Възможно ли е науката да се обсъжда популярно?

[ISTORIK]

  On 23.11.2016 г. at 9:25, fantom4e said:

Стана ми интересно, колко от обсъждащите се занимавате с наука?

И дали е възможно една такава анкетка да се добави?

Expand  

Само предложете въпроси и отговорите им. Анкета се добавя лесно. 

[Gravity]

  On 23.11.2016 г. at 17:43, vvarbanov said:

Да така твърдя!

   "Популярно", означава разбираемо от всички.Популярно обсъждане значи разбираемо от всички обсъждане.

Expand  

Проблемът е, че не правиш разлика между разбираемо и разбрано. Примера с Хокинг и "Кратка история на времето" е подходящ. Книгата е разбираема от всеки (поне принципно, и не буквално всеки, а от мнозинството), но това не ознчава, че всеки я е разбрал. Двама, които са я чели, могат да обсъждат науката в нея и нивото е популярано защото е разбираемо, а не разбрано, от всеки. Книгата не изисква предварителни познания и умения, за нея не са необходими няколко години математика и физика, за това нивото е популярно. Това дали някой друг е чел или не книгата няма отношение към нивото на дискусята межди горните двама.

[vvarbanov]

  On 23.11.2016 г. at 20:45, Gravity said:

Проблемът е, че не правиш разлика между разбираемо и разбрано. Примера с Хокинг и "Кратка история на времето" е подходящ. Книгата е разбираема от всеки (поне принципно, и не буквално всеки, а от мнозинството), но това не ознчава, че всеки я е разбрал.

Expand  

Напротив аз не само правя разлика, но и разбирам разликата.Докато ти правиш разлика ,но не я разбираш.

Думата "популярно"  означава "разбираемо от всички", а не "разбрано от всички"

  И така, отговорът на въпроса, "Възможно ли е науката да се обсъжда популярно?"  е , - не може.Защото популярно означава "разбираемо от всички" , а науката не се разбира от всички.

  

 

 

 

Редактирано Ноември 24, 2016 от vvarbanov

[ramus]

  On 23.11.2016 г. at 15:08, vorfax said:

Както написах, въпрос на възпитание. Ти си възпитан, че уважението към събеседника е нещо лошо, защото генерирало лицемерие. За мен не е така.

Все пак, ако не цениш чуждото време, защото не е твоя собственост, запитай се поне дали искаш да бъдеш прочетен и дали искаш да бъдеш разбран.

Expand  

Както написах - не ме интересува възпитанието. Не съм възпитан да уважавам, уважението за което говоря не може и няма как да се възпита. Тия училищни клишета са за подрастващи и не вършат работа когато става въпрос за сериозни неща. Уважавам личната отговорност и дорасналите да са отговорни към себе си хора. Само те могат да са отговорни за всичко и всички, без девиации.

Демонстрацията на "възпитание и маниери" без самоуважение поражда лицемерие. Като в този пример, с тия думи, особено в контекста на показания начин на прочит, с ползването на думичката "собственост", която не само че няма основание относно "времето", но е и напълно неадекватна като интерпретация. И показва, че и да  е налице мотивация за "четене", проблема с липсата на адекватност в прочита остава, без значение от "количеството" и "времето". Иначе реториката е чудесна, дори фина, но на ниво училищно образование.

И всичко това заради демонстрацията отново и отново как някой или нещо нямало да бъде прочетено от някой си друг... защото последния имал основания... Колко още ще трябва да се върти тази песен? А в допълнение към "музиката", писанията на "нечетящия" също не са от две изречения, нито са крайно лаконични, макар да са с чудесен изказ и да говорят за опит със словото и езика. Но той - езика, е само медиатор между това, което някой иска да изрази... и това, което накрая прави. И се стига до нещо, наречено "качество"...

===========

И като за края на участието ми в тази лична полемика - ще кажа, че да задавам въпроси на себе си, е първото нещо, далеч преди да започна да пиша. И пиша за отговорите които съм си дал, а не да ги чакам от "другите". В този смисъл - имам съвсем ясен отговор на иначе само изглеждащото като въпрос, болднато от цитата горе:

Не искам, нито желая да бъда прочетен, нито разбран... Нямам нуждата да ме разбират, нито одобряват, или обратното. Нито дали някой решил да оправдае себе си намирайки и играейки си с основания защо нямало да направи нещо си, което си е обикновена детска игра на "интересен", но не е сериозно. Какво да направил или не, си е негова работа и вътрешен въпрос и не виждам защо е нужно да занимава други с него. И че е израз на липсващо самоуважение, защото личните въпроси са лична отговорност, а не на някого друг. И когато пиша че "времето" е лична ценност, когато то наистина се цени, това означава че не е нито нечия собственост, нито личността може да го контролира. Тя само го ползва за да прояви съдържанието си (или липсата му ) - винаги по съответствие. И по "пълнежа" (или липсата му) си личат много неща...

