Отиди на
Форум "Наука"

Армения и християнството. Арменците в България.


alvassareiro

Recommended Posts

  • Потребител

Нека кажем няколко думи за арменците и християнството - първата държава в света, приела християнството в света през 301 г, по време на цар Трдат и големия арменски просветител и пръв глава на арменската църква Крикор Лусаворич. През 400 г. Месроб Мещроц измисля арменската азбука. Кога арменците са заселват в България, днес има към 10 църкви в 10 различни града. Кое налага да дойдат при нас?Кои са различията между православното християнство и арменската апостолическа църква, която тачи като свои първосветители Свети Тадей и Свети Вартоломей? В общи линии малкото, което знам, е, че арменицте са монофизити, отлъчени от православната църква на Халкедонския събор през 450 г. като отричащи човешката природа на Христос. Основен акцент в арменските църкви е олтарът - ориентиран на изток и без иконостасна преграда, т.е олтарът е открит, като в католическите църкви, като в центъра му винаги се намира изображение на Сурп Азвадзадзин - Света Богородица с младенеца. Отляво на олтара има подобие на нашите владишки тронове - почетно място на проведника, или на епископа, в нашия случай това е епископа на България и Румъния. Често в храмовете им има и паметна плоча на загиналите в арменския геноцид. Основната част е заета от пейки, където сядат вярващите, често в страничните кораби се разполагат параклиси, посветени на различни светии, или място за жените. Прави впечатление липсата на стенописи и малкия брой икони по стените.

Също така ще съм благодарен, ако Аспандиат разясни различията между монофизити, и миафизити.

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Алва, за разликата между монофизити и миафизити не ме търси, защото ме няма по църковните въпроси никак.

Ще те подкарам първо с една серия от корекции. Почервенил съм в твоето изложение грешките ти.

1. Не Крикор Лусаворич, а Григор Лусаворич (Григорий Просветител). Крикор е по западното (в т.ч. и тукашното произношение).

2. Не Месроб Мещроц, а Месроп Мащоц или Месроп Маштоц. Консесусната дата на създаване на арменската азбука не е 400, а 405 г., макар че различни автори датират събитието между 396 и 410 г. Парадоксално е, че в арменските извори, оставили сведения за това велико за арменския народ събитие, няма точно негово датиране.

3. Не Сурп Азвадзадзин, а Сурп Аствацацин.

Кога арменците са заселват в България, днес има към 10 църкви в 10 различни града. Кое налага да дойдат при нас?

Арменци има още от римско време като ветерани от легионите. Първото групово заселвание на арменци на Балканите е документирано за времето на император Леон I (457-474) в град Никея в Македония. Иначе първите вече големи преселения (насилствени) в Тракия са от времето на Константин V, като датировката е или 752, или 756 г. По времето на Леон IV Хазарски от Киликия са преселени 150 000 души в Тракия. Те са основно сирийци-якобити, но сред тях вероятно е имало и известен брой арменци. През 790 г. 12 000 арменци със семействата им са приети от Константин VI и са им дадени земи, но не е ясно къде. Вероятно обаче отново в Тракия.

Съществуват сведения за заселване на павликяни от Армения в Тракия по времето на император Леон V. През 817 г. византийските войски воюват с павликяните в Мала Азия и немалък брой от тях са прехвърлени като пленници в Тракия. Друго преселване на павликяни в тази област е извършено от византийската императрица Теодора. В 843 г. ромейските и павликянските войски се сблъскват при река Мавропотаму в Мала Азия и вторите търпят поражение. Теодора заповядва пленените няколко хиляди павликяни да бъдат заточени на Балканите, най-вероятно отново в Тракия.

За друго арменско заселване на Балканите по времето на византийския император Василий І (867–886) се съобщава в житието на св. Мария Нова. Вероятно тези арменци също са били павликяни. В 872 г. император Василий І лично предвожда същински кръстоносен поход срещу павликяните в Мала Азия. Малко преди това павликянският вожд Хризохир си бил позволил да влезе на кон в най-голямата църква в град Ефес. В отговор ромейските войски при втория си поход разбиват армията на павликяните и разрушават техния център град Тефрика, намиращ се в Източна Мала Азия по границата с Арабския халифат. Изглежда, че част от пленените павликяни са изпратени в Тракия. Тъй като по това време Пловдив вече е в български ръце, най-вероятно тези военнопленници са настанени около Адрианопол или в района на днешните градове Хасково и/или Кърджали.

