Новите историко-археологически комплекси

[Last roman]

Във Варна, вместо да си отреставрират и да експонират адекватно четвъртите по големина в света римски терми, са се захванали 'исторически' дисниленд да правят /явно ще се усвояват много пари/:

https://www.facebook.com/pages/Исторически-парк-АД/277725829047548

[Last roman]

Вече си имаме и класация на бутафорните туристически обекти /която тепърва ще се попълва/:

Стоте бутафорни туристически обекта или в какво се превърнаха знакови исторически и природни забележителности "благодарение" на еврофондовете

Ако съществува закон за гравитация към кича, както твърди проф. Николай Михайлов, то проявленията му в България се увеличават правопропорционално на външното финансиране, предназначено за българските общини. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма "Регионално развитие". Логично е, в условията на изтънели бюджети общините да инвестират тези средства разумно, с дългосрочен ефект върху качеството на живота в района. Законът от първото изречение обаче и принципът "да усвоим по-бързо едни пари, защото ще ги изгубим", упорито водят до безумни резултати.

Вълна от недоволство

Трявна, Стара Загора, Перник, Раднево, Свищов, Враца – това са само част от градовете с проекти по мярката за туристически атракции, чийто краен резултат е тотално разочарование за голяма част от местните хора. Тревненци дори направиха петиция, в която настояват за запазване на автентичността на града си след вида на "подобренията", финансирани с европейски средства. Причината е шоуто "Звук и светлина" върху часовниковата кула, школото и стария мост, заради което автентичните постройки са опасани с кабели и мигащи неонови маркучи. "Това е неприемливо за нас във вида, в който го виждаме, защото не пресъздава духа на възрожденска Трявна", започва петицията. Проектът "Трявна – градът, в който се ражда красота" е за над 3 млн. лева. Пред БНР художникът Пламен Пенев го нарече "среден пръст за историята".

Възстановяването на пернишката крепост Кракра с бозави полимерни плоскости за 4 млн. лева също предизвика гневни реакции сред местните, малка групичка от които дори излязоха на протест. Зам.-министърът на културата Велислава Кръстева разпореди проверка на проекта, но тя не откри нищо нередно. "Няма неизпълнение, следван е първоначалният проект", коментира пред "Капитал" Велислава Кръстева. "Проблемът е естетически, няма как да регламентираш кое е хубаво и кое не", допълни тя.

Възстановяването на древния римски град Августа Траяна в Стара Загора беше определено отарх. Петър Киряков като "несръчно и откровено грозно". Според него използваната на обекта тежка строителна техника е унищожила автентични римски колони и плочи от оригиналния римски път. Съсипаните части от пътя са посипани с чакъл. Архитектурният парк в Раднево пък си е христоматиен пример за бутафорен проект - футуристични статуи в съседство с тухлени кули и части от несъществуваща крепост. Стойността му е около 4 млн. лева, или над 28% от бюджета на община Раднево за 2013 г. Защитниците на въпросните проекти казват, че възприятието за естетика е субективно и идва предимно от хора, които не са специалисти. Въпросните проекти освен това са съгласувани с Министерството на културата. Но автентичността и художествените качества са само едната страна на проблема.

"Всеки посетител на споменатите забележителности минути след първоначалното им въздействие би усетил горчивия вкус. Защото той, както и останалите граждани на Европейския съюз са непреки съучастници в една вакханалия под мотото "Да построим туристически атракции и нискокачествени диснилендове на най-ценните ни и свети обекти на природното и културното ни наследство", коментира пред "Капитал" арх. Делчо Делчев от Движение "Трансформатори".

Омагьосан кръг

Спорните резултати от мярката за туристически атракции се дължат на много фактори. "Един от тях е кой осигурява финансирането – спонсор, община, държава", коментира Людмил Вагалински, директор на Национален археологически институт с музей към БАН, член на специализиран експертен съвет за опазване на недвижими кутлурни ценности.

"Този "фактор" обикновено има собствена визия, а тази на общините е "колкото по-големи са мащабите и обемите – толкова по-атрактивно, съответно туристите са повече". Не бива да се прекалява. На посетителя трябва да му е ясно кое е автентично, кое е надградено и кое няма нищо общо с оригинала", казва Вагалински. Липсата на обществено обсъждане на визията за проектите е друг сериозен пропуск според шефа на НАИМ. "Щом има консенсус сред местните, че пернишката крепост например е бутафорна и сюрреалистична, значи проектът, концепцията въобще не са съгласувани с населението. Това е големият пропуск – липсата на обществено обсъждане, на дискусия, в която местните да си кажат мнението. Това винаги е по-трудно, но е по-добрият вариант.

Иначе поставят хората пред свършен факт

, казва Вагалински.

Според арх. Делчо Делчев има недостатъци и в регламента за одобрение на общинските проекти. "Проектът, чрез който се кандидатства по оперативна програма, е различен от инвестиционния проект (който е част от документацията). Вторият за разлика от първия се изработва под ръководството на сертифициран архитект, който може и да няма добри идеи, но заедно с екипа си от други специалности носи отговорност с години напред. За сметка на това екипът разработил проекта, с който се кандидатства пред управляващия орган, не само че не носи никаква отговорност за това какво е предложил и разписал, но е и умело прикрит. Това са или консултантски фирми, гравитиращи около една или друга общинска структура, или висококвалифициран служител от същите структури", казва арх. Делчев.

Другото слабо звено по веригата е нещо, наречено КСС – количествено стойностни сметки. "Това е един много важен документ от всеки проект, търсещ финансиране – таблица, в която са описани всички видове материали и дейности със своите парични стойности. Това е библията на всеки проект, финансиран по оперативна програма. За разлика от Библията и Корана, които позволяват тълкувание, тук ако пише "доставка и монтаж на пембени плочки", накрая туристическата атракция ще бъде украсена в пембено", казва още арх. Делчев.

"Трудността да се измислят адекватни решения, невъзможността необмислените да се променят в процеса и безсмислената надпревара в харчене на европейски и български пари ни довеждат днес да си блъскаме главите с бутафорни и евтини ефекти – прояден от молци и мухлясал чеиз, които ще предадем на следващите поколения", обобщава арх. Делчев.