Редактирано Ноември 24, 2016 от ramus

[ISTORIK]

Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

От степента на лингвистичната грамотност, от степента на читателската активност, от степента на научната грамотност на населението и от самокритичността към равнището на собственото научно познание на всеки индивид зависят интересите на същото това население към науката и към заниманията с наука, към работата на учените.

От тези параметри зависят и социалните нагласи към науката (науката като добро или като зло, като благо или като проклятие, като самоценност и/или инструментална ценност, като полезно или безполезно занимание), разбирането на спецификата на науката (на нейната същност, на нейните цели, на същността на научните методи, на степента на научност на отделните научни и дисциплини), познаването и разбирането на научната терминология, личната научна информираност, критичното отношение към изказани научни и псевдонаучни твърдения и становища, преценката дали научното знание е достъпно и дали е разбираемо, научният песимизъм/реализъм/оптимизъм, вярата в суеверия, в магии, в хороскопи... 

От тук зависи до каква степен ежедневното внимание на всеки отделен човек е насочено към научните постижения, научните открития, научните проблеми, открояват ли се предпочитания към определени научни и технологични постижения, изобретения, открития и проблеми. Има ли интерес към научни монографии, към научни списания, към новини, свързани с развитието на науката като цяло и към определени науки, поотделно. Как обществото оценява важността на съвременната наука... Научното познание подпомага ли вземането на адекватни решения по актуални житейски проблеми?

Напълно нормално е хората, завършили висше образование, поради по-продължителния си контакт с научни и образователни институции, както - и с научна литература, да проявяват най-висок интерес към науката и да имат най-висока самооценка за своята собствена степен на запознатост с научните достижения и с научните проблеми.

Очевидно е, че политика, която приема като необходими мерките за повишаване на интереса на населението към науката, следва да ориентира своите усилия към системата на средното образование. (Сред добрите примери за успехи, свързани с научната грамотност на учениците, могат да се посочат редица страни, между които са Сингапур, Япония, Корея, Китай, Канада, Австралия, Нова Зеландия и др.)

Съгласни ли са "обикновените хора" (простолюдието), тези, на които се крепи съществуването на всяка държава, да одобрят отделянето на повече финансови средства (държавни и частни) за развитието на науката и на образованието? 

Осъществима ли е мечтата за общество от научно грамотни хора, които с разбиране и с мъдрост подкрепят науката и образованието, за да могат те (науката и образованието) да направят живота по-красив, по-интересен, по-смислен, по-дълъг...? 

Редактирано Ноември 24, 2016 от ISTORIK

[Шпага]

Според мен, зависи от обсъждащите. С някои хора е възможно науката да бъде обсъждана популярно, като при това не е задължително сред тях да има и учени/висшисти в съответната област. Когато се стигне до разногласие или до въпрос, който буди общо недоумение, може да се потърси информация - вече има достатъчно ефективни начини за това.

За съжаление обаче съществуват и твърде много хора, с които не само наука, ами и най-елементарни битови въпроси не е възможно да се обсъждат, тъй като самото понятие "обсъждане" е чуждо за тях. Ето, един ярък пример в това отношение е Рамус, който се включва активно и много, ама наистина МНОГОсловно в тази тема, обаче същевременно заявява с апломб:

"Не искам, нито желая да бъда прочетен, нито разбран... Нямам нуждата да ме разбират, нито одобряват, или обратното..."

Е, аз не намирам никаква логика в подобен подход, но... явно не съм дорасла до висините на неговата личност.

[Doris]

  On 24.11.2016 г. at 6:22, ramus said:

......

Не искам, нито желая да бъда прочетен, нито разбран...

Expand  

Логично е след като полагате усилия да пишете, да очаквате и някой да се опита да ви разбере, което не означава, че този някой ще се съгласи с написаното от Вас.

Макар че може би не Ви разбирам до край, въпросът, който засегнахте за ролята на просветеността в съвременния глобализиращ се свят ме заитригува и Ви зададох съвсем конкретни въпроси. Сега имам чувството, че се измъквате по допирателната от отговори.

  On 24.11.2016 г. at 7:13, ISTORIK said:

Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

От степента на лингвистичната грамотност, от степента на читателската активност, от степента на научната грамотност на населението и от самокритичността към равнището на собственото научно познание на всеки индивид зависят интересите на същото това население към науката и към заниманията с наука, към работата на учените.

