Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители

 Пирамидата на Киров /тази не е от „онези” пиримиди/, която вече публикувах във Форума, аз съм си я кръстил Пирамидата Абсурдистан.

Ето я и нея:

BG.jpg.0b88b290f115d0f8b8be7655021cc1f1.thumb.jpg.fb775088f0cc6f9cb881979abb41e65d.jpg

Най-горе на връхчето за съвсем малко свръхбогати Кой, после има второ връхче от 1.6 процента Преторианци, надолу е една тънка и мършава Средна Класа от десетина процента, а близо 90 процента от Абсурдситан са Бедни, като някой са просто бедни, а другите 40 процента са Много Бедни, те са под Чертата.

И точно тези 40 процента са истинската заплаха пред Националната Сигурност на България, те са бурето с барут, защото представляват супер лесно манипулируема маса от лузъри.

Бедните са най-голямата част от 7.2 милионното българско общество, почти 90 процента от него или около 5.5 млн. души, една ужасяваща като количество пропорция сама за себе си.

При това този голям от бедни хора се дели на три сегмента. Най-тежко е положението за тези 22% на дъното на пирамидата, това са около 1.5 млн. български граждани, живеещи под чертата на бедността – 300 лева за България.

Веднага над тях има още един сегмент от бедни, широк 20%, хора застрашени да преминат прага на бедността с близки до него доходи, те също се водят според европейската статистика като „хора живеещи в материални лишения”; по този показател България остава лидер по броят на хората, живеещи в тежки материални лишения остава почти пет пъти по-голям от средното за ЕС ниво и е най-голям за страните от Европейския съюз -  42,2% при средно за ЕС : 9.9%.

Над тях има още един слой от относително бедни хора от 46% - според националната статистика тези хора се водят със „среден доход”, но за мен това е игра с думи, те са относително бедни, а не относително средна класа.

И какво се случва в тази 90-процентна основа на бедни в българската социална пирамида? Откъм дъното й се натрупва нова маса (преди всичко нови пенсионери с пенсии под 300 лева); освен че са много, масата на бедните са сравнително компактни, в тях има, естествено, натрупана голяма агресия.

Говорим за аутсайдери, лузъри защото на практика те са поставени извън пазара на труда по една или друга причина, декласирани са, особено долните 22%.

Всичките тези хора са „зоната на здрача” за цялото общество, там трудно може да се взимат решения с рационализъм, конфликтността е принцип на изразяване.

Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се усеща болезнено в атмосферата на цялото общество като масови настроения страх от бъдещето, ниско национално самочувствие и черногледство, допълнително подхранвани от медиите на олигархията.

По мое мнение, точно от горните 2 процента идват и възгласите за турска опасност, целящи да отклонят гнева на лузърите, който може да се насочи нагоре.

И ето ви вече идеална почва за популизъм, проводник на който надолу към социалната пирамида става точно ниската част на ниската средна класа.

И ако се яви някой нов Месия и им „драсне клечката кибрит” като им посочи „враг”, тези хора ще го следват сляпо. Видяхме вече такива малки репетиции.

Можете да видите какво правят малките тълпи от такива хора по футболните мачове, когато се бият по стадионите две агитки с бръснати глави. Просто не искам да си представям по-голям мащаб на подобен сценарии.

 

Редактирано от ISTORIK
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 320
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Пирамидата на Киров /тази не е от „онези” пиримиди/, която вече публикувах във Форума, аз съм си я кръстил Пирамидата Абсурдистан. Ето я и нея: Най-горе на връхчето за съвсем малко свр

Проблема е, че това са само осигуряващите се около 3 000 000 от тях 2 000 000 с доходи до 600 лева. В това число не влизат над 2 000 000 пенсионери от които половината са с пенсии до 400 лева и остана

Пак си направил "сламено човече" и ми влагаш съдържание в думите, което не съм изразил. Примерът ти с африканец не е адекватен и си го пришил към "човечето" като "слама". Средният доход се опреде

Posted Images

  • Потребител

++ Блестящо от твоя страна, както винаги (е хайде в над 90 процента представянето ти е блестящо)

Много на брой и ценни идеи и тяхното развитие до край, перфектно..

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Нещо розово да вметна за момента: Надявам се че антитурския популизъм за момента е под контрол и е овладян.. .

