Отиди на
Форум "Наука"

Бъдещето на образователната система


Recommended Posts

  • Администратор

Днес сутринта прочетох много интересна статия за реформите на финландското образование. Премахват традиционните предмети от училищната програма. И веднага се заражда идеята за нашето и какво правим ние по този въпрос...или как ще ги стигнем финландците?

Ето цялата статия от Дневник: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/03/30/2500575_zashto_uchitelite_vuv_finlandiia_ne_goniat_ocenki_a/

Финландия предприема основна реформа на средното и началното образование и се отказва от традиционните учебни предмети като математика и география. Новината, че страната, чиито ученици са на върха на повечето международни изследвания за качеството на образованието, започва подобна революция, предизвика много истории в медиите. Британският "Индипендънт" например обяви, че Финландия "бракува основните дисциплини и ги заменя с теми".

Историите се оказват преувеличени според финландския педагог и учен Паси Салберг, който обяснява в своя статия в The Conversation Web какво точно се случва във финландската образователна система.

Салберг, един от водещите световни експерти по образователна реформа и практики, е гостуващ професор във Факултета по образование на Харвардския университет. Той е бивш директор на финландския Център за международна мобилност и сътрудничество и е автор на редица важни текстове за прилагането на финландските практики по света.

"Плановете на Финландия да замени преподаването на класически учебни предмети като история или английски език с по-широки междусекторни "теми" като част от основната реформа в образованието привлякоха световното внимание благодарение на една статия в "The Independent". Запазете спокойствие: въпреки реформите, финландските ученици ще продължат да учат математика, история, изкуство, музика и други предмети в бъдеще", пише Салберг.

"Но с новата реформа всички деца ще учат и по периоди и ще разглеждат широки теми, като например Европейския съюз, промените в обществото и изменението на климата, или 100 години от независимостта на Финландия, коeто ще внесе мултидисциплинарни модули на обучението по езици, география, науки и икономика.

Важно е да се подчертаят двете основни особености на финландската образователна система, за да се види реалната картина. Първо, управлението на образованието е силно децентрализирано, давайки на всичките 320 общини значителна свобода в организирането на учебния процес. Правителството само издава законодателството, допълва общинското финансиране на училищата от централния бюджет и предлага ориентировъчна рамка за това как училищата трябва да преподават.

Второ, Националната образователна рамка (NCF) e общ стандарт, който направлява планирането на учебните програми на равнището на общините и техните училища. Тя дава свобода на преподавателите да намерят най-добрите начини да предлагат добро образование и знания на всички деца. Затова практиките варират от училище на училище и често са персонализирани съгласно местните нужди и ситуации.

Образование по теми, а не предмети

Следващата голяма реформа в образованието във Финландия е въвеждането на новата национална рамка, която трябва да влезе в сила през август 2016 г.

Това ще е задължителен документ, който определя общите цели на образованието, описва принципите на преподаване и учене и поставя насоките за специално образование, благосъстоянието, услугите за подкрепа и оценяване на учениците в училищата. Концепцията за "тематично" преподаване - преминаването от "традиционни дисциплини" към интердисциплинарни теми - ще заеме централно място в новата рамка, обяснява Салберг.

Интеграцията на отделни предмети и цялостен подход към преподаването и ученето не е новост във Финландия. От 1980 г. насам финландски училища са експериментирали с този подход и това е част от културата на образование на много места. Тази нова реформа ще доведе до повече промени в начина на работа на учители от средното образование, които традиционно са се съсредоточавали повече върху собствените си теми, отколкото на съвместната работа с техните колеги.

Училищата сами ще определят програмата

Основната промяна, която ще настъпи през 2016 г., е, че всички основни училища за ученици от 7 до 16 години ще трябва да въведат поне един "тематичен" мултидисциплинарен курс. Продължителността на курса ще се определя от самите училища. В Хелзинки, най-голямата общинска образователна система, вече е решено да има два такива курса на година, които трябва да включват всички предмети и всички студенти във всяко училище в града.

Едно училище в Хелзинки вече е започнало да преподава по подобен начин; други училища ще имат два или повече курса от по няколко седмици.

В повечето основни училища в други части на Финландия учениците вероятно ще има един по един "проект", където ще изучават някой традиционен предмет по новите методи. Образователен специалист коментира в Туитър: "Крайният резултат от тази реформа ще бъде 320 местни вариации на националната образователна рамка от 2016 г."

Може би се чудите защо образователните органи настояват, че всички училища трябва да въведат подобно "тематично" преподаване, когато резултатите на финландските студенти на международните тестове се влошават, пита Салберг.

Отговорът е, че учителите съвсем правилно смятат, че училищата трябва да научат младите хора на неща, от които те ще имат нужда в живота си, вместо да се опитват да подобряват оценките и да ги върнат на предишните нива.