Комплекси, липса на вкус или...

Защо се получава така, че благородни в същността си инициативи като възстановяване на важни археологически обекти са изпълнени лошо, набързо и със съмнителна концепция? "Авторите им възстановяват образи, за които нямат достатъчно доказателства, но са твърдо уверени, че така правят България магнит за културен туризъм. Или просто добавят нови неща с лоша архитектура и детайл. Е, резултатите са по-скоро парченца от кичозна картичка, която обаче не може да създаде илюзията, че оттук би минал Индиана Джоунс", коментира Анета Василева от архитектурна група WhATA.

Според нея като всяка малка и културно периферна страна България има силни чувства към историята си и решава съвременните си комплекси с художествено украсени геройства от миналото. В тази връзка не е ли нелепо точно ние да се подиграваме на македонския проект "Скопие 2014? "Да си припомним инициативата "1300 години България" примерно, която в края на 70-те и началото на 80-те години превърна българската култура, архитектура и ахеология в една тотална историческа епопея, за да подчертае могъщите и горди корени на българската държава. През соца правеха реконструкции, допълнения и възстановки на останките на Царевец, Шуменската крепост или Плиска примерно, пак "художествено украсени", но с по-смислен детайл, с подбрани материали, с далеч по-добра историческа обосновка. Тоест на статистите в баталните сцени на [филма] "Хан Аспарух" им се виждаха електронните часовници и пломбите, но чак като се вгледаш, А днес ни ги навират в очите", казва Анета Василева.

Според нея има още един проблем и той е подборът на епохите, които "си струва да бъдат възстановявани" по критерия "гордеем се с тях". "Нали не мислите, че на чужденците купчина антични камъни са им по-интересни от бетонните чудовища на соца? Правилно, изобщо не са им по-интересни", коментира тя.

С пари от програма "Регионално развитие" и програмата за селските райони се финансира и превръщането на природни забележителности в туристически атракции. И тук нещата са излезли от контрол. Проектът за Леденика (виж текста на стр. 27) например е толкова нелеп, че арх. Делчо Делчев подозира конспирация на еколози, която да откаже туристите от посещения на Врачанския Балкан. Скоро ще започне и изпълнението на проект за осветление и оборудване на екопътека до Крушунските водопади, който включва монтаж на детски катерушки, влакче и табло за морски шах. Работата е там, че тоталният дисонанс на въпросните проекти с околната среда и грубата човешка намеса в природата (и историята) не са смешни, а тъжни. За хората от засегнатите общини те са и обидни.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/07/2236746_stote_butaforni_turisticheski_obekta/?sp=1#storystart

[Last roman]

Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма "Регионално развитие".

Принципът "да усвоим по-бързо едни пари, защото ще ги изгубим" и гравитацията към кича упорито водят до безумни резултати...

Редактирано 8, 2014 от Last roman

[vvarbanov]

Не че не трябва да се развива и туризма.Но 200 милиона за атракции ,това са парите за 66 години разкопки ,по 3 милиона на година.

[Last roman]

ами сам виждаш какви са приоритетите на усвоителите на проекти

[Drake]

Във Варна, вместо да си отреставрират и да експонират адекватно четвъртите по големина в света римски терми, са се захванали 'исторически' дисниленд да правят /явно ще се усвояват много пари/:

https://www.facebook.com/pages/Исторически-парк-АД/277725829047548

Ами като знаем за уникалната българска техология на бетонна реставрация това май не е толкова лош вариант. А иначе има обявени някакви средства в проекта за общински бюджет - общо 280 000 лв за реконсервация на "големите и малките" римски терми.

Започва ремонт на Римските терми, изграждат и голям паркинг

от: Moreto.net

През март започва реконсервацията и реставрацията на Римските терми на стария Одесос, обяви кметът на Варна Иван Портних. Към момента в общинския бюджет за това са заложени 150 хил.лв. Още 130 хил.лв. са предвидени за реставрация и адаптация на Малките римски терми, с цел да бъдат включени в бъдещи туристическите обиколки.

Предвидено е срещу тях - в локалното на бул. Приморски (в участъка от ул. "Преслав" до ул. "Черноризец Храбър") да бъде изграден открит паркинг, на който ще спират автобусите с туристи за Римските терми, обяви още кметът. Паркингът ще бъде отворен и за граждани, желаещи да се разходят в Морската градина, плажа или пък са решили да посетят басейн "Приморски".

Проектът включва рехабилитация на прилежащата инфраструктура по бул. "Приморски" и ул. "8-ми ноември" и е на стойност 1,5 млн.лв. Парите също са заложени в общинския бюджет, който трябва да бъде гласуван тази седмица.

[Last roman]

А дано.

[vvarbanov]

През лятото на 1967 година участвах в разкопките на римските терми във Варна.Още тогава не беше останало много за копанеТова не е било само баня ,там се сключвали сделки правели са прически ,масажи и други работи дето съм забравил.Една част от банята се падаше в съседни парцели и не ни даваха да дълбаем там.Запомнил съм думите на археолога че във Варна няма съвременна сграда на такава голяма площ с такива големи размери.Покривът е бил с формата на купол.Може би модерната тогава градска баня я имитираше, или поне покрива и.Спомням си и богато украсените капители , бяха с акантова украса.Тунелите които продължаваха към съседните сгради.Един от тях разкопахме и в него намерих постамент с надпис и римска бронзова монета.Той археолога ми каза тогава на кой император е тя ,но съм забравил.На постамента е имало бюст ,според надписа той беше помогнал за построяване на термите.Бюста не можахме да намерим.Въпреки че копах къде ли не да го търся (без разрешение) и все ме гонеха от перспективните според мен места.Не си спомням и името на археолога (може и да не е жив човека вече).

[Last roman]

Римската крепост "Сторгозия" опропастена от зле реализиран проект.

Позитивната новина за "Плевенската връзка" в Сочи, където нашенска фирма изработи една от емблемите на Олимпиадата, където се пази огънят по време на зимните игри, бе засенчена от разкритията около опазването на един от знаковите обекти в града – римската крепост "Сторгозия", в парк "Кайлъка".