В тази връзка се сещам нещо: Ер Малък, който е печен хитрец,  предвидливо направи един от заместниците си - ВиСи отговарящ за етническите въпроси.  На журналистически въпрос към двамата Ер Малък отговори: "ВиСи ми обеща, и пое отговорност, че ще се справи, и аз му се доверявам на думите"

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Това за реалната турска заплаха дали я има или не едно на ръка, изисква се задълбочен експертен анализ на много нива, който ние по липса на такъв сред "елита" се опитваме да правим, доколкото ни е по силите;

другото е, че местни хитреци от "бизнеса" предвкусват грандиозна далавера с наборната армия, да си пробутат там стоката и да сключват сДелки до откат, то и Солунската митница бледней...

И затова принципът е "и да няма нещо такова, на нас ни трябва обществена мотивация да си направим сДелката, следователно ще измислим причина, Държавата да ни я осигури."

И медиите им откриват "огън".

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Моето допълнение.

Нашия елит искрено ненавижда народа си. Искрено ненавижда лузарите "Те не са хора, те са идиоти, ние сме хората". Какво общо може да има един добре образован човек с добри доходи и собствен бизнес с някакви бедни, мръсни, необразовани идиоти? Те са мързеливи готованци достойни единствено да влачат жалкото си съществуване, а ако пречат няма нищо лошо (даже е препоръчително) да бъдат оставени тихо да умрат от глад. Това си е чист социален расизъм. Така както за Хитлер славяните са били тор за германската нация и съществуването им е оправдано само доколкото могат да способстват за развитието на германската нация, така и за днешните (а и в миналото) социални фашисти лузарите са тор.

От друга страна въпросните лузари също ненавиждат всички богати хора и ако им се отдаде възможност с невероятна радост биха им изклали. Другият момент е, че лузарите са лесно контрулируеми. Те се управляват по телевизора. Тук големият проблем е, при борбата между олигархическите групировки за власт някоя от тях може да използва лузарите за да свали от власт другата.

Както вече писах основния проблем при всяка реформа е "А какво ще правим с лузарите"? Ако бъдат оставени прекалено много хора да умират от глад те няма да са съгласни и ще избухнат социални размирици, които естествено ще бъдат използвани от някоя олигархична групировка. Поради това на лузарите се плаща "Данък социално спокойствие". Това прочее не е новост, още в Римската империя е имало "пролетарии" които нищо не работят и чакат държавата да ги храни и забавлява.

В България проблема с лузарите е огромен, понеже броя на бедните е огромен. Ще си позволя два възможни сценария.

1 Икономиката най сетне започва да работи. Намират се работни места за бедните и те получавайки стабилни доходи, след което броя на лузарите намалява.

2 Икономиката съвсем спира да работи следват два подсценария

а) Лузарите вземат икономическата власт- България се превръща в африканска държава- никой нищо не работи, яко насилие и корупция, държава практически няма

б) Диктатура която с желязна ръка смачква всичко и всички и налага тоталитарен ред.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 56 минути, Frujin Assen said:

В България проблема с лузарите е огромен, понеже броя на бедните е огромен. Ще си позволя два възможни сценария.

1 Икономиката най сетне започва да работи. Намират се работни места за бедните и те получавайки стабилни доходи, след което броя на лузарите намалява.

2 Икономиката съвсем спира да работи следват два подсценария

а) Лузарите вземат икономическата власт- България се превръща в африканска държава- никой нищо не работи, яко насилие и корупция, държава практически няма

б) Диктатура която с желязна ръка смачква всичко и всички и налага тоталитарен ред.

+ Фружине, абсолютно си прав.

Преди да се появи Сириза в Гърция имаше стихиен бунт на лузърите там, върху чиито гребен изгря звездата на Ципрас. Днес обаче от бунтарите без вратовръзки е останало малко, те чинно следват финансовата диктатура на кредитодателите, макар че скърцат със зъби. Това най-вероятно ще се случи и у нас на определен етап, олигарсите ще яхнат бунта на лузърите, поведен от „опитомена” тяхна българска Сириза, но лузърите пак ще страдат, защото икономиката пак няма да работи. Ще се плащат дългове, в които неминуемо затъва всяка държава без работеща икономика.

