребности в "духовност", "пътят със сърце" се оказва безкрайно угаждане на разнообразните влечения на собствената си природа. В резултат на което някои "толтеки" превръщат тази идея в непростително словоблудство. Обичаш да пиеш водка - "път със сърце", обичаш да съблазняваш девойки - също "път със сърце". Главното е "преживяването на разсъмване в душата и в света наоколо..." (както се изрази един"кастанедианец".

А в действителност "пътят със сърце" е много специфично понятие. Възможно е и самият Кастанеда да не е разбрал какво е имал предвид дон Хуан. Принуден съм да разясня тази бъркотия от думи.

Думата "сърце" в езика нагуа, който за дон Хуан е рОден, съвсем не означава, това което си въобразяват нашите романтици. Йоллотл(сърце) се превежда като "подвижност", "причина за движение", "развитие". "Път, който има сърце" е път който заставя да се движиш, да се развиваш и да растеш.

Според представите на толтеките две са главните начала у човека: "лицето" и "сърцето". Ихтли ("лицето"), за разлика от сърцето - заставя човека да върви след другите, да повтаря делата им, да получава привични роли и да получава привични удоволствия. Това е принципът на стагнацията, застоя, но при това е и необходимият принцип на оцеляването и приспособяването. Затова толтекът (човекът на знанието) трябва да има "мъдро лице и мъдро сърце". Работата е там, че толтеките считат "вътрешното движение"(промяната) за същина на живота (йолилицтли). За тях за се възторгваш от звездното небе и от въображаемото Божество не означава да "живееш", а е вид забрава.

Реалната ситуация изисква от човешката личност специфични промени. Ако искаме да познаем Реалността и да разширяваме своите възможности, длъжни сме да се движим, да се променяме, да растем. "Пътят със сърце" е на първо място труд и едва след това възхищение от резултата.

Но защо той и в нашето съвременно разбиране си остава "път със сърце"? Много просто - никой друг подход не дава такова удовлетворение, такава цялостност и осмисленост, каквито предлага пътят на "безупречния войн". Тук няма лъжливи надежди, така че няма и разочарования. Получаваме възможност да познаем себе си такива, каквито сме - с нашите ограничения и нашите възможности. Тоналът и нагуалът вътре в нас са и предпоставка за безкрайно развитие и обещанието за бъдещи реализации. И това е едно от фундаменталните начала на безупречността.

Дорис, спамиш в тема,********************************. И явно не цениш. Оцени поне усилията на другите.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.......

Дорис, спамиш в тема, която не само не разбираш, но и вътрешно отричаш. И явно не цениш. Оцени поне усилията на другите.

Може би просто съм на различно мнение от вас за причините за този феномен. Защо не проявявате толерантност към чуждото мнение?

Хайде сега да попитам по-конкретно, щом сте такива специалисти: За каква по стойност честота в Hz става дума тук:

....Ще ти го обясня накратко: ОИТ e сетивност спрямо хипофизата или поне аз така си го обяснявам. Това е синхронизиране на дейността (каквато и да е тя) между двете полукълба на мозъка, в едва ли не всяко отношение към другите "нормални" сетива и подобни процеси.

Колкото и смешно или лаически да прозвучи, то е един вид вибрационна честота на самата мисъл, каквото и изобщо пък да е Мисълта... нещо хем свързано, хем и отделено от сетивата.

И с какви средства установихте, че двете полукълба се синхронизират, каквото и да означава това.

Защото дори паранауката трябва поне да има вид на наука, а не на художествено произведение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То е ясно че имаш различно мнение. Това е ОК. Макар че клипа не сятам за "мнение".

Твоето е отношение.

"Защо не проявявате толерантност към чуждото мнение?" - този клип проява на толерантност ли е? Мнение ли е? Или просто спамене, подтикнато от отношение.

Ама здраве да е, ще трябва да го изтолерирам. :)

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...