Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

Другото, което ми направи впечатление е, че за разлика от Ангел Кънчев, на който май Обретенов е бил шеф на комитета в ТБЦК, Ради Иванов не се е чувствал длъжен да докладва всичко на Обретенов. Иначе последния щеше да знае, че Ради е пратил препис на две важни писма през Търново до Левски, точно тези писма, чиито оригинали били в самия него. Ако подозираше, щеше да вземе някакви мерки, тогава, но и след Освобождението и т.н.

Исках да зная кой е предал Драгостинов в Русе в 1875г., който пък се озовал там като приятел на Тома Кърджилов, но е несигурно кой е бил, съгласно книгата, която намерих:
https://sever.libraryvt.com//bg/lister.php?iid=DO-8S0000736&page=25
Разбира се, станал е масон като другите:

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/istorii-zad-datata-na-24-juni-e-sazdadena-parvata-masonska-lozha.html

Но е имало още един член на комитета:
https://utroruse.com/article/777249/

Подкрепям напълно идеята Ви, че са били първо ТБЦК комитет, преминал във ВРО, това със скарите е сериозен аргумент. Иначе не допускам как Големия би се съгласил да бъдат куриери без да са членове на организацията... Непроверени куриери... 

 

И още нещо за Каравелов:

"Димитър Ценович, виден деец на „младите“, се възмущава от Каравелов, който иска избор на едно „пълновластно лице“ с изключително големи права, включително и с правото да сключва споразумения с държави и правителства от свое име (Burmov, 1950, 97–103; Cekov, 1997, 87). Това Каравелово желание не се одобрява от редица революционери,включително и от Греков (Burmov, 1950, 113, 116–117, 123–126; Canev, 2007, v. 2, 224;Mitev, 1986, v. 1, 122–139). В средите на БРЦК още през 1873 г. се оформя група, коятопрез 1875 г. изказва публично недоволство от поведението на Каравелов." - Ето как е бил изключен от БРЦК, не си е научил уроците, продължил да ламти за постове и привилегии след като ВРО на Левски провалил... И колко пъти безсрамно лъгал хората, че чети от Влашко, от Сърбия щели да влезнат да подкрепят българско въстание...

https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docN27BB7FE0AABEa641856e41b9a2f1497ea744c7096b287af8ed86b6d1347a890860f49c935a09

Без думи съм и как Хитов си сключва договори, отнасящи се до цяло българско без никой да го е упълномощил, че и Каравелов се включил... Другите работели на терен, тези си сключвали договори... 

Редактирано Четвъртък в 13:58 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Другото, което ми направи впечатление е, че за разлика от Ангел Кънчев, на който май Обретенов е бил шеф на комитета в ТБЦК, Ради Иванов не се е чувствал длъжен да докладва всичко на Обретенов. Иначе последния щеше да знае, че Ради е пратил препис на две важни писма през Търново до Левски, точно тези писма, чиито оригинали били в самия него. Ако подозираше, щеше да вземе някакви мерки, тогава, но и след Освобождението и т.н.

Левски лично е снабдявал куриерите със "скари", които за всеки един от тях са били различни от тези на другите, за да не могат да се разчитат лесно написаните неща. Щом има "скара" надписана на името на Ради Иванов, дадена му от Левски, това трябва да е станало най-рано в края на август, защото в последния протокол на русенския ЧРК е записано:

"27 август 1872 г.

По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша.

Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз.

80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време.

За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни."

80-ти е Ради Иванов, тоест най-рано след 27-ми август Ради е заминал като учител в Плевен, А Обретенов твърди, че Левски му е дал на него, на Обретенов, такава "скара" в края на юни, когато са се видели за последно в Гюргево, даже си я пазел в архива.

За да съживи втория канал през Плевен, според мен, Левски е имал съмнения в първия през Русе, но Обретенов нищо не споменава за куриерска функция на Ради Иванов, според мен, просто защото не е знаел и не му е било казано от Левски и Големия...

За Ради Иванов в Плевен има свидетелства на съвременници, които потвърждават това, че докато е бил учител там е изпълнявал и куриерски функции на ВРО.

Интересното в случая с Ради е, че неговата оставка съвпада с назначаването на останалите членове на комитета от Ведър по различни длъжности по железницата, като с диригентска пръчка те се разпиляват по едно и също време, в Русе остава само Обретенов, затова следващи протоколи няма, нямало е с кой Обретенов да свиква събрания.

Но единствен Ради си е подал оставка...

За Иларион Драгостинов и неговото определяне като делегат на конгреса Обретенов лъже, че Драгостинов бил приет още на 18 януари в комитета, но това не е така, дори по протоколите на самия Обретенов, за пръв път името на Иларион се появява на 4-ти май, когато вече Иларион е бил в Букурещ и е гласувал:

4-ти май 1872 г.
По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител.

Този протокол е толкова мъгляво написан, но от него, лично за мен, става много ясно, че Иларион Драгостинов е бил "спуснат" като делегат, а Обретенов е гласувал за себе си като се е самоназначил за делегат въпреки отишлия там вече като такъв Драгостинов. Драгостинов е бил изпратен "по изискване на нуждата", каквото и да означава това, но не по избор на обретеновата дружинка.

54-ти е Обретенов, 45 1/2 е Драгостинов, те още си пишат по метода на ТБЦК, въпреки че се водят на хартия ВРО, навика е силно нещо.

Което пък означава, че когато Обретенов се е появил на 8-ми май в Букурещ, в протокола е стояло само името на Иларион като делегат на ЧРК Русе, а Обретенов допълнително си е добавил подписа там, защото протокола е направен и завършен на 5-ти май, Обретенов буквално се е дописал в него.

Драгостинов, и от книгата която постнахте, е бил протеже на Драган Цанков, основателя на читалище "Зора" и униат по време на църковните борби.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Левски лично е снабдявал куриерите със "скари", които за всеки един от тях са били различни от тези на другите, за да не могат да се разчитат лесно написаните неща. Щом има "скара" надписана на името на Ради Иванов, дадена му от Левски, това трябва да е станало най-рано в края на август, защото в последния протокол на русенския ЧРК е записано:

"27 август 1872 г.

По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша.

Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз.

80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време.

За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни."

80-ти е Ради Иванов, тоест най-рано след 27-ми август Ради е заминал като учител в Плевен, А Обретенов твърди, че Левски му е дал на него, на Обретенов, такава "скара" в края на юни, когато са се видели за последно в Гюргево, даже си я пазел в архива.

За да съживи втория канал през Плевен, според мен, Левски е имал съмнения в първия през Русе, но Обретенов нищо не споменава за куриерска функция на Ради Иванов, според мен, просто защото не е знаел и не му е било казано от Левски и Големия...

За Ради Иванов в Плевен има свидетелства на съвременници, които потвърждават това, че докато е бил учител там е изпълнявал и куриерски функции на ВРО.

Интересното в случая с Ради е, че неговата оставка съвпада с назначаването на останалите членове на комитета от Ведър по различни длъжности по железницата, като с диригентска пръчка те се разпиляват по едно и също време, в Русе остава само Обретенов, затова следващи протоколи няма, нямало е с кой Обретенов да свиква събрания.

Но единствен Ради си е подал оставка...

За Иларион Драгостинов и неговото определяне като делегат на конгреса Обретенов лъже, че Драгостинов бил приет още на 18 януари в комитета, но това не е така, дори по протоколите на самия Обретенов, за пръв път името на Иларион се появява на 4-ти май, когато вече Иларион е бил в Букурещ и е гласувал:

4-ти май 1872 г.
По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител.

Този протокол е толкова мъгляво написан, но от него, лично за мен, става много ясно, че Иларион Драгостинов е бил "спуснат" като делегат, а Обретенов е гласувал за себе си като се е самоназначил за делегат въпреки отишлия там вече като такъв Драгостинов. Драгостинов е бил изпратен "по изискване на нуждата", каквото и да означава това, но не по избор на обретеновата дружинка.

54-ти е Обретенов, 45 1/2 е Драгостинов, те още си пишат по метода на ТБЦК, въпреки че се водят на хартия ВРО, навика е силно нещо.

Което пък означава, че когато Обретенов се е появил на 8-ми май в Букурещ, в протокола е стояло само името на Иларион като делегат на ЧРК Русе, а Обретенов допълнително си е добавил подписа там, защото протокола е направен и завършен на 5-ти май, Обретенов буквално се е дописал в него.

Драгостинов, и от книгата която постнахте, е бил протеже на Драган Цанков, основателя на читалище "Зора" и униат по време на църковните борби.

За момент си мислех, че някой от тях може да е станал издайник, преди или заедно с Обретенов. Но при Ради Иванов нищо не се пропуква, а и той повече не пресича пътя си с този на Обретенов, поне не преди Освобождението, няма данни да му е докладвал за едно или друго както правел Кънчев, затова останало в тайна пренасянето на двете писма за бунт на Каравелов. Явно не се е чувствал задължен да докладва и на Ведър, може би в онзи момент е подал оставка и от ложата. Това е трябвало да направи Ангел Кънчев за да оцелее. Да направи изборът на Ради Иванов, а той е бил ВРО и да си държи на този избор. Ради си е направил изводите от съдбата на Пенев, Костаки, Кънчев и когато решил/приел да тръгне за Плевен, се отделил официално от бандата и от комитета й. Не можеш да си слуга на много господари, чиито заповеди се оказват разнопосочни. Замислих се дали за скарата от Левски е казал на Обретенов, до каква степен е пазил тайна, щом Никола не се е сетил, че писма минават през Плевен и Ради, иначе щеше да предприеме някакви действия относно двете писма на Каравелов.

Кърджилов също отива учител и не пише, поне не са останали документи, за да уведомява Обретенов за всичко. Онова предишно послушание го няма.

Относно това, че само Иванов си подава оставката, вероятно не са знаели, че на другия ден Ведър ще ги разпредели по железницата. С тях е разпределен и Драгостинов т.е. и той е бил под крилото на Ведър.

Обретенов останал сам, но по този начин и него не можел никой да го следи какво прави, с кого се среща, на кого какво донася... В следващите му действия никой от предишната му шайка не бил посветен. Аз обаче се питам, не са ли се досещали, че са освобождени от затвора не поради липса на доказателства, а поради съгласие за сътрудничество с полицията? Затворени са били за жестоко убийство, не може да не им е минавало през ума, че поне един от тях е станал доносник...

Редактирано Петък в 04:39 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Замислих се дали за скарата от Левски е казал на Обретенов, до каква степен е пазил тайна, щом Никола не се е сетил, че писма минават през Плевен и Ради, иначе щеше да предприеме някакви действия относно двете писма на Каравелов.

Според мен не му е казал, така е бил задължен и според Наредата, Левски е кореспондирал индивидуално с всеки от куриерите и председателите, той е знаел всички, но те не са познавали другите - системата със "скарите" също е била така направена, има един ключ в Левски и един у председателя или куриера, този ключ-"скара" е само между двамата, с друг председател или куриер ключът е друг и отново едната му част е у Левски, а другата в съответния кореспондент; при провал на такава двустранна връзка, останалата част от мрежата остава невредима.

В шифъра на ТБЦК ключът е бил универсален за всички кореспонденти, системата там е била отделните букви да се заместват с цифри, но при еднократно разчитане на един текст, вече се е компрометирал целия шифър. Затова са започнали да използват и допълнително симпатично мастило, за да крият шифрования текст под друг безобиден, но и това е било слаба защита в случай, че се установи как се активира такъв вид мастило.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Кърджилов също отива учител и не пише, поне не са останали документи, за да уведомява Обретенов за всичко. Онова предишно послушание го няма.

Тома Кърджиев е бил също професионален словослагател като Пенев и вероятно той е препоръчал Пенев на Обретенов, а Обретенов е препоръчал Пенев на Каравелов. При убийството на Пенев, Обретенов е накарал Кърджиев и Икономов да извършат деянието, а той е бил нещо като свидетел, поне така пише той. Един вид Кърджиев е изкупил грешката си за препоръката... като в мафията. После Обретенов лъже Големия, че Ради Иванов е "приключил живота на шпионина" и може това да е била препоръката му за втори куриер пред началника на тайната полиция на Левски, решително "наше" момче.

Кърджиев, според тази статия, вероятно е снабдил Кънчев с портативна печатница, всъщност набор от откраднати оловни шрифтове, с която после Левски си е печатил фалшиви тескерета и заплашителни писма:

https://utroruse.com/article/739938/

И тук пак го има елемента на рушвета към шефа, както с револвера за Големия от Обретенов - направи "подарък" на боса, за да го предразположиш, знаели са играта момчетата от читалището.

В статията още веднъж се потвърждава факта, че преди да отиде в Ловеч, Кънчев е събрал цялата читалищна банда и им е разказал всичко за "мисията" си в Ловеч.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Затворени са били за жестоко убийство, не може да не им е минавало през ума, че поне един от тях е станал доносник...

Абсолютно съм съгласен, казусът е същият, като с убийството на слугата от Левски в Ловеч, даже още по-жесток, убийството на Пенев е било предумишлено и садистично, докато това на слугата е било при самозащита. Убийците по османския закон са щели да бъдат качени на въжето много по-бързо от Левски, невидима ръка ги е спасила...

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Според мен не му е казал, така е бил задължен и според Наредата, Левски е кореспондирал индивидуално с всеки от куриерите и председателите, той е знаел всички, но те не са познавали другите - системата със "скарите" също е била така направена, има един ключ в Левски и един у председателя или куриера, този ключ-"скара" е само между двамата, с друг председател или куриер ключът е друг и отново едната му част е у Левски, а другата в съответния кореспондент; при провал на такава двустранна връзка, останалата част от мрежата остава невредима.