Другата алтернатива е диктура на лузърите. Никой обаче няма да ни позволи в ЕС лузърите да вземат икономическата власт и да станем африканска страна, още по-малко тези условно казано 1000 фамилии и техните преторианци, притежаващи 30 млрд. от националното богатство, което се оценява на около 90 млрд., ще го позволят.  

Освен това, диктатурата, под каквато и да е форма, дори „мека” такава под формата на полицейска държава, която е най-вероятна, няма да накара икономиката да работи.

Може да има сред българските олигарси някакви носталгици по социалистическата държава тип Тато, които да си правят сметка да се закачат за Русия, но се съмнявам, че самата Русия ще поиска такова ремарке, тя има други свои проблеми в интегрирането си към ЕС и на нея не й е необходим аутсайдер, изритан от Брюксел.

И в двата варианта, очертани реалистично от теб, според мен, начина да заработи икономиката е този 1.6 процентен финансов елит на върха на пирамидата, разполагащ с над 30 процента от 90 млрд. богатство на България, да промени коренно отношението си към средната класа и да предифинира нейната роля за да заработи икономиката.

Без разширяване икономическата активност на средната класа и на нейната база като процент от населението, както и включването й в печалбата от БВП с много по-съществен процент, отиваме по мое мнение най-вероятно към гръцкия вариант, но в много по-тежък български сценарии, защото Гърция има прираст на населението, млада работна ръка и много по-независима и широка като база средна класа, която оцеля след политическата вакханалия на партийните крадци. Има и елитна бизнес класа от крупни собственици с индустриален капитал. Гърция ще се изправи, България при такъв сценарий – едва ли, защото й липсват посочените две неща - силна и голяма средна класа и креативен капитал.

Обобщавам – изходът е в средната класа.

 

п.с. Сега видях, че си преместил последните постинги от военната тема тук в нова, следователно сме си в темата - просто се подведох по извадените няколко постинга оттам.:)

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

 

Преди да се появи Сириза в Гърция имаше стихиен бунт на лузърите там, върху чиито гребен изгря звездата на Ципрас. Днес обаче от бунтарите без вратовръзки е останало малко, те чинно следват финансовата диктатура на кредитодателите, макар че скърцат със зъби. Това най-вероятно ще се случи и у нас на определен етап, олигарсите ще яхнат бунта на лузърите, поведен от „опитомена” тяхна българска Сириза, но лузърите пак ще страдат, защото икономиката пак няма да работи. Ще се плащат дългове, в които неминуемо затъва всяка държава без работеща икономика.

Другата алтернатива е диктура на лузърите. Никой обаче няма да ни позволи в ЕС лузърите да вземат икономическата власт и да станем африканска страна, още по-малко тези условно казано 1000 фамилии и техните преторианци, притежаващи 30 млрд. от националното богатство, което се оценява на около 90 млрд., ще го позволят.  

 

Вижда се, темата Гърция ти е неясна ! Сириза беше опит на гърците да изклинчат по-добра сделка по дълга. И тя беше национален проект на гръцките управляващи, в момента в който си изпълни ролята, започна нейния спад. Нормално, е няма вече нужда от нея. И какви са тия лузари, ти български не знаеш ли ? Ако се напънеш ще откриеш точната дума на български. Тия измислени думи не ни ги пробутвай. И тъй като не ти е ясна темата, вадиш някакви свободни съчинения. В общи линий ни убеждаваш , че олигархията е вездесъща ако правилно съм разбрал, от честото повтаряне на лузари и тям подобни.

 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

 

Освен това, диктатурата, под каквато и да е форма, дори „мека” такава под формата на полицейска държава, която е най-вероятна, няма да накара икономиката да работи.

 

В България няма шанс за диктатура защото от запад не дават . А няма и да дадът. 

 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

 

Може да има сред българските олигарси някакви носталгици по социалистическата държава тип Тато, които да си правят сметка да се закачат за Русия, но се съмнявам, че самата Русия ще поиска такова ремарке, тя има други свои проблеми в интегрирането си към ЕС и на нея не й е необходим аутсайдер, изритан от Брюксел.

 

Нашите олигарси са на пряко агентурно подчинение, и колкото могат следват инструкцийте. Лошото е когато инструкцийте почват да бъркат в джоба и заплашват, покупката на поредната кола. Та когато сравняваме инструкцийте  с чистата пара от друго място то парата винаги побеждава. И нашите богаташи се оказват в порочен кръг, хем да крадат, хен да слушкат. Дилемата е жестока и България си пати от това.