За около век няма сведения за нови арменски заселвания на Балканите. В 969 г. обаче византийският император Йоан Цимисхий (969–976) по указание на антиохийския патриарх Теодор и епископа на град Севастия (в Мала Азия) изцяло преселва в Тракия останките от намиращите се в градовете Карин (Теодосиопол) и Мелитене павликяни. Те са настанени в района на Пловдив, който по това време отново е владян от византийците.

За ново настаняване на арменци в Тракия има сведения за времето на византийския император Алексий І Комнин (1081–1118). Те са заселени там, за да защитават областта от набезите на печенегите, които по това време самовластно се разпореждат в земите северно от Балкана. Обаче тези арменски граничари скоро преминават на страната на печенегите и се сражават срещу византийците.

Ново арменско заселване на Балканите е осъществено век по-късно. През ХІІ–ХІІІ век в Западна Мала Азия съществуват 2 големи арменски колонии. Едната е близо до град Смирна, а другата около град Абидос в долината на река Скамандър. Колонията при Смирна е по-стара, още от Х век. Тази около Абидос вероятно се оформя след 1138 г. Когато след завземането на Константинопол от кръстоносците в 1204 г. Хенрих Фландърски навлиза в Мала Азия, за да я покори, арменците от абидоската колония се присъединяват към латинците и им помагат да превземат града, който бил пазен от арменски гарнизон. Настъплението на българските войски в Тракия през пролетта на 1205 г. принуждава Хенрих да изтегли силите си в Европа. Тогава арменците се присъединяват към него, защото се бояли от отмъщението на гърците. Тези емигранти наброяват 20 000 души и са настанени в Източна Тракия между Адрианопол и Константинопол. По-късно обаче тези арменци са нападнати и разорени от местните гърци.

Съществуват сведения за арменски преселения на Балканите и в по-късни времена. Например в 1239 г. идва група арменски бежанци, търсещи спасение от монголското нашествие. Друго заселване датира от 1339 г. след едно голямо земетресение, разрушило славния някога град Ани. След 1375 г. друга група арменци се установява на Балканите. Това става вследствие на завладяването от египетските мамелюци на Киликийска Армения и столицата й Сис в 1375 г.

Това накратко са ти данните за заселвания през Средновековието. Днешните арменски общности у нас обаче не са наследници на тези стари колонии, а възникват по османско време - в периода 16-18 век. Единствените 3 изключения са колониите във Варна, София и Пловдив, които могат да се проследят назад до 11 век, а за Пловдив до 8 век. Те периодично са попълвани с нови заселници.

Има и някои епизодични данни, от които личи, че през 13-14 век част от тези арменци са били приети в редовете на дребната българска аристокрация, което предполага също и това, че те са били преминали от монофизитството в диофизитството (православието).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И кое налага тези масови заселвания?

Кажи малко и за различията с православието, и интериора на църквите. Арменците що нямат стенаписи и иконостас?

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Също така ще съм благодарен, ако Аспандиат разясни различията между монофизити, и миафизити.

Отговор на това питане може да получиш от "арменския поп" :grin:отец Бартухимеос:

ВЪПРОС: Арменската църква монофизитска ли е?

Отец Бартухимеос: Благодаря, че сте повдигнали много интересен въпрос. Трябва да отбележа, че това е един от така наречените наболелите въпроси за нашата църква, понеже много църкви имат погрешни представи за учението на нашата църква и са ни преписали неща, които нямат нищо общо с катехизиса ни. Ярък пример за това е монофизитството.

Първо да обясня какво означава „монофизит”. Тя е гръцка дума, която означава „една природа“ (моно-една+физит-природа). Но ни не сме монофизити, а миафизити. Тя също е гръцка дума, която също означава една природа, но думата „миа” означава една и повече.

От пръв поглед се вижда, че между тези два термина няма разлика. И двата означават „една природа”. Но ако погледнем внимателно на думите „моно” и „миа”, ще видим, че има ясна разлика. „Моно” е един, а „миа” един и повече. Ние приемаме, че в Иисус Христос и човешката, и Божествената природа неразделно са обединени в едно тяло, където думата „едно”на старогръцки е преведено с думата „миа”, а не с „моно”. А ако наистина бяхме монофизити, тогава трябваше да приемаме в Иисус Христос или човешката, или Божествената природа, но ние приемаме двете природи неразделно обединени в едно тяло.