Това стана ясно от разследване на "Нюз 7". Сигналът за проверка на проекта на община Плевен е подала Галина Петкова, активист на Сдружение "Граждански контрол" в града. От месец август сдружението алармира за нередности при изпълнението на проекта, предизвиква разглеждане в Общинския съвет, алармира българската дирекция АФКОС, която работи в тясно сътрудничество с Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ.

За реставрацията на крепостта е реализиран европейски проект на стойност близо 5 милиона лева, който обхваща още два обекта - панорамата "Плевенска епопея" и Моста на победата на река Вит в Ясен. Оказва се обаче, че тази апетитна обществена поръчка е спечелена от пазарджишката фирма "Термикс", която дори незаконно наема и подизпълнител. Общината пренебрегва плевенските фирми като недостойни да ремонтират тези знакови исторически паметници за града.

Зам.-кметът на община Плевен Димитър Стойков призна, че има нарушения в изпълнението на проекта, но че те ще бъдат отстранени. Тук възникна въпросът как това ще стане, след като има поражения върху крепостта "Сторгозия", оцеляла досега 15 века, както и опасност Моста на победата, който е зле ремонтиран, всеки момент да започне да се руши. А изграденият помпозен асансьор на Панорамата, вече не работи, вместо да обслужва гостите на тази емблема за историята ни, свързана с руско-турската война.

"Ако този проект бе изпълнен от плевенска фирма, нямаше да се стигне до тук", категорична е Галина Петкова. Тя каза, че общината се опитва с изградените навеси и пейки да замаже зле изпълнения проект, като според общинарите една дървена пейка струва - 450 лева. Плевенчани са разочаровани, защото вместо да се подобри визията около крепостта "Сторгозия" и "Кайлъка" да се пълни с все повече туристи, те виждат изхвърлени боклуци, немарливост от фирмата изпълнител и видими признаци на разрушаване на културно-историческата цялост на римския паметник. В този вид той няма привлекателен вид, а и общината не е направила нищо, за да рекламира тази дестинация като важна за културния туризъм. /БГНЕС

[vvarbanov]

Според античните стандарти ,крепостите е трябвало да притежават висока степен на непристъпност.Изискванията към античните проектанти са включвали гаранция за непревземаемост от поне 2 000 години.За качеството са разчитали на древните строителни фирми като изразът "отговарят с главите си " се е разбирал твърде буквално.

Сега след така направените основни ремонти нито една крепост няма да издържи и половин час на атаката с пластмасови мечове, на варварите от целодневна детска градина N 2 гр. Мартен.И най силната магия и най здравата плюнка използвана за строежа на стените от обръчите от фирми не може да им устои.Те даже и на 100 м. не трябва да биват допускани защото в следствие на крясъците и вибрациите които предизвикват ,моста може да падне.

Редактирано 12, 2014 от vvarbanov

[Doris]

Много се чудех на Археологическия парк в Раднево по какъв повод е, защото не знам там някакви останки, но се оказа, че е реализация на доста любопитна идея за въстановка в реални мащаби на изгубени паметници от целия регион.

http://www.desant.net/show-news/28653/

[Last roman]

Абе бутафорийка си е, но какво да се пари - трябва пари да се усвояват.

[Elemag]

До къде стигнахме - преди години непрекъснато се оплаквахме, че няма пари и те не стигат, сега когато има пари излиза, че по-добре да няма защото не знаем как да ги използваме смислено и с тях се правят глупости.

Бай Ганьо усвоява еврофондове

[Drake]

Някой има ли идея, какъв е проектът за покривна конструкция на Аква Калиде, край Бургас? Питам защото, анонсът на статия в www.bugrasutre.bg от Рая Лазарова, ако разбира се не е проява на журналистическо оригиналничене или некомпетентност, лекичко ме притеснява за бъдещето на въпросния обект. Комбинацията от антични бани и "невиждан стъклен замък" си е доста еклектична, а ударението поставено на "невиждана туристическа атракция", ми навява асоциации за кичозна бутафория.

Античният град Аква Калиде Термополис край Бургас ще се превърне в разкошен стъклен замък. Прозрачен покрив ще покрие руините на древните бани на императорите и ще ги превърне в невероятна туристическа атракция. Покривното съоръжение трябва да бъде изработено тази година. В ход е и проектът за реставрация и консервация на археологическия обект. Уникалната конструкция ще привлече десетки хиляди туристи от цял свят.

http://www.burgasutre.bg/2014/02/25/211617-oblichat_v_stuklo_akva_kalide

Редактирано 25, 2014 от Drake

[Last roman]

Дано не падне градушка връз този ексцентричен замисъл.

[Last roman]

и тъй като Царевец беше тотално окепазен, родните юреставратори' се прехвърлиха да унищожават и Трапезица. Усвояването на парички не бива да спира нито за миг:

Калдаръмена пътека за 1 млн. лв. изграждат на хълма Трапезица

Средновековните църкви на крепостта са потънали в плесен и са изрисувани с графити