 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

 

И в двата варианта, очертани реалистично от теб, според мен, начина да заработи икономиката е този 1.6 процентен финансов елит на върха на пирамидата, разполагащ с над 30 процента от 90 млрд. богатство на България, да промени коренно отношението си към средната класа и да предифинира нейната роля за да заработи икономиката.

 

Това няма как да стане.Те под заплахата от собствен фалит успешно гонят хората от тук,и се самозаблуждават ,че някои  далечен ще дойде да им слугува, ти чакаш промяна в отношението. Никога.

 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

 

Без разширяване икономическата активност на средната класа и на нейната база като процент от населението, както и включването й в печалбата от БВП с много по-съществен процент, отиваме по мое мнение най-вероятно към гръцкия вариант, но в много по-тежък български сценарии, защото Гърция има прираст на населението, млада работна ръка и много по-независима и широка като база средна класа, която оцеля след политическата вакханалия на партийните крадци. Има и елитна бизнес класа от крупни собственици с индустриален капитал. Гърция ще се изправи, България при такъв сценарий – едва ли, защото й липсват посочените две неща - силна и голяма средна класа и креативен капитал.

Обобщавам – изходът е в средната класа.

 

п.с. Сега видях, че си преместил последните постинги от военната тема тук в нова, следователно сме си в темата - просто се подведох по извадените няколко постинга оттам.:)

  Нито ще има средна класа нито някой ще направи нещо за България. Нито един от тях няма да си мръдне пръста. Какъв е изхода ? Ами, той е страшен и хората се боят. 

Редактирано от bulgaroid
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

А на каква база е направена пирамидата? В смисъл как точно са съпоставяни първо хората в страната, а после с тези извън нея?

Как би изглеждала примерно в сравнение с една пирамида на Живкова България - да речем през 70-те или 80-те години. По офиц. курс долара беше 90ст., а на черно 10лв. Как би изглеждала пирамидата при положение, че земеделските пенсии тогава бяха по 40-60лв, МРЗ 100лв, а средната заплата 200лв. (не бъркайте със средната заплата в Политбюро)?

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело
Преди 1 час, Galahad said:

А на каква база е направена пирамидата? В смисъл как точно са съпоставяни първо хората в страната, а после с тези извън нея?

Как би изглеждала примерно в сравнение с една пирамида на Живкова България - да речем през 70-те или 80-те години. По офиц. курс долара беше 90ст., а на черно 10лв. Как би изглеждала пирамидата при положение, че земеделските пенсии тогава бяха по 40-60лв, МРЗ 100лв, а средната заплата 200лв. (не бъркайте със средната заплата в Политбюро)?

А какво значение има това? Икономическата ситуация тогава е коренно различна от днешната.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Значи Булгароид е прав в едно, гърците докараха нова власт с идеята, че старата не можа да се договори с ЕС, новата ще успее, като наплаши Германия. Брюксел обаче не се поддаде на шантажа, а гръцкия елит не посмя да отиде докрай.

Да доразвия какво имам предвид

1 Лузарите вземат икономическата власт.

Идва на власт популистко правителство което започва да раздава пари-няма значение дали е дясно, ляво или центристко. Вземат се заеме които се крадат и раздават. Увеличава се натиска над бизнеса. И понеже едрия бизнес може да се оправя "по втория начин" удара се поема от средната класа, която практически престава да съществува. В един момент парите свършват. Икономиката е разбита. Прекратява се изплащането на социалния данък спокойствие. Имаме огромна маса бедни и малка група свръхбогати- както в Африка. Икономиката става африканска. Чорбаджията плаща колкото иска заплати и ако иска, издевателства над работниците до физическа разправа. Заплати по 50 долара на месец. Всички икономически въпроси се решават чрез връзки с властта и насилие. Държавата и икономиката се сриват едно стъпало надолу. Точно по този път вървим.

