Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Преди 2 часа, nik1 said:

Това според мен са далечни хипотези..

Ако китайският икономически  разстеж не спадне под 2 (3 или 4) да кажем процента на годишна база, всичко ще си върви както досега. Както казват - "Икономиката!"..

Пример: В 1978 - 1980 -та никои не си е представял че соц-блока ще се разтури, Центробежните и други вътрешни реформаторски сили се появиха когато през  1982(3)-та икономиката забуксува..

ПС 

Това не е отговор или включване  към постинга на Киров..

Повечето изследователи в прогнозите предвиждат постепенно и доста голямо падане на растежа на китайския БВП между 3-4 процента на годишна база през следващите десетилетия. Процесът е започнал и засега успяват да държат висок процент на растеж главно поради износа на капитали във вид на големи инвестиционни проекти, затова е и инициативата Път и Пояс, след като вътрешния им пазар за инфраструктура и крупно строителство стига някакъв предел на насищане, цялата тази концентрирана мощ от суровинна база и големи корпорации започва да търси външен пазар.

Казано по китайски-бюрократично-номенклатурно от председателя Си "Китай изостави стратегията си запазване на "нисък профил“ и вместо това активно започна да се стреми да създаде „благоприятна международна среда“. До 2012 година Китай е следвал стратегия на "нисък профил", формулирана от Дънсяопин още през 1979, която общо взето е била "да се развиваме в нисък профил, така че противниците ни да не могат да разберат колко сме силни".

Ако се върнем още по-назад, Сун Дзъ пише нещо от рода, не цитирам точно, но по смисъл: "В битката армията е като голямата вода - тя няма форма и така не може да бъде разпозната силата ти от противника, когато настъпваш - атакувай го с мощ като на отпусната от висок бент голяма вода, когато отстъпваш, завземай всяка възможна форма като разливаща се в ниското вода - така противниковия генерал никога не може да разбере къде са твоите сили, за да ги атакува, нито може да се защити от твоята сила, когато атакуваш."

Е, сега китайските лидери обявиха, че излизат от "ниския профил", всички се питат накъде ще вдигнат високата вълна.

По принцип, поправете ме ако греша, Китайската държава е единствената в света империя, която е претърпяла няколко подема и падения, без да се свие до маргинална сила, поне досега. Ето какво пише по този повод често цитирания от мен Рей Далио, той има бизнес с Китай от началото на 80-те, живял е там години, синът му е учил в китайско училище:

"Неотдавна изследвах повишаването и падането на резервните валути, което ме накара да изследвам възхода и спада на най-мощните страни в света. Това накара моя изследователски екип и мен самия да съберем следните индекси на относителните индикатори на водещите страни след 1500 г. Тези индекси са комбинация от шест под-индекса, които измерват шест различни показатели:

1) иновация и конкурентоспособност,

2) БВП

3) дял на световната търговия,

4) размер и мощност на финансовия център,

5) военна сила и 6)

6/ статут на резервна валута -

и те показват кога различните страни са достигнали върховете си спрямо останалия свят.

Както се вижда, Китай е една от двете най-мощни страни от 1500 до около 1800, когато е влязъл в относителен упадък, което продължава около 40 години, когато отварянето и реформирането доведоха до силен възход. Считам, че отличното представяне до голяма степен е резултат от мощната култура на Китай и неговите реформи."

544f13752cd997ec28cc20a5d2f3b113.jpg

Графиката показва всяка от шестте мерки на китайската сила от 900 г.

d223748c89e87c354d9f82c44638746a.jpg

Това е графиката в статията на Далио, с която илюстрира възход и падение на най-могъщите империи в човешката история - китайската е големия Сървайвър, тя пада и се изправя, за разлика от останалите

6b1df702239c6e3a21391cd56c47ba2a.jpg

https://www.linkedin.com/pulse/looking-back-last-40-years-reforms-china-ray-dalio/

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 13 минути, laplandetza said:

Я чакайте малко, не съм ви чел всичко, много инертен материал, но САЩ и Китай си приличат политически и в двете всъщност системата е Еднопартийна , но с вътрешни борби на групи, лобита, крила. В САЩ , на книга са 2 големи партии, на те на практика са една. САЩ практически са <партийна диктатура>, Китай е подобно, но партийнобюрократичнамилиционерска диктатура.

Сред елитът на арийската раса е характерен следният похват на управлението - дадена партия,(рицарски орден,общност,групировка...) яростно напада,но и издига вражеската истина като така дава възможност и принуждава собствените си последователите да ПОЧУВСТВАТ разтърсващо собствената истина. Така е в САЩ с двете основни партии. Борба и единство на противоположностите. Например,когато Републиканската партия величае патриотизма,Демократическата бута срещу него глобализма. Това е един ЖЕЛАН антагонизъм,който гарантира успешно бъдеще на САЩ. (Подобно на антагонизма между мъжа и жената.) В Китай обаче изобщо не е така! Там няма две партии. Колкото и да ги търсим. На последният конгрес на ККП "другарят" Дзинпин утвърди че водещата идеология е марксизма,(вече не се говори за комунизъм),и че който е против марксизма ще си има много гадни неприятности. И е точно така,в Китай няма партия,партиен функционер,народен представител който да се осмели да отправи дори най-лека критика на марксизма. В САЩ двете партии често постигат единодействие,но все пак изповядват различни мнения и ценности и стигат да искрена конфронтация помежду си.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нищо подобно, за САЩ, баш Една партия са, с групировки и крила, обръчи и пр. Просто театъра е друг. В Китай борбата в Партията е <тиха> и <тъмна> В САЩ шумна и шоуменска, резултатите са едни и същи.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, deaf said:

Колега,има една невидима граница при която количеството се превръща в качество и ОБРАТНОТО. Китайският народ е толкова огромен като количество,че му пречи да постигне високо качество. Според мен ако Китай се РАЗДЕЛИ на три държави например от по 500млн. души,всички ще заживеят много по-добре във всяко отношение. На пръв поглед изглежда парадокс,но практиката доказва че е така. В историята на Римската империя един пълководец веднъж решил да обедини три легиона в един с идеята да ги направи по-силни. И се провалил с гръм и трясък. Обединеният легион бил разгромен. Оттогава всички читави народи по света разделят армиите си на отделни армии. Например преди "10-ти" БНАрмия беше разделена на 1-а и 2-а армия със собствено самостоятелно командване.

Струва ми се,че същото важи и за Китай. Държава с население от умопомрачителните 1,5 млрд. души е неуправляемо стадо. Тя само на хартия се води единна държава. Между другото,примера на Тайван доказва,че е по-добре ,(и неизбежно),Китай да се раздели на по-малки държави. Изненада,но и примера с Хонг-Конг показва същото. Китайското правителство се опита да се намеси там,но като видя,че нещата се влошават,остави Хонг-Конг сам да си се управлява. В това няма страшно. Вижте Гърция и Кипър. Те са отделни ГРЪЦКИ държави,но са икономически "кръвно" свързани и провеждат обща външна политика.

То и Каталония , Шотландия, Бавария, Провансалския рай , Квебек , Калифорния ако се отделят от Испания, Великобритания, Германия, Франция, Канада или САЩ ще заживеят по - добре ! Ама простите испанци, американци , англичани, германци, французи  и канадци не им дават да се отделят ! 

Великото Херцогство Люксембург има доходи от 110 000 долара на година, Германия има жалките 45 000 долара, Франция едвам 38 000 долара на година ! Ако французи и немци имаха АКЪЛА на Великите Люксембургци и се нацепят и те ще заживеят както във Великото херцогство, а не като жалки, бедни немци и французи с 2 - 3 пъти по - ниски доходи от Люксембургците.

Същото се отнася и за Сан Марино и Италия , Лихтенщайн и съседите и. Сан Марино и Лихтенщайн имат в пъти по - високи доходи от съседите си ! За Монако няма да ви разказвам - както в Монте Карло само Лас Вегас и Ханти Мансийск така живеят хората ! В Монако и Ханти Мансийск доходите са доста над тия в Париж и Москва ! 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Du6ko said:

То и Каталония , Шотландия, Бавария, Провансалския рай , Квебек , Калифорния ако се отделят от Испания, Великобритания, Германия, Франция, Канада или САЩ ще заживеят по - добре ! Ама простите испанци, американци , англичани, германци, французи  и канадци не им дават да се отделят ! 