Нов проект за около 1 млн. лв. за изграждането на калдаръмена пътека на хълма Трапезица е разработила Община Велико Търново съвместно с Министерството на културата. Тази централна алея е около 600 м и ще свързва Южната и Северната порти на крепостта, научи “Янтра ДНЕС”. Сега мястото е обрасло в храсти, а на места пътеката почти липсва. По преценка на главния проектант на обекта арх. Пламен Цанев исканите средства са малко и може да не стигнат. Съвсем скоро на историческия обект ще започне прокарването на нова електрическа мрежа. Предстои прокопаването и на спасителна пътека непосредствено до трасето на зъбчатата железница. Аварийният маршрут не е бил заложен в проекта на МК, по който се изгражда новата атракция във Велико Търново. Заради извънредните изкопни работи открит лист за наблюдение на обекта е получил археологът проф. Константин Тотев.
Напълно е приключило монтирането на художествено осветление по реконструираните и реставрирани археологически и архитектурни останки в южната част на крепостта. Ефектни светлини нощем озаряват възстановената Южна порта, зъберите на крепостта и новооткрития квартал в близост, както и четири от знаковите църкви с номера 5, 11, 13 и 14. “От площада пред Царевец гледката наистина е много внушителна, но ако отидеш на място, ще видиш, че тези църкви са руини”, не скри разочарованието си проф. Тотев.
С проекта за осветлението се цели да се осъществи връзка с Царевец, където отдавна е изграден и работи аудио-визуалният спектакъл “Звук и светлина”. Идеята е впоследствие осветените архитектурни останки на съседната крепост да бъдат включени към този спектакъл, сподели арх. Пламен Цанев, който е и автор на проекта.
Мащабният проект за подобряване на туристическата инфраструктура на един от най-значимите туристически обекти в старата столица е на Министерството на културата. Финансиране в размер на 4,833 млн. лв. е подсигуреното по Оперативна програма “Регионално развитие”. Само в изграждането на зъбчата железница, каквато има в Прага, Будапеща и Париж, са вложени около 3 млн. лв. До момента обаче не е подсигурен нито лев за спешна консервация и реставрация на разкритата автентична архитектура на Трапезица. Рушат се дори останките от двореца на първите Асеневци, който ще бъде основна забележителност за посетителите на крепостта. Наложително е поставянето на защитни мрежи, които да задържат камъните от градежа, оцелял отпреди повече от 800 г. Необходимо е да се направят укрепващи конструкции на оригиналната архитектура, разположена по периферията на скалния венец.
Тревожно е състоянието и на всички 19 църкви на Трапезица. Уникалните стенописи в някои от храмовете са потънали в плесен, защото покривите и защитните съоръжения над тях текат. Много от паметниците са изрисувани и с графити, на които никой не обръща внимание, алармира проф. Константин Тотев.
Златина ДИМИТРОВА

http://www.dnesbg.com/obshtestvo/kaldaramena-pateka-za-1-mln-lv-izgrazhdat-na-halma-trapezitsa.html

[Last roman]

Бутафорийка ще краси и Несебър, който нищо чудно най-накрая да се прости със статута на културно наследство, даден от Юнеско:

НОВ ВХОД НА НЕСЕБЪР С КРЕПОСТНИ КУЛИ ПОСРЕЩА ТУРИСТИТЕ ТОВА ЛЯТО

Четири кули на крепостни стени ще посрещат гостите на Несебър това лято, съобщи кметът Николай Димитров. В момента се изграждат и трябва да бъдат готови до дни. Новата историческа композиция ще бъде своеобразен нов вход за древния град. На тях ще има четири знамена- на Република България, на Европейския съюз, на Община Несебър и на ЮНЕСКО. Името на историческия град ще бъде изписано на български и латински.

Досега единственият български град, който е в списъка на градовете със световно културно наследство, нямаше подобаващ официален вход. През активния туристически Несебър се посещава от близо 40 000 души дневно, уточни Димитров.

Повечето от тях идват в града заради уникалната архитектура, богата история и 11 запазени храма.

http://networkedblogs.com/WdwG2

Редактирано Април 23, 2014 от Last roman

[Last roman]

Оскверняват Яйлата

by mittag

Една снимка струва повече от хиляда думи. Авторът е Добри Добрев, датата е 26.04. “Ремонтират” ранновизантийската крепост на Яйлата. Тази местност, разположена на север от нос Калиакра, по принцип е Национален археологически резерват, освен това като изключително ценно местообитание попада под строг режим на екологична защита.

От няколко години община Каварна натиска за проект по оперативна програма “Регионално развитие”, който да превърне Яйлата в „модерна туристическа атракция”. Дотук са разплатени близо 745 хил. лв., целият проект е на стойност 2.2 млн. лв. Стените ще се надградят до 6 м. височина, за да се впечатлят прииждащите туристи. Какво толкова, че камъните са различни на цвят и покрай „реставрацията” се мачка уникалната растителност.

На това начинание на кмета на община Каварна Цонко Цонев не е правена ОВОС, нито пък са спазени законовите изисквания за разкопки преди „експонирането” (и това – в археологически резерват). Общият вид на бъдещата Яйла се пази в тайна от обществеността. С железните колони на втората снимка явно е направен опит за укрепване на скалната църква на Св. Константин и Елена под платото, на първата тераса. Безкрайно нескопосан.

През последните години туристическият интерес към Яйлата значително нарасна. Но това място не е за „атракция”. Тук хората хилядолетия наред са идвали да се зареждат, да се молят. Човешкото присъствие на Яйлата трябва да е внимателно дозирано. Виждаме пораженията, но все още има какво да се спре.

[T.Jonchev]

Бутафорийка ще краси и Несебър, който нищо чудно най-накрая да се прости със статута на културно наследство, даден от Юнеско:

НОВ ВХОД НА НЕСЕБЪР С КРЕПОСТНИ КУЛИ ПОСРЕЩА ТУРИСТИТЕ ТОВА ЛЯТО

Четири кули на крепостни стени ще посрещат гостите на Несебър това лято, съобщи кметът Николай Димитров. В момента се изграждат и трябва да бъдат готови до дни. Новата историческа композиция ще бъде своеобразен нов вход за древния град. На тях ще има четири знамена- на Република България, на Европейския съюз, на Община Несебър и на ЮНЕСКО. Името на историческия град ще бъде изписано на български и латински.

Досега единственият български град, който е в списъка на градовете със световно културно наследство, нямаше подобаващ официален вход. През активния туристически Несебър се посещава от близо 40 000 души дневно, уточни Димитров.

Повечето от тях идват в града заради уникалната архитектура, богата история и 11 запазени храма.

http://networkedblogs.com/WdwG2

Tези окончателно са се умопомрачили! Как е възможно на направят този кич?!

Най-добре да си разпнат кмета между т.нар. кули.

[Last roman]

ти да видиш как се строи върху руини с напълно редовни документи:

Издигат строеж върху археологически комплекс в Несебър

На брега на морето, в стария Несебър, върху археологически комплекс се издига строеж. За това ни съобщиха зрители на Нова.

