Отиди на
Форум "Наука"

Голяма модулна космическа станция на Китай - след 2018 г.


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Извън всякакво съмнение е, че следващата голяма космическа станция ще бъде построена от Китай. Поради редица (главно политически) проблеми китайците никога не бяха допуснати до Международната космическа станция, затова те ще построят своя собствена. Ако Международната космическа станция бъде демонтирана през 2024 г., китайската станция може да остане единственият орбитален дом на човечеството.

Общ вид на станцията:

Chinese-space-station.jpg.5f9e066ec0c4e897614289378bafb8c1.jpg

Илюстрация: CNSA

Структура:

Tianhe - Основен модул.

Wentian - първи експериментален модул

Mengtian - втори експериментален модул

Обслужващи космически кораби:

Shenzhou - пилотиран космически кораб, ще извежда астронавти.

Tianzhou - товарен космически кораб, за превоз на провизии.

Новата космическа станция ще има една шеста от масата на МКС и размерът ще е наполовина този на изведената от орбита стара руска станция Мир. Китайската станция ще тежи общо около 60-70 тона.

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Някъде четох, че ще правят заедно с руснаците станция, то тази станция ли ще бъде или съвсем друга като отделен проект?

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Някъде четох, че ще правят заедно с руснаците станция, то тази станция ли ще бъде или съвсем друга като отделен проект?

По-скоро го виждам, че руснаците ще се присъединят към китайската станция като космически превозвач. Може един-два по-прости модула да добавят най-много...

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

УСПЕХ! Китай изстреля първия си товарен космически кораб Тянжоу-1!

20-april-2017-tianzhout-launches.png

Кадър от днешното изстрелване. Photo : CNSA

20 април 2017 г. 15:30 ч.

Светослав Александров.

Днес в 14:40 ч. българско време от космическия център Уеншан, намиращ се на остров Хайнан, излетя успешно космическата ракета "Лонг Марч 7" с товарен космически кораб "Тянжоу-1". Броени минути след началото на старта корабът влезе в орбита и благополучно разтвори слънчевите си панели.

Ако всичко мине по план, корабът "Тянжоу-1" ще трябва да се скачи с миниатюрната станция "Тянгон 2" и така Китай ще демонстрира способността си да доставя полезен товар. В рамките на мисията корабът ще трябва да презареди "Тянгон 2" с гориво.

"Тянжоу-1" е първият товарен кораб на Китай и със своето стартово тегло от 13 тона представлява най-тежкият полезен товар, изведен в орбита от китайска ракета.

На практика "Тянжоу-1" е близо два пъти по-тежък от американския товарен кораб "Сигнус", който излетя преди два дни.

Днешното изстрелване представлява поредната голяма стъпка на Китай към строежа на голяма модулна космическа станция. До края на десетилетието трябва да бъде изстрелян основният модул на станцията "Тианхъ", а по-късно към него ще бъдат добавени двата научни модула "Уентян" и "Ментян".

Новата космическа станция ще има една шеста от масата на "Международната космическа станция" (общо ще тежи около 60-70 тона) и размерът й ще е наполовина от този на старата руска станция "Мир".

Последните няколко дни са изключително натоварени за космонавтиката - в момента има общо три космически кораба, които са се запътили към някоя станция - американския товарен "Сигнус" (излетял на 18-ти април), руския пилотиран "Союз" с космонавт Фьодор Юрчихин и астронавт Джак Фишер (излетял по-рано днес") и китайския товарен "Тянжоу".

Запис от изстрелването: Тук (Youtube)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1746-2017-china-launches-first-tianzhou

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Така както си го написал направо си звучи като космическа надпревара и нещата изглеждат много интересни :) 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1749-2017-tianzhou-docks-tiangong-2

 

22 април 2017 г. 11:30 ч. Днес първият товарен космически кораб на Китай "Тянжоу-1" се скачи благополучно с орбиталната лаборатория "Тянгон-2", при което страната демонстрира важна способност - да доставя полезен товар в космоса!

Очаква се корабът да престои скачен с "Тянгон-2" в продължение на 30 дни, като в рамките на този период трябва да бъде демонстрирана още една способност - презареждане на гориво в орбита.

22-april17-tianzhou-docks.png

Кадър от скачването - натиснете тук, за да изгледате цялото видео!

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Уррааа! Китай вече може настигна Илън Мъск!

Е ще говорим за настигане като успее да го напрви на цената на която го прави предприемачът, но до някой век може да стане.

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

Първият китайски товарен космически кораб Тянжоу-1 приключи своята мисия

22 септември 2017 г. 16:39 ч. Китайските медии оповестиха (източник), че първият товарен космически кораб на страната "Тянжоу-1" беше изведен от орбита.

Командите за напускането на околоземното пространство са били подадени по-рано днес в 13:00 ч. българско време.

Напомням на читателите, че "Тянжоу-1" беше изстрелян на 20-ти април. В рамките на своята петмесечна мисия беше многократно демонстрирана способността на кораба да се скачва с мини-станцията "Тянгон-2", както и да я презарежда с гориво.

Мисията на "Тянжоу-1" беше голяма стъпка напред към построяването на първата голяма китайска модулна станция. До края на десетилетието трябва да бъде изстрелян нейният основен модул "Тианхъ", а по-късно към него ще бъдат прикачени научните лаборатории "Уентян" и "Ментян". В близост до станцията ще бъде изведен и мощен телескоп, който ще съперничи на американския "Хъбъл".

22-april17-tianzhou-docks.png

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1908-2017-tianzhou-ends-its-mission

Link to post
Share on other sites
  • 6 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

Китайската мини-станция Тянгон-1 изгоря над Тихия океан далеч от населени места

shenzhou-tiangong.jpg

На илюстрацията: сближаването на космически кораб "Шенчжоу" (вдясно) с орбиталния модул "Тянгон-1". Image credit : CMSE

2 април 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Драмата с остарялата мини-станция на Китай "Тянгон-1" приключи с хепи енд - тази нощ тя изгоря в земната атмосфера над Тихия океан, където принципно изгарят повечето от приключилите работа космически апарати.

Напомням на читателите, че "Тянгон-1" бе изстреляна успешно в края на септември 2011 година. В края на октомври същата година бе изстрелян роботизираният кораб "Шенчжоу 8", който се скачи със станцията - това бе първото скачване между китайски космически кораби и китайска космическа станция.