Великото Херцогство Люксембург има доходи от 110 000 долара на година, Германия има жалките 45 000 долара, Франция едвам 38 000 долара на година ! Ако французи и немци имаха АКЪЛА на Великите Люксембургци и се нацепят и те ще заживеят както във Великото херцогство, а не като жалки, бедни немци и французи с 2 - 3 пъти по - ниски доходи от Люксембургците.

Същото се отнася и за Сан Марино и Италия , Лихтенщайн и съседите и. Сан Марино и Лихтенщайн имат в пъти по - високи доходи от съседите си ! За Монако няма да ви разказвам - както в Монте Карло само Лас Вегас и Ханти Мансийск така живеят хората ! В Монако и Ханти Мансийск доходите са доста над тия в Париж и Москва ! 

Сан-Марино е Свръхсила! В началото на Първата световна война Сан-Марино обявява война на...Австро-унгарската империя! И побеждава империята. Е,с помощта на съюзниците,де.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 минути, laplandetza said:

Нищо подобно, за САЩ, баш Една партия са, с групировки и крила, обръчи и пр. Просто театъра е друг. В Китай борбата в Партията е <тиха> и <тъмна> В САЩ шумна и шоуменска, резултатите са едни и същи.

В САЩ са убити четирима президенти досега. Последният е бил Кенеди. Не е само шоу. По Роналд Рейгън също беше стреляно и само късметът го спаси.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, deaf said:

В САЩ са убити четирима президенти досега. Последният е бил Кенеди. Не е само шоу. По Роналд Рейгън също беше стреляно и само късметът го спаси.

Хахах, точно това е шоу! Хем отстраняваш за назидание, хем  овцете примляскват.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, laplandetza said:

Хахах, точно това е шоу! Хем отстраняваш за назидание, хем  овцете примляскват.

На филми са направили поне по една попитка да учистят и следващите президенти. Но винаги биват спасявани....

Важното е параноята да расте.....

:dance3::book:😆

Share this post


Link to post
Share on other sites

China's ‘new type of Great Power relations’: a G2 with Chinese characteristics? /продължението/

JINGHAN ZENG

Lecturer in Politics and International Relations in the Department of Politics and International Relations at Royal Holloway, University of London

SHAUN BRESLIN

Professor of Politics and International Relations at the University of Warwick

International Affairs, Volume 92, Issue 4, July 2016, Pages 773–794

Published:

20 June 2016

Когато става въпрос за разглеждане на Китай като Велика сила,  87% от авторите на статиите разглеждат Китай като нарастваща/изгряваща сила. Това е напълно разбираемо, като се има предвид, че концепцията е предложена преди всичко за управление на потенциалния конфликт със съществуващата хегемонна сила: Китай може да бъде велика сила, но не е конкурент на САЩ, който ще остане доминираща сила в света за известно време. Глобалните отговорности, които попадат съответно върху Китай и Съединените щати, трябва да отразяват тази асиметрия в отношенията между двете Велики сили.

e263a90bf4e370b1d6d9af067f51ee5e.jpg

В китайската литература терминът „суперсила“ обикновено се прилага само за Съединените щати и бившия Съветски съюз преди неговото разпадане. В дебата за нов тип отношения между Великите сили, много малко китайски автори (1,42%) смятат, че Китай е суперсила, като доминиращото мнение е, че само Съединените щати могат да се разглеждат като съвременна суперсила.

Тази неяснота и разнообразното разбиране на различните властови идентичности също са довели до разногласия относно това кои държави са велики сили, като се настоява, че Китай все още е на възходяща траектория - и по подразбиране, все още не е в точката, в която трябва да се очаква да поеме всички задължения и отговорности на една пълноправна глобална суперсила.
Великите сили в китайския дискурс традиционно означават два вида държави: суперсили и исторически големи държави като Германия и Обединеното кралство. И така, от този все по-широк кръг държави, които сега се квалифицират като съвременни Велики сили в китайския „нов тип отношения между Великите сили”, най-често споменаваните Велики сили са САЩ (93,6%), Русия (15,6%), Индия (10,6%) и Япония (9,2%).

d804a562a6a6c0564796ac3eb243322a.jpg

С риск от прекомерно опростяване, тук можем да идентифицираме два широки направления от аргументи и едно по-стеснено.

Първото, по-доминиращо направление е, че единствената връзка, която е специално спомената в дискусиите за отношенията между Великите сили, е тази между Китай и САЩ /в 72.3% от статиите/. В това направление е широко разпространено мнението, че Китай влезе в нова историческа епоха в някакъв момент по време на световната финансова криза. От края на Студената война китайско-американските отношения се характеризираха като еднополюсна суперсила (САЩ) и нормална велика сила (Китай). Сега Китай е излязъл от редиците на другите нормални велики сили (като Япония и Русия) в предишната международна многополюсна система, като поема специална роля на номер 2 в света. Някои от авторите в това направление дори защитават тезата, че САЩ трябва да приемат Китай като велика сила с равен статут.

Но независимо дали Китай е мислен като № 2 или равностоен на номер 1, основното послание на всички автори в това преобладаващо направление е еднакво: новият тип връзка между Великите сили се отнася само и единствено до отношенията между Китай и САЩ; и не може да бъде разширен за отношенията между други големи страни. Това води до схващане за мястото на Китай в глобалния ред, което има много общо с предишната идея за Г-2, че новият тип отношения между Великите сили е модификация на американската концепция за Г2 от 2009. Но най-важното тук е, че това е модификация по условията на Китай, като се отчита китайската световната гледна точка и интересите на Китай, а не просто приемане на американската Концепцията на G2, която е изградена върху американския светоглед и американските интереси. Ако това означава G2, то е едно "китаизирано G2". Съществува и признание, че Китай трябва да се промени също и че създаването на нов тип отношения между Великите сили изисква процес на „повторно нормализиране“, в хода на който Китай трябва да избягва да бъде свръх самоуверен и нетърпелив, а Съединените щати не трябва да бъдат твърде тревожни или прекалено чувствителни, когато се сблъскват с намаляващата си сила и влияние.

Второто като брой автори направление, като същевременно признава значението на китайско-американските отношения, се фокусира върху по-широк кръг от държави и на отношения с други велики сили.Това отчасти въплъщава признанието, че светът е твърде сложен и разнообразен, за да бъде управляван само от две държави и че самото сътрудничество между Китай и САЩ не е достатъчно за постигане на мира, стабилността и просперитета в световен мащаб. Освен това се твърди, че възходът на Китай не е изолирано, а групово явление, и че Китай е само една от множеството нарастващи сили, които предизвикват превъзходството на САЩ. От тази гледна точка, е важно да се изградят нови видове взаимоотношения с редица други велики сили.

Таблицата по-долу накратко обобщава разликите между двата основни направления в китайския дискурс за нов тип отношения между Великите сили. Над една трета (39,71%) от анализираните статии изрично твърдят, че сме в или се движим към многополюсен свят. Но този нов световен ред може да отнеме доста време, за да се появи и има преобладаващ консенсус,  че сегашната система с една единствена суперсила и множество други сили, няма да се промени през следващите пет до десет години. Някои твърдят, че поне в краткосрочен план този процес може дори да се усили. Други твърдят, че светът може да се превърне в небалансирана многополюсна структура, в която американската власт ще стои на най-високо ниво, а други страни ще заемат позиции на полярни сили, но на по-ниски нива. В рамките на тази фрагментирана система Китай вероятно ще бъде по-близо до първото ниво от всяка друга страна.

И накрая, има трета по-малобройна група учени, които не смятат това движение за споделено лидерство за възможно или желателно, да не говорим и за двете. Например, Ю Хунцзюн твърди, че единственият начин, по който Китай и Съединените щати биха могли да заемат тази позиция на споделено лидерство, е Китай като № 2 да падне под някаква форма на зависимост от Америка като № 1 и по този начин да стане услужлив агент на американските стратегически намерения. Според неговата гледна точка е невъзможно за Китай да приеме такава роля.