В шифъра на ТБЦК ключът е бил универсален за всички кореспонденти, системата там е била отделните букви да се заместват с цифри, но при еднократно разчитане на един текст, вече се е компрометирал целия шифър. Затова са започнали да използват и допълнително симпатично мастило, за да крият шифрования текст под друг безобиден, но и това е било слаба защита в случай, че се установи как се активира такъв вид мастило.

Тома Кърджиев е бил също професионален словослагател като Пенев и вероятно той е препоръчал Пенев на Обретенов, а Обретенов е препоръчал Пенев на Каравелов. При убийството на Пенев, Обретенов е накарал Кърджиев и Икономов да извършат деянието, а той е бил нещо като свидетел, поне така пише той. Един вид Кърджиев е изкупил грешката си за препоръката... като в мафията. После Обретенов лъже Големия, че Ради Иванов е "приключил живота на шпионина" и може това да е била препоръката му за втори куриер пред началника на тайната полиция на Левски, решително "наше" момче.

Кърджиев, според тази статия, вероятно е снабдил Кънчев с портативна печатница, всъщност набор от откраднати оловни шрифтове, с която после Левски си е печатил фалшиви тескерета и заплашителни писма:

https://utroruse.com/article/739938/

И тук пак го има елемента на рушвета към шефа, както с револвера за Големия от Обретенов - направи "подарък" на боса, за да го предразположиш, знаели са играта момчетата от читалището.

В статията още веднъж се потвърждава факта, че преди да отиде в Ловеч, Кънчев е събрал цялата читалищна банда и им е разказал всичко за "мисията" си в Ловеч.

Абсолютно съм съгласен, казусът е същият, като с убийството на слугата от Левски в Ловеч, даже още по-жесток, убийството на Пенев е било предумишлено и садистично, докато това на слугата е било при самозащита. Убийците по османския закон са щели да бъдат качени на въжето много по-бързо от Левски, невидима ръка ги е спасила...

Това е интересно и важно, дали в полицията са натиснали всеки от бандата да сътрудничи или е било достатъчно един, главатарят да се пречупи, за да ги освободят. Но и в двата варианта е абсурд да не са си давали сметка, че не само са спасени от бесилото, но и пуснати на свобода без да излежават с години... Вероятно са повярвали, че ложата ги е спасила, освободила и т.н., но все пак никак пък подозрения във всеки един от другарите си да не са имали?

Относно събранието, трябвало е от ложата да пратят някого, за да следи какво се случва и да съобщи, да имат информация, затова Иларион им се е видял подходящ. Но Драгостинов не е бил арестуван и не би донесъл на турската полиция. Затова Обретенов на всяка цена се е опитвал да влезе на събранието, заради обвързването с полицията. Иначе и нямало защо да се домогва, Иларион е щял да му докладва всичко като решения... Но Обретенов е искал да следи Левски.
"После Обретенов лъже Големия, че Ради Иванов е "приключил живота на шпионина" и може това да е била препоръката му за втори куриер пред началника на тайната полиция на Левски, решително "наше" момче." - може и така да е било, Кърджиев да е нанесъл първия удар, но другите да са участвали също, вероятно всеки от тях се е чувствал задължен да нанесе удар.
Съгласно статията по-горе, Кънчев крайна нужда го пратила в Белград, но пък не бързал да се прибере, два месеца останал и очевидно някой го хранил и му осигурил подслон. Хем нямал пари, хем му дали две жълтици, хем пък и два месеца си го отглеждали... После, въпреки нуждата, намира за пътни да отиде при Данаил Попов, като капак през Букурещ и Гюргево минал. Ам и децата не са такива наивници да се вържат на такива приказки, надали и Обретенов се е вързал, бил е изключително хитър, прозрял е нещо и е разпитвал, разпитвал Кънчев, все в читалището седели. След смъртта му пък влезнал в обувките му, зор да се добере до Левски...

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Това е интересно и важно, дали в полицията са натиснали всеки от бандата да сътрудничи или е било достатъчно един, главатарят да се пречупи, за да ги освободят. Но и в двата варианта е абсурд да не са си давали сметка, че не само са спасени от бесилото, но и пуснати на свобода без да излежават с години... Вероятно са повярвали, че ложата ги е спасила, освободила и т.н., но все пак никак пък подозрения във всеки един от другарите си да не са имали?

Според мен им е бил достатъчен само главатарят, една тайна поверена на повече от един вече не е тайна. Главатарят им е осигурявал всичко необходимо като информация, но оставането му в Русе по време на събранието в Букурещ е щяло да го направи безполезен като информатор. Затова Обретенов е направил тези граничещи с авантюра ходове да ходи до Търново да иска да го изпратят като втори делегат и въпреки отказа оттам да отиде на своя глава.

 

Преди 7 часа, Borova gora said:

Относно събранието, трябвало е от ложата да пратят някого, за да следи какво се случва и да съобщи, да имат информация, затова Иларион им се е видял подходящ. Но Драгостинов не е бил арестуван и не би донесъл на турската полиция. Затова Обретенов на всяка цена се е опитвал да влезе на събранието, заради обвързването с полицията. Иначе и нямало защо да се домогва, Иларион е щял да му докладва всичко като решения... Но Обретенов е искал да следи Левски.

Определянето, налагането, на Иларион като делегат е много интересен въпрос. По това време Георги Живков вече не е бил в Русе, напуснал след клеветите по негов адрес от Обретенов във в.Свобода, а вероятно и съответните клевети пред полицията, че е кореспондент на същия забранен вестник /френският консул му казал да бяга във Влашко, за да не го арестуват властите/. Но комитетът си е функционирал, според мен, и най-вероятно ролята на Живков е изпълнявал брат му, Никола Живков, откъдето получава пропуск за корабчето Ангел.

Изобщо игнорирането на комитетите на ТБЦК от българската историография, според мен, е груба грешка от самоцензура. Като се замислим, какви са били комитетите в Плоещ, в Турну Мъгуреле или в Гюргево - те са си пар екселанс старите комитети на ТБЦК, макар и в ново облекло на БРЦК, те не са комитети на ВРО, създадени от Левски. Такъв е бил и този в Русе, създаден още през 1866 и активиран отново през 1868 и 1869-та от Георги Живков. Четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата са пращани от ТБЦК, но нали не беше идеологически политкоректно да се изтъква това, което си върви по инерция и досега, щото "кат Русия няма друга на света"...

Та в комитета на ТБЦК са членували личности като Никола и Георги Живкови, Петър Арнаудов /бащата на академика, придружавал случайно, ама съвсем случайно, Кънчев при влизането му в Русе, дори набедения за предател Чорапчиев, Стоил Попов, с който Големия е имал скандал, заради отказа му да сътрудничи на ВРО/ и т.н. Драган Цанков, който в тези години е бил дясна ръка на Мидхат също е бил в заверата и е поддържал контакти със същите хора, а повечето от тях са били масони, както и онези в Плоещ и Букурещ. Читалище Зора е прикрита форма на масонска организация от типа на карбонарската, нали Мацини точно това е съветвал Райчо и Теофан през 1869, да отварят читалища, в които се пропагандират идеи за въстание. Генезисът на ТБЦК е масонски, той възниква като "свещен съюз" на румънски и български масони. Самият Левски тръгва на първата си обиколка от читалище "Братска любов" в Букурещ /създадено като прикритие на ТБЦК/, снабден с пари от Димитър Ценович, в ролята му на мисионер на ТБЦК.

Обретенов се появява през 1871 юни като амбициозно парвеню, отцепило се от вече съществуващия комитет на ТБЦК и, като всяко амбициозно парвеню, е бил готов на всичко, за да върви нагоре. Писмото на Големия му е било като спусната стълба към върха на революционната организация ВРО и БРЦК.

Отиването му в Букурещ има един много голям успех лично за него и за изпратилите го там - той се е добрал до шифъра на Левски, вече е можел да чете тайните неща в писмата на ВРО, дотогава почти година е бил на сухо, само техническо лице, през което е преминавала пощата. Цената му се е вдигнала рязко от този факт, променила е статута му. Не случайно в следващите въстания в един момент Русе е бил определен като централен комитет за Българско.

"Съгласно статията по-горе, Кънчев крайна нужда го пратила в Белград, но пък не бързал да се прибере, два месеца останал и очевидно някой го хранил и му осигурил подслон. Хем нямал пари, хем му дали две жълтици, хем пък и два месеца си го отглеждали... После, въпреки нуждата, намира за пътни да отиде при Данаил Попов, като капак през Букурещ и Гюргево минал. Ам и децата не са такива наивници да се вържат на такива приказки, надали и Обретенов се е вързал, бил е изключително хитър, прозрял е нещо и е разпитвал, разпитвал Кънчев, все в читалището седели. След смъртта му пък влезнал в обувките му, зор да се добере до Левски..."

Авторката, тя е патриот на Русе, е пропуснала един най-важен факт от престоя на Кънчев в Белград - съавторството за проекто-устава с Каравелов, това е била същността на "мисията" му.

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Според мен им е бил достатъчен само главатарят, една тайна поверена на повече от един вече не е тайна. Главатарят им е осигурявал всичко необходимо като информация, но оставането му в Русе по време на събранието в Букурещ е щяло да го направи безполезен като информатор. Затова Обретенов е направил тези граничещи с авантюра ходове да ходи до Търново да иска да го изпратят като втори делегат и въпреки отказа оттам да отиде на своя глава.

 

Определянето, налагането, на Иларион като делегат е много интересен въпрос. По това време Георги Живков вече не е бил в Русе, напуснал след клеветите по негов адрес от Обретенов във в.Свобода, а вероятно и съответните клевети пред полицията, че е кореспондент на същия забранен вестник /френският консул му казал да бяга във Влашко, за да не го арестуват властите/. Но комитетът си е функционирал, според мен, и най-вероятно ролята на Живков е изпълнявал брат му, Никола Живков, откъдето получава пропуск за корабчето Ангел.

Изобщо игнорирането на комитетите на ТБЦК от българската историография, според мен, е груба грешка от самоцензура. Като се замислим, какви са били комитетите в Плоещ, в Турну Мъгуреле или в Гюргево - те са си пар екселанс старите комитети на ТБЦК, макар и в ново облекло на БРЦК, те не са комитети на ВРО, създадени от Левски. Такъв е бил и този в Русе, създаден още през 1866 и активиран отново през 1868 и 1869-та от Георги Живков. Четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата са пращани от ТБЦК, но нали не беше идеологически политкоректно да се изтъква това, което си върви по инерция и досега, щото "кат Русия няма друга на света"...

Та в комитета на ТБЦК са членували личности като Никола и Георги Живкови, Петър Арнаудов /бащата на академика, придружавал случайно, ама съвсем случайно, Кънчев при влизането му в Русе, дори набедения за предател Чорапчиев, Стоил Попов, с който Големия е имал скандал, заради отказа му да сътрудничи на ВРО/ и т.н. Драган Цанков, който в тези години е бил дясна ръка на Мидхат също е бил в заверата и е поддържал контакти със същите хора, а повечето от тях са били масони, както и онези в Плоещ и Букурещ. Читалище Зора е прикрита форма на масонска организация от типа на карбонарската, нали Мацини точно това е съветвал Райчо и Теофан през 1869, да отварят читалища, в които се пропагандират идеи за въстание. Генезисът на ТБЦК е масонски, той възниква като "свещен съюз" на румънски и български масони. Самият Левски тръгва на първата си обиколка от читалище "Братска любов" в Букурещ /създадено като прикритие на ТБЦК/, снабден с пари от Димитър Ценович, в ролята му на мисионер на ТБЦК.

Обретенов се появява през 1871 юни като амбициозно парвеню, отцепило се от вече съществуващия комитет на ТБЦК и, като всяко амбициозно парвеню, е бил готов на всичко, за да върви нагоре. Писмото на Големия му е било като спусната стълба към върха на революционната организация ВРО и БРЦК.

Отиването му в Букурещ има един много голям успех лично за него и за изпратилите го там - той се е добрал до шифъра на Левски, вече е можел да чете тайните неща в писмата на ВРО, дотогава почти година е бил на сухо, само техническо лице, през което е преминавала пощата. Цената му се е вдигнала рязко от този факт, променила е статута му. Не случайно в следващите въстания в един момент Русе е бил определен като централен комитет за Българско.

"Съгласно статията по-горе, Кънчев крайна нужда го пратила в Белград, но пък не бързал да се прибере, два месеца останал и очевидно някой го хранил и му осигурил подслон. Хем нямал пари, хем му дали две жълтици, хем пък и два месеца си го отглеждали... После, въпреки нуждата, намира за пътни да отиде при Данаил Попов, като капак през Букурещ и Гюргево минал. Ам и децата не са такива наивници да се вържат на такива приказки, надали и Обретенов се е вързал, бил е изключително хитър, прозрял е нещо и е разпитвал, разпитвал Кънчев, все в читалището седели. След смъртта му пък влезнал в обувките му, зор да се добере до Левски..."

Авторката, тя е патриот на Русе, е пропуснала един най-важен факт от престоя на Кънчев в Белград - съавторството за проекто-устава с Каравелов, това е била същността на "мисията" му.

Започвам да предполагам защо Спомените на Обретенов са тежко редактирани. Редакторът му, академикът е знаел от баща си някои истории. Историята се пише от победителите и те я преставят както на тях им е било удобно. Отделно самият автор не е бил искрен и не е разказвал подробности за всичко. Но все пак събирайки всички факти от изворите накуп и анализирайки ги, следва да кажем, че е имало доста светлосенки в смъртта на Пенев, Кънчев... На кого доколко и как са служили... Трудно е да хвърлиш светлина, все пак знаем, били са млади и се уплашват истински в какво са били забъркани към края си. Дотогава наивно са вярвали, че просто помжат за освобождаването на българско. 