Впоследствие през 2012 и 2013 година със станцията се скачиха пилотираните кораби "Шенчжоу 9" и "Шенчжоу 10". На борда на "Шенчжоу 9" летя Лю Ян, първата жена-астронавт на Китай. "Шенчжоу 10" също излетя с представител на нежния пол - Уан Япин.

Цялата програма "Тянгон" е предприета от Китай с цел да добие опит в експлоатацията и поддръжката на орбитални станции. През септември 2016 година бе изпратена в космоса втората мини-станция "Тянгон-2". През октомври същата година тя бе посетена от двама астронавти - Цзин Хайпен и Чен Дун, а през април 2017 година с нея се скачи специализиран товарен кораб "Тянжоу 1".

Принципно "Тянгон-2" също е пенсионирана, макар и все още да е в космоса. Очакваме да видим дали Китай ще предприеме маневри за контролираното й излизане от орбита, за да не се повтаря драмата с "Тянгон-1".

Китай сега планира да построи голяма космическа станция от типа на руската "Мир". Първият й основен модул "Тианхе" ще бъде изстрелян през 2020 година. По-късно към него ще бъдат прикачени модулите "Уентян" и "Ментян", а в близост до тях ще бъде разположен голям телескоп от класа на "Хъбъл". 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2152-2018-tiangong-1-safely-reenters-atmosphere

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От Б. Киров
      Книгата на Греъм Алисън "Предопределени за война: могат ли САЩ и Китай да избегнат Капана на Тукидид", публикувана през 2017 е бестселър номер 1 в класацията на "Ню Йорк таймс" за годината и бестселър номер 1 в класацията на Амазон. Тя поставя пръст в раната на най-важният проблем на нашето време, според мен, може ли да има Трета световна война между САЩ и Китай за световно лидерство и може ли такъв конфликт да бъде избегнат.
      Греъм Алисън е директор Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science и един от ключовите съветници на американското правителство по стратегически въпроси за политиката на САЩ в Азия, а неговата специалност е Китай. Тук публикувам запис от негова лекция, изнесена пред смесена китайско-американска публика в Пекин през март тази година, по повод на започналата китайско-американска търговска война. От това къде са днес тези отношения, и какви ще бъдат утре, според мен, до голяма степен зависи и стабилността в света.
       
      Escaping the Thucydides Trap
      Mar 29 , 2019
      Graham Allison, Director, Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science
      На 22 март Центърът за Китай и Глобализацията (CCG) бе домакин на Форума за публична политика на Harvard Alumni за 2019 г. в неговата централа в Пекин на тема „Глобалната търговска война и приспособяването на обществената политика”. Бившият декан на школата Харвард Кенеди, проф. Греъм Алисън, изнесе реч на тема „Как да избягаме от капана на Тукидид”.
       