7791d760ffa27ab165700e2008d1d152.jpg

Силният акцент върху Съединените щати оставя малко място за другите страни в тази китайска концепция. Въпреки това има някои дискусии за отношенията с ЕС, Русия, Япония и Индия. Както показва фигура 2, 15.6% от статиите посочват Русия като велика сила, която е на второ място след Съединените щати сред другите велики сили в света (с изключение на Китай, т.е. Русия е на трето място зад САЩ и Китай) , китайско-руските взаимоотношения са може би втората най-важни сред новите отношения между Великите сили. Китайските автори се позовават на търсенето на нов вид връзка с Русия от 90-те години на миналия век. Все пак, има и песимистични възгледи за китайско-руските отношения. Някои твърдят, че значението на китайско-руските отношения е преувеличено. Китайско-руските отношения не са устойчиви, тъй като настоящите тесни връзки са необходима последица от американския натиск. Така Китай трябва "реалистично и рационално" да оценява китайско-руските отношения и да няма прекалено "високи очаквания". „Въпреки че стратегическото взаимно доверие между Китай и Русия е достигнало доста високо ниво, ние все още принадлежим към "две различни семейства. В много области имаме много различни или дори конфронтационни интереси.” Ако една от причините за развитието на взаимното доверие е съществуването на споделена взаимна недоверие към Съединените щати, това прави китайско-руските отношения до голяма степен вторична последица от първично китайско-американски отношения. Например, Чън Джиан отбелязва, че „в контекста на връщането на САЩ в Азия, Китай трябва да сформира съюз с Русия срещу САЩ“. След Русия, Индия е третата най-често споменавана Велика сила в дебата (10.64% от статиите), с три статии, специално насочени към изграждането на китайско-индийските отношения между Велики сили. Най-ранната академична дискусия за нов тип отношения между Китай и Индия датира от 2005 г. В нея се твърди, че китайско-американските отношения са типичен пример за отношенията на Китай с доминираща Велика сила, а китайско-индийските отношения са типичен пример за отношенията на Китай с развиващи се Велики сили.

От всички потенциални нови взаимоотношения най-противоречивото е с Япония, която се нарича Велика сила в 9.22% от статиите (което я прави четвъртата най-често споменавана Велика сила). Като се има предвид понякога доста разгорещен тон на дискусия за Япония в някои части на китайските медии и сред някои онлайн общности, забележително е, че има доста положителни анализи. Мнозина твърдят, че Китай трябва да използва новия си манталитет, за да установи отношения с Япония, които биха му осигурили мирен подем. Тук Китай може да научи много от Съединените щати, които вземат решения, основани на стратегически интереси, вместо на исторически конфликт, когато развиват отношенията си с Япония след Втората световна война. Някои твърдят, че е твърде рано да се говори за нов вид връзка между Китай и Япония, тъй като връзката все още не е достигнала нивото на нормалност. Други се съмняват дали Япония заслужава да бъде наречена Велика сила.

Последната забележителна Велика сила е ЕС, за който се казва, че е възприемана като такава в 8.51% от статиите. Нов вид отношения между Велики сили между Китай и ЕС несъмнено би бил специален случай. Твърди се, че ЕС като наднационално образувание е велика сила, въпреки че не говори с един глас. По този начин Китай трябва да развие не само отношения с ЕС, но и отношения с държавите-членки, които са негови членове.

Дебатът засяга някои специфични европейски страни, включително Франция, Великобритания и Германия, като Велики сили. Въпреки че една статия се фокусира специално върху китайско-френските отношения, Германия и Обединеното кралство са само накратко споменати като Велики сили в по-обширни изследвания. Китайският посланик в Обединеното кралство, Лиу Ксиаомин, твърди, че новият тип отношения между Великите сили трябва да се прилагат към отношенията между Великобритания и Китай, но изглежда е намерил малко поддръжници, поне в китайските академични среди.

Тези вътрешно китайски дискурси и дебати, според нас, ще играят важна роля в оформянето на това, което ключовите китайски актьори смятат, че могат да постигнат на световната сцена, и как те могат да го направят.

Когато разглеждаме концепцията за нов тип отношения между Великите сили, ние откриваме, че китайската концепция показва фундаментална промяна на оценката на Китай за самия себе си и за другите.  Ние твърдим, че в Китай съществува ясен и широк консенсус, че Китай е велика сила.  Като цяло, изглежда, че решаващата точка на признаването на Китай като Велика сила - може би в G2 с китайски характеристики - е да му даде възможност да прави неща, които са добри за Китай. Това може да има последици, които са добри и за другите, но основната отговорност на Китай все още е за самия него.

Като цяло (отново) се приема, че САЩ ще останат най-важната сила в света за известно време. И докато изграждането на нови отношения с други държави остава важно, отношенията със Съединените щати са от ключово значение за Китай, тъй като той се опитва да намери своето ново място в глобалния ред. Промяната на света като № 1 е трудна задача. Промяната на света като № 2 – особено трудна, когато номер 1 не изглежда склонен да улесни пътя на втория към друга глобална сила. Оттук произтича и необходимостта от изграждане на съюзи с групи от държави, за да се балансира силата на № 1, и да се опита да го убеди да приеме китайските законни интереси и цели като отговорна глобална велика сила.

Като цяло, китайската литература предлага нещо като йерархия в типовете отношения, които Китай изгражда (или се опитва да изгради) с другите. Най-успешната и развита нова връзка е с Русия. Отношенията с Индия и други нововъзникващи сили се развиват добре и се движат в правилната посока. Отношенията с Европа също се развиват и заемат важна роля по отношение на създаването на диференцирана стратегия към западните сили (вместо да възприемат и третират Запада като едно цяло). И въпреки че някои хора предполагат, че отношенията със Съединените щати вече са се преместили към нов модел, повечето предполагат, че това изисква много работа в прогрес - и е ключът за създаване на ново стратегическо пространство за Китай. Както елегантно го е формулирал Янг Жиемян: „Моделът на новия тип отношения между Великите сили е този на китайско-руските отношения, акцентът му е върху китайско-американските отношения, неговата перспектива за растеж е отношенията между Китай и БРИКС, негова фокусна точка е китайско-европейските отношения, а трудността е в отношенията между Китай и Япония."

https://academic.oup.com/ia/article/92/4/773/2688082

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не съм някакьв спец по супер хай модерни технологии. Чат пат ми попадат видео , фото и текстове за модерни мобилници , планшети , таблети , лаптопи , нотбуци. Една голяма част от тия ресурси прказват шокиращи китайски технологии. Например сгъваеми телефони и нотбуци.  Според нуждите можеш да си ползааш телефончето , ако ти трябва по - голям монитор се разгръща 2 пъти и става 3 пъти по - голям . Нещо като тройните сгъваеми икони. Отделно изключителни изскачащи обективи в китайските мобилници. Айпьл сьщо има добра камера , но за сметка на стьрчащия напред обектив.  Китайския обектив  сам изскача  когато снимаш и се прибира обратно когато не е нужен.

Изненадващо се оказва , че Хуавей въобще не е монополист на китайския пазар , ами една китайска фирма която никога не сьм я чувал , вече почти е задминала Хуавейците в КНР !  Впечатлението е , че Китай още не е включил на високи обороти а само загрява. Интересното предстои.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 16 часа, Du6ko said:

Не съм някакьв спец по супер хай модерни технологии. Чат пат ми попадат видео , фото и текстове за модерни мобилници , планшети , таблети , лаптопи , нотбуци. Една голяма част от тия ресурси прказват шокиращи китайски технологии. Например сгъваеми телефони и нотбуци.  Според нуждите можеш да си ползааш телефончето , ако ти трябва по - голям монитор се разгръща 2 пъти и става 3 пъти по - голям . Нещо като тройните сгъваеми икони. Отделно изключителни изскачащи обективи в китайските мобилници. Айпьл сьщо има добра камера , но за сметка на стьрчащия напред обектив.  Китайския обектив  сам изскача  когато снимаш и се прибира обратно когато не е нужен.

