ГМО – въображаеми и истински опасности

**nik1** · Септември 1, 2015

Въображаеми опасности от ГМО

1.Чужди гени ще проникнат в човешките клетки и човекът ще се превърне в мутант. Статус: нула. Предположението за такава “опасност” е за хора, които са запознати с термина “мутация” само от филмите “Спайдърмен” и “Костенурките нинджа”. Всеки човек в реалния живот е в ежедневен контакт с ДНК-то на хиляди различни видове без никакви последствия.

Според законите на физиологията, когато някакъв продукт попадне в нашия организъм, започва процес на преработка – храносмилане – в началото се разлагат компонентите на протеините, мазнините и въглехидратите, по-нататък – например, протеините се разлагат в аминокиселини и т.н.. Това означава, че по време на храносмилането през стомашно-чревния тракт миграция на гени не може да се случи.

2. Земеделските производители няма да могат да засяват семена от предходната реколта, а ще е необходимо всяка година да купуват семена от производителя. Статус: така е отдавна. Земеделските стопани и сега всяка година купуват семена и без да са ГМО защото:

закупените семена нямат вируси, бактерии и гъбички;
семената дават добра реколта само една година, реколтата от второто поколение поколение семена е винаги по-слаба.

3. Бактериите, които живеят в човека, ще поглъщат чуждите гени и ще придобиват вредни за човека свойства. Статус: неизбежно.

Бактериите, за разлика от човешките клетки (т.1), могат да усвояват чужда ДНК – така правят в продължение на милиони години. Това периодично води до появата на бактерии, опасни за хората. Употребата на ГМО, дори да повлияе на този процес, приносът им ще е изключително малък.

4. Генетично модифицирани растения ще се кръстосат с другите растения, чуждите гени ще се разпръснат сред дивата флора и това ще повлияе неблагоприятно върху околната среда. Статус: неизбежно. Появата на нови гени у дивите растения, включително и чрез трансфер на гени от бактерии е естествен процес и в това няма нищо обезпокоително. Например:

плевелите развиват резистентност към Roundup – тогава ще започнат да ги пръскат с друг хербицид и толкова.
плевелите развиват устойчивост към насекоми – след известно време насекомите ще намерят начин да преодолеят тази устойчивост, защото те също еволюират.
пчелите никога не са се съобразявали да опрашват само един вид и нищо страшно не се е случило.

Какво би попречило на пчелата да посети след това цвете, цъфнала вишна, например? Ще се роди ли мутант?

Някои страни са приели стратегии за намаляване на смесването, включително ясно разделение на областите, в които се отглеждат генетично модифицирани култури и конвенционални култури.

5. В някои проучвания, в резултат на консумацията на ГМО са установени патологии на вътрешните органи, тумори, промени в хормоналните нива, безплодие при животни и хора. Статус: непотвърдено.

В медиите понякога се появяват съобщения, че в някакво проучване е доказано, че ГМО са опасни, например за мишки. Повечето хора е невъзможно сами да проверят тези изследвания. Най-често те съдържат груби методологически грешки. Например, сензационната работа на френския биолог Жил-Ерик Сералини (Gilles-Éric Séralini), който твърди, че у плъхове, хранени с генетично модифицирана царевица, се получават по-често тумори. Оказа се, че в това изследване отсъства статистически анализ. Когато този анализ се провежда и се публикува, става ясно, че тези случаи, които са определяни като следствие на консумацията на ГМО-царевица, са в рамките на статистическата грешка.

Повечето учени и научната общност като цяло не споделят мнението за опасностите от ГМО, което се вижда най-ясно в съществуващите научни публикации и в изявленията на основните научни и здравни организации. Във филма на Джефри Смит “Семената на Заблудата” (Seeds of Deception) се казва:

“В началото на 90-те години се провежда изследване, в което мишки са хранени с ГМ домати. Е, в действителност мишките отказват да ядат доматите и се налага да ги хранят на сила. Няколко от мишките развиват стомашни лезии и 7 от 40 мишки загиват в рамките на 2 седмици.”

Някой запитва ли се, дали мишките обичат да ядат домати, независимо ГМ или “био”?

Истински опасности от ГМО

6. Мощни мултинационални компании като Монсанто принуждават безсъвестни учени да лъжат хората, че ГМО са безопасности и само малцина смелчаци не се страхуват да кажат истината, заради което ги изключват от научната общност. Статус: съществува. Това е конспиративна теория и едно възможно обяснение е:

Няма нищо опасно в ГМО, но конкурентите на Монсанто пускат заблуждаваща информация по медиите за опасностите от ГМО за да се противопоставят на господстващото положение на Монсанто. Производителите на „био“ и „еко“ продукти са първите в анти-ГМО кампанията, но ако се обърне внимание на цените им, вероятно и те имат мотив.

7. Под влияние на чуждите гени растенията ще започнат да произвеждат вещества, вредни за хората, ефектът от които ще се прояви след няколко поколения. Статус: съществува.

Генетично модифицирани растения в Европа и САЩ се проверяват редовно и щателно както лекарствата и все още не са установени вредни въздействия. Периодично има публикации за опасностите от генетично модифицирани растения, но те бързо са опровергавани поради грешки в тестове или изчисления.
От друга страна всички големи научни неуспехи, включително причинили смъртта и болестите на много хора, в началото са имали одобрението от тогавашните учени и лекари.

8. Много зеленчуци са получили в състава си, в резултат на генни модификации, по-голяма концентрация на растителни хормони, отколкото в немодифицираните. Статус: съществува.

Това може да повлияе лошо на хората, но ако редовно употребяват такива зеленчуци в големи количества. В някои случаи е възможно и безплодие. Но все пак, за да се получи този предполагаем ефект е необходимо да се ядат ежедневно по 1,5 – 2 килограма от този вид ГМ-зеленчуци.

9. Генно модифицираните храни създават опасност от алергии. Статус: контролирано.

Има единствен случай на създадената генетично модифицирана соя с ген на бразилски орех, кодиращ протеина албумин. Оказа се, че хората, които са алергични към бразилски орехи, често развиват алергия към тази ГМ-соя.

Вече този вид проблеми се наблюдават още на етап изпитания на генетично модифицираните сортове, докато храните, произведени по традиционните методи по принцип не се проверяват за алергичност. Според протоколите за тестване на ГМ храни, проверени от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и СЗО, не са открити признаци на алергични реакции, вследствие на генно модифицираните храни, които са в момента на пазара.

10. Консумацията на генно модифицирание храни може да предизвика антибиотична резистентност. Статус: контролирано. Това безпокойство може да бъде основателно, ако гени за антибиотична резистентност, използвани като маркери при създаването на ГМО, се прехвърлят посредством бактерии в стомашно-чревния тракт. Въпреки че вероятността за такъв трансфер е малка, контролните органи насърчават използването на генен трансфер чрез технологии, който не включват гени за антибиотична резистентност.

11. Земеделските производители, които използват устойчиви на хербициди ГМ-растения, ще започнат да изливат ненужно големи дози като по този начин ще замърсяват околната среда, а отровните хербициди ще достигнат до нашата храна. Статус: висока вероятност. Но тук има три момента:

Хербицидите струват пари и да се изливат ненужно е неизгодно за земеделците.
Съвременните хербициди бързо се разлагат.
Хербицидите се разграждат в обмяната на веществата на растенията, а за животните хербицидите са безвредни.

12. ГМО са слабо изследвани и няма проучвания, доказващи тяхната пълна безопасност. Статус: невъзможно Тези, които са запознати с формалната логика, веднага ще разберат че по принцип не може ” да се докаже пълна безопасност”. За другите – нека се запознаят с “Методите на науката“, в частта за “Чайникът на Ръсел” или “Демаркационната линия между наука и ненаука“. Казано накратко – невъзможно е да се докаже пълната безопасност на нищо, по простата причина, че по принцип е невъзможно да се докаже липсата на нещо. И друго – истината по такива експертни въпроси се установява само по научния метод, който изисква едно твърдение да е проверяемо и експериментите да го потвърждават

. Тази година в списание Critical reviews in biotechnology е публикуван обзор на близо 1800 научни изследвания относно безопасността на ГМО в последните десет години. Само в три проучвания е имало подозрения относно отрицателното въздействие на три специфични сортове ГМ, но тези съмнения не бяха оправдани. В два от случаите е била установена потенциална алергенност на генетично модифицирани сортове. Единственият потвърден случай е споменатият по-горе ген на бразилски орех внесена в GM сорта соя.

13. Земеделието, което не използва ГМ семена, постепенно ще изчезне заради по-ниската си ефективност. Световното селско стопанство ще бъде зависимо от една компания – монополист. Статус: висока вероятност.

Всяка страна, която желае да запази суверенитета си, трябва да подкрепя развитието на молекулярната биология в частност и на своята наука като цяло. Ако се премахне закона срещу ГМО може и в България, учените да разработят модифицирани култури, които да се използват в нашата страна, така както в миналото чрез селекция са се създавали сортове.