       
      Ако наблюдавате какво се случва в отношенията между САЩ и Китай през последните няколко години, вероятно сте малко объркани, тъй като във Вашингтон тази страна, която четвърт век е била смятана за приятел, сега се разглежда като враг.
      Китай е страна, която Обама, когато напусна поста си, нарича "стратегически партньор"; по същия начин я наричаше и президентът Буш; по същия начин наричаше Китай и президентът Клинтън; сега официалното определение на правителството на САЩ за Китай е „стратегически противник”. И това е мнението не само на администрацията на Тръмп, но и на цялата политическа класа във Вашингтон. Това е едно от малкото неща, за които демократите и републиканците са почти единодушни.
      За да се опитам да ви помогна да разберете какво се случва, ще представя една голяма идея, която всъщност е идеята в моята книга,
      https://www.amazon.com/Destined-War-America-Escape-Thucydidess-ebook/dp/B01IAS9FZY
      а след това едно още по-голямо предизвикателство, на което, ако знаех отговора, щях да ви го кажа. Но когато се съгласих с моя приятел, г-н Уанг, да споделя с вас какво мисля в момента, но не съм напълно доволен от това, което имам като отговор, така че се надявам някой тук да има по-добри идеи от моите.
      Президентът Xi e човек, който ясно разбира Капана на Тукидид. Както той често казва, предизвикателството за САЩ и Китай е да се изгради нова форма на отношения между две велики сили. И ако успеем да изградим нова форма на отношения между две велики сили, бихме могли да избегнем Капана на Тукидид.  Причината да търсим нови форми на отношения е, защото знаем, че старата форма следва по стъпките, извървяни от толкова много различни страни до конфликт през вековете, често катастрофален конфликт, и това не е точката до където искаме отношенията между САЩ и Китай да стигнат. За да предотвратим това, трябва да имаме нова форма отношения между две велики сили.
      Каква е голямата идея? Дали Китай расте и се издига? Как възходът на Китай оказва влияние върху САЩ и световният международния ред, в който САЩ е бил главният архитект и настойник? Как може динамиката в "Капана на Тукидид" да доведе до война, особено до война, която никой не иска? Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Днес докъде е валидна тази история на Тукидид за САЩ и Китай? И накрая, как да избегнем капана на Тукидид?
      Каква е голямата идея? Капанът на Тукидид е опасната динамика, която се случва, когато издигаща се сила заплашва да измести доминиращата дотогава сила.
      Помислете днес от тази гледна точка за Китай и САЩ. Дали Китай расте или се издига? Да, растежът на Китай е по-бърз от този на която и да е друга държава в историята. Как това се отразява на САЩ? Докато Китай реализира собствената си мечта, това неизбежно засяга позициите и прерогативите, на които САЩ са свикнали на върха на световния ред.
      Как една такава динамика може да доведе до война? Как Китай и САЩ се озоваха във война през 1950 г.? В динамикана на Капана на Тукидит това съперничество създава уязвимост при външни действия, несвързани с пряко съперничеството между двете страни, а предизвикана от някаква трета страна неволно, при такъв конфликт някой от главните съперници, се чувства длъжнен да отговори, създавайки спирала, която често свършва в конфликт, дори катастрофален конфликт.
      Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Не, позволете ми да кажа това три пъти бързо. Не, не е неизбежна, не, не е неизбежна. Тази книга не казва, че войната е неизбежна.
      Целта на книгата е да се предотврати война, а не да се предскаже война, и не да се предполага, че една война би била добра идея. Война ще бъде луда идея, ще бъде катастрофална идея. И ако настъпи война, държавниците няма да могат да се оправдават с някакъв железен закон на историята, заради неуспехите им да предприемат действия, които биха могли да предотвратят войната. Целта на тази книга е да се опита да мотивира мисленето на китайците и мисленето на американците и мислещите хора в други части на света. Какво можем да направим, за да предотвратим поредица от събития, които биха могли да завършат с война. Това би било катастрофално за всички.
      Къде днес стои това съперничество? Точно на пътя. Ако Тукидид наблюдаваше, щеше да ни каже: "Това ми изглежда като най-великата изгряваща сила, насочваща се към директен сблъсък с най-колосалната управляваща сила, която някога светът е виждал. Класическа ситуация - имаме неудържима мощ на една нова устремена към върха сила и непоклатима мощ на друга преграждаща пътя й към върха сила. Очаквам с нетърпение да видя най-великия сблъсък на всички времена."
      Мисля, че това щеше да каже. Както ми каза моят домакин д-р Ван, мислех за девет възможни начина за бягство, но имам нужда от нещо по-добро от всички други, които вече имам в списъка си. Но ще се опитам да стимулирам въображението ви.
      Тукидид е считан за баща и основател на историята, написал първата книга за историята. Нарича се "Историята на Пелопонеската война". И става дума за войната между Атина и Спарта, която разрушила двете големи водещи градове-държави в Класическата Гърция. Капан на Тукидит е термин, който измислих преди осем години, за да изградя ясна представа за Тукидид. Това е негова идея, не моя. Идеята е, че когато издигаща се сила заплашва да измести от позицията й утвърдена сила, резултатът често е война.
      Дали Китай расте или се издига? Отговорът е да. Направих тази кратка презентация и графика за моята ТЕД реч, но всъщност това е вариант на моя статия, което написах за China Daily, когато те ме попитаха какво се е случило в Китай, което ви впечатлява най-много през 40-те години от неговото ново начало, започнало през 1978 година. По онова време на началото, какъв процент от китайците са се борели да оцелеят с по-малко от два долара на ден? Това е най-ниската степен на бедност по критериите на Световната банка. Предположете какъв е верния отговор? Какъв процент китайци са имали по-малко от два долара на ден? Деветдесет процента, девет от всеки десет. И ако имате два долара на ден, по-голямата част от деня ви минава, като се опитвате да намерите достатъчно храна, за да изхраните вас и вашето семейство, като под "изхраните" се разбира да оцелеете.
      Сега, 2018 г., четиридесет години по-късно, това, което се е случило е че тези деветдесет процента станали един процент. До днес деветдесет и девет процента от китайците са били повишени над това ниво. Това е около осемстотин милиона души. Никога досега в историята не сме виждали такова чудо в обръщане на пирамидата на бедността и Си Дзинпинг каза, че до края на 2020 г. броят на тези бедни хора ще бъде нулев, напълно премахнат.
      Изгряваща или издигаща сила ли са Китай? За тази аудитория от Харвард някои от вас могат да си спомнят този мост точно пред училището Кенеди и бизнес училището. Виждам го от офиса си. Изграждането на този мост започна, когато бях декан на школата Кенеди. Проектът започна през 2012 г. Това беше двугодишен проект, за който се твърдеше, че ще бъде завършен до 2014 г., но казаха, че ще отнеме още една година. Чак през 2017 г. мостът беше окончателно завършен с три пъти над бюджета. Тук в Пекин има мост, който се нарича мост „Санюан“, по него има около два пъти повече трафик. През 2016 г. правителството на Пекин реши да го обнови. Колко време отне да се обнови моста Санюан? Можете да отидете на YouTube и да видите това, отговорът е четиридесет и три часа, 43 часа. И така, както казах на [пекинския] заместник-кмет, докато ми гостуваше в Школата Кенеди на Харвард, казах му да доведе строителната си група в Харвард и да завърши най-после Харвардския мост.
      Как този издигащ се Китай влияе върху САЩ? Отговорът е - по всеки възможен начин. За да го видите ярко погледнете този анимационен филм. Направих този анимационен филм за Комитета по въоръжените сили на сенатор Джон Маккейн през 2014 г., за да им помогна да разберат контекста на голямата инициатива на администрацията на Обама към Азия. Каква беше основната инициатива на администрацията на Обама към Азия? Понякога се нарича „ребалансиране”, но и "голям завой към Азия". Бях сравнил САЩ и Китай с две деца на детската площадка, които сядат на противоположните краища на една люлка, като всеки от тях е представен от размера на техния БВП по паритет на покупателната способност.
      През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП.
      Какво означава това? Отговорът е голям ефект навсякъде. Един пример е търговията. В началото на века САЩ бяха доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. През 2017 г. Китай вече е доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. Тъй като Китай се издига, той неизбежно измества американските предложения и прерогативи, с които САЩ са свикнали.
      В настоящия дебат дали Китай може да бъде изолиран от САЩ или от глобалната икономика, контрааргументът е: какво реално означава това в свят, в който Китай всъщност е доминиращ търговски партньор в Азия? Трудно е дори да се даде някакво съдържание на идеята.
      Това е тест, който давам на моите студенти в Харвард: питам ги кога може Китай да стане номер едно? И студентите трябва да попълнят дясната колона. Имам 46 индикатора, така че те пишат 2020, 2030, различни отговори. И тогава им показвам истинското състояние на нещата, което фиксира статистически, че всички тези неща вече са факт. Китай вече има най-голямото производство. Китай вече има най-голямата средна класа и вече има най-много милиардери. Китай вече има най-големия БВП, измерен чрез паритет на покупателната способност.
      Най-дълбокият анализатор и познавач на Китай до смъртта му през 2015 г. беше основателят и строителят на Сингапур, Ли Куан Ю. Той беше и мой учител за Китай. Имах голямо щастие да го познавам в продължение на много десетилетия и прекарах много време с него. Всъщност написах книга за него. Един от въпросите ми към него в тази книга е: сегашните лидери на Китай, това е Си Цзиняпин и Комунистическата партия, сериозни ли са за изместването на САЩ като доминираща сила в Азия в обозримото бъдеще? Китайците обикновено намират този въпрос много неудобен. Китайските учени го смятат, че е още по-неудобен. Така че не можете да накарате повечето китайски учени да отговорят на този въпрос. Лий Куан Ю беше на осемдесет и осем години. Той просто казваше нещата, както ги вижда. Какво казва той? Разбира се. Защо не? Кой може да си представи иначе? Как може Китай да не се стреми да бъде номер едно в Азия сега?
      В книгата си изследвам последните петстотин години история. Има 16 пъти, 16 случая, когато една изгряваща сила заплашва да измести доминиращата сила. 12 от тези случаи приключват с война, четири не. В книгата ги обсъждам. Всъщност, ако отидете на уебсайта Thucydides trap, просто го сложете на екрана си. Ще видите случаите и източниците и има спорове за тях.
      https://www.belfercenter.org/thucydides-trap/case-file
       