Изненадващо се оказва , че Хуавей въобще не е монополист на китайския пазар , ами една китайска фирма която никога не сьм я чувал , вече почти е задминала Хуавейците в КНР !  Впечатлението е , че Китай още не е включил на високи обороти а само загрява. Интересното предстои.

7decaf71965e0e02f745b82119348dce.jpg

Това е за китайския пазар - като фирма Huawei са номер 1, но като се има предвид, че OPPO и vivo са продукти на един холдинг от две отделни фирми, си прав, те имат по-голям дял. В световния пазар на смартфони китайските производители също доминират като цяло, но Самсунг като отделна марка държи първо място, следван от Епъл. Иначе китайските марки общо държат 37 процента от пазара:

b4e8a0263828d3e4eafdbb93cf20bd59.jpg

https://www.counterpointresearch.com/global-smartphone-share/

Китай има един огромен проблем по-голям от Капана на Тукидид - това е излизането от капана на средните доходи. Ако не успее да го реши през следващите 10 години, ще зацикли в проблемите на развиващите се страни, които не могат да се модернизират и може да има големи вътрешни проблеми. Всичко опира до вътрешните възможности на китайската икономика да постигне по-голяма производителност на базата на технически иновации, а това е пряко свързано с отвореността й към новите технологии, която сега се поставя под въпрос с новите ограничения за такива технологии, въведени от САЩ, нещо като КОКОМ за съветския блок.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 30.05.2019 г. at 23:10, laplandetza said:

Я чакайте малко, не съм ви чел всичко, много инертен материал, но САЩ и Китай си приличат политически и в двете всъщност системата е Еднопартийна , но с вътрешни борби на групи, лобита, крила. В САЩ , на книга са 2 големи партии, на те на практика са една. САЩ практически са <партийна диктатура>, Китай е подобно, но партийнобюрократичнамилиционерска диктатура.

Демократическата и Републиканската партия в САЩ имат отчетливо различни съответно лява и дясна идеология, с които управляват последователно. Няма никаква прилика с еднопартийното управление на ККП, която също има ясна идеология. Не може да има база за сравнение. Така нещата се свеждат до абсурд и се губи смисъл.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Б. Киров said:

с отвореността й към новите технологии, която сега се поставя под въпрос с новите ограничения за такива технологии, въведени от САЩ, нещо като КОКОМ за съветския блок.

Технологии се купуват, технологии се създават. Китай не е България, да й ограничават образованието и националната култура ... 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 минути, КГ125 said:

Технологии се купуват, технологии се създават. Китай не е България, да й ограничават образованието и националната култура ... 

:)

А ще покажеш ли  една директива на ЕС, с която се ограничава образованието или културата?.. И ако има такава - ще илюстрираш ли  как   и какво точно ограничва..

Мисля , по скоро виждам че всяка втора дума ти е лъжливо внушение, демагогия и конспиратология..

Ако можеш , обори ме - дотук не си успял да покажеш друго

Искам да ми покажеш  директива на ЕС, не искам още "мнения" или публикации от жълти и епицентрични медии

Потърси - ако намериш, имаш почерпка от мен, ако не намериш - искам такава от теб :)

обаче без да ти слушам глупостите..

Share this post


Link to post
Share on other sites

По-полека. Първо посочи директива, в която пише, че нищо не става без директиви и че всички трябва да го пише директно в директивата.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 22 минути, КГ125 said:

По-полека. Първо посочи директива, в която пише, че нищо не става без директиви и че всички трябва да го пише директно в директивата.

Не така..

Ти твърдиш че ЕС ограничава образованието и културата - това трябва ти да го докажеш..

 

Цитирай

че нищо не става без директиви

Да де , дай да ги видим директивите "ограничващи образованието и културата"

Ако не ги дадеш - знаеш какво значи за теб това, нали?

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

Първо посочи директива, в която пише, че нищо не става без директиви

:)

А ще покажеш ли "директивите" на ЕС за вътрешите  работи, за съдебната система, за отбраната, за семейното право, за търговското право, за криминалното право..

Дали ти "светка"  че няма такива директиви, и всичко това е оставено в ръцете на националните закодателства, и че ЕС -з акодатеството касае само пазара (това е широко  понятие) и правата на потребителите?
 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, КГ125 said:

Технологии се купуват, технологии се създават.

Точно така - купуват и създават, но когато една страна по силата на редица причини, които отделно могат да се разглеждат, бива ограничена в условията на глобална икономика да купува или създава при свободен обмен на информация нови технологии, това вече е огромен проблем за тази страна.

Досега Китай, въпреки че нарушаваше грубо патентното право, не беше специално санкционирана държава с нормативни актове и закони да участва в глобалния обмен на информация при високите технологии. Вече не е така:

https://www.linkedin.com/pulse/beyond-trade-war-huawei-step-ray-dalio/

На този линк може да се прочете конкретно за какво иде реч.

The Full List of “Representative Technology Categories” under Consideration by the Bureau of Industry and Security

The representative general categories of technology for which Commerce currently seeks to determine whether there are specific emerging technologies that are essential to the national security of the United States include:

Biotechnology, such as:

Nanobiology;

Synthetic biology;

Genomic and genetic engineering; or

Neurotech.

Artificial intelligence (AI) and machine learning technology, such as:

Neural networks and deep learning (e.g., brain modeling, time series prediction, classification);

Evolution and genetic computation (e.g., genetic algorithms, genetic programming);

Reinforcement learning;

Computer vision (e.g., object recognition, image understanding);

Expert systems (e.g., decision support systems, teaching systems);

Speech and audio processing (e.g., speech recognition and production);

Natural language processing (e.g., machine translation);

Planning (e.g., scheduling, game playing);

Audio and video manipulation technologies (e.g., voice cloning, deepfakes);

AI cloud technologies; or

AI chipsets.

Position, Navigation, and Timing (PNT) technology.

Microprocessor technology, such as:

Systems-on-Chip (SoC); or

Stacked Memory on Chip.

Advanced computing technology, such as:

Memory-centric logic.

Data analytics technology, such as:

Visualization;

Automated analysis algorithms; or

Context-aware computing.

Quantum information and sensing technology, such as:

Quantum computing;

Quantum encryption; or

Quantum sensing.

Logistics technology, such as:

Mobile electric power;

Modeling and simulation;

Total asset visibility; or

Distribution-Based Logistics Systems (DBLS).

Additive manufacturing (e.g., 3D printing).

Robotics, such as:

Micro-drone and micro-robotic systems;

Swarming technology;

Self-assembling robots;

Molecular robotics;

Robot compilers; or

Smart Dust.

Brain-computer interfaces, such as:

Neural-controlled interfaces;

Mind-machine interfaces;

Direct neural interfaces; or

Brain-machine interfaces.

Hypersonics, such as:

Flight control algorithms;

Propulsion technologies;

Thermal protection systems; or

Specialized materials (for structures, sensors, etc.).

Advanced materials, such as:

Adaptive camouflage;

Functional textiles (e.g., advanced fiber and fabric technology); or

Biomaterials.

Advanced surveillance technologies, such as:

Faceprint and voiceprint technologies.

На практика всичко, което влиза в понятието Четвърта индустриална революция.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
 
Сега трябва да е ясно, че войната с Китай не е ограничена само до търговската война - тя е отворена за други видове войни.
 
Действията на администрация на Трумп в сряда показват, че отрязването на елементи, които са необходими на другата страна („санкции“), вече е поставено на масата, така че трябва да си представим всички последствия, които могат да възникнат, да им определим вероятностите и да преценим последиците им за компаниите, пазари и икономики.
 
Ние също трябва да си представим и другите  видове войни (например, капиталови, военни и т.н.), които биха могли да доведат до конфронтация между САЩ и Китай в близко бъдеще, и в по-дългосрочен план.

По-долу представям някои подробности за новите начини, по които САЩ проучват по-голям контрол и надзор върху чувствителните на износ технологии и чуждестранните инвестиции, които подчертават някои от начините, по които войната с Китай се вмества само вт търговска война.
 
Освен това се обмислят и други способи - като например ограничаване на достъпа на китайците до образование и заетост.

Какви елементи могат да бъдат контролирани от износа?

