Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Преди 3 часа, nik1 said:

 

Икономика с големината на испанската , каквото е руската, не би могла да бъде фактор или "балансьор" в търговската война между САЩ и Китай, или - в тази между САЩ и ЕС..

 

Няма "китайско-руски съюз".. Има подържани добри отношения (по"съвместителство"), които в близко бъдеще ще са поставени на изпитание: "Тихо и кротко, какъвто е стратегическият манталитет на Пекин, китайският дракон постепенно се настанява в хралупата на сибирската мечка".

т.е Китай "поглъща" икономически Русия....Вече е "погълнал" страните от ОНД в Средна и Централна  Азия с политиката си на донорство и инвестиции.

Търговията на КНР с Казахстан (в който руския език е официален и 23 процента от населението е руско), Киргистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан, която сумарно е на стойност от 30 млрд. долара за 2016-та година, изпреварва руската такава с тези държави (която е около 18-19 млрд. долара)

 

ПС

Проблемът на всички путинофили е че разглеждат сегашният "манталитет"  на режима  на Путин  като единствено възможен и вечен.

Всъщност, изобщо не е ясно как един бъдещ президент и администрация на РФ ще гледат на Китай..

Разбира се в голяма степен отношението ще се определи и от това как администрацията гледа на ЕС.  т.е от отношенията РФ - ЕС.. САЩ или ЕС не могат да попречат на експанзията на Китай на запад (през Русия),  дори и да го желаят - това може да го постигне само администрацията на РФ , (ако и когато го  прецени)..

 

Че кога една търговска война между такива като САЩ и Китай е била извън политиката и обратно? И кой въобще каза, че трябва да се вторачваме само в икономическата част на един такъв конфликт? 

И от тая гледна точка, Русия не е Испания, щото има ракети и боНби. 

Отговорите на много въпроси са точно в такъв един по-общ поглед. 

Проблемът на много хора е, че не виждат голямото зад текущите противоречия. А то е, че имаме нов тип капитализъм, различен от класическия американски на 20 век, имаме нови звезди на хоризонта и един дракон... Погледнато така, чисто геостратегически. 

Скарат ли се Русия и Китай, падат и двете. Ти ако си един САЩ, не ще ли го искаш? Щеш.

Редактирано от КГ125
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 398
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

ОК, четвъртата индустриална революция ще оптимизира разходите и ще повиши качеството на стоките и услугите. Роботизацията  и ИИ намаляват най-вече разходите за труд. Същите тези разходи обаче участват

Въпросът е как ще реагира обществото и до какви социални промени ще доведе т.н. четвърта индустриална революция. Общо взето схемата е следната: 1. Зараждат се някакви революционни иновации. 2.

САЩ според мен не импровизират с привидно неориентираните ходове на администрацията на Тръмп. Зад импулсивността в някои действия все пак личи добре обмислено придвижване към организирана смяна на цял

Posted Images

  • Потребител
Преди 25 минути, КГ125 said:

 

И от тая гледна точка, Русия не е Испания, щото има ракети и боНби. 

Отговорите на много въпроси са точно в такъв един по-общ поглед. 

 

И какво точно казваш по-горе с това:
 

Цитирай

 

А дали всички тези забъркани стратегии и ситуации нямат за стратегическа цел разрушаването на китайско-руския съюз? Защото всяка политика е проста в крайните си цели и резултати - притискане на Китай икономически, защото иначе няма как,  и тласкане към споразумение съдържащо други елементи... Или пък в подходящия момент предложение към Русия, обвързано с някои антикитайси деяния?

 

 

 


Че има военен  съюз между Китай и Русия? Няма такъв..

Какви са тези "забъркани ситуации"? В темата не се споменава  война (напротив)..Какво точно питаш или казваш?

 

Цитирай

Проблемът на много хора е, че не виждат голямото зад текущите противоречия. А то е, че имаме нов тип капитализъм, различен от класическия американски на 20 век, имаме нови звезди на хоризонта и един дракон... 

Е, аз и Киров   го виждаме (ако това намекваш). Писани са  десетки постинги тук (главно от Киров) за това какво представлява китайския капитализъм

 

Цитирай

Скарат ли се Русия и Китай, падат и двете. Ти ако си един САЩ, не ще ли го искаш? Щеш.

:)Пак не позна..

Ако съм "един САЩ" няма да искам война..Войната вреди на бизнеса, особено ако тя ще сбуталяса втория ми търговски партньор!

 Затова си строя самолетоносачи, и си ги джъткам

Капише?

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 24.05.2019 г. at 15:12, Б. Киров said:

Книгата на Греъм Алисън "Предопределени за война: могат ли САЩ и Китай да избегнат Капана на Тукидид", публикувана през 2017 е бестселър номер 1 в класацията на "Ню Йорк таймс" за годината и бестселър номер 1 в класацията на Амазон. Тя поставя пръст в раната на най-важният проблем на нашето време, според мен, може ли да има Трета световна война между САЩ и Китай за световно лидерство и може ли такъв конфликт да бъде избегнат.

 

https://www.chinausfocus.com/foreign-policy/escaping-the-thucydides-trap

На този етап според мен, може да се каже че Китай и САЩ нямат намерения да воюват с военни средства - войната ще "удари" икономиките им

 Тукидит е пич, но днес говорим за  глобализарана икономика, която е свързана с стотици  или хиляди нишки..

Фактът че Китай са приели САЩ да бъде световния джандарм (т.е да върши работата за всички), според мен е показателно за това..

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, nik1 said:

 

Икономика с големината на испанската , каквото е руската, не би могла да бъде фактор или "балансьор" в търговската война между САЩ и Китай, или - в тази между САЩ и ЕС..

 

Няма "китайско-руски съюз".. Има подържани добри отношения (по"съвместителство"), които в близко бъдеще ще са поставени на изпитание: "Тихо и кротко, какъвто е стратегическият манталитет на Пекин, китайският дракон постепенно се настанява в хралупата на сибирската мечка".

т.е Китай "поглъща" икономически Русия....Вече е "погълнал" страните от ОНД в Средна и Централна  Азия с политиката си на донорство и инвестиции.

Търговията на КНР с Казахстан (в който руския език е официален и 23 процента от населението е руско), Киргистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан, която сумарно е на стойност от 30 млрд. долара за 2016-та година, изпреварва руската такава с тези държави (която е около 18-19 млрд. долара)

 

ПС

Проблемът на всички путинофили е че разглеждат сегашният "манталитет"  на режима  на Путин  като единствено възможен и вечен.

Всъщност, изобщо не е ясно как един бъдещ президент и администрация на РФ ще гледат на Китай..

Разбира се в голяма степен отношението ще се определи и от това как администрацията гледа на ЕС.  т.е от отношенията РФ - ЕС.. САЩ или ЕС не могат да попречат на експанзията на Китай на запад (през Русия),  дори и да го желаят - това може да го постигне само администрацията на РФ , (ако и когато го  прецени)..

 

И аз смятам , че Иберийската, Апенинката, Бенилюкската да не говорим за икономиката на Балтийските Тигри или Вишеградците е много по- важна и мощна от разкъсаната на партчета от Брак руска икономка. Но разни русофили пишат ли пишат за Русия и Путинчо, навместо както мене пишещ за Вишеградците. За сравнение предполагам една девойка в Амстердам за един сеанс (половин - един час) създава продукт за 50 - 100 евро , а един барел нефт е само 70 - 80 евро. Колко по ефективна е икономиката на девойките от Амстердам от тази на мужиците от Сибир ! Без никакво съмнение, ако стане някоя дандания мужиците ще бъдат бити и пребити и ще се предадът ! Още повече че там са съвсем елементарни и изостанали и имат само 2 пола, в Амстердам са 23.  Предполагам БеНиЛюкската икономика е в пъти по - мощна от руската. Отделно от историята знаем, че например мощната икономика на Спарта и Пелопоеските и съюзници надви изостаналата Атина със сателитите и. Мощната икономика на Македония надви не само изостанала Елада но и Персия (с Египет, Сирия, Вавилон) но дори и Индия. Със икономика както Македония е лесно да се завладее света, морето е до колене.

2d4a0cfa27dec92baa045f5879c81.jpg

Благодарение на търговията с Китай , Средна Азия си реши проблемите и младежи от тия страни сега за неголямо възнаграждение помагат на руснаците да си решават проблемите и да се развиват в области и работа която е трудна за квалификацията на руснака. 

Редактирано от Du6ko
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Преди 4 часа, nik1 said:

И какво точно казваш по-горе с това:
 


Че има военен  съюз между Китай и Русия? Няма такъв..

Какви са тези "забъркани ситуации"? В темата не се споменава  война (напротив)..Какво точно питаш или казваш?