      Това, което е интересно в различните 12 случаи е, че резултатът е насилствен конфликт. Но в четири от случаите няма война. Да се каже, че войната е неизбежна е голяма грешка, тя не е неизбежна. Да се каже, че има много сериозна опасност от война е правилно. Всъщност войната е резултатът в 75 процента от случаите и е избегната в 25 процента от тях.
      Това е сложно и всеки случай е различен, но по принцип има три слоя на историята. Първият слой е материалният, който Маркс би нарекъл "обективни условия". Вторият слой е възприятия, емоции и психология, което Маркс би нарекъл "субективно". И трето е политиката, борбата на всяка държава за могъщество. Нека вземем за пример Китай днес, който осъзнава мечтата си да бъде отново велик, голямото възраждане на великия китайски народ. Тук не става въпрос за САЩ, не говорим още за изтласкване на САЩ. Тук просто установяваме факта, че Китай взема огромна маса крайно бедни хора и ги прави по-малко бедни. И след това тези хора с относително малко пари ги прави ниска средна класа и от ниска средна класа в перспектива ги прави по-богата средна класа. Стремежът на китайците да станат богати е благороден, разумен и разбираем стремеж.
      Но въздействието на това върху Америка, тъй като тя е свикнала да бъде на върха на хранителната верига в света, най-големият търговски партньор, най-големият брой милиардери, лидерът на информационните технологии или нещо друго, за Америка това е неприемливо. По същия начин, както и за Великобритания беше, когато Германия започна да става силна, същото беше и за Спарта, когато Атина става по-силна. Така че в това, първо, имате реалност, обективните условия. Второ, обективните условия се обработват чрез възприятия, емоции и психология, което често води до погрешни схващания. В линията на Тукидид това беше страхът на Спарта от изгряващата мощ на Атина.
      Комбинация от възприятие и емоция и психология, която често се превръща в погрешно схващане и дори погрешно изчисление.
      И накрая, в сферата на политиката, в която всяко едно правителство не иска да има някакъв противник на правото си по въпроса за националната сигурност. Всеки се бори да бъде по-твърд от политическите си опоненти. И всъщност в настоящия дебат във Вашингтон можете да видите позицията на демократите да подкрепят мълчаливо Тръмп срещу Китай, което изглежда трудно да се повярва. Но така работи политиката, особено политиката по въпросите на националната сигурност. Затова подреждайте тези три неща едно върху друго, реалността, възприятията и политиката, това като комплекс създава огромна уязвимост от някакво външно действие на трета страна, което действие може да се се превърне в спусък, освобождаващ един механизъм на спирала, водеща до война.
      Нека ви припомня какво се случи през 1914 г. Имаше съперничество между Германия и Великобритания. Един ерцхерцог, второстепенна фигура в Австро-Унгария, е убит в Сараево през юни 1914 г. Той не е свързан с Великобритания. Не беше свързан и с Германия. Но това действие и реакциите в рамките на шест седмици доведоха до война в цяла Европа. И за четири години тази война унищожи цяла Европа и позицията на Европа като лидер на света по това време. Така че действия или злополуки от трети страни, външно поведение, могат да произведат този набор от реакции, особено в периода на уязвимост. И аз бих казал, че като гледам на сегашните отношения между САЩ и Китай, имам такава глава в книгата, съществуват пет потенциални такива спусъка за война. Двата най-тревожни в момента са Северна Корея и Тайван.
      Позволете ми да споделя моето мнение как можем да избягнем Капана на Тукидид. Досега съм намерил девет възможни начина за бягство. Ще спомена два от тях, само за да стимулирам въображението ви. Надявам се, че ще чуя някои други. Така че според мен първото и най-важно е признаването. Това дойде като идея от мой китайски приятел. Той каза, защо просто не си признаем, че ние сме заплашени от Капана на Тукидит? И двете ни държави са изправени пред състояние, структурно състояние, в което Китай се издига и ще продължи да се развива за своя собствена изгода, а не за вас. И вие ще продължите, американците, да се опитате да запазите лидерство си в международния световен ред, защото това ви осигуряваше седем десетилетия без голяма война на върха на световния ред и това беше страхотно и вие сте убедени, че това е вашата мисия. Това съперничество, ние признаваме, създава уязвимост и за вас, и за нас. Да вземем това като един сложен пъзел и да се запитаме как в една нова форма на отношения между две велики сили можем да се справим с тази уязвимост, за да предотвратим някои трети страни да ни провокират по начин, който води до война. Какво би означавало това?
      Първо, признаване на системната заплаха. Това е системна заплаха, която идва от структурната реалност, а не от намерението на някоя от страните. Второ, съвместно предотвратяване на кризата. Така че предприемане на съвместни действия за предотвратяване на кризи. Например, са се запитаме как може Тайван да направи нещо, което да ни завлече във война? И след това, какво можем да направим сега, преди това да се случи, за да го предотвратим? Да се запитаме, как биха могли събитията в Северна Корея да доведат САЩ и Китай до война? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? Как може един инцидент в Южнокитайско море да доведе до ескалация? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? По принцип идентифицирайте
      1/какви са възможните пътищата към война,
      2/ какви са начините за предотвратяване на кризи и
      3/ какви са начините за управление на кризи,
      Подгответе се за криза, защото знаем, че въпреки нашите най-големи усилия да предотвратим криза, ще се случи все нещо. И така, когато нещата се случват, искате да имате установени линии на комуникация. Искате линии за комуникация на няколко нива. Бихте искали да имате пряка комуникация и между вашите военни, така че те да могат да говорят помежду си много откровено. Това са три елемента на това, което по същество определят справянето с кризи.
      Втората идея за деветте пътя на бягството, която отново дойде от китайски колега в Шанхай, е комбинация от китайска идея и американска идея.  Китайската идея идва от династията Сун. Това е преди около хиляда години. Тогава Сун се бори с едно северно манджурски племе, наречено Ляо, и двете страни в крайна сметка сключват договор. Да имат това, което наричат "партниращо си съперничество". Съперничество от една страна и партньорство от друга. Как можете да бъдете в съперничество и партньорство? Отговорът е, добре, в живота понякога имате сложни отношения. Така е при Apple и Samsung, тези две компании са жестоки конкуренти, продаващи смартфони, и всъщност Samsung е победил Apple внастоящата надпревара за продажба на смартфони. Но също така Samsung е най-големият доставчик на Apple. Така че има партньорство в някои отношения и съперничество в други.
      Какво е това? Това всъщност не е толкова различно от идеята, която Джон Кенеди измисли след кубинската ракетна криза. Не забравяйте, че при кубинската ракетна криза почти имаше ядрена война, която можеше да бъде унищожителна за стотици милиони хора. Кенеди тогава смяташе, че светът едва е оцелял. Така че след това той беше убеден, че не можем да си позволим да продължим по този път отново. Трябваше да намерим някаква алтернатива. И тогава той изнесе известната си реч, четири месеца преди да бъде убит, речта му в един американски университет, в която той каза, че ще трябва да се съгласим да живеем в „един свят, отворен за разнообразието, отворен за разообразието, но в който аз ще продължавам да бъда убеден анти-комунист. Все още вярвам, че Съветският съюз е империя на злото. Все още вярвам, че правителството на Америка и американската форма на управление са най-подходящата форма на управление, но аз трябва да намеря някакъв начин да живея със Съветския съюз, макар и да не го приемам за нещо добро."
      Така че, дали бихме могли да вземем тези две идеи и да ги обединим, за да произведем някаква концепция, която би била стратегическа обосновка за отношенията между САЩ и Китай. Не знам. Всеки един от деветте пътища за бягство, които съм идентифицирал, има своите плюсове както и своите недостатъци.
      Никой от тях не ми изглежда на сто процента убедителен в този момент.
      Ето защо продължавам да търся. На този етап само съм сигурен, че имаме голямата идея на Тукидид за едно голямо предизвикателство. Имам и молив, надявам се да напиша някои добри идеи с него.
       
