Отиди на
Форум "Наука"

Китайските инвестиции


Recommended Posts

  • Потребители

част първа

1. Директни външни инвестиции направени от Китай, ЕС, САЩ и света като цяло за периода 2005-2016 /черната линия маркира инвестициите на OECD, 32-те най-развити държави в света, сивата е осреднена стойност, цифрите са в трлн. долари/.

5a6c4e475f6a9_Untitled3.jpg.8a1d212d3327433e4264685467909310.jpg

Увеличението на инвестициите навън за период от 11 години общо за света са около 2.5 пъти, тези на ЕС по-малко от 2 пъти, приблизително толкова е увеличението и на инвестициите на САЩ, при Китай имаме 22 пъти увеличение, това огромен скок, свързан с резкия скок на БВП, но не само с това – от 60 млрд. през 2005 китайските инвестиции са нараснали до 1320 млрд. през 2016, като само за следващата година, 2017, китайските инвестиции навън са повече от 200 млрд., тоест през 2017 Китай е направил три пъти повече инвестиции зад граница, отколкото е имал въобще до 2005. Определено можем да говорим за експанзия на китайските инвестиции.

Следващата графика показва пак направените навън инвестиции в посочения период 2005-2016, но вече в проценти от БВП на съответните инвеститори: 12% от БВП на Китай, 34 % от БВП на САЩ, 35% от БВП на света, 57% от БВП на ЕС:

5a6c4ec6a3a1a_Untitled4.thumb.jpg.15d35a31664c6952f3e8012ee307981c.jpg

Китай все още не е разгърнал напълно инвестиционните си възможности, той инвестира около три пъти по-малко от своя БВП от процента на света като цяло и от процента на САЩ и близо пет пъти по-малко от процента на ЕС. При цялата експанзия на китайски външни инвестиции за периода, те остават много по-ниски като процент от тези на света като цяло /засега Китай инвестира повече в собствената си икономика, отколкото навън, но тенденциите бързо се променят/, САЩ и ЕС, тоест потенциалът на китайската икономика да инвестира зад граница не е разгърнат напълно. Само ако предположим, че Китай инвестира пропорционално на своя БВП в проценти еквивалентно с ЕС, то китайските външни инвестиции трябва да са в абсолютно изражение 6.5 трлн. долара, тоест по-големи от тези на САЩ.

2. Директни външни инвестиции, направени в икономиките на света като цяло, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016:

5a6c4f03175f5_Untitled5.thumb.jpg.00442a036619cc210e86cbea9b696b3a.jpg

Нека сега сравним обема на направените инвестиции навън с този на инвестициите направени от външни инвеститори във всички сравнявани страни пак за същия период:

Нещата тук като съотношения изглеждап приблизително като с изнасяните капитали, но разликата в абсолютни цифри е огромна, особено при Китай. Промяна има и в съотношението на инвестираните капитали и при ЕС и САЩ – в САЩ увеличението е приблизително три пъти, това в ЕС е около два пъти; при все това, ако направим друга съпоставка при САЩ и при ЕС – такава на съотношение изнасяни от тях капитали и инвестирани в тяхната икономика капитали, ще видим, че при ЕС инвестираните са по малко с около 20 процента от изнесените навън капитали като това е било така през целия 11-годишен период; при САЩ в края на периода вече имаме изравняване между внесен и изнесен капитал, като в началото на периода сме имали превес на изнасяния капитал, тоест, американската икономика е започнала да привлича повече капитал, отколкото сама да изнася и в края на перода е уравновесила входящите и изходящите потоци; при китайците имаме 6 пъти увеличение на входящи инвестиции в абсолютна стойност за периода, при това, нещо което е много съществено, според мен – китайците са постигнали в края на периода привлечени инвестиции за 2.87 трлн. долара, срещу направени от тях за 1.32 трлн. долара, или 1.55 трлн. долара повече чужди инвестиции в китайската икономика от инвестираните от китайски инвеститори в чужди икономики; китайците имат ярко изразен положителен баланс между потоците на влизащи в тяхната икономика капитали и тези на излизащи от тяхната икономика. Запазват това съотношение /въпреки че скъсяват дистанцията в проценти/ през целия период, при това увеличавайки експанзивно собствените си инвестиции зад граница.

Ако погледнем от друга гледна точка цитираните цифри за инвестиции в съответните икономики, тази на процентно съотношение между БВП на сравняваните страни и инвестициите направени в техните икономики, ще видим следната картина:

5a6c4f6283b24_Untitled6.thumb.jpg.577add065fb747bd4e647168cbf61227.jpg

Директни външни инвестиции направени в света, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016 като процент от техния БВП.

за света като цяло – 38 процента

за САЩ – 35 процента

за ЕС – 47 процента

за Китай – 26 процента

Отново при сравнение, както и с направените навън инвестиции, китайската икономика е с най-нисък процент с най-голям потенциал да приема нови чужди инвестиции, ако например съпоставим с процента на ЕС, в абсолютни стойности инвестициите в китайската икономика би трябвало да са около 6 трлн. долара през 2016, съпоставими с тези в американската.

За това как се разпределят по региони в глобален план китайските външни инвестиции и в какви сектори се правят ще продължа по-натам, картината разкрива интересни геополитически тенденции.

https://data.oecd.org/fdi/fdi-stocks.htm#indicator-chart

 

 

 

 

Част втора

Още в началото, когато говорим за преки китайски инвестиции за периода 2005-2017, трябва да направя уточнението, че данните са на Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика със седалище във Вашингтон

http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/

Получава се известна разлика с данните, изнесени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР / Organisation for Economic Co-operation and Development, OECD/ с около 20 млрд. годишно, което е около 5-6 процента, тоест в рамките на статистическата грешка. Лично аз съм склонен да приема данните на АЕI като по-точни, защото те вероятно включват някои регистрирани като местни фирми китайски фирми, които за бюрократичния апарат на OECD е по-трудно да установи.

И така, китайски инвестиции зад граница по региони в света и по сектори на икономиката за периода 2005-2017, според данните на АЕI:

1.thumb.jpg.841bac95c2b670a21b4abfa994b24c53.jpg

Общите данни са за 1.778 трлн. щатски долари, както се вижда на графиката, инвестициите покриват почти целия свят, по-тъмно наситения син цвят индикира по-голям обем инвестиции в страната.

Един по-диференциран поглед върху регионите на разпределение на китайските инвестиции обаче би ни разкрил и някои определени тенденции в геополитически аспект.

Така например, инвестициите по континти са:

Западна Азия – 264 млрд.

Източна Азия – 238 млрд.

Или общо Азия: 502 млрд., около 28 процента от всички китайски инвестиции в света; това е най-голямата регионална китайска външна инвестиция,

Континтална Африка – 284 млрд.

Близкия изток и Северна Африка – 156 млрд.

Общо – Близкия изток и Африка – 440 млрд долара;, около 26 процента, повече от една четвърт от целия обем

Европа – 335 млрд. или около 20 процента

САЩ – 173 млрд., около 9-10 процента от общия обем, сумирано с ивестициите в Европа, това прави около 29 процента от всички китайски инвестиции, насочени към Запада, изключвайки Канада и Австралия, срещу повече от 50 към Африка и Азия.

Южна Америка – 167 млрд., около 9 процента

Австралия – 104 млрд., около 6 процента от общия обем

Северна Америка – включително Канада, 68 млрд. или около 4 процента

Общо за Северна и Южна Америка без САЩ – около 13 процента

Можем да диференцираме китайските инвестиции и по държави, но това ще отнеме много време и място, въпреки че би разкрило по-прецизно региналното стратегическо движение на китайския капитал в сферите на континенталното разпределение.

Това, което се вижда и от по-обобщен поглед за потоците инвестиции е ясно очертани сфери на интереси в Азия и Африка. Африка, заедно с цяла Азия, е много характерно очертана като сфера на китайски икономически и политически интереси, при това в контраст със западните инвестиции там, китайците инвестират предимно в металургия, транспорт и енергетика – все сфери, които биха дали икономически тласък на африканските държави за собствено развитие, те не отиват като колонизатори в „бананови републики”, а поставят по-дългосрочни цели за развитие на стратегически пазари, нещо, което според мен, ще им се отплати в перспектива от няколко десетилетия с големи дивиденти: китайците създават чрез инвестициите си пазари за своето производство.

Ако погледнем по сектори от икономиката тази цифра от 1778 млрд. долара, тя в абсолютни стойности изглежда така:

1. Инвестирани в енергетика /графиката долу/ 663 млрд. долара, около 40 процента от всички китайски инвестиции зад граница, това е най-големият сектор на инвестиции, при това се прави диферсифицирано в глобален мащаб във всички региони на света – най-плътни са инвестициите от този сектор в Русия, Канада, Бразилия, Австралия, Пакистан /!/ и Югоизточна Азия /”близката провинция” на Китай/ - в тези най-големи по обем китайски инвестиции не откривам много геополитическа стратегия, повече икономически интерес.

2.thumb.jpg.42c44a05a1a4549294f81a6e794330ea.jpg

2. Инвестирани в транспорт – 325 млрд. долара или около 20 процента от целия обем, заедно с енергетиката, тези два сектора формират около 60 процента от всички китайски инвестиции. Тук, като изключим тези в САЩ, където транспортните инвестиции очевидно са продиктувани от преки и бъдещи икономически интереси, вече се очертава някаква геополитика в разпределението – на фокуса на вниманието на китайските инвеститори са Африка, Турция /!/и Пакистан /отново Пакистан, който поема и много енергийни инвестиции/ - за тези тенденции ще стане дума по-късно, защото точно те очертават, според мен, една дългосрочна китайска инвестиционна стратегия, много по-различна от тази на Запада, но това може да се установи само при сравнение, което сега няма да правя.

3.thumb.jpg.00471bf5b462a5716bea88881ed545ea.jpg

3. Третата секторна група по големина са инвестициите в недвижимост с общ обем от 168 млрд. долара или около 10 процента от целия обем. Тези инвестиции, заедно с енергетиката, транспорта и металите формират общо около 80 процента от целия обем, затова, според мен, също могат да се причислят към „стратегическите” – за останалите 8 сектора /ще ги разгледам поотделно/ остават 20 процента или по около 2.5 процента средно за всеки, затова бих ги отделел на този етап като „нестратегичски” в група Б.

По регионално разпределение водещи в сектора „недвижимост” са САЩ, Великобритания, Русия, Австралия, Близкия изток и Африка и „бизката чужбина” от Югоизточна Азия; тук икономическата изгода /имоти в САЩ и Великобритания/ е примесена с геополитическа стратегия – Африка, Близкия изток, Русия, Югоизточна Азия, Австралия, ясно се виждат точките на интерес.

4.thumb.jpg.727455f90eabcf4d83ef1b45864a3bba.jpg

4. Инвестиции в сектор „метали” -  последният от група А сектор, по регионално разпределение:

5.thumb.jpg.2b23afe5d462642737f00ae49f04f644.jpg

В останалите сектори, условно обособени от мен като „група Б” инвестициите се разпределят по следната схема:

Аграрния сектор – 96 млрд. или около 5 процента

Финанси – 75 млрд., около 4.5 процента

Технологии – 66 млрд, около 3.9 процента

Други – 56 млрд., около 3.5 процента

Туризъм – 43 млрд. около 2.5 процента

Развлекателен бизнес – 40 млрд. около 2.35 процента

Логистика – 36 млрд. – около 2.1 процента

химическа промишленост – 26 млрд., около 1.6 процента

Услуги – 24 млрд., около 1.4 процента

Ако се разгледа инвестирането по години, може да се установи, че през последните 4 години /2014-2017/ общият обем на китайски инвестиции е 932 млрд. или се равнява на 55 процента от всички инвестиции, направени за целия разглеждан период от 13 години, с други думи процесът се е ускорил два пъти през това време и продължава да се ускорява. При това, както се вижда дори при повърхностен анализ, този процес далече не е стихиен или насочен единствено от икономически интерес на фирмите и бизнеса, той е определено стратегически на ниво държава и геополитика.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Как строят числата с китайските инвестиции у нас, в БГ

http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/

Общи инвестиции за периода 2005-2017: 330M US$.

От които:

Транспорт: 120М US$

Недвижимост: 210 US$

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Европа определено сме на дъното по обем на китайски инвестиции - в Македония са повече. Предполагам това си има своето обяснение, но ще се отклоним от темата, моето предположение е заради корупцията в България.

Ако в рамките на така очертаното по-горе разпределение на инвестициите по континенти се направи конкретна разбивка по държави още по-ясно, според мен, ще се очертаят геополитическите мотиви на китайските инвестиции, особено в регионите на Азия, Близкия изток и Африка.