 

Е, аз и Киров   го виждаме (ако това намекваш). Писани са  десетки постинги тук (главно от Киров) за това какво представлява китайския капитализъм

 

:)Пак не позна..

Ако съм "един САЩ" няма да искам война..Войната вреди на бизнеса, особено ако тя ще сбуталяса втория ми търговски партньор!

 Затова си строя самолетоносачи, и си ги джъткам

Капише?

Само че, сили като тия трите, или ако искаш - като тия двете, за които говориш, играят голяма игра - и целта й не е да се разбутат някакви мита, а доминацията, стратегическата историческа доминация. Търговските войни са или по конкретен повод, но тогава те се разрешават бързо, или се предизвикват с по-далечна цел. Тази от кои ли е? В този смисъл има и съюз между Китай и Русия и да, тия митнически изпълнения и разпалени търговски войни от тази гледна точка имат точно такова обяснение. 

Ще видим.

 

пп чети по-внимателно и ще разбереш какво питам.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 15 часа, КГ125 said:

Проблемът на много хора е, че не виждат голямото зад текущите противоречия. А то е, че имаме нов тип капитализъм, различен от класическия американски на 20 век, имаме нови звезди на хоризонта и един дракон... Погледнато така, чисто геостратегически. 

Скарат ли се Русия и Китай, падат и двете. Ти ако си един САЩ, не ще ли го искаш?

КГ125, това не е нов тип капитализъм, според мен, а присаден върху добре познатата ни от миналото държавна планова икономика добър стар класически капитализъм. Имаме еднопартийна система и корпоративен собственик на 70 процента от средствата за производство в лицето на ККП и върху тази основа ашлъдисан /присаден/ 30 процентов слой от класически американски капитализъм на свободни частни предприемачи, притежаващи останалите 30 процента от средствата за производство. Имаме назначени партийни милиардери, обвързани с произхождащи от партийната номенклатура. Всичко става по волята на партията, оглавявана от тесен кръг висши номенклатурчици /политбюра ЦК/, издигащи на върха един вожд /Генерален секретар/ с правомощията на цар или император. Това е.

Добра или лоша е тази система – "няма значение дали една котка е черна или бяла, важното е да лови мишките", за китайците може и да е най-добрата възможна, ако „лови мишките” и решава проблемите им.

Фундаменталната разлика с класическия западен тип капитализъм, който работи понастоящем в ЕС и САЩ, въпреки някои различия в пропорциите помежду им, правото на отделният индивид да има свой независим живот от държавата, от което произтича и правото му на неприкосновена и защитена от посегателствата на държавата частна собственост.   

Китай изповядва по силата на историческата си съдба колективното право над индивидуалното право – това е то прословутия „вертикал на властта”, който понастоящем работи и в Русия, но в друга разновидна от китайската форма – един Генерален секретар на Една управляваща партия от колективни политически организирани собственици на основните средства за производство в държавата, индивидът и частната му собственост в тези системи са поставени под чертата на колективните и партийни интереси.

Западът още с оформянето на ценностната си система от времената на Ренесанса и Просвещението е построен върху структурно различна ценностна основа – там индивидуалните права са наравно поставени с колективните /държавните, партийните, църковните/ и затова частната собственост и личната свобода са неприкосновени територии, защитени и отделени от закона и конституцията от колективния /държавен, партиен, църковен/ диктат и терор върху тях.

Коя е по-добрата система на капитализъм – западната индивидуалистична; или източната колективистична?

Няма отговор с „да” или „не” на този въпрос, според мен – за източните общества очевидно по-ефективно работещата система на капитализъм е колективистичната му версия с елементи на индивидуална свобода; за западните – индивидуалистичната с елементи на колективни задължения.

Двете системи не са нещо „ново под Слънцето”, цялото историческо развитие на Западната и Източната цивилизация ги предопределят като ценностни системи за различен тип общества и човешки индивиди. Въпросът е в изборът, което прави едно общество, и в избягването на разрушителен конфликт на идеологически ценностни ситеми, заложен в тях.

В крайна сметка може би някога ще имаме конвергенция или „социална осмоза” и взаимно изравняване и балансиране между двете ценностни и социални системи, но е въпрос на историческо време.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, nik1 said:

На този етап според мен, може да се каже че Китай и САЩ нямат намерения да воюват с военни средства - войната ще "удари" икономиките им

 Тукидит е пич, но днес говорим за  глобализарана икономика, която е свързана с стотици  или хиляди нишки..

Фактът че Китай са приели САЩ да бъде световния джандарм (т.е да върши работата за всички), според мен е показателно за това..

Няма да повярваш,но абсолютно същото се е говорело и преди Първата световна война,и преди Втората световна война - че видите ли нямало да избухне война щото икономиките на почти всички страни били едва ли не кръвно свързани! Да ама не. Просто защото политиката е господар на икономиката. И каквото кажат политиците това става.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:

Няма да повярваш,но абсолютно същото се е говорело и преди Първата световна война,и преди Втората световна война - че видите ли нямало да избухне война щото икономиките на почти всички страни били едва ли не кръвно свързани! Да ама не. Просто защото политиката е господар на икономиката. И каквото кажат политиците това става.

 На колко си години? Чети още. Гайдата не политиците я духат. Те само тънцуват пред нас.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:

Няма да повярваш,но абсолютно същото се е говорело и преди Първата световна война,и преди Втората световна война - че видите ли нямало да избухне война щото икономиките на почти всички страни били едва ли не кръвно свързани! Да ама не. Просто защото политиката е господар на икономиката. И каквото кажат политиците това става.

Иначе си прав. Чембърлейн 10 минути преди избухването на ВСВ развяваше документът за кончината на Чехия с това че мирът е сключем за векове.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 10 часа, deaf said:

Няма да повярваш,но абсолютно същото се е говорело и преди Първата световна война,и преди Втората световна война - че видите ли нямало да избухне война щото икономиките на почти всички страни били едва ли не кръвно свързани! Да ама не. Просто защото политиката е господар на икономиката. И каквото кажат политиците това става.

Съгласен съм, но преди Първата и преди Втората световни войни не е съществувало това:

9af14e200cbe7f2b29568507fb539db3.jpg

Това е ядреният потенциал на Китай, а това е обсега на този потенциал

773fad557091b1e839f9859dde8bfacd.jpg

Няма да има победител в Трета световна война и политиците, и военните го знаят - затова нямаше война и между СССР и САЩ, няма да има мащабна война и между Китай и между САЩ.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 27 минути, Б. Киров said:

Съгласен съм, но преди Първата и преди Втората световни войни не е съществувало това:

9af14e200cbe7f2b29568507fb539db3.jpg

Това е ядреният потенциал на Китай, а това е обсега на този потенциал

773fad557091b1e839f9859dde8bfacd.jpg

Няма да има победител в Трета световна война и политиците, и военните го знаят - затова нямаше война и между СССР и САЩ, няма да има мащабна война и между Китай и между САЩ.

Кой ти говори за мащабни войни? Нещо си затънал в преписките на Ромел и Жуков....Генералите и стратегите винаги си мислят, че следващата война ще е подобна на последната, само, че с по-мощни оръжия....

Днес на празника ни разговарях с приятел, работещ в месообработващият бизнис, че в китай върлува ужасна епидемия с на свинете. Направо с картечници ги избиват в огромни количества и после горят....Затова например се или ще се дигне цената на месото, защото почнаха да го изкупуват в огромни количества.....

И още колко други начина има за дестабилизиране.....

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, Б. Киров said:

Съгласен съм, но преди Първата и преди Втората световни войни не е съществувало това:

9af14e200cbe7f2b29568507fb539db3.jpg

Това е ядреният потенциал на Китай, а това е обсега на този потенциал

773fad557091b1e839f9859dde8bfacd.jpg

Няма да има победител в Трета световна война и политиците, и военните го знаят - затова нямаше война и между СССР и САЩ, няма да има мащабна война и между Китай и между САЩ.

Вярно е! Забравих за ядрените оръжия. Обаче едно е ДОКАЗАНО през историята,че никога няма равновесие,тоест винаги ще избухват войни. (А и да не забравяме,че някоя държава е възможно да създаде в бъдеще ново оръжие което да неутрализира ядреното.)