Преди 12 години при реституцията Анастас Янулов получава терена, върху който дядо му е имал мелница. Въпреки, че строителното разрешение е от 2007 година, градежа се бави заради предписания на Министерството на културата, да се извършат археологически разкопки.

„Абсолютно всичко е спазено, няма нещо, за което можем да бъдем уязвими. 4 години наред ние финансирахме тези археологически проучвания. Има си вече излязло становище и ние сега започваме да строим. Това, което стана, което излезе като артефакти отдолу, ние го запазваме като в част от сградата не е застроено, там където са артефакти”, казва собственикът Анастас Янулов.

Спасителните проучвания продължават 2 години под наблюдението на Министерството на културата и Археологическия музей "Старинен Несебър". От музея обясняват, че нямат правомощия да спрат строежа.

„Най-добре би било по целия северен бряг, а и изобщо по брега на несебърския полуостров да няма никакво строителство. Това го казвам като специалист, който държи силуета на града да бъде запазен, а неминуемо тази сграда нарушава силуета на крайбрежието”, заяви директорът на архитектурния музей Петя Кияшкина.

Проектант на жилищната сграда е архитект Христо Ганчев,срещу чието име в сайта на Министерството на културата е изписано „началник отдел”. Това, което прави впечатление на разхождащите се по крайбрежната алея, че част от стената на археологическия обект влиза в новостроящата се сграда. Собственикът уверява, че тя ще бъде запазена. От Общината обясниха, че всички документи на инвеститора са изрядни.

http://novanews.bg/news/view/2014/04/27/74091/издигат-строеж-върху-археологически-комплекс-в-несебър/

Иначе не са луди хората - просто има пари за папкане.

[T.Jonchev]

Това го гледах на Нова. Добре е, че градежът ще се съхрани, но от това, което се видя, оставам с впечатлението, че стената ще остане скрита и недостъпна сред новия строеж.

А че книжата били изрядни и нищо друго не можело да се направи, не се и съмнявам - така е, когато всичко е бюрократизирано до безумие и се гледа единствено буквата, а не смисъла.

Май Глишев е прав: на тая страна й трябва революция, ама и с гилотина насред София.

[Last roman]

Новите крепости в паралелния свят на „подобреното“ минало

„Явно е, че туристи не можеш да привличаш с жалки основи, потънали в бурени и храсти. Трябва да се вдига. И дискусиите се водят именно доколко и докъде да се вдига. Това е и световната практика – вдигат на поразия хората“.

Започвам с думите на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров за необходимостта от реконструкция на археологическите обекти в България, поне както е цитиран от „Дарик нюз“. Не знам дали цитатът е съвсем точен, но почти същите думи директорът на НИМ използва и пред други медии. Споменавам ги тук не в някакъв опит да вляза в неравна дискусия с неговия авторитет. Признавам си, че аз не знам къде точно „вдигат на поразия“. Думите на Божидар Димитров обаче ми припомниха две неща – един детски спомен и една скорошна конференция.

Споменът

Споменът ми е от преди повече от четвърт век, когато в ученическите ми години, някъде около шести клас, учителката по история ни заведе на екскурзия из България. Една от спирките ни беше при руините на средновековния Преслав. Не мога да кажа, че останахме в захлас, но още си спомням как се гонехме сред останките на Кръглата църква, дивяхме се на мисълта, че тези причудливи основи, тези варовикови камъни са видели самия цар Симеон, че той е стъпвал тук, облечен в пурпурните си одежди, със златна царска корона и заобиколен от боляри с подрънкващи мечове. Цяло чудо беше, че гледахме това, което и Симеон беше гледал, че стъпвахме там, където и той някога беше крачил. Това, че останките на Кръглата църква бяха там, колкото и малко да беше останало от нея, че можехме да ги пипнем, караше великия цар да престане да бъде за нас нещо като литературен герой, образ от друго измерение, човек, който с умовете си знаехме, че е съществувал, но не го чувствахме като истински. Осезаемостта на неговата църква го превръщаше в съвсем реална личност. Сякаш част от съществото му, от гласа му, от образа и мислите му бяха попили завинаги в развалините около нас. А разрухата им ни караше да чуваме звън на битки, завоеванието на столицата от врага, представяхме си как дворците горят, а сводът на храма се срутва с грохот. „Жалките основи“ бяха изпълнили ролята си – бяха ни накарали нас, децата, да преживеем миналото, да го почувстваме, да го потърсим с интерес – нещо, което не бяха постигнали десетки часове по история в училище.

С времето спрях да имам чак такива романтични видения за миналото, било то българско или чуждо. Нещата често са по-прозаични, хората от миналото не са били непременно по-добри или по-умни от нас, сградите им, както и нашите, са били понякога величествени, понякога мизерни, понякога красиви, а понякога и грозни. Престанах да виждам в останките на всяка провинциална византийска казарма руините на приказен замък, но тръпката, метафизичното преживяване от допира със следите от съществуването на предците ни остана. Както дребен предмет, останал от отдавна починал дядо, когото смътно си спомняме, ни връща пак в детството, позволява ни да преживеем отново човека, когото вече го няма, така и тези понякога скромни следи от предците ни от отминали епохи ме карат да се чувствам част от смяната на хората по земята, да се свържа с миналото и така да усетя, че светът не е започнал и няма да свърши с мен.

С тези мисли и очаквания преди четири-пет години отново се озовах сред останките на симеоновия Преслав. Какво беше разочарованието ми, когато видях, че драгоценните каменни зидове, които пазеха спомена за отминалото време, бяха затиснати от висока съвременна надстройка, измазана в светъл, струва ми се лимоненожълт, цвят. Не искам да занимавам читателя с мислите си за естетиката на монотонните стени от пръскана мазилка, с усещането си, че не гледам църква, а стоя пред дувара на битово заведение. Не това ме разочарова. Заболя ме, защото останките, които някога разказваха истории за разцвет и разрушение, които притежаваха своеобразно величие заради всичко, което бяха видели и преживели, сега бяха сведени до тънка подложка на новата стена, бяха засенчени, унизени и замлъкнали. Мълчаха, защото без друго не можеха да надвикат съвременния зид. Завоевателите бяха лишили Кръглата църква от почти всичко, освен от основите ѝ, но не бяха могли да прогонят духа на нейните създатели. Но днешните българи бяха успели да ѝ отнемат и това.