Относно убийството на Пенев и бъркотията с имената, които посочва като конкретен убиец, пак ще повторя, според мен всички са нанасяли удари, държали са на това всеки един да участва, не е сигурно кой е нанесъл фаталния, на практика може и самият Обретенов да е бил. Плюс, че Пенев е бил измъчван, съзнателно са рязали части от тялото му, вързали са го с колан, трябвало е да издаде повече от това, което издал на приятеля-посредник. В това са участвали всички, не е било просто на улицата един удар в сърцето, някъде са го скрили, мъчили и после хвърлили трупа навън.

Показателно е, че в следващите години бандата на Обретенов тотално се дистанцирала от него, въпреки всичко, което ги свързвало. Всеки поел по свой път и никак не искали да се сближават отново с бившия си шеф. Това ми говори много, нещо в него не им е харесвало, досещали са се, подозирали са нещо. Обретенов е без тяхната подкрепа в Гюргевския комитет. Те твърдо остават настрана. Питам се при всички връзки, създадени от деца, от ТБЦК, от ложата, от ВРО между тях, защо толкова решително се откъсват. Дали пък не са помолили Ведър да им помогне да напуснат Русе? Да избере тях в железницата, не други? И веднага след топурдията в Ловеч той го прави в края на август. Само Обретенов, който имал вземане-даване с полицията останал в Русе. 

И да, никой не ни е оставил списък с комитетите на ТБЦК, дори е Касабов. За съжаление...

Редактирано Събота в 08:00 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

И да, никой не ни е оставил списък с комитетите на ТБЦК, дори е Касабов. За съжаление...

Нямам я книгата на Касабов пред мен, но намерих цитиране на нея в статия на И.Илиев, където Касабов посочва конкретно с имената им членовете на ТБЦК в Търново:

«Поверително Писмо

Централний Тайн Българский Комитет, след съобщението което прие от лицата № 1160, 3830, и 1712 които предварително, като частни лица, имали разговор със лицата № 151 420 и 5180, съгласно със съдържанието на 3–й 6–й 7–й член от основното си законоположение, определява гореречените три лица и лицата № 11 173 и 3120 за Комисия, която да ся яви от страната на Комитета на помянатите две лица, да влези в сношение с тях, както и да ги призове и приеми в състава на Комитета, според озаконената форма, като Негови действителни членове и членове кореспонденти»(12).

Не ни се отдаде да установим по почерка автора на писмото. То носи печат с надпис: «Таин Централен Български Комитет», а по средата има изобразен лъв с корона.

«Поверителното писмо» е публикувано в спомените и на П. Кисимов(13) и на Ив. Касабов(14), като и двамата го коментират.

Пръв публикува и коментира «писмото» П. Кисимов: «И това писмо не носи никаква дата. Дали Комитета не е правил от предосторожност това опущение, остава да се предполага. Времето на деятелността му е в год. 1866–67, следователно, датата на горното писмо може да се положи в това временно разстояние. В книжата на покойния Ив. Грудов като не се намери никакъв ключ на шифъра, не може сега да се знаят имената на поменуваните в него лица, и тая непълнота мъчно може да се изправи. През пролетта на 1867 дохождаха в Букурещ нарочно да търсят Тайния бълг. комитет и да му дадат помощите си от Одеса известните бълг. патриоти, Рашеев и Тошков, както мнозина и от България. Сега мъчно може да се установи, кои са означените горе лица дошли в Букурещ, за да влязат в сношение с Комитета»(15). От цитирания текст е видно, че П. Кисимов се колебае както за датировката на писмото, така и за неговата дешифровка. Една от възможностите, които предлага е, че то е написано в началото на април 1867 г., когато Н. Тошков и В. Рашеев са в Букурещ и влизат във връзка с ТЦБК.

Ив. Касабов е доста по-категоричен при коментара на писмото. Според неговия спомен той собственоръчно написал и предал писмото на Кънчо Кесарев, след като последният бил приет в редовете на Комитета, а цифрите отговарят на следните лица: 1160 е Стефан Карагьозов, 3830 е хаджи Досю, 1712 е хаджи Славчо, 151 420 е Георги Момчов, 5180 е Георги Живков, 11 173 е Атанас Андреев и 3120 е К. Кесарев. Ако приемем твърдението на Ив. Касабов за вярно, то описаните в писмото събития изглеждат по следния начин: Ст. Карагьозов, хаджи Досю и хаджи Славчо имат предварителен разговор с Георги Момчов и Георги Живков за привличане в редиците на ТЦБК. Те съобщават за тези разговори на Централния комитет, който ги упълномощава заедно с Ат. Андреев и К. Кесарев да съставят комисия, която да приеме «според узаконената форма» Г. Живков и Г. Момчов. По този начин комитетът в Търново щял да се увеличи до седем члена, т. е. необходимата бройка за «саставяние на Тайний съзаклят. центр. комитет в Търново». Именно за съставянето на този комитет, Ив. Касабов дава «Поверителното писмо» на Г. Момчев(16)."

https://www.electronic-library.org/articles/Article_0160.html

Илиев по-натам в статията си оспорва достоверността на написаното от Касабов в частта, че новите членове за попълване бройката до 7 в търновския комитет на ТБЦК са били Г.Живков и Г.Момчев, но не оспорва, че Стефан Карагьозов е бил вече член на комитета на ТБЦК.

Това за мен е голяма изненада - действието се развива в началото на 1867 и същият Ст.Карагьозов, с чието име ще се подписва Големия 5 години по-късно е от първите членове на ТБЦК. Което на практика означава, че Големия надписвайки писмата си до Обретенов с името на Карагьозов като свой псевдоним директно е насочил османската полиция да го разследва като член на ТБЦК. Левски минавайки през Търново и имайки контакти със Стефан Карагьозов, не може да не е знаел, че това лице е от учредителите на ТБЦК в Търново, защото Левски в първите си две обиколки носи прокламации на същия ТБЦК в Букурещ, т.е. двамата са принадлежали към една и съща организация. 

Дали Големия е бил подведен от Обретенов да сложи това име като свой псевдоним, можем да гадаем, но факт е, че в кореспонденцията между тях двамата след събранието в Букурещ, Големия започва да се подписва със "Стефан Карагьозов", а Обретенов с "Петраки Златев", те така са надписвали и отвън пликовете на писмата...

[Borova gora]

Преди 19 часа, Б. Киров said:

Нямам я книгата на Касабов пред мен, но намерих цитиране на нея в статия на И.Илиев, където Касабов посочва конкретно с имената им членовете на ТБЦК в Търново:

«Поверително Писмо

Централний Тайн Българский Комитет, след съобщението което прие от лицата № 1160, 3830, и 1712 които предварително, като частни лица, имали разговор със лицата № 151 420 и 5180, съгласно със съдържанието на 3–й 6–й 7–й член от основното си законоположение, определява гореречените три лица и лицата № 11 173 и 3120 за Комисия, която да ся яви от страната на Комитета на помянатите две лица, да влези в сношение с тях, както и да ги призове и приеми в състава на Комитета, според озаконената форма, като Негови действителни членове и членове кореспонденти»(12).

Не ни се отдаде да установим по почерка автора на писмото. То носи печат с надпис: «Таин Централен Български Комитет», а по средата има изобразен лъв с корона.

«Поверителното писмо» е публикувано в спомените и на П. Кисимов(13) и на Ив. Касабов(14), като и двамата го коментират.

Пръв публикува и коментира «писмото» П. Кисимов: «И това писмо не носи никаква дата. Дали Комитета не е правил от предосторожност това опущение, остава да се предполага. Времето на деятелността му е в год. 1866–67, следователно, датата на горното писмо може да се положи в това временно разстояние. В книжата на покойния Ив. Грудов като не се намери никакъв ключ на шифъра, не може сега да се знаят имената на поменуваните в него лица, и тая непълнота мъчно може да се изправи. През пролетта на 1867 дохождаха в Букурещ нарочно да търсят Тайния бълг. комитет и да му дадат помощите си от Одеса известните бълг. патриоти, Рашеев и Тошков, както мнозина и от България. Сега мъчно може да се установи, кои са означените горе лица дошли в Букурещ, за да влязат в сношение с Комитета»(15). От цитирания текст е видно, че П. Кисимов се колебае както за датировката на писмото, така и за неговата дешифровка. Една от възможностите, които предлага е, че то е написано в началото на април 1867 г., когато Н. Тошков и В. Рашеев са в Букурещ и влизат във връзка с ТЦБК.

Ив. Касабов е доста по-категоричен при коментара на писмото. Според неговия спомен той собственоръчно написал и предал писмото на Кънчо Кесарев, след като последният бил приет в редовете на Комитета, а цифрите отговарят на следните лица: 1160 е Стефан Карагьозов, 3830 е хаджи Досю, 1712 е хаджи Славчо, 151 420 е Георги Момчов, 5180 е Георги Живков, 11 173 е Атанас Андреев и 3120 е К. Кесарев. Ако приемем твърдението на Ив. Касабов за вярно, то описаните в писмото събития изглеждат по следния начин: Ст. Карагьозов, хаджи Досю и хаджи Славчо имат предварителен разговор с Георги Момчов и Георги Живков за привличане в редиците на ТЦБК. Те съобщават за тези разговори на Централния комитет, който ги упълномощава заедно с Ат. Андреев и К. Кесарев да съставят комисия, която да приеме «според узаконената форма» Г. Живков и Г. Момчов. По този начин комитетът в Търново щял да се увеличи до седем члена, т. е. необходимата бройка за «саставяние на Тайний съзаклят. центр. комитет в Търново». Именно за съставянето на този комитет, Ив. Касабов дава «Поверителното писмо» на Г. Момчев(16)."

https://www.electronic-library.org/articles/Article_0160.html

Илиев по-натам в статията си оспорва достоверността на написаното от Касабов в частта, че новите членове за попълване бройката до 7 в търновския комитет на ТБЦК са били Г.Живков и Г.Момчев, но не оспорва, че Стефан Карагьозов е бил вече член на комитета на ТБЦК.

Това за мен е голяма изненада - действието се развива в началото на 1867 и същият Ст.Карагьозов, с чието име ще се подписва Големия 5 години по-късно е от първите членове на ТБЦК. Което на практика означава, че Големия надписвайки писмата си до Обретенов с името на Карагьозов като свой псевдоним директно е насочил османската полиция да го разследва като член на ТБЦК. Левски минавайки през Търново и имайки контакти със Стефан Карагьозов, не може да не е знаел, че това лице е от учредителите на ТБЦК в Търново, защото Левски в първите си две обиколки носи прокламации на същия ТБЦК в Букурещ, т.е. двамата са принадлежали към една и съща организация. 

Дали Големия е бил подведен от Обретенов да сложи това име като свой псевдоним, можем да гадаем, но факт е, че в кореспонденцията между тях двамата след събранието в Букурещ, Големия започва да се подписва със "Стефан Карагьозов", а Обретенов с "Петраки Златев", те така са надписвали и отвън пликовете на писмата...

"Кои познаваш в Търново?
Както обясних и преди, първият път в Търново, поради това, че не познавах никого, предадох писмото чрез уговорените знаци. От Букурещ ми бяха поръчали да предложа на Стефан Карагьозов, търновски първенец, като влиятелен [човек], да влезе в комитета. После намерих слугата му [и му казах]: „Идвам от Букурещкия комитет, искам да се срещна с него [Карагьозов], ако приеме, съобщи ми!.“ Съобщи ми се по тоя слуга, че той приема срещата. Понеже научих, че тъкмо тоя човек е близък на властта, и страхувайки се да не ме издаде, не исках да го видя повече.
Кой ти каза, че Карагьозов е такъв човек?
Казаха ми от Букурещ, че тоя човек е човек на властта. „Бъди много предпазлив, виж, помисли, ако го намериш за подходящ, работи [с него]!“ Ето защо не се осмелих, и оттогава до залавянето ми аз не го видях." - Това е от разпитите на Апостола. Някъде съм чела, но сега не се сещам къде, че той е искал пари от него и не съвсем доброволно са получени, нищо, че Левски се представил за човек на Букурещ, а Карагьозов бил изключително богат и можел да отдели няколко лири без проблем. Не е минала добре срещата между тях, но така или иначе, познавали се лично. В информацията пред Извънредната комисия обаче, Апостола казва нещо важно, от Букурещ го пратили при Карагьозов т.е. Карагьозов наистина трябва да е бил член на ТБЦК, поне за известно време. Специалното е, че точно него Левски е искал да го покани за член и на своя комитет...

Възможно е след недобрата среща с Левски, Големия да е започнал да използва името му като отмъщение.

Възможно е и Обретенов като член на ТБЦК да е знаел Карагьозов. За съжаление ние не знаем достатъчно за него, нито с какво е предизвикал толкова внимание към себе си. Но Левски споменава малко имена пред Комисията, основно на тези, които смята за предатели. Тази информация, че от Букурещ го пращат при него е многозначителна. Защо го е разказал точно за него, за връзката му с Букурещ, а хиляди други не издал? Какво ли се е случило в конака в Търново при разпознаването му...

Редактирано Неделя в 10:39 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Възможно е след недобрата среща с Левски, Големия да е започнал да използва името му като отмъщение.

Не мисля, че Левски му е казал да използва това име, както споменах, Левски е минавал през Търново и преди да основе комитета в Ловеч, а там член на комитета на ТБЦК е бил Стефан Карагьозов. Левски идва за първата си обиколка като пълномощник на Българско общество с техни прокламации, Българско общество са наследник на ТБЦК, самият Касабов определя Левски като най-способния им агент. Да накара Големия да използва името на един от членовете на ТБЦК в Търново е равносилно да му каже да разплете цялата им мрежа, между които е имало приятели и съмишленици и на Левски - Никола и Георги Живкови в Русе, например. Когато е минавал през Русе през 1869-та, Левски иска гаранция от Никола Живков там за тескере, Никола Живков издава пропуск на Ангел за корабчето минаващо Дунава за Гюргево.