Обемна работа, но си заслужава, също така е да се направи паралелно сравнение на американските и европейските инвестиции в тези региони.

По отношение на Африка, китайските инвестиции са много далече премерени, примерно с хоризонт от 50-100 години, защото:

1-1.thumb.jpg.dba2930af301246895dbff2213799763.jpg

това е картината от 2012

1-2.jpg.7e5632ca1167af3d4b2008fc75f74614.jpg

такава е прогнозата за 2050

1.jpg.1763cf1a2252de7824ff652336f77beb.jpg

а това е за 2100

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В съседна Сърбия китайските инвестиции за периода са $6.05B Total , основно в енергетиката и транспортта

/Не знам как стой въпроса с пазара на електроенергия в Сърбия/

-------------

И аз си помислих за демографските перспектективи на Азия, Африка и за ниската цена на труда в тези страни

Африка освен това е богата на неразработени земи и на неразработени природни ресурси, Последните ще бъдат необходими на развитата китайска икономика/индустрия в следващите години, която ще става все по зависима от вноса им (Китай и в момента внася суровини) .
Китайските компании могат да си позволят такава експанзия , защото имат финансовите ресурси. Правят я пазарно , но и стратегически, (може би не винаги целенасочено със стратегическа цел)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 минути, nik1 said:

И аз си помислих за демографските перспектективи на Азия, Африка и за ниската цена на труда в тези страни

Африка освен това е богата на неразработени земи и на неразработени природни ресурси, Последните ще бъдат необходими на развитата китайска икономика/индустрия в следващите години, която ще става все по зависима от вноса им (Китай и в момента внася суровини) .
Китайските компании могат да си позволят такава експанзия , защото имат финансовите ресурси. Правят я пазарно , но и стратегически, (може би не винаги целенасочено със стратегическа цел)

Според мен е много целенасочено и американските анализатори го осъзнават добре, бях попаднал на конкретна аналитична статия по този въпрос, в която се разглеждаха предимствата на бързите изпреварващи китайски инвестиции в Африка, в сравнение с тези на американските инвеститори, освен това се изтъкваше факта, че китайските инвестиции са предимно в сферата на траспорт, минно дело и енергетика и се сключват с осигуряване на много работни места и развитие на пазари, както и с печелене на политическо влияние, в тези регион където се правят инвестициите. Фактът, че Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика със седалище във Вашингтон е направил специален "тракер" за следене на китайските инвестиции в реално време /липсва такъв за други инвеститори/ говори колко внимателно се следи този процес във Вашингтон.

Много характерно могат да се забележат геополитическите мотиви в Индия и Пакистан - в Индия китайските инвестиции са сравнително малко, там инвестират много американците, докато в Пакистан /който е мюсюлмански/ се концентрират големи инвестиции в енергетиката и транспорта, такава тенденция има и в Турция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Logo

 

 
iStock-601116202-crop-c0-5__0-5-750x400-

Китай в Африка

Публикувано на 29.12.2017 в Свят

В средата на декември в Найроби се проведе първата изложба на китайско-африканското сътрудничество в областта на производствените мощности. Според думите на Ли Сюйхан, сътрудник към посолството на Китай в Кения, укрепването на икономическите връзки отговаря както на интересите на Китай, така и на развиващите се страни от континента. Африканските държави са на такъв етап на развитие, че имат остра нужда от инвестиции, оборудване и технологии. Всичко това Пекин може да им предостави. Участниците в изложбата се ангажираха да увеличат инвестициите в икономиките на Черния континент. Практически изложбата показа, че малкият и среден бизнес в Китай разполага с достатъчно възможности да инвестира в икономиката на Източна Африка.

Според думите на ръководителя на китайската делегация Хе Цайлин: „Особено големи възможности за разширяване и укрепване на сътрудничеството представлява грандиозният проект „Един пояс, един път”. Той ще създаде нови работни места и ще открие нови възможности. Проектът ще помогне за бързото развитие на  континента и ще укрепи дружбата между китайците и африканците”.

Найроби не е избран случайно за място на първата китайско-африканска изложба. Кения е пример за развитие на икономическото сътрудничество между Китай и Африка. Страната притежава всички необходими възможности, изгодно географско разположение, добра икономическа база и удовлетворителна съдебна система. От миналото лято са пуснати в движение първите влакове по новата жп линия, която свързва вътрешните провинции на Кения с пристанищния град Момбаса, който е част от проекта „Един пояс, един път”. Активно участие в проекта е отредено и на Египет.  Ефектът от този проект ще почувстват и източно-африканските страни – Етиопия, Танзания, Уганда, Джибути и Руанда. Мрежа от жп линии, построени с китайски пари, ще ги свърже с Кения. Всичко това е много хубаво, но все още не може да се каже със сигурност дали е нова форма на неоколониализъм или безкористна помощ? Самите китайци сравняват себе си с гладно дете, което много бързо расте и му трябва калорична храна, което в случая означава суровини и ресурси. В търсенето на ресурси вниманието на Пекин е привлечено от Африка.

Докато Европа и САЩ виждат в Африка предимно източник на нестабилност, миграция и тероризъм, то Китай се интересува единствено от суровините. Африка е единственото място на планетата, като изключим полюсите, където все още има свободни полезни изкопаеми. Континентът притежава 90% от световните запаси на кобалт, 90% платина, 50% злато, 98% хром, 64% манган и повече от 30% уран. Африканските гори и до днес са най-девствените на планетата. В Африка има много находища на елмази, а запасите от нефт са повече от тези в Северна Америка. Черният континент притежава и 40% от световните запаси на водна енергия. Не по-малко важно е, че Африка е прекрасен пазар за китайските стоки и позволява на Пекин да засили своето геополитическо влияние. Африканците предоставят на Китай ресурси в замяна на търговски споразумения, кредити и инвестиции. Сътрудничеството с Китай помага за развитието на африканските страни, но далеч не всички жители от континента вярват, че Китай провежда политика на невмешателство във вътрешните работи на африканските държави. Не са малко африканците, които определят дейността на китайците на Черния континент като нещо, което  наподобява неоколониализъм. Очевидно е, че китайците използват Африка като полигон за проверка на нарасналите си амбиции на международната сцена. В Африка те строят пътища, училища, жп линии и пристанища. Отпускат кредити и правят милиардни инвестиции. Известно е, че китайската икономика изпитва най-голяма нужда от енергийни суровини. Африка отстъпва само на Близкия Изток в списъка на доставчиците на нефт в Китай. Пекин доставя 1.4 млн. барела африкански нефт в денонощие. Това е 22% от общия внос на нефт в Поднебесната империя. През миналата година Ангола е била третия по-големина доставчик на нефт в Китай, а през тази измести Саудитска Арабия и отстъпва само на Русия. Така например, вносът от Ангола през август достигна 1.05 млн. барела в денонощие, а на Саудитска Арабия намаля до 1.03 млн. барела.

От Либия и Замбия до Гана и Мозамбик Китай си извоюва репутацията на ненаситен консуматор на ресурси. При това Китай се нуждае от всички видове полезни изкопаеми, даже и от… слонова кост. Китайците секат дървесина в Мозамбик, добиват мед в Замбия, търсят уран в Зимбабве, купуват в Конго кобалт за производството на батерии за електромобилите си. Те прокарват пътища в Ангола и строят телефонни линии в селските райони на много африкански страни. Болници, училища, водопроводи, язовири, летища, магистрали, хотели, здания на парламенти, всичко това се строи или от самите китайци, или с тяхното непосредствено участие, като по един или друг начин е свързано с достъпа до суровини и полезни изкопаеми.

Майкъл Леви и Елизабет Економи в книгата си „С всички достъпни способи” (2014) пишат: „Пекин прибягва до така наречената „търговска дипломация” и малко са тези, които могат да се сравнят с тях. Пекин търгува, помага, прави инвестиции и дава кредити с нисък лихвен процент и обезпечава евтина работна ръка за инфраструктурните проекти.” Китай задмина Америка и стана най-големият търговски партньор на Черния континент още през 2009 г. По оценката на агенциите Thomson, Reuters и Световната банка днес на китайската държава се падат 15-16% от експорта на т. нар. Черна Африка (Африка разположена на юг от Сахара) и 14-21% от вноса. Пекин има подписани търговски споразумения с повече от 40 страни на Черния континент. През 2000 година търговският оборот между Африка и Китай е възлизал приблизително на 10 млрд. долара. През 2014 г., по данни на организацията Китайско-Африканска изследователска инициатива (SAIS-CARI) към университета „Джон Хопкинс”, търговският оборот вече е достигнал 220 млрд. долара. Дебора Братигам от SAIS-CARI твърди, че Китай се придържа към многостранен подход в своите икономически отношения с Африка. Според нея, Китай е крупен източник на преки инвестиции в Африка. Пекин предлага кредити и заеми за развитие, инвестира средства в селското стопанство и развива зони за свободна търговия и икономическо сътрудничество в редица африкански страни, включително Замбия, Етиопия и Нигерия. Финансирането се осигурява от People’s Bаnk of China, а така също и от такива крупни финансови институции като Development Bank, Export-Import Bank of China и China-Africa Development Fund. По данни на SAIS-CARI, от 2000 г. до 2014 г. китайските банки, предприемачи и правителството са дали на Африка 86 млрд. долара. Основни бенефициенти на китайските пари са Ангола, Конго, Етиопия, Кения и Судан. Деловите интереси на Пекин в Африка са диверсифицирани. Китайците участват в развитието на енергетиката, телекомуникациите, добивните отрасли на икономиката и финансират многобройните обекти на инфраструктурата.

Разбира се Пекин се интересува не само от промишлеността. В Китай живее 20% от населението на планетата, но само 7% от земята е обработваема и ежегодно намалява.Налага се да се търсят не само суровини, а и продукти. В областта на селското стопанство китайците са подписали много изгодни споразумения със Зимбабве, Замбия, Кения и други страни от континента. Китайските компании все по-често купуват или вземат под аренда селскостопанска земя, като отглеждат на нея предимно зърнени култури, които впоследствие експортират в Китай. Съгласно изследване, направено от китайския център „Джон Торнтон” към института „Брукингс“, днес Китай осигурява една шеста част от всички инвестиции на Черния континент.

Любопитно е, че китайските и американските инвестиции се отличават и по своята структура. По данни на глобалния институт „Маккинзи”, 66% от американските инвестиции са насочени към добивните отрасли, а от китайските само 28% са такива. Това показва, че китайците не се интересуват само от суровини, както се твърди. Най-голям дял в сътрудничеството между Пекин и Африка заема производствения сектор. Според „Маккинзи”, 12% от общото производство на Африка, което в стойностно изражение възлиза на 500 млрд. долара се контролира от китайски бизнесмени. Още по-забележимо е влиянието на Китай в инфраструктурата. Половината от международните строителни проекти се пада на китайски компании. По-голямата част от инвестициите и кредитите естествено са насочени към богатите на ресурси африкански държави, но един от големите бенефициенти е и бедната на полезни изкопаеми Етиопия. Тя привлича Китай с изгодното си стратегическо разположение и 100-милионния си вътрешен пазар. Етиопия е на второ място в списъка на получателите на кредити в Африка. По данни на университета „Джон Хопкинс” за 15 години тя е получила от Китай 12.3 млрд. долара. Малко повече от два пъти в сравнение с богатите на суровини Судан и Конго. Китай не само че задмина Америка по обем на търговия с Африка, но я догонва и по обема на инвестиции.

В същото време, докато Вашингтон „тъпче на място”, Пекин постоянно увеличава своята активност. Така например, Китай има посолства в 52 африкански страни, а САЩ в 49. От петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН Китай поддържа най-голям брой миротворци на Черния континент. Към март 2017 г. повече от 2500 китайски военнослужещи, полицаи и военни специалисти участват в шест миротворчески мисии на ООН в Африка. Четири крупни контингента се намират в Дарфур (Конго), Мали и Южен Судан. Още два по-малки контингента са дислоцирани в Бряг на слоновата кост и Западна Сахара. През 2015 г. Си Дзинпин обеща 100 млн. долара военна помощ на Африканския съюз за укрепване на отбраната и борба с тероризма. Вече 9 години Китай участва в антитерористични операции срещу пиратите в Аденския залив. Между другото, неотдавна в Джибути беше открита първата военна база извън границите на Китай, предназначена да обслужва китайските моряци патрулиращи в залива.