Накрая, отговорът на въпроса: “Безопасни ли са ГМ-храните?” от Световната здравна организация е:

“Различни ГМ организми имат различни гени, добавени по различни начини. Това означава, че безопасността на ГМ храни, следва да се преценява за всеки конкретен случай и че не е възможно да се направят изводи за безопасността на всички ГМ храни.

ГМ храните, които са в момента на международния пазар, са минали оценки на безопасността и не могат да представляват риск за човешкото здраве. В допълнение, не са установени никакви ефекти върху човешкото здраве в резултат на консумацията на такива храни от населението в страните, в които ГМ-храните са били одобрени.”

Read more: http://bgchaos.com/869/polemics/unintelligent-design/%d0%b3%d0%bc%d0%be-%d0%b2%d1%8a%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b0%d0%b5%d0%bc%d0%b8-%d0%b8-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8/#ixzz3kTUTPxqU

Редактирано Септември 1, 2015 от Last roman

**Skubi** · Септември 1, 2015

Това което сега е въображение, утре ще стане реалност....

Истинска опасност и сега има.....

Помислете само това, че остатъците, помията от училища, общежитията си я събираше бай Иван за свинете си....

Според най новите стандарти това е опасна материя и трябва да се унищожи чрез изгаряне..... :elvis: :elvis: :elvis:

**Last roman** · Септември 1, 2015

Скуби, днес явно те е хванала виртуалната логорея. Преди да започна системно да те трия, ще ти препоръчам сам да обмислиш сериозно въпроса дали начинът ти на изразяване и 'поднасяне на информация' е адекватен спрямо правилата на Форума и изискванията на БГ Наука към нивото на потребителите. Защото лично аз от теб досега смислено мнение не съм видял. Особено 'активността' ти в разделите за природни науки представлява в общи линии безобразен спам.

**kall** · Септември 1, 2015

Обикновено Ник пуска добри неща, но сега това ми се види, че малко слабо улита към необоснованата анти-ГМО истерия, съвсем леко( лично мое мнение, разбира се), де...

**Р. Теодосиев** · Юли 7, 2016

Над 100 Нобелови лауреата са подписали писмо, което приканва Грийнпийс да спре противопоставянето си на генетично модифицираните организми. Писмото настоява Грийнпийс да прекрати усилията си да спре въвеждането на генетично модифициран ориз, чиито поддръжници твърдят, че може да понижи дефицита на витамин А, който (дефицит) води до слепота и детска смъртност в развиващия се свят.

В писмото се казва: „Ние призоваваме Грийнпийс и неговите поддръжници отново да обърнат внимание на опита на фермерите и потребителите от цял свят с подобрените чрез биотехнологии храни; да признаят откритията на авторитетните научни органи и регулаторни агенции и да изоставят кампанията си срещу „ГМО” като цяло и в частност срещу сорта ориз Golden Rice.”

Кампанията с писмото е организирана от Ричард Робъртс – генерален научен директор на New England Biolabsи Филип Шарп – носителят на Нобелова награда за физиология и медицина за 1993, за откритието на генетични последователности, известни като интрони. Кампанията има уебсайт: supportprecisionagriculture.org, в който има списък с подписалите се лица. „Ние сме учени. Ние разбираме логиката на науката. Лесно е да се види, че това, което прави Грийнпийс е разрушително и е противонаучно” – казва Робъртс пред Вашингтон Пост. „Първоначално Грийнпийс, а след това и някои от техните съюзници, нарочно се постараха да наплашат хората. Това беше начин да съберат пари за каузата си.”

Робъртс казва, че подкрепя много други дейности на Грийнпийс и се надява след като групата прочете писмото, да „признае, че по този въпрос е допуснала грешка и да се фокусира върху нещата, които прави добре.”

В края на статията можете да прочетете и отговора на Грийнпийс.

Те не са единствената група, която се противопоставя на ГМО, но имат силно обществено влияние и в писмото си лауреатите поддържат тезата, че Грийнпийс полагат усилия срещу сортаGolden Rice.

Списъкът с подписалите се лауреати вече наброява 110 души, а към тях са се присъединили и други 3 220 учени. Според Робъртс, живите Нобелови лауреати към днешна дата са 296 души.

Нобеловият лауреат Randy Schekman – клетъчен биолог от Университета на Калифорния в Бъркли, казва пред The Post: „Намирам го за изненадващо, че групи, които силно подкрепят науката, когато става въпрос за климатичните изменения и подкрепят ваксинирането за предотвратяване на заболяванията при човека, могат същевременно да отхвърлят всеобщите виждания на учените, когато става въпрос за нещо толкова важно за бъдещето на световното селско стопанство.”

В писмото се казва още:

Научните и регулаторни агенции по света непрекъснато доказват, че подобрените чрез биотехнологични методи растения са точно толкова безопасни, ако не и повече, колкото и тези, които са получени по който и да било друг начин. Никога не е имало дори един потвърден случай на влошено здраве на човек или животно, поради консумацията на такива храни. Многократно е доказвано, че влиянието им върху околната среда е по-малко разрушително и са от голяма полза за световното биоразнообразие.

Грийнпийс оглавява опозицията срещу ориза Golden Rice, който има потенциала да понижи или елиминира голяма част от смъртните случаи и заболявания, причинени от недостиг на витамин А, който има най-голямо влияние върху най-бедните хора в Африка и Югоизточна Азия.

Според Световната здравна организация 250 милиона души страдат от недостиг на витамин А, включително 40% от децата под 5 години в развиващия се свят. Според статистиката на UNICEF между един и два милиона предотвратими смъртни случая настъпват в резултат от недостиг на витамина годишно, тъй като състоянието компрометира имунната система, което поставя децата под голям риск. Недостигът на витамин А е водещата причина за слепота при децата в световен мащаб, засягайки 250000 – 500000 деца всяка година. Половината от тях умират в рамките на 12 месеца, след като са загубили зрението си.

Научният консенсус е, че генетичните редакции в лабораторията не са по-опасни от модификациите, които настъпват в резултат от традиционното култивиране и че модифицираните растения имат потенциални преимущества за околната среда или здравето, като прекратяване на използването на пестициди. В доклад на Националните академии на науките, инженерството и медицината, публикуван през месец май, се казва, че не съществуват потвърдени доказателства, чегенетично модифицираните растения, използвани за храна, разболяват хората или вредят на околната среда, но обръщат внимание и на това, че подобни растения са относително нови и е рано да се правят крайни обобщения – положителни или отрицателни – за тяхната безопасност.

Противниците на ГМО твърдят, че тези растения може да не са безопасни за консумация от хората и животните, не е доказано, че подобряват добивите, водят до прекомерна употреба на хербициди и вероятно могат да разпръсват инженирани гени отвъд границите на стопанството.

В уебсайта на Грийнпийс се твъди, че допускането на ГМО в природата е форма на „генетично замърсяване”. В него се казва:

Генното инженерство позволява на учените да създават растения, животни и микроорганизми, като манипулират гените по начин, който не възниква по естествен път в природата.

Тези генетично модифицирани организми (ГМО) могат да се разпространят в природата и да се кръстосат с нормални организми, като по този начин замърсяват околната среда и бъдещите поколения по непредвидим и неконтролируем начин.

На практика всички растения и животни, които отглеждаме, са били генетично модифицирани в широкия смисъл на думата; няма диви крави, а царевичните посеви в САЩ отразяват векове модификации на растението, осъществени чрез традиционните методи на култивиране. Генетично модифицираните посеви започнаха да стават често срещани в средата на 90-те години; днес, по-голямата част от царевицата, соята и памукът в САЩ са модифицирани така, че да бъдат устойчиви на насекоми или толерантни към хербициди, според правителствените статистики.

Противниците на ГМО се концентрират главно върху икономическите и социални последствия от въвеждането на лабораторно модифицирани растения. Грийнпийс предупреждава за корпоративното доминиране над храните, като казват, че фермерите ще пострадат.

Този дебат между учени и природозащитници не е нов и нямаме голямо основание да очакваме, че това писмо от Нобеловите лауреати ще убеди противниците на ГМО да спрат.

Целия материал: http://nauka.bg/a/110-нобелови-лауреата-са-подписали-писмо-до-грийнпийс-–-да-спре-кампаниите-си-против-гмо

**heimy** · Юли 14, 2016

Опасности от ГМО НЯМА! Или по-точно казано - 2 десетилетия на проучвания не са открили такива...
Всеки, който твърди обратното е просто некомпетентен. Да не говорим пък за прословутите мишки...

Ето лекцията ми за ГМО, която може да е полезно на някого:

Презентация: Митове и реалности около ГМО

И две по-обширни статии:

1) Опасни ли са генетично модифицираните земеделски култури за околната среда?

2) Опасни ли са хранителните суровини от ГМО за здравето на животните и човека?

**Р. Теодосиев** · Юли 15, 2016

Браво за труда!

Проблема тук не е в знанието или не знанието, а в това,че хората вярват в какви ли не глупости. Ако до преди няколко години нямаше информация, то в момента има изчерпателни статии на достъпен език.