Акцията с оплюването на Георги Живков във вестник Свобода и натопяването му пред полицията като дописник на Свобода също не е изолирана, имало е целенасочено отстрелване на членове на ТБЦК, в писмото на Големия има намек за това, той пише на Обретенов, че по преди го мислел за принадлежащ към "старите", но Велко Абаджиев /член на ТБЦК/ му го препоръчал като "млад".

Големия се е карал и със Стоил Попов:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Стоил_Попов_(революционер)

много близък приятел на Левски и също един от членовете на ТБЦК в Русе.

В едно от писмата си Левски се сърди на Каравелов, че дели хората на "стари" и "млади" и препоръчва да му предадат да не прави това повече.

Явно препоръката му, както тези да не го вика чрез вестника си, не са били чути от Каравелов и е имало своеобразен отстрел на старите дейци на ТБЦК и подмяната им с млади кариеристи от типа на Обретенов и Олимпи Панов, лично предани на "вожда" в Букурещ.

Нещо друго изключително интересно за Ангел Кънчев:

Това е от статията за Русенския ЧРК в Известия на Русенския музей от 1966, линк към която постнах по-горе, а това:

„Бyкуpeщ, 17 мapтa 1872. Уловeният млад самоубиец бълrарин се именува Ангел Генчев, на 25-годишна възраст, който се е възпитавал във Bиена и имал най-добро обхождение и вънкашна привлекателност. Две години след завръщанието си от Виена, той отишел в Русия, дето стоял няколко месеца и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол. Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишшъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам. На Русчушката скеля полицаите му поискали пашапорта. Младият се престорил,че го изважда из джоба си и отпосле рекъл,че го забравил в писалището на пашапортите. Тогаз чиновникът Али eфeнди заповядал, щото младия да се придружи до писалището от един джандармин. По пътя младият извадил един револвер, с когото потеглил върху заптието, но оръжието като не могло да хване, той се отчаял и като го отправил в устата си, гръмнал и разбил лоба си. Тялото му се пренеса на часа в правителственото седалище, гдето като станаха потребните издирвания, намериха се отгоре му обвинителните съгласителни документи, за които ви явих в последнето си писмо и които носели подписите на първенците българи. Главният управител Ахмед Расим паша показа голяма деятелност в тоя случай и от това дойде почти в спор с един консул, с когото сношенията му и до сега са студени. (Колкото и да не знаем дали това приключение е подействувало на някого от консулите или не, но не се е случвало таквоз нещо, което да произведе спор и студенина. Редакцията). Говори се, че след тия случки в Русчук, Високата порта нaпpавила чрез телеграфа някакви питания към румънското правителство, относително до последните български движения и му привличало вниманието, за да не допусне да се повторят пак в Румъния случките на 1867. Най-любопитно е това,че мeстният пeчат нито дума не е споменал за тия случки. Вий наистина знаете, че Българският централен комитет е тука и че от него се управляват политическите и черковни, називаеми работи. Началникът на Българското народно дружество беше умрелият миналата седмица Христо Георгиу, който в последните времена си промени името на Георгиев. Този человек беше преданият орган на Ceвeр. Нему се даваха чрез тукашния консул тамкашните наставления и до него се изпращаха парите от Русия. В последните вpемена даже той беше приел от станцията на железния път, четири сандъка злато, на което стойността беше 50 000 наполеона, изпратени от Одеса за бъдещите нужди на България. Покойният беше най-големият мушиерин в Румъния, а всичките здания, които той държеше с наем бяха крайдунавски, за да послужат като точка за излизание, както стана през 1867. A близо до реката беше купил разни гори за същата цел. Той беше поверил надзирателството на сичките тези здания и гори на един предан нему българин. Покойният Георгиев беше неучен, без възпитание, познаваше малко елински и беше непримирим враг на елинизма. След смъртта си той не остави никаква симпатия нито към самите българи, по причина на неговия деспотичен и насилствен хаpaктep и по лошото си обхождение със своите еднородци. Един ден като се попитал от едного от местните първенци за неотклонимото му обхождение към някои от еднородните си търговци, отговорил следующето ,,Тъй трябва человек да употреблява българите. Българин съм и не ме е срам да го кажа. Ний сме дебели человеци.“ Покойният се ласкаеше с надеждата, че ще стане княз на България, според високото обещание, което имаше, но за зла чест, щом се извести за случката в Русчук и като познаваше, че от намерените документи ще се открият плановете му от страна на императорското правителство, до толкова се смути, щото се удари в часа от един гръмоносен удар от дамла и издъхна. Аз ви писах, че тукашният руски консул, като се извести за смъртта му, дойде сам с писаря си и запечата писалището му, но на третия ден, когато дойде братът на покойния от Галац, гдето живее, paзпечата писалището и прибра всичко като законен наследник. Съвременно издаде циркуляр в пияцата, че кантората следва делата си под имато Христо и Евлоги Георгиев. Някакъв завет на покойния не се намери и не стана никакво изписвание на имотите му, по причина, че няма други наследници. Г-н Геров, руският консул в Пловдив, беше дошъл тука, за да се споразумее върху това с покойния и замина за Русия“ (в-к Дунав, VIII, N: 663, 29 март 1872.)

https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes

е цялата статия на "Дунав", цитираща казионния османски вестник "Византис".

Първото, което се набива в очи е, че статията на Византис едно към едно се покрива с донесението писано на ръка, което беше публикувано само като снимка в интервюто с Виктор Комбов за намерените документи у Кънчев, изпратени до Великия Везир, само че донесението беше написано на френски върху номерирани страници, от които успях да разчета само първите 2-3 реда, поради лошото качество на фотографията...

Второто, което е по-интересно е, че Византис твърди, че у Кънчев са били открити списъци с влиятелни хора от 14 града!

Третото, още по-интересно е, че вестник Свобода в 44 бр., опровергавайки написаното във Византис, пише до главния редактор на в.Дунав:

„уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“.
 

Значи, все пак, Ангел е носел списък. Но... "защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове", османските власти не могат да разчетат...

Да, но Левски твърди, че не е пращал Ангел отсреща, а е очевидно, че Ангел се е опитал да премине във Влашко, носейки списък с "цифри и знакове", за който в Свобода са знаели.

Дали "любовницата" на Ангел в Букурещ, за която споменава Левски, не е бил/а... Любен Каравелов, на когото Ангел е носел този списък с "цифри и знакове" от 14 града?

Прави впечатление добрата осведоменост на Византис, Ангел наистина е минавал за кратко с Левски през Цариград, където са били гости на д-р Стамболски, член на Тайната дружина на верните приятели /масони/ един от основателите на която е и Стоил Попов, за когото писах по-горе.

 

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Не мисля, че Левски му е казал да използва това име, както споменах, Левски е минавал през Търново и преди да основе комитета в Ловеч, а там член на комитета на ТБЦК е бил Стефан Карагьозов. Левски идва за първата си обиколка като пълномощник на Българско общество с техни прокламации, Българско общество са наследник на ТБЦК, самият Касабов определя Левски като най-способния им агент. Да накара Големия да използва името на един от членовете на ТБЦК в Търново е равносилно да му каже да разплете цялата им мрежа, между които е имало приятели и съмишленици и на Левски - Никола и Георги Живкови в Русе, например. Когато е минавал през Русе през 1869-та, Левски иска гаранция от Никола Живков там за тескере, Никола Живков издава пропуск на Ангел за корабчето минаващо Дунава за Гюргево.

Акцията с оплюването на Георги Живков във вестник Свобода и натопяването му пред полицията като дописник на Свобода също не е изолирана, имало е целенасочено отстрелване на членове на ТБЦК, в писмото на Големия има намек за това, той пише на Обретенов, че по преди го мислел за принадлежащ към "старите", но Велко Абаджиев /член на ТБЦК/ му го препоръчал като "млад".

Големия се е карал и със Стоил Попов:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Стоил_Попов_(революционер)

много близък приятел на Левски и също един от членовете на ТБЦК в Русе.

В едно от писмата си Левски се сърди на Каравелов, че дели хората на "стари" и "млади" и препоръчва да му предадат да не прави това повече.

Явно препоръката му, както тези да не го вика чрез вестника си, не са били чути от Каравелов и е имало своеобразен отстрел на старите дейци на ТБЦК и подмяната им с млади кариеристи от типа на Обретенов и Олимпи Панов, лично предани на "вожда" в Букурещ.

Нещо друго изключително интересно за Ангел Кънчев:

Това е от статията за Русенския ЧРК в Известия на Русенския музей от 1966, линк към която постнах по-горе, а това:

„Бyкуpeщ, 17 мapтa 1872. Уловeният млад самоубиец бълrарин се именува Ангел Генчев, на 25-годишна възраст, който се е възпитавал във Bиена и имал най-добро обхождение и вънкашна привлекателност. Две години след завръщанието си от Виена, той отишел в Русия, дето стоял няколко месеца и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол. Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишшъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам. На Русчушката скеля полицаите му поискали пашапорта. Младият се престорил,че го изважда из джоба си и отпосле рекъл,че го забравил в писалището на пашапортите. Тогаз чиновникът Али eфeнди заповядал, щото младия да се придружи до писалището от един джандармин. По пътя младият извадил един револвер, с когото потеглил върху заптието, но оръжието като не могло да хване, той се отчаял и като го отправил в устата си, гръмнал и разбил лоба си. Тялото му се пренеса на часа в правителственото седалище, гдето като станаха потребните издирвания, намериха се отгоре му обвинителните съгласителни документи, за които ви явих в последнето си писмо и които носели подписите на първенците българи. Главният управител Ахмед Расим паша показа голяма деятелност в тоя случай и от това дойде почти в спор с един консул, с когото сношенията му и до сега са студени. (Колкото и да не знаем дали това приключение е подействувало на някого от консулите или не, но не се е случвало таквоз нещо, което да произведе спор и студенина. Редакцията). Говори се, че след тия случки в Русчук, Високата порта нaпpавила чрез телеграфа някакви питания към румънското правителство, относително до последните български движения и му привличало вниманието, за да не допусне да се повторят пак в Румъния случките на 1867. Най-любопитно е това,че мeстният пeчат нито дума не е споменал за тия случки. Вий наистина знаете, че Българският централен комитет е тука и че от него се управляват политическите и черковни, називаеми работи. Началникът на Българското народно дружество беше умрелият миналата седмица Христо Георгиу, който в последните времена си промени името на Георгиев. Този человек беше преданият орган на Ceвeр. Нему се даваха чрез тукашния консул тамкашните наставления и до него се изпращаха парите от Русия. В последните вpемена даже той беше приел от станцията на железния път, четири сандъка злато, на което стойността беше 50 000 наполеона, изпратени от Одеса за бъдещите нужди на България. Покойният беше най-големият мушиерин в Румъния, а всичките здания, които той държеше с наем бяха крайдунавски, за да послужат като точка за излизание, както стана през 1867. A близо до реката беше купил разни гори за същата цел. Той беше поверил надзирателството на сичките тези здания и гори на един предан нему българин. Покойният Георгиев беше неучен, без възпитание, познаваше малко елински и беше непримирим враг на елинизма. След смъртта си той не остави никаква симпатия нито към самите българи, по причина на неговия деспотичен и насилствен хаpaктep и по лошото си обхождение със своите еднородци. Един ден като се попитал от едного от местните първенци за неотклонимото му обхождение към някои от еднородните си търговци, отговорил следующето ,,Тъй трябва человек да употреблява българите. Българин съм и не ме е срам да го кажа. Ний сме дебели человеци.“ Покойният се ласкаеше с надеждата, че ще стане княз на България, според високото обещание, което имаше, но за зла чест, щом се извести за случката в Русчук и като познаваше, че от намерените документи ще се открият плановете му от страна на императорското правителство, до толкова се смути, щото се удари в часа от един гръмоносен удар от дамла и издъхна. Аз ви писах, че тукашният руски консул, като се извести за смъртта му, дойде сам с писаря си и запечата писалището му, но на третия ден, когато дойде братът на покойния от Галац, гдето живее, paзпечата писалището и прибра всичко като законен наследник. Съвременно издаде циркуляр в пияцата, че кантората следва делата си под имато Христо и Евлоги Георгиев. Някакъв завет на покойния не се намери и не стана никакво изписвание на имотите му, по причина, че няма други наследници. Г-н Геров, руският консул в Пловдив, беше дошъл тука, за да се споразумее върху това с покойния и замина за Русия“ (в-к Дунав, VIII, N: 663, 29 март 1872.)

https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes

е цялата статия на "Дунав", цитираща казионния османски вестник "Византис".

Първото, което се набива в очи е, че статията на Византис едно към едно се покрива с донесението писано на ръка, което беше публикувано само като снимка в интервюто с Виктор Комбов за намерените документи у Кънчев, изпратени до Великия Везир, само че донесението беше написано на френски върху номерирани страници, от които успях да разчета само първите 2-3 реда, поради лошото качество на фотографията...

Второто, което е по-интересно е, че Византис твърди, че у Кънчев са били открити списъци с влиятелни хора от 14 града!

Третото, още по-интересно е, че вестник Свобода в 44 бр., опровергавайки написаното във Византис, пише до главния редактор на в.Дунав:

„уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“.
 

Значи, все пак, Ангел е носел списък. Но... "защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове", османските власти не могат да разчетат...