Освен пари и помощи, Пекин дава на африканците и възможности за избор. За Африка това е много важно, защото от няколко десетилетия и досега западните правителства и донори, от една страна, дават милиарди долари помощи, а от друга, особено през 80-90-те години на миналия век, доведоха до гибел икономиките на африканските държави с налагането на американския модел за реформи и пазарна икономика. Проучванията между населението показват, че африканците се отнасят доброжелателно към китайците. Така например, съгласно данните получени от анкетата на социологическата агенция Afrobarometer,проведена в 36 африкански страни, двама от всеки трима африканци (63%) считат, че икономическото влияние на Китай е от полза за развитието на континента. През 2008 г. тогавашният президент на Сенегал Абдула Вейд написа, че: „Китай, който сега провежда и собствената си модернизация, се отнася към развитието на Африка много по-отговорно, отколкото западните страни”. По данни на университета „Джон Хопкинс”, 80% от работниците по китайски проекти в Африка са местни хора. Освен това китайците провеждат и професионално обучение на местните работници. Така например, Financial Times пише, че Huawei, фирмата, ,която получава от Африка 15% от приходите си, подготвя 12 000 студенти по телекомуникации в учебни центрове в Конго, Ангола, Египет, Кения, Мароко, Нигерия и ЮАР. Но въпреки всичко това, не може да се каже, че от присъствието на Китай в Африка са доволни всички африканци. Спектърът от недоволства към китайците е доста широк. Като се започне от това, че не спазват правилата за движение и се стигне до прилагане на незаконни бизнес практики в сферата на екологията и нарушаване на законите на трудовия пазар.Някои от африканските лидери използват антикитайските настроения за извличане на политически дивиденти. Например, бившият президент на Замбия Майкъл Сата спечели изборите през 2011 г. до голяма степен благодарение на антикитайските настроения, ескалирали след като китайски мениджъри открили стрелба по протестиращи работници в една от каменовъглените мини в южната част на страната. През 2013 г. Сануси Ламидо Сануси, тогава шеф на Нигерийската централна банка, заяви, че към Китай трябва да се отнасят като към конкурент. Той каза: „Африка трябва да признае, че Китай не се различава по нищо от САЩ, Русия, Британия, Бразилия и другите страни. В Африка китайците защитават собствените си интереси, а не африканските”. Африканските работници все по-често съдят китайските компании за ниските заплати и лоши условия на труд.

Особено сложни са отношенията с Китай в Замбия. През 2012 г. там премина вълна от антикитайски протести. По време на стълкновенията загинаха не само африканци, а и няколко мениджъри на минни компании.

Връзките между Китайската Народна Република (КНР) и африканския континент водят началото си още от постколониалния период. Тогава Пекин установява дипломатически отношения с младите африкански държави, които се нуждаят от признание. От своя страна, китайците изисквали от африканските държави да признаят за единствен законен представител на китайския народ само КНР, а не Тайван. От това време датира и най-важният съвместен проект за строителство на жп линия с дължина 1860 км, свързваща Замбия с танзанийското крайбрежие. След края на Студената война Пекин усилва икономическата компонента в отношенията си с африканските страни, като за разлика от западните страни, провъзгласява политика на ненамеса във вътрешните работи на страните от Черния континент. Това позволява на китайците да получават много по-изгодни условия при отпускането на кредити, заеми и финансиране на инвестиционни проекти, отколкото западните държави.

Предимство за Китай е и фактът, че мнозинството от африканските страни нямат достъп до финансовите пазари. Често пъти геополитическите промени в Африка поставят на изпитание политиката за ненамеса на Китай. Подобен например беше случаят с дългогодишната гражданска война, завършила с отделянето на Южен Судан. Но даже и в този случай, въпреки интересите си в Судан, Китай продължи да се придържа към политиката на ненамеса. Или както казва бившият зам.-министър на външните работи на Китай Чжоу Венчжун по повод на разделянето на Судан: „Бизнесът си е бизнес, но ние се стремим да разделим бизнеса от политиката. Моето мнение е, че вътрешната политика на Судан си е вътрешна работа и ние нямаме право да се намесваме в нея”. Според анкетата, проведена от Института „Маккинзи” на 100 крупни африкански бизнесмени, сътрудничеството на Африка с Китай е по-изгодно и перспективно, отколкото с другите страни, включително САЩ, Великобритания, ЕС, Индия и Русия. Авторите на изследването прогнозират ръст на печалбите на китайските компании, работещи в Африка, до 250 млрд. долара през 2025 г. в сравнение със сегашните 180 млрд. долара. В същото време, докато Китай действа на всички континенти, отделяйки им еднакво внимание, то средствата на Русия стигат само за действия в избрани направления зад граница. Москва също има приоритетни региони и континенти, но на този етап Африка не е между тях. Кремъл отдава предпочитанията си на Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Последните успехи на Русия в Сирия обаче дадоха отново увереност на Москва в собствените й сили. Създава се впечатлението, че Кремъл няма нищо против да разшири руския плацдарм, разположен в североизточния ъгъл на Черния континент, в посока към Египет, за сметка на Либия. За това говори и октомврийската визита на руския премиер Дмитрий Медведев в Алжир и Мароко и изявленията на Владимир Путин след преговорите с президента на Гвинея Алфой Конде за отписване на дългове към африканските страни на стойност 20 млрд. долара. Въпреки явното изоставане на Русия в Африка, перспективите все пак не са лоши. Още от времето на СССР беше натрупан много добър потенциал, който при нужда може да се използва, естествено след като се адаптира към ХХI век.

Сергей Мануков, eadaily.com

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

https://bultimes.com/Китай-в-Африка/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Намерих няколко неща на случаен принцип :):

Заявени са интереси на Китайските инвеститиори у нас, в последните години (или повече)  към: 
жп-транспорта, селското стопанство и фотоволтаичната енергетика

(3-те сектора са сред най-предпочитаните от китайските инвеститори)

Забележка: Селското стопанство и фотоволтаичната енергетика ги нямаше ги в картата на сайта http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ , жп-инвестициите, за които споменавам биха могли да се случат в бъдеще, сега не са налични/

 

Това за мен е интересен материал, има и видеоматерил

http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/kitajski-investitor-gleda-kam-severna-balgarija-za-nov-zhp-zavod.html

 

 

https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/07/17/2574721_milionite_v_jitata/

Цитирай

"Хера Агро"
Единственият чуждестранен инвеститор, който е получил дотации за земеделие и през тази година, е "Хера агро", собственост на китайската "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани България", която стъпи в България през 2011 г., за да развива земеделски дейности. В началото на 2014 г. компанията купи "Хера агро" от "Омега агро инвест", която е индиректно свързана с основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров. Чрез сделката китайската компания придоби около 30 хил. дка земя в областите Пловдив, Хасково и Ямбол. Основната дейност на "Хера агро" е отглеждане и търговия със зърнени култури. През 2014 г. компанията е реализирала най-високи приходи от продажба на пшеница, рапица, слънчоглед и тритикале, а отглежда още кориандър, ечемик, царевица и др. Приходите обаче са се свили до 9.9 млн. лв. За сметка на 11 млн. година по-рано. Печалбата на дружеството също намалява до 346 хил. лв.


 

http://www.economic.bg/bg/news/2/Kitajci-otkriha-fotovoltaichna-centrala-za-61-mln-evro-u-nas.html

 

Цитирай

 

Китайци откриха фотоволтаична централа за 61 млн. евро у нас

Специално за откриването на обекта пристигна делегация от Китай, водена от изпълнителния директор на Китайската национална банка за развитие (КНБР) Уейнонг Зонг и вицепрезидента на „Хареон Солар Технолоджи" Луис Лиу

11501-632x358.jpg
 
 
 

В землището на казанлъшкото село Черганово бе открита 25-мегаватова фотоволтаична електроцентрала. Инвеститор е „Би Си Ай Черганово” ЕООД. Централата е разположена върху 600 декара площ, а направената инвестиция е в размер на 61 285 472 евро.

Специално за откриването на обекта пристигна делегация от Китай, водена от изпълнителния директор на Китайската национална банка за развитие (КНБР) Уейнонг Зонг и вицепрезидента на „Хареон Солар Технолоджи" Луис Лиу.

Зонг каза, че това е първият задграничен енергиен проект, подкрепен от банката. Той успешно е завършен и вече действа. Уейнонг Зонг благодари на българското правителство и на местната власт в община Казанлък за подкрепата и изрази увереност, че все повече китайски компании ще избират България за своите инвестиции.

Приоритети на КНБР са иновативните и високотехнологични сфери. Общият размер на активите на банката в целия свят е над 1 трилион долара, съобщи още Зонг.

Вицепрезидентът на „Хареон Солар Технолоджи” Луис Лиу подчерта, че България е първата страна извън Китай, където фирмата, която представлява, прави инвестиции в слънчеви електроцентрали. В момента се работи върху 4 проекта за фотоволтаици, като общата постигната мощност е 90 мегавата.

Капитализацията на дружество „Хареон Солар Технолоджи” е 1.5 млр. долара. Компанията е избрала КНБР за партньор, тъй като тя е една от най-големите банки в Китай. В следващите инвестиционни намерения на „Хареон Солар Технолоджи” банката ще е статегически партньор на фирмата, каза още Лиу.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има ли инфо за жп модернизацията. Би било интересно де се знае. Защото тук подписаха протокол за модернизация на Белград- Будапеща жп линията с китайски заем. Ако към това се присъедини и една Варна-София-Белград или Бургас-Софи я Белград тогава се очаква и голямо капиталовложение и в пристанищата ни....

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 минути, Skubi said:

Има ли инфо за жп модернизацията. Би било интересно де се знае.

- Може ли да се очаква България да бъде част от Пътят на коприната и скоростната жп магистрала, която Китай пуска до Централна и Западна Европа?

- Много хубав въпрос. Именно това е големият шанс на нашата страна. България лежи на големия диагонал, който свързва Истанбул с Берлин и Западна Европа. Новият икономически път на коприната и по специално южното му разклонение в района на Балканите, предвижда оттам да минава трансазиатска високоскоростна железница тръгваща от Китай, минаваща през Турция, Балканите, Централна и Западна Европа. Целта е след построяването на тази високоскоростна жп магистрала, пътят на китайските стоки до Европа да бъде скъсен със 7 дни и вместо за сегашните 24 да стигат до Европа за 17 дни.

Китай са впечатлени от възможността да инвестират в подобна инфраструктура в България, както вече го правят в Турция. Те финансираха подводния жп тунел под Босфора -"Мармарай" с 2 млрд. долара и са готови да финансират трасето на жп магистралата, което да върви успоредно с турската магистрала до Капитан Андреево, а оттам успоредно на магистрала Марица и магистрала Тракия, като може да стигне като крайна точка на българска територия до международния мост Видин-Калафат. За Китай приоритетен район за инвестиции е Южен централен район с център Пловдив. Именно там на 18.09.2015 г. се проведе българо-китайски инвестиционен форум НИНГБО, на който присъстваха 54 китайски фирми, инвеститори от района Шанхай - Нингбо, много български общини от района, които развиват индустриални зони на своя територия и заинтересовани български фирми. Пловдив и района на Подбалкана лежат на най-прякото трасе, по което може да премине и скоростният жп път тръгващ от Китай (Шън Джън) и представляващ част от новия "Евразийски път".

В този смисъл района на Пловдив и Розовата долина стават стратегически. В района на Кърнаре и Троян е най-близката точка, където могат да се съединят жп пръстените на Южна и Северна България. Всъщност това е идея, която повтаря проект на Евлоги Георгиев от края на 19 век с пробив на жп тунел под Балкана, като разстоянията между жп линиите от двете страни на Балкана е само 22 км.

- Значи можем да очакваме конкретни китайски инвестиции в района на Розовата долина и Пловдив?

- Много сериозни китайски инвеститори проявяват засилен интерес към индустриална зона Карлово, до с. Ведраре, която лежи на това трасе и на практика е в идеалния географски център на България. Такъв беше и анализът на водещия анализатор и голям инвеститор от Китай г-н Нелсън Уонг по време на форума в Шанхай. Президентът на ACN Worldwide г-н Уонг е не само много богат човек, но световен специалист в изготвянето на инвестиционни инфраструктурни проекти. Той вече е посетил два пъти района със свои експерти и е ангажирал в своя екип в Китай и млади български специалисти, което е много добър индикатор. Очаква се негова визита и в първото тримесечие на 2016 г. в България. Подобен мега проект може да съживи целия район на Подбалкана, да създаде поминък на всички общини от Карлово до Казанлък и като непосредствени резултати от това цената на имотите на хората рязко ще се повиши, те ще имат постоянна работа, а районът отново ще се превърне в индустриален и инфраструктурен център.