От тези параметри зависят и социалните нагласи към науката (науката като добро или като зло, като благо или като проклятие, като самоценност и/или инструментална ценност, като полезно или безполезно занимание), разбирането на спецификата на науката (на нейната същност, на нейните цели, на същността на научните методи, на степента на научност на отделните научни и дисциплини), познаването и разбирането на научната терминология, личната научна информираност, критичното отношение към изказани научни и псевдонаучни твърдения и становища, преценката дали научното знание е достъпно и дали е разбираемо, научният песимизъм/реализъм/оптимизъм, вярата в суеверия, в магии, в хороскопи... 

От тук зависи до каква степен ежедневното внимание на всеки отделен човек е насочено към научните постижения, научните открития, научните проблеми, открояват ли се предпочитания към определени научни и технологични постижения, изобретения, открития и проблеми. Има ли интерес към научни монографии, към научни списания, към новини, свързани с развитието на науката като цяло и към определени науки, поотделно. Как обществото оценява важността на съвременната наука... Научното познание подпомага ли вземането на адекватни решения по актуални житейски проблеми?

Напълно нормално е хората, завършили висше образование, поради по-продължителния си контакт с научни и образователни институции, както - и с научна литература, да проявяват най-висок интерес към науката и да имат най-висока самооценка за своята собствена степен на запознатост с научните достижения и с научните проблеми.

Очевидно е, че политика, която приема като необходими мерките за повишаване на интереса на населението към науката, следва да ориентира своите усилия към системата на средното образование. (Сред добрите примери за успехи, свързани с научната грамотност на учениците, могат да се посочат редица страни, между които са Сингапур, Япония, Корея, Китай, Канада, Австралия, Нова Зеландия и др.)

Съгласни ли са "обикновените хора" (простолюдието), тези, на които се крепи съществуването на всяка държава, да одобрят отделянето на повече финансови средства (държавни и частни) за развитието на науката и на образованието? 

Осъществима ли е мечтата за общество от научно грамотни хора, които с разбиране и с мъдрост подкрепят науката и образованието, за да могат те (науката и образованието) да направят живота по-красив, по-интересен, по-смислен, по-дълъг...? 

Expand  

Това е написано много хубаво, но според мен е утопия, както твърди и Ворфакс. Не всички  могат, а и не всички искат да са научно грамотни. Но има една обществена група, която се стреми към висока образованост, култура и информираност - това е средната класа. На нея се дължи явлението, присъщо на новото време - демокрацията. Според мен, за средната класа просветеността е средство и начин на съществуване.

 

  On 23.11.2016 г. at 14:06, Пандора said:

Според мен науката непрекъснато се обсъжда повече или по-малко популярно по простата причина, че много често дори и учени бързат на базата на един два нови факта да изграждат тези, до сега не съм чула някой да каже "нямаме достатъчно факти за каквато и да било теза". Ето например в генетиката - след всеки нов факт се бърза да се обобщи някаква грандиозна теория, поредната историческа интерпретация, която не се знае колко време ще трае. Голяма част от подобни тези свързани с произхода на човека, всъщност са работни хипотези по които продължава да се работи. Да , вярно е , обсъждане може да има между няколко учени, които работят по даден проблем и са "вътре" в нещата. За мен е важно, че на учениците и студентите трябва да се покаже и такава дискусия, а вторите биха могли да участват в такава. Аз например, въпреки че съм лаик и имах ограничен обем познания, научих много в интернет форуми, и най-важно, научих , къде са проблемните точки. За един ученик , студент и бъдещ учен това е от голямо значение, за да избере насока на своите изследвания. Съгласна съм също, че за голяма част от хората, това не е важно и интересно, но те пък няма да четат подобни популярни статии и дискусии.  Друго важно нещо за мен е, че интернет дава възможност да четеш или участваш в такава дискусия, без непремено да пътуваш и присъстваш в нарочна конференция например. Тоест информация за това какво правят други по въпроса може да достигне бързо до интересуващия се и да си "свери часовника". Така, че според мен има смисъл от популярни публикации в интернет и дори на дискусии, които са породили. Дори вторите са по-интересни понякога.

Expand  

Според мен е полезно да се правят хипотези, дори и с очевидно малко данни. Само трябва да е ясно, че това са хипотези, а не твърдо установени реалности. И ако тези хипотези са провокативно несъответстващи на досегашната парадигма да се търси начин за още данни, но и да се мисли за ново обяснение на натрупващите се нелогичности  и противоречия в общоприетата теория.

 

Редактирано Ноември 24, 2016 от Doris

[Skubi]

Възможно е според мен но трябва за това добре подготвен щаб от страна на медиите и от страна на преподавателите. Ето един от 1966 години. Професорът с прости методи показваше правеше такова шоу, че и сега хора на моя възраст ако им кажеш познава ли резониращото куче Хеки с голяма сигурност ще каже, да. 

Вторият начин беше с популярен репортер/лаик/ да задава въпросите но преди това малко драматизация, обясненияр примери от ежедневието...