Имах предвид и друго,което пропуснах да кажа. Струва ми се,че именно тези тесни и дълбоки икономически връзки между почти всички държави по света в крайна сметка ги изнервят и озлобяват една срещу друга. Мит е че търговията и бизнеса носел мир на човечеството! Глобализирането на икономиката,тоест все по-голямото редуциране на националните икономики прилича на орташката работа,която и кучетата не искат да ядат,според народната мъдрост. Орташка означава,че когато се съберат няколко души да свършат работа за тяхно общо благо,всеки се стреми да вложи колкото се може по-малко работа и средства,за да ощети повече останалите. И накрая работата се свършва некачествено. Не искам да ремонтирам покрива заедно със съседите си,щото работата свършва зле! В това отношение подкрепям Тръмп,който иска да се сложи край на тази всепоглъщаща глобализация и всяка национална държава да се оправя сама. И ще стане точно така. След петдесет или сто години.

Само да напомня - да,нямаше война между СССР и САЩ,но това не спаси Съветският съюз от грандиозно разпадане. Мисля,че американският елит е замисли нещо подобно "грандиозно" и за Китай.

В края на 19-ти век Ницше пророкува,че през следващите ДВЕСТА години ще избухнат "войни каквито човечеството не познава". Оттогава обаче са минали само сто години. Всички ницшеви прогнози се сбъднаха. Така че не е изключена още една Световна война през този век.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 2 часа, Skubi said:

Кой ти говори за мащабни войни? Нещо си затънал в преписките на Ромел и Жуков...

Никъде не съм затънал, даже не съм ги чел.

В темата говорим за "Капан на Тукидид", което недвусмислено означава война между Китай и САЩ - няма други значения. Единственият случай, когато се стига до възможност за война между САЩ и СССР е Карибската криза и става въпрос за мащабен сблъсък тогава, за ядрена война.

Между две такива държави като Китай и САЩ би могло да има локални конфликти, които да се решат бързо политически, например отделни инциденти в Южнокитайско море, но ако, не дай си боже, се стигне до мащабна война с разгръщане на големи военни сили, тя ще ескалира в ядрена, просто такава е логиката на такива войни.

Това за което ти намекваш е хибридна война - тя не е спирала никога, но е извън темата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 26.05.2019 г. at 0:00, КГ125 said:

Само че, сили като тия трите, или ако искаш - като тия двете, за които говориш, играят голяма игра - и целта й не е да се разбутат някакви мита, а доминацията, стратегическата историческа доминация. Търговските войни са или по конкретен повод, но тогава те се разрешават бързо, или се предизвикват с по-далечна цел. Тази от кои ли е? В този смисъл има и съюз между Китай и Русия и да, тия митнически изпълнения и разпалени търговски войни от тази гледна точка имат точно такова обяснение. 

Ще видим.

 

пп чети по-внимателно и ще разбереш какво питам.

Всичко ти е каша и на теб..

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 часа, deaf said:

Няма да повярваш,но абсолютно същото се е говорело и преди Първата световна война,и преди Втората световна война - че видите ли нямало да избухне война щото икономиките на почти всички страни били едва ли не кръвно свързани!

Днешната глобализация няма исторически аналози  (за това сме писали в темата на Атом, нявма намерение да го илюстрирам втори път), разликите са порядъци а не в пъти - ако се гледа броя на международните и регионалните икониомисески и търговски договори  и споразумения

Не съм съгласен, и че са икономиките били свързани по начините по които са свързани днес. Ето  пример за една разлика:  "горивото" на всяка икономика днес е нефта (и натуралния газ), продаван нба междунаридния пазар и цени а не местните или колониалнитезапаси и производство въглища. Една голяма война ще удари цялата световна икономика, много по-силно отколкото Първата Световна Война

 

 

Цитирай

Да ама не. Просто защото политиката е господар на икономиката. И каквото кажат политиците това става.

И тук пишеш без да мислиш много: Първата световна война не е война на политиците, а на монарсите, взимащи еднолично решенията.Монарси на империи поветото от които са си самодостатъчни

Втората световна война е война на политиците, само че за нея не може да се приложи теорията за "Капана на Тукидит"

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 16 минути, Б. Киров said:

Никъде не съм затънал, даже не съм ги чел.

В темата говорим за "Капан на Тукидид", което недвусмислено означава война между Китай и САЩ - няма други значения. Единственият случай, когато се стига до възможност за война между САЩ и СССР е Карибската криза и става въпрос за мащабен сблъсък тогава, за ядрена война.

Между две такива държави като Китай и САЩ би могло да има локални конфликти, които да се решат бързо политически, например отделни инциденти в Южнокитайско море, но ако, не дай си боже, се стигне до мащабна война с разгръщане на големи военни сили, тя ще ескалира в ядрена, просто такава е логиката на такива войни.

Това за което ти намекваш е хибридна война - тя не е спирала никога, но е извън темата.

Да, да. Аз за това намеквам, че такива директни сблъсаци каквито бяха в ВСВ няма да има. Невъзможно заради атома. Китай си разширява границите със строеж на острови в морето а САЩ си плава между тях. Цялото е танц на пауни. Най богатат на нефт страна под блокада и братушките я държат жива иначе идват китайците... Директно само страните спонсорирани от тях ще се бият. Хибридната война си е едно нещо но и то е на кончина. Тук вече става дума за фейсбук, онлине игри, телекомуникационни фирми, онлайн предаване на войни, схватки, и  тнт. Със сегашните избори става ясно, че един нов тип феудализъм се изгражда базиращ се на комуникационна техника/оръжия  където водещият/притежателят едновременно ще държи в ръцете си реалното време на сателитите и на обществата. Под тотален контрол и репресия ще бъдат държани всички. Например което китайците правят с уйгурите. Или как идентицифираха хората протестиращи на площада Тиенан. Или когато случайно откриха, че градската мрежа в Будапеща на камери за проверка на трафика пращат тази информация в Китай. 

И тези мисли не са 100% мои. Това вече го е писал Паул Вирилио в книгата си Война и Телевизия/L``ECRAN DU DESERT de Paul Virilio/ в 1991.  

Той същият цитира Митеранд /1991/, че:"Безобразие е, че спасяват милиони бежънци, натърват ги в лагери осъдени на безделие и робство. Това означава, че играят играта на Диктаторът и ликвидирват опозицията, възможноста за промяна с това населление." И това тогава се отнасяше за курдите и Садам. 

Каква роля изиграха новините за заплахите с пълчищата на чакащи за скок бежънци? Какво стана в Европейските страни? 

И сега къде сме сега?????

Войната е в разгара господа.....

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, nik1 said:

Днешната глобализация няма исторически аналози  (за това сме писали в темата на Атом, нявма намерение да го илюстрирам втори път), разликите са порядъци а не в пъти - ако се гледа броя на международните и регионалните икониомисески и търговски договори  и споразумения

Не съм съгласен, и че са икономиките били свързани по начините по които са свързани днес. Ето  пример за една разлика:  "горивото" на всяка икономика днес е нефта (и натуралния газ), продаван нба междунаридния пазар и цени а не местните или колониалнитезапаси и производство въглища. Една голяма война ще удари цялата световна икономика, много по-силно отколкото Първата Световна Война

 

 

И тук пишеш без да мислиш много: Първата световна война не е война на политиците, а на монарсите, взимащи еднолично решенията.Монарси на империи поветото от които са си самодостатъчни

Втората световна война е война на политиците, само че за нея не може да се приложи теорията за "Капана на Тукидит"

Глобализацията е идеал,(като комунистическият!),и следователно никога не може да бъде и не беше постигнат. На практика няма глобализация,а американска глобална хегемония. Това е различно все пак.

Светът на ЦЕНИТЕ е широк и необятен. Какво значение има за българина,че нефтът бил имал "световна" цена,когато той получава €200 минимална заплата чисто?! Разбираш накъде бия?! През Кризата от 2007г. цената на нефта стигна астрономическите $150 за барел! От това няма накъде повече. И въпреки това "световната" икономика не се срина.

При избухването на Световна война икономическите закони престават да действат. Цени няма,просто защото всичко се получава с купони. Въвежда се военно положение. Единственото важно тогава е коя армия или коалиция от армии ще стане победител. Която държава победи във войната,нейната икономика ще победи и властва над другите икономики.

Монарсите също са политици. Включително и абсолютните монарси. Как може да твърдиш обратното?! Едни монарси заедно водят войни срещу други монарси. Първата световна война се води между ПОЛИТИЧЕСКИ коалиции от империи и царства,като българското.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
On 26.05.2019 г. at 9:49, Б. Киров said:

Двете системи не са нещо „ново под Слънцето”, цялото историческо развитие на Западната и Източната цивилизация ги предопределят като ценностни системи за различен тип общества и човешки индивиди.