2 Диктатура

Тоталитарния режим е напълно възможен в България. И сега си имаме леки проявления, но няма да се спирам на тях, защото ще започнете с казуистиката. На власт идва- напълно законно правителство което обяснява, че "България е в опасност" и опозицията е принудена да влезе в правителството. След това диктатора- естествено народен любимец започва "Той!" да храни народа, "Той" да съхранява спокойствието и "Той" да се грижи за бизнеса. Цялата икономическа и политическа власт е съсредоточена в ръцете на малка група олигарси които си имат "Водач". Имаме си една напълно дирижирана икономика, типичния образ на добрия цар и лошите боляри. А лузърите ще бъдат обуздавани чрез насилие.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 6 часа, Galahad said:

А на каква база е направена пирамидата? В смисъл как точно са съпоставяни първо хората в страната, а после с тези извън нея?

Пирамидата е направена миналата година на база данни на българската статистика за доходите на населението и на база данни Global Wealth Report 2015 за разпределение на богатството в страната.

Хората извън страната въобще не са включени в тази пирамида, те са липсващата средна класа в България.

Тези хора са между 1 и 2 млн. и с тяхното присъствие пирамидата щеше да изглежда по съвсем друг начин. Голяма част от тези хора пак са "средна класа", но не в българското общество.

Техните пари за последните години се отчитат като "най-голямата чужда инвестиция" - около 1 млрд. евро годишно в българската икономика, но коректния термин е "помощи", а не "инвестиция".

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, Frujin Assen said:

2 Диктатура

Тоталитарния режим е напълно възможен в България. И сега си имаме леки проявления, но няма да се спирам на тях, защото ще започнете с казуистиката. На власт идва- напълно законно правителство което обяснява, че "България е в опасност" и опозицията е принудена да влезе в правителството. След това диктатора- естествено народен любимец започва "Той!" да храни народа, "Той" да съхранява спокойствието и "Той" да се грижи за бизнеса. Цялата икономическа и политическа власт е съсредоточена в ръцете на малка група олигарси които си имат "Водач". Имаме си една напълно дирижирана икономика, типичния образ на добрия цар и лошите боляри. А лузърите ще бъдат обуздавани чрез насилие.

 

 

Така няма как да стане

 

Ще развия тази теза:

1. Българите са бедни и лузъри и какво ли не, но не са  глупави, и са доста скептични , за да че да се хванат на прости заклинания.

2. Българите и не са толкова умни, нито между тях има консенсум, за да разбират и приемат  къде наистина е опасността. .

3. Това, което си го написал е по сценария на твоя човек Ер Голям Най Голям , само че забравяш или не разбираш ,че ние не сме руснаци (знаеш колко "обичаме" авторитетите, ти самия го каза в друга тема че сме "най-демократичния народ",  дори  им рязваме главите някога- виж Стамболов, виж Стамболийски, и т.н.), нито сме Русия, която "прелива" от нефт, газ, и други всевъзможни ресурси

Този тип диктатури които си описал , макар и условно демократични, се крепят на властта (power-a) и на  ресурсите, с които се награждават послушните.

https://books.google.bg/books?id=d-DDAgAAQBAJ&pg=PT1&lpg=PT1&dq=The+Putin+Mystique&source=bl&ots=FxXIwhJDkt&sig=jeQQ0UzAmFQgk5M6vCmvNnwnDIk&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwj1kuL6nbjUAhUBEJoKHZ0UBHU4ChDoAQgnMAE#v=onepage&q=The Putin Mystique&f=false

https://lexicon.bg/book/38848-The-Putin-Mystique

 

-------------------------------------------------

Тогава възможна ли е диктатура у нас? Да хипотетично (теретично) е възможна,  и но тя е от друг тип, не от източния тип, на който ти си привърженик.

Тази диктатура е  позната по света, у нас, а и на Балканите.

За тези, които още не разбират ще поясня: Военните взимат властта и се установява дясно икономическо управление (всъщност на нас ни трябва дясно икономическо управление, за да се отървем от партиите,мафията, олигарсите и корумпирана и обвързана съдебна система, чиято хранилка, са държавните пари и проекти, а от 10 години и парите на Конфедерацията - това е просто и като да събереш 2+2), като политическите права и партии се суспендират (забраняват)

Разбира се - ние тези традиции отдавана сме ги изгубили (за мен са в пъти по-демократични от източните феодално - тоталитаристки традиции), , армията е слаба и е аполитична - така че и това отпада (аз нямам против да имаме и Българския Пиночет, ако това ще "спаси" България, партиите не само нищо не правят, ами са в основата на мафиото-политическата система)

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Пирамидалната схема в началото се нуждае от актуализация, тя е на база данни 2015, но не мисля, че промените ще са съществени.