Въпросът е да можем да предложим на китайските инвеститори достатъчно големи терени с подходяща инфраструктура в района, а държавната и общинската администрация максимално да съдейства на намеренията на инвеститорите. Предимство е и, че в района на Подбалкана има достатъчно квалифицирана и технически грамотна работна ръка, благодарение на специализираните гимназии и бивши техникуми, както и специалисти работили дълго време във военните и машиностроителните предприятия в района. Все пак основното е необходимостта да бъдат подготвени конкретни инвестиционни проекти с ясен и разбираем от инвеститорите бизнес план. Китайските фирми биха проявили сериозен интерес и към български предприятия от района за производство на коземетика и фармацевтични продукти на натурална основа (роза, лавандула, билки, грозде и т.н.). Ако трябва да обобщя, три неща са необходими като начало за привличане на конкретна китайска инвестиция: земя, квалифицирана работна ръка, добре изготвен бизнес проект.

25.01.2016

 част от интервю с Димитър Абаджиев, генерален консул на България в Шанхай, Китай.

http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/kitayski_investitsii_se_nasochvat_kam_balgariya-319454.html

 

1 hour ago, nik1 said:

Заявени са интереси на Китайските инвеститиори у нас, в последните години (или повече)  към: 
жп-транспорта, селското стопанство и фотоволтаичната енергетика

(3-те сектора са сред най-предпочитаните от китайските инвеститори)

Забележка: Селското стопанство и фотоволтаичната енергетика ги нямаше ги в картата на сайта http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ , жп-инвестициите, за които споменавам биха могли да се случат в бъдеще, сега не са налични

В сайта на Американския предприемачески институт

http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/

като кликнеш на годините поотделно излизат две големи инвестиции - през 2009 от 120 млн. долара и 2012 от 210 млн., като първата е за "транспорт", това е инвестицията в заводите Грейт Уол-Ловеч на Г. Ганчев, която отгърмя, заводът фалира.

Другата се опитах да открия какво точно е, тя фигурира като "строителство", но не успях с бърз сърч. Инначе като бърза обща информация от нашата преса, без да й се доверявам напълно:animatedwink:, ето какво като допълнение:

"Haд 26 милиapдa дoлapa e инвecтиpaл Kитaй в cтpaнитe oт Бaлĸaнcĸия пoлyocтpoв зa пepиoдa мeждy 2005 и 2015 г. Oт тaзи cyмa в пpoeĸти oт Бългapия Πeĸин e влoжил нaй-мaлĸo пapи или eдвa 330 милиoнa дoлapa.

Cпopeд инфopмaциятa ocтaнaлитe cpeдcтвa ca били нacoчeни ĸъм зaвoдa зa пpoизвoдcтвo нa aвтoмoбили нa „Литeĸc Moтopc” в Лoвeч. Πpeз 2009 г. нaй-гoлeмият чacтeн пpoизвoдитeл нa ĸoли в Kитaй Grеаt Wаll Моtоrѕ влoжи 120 милиoнa дoлapa в пpoeĸтa.

У нac пo-гoлямaтa чacт oт влoжeниятa нa бизнecмeни oт Πoднeбecнaтa импepия в paзмep нa 210 милиoнa дoлapa ca нaпpaвeни в cфepaтa нa cтpoитeлcтвoтo. /2012/"

https://money.bg/economics/ot-usd26-miliarda-kitayski-investitsii-na-balkanite-edva-usd330-miliona-sa-v-balgariya.html

"Само един пример - наскоро китайска фирма спечели конкурс за изграждането на нова ТЕЦ в Република Сръбска в Босна, предлагайки двойно по-ниска цена отколкото френски кандидат-инвеститор. Сърбия пък модернизира електропреносната си система с пари от Китайската Външнотърговска банка.

В сектора на възобновяемите енергийни източници Китай е световен лидер пред САЩ и Германия, а на Балканите има огромен потенциал за производството на енергия с ВЕЦ. В момента китайци строят огромна ВЕЦ край румънския град Сомеш, която ще захранва с електричество цяла Северозападна Румъния. Китай е доста напред и в строителството на вятърни паркове и дори се пробва да пробие в Европа със своя ядрена технология. Китай предлага на Румъния да построи два нови ядрени реактора на площадката в Черна вода, и следи с интерес трудния дебат между България и Русия за АЕЦ-Белене. В случая западните технологии не са конкуренция на Китай, защото са много по-скъпи. Но същевременно и много по-надеждни, припомня агенция ДПА."

http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82/a-15801434

 

Трябва внимателно да се проверяват тези данни, отчитайки лекотата, с която боравят с числа нашите журналисти, но като отправна точка могат да послужат. Това което казва Абаджиев в интервюто, според мен, е по-сериозно.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Две виждания на Хенри Кисинджър и Арън Фридбърг, водещи стратези на Републиканската партия, по отношение на китайската експанзия в Азия.

Авторът на статията под заглавие "Към какво се стреми Китай" в сп. Foreign Affairs е Ендрю Натан, професор по политология в Уиверситета Колумбия, автор на книгата China's Search for Security и на редица публикации за Азия и Китай.

Към какво се стреми Китай

What China Wants /Bargaining With Beijing/

By Andrew J. Nathan

ANDREW J. NATHAN is Class of 1919 Professor of Political Science at Columbia University and a co-author, with Andrew Scobell, of the forthcoming book China's Search for Security

 

Изтънчен познавач на дипломацията, Хенри Кисинджър има много причини да се възхищава от Китай. Новата му книга „Перспективи” разглежда всички аспекти на китайската външнополитическа стратегия от основаването на КНР през 1949. Целта на тази книга е да убеди САЩ изящно да се оттеглят в сянка пред нарастващата мощ на Китай, за да избегнат сериозен конфликт.

Професорът от Принстън и бивш външнополитически съветник на вицепрезидента Дик Чейни, Арън Фридбърг, дава диаметрално противоположен съвет. Той анализира стратегиите, които са предприемали един срещу друг САЩ и Китай, като се започне от 1990, и се опитва да предскаже плановете на китайците в предстоящите десетилетия. Според него САЩ са длъжни да заемат твърда позиция пред нарастващите амбиции и мощ на Китай в тези области, където интересите им си противоречат.

Като цяло тези две книги отразяват разкола сред лидерите на Републиканската партия по отношение на стратегията за Китай.

Кисинджър сравнява китайската дипломация с wei qi /китайски аналог на играта Го/ - търпеливо съперничество в опит да обкръжиш противника, победата в тази игра е относителна. Според китайските стратези постигането на решително превъзходство в такава игра е илюзия. Вместо това, те играят играта „войнствено съвместно съществуване”, като се стремят да усилят своите позиции сред непрекъснато променящите се сили в световната политика. В определен момент могат да нанесат психологически удар с назидателна цел, след което бързо да отстъпят. Подобна тактика Китай използва през 1962 срещу Индия, за пресече домогванията към спорна част от границата, както и срещу СССР през 1969, за да охлади Москва от мераците й да тества колко сигурни са китайските военни позиции. Или да изчакат удобния момент – както със случая през 1991, когато Дън Сяаопин призова колегите си да пазят добри отношения със САЩ, като същевременно планомерно увеличаващ мощта на Китай. Или пък въобще да откажат обсъждането на някакъв въпрос, под предлог за оскърбено достойнство, както направи Пекин през 1993-1994, когато Бил Клинтън постави изгодните тарифни условия във връзка с правата на човека. Както постъпва и досега Китай при всички териториални спорове.

Кисинджър подчертава всичко това в контраст с обичайните методи на американската дипломация, от които лично се дразни още от времето, когато застава на кормилото на американската външна политика. Американците, пише той, предпочитат отчетливо да поставят спорните въпроси и да искат решения, докато китайците се опитват да ги сливат в едно цяло и да търсят разбиране. Американските дипломати са уверени, че могат да разрешат един въпрос, докато по други да има разногласия: китайците обединяват всички отношения и ги етикират като топли, хладни, приятелски или напрегнати, като така принуждават другата страна да остави разногласията на втори план. Американците се вълнуват, ако преговорите влязат в задънена улица; китайците приемат това спокойно, умело продължавайки да оказват натиск върху опонента си и в такава позиция. В американската дипломация главен фактор се явява действието, в китайската – психологията.

Кисинджър цитира съвета на древния военен стратег Сун Дзъ, който казва, че всяка битка може да бъде спечелена още преди да е започнала, като заемеш доминираща политическа и психологическа позиция. Подобна тактика използва още през III в. пълководеца Чжу Лян: той заповядал да отворят градските порти и същевременно заел позиции по всички крепостни кули, като така накарал враговете му да повярват, че ще влязат в капан и ги накарал да си тръгнат. През 1794 император Цян Лун противодействал на натиска на британския посланик лорд Джордж Маккартни, като му устроил прием със „задушаваща пищност и разкош”. Маккартни обаче не разбрал намека, поради което се наложило да му връчат писмо за персона нон грата върху копринена възглавничка. През 1958 Мао Дзедун приел Никита Хрушчов у дома си, но не до басейна, а право в басейна, принуждавайки съветския лидер да води преговори, заловил се за спасителен пояс в буквалния смисъл. По време на първата среща на Кисинджър с Чжоу Енлай през 1971 китайския премиер си написал такъв график, че по време на пребиваването на Кисинджър им се отворило време само за две срещи. Това принудило американския пратеник да приеме план за посещението на президента с минимум уточнени детайли. Подобна тактика превръща гостоприемството в „аспект от стратегията”, пояснява Кисинджър. Тя обърква чужденеца, той е едновременно и раздразнен и обезокуражен от щедростта, богатството и самообладанието на домакините. Китайските дипломати умело се възползват от приятелството, при това „другата страна” е поласкана, че е приета в „китайския клуб” като „стар приятел”. „При такава позиция противоречията се заплитат в сложен възел – пише Кисинджър, - или както се изразява манджурския владетел Цин, на него му се наложило да „обуздае искреността на британските варвари.”

Кисинджър постоянно напомня, че американските лидери са свикнали да се изживяват като „мисионери”, което е недалновидно, примитивно и не прагматично по отношение на страна с древна история. В първата среща между Кисинджър и Чжоу Енлай, китайският премиер признал старшинството на Съединените щати, сравнявайки двете републики по възраст – американската на 200 години и КНР на 22. Това прозвучало ласкателно, но Кисинджър веднага усетил подтекста в сравнението.

Фридбър даже преувеличава китайското могъщество, преследвайки друга цел. Сред всички оповестяващи китайската заплаха книги от 90-те, тази на Фридбърг е най-информативна и аргументирана. Фридбърг изповядва класическа логика и реализъм, твърдейки, че промяната на баланса на силите неминуемо ще доведе до съперничество, но уточнява, че е изключително важно да се разбере какво точно иска Китай. За да реши тази задача, Фридбърг се опира на мнението на китайския интелектуален елит – професори и доктори от китайски университети, изледователи от научни центрове, офицери, публикуващи книги и статии. Според интерпретацията на Фридбърг, тези експерти са на мение, че Китай се стреми да „измести САЩ от позицията му на доминиращ играч в Източна Азия и дори напълно да ги изтласка от региона.”

Фридбърг, подобно на Кисинджър, не прави някакви сериозни оценки за възможностите на Китай да постигне тази цел, като се позовава само на авторите, които цитира. Той не отчита вътрешните проблеми на Китай, както и динамичната обстановка в региона. Съседите на Китай са две категории: нестабилни, чието и най-малко колебание създава главоболия у китайските стратези /Маянма, Северна Корея и слабите държави на Централна Азия/, и силни, чиято мощ ще расте и за в бъдеще, превръщайки ги в съперници /Индия, Япония, Русия, Виетнам/. И същевремено, навсякъде, по суша и по море – Китай усеща силното присъствие на Съединените щати. Тихоокеанското командване на САЩ остава най-силното сред шестте регионални командвания, след Централното, и продължава да коригира стратегията си успоредно с модернизацията на китайската армия.

Освен всичко, Фридбърг е неточен и във формулировките – заглавието на книгата му „Борба за превъзходство” не съответства на подзаглавието „Съперничество за Азия”, а съдържанието не отговаря нито на едното, нито на другото.

Фридбър гради тезата си за неизбежен конфликт и борба за лидерство върху предположението, че китайските лидери ще успеят да запазят стабилност и ще предотвратят вътрешни сътресения и разпад, като Китай ще продължава да увеличава своята икономическа и военна мощ. Според него „ако оставим настрани дипломатическите любезности, крайната цел на американската стратегия е да бъде ускорена мирната революция, която ще сложи край на авторитарния режим.” Това обяснява, според него, защо китайските лидери се държат повече като хора, обсадени в крепост, отколкото като завоеватели. Но дори да допуснем, че Китай благополучно продължи своя курс, той ще може да разчита на нещо като доминиране или регионално превъзходство, само ако ситуацията в САЩ рязко се влоши. Ако това не стане, съвсем малка е вероятността „азиатските страни да признаят набиращият мощ Китай за регионален лидер и да се присъединят към него, вместо да се конфронтират с него”, както предсказва Фридбърг. В действителност, колкото по-силен става Китай, толкова повече съседите му ще се опитват да компенсират и уравновесят това превъзходство търсейки помощ от САЩ.