      https://www.chinausfocus.com/foreign-policy/escaping-the-thucydides-trap
    • Guest
      От Guest
      Знаем, звучи невероятно, но смятаме,  че е напълно възможно България да се нареди, в рамките на десетина години, в челната десетка на най-развитите Аерокосмически Държави и Икономики въобще, ако престане да се занимава с глупости, и заложи на непосредствено приложими високи технологии и иновации.
      Например, производство на 150 тона Водород на час с вода от Дунава и нощна енергия на АЕЦ Козлодуй (и в бъдеще - на АЕЦ Белене). 
      Ориентировъчно, по цени на дребно на водорода ($10/kg в САЩ, GBP12/kg в UK ), това би ни носило минимум по 1,5 милиона долара НА ЧАС  бруто приход от Експорт, само от Козлодуй.
      Да произвеждаш гориво с помощта на нискоенергийна електролиза на вода (LPWE) е 50 пъти по-рентабилно от това да произвеждаш ел.енергия.
      Не очаквайте обаче чиновникът (а още по-малко - политикът), да разбира това. Пробвали сме.
      Ще напълним на 100% националната ни Газопреносна Мрежа и хранилището в с.Чирен, със 100% висококалорично чисто и възобновяемо Водород-Хибридно Гориво (МОН Gas) .
      Имайки евтин водород налице, чрез екстракция на СO2 от въздуха (www.climeworks.com), и синтез на Фишер-Тропш, бихме могли да произвеждаме също така супер-евтин дизел, бензин, метан, метанол, етилен, пропилен, формалдехид, торове, препарати, лекарства, влакна и текстил, бои, и десетки други видове въглеводороди.
      С помощта на водород-хибридни горива (SOH, MOH) ще стартираме производство и експорт на Базалто-фибърни композити (БФК) и материали, с еко-добив на евтин Базалт от огромните находища Болярка и Свищовски Могили. https://basalt.alle.bg 
      В рамките на 5-10 години ще спрем целия внос на фосилни горива и ще започнем собствено масово производство и износ за стотици милиарди евро, на чисти горива, и системи, задвижвани с тях. 
      В същия този срок минималната заплата у нас би могла да стане 2500 евро, а минималната пенсия - 1000 евро, плюс 500 евро Базов Доход и 100% безплатно здравеопазване, средно и висше образование, социален Патронаж, Ваучери за храна, безлихвени и държавно-обезпечени Кредити за малки и средни предприятия,  държавно-платено участие на всяка българска фирма на Международни Панаири, и т.н.
      Ще привлечем обратно в родината повечето българи-емигранти, плюс множество висококвалифицирани чуждестранни специалисти.
      Твърди закони за циганите и скитниците (учиш и работиш - оставаш, иначе - чао.)
      Ще създадем модерни нови Учебни Центрове, ще построим изцяло нови градове и села с модерна инфраструктура, по най-високите европейски строителни стандарти.
      До 2030 г. населението на България ще стане 10 милиона човека.
      Ще изградим от нулата авангардна, високотехнологична и иновативна индустрия за масово производство на изключително търсени и бързоликвидни :
      - Чисти горива (водород, МОН) - https://fuels.alle.bg 
      - Двигатели, турбини, генератори, 
      - Газо-Електромобили, - https://watercar.alle.bg 
      - Летящи Газо-електромобили - https://flycar.alle.bg 
      - Водородни Топлоелектрически Централи,
      - Инсталации за БФК и сглобяеми модули за къщи, фабрики, ферми, пътища, тръбопроводи и др. - https://basalt.alle.bg 
      - Плаващи БФК Платформи, Магистрали, изкуствени Острови и Архипелази за усвояване на Икономическата Акватория на България - https://shelf.alle.bg 
      - Технологии за Проучване и Усвояване на Територии и Акватории в Антарктида и развиване на индустрии - https://antarcticbg.alle.bg 
      - Летателни апарати - Дронове, Самолети, Ракети, 
      - Летящи Транспортни Системи и Мрежи - HyTube - https://hytube.alle.bg  , Hyperloop.
      - Стратосферни Геостационарни Аеростатни и Орбитални Космически Сателитни Станции - https://spaceship.alle.bg , https://orbit.alle.bg 
      - Системи за генериране на вода от Въздуха и за борба с обезлесяването, - https://desert.alle.bg 
      - Системи за Интелигентно Фермерство чрез Роботизирани Дронове, - https://zero-hunger.alle.bg 
      - БФК резервоари за водород и МОН, 
      - Водородни Горивни Клетки,
      - Графенови Ултракондензаторни Батерии за Електромобили, и др.
       