BG.jpg.0b88b290f115d0f8b8be7655021cc1f1.jpg.d22156c1af35f92f0553d17a812f6c57.thumb.jpg.e08b4dd78ae350070dff18277382723e.jpg

Сегментчето А от 1.6 процента е финансов елит, богати по мерната система на България, някои от тях, малцина, и по световната такава. Тази група е съставена от 1.6% от населението на България или около 100 000 души. Отделям ги в „много богати” и над другата група В (средна класа), защото толкова са хората, притежаващи по сметките си активи за над 100 000 долара на човек, според тази публикация:

https://money.bg/finance/59-300-balgari-popadat-sred-5-te-protsenta-nay-bogati-v-sveta-sred-tyah-li-ste.html

Горе, на самия връх на това връхче съм сложил 0.001 %, което е няколкостотин души, това е КОЙ, онези под тях са им Преторианци, които ги охраняват, но понякога и сменят, тези няколкостотин са богати и по световните стандарти, някои влизат в официалните класации на Форбс, други не влизат, но по мое мнение тези, които не влизат са най-обемни откъм парични знаци.

Сегментът В съм разделил на две приблизително равни части от по 5 процента - тук са всички ония българи, декларирали месечни влогове над пределните 2400 лева, за толкова си плащат осигуровките в НАП. Веднага ще обясня защо пиша, че ги наричам условно „средна класа” и защо съм ги разделил на две обособени подгрупи: според мен, средна класа са хората, които изкарват такива доходи, без да са наети работници било на държавата било на частни фирми; останалите са високоплатени служители, но не са истинска средна класа.

Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници.

Така или иначе имаме около 250 000 души, които можем да наречем по доходи условно „средна класа”, 10% от населението в работна възраст. В други страни от Европа и Северна Америка този процент е между 40 и 60 като се счита, че точно той е гръбнак на нацията и гарант за социален мир. Следователно, очевидно е, че средната класа у нас е свита и дестабилизирана.

Високата средна класа” от скъпо платени служители се стреми да се изтегля нагоре като се интегрира към статусния елит.

Ниската средна класа се оказват в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето, защото точно това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на средно поставеното и обезпечено чиновничество, на квалифицираната интелигенция и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци.

Всичко надолу е С - хора с доходи под 2400 лева, като разделителната линия между С3 и останалите два сегмента С2-1 е критерий средна работна заплата. Разделителната линия между С2 и С3 е минимален доход. Д

Използвал съм още данни от следния линк, както и от официалния сайт на НСИ:

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/06/04/vseki-deseti-bogatash-vseki-vtori-bedniak-v-bylgariia.189876

Двата сегмента С1 и С2 де факто по европейските стандарти са "хора живеещи в материални лишения", много бедни. Онези 46 процента над тях са в границата между средната работна заплата и 2400 лева - това всеки може да си го оценява сам дали е средна класа или не. По моите критерии определено не е. Да издържаш три-четиричленно семейство с 2400 лева е мизерия, а не средна класа.

И сега, като казвам, че е възможно да се създаде средна класа в България, къде виждам резерв -  в онези 46% (сегментС3), водени от статистиката като средни доходи, мълчаливото мнозинство; онези 0.001 процента от върха на вертикала могат и трябва да им дадат шанс и възможност да станат средна класа, а не  крепостни селяни.

Ако трябва да покажа какво се е случило през изминалите 27 години и каква социална имплозия е имало, всичко се вижда от тази коригирана схема на пирамидата:

BG1.jpg.165b10c9db4f741ab323a3546e63fdcd.thumb.jpg.ccd08fbf37ee2b9742d9ce4934f50e9c.jpg

Най-малко 1 000 000 българи са напуснали Абсурдистан, сега в България работната сила е 2.5 млн., толкова са заетите във всички сфери, не си правя никакви илюзии, че излезлите навън и интегрирали се в други социални пирамиди българи ще се върнат тук, за да ни попълнят липсващия сегмент "средна класа".