Според мнозина финландските ученици имат нужда сега повече отпреди от по-интегрирани знания и умения за справяне с проблемите на реалния свят. Един интегриран подход, основан на практиките на някои училища с опит във въвеждането на подобни подходи, ще подобри сътрудничество между учителите в училищата и ще направи образованието по-смислено за учениците.

Учениците ще участват в проектирането на уроците

Повечето новинарски истории за финландското образование не обръщат внимание на най-изненадващия аспект от предложените реформи, смята Салберг. Новата рамка посочва, че учениците трябва да бъдат включени в планирането на мултидисциплинарните курсове и че те трябва да имат глас при оценката на наученото от тях.

Някои учители в Финландия виждат тази реформа като заплаха и грешен начин за подобряване на образователната система. Други учители смятат, че така ще се прекрати доминацията на традиционните предмети и е възможност за по-фундаментална промяна в училищата.

Не мисля, че ние се нуждаем от същите реформи, имаме нужда от нещо друго. Всяка нация/народ си има своите приоми, нашите не са като тези на финландците...ние се нуждаем повече от вяра в нас самите от колкото в образователната система...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В крайна сметка изучаването на "широки теми" все пак изисква предварителна грамотност, така че това би било наистина полезно в по-горен курс. Другият въпрос е за бъдещата кариера на учениците и съобразява ли се с това учебната програма.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Нещо трябва да се направи в България. Тази година гледам има много лоши оценки на НВО за седми клас. По математика е направо ужас. Има региони с над 50% двойки - при положение, че за 3 са нужни 18 точки (не знам от 65 или от 100). Не мога да си представя какво би се получило ако трябва 3-ката да е около 50% (както е нормално).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Но с новата реформа всички деца ще учат и по периоди и ще разглеждат широки теми, като например Европейския съюз, промените в обществото и изменението на климата, или 100 години от независимостта на Финландия, коeто ще внесе мултидисциплинарни модули на обучението по езици, география, науки и икономика.

Най-сигурният начин да направиш един човек полуграмотен или да го оставиш неграмотен е да му подаваш сегментирана информация. Така той няма да е в състояние да осмисля нещата диахронично. Тази финладска реформа не се подава за добро.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещо трябва да се направи в България. Тази година гледам има много лоши оценки на НВО за седми клас. По математика е направо ужас. Има региони с над 50% двойки - при положение, че за 3 са нужни 18 точки (не знам от 65 или от 100). Не мога да си представя какво би се получило ако трябва 3-ката да е около 50% (както е нормално).

Има шегаджийски принцип, с голяма степен на достоверност: :grin:

"Всичко хубаво на този свят е или забранено, или аморално, или - от него се пълнее!"

Значи, може поне да се забрани на работодател да открива "работно място", ако не е доказано обезпечено с ... поне 1000 лв чиста парА (или колкото е живото-издръжката на "жив" човек, а не - на роб), - и точна "длъжностна характеристика" - за да може да се регламентират задължения и отговорности. Трудът е стока и е с цена, определена от "пазар". Заблуда е, че най-правилно действа "свободен пазар" (демек, освободен от задължения и отговорности :grin: )

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен една малка част от работодателите наистина оценяват ползата от качествен труд и имат някаква представа че е нужно да го постигнат. Да не говорим да влагат пари в постоянно обучение, защото материята понякога мълниеносно напредва. Както нагласите в българските вузове така и тези на българските работодатели трябва да претърпят трансформация иначе сме загубени. Като гледам по-вероятно е първи да се събудят работодателите, но тези които излизат да се конкурират навън.

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За съжаление, психологията на нашия капитализъм е - колкото може повече краткосрочна печалба. Оттам не му пука на никой дали работниците му са кадърни, няма стремеж да бъдат задържани при фирмата, гледа се да им се плати колкото може по-малко. Това води до гротесктни ситуации в микроклимата в предприятията..

Някога единия от дядовците ми е бил, в периода 1930-1944 г., нещо като .. хм, бригадир, огранизатор на процесите или заместник дикректор на фирма за снабдяване с хартия и тетрадки. Заплатата му е била 6000 лв. на месец, а за коледа собствениците са му давали още 50 000. Просто защото на такива се крепи всичко. Тук не става дума за образование, защото той е нямал, но става дума за ценност и качества, което е същото.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Ето още една статия за образованието във Финландия - http://www.economy.bg/science/view/18308/Vazhno-e-uchenicite-da-se-podgotvyat-za-realniya-zhivot-a-ne-samo-za-testove-na-PISA

И още нещо:

• Учителите прекарват в клас само 4 часа на ден, като 2 часа седмично те отделят на професионално развитие.
• Учителите се набират сред 10-те процента студенти с най-висок успех.
• Заплатите на учителите са високи – средно 44 хил. долара годишно.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...