Да, но Левски твърди, че не е пращал Ангел отсреща, а е очевидно, че Ангел се е опитал да премине във Влашко, носейки списък с "цифри и знакове", за който в Свобода са знаели.

Дали "любовницата" на Ангел в Букурещ, за която споменава Левски, не е бил/а... Любен Каравелов, на когото Ангел е носел този списък с "цифри и знакове" от 14 града?

Прави впечатление добрата осведоменост на Византис, Ангел наистина е минавал за кратко с Левски през Цариград, където са били гости на д-р Стамболски, член на Тайната дружина на верните приятели /масони/ един от основателите на която е и Стоил Попов, за когото писах по-горе.

Картината най-сетне придобива логика след всичко, което разнищихме. Докато е жив Христо Георгиев, титулярът на "старите" и предпочитан от Русия, на Каравелов не му минава през ум да повиши претенциите си и да си играе с ВРО... Но... мястото е овакантено през март, 1872г. и той предприема атака за го заеме, да навре в ъгъла "старите", да стане формален лидер на организацията, изобщо да влезе в обувките на Христо Георгиев, да няма друг избор за азиатския департамент освен него, Каравелов. Някъде в тези седмици съобщава на Кишелски, че иска вече специално отношение оттам... Затова и този зор събранието да бъде в Букурещ, да се показва с председателите на комитети навън, да демонстрира "мускули". Усетил е момента, в който съдбата му дала шанс. Но всичко, което направил било за сметка на Апостола...

Ето защо Каравелов е насъскал кучетата срещу ТБЦК, за да не се появи друг лидер след Христо Георгиев освен него. Затова и е публикувал интригата срещу Георги Живков. 

Питахме се защо Великият везир ще иска намереното в някой си Кънчев...сега знаем, заради списъка, Захари Стоянов ще излезе прав, имало е списък, който е трябвало да бъде пренесн и доставен на Каравелов или на друг? Най-вероятно са били имената на дейците на ТБЦК, след като са с цифри и знакове са били обозначени, имена, които дотогава само Касабов и Левски са знаели. Как се е добрал Кънчев до този списък? Идеята на Каравелов вероятно е била да почне да публикува измислени, компрометиращи твърдения срещу някои от тях, по-изявените, и така да отстрани конкуренцията. Както и направил с Живков... 

Интересно кога са посмели да се разправят със Стоян Пенев: "Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение"...

Смъртта на Ангел и тук е пресъздадена странно от вестника, макар и не така приповдигнато както от Захари. Значи гръмнал два пъти срещу заптието, но нямало изстрел, пък като го насочил срещу себе си, оръжието гръмнало. Странно е, защо би насочил неработещ револвер срещу себе си? Но поне честно е написано, че е измъчван другаде, при трупа на улицата е нямало кръв...

На тази мисия наистина не го е пратил Апостола, в какво ли се е забъркал Кънчев и то с такъв резултат, да искат смъртта му, да бъде предаден, и то при положение, че той защитавал "старите", защитавал Жвиков, няма истинност в предположението да е предаден от тях, нямало защо да го правят...

Но ако списъкът трябвало да стигне до Каравелов, защо момчетата му за всичко биха предали Ангел? Още повече, какво тогава е откраднал Пенев от бюрото на Каравелов?

Редактирано Неделя в 18:51 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

Картината най-сетне придобива логика след всичко, което разнищихме. Докато е жив Христо Георгиев, титулярът на "старите" и предпочитан от Русия, на Каравелов не му минава през ум да повиши претенциите си и да си играе с ВРО... Но... мястото е овакантено през март, 1872г. и той предприема атака за го заеме, да навре в ъгъла "старите", да стане формален лидер на организацията, изобщо да влезе в обувките на Христо Георгиев, да няма друг избор за азиатския департамент освен него, Каравелов. Някъде в тези седмици съобщава на Кишелски, че иска вече специално отношение оттам... Затова и този зор събранието да бъде в Букурещ, да се показва с председателите на комитети навън, да демонстрира "мускули". Усетил е момента, в който съдбата му дала шанс. Но всичко, което направил било за сметка на Апостола...

Ето защо Каравелов е насъскал кучетата срещу ТБЦК, за да не се появи друг лидер след Христо Георгиев освен него. Затова и е публикувал интригата срещу Георги Живков. 

Питахме се защо Великият везир ще иска намереното в някой си Кънчев...сега знаем, заради списъка, Захари Стоянов ще излезе прав, имало е списък, който е трябвало да бъде пренесн и доставен на Каравелов или на друг? Най-вероятно са били имената на дейците на ТБЦК, след като са с цифри и знакове са били обозначени, имена, които дотогава само Касабов и Левски са знаели. Как се е добрал Кънчев до този списък? Идеята на Каравелов вероятно е била да почне да публикува измислени, компрометиращи твърдения срещу някои от тях, по-изявените, и така да отстрани конкуренцията. Както и направил с Живков... 

Интересно кога са посмели да се разправят със Стоян Пенев: "Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение"...

Смъртта на Ангел и тук е пресъздадена странно от вестника, макар и не така приповдигнато както от Захари. Значи гръмнал два пъти срещу заптието, но нямало изстрел, пък като го насочил срещу себе си, оръжието гръмнало. Странно е, защо би насочил неработещ револвер срещу себе си? Но поне честно е написано, че е измъчван другаде, при трупа на улицата е нямало кръв...

На тази мисия наистина не го е пратил Апостола, в какво ли се е забъркал Кънчев и то с такъв резултат, да искат смъртта му, да бъде предаден, и то при положение, че той защитавал "старите", защитавал Жвиков, няма истинност в предположението да е предаден от тях, нямало защо да го правят...

Но ако списъкът трябвало да стигне до Каравелов, защо момчетата му за всичко биха предали Ангел? Още повече, какво тогава е откраднал Пенев от бюрото на Каравелов?

Засега само следваме фактите, като ги освобождаваме от клишетата, фактите сами ще ни доведат до цялата история.

Специален анализ заслужава публикацията на Византис, той не е гръцки вестник, както го спрягат в някои публикации, а османски вестник списван на гръцки в Цариград.

„Византис“ беше един от най-уважаваните вестници в столицата на Османската империя. Собственикът, главен редактор и издател на вестник.„Византис“ беше Димитриос Ксенис. Вестникът излизаше два пъти седмично, което беше свързано с графика на пристигане в Константинопол на австрийски и френски параходи, носещи новини от Европа. От други гръцки столични вестници „Byzantis“се отличаваше с умерените си възгледи и избягваше участието си в политически битки. Д. Ксенис беше не просто изключителен журналист, но и един от най-влиятелни хора в столицата: той имаше обширни връзки сред най-високопоставените османски сановници, по-специално, ползваше се с покровителството на реформаторския велик везир Али паша до смъртта му през 1871 г., както и на министъра на полицията Хусни паша, от който получавал редовни месечни плащания финансова помощ. Ксенис беше в близки отношения с Константинополската патриаршия и неговия вестник пое курс към църковно-административни реформи. Още един от факторите, които определиха курса на вестника, беше тясната му връзка с руската мисия (от 1867 г. посолството). В същото време Ксенис, родом от Йонийските острови, имаше и британски гражданство, а от 1864 г., когато островите стават част от Гърция, и гръцко. През втората половина на 1860-те - началото на 1870-те, Д. Ксенис и неговият вестник се утвърдиха като гласове на настроенията онази част от константинополските гърци, които вярваха  в поддържането на мира между православните народи и смяташе политиката на постепенни отстъпки към българите за неизбежна и оптимална."

Great Eastern Crisis of 1875–1878 covered by the Constantinople newspaper «Βυζαντίς» (“Byzantis”), Olga E.PETRUNINA

Информацията в него за Кънчев е убийствено точна:

- Първо, това че е виенски възпитаник не е лъжа, Табор по онова време е в Австро-Унгария.

- Второ "отишъл в Русия, където стоял няколко месеца", ако се замести с "отишъл в Сърбия, където стоял няколко месеца" е самата истина за треакторията на Кънчев, от Табор той отива в Белград, където стои няколко месеца

- Трето "и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол" лично на мен ми говори, че османската власт е имала добре закопана "къртица" във Влашко, защото преди да се изпрати за апостол /и това е вярно и го знаят!!/, Кънчев минава през Влашко, а кореспондента на Византис е бил там, същият е пар екселанс шпионин и то кадърен, и е бил наясно с делегираната роля на Кънчев като апостол в Българско и всичко в донесението му е достоверно

- Четвърто - "Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам."

Това напълно покрива предположението на проф. Митев, че в началото на декември 1871 Кънчев е успял да изпълни мисията си в Букурещ, за това свидетелства и писмо на Иван Драсов от началото на декември, в което пише, че очакват Кънчев да се върне от Букурещ; през цялото време кореспондентът на Византис е бил наясно за движението на Кънчев и за неговата мисия. Защото, уточнява той "и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието". Османската "къртица" е следяла отблизо абсолютно всичко и това е отразено във Византис.

- Пето - изброили са градовете, в които Кънчев е обикалял, 14, и са фиксирали ходенето му в Цариград, което е факт, и съм сигурен, че бройката отговаря на реално обиколените от Кънчев градове. Ерго, наясно са били и какво има в списъка, а заяждането на "Свобода", че не могат да го прочетат е смехотворно като отговор на инатливо дете, което тропа с краче, но признава за белята, заловения списък у Кънчев.

Това на първо четене.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Засега само следваме фактите, като ги освобождаваме от клишетата, фактите сами ще ни доведат до цялата история.

Специален анализ заслужава публикацията на Византис, той не е гръцки вестник, както го спрягат в някои публикации, а османски вестник списван на гръцки в Цариград.

„Византис“ беше един от най-уважаваните вестници в столицата на Османската империя. Собственикът, главен редактор и издател на вестник.„Византис“ беше Димитриос Ксенис. Вестникът излизаше два пъти седмично, което беше свързано с графика на пристигане в Константинопол на австрийски и френски параходи, носещи новини от Европа. От други гръцки столични вестници „Byzantis“се отличаваше с умерените си възгледи и избягваше участието си в политически битки. Д. Ксенис беше не просто изключителен журналист, но и един от най-влиятелни хора в столицата: той имаше обширни връзки сред най-високопоставените османски сановници, по-специално, ползваше се с покровителството на реформаторския велик везир Али паша до смъртта му през 1871 г., както и на министъра на полицията Хусни паша, от който получавал редовни месечни плащания финансова помощ. Ксенис беше в близки отношения с Константинополската патриаршия и неговия вестник пое курс към църковно-административни реформи. Още един от факторите, които определиха курса на вестника, беше тясната му връзка с руската мисия (от 1867 г. посолството). В същото време Ксенис, родом от Йонийските острови, имаше и британски гражданство, а от 1864 г., когато островите стават част от Гърция, и гръцко. През втората половина на 1860-те - началото на 1870-те, Д. Ксенис и неговият вестник се утвърдиха като гласове на настроенията онази част от константинополските гърци, които вярваха  в поддържането на мира между православните народи и смяташе политиката на постепенни отстъпки към българите за неизбежна и оптимална."

Great Eastern Crisis of 1875–1878 covered by the Constantinople newspaper «Βυζαντίς» (“Byzantis”), Olga E.PETRUNINA

Информацията в него за Кънчев е убийствено точна:

- Първо, това че е виенски възпитаник не е лъжа, Табор по онова време е в Австро-Унгария.

- Второ "отишъл в Русия, където стоял няколко месеца", ако се замести с "отишъл в Сърбия, където стоял няколко месеца" е самата истина за треакторията на Кънчев, от Табор той отива в Белград, където стои няколко месеца

- Трето "и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол" лично на мен ми говори, че османската власт е имала добре закопана "къртица" във Влашко, защото преди да се изпрати за апостол /и това е вярно и го знаят!!/, Кънчев минава през Влашко, а кореспондента на Византис е бил там, същият е пар екселанс шпионин и то кадърен, и е бил наясно с делегираната роля на Кънчев като апостол в Българско и всичко в донесението му е достоверно

- Четвърто - "Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам."

Това напълно покрива предположението на проф. Митев, че в началото на декември 1871 Кънчев е успял да изпълни мисията си в Букурещ, за това свидетелства и писмо на Иван Драсов от началото на декември, в което пише, че очакват Кънчев да се върне от Букурещ; през цялото време кореспондентът на Византис е бил наясно за движението на Кънчев и за неговата мисия. Защото, уточнява той "и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието". Османската "къртица" е следяла отблизо абсолютно всичко и това е отразено във Византис.

- Пето - изброили са градовете, в които Кънчев е обикалял, 14, и са фиксирали ходенето му в Цариград, което е факт, и съм сигурен, че бройката отговаря на реално обиколените от Кънчев градове. Ерго, наясно са били и какво има в списъка, а заяждането на "Свобода", че не могат да го прочетат е смехотворно като отговор на инатливо дете, което тропа с краче, но признава за белята, заловения списък у Кънчев.

Това на първо четене.