Министерството на търговията разглежда 14 категории „фундаментални и нововъзникващи“ технологии, които потенциално могат да бъдат подложени на засилен контрол върху износа като част от създаването на нови разпоредби и правила ( Закона за реформа на контрола на износа [ECRA]) - някои от тях имат изричен характер на военни приложения (напр. адаптивна маскировка), но много други имат цивилни приложения (напр. AI, биотехнология, роботика).

Commerce заяви, че ще оцени включването на технологии в списъка за контрол на износа в съответствие с три допълнителни фактора:
i) развитието на нововъзникващи и основополагащи технологии в чужди държави;
ii) въздействието на контрола върху износа върху развитието на такива технологии в Съединените щати; и
iii) ефективността на контрола върху износа за ограничаване на разпространението на нововъзникващи и основополагащи технологии в чужди държави.

Струва си да се има предвид, че ECRA е една от двете разпоредби на наскоро приетия Закон за националното оторизиране на отбраната (NDAA), който засилва надзора на американското правителство не само върху износа на технологии, за които се смята, че има последици за националната сигурност, но също и над чуждестранните инвестиции ( Закон за модернизация на прегледа на риска от чуждестранни инвестиции [FIRRMA]) - по-специално, когато контрагентът е гражданин на стратегически конкурент, например Китай, Русия.

За разлика от предишните администрации, администрацията на Тръмп е посочила, че има по-широко тълкуване на националната сигурност, за да включи бъдещия икономически просперитет и „критично технологично лидерство“.

Показателно е, че новите „фундаментални и нововъзникващи“ технологични категории, определени от Министерството на търговията в рамките на ECRA, също ще засегнат бъдещия обхват на проучването на инвестициите за Комитета за чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS).
FIRRMA, законодателството, което укрепва CFIUS, добавя тези нови категории технологии към списъка на „критичните технологии“, подлежащи на преглед от CFIUS, и прави тези прегледи задължителни.
CFIUS започва „пилотна програма“, която ще приложи разширените правомощия и разпоредби на FIRRMA към подбрана гама от „критични технологии“ в специфични отрасли - те включват производство на самолети, нефтохимическа промишленост и полупроводници, наред с други категории.

Видовете неконтролиращи инвестиции от чуждестранни лица, които са обхванати от пилотната програма, са тези, които биха дали на чуждестранния инвеститор:

    Достъп до всяка съществена непублична техническа информация, притежавана от пилотната програма на американския бизнес;   
   Членски или наблюдателни права в борда на директорите или еквивалентен ръководен орган на пилотната програма Американски бизнес или правото да номинира лице на длъжност в борда на директорите или еквивалентен ръководен орган на пилотната програма американски бизнес; или
    Всяко участие, освен чрез гласуване на акции, при вземането на съществени решения в пилотната програма на американския бизнес относно използването, разработването, придобиването или освобождаването на критични технологии.

Пълният списък на „представителните категории на технологиите“, разглеждани от Бюрото по промишленост и сигурност

Представителните общи категории на технологиите, за които Commerce понастоящем се стреми да определи дали съществуват специфични нови технологии, които са от съществено значение за националната сигурност на Съединените щати, включват:

Биотехнологии, като:

    Nanobiology;
    Синтетична биология;
    Геномно и генно инженерство; или
    Neurotech.

Изкуствен интелект (AI) и технологии за машинно обучение, като:

    Невронни мрежи и дълбоко обучение (напр. Моделиране на мозъка, прогнозиране на времеви редове, класификация);
    Еволюция и генетично изчисление (например генетични алгоритми, генетично програмиране);
    Укрепване на обучението;
    Компютърно виждане (например разпознаване на обекти, разбиране на образи);
    Експертни системи (например системи за подпомагане вземането на решения, системи за обучение);
    Обработка на реч и звук (напр. Разпознаване и производство на реч);
    Обработка на естествени езици (например машинен превод);
    Планиране (напр. Схема
    AI облачни технологии; 
    AI чипсети.

Технологии за позициониране, навигация и синхронизация (PNT).

Микропроцесорни технологии, като:

    
Systems-on-Chip (SoC); or
    Stacked Memory on Chip

Разширени компютърни технологии, като:

    Логика, ориентирана към паметта.

Технологии за анализ на данни, като:

    Визуализация;
    Алгоритми за автоматизиран анализ; или
    Изчисления, отчитащи контекста.

Квантова информация и сензорна технология, като:

    Квантови изчисления;
    Квантово криптиране; или
    Квантово сензори

Логистични технологии, като:

    Мобилна електрическа енергия;
    Моделиране и симулация;
    Обща видимост на активите; или
    Логистични системи на базата на дистрибуция (DBLS).

Добавъчно производство (например, 3D печат).

Роботика, като:

    Микро-дронове и микро-роботизирани системи;
    Технология на рояка;
    Самосъбиращи се роботи;
    Молекулярна роботика;
    "Съставители" на роботи; (
Robot compilers); or
    Smart Dust.

Brain-computer interfaces, като:

    Интерфейси с невронен контрол;
    
Mind-machine interfaces;
    Директни невронни интерфейси; или
    
Brain-machine interfaces.

Hypersonics, като:

    Алгоритми за управление на полета;
    Технологии на задвижване;
    Системи за термична защита; или
    Специализирани материали (за конструкции, сензори и др.).

Разширени материали, като:

    Адаптивен камуфлаж;
    Функционални текстилни материали (например съвременна технология за влакна и тъкани); или
    Биоматериали.

Разширени технологии за наблюдение, като:

    Faceprint и технологии за гласово отпечатване.
Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

COCOM муказваха при Регън и допринесе до дестабилизаренето на соц лагера. Сега същото се опитват, но онтересно в списъкът не видях ограниченията в банковите връзки. Замразяване на кредити и други, каквито например обичкат да правят с тези държавички на които искат сериозно да им клекни икономията. Защото една такава наредба веднага действа. Но явно пускане на разни списъци и други е част от паунският танц на Тръмпчо. Хем се показва бабаит, хем нищо неправи....:dance3:

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Skubi said:

COCOM муказваха при Регън и допринесе до дестабилизаренето на соц лагера. Сега същото се опитват, но онтересно в списъкът не видях ограниченията в банковите връзки. Замразяване на кредити и други, каквито например обичкат да правят с тези държавички на които искат сериозно да им клекни икономията. Защото една такава наредба веднага действа. Но явно пускане на разни списъци и други е част от паунският танц на Тръмпчо. Хем се показва бабаит, хем нищо неправи....:dance3:

 

Долните пасажи от поста на Ник показват, че не е паунски танц, а законодателство

Преди 3 часа, nik1 said:

Струва си да се има предвид, че ECRA е една от двете разпоредби на наскоро приетия Закон за националното оторизиране на отбраната (NDAA), който засилва надзора на американското правителство не само върху износа на технологии, за които се смята, че има последици за националната сигурност, но също и над чуждестранните инвестиции ( Закон за модернизация на прегледа на риска от чуждестранни инвестиции [FIRRMA]) - по-специално, когато контрагентът е гражданин на стратегически конкурент, например Китай, Русия.

 
Преди 3 часа, nik1 said:
Показателно е, че новите „фундаментални и нововъзникващи“ технологични категории, определени от Министерството на търговията в рамките на ECRA, също ще засегнат бъдещия обхват на проучването на инвестициите за Комитета за чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS).
FIRRMA, законодателството, което укрепва CFIUS, добавя тези нови категории технологии към списъка на „критичните технологии“, подлежащи на преглед от CFIUS, и прави тези прегледи задължителни.
CFIUS започва „пилотна програма“, която ще приложи разширените правомощия и разпоредби на FIRRMA към подбрана гама от „критични технологии“ в специфични отрасли - те включват производство на самолети, нефтохимическа промишленост и полупроводници, наред с други категории.
 

Новото е, че досега това законодателство не третираше Китай като "стратегически противник", а като "стратегически партньор", сега дефиницията е сменена в официални документи.