**heimy** · Юли 15, 2016

Преди 4 часа, Р. Теодосиев said:

Браво за труда!

Проблема тук не е в знанието или не знанието, а в това,че хората вярват в какви ли не глупости. Ако до преди няколко години нямаше информация, то в момента има изчерпателни статии на достъпен език.

Именно, а шарлатаните си играят съа страхивете на хората, които пък се основават на липса на знания.

Затова Гринпийс вече не атакува ГМО на тема опасност за хората (доказано такава няма), а на тема екологично влияние, където нещата са много по -комплексни.

**nik1** · Юли 15, 2016

1 hour ago, heimy said:

Затова Гринпийс вече не атакува ГМО на тема опасност за хората (доказано такава няма), а на тема екологично влияние, където нещата са много по -комплексни.

Е то това е проблемът с ГМО.

В повечето страни от ЕС отглеждането на ГМО се санкционира, въпреки, че употребата на ГМО е разрешена (с изключение на Гърция, където има забрана за използване на ГМО). Например, в България глобите за трансгенно замърсяване на средата (т.е. за отглеждане на ГМО) достигат до един милион лева.

http://lex.bg/laws/ldoc/2135501153

http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=201

http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Biodiversity/Tatiana/GMO_buffer.pdf

Малко консерватизъм не е излишен, мисля.

---------------------------

И от двете страни се използват политики на изопачаване- Greenpeace се представят в медиите едва ли не комунисти и анархисти, (и това дотолкова е промило мозъците ни че 99 процента от хората смятаме така) но всъщност те са фундаменталисти-консерватори (искат да консервират природата и средата, такива каквито са).т.е те по нищо не се различават от социалните консерватори, освен с това че са по-радикални в действията си.

Редактирано Юли 15, 2016 от nik1

**nik1** · Юли 15, 2016

On 7.07.2016 г. at 17:25, Р. Теодосиев said:

На практика всички растения и животни, които отглеждаме, са били генетично модифицирани в широкия смисъл на думата; няма диви крави, а царевичните посеви в САЩ отразяват векове модификации на растението, осъществени чрез традиционните методи на култивиране. Генетично модифицираните посеви започнаха да стават често срещани в средата на 90-те години; днес, по-голямата част от царевицата, соята и памукът в САЩ са модифицирани така, че да бъдат устойчиви на насекоми или толерантни към хербициди, според правителствените статистики.

Това са поредните журналистически глупости. (От двете страни се пишат небивалици, звучащи научно-популярно). Генетичното модифициране подлежащо на контрол, по дефиниция е това което не може да бъде получено в природата по естествен начин.

Цитирай

Този закон се прилага за ГМО, получени чрез поне една от следните техники и методи на генетична модификация: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) рекомбинантни техники с използване на нуклеинови киселини, които включват формиране на нови комбинации от генетичен материал чрез вкарването на молекули на нуклеинови киселини, произведени извън организма, във вируси, бактериални плазмиди или други векторни системи и включването им в организма-гостоприемник, в който те не се срещат естествено, но в който са способни трайно да се размножават;

2. техники, при които има директно включване в организма на наследствен генетичен материал, създаден извън организма, в т.ч. микроинжектиране, макроинжектиране и микроинкапсулиране;

3. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) клетъчно сливане (включително сливане на протопласти) или хибридизационни техники, при които живите клетки с нови комбинации от наследствен генетичен материал са създадени чрез сливане на две или повече клетки по методи, които не се срещат естествено.

**heimy** · Юли 15, 2016

Преди 3 часа, nik1 said:

Това са поредните журналистически глупости. (От двете страни се пишат небивалици, звучащи научно-популярно). Генетичното модифициране подлежащо на контрол, по дефиниция е това което не може да бъде получено в природата по естествен начин.

Дефинирай естествен начин. Защото модифицирането е напълно естествено. Преносът на генетична информация между близкородствени и дори далекородствени индивиди е напълно естествен процес. 10% от генома ни е чужда ДНК, а при бавноходките многократно повече.

Та нима:

1) насилственото кръстосване на видове и индивиди, които в естествени условия никога не биха осъществили полов процес, е естествено?
2) създаване на нови сортове чрез мутагенез (радиация и химически мутагени) е естествено? Грейпфрутът е такъв и дори може да се продава като Organic.
3) бананите, пшеницата, доматите и други са естествени?

Селекцията създава ли организми с модифииран геном? Да, защото геномът им се променя изкуствено с много по-бързи темпове и насочено с цел придобиване на нови белези.

Редактирано Юли 15, 2016 от heimy

**heimy** · Юли 15, 2016

Като специалист намирам тази дефиниция в европейското законодателство крайно некомпетентно създадена. Тя по никакъв начин не отговаря на реалността. Да не говорим, че е създадена пред над 10 години, което я прави НЕактуална.

**nik1** · Юли 15, 2016

Преди 2 часа, heimy said:

Дефинирай естествен начин. Защото модифицирането е напълно естествено. Преносът на генетична информация между близкородствени и дори далекородствени индивиди е напълно естествен процес. 10% от генома ни е чужда ДНК, а при бавноходките многократно повече.

Та нима:

1) насилственото кръстосване на видове и индивиди, които в естествени условия никога не биха осъществили полов процес, е естествено?
2) създаване на нови сортове чрез мутагенез (радиация и химически мутагени) е естествено? Грейпфрутът е такъв и дори може да се продава като Organic.
3) бананите, пшеницата, доматите и други са естествени?

Селекцията създава ли организми с модифииран геном? Да, защото геномът им се променя изкуствено с много по-бързи темпове и насочено с цел придобиване на нови белези.

Мутагенезата е естествен процес (защото радиацията и химическите мутагени съществуват в природата,) ако прочетеш дефиницията, получените чрез мутагенеза организми не са включени в обхвата на закона и директивата.

Не може да сравняваме близкородственото кръстосване, което се среща в природата, с кръстосването на домат и риба например, не мислиш ли?

--------------------------------------------------------------

Ами хубаво, дай тогава дефиниция ти, след като я намираш за некомпетентно написана. (то всеки може да кажа "това не е така, ама не знам как е"). И не разбрах позицията ти: според теб трябва ли или не трябва да бъде санкционирано трансгенното замърсяване (по смисъла на закона)? Трябва ли да се премахнат буферните зони? Как би променил закона?

Редактирано Юли 15, 2016 от nik1

**heimy** · Юли 16, 2016

Никой не кръстосва нищо...

Модифицирането е естествен природен процес.

При една инфекция вирусите инкорпорират генома си в нашия и така започваме да синтезираме непознати за нас протеини.

В генома ни има частични секвенции от ретровироси и транспозони, които имат екзогенен произход.

В природата има мекотели, които инкорпорират в генома си хлоропластни гени от водорасли, за да фотосинтезират. Отново ПРИРОДНО модифициране.

Така ти обяснявам, че аргументът, че това модифицирането не е естествено, е НЕВАЛИДЕН...

И мутагенезът не е естествен процес.

**Малоум 2** · Юли 16, 2016

Цитирай

...

Но преди да се споменат рекомбинантните технологии, трябва да се разгледат други техники за манипулиране (пряко или непряко) на генома на един организъм. Защото всички тези техники водят до един и същи резултат – промяна на генома на един индивид от даден вид. Крайната цел е придобиване на устойчиви черти, които да се предават в поколението.

...

Придобиването на устойчивост не е независим процес от околна среда. В случая, е сложена каруцата пред коня. (Един ден, каруцата ще стигне до пропастта и ... коня заедно с каруцата ще се ботуряса! в нея)

Първо средата трябва да се измени, а след това в измененото се пробва (метода "проба-грешка") по естествения ход на еволюцията. Така, дори и да има случайни смесвания, то - ще са пробвани по естествен път и ... ако не съответстват на променена средата - няма да оцелее такова смесване!

С намеса на Човек - случайностите се затвърждават неправомерно ... и понеже е ненаситно животно - прави количества (забравя закона за количествените натрупвания, че водят до качествени изменения) - за пари! (под предлог, че изхранва повече човеци?!, пък ... засирането на околната среда ... не се брои)

Ако е трябвало да има промяна на геном (еволюционно, по правилата: първо изменение на неживата природа, а после - живата), саморазвитието е щяло да го приложи в съответствие и със саморегулация, за постигане на "новото" равновесие в природата...

...

**kall** · Юли 16, 2016

Съгласен съм повече с Ник, екологичните опасности са по-сериозния проблем за чепкане, опасността за човешкото здраве е меко казано недоказана към момента:-)

**Р. Теодосиев** · Ноември 3, 2016

Истината: 10 често срещани обвинения към ГМО - развенчани

През последните десетилетия споровете около ГМО предизвикват протести из цял свят и унищожаване на култури в Орегон, Обединеното Кралство, Австралия и Филипините. През месец май 2014 г. губернаторът на Върмонт подписва закон, който прави щата първия в САЩ, който изисква етикети за съдържанието на генно модифицирани съставки; до онзи момент повече от 50 държави вече са ги разрешили. Сенаторът на Върмонт Дейвид Зукерман заяви пред Democracy Now!: “Като потребители, ние сме морски свинчета, защото наистина не разбираме последиците.”

