Социалистически реализъм

[Last roman]

Всяка тоалетна - ВЕЦ!

[mitaca]

Крамер писа: Митак, ти като либерал, не би трябвало да отричаш правото на протест. Или се лъжа?

Разбира се, че не съм против протестите. Ама те трябва да имат цел и тази цел да е реално постижима. Да се протестира само заради протеста е толкоз безмислено, както тук да спорим по дадена тема заради самия спор. Приемам например лозунга "Всеки ден ще е така до Победата", стига да е предварително формулирана каква е тази Победа . Другото нещо е постоянната изменчивост на дадените искания, неща които могат ловко да се манипулират без въобще протестиращите да се усетят и да се стига до абсурди, днес да се протестира за едно, а утре за точно обратното. Не визирам сеганите протести в БГ, а по принцип.

[Skubi]

Всяка тоалетна - ВЕЦ!

Ano, ano!

Като ги е впечатлило на времето братята чехи....Години си го спомнят.....

:-))))))

[kramer]

Произвеждахме брак, но имаше БДС - Български държавен стандарт, който се спазваше, особено за храните, жална му майка на директора на предприятие, дето помпа мръвките с вода, или на някой дето внася развалено месо от странство.

[mitaca]

Глупости на търкалета . Пълнехме на бригадата в Бяга кашони с щампата БДС с камъни (да тежат) и използвана тоалетна хартия вместо ябълки, които после и директно товарехме във вагоните за СССР. Да верно, на един вагон 2-3 таквиз кашона . Но пък и съвсем не се спазваше БДС-а. Имахме едни шаблони. Беряхме Голдън Делишеш директно за износ. Обаче на края на деня когато очевидно нямаше как да си изпълним нормата (а аз още тогаз демонстративно показвах, че е невъзможно), ТКЗС-арките викаха- "абе зарежете шаблоните, пълнете кашоните!". Това беше 86-та, първата ми студентска бригада. После в Орешака беше доста по-сложничко, втори път тогаз ме разжалваха като командир на студентска бригада (първия път две години по-рано лично от Михайл Миков, с когото имахме общи интереси...в областта на баскетбола де). Щото един приятел нещо реагира и с право, а тогваната "ткзе-арка" реагира нещо от типа "абе да сте благодарни, че СССР ни искупува продукцията", е ....не издържах! Аз пък веднага попитах, що правим тук, що пък самички не си я оберете и експедирата за СССР, а използвате робския студентски труд, че и претенции имате! Е Тя млъкна, ама мен ме шкартираха, което не беше ама никак голяма загуба де . Най-добрия ми приятел облече...синята риза със звездите, ама аз бях зад него, щото се оправях с документите .

[Last roman]

ето заради такива диверсанти като теб сега сме на този хал.

[mitaca]

Да, бе да. Аз бях по принцип този.....акт. Да слагаме и то използвана тоалетна хартия за където и да е. Просто това е храна, а с храна не бива да се правят.....та...кашони, та даже за износ, та даже в СССР. Ма кой ме слуаше мен, точно тогаз. Вече в сливовите полета на Орешака, беше нещо друго, а и опит имах и колегите бяха зад мен (курса, 60 момичета и момчета бяхме като единна комуна! В добрия смисъл на думата. Два души се редят за храна,и поръчват точно...60 порции (ужас за останалите на опашката) 5-10 колежки след това сервират, а преди това ние колегите сме направили 'масата' нещо като във 'Време разделно', ама от щайги и подръчни материали , но застлана от колешки с подръчни материали разбира се .

[kramer]

Митака дава примери от перестройката.

[Last roman]

направо си е било пересройка.

[Skubi]

Ами това си беше СИВ. Боклук за боклук си тикахме другарски едни на други....

Това кат го разказах на пияният кубински делегат в бара на Ален Мак в Благоевград вечерта на една конференция, ме нарече агент на CIA и направи скандал, че изкара доста нервите на организаторите докато го смирят.....Мина ми се, защото го взеха за сметка на това, че е бил пиян /и освен това макар и многото участници, му го казах на испански/, когато разговорът водехме основно на руски....

[kramer]

Абе качеството на това, което ядяхме тогава беше над това, дето ядем сега, пък говорете каквото си искате.

А това, че някои са слагали употребявана тоалетна хартия някъде си, е било проява на маймунарщина, освободена от слободията. Не на някаква дисидентщина.

[Южняк]

Римлянин, да, така е, но защо е така? Защото всяка генерация работеше все по-малко от предишната, поради вродените особености на социализма като система. Това имам предвид под светкажичана деградация. не е в състояние да издържи на повече от 3 полколения. Да, сигурно последното е работило най-зле.