Друг е въпросът доколко ефективни ще бъдат всички тези мерки и доколко вече Китай не е напреднал в своите програми за модернизация, и дали е способен да осъществи интензивно такава в новата среда на взаимоотношенията му със САЩ и ЕС /защото двата партньора в общи линии синхронизират политиките си спрямо Китай/

И още един интересен за мен въпрос - включва ли новата стратегия на САЩ към Китай варианта Г-2 в американското му разбиране, като опит да бъде превърнат от съперник в йерархично подчинен партньор, и ако да, до каква степен притежават двете страни готовност да приемат някаква подобна съпоставимост, до какви граници и в какви сфери.

Share this post


Link to post
Share on other sites

На тези два линка има две статии от автор от африкански произход, който работи за американска институция:

By Paul Nantulya

https://africacenter.org/experts/paul-nantulya/

Implications for Africa from China’s One Belt One Road Strategy

https://africacenter.org/spotlight/chinese-hard-power-supports-its-growing-strategic-interests-in-africa/

https://www.thestandard.co.zw/2018/05/13/china-re-globalisation-strategies-africa/

  с което искам да кажа, че погледът му е по-специфичен. Ето само част от неговите виждания за преориентирането на Китай, което, ако ми остане време, мога да цитирам по-пълно, като преведа целия материал:

"През последното десетилетие Китай провежда все по-конкурентоспособна и твърда външна политика, с която прави решаващ пробив в продължилия с десетилетия подход на Пекин „да крием нашите способности и да печелим време като поддържаме нисък профил” – политиката му taoguang yanghui. Според председателя Си, „Китай сега е висок и твърд на изток” и трябва да „заеме централно място” в света. Тази тема е отразена и във военната доктрина на Китай, която гласи, че военните сили на Китай вече могат да се разгръщат в широк спектър в световен мащаб и това е необходимо за провеждането на „Голямото възраждане на Китай“.

Първоначално BRI беше замислена като стратегия за развитие, фокусирана върху свързаността и сътрудничеството между евразийските страни, предимно Китай, корабоплавателния колан на копринения път (SREB) и морския път на коприната (MSR). Сега BRI е разширена, за да стане великата стратегия на Китай за света, включително Африка. Китайският мотив е към ре-глобализация. BRI дава възможност на Китай да заеме по-значима роля в световните дела с глобален отпечатък фокусиран върху Китай, в сферата на инвестициите, инфраструктурата и търговията.
Африка се вписва в голямата стратегия на Китай по три основни начина..."

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 13 часа, Б. Киров said:

Ето само част от неговите виждания за преориентирането на Китай, което, ако ми остане време, мога да цитирам по-пълно, като преведа целия материал: 

... Африка се вписва в голямата стратегия на Китай по три основни начина.

Първо, континентът предоставя възможност на Пекин да се установи там трайно, в момент, когато традиционните партньори на Африка като Съединените щати, Обединеното кралство и Европейския съюз възприемат, че намаляват ангажиментите си в Африка и света. Пекин сега се стреми оттам да разшири глобалното си икономическо и военно влияние и да популяризира своите модели и норми. Неговите засилени отношения с Африка, които се коренят в партийни връзки и идеологически връзки, датиращи от подкрепа за антиколониални и антиапартейдни движения в Африка, са основна част от новата му стратегия, защото африканската подкрепа за китайските позиции в ООН и други органи е от полза за засилване на гласа на Китай на световната сцена.
Второ, Африка е стратегически възел в морската част на BRI /Инициатива Път и Пояс/, известна като Maritime Silk Road, която свързва Китай с Източна Африка, Югоизточна Азия, Персийския залив и Европа и наскоро беше разширена до Западна и Южна Африка. Според оценките на Световната банка инвестиционните връзки между Китай и 65-те страни, които са влезли в BRI, са 30% от световния БВП и 75% от известните енергийни резерви. Китай до 2020 г. цели да разшири своя БВП до 20 трилиона долара и да стане велика сила от 2049 г. Разширяването на морското сътрудничество на Китай с Африка чрез изграждане на пристанища и инфраструктура и морски патрули е част от тази по-голяма геополитическа и икономическа стратегия.
Трето, китайското правителство е признало необходимостта от защита на нарастващия брой китайците, работещи по проекти, свързани с BRI, разположени в Африка, наброяващи близо 300 000 души. Китайското отбранително преориентиране има за задача да играе по-важна роля в новата военна дипломация на Пекин и в стратегията за национална сигурност, което е по-нататъшно отклонение от „запазването на ниския профил“. Морското присъствие в Африка ще даде на Китай по-голяма свобода да подкрепи своите мироопазващи сили, хуманитарни интереси и операции за сигурност. Всички тези разгръщания са част от репертоара от разнообразни дейности, които PLA споменават като „нови исторически мисии“. През април 2019 г. се очаква вторият китайски самолетоносач - първият, който беше построен в страната - да влезе в експлоатация. До 2025 г. се очакват още два. Бързият растеж е насочен към увеличаване на способността на военноморските сили на PLA да оперира в условията на „далечното море“, което се простира от западната част на Тихия океан до Индийския океан. Пекин насочва по-голямата част от своята подкрепа двустранно, като продажбите на оръжие представляват важен елемент. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира, Китай сега е най-големият доставчик на оръжия за Африка на юг от Сахара, което представлява 27% от вноса на региона между 2013 и 2017 г., а това от своя страна е 55% увеличение за периода 2008-2012 г. През 2018 г. китайската държавна администрация за наука, технологии и промишленост за национална отбрана (SASTIND) обяви, че е сключила двустранни споразумения с 45 африкански държави за споделяне на отбранителни технологии и изграждане на отбранителна промишленост.

1801f06efe593769a05aa1d4add8a2d4.jpg

Мрежата от китайски пристанища и инфраструктура по протежението на източния, западния и южния бряг на Африка поставя Китай, за да стане основен играч в морското пространство на Африка.
Мултифункционалното пристанище на Джибути, построено от подкрепяната от държавата група China Merchants Group, за обработка на товари, контейнери и доставки на петрол, е на няколко минути с кола от военноморската база на PLA. Това уникално споразумение позволява на Китай да комбинира търговски и военни интереси в Джибути и региона. Предполага се, че Китай планира да построи втората си морска база в Гуадар, Пакистан. Уолвис Бей в Намибия (бивш военноморски пункт на Южна Африка) е друг стратегически център по морския път на коприната, който през последните години бе домакин на многобройни посещения на военноморските сили на Китай и военноморски им учения. Намибийските и китайските военновъздушни сили споделят специални военни отношения, датиращи от подкрепата на Китай за войната за Намибия за независимост срещу Южна Африка. Някои от най-модерните военноморски активи на Намибия са доставени в Китай, включително два морски патрулни кораба, доставени през октомври 2017 г. По време на дипломатическа мисия през февруари 2018 г., китайският посланик в Намибия нарича Уолвис Бей „най-блестящата ни перла на атлантическото крайбрежие в Югозападна Африка, “позовавайки се на доктрината на Китай за„ Струната на перлите “, описваща военни и търговски възли по китайските морски линии за комуникация от китайското крайбрежие до Сомалия и Порт Судан.
Пекин внася повече войски в мисиите на ООН, отколкото другите постоянни членове на Съвета за сигурност и сега е вторият по големина финансов донор за мисиите на ООН. Това е стратегически ход за укрепване на имиджа на Пекин в Африка, тъй като не само 78% от всички мироопазващи сили на ООН служат в Африка, но почти половината от тях са африканци. Китайската стратегия за опазване на мира дава приоритет на подкрепата за операционните способности на африканските сили за готовност (ASF) и африканския капацитет за незабавен отговор на кризи.

Централната роля на инициативата „Пояс и път“ към глобалната стратегия на Китай предполага, че военният капацитет на Китай в Африка ще продължи да се разширява. Като се има предвид, че инфраструктурата на BRI е разположена най-вече в силно несигурна среда, PLA е повишила своите собствени 8000-ни резервни сили, дори когато продължава да подкрепя ASF. Тази нова сила е била предоставена на разположение на ООН за бързото разполагане в зони на конфликт, повечето от които са в Африка. Тези мисии често се допълват от китайски дейности на високо равнище за посредничество, което е голямо отклонение от дългогодишния принцип на Китай за ненамеса.