Но истината е, че генно модифицираните организми са интензивно изследвани и изглеждат много по-прозаични, отколкото ги представят бурните им съперници. За да създадат ябълки, наречени Arctic, биолозите взимат гени от сортовете Грени Смит и Златна превъзходна, модифицират ги така, че да потиснат ензима, който причинява покафеняване и ги поставят отново в тъканта на листата. Доста по-добро е от традиционните методи, които включват ръчното опрашване на цветовете с надежда за производството на продукт с желаните характеристики. Биолозите също така представят гени, които правят растенията резистентни към вредители и хербициди; тези отличителни характеристики доминират при повече от 430-те млн. акра ГМО култури, насадени по цял свят. Учените разработват сортове, които да оцеляват при болести, суша и наводнения.

Така че от какво точно трябва да се страхуват потребителите? За да открие това, екипът на Popular Science избрал 10 от най-честите обвинения срещу ГМО и се срещнал с дузина учени. Техният колективен отговор: не от много.

1) Обвинение: Генното инженерство е радикална технология.

Хората манипулират гените на културите от хилядолетия като избирателно отглеждат само растенията, с определени характеристики. /Перфектният пример: хилядите сортове ябълки./ На практика, всички отглеждани култури са били генно модифицирани по някакъв начин. Така погледнато, ГМО изобщо не е радикално. Но техниката значително се различава от традиционното опрашване.

Ето как работи: Учените извличат малко ДНК от един организъм, модифицират ДНК-то или го размножават, а после го вкарват в геном от същия вид или от друг вид. Правят това или чрез бактерия, която да достави новия генетичен материал, или чрез инжектиране с т.нар. “генна пушка”на малки метални гранули, покрити с ДНК, в клетките на растението. Понеже учените не могат да контролират къде точно чуждото ДНК ще попадне, те могат да повтарят експеримента, докато не получат геном с правилната информация на точното място.

Този процес позволява по-добра точност. “При ГМО ние познаваме генетичната информация, която използваме, знаем къде отива в генома и можем да видим, ако е близо до алерген или токсин или пък, ако ще изключи друг ген” - казва Пеги Г. Лемо, биолог от Калифорнийския университет в Бъркли. “Това не е така, когато кръстосваш различни сортове чрез традиционно опрашване.”

2) Обвинние: ГМО са твърде нови, за да знаем дали не са опасни.

Зависи как дефинираме нови. Генно модифицираните растения се появяват за пръв път в лаборатория преди 30 години и стават комерсиален продукт през 1994 г. Оттогава са публикувани повече от 1 700 рецензирани изследвания за безопасност, включително пет дълги доклада от Националния съвет за научни изследвания, които се отнасят до човешкото здраве и околната среда. Научният консенсус е, че съществуващите ГМО не са повече или по-малко опасни от конвенционалните култури.

3) Обвинение: Земеделските производители не могат да засяват повторно генно модифицирани семена.

4) Обвинение: Не се нуждаем от ГМО — има и други начини да изхраним света.

5) Обвинение: ГМО причиняват алергии, рак и други здравословни проблеми.

6) Обвинение: Всички изследвания на ГМО са финансирани от така наречените Big Ag (големи компании, които се занимават със земеделие).

7) Обвинение: Генно модифицираните култури карат земеделските производители да използват прекалено много пестициди и хербициди.

8) Обвинение: ГМО създава супер-насекоми и супер-плевели.

9) Обвинение: ГМО вреди на полезните видове насекоми.

10) Обвинение: Модифицираните гени се разпространяват и в други култури и диви растения, което унищожава екосистемата.

Възходът на ГМО културите

Дисекция на вечерята

Сиренето

Царевица

Памук

Папая

Рапица

Соя

Жълта тиква

Захарно цвекло*

Вино

Бъдещето на ГМО: корекция на гени

Тази статия оригинално излиза през юли 2014 г. в брой на Popular Science, но информацията, която дава е актуална и днес.

http://nauka.bg/a/истината-10-често-срещани-обвинения-към-гмо-развенчани

**Р. Теодосиев** · Януари 15, 2024

Ще се отвори ли ЕС за "новото поколение ГМО" в храните

Новите геномни техники могат да донесат големи ползи за земеделието в ерата на климатичните промени, но опитът на ЕК за реформа на рестриктивното законодателство среща съпротива

Още преди повече от година в контекста на Зелената сделка ЕК започна да подготвя промени в силно рестриктивното европейско ГМО законодателство, които да осигурят по-лесен достъп до пазара за такива култури и продукти. През декември 2023 г. законодателното предложение бе поставено на масата и се сблъска със съпротива на екоактивисти, някои фермерски организации и граждани от целия ЕС, които изложиха куп аргументи срещу NGT - някои релевантни, други по-скоро плод на необосновани страхове, неразбиране или чист популизъм. И те резонираха и в позициите на страните членки, които останаха разделени по темата.

В България ИТН опита да превърне темата в политически скандал и това доведе до промяна на официалната позиция на страната ни - от "за" на "въздържала се". Но и много други правителства изразиха опасения за безопасността, етикетирането и социалното приемане на NGT и окончателно решение не бе взето. Темата обаче се връща на дневен ред идната седмица.

https://www.capital.bg/biznes/zemedelie/2024/01/12/4574200_shte_se_otvori_li_es_za_novoto_pokolenie_gmo_v_hranite/?

**mnogoznaiko** · Събота в 10:47

ГМО: Истини и Митове

I. Въведение: Генетично Модифицираните Организми в Центъра на Дебата

Генетично модифицираните организми (ГМО) представляват растения, животни или микроорганизми, чийто генетичен материал (ДНК) е променен по начин, който не може да се случи естествено чрез размножаване или естествена рекомбинация.¹ Тази технология, известна като генетично инженерство, позволява прецизно въвеждане на специфични черти, които могат да подобрят агрономическите характеристики, хранителната стойност или устойчивостта на културите.² Въпреки че терминът "ГМО" е често срещан, той често е подвеждащ, тъй като генетичната модификация е част от земеделската практика от хилядолетия.³ Хората са прекроявали екосистемите в продължение на хилядолетия, както пряко чрез лов и конкуренция с други животни, така и косвено чрез обезлесяване и промени в земеползването за селскостопански цели.⁴ Съвременните методи обаче позволяват много по-прецизни и целенасочени промени в сравнение с традиционното селективно развъждане.

Настоящата статия цели да разгледа обективно и основано на доказателства дебата около ГМО, като разграничи научно доказаните факти от широко разпространените митове. Ще бъдат анализирани въздействията върху здравето, околната среда, икономиката и обществото, както и регулаторните рамки и алтернативните подходи в земеделието. Чрез задълбочен преглед на позициите на водещи научни институции и регулаторни органи, както и разглеждане на социално-икономическите аспекти, докладът се стреми да предостави балансиран поглед върху тази сложна и често поляризираща тема.

II. Научен Консенсус и Обществено Възприятие: Разминаващи се Гледки

Въпросът за безопасността на генетично модифицираните храни е в центъра на обществения дебат от десетилетия. Въпреки това, позициите на водещи научни и здравни организации по света показват значително съгласие по този въпрос.

Позиции на водещи научни и здравни организации относно безопасността на ГМО

Съществува научен консенсус, че наличните понастоящем храни, получени от ГМ култури, не представляват по-голям риск за човешкото здраве от конвенционалните храни.⁵ Важно е обаче да се отбележи, че всяка ГМ храна трябва да бъде тествана индивидуално преди въвеждане на пазара.⁵

Световната здравна организация (СЗО): Отбелязва, че няма доказателства, че използваните в момента антибиотични маркерни гени в ГМ растения представляват риск за здравето на хората или домашните животни.⁶
Националните академии на науките, инженерството и медицината (САЩ): Доклад от 2016 г. не открива убедителни доказателства за неблагоприятни последици за здравето, пряко приписвани на консумацията на храни, получени от ГМ култури.^{7, 8} Изследванията върху животни и химическият състав на ГМ храни, които понастоящем са на пазара, не показват разлики, които биха предполагали по-висок риск за човешкото здраве и безопасност в сравнение с техните не-ГМ аналози.^{7, 9} Епидемиологичните данни не показват връзки между каквито и да е заболявания или хронични състояния и консумацията на ГМ храни.⁷
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA): Оценява безопасността на ГМО преди тяхното разрешаване за употреба като храни, фуражи или за отглеждане в ЕС, включително ГМ растения, микроорганизми и животни.¹⁰ EFSA предоставя независими научни съвети по оценка на безопасността на храни и фуражи, оценка на риска за околната среда и молекулярна характеристика.¹¹
Американската медицинска асоциация (AMA): Доклад на научния съвет на AMA посочва, че не са открити дългосрочни здравни ефекти от използването на трансгенни култури и ГМ храни, и че тези храни са "съществено еквивалентни" на техните конвенционални аналози.¹² AMA не подкрепя задължителното етикетиране на ГМ храни въз основа на научна обосновка.¹²
Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA): Счита, че наличието или отсъствието на ГМО съставки само по себе си не е индикатор за безопасност, качество или хранително съдържание на храната, и не смята задължителното етикетиране за необходимо.¹³
Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO): Заема балансиран подход, признавайки потенциала на генното инженерство за увеличаване на производството и продуктивността в селското стопанство, но призовава за подходяща оценка на всеки продукт.¹⁴ FAO признава, че биотехнологиите могат да помогнат за посрещане на нуждите на нарастващото население^.14