[Skubi]

Абе качеството на това, което ядяхме тогава беше над това, дето ядем сега, пък говорете каквото си искате.

А това, че някои са слагали употребявана тоалетна хартия някъде си, е било проява на маймунарщина, освободена от слободията. Не на някаква дисидентщина.

Прав си относно яденето. Много по-малко вносен боклук имаше. А нашето макар и не в изобилие но всеки успяваше да си намери каймичка, пилинце, суджуче токмо толкоз колкото му беше нужно....Хляб, сирене, кисело мляко, банички винаги имаше. Поне аз така си спомням...

[Южняк]

И цялата зема да се превърне в един огромен сив, което може и да се случи, пак няма да издържи много, сигурно пак най много три поколения и ще катастрофира. Най-много 5. Това не е работеща система, има пороци, които и пречат да се самоподдържа и възпроизвежда. Издържа чудесно, но - само за определено време.

О да, яденето...За нещастие кривата на дефицита го изяде. Дефицит - всички искад да ядат луканки, а все по малко си правят труда да ги произведат. И в един момент се ширнаха едни празни рафтове по магазините; непрекъснат спад на кривата на производителността след пенсиониране на първата генерация, хората, които имаха закалката на капитализма, т.е. дядовците и прадядовците ни.

И ще си остане като изгубения рай. Не беше само храната. Ами свободното време? Това беше строй на почивките. Leisure time.

Но отсъствието на, условно казано, принадена стойност, или на крайности по отношение на печалбите и заплащането - което действително освобождаваше ресурс, можеше да компенсира непрекъснато падащата поради липсата на мотивация производителност само довреме. и през третата генерация кривите се пресякоха. И такова и ще си остане, изгубения рай, пропадналата утопия. Но, предстои опит втори. Като във фондацията на Азимов.

[stinka (Rom)]

Ние ползваме най-евтината енергия в ЕС. Но доходите ни са толкова ниски, че натоварва в пъти повече семейните бюджети сравнение с другите страни.

Затова повтарям за хиляден път, не е толкова скъп тока или бензина, а са ниски доходите!

Добре! Намалява се цената с 8% (то принципно мениджър, който неможе да съкрати разходите с 5% не трябва да е такъв). Има и резерв в загубите (на нашите ЕРП са по-високи от средните за Европа, заради кражбите, но вкарването на кражбите в цената на плащащите си е чист социализъм).

Както и да е цената дори да падне с общо 15%. И това ли решава проблемите на българина и на България. Това ли е причината за соц. напрежение у нас????????

И накрая аз имам още един въпрос? Как се разбива монопола на топлофикация и енергото?

То принципно приватизацията на ЕРП бе с цел да се разбие монопола на НЕК.

[Skubi]

Но това което се намираше винаги беше истинско. Сега ако искаш да ядеш нещо истинско, трябва сам да си го произведеш...

Само за спомен.....

[Doris]

Munkasallam.bmp

Много пъти....

На времето, бивщият дом на унгарската компартия стана офиси на парламентните депутати. Имаше там едно фреско (едно от най-големите в Унгария)с заглавие Страната на работниците рисувано от Аурел Бернарт в 1968 година....Тогава най- бесните искаха с чук да избият картината от стената. Но кат нема пари решиха с една завеса да закрият този монумент на соцреализма....Досега.

Сега някой се сети да разгледат тази картина със очите на специалисти и....и откриха такива неща които ако бяха открили навремето, наверно тогава щяха да я разбият.

Въобще основното е, че на картината никой не работи сериозно.

Например Кадар играе на шах, в композицията точно там където и в реалност му е бил офиса (на пещенската страна на мостът Маргит), Лазар го гледа. Но важното почва играта с лява ръка държи черна пешка...

Кадар е бил деснак и не е обичал да играе с черните.

kadar sakkozik.jpg

Също в композицията и скрит убитият от Кадар Имре Надь, ама без очела...

Kadar-Nagyimre.bmp

Интересно е, че горе стоящите фигури, слушат един който им говори ама без уста.

Земледелците са с джапанки, който успее да се изкачи дясна страна, го чакат с кола с отворена врата, който се провини лява страна кадър с кървава ръка го пращат долу....

И тази картина гледали но не я виждали другарите от 68 чак до ден днешен....

Хем гъмжи от клишетата та соцреала, пред носът им била убийствената критика на РАБОТНИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА....

Munkasallam2.bmp

Много интересни истории, но доколкото мога да преценя това не е социалистически реализъм , а негова мимикрия. Добре че не само мисловния, но и финансовия ресурс на критиците с чуковете е ограничен.

[kramer]

Спомените ми за здравеопазването също са положителни.