Китай също възнамерява да удвои обучението си за африкански военни специалисти през следващите три години. Няколкостотин служители се обучават в Китай всяка година в училища като Китайската военна академия, Военноморската академия в Далиан, Авиационната академия на военновъздушните сили и Националния университет за отбрана на PLA. Излагането на китайския подход към военното управление и контрол е централно място в това обучение. В китайския модел PLA е подчинена на абсолютния контрол на управляващата партия, която еднолично замества правителството и парламента. Освен това китайските политически и военни лидери настояват, че увеличаващата се военна роля на Китай в Африка и по света е отбранителна и съвместна и че Китай предлага жизнеспособни алтернативи, тъй като изглежда, че други световни сили се оттеглят от развиващия се свят.

САЩ и Китай имат различни подходи към войните / конфронтациите.

Китайският подход е Китай да се опита да спечели без да се бори, като тихо изгради силата си и след това да я покаже на противника си, така че противникът да се откаже без да се бие, докато западният подход към борбата е чрез обмен на удари, нараняващи и двете страни, докато единият от воюващите не се подчини на другия.

Китайците изпитват отвращение към този вид война, защото тя е нещо ужасно, но те ще влязат в такава война, ако бъдат принудени да го направят.

С други думи, китайският предпочитан подход към "войните" е да ги направят повече като конкуренция за изграждане на сила, което китайците правят по техния конфуциански начин отгоре-надолу.

В последната си книга "За Китай" Хенри Кисинджър предлага САЩ да излязат грациозно в сянка, за да избегнат конфликт с Пекин.

Професорът от Принстънския университет, бивш съветник на вицепрезидента Д. Чейни, Аарон Фридберг, дава обратния съвет: според него САЩ трябва да заемат твърда позиция пред нарастващите амбиции и власт на Китай в области, в които техните интереси си противоречат.

Тези две книги ярко отразяват разделянето на мненията сред американския политически елит за стратегията по отношение на Средното царство.

В двете обаче се обръща твърде много внимание на намеренията на КНР и твърде малко внимание се обръща на анализа на неговите реални и потенциални възможности.

Кисинджър сравнява китайската дипломация с Weiqi (китайският еквивалент на японската игра на go) - с меко съперничество в опит да бъде обграден врага; победата в такава игра е относителна. Според китайските стратези постигането на решаващ резултат е илюзия. Вместо това те играят една игра, наречена "конкуретно съжителство", която се стреми да подобри позицията им сред постоянно променящите се сили на световната политика. Кисинджър цитира съвета на древния военен стратег Сун Дзъ, който твърди, че всяка битка може да бъде спечелена, преди тя да започне, като се заеме още в началото доминиращата политическа и психологическа позиция.

Фридберг споделя класическата логика на реализма, че промяната в баланса на силите неизменно води до съперничество, но според него е важно да се разбере какво иска Китай.

Той пише: "Ако китайската мощ продължи да расте, докато страната продължава да бъде под контрола на еднопартиен авторитарен режим, отношенията на Китай със САЩ ще станат още по-напрегнати и съперничеството ще се засили."

Фридберг препоръчва Съединените щати да възстановят собствената си икономика, да запазят водещото си място в науката, да защитят своите напреднали технологии и да запазят военното си превъзходство.

..............

Стартирал през 2014 г., One Belt One Road е визията на Китай за промяна на неговите глобални ангажименти. Крайното цел на One Belt One Road е изграждането на нова глобална система от алтернативни икономически, политически и военни “взаимозависимости” на другите държави с Китай в центъра ( zhongguo). Поради тази причина китайските лидери описват „Един път един пояс“ като национална стратегия (zhanlüe), с икономически, политически, дипломатически и военни елементи.

На макроравнище инициативата се стреми да промени световния икономически ред по начин, който е благоприятен за стремежа на Пекин към статут на Велика сила. Проектът има два компонента. Икономическият пояс на Пътя на коприната създава шест сухопътни коридора, свързващи вътрешността на Китай с Централна Азия и Европа. Това включва железопътни линии за Европа, петролопроводи и газопроводи от Каспийско море до Китай и високоскоростна влакова мрежа, свързваща Югоизточна Азия с източната част на Китай. Морският Път на коприната създава три „сини икономически прехода“, обединени чрез верига от морски пристанища от Южнокитайско море до Африка, които също насочват търговията към и от Китай.

d28b95ed85d9d9c7367a8ec0f9ea6c94.jpg

Централно място в тези усилия са насочени към отваряне на нови морски линии до целия свят. През 2017 г. китайските държавни компании обявиха планове за закупуване или гарантиране на мажоритарни дялове в 9 отвъдморски пристанища, за да разработи нови морски пътища. Това е допълнение към 40-те пристанища в Африка, Азия и Европа, в които китайските държавни фирми притежават дялове на стойност 40 милиарда долара. В пет случая - Джибути, Уолвис Бей (Намибия), Гуадар (Пакистан), Хамбантота (Шри Ланка) и Пирея (Гърция) - пристанищните инвестиции на Китай са последвани от разгръщане на военноморските сили и укрепване на военните споразумения. По този начин финансовите инвестиции са превърнати в геостратегическа възвръщаемост.
Тринадесетият петгодишен план на Китай 2016 г., призовава за „изграждане на морски центрове“, за да се защитят китайските „морски права и интереси“, като 2049 г., беше определена като годината, в която Китай ще стане „главната морска сила“ в света. През 2010 г. само една пета от 50-те най-големи дълбоководни пристанища в света са били с китайски инвестиции. До 2019 г. броят им се е увеличил до две трети. Китайската морска корабна компания, която контролира повечето китайски отвъдморски пристанища, сега е четвъртият по големина корабен оператор в света. Търговският корабен тонаж на Пекин се е увеличил четири пъти от 2009 г., за да стане вторият по големина в света. Сега Китай премества повече глобални корабни товари от всяка друга страна.
Пекин също планира да използва артерията на маршрутите, предвидени в рамките на OBOR, за да намали зависимостта на Китай от морските „джобове”, които биха могли да бъдат оспорени от конкурентите му. PLA е свързана с териториални спорове с Япония, Тайван, Виетнам, Южна Корея, Малайзия, Индонезия, Филипините и Бруней, в така наречените „крайбрежни морета“ с риск, че те биха могли да създадат блокада За да се противопостави на заплахата, One Belt One Road се позиционира за пренасочване на трафика към китайските пристанищни клъстери в Судан, Джибути, Гуадар, Хамбантота, Коломбо и Мианмар, така че маршрутите да заобиколят тесните места в Южнокитайско море.
Финансирането за OBOR идва от „политически кредитори“, наречени така, защото техните решения за отпускане на заеми отговарят на геостратегическите предпочитания. Те включват Китайската банка за развитие и Експортно-вносната банка на Китай (Exim Bank), които са поели ангажимент за над 1 трилион долара. Фондът на Пътя на коприната притежава 40 млрд. долара в инвестиционни фондове и се контролира от Китайската централна банка. Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура, чиято задача сега включва Африка, има капиталова база от 100 млрд. долара. Допълнителни средства идват от валутните резерви на Китай и от държавния фонд, който притежава съответно 7 трилиона и 220 милиарда долара.

Според Xi „неадекватната инфраструктура е най-голямата пречка за развитието на Африка“, една гледна точка, която се споделя от много африкански лидери. OBOR все повече се разглежда като катализатор за африканската регионална икономическа интеграция и конкурентоспособност. Проучване, финансирано от Икономическата комисия за Африка на Обединените нации, установи, че износът на Източна Африка може да се увеличи с цели 192 млрд. долара годишно, ако новите проекти на OBOR се използват рентабилно.

Като ранен фокус на One Belt One Road, Източна Африка се превърна в централен възел в морския Път на коприната, свързан с планирани и завършени пристанища, тръбопроводи, железопътни линии и електроцентрали, изградени и финансирани от китайски компании и кредитори. Тези съживени търговски пътища помагат на Китай да диверсифицира своите вериги за доставки и да създаде икономически проход между Китай и Индийския океан - Африка - Средиземно море, за да свърже Африка с нови морски коридори в Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка и Мианмар.