Анализ на разликата между научното съгласие и обществените опасения

Въпреки ясния научен консенсус, голяма част от обществеността е значително по-малко склонна от учените да възприема ГМ храните като безопасни.⁵ Проучванията показват широко разпространена загриженост сред потребителите, че консумацията на ГМ храни е вредна и че биотехнологиите са рискови, като се изисква повече информация и контрол върху поемането на такива рискове.⁵ Например, 88% от учените от Американската асоциация за напредък на науката (AAAS) смятат ГМ храните за безопасни, в сравнение с едва 37% от широката общественост.⁵

Тази значителна разлика между научното разбиране и общественото доверие представлява ключово предизвикателство. Налице е ясен и значителен разрив между научния консенсус за безопасността на ГМО, подкрепен от множество водещи организации като СЗО, АМА, Националните академии на науките и EFSA, и общественото възприятие, което е много по-скептично.^{5, 7, 9, 12} Този дисонанс не е просто въпрос на информираност, а по-скоро дълбоко вкоренен проблем с доверието. Част от причината за това може да е съществуването на "алтернативни" научни гледни точки, които оспорват консенсуса ^{15, 16}, както и твърдения за индустриална пристрастност в изследванията.^{9, 16} Някои независими изследователи оспорват твърденията за консенсус относно безопасността на ГМО, посочвайки оскъдност и противоречивост на научните доказателства.¹⁵ Те твърдят, че липсата на консенсус е очевидна и от международните споразумения като Протокола от Картахена за биобезопасност, които изискват оценка за всеки отделен случай.¹⁵ Това предполага, че комуникацията на научните открития към широката публика е недостатъчна или неефективна, или че обществените опасения произтичат от по-широки социални, етични и икономически съображения, а не само от научните данни. Този дисонанс подкопава обществената подкрепа за научния прогрес в областта на биотехнологиите и може да доведе до по-строги регулации, които не са базирани на научни доказателства, потенциално ограничавайки достъпа до технологии, които биха могли да предложат ползи за продоволствената сигурност.^{17, 18}

Различните регулаторни подходи между САЩ и ЕС ^{17, 18}са пряко свързани с прилагането на превантивния принцип в Европа.^{19, 20}Докато САЩ се фокусират върху научната оценка на риска на базата на характеристиките на продукта, ЕС възприема по-предпазлив подход, при който липсата на пълна научна документация за безопасност може да доведе до отказ от въвеждане на ГМО, дори при липса на доказана вреда.^{19, 20} Тази фундаментална разлика във философията води до значителни търговски бариери ¹⁷и оказва влияние върху глобалното възприемане и развитие на ГМО технологиите. Тя също така отразява по-дълбоки културни различия в отношението към храната и науката.¹⁸

Таблица 1: Позиции на Ключови Организации относно Безопасността на ГМО

Организация	Основна позиция относно безопасността на ГМО	Ключови нюанси или препоръки	Източник
Световна здравна организация (СЗО)	Наличните ГМ храни не представляват по-голям риск от конвенционалните.	Всяка ГМ храна се тества индивидуално. Няма доказателства за риск от антибиотични маркерни гени.	5, 6
Национални академии на науките, инженерството и медицината (САЩ)	Няма убедителни доказателства за неблагоприятни здравни ефекти.	Не са открити връзки с рак, затлъстяване, диабет, алергии и др.	7, 9
Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)	Оценява безопасността на ГМО преди разрешаване за употреба в ЕС.	Предоставя независими научни съвети по безопасност на храни/фуражи и оценка на околната среда.	10, 11
Американска медицинска асоциация (AMA)	Няма дългосрочни здравни ефекти, ГМ храни са "съществено еквивалентни".	Не подкрепя задължително етикетиране. Признава потенциални ползи и насърчава изследвания.	12
Американска ветеринарномедицинска асоциация (AVMA)	Наличието/отсъствието на ГМО не е индикатор за безопасност/качество.	Не подкрепя задължително етикетиране.	13
Организация по прехрана и земеделие на ООН (FAO)	Балансиран подход, признава потенциала за увеличаване на производството.	Призовава за подходяща оценка на всеки продукт и прилагане на превантивния принцип.	14, 19

Таблицата визуално обобщава позициите на множество авторитетни международни и национални научни и здравни организации, като веднага показва на читателя наличието на общо съгласие по въпроса за безопасността. Освен общата позиция, таблицата включва и специфични нюанси или препоръки от всяка организация, което предотвратява опростяване на сложната научна позиция и показва, че "консенсусът" не е сляпо одобрение, а резултат от внимателна оценка. Читателите лесно могат да сравнят позициите на различните организации, което е особено полезно предвид обществения дебат, където често се цитират избирателно изказвания. Представянето на тези авторитетни източници на едно място, с ясни препратки, повишава достоверността на статията и помага за изграждане на доверие у читателя, че информацията е основана на солидни научни доказателства.

III. Истините за ГМО: Ползи и Приложения

Генетично модифицираните организми са разработени с конкретни цели, които често водят до значителни ползи в селското стопанство, както за производителите, така и за околната среда и потребителите.

Подобрени агрономически характеристики

Генетично модифицираните култури предлагат подобрени добиви, повишена хранителна стойност, по-дълъг срок на годност и устойчивост на суша, замръзване или насекоми вредители.²

Устойчивост на насекоми: Примерите включват царевични сортове, съдържащи ген за бактериален пестицид (Bt), който убива ларвни вредители.² Тази вградена защита позволява на фермерите да прилагат по-малко спрей пестициди, което намалява излагането на химикали както за работниците, така и за околната среда.²¹
Толерантност към хербициди: Соя с вмъкнат ген, който я прави устойчива на хербициди като Roundup, позволява на фермерите да контролират плевелите без да увреждат културите.² Използването на тези хербицидно-толерантни култури намалява нуждата от оран на почвата, което спомага за поддържане на почвеното здраве, намалява ерозията и оттичането на торове, както и разхода на гориво и труд.^{3, 21}
Устойчивост на растителни вируси: Пример за това е ГМ папая "Rainbow", разработена да бъде устойчива на вируса на пръстеновидните петна, който застрашава хавайската индустрия за папая и поминъка на местните фермери.²¹
Приложения в развиващи се страни: ГМ патладжан, устойчив на насекоми, се въвежда постепенно сред фермерите в Бангладеш от 2014 г. насам, което води до по-високи доходи за тях и по-малко излагане на пестициди.²¹USAID също така работи с партньорски страни в Африка и други региони по няколко основни култури, като устойчива на вируси маниока, устойчив на насекоми кравешки грах и устойчив на болести картоф.²¹

Повишена хранителна стойност и намаляване на хранителните отпадъци

Разработват се "хранително подобрени" ГМ култури, включително сортове пшеница без глутен, зеленчуци с по-високо съдържание на витамин Е, който помага в борбата със сърдечни заболявания, и "златен ориз", генетично модифициран да съдържа витамин А и желязо за предотвратяване на често срещани хранителни дефицити.² ГМ ябълки, които не покафеняват при нарязване, вече са налични за продажба и могат да помогнат за намаляване на хранителните отпадъци, което е важен принос към устойчивостта на хранителната система.²¹

Иконоически и екологични ползи за фермерите

Като цяло, ГМ културите са довели до благоприятни икономически резултати за производителите, които са ги приели, въпреки че резултатите варират в зависимост от изобилието на вредители, земеделските практики и селскостопанската инфраструктура.⁷ Изследванията показват, че ГМО са намалили общото използване на химически пестициди (както хербициди, така и инсектициди) с 37%.³ Фермерите, които отглеждат ГМ култури като соя и царевица, извършват по-малко оран, което намалява загубата на повърхностен почвен слой, ерозията и свързаното с това оттичане на торове.³ ГМ културите са увеличили добивите с 22% и печалбите на фермерите с 68%.³ Те също така са намалили емисиите на CO2 с 27 милиарда кг, еквивалентно на премахването на 12 милиона автомобила от пътя, главно чрез позволяване на практики без оран.³ Проучвания показват, че ГМ културите водят до увеличени добиви и по-високи нетни приходи за фермерите.²²

Първоначално ГМО бяха възприемани предимно като средство за увеличаване на добивите и устойчивост на вредители/хербициди.^{2, 21}Въпреки това, данните показват, че те имат и значителни екологични ползи, като намаляване на употребата на пестициди ^{3, 21}, намаляване на емисиите на CO2 чрез практики без оран ³ и потенциално намаляване на хранителните отпадъци.²¹ Това премества фокуса от чисто продуктивен към по-широк аспект на устойчивост. Тази многостранна полза предполага, че ГМО могат да бъдат част от по-широка стратегия за устойчиво земеделие, а не само инструмент за интенсификация. Дискусията за ГМО трябва да надхвърли простото "повече храна" и да включи "по-устойчиво производство на храна".