И накраят един негативен пример. Директорът на централният физически институт държи лекция за светлинета с много добри опити но в ужасно скучен тон....

 

Значи е имало сериозни сериала за популизирането на науката. Даже когато тръгна програмата за обзавеждане на училищата с телевизори, телевизията в съчетание с обучаваният материал имаше предобед излъчвания само такива програми свързани тясно с обучаваният материал. От 8 до 12. 

Сега подобни само по Дисковери, Шпектрум, Нашионал Георафик, Хистори и пр. канали може да се види, но те предимно на шоуто наблягат....

 

[Б. Киров]

  On 24.11.2016 г. at 6:22, ramus said:

Не искам, нито желая да бъда прочетен, нито разбран... Нямам нуждата да ме разбират, нито одобряват, или обратното. Нито дали някой решил да оправдае себе си намирайки и играейки си с основания защо нямало да направи нещо си, което си е обикновена детска игра на "интересен", но не е сериозно. Какво да направил или не, си е негова работа и вътрешен въпрос и не виждам защо е нужно да занимава други с него.

Expand  

Без да съм говорител на Рамус, ще напиша как разбирам това и донякъде го споделям: този, който не го разбира и чете, няма какво да му предложи, нито пък какво да вземе; този, който има какво да му предложи ще го чете и разбере, и ако прецени, че ще има какво да вземе за себе си, ще комуникира, за да предложи; пишещият го прави заради себе си, проверява, коригира и допълва собственото си виждане, без никакво намерение да го предлага на други последователи или съмишленици.

[Gravity]

  On 24.11.2016 г. at 2:17, vvarbanov said:

Напротив аз не само правя разлика, но и разбирам разликата.Докато ти правиш разлика ,но не я разбираш.

Думата "популярно"  означава "разбираемо от всички", а не "разбрано от всички"

  И така, отговорът на въпроса, "Възможно ли е науката да се обсъжда популярно?"  е , - не може.Защото популярно означава "разбираемо от всички" , а науката не се разбира от всички.

Expand  

На определно ниво науката се разбира от всички. На друго ниво тя е разбираема само за специалистите. Точно това определя какво е популярното ниво и какво не. Но след като ти гледаш на въпроса като шопа и смяташ, че такаво животно няма, нашият разговор е стигнал своя край.

[ramus]

  On 24.11.2016 г. at 9:03, Doris said:

Логично е след като полагате усилия да пишете, да очаквате и някой да се опита да ви разбере, което не означава, че този някой ще се съгласи с написаното от Вас.

Expand  

ОФтопик, колеги, моля ви, нека не пренасяме отново темата в посока към рамус.

Как да го напиша, за да стане ясно, след като се налага да се повтарям:

Нека затворим това и ако е толкова интересно, да го оставим за друга тема.

За последно да кажа - аз съм ИНДИВИДУАЛИСТ, а популярно социално изказано - краен индивидуалист. Хората от такава условна група са изживели в себе си потребността да се оглеждат през другите сред които живеят и по този начин да получат идеята си за "АЗ" - като последното е социален инстинктивен механизъм и той работи при всеки човек още от раждането му. Просто при редки хора това се насища и израства. Посоката в промяната се изразява в нарастване на независимостта на такъв индивид - отпърво емоционална независимост, и следват житейска, ментална, физическа... като има и още които тук не им е мястото да ги коментирам. Това не е самореклама, нито има повод за нещо подобно. От гледна точка на откопчването от социална зависимост най-вече във вътрешните аспекти, ми дава известни възможности които не са достъпни за повечето от социалните личности. Често изразявам някои аспекти именно на такъв тип гледна точка, която изключително трудно бихте срещнали. Нямам никакви претенции някой въобще да я взима предвид - само рядката и предположителна възможност за някои отделящи се личности... да докоснат през прочита си нещо си... тяхно.

Меренето на постъпките, думите, мислите, предположителните ми мотиви, според социалните ви критерии е неадекватно и създава погрешна посока на интерпретация. За много от вас такива като мен въобще не би трябвало да съществуват и ако все пак има тук-там бръждят някакви сигнали, то удобно е да се сведат до някакъв тип социална девиация или психични "дефекти" или "дефицити". Ако това ви е удобно, ако това е начина да го "смелите" - добре. Но според всичко казано дотук, да го сведа до писането ми тук... или където и другаде сред виртуала: Не ЖЕЛАЯ, нито полагам усилия или очаквания, за разбиране. Нито одобрение, нито поощрения, нито благи или остри думи... За мен нищо от това няма значение. Очевидно е изключително трудно социална личност въобще да си представи до какво ниво е възможно да се реализира НЕЗАВИСИМОСТ и САМОСТОЯТЕЛНОСТ.