По-късно видях и други случаи на безкръвно убийство на историческата памет, на духа на предците, на усещането за минало. Но истинският геноцид започна след влизането на България в ЕС и особено напоследък, когато с помощта на еврофондовете започна реализацията на цяла серия от проекти за „социализация“, „реинтеграция“, „визуализация“ на археологически паметници, което в общия случай означава надстрояване на запазените руини. И в цялата страна, от Яйлата в Добруджа до Кюстендил на югозапад, от Мездра до Созопол, по четирите краища на страната тръгнаха камиони с прясно отрязани каменни блокове и с нови тухли, за да затиснат обрушените от времето древни зидове и да обсипят страната с по-малки и по-големи замъци.

Конференцията

Всъщност тук трябва да направя едно уточнение – на конференцията не успях да отида. Научих как е минала от хора, с които споделяме общи идеи по темата за границите на намеса в недвижимите паметници на културата и с които неотдавна учредихме Инициативен комитет за граждански контрол при опазване на културното наследство. Но да пропуснеш да гледаш един уреден мач не е голяма загуба.

А че „Международният форум за опазване на недвижимото културно наследство“, организиран от Министерството на културата в София на 8 април, беше уреден мач, стана ясно още преди да се играе. Няколко дни преди конференцията българският комитет на ИКОМОС – Международния комитет за паметници на културата и забележителни места, изпрати писмо-протест до Министерството на културата. Причина за недоволството на местната структура на международната организация беше, че за основен (и единствен чуждестранен) гост на форума беше поканен проф. д-р Михаел Петцет, почетен председател на ИКОМОС, но не чрез българския комитет, а чрез ЮНЕСКО, докато българският комитет дори не е бил информиран. Целта беше повече от явна – да се осигури участие на ИКОМОС, и то на високо ниво, но същевременно да се предотврати участието тези представители на международната организация, които познават състоянието на консервационните и реставрационните дейности у нас.

Мачът беше уреден не защото реферът, тоест модераторът на форума Божидар Димитров, играе в единия отбор – едва ли има човек, който работи в областта на културното наследство и който да е безпристрастен и да няма свое мнение. Но показателни са думите му пред една друга медия, bnews.bg, където той казва за форума на 8 април: „Аз съм за принципа това да бъде политическо и държавническо решение, защото дискусии ще има много и ние тук няма да се убедим един друг – едни са за пълна реставрация, а други са на противоположното мнение, но тази конференция ще помогне да се вземе такова решение в полза на пълната реставрация, ако не на всички, то поне на най-значимите паметници“. Явен е отказът от възможността да бъде чуто и прието друго мнение, а решението предварително е отнето от специалистите и поверено на политиците. Но както показват строежите, които са започнали или ще започнат из цялата страна, решението всъщност изглежда вече е взето, а научната конференция беше свикана единствено с цел да му придаде някаква легитимност.

Колкото и да беше предрешена срещата, както разбрах тя не е минала без известна тръпка за публиката. Гостът проф. Петцет подробно е говорил в лекцията си за принципите на съвременната консервация и реставрация на недвижимите паметници на културата, споменал е и за случаи на пълна реконструкция на разрушени паметници като тези в Мюнстер или Варшава. Вероятно сценаристите не са били обаче доволни да чуят от почетния председател на ИКОМОС, че подобна реконструкция е нещо изключително и е допустима само в отделни особени случаи, които се отнасят до добре документирани преди разрушаването им паметници, реконструирани при строго следване на оригиналната технология от квалифицирани в нея работници. Въпросът, който би си задал всеки непредубеден слушател, би бил: колко от паметниците в България, а и от строителните работници, отговарят на посочените критерии? Това не попречи обаче на Божидар Димитров да заяви пред медиите: „Аз съм привърженик на тезата, а също и един голям брой историци, че трябва да се реставрират крепостите до зъбер и църквите и манастирите до керемиди“. Не че има проблем в това директорът на НИМ да има различия с ИКОМОС, но струва ми се, че това би трябвало да бъде повод за по-задълбочен преглед на позициите на отговорните за опазването на културното наследство у нас, както и на отношението им към международните конвенции, които е подписала България в тази сфера.

Искам да се извиня на читателя, ако остава с впечатлението, че Божидар Димитров е единственият застъпник на пълната реконструкция на паметниците на културата. Това се дължи единствено на факта, че неговите думи са лесно достъпни и многобройни в медиите, така че с тях лесно се очертават аргументите на привържениците на реконструкциите „до зъбер и керемиди“.

На конференцията известна суматоха създали и представителите на българския национален комитет на ИКОМОС, които се оплакали от пренебрегването на неправителствени организации като тяхната, както и други професионалисти, които направили опит да спорят с тезите за тотална и масова реконструкция, но в крайна сметка, с тези дребни инциденти, форумът завършил, както бил планиран – т.е. не довел до нищо.

И няма как да доведе до нещо, когато нещата са започнали съвсем другаде. Започнали са не от нуждата от опазване на културното наследство, а от наличието на лесни пари, които само чакат някой да ги вземе. Или „усвои“, ако предпочитате. Не от необходимост, за която се търси финансиране, а от финансиране, за което се търси предназначение.

Пари – стени – повече туристи – повече пари. Защо сметката не излиза.

Основният аргумент на проектите за социализация, реинтеграция и визуализация, т.е. надстрояване на археологически паметници, е очакваното развитие на културния туризъм. Затова и финансирането им идва по приоритетна ос „Устойчиво развитие на туризма“ на Оперативна програма „Регионално развитие“ – защото би трябвало да създадат туристически поток извън обичайните му трасета, да създадат заетост и бизнес там и като цяло да подкрепят икономиката на местните общности.