Фридбърг отхвърля западната идея за разделение на властите като вариант в Азия. Той също така не е привърженик на друг екстремален план – да се направи опит да се забави или спре китайският възход, считайки такава идеи свръх агресивни. Третият вариант – „разширено взаимодействие” – е по-адекватен, но при него се възлагат прекомерни надежди на готовността на китайските политици да си сътрудничат с опонентите си, ако интересите им не съвпадат.

Вместо това, Фридбърг предлага САЩ да установят ясно очертани граници пред китайскиата експанзия като поддържат благоприятен за тях баланс на силите в Азия. За целта е необходимо да се предприемат редица „сложни превантивни действия” като поддържане на алиансите с Япония и Южна Корея, както и коопериране с повечето съседи на Китай. САЩ също така трябва да усилват постоянно военното си присъствие в отговор на модернизирането на китайските въоръжени сили и да балансират търговските връзки в Тихоокеанския регион. Илюстрирайки фразата „ние се изправихме пред врага и този враг сме самите ние”, Фридбърг пояснява, че за да постигнат тези цели, САЩ трябва да реанимират собствената си икономика, да запазят лидерството си в науката, да защитят високите си технологии и за съхранят военното си превъзходство. На такива пожелания може да се каже единствено „алелуя”.

Тези съвети са далече по-добри от пасивната позиция на Кисинджър. Спор по тях почти няма. Тази визия на Фридбърг потвърждава, че бъдещето на САЩ в Азия не е заложник на китайския възход. Китай не може да измести САЩ от Азия, това е по силите единствено на Съединените щати.

https://www.foreignaffairs.com/reviews/review-essay/2011-06-17/what-china-wants

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Една статия от "Ню Йорк Таймс" от 13 май 2017, която хвърля ивестна светлина от друга гледна точка върху новия проект на Китай "One Belt, One Road"; авторката JANE PERLEZ е шеф на бюрото на вестника в Пекин:

В джунглите покриващи планините на Лаос, отряди от китайски инженери пробиват стотици тунели и мостове, за да прокарат железопътна линия от 420 км, един проект струващ 6 милиарда долара, който в крайна сметка ще свърже осем азиатски страни. Китайските пари изграждат електроцентрали в Пакистан, за да решат хроничния недостиг на електроенергия, те са само част от очакваната инвестиция в размер на 46 млрд. долара. Китайските проектанти планират влакови линии от Будапеща до Белград в Сърбия, осигурявайки още една артерия за китайски стоки, вливащи се в Европа през гъцкото пристанище станало китайска собственост.

Мащабните инфраструктурни проекти, заедно със стотици други в Азия, Африка и Европа, са гръбнакът на амбициозната икономическа и геополитическа програма на Китай. Президентът на Китай Си Дзинпин буквално и фигуративно изгражда връзки, създава нови пазари за строителните фирми в страната и изнася своя модел на държавно развитие в стремежа си да създаде дълбоки икономически връзки и силни дипломатически отношения.

Инициативата, наречена "One Belt,One Road" с обхват и мащаб без прецедент в съвременната история, тя е в обем от 1 трилион долара инфраструктура и обхваща повече от 60 страни. За да отпразнува новото глобално влияние на Китай, г-н Си събира десетки държавни лидери, включително президента на Русия Владимир В. Путин, в неделя в Пекин.

Това е глобална търговия по правилата на Китай.

Г-н Си има за цел да използва богатството и индустриалното ноу-хау на Китай, за да създаде нов вид глобализация, която ще отмени правилата на склерозиралите западни институции. Целта е да се преосмисли световният икономически ред, да се привлекат по-плътно страни и компании в орбитата на Китай.

Проектите по своята същност обслужват икономическите интереси на Китай. Със забавянето на растежа, сега Китай произвежда повече стомана, цимент и машини, отколкото страната има нужда. Така че г-н Си гледа към останалия свят, особено развиващите се страни, като на средство да запази своя икономически двигател.

"Президентът Си вярва, че това е дългосрочен план, който ще включва настоящите и бъдещите поколения, за да стимулира китайския и световния икономически растеж", заяви Као Венлиан, генерален директор на Центъра за международно сътрудничество към Националната комисия за развитие и реформи, занимаваща се с инициативата. "Планът е да застанем начело на нова глобализация №:2".

Г-н Си стартира една по-дръзка версия от плана на Маршал, следвоенното възстановяване от Америка. Тогава Съединените щати инвестираха огромни  помощи за осигуряване на съюзи в Европа. Китай разгръща стотици милиарди долари от гарантирани държавни заеми с надеждата да спечели нови приятели по целия свят, този път без да изисква военни задължения срещу тях.

Планът на г-н Си е в ярък контраст с този на президента Тръмп и неговата "Америка първо" мантра. Администрацията на Тръмп се отдръпна от Трансатлантическото партньорство, американският търговски пакт, който се смяташе за опора срещу нарастващото влияние на Китай.

"Да упражняваш протекционизъм е точно като да затвориш някой в тъмна стая", каза г-н Си пред бизнес лидерите на Световния икономически форум през януари.

Като лидер на Комунистическата партия г-н Си популяризира глобално лидерство в лицето на Китай, наблягайки на икономическата ефективност и държавното участие. И Китай осъществява всички видове инфраструктурни проекти под огромния чадър на плана, без задължително да налива всички средства в тях.

Китай се движи толкова бързо и мисли толкова мащабно, че е готов да прави краткосрочни грешки заради това, което изчислява като дългосрочна печалба. Дори финансово съмнителни проекти в страни с корупция като Пакистан и Кения имат своя смисъл по военни и дипломатически причини.

Съединените щати и много от големите им европейски и азиатски съюзници възприеха предпазлив подход към проекта, имайки предвид, че той преследва стратегическите цели на Китай. Някои, като Австралия, отхвърлиха исканията на Пекин да участват в плана. Въпреки проектите на нейна територия, Индия е неспокойна, защото китайските пътища ще преминат през спорна територия в Кашмир, окупиран от Пакистан.

Но просто е невъзможно за всеки чуждестранен лидер, изпълнителен директор на мултинационална корпорация или международен банкер да се прави че не усеща натиска на Китай да преформатира световната търговия.

Министърът на икономиката и енергетиката на Германия Бригит Зиприс планира да присъства на срещата в Пекин. Западни индустриални гиганти като General Electric и Siemens също идват, тъй като търсят доходоносни договори и се опитват да запазят благоразположението на Китай.

Администрацията на Тръмп просто повиши нивото на своето участие. Първоначално планираше да изпрати служител на Търговския департамент, Ерик Бранстад, син на новия американски посланик в Пекин, Тери Бранстад. Сега, вместо него ще присъства Матю Поттингер, старши директор за Азия в Съвета по национална сигурност - сигнал, че Белият дом засилва своите топли отношения с г-н Си, като почита любимия му проект с присъствието на висш американски служител.

Почти всичко за проекта в Лаос се прави в Китай. Почти цялата работна сила е китайска. във върхови моменти на строителството ще участват около 100 000 китайски работници.

Когато г-н Си обяви плана  през септември 2013 г., беше ясно, че Пекин трябваше да направи нещо за индустриите, които успяха да изградят новите градове на Китай, железопътните линии и пътищата - в тези мощности бяха налети държавни инвестиции, а в Китай не остана много за изграждане и растежът се насочи навън.

Заедно с икономическия бум, малкият Лаос с шест милиона население, е в основата на стратегията на Пекин да отстрани американското влияние в Югоизточна Азия. След като г-н Тръм се отказа през януари от транс-тихоокеанското партньорство, очаквано американското влияние в региона намалява. Железопътната линия през Лаос ще осигури връзка с държави, които Китай иска да вкара здраво в своята сфера.

Всяка нация в плана на г-н Си му носи нейните стратегически предимства.

Енергийните централи в Пакистан,ъпгрейда на голяма магистрала и разширяването на пристанището за 1 млрд. долара, са негова политическа опора. Като напомпва икономически растеж в Пакистан, Китай иска да спре навлизането на пакистанските терористи през границата в региона на Синдзян, където живее негово мюсюлманско население от уйгури. Това му осигурява и има военни предимства, като бъдещ достъп на китайския флот до отдалеченото пристанище в Гуадар, управлявано от китайско държавно дружество с 40-годишен концесионен договор.

Много страни в програмата имат сериозни потребности. Азиатската банка за развитие изчисли, че нововъзникващите азиатски икономики се нуждаят от 1,7 трилиона долара годишно вложени в инфраструктурата за да поддържат растежа, да се борят с бедността и да реагират на изменението на климата.

В Кения Китай модернизира железопътната линия от пристанище Момбаса до Найроби, която ще улесни доставките на китайски стоки в страната. Кенийското правителство не успя да убеди някой други да се заеме с тази задача, докато Китай преобразяваше раздробената инфраструктура в Африка за повече от десетилетие. Железопътната линия, която ще започне да работи следващия месец, е първата, която ще бъде изградена по китайски стандарти извън Китай.

Инициативата "Един пояс, един път" започва да създава полезна инфраструктура, отваряща нови търговски пътища и по-добра свързаност на Азия и Европа", каза Том Милър, автор на "Китайската азиатска мечта: изграждането на империя по новия копринен път". "Но Си се бори да убеди скептичните страни, че инициативата не е икономически параван за стратегически контрол."

Жп линията в Лаос е един бърз старт за една много забавена програма, която може да донесе само ограничени ползи за аграрната страна.В продължение на години Лаос и Китай водеха спорове за финансирането. С рамка на разходи 6 милиарда долара, официалните лица в Лаос се чудеха как ще си вземат своя дял. БВП на страната е едва 12 милиарда долара годишно. Изследване за китайска компания установи, че железопътната линия ще е на загуба първите 11 години.

Такива търкания са нещо обичайно.

В Индонезия строителството на високоскоростна железопътна линия между Джакарта и Бандунг най-накрая започна миналата година след споровете за придобиване на земя. В Тайланд правителството иска по-добри условия за жизненоважна железопътна линия.

Разходите на Китай по плана досега са скромни: едва 50 милиарда долара са изразходвани, което е "изключително малка" сума спрямо домашната  инвестиционна програма в самия Китай, заяви Никълъс Ларди, специалист по Китай в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон.

Дори някои добри приятели на Китай до този момент са оставени да чакат. Г-н Си присъства на церемония по откриването на газопровод през 2014 г. в Таджикистан, но проектът спря, след като интересът на Пекин отслабна. Мистър Путин беше център на внимание на конференцията в Пекин. И докато компаниите, собственик на неговия близък приятел Генадий Тимченко, ще спечелят от проекта, няма какво много друго да се добави за Русия.

"Големите очаквания на руския елит по отношение на Belt and Road преминаха през тежка проверка на реалността и сега олигарсите и бюрократите са скептични относно практическите резултати", казва Александър Габуев, старши сътрудник в CarnegieCenter в Москва.

Китай изчислява, че ползите ще надвишат рисковете.Инвестициите биха могли да попречат на Пекин да намали изтичането на капитали, необходими му за домашната икономика. Някои китайски банки се принуждават да отпускат заеми за проекти, които те намират да малко перспективни. Според някои оценки повече от половината държави, които са приели проектите Belt и Road, имат кредитни рейтинги от нисък инвестиционнен клас.

"Основното ограничение на ентусиазма на инвеститорите", казва Еспар Прасад, професор по търговска политика в Cornell University, е, че много страни от региона на Централна Азия, където се съсредоточава първоначалната инициатива, страдат от слаби и нестабилни икономики, лошо обществено управление, политическа нестабилност и корупция ".

Лаос е един от рисковите партньори. Комунистическото правителство е дългогодишен приятел на Китай. Но се страхува от китайското господство, Лаос също има сделки с други приятели, включително с регионалните конкуренти на Китай като Япония и Виетнам. След пет години преговори по железопътната линия, Лаос най-накрая получи по-добра сделка. Лаос сега има заем от 800 млн. долара от China’s Export-Import Bank и се е съгласил да  joint venture с Китай, от което ще заеме голяма част от останалите пари. И все пак Лаос си остава изправен пред огромно дългово бреме. Международният валутен фонд предупреди тази година, че резервите на страната стигат за два месеца на предстоящ внос на стоки и услуги. МВФ също така изрази опасения, че публичният дълг може да се увеличи до около 70% от БВП.

Тъй като строителството обсебва пари, местните общности започват да потъват. Земеделските стопани не искат да се откажат от земята си. Някои депутати повдигнаха въпроси за правата на собственост. В магазина за макаронени изделия на мис Май, един клиент, г-н Спасеут, който отказа да ни каже фамилията си, размишляваше върху проекта над чаша ледена бира Лао.