      София, 02.05.2019 г.
      Грейнис ООД Водород България
      grainis@abv.bg
      https://btp.alle.bg - Българска Технологическа Партия (Проект)
      https://btp.alle.bg/българия-водеща-космическа-сила/
      https://fuels.alle.bg 
      https://basalt.alle.bg 
      https://watercar.alle.bg 
      https://smartcity.alle.bg 
       
       
       
       
       
       

    • От ISTORIK
      ХX-ти Национален конкурс „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“
      Краен срок - 24 май 2018 г.   І. Цел на конкурса
      Конкурсът „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“ е специфична форма за насочване и насърчаване на ученическото творчество към проблеми и дейности, свързани с изследване и използване на космическото пространство за мирни цели, за търсене на нови области на приложение на космическите изследвания, за разширяване на възможностите за технологичен космически трансфер. Той се провежда под патронажа на първия български космонавт генерал Георги Иванов.
      ІІ. Основни задачи
      – Да популяризира успехите на световната наука и техника в изследването и усвояването на Космоса;
      – Да запознае децата и младите хора с постиженията на българската наука и техника за космически изследвания и наблюдения и тяхното приложение в практиката;
      – Да съдейства за развитието на фантазията, творческата активност и интерес към изучаването на естествените и технически науки и да развива интелектуалните способности на учениците;
      – Да задълбочава обществено-полезната насоченост на дейността на младите математици, физици, астрономи, химици и биолози и да формира у тях умения за самостоятелна творческа работа;
      – Да съдейства за създаване на условия за многостранното развитие на младите хора чрез интегриране на знания, умения и способности в областта на науката и техниката.
      ІІІ. Организация и провеждане на конкурса
      Конкурсът се организира от Фондация „ЕВРИКА“ в партньорство със звената за извънкласни дейности по наука и техника сред учащите се, научни и неправителствени организации, редакции. В него могат да участват ученици от 8 до 18 години в следните направления:
      1. Идеи за научни и технически експерименти (за ученици от 14 до 18 години)
      Идеите могат да бъдат свързани с научни експерименти в областите: физика на Космоса, астрофизика, химия, биология, медицина и др., пряко свързани с изследването и изучаването на Космоса. Техническите идеи трябва да са свързани със създаването и разработването на нови космически прибори, системи за космически връзки, за космически транспорт, за дистанционни изследвания и др.
      2. Модели и макети на космически обекти (за ученици от 10 до 18 години)
      3. Графични произведения, създадени с помощта на компютър ( за ученици от 10 до 18 години) – рисунки, компютърни игри, анимации, уеб-базирани творби и други
      4. Литературни творби на космическа тема (за ученици от 8 до 18 години)
      5. Рисунки на тема „Човекът и Космосът“ (за ученици от 8 до 18 години)
      Рисунките са във формат А3 или А4.
      Конкурсните работи се придружават от формуляр на участника по образец, приложен към настоящия регламент.
      Конкурсните работи не се връщат, а след приключването на конкурса се предават в специализирания фонд на Националния политехнически музей (освен ако не е постигната предварително специална договореност с организаторите).
      Организаторите имат право да предоставят рисунки и литературни творби за отпечатване в специализирани издания или свои информационни материали.
      ІV. Отчитане на резултатите от конкурса и награди
      Конкурсът е само задочен в направленията: графични произведения, създадени с помощта на компютър; модели и макети на космически обекти; рисунки; литературни творби.
      В раздела за научни и технически идеи се прави селекция от журито и до защита в заключителния етап се допускат до 5 участника във всяка група.
      Командировките на участниците в защитата са за сметка на организаторите. След защитата се прави окончателно класиране на конкурсните работи.
      Резултатите във всичките направления на конкурса ще бъдат обявени на официалния сайт на Фондация „Еврика“ ( www.evrika.org ) през месец юли 2018 г.
      Официалното награждаване на лауреатите от конкурса ще се проведе в Деня на народните будители – 1 ноември.
      Наградите в конкурса са диплом и предметни награди, както следва:
      а) За идеи за научни и технически експерименти:
      – първа награда на стойност 100 лева;
      – втора награда на стойност 80 лева;
      – трета награда на стойност 50 лева.
      б) За космически модели и макети:
      – първа награда на стойност 100 лева;
      – втора награда на стойност 80 лева;
      – трета награда на стойност 50 лева.
      в) За графични произведения, създадени с помощта на компютър – рисунки, компютърни игри, анимации, уеб-базирани творби и други:
      – първа награда на стойност 100 лева;
      – втора награда на стойност 80 лева;
      – трета награда на стойност 50 лева.
      г) За литературни творби:
      – първа награда на стойност 80 лева;
      – втора награда на стойност 60 лева;
      – трета награда на стойност 40 лева.
      д) За рисунки – в две самостоятелни групи – за български и чуждестранни участници:
      – първа награда на стойност 80 лева;
      – втора награда на стойност 60 лева;
      – трета награда на стойност 40 лева.
      Допълнително могат да бъдат учредени и специални награди на други организации и институции, от спонсори и лични награди от участници в космически полети и изследвания, учени и космонавти.
      На научните ръководители на класираните от първо до трето място във всичките направления на конкурса се връчват дипломи.
      Наградените участници могат да бъдат изпращани от организаторите за участие в международни прояви, когато конкурсните работи отговарят на изискванията за участие в тях.
      Конкурсът се провежда само на национално ниво. Участниците в него изпращат своите разработки до 24 май 2018 година на адрес: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1, Фондация „ЕВРИКА“ – за конкурса „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“.
      Приложен е регистрационен формуляр.
      REGISTRACIONEN-FORMULYAR.doc
    • От Б. Киров
      част първа
      1. Директни външни инвестиции направени от Китай, ЕС, САЩ и света като цяло за периода 2005-2016 /черната линия маркира инвестициите на OECD, 32-те най-развити държави в света, сивата е осреднена стойност, цифрите са в трлн. долари/.