[Galahad]

Но това което се намираше винаги беше истинско. Сега ако искаш да ядеш нещо истинско, трябва сам да си го произведеш...

Дааа, какви истински неща имаше само! Домати пълни с истински нитрати, светещи марули естествено облъчени от гръмването на Чернобил, ракия кръстена от бармана с не много чистата чешмяна вода ... Разбира се отговорните другари не ядяха от тях - тези наслади бяха запазени за простия народ.

При реалният социализъм имаше две думички за качествено: "вносно" и "домашно". Продуктите на "народното стопанство" доколкото въобще можеха да се открият и да се придобият след часове висене по опашки по правило бяха дефектни, т.е. не отговаряха на БДС заради международното положение, сухото или дъждовно време, врагът с партиен билет ... причини много, а стоките дефектни винаги.

Истината е, че при реалният социализъм се наблягаше много на личното стопанство. По-точно на произведеното от отраслите и възпитани в условията на капитализъм "мама и тати". Или както се казваше "мама меси, тати носи". Днешните червени бабички, т.е. тогавашното младо поколение бяха възпитани от Партията в партизански дух, сиреч те лежат и се боричкат с момите като народни партизани, а мама и тати им носят произведеното от тях на село като истински ятаци. Всичко вървеше добре, докато се оказа, че мама и тати не са вечни. Техните чеда, научени на партизанско излежаване днес седят в клуба на пенсионера или пред телевизора и гледат турските сериали и се чудят защо стана така? Защо вече няма никой на село дето да прави луканки, компоти и лютеници и да им ги мъкне с торбите, а те само да лежат и да се наслаждават на реалния социализъм. Така стоят нещата в българската макро- и микроикономика.

Магазинер с дълъг стаж се хвалеше как си вадел допълнително от сирене. Изобщо не лъжел в грамажа. Просто правел така, че сиренето да поеме повечко вода (пропускам как, за да не давам лоши уроци). Не мамел хората в грамажа, а им продавал по оводнено сирене. Тези идеи и навици успешно се внедриха и в днешната епоха на упадъчен социализъм. И ще ги има, докато го има социализма. Защото този род търговци пазара ги ликвидира.

Топлофикация и Енергото не са губещи. Губещо е всяко предприятие в условията на днешния български упадъчен социализъм. Към всяко предприятие и монопол са прикрепени структури на "бившата ДС", които ги източват и обекта неизбежно фалира. Такава беше съдбата на "Кремиковци", "Плама", БГА и още много други. Топлофикация е ленно владение, поделено между двама спахии БСП и ДПС.

Няма богат народ живеещ в социализъм, нито има социализъм доброволно осъществен от богат народ.

[mitaca]

Ангеле, може да си работил в ХВП 10 години, но си работил сега, за тогаз знае предполагам само от пенсионерски приказки и евентуално табличките на БДС. А как и до колко са се спазвали тези правила е друг въпрос. Освен това не може при дефицит и то остър и даже в ХВП, даже кучеката радост да е по-добър от сегашните най-добри салами. Плюс това сравнението е погрешно. Сравняваш тогаз (без нито достатъчно лични данни, нито достатъчно сравнения) и сега. А правилното сравнение е да се сравни тогаваната родна продукция с тогавашната западна такава. И тогава на запад не е било бъкано с Е-та. Най-доброто сравнение го е дал съветския поет Е. Евтушенко, описвайки истински случай на една съветска жена попаднала на екскурзия в ГДР. Влизайки за първи път в едни гедерейски хранителни стоки, като видяла асортимента именно на салами жената припаднала с вика "Боже, ама нали ние победихме!". "Ами ако беше видяла какво е във ФРГ?" - философски пита поета (случая е описан във в-к "Литературная газета" през 87-88год.)! Проблема с БДС е както проблема със соц. констутуциите. Много са си добри, ама никой не ги спазва, или почти никой. Има и друго, много от веществата с които се опработвае продукцията било в консервната промишленост било даже в земеделието или месната, сега са обявени за вредни (друг е въпроса доколко е така и доколко е 'мода'). Няма начин БДС или който и да е тогавашен стсндарт да изследва това. Галахад посочи примера с нитратите. Преди това имаше панацеята на ДДТ-то един доказано вреден препарат, който беше забранен даже и тук. Ще завърша с един пример от домашното производство. Всички обичащи и опитващи малко или много класическата родна ракия предпочитахме хубавата домашна такава и се снабдявахме, ако можем дори ако нямахме баба и дядо на село, които да я варят. Но ти като химик знаеш, че и най-добрата домашна ракия, дори и двойно препечена съдържа повече метанол (ако е от плодове) и алдехиди и кетони (от които боли глава, но и аромата идва от тях, по-точно от тях цвета от естерите аромата), отколкото и най-лошата купешка, ама по БДС. Аз и моите колеги винаги сме го знаели, което не пречи все пак да си предпочитаме хубавата домашна ракийка .