За да разберем по добре разликата между „миа” и „моно” ще Ви дам друг пример. Ние приемаме Бог като Един Бог, който в Себе Си е Света Троица. Казваме Бог Отец, Бог Син и Бог Светия Дух, т.е. три отделни същности са обединени в една природа. И тук за думата „една” на старогръцки се използва „миа”, а не „моно”. Много църкви не са успели да улавят тази тънкост в нашето учение и са ни обвинявали в монифизитност.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

Редактирано от “Парекордзагани Цайн”

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Алва, превеждам ти един цитат от Давиденков:

Православната църква изповядва във Христа едно лице (ипостас) и две природи - божествена и човешка.

Несторианството учи за две лица, две ипостаси и две природи.

Монофизитите попаднали в противоположната крайност: във Христа те признават едно лице, една ипостас, една природа.

Въпрос с повишена трудност специално за теб: явяват ли се миафизитите монофизити? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Монофизитизмът е християнска ерес, проповядвана първоначално от цариградския монах Евтихий (378 - ок. 454 г.), ученик на патриарх Кирил Александрийски. Учението добило впоследствие голямо разпространение в Палестина, Сирия и особено в Египет.

Монофизитите проповядвали, че Господ Иисус Христос имал само една природа - божествена (а не две - Божествена и човешка природи). Те вярвали, че Иисус, Божият Син, приел човешка природа, но тя после била погълната от Неговата Божественост, и затова природата на Христа е божествена; въпреки, че притежавало някои човешки свойства, тялото Му било привидно човешко.

Монофизитизмът се оформил като самостоятелно течение веднага след Константинополския събор от 381 година. В Църквата тогава възникнали две противоположни направления: едното от тях подчертавало човечеството на Христа и Неговата подчиненост на Отца, другото подчертавало божествеността на Христа и Неговото равенство с Отца. Тъй като по това време християнството вече било станало доминираща религия, този спор (наричан христологически спор) добил не само богословско, но и политическо значение.

Монофизитската ерес била осъдена на Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.). Съборът провъзгласил, че един и същият Син Божий, "съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа", "истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божество и единосъщен нам по човечество".

Той е "един и същият Христос" и "Единороден Син", "познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно".

Тази позиция се противопоставя на диофизитската позиция, че Христос има две природи (δύο, две) - една божествена и една човешка - и е осъдена като еретична на Халкедонския събор в 451 г. Две доктрини могат безспорно да се определят като монофизитски:

- Евтихианството твърди, че човешката природа на Христос на практика е унищожена от божествената, "разтворена като капка мед в морето".
- Аполинарианството смята, че Христос е имал човешко тяло, но че Божественият логос е заел мястото на човешкия разум.

Радикалният монофизитизъм на Евтихий е реакция срещу несторианството и днес се отхвърля както от халкедонските диофизитски Църкви - православната, католическата и протестантската, така и от нехалкедонските източни църкви.

Въпросът за съединяването на двете естества в Господ Иисус Христос бил решен окончателно след смъртта на император Теодосий II (450 г.). Императрица Пулхерия и управляващият с нея Маркиан се обявили против еретиците.

През 451 г. бил свикан IV (Халкидонски) вселенски съборРечник, който отлъчил патриарх Диоскор и определил догмата за съчетаването у Господа Иисуса Христа на двете естества: "следвайки божествените отци, всички единогласно поучаваме да се изповядва единосъщният Христос, Сина, Господа единородният, в две естества, несливаемо, неизменно, неразделно, неотделимо познаваем... неразсичан на две лица, а един и същ Син, единородно Слово на Бога".

Решението на Халкидонския събор не било прието в Египет, Армения, отчасти в Сирия и Палестина. В тези страни еретици монофизити съществуват и до днес.

Монофизитизмът се съхранил в коптската, арменската и яковитската Църкви.

Mиафизитизмът е христологията на Нехалкедонските християнски църкви. Понякога диофизитите смятат миафизитизма за еднозначен с монофизитозма, но това се отхвърля от самите миафизити, които смятат теологията си за немонофизитска и анатемосват Евтихий.

Миафизитизмът понякога е смятан от диофизитите за вариант на монофизитизма, но миафизитските Църкви смятат теологията си за немонофизитска и анатемосват Евтихий.