Ролята на ГМО в контекста на глобалната продоволствена сигурност

До 2050 г. световното население ще достигне 9.1 милиарда души, което е с 34% повече от днес, като почти цялото увеличение ще бъде в развиващите се страни.²³ За да се изхрани това по-голямо, по-урбанизирано и по-богато население, производството на храни трябва да се увеличи със 70%.^{23, 24} Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) признава, че генетичното инженерство има потенциал да помогне за увеличаване на производството и продуктивността в селското стопанство, горското стопанство и рибарството, което може да доведе до по-високи добиви в страни, които днес не могат да произвеждат достатъчно храна.¹⁴

Въпреки че ГМ културите като цяло са довели до благоприятни икономически резултати за фермерите ^{3, 7, 22}, докладът на Националните академии на науките подчертава, че трайните и широкообхватни ползи за малките фермери зависят от институционална подкрепа, като достъп до кредит, достъпни ресурси и услуги.⁷ Това е в контраст с опасенията, че ГМО могат да концентрират контрола в ръцете на големи корпорации и да навредят на малките фермери.¹ Това показва, че технологията сама по себе си не е достатъчна; социално-икономическият контекст и политиките за подкрепа са критични за това дали ползите от ГМО достигат до всички слоеве на земеделското население, особено в развиващите се страни.

IV. Митовете и Опасенията около ГМО: Анализ на Доказателствата

Въпреки научния консенсус за безопасността на ГМО, съществуват редица широко разпространени митове и опасения, които подхранват обществения скептицизъм. Важно е да се разгледат тези твърдения в светлината на наличните научни доказателства.

Мит 1: ГМО са опасни за човешкото здраве

Някои твърдят, че ГМ храни могат да бъдат токсични или алергенни, и че липсват дългосрочни тестове.¹⁶ Споменават се случаи на предполагаеми заболявания, свързани с ГМ храни, като например соя с протеин от бразилски орех, която е била алергенна.^{25, 26}

Въпреки тези твърдения, няма документирани случаи на неблагоприятни ефекти върху човешката популация от ГМ храни.⁵ Националните академии на науките не са намерили връзка между консумацията на ГМ храни и повишен риск от рак, затлъстяване, диабет, бъбречни заболявания, цьолиакия, аутизъм или хранителни алергии.⁹ Тестовете за алергенност са стандартна част от процеса на разработване на ГМО, като се гарантира, че новите протеини не са алергени.²⁶ Продукти, които са показали потенциал за алергични реакции (като споменатата соя с бразилски орех), не са пуснати на пазара.^{25, 26} Повишаването на честотата на хранителните алергии предхожда комерсиализацията на ГМ храни и се наблюдава и в страни с ограничен достъп до ГМ култури, което показва липса на причинно-следствена връзка.²⁵

Твърденията, че ГМ Bt инсектицидни култури вредят само на насекомите, но са безвредни за животни и хора, са оспорени, като се посочва, че Bt токсинът може да не се разгражда безвредно в храносмилателния тракт и може да има опасности за хората и животните.¹⁶Въпреки това, AMA отбелязва, че вредните ефекти на Bt-съдържащи растения върху нецелеви организми, открити в лабораторни условия, не са наблюдавани на полето.¹²

Мит 2: ГМО водят до "суперплевели" и увеличават употребата на химикали

Опасенията, че ГМО водят до появата на "суперплевели" и увеличават зависимостта от химикали, са широко разпространени. "Суперплевели" е подвеждащ термин; те са плевели, които са еволюирали, за да избегнат конкретна стратегия за управление на плевелите.²⁷Учените твърдят, че плевелите в крайна сметка развиват резистентност към всякакви химикали, включително тези, използвани от органични фермери, чрез многократно излагане.²⁷ Няма доказателства, че ГМО уникално причиняват развитието на по-устойчиви плевели; други не-ГМО култури имат по-сериозни проблеми с плевелите.²⁷

Основната причина за резистентността на плевелите е прекомерното разчитане на стратегии за управление на плевелите с един механизъм на действие и липсата на интегрирани практики за управление на вредителите.^{27, 28} Интересно е, че броят на новите случаи на резистентност към хербициди всъщност е намалял след широкото приемане на ГМ култури.²⁷ Първите резистентни на глифозат плевели са открити в Австралия през 1996 г., където не са отглеждани ГМ култури.²⁷

Влиянието върху общото използване на пестициди е нюансирано. Както бе споменато, ГМО са намалили общото използване на химически пестициди с 37%.³Въпреки това, някои ГМ култури, толерантни към специфични хербициди, са довели до увеличена употреба на тези хербициди, като глифозат. Учените продължават да проучват дали тази тенденция представлява рискове за здравето на селскостопанските работници и потребителите, но досега няма доказателства за връзка между глифозат и рак при потребителите.⁹

Въпреки че ГМО, устойчиви на хербициди, са създадени с цел намаляване на нуждата от оран и общото използване на пестициди ^{3, 21}, тяхното широко разпространение е довело до прекомерна зависимост от един хербицид (глифозат). Тази прекомерна зависимост, а не самите ГМО, е основният двигател за еволюцията на резистентни плевели.^{27, 28} Това е пример за това как технологията, макар и с потенциални ползи, може да доведе до нежелани последици, ако не се прилага в рамките на интегрирани практики за управление на вредителите. Проблемът не е в самата ГМ технология, а в начина, по който се прилага в мащабното земеделие. Това подчертава необходимостта от холистични агрономически стратегии, които да включват ротация на културите, разнообразни методи за контрол на плевелите и отговорно използване на всички налични инструменти, включително ГМО, за да се предотврати развитието на резистентност и да се поддържа екологичното равновесие.

Мит 3: Кръстосано замърсяване и неговите последици

ГМ замърсяването е нежелано разпространение на ГМО или генетичен материал от ГМО към не-ГМ растения, животни и храни, което може да стане чрез разпространение на полени, изпускане на семена и смесване на храни и фуражи.²⁹ Това "живо замърсяване" може да се самовъзпроизвежда и да има отрицателни екологични, социални и икономически последици.²⁹ Фермерите, които отглеждат не-ГМО култури, се притесняват от замърсяване от съседни ГМО полета чрез кръстосано опрашване или смесване по време на съхранение.^{1, 30}Това може да доведе до отхвърляне на реколтата им и загуба на достъп до пазари, които изискват не-ГМО продукти.^{1, 30} Замърсяването застрашава целостта на органичните храни, тъй като органичните стандарти забраняват използването на ГМ растения.³¹

Мит 4: Корпоративен контрол и ограничаване на правата на фермерите

Едно от най-сериозните опасения, свързани с ГМО, е потенциалният корпоративен контрол върху продоволствената система. ГМ семената са патентовани продукти, собственост на компаниите, които ги произвеждат.¹Това означава, че фермерите нямат право да запазват и презасаждат семена от ГМ култури, което е традиционна практика от векове.^{1, 3, 22} Договорите често съдържат клауза "без запазени семена", която изисква ежегодна покупка на нови ГМ семена.²²

Малък брой големи компании за семена и химикали (BASF, Bayer, Dow, DuPont и Syngenta) контролират значителна част от глобалния пазар на агрохимикали, търговски семена и частни изследвания и разработки в областта на семената и пестицидите.¹ Тази концентрация на власт може да бъде опустошителна за фермерите, тъй като повишава разходите за земеделие (ГМ семената струват 3-6 пъти повече от конвенционалните) и ограничава избора им на семена.¹ Има опасения, че това води до "корпоративна наука", където независимите изследвания са ограничени от патентното право и достъпа до ГМ семена.¹

Патентоването на ГМ семена и свързаните с тях договори за "без запазени семена" ^{1, 22} представляват фундаментална промяна в традиционните земеделски практики. Те лишават фермерите от вековното право да запазват и обменяват семена, което ги прави зависими от ежегодни покупки от малък брой доминиращи корпорации.¹ Тази концентрация на пазарна власт не само повишава разходите за фермерите, но и ограничава тяхната автономия и избор на семена.¹ Това повдига сериозни въпроси за продоволствения суверенитет, устойчивостта на селскостопанските системи и разпределението на властта в глобалната хранителна верига. Потенциалът за "живо замърсяване" ²⁹ допълнително усложнява ситуацията за не-ГМО и органични фермери, създавайки търговски бариери и заплашвайки тяхната икономическа жизнеспособност^{.1, 30}

V. Регулаторни Рамки и Глобални Различия

Регулаторният пейзаж за ГМО е силно фрагментиран в световен мащаб, което води до значителни различия в приемането и търговията с тези продукти.