[Skubi]

Аз под соцреал разбирам тези културни мероприятия на действащите соц режими, с което във всички области на културата желаеха да превъзпитът масите.

Па какво си беше в ежедневието всички около 40-50 си знаем. На по-младите от тази възраст няма смисъл да се говори, защото не са преживели този период....

Тоест само с показване на тогавашните културни икони и обясненеията с които тогавашните клишета бяха задължителни, може нещо да им просвети. Затова са гениални онези произведения, които макар и да са творени, тогава уж за пропаганда на социалистическият човек, някакси успяват да го изкарат точно напротив, пародия, критика на тогавашните обстоятелства.... Но това свойство за подразбиране на истината е свойсво само на горе споменатите възрастни хора.

[Doris]

Свойството за подразбиране на истината го е измислил още Езоп в древността и не мисля , че ще изчезне някога. Поне не и докато има социални роли на управляващи и управлявани.

[mitaca]

Дорис писа: Много интересни истории, но доколкото мога да преценя това не е социалистически реализъм , а негова мимикрия. Добре че не само мисловния, но и финансовия ресурс на критиците с чуковете е ограничен.

Самия социалистически реализъм е мимикрия. Ако приемем, че заменянето на реалността с нещо искуствено е мимикрия. Във всеки филм или книга имаше отрицателни герои, даже някои с партийна власт, но после най-често оказали се там поради недоглеждане на здравите сили или явно фалшивицирали миналото си (малко по-рано по времето на Сталин щяха да бъдат врагове с партиен билет или промъкнали се недоубити буржуи и/или агенти на чуждите разузнавания). Та тези хора разбира се правеха поразии и изкривяваха 'реалната' соц. с-ма, но с помоща на обикновенните работници и под контрола на Партията и не без участие на Милицията бяха разобличавани и беше показвано, че не тези са истинските парийци. От друга страна бяха показвани весели и засмени работници, млади текезесарки, все неща които съвсем не бяха така, не и в голям мащаб. Да не говорим за светлите и чисти цехове, новите и свърх модерни стругове и маини, естествено съветски без аналог в западната индустрия (това общо взето бе вярно ). Неща все дълбоко познати на нас, хората живяли по това време. И затова, определено такива книги не се четяха, въпреки че се подаряваха по различни поводи от училищното ръководство, от профсъюзите, по комсомолска или партийна линия. В киното нещата бяха още по-трагични . Но пак имаше и колективни посещения на филми .

[Doris]

Не всичко е в тая схема.

Ето ти пример:

[БатеВаньо]

Така комбинацията от валутен борд, рецесия и голям външен дълг доведе до

финансова криза, граждански размирици и военно положение. Аржентинците

сега са склонни да обвиняват правителството в корупция, в лошо

управление и в липса на социална чувствителност. На практика обаче

страната стана жертва не толкова на корупцията, колкото на

икономическата логика, която показва, че без стабилен икономически

растеж дългосрочното поддържане на валутен борд не е възможно.

По правило бордът помага на финансовата стабилност, но пречи на

икономическия растеж, защото с времето води до надценяване на местната

валута и до подкопаване на конкурентноспособността. България извади

късмет, тъй като върза лева за германската марка и еврото, които през

последните години непрекъснато отслабваха спрямо долара и с това

частично омекотиха постепенното надценяване на българските пари в

рамките на валутния борд. Ако обаче с времето настъпи обратна тенденция

на засилване на еврото и лева спрямо долара, тогава негативите на

фиксирания курс върху конкурентността ще започнат да се усещат.

България не е в много по-различно положение от Аржентина. Безработицата в

двете страни е на почти еднакво равнище. И двете страни имат

относително голям дълг спрямо брутния вътрешен продукт. И двете страни

успяха да постигнат финансова стабилност чрез валутен борд.

От предоставения цитат излишно се набляга на "катастрофалните" последици от въвеждането на паричен съвет. Когато, като цяло, политиците са безсилни да се справят с ниския икономически растеж, веднага се обръщат и демонизират паричния съвет, като изключителен компромис. В случая с Аржентина и доларизацията, не може и не е правилно да се определя, че поскъпването на долара е закопало калпавото управление на страната. Откакто Аржентина има борд, доларът е изгубил много повече от стойноста си, отколкото е покачването в последната година( мизерно покачване ). Т.е., това е чисто и просто един лов на вещици и оправдание за некадърност. Т.е. паричния съвет е последния елемент от целия микс, който трябва да се пипа.

Каква е оптимистичната прогноза за България без борд към днешна дата?............