Военното положение на Пекин съответства на неговото разширяване на морския проход на OBOR. Това е особено очевидно в Индийския океан, където планираните морски пътища на Китай са силно концентрирани и неговото съперничество с Индия нараства. Значението на Африка за Китай в това отношение произтича от нейното местоположение в морска зона, в която Пекин се надява да разшири присъствието си като глобална сила. Всъщност преди десетилетие Китай нямаше никакво присъствие в крайбрежието на Африка. Днес се смята, че военноморските сили на PLA запазват пет бойни кораба и няколко подводници за непрекъсната ротация в Индийския океан. Това ще се увеличи през следващите десетилетия, тъй като Индия увеличава своето присъствие в района. Всички тези задачи са в съответствие с това, което PLA нарича „исторически мисии“.

Политиката на Китай да използва китайски труд за инфраструктурните си проекти в Африка доведе до над 300 000 китайски граждани, работещи по договори на OBOR в Африка. Това от своя страна създава оправдание за Пекин да предприеме практически подход към защитата им, както и на разрастващите се негови инвестиции. Академията на военните науки, най-големият китайски военно-изследователски институт, заяви в последния си стратегически преглед, че One Belt One Road е увеличил необходимостта от глобално ориентирана стратегия за защита на интересите на Китай в чужбина. По същия начин Китайската комунистическа партия е възприела концепцията за „защита на отвъдморските граждани“ (haiwai gongmin baohu) като основен китайски интерес. Като се има предвид стратегическият характер на китайските инвестиции в Африка, като пристанища, железопътни линии, нефтопроводи и газопроводи и електроцентрали, някои африкански правителства смятат нападенията върху китайските интереси за заплаха за собствената си национална сигурност. Подписано от африканските лидери през 2018 г., настоящият план за действие Китай-Африка, заявява, че сигурността на „големите вътрешни икономически проекти“ и „безопасността на китайските граждани, китайските компании и големите проекти“ ще бъде приоритетна за разузнаването, военните и полицията на техните държави. Пекин предостави и технологии за изграждане на местен капацитет за събиране на разузнавателни данни, наблюдение, мониторинг и реакция. Това включва технологии за разпознаване на лица, които наскоро бяха доставени на Ангола, Етиопия и Зимбабве. Съгласно китайското законодателство границата между публичните и частните компании е неясна. От частните фирми се изисква да инсталират клонове на управляващата партия в рамките на своята структура за вземане на решения - регламент, известен като guojin mintui. Тази връзка е затегната от практиката на наемане на демобилизирани войници от PLA и бивши служители на специални сили, разузнавателни и полицейски служители. Днес около 3 000 бивши военнослужещи работят по проекти в One Belt One Road по целия свят. Китайските частни охранителни фирми като DeWe Security and Frontier Services Group също все по-често присъстват в места като Ангола, Етиопия, Нигерия, Судан, Южен Судан, Зимбабве и наскоро Сомалия. Китайските частни контрактори по сигурността най-често работят дискретно с местната полиция, разузнавателни и военни служители, за да осигурят китайски интереси и да предоставят съвети и стратегия за това кога и как трябва да се използва сила.

Страните от Източна Африка дължат на Китай около 29 млрд. долара заеми за инфраструктурни, енергийни и строителни проекти. В някои случаи Пекин изглежда придава по-голямо значение на придобиването на стратегически активи, отколкото изплащането на дългове от своите партньори. През 2017 г. Шри Ланка предаде пристанище Хамбантота на китайски държавни компании на 99-годишен лизинг след неизпълнение на заем за инфраструктура. Пакистан предаде пристанището си Гуадар на 40-годишен лизинг в споразумение, при което китайският партньор също е удържал 90% от приходите му. Тези събития предизвикаха алармени сигнали в Източна Африка, където са налице спекулации, че Джибути и Кения, които са високо задължени на Китай, могат да загубят пристанищата си по подобен начин. През януари 2019 г. главният одитор на Уганда предупреди за нарастващия дълг на страната и за риска, че условията, поставени върху заемите му, са заплаха за нейните суверенни активи. Според оценките на Световната банка Африка ще трябва да инвестира до $ 170 милиарда инвестиции годишно за 10 години, за да изпълни своите инфраструктурни изисквания. Африканската банка за развитие заяви, че ако Африка се позиционира добре, тя може да получи част от това от OBOR и да го насочи към генералния план за инфраструктурата на Африканския съюз.

7dd9f480f6a72555b53c05c43affa1dc.jpg

e4f69e815b541c93cb581225fe9ab787.jpg

Африканците трябва да разберат, че в центъра на всички китайски глобални начинания са китайските национални интереси. Те не са Дядо Коледа. Те вече не се ръководят от идеологията и настроението, които председателят Мао е имал по време на техните борби за независимост. Сега китайците са бизнесмени с макар и с леко нюансирани характеристики от западните им колеги. Това е строго бизнес. Печелбата при сделки с тях не е гарантирана, африканските трябва да работят за нея и да договорят по-добри за себе си сделки.

https://africacenter.org/spotlight/chinese-hard-power-supports-its-growing-strategic-interests-in-africa/

https://africacenter.org/spotlight/implications-for-africa-china-one-belt-one-road-strategy/

https://www.thestandard.co.zw/2018/05/13/china-re-globalisation-strategies-africa/

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дали обаче национализмът на китайците е искрен. Една свръхсила със сигурност трябва да има свободно търгуема валута. Но какво ще стана ако Китай отвори капиталовата си сметка? Тъй като хората не вярват на Партията днешното бягство на капитали ще се превърне в порой. Инвеститорите ще напуснат убежището си - вътрешният жилищен пазар. Неговият колапс ще доведе до рецесия и безработица,което е най-големият страх на Партията.

Някои наблюдатели твърдят,че китайското правителство харчи повече пари за вътрешен (полицейски) контрол,отколкото за армията! Ако това е вярно,значи Китай като Свръхсила е обречен на кратък живот. Справка,СССР който харчеше циклопични средства за контрол над собственият си народ...

А пък щом китайският елит смята,че националните интереси на Китай са "строг бизнес",то той трябва да се прости с плана си да стане истинска Свръхсила. Пример,САЩ уреди военни сделки за България за няколко милиарда долара,като в замяна поиска тя да закупи изтребители Ф-16. Така изтребителите излизат безплатно на България. Ето така постъпва истинската Свръхсила. Политиката командва икономиката.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 38 минути, deaf said:

Дали обаче национализмът на китайците е искрен. Една свръхсила със сигурност трябва да има свободно търгуема валута. Но какво ще стана ако Китай отвори капиталовата си сметка? Тъй като хората не вярват на Партията днешното бягство на капитали ще се превърне в порой. Инвеститорите ще напуснат убежището си - вътрешният жилищен пазар. Неговият колапс ще доведе до рецесия и безработица,което е най-големият страх на Партията.

Някои наблюдатели твърдят,че китайското правителство харчи повече пари за вътрешен (полицейски) контрол,отколкото за армията! Ако това е вярно,значи Китай като Свръхсила е обречен на кратък живот. Справка,СССР който харчеше циклопични средства за контрол над собственият си народ...

А пък щом китайският елит смята,че националните интереси на Китай са "строг бизнес",то той трябва да се прости с плана си да стане истинска Свръхсила. Пример,САЩ уреди военни сделки за България за няколко милиарда долара,като в замяна поиска тя да закупи изтребители Ф-16. Така изтребителите излизат безплатно на България. Ето така постъпва истинската Свръхсила. Политиката командва икономиката.

И самолетите , и газта и въглищата от САЩ за България и Източна Европа излизат почти безплатно , даже сме на печалба. За това например Полша предлага тя да плаща за американските бази , а не обратното ! Надяввм се , ние ако имаме съвест също да плащаме на САЩ за това , че ни ползват територията за бази ! 

Бюджета военния на милитаристки Китай е 60 милиарда , на бясно милитаристка Русия 45 , на демократична Франция 50 милиарда , на САЩ  750 милиарда. 

Комунизма и азиатщината  се држат на щикове и милитъризьм и скоро ще се разорят .

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...