China vs. America

Managing the Next Clash of Civilizations

By Graham Allison, 2017

Много американци, осъзнавайки как Китай набира мощ, конкурирайки се днес със САЩ във всички области, се забавляват с идеята, че когато Китай стане още по-богат и по-силен, ще последва стъпките на Германия, Япония и други страни, претърпели дълбоки трансформации и станали напреднали либерални демокрации. По думите на бившия заместник държавен секретар Робърт Зелик, вълшебният коктейл на глобализацията, пазарното потребление и интеграцията в световния ред, основан на определени правила, в крайна сметка ще доведе Китай до демократизация и страната и ще стане "отговорен акционер в световната политика".

Самуел Хънтингтън не е съгласен с тези заключения. В есето "Сблъсъкът на цивилизациите", публикуван в списание "Foreign Affairs" през 1993 г., той твърди, че културното разделение не само ще разпадне глобалния либерален ред, но и ще се превърне в определяща черта на света след края на Студената война. Аргументът на Хънтингтън днес отново става актуален най-вече, защото той пръв още тогава предвиди конфликта между "западните и мюсюлманските цивилизации", което най-ясно бе демонстрирано в атаките на 11 септември и техните последствия. Но Хънтингтън предвижда също така, че пропастта между Запада под ръководството на САЩ и китайската цивилизация ще бъде еднакво дълбока, дълготрайна и ще има важни последствия. Както той каза, "самата идея за съществуването на" универсална цивилизация "е западната идея, която пряко противоречи на национализма на повечето азиатски общества с акцент върху разграничаването на един народ от друг."

Изминалите години затвърдиха констатациите на Хънтингтън, а следващите десетилетия още по-убедително ще докажат тяхната валидност. Съединените щати олицетворяват това, което Хънтингтън смята за западна цивилизация. Противоречията между американските и китайските ценности, традиции и философии ще изострят фундаменталните структурни напрежения, които възникват винаги, когато нарастващата сила, като Китай, заплашва да притисне установена, като САЩ.

Причината, поради която такива промени често водят до конфликт, е капанът на Тукидид, кръстен на древногръцкия историк, който наблюдава опасна конфронтация между изгряващата Атина и управляващата Спарта. Според Тукидид "укрепването на Атина причинява страх в Спарта, което прави войната неизбежна". Ясно е, че изгряващите сили имат право да изискват повече влияние и уважение. Установените сили, изправени пред предизвикателни нови сили, изпитват страх, опасения, несигурност, което ги принуждава да приемат отбранителна позиция. При такива обстоятелства недоразуменията се увеличават, съчувствието става невъзможна мечта; събития и действия на трети страни, които иначе биха били считани за незначителни или под контрол, могат да доведат до нежелани враждебни действия за водещите играчи.

В случая със САЩ и Китай, рисковете от Капан на Тукидид се усложняват от цивилизационната несъвместимост, която влошава конкуренцията и допълнително усложнява сближаването. Това несъответствие се наблюдава най-лесно в дълбоките разногласия на американците и китайците при оценката на ролята на държавата, икономиката, личността, отношенията между страните и природата на понятието време.

Американците третират държавата като необходимо зло и вярват, че си струва да се страхуват от склонността на държавата към тирания и злоупотреба с власт, ограничавайки я. За китайците държавата е необходимо добро, фундаментална основа, която осигурява реда и предотвратява хаоса. В капитализма на свободния пазар по американски модел, държавата определя правилата и осигурява тяхното спазване; държавната собственост и държавната намеса в икономиката понякога се случват, но това са нежелани изключения. Китай е изградил държавна пазарна икономика, където правителството поставя цели, избира и субсидира индустрии, които се нуждаят от развитие, подкрепя националните шампиони и изпълнява важни дългосрочни икономически проекти за благото на страната.

В китайската култура американският индивидуализъм не е добре дошъл. Китайската дума gezhenzhui, която описва "индивидуализъм", предполага егоистично противопоставяне на личните интереси на обществените. Китайският еквивалент на уловната фраза "свобода или смърт" звучи така: "хармонично общество или смърт". За Китай най-високата стойност е редът, а хармонията се осигурява от йерархия, чиито членове се съобразяват с първото изискване на Конфуций: знайте мястото си. Това се отнася не само за китайското общество, но и за световната политика, където официалното мнение е, че правилното място на Китай е на върха на пирамидата; други държави трябва да бъдат подчинени поданици.

Американците имат различен поглед. Поне от края на Втората световна война Вашингтон се опитва да предотврати появата на "равноправен съперник", способен да оспори военното превъзходство на САЩ. Но следвоенният възглед на Америка за световния ред също подчертава необходимостта от основана на правила световна система, която се дирижира от САЩ.

И накрая, американците и китайците имат различни идеи за времето и неговите измерения. Американците са склонни да се съсредоточават върху днес и често отмерват с часове и дни. А китайците са по-скоро обърнати към историята и често мислят за десетилетия и дори векове. Разбира се, това са широки обобщения, които не отразяват голямото разнообразие на американското и китайското общество. Но те също служат като важно напомняне, че американските и китайските политици не трябва да ги губят от поглед, ако искат да контролират засилването на конкуренцията, без да се стигне до война.

Културните различия между Съединените щати и Китай се изострят от една забележителна черта, която е обща за двете държави: комплекс на превъзходството в най-екстремните размери. Всяка страна счита себе си за изключителна, несравнима. Но само един може да бъде номер едно в света. Бившият премиер на Сингапур, Лий Куан Ю, изрази съмнения относно способността на САЩ да се адаптират към нарастващия Китай. „Емоционално е много трудно за Америка да се съгласи, че именно един презрян азиатски народ ще го надмине (макар и не в света като цяло, а само в западната част на Тихия океан). В края на краищата американците пренебрегваха Китай, считайки го за изостанала, слаба, корумпирана и неспособна страна", каза той в интервю от 1999 година. "Чувството за американско културно превъзходство прави изключително трудно адаптирането."

В известен смисъл китайската изключителност е по-изразена от американската. „Китайската империя вижда себе си като център на една цивилизована вселена“, пише историкът Хари Гелбър в своята книга от 2001 г. „Nations Out of Empires“. В епохата на империализма китайският чиновник не си е представял „Китай” или „китайска цивилизация” в съвременния смисъл на думата. За него са съществували единствено хората от Хан и варвари живеещи извън територията на Хан. Всичко, което не е принадлежало на цивилизацията Хан, по дефиниция се е смяталоза варварско. "

И до днес китайците се гордеят със своите цивилизационни постижения. „Нашата нация е велика нация“, заяви китайският президент Си Дзинпинг в реч, изнесена през 2012 г.

По време на съществуването и развитието на нейната цивилизация, т.е. за повече от пет хилядолетна история, китайската нация е направила незаличим принос към цивилизацията и развитието на човечеството." В книгата си "Управление на Китай", публикувана през 2014 г., Си твърди, че "непрекъснатостта на цивилизацията в Китай е уникално световно явление и уникално постижение в световната история."

Американците също се възприемат като авангард на цивилизацията, особено що се отнася до политиката. Страстта към свободата е залегнала в основния документ на американското политическо кредо, Декларацията за независимост, която провъзгласява че "всички хора са създадени равни" и "са надарени от Създателя с определени права, които не подлежат на отнемане". Декларацията уточнява, че правата включват „живот, свобода и стремеж към щастие“ и заявява, че това са въпроси, които не могат да бъдат обсъждани, тъй като „взето за даденост“ е истина. Както пише американският историк Ричард Хофстадер, "съдбата на нашата страна не е да имаме идеология, а да бъдем идеология". За разлика от Америка, основната политическа стойност за китайците е редът, който е следствие от йерархията. Свободата на личността, както разбират американците, подкопава йерархията, което от гледна точка на китайците води до хаос.

Тези философски различия са отразени в концепцията за управление, разработена от всяка от двете страни. Въпреки че бащите-основатели на Съединените щати бяха водени от дълбоко недоверие към властта, те признаха, че обществото се нуждае от правителство. В противен случай, кой би защитил гражданите от заплахи от чужбина или от нарушаване на правата им от престъпници в родината им? Те обаче отчаяно се опитват да разрешат дилемата: правителството, достатъчно силно, за да изпълнява необходимите функции, ще бъде склонно към тирания. За да се справят с това предизвикателство, те замисляха правителство с „разграничени институции, между които властта е разделена“, както го описва историкът Ричард Нойстад. По този начин те съзнателно позволиха постоянна борба между изпълнителната, законодателната и съдебната власт, което водеше до търкания, задънена улица и дори причиняваше функционално увреждане. Но също така създаде система от проверки и баланси, които обезсърчават злоупотребите.

Китайците имат диаметрално противоположно мнение за правителството и неговата роля в обществото. Както Ли  отбелязва: „Историята и културната хроника на страната показват, че когато има силен център (Пекин или Нанкин), в страната цари мир и просперитет. Когато центърът е слаб, провинциите и техните райони се управляват от местни военни феодални князе. " Съответно, един вид силно централно правителство, което е неприемливо за американците, изглежда на китайците като основен източник за ред и обществено благо в страната и чужбина.