Не пиша тук, за да получа нещо от ВАС, нито ме интересуват битките за налагане, мерене или защити. Онова, което най-много ме интересува почти никой не може да го напише - именно "своето себе си" - не колко знае, не колко е научил, не в какво вярва или в какво е убеден. Мен ме интересува много зад всички тия положения, които от друга страна за ВАС са основни. Заради това че няма как да го очаквам, нито е възможно или бихте си позволили да го напишете, го извеждам индиректно, по различни способи и прийоми, след като е оставено в думите на всеки пишещ...

Всички тия думи са само за пояснение и не е нужно да продължават да се коментират. Или се разбират или не са приемливи и се отхвърлят. И в двата случая става ясно по реакциите.

Край на ОФТОПИКА, (като думите на Б.КИРОВ са доста точни и малко ме озадачават с тази си точност, след като двустранната комуникация с него протече с фалстарт чрез едностранно импулсивно оттегляне. Много хора тук са с много добро владеене на езикови и изказни умения. Нещо, на което колкото и да се уча, няма как да постигна. )

Редактирано Ноември 24, 2016 от ramus

[Пандора]

  On 24.11.2016 г. at 9:03, Doris said:

Това е написано много хубаво, но според мен е утопия, както твърди и Ворфакс. Не всички  могат, а и не всички искат да са научно грамотни. Но има една обществена група, която се стреми към висока образованост, култура и информираност - това е средната класа. На нея се дължи явлението, присъщо на новото време - демокрацията. Според мен, за средната класа просветеността е средство и начин на съществуване.

Expand  

На фона на съвременната действителност, когато на човек все по-малко му се налага да използва мускулатурата /все повече само за украса/, все повече ще му се налагат упражнения с ума, дори и само за да си включи готварската печка. Грамотността и информираността все повече смятам ще бъдат не средство на една само класа, а средство за оцеляване. Дори и това сега да изглежда само утопия, защо пък да не заразим колкото се може повече хора още от училище да имат интерес и стремеж към наука, разбира се според възможностите си.

[Пандора]

  On 24.11.2016 г. at 9:21, Skubi said:

Възможно е според мен но трябва за това добре подготвен щаб от страна на медиите и от страна на преподавателите. Ето един от 1966 години. Професорът с прости методи показваше правеше такова шоу

Expand  

Медията е един способ само, който цели картинно, без да затормозява публиката с четене на текст, да разкаже и покаже някаква иновация или новост. За мен обаче е важно, да се възпитават хората още в училище така, че да бъдат грамотни да четат и търсят информация, да следят един въпрос, който ги интересува във времето, а също и критически да анализират съжденията в прочетеното. Да са методологически подготвени да преценят доколко фактите са достатъчни за едни или други съждения и т.н. Страхувам се, че ако нямат такова познание и способност, могат да бъдат лесно манипулирани, нещо което както стана вече въпрос, се случва /при това не само в науката, а въобще в поднесената информация от живота/. Така всеки може и сам да определи до какво ниво иска или може да следи дадено развитие и да избира каква литература по степен на трудност да чете. Това също според мен засяга и въпроса с качена в интернет литература и преводна в това число по различни теми и въпроси. Защото не за всички е възможно да си доставят литература по даден въпрос, да четат в оригинал чужди изследвания, при това науката се развива в много области и от всички страни и се пише по дадена тема на много езици.

[ramus]

мисля, че един от основните проблеми свързани с темата е факта, че информацията която се натрупва, и с която се борави в социума, нараства и преминава границите на възможностите на повечето хора да я обработват.

Дори в една научна дисциплина, информацията нараства с порядъци за някакво време. Нарастването на обема само до едно ниво може да се компенсира с "повече учене". А да не говорим че масата извън академичните заведения става все повече и по-голяма. Как въобще личностите от нея да се справят с проблема?

За целите на което голяма част от познанието, определени личности от масата, откликват нанейните сигнали за потребност. И съставят резонансни опростени системи от обяснения, съответствени по ниво. В някакъв момент подобни моменти задължително стъпват във взаимоддействие с предварително поставените на същото ниво вече предварителни социално обособени нагласи които всеки човек усвоява без да учи каквото и да било - по силата на други природни инстинкти. Тясна връзка с това ниво има религията. Не заряди своята теоретична платформа, а защото отговаря на нуждата от точно определена масова житейска система за обяснение и елементарно житейско ситуиране, за която в миговете на оцеляване и "изгубване" да се закрепиш, като котва или спасителен пояс насред бурен океан. Всички хора минават през етапите на това. някои преминават, други - остават сред тях.

И още нещо - още един фактор, който до момента не се взима предвид, е че човешките същества не сме еднакво предпоставени като дадености и нямаме еднакви възможности за адаптиране към условията. Дори в демократична среда да е предпоставено да има равен достъп и възможности откъм общото спрямо личността, то самата личност няма как да преодолява разликите за които говоря, колкото и да й се дава или дори тя да се мъчи да компенсира. Това е във връзка с поредния опит да обясня нещо на ДОРИС.