"В миналото - каза ни той, правителството обещаваше да надплати по $ 10 за акър земя на стойност около 100 долара. Но те никога не ни платиха тези пари", добавя г-н Sipaseuth.

Дали железопътният проект е добър за Лаос?, питаме го ние.

"Нуждаем се от цивилизация. Лаос е много беден, много недоразвит ", казва той. - Но колко китайци ще дойдат тук? Твърде много не е добра идея."

https://www.cfr.org/backgrounder/building-new-silk-road

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

https://en.wikipedia.org/wiki/One_Belt_One_Road_Initiative

310px-One-belt-one-road.svg.png

==================

 

Една вметка: Дали ще се проктът ще реализира така, както е на по-долната картинка, зависи от нашата готовност,  желание и показани интереси (за сега ги няма твърдо заявени)

 

image.png.40930131143cdf6377ab9d40e12bf1dd.png

 

Със огромно съжаление ще констатирам, че държавните ни  БДЖ и "Железопътна инфраструктура" са едни комунистически предприятия, без идеи за равитие, рачитащи на субсиидитете, давани от държавата, а  сега и от ЕС (докъде води русофилството, и сбъркания софтуер на ума - само до клиентилизъм :))

Следя равитието на БДЖ и заради "моята линия на коприната"  Пловдив- Свиленград - Александруполи :) , Апропо това е наистина "балканска линия" на коприната; освен в Свилеград, коприната се е произвеждала и в Софлу и региона, които са тази "линия"

Става дума за израждането на един малък участък с дължина 15 километра, с участие на двете държавни инфраструктурни компании. Превозвачът в Гърция е вече частен (приватизиран), но тяхната инфарстурктурна компания продължава да е държавна.
Този проект мисля вече  е просрочил, а резултат няма
(по скоро смятам Гърците са големите мундари , вижте и колко време и как строят Солунското метро, най-скъпото нещо в света, още дупка; Плачат за пари като попове, дават им се пари, обаче нищо насреща, парите са разпилени или потъват)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Още светлина върху мащаба, целите и същността на проекта "One Belt, One Road" от две различни гледни точки: първата на редактор в сайта на World Economic Forum, организацията, инициираща срещите в Давос; втората е публикация в сайта на CFR /Комитет за Външни Връзки/ - една от най-влиятелните неправителствени организации в американската политика, формираща "в сянка" до голяма степен външната политика на различни американски правителства още от времето на Първата световна война.

1. China’s $900 billion New Silk Road. What you need to know

26 Jun 2017 Anna Bruce-Lockhart

 Editor, World Economic Forum

Вероятно сте чували за Пътя на коприната, древния търговски маршрут, който някога е бил между Китай и Запада през дните на Римската империя. Така ориенталската коприна за пръв път стига до Европа. Това е и причината Китай да не е непознат на европейците.

И сега идеята възкръсва. Обявеният през 2013 г. от президента Xi Jinping, нов търговски двоен коридор ще отвори отново каналите между Китай и съседите му на запад: най-вече в Централна Азия, Близкия изток и Европа.

Според плана за действие "пояс и път", публикуван през 2015 г., инициативата ще обхване сухопътните и морските пътища ("пояс"“Belt”) с цел подобряване на търговските взаимоотношения в региона предимно чрез инфраструктурни инвестиции.

5a6f14c2bb9e8_Untitled1.thumb.jpg.ecb725049c1c4e74df0f25eb9c31dd42.jpg

Целта на схемата от 900 милиарда долара, както обясни Китай неотдавна, е да отвори "нова ера на глобализацията" - златна ера на търговията, която ще бъде от полза за всички. Пекин заяви, че в крайна сметка ще отпусне 8 трилиона долара за инфраструктура в 68 държави. Това се равнява на около 65% от световното население и една трета от световния БВП, според световната консултантска компания McKinsey.

Но отзивите от останалата част на света са смесени, като няколко държави изразяват подозрение за истинските геополитически намерения на Китай, независимо че други присъстваха на срещата на високо равнище в Пекин по-рано този месец, за да похвалят мащаба и обхвата на проекта.

Проектът се оказа огромен, скъп и противоречив. Четири години след първото му откриване остава въпросът:

Защо го прави Китай?

Една силна мотивация е, че трансевроазийската търговска инфраструктура може да укрепи по-бедните страни на юг от Китай, както и да засили световната търговия. Очаква се също така местните региони да се възползват - особено по-слабо развитите гранични региони в западната част на страната, като например Синцзян.

Икономическите предимства, както в страната, така и в чужбина, са много, но може би най-очевидно е, че търговията на нови пазари може да е дългосрочната цел към съхраняването на китайската национална икономика.

Сред вътрешните пазари, които ще се възползват от бъдещата търговия, са и китайските компании - като тези в областта на транспорта и телекомуникациите - сега изглеждащи вече готови да се превърнат в световни марки.

Китайската промишленост също ще спечели. Големият промишлен свръхкапацитет на страната - главно в производството на стомана и тежко оборудване - може да намери изгодни обекти по новия Път на коприната, което би позволило на китайското производство да се превключи към промишлени стоки от високотехнологичен клас.

Нова глобална суперсила

Някои западни дипломати са предпазливи в отговора си на предложения търговски коридор, виждайки го рекламна кампания, предназначена да популяризира влиянието на Китай в световен мащаб, но те имат малко доказателства, че маршрутът ще бъде от полза единствено на Китай.

Схемата по същество е "вътрешна политика с геостратегически последици, а не външна политика", заяви за "Файненшъл таймс" Чарлт Партън, бивш дипломат от ЕС в Китай.

Няма съмнение, че Китай се превръща в геополитическа тежка категория, като се намесва в празнината, оставена от Съединените щати по въпросите на свободната търговия и изменението на климата.

"Тъй като някои западни страни се връщат обратно, като се издигат" стени ", Китай се стреми да изгради мостове, както буквални, така и метафорични", се казва в скорошен коментар на китайската държавна медийна агенция Синхуа.

Мостовете са от ключово значение за стратегията на Китай, казва Кевин Лиу, председател на Asia, Partners Group.

Той обяснява: "Статутът на суперсила, който са постигнали САЩ, до голяма степен се основава на защитната стена, която предлага на своите съюзници." Геополитически, Китай реши отдавна, че сигурността е твърде скъпо нещо, за бъде оферирана: вместо това тази нова суперсила може да предложи свързаност. "

Ако се комбинира с по-съвършена глобална свързаност, огромната тежест на Китай може да се превърне в още по-смислен двигател за световната икономика ", добави Лю.

Кои страни ще спечелят?

Шестдесет и две страни могат да видят инвестиции в размер на 500 милиарда щатски долара през следващите пет години, според Credit Suisse, като повечето от тях са насочени към Индия, Русия, Индонезия, Иран, Египет, Филипините и Пакистан.

Китайските компании вече са зад няколко енергийни проекта, включително нефтопроводи и газопроводи между Китай и Русия, Казахстан и Мианмар. В Етиопия, Кения, Лаос и Тайланд се строят пътища и инфраструктурни проекти.

Пакистан е един от най-големите привърженици на новия Път на коприната. Премиерът Наваз Шариф заяви, че търговският маршрут бележи "зората на наистина нова ера на синергично междуконтинетално сътрудничество". Неочаквана похвала може би от страна, която стои в единия край на икономическия коридор Китай-Пакистан, където ще се възползва от 46 милиарда долара за нови пътища, мостове, вятърни паркове и други инфраструктурни проекти, подкрепени от Китай.

Подкрепата идва от и по-далечни привърженици, а президентът на Чили, Мишел Бачелет, предвижда, че маршрутът ще "проправи пътя за по-приобщаващо, равноправно, справедливо и мирно общество с възможност за развитие на всички".

5a6f15695dc44_Untitled2.thumb.jpg.e0ad90400287cc77e43a173bce199d4b.jpg

Кой е против това?

Вероятно най-гласовият критик на маршрута до този момент е премиерът на Индия Нарендра Моди. В крайна сметка той се противопоставя на икономическия коридор Китай-Пакистан от 46 милиарда долара, който минава през част от Кашмир, за която претенции има Индия. Той нарече Пътя "колониално предприятие", което заплашва да заличи "задлъжнелите и и разбити общности по неговия маршрут". Той дори бойкотира последната среща на върха One Belt One Road в Пекин.

Моди не беше единственият лидер, който отсъстваше от събирането. Не се появиха официални представители от Япония, Южна Корея и Северна Корея, а от Г-7 групана на индустриалните държави, единственият представител, който присъстваше, беше италианският премиер Паоло Гентилони.

"Докато страните приветстват щедростта на Пекин, те са едновременно предпазливи и заради тази показна щедрост. Нарастващото влияние на Китай поражда загриженост за народите, чиито политически интереси не винаги съответстват на тези в Пекин ", обяснява Пол Ханен, директор на Carnegie-Tsinghua Centre for Global Policy.

Докато нарастващото влияние на Китай тревожи някои, китайските говорители многократно отричат обвиненията за игра за глобално доминиране.

Новият Път на коприната "не е и никога няма да бъде неоколониализъм прокарван през задния вход", декларира наскоро Китай в държавните медии.

Кой ще плати сметката?

Проектът "One Belt One Road" вече има вече проекти за 1 трилион долара , включително големи инфраструктурни проекти в Африка и Централна Азия.

Преди срещата на върха в Пекин по-рано този месец, Китайската банка за развитие отдели почти 900 милиарда долара за повече от 900 проекта. Китайските големи държавни банки в Китай отпуснаха 90 милиарда долара заеми само за икономиките, свързани с инициативата, само през миналата година.

Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура, която стартира през януари 2016 г., е учредила капитал от 100 милиарда долара. Ще бъде внесен капитал $ 20 млрд от 80 акционери, от които Китай е най-големият с дял от 28%.

Независимо от това, обаче, през изминалата година AIIB осигури финансиране в размер на по-малко от 2 милиарда долара. Президентът на банката Джин Ликин заяви миналата година на срещата на върха на Световния икономически форум в Китай: "Ние ще подкрепим проекта One Belt, One Road. Но преди да изразходваме парите на акционерите, което вдействителност са парите на данъкоплатците, имаме три изисквания . "

Какви са тези "три изисквания"?

Новият търговски маршрут ще трябва да насърчава растежа, да бъде социално приемлив и да спазва екологичните закони, казва Джин.

Доколко добре ще се съобразява проектът с тези три критерия, трябва да се види.

https://www.weforum.org/agenda/2017/06/china-new-silk-road-explainer/

 

2.Building the New Silk Road

Backgrounder by James McBride

May 22, 2015

Този фонд е част от проект на CFR за Новата геополитика

Изграждане на новия Път на коприната

Съединените щати и Китай разработиха конкурентни визии за съживяване на древни търговски пътища, свързващи Азия и Европа. Американската дипломатическа стратегия се фокусира върху Афганистан, а Китай се надява икономически да интегрира Централна и Южна Азия. Индия и Русия също имат регионални амбиции.

22 май 2015 г.

Въведение

Преди повече от две хиляди години китайската династия Хан стартира Пътя на коприната - една широка търговска мрежа, свързваща Южна и Централна Азия с Близкия изток и Европа. Днес идеята за "нов Път на коприната" - един преплетен набор от инициативи за икономическа интеграция, които се стремят да свържат Източна и Централна Азия, е на вниманието в Съединените щати и Китай - по много различни причини.

През 2011 г. Съединените щати стартираха визията си за по-голяма икономическа и инфраструктурна интеграция в Централна Азия с надеждата, че ще укрепят политическата стабилност там при изтеглянето си от Афганистан. През 2013 г. китайският президент Xi Jinping твърдо изрази собствената си визия за Път на коприната, иницииран от Китай, който ще рационализира външната търговия, ще осигури стабилни енергийни доставки, ще насърчи развитието на азиатската инфраструктура и ще укрепи регионалното влияние на Пекин.

Остава да се види дали Съединените щати и Китай ще се сблъскат със своите конкурентни планове за развитие на енергийни ресурси в централноазиатски Туркменистан, в създаване на инфраструктура в Пакистан или за спечелване на политическо влияние сред местните власти в цяла Азия. Други азиатски сили като Индия и Русия, междувременно, се стремят да определят своя подход към регионалната интеграция. Макар че тези амбициозни проекти имат потенциал да преструктурират една от най-малко интегрираните области в света, всички те трябва да преодоляват локалните съперничества, логистичните пречки, рисковете за сигурността и политическата несигурност.

Каква е американската визия за Път на коприната?