Това, което аз поне не виждам в тази прогноза, е количествената ѝ страна. Защото не може да хвърлиш десетки милиони левове (само няколко от по-големите проекти са на стойност над 50 млн. лева, но общата стойност е много по-голяма), без да имаш някакви конкретни очаквания в количествено отношение. А и да можеш да се обосновеш. Колко туристи ще дойдат? Колко пари ще влязат в местната икономика в резултат на тези многомилионни инвестиции? Защо се очаква увеличение на туристическия поток? А всъщност, вместо конкретни прогнози, кажи-речи единственият аргумент, който достига до обществото, е недоказаното и недоказуемо убеждение, че колкото по-високо се вдига една крепостна стена, толкова повече хора ще искат да я видят.

Не срещнах никакво проучване на профила на потенциалните посетители на „социализираните“ и „визуализирани“ паметници, на техните желания и очаквания. Какви туристи предимно се очаква да дойдат – чуждестранни или български? Ако са чужденци, какви точно – такива, които идват с цел културен туризъм, или такива, които просто го съчетават с почивка на море или планина? Ако са първите, защо се смята, че те биха предпочели да посетят фалшива крепост в България, вместо истинска в Италия или Франция? Ако са вторите, тези, които идват на плаж и на ски, има ли проучване каква част от тях биха оставили шезлонга или пистата, за да обикалят по крепости? Има ли проучване дали няма и по-евтини за нас, но пък по-ефективни начини да им вземем парите? И, ако все пак някои от тях биха се разходили до някой обект близо до морето или до планинските курорти, каква част от тях е вероятно да се вдигнат от Слънчев бряг или Банско и да отидат до Мездра например?

Ако пък са българи, къде е проучването на техния профил – това хора със специфичен интерес към културното наследство ли са или такива, които нямат особен интерес? Ако са първите, къде е проучването какъв дял от тях по-скоро биха били отблъснати, отколкото привлечени от хипотетичните реконструкции и компрометирането на автентичността на обектите? Защото познавам доста такива, един от които съм аз, а също и поне двайсет – трийсет мои познати. Но не това е важно, а защо няма такова проучване. Ако пък целевата група са хората без специфични интереси в областта, дали за тях няма по-евтин като инвестиция и по-ефикасен като възвръщаемост начин да бъдат привлечени за неделния си пикник – като басейн, увеселителен парк или просто поляна с пейки и барбекюта? Колко са потенциалните български посетители на тези обекти, като се има предвид ограничения размер на българския пазар? Какъв е делът на тези, които биха посетили многократно една и същи паметник, каква е вероятността, ако туристите не посещават многократно същите паметници, за няколко години те просто ще се изчерпят с темпове, надвишаващи естественото им подновяване по демографски път? Все пак устойчивото развитие на туризма предполага той да не изчерпва ресурсите си, дори и човешките си ресурси. Какъв е кумулативният ефект от реконструкцията на все повече и повече паметници на културата? Защото, нека да допуснем, че четири – пет такива паметника в различните региони може и да привлекат някакъв туристически поток, но проектите са много повече. Какво ще стане, ако паметниците са петдесет например? Все пак, както казахме, броят на възможните туристи е ограничен, те не могат да бъдат на две места едновременно и един ден е възможно някой скъпо реконструриран паметник да бъде посетен от само трима – четирима души. Може дори да не дойде никой. И вместо да генерира доход за местната икономика, да поражда разходи за заплата на този, който чака туристите, които ги няма, за да им продаде билетче. И за охрана, поддръжка и т.н.

Някой може да каже, че се заяждам, но аз наистина искам да чуя какви са отговорите на тези въпроси. И докато това не стане, очакванията за някакви ползи за местния бизнес и за развитието на културния туризъм остават просто спекулации и умозрителни преценки, които не могат да оправдаят десетките милиони евро, които биха могли да бъдат насочени към проекти, които далеч по-аргументирано могат да подобрят живота на хората.

И докато ползите за икономиката и общностите остават меко казано недоказани, печалбите за изпълнителите на проектите са съвсем гарантирани. Дори да не се спираме на твърденията за използване на материали, които не отговарят на проектите, на евтин и неквалифициран труд и т.н., обилното европейското финансиране осигурява добри печалби на изпълнителите, които често са едни и същи на няколко обекта. Лесните пари осигуряват и лесни подписи, лесно одобряване на проектите, лесни археолози, архитекти, експерти. Далеч съм от мисълта, че всички по веригата непременно взимат подкупи. Има зависимости, колегиална солидарност, страх, мързел. Мнозина археолози и други експерти дори искрено вярват, че с участието си предотвратяват още по-големи безобразия. Но десетките милиони от Европейския съюз, които само чакат кой да ги вземе, създават такава вакханалия, от която всички оглушават за аргументи от научно или естетическо естество. Това се съчетава с постоянния натиск върху управляващия орган на Оперативната програма за максимално „усвояване“ на фондовете, за да„не остане и едно евро неусвоено“, в резултат на което държавната машина, местните власти и частните интереси като лавина заглушават всеки глас против и премазват всяка съпротива.

Обществени предпоставки. Очакванията от миналото.

Но докато позицията на „усвоителите“ на еврофинансирането може да бъде разбрана с техния интерес, по-интересен е въпросът защо това отношение към историческото наследство вероятно среща и някаква подкрепа от част от обществото. Каква е подкрепата е също толкова неясно, колкото и каква е ползата за туризма. Но подобна мащабна кампания за реконструиране на паметници на недвижимото културно наследство търси пътища към съзнанието на хората или поне на една определена група от тях. Икономическите аргументи се съчетават, макар и откъслечно и неуверено, със съжалението, че културните паметници по нашите земи не са се запазили по-добре, и с внушението, че това може да бъде поне отчасти поправено, а историческата ни памет – по този начин укрепена.

Тук се сещам за една статия в национален ежедневник, посветена на наскоро реконструирана крепост край малък град у нас. Всъщност може би даже една от сравнително разумно реконструираните. Като описва красотите на придобивката на града, авторът на статията възторжено възкликва, че там „се издигат кули и стени, каращи външния човек за момент да се замисли дали не е попаднал в някое градче в Западна Европа“. Тази простодушна забележка открива цял океан от народопсихология, която ми се иска да съпоставя с думите на един човек от същата тази Западна Европа.