Сравнителен анализ на регулаторните подходи в различни региони (напр. САЩ и ЕС)

САЩ: Имат по-либерална регулаторна рамка за ГМО, като много продукти са тествани и комерсиално произведени и пуснати на пазара.¹⁷ Три различни агенции (FDA, EPA, USDA) са отговорни за различни аспекти на ГМ културите.^{17, 32} Етикетирането се изисква само при значителна промяна в характеристиките на продукта или здравен риск, като алергенност.¹⁷
Европейски съюз (ЕС): Възприел е значително по-различен регулаторен подход, като малко продукти са одобрени и съществува де факто мораториум върху производството, вноса и вътрешната продажба на повечето ГМ култури.¹⁷ ЕС прилага превантивния принцип, което означава, че ако има възможност за вреда, дори без пълно научно съгласие, действието не трябва да се предприема.²⁰ Допустимите нива за неволно присъствие на ГМО са изключително ниски (0.9% за одобрени, 0.5% за неодобрени).¹⁷
Исторически и културни фактори: Различията произтичат от фундаментални различия в потребителските нагласи и очаквания.¹⁷ В САЩ възприятието за храната е по-утилитарно и свързано с науката и прехраната, докато в Европа има по-голяма естетическа оценка на храната и скептицизъм към науката, повлиян от исторически събития, като например разрушенията от военни и фашистки технологии.¹⁸

Ролята на националните и международни регулаторни органи

EFSA (ЕС): Оценява безопасността на ГМО за храна, фуражи и отглеждане, като заявленията се подават през националните компетентни органи.^{10, 11}
FAO (ООН): Заема балансиран подход, признавайки ползите, но призовавайки за подходяща оценка и прилагане на превантивния принцип, особено по отношение на рисковете за здравето и околната среда.^{14, 19}
СЗО (ООН): Преглежда безопасността на ГМ храни от растителен произход.⁶
Национални академии на науките (САЩ): Подчертават, че регулацията трябва да се фокусира върху новите характеристики и опасности, а не само върху метода на производство.⁷

Влияние на регулациите върху търговията и приемането на ГМО

Различията в регулаторните подходи значително променят търговските потоци. Например, износът на ГМ рапица от Канада за ЕС е спрял след 1998 г., а вносът на ГМ царевица от САЩ в ЕС почти е преустановен.¹⁷ Това води до търговски спорове, като случая, заведен от Аржентина, Канада и САЩ срещу ЕС, където СТО установява, че действията на ЕС не са били основани на съответстващи на СТО оценки на риска.¹⁴

Значителните различия в регулаторните рамки за ГМО между региони като САЩ и ЕС ^{17, 18} създават търговски бариери и пречат на глобалното разпространение на ГМ култури, дори когато те предлагат решения за продоволствената сигурност.^{14, 23, 24} Тази фрагментация не се дължи само на научни различия, а и на дълбоко вкоренени културни, социални и икономически фактори.¹⁸ Това означава, че въпреки потенциала на ГМО да допринесат за изхранването на нарастващото население, политическите и регулаторни пречки могат да ограничат тяхното въздействие. Несъответствието в регулациите може да доведе до неефективност в глобалната хранителна система и да попречи на адекватния отговор на бъдещите предизвикателства пред продоволствената сигурност.

VI. Бъдещето на Селското Стопанство: ГМО в по-широк Контекст

Изправени пред предизвикателствата на нарастващото световно население и изменението на климата, селското стопанство търси разнообразни решения. ГМО са само един от инструментите в този комплекс от подходи.

Алтернативни и Допълващи Подходи

Биологично земеделие: принципи, ползи и ограничения:
- Принципи: Основава се на екологично базиран контрол на вредителите и биологични торове, произлизащи от животински и растителни отпадъци, както и азотфиксиращи покривни култури.³¹ Забранява синтетични пестициди, торове, йонизиращо лъчение и ГМ растения.³¹ Приоритет е изграждането и поддържането на богата, жива почва чрез добавяне на органична материя.³¹
- Ползи: Използва по-малко пестициди, намалява ерозията на почвата, намалява извличането на нитрати в подпочвените води и рециклира животински отпадъци.^{31, 33} Насърчава биоразнообразието и здравето на почвата.³³
- Ограничения: Обикновено води до по-високи цени на храните за потребителите и по-ниски добиви (около 25% по-ниски) в сравнение с конвенционалното земеделие.³¹
Прецизно земеделие: ефективност, устойчивост и технологични иновации:
- Принципи: Използва технологии като GPS-управлявани машини, сензорни мрежи и дронове за наблюдение на условията на полето с висока детайлност.^{34, 35} Позволява прилагане на променливи норми на торове и пестициди, което оптимизира използването на ресурси.³⁴
- Ползи: Максимизира ефективността, намалява отпадъците от вода, торове и пестициди, увеличава добивите и подобрява устойчивостта.^{34, 35} Може да намали разходите за гориво, труд и поддръжка.³⁴ Допринася за по-добро качество на водата чрез намаляване на оттичането на хранителни вещества.³⁴
- Устойчивост: Намалява екологичното въздействие чрез оптимизирано използване на ресурси и минимизиране на отпадъците.^{34, 35}
Агроекология: холистичен подход към продоволствената сигурност и екосистемните услуги:
- Принципи: Интегриран подход, който прилага екологични и социални концепции за проектиране и управление на хранителни и селскостопански системи, оптимизиращи взаимодействията между растения, животни, хора и околна среда.³⁶ Включва съвместно създаване на знания, социални ценности, справедливост, рециклиране, намаляване на външните входове и подобряване на здравето на почвата.³⁷
- Ползи за продоволствената сигурност: Доказано е, че агроекологичните системи осигуряват резултати за продоволствената сигурност (наличност, достъп, използване, стабилност), които са също толкова добри или по-добри от конвенционалните алтернативи.³⁶ Това се постига чрез диверсификация на културите, системи, базирани на бобови растения, агролесовъдство и смесени системи за отглеждане на култури и добитък.³⁶
- Екосистемни услуги: Агроекологията осигурява множество услуги, като контрол на вредителите, опрашване, здраве на почвата, контрол на ерозията и адаптация към изменението на климата.^{36, 37}

Изправени пред нарастващото световно население и предизвикателствата на климатичните промени ^{23, 24}, селското стопанство не може да разчита само на един подход. Данните показват, че ГМО, органичното земеделие, прецизното земеделие и агроекологията предлагат различни, но потенциално допълващи се пътища към продоволствената сигурност и устойчивост.^{3, 31, 35, 36} Например, докато ГМО могат да увеличат добивите и да намалят употребата на пестициди, органичното земеделие се фокусира върху здравето на почвата и биоразнообразието, а прецизното земеделие оптимизира използването на ресурси. Агроекологията предлага холистичен подход, който интегрира екологични и социални аспекти. Ефективното справяне с бъдещите предизвикателства ще изисква интегриран подход, който използва най-добрите практики от всяка област, адаптирани към местните условия и нужди. Това означава, че дебатът не трябва да бъде "ГМО срещу органично", а как всички тези инструменти могат да бъдат използвани синергично за постигане на общата цел за устойчиво и сигурно снабдяване с храна.

Нови Технологии: Генно Редактиране (CRISPR) и Бъдещи Перспективи

Разлики между традиционни ГМО и генно редактирани култури:
- Традиционни ГМО: Включват вмъкване на чужда ДНК от друг организъм в генома на целевия организъм.³⁸
- Генно редактиране (CRISPR): Позволява прецизни промени в собствената ДНК на вида, без да се вмъква чужда ДНК.^{32, 38} Това е като "високотехнологична форма на селективно развъждане", ускоряваща процеси, които биха се случили естествено чрез традиционно развъждане.³⁸
Регулаторен статус и потенциал за бъдещи приложения:
- САЩ: Генно редактираните растения се регулират от координирана рамка между USDA, FDA и EPA.32 USDA вече е разширила изключенията за растения с модификации, постижими чрез конвенционално развъждане.³² FDA прилага подход, основан на риска, фокусирайки се върху характеристиките на храната, независимо от метода на разработване.³²
- ЕС: През 2018 г. Европейският съд постанови, че генно редактираните култури попадат под Директивата за ГМО от 2001 г., което означава строга регулация, дори ако не се въвеждат "чужди" гени.²⁰ Въпреки това, през юли 2023 г. Европейската комисия издаде нови препоръки за преразглеждане на регулациите, като ефективно отделя генното редактиране от ограниченията за ГМО, ако модификациите са сравними с тези от конвенционалното развъждане.²⁰
- Потенциал: Генното редактиране предлага възможности за подобряване на размера, продуктивността, устойчивостта на болести и суша, както и хранителната стойност на културите и добитъка.³⁸ То е възприемано като по-приемливо на световния пазар от традиционните ГМО, тъй като "етикетът ГМО може да отблъсне някои страни".³⁸

Технологиите за генно редактиране, като CRISPR, се позиционират като значително различни от традиционните ГМО, главно поради факта, че не включват въвеждане на чужда ДНК.^{32, 38} Тази разлика е ключова за приемането им на пазара, особено в региони като ЕС, където традиционните ГМО срещат силна съпротива.^{20, 38} Въпреки че някои учени оспорват тази "разлика" от гледна точка на крайния продукт ³⁸, регулаторните промени в ЕС ²⁰ показват нарастващо признание за този подход. Генното редактиране може да представлява бъдещето на биотехнологиите в селското стопанство, предлагайки по-голяма прецизност и потенциално по-широко обществено и регулаторно приемане. Това може да доведе до нова вълна от иновации, които да се справят с предизвикателства като изменението на климата и хранителните дефицити, като същевременно преодолеят част от съществуващите бариери пред традиционните ГМО.