От гледна точка на американците, демокрацията е единствената справедлива форма на управление: властите получават легитимност чрез съгласието на управляваните. Тази гледна точка не е популярна в Китай, където се смята, че правителството придобива или губи политическа легитимност в зависимост от постигнатия успех. В провокативна реч на конференцията TED през 2013 г., рисковият капиталист от Шанхай, Ерик Ли, се съмняваше в предполагаемото превъзходство на демокрацията. „Веднъж ми зададоха въпрос:„ ККП не гласува на открити избори. Къде е източникът на неговата легитимност? ”, каза той. „Отговорих: какво ще кажете за компетентността?” Той напомни на публиката, че през 1949 г., когато китайската комунистическа партия завзе властта, „Китай е затънал в тресавище на гражданска война, разкъсан е от чужда агресия, а средната продължителност на живота е 41 години. Днес Китай е втората по големина икономика в света, индустриална суперсила и китайският народ става по-богат. "

Вашингтон и Пекин също имат напълно различни подходи за насърчаване на основните политически ценности в света.

Американците вярват, че правата на човека и демокрацията са универсални стремежи; за да победят във всички страни, всичко, което се изисква, е да се следва примерът на САЩ, а понякога и да се помогне в тази посока с лек тласък в духа на неоимпериализма. Както писа Хънтингтън в книгата си "Сблъсъкът на цивилизациите", Съединените щати са "мисионерска страна", водена от убеждението, че дори "нациите, които не принадлежат към западната цивилизация, ще трябва да декларират своята ангажираност със западните ценности рано или късно ... в техните държавни институции. " Повечето американци вярват, че демократичните права са полезни за всеки, без значение къде живее. В продължение на няколко десетилетия Вашингтон провеждаше външна политика за разпространение на демокрацията. Понякога той дори се опитваше да го наложи на тези, които доброволно отказват да я приемат.

Китайците, въпреки че вярват, че другите могат да ги видят като модел за подражание, да се възхищават на техните добродетели и дори да се опитат да копират поведението си, никога не са се занимавали с прозелитизъм. Както отбеляза американският дипломат Хенри Кисинджър, империалистическият Китай „не изнася идеите си, а дава възможност на другите да реализират своята стойност и да се стремят към тях“. Не е изненадващо, че китайските лидери са дълбоко подозрителни към опитите на САЩ да ги обърнат ввъв вярата в техните ценности. В края на 80-те години Дън Сяопин, който ръководи Китай от 1978 до 1989 година и който започна процеса на икономическа либерализация, се оплака в разговор с високопоставен чужденец, че западните разговори за „човешките права, свободата и демокрацията имат за цел само да защитят интересите на силните, богати страни, които използват силата си за сплашване на слабите страни; в действителност те търсят хегемония и следват политика от позиция на силата. "

Американците и китайците имат напълно различни идеи за миналото, настоящето и бъдещето. Американците с гордост отпразнуваха 241-та годишнина на своята страна; китайците обичат да припомнят, че тяхната държавна история обхваща над пет хиляди години. Американските лидери често говорят за „американския експеримент“, а понякога случайните и лошо обмислени техни политики отразяват това отношение. Напротив, Китай вижда себе си като вечно присъствие на тази планета: винаги е бил и ще бъде. Благодарение на широкото разбиране на времето, китайските лидери ясно разграничават обострянето и хроничното състояние, като отделят спешните временно неща от важните въпроси.Трудно е да си представим, че американски политически лидер ще предложи да отложи решението на сериозен външнополитически проблем за цяло едно поколение. Но точно това направи Дън през 1979 г., когато оглави китайската делегация за преговори с Япония за оспорваните острови Сенкаку и Дяою, като се съгласи на отложено решение на този спор, вместо да търси незабавно решение.

Все по-чувствителни към информационния поток и общественото мнение, американските политици се обръщат към Twitter или импулсивно обявяват спешен план за действие, обещавайки бързи решения. Китайските лидери, напротив, показват стратегическо търпение: тъй като общите тенденции са благоприятни, те не виждат нищо лошо в изчакването и намирането на решение в дългосрочен план. Американците виждат себе си като решаващи проблеми. При провеждането на политика за извличане на краткосрочни ползи, те се опитват да решат конкретен проблем възможно най-скоро, за да преминат към следващите въпроси. Американският писател и историк Гор Видал някога нарича своята страна "Съединените щати на Амнезията" - това е мястото, където всяка идея е иновация и всяка криза е безпрецедентна.Това е точно обратното на дълбоко историческата и институционалната памет на китайците, които вярват, че няма нищо ново под слънцето. В действителност, китайските лидери са склонни да вярват, че много задачи не могат да бъдат решени и трябва да бъдат управлявани вместо това. Те виждат предизвикателствата в дългосрочен план като нещо циклично; проблемите, с които се сблъскват днес, са резултат от процеси, които са се развивали през последната година, десетилетие или век. Политическите стъпки, които се предприемат днес, ще допринесат за по-нататъшното развитие. Например от 1949 г. Тайван е управляван от хора, които Пекин смята за измамени китайски националисти. Убедени, че Тайван остава неразделна част от Китай, китайските лидери преследват дългосрочна стратегия, включително все по-тесни социални и икономически връзки с Тайван, за постепенно връщане на този „блуден остров“ към „семейството“.

Сблъсъкът на цивилизациите, поради който за Вашингтон и Пекин ще бъде трудно да избегнат Капана на Тукидид, произтича от техните конкуриращи се идеи за световния ред. Отношението на китайските лидери към своите гражданите демонстрира план за изграждане на отношения на силен Китай със слабите съседни страни. Китайската комунистическа партия поддържа ред чрез задължителна авторитарна йерархия, която изисква уважение и лоялност от гражданите. Поведението на Китай на международната сцена отразява подобни очаквания за създаване на йерархичен ред. По време на среща на страните от Югоизточна Азия през 2010 г., тогавашният китайски външен министър Ян Цзечи отговори на оплаквания за дръзкото поведение на Китай в Южнокитайско море, като съобщи на регионалните си колеги и държавния секретар Хилари Клинтън, че „Китай е голяма страна, други страни са малки; това е просто факт".

За разлика от китайските, американските лидери се опитват да установят предимството на международното право, което по същество е да се прехвърли вътрешната сила на закона върху отношенията между страните. В същото време те признават реалността на властта в джунглата в света, според Хобс, където е по-добре да бъдеш лъв, отколкото агне. Вашингтон често се опитва да примири това противоречие, като рисува свят, в който Съединените щати са доброжелателен хегемон, който играе едновременно ролята на законодател, полицай, съдия и съдебно жури.

Вашингтон призовава други сили да приемат основан на правила световен ред, който той създава и наблюдава. Но в очите на китайците това изглежда, че Вашингтон определя правилата, а други изпълняват неговите заповеди и правила. Генерал Мартин Демпси, бивш председател на Обединения комитет на щабовете, лично срещна възмущението на китайците по този въпрос. „Когато започвах разговор с китайците за международни норми или правила за поведение на международната арена, те неизменно посочваха, че тези правила са установени, когато те не са били участници в световната политика, и тази тяхна последователност е едно от онези неща, които с които те ме очароваха ”, кавза Демпси в интервю за Foreign Affairs миналата година.

В продължение на почти три десетилетия САЩ останаха най-силната страна в света. През това време влиянието на Вашингтон върху световната политика беше важен фактор, който позволи на елитите и лидерите на други страни да разберат американската култура и американския подход към стратегията. От друга страна, американците често си мислеха, че могат да си позволят да не се съобразяват прекалено много с мирогледа на хората в други страни по света. Такава липса на интерес се подхранваше от убеждението, че останалата част от света макар и бавно, но сигурно ще стане като Съединените щати.

През последните години обаче растежът на Китай оспори това безразличие. Американските политици започват да осъзнават, че трябва да разберат по-добре Китай - особено стратегическото му мислене. По-специално, американските политици започнаха да се ровят в отличителните черти на мисленето на китайските си колеги относно използването на военна сила. Решавайки дали да атакуват вражеските сили, кога и как да го направят, китайските лидери са предимно рационални и прагматични. Но в допълнение към това американските политици и анализатори са намерили пет предположения и показатели, които позволяват по-добро разбиране на вероятното стратегическо поведение на Китай в случай на конфронтация.