Да, публикацията ми изглежда сериозна, добре проучили са си фактите и за Пенев, и за Кънчев.
За Кънчев, доколко е вероятно къртицата да е била в печатницата на Каравелов? Или да е познат на самия Ангел?
Има и друг интересен източник от розния град на Кънчев:
https://www.gotryavna.bg/?viewtr&10&02.03.2010
Според него двамата са работили заедно и у Ангел Кънчев са намерени компрометиращи записки. Нямал е редовни документи, но е рискувал, опитал да премине. Наистина е бил твърде млад за такава задача, Апостолът е бил прав да пише, че поне четири години ще му трябват, за да стане добър в народната работа, а младокът взел Левски за привилегист. Но Левски никога не си позволявал без документи да тръгва.
Обаче все пак е пренасял нещо конспиративно, но до кого, до Христо Георгиев, до Каравелов? След издънката, Иван Касабов се оттегля от политическа активна дейност. Едва ли е случайно съвпадение, че това е бил моментът, в който напуска сцената. При цялата си огромна активност, изведнъж изчезва от полезрението на всички, оставя сам дори Апостола. 
Ето един възможен отговор, шифърът, пренасян от Ангел Кънчев е бил негов, на ТБЦК, а вътре имената на хора от комитетите от 14 български градове... Колко близо са били до предателството, ако е бил заловен жив, Кънчев е щял да понесе много, за да ги издаде. Начинът на пренасянето на тази информация си е бил провал от всякъде и нелогично измислен.
Но... 14 града... Дали пък шифърът не е бил разкрит от полицията, а нейният шеф в Цариград е бил близък на собственика на Византис? Но пък да го напише, звучи повече като предупреждение, да знаят всички и да се пазят...
Все пак 14 града, това наистина е вътрешна информация. Плюс, защо му е трябвал този списък да го пренесе? Касабов не е ли имал свой? Или списъкът е бил за Каравелов, рипорт, изготвен от Кънчев какво наистина е извършил Левски.
За Стоян Пенев, също е подробно, с детайли, статията е написана от някой, който не можел да бъде заблуден от евтините сензации на Каравеловия вестник.
  

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Все пак 14 града, това наистина е вътрешна информация. Плюс, защо му е трябвал този списък да го пренесе? Касабов не е ли имал свой? Или списъкът е бил за Каравелов, рипорт, изготвен от Кънчев какво наистина е извършил Левски.

Касабов го изключвам от действащите лица на политическата сцена по това време - той се оттегля от работата в комитета още в края на 1869-та, в края на 1870-та, когато се завихря скандала около Георги Живков с дописката в "Свобода", Касабов вече се занимава само с адвокатска дейност в Букурещ; в същия брой от декември 1870-та, в който се води полемиката за Г.Живков, има публикувано едно малко каренце в "Свобода", рекламиращо Иван Касабов като адвокат...

 

Преди 1 час, Borova gora said:

Дали пък шифърът не е бил разкрит от полицията, а нейният шеф в Цариград е бил близък на собственика на Византис? Но пък да го напише, звучи повече като предупреждение, да знаят всички и да се пазят...

Много логично и всъщност, според мен, единствената възможност е, цялата информация на "Византис" да е била предоставена от полицията, а не обратното. Така нещата си идват на място, защото кореспондент на "Византис" във Влашко не би могъл да следи движението на Кънчев в Българско, а то е очертано много точно - не само обиколката му в 14 български града, но и повторното му минаване през Русе за Букурещ, както и ходенето му с Левски в Цариград. Това не може да стане, проследяването в Българско, от позициониран във Влашко кореспондент, някой трябва да му е дал сведенията за движението на Кънчев след първото му идване в Русчук и Ловеч, а този "някой" няма да е кой друг, освен полицията.

В статията за "Византис" беше акцентирано на връзката на собственика на "Византис" с Али паша, менторът на Мидхат и Ахмед Расим паша, както и финансирането ежемесечно от министъра на османската полиция. За какво да финансирам един вестник, ако съм шеф на цялата полиция, освен ако не ми даде този вестник възможност да публикувам контролирана информация от мен в него?! Не виждам никаква друга причина държавния бюджет и полицейското ведомство да е давало ежемесечно пари на вестник собственост на етнически грък в Цариград.

Само да припомня, Мидхат паша и Ахмед Расим паша са роднини, чрез брак на техни деца, а и двамата са младоосманци и реформатори, какъвто е бил и Али паша. От своя страна именно Али паша, Великият везир, е създателят на т.н. Черен кабинет на Манол Иванов, в който е работел и Теофан Райнов - спорд д-р Миркович, също сътрудник на Манол Иванов, този "кабинет" е успял да присвои около 40 000 златни лири, което по днешни суми е около 30 млн. евра.

За да имат поглед върху движението на Ангел Кънчев  и преди да влезе в България, и за неговото движение вътре в България, османската полиция, които са подхвърлили информацията на "Византис", е трябвало да имат "къртица" вътре във ВРО и едновременно навън в БРЦК, а като най-добър кандидат за такава "къртица" аз лично виждам Обретенов с неговата близост до Кънчев и погледа му към БРЦК като куриер.

По отношение на шифъра "Византис" не е написал нищо, вижте пак техния текст, за шифъра са се "изпуснали" от "Свобода" на принципа "гузен негонен бяга", вижте пак и техния текст.

Разбира се, че са го разчели без проблем, според мен, шифъра на ТБЦК е бил отдавна разбит от османската полиция, за да го замени Левски изцяло с новия шифър на ВРО, Левски е ползвал в началото /1869/ шифъра, даден му от Касабов, и отрано е рабрал, че е бита карта този шифър, той е елементарен.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Касабов го изключвам от действащите лица на политическата сцена по това време - той се оттегля от работата в комитета още в края на 1869-та, в края на 1870-та, когато се завихря скандала около Георги Живков с дописката в "Свобода", Касабов вече се занимава само с адвокатска дейност в Букурещ; в същия брой от декември 1870-та, в който се води полемиката за Г.Живков, има публикувано едно малко каренце в "Свобода", рекламиращо Иван Касабов като адвокат...

 

Много логично и всъщност, според мен, единствената възможност е, цялата информация на "Византис" да е била предоставена от полицията, а не обратното. Така нещата си идват на място, защото кореспондент на "Византис" във Влашко не би могъл да следи движението на Кънчев в Българско, а то е очертано много точно - не само обиколката му в 14 български града, но и повторното му минаване през Русе за Букурещ, както и ходенето му с Левски в Цариград. Това не може да стане, проследяването в Българско, от позициониран във Влашко кореспондент, някой трябва да му е дал сведенията за движението на Кънчев след първото му идване в Русчук и Ловеч, а този "някой" няма да е кой друг, освен полицията.

В статията за "Византис" беше акцентирано на връзката на собственика на "Византис" с Али паша, менторът на Мидхат и Ахмед Расим паша, както и финансирането ежемесечно от министъра на османската полиция. За какво да финансирам един вестник, ако съм шеф на цялата полиция, освен ако не ми даде този вестник възможност да публикувам контролирана информация от мен в него?! Не виждам никаква друга причина държавния бюджет и полицейското ведомство да е давало ежемесечно пари на вестник собственост на етнически грък в Цариград.

Само да припомня, Мидхат паша и Ахмед Расим паша са роднини, чрез брак на техни деца, а и двамата са младоосманци и реформатори, какъвто е бил и Али паша. От своя страна именно Али паша, Великият везир, е създателят на т.н. Черен кабинет на Манол Иванов, в който е работел и Теофан Райнов - спорд д-р Миркович, също сътрудник на Манол Иванов, този "кабинет" е успял да присвои около 40 000 златни лири, което по днешни суми е около 30 млн. евра.

За да имат поглед върху движението на Ангел Кънчев  и преди да влезе в България, и за неговото движение вътре в България, османската полиция, които са подхвърлили информацията на "Византис", е трябвало да имат "къртица" вътре във ВРО и едновременно навън в БРЦК, а като най-добър кандидат за такава "къртица" аз лично виждам Обретенов с неговата близост до Кънчев и погледа му към БРЦК като куриер.

По отношение на шифъра "Византис" не е написал нищо, вижте пак техния текст, за шифъра са се "изпуснали" от "Свобода" на принципа "гузен негонен бяга", вижте пак и техния текст.

Разбира се, че са го разчели без проблем, според мен, шифъра на ТБЦК е бил отдавна разбит от османската полиция, за да го замени Левски изцяло с новия шифър на ВРО, Левски е ползвал в началото /1869/ шифъра, даден му от Касабов, и отрано е рабрал, че е бита карта този шифър, той е елементарен.

Две неща, Ангел е писал в писма до Обретенов, че му се отчита с информация, чели сме ги тук, имал е този навик или задължение, затова ДА, Обретенов е знаел къде ходи и какво прави Ангел, можем да предположим, че както за куриерството, така и за да получава тази информация е трансформирал ТБЦК във комитет на ВРО. 

Другото, което прави впечатление е, че винаги е ползвал Русе като пресечна точка между Влашко и българско, нито веднъж друг град, пристанище и т.н. Поднасял е като на тепсия всичко, което е знаел на момчетата от читалището т.е. нещо скрито-покрито е нямало как да остане за тях, би било ако поне веднъж бе минал през Свищов или Козлодуй, но някаква сляпа лоялност го е водела...

Тези 14 града, които той обиколил с или без Левски със сигурност са им били известни.

Това означава, че ако къртицата е бил един от тях, може би не е пропяла преди убийството на Пенев, по-скоро е другия вариант, някой е пропял в кауша веднага след убийството, властта е имала два-три дни до идването на Кънчев в Русе и вземането на мерки.

Не знаем какви писма е откраднал Пенев, но знаем какви конспиративни документи е носил Кънчев. Въпросът е защо биха го предали заради тях и защо биха оставили полицията да ги вземе? Защо да не стигнат до Букурещ, до Каравелов например? Защо са искали Обретенов и сие Кънчев да бъде спрян на всяка цена и той защо послушно, раболепно, също на всяка цена, без редовни документи, е пробвал да пренесе рисковия товар? 

Редактирано вчера от 13:48 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Две неща, Ангел е писал в писма до Обретенов, че му се отчита с информация, чели сме ги тук, имал е този навик или задължение, затова ДА, Обретенов е знаел къде ходи и какво прави Ангел, можем да предположим, че както за куриерството, така и за да получава тази информация е трансформирал ТБЦК във комитет на ВРО. 

Ангел пише писмото до Обретенов, че е стигнал в Ловеч и чака идването на Левски, като го е датирал от септември, но Драсов е написал писмо за пристигането на Ангел в Ловеч до Д.Попов, датирано 27 август 1871, и Страшимиров е отбелязал противоречието и че вероятно писмото на Драсов е посочило точната дата на пристигането на Кънчев в Ловеч.

Но, преди да дойде в Ловеч, Кънчев е стоял известно време в Русе, и, по думите на Обретенов, прекарвал повечето от времето си там в читалището; по същото време секретар на читалището е бил Иларион Драгостинов, а "читалищен слуга" или домакин - Обретенов, като цялата група на Обретенов е гравитирала около читалището. Този престой е бил в първата половина на август, някъде до 24-ти 25-ти август 1871, за да сигнализира идването на Кънчев в Ловеч на 27-ми Драсов.

Според мен, още тогава, Кънчев е разказал най-малко на Обретенов всичко за мисията си на апостол, изпращан от Букурещ, както и за работата си по проектоустава с Каравелов; тогава му е дадена и "портативната печатница" дар за Левски от Тома Кърджиев, значи и Кърджиев е бил посветен къде отива Кънчев и с кой ще се среща в Ловеч.

После, след пристигането му в Ловеч, с писмо до Обретенов, Кънчев го осведомява, че вече е в Ловеч и му пише, че Левски го няма там, но след като дойде ще уведомява за всичко Обретенов.

Следващото идване на Кънчев в Русе е било на 10 декември 1871 или малко преди това, защото от тази дата е първият им протокол, учредителния за ЧРК. Това идване, според мен, съвпада със завръщането на Кънчев от Букурещ, където е получил инструкции за въстанието, за което пише и "Византис"; "Византис" са били осведомени за неговото повторно ходене до Букурещ и то е било с пълномощие на Левски и Ловеч, защото Драсов в писмо съобщава по същото време, че очакват Кънчев да се завърне от Влашко. При това негово идване, щом вече знаем, че при предишното му е споделил всичко с Обретенов и хората от Зора, Кънчев трябва да им е разказал и за мисията му в Букурещ.

След това Кънчев се появява за трети път в Русе на 11 февруари, два дни преди идването на Пенев, иска им пари, и пак стои няколко дни, съвсем достатъчни му да се засече с Пенев в Русе. Те свикват извънредно заседание на 15-ти февруари и решават да убият Пенев дори и без знанието на Ловеч /Левски/, не знаем дали Кънчев е бил още в Русе по това време. И Обретенов във всичките си спомени твърди, че са убили Пенев още на другия ден, 16-ти февруари, но го убиват чак на 1-ви март 1872, и както "Византис" твърди, едва след като Ернест ефенди заминава за Букурещ, преди това очевидно не са успели да се доберат до Пенев.

Ангел Кънчев отново се появява в Русе на 3-ти март 1872, този път със списъците на видни хора от 14 града, "Византис" за да го твърдят, значи полицията ги е разчела. Тези списъци са били шифровани с метода на ТБЦК, което е интригуващо; ако са били за Каравелов, щяха да бъдат шифровани с "рязана книга" или "скара" с която са кореспондирали Ловеч и Букурещ; пък и Левски твърди, че не изпращал Ангел в Букурещ; значи, според мен, списъците са били предназначени за бивши членове на ТБЦК, а такива са били групата в Плоещ, но и Одеското настоятелство се е ползвало с този шифър; в тази връзка прави впечатление бързата реакция на руския консул, който се появява едновременно с валията на мястото на самоубийството на Ангел; както и враждебното отношение на валията към този консул, "Византис" пишат за това; "Византис" натрапват "руската връзка", като свързват смъртта на Ангел с тази на Христо Георгиев, водач на Добродетелната дружина в Букурещ, както и заместват идването на Ангел от Сърбия с идване от Русия, но при презумпция, че "Византис" са финансирани от османската полиция вестник, тази връзка с Русия може да е съзнателна полицейска дезинформация, за да предотврати реална по-голяма намеса на Русия, полицейска игра.