Всички знаят от опита, че има толкова много хора, които и да им говориш, показваш, дори да се правиш на маймуна, просто не влиза... Нито им трябва, нито им е нужно, нещо повече - колкото повече правиш усилие да го докараш до тях, това им създава дисонанси, демек - натоварва ги и психично и ментално. И те се защитават като или изключват или реагират активно към дразнителя...

За каква популярност тогава да говорим... Разделянето на популяризатори, преподаватели и активни изследователи... е смислено и не виждам какво толкова не беше приемливо в изразеното от Върбанов.

Колкото до Пандора - картинното се предпочита заради физиологичната даденост на мозъка според която зрителния анализатор е с най-голям канал за информация, в мозъка най-голям дял за обработка е налице именно зрителния. това дава отражение и при психичните особености и паметта. Зрителните вериги и психични особености стават основни и приоритетни за повечето хора. между другото това е в някакъв смисъл парадокс - защото в неврофизиологията се смята че основните надграждания към по-висши процеси във възприятие и отражение, е на базата на обонятелния център.

 

Редактирано Ноември 24, 2016 от ramus

[Skubi]

  On 24.11.2016 г. at 13:33, Пандора said:

Медията е един способ само, който цели картинно, без да затормозява публиката с четене на текст, да разкаже и покаже някаква иновация или новост. За мен обаче е важно, да се възпитават хората още в училище така, че да бъдат грамотни да четат и търсят информация, да следят един въпрос, който ги интересува във времето, а също и критически да анализират съжденията в прочетеното. Да са методологически подготвени да преценят доколко фактите са достатъчни за едни или други съждения и т.н. Страхувам се, че ако нямат такова познание и способност, могат да бъдат лесно манипулирани, нещо което както стана вече въпрос, се случва /при това не само в науката, а въобще в поднесената информация от живота/. Така всеки може и сам да определи до какво ниво иска или може да следи дадено развитие и да избира каква литература по степен на трудност да чете. Това също според мен засяга и въпроса с качена в интернет литература и преводна в това число по различни теми и въпроси. Защото не за всички е възможно да си доставят литература по даден въпрос, да четат в оригинал чужди изследвания, при това науката се развива в много области и от всички страни и се пише по дадена тема на много езици.

Expand  

Не се страхувай. Манипулират ни и то с ужасна сила....Но което и най-големите манипулатори е страх, че изградената система за манипулация, почва и тя сама да се манипулира....Виж само какво стана сега в САЩ...

Но да си остана на моето ниво....

Дискутирам тук, за да си запазя езика и да се просвещавам от много по-грамотни в общи или в специалности хора.

Но това пропадане на общата култура общо взето във всичките отрасли на живота което през миналите 20-30 години стана нямам думи. Общото културно ниво на хората варира някъде между мачовете на барцелона и реал мадрид, през реалити шоута до сериала за Сулейман....Новините почват и завършват с кръв. Ежедневно избиват в различни филми на различни канали хора колкото на един малък град. Между две банички гледаме почти онлине, как взривяват новороденият отдел на болница в Алепо....И да не ни заседне реклама да пием малко биричка....

А в останалото време хората или слушат бум-бум музика на айфончетата си или пишат глупости по фейсбука....

 

[vorfax]

  On 23.11.2016 г. at 10:42, Doris said:

Какво означава да се адаптираш и ситуираш сред информацията? Какви конкретни проблеми създава глобалният достъп до информация, включително и научна и популярно-научна? И за кого са проблемите?

Expand  

Според мен означава, че за да учиш и умееш да отсяваш зърното от плявата, вече трябва много да си научил и много хляб изял. Т.е. да се учи от Интернет може само ако вече имаш позиция и познания по това, което четеш. В противен случай ученето от неизчерпаем поток от информация е по-вероятно да доведе до заблуди, до неспособност да се разграничи правилното от неправилното, важното от маловажното и дори религията от науката.

[vorfax]

  On 23.11.2016 г. at 20:39, ISTORIK said:

Само предложете въпроси и отговорите им. Анкета се добавя лесно. 

Expand  

Никой не смее да дава предложения в твое присъствие. Ти имаш черен колан по анкети

  On 23.11.2016 г. at 20:45, Gravity said:

Книгата е разбираема от всеки (.....), но това не ознчава, че всеки я е разбрал.

Expand  

Какво!??

[vorfax]

  On 24.11.2016 г. at 9:50, Б. Киров said:

... този, който не го разбира и чете, няма какво да му предложи, нито пък какво да вземе; този, който има какво да му предложи ще го чете и разбере, и ако прецени, че ще има какво да вземе за себе си...