За Съединените щати новият Път на коприната представлява съвкупност от съвместни инвестиционни проекти и регионални търговски блокове, които имат потенциал да донесат икономически растеж и стабилност в Централна Азия. След изпращането на тридесет хиляди допълнителни войници в Афганистан през 2009 г., които администрацията на президента Барак Обама се надяваше изцяло да изтегли след няколко години, Вашингтон започна да формулира стратегия за подкрепа на тези инициативи чрез дипломатически средства. Тези планове подчертаха необходимостта Афганистан да изгради икономика, независима от външната помощ.

Както тогавашният заместник-държавен секретар Уилям Бърнс очерта в основен адрес на политиката за 2014 г., основен елемент от стратегията на САЩ е изграждането на регионален енергиен пазар за Централна Азия. Повече от 1,6 милиарда потребители в Индия, Пакистан и останалата част от Южна Азия все повече искат енергийни доставки от типа, които Казахстан или Туркменистан, с техните водноелектрически централи и природен газ, са в състояние да осигурят.

Ключова следваща фаза ще бъде свързването на инвестициите и предприемачеството в частния сектор в Афганистан и Пакистан, заяви бившият посланик Марк Гросман, който в периода 2011-2012 г. беше специален представител на САЩ в Афганистан и Пакистан. Гросман посочва потенциала за експортни индустрии като афганистански плодове и пакистански цимент, които понастоящем са ограничени от търговските бариери.

Какви са основните инициативи на САЩ в Централна Азия?

Предложен е газопровод Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия (TAPI), който може да осигури големи икономически дивиденти за Афганистан. Туркменистан е дом на втория по големина в света залеж на природен газ, а TAPI ще му позволи да диверсифицира износа си за Китай, като доставя енергия на Индия и Пакистан. Проектът за 10 милиарда долара, обаче многократно се забавя от трудностите при осигуряването на инвеститори. Без възможностт за дялово участие, което Туркменистан отказва да разреши на чуждестранни компании, големите западни петролни компании досега се отказаваха от проекта. "В действителност става въпрос за това колко сериозно е туркменското правителство", казва Дейвид Голдуин, бивш специален пратеник на Държавния департамент за международни енергийни дела.

5a6f16d393b09_Untitled3.thumb.jpg.9049b240c3f4af66619a989641029d96.jpg

В допълнение към 1,7 милиарда долара, които САЩ са насочили към енергийни проекти в Афганистан от 2010 г. насам, Държавният департамент е похарчил над 2 милиарда долара за изграждането на около 1,800 мили национални пътни артерии. Това е малка част от 62-те милиарда долара, които САЩ са похарчили за афганистанските сили за сигурност.

През 2011 г. Американската агенция за международно развитие (USAID) помогна за създаването на Almaty Consensus, "Регионална рамка за сътрудничество" сред страните от Централна Азия. Нейните проекти включват намаляване на търговските бариери, развитие на капацитета за износ и подкрепа на присъединяването на Световната търговска организация (СТО) на Афганистан.

Тези инициативи включват Споразумението за трансгранично транспортиране между Афганистан, Таджикистан и Казахстан, електрическата мрежа CASA-1000, която ще позволи на Таджикистан и Киргизстан да предават водноелектрическа енергия на потребителите в Афганистан и Пакистан, а Транзитно-търговско споразумение ще да позволи на Афганистан да изнася безмитни стоки в Пакистан. Съединените щати са отделили 15 милиона долара за проекта CASA-1000, но ролята му - за разлика от десетките милиарди директни инвестиции на Китай в Централна Азия - е да улесни тези усилия дипломатически.

Какви са плановете на Китай за негов собствен нов Път на коприната?

Китай има няколко причини за преследването на нов Път на коприната. Xi насърчи визията за по-агресивен Китай, докато "новата нормалност" на забавения растежа оказва натиск върху ръководството на страната да отвори нови пазари за потребителските си стоки и прекомерния промишлен капацитет. Насърчаването на икономическото развитие в размирната западна провинция Синцзян, където сепаратисткото насилие е във възход, е още една сериозна загриженост, както и осигуряването на дългосрочни енергийни доставки.

Стратегията на Китай е замислена като двустранно усилие. Първият й фокус е върху развитието на инфраструктурата по суша в Централна Азия - "Икономическия пояс на Пътя на коприна", докато вторият предвижда разширяване на морските транспортни маршрути през Индийския океан и Персийския залив - "Морски Път на коприната".

През 2013 г. Xi заяви пред аудитория в Казахстан, че иска да създаде широка мрежа от железопътни линии, енергийни тръбопроводи, магистрали и безмитни гранични пунктове, както на запад - през планинските бивши съветски републики, така и на юг към Пакистан, Индия и останалата част от Югоизточна Азия. Такава мрежа би разширила и международната употреба на китайската валута в транзакциите в региона, докато новата инфраструктура може да "преодолее бариерите в азиатската свързаност", според Xi. Азиатската банка за развитие, която подчертава необходимостта от повече такива инвестиции, изчислява, че регионът е изправен пред годишен недостиг на финансиране на инфраструктура от близо 800 милиарда долара.

Xi впоследствие обяви плановете за морския Път на коприната на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) през 2013 г. в Индонезия. За да се приспособи към разширяването на морския търговски трафик, Китай ще инвестира в развитието на пристанищата в целия Индийски океан, в Бангладеш, Шри Ланка, Малдивите и Пакистан.

Какви са инициативите на Китай в региона?

През 2014 г. Xi сключи сделки в размер на 30 млрд. долара с Казахстан, 15 млрд. Долара с Узбекистан и 3 млрд. Долара за Киргизстан, както и 1,4 млрд. долара за преустройството на пристанището Коломбо в Шри Ланка. До ноември 2014 г. Китай обяви създаването на Фонд за Пътя на коприната на стойност 40 млрд. долара.

През 2015 г. Китай финализира плановете за Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура (AIIB), която има за цел да осигури първоначален капитал от 100 милиарда долара. Въпреки съпротивата на САЩ, AIIB привлече петдесет и седем основатели, включително американски съюзници като Великобритания, Германия и Австралия. Отрицателната реакция на САЩ към АИБ подчертава степента, до която някои политици в САЩ се опасяват, че усилията на Китай ще подкопават западните институции като Световната банка и ще разширят влиянието на доминираната от Китай Шанхайска организация за сътрудничество (SCO), орган за регионална сигурност и икономическите пакт.

За Голдуин тези страхове са преувеличени. "[AIIB] ще направи тези страни по-малко зависими и по-малко уязвими от Русия, която е основен фокус на американската политика в продължение на десетилетия. И ще донесе огромно количество капитали в този регион ", казва той.

Каква е визията на Индия за регионална интеграция?

След встъпването си в длъжност през 2014 г. премиерът Нарендра Моди енергично се стреми да достигне до съседите на Индия. Както пише анализаторът на CFR Alyssa Ayres, това включва безпрецедентен ангажимент с Афганистан, Бангладеш, Пакистан и Шри Ланка.

Междувременно Моди създаде по-близки отношения със САЩ, като финализира нова съвместна стратегическа визия по време на посещение на президента Барак Обама през януари 2015 г. Като петият по големина донор на възстновяването на Афганистан, Индия изигра водеща роля в подкрепените от САЩ общи усилия, като е похарчила повече от 2 милиарда долара през последното десетилетие.

Въпреки това, продължаващите териториални спорове усложняват по-дълбоката интеграция между Индия и нейните съседи. Нейните граници с Китай са неуредени, тъй като двете държави бяха пред война по спорна граница на Хималаите през 1962 г. От обявяване на независим Пакистан през 1947 г. отношенията между двете държави са обтегнати и търговските бариери продължават да съществуват между тях, като пораждат съмнения относно способността на двете страни да предприемат подобни съвместни проекти, като тръбопровода TAPI, предвиден в стратегията на САЩ за Път на коприната.

На изток, Modi поднови натиска за нормализиране на индийската граница с Бангладеш, което според Ayres може да превърне Индия в портал за Югоизточна Азия. Моди спечели сериозен пробив в тази област с преминаването през май 2015 г. през парламента на Споразумението за границите, което ще уреди много от тези въпроси.

Докато Китай изразява резерви относно задълбочаването на отношенията Индия-САЩ, политиците в Ню Делхи отдавна са неудовлетворени от китайската прегръдка с Пакистан. През април 2015 г. китайският президент Xi обяви масивен инвестиционен план от 46 милиарда долара за пакистанската енергийна и транспортна инфраструктура. Този икономически коридор Китай-Пакистан има за цел да свърже пристанището на Гуадар в Индийския океан (сега под китайско управление) със западната китайска провинция Синцзян. В Индия също нарастват опасенията за китайските инвестиции в Шри Ланка, където Китай разшири военното и икономическото си сътрудничество.

И Индия обаче е член-основател на AIIB, а Modi и Xi лично участваха в развиването на по-близки дипломатически връзки. "Това е необичаен прогрес - връзки между Китай, Индия и Пакистан", казва Ayres.

Какви са потенциалните пречки за изграждането на нов Път на коприната?

Амбициите на Китай вече се сблъскват с местна опозиция. В Мианмар обществено недоволство блокира планираната железопътна линия за 20 милиарда долара между мианмарския град Киакупи и Кунминг в Китай, заради това, че местните жители не са консултирани по проекта. По подобен начин новоизбраното правителство в Шри Ланка подлага на допълнително проучване инвестиционните сделки на предишната администрация с Китай - които са обвити в тайна.

Американският и китайският централноазиатски инфраструктурни проекти са изправени пред труднопроходими терени през стръмни планински проходи, както и заплахи от въоръжени паравоенни групировки. Сепаратистките атаки в китайските провинция Синдзян и пакистанската Balochistan, както и надигащите се талибани в Афганистан, са постоянни притеснения. В частност Афганистан преживя десетилетия на граждански конфликти и чуждестранни намеси, а способността на страната да премине от военновременна икономика към амбициозни търговски проекти, ще бъде от основно значение за успеха или неуспеха на стратегията за път на коприната на САЩ.

Гросман казва, че още по-голямо предизвикателство е върховенството на закона. "Да, ситуацията със сигурността е предизвикателство", казва Гросман, но "американските изпълнителни директори биха казали," има ли достатъчно върховенство на закона, за да се направи инвестиция "? Докато тръбопроводът TAPI се задържа от Туркменистан, енергийната мрежа CASA-1000 привлече гнева на президента на Узбекистан, заради опасения, че ще наруши водоснабдяването на страната и е изправено пред несигурно бъдеще.

И накрая, остава да видим как амбициите на Русия в собствената й "близка чужбина" в Централна Азия ще се пресичат с усилията на САЩ и Китай. С отношения между САЩ и Русия в най-ниската си точка след края на Студената война, Русия преследва свои собствени усилия за регионална интеграция чрез Евразийския икономически съюз, който обединява икономиките на Русия, Казахстан, Беларус и Армения. Китай също все повече се конкурира с руските инвестиционни и енергийни проекти на Русия в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, което потенциално може да увеличи напрежението между Пекин и Москва през следващите години.

https://www.cfr.org/backgrounder/building-new-silk-road

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Материалите и анализите са страхотни..

Опасенията наситина може и да са малко пресилени (както казва аедин от авторите) , Китай се опитва да раздвижи и свърже региналните икономики в този "път и пояс" , т.е помага не само на себе си, но и на целия регион, строейки "тези мостове"

Пътят  и поясът, както се вижда от картите  имат за цел да свързат Азия/китай с Европа

Топката може да е малко високо за страни като Русия и другите от ОНД, която  води политика на изолационизъм през последните 18 години  , а нагласите към Китай са по скоро като страна която иска да им "вземе ресурсите"..
Китайците са достатъчно прагаматични и интелигентни днес да не свързват политиката с икономиката, в Русия обаче нещата винаги са били свързани..Още повече сега тези нагласи се засилват;
/Русия развива икономическите си връзки с Китай (износ на газ), защото Китай е голям пазар, така както и със запада - страните от ЕС/

Що се отнася до "стените" които  Западът/САЩ издига, мисля че те са издигнати заради Русия (СССР), Северна Корея и в в последните години заради ислямисткия тероризъм .


Предпазливото отношението към Китай според мен, не е заради съмненията че Китай има амбициите да завладява политически и прекроява света (Китай засега има политика се на ненамеса  във вътрешните дела на страните и я спазва стрикно!), колкото до дъмпинговата политика (централното планиране, и подпомагане  се приема за вид дъмпинова политика), и същност на китайския бизнес и експанзия..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Прегледах доста материали по темата, но тези ми се видяха най-синтезирани и изразяващи важни гледни точки, затова реших да ги преведа. В статиите от сайта на World Economic Forum и CFR би следвало да се очакват най-големи опасения, но се оказват съвсем балансирани, Ню Йорк Таймс, който е заел позиция на умерена критика срещу външната политика на Тръмп по принцип, обективно оценява положително инициативата на Китай.