Първо, във военно време и в мирно време движещата сила на китайската стратегия е политическият прагматизъм; като същевременно с него китайците не са обременени от сериозната нужда да оправдават поведението си от гледна точка на международното право или етичните норми. Това позволява на правителството да бъде безкомпромисно гъвкаво, защото не се чувства задължено да се съобразява с дадените по-рано обяснения и, като цяло, е неуязвимо за критики за непоследователност. Например, когато Кисинджър пристигна в Китай през 1971 г., за да започне тайни преговори за американско-китайското сближаване, той установи, че преговарящите му партньори отдавна са се отървали от идеологическите си наочници и са изключително откровени за националните интереси на Китай. Докато Кисинджър и президентът Ричард Никсън смятаха за необходимо да оправдаят постигнатия компромис от необходимостта да се сложи край на Виетнамската война с „достоен мир”, китайският лидер Мао Цзедун не изпитваше никаква нужда да претендира, че като установява отношения между капиталистическите САЩ с комунистически Китай това по някакъв начин укрепва по-широкия международен социалистически фронт.

Но не само практичният подход към световната политика дава на Китай предимство пред Съединените щати, същото може да се каже и за манията на Китай за цялостен стратегически светоглед. Китайските стратези виждат връзката на всичко с всичко. Развиващият се контекст, в който възниква определено стратегическо положение, китайците наричат с думата "чи". Този термин не подлежи на директен превод на английски език, но може да бъде наречен „потенциална енергия“ или „динамика“, присъщ на всяко обстоятелство в даден момент. Тази концепция включва географските характеристики на района, метеорологичните условия, баланса на силите, фактора на изненада, морала и много други елементи. "Всеки фактор влияе на другите", както пише Кисинджър в книгата си "За Китай" (2011), "генерирайки едва забележими промени в динамиката и предоставяйки относително предимство." Така опитен китайски стратег прекарва по-голямата част от времето си „търпеливо да наблюдава промяната и да подкрепя печелившите промени в стратегическия пейзаж“; той започва да действа само когато всички фактори са оптимални. Тогава той нанася бърз удар. Войната за китайските стратези е преди всичко психологическа и политическа конфронтация. Според мисленето на китайците възприятието на фактите от противника може да е не по-малко важно от истинските факти. Имперски Китай, създава и поддържа образ на цивилизация, толкова по-висша от всички останали, че тя представлява "центъра на Вселената", като по този начин възпира враговете си дори да не мислят за предизвикателството на китайското господство. Днес мантрата за неизбежната възход на Китай и необратимият залез на САЩ играят подобна роля.

Традиционно, китайците се стремят да постигнат победа не в една единствена решителна битка, а чрез поредица от последователни стъпки, предназначени да подобрят позициите им. Дейвид Лай, специалист по азиатска военна политика, илюстрира този подход, като сравнява западната игра на шах с китайския й еквивалент на veitzi (или go). В шахмата играчите са склонни да заемат центъра на дъската, за да победят противника. В veitzi играчите искат да обграждат врага. Ако гросмайсторът-шахматист изчислява всичко пет или шест хода напред, майсторът veitz вижда възможно развитие на събития в 20-30 хода. Като следи всички компоненти в широк контекст на отношенията с врага, китайският стратег се противопоставя на изкушението да бърза преждевременно към победата, вместо да се стреми към постепенно изграждане на предимство. „В западната традиция акцентът е върху използването на сила; изкуството на войната до голяма степен е ограничено до бойните полета, а начинът на битка е сила срещу сила - пише Лай в анализа си от 2004 г. за Института за стратегически изследвания към Военната колегия на армията на САЩ. За разлика от този подход, "философията, която стои в основата на китайската стратегия... е да се конкурираме за относително предимство, вместо да се стремим към пълно унищожаване на вражеските войски". Лай предпазливо напомня, че "е опасно да играеш срещу такава стратегия, и да имаш манталитет на шахматист."

Вашингтон трябва да обърне внимание на това предупреждение. През следващите години всякакви горещи точки биха могли да предизвикат криза в отношенията между САЩ и Китай, включително продължаването на териториалните спорове около Южнокитайско море и напрежението около разширяващата се севернокорейска програма за ядрени оръжия. Тъй като ще отнеме още едно или две десетилетия преди военните способности на Китай да са равни на тези на САЩ, китайците ще продължат да се държат предпазливо, като внимават да не използват груба военна сила срещу американците. Пекин ще разглежда военната сила като подчинен инструмент в своята външна политика, чиято цел не е да спечели битката, а да постигне националните цели. Той ще засили дипломатическите и икономическите връзки със съседните страни, ще задълбочи тяхната зависимост от Китай и ще използва икономически инструменти, за да насърчи (или да ги принуди) да си сътрудничат по други въпроси. Въпреки че Китай традиционно смята войната за последна мярка, ако реши, че дългосрочните тенденции се движат в неблагоприятна посока и губи способността да диктува условия, е възможен ограничен военен конфликт, чрез който Пекин ще се опита да насочи тези тенденции в правилния път за себе си.

Последният път, когато Съединените щати се сблъскаха с изключително високи рискове да бъдат хванати в Капан на Тъкидид по време на Студената война беше кубинската ракетна криза. Размишлявайки върху тази криза няколко месеца след резолюцията си, американският президент Джон Кенеди очерта бъдещето: „Първо, в защита на жизнените си интереси ядрените сили трябва да избягват подобна конфронтация, която поставя врага пред избор: унизително отстъпление или ядрена война.“ Въпреки суровата реторика на Москва, съветският премиер Никита Хрушчов в крайна сметка заключи, че може да направи компромис с разполагането на ядрени оръжия в Куба. По подобен начин Кисинджър и Никсън впоследствие откриха, че китайският идеолог Мао е много склонен да прави отстъпки, ако е в интерес на Китай.

Xi и Доналд Тръмп правят максималистични изявления, особено когато става дума за ситуацията в Южнокитайско море. Но и двамата са магьосници. Колкото по-добре администрацията на Тръмп разбере как Пекин оценява ролята на Китай в света и ключовите интереси на страната, толкова по-добре ще се подготви за бъдещи преговори. Проблемът е в психологическата прогноза: дори ветерани от Държавния департамент твърде често изхождат от погрешното предположение, че жизнените интереси на Китай са огледално отражение на интересите на САЩ. Длъжностни лица от администрацията на Тръмп, които разработват политика към Китай, ще трябва да концентрират вниманието към написаното от древния китайски философ и стратег Сун Дзъ:

“Ако познавате врага и знаете себе си, не трябва да се страхувате от изхода на стотици битки.

Ако знаете себе си, но не познавате врага, тогава всяка победа, която сте спечелили, ще ви струва и едно поражение.

Ако не познаваш нито врага, нито самия себе си, тогава ще загубиш всички битки. "

https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2017-08-15/china-vs-america

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Интересна хипотеза /не е моя, вече е направена от други/ е предположението, че в Голямата стратегия на САЩ към глобалната експанзия на Китай е налице основна промяна след 2016 година към нов бъдещ световен ред, да го наречем условно G-2 /вместо сега съществуващата G-7 или G-8/; ако допуснем че с хоризонт 2050 БВП на Китай ще бъде приблизително 2 пъти по-голям от този на САЩ по покупателна способност /такива са прогнозните изчисления/, а неговата военна мощ най-малко равностойна на американската, то алтернативата на САЩ да задържат позицията си на глобален лидер в тяхната сфера е тясната им икономическа, политическа и военна интеграция с ЕС и обединяването на Запада като едната равностойна и равнотежаща част от G-2; тогава вместо сблъсък и конкуренция /Капан на Тукидид/ би могло да има разделяне на две равнопоставени сфери за двата конкуриращи се модела – Китай от поне от десет години разчита, инвестира и работи за своята нова глобална роля предимно на два континента – Югоизточна Азия и Африка. Като замисъл глобалната китайска инициатива Пояс и Път плътно включва и обвързва в китайската сфера на влияние тази геополитическа част от света с общо население от над 2.5 млрд. души, което би осигурило на Китай в перспектива от следващите 30 години, в случай че няма глобален конфликт със Запада вътре в китайската сфера, равностойна позиция с неговия конкурент и партньор от равнопоставената група на двете велики икономически, военни и политически сили G-2 .