Кой е имал интерес да издаде Ангел? Според мен, тези които са били в списъците - ако там са фигурирали не фиигури от революционното движение, а богати българи от тези градове, които да бъдат изнудвани за пари, като например Петраки Златев и Стефан Карагьозов, естествено е тези нотабили да си били най-заинтересовани техния списък да не иде по предназначение и да са видели сметката на приносителя му.

Другата възможност е Обретенов да е пропял още на първия ден от ареста му, ако е бил притиснат от полицията с неопровержими доказателства, че е убиец и да е изтъргувал своя живот с този на Ангел.

За всичко това "Византис" пише чак на 17 март, когато вече е имал пълна информация за Ангел Кънчев, поне толкова, колкото са му отпуснали от полицията.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Ангел пише писмото до Обретенов, че е стигнал в Ловеч и чака идването на Левски, като го е датирал от септември, но Драсов е написал писмо за пристигането на Ангел в Ловеч до Д.Попов, датирано 27 август 1871, и Страшимиров е отбелязал противоречието и че вероятно писмото на Драсов е посочило точната дата на пристигането на Кънчев в Ловеч.

Но, преди да дойде в Ловеч, Кънчев е стоял известно време в Русе, и, по думите на Обретенов, прекарвал повечето от времето си там в читалището; по същото време секретар на читалището е бил Иларион Драгостинов, а "читалищен слуга" или домакин - Обретенов, като цялата група на Обретенов е гравитирала около читалището. Този престой е бил в първата половина на август, някъде до 24-ти 25-ти август 1871, за да сигнализира идването на Кънчев в Ловеч на 27-ми Драсов.

Според мен, още тогава, Кънчев е разказал най-малко на Обретенов всичко за мисията си на апостол, изпращан от Букурещ, както и за работата си по проектоустава с Каравелов; тогава му е дадена и "портативната печатница" дар за Левски от Тома Кърджиев, значи и Кърджиев е бил посветен къде отива Кънчев и с кой ще се среща в Ловеч.

После, след пристигането му в Ловеч, с писмо до Обретенов, Кънчев го осведомява, че вече е в Ловеч и му пише, че Левски го няма там, но след като дойде ще уведомява за всичко Обретенов.

Следващото идване на Кънчев в Русе е било на 10 декември 1871 или малко преди това, защото от тази дата е първият им протокол, учредителния за ЧРК. Това идване, според мен, съвпада със завръщането на Кънчев от Букурещ, където е получил инструкции за въстанието, за което пише и "Византис"; "Византис" са били осведомени за неговото повторно ходене до Букурещ и то е било с пълномощие на Левски и Ловеч, защото Драсов в писмо съобщава по същото време, че очакват Кънчев да се завърне от Влашко. При това негово идване, щом вече знаем, че при предишното му е споделил всичко с Обретенов и хората от Зора, Кънчев трябва да им е разказал и за мисията му в Букурещ.

След това Кънчев се появява за трети път в Русе на 11 февруари, два дни преди идването на Пенев, иска им пари, и пак стои няколко дни, съвсем достатъчни му да се засече с Пенев в Русе. Те свикват извънредно заседание на 15-ти февруари и решават да убият Пенев дори и без знанието на Ловеч /Левски/, не знаем дали Кънчев е бил още в Русе по това време. И Обретенов във всичките си спомени твърди, че са убили Пенев още на другия ден, 16-ти февруари, но го убиват чак на 1-ви март 1872, и както "Византис" твърди, едва след като Ернест ефенди заминава за Букурещ, преди това очевидно не са успели да се доберат до Пенев.

Ангел Кънчев отново се появява в Русе на 3-ти март 1872, този път със списъците на видни хора от 14 града, "Византис" за да го твърдят, значи полицията ги е разчела. Тези списъци са били шифровани с метода на ТБЦК, което е интригуващо; ако са били за Каравелов, щяха да бъдат шифровани с "рязана книга" или "скара" с която са кореспондирали Ловеч и Букурещ; пък и Левски твърди, че не изпращал Ангел в Букурещ; значи, според мен, списъците са били предназначени за бивши членове на ТБЦК, а такива са били групата в Плоещ, но и Одеското настоятелство се е ползвало с този шифър; в тази връзка прави впечатление бързата реакция на руския консул, който се появява едновременно с валията на мястото на самоубийството на Ангел; както и враждебното отношение на валията към този консул, "Византис" пишат за това; "Византис" натрапват "руската връзка", като свързват смъртта на Ангел с тази на Христо Георгиев, водач на Добродетелната дружина в Букурещ, както и заместват идването на Ангел от Сърбия с идване от Русия, но при презумпция, че "Византис" са финансирани от османската полиция вестник, тази връзка с Русия може да е съзнателна полицейска дезинформация, за да предотврати реална по-голяма намеса на Русия, полицейска игра.

Кой е имал интерес да издаде Ангел? Според мен, тези които са били в списъците - ако там са фигурирали не фиигури от революционното движение, а богати българи от тези градове, които да бъдат изнудвани за пари, като например Петраки Златев и Стефан Карагьозов, естествено е тези нотабили да си били най-заинтересовани техния списък да не иде по предназначение и да са видели сметката на приносителя му.

Другата възможност е Обретенов да е пропял още на първия ден от ареста му, ако е бил притиснат от полицията с неопровержими доказателства, че е убиец и да е изтъргувал своя живот с този на Ангел.

За всичко това "Византис" пише чак на 17 март, когато вече е имал пълна информация за Ангел Кънчев, поне толкова, колкото са му отпуснали от полицията.

Кънчев и от Табор е пишел на Обретенов, голямо приятелство са вярвали, че имат или като шеф в комитет на ТБЦК, а и член на ложа, Обретенов е изисквал пълен отчет на дейността му. Това щяло да му помогне по-късно когато се опитвал да влезе в обувките на Ангел, за да стане ключова фигура във ВРО, знаел е какво да прави и накъде да се насочи, за да не бъде обикновен комитаджия. 
Има нещо важно, защо Обретенов би твърдял, че Пенев е убит на по-ранна дата от посоченото? За да не бъде свързана смъртта му с тази на Костаки, да не се разбере, че Костаки е бил посредника и съответно убит, също или за да не даде повод да се мисли, че между Кънчев и Пенев е имало връзка, те най-вероятно са се срещнали за ден-два в средата на февруари, но ако Пенев е убит веднага, такава среща е изключена... Смъртта на Пенев в регистрите е посочена на 1-ви март. Групата на Обретенов е арестувана веднага. Обретенов може да е изтъргувал своя живот с този на Ангел, но нали е бил в кауша когато Кънчев след ден-два влязъл в града? Значи някой го е информирал, че Ангел е пристигнал, успял е да му иде на свиждане и да му каже помежду разпитите? На кой арестант разрешават такива срещи между два разпита? Може да е очаквал Ангел да дойде, но как би могъл да е сигурен, че е дошъл и че носи списък?

Плюс, колко хора в Русе са знаели, че Ангел Кънчев има списъци, в които са имената им, за да искат смъртта му? Освен това полза няма да го предадат, ако го заловят жив, не е малка вероятността да изпее при разпитите всичко и всички. Дори и смъртта му не им е вършела работа, полицията се е добрала веднага до списъка, разшифровала го е, пратила го е на Великия везир, логика няма на пръв поглед в предателството му. Така или иначе, от 14 града, а между тях е и Ловеч, видни хора са били издадени.

Около Кънчев наистина има много тъмнина, на кого е служел с тези списъци, защо са му били на Каравелов ако са предназначени за него? Той си имал Апостола. За Христо Георгиев? Това прави господарите на Ангел с един повече... наистина имал много за издаване...
В Спомените на Обретенов информацията по-скоро замъглява картината, отколкото да я изясни...

Редактирано Преди 13 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Значи някой го е информирал, че Ангел е пристигнал, успял е да му иде на свиждане и да му каже помежду разпитите? На кой арестант разрешават такива срещи между два разпита?

Обретенов разказва в спомените си, че в деня на смъртта на Кънчев /5-ти март/ под прозореца на килията дошъл брат му Ангел и уж си тананикал някаква песничка му съобщил за самоубийството на Ангел Кънчев; веднага след това извикали Обретенов на разпит, на който присъствал и Петраки Златев, и Златев му задавал само един въпрос, познава ли Кънчев? Тук Обретенов заема геройска поза в мемоарите си и казал, че не познава никакъв Кънчев, след което Златев побеснял от яд.

На 4-ти март, ден след пристигането му и ден преди смъртта му, Кънчев се е отбил при баба Тонка, това пак го разказва Обретенов. И се тюхка, че Кънчев не й потърсил помощта да го прехвърли с лодкарите през Дунав нелегално, а и че той, Обретенов, ако бил на свобода, щял да му помогне за документите, и че в града имало и други хора "посветени в делото", но Кънчев не ги знаел. Обретенов ги знаел, ама Кънчев, който им основал комитета не. Кънчев след тази среща с баба Тонка отива да нощува у Чорапчиев и точно в този отрязък от време се е обърнал към Никола Живков и другите двама, единият от които е шурей на Ведър. Това са хора от стария ТБЦК, значи Кънчев е имал по-голямо доверие на тях, отколкото на аверите от ЧРК, който лично е основал. По същото време, Иларион Драгостинов, секретар на читалище "Зора" не е бил арестуван, но Кънчев не го е търсил за помощ, а Иларион е определения делегат за събранието. Кънчев е потърсил Никола Живков, за когото Обретенов и дума не споменава, а сочи като помощник за пропуска някакъв чиновник от паспортния отдел, което е поредната му лъжа.

Според мен Обретенов е научил за идването на Кънчев от баба Тонка или от брат си, който му е изпял под прозореца на килията за смъртта на Кънчев на следния ден.

Преди 2 часа, Borova gora said:

на кого е служел с тези списъци, защо са му били на Каравелов ако са предназначени за него? Той си имал Апостола. За Христо Георгиев?

Моето мнение е, че списъците са били за Каравелов. Индикация за това е, че в редакцията на "Свобода" са знаели за тях и веднага се реагирали на написаното във "Византис" /глупава реакция, според мен/, че видите ли, намерихте някакви списъци, ама ние така добре сме ги зашифровали с букви и цифри, че не можете да ги разчетете.

Относно "буквите и цифрите" - след посещението на Теофан Райнов и Райчо Попов през 1869-та при Бакунин и Мацини, Бакунин дава на двамата видни представители на ТБЦК нов шифър, много по-усъвършенстван от този, който е ползвал Касабов преди това; при Бакунин с рекомендация ги изпраща Каравелов, а връзката между Каравелов и Бакунин е била Начаев, на когото българите осигуряват нелегално преминаване през Влашко от Одеса към Западна Европа; Бакунин е бил ментор на Начаев и очевидно се е чувствал задължен да се отплати на българите, той им дава препоръка и за среща с Мацини. Новият шифър на ТБЦК е бил с латински букви и цифри и е бил ползван от нелегалните руски нихилисти, за това споменава в статията си Илиев. Че Каравелов към края на 1869, след тази паметна среща на Теофан и Райчо с Бакунин и Мацини, е получил карт бланш в ТБЦК /вече наричан Млада България по подобие на Млада Италия/ свидетелства донесението на руския консул в Букурещ по онова време Офенберг:

https://www.academia.edu/45605563/Иван_Касабов_като_теоретик_на_възрожденския_политически_национализъм_История_1996_кн_1#loswp-work-container

След 1869 Касабов е шкартиран от ТБЦК, Млада България и БРЦК /вероятно заради антируските му публични изяви/, а новата звезда там става Каравелов. И започва "отстрел" на старите кадри на Касабов, като Георги Живков.

Накратко, според мен, списъкът е бил предназначен за Каравелов, но за него е бил известен и руският консул в Русе, за да се появи веднага до тялото на самоубития Кънчев, почти едновременно с валията, който, предполагам, също е бил известен за този списък, но от друго място.

Само като вметка, в предишния ми пост съм изпуснал още едно идване на Кънчев в Русе, на 11 януари, отразено също в протоколите на Обретенов, защото тогава им е взел 10 лири, такива неща Обретенов помни точно... С това идванията на Кънчев в Русе, след като преминава от Влашко, стават 5 /пет!!/ за 6 месеца, твърде много и чести, според мен, за да са случайни, моето мнение е, че той се е отчитал пред някой регулярно в Русе.

[Borova gora]

Преди 58 минути, Б. Киров said:

Обретенов разказва в спомените си, че в деня на смъртта на Кънчев /5-ти март/ под прозореца на килията дошъл брат му Ангел и уж си тананикал някаква песничка му съобщил за самоубийството на Ангел Кънчев; веднага след това извикали Обретенов на разпит, на който присъствал и Петраки Златев, и Златев му задавал само един въпрос, познава ли Кънчев? Тук Обретенов заема геройска поза в мемоарите си и казал, че не познава никакъв Кънчев, след което Златев побеснял от яд.

На 4-ти март, ден след пристигането му и ден преди смъртта му, Кънчев се е отбил при баба Тонка, това пак го разказва Обретенов. И се тюхка, че Кънчев не й потърсил помощта да го прехвърли с лодкарите през Дунав нелегално, а и че той, Обретенов, ако бил на свобода, щял да му помогне за документите, и че в града имало и други хора "посветени в делото", но Кънчев не ги знаел. Обретенов ги знаел, ама Кънчев, който им основал комитета не. Кънчев след тази среща с баба Тонка отива да нощува у Чорапчиев и точно в този отрязък от време се е обърнал към Никола Живков и другите двама, единият от които е шурей на Ведър. Това са хора от стария ТБЦК, значи Кънчев е имал по-голямо доверие на тях, отколкото на аверите от ЧРК, който лично е основал. По същото време, Иларион Драгостинов, секретар на читалище "Зора" не е бил арестуван, но Кънчев не го е търсил за помощ, а Иларион е определения делегат за събранието. Кънчев е потърсил Никола Живков, за когото Обретенов и дума не споменава, а сочи като помощник за пропуска някакъв чиновник от паспортния отдел, което е поредната му лъжа.