Таблица 2: Сравнение на Традиционни ГМО и Генно Редактирани Култури (CRISPR)

Критерий	Традиционни ГМО	Генно Редактирани Култури (CRISPR)	Източник
Метод на модификация	Вмъкване на чужда ДНК от друг организъм.	Прецизни промени в собствената ДНК на вида.	32, 38
Вмъкване на чужда ДНК	Да, основна характеристика.	Не, работи само в рамките на собствената ДНК.	38
Прецизност	По-малко прецизно, може да доведе до "непредвидени промени".16	Висока прецизност, насочени промени в специфични места на генома.	38, 39
Време за разработка	По-дълъг процес.	Ускорява процеси, които биха се случили естествено чрез традиционно развъждане.	38
Регулаторен статус в САЩ	Регулирани от USDA, FDA, EPA.	Регулирани от USDA, FDA, EPA; разширени изключения за модификации, постижими конвенционално.	32
Регулаторен статус в ЕС	Строго регулирани, де факто мораториум, попадат под Директива 2001/18/EC.	Първоначално под Директива 2001/18/EC; нови препоръки за отделяне от ГМО, ако са сравними с конвенционалното развъждане.	20
Обществено възприятие/приемане	Значителен скептицизъм и съпротива.	Възприемани като по-приемливи, "етикетът ГМО може да отблъсне някои страни".	5, 38

Тази таблица изяснява терминологията, предоставяйки ясно и кратко разграничение между традиционните ГМО и генното редактиране, което е от съществено значение за информирания разговор. Тя акцентира върху основните различия, като липсата на чужда ДНК при генното редактиране и по-високата прецизност, които са критични за разбирането на новите регулаторни подходи и общественото приемане. Сравнението на регулаторния статус в САЩ и ЕС илюстрира как различните подходи към тези технологии влияят на тяхното развитие и комерсиализация в различни региони. Чрез изясняване на генното редактиране, таблицата подготвя читателя за бъдещи тенденции в селското стопанство и показва как науката се развива, за да отговори на предизвикателствата по нови начини.

VII. Заключение: Балансиран Поглед към ГМО

Генетично модифицираните организми са комплексна технология, която е в основата на интензивен глобален дебат. Анализът на наличните данни разкрива, че ГМО имат доказани ползи за селското стопанство, включително повишени добиви, намалена употреба на пестициди и подобрени хранителни характеристики.^{2, 3} Научният консенсус, подкрепен от водещи международни и национални организации като СЗО, Националните академии на науките, EFSA и AMA, потвърждава безопасността на наличните ГМ храни за консумация, като не се откриват по-големи рискове в сравнение с конвенционалните храни.^{5, 6, 7, 9, 12}

Въпреки това, съществуват значителни обществени опасения и някои оспорвания на този консенсус.^{5, 15} Предизвикателствата включват опасения относно корпоративния контрол върху семената и земеделието, ограничаването на правата на фермерите чрез патенти и договори ^{1, 22,} потенциалното кръстосано замърсяване на не-ГМО култури ^{29, 30}, както и сложните регулаторни различия между страните, особено между САЩ и ЕС, които създават търговски бариери и отразяват по-дълбоки културни различия.^{17, 18} Проблемът с резистентността на плевелите, макар и често приписван на ГМО, всъщност е резултат от прекомерна зависимост от един хербицид, а не от самата технология.^{27, 28}

Бъдещето на продоволствената сигурност изисква интегриран подход, който включва не само ГМО, но и алтернативни и допълващи практики като органично и прецизно земеделие, както и агроекология.^{31, 35, 36} Всяка от тези системи предлага уникални предимства и може да допринесе за устойчивостта и продуктивността на селското стопанство. Генното редактиране, особено технологии като CRISPR, представлява новаторска област, която може да предложи решения, преодоляващи част от предишните бариери пред традиционните ГМО, тъй като не включва въвеждане на чужда ДНК и е по-прецизно.^{32, 38} Това може да доведе до по-широко обществено и регулаторно приемане.

Необходими са продължаващи, независими изследвания и прозрачни регулаторни процеси, за да се гарантира безопасността и да се изгради обществено доверие. Информираният избор на потребителите и подкрепата за устойчиви земеделски практики са от ключово значение за оформянето на бъдещето на нашата хранителна система.

Таблица 3: Ползи и Опасения от ГМО

Категория	Основни Ползи	Основни Опасения/Митове	Източник
Здраве	Научен консенсус за безопасност; няма по-голям риск от конвенционалните храни.	Обществен скептицизъм; твърдения за токсичност/алергенност (опровергани от научни данни).	5, 7, 9, 25
Околна среда	Намалена употреба на пестициди (37%); намалени емисии на CO2 чрез безoранни практики; намалена ерозия.	Потенциал за "суперплевели" (от неправилна употреба); кръстосано замърсяване на не-ГМО култури.	3, 21, 27, 29
Икономика	Повишени добиви (22%); увеличени печалби за фермерите (68%); по-достъпни храни.	Корпоративен контрол и монополи; високи цени на семената; загуба на права на фермерите върху семената.	1, 3, 21, 22
Социални аспекти	Потенциал за хранително подобрение (напр. "златен ориз"); намаляване на хранителните отпадъци.	Обществен дисонанс с научния консенсус; търговски бариери поради различни регулации; зависимост на малките фермери.	1, 2, 5, 17, 21

Индекс на източниците:

**gmladenov** · Събота в 13:33

Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

ГМО: Истини и Митове

Много едностранчив материал, в който всички рискове за хората са омаловажени.

Истината за ГМО е, че то се прави за увеличение на добивите. Няма друга причина.
Ако ГМО не подобряваше добивите, никой нямаше да се занимава с него.

Съответно за да подобри добивите, ГМО увеличава захарното и нишестено съдържание на
културите. Така храни, които някога не са били нездравословни, сега автоматично се превръщат
в риск за здревето поради тяхното променено хранително съдържание. И наистина е факт, че
няма дългосрочни изследвания за ефекта на тези модификации върху човешкото здраве.

**deaf** · Събота в 15:50

Преди 2 часа, gmladenov said:

за да подобри добивите, ГМО увеличава захарното и нишестено съдържание на
културите.

Това как подобрява (увеличава) добивите?! Накратко.

**scaner** · Събота в 15:56

Преди 2 часа, gmladenov said:

Съответно за да подобри добивите, ГМО увеличава захарното и нишестено съдържание на
културите.

Не е така. Няма връзка, освен ако не е търсено целенасочено при някоя култура.

Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Вход

ГМО – въображаеми и истински опасности

Препръчано мнение

Истината: 10 често срещани обвинения към ГМО - развенчани

Ще се отвори ли ЕС за "новото поколение ГМО" в храните

ГМО: Истини и Митове

I. Въведение: Генетично Модифицираните Организми в Центъра на Дебата

II. Научен Консенсус и Обществено Възприятие: Разминаващи се Гледки

Позиции на водещи научни и здравни организации относно безопасността на ГМО

Анализ на разликата между научното съгласие и обществените опасения

III. Истините за ГМО: Ползи и Приложения

Подобрени агрономически характеристики

Повишена хранителна стойност и намаляване на хранителните отпадъци

Иконоически и екологични ползи за фермерите

Ролята на ГМО в контекста на глобалната продоволствена сигурност

IV. Митовете и Опасенията около ГМО: Анализ на Доказателствата

Мит 1: ГМО са опасни за човешкото здраве

Мит 2: ГМО водят до "суперплевели" и увеличават употребата на химикали

Мит 3: Кръстосано замърсяване и неговите последици

V. Регулаторни Рамки и Глобални Различия

Сравнителен анализ на регулаторните подходи в различни региони (напр. САЩ и ЕС)

Ролята на националните и международни регулаторни органи

Влияние на регулациите върху търговията и приемането на ГМО

VI. Бъдещето на Селското Стопанство: ГМО в по-широк Контекст

Алтернативни и Допълващи Подходи

Нови Технологии: Генно Редактиране (CRISPR) и Бъдещи Перспективи

VII. Заключение: Балансиран Поглед към ГМО

ГМО: Истини и Митове

Напиши мнение

Последна активност

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!