Това е една история за Ханс Кристиан Андерсен, която вече е станала банална, именно защото е красива. След дълъг престой в Италия, италиански приятел на писателя го попитал защо има намерение да остави красивата и слънчева Италия и да се върне в мрачната си и неприветлива родина – Дания. На което Андерсен отвърнал: „Нима майката се обича само когато е красива?“.

Това, което ме очарова непрекъснато в тези думи на великия датчанин, наред с нежната красота на метафората му, е истинското самочувствие, което парадоксално струи от липсата на всякаква показна гордост. Андерсен дори не понечва да убеждава събеседника си, че Дания с нищо не е по-лоша от Италия – той просто гледа на родината си със спокойно чувство на достатъчност, която не го кара да я съизмери с друга. В тази връзка проблемът у нас е, че по разни причини мнозина и то от най-патриотично настроените българи всъщност не успяват истински да обикнат родината си и нейното диахронно изражение – историята ѝ, да ги приемат такива, каквито са, да се почувстват доволни от тях. Независимо от съвсем истинските поводи за патриотично удовлетворение, като древността на българската държава, нейния несъмнен принос за европейската цивилизация, оцеляването на българския народ през векове на изпитания и забележителните му постижения след Освобождението, някакъв дълбоко вкоренен комплекс за изостаналост и малоценност в сравнение с народите от Западна Европа кара определени българи непрестанно да се измъчват от въпроса как да докажат историческата ни пълноценност, като дори достигат до ожесточени опити да аргументират и определено превъзходство. Тази липса на самочувствие, тази особена комбинация на патриотизъм с отсъствие на реална национална гордост, храни една нова митология, която увлича хиляди хора в блогове, социални мрежи, с всевъзможни издания и брошури, които обясняват как българите са измислили китайския календар и шумерското писмо, земеделието и колелото, как са богоизбраният народ, просветил или поне призван да просвети човечеството, издигнал нечувани градове из цяла Евразия, надминал с духа си всички останали народи, кажи-речи още докато те не били слезли от дърветата. Не историята, а неудовлетвореността от нея се нуждае и от визуализация, защото нейните носители имат нужда чрез първичното възприятие, зрението, а не чрез осмислянето на истината за миналото, да утолят жаждата за историческо величие. Тези хора имат необходимост да застанат пред новопостроените ни крепости и да викнат с вдигнат на Запад юмрук: „Ето, и ние сме като вас!“ Те искат чрез новите кули като на високи токчета да издигнем историческия си ръст, да сложим модерните крепости като силиконови импланти в повехналата гръд на историята ни, като перука на сивите ѝ коси, като крещяща рокля на прегърбената ѝ от времето и от превратностите му снага.

Тази черта на българския патриотизъм, която има своето обяснение още в неговата люлка – нашето Възраждане, е предпоставката за едно болезнено, но абсурдно желание, а именно – да променим миналото, да го направим не такова, каквото е било, а такова, каквото би трябвало да бъде. Разбира се, миналото е това, което е, то няма начин да бъде променено, но това не е аргумент срещу ирационалния копнеж за такава промяна. Желанието създава един въображаем паралелен свят, в който нещата са се случили „правилно“, битките и войните са били спечелени, предателите – изобличени, подкрепленията – дошли на време. И ако този конфликт между въображаемо и реално у индивидуалната личност създава просто някаква психоза, то в един обществен мащаб се явява средата, в която изникват тези, които обещават да задоволят този копнеж – да „поправят“ историята, да залепят счупеното, да възстановят „справедливостта“, ако щете и да построят наново разрушените крепости. На тази „поправена“ история служат в повечето случаи реконструкциите на археологически паметници у нас, а не на истинската историческа памет, която предполага приемане на миналото с всичките му възходи и падения, обрати, даже разрушения. Както и би трябвало да се обича майката в метафората на Андерсен – красива или не, понякога права, друг път несправедлива, в моментите ѝ на сила, но и в тези на слабост.

Питам се обаче, в този ред на мисли, ако можем да издигнем крепостите от основи, ако можем да заличим разрушенията и да възсъздадем отново материалното наследство, защо тогава да не реконструираме и нематериалното? Нима новите крепости не искат и нова история, а не старата – откъслечна, неясна, противоречива. Нека напишем нови хроники, от които ще махнем предателството, падението, разорението, а ще оставим само победите и величието. Ще ги издигнем като нови-новенички крепостни стени в учебниците по история и в душите на децата, та да могат най-накрая да се гордеят със своята майка – родина.

Но докато тук си говорим, камионите пътуват, крановете се издигат, бригадите отиват да строят. Но не по-доброто ни бъдеще, а „подобреното“ ни минало.

ПЕТЪР КЪДРЕВ

Петър Къдрев (1976) е български журналист и преводач. Работил е в Радио „България“ на БНР. В момента работи като редактор в направление „Информация за чужбина“ на БТА. Член е на Инициативния комитет за граждански контрол при опазване на културното наследство

http://www.librev.com/2013-03-30-08-56-39/discussion/culture/2372-2014-04-29-10-21-20

[vvarbanov]

Изборът :

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/t1.0-9/10312524_10152003059066825_6775726718464536390_n.jpg

[Doris]

Много е добра статията на Петър Къдрев, но реалността показва друго.

Ходих да видя Цари Мали град. В никакъв случай нямаше да се реша, ако знаех каква гъчканица от народ ще заваря. В цялото село Белчин с голям труд се намира място за паркиране, опашки за билети...и това при едно не особено добро, леко дъждовно време.

[ABBEY18]

Много е добра статията на Петър Къдрев....

В кой апект е добра? В спомена от детството или от преразказа на конференция на която дори не е присъствал? Наречи ме глупав, но дори и след две прочитания не ми стана ясно какво точно иска да каже и каква теза защищава. Освен че някой ще направи пари, а защо да не му попречим? А защо да му пречим, след като всеки един проект ще даде работа на доста хора и ще съживи райони в които хората се чувстват забавени и от бога?