Към групата на миафизитските Църкви спадат 6 автохефални и 5 автономни Църкви: арменската, етиопската, коптската, сирийско-яковитската, еритрейската, индийската и др.

Монотелизмът е еретично учение, възникнало в началото на VII век под влияние на стремежа на византийските управници да примирят с православието широко разпространената монофизитска ерес, която учела, че Господ Иисус Христос има само една - Божествена - природа. Така раздорите между православните и монофизитите били не толкова църковно, но и държавно бедствие. Монотелитските епископи (сред тях най-вече Кир, епископ на Фазиса в Колхида) внушил на император Ираклий (611 - 641), че съединението между тях и православието може да стане само ако православната църква признае у Иисуса Христа една воля и единно действие.

Монотелизмът е еретично учение, възникнало в началото на VII век под влияние на стремежа на византийските управници да примирят с православието широко разпространената монофизитска ерес, която учела, че Господ Иисус Христос има само една - Божествена - природа. Така раздорите между православните и монофизитите били не толкова църковно, но и държавно бедствие. Монотелитските епископи (сред тях най-вече Кир, епископ на Фазиса в Колхида) внушил на император Ираклий (611 - 641), че съединението между тях и православието може да стане само ако православната църква признае у Иисуса Христа една воля и единно действие.

Накрая император Константин Погонат свикал в Константинопол Шестия (Трулски) вселенски събор, на който монотелизмът бил осъден като ерес. Било определено, че у Иисуса Христа трябва да изповядваме две действия и две воли, при което човешката е подчинена във всичко на Божията воля, без от това да бъде унищожена.

Остатъци от монотелизма се съхранили в у маронитите. Отначало те намерили убежище (от 680 г.) в ливанските гори; по време на кръстоносните походи (1182 г.) учението на монотелитите проникнало на Запад, в Европа. Но благодарение на дейността на папите то не намерило много последователи, макар че съществувало до 1736 г., когато еврейските монотелити се присъединили към Католическата църква. На Изток в Сирия то съществува и до днес.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Значи, ИСТОРИК, преписвал си (копирал си) от Уикипедиа по най-долен и най-безразборен начин. Надил си, надил си... оттук-таме... заприличало на кърпени селски гащи. Защо не даваш цели линкове, а така допълнително объркваш абсолютно невежото ни общество по въпросите на христологията? Защото хорицата нищичко не знаят (не разбират от тази материя). Между другото, това важи и за свещениците, дори за епископите в България, не само за обикновените люде (миряни), по традиция мислещи се за източно-православни.

При съставянето на тукашната си компилация "що е то монофизитизъм" си допуснал сериозна грешка в систематиката на изложението. Стигаме дори до абсурд - информацията от два съседни абзаца взаимно да се отхвърля (опровергава) една друга.

Можеш ли да познаеш къде точно си "адднал" ненавреме и място?

p.s. и както винаги се случва при теб - от бързане и полет на мисълта в най-различни отправни точки (т.е. неразбиране на извършваните действия) за пореден път два абзаца се повтарят, т.е. копирал си, копирал си, а няма кой да ти оправи сигнатурата... Можел да да познаеш кои абзаци ти се повтарят?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съгласен съм с горното мнение, само с копи-пейст не става, трябва лично обяснение на процесите, а така все едно чета някой зубър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Алва, какво повече можем да искаме от гимназиални учители?

Ако искаш да разбираш от всичко - върви в университета и се запиши в катедрата на Арменоглу. Не че и той ще ти помогне де, но пък покрай него (може би) ще имаш възможност да се запознаеш с някои и други арменски свещеници по време на някоя конференция, на която за пореден път ще го награждават.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Православната църква изповядва във Христа едно лице (ипостас) и две природи - божествена и човешка.

Всичко е въпрос на терминология, но реалността е една и съща. Християнството е монотеистична религия. Ортодоксалният християнин мисли само за един Бог и все пак се моли на Бога в различните му аспекти, а един езичник, например, мисли за различни еманации на Бога, а се моли чрез тях на Единния Бог. Религиозните вярвания функционират като ключ, тъй като те са своеобразни практически ръководства, а не академични проучвания.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, все общи приказки, и нищо конкретно, а горното направо ме затри.

Абе, тия арменските попове женят ли се?

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За да станеш свещеник, задължително трябва да си женен преди това. Това важи за Източно-Православната Църква.