Expand  

Слава богу хората в исторически план не разсъждават като теб и ramus, че сега всеки щеше да говори на свой собствен език, защото не му пука дали някой може да го разбере. Ако някой е останал неразбран това не е проблем на неразбралия го, а на този, който е неспособен да се изрази ясно, защото всеки може да разбере всичко. Надменния подход "пиша си, без да подпомагам комуникацията" НЕ Е диалог.

[Gravity]

  On 24.11.2016 г. at 15:20, vorfax said:

Какво!??

Expand  

Кометарът ми беше в контекста, в който се оплакваше върбанов. Той каза, че не всеки е разбрал книгата защото не всеки я е чел. Аз казах, че това е без значение. Книгата е разбираема от всеки, който я е прочел, и очевидно не е разбрана от тези, който не са я чели, но това последното няма отношение на нивото на книгата и съответната дискусия по нея.

[ISTORIK]

  On 24.11.2016 г. at 15:17, vorfax said:

Според мен означава, че за да учиш и за да умееш да отсяваш зърното от плявата, вече трябва много да си научил и много хляб изял. Т.е. - да се учи от Интернет може само, ако вече имаш позиция и познания по това, което четеш. В противен случай ученето от неизчерпаем поток от информация е по-вероятно да доведе до заблуди, до неспособност да се разграничи правилното от неправилното, важното от маловажното и дори - религията от науката.

Expand  

 

  On 24.11.2016 г. at 14:46, Skubi said:

А в останалото време хората или слушат бум-бум музика на айфончетата си или пишат глупости по фейсбука....

Expand  

Да вземем един средностатистически клас, ученици - деца на простолюдието... В голяма част от учебните часове те слушат или дискотечна бум-бум музика, или отвратително мазна чалга, или рап. Постоянно кликат по телефоните и таблетите си, докато всъщност трябва да си записват онова, което учителят преподава. И какво правят? Пускат чифт голи женски гърди и чакат лайкове във ФБ. Или - пак за лайкове - пишат там: "Току-що пръднах в час по математика, обаче никой не разбра, че съм бил аз! Ах, колко яко!" Или играят на някаква тъпа игра, примерно - на тетрис, на кръстословица ("Познай думата по картинка!" - ама те думата не я знаят и даже и с картинка не могат я позна!), на ферма... Никога не са посадили дърво, цвете или морков, но иначе са велики фермери! Залагат на футболни мачове или дори (по-големите) играят онлайн покер. И всичко това - вместо да учат по някой учебен предмет, който "не ги кефи". И така цялата им учебна година минава в "айляк" (безгрижие) и кликане. Накрая даже и спомени няма да им останат, понеже те, освен да кликат, нищо друго не са правили. Един колега казал на един свой ученик, когото изловил да зяпа на телефона порно (за щастие - с изключен звук!), че ако иска да мачка ИСТИНСКИ цици, ще трябва да остави телефона настрана за известно време. Ама това да мачкаш цици е ангажимент! Как така онзи ще си остави телефона и ще зареже безцелното кликане!

Да оставим кликането в час! Децата масово са забили нос в монитора на телефона и кликат и в рейсовете, кликат и, докато се движат по улиците в транс като зомбита. Преди малко се прибирах с такси, и едно момиче беше си забило носа в телефона и се блъсна в таксито (направо целуна стъклото на страничната врата!), докато чакахме да светне зелената лампа на светофара! Въобще не вдигна глава - да огледа пътната обстановка. 

Като преглеждам домашните на мои ученици, забелязвам, че са преписвали от интернет, много често - пълни глупости. Понеже преписват безкритично от първия попаднал им сайт. Веднъж им казах да не се предоверяват на нещо, написано някога някъде в нета, понеже то може да е било писано от някой, който знае по-малко и от тях. И, ако не искат да "блеснат" в час, огласявайки на всеослушание нечии чужди глупости, да внимават повече какво и откъде копират. И това не е само по история. Толкова - за научната грамотност на масовия български ученик! Добре, че има и ученици, които знаят за какво са на училище и разбират какво им се случва в час! 

Редактирано Ноември 24, 2016 от ISTORIK

[Skubi]

Само на бърже. Вчера сгази една сигнализираща линейка едно момиче което със слушалки на ушите караше колело и зави пред линейката. За днес сутрин почина.

В 2003 година почина жената на един мой приятел. Офицерка на митничарите, 3-та по под минисърът. голямо официално погребване с официален караул, гърмене 3 пъти във въздуха, сабя  и награди на къдифена възглавница.....Голямо нещо беше....Изредоха се редица официални речи за збогом. Уви, че две от тях бяха дума по дума един и същ текст незнам на кой гръцки класик. Това е. Назначените да напишат текста цъкнали на нета и съвсем случайно и двамата същият текст копирали и актуализирали.....