За мен лично позицията на Кисинджър, изразена в първата статия, която цитирах, беше най-аргументирана и с дълбоко познаване, сравнението на китайската стратегия с играта Го, при която се търсят силни позиции, а не директен сблъсък и конфликт, както и сравнението с постоянното обкръжаване на партниращата страна без стремеж към решаваща битка и въобще битка, печелене на "войната" чрез по-силна позиция.

Общо погледнато, инвестициите в инициативата "One Belt, One Road", както е формулирана в работен план стратегията, далече не изчерпват по обем досега направените за 5-6 тодини преки външни инвестиции от Китай - над 1 трлн. долара е сумата инвестирана от Китай през последните 5 години извън тази инициатива, предвидените за целия очертан работно в план етап средства са по-малко от тази сума.

В Африка, например, САЩ са инвестирали десет пъти по-малко от Китай за последните 15 години, но зад това, според мен лежат съвсем различни от геополитически причини, свързани и с характера на китайската икономика във вътрешен план, отчасти обяснени в трите последни статии.

Друго, което ми направи силно впечатление е, че западноевропейските големи икономики въобще не се водят от политически скрупули в сделките си с Китай - Великобритания е най-големият консуматор на китайски инвестиции в Европа, следвана плътно от Германия и Франция,при това всяка от тези страни го прави двустранно и на ниво корпорации, извън някакви политически стратегии, преследвайки националния си и корпоративен интерес. Същото може да се каже и за някои централноевропейски и балкански държави като Турция и Гърция най-вече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, nik1 said:

Предпазливото отношението към Китай според мен, не е заради съмненията че Китай има амбициите да завладява политически и прекроява света (Китай засега има политика се на ненамеса  във вътрешните дела на страните и я спазва стрикно!), колкото до дъмпинговата политика (централното планиране, и подпомагане  се приема за вид дъмпинова политика), и същност на китайския бизнес и експанзия..

Филипините и Виетнам не мислят така.

Поздравления за Киров за интересната темата. 

Редактирано от Dobri_I
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те регионални конкуренти на Китай, и за мен лично е не е ненормално да казват това.
Много страни имат такива обвинения/опасения, аз лично смятам че не са основателни

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 минути, nik1 said:

Те ргинални конкуренти на Китай, и е нормално да казват това.

Виетнам определено би могъл да се дефинира като регионален конкурент, при това има много сериозен териториален спор с Китай за острови в Южнокитайско море, Филипините също имат такъв спор, а отделно са много силно зависими от американски капитали и военно присъствие.

п.с. погледнах за справка китайските инвестиции между 2005-2013 в тези две държави и ето какво се вижда:

vietn.thumb.jpg.6107cca5db89818722debe3b2d30720c.jpg

Виетнам, 22 млрд долара, от които около 65 процента в енергетика.

phil.thumb.jpg.9938cf09627dc83dbd9be092c3161c8a.jpg

Филипините - 11 млрд., от които 90 процента в енергетика.

Общият сбор е по-голям от инвестираното на Балканите /26 мрд/ и е около 80 процента от инвестираното през това време в Руската федерация /53 млрд/, почти толкова са инвестирали китайците във Франция /20 млрд/ и в Германия /25 млрд/, но абсолютни шампиони в Европа са Великобритания със 75 млрд /съпоставимо с инвестициите в САЩ, при това британците приеха големи китайски преки инвестиции /58 мрд/ в последните 5 години - между 2013-2017.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, nik1 said:

Те регионални конкуренти на Китай, и за мен лично е не е ненормално да казват това.
Много страни имат такива обвинения/опасения, аз лично смятам че не са основателни

ПС

и Русия има резерви срещу Китай, това за което говорих по горе.. Руснаците има някакви фобии към Китай

Една за мен интересна и съдържателна от икономическа гледна точка лекция. Политиката е слабо акцентирана,главно във връзка с икономическото настояще и бъдеще на Русия , Лекцията е пред студенти, бъдещи специалисти в Русия,

53:30 - 54:15

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, nik1 said:

Една за мен интересна и съдържателна от икономическа гледна точка лекция. Политиката е слабо акцентирана,

минути 7.10-8.10: "само преди 10 години делът на държавния сектор в БВП беше 30-35 процента, сега е повече от 70 процента"

Проверих твърдението, оказа се коректно:

Rosstat's official data, which do not consider all of the pyramid-like holdings in the mixed sector, indicate that a reduction in the public sector's share of the Russian economy (with the exception of investments and employment) occurred from 2008 to 2015. According to the European Bank for Reconstruction and Development (EBRD), the public sector's share of Russia's GDP increased from 30% in 2005, to 35% in 2010.2 These data are informative in terms of trends, but seem grossly understated with respect to Russia's public sector. By early 2008, the degree of concentration of property owned by the state had reached 40%-45% according to the Expert-400 database. In 2009, various experts estimated this figure to be near 50%. According to certain experts’ estimates, in 2015, the share (contribution) of state-owned enterprises in the GDP was near 29%–30% and the total contribution of the public sector was near 70% (compared to 35% in 2005).

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2405473917300016#bib0020

Това е от руски източник, академично изследване, приемам го за обективно. И тъй като темата е за китайските инвестиции, сравнението с руската икономика показва огледално различна структура, двете икономики вървят съвършено в противоположни посоки, философията им на развитие е различна:

 

А това са работни данни на Департамента за търговия на САЩ за Китай, проверени и изнесени с цел да бъдат полезни на американския бизнес, също ги приемам за точни.

China has approximately 150,000 SOEs, of which around 50,000 (33 percent) are owned by the central government and the remainder by local governments.  The central government directly controls and manages 102 strategic SOEs through the State Assets Supervision and Administration Commission (SASAC), of which 66 are listed on stock exchanges domestically and/or internationally.  SOEs, both central and local, account for 30 to 40 percent of total GDP and about 20 percent of China’s total employment.

https://www.export.gov/article?id=China-State-Owned-Enterprises

 

При приблизително един и същ процент на държавна собственост върху средствата за производство, около 35% /предприятия/, в руската икономика те произвеждат 70 процента от БВП, докато в китайската тези 35 процента държавна собственост произвежда 35 процента от БВП, при това тенденцията е той да се свива, преди 15 години е била 90 процента държавната собственост върху средства за производство, ерго основният двигател на растеж в Китай е частният бизнес със 65 процента от БВП

в Русия това е държавата със 70 процента от БВП при това се върви в противоположна на китайската посока; за последните 10 години този дял се е удвоил. Моделът е различен - в Китай политиците не се намесват чрез държавата пряко в икономиката, стимулирайки частната инициатива и забогатяване чрез бизнес и тази тенденция е трайна от години; в Русия държавниците са поели на ръчно управление икономиката и тази тенденция също е трайна в противоположната за Китай посока.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 27/01/2018 at 19:06, Б. Киров said:

В Европа определено сме на дъното по обем на китайски инвестиции - в Македония са повече. Предполагам това си има своето обяснение, но ще се отклоним от темата, моето предположение е заради корупцията в България.

Ако в рамките на така очертаното по-горе разпределение на инвестициите по континенти се направи конкретна разбивка по държави още по-ясно, според мен, ще се очертаят геополитическите мотиви на китайските инвестиции, особено в регионите на Азия, Близкия изток и Африка.

Обемна работа, но си заслужава, също така е да се направи паралелно сравнение на американските и европейските инвестиции в тези региони.

По отношение на Африка, китайските инвестиции са много далече премерени, примерно с хоризонт от 50-100 години, защото:

1-1.thumb.jpg.dba2930af301246895dbff2213799763.jpg

това е картината от 2012

1-2.jpg.7e5632ca1167af3d4b2008fc75f74614.jpg

такава е прогнозата за 2050

1.jpg.1763cf1a2252de7824ff652336f77beb.jpg

а това е за 2100

Не е заради корупцията в България. Купиха пристанището в Пирея и съответно по суша смятат да достигат до Европа през долината на Вардар. Те затова си държат Сърбия (подпомагана от Гърция с изолация) властта в Р.Македония.

В крайна сметка Един път, един пояс е китайска геополитическа доктрина. Целта е да има алтернатива на морския и транспорт. Щото и първата верига и втората от острови срещу китайското крайбрежие се контролират от САЩ, както и протоците. Което при конфликт е пълно блокиране на вноса и износа на Китай, което си е поставяне на коляне много бързо. И второ да увеличи влиянието на Китай и да им даде повече тежест със създаването на повече обвързани с Китай държави. Макар че себестойността на морския транспорт пред сухоземния... въобще не е алтернатива. А и последно Китай има много пари заради огромния износ.

Според мен ще разберем, че Китай е станал наистина супер сила заплашваща американския световен ред, когато американците започнат да подпомагат Русия, за да парира Китай. Както Кисинджър и Никсън направиха  обратното, за да парират Русия. Което си мисля, че ще е доста лошо за нас...

Редактирано от stinka (Rom)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, stinka (Rom) said:

Не е заради корупцията в България.

Възможно е да има и друга основателна причина.

 

Преди 8 часа, stinka (Rom) said:

Купиха пристанището в Пирея и съответно по суша смятат да достигат до Европа през долината на Вардар. Те затова си държат Сърбия (подпомагана от Гърция с изолация) властта в Р.Македония.

Погледни картата:

world-political-map-with-countries.thumb.jpg.bf33f712d5b19ce036dfd3a2c8ea01f6.jpg

Пристанището в Пирея не от значение за връзката им с Европа, те имат сухоземна такава през Русия и Беларус, където също инвестират; пристанището в Пирея е връзката им със суровините на Африка и Близкия изток; в случай на конфликт в Южнокитайско море и затваряне на Гибралтар и Проливите, имат директна връзка по суша през Турция-Иран- Пакистан /резервен вариант през азиатските републики близки до Русия/, затова инвестират и сега по това трасе извън обявената програма, изграждат алтернативна инфраструктура по него, успоредно с това изграждат транспортна мрежа в Нигерия и Алжир; фокусът на икономическите им интереси е Африка, според мен, не Европа.

Преди 8 часа, stinka (Rom) said:

Според мен ще разберем, че Китай е станал наистина супер сила заплашваща американския световен ред, когато американците започнат да подпомагат Русия, за да парира Китай. Както Кисинджър и Никсън направиха  обратното, за да парират Русия. Което си мисля, че ще е доста лошо за нас...

+

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През Средиземно море не внасят кой знае какви суровини. Европа и САЩ са им главните пазари... а тяхната икономика е базирана на износа. Подсигуряват си алтернатива. Пирея е затова. А от Пирея трафика по суша през Р.Македония, Сърбия и Унгария и. Има два достъпни коридора север -юг през Балканите - България и Р.Македония... Третия през Албания, Ч.Гора, Хърватия е над хиляда километра напречни планини. Затова е стратегически важно за Сърбия и Гърция да удържат контрола в Р.Македония. На едните това е най-прекия им път до пристанище, на другите към Европа. Затова е продължаващата дебългаризация в Р.Македония. Та както и да е затова и Китай инвестира в Р.Македония много повече, отколкото у нас. А те са и сръбска окупация, а сърбия е в руска зона на влияние.

Китайците напират в Африка...защото всичко останало е контролирано от Запада или от регионални сили Русия и Индия. Африка е все още недотолкова "усвоена" от Запада и съответно Китай се опитва да заеме нишата на все още неексплоатираните ресурси и малкия пазар. То междудругото Южна Корея го прави, пък камо ли Китай. 

Затова Пакистан и Мианмар са им стратегически съюзници...осигуряват им сухоземен байпас към Индийския океан. Засилват влиянието в Централна Азия (вкл. Монголия) те пък се опитват да компенсират с приближаване към Русия. Югоизточна Азия към САЩ. Всичките им граници сухоземни са урегулирани с изключение Индия. Единствената им зона за пряка експанзия са атолите и кораловите рифове в Южнокитайско и Източнокитайско море. Там се сблъскват вече с Югоизточноазиатските държави и Япония. Японците и Австралийците последно време много нервничат и се усукват повече към американците. Американците забраниха на Япония да се сближава с Русия. Китайците въобще отказват каквото и да е договаряне с Японците. Затова си мисля че японците и южно корейците наобикалят последните месеци Източна Европа. Търсят сближаване с Източна Европа срещу оста Русия-Китай. Засилват връзките с Индия. Точно в момента Индия е страната, която силно може да наклони везните в една или друга посока. В момента е силно ухажвана... А китайците определено подхвърлят на американците, че е време да се договорят за взаимно приемлива зона на китайските интереси не искат война или конфронтиране със сигурност... американците не искат уж щото дългсрочно това ги подсилва като супер сила, все още повече се притесняват от Русия...някой твърдят че залязваща суперсила е по-опасна от новоизгряваща...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...