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 26.05.2019 г. at 23:49, nik1 said:

Днешната глобализация няма исторически аналози  (за това сме писали в темата на Атом, нявма намерение да го илюстрирам втори път), разликите са порядъци а не в пъти - ако се гледа броя на международните и регионалните икониомисески и търговски договори  и споразумения

Не съм съгласен, и че са икономиките били свързани по начините по които са свързани днес. Ето  пример за една разлика:  "горивото" на всяка икономика днес е нефта (и натуралния газ), продаван нба междунаридния пазар и цени а не местните или колониалнитезапаси и производство въглища. Една голяма война ще удари цялата световна икономика, много по-силно отколкото Първата Световна Война

 

 

И тук пишеш без да мислиш много: Първата световна война не е война на политиците, а на монарсите, взимащи еднолично решенията.Монарси на империи поветото от които са си самодостатъчни

Втората световна война е война на политиците, само че за нея не може да се приложи теорията за "Капана на Тукидит"

Нефта и газта вече умират. Ставаме щастливи деца на слънцето и вятъра и с Тесли  електоомобили . Само русофилите се кланят на нефта , газта и АЕЦ . Добре че успяхме да се измъкнет от трита проекта на нефто , газо проводите и АЕЦа и да не се набутаме с АЕЦ и Газ трьби  като нашите по - изостанали съседи Турция и Румъния. 

Що се отнася до монарсите практически всички монарси ПСВ са НАЙ БЛИЗКИ РОДНИНИ - братчеди и баджанаци. Кайзер Вилхелм е син на дъщерята на кралица Виктория и племеник на краля на Англия.

Даже краля на малката Монте Негро който имал 6 красиви дъщери балканджийки ги оженва за монарси и принцове. Черногорките са женени за братята на Императора на Русия , ех ... Не за Императора ! Но за това пък една от щерките му красавица е женена за принца бъдещия крал на Италия от древната Савойска династия ! Кралство Монте Негро - 2 педи и 3 чукара и такива роднини ! 

Така че всички монарси са били в най - тесни роднински връзки .

Русия и Китай нямат формален съюз , участват заедно в ШОС и БРИКС. Един съюз винаги ограничава равноправни страни , или намаля суверинитета на младшия партньор , още повече ограничава суверенитета на сателити .

Редактирано от Du6ko
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В Китай е обявена НАРОДНА ВОЙНА на американските стоки. Не само на Айфони , ами на автомобили , козметика , някои детски приспособления , американски ресторанти и вериги за хранене, софтуерни продукти .  Т е - правителството НЕ ЗАБРАНЯВА тия стоки и услуги , народа сам решава дали да ги купува или не. 

Някакьв китаец спонтанно написва песнента -

" Ставай страна древна и огромна , 

Запрова война икономическа народна 

...

От очите на врага ще хвърчат искри.... " 

Отдено в Азия масово се разпродават акции на американски компании, счита се че властите в КНР стоят зад тези манипулации.

Правителството вярно на ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА въвежда анти дъмпинг налози за някакъв продукт койти се използва в зимията от лекарствата до нефта  . Налога е от 11 до 123 % за различните страни от ЕС , Япония , Ю Корея и САЩ .

Ще има контрол и лицензии за рекдкоземни елементи необходими за продукцията на Интели и прочее продукти .

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 14 часа, Du6ko said:

Китай спря да купува нефт от Иран. Явно не иска изостряне на отношенията. 

На този линк има статия с резонно обяснение на причините Китай да спре вноса на нефт от Иран /след като от началото на годината е купувал двойни количества на обичайните/:

Американските войски продължават да пристигат в региона на Персийския залив, заплашвайки Иран. Натискът върху Иран се увеличава ежедневно.
Китай даде ясно да се разбере, че може да купи ирански петрол, ако може да плати в юани или евро, но не иска да направи Иран част от спора си със САЩ. В Пекин липсва апетит за добавянето на Иран като още един залог върху масата за преговори със САЩ. Пекин не е готов да предостави на Иран своя щит.
Китай построи голямо пристанище в Гуадар, Пакистан, което имаше за цел да заобиколи дългия транзит на стоки (и петрол) от Персийския залив през пролива Малака до Южнокитайско море. На 150 километра западно от Гуадар е иранското пристанище Чабахар, разработено с помощта на Индия. Съединените щати - по искане на афганистанското правителство - подкрепят участието на Индия в това пристанище, което включва транспортни линии до афганистанската граница през Иран. Иран е сигнализирал, че ще бъде заинтересован да даде на Китай роля в това свое пристанище, ако Индия започне да се оттегля от участие в него.
Китай увеличи ангажираността си в Западна Азия, но не и до степен да бъде засмукан в конфликт, който той счита за вреден. Това означава, че Иран не може да разчита изцяло на Китай. И все пак, Китай е единствената противоотрова срещу задушаващата хватка на САЩ върху Иран.

Световното производство на петрол е високо, както и запасите от петрол. Цените на петрола, следователно, са ниски и вероятно ще бъдат намалени от намаленото глобално търсене. Прогнозираните ниски цени на петрола би трябвало да предизвикат повече тревоги в Техеран, тъй като иранските външни приходи ще намаляват и също така ще имат значение за китайските вносители. Единствената причина Китай да вдигне щит около Иран е да защити инициативата си „Пояс и път“. Не и нефта.

https://www.commondreams.org/views/2019/05/28/does-irans-economic-fate-depend-lifeline-china

Индия обаче е декларирала, че ще продължи да купува ирански нефт, сложна игра ;), единствено Индия.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От Б. Киров
      част първа
      1. Директни външни инвестиции направени от Китай, ЕС, САЩ и света като цяло за периода 2005-2016 /черната линия маркира инвестициите на OECD, 32-те най-развити държави в света, сивата е осреднена стойност, цифрите са в трлн. долари/.

      Увеличението на инвестициите навън за период от 11 години общо за света са около 2.5 пъти, тези на ЕС по-малко от 2 пъти, приблизително толкова е увеличението и на инвестициите на САЩ, при Китай имаме 22 пъти увеличение, това огромен скок, свързан с резкия скок на БВП, но не само с това – от 60 млрд. през 2005 китайските инвестиции са нараснали до 1320 млрд. през 2016, като само за следващата година, 2017, китайските инвестиции навън са повече от 200 млрд., тоест през 2017 Китай е направил три пъти повече инвестиции зад граница, отколкото е имал въобще до 2005. Определено можем да говорим за експанзия на китайските инвестиции.
      Следващата графика показва пак направените навън инвестиции в посочения период 2005-2016, но вече в проценти от БВП на съответните инвеститори: 12% от БВП на Китай, 34 % от БВП на САЩ, 35% от БВП на света, 57% от БВП на ЕС:

      Китай все още не е разгърнал напълно инвестиционните си възможности, той инвестира около три пъти по-малко от своя БВП от процента на света като цяло и от процента на САЩ и близо пет пъти по-малко от процента на ЕС. При цялата експанзия на китайски външни инвестиции за периода, те остават много по-ниски като процент от тези на света като цяло /засега Китай инвестира повече в собствената си икономика, отколкото навън, но тенденциите бързо се променят/, САЩ и ЕС, тоест потенциалът на китайската икономика да инвестира зад граница не е разгърнат напълно. Само ако предположим, че Китай инвестира пропорционално на своя БВП в проценти еквивалентно с ЕС, то китайските външни инвестиции трябва да са в абсолютно изражение 6.5 трлн. долара, тоест по-големи от тези на САЩ.
      2. Директни външни инвестиции, направени в икономиките на света като цяло, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016:

      Нека сега сравним обема на направените инвестиции навън с този на инвестициите направени от външни инвеститори във всички сравнявани страни пак за същия период:
      Нещата тук като съотношения изглеждап приблизително като с изнасяните капитали, но разликата в абсолютни цифри е огромна, особено при Китай. Промяна има и в съотношението на инвестираните капитали и при ЕС и САЩ – в САЩ увеличението е приблизително три пъти, това в ЕС е около два пъти; при все това, ако направим друга съпоставка при САЩ и при ЕС – такава на съотношение изнасяни от тях капитали и инвестирани в тяхната икономика капитали, ще видим, че при ЕС инвестираните са по малко с около 20 процента от изнесените навън капитали като това е било така през целия 11-годишен период; при САЩ в края на периода вече имаме изравняване между внесен и изнесен капитал, като в началото на периода сме имали превес на изнасяния капитал, тоест, американската икономика е започнала да привлича повече капитал, отколкото сама да изнася и в края на перода е уравновесила входящите и изходящите потоци; при китайците имаме 6 пъти увеличение на входящи инвестиции в абсолютна стойност за периода, при това, нещо което е много съществено, според мен – китайците са постигнали в края на периода привлечени инвестиции за 2.87 трлн. долара, срещу направени от тях за 1.32 трлн. долара, или 1.55 трлн. долара повече чужди инвестиции в китайската икономика от инвестираните от китайски инвеститори в чужди икономики; китайците имат ярко изразен положителен баланс между потоците на влизащи в тяхната икономика капитали и тези на излизащи от тяхната икономика. Запазват това съотношение /въпреки че скъсяват дистанцията в проценти/ през целия период, при това увеличавайки експанзивно собствените си инвестиции зад граница.
      Ако погледнем от друга гледна точка цитираните цифри за инвестиции в съответните икономики, тази на процентно съотношение между БВП на сравняваните страни и инвестициите направени в техните икономики, ще видим следната картина:

