Отиди на
Форум "Наука"

Походите на имп. Константин V Копроним


Recommended Posts

  • Потребители

Дромоните са развивали около 4 възла "постоянна скорост", но на дълги преходи са правели по около 24-48 мили на ден.

Скорост от 10 възла е максимална, но е можело да бъде поддържана с високи натоварвания на гребците и само в рамките на 20-30 минути.

При разстояние от Константинопол до делтата на Дунав около 170 мили по права линия, пътят при каботажно плаване, макар и по-дълъг едва ли е надхвърлял 240-250 мили. Дори със 30-35 мили на ден преходът би отнел около 7-9 дни.

Редактирано от scarecrow
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 86
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Имам въпрос: гребците на смени ли работят, за да може коритото да се движи постоянно, или през някакъв определен интервал почиват.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

доколкото знам са си почивали.

хм, сега гледам, че всъщност 35 мили е по-скоро сериозен преход за един ден, вероятно в добро време и попътен вятър.

не е изключено да са правели преходи от по 20-25 мили на ден, а в лошо време и по-малко.

при това положение, преход от Константинопол до делтата на Дунав за 10-14 дни изглежда съвсем вероятно, особено ако 2-3 дни времето е било лошо.

Редактирано от scarecrow
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Терминът „дромон“ започва да се използва през V век, въпреки че античният термин „трирема“ продължава да е в употреба. Дромонът постепенно успява да измести биремата и либурната. През XII век дромонът също отстъпва от позициите си и бива заменен от галерата..
След падането на Западната римска империя борбата за надмощие в Средиземноморието се води предимно между Византия и арабския свят. Дромонът е бил на въоръжение както при византийците, така - и при арабите.
Първите дромони имали само по един ред гребци и една мачта и напомняли едномачтова либурна. По-късно се появават големи двумачтови и тримачтови дромони. Платната били триъгълни, квадратни или правоъгълни. Дължината на дромоните варирала от 30 до 50 м., а ширината - от 6 до 7 м. На кърмата имали по два румпела, по един на всеки борд. Корпусът имал заострена форма, поради което били доста бързоходни. Килът на дромона, завършвал (както и при биремата) с подводен таран. Дромоните били обшита с метални листове за защита от тараните.
Всеки дромон бил екипиран и с дървена кула (разположена около главната мачта или - по една около всяка мачта), от която войниците хвърляли копия и стреляли с лък. На носа и на кърмата били разположени балисти, които изстрелвали стрели. Тежките катапулти изстрелвали снаряди с тегло до 500 кг. на дистанция до около 1300 метра. Дромоните били въоръжени също и с леки огнемети сифони, които заливали вражеските кораби със струи гръцки огън (счита се, че е бил смес от асфалт, сяра, селитра и нефт). Тази смес се разгаря още повече при контакт с вода, затова била гасена с вино, оцет или пясък.
Екипажът на дромона се състоял, в зависимост от размера на кораба, от 50 до 230 гребци и от 70 до 200 войници.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето и моите данни за византийския дромон - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7105&p=69704

От каталога на Maritime, макар и леко повърхностен що се отнася до античните и средновековните кораби.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дайте точни данни, за да внеса корекция...


Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аеций - в мозея има изложба - "Римският легионер", ама пусти мързел, не влязох. Заслужава ли си, та да закарам малкото дяволче?

Историко, един бурдюр е към 50 килограма (има и по-тежки, съответно по-дълги), представи си на тази база, каква канара е 500? И не мисля, че има метателно оръжие, което е способно да запрати, каквото й да е било, на повече от 400м.! А 400 - това е само на опитни образци, като цяло лъкове, катапулти, требучети или рогачи не мятат повече от 250.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аеций - в мозея има изложба - "Римският легионер", ама пусти мързел, не влязох. Заслужава ли си, та да закарам малкото дяволче?

Историко, един бурдюр е към 50 килограма (има и по-тежки, съответно по-дълги), представи си на тази база, каква канара е 500? И не мисля, че има метателно оръжие, което е способно да запрати, каквото й да е било, на повече от 400м.! А 400 - това е само на опитни образци, като цяло лъкове, катапулти, требучети или рогачи не мятат повече от 250.

В музея в една залична са изложени находките от Русенския и Разградския музей - шлем, част от ризница, меч тип Помпей, няколко култови фигурки, военни дипломи, бюстове на императори, също и третовековно снаряжение - умба, наколенници, спати, върхове на копия и стрели. Поне според мен можеха да покажат много повече, но уви - повечето находки си хващат прах някъде по складовете, чакайки някоя добра душа да ги опише. Но с оглед на това, че в музея залата с тракийските съкровища е доста импозантна, може да отделите време и да се разходите дотам.

Колкото до далекобойността на метателните оръдия - зависи от големината на оръдието и големината на снаряда. Правени са опити за реконструкции на балисти и онагри, но всичко е относително. Аз не бих е ангажирал с конкретни цифри за далекобойността им, а бих следвал античните източници /напр. Йосиф Флавий/. При него има доста ярки примери какво правят метателните оръдия по време на обсада.

Далекобойността на балистите е към 600 м. Най-добре може да каже Роман, това му е стихията.

абе честно казано 600 е много. Може и да метне дотам /пак зависи от големината на балистата и снаряда/, но пък дали ще уцели целта? По-реалните параметри за мен са 200 метра.

Ето ентусиастите на запад какво правят.