Според мен Обретенов е научил за идването на Кънчев от баба Тонка или от брат си, който му е изпял под прозореца на килията за смъртта на Кънчев на следния ден.

Моето мнение е, че списъците са били за Каравелов. Индикация за това е, че в редакцията на "Свобода" са знаели за тях и веднага се реагирали на написаното във "Византис" /глупава реакция, според мен/, че видите ли, намерихте някакви списъци, ама ние така добре сме ги зашифровали с букви и цифри, че не можете да ги разчетете.

Относно "буквите и цифрите" - след посещението на Теофан Райнов и Райчо Попов през 1869-та при Бакунин и Мацини, Бакунин дава на двамата видни представители на ТБЦК нов шифър, много по-усъвършенстван от този, който е ползвал Касабов преди това; при Бакунин с рекомендация ги изпраща Каравелов, а връзката между Каравелов и Бакунин е била Начаев, на когото българите осигуряват нелегално преминаване през Влашко от Одеса към Западна Европа; Бакунин е бил ментор на Начаев и очевидно се е чувствал задължен да се отплати на българите, той им дава препоръка и за среща с Мацини. Новият шифър на ТБЦК е бил с латински букви и цифри и е бил ползван от нелегалните руски нихилисти, за това споменава в статията си Илиев. Че Каравелов към края на 1869, след тази паметна среща на Теофан и Райчо с Бакунин и Мацини, е получил карт бланш в ТБЦК /вече наричан Млада България по подобие на Млада Италия/ свидетелства донесението на руския консул в Букурещ по онова време Офенберг:

https://www.academia.edu/45605563/Иван_Касабов_като_теоретик_на_възрожденския_политически_национализъм_История_1996_кн_1#loswp-work-container

След 1869 Касабов е шкартиран от ТБЦК, Млада България и БРЦК /вероятно заради антируските му публични изяви/, а новата звезда там става Каравелов. И започва "отстрел" на старите кадри на Касабов, като Георги Живков.

Накратко, според мен, списъкът е бил предназначен за Каравелов, но за него е бил известен и руският консул в Русе, за да се появи веднага до тялото на самоубития Кънчев, почти едновременно с валията, който, предполагам, също е бил известен за този списък, но от друго място.

Само като вметка, в предишния ми пост съм изпуснал още едно идване на Кънчев в Русе, на 11 януари, отразено също в протоколите на Обретенов, защото тогава им е взел 10 лири, такива неща Обретенов помни точно... С това идванията на Кънчев в Русе, след като преминава от Влашко, стават 5 /пет!!/ за 6 месеца, твърде много и чести, според мен, за да са случайни, моето мнение е, че той се е отчитал пред някой регулярно в Русе.

"С това идванията на Кънчев в Русе, след като преминава от Влашко, стават 5 /пет!!/ за 6 месеца, твърде много и чести, според мен, за да са случайни, моето мнение е, че той се е отчитал пред някой регулярно в Русе." - гласувам три пъти ЗА това Ваше мнение. Освен с писмата, отчитал се е и на живо, май само на Левски не се е отчитал така, както на бъдещите си предатели. Вероятно не за всичко се е доверявал на пощата, някои неща можели да бъдат съобщени само на четири очи.

Няма как Кънчев да отиде да потърси от Драгостинов помощ. Бандата от читалището е била арестувана за клането на Пенев, може и Иларион да е участвал... Начинът по който зверски е убит Стоян трябва да е плашил Кънчев. Не е очаквал случилото се. Дистанцирал се е, търсил е съдействие от ТБЦК. Но защо е носил списъка и то тайно от Апостола? За да ползва този списък Каравелов да пише срещу "старите"? Ангел би трябвало да е съзнавал това и също би трябвало да е чул от Левски, че той искал обединение, искал Каравелов да спре разединението на млади и стари, писал го е и в писмата си.

Но пък как веднага научил новините от брат си, Обретенов отишъл на разпит. Дали е случайност или сам е поискал да изкаже нещо, за да го пуснат? Е, не биха го пуснали веднага, трябвало да постои още време, иначе щели да издадат, че е станал човек на полицията мигновено. Друго е да излезе с тълпа заподозрени, освободени поради липса на доказателства. До септември все са освобождавали арестувани по случая съгласно донесение на австрийския консул Мотлонг. 

Все пак, защо е бил издаден Кънчев? Някой е искал този списък да не стигне до Каравелов? Някой, научил, че Ангел пренасял списък, но само много вътрешен би знаел...

Плюс, да си повторим, че град Ловеч, един от 14-те града е имал специално място в пътуванията на Кънчев и му е издал Пълномощно, а Обретенов е научил това, както и кои са дейците гласували за Пълномощното-Драсов на първо място, защо не е издал Общия? Или го е издал, но Общия е изглеждал дребна риба в сравнение с Апостола, набързо го пуснали да ходи на всяка цена на събрание, за да следи Левски... В списъкът на Кънчев трябва да е имало комитаджии от Ловеч, там преди това ТБЦК е нямало...

Редактирано Преди 10 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Но защо е носил списъка и то тайно от Апостола?

Този списък "Византис" нарича "обвинителните съгласителни документи, подписани от първенците българи"; обвинителни от гледна точка на османската власт, съгласителни за какво? 

"Византис" свързва тези документи с план за въстание, за да "не се повторят случките от 1867-ма", тези "случки" са преминаването на четите на Панайот и Тотю, както и опита да премине четата на Кулин. Значи са били "съгласителни" за българските "първенци" да се повторят тези събития, съгласителни за въстание.

Другото, Ангел обходил 14 града, където е основавал комитети или е потягал старите такива на ВРО. Това е точно два месеца преди събранието; съгласителните документи, според мен, са били съгласието на комитетите в Българско да изпратят представители на събранието в Букурещ в началото на май, най-вероятно имената на делегатите от тези градове. 

Това обяснява защо са били необходими тези имена на Каравелов тайно от Левски, да знае кой ще дойде точно от Българско и съответно как би гласувал, нали затова е заверата в Сливен с втори делегат, осигурил на Каравелов 10 плюс гласа. Левски не вярвам да му е давал предварителен отчет кой ще прати в Букурещ.

Това обяснява и отсъствието на Общи от списъка, той не е фигурирал там, не е бил сред определените за делегати.

Защо обаче руският консул се появява веднага на местопрестъплението, никой друг консул?

Според мен, защото е знаел какъв списък носи Кънчев. Връзката между руското консулство и Ангел е трябвало да бъде Обретенов като куриер на ВРО; нали там са пристигали броевете на в. "Свобода", откъдето са вземани от Обретенов тайно и разпространявани по комитетите на ВРО, той е бил свръзката. Ангел едва ли е можел да знае, че руското консулство служи за нелегален канал на Каравелов, а и да е знаел, едва ли би рискувал лично да ходи в консулството със списъка за Каравелов, за да не компрометира консула, в случай че го заловят с опасни документи там. Обретенов е имал връзка с консулството като читалищен деец, той е снабдявал читалището с литература и периодика, легално разрешена във вилаета, имал е лице да влиза там.

Свръзката на Ангел, Обретенов, е бил арестуван, и вероятно тогава той е взел решение на своя глава да премине с нередовни документи във Влашко и да занесе списъка лично на Каравелов, план Б, защото план А се е провалил с ареста на Обретенов.

Този, който е искал списъка на Кънчев да не стигне до Каравелов, трябва да е била османската полиция, според мен, те на всяка цена са искали да предотвратят въстание в земите, населявани от българи.

Единственият, който е бил в състояние да им помогне с информация при тази моя хипотеза, е бил Обретенов, куриерът между Ловеч и Букурещ. През него е минавала връзката, и той е имал поглед както към ВРО, така и към БРЦК в Букурещ, той е вземал нелегалния "Свобода" от руското консулство, това е отразено в писмата.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Този списък "Византис" нарича "обвинителните съгласителни документи, подписани от първенците българи"; обвинителни от гледна точка на османската власт, съгласителни за какво? 

"Византис" свързва тези документи с план за въстание, за да "не се повторят случките от 1867-ма", тези "случки" са преминаването на четите на Панайот и Тотю, както и опита да премине четата на Кулин. Значи са били "съгласителни" за българските "първенци" да се повторят тези събития, съгласителни за въстание.

Другото, Ангел обходил 14 града, където е основавал комитети или е потягал старите такива на ВРО. Това е точно два месеца преди събранието; съгласителните документи, според мен, са били съгласието на комитетите в Българско да изпратят представители на събранието в Букурещ в началото на май, най-вероятно имената на делегатите от тези градове. 

Това обяснява защо са били необходими тези имена на Каравелов тайно от Левски, да знае кой ще дойде точно от Българско и съответно как би гласувал, нали затова е заверата в Сливен с втори делегат, осигурил на Каравелов 10 плюс гласа. Левски не вярвам да му е давал предварителен отчет кой ще прати в Букурещ.

Това обяснява и отсъствието на Общи от списъка, той не е фигурирал там, не е бил сред определените за делегати.

Защо обаче руският консул се появява веднага на местопрестъплението, никой друг консул?

Според мен, защото е знаел какъв списък носи Кънчев. Връзката между руското консулство и Ангел е трябвало да бъде Обретенов като куриер на ВРО; нали там са пристигали броевете на в. "Свобода", откъдето са вземани от Обретенов тайно и разпространявани по комитетите на ВРО, той е бил свръзката. Ангел едва ли е можел да знае, че руското консулство служи за нелегален канал на Каравелов, а и да е знаел, едва ли би рискувал лично да ходи в консулството със списъка за Каравелов, за да не компрометира консула, в случай че го заловят с опасни документи там. Обретенов е имал връзка с консулството като читалищен деец, той е снабдявал читалището с литература и периодика, легално разрешена във вилаета, имал е лице да влиза там.

Свръзката на Ангел, Обретенов, е бил арестуван, и вероятно тогава той е взел решение на своя глава да премине с нередовни документи във Влашко и да занесе списъка лично на Каравелов, план Б, защото план А се е провалил с ареста на Обретенов.

Този, който е искал списъка на Кънчев да не стигне до Каравелов, трябва да е била османската полиция, според мен, те на всяка цена са искали да предотвратят въстание в земите, населявани от българи.

Единственият, който е бил в състояние да им помогне с информация при тази моя хипотеза, е бил Обретенов, куриерът между Ловеч и Букурещ. През него е минавала връзката, и той е имал поглед както към ВРО, така и към БРЦК в Букурещ, той е вземал нелегалния "Свобода" от руското консулство, това е отразено в писмата.

Тук идва важният момент, в Стоян Пенев едни писма, в Ангел Кънчев важен списък. И все около Каравелов се върти всичко. Значи Кънчев е успял да уведоми Обретенов, че пътува към Русе с документи, вероятон му е писал, но писмото не е запазено. Междувременно в Русе се е отдал случай да се саморазправят с Пенев, а след това при разпитите Обретенов издал Кънчев, за да избегне мъченията. Като не заварил Обретенов на свобода и силно изплашен от садистичното убийство на Пенев и от разгрома на комитета в Русе, Кънчев решил да бяга на всяка цена в Букурещ. Допускам обаче, че е влезнал в града, защото още не е знаел за арестите и е искал в читалището да обсъди всичко с бандата. Научил новините и не припарил до сградата, където бил останал само Иларион. Не се е върнал назад, да се скрие в навътре в българско, защото сигурно е имал срок, до който да занесе списъка в Букурещ и се засилил да го изпълни. Каравелов е бързал да свърши всичко преди Левски да отиде при него и да остане да спи в печатницата за повече от месец.

Относно руският консул, може и Каравелов да е предупредил, че Кънчев е негов човек заедно с броевете на Свобода, които изпращал. Тук е интересното, че може и той като Ангел да се е отчитал кои са били неговите хора, за да получават някаква закрила при случай, доколкото е възможно... Въпросът е дали само в Букурещ се е отчитал и от консулството там да са препращали информация на колсулството в Русе. Тогава обаче са знаели за Левски също повече отколкото се е допускало... Кой е информирал руският консул в Русе, че Ангел е член на комитет, масон и т.н.? Нещо е имало в Букурещ, за да е бил представен там по-скоро на тамошното руско консулство, той и Общия загатва, че е бил представен на двама от консулството в Букурещ пред Извънредната комисия, тук трябва да анализираме подробно...

Турската полиция вече е имала идея, че се готви въстание и е търсела информация от извора. Въпросът е как се е сетила, че Обретенов не е бил обикновен обирджия, а е знаел нещо? По масонска линия дали са се опитали да го освободят? Явно на тази връзка се е надявал, за да извърши убийството, при положение, че е знаел последиците. Но тя не е проработила и като много други, за да избегне мъченията признал убийството, признал го по-късно и в спомените си, и ... натопил Кънчев.  Нещо такова се навързва следвайки логиката на събитията в общата, голямата картина...

-----

И все съм се питала, ако Апостола бе взел от Величка Хашнова парите и архива, как щеше да ги пренесе, щеше да ги закопае в Къкрина за известно време, да ги сложи в дисагите на коня на Николчо? С тях трудно би преминал Дунава, тежки и обемни са били...

Още нещо по темата, но не относно Обретенов, а попаднах и на още един от проф. Митев, но е по-голям и не успявам да го кача дори зипнат, трябва да измисля нещо:

150 години ВРО_Плевен_2019-Левски.pdf