ОН

А иначе колегите ми играят бясно ПокемонГо....Аз табла си играя когато чакам например 2-3 часа на гладно да ми вземат кръв. Но точно днес четох, че скоро ще има пасианс за айфоните...

ОФ

 

[vorfax]

  On 24.11.2016 г. at 16:30, Gravity said:

Книгата е разбираема от всеки, който я е прочел...

Expand  

Не знам каква е тази книга, не съм я чел. Но да е разбираема от мнозинството за мен е възможно само, ако е повърхностна.

Ще дам пример: Гледах научно-популярни филми за нагъването на пространството, за времето преди Големия взрив, когато е нямало време, как движението със свръхсветлинна скорост подмладява, и колкото и готина анимация да вкарват, колкото и да ползват познати на мен думи, концепцията на тези твърдения ми звучи не по-малко абсурдна от "хванал се Бог на работа и за 6 дена направил света".

Втори пример: В момента чета една енциклопедия. Колкото и да ми е позната фактологически, пак не мога да обясня много неща от нея. Да ги знам и да ги разбирам са просто две различни неща. Да се обсъжда нещо толкова общо като науката масово е като да очакваме културист да е добър по шорттрек, а шахматист по плуване.

Редактирано Ноември 24, 2016 от vorfax

[Galahad]

  On 22.11.2016 г. at 1:15, vvarbanov said:

 Разликата е следната.Учения прави наука, а преподавателя учи учениците.Трябва да се прави разлика между учен и преподавател.Учения може да е преподавател ,но не е задължително.

Expand  

Направо гениално - излезе, че професорите и доцентите не са никакви учени. А тъй като преподавателя учи само учениците, то "ученият" е самороден продукт, облъчен от науката още в утробата на майка си и поел с кърмата цялото знание на специалността си.

Имаме учен и прост човек. Това са контрадикторните понятия. Ученият може да е изследовател, може да е преподавател. Сиреч имаме общо понятие и две негови разновидности.

Явно трябва да уточня, че има разлика между някой, който има кетап и знае, който има кетап и не знае, която няма кетап и въпреки това знае и който няма кетап и не знае. С втория и четвъртия също може да се обсъжда, ама на този, дето се е хванал да го прави ама никак няма да му е лесно.

 

[Galahad]

  On 22.11.2016 г. at 11:23, makebulgar said:

Примера с момчето не е удачен, тъй като откритието му не е доказано на терен чрез проучване в джунглата. Милионера-любител за да открие звездите трябва да е много навътре в нещата, тоест ще е прекрачил линията от любител към полупрофесионалист. Такъв любител ако има интерес може да работи тази работа.

Иначе относно иновативните изследвания в момента има такова, което без почти никакви средства разкрива неща които археолозите ни 150 години не са открили, но в случая това нещо не е скрито в джунглата, а 150 години е пред очите им. И откритието е на човек който не е участвал в разкопки.

Expand  

А каква е разликата между любител и полупрофесионалист? Май второто ще  да е нещо като полубременна?!?

Градовете на маите просто са погълнати от джунглата. В България тъй като няма джунгла, която да ги погълне след като бъдат изоставени, те са били превръщани в кариера за строителен материал за друга градове - Марцианопол е бил разфасован и от него са направени Плиска и Преслав, после и те са били разфасовани и с материалите е направена Томбул джамия. Тъй като надземния материал се изнася остават само основите и това разкопават археолозите. При изчезналите градове на маите голяма част от града си е над земята, а археолозите примерно разкопават гробовете, които вече са под земята за да извадят погребалните дарове. 

В случая, чрез въздушните снимки по разликата в релефа е установено, че отдолу има сгради. Като се иде на място, част от сградите може да се видят без копаене.

[vvarbanov]

  On 24.11.2016 г. at 21:05, Galahad said:

Направо гениално - излезе, че професорите и доцентите не са никакви учени. А тъй като преподавателя учи само учениците, то "ученият" е самороден продукт, облъчен от науката още в утробата на майка си и поел с кърмата цялото знание на специалността си.

Expand  

Как изведе, че професорите и доцентите не са учени?

Това пък е най долу по скалата от тъпанарно до гениално която ползваш.За да ти излезе, нещо най напред трябва да ти влезе.

Като казвам " Учения може да е преподавател  ",  логично и преподавателя може да е учен.Щом А = В, то и В = А

 

Някои май малко е сукал от кърмата на майка си, трябва му и повече облъчване от науката.

п.п. Тия примери с гениалноста,кърмата и облъчването които даваш са страхотни.Дай още такива за да мога да ги ползвам и аз.Много по лесно се разбират нещата с тях.

Редактирано Ноември 25, 2016 от vvarbanov