      Директни външни инвестиции направени в света, ЕС, САЩ и Китай за периода 2005-2016 като процент от техния БВП.
      за света като цяло – 38 процента
      за САЩ – 35 процента
      за ЕС – 47 процента
      за Китай – 26 процента
      Отново при сравнение, както и с направените навън инвестиции, китайската икономика е с най-нисък процент с най-голям потенциал да приема нови чужди инвестиции, ако например съпоставим с процента на ЕС, в абсолютни стойности инвестициите в китайската икономика би трябвало да са около 6 трлн. долара през 2016, съпоставими с тези в американската.
      За това как се разпределят по региони в глобален план китайските външни инвестиции и в какви сектори се правят ще продължа по-натам, картината разкрива интересни геополитически тенденции.
      https://data.oecd.org/fdi/fdi-stocks.htm#indicator-chart
       
       
       
       
      Част втора
      Още в началото, когато говорим за преки китайски инвестиции за периода 2005-2017, трябва да направя уточнението, че данните са на Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика със седалище във Вашингтон
      http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/
      Получава се известна разлика с данните, изнесени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР / Organisation for Economic Co-operation and Development, OECD/ с около 20 млрд. годишно, което е около 5-6 процента, тоест в рамките на статистическата грешка. Лично аз съм склонен да приема данните на АЕI като по-точни, защото те вероятно включват някои регистрирани като местни фирми китайски фирми, които за бюрократичния апарат на OECD е по-трудно да установи.
      И така, китайски инвестиции зад граница по региони в света и по сектори на икономиката за периода 2005-2017, според данните на АЕI:

      Общите данни са за 1.778 трлн. щатски долари, както се вижда на графиката, инвестициите покриват почти целия свят, по-тъмно наситения син цвят индикира по-голям обем инвестиции в страната.
      Един по-диференциран поглед върху регионите на разпределение на китайските инвестиции обаче би ни разкрил и някои определени тенденции в геополитически аспект.
      Така например, инвестициите по континти са:
      Западна Азия – 264 млрд.
      Източна Азия – 238 млрд.
      Или общо Азия: 502 млрд., около 28 процента от всички китайски инвестиции в света; това е най-голямата регионална китайска външна инвестиция,
      Континтална Африка – 284 млрд.
      Близкия изток и Северна Африка – 156 млрд.
      Общо – Близкия изток и Африка – 440 млрд долара;, около 26 процента, повече от една четвърт от целия обем
      Европа – 335 млрд. или около 20 процента
      САЩ – 173 млрд., около 9-10 процента от общия обем, сумирано с ивестициите в Европа, това прави около 29 процента от всички китайски инвестиции, насочени към Запада, изключвайки Канада и Австралия, срещу повече от 50 към Африка и Азия.
      Южна Америка – 167 млрд., около 9 процента
      Австралия – 104 млрд., около 6 процента от общия обем
      Северна Америка – включително Канада, 68 млрд. или около 4 процента
      Общо за Северна и Южна Америка без САЩ – около 13 процента
      Можем да диференцираме китайските инвестиции и по държави, но това ще отнеме много време и място, въпреки че би разкрило по-прецизно региналното стратегическо движение на китайския капитал в сферите на континенталното разпределение.
      Това, което се вижда и от по-обобщен поглед за потоците инвестиции е ясно очертани сфери на интереси в Азия и Африка. Африка, заедно с цяла Азия, е много характерно очертана като сфера на китайски икономически и политически интереси, при това в контраст със западните инвестиции там, китайците инвестират предимно в металургия, транспорт и енергетика – все сфери, които биха дали икономически тласък на африканските държави за собствено развитие, те не отиват като колонизатори в „бананови републики”, а поставят по-дългосрочни цели за развитие на стратегически пазари, нещо, което според мен, ще им се отплати в перспектива от няколко десетилетия с големи дивиденти: китайците създават чрез инвестициите си пазари за своето производство.
      Ако погледнем по сектори от икономиката тази цифра от 1778 млрд. долара, тя в абсолютни стойности изглежда така:
      1. Инвестирани в енергетика /графиката долу/ 663 млрд. долара, около 40 процента от всички китайски инвестиции зад граница, това е най-големият сектор на инвестиции, при това се прави диферсифицирано в глобален мащаб във всички региони на света – най-плътни са инвестициите от този сектор в Русия, Канада, Бразилия, Австралия, Пакистан /!/ и Югоизточна Азия /”близката провинция” на Китай/ - в тези най-големи по обем китайски инвестиции не откривам много геополитическа стратегия, повече икономически интерес.

      2. Инвестирани в транспорт – 325 млрд. долара или около 20 процента от целия обем, заедно с енергетиката, тези два сектора формират около 60 процента от всички китайски инвестиции. Тук, като изключим тези в САЩ, където транспортните инвестиции очевидно са продиктувани от преки и бъдещи икономически интереси, вече се очертава някаква геополитика в разпределението – на фокуса на вниманието на китайските инвеститори са Африка, Турция /!/и Пакистан /отново Пакистан, който поема и много енергийни инвестиции/ - за тези тенденции ще стане дума по-късно, защото точно те очертават, според мен, една дългосрочна китайска инвестиционна стратегия, много по-различна от тази на Запада, но това може да се установи само при сравнение, което сега няма да правя.

      3. Третата секторна група по големина са инвестициите в недвижимост с общ обем от 168 млрд. долара или около 10 процента от целия обем. Тези инвестиции, заедно с енергетиката, транспорта и металите формират общо около 80 процента от целия обем, затова, според мен, също могат да се причислят към „стратегическите” – за останалите 8 сектора /ще ги разгледам поотделно/ остават 20 процента или по около 2.5 процента средно за всеки, затова бих ги отделел на този етап като „нестратегичски” в група Б.
      По регионално разпределение водещи в сектора „недвижимост” са САЩ, Великобритания, Русия, Австралия, Близкия изток и Африка и „бизката чужбина” от Югоизточна Азия; тук икономическата изгода /имоти в САЩ и Великобритания/ е примесена с геополитическа стратегия – Африка, Близкия изток, Русия, Югоизточна Азия, Австралия, ясно се виждат точките на интерес.

      4. Инвестиции в сектор „метали” -  последният от група А сектор, по регионално разпределение:

      В останалите сектори, условно обособени от мен като „група Б” инвестициите се разпределят по следната схема:
      Аграрния сектор – 96 млрд. или около 5 процента
      Финанси – 75 млрд., около 4.5 процента
      Технологии – 66 млрд, около 3.9 процента
      Други – 56 млрд., около 3.5 процента
      Туризъм – 43 млрд. около 2.5 процента
      Развлекателен бизнес – 40 млрд. около 2.35 процента
      Логистика – 36 млрд. – около 2.1 процента
      химическа промишленост – 26 млрд., около 1.6 процента
      Услуги – 24 млрд., около 1.4 процента
      Ако се разгледа инвестирането по години, може да се установи, че през последните 4 години /2014-2017/ общият обем на китайски инвестиции е 932 млрд. или се равнява на 55 процента от всички инвестиции, направени за целия разглеждан период от 13 години, с други думи процесът се е ускорил два пъти през това време и продължава да се ускорява. При това, както се вижда дори при повърхностен анализ, този процес далече не е стихиен или насочен единствено от икономически интерес на фирмите и бизнеса, той е определено стратегически на ниво държава и геополитика.
       
       
    • От SAlexandrov
      Извън всякакво съмнение е, че следващата голяма космическа станция ще бъде построена от Китай. Поради редица (главно политически) проблеми китайците никога не бяха допуснати до Международната космическа станция, затова те ще построят своя собствена. Ако Международната космическа станция бъде демонтирана през 2024 г., китайската станция може да остане единственият орбитален дом на човечеството.
      Общ вид на станцията:

      Илюстрация: CNSA
      Структура:
      Tianhe - Основен модул.
      Wentian - първи експериментален модул
      Mengtian - втори експериментален модул
      Обслужващи космически кораби:
      Shenzhou - пилотиран космически кораб, ще извежда астронавти.
      Tianzhou - товарен космически кораб, за превоз на провизии.
      Новата космическа станция ще има една шеста от масата на МКС и размерът ще е наполовина този на изведената от орбита стара руска станция Мир. Китайската станция ще тежи общо около 60-70 тона.
  • Теми

  • Последно разглеждащи   1 Потребител

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...