      Увеличението на инвестициите навън за период от 11 години общо за света са около 2.5 пъти, тези на ЕС по-малко от 2 пъти, приблизително толкова е увеличението и на инвестициите на САЩ, при Китай имаме 22 пъти увеличение, това огромен скок, свързан с резкия скок на БВП, но не само с това – от 60 млрд. през 2005 китайските инвестиции са нараснали до 1320 млрд. през 2016, като само за следващата година, 2017, китайските инвестиции навън са повече от 200 млрд., тоест през 2017 Китай е направил три пъти повече инвестиции зад граница, отколкото е имал въобще до 2005. Определено можем да говорим за експанзия на китайските инвестиции.
      Следващата графика показва пак направените навън инвестиции в посочения период 2005-2016, но вече в проценти от БВП на съответните инвеститори: 12% от БВП на Китай, 34 % от БВП на САЩ, 35% от БВП на света, 57% от БВП на ЕС:

      Китай все още не е разгърнал напълно инвестиционните си възможности, той инвестира около три пъти по-малко от своя БВП от процента на света като цяло и от процента на САЩ и близо пет пъти по-малко от процента на ЕС. При цялата експанзия на китайски външни инвестиции за периода, те остават много по-ниски като процент от тези на света като цяло /засега Китай инвестира повече в собствената си икономика, отколкото навън, но тенденциите бързо се променят/, САЩ и ЕС, тоест потенциалът на китайската икономика да инвестира зад граница не е разгърнат напълно. Само ако предположим, че Китай инвестира пропорционално на своя БВП в проценти еквивалентно с ЕС, то китайските външни инвестиции трябва да са в абсолютно изражение 6.5 трлн. долара, тоест по-големи от тези на САЩ.
      2. Директни външни инвестиции, направени в икономиките на света като цяло, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016:

      Нека сега сравним обема на направените инвестиции навън с този на инвестициите направени от външни инвеститори във всички сравнявани страни пак за същия период:
      Нещата тук като съотношения изглеждап приблизително като с изнасяните капитали, но разликата в абсолютни цифри е огромна, особено при Китай. Промяна има и в съотношението на инвестираните капитали и при ЕС и САЩ – в САЩ увеличението е приблизително три пъти, това в ЕС е около два пъти; при все това, ако направим друга съпоставка при САЩ и при ЕС – такава на съотношение изнасяни от тях капитали и инвестирани в тяхната икономика капитали, ще видим, че при ЕС инвестираните са по малко с около 20 процента от изнесените навън капитали като това е било така през целия 11-годишен период; при САЩ в края на периода вече имаме изравняване между внесен и изнесен капитал, като в началото на периода сме имали превес на изнасяния капитал, тоест, американската икономика е започнала да привлича повече капитал, отколкото сама да изнася и в края на перода е уравновесила входящите и изходящите потоци; при китайците имаме 6 пъти увеличение на входящи инвестиции в абсолютна стойност за периода, при това, нещо което е много съществено, според мен – китайците са постигнали в края на периода привлечени инвестиции за 2.87 трлн. долара, срещу направени от тях за 1.32 трлн. долара, или 1.55 трлн. долара повече чужди инвестиции в китайската икономика от инвестираните от китайски инвеститори в чужди икономики; китайците имат ярко изразен положителен баланс между потоците на влизащи в тяхната икономика капитали и тези на излизащи от тяхната икономика. Запазват това съотношение /въпреки че скъсяват дистанцията в проценти/ през целия период, при това увеличавайки експанзивно собствените си инвестиции зад граница.
      Ако погледнем от друга гледна точка цитираните цифри за инвестиции в съответните икономики, тази на процентно съотношение между БВП на сравняваните страни и инвестициите направени в техните икономики, ще видим следната картина:

      Директни външни инвестиции направени в света, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016 като процент от техния БВП.
      за света като цяло – 38 процента
      за САЩ – 35 процента
      за ЕС – 47 процента
      за Китай – 26 процента
      Отново при сравнение, както и с направените навън инвестиции, китайската икономика е с най-нисък процент с най-голям потенциал да приема нови чужди инвестиции, ако например съпоставим с процента на ЕС, в абсолютни стойности инвестициите в китайската икономика би трябвало да са около 6 трлн. долара през 2016, съпоставими с тези в американската.
      За това как се разпределят по региони в глобален план китайските външни инвестиции и в какви сектори се правят ще продължа по-натам, картината разкрива интересни геополитически тенденции.
      https://data.oecd.org/fdi/fdi-stocks.htm#indicator-chart
       
       
       
       
      Част втора
      Още в началото, когато говорим за преки китайски инвестиции за периода 2005-2017, трябва да направя уточнението, че данните са на Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика със седалище във Вашингтон
      http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/
      Получава се известна разлика с данните, изнесени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР / Organisation for Economic Co-operation and Development, OECD/ с около 20 млрд. годишно, което е около 5-6 процента, тоест в рамките на статистическата грешка. Лично аз съм склонен да приема данните на АЕI като по-точни, защото те вероятно включват някои регистрирани като местни фирми китайски фирми, които за бюрократичния апарат на OECD е по-трудно да установи.
      И така, китайски инвестиции зад граница по региони в света и по сектори на икономиката за периода 2005-2017, според данните на АЕI:

      Общите данни са за 1.778 трлн. щатски долари, както се вижда на графиката, инвестициите покриват почти целия свят, по-тъмно наситения син цвят индикира по-голям обем инвестиции в страната.
      Един по-диференциран поглед върху регионите на разпределение на китайските инвестиции обаче би ни разкрил и някои определени тенденции в геополитически аспект.
      Така например, инвестициите по континти са:
      Западна Азия – 264 млрд.
      Източна Азия – 238 млрд.
      Или общо Азия: 502 млрд., около 28 процента от всички китайски инвестиции в света; това е най-голямата регионална китайска външна инвестиция,
      Континтална Африка – 284 млрд.
      Близкия изток и Северна Африка – 156 млрд.
      Общо – Близкия изток и Африка – 440 млрд долара;, около 26 процента, повече от една четвърт от целия обем
      Европа – 335 млрд. или около 20 процента
      САЩ – 173 млрд., около 9-10 процента от общия обем, сумирано с ивестициите в Европа, това прави около 29 процента от всички китайски инвестиции, насочени към Запада, изключвайки Канада и Австралия, срещу повече от 50 към Африка и Азия.
      Южна Америка – 167 млрд., около 9 процента
      Австралия – 104 млрд., около 6 процента от общия обем
      Северна Америка – включително Канада, 68 млрд. или около 4 процента
      Общо за Северна и Южна Америка без САЩ – около 13 процента
      Можем да диференцираме китайските инвестиции и по държави, но това ще отнеме много време и място, въпреки че би разкрило по-прецизно региналното стратегическо движение на китайския капитал в сферите на континенталното разпределение.
      Това, което се вижда и от по-обобщен поглед за потоците инвестиции е ясно очертани сфери на интереси в Азия и Африка. Африка, заедно с цяла Азия, е много характерно очертана като сфера на китайски икономически и политически интереси, при това в контраст със западните инвестиции там, китайците инвестират предимно в металургия, транспорт и енергетика – все сфери, които биха дали икономически тласък на африканските държави за собствено развитие, те не отиват като колонизатори в „бананови републики”, а поставят по-дългосрочни цели за развитие на стратегически пазари, нещо, което според мен, ще им се отплати в перспектива от няколко десетилетия с големи дивиденти: китайците създават чрез инвестициите си пазари за своето производство.
      Ако погледнем по сектори от икономиката тази цифра от 1778 млрд. долара, тя в абсолютни стойности изглежда така:
      1. Инвестирани в енергетика /графиката долу/ 663 млрд. долара, около 40 процента от всички китайски инвестиции зад граница, това е най-големият сектор на инвестиции, при това се прави диферсифицирано в глобален мащаб във всички региони на света – най-плътни са инвестициите от този сектор в Русия, Канада, Бразилия, Австралия, Пакистан /!/ и Югоизточна Азия /”близката провинция” на Китай/ - в тези най-големи по обем китайски инвестиции не откривам много геополитическа стратегия, повече икономически интерес.