В БГ бяхме реконстуирали скорпион и малка балиста. На 100 метра уцелват мишената с много добра точност. От 50 метра пробиват щит /и то когато стрелите са със затъпен връх/.

262779_10150223568594952_7819236_n.jpg

268389_10150223568629952_4463337_n.jpg

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз имах предвид само далекобойност, не точност. Вероятно оптимумът и за двете ще е около 250 м за големите балисти.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За сравнение - в днешно време само спортните лъкове имат далекобойност до 1000 м. Прословутия английски дълъг лък е мятал максимум до 250 м.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А японският дълъг лък, с който се тренира кюдо, той на какво разстояние стреля? Питам за сравнение с английския дълъг лък.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе.... имало е то, но не и с 80 000 армия ;) Теофан (без да иска) яко е засилил всички глупаци да му вярват до ден днешен относно подобна численост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе.... имало е то, но не и с 80 000 армия ;)

Освен, че е неуправляемо чудовище, подобна армия е и една 80 000-глава ламя, която на ден изяжда към 60 тона хляб. От тук всеки може да си направи сметка какъв обоз й трябва, което още повече влошава проблема с продоволствието, защото и животните и хората от обоза също трябва да ядат. Тази армия ще бъде не само неуправляема, но и неповратлива, заради обоза. Да гониш 12 000 отряд с такава армия е все едно да трепеш муха с танк. Накрая ромейските военни теоретици препоръчват армии с численост до 21 000 души (точно заради проблема с управляемостта), всичко над това число е излишен баласт. (Тези уточнения не са адресирани към графа, знам че той е наясно с тях).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Най вероятно е някаква демонстрация на Копроним към границата с България като въобще не се стига до реални военнни действия.Или до български набег някъде към Македония прекратен след новината за приближаващата се армия на Копроним.Във всеки случай действията на Копроним са преекспорнирани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

boilad-e, ти добре си спомняш как тези прости и елементарни нещица ги обяснявах на д.и.н. Камен Станев. И сметки му правих за изхранването, и какво ли не още - изписахме тонове мастило. Но понеже, нали, нямам кетап от историческия факултет на СУ, ВТУ или ШУ, пък и не съм доктор по история, той специално не си взе никаква поука и не прие никакви доводи. Как така лаици ще поучават профешъналите?!? Ами така - лесно... Лаиците четат и се ограмотяват лека-полека, а историците и археолозите залагат на дипломи. Такава е тенденцията напоследък. От копане на тухли и керемиди не разбирам, ама от скърцане на претоварени каруци, волове, магарета и кози разбирам.

По принцип римската военна теория от средните векове препоръчва полевата армия да не надвишава стандартните 24-25 000 (24 200 = 16 000 пехотинци + 8 200 конници) души. Разбира се, това е само препоръка, но ако все пак на армията се наложи чувствително да надвишава "стандартното число", има най-различни допълнителни препоръки, като на първо място винаги седи въпросът с изхранването.

И нещо друго, което въобще не е маловажно: Константин Копроним трябва да прехване набързо българите, а с огромна армия ще се движи бетер костенурка по треволаците и хълмищата. Извод? Трябва да се раздели армията на корпуси и да отпрашат по пътищата (доколкото ги е имало). Да, ама Теофан не говори за разделяне на армията; дори напротив - към нея (т.е. някакви части, дислоцирани по крепостите, дето Копроним ги бил построил), са прибавяни тези-онези, та взели, че станали 80 000. И какво сега? Е, как какво? Пушилеците по пътищата от корпусите на една 80 000 армия ще се виждат на километри; нищо, че е есен - пак е горещо през деня. То ест, изненада - йок! Да, забравих: ама те ромеите хал-хабер си нямали от пътищата по Балканите, щото дълго време не си били показвали носът по-далеч от Адрианопол! Значи полевата армия като едното нищо явно (все пак) си е била 80 000 души, събрана накуп (трябвало да се вярва на Теофан, нали?) и съвсем тайничко се е движила по треволаците и горите. Ако това е било така, скоростта й на придвижване (на тази огромна 80 000 армия) няма начин да не е доближила светлинната. Демек, има-няма, по 5 km. на ден. Е, как тогаз са прехванали българите, и аз не знам... Разбира се, Камен Станев знае всичко.

ресавски, не е демонстрация, а добре запланувана контра, макар и набързо скроена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ка4о и на мен ми е симпатичен, ама когато аз започна да говоря за строежи, пък той за армия, работата става: фани единия, че удари другия...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, ама Теофан не говори за разделяне на армията; дори напротив - към нея (т.е. някакви части, дислоцирани по крепостите, дето Копроним ги бил построил), са прибавяни тези-онези, та взели, че станали 80 000.

Подобна армия наистина би имала смисъл, ако е разделена на корпуси, които се движат по различни пътища с цел да сгащят българите, обаче и тук има условие. Това упражнение щеше да е изпълнимо, ако разузнаването знае и своевременно донася за движението на българите, сблъскваме се и с проблема за синхронизацията на действията на отдалечените един от друг корпуси. Според мен Константин е действал максимално бързо с оглед на изненадващия български рейд, което не му е позволило да събера голяма армия, което обяснява и подбирането на гарнизоните от попътните крепости, ако разполагаше с такава огромна войска както твърди Теофан логично би било да подсилва гарнизоните, а не да ги отслабва, войската му като численост е била най-малко равностойна на българската и едва ли я е превъзхождала. Тръгнал е с каквото е имал под ръка - гвардейските части и войската на тема Тракия, което не изключва възможността да е вдигнал останалите теми под тревога.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...