При мен в Опсикий служат доста арменци-халкидонити, нежелаещи да се подчиняват на саракините, та от тях знам, че при арменците-григориани желаещите да поемат духовното поприще сами решават дали да се оженят преди това, или ще си карат в безбрачие. Целибата е задължителен само за епископата.

Между другото, защо не прочетеш нещо от Йоан Майендорф? Знаеш ли, в неговата "Единството на Империята и раделението на християните" ще намериш доста отговори на въросите, които те интересуват. Например за дискусиите относно целибата по време на Пето-Шестият (Трулски) Вселенски Събор от 692 г. Той се явява продължение на Шестият Вселенски събор от 680-681 г., но разглежда концепции и от Петият Вселенски събор от 553 г.

Но специално за ААЦ - след 451 г. тя твърде-твърде не се интересува от Съборите под председателството на Константинополската Църква. Единствено през VII век арменците-халкидонити (за известно време) са били повече от арменците-григориани.

Ето ти тук нещо към темата: ВЪПРОСИ КЪМ СВЕЩЕНИКА: Защо безбрачието е задължително за висшите духовници?

ВЪПРОС: Уважаеми дер Бардухимеос, ще се възползвам от любезната Ви покана за да Ви помоля да дадете подробни разяснения за института на целибата (безбрачието). Според спорадичните ми познания целибата в началото не е съществувал (арменските първосвещеници са си предавали властта по наследство), а после за Арменската и Източно – православната църква той обхваща само висшето духовенство, а за Католическата църква обхваща цялото духовенство. Моля за Вашия отговор и предварително благодаря!

Отец Бартухимеос: Благодаря за изключително интересните въпроси, на които с обич отговарям.

Целибата (կուսակրոնութիւն – гусагронутюн) започва още от времето на апостолите. Както ни завещава Свещеното предание на нашата църква, някои от апостолите са били женени, някои – не. Например апостол Филип бе женен, а Павел – не. Така апостолите посвещаваха целият си живот в служба на Бог. Вярно е, че женените духовници също се посвещават в служба на Бог, но безбрачните са освободени от семейните си ангажименти и могат да предоставят цялото си време на Бог.

Иисус Христос също не отрича целибата. В Евангелието на Матей Христос говори за брака и ясно отбелязва: „11. … не всички възприемат тая дума (скопец), но ония, на които е дадено; 12. защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.” (Матей 19:11-12). Тук Христос счита брака и целибата като дадени от Бог. Бог трябва да дари човека с благодатта за да се жени, а при целибата те са избрани от Бог още от утробата на майките си. Преди човекът сам да избере целибата като духовник, е избран да бъде такъв от Бог.

От времето на апостолите до V век в нашата църква целибата бе избираем. Който желаеше ставаше безбрачен свещеник (կուսակրոն քահանա – гусагрон кахана), който не желаеше, можеше да се жени и да получи висш духовен сан. До официалното приемане на християнството в нашата страна сме имали много епископи арменци, които са били безбрачни. Крикор Лусаворич (Св. Григорий Просветител) бе женен, но когато стана Католикос, съпругата му се оттегли в женски манастир, а той водеше безбрачен живот.

До V век нашите върховни патриарси са били женени и властта се е предавала по наследство, но големият син на Лусаворич например, католикос Арисдагес е бил безбрачен. Т.е. нашите духовници сами са избрали какъв живот да водят, но това не им е повлиявало да заемат по – висш духовен сан в църквата.

Но през 449 год., на църковния събор в Шахабиван бе прието решение целибата да е избираем за духовниците, но само безбрачните духовници ще могат да се издигат до по – висш църковен сан. От този събор до наши дни Арменската Апостолическа църква свято пази този канон.

В Православните църкви е както при нас, т.е. само безбрачните свещеници могат да се растат в йерархията. Но в Католическата църква целибата вече е задължителна за всички духовници.

Превод от арменски: Нерсес Кетикян

http://gantegh.agbubulgaria.org/%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%B5/#.VZREVqOGCdY

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, това са вече по-конкретни неща. Че и човекът с обич отговаря на въпросите.

Да питам също защо арменските църкви нямат иконостаси, и какво е отношението й към изображенията? Защо няма стенописи? Малко към иконокласия ми отива....

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, графе... Безогледно съм копирал.

Искаш линковете? Ето ти ги:

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/eresi/index.htm

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Не, не намирам противоречия или повторения в компилацията, която съм натворил.

Като не ти харесва текстът, създай по-хубав. Успех!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...