      2. Инвестирани в транспорт – 325 млрд. долара или около 20 процента от целия обем, заедно с енергетиката, тези два сектора формират около 60 процента от всички китайски инвестиции. Тук, като изключим тези в САЩ, където транспортните инвестиции очевидно са продиктувани от преки и бъдещи икономически интереси, вече се очертава някаква геополитика в разпределението – на фокуса на вниманието на китайските инвеститори са Африка, Турция /!/и Пакистан /отново Пакистан, който поема и много енергийни инвестиции/ - за тези тенденции ще стане дума по-късно, защото точно те очертават, според мен, една дългосрочна китайска инвестиционна стратегия, много по-различна от тази на Запада, но това може да се установи само при сравнение, което сега няма да правя.

      3. Третата секторна група по големина са инвестициите в недвижимост с общ обем от 168 млрд. долара или около 10 процента от целия обем. Тези инвестиции, заедно с енергетиката, транспорта и металите формират общо около 80 процента от целия обем, затова, според мен, също могат да се причислят към „стратегическите” – за останалите 8 сектора /ще ги разгледам поотделно/ остават 20 процента или по около 2.5 процента средно за всеки, затова бих ги отделел на този етап като „нестратегичски” в група Б.
      По регионално разпределение водещи в сектора „недвижимост” са САЩ, Великобритания, Русия, Австралия, Близкия изток и Африка и „бизката чужбина” от Югоизточна Азия; тук икономическата изгода /имоти в САЩ и Великобритания/ е примесена с геополитическа стратегия – Африка, Близкия изток, Русия, Югоизточна Азия, Австралия, ясно се виждат точките на интерес.

      4. Инвестиции в сектор „метали” -  последният от група А сектор, по регионално разпределение:

      В останалите сектори, условно обособени от мен като „група Б” инвестициите се разпределят по следната схема:
      Аграрния сектор – 96 млрд. или около 5 процента
      Финанси – 75 млрд., около 4.5 процента
      Технологии – 66 млрд, около 3.9 процента
      Други – 56 млрд., около 3.5 процента
      Туризъм – 43 млрд. около 2.5 процента
      Развлекателен бизнес – 40 млрд. около 2.35 процента
      Логистика – 36 млрд. – около 2.1 процента
      химическа промишленост – 26 млрд., около 1.6 процента
      Услуги – 24 млрд., около 1.4 процента
      Ако се разгледа инвестирането по години, може да се установи, че през последните 4 години /2014-2017/ общият обем на китайски инвестиции е 932 млрд. или се равнява на 55 процента от всички инвестиции, направени за целия разглеждан период от 13 години, с други думи процесът се е ускорил два пъти през това време и продължава да се ускорява. При това, както се вижда дори при повърхностен анализ, този процес далече не е стихиен или насочен единствено от икономически интерес на фирмите и бизнеса, той е определено стратегически на ниво държава и геополитика.
       
       
    • От Joro-01
      От fishki.net
      http://fishki.net/1916756-chego-nelzja-delat-v-kosmose.html

       
      1. Да ходите,стоите и лежите. Ако сте на борда на МКС - заради липсата на притегляне движението такова с каквото сме свикнали на тук на земята е нвзможно;

       
      2. Да се полюбувате на блещукането (трепкането) на звездите. Причината са колебанията на слоевете на въздуха. Следователно... ;

       
      3. Да си напишем нещо с обикновена химикалка със съчма. Обяснимо - липсата на притегляне, което кара мастилото да се придвижва към съчмата в писеца. Моливите са забранени заради опасност, които могат да предизвикат там графитени частици, поради което космонавтите използват маслени пастели (поправяйте ако греша в превода) и флумастери. Разработената от американците химкалка използваша сгъстен азот Space Pen струва милион долара (предполагам разработката, а не единична бройка);

       
      4. Да кипнете вода в чайник. Пак заради безтегловността. Няма конвекция.. Използва се най-къпия самовар за такива цели. Съвсем сериозно се замислям за центробежен ако ще надуваем модул, дали няма да свие разходите.

       
      5. Да узнаете точното време. Препратка към теорията на относителността. Въпреки, че за времето, което космонавтите рекарват на борда ефектът е незабалажим. За GPS системата стана дума.

       
      6. Да използвате добре парфюм. Обонянието в космоса се увеличава. Едно обяснение е, че е заради по-високия приток на кръв към носа и горните органи въобще. В резултат парфюмът може да се окаже твърде натрапчив;

       
      7. Да тренирате. Пак липсата нс притегляне. Резултат - обичайните ежедневни действия се извършват с пъти по-малко натоварване, което  води до атрофия на муслулите.

       
      9. Безнаказано да кихнете. В условията на безтегловност, силно кихане може да доведе до непредсказуемо преместване на тялото в непредсказуема посока и удар в повърхност. Силата с която изсрелвате въздух ще ви отхърли в обратната страна.

       
      10. Да се полюбувате на красиво горяща свещ. Отново - липсата на притегляне води до липсата на конвекция. Затова виждаме не стренящ се нагоре пламък, а балон около фитила, койото бързо изгазва като изгори въздуха наблизо.

       

  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...