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

ПС

 

И Гърция, и Турция, и Чили, и Уругвай след военните дикатури започват на чисто, и се развиват (съвпадение или не -Уругвай и Чили в момента са най-малко корумпираните и най-проспериращите страни в Южна Америка , може да е съвпадение, не знам, но е възможно да не е)

Цитирай

Uruguay is ranked first in Latin America in democracy, peace, lack of corruption,[8]e-government,[9] and is first in South America when it comes to press freedom, size of the middle class and prosperity.[8] On a per-capita basis, Uruguay contributes more troops to United Nations peace-keeping missions than any other country.[8] It ranks second in the region on economic freedom, income equality, per-capita income and inflows of FDI.[8] Uruguay is the third-best country on the continent in terms of HDI, GDP growth,[10] innovation and infrastructure.[8] It is regarded as a high-income country (top group) by the UN.[9] Uruguay is also the third-best ranked in the world in e-Participation.[9] Uruguay is an important global exporter of combed wool, rice, soybeans, frozen beef, malt and milk.[8] Nearly 95% of Uruguay's electricity comes from renewable energy, mostly hydroelectric facilities and wind parks.[11]

 

Цитирай

Chile is today one of South America's most stable and prosperous nations.[11] It leads Latin American nations in rankings of human development, competitiveness, income per capita, globalization, state of peace, economic freedom, and low perception of corruption.[12] It also ranks high regionally in sustainability of the state, and democratic development.[13] Chile is a founding member of the United Nations, the Union of South American Nations (UNASUR) and the Community of Latin American and Caribbean States (CELAC).

 

-------------------------------------------

Гърция със сигурност я "развали" икономическия популизм и социализъм, който се установи там след 1980 (1981) година,Тогава  Гърция беше приета в ЕО,т.н. "Десетилетие на икономически популизъм" се превърна в половинвековен такъв -  с "лесните" или "безплатните пари"  в Гърция настъпи ерата на развала и потъването на гръцката икономика. Не е пропаганда, а са факти: преди 1980 година гръцката икономика има конкуретноспособност равна на средната за ЕО (не ми сетърсят източниците, в "Икономика" съм ги "дал" някъде) , днес тя е по-зле от българската!!!

 

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/work/201701_regional_competitiveness2016.pdf

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 11 минути, nik1 said:

И Гърция, и Турция, и Чили, и Уругвай след военните дикатури

В Чили след преврата имаше икономически бум, но там за разлика от нашата ситуация днес, съществуваше силен национален едър капитал и силна и широка като база средна класа. Пиночет спря насилствено експроприацията и одържавяването на тяхното имущество, което предстоеше да се случи, като после остави екип от икономисти да осигурят стабилна рамка за пазарни отношения, както и добри административни и законодателни условия за едрия и среден капитал.

Без да приемам за въобще като допустими крайните жестокости, които извърши Хунтата, убийствата на хора и изтезания, икономическата програма на правителството на Пиночет извади страната от мизерията. Говорил съм преди години с чилиец, производител на вино, чиито родители и прародители са се занимавали със същия бизнес - определено средна класа, не крупен бизнес. Този човек ми каза, че икономическата програма на десните правителства след Пиночет е спасила семейния му бизнес и му е дала шанс да се разшири.

За Гърция, Турция и Уругвай може да се направи конкретен анализ.

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

http://countrystudies.us/uruguay/50.htm

Цитирай


Stagnation

The precarious nature of Uruguay's primary-product export economy, so successful during the early decades of the 1900s, was gradually made clear for two distinct reasons. First, the sharp contraction of world demand for Uruguay's exports during the Great Depression showed the hazards of being at the mercy of external markets and foreign prices. Uruguay's export earnings fell by 40 percent between 1930 and 1932 as world demand contracted and importing nations adopted protectionist measures. Such a drastic decrease in earnings was only temporary, however. During World War II, prices recovered, making the export model appear viable again, if vulnerable. Still later, Uruguayan exporters were occasionally able to gain handsomely from world price increases. The most dramatic example of this phenomenon occurred during the Korean War (1950-53). Wool prices tripled temporarily as demand for cold-weather uniforms surged.

The volatility of export prices, which was itself troubling, also delayed recognition of the second, underlying limitation on Uruguay's export-based economy: the limited supply of livestock products. Production of beef stagnated by the mid-1930s, wool by the mid-1950s. With only minor modifications, ranchers continued to rely on the extensive production techniques used since the colonial period. Livestock production was therefore limited by the carrying capacity of the land. For many years, successful livestock producers had been able to expand their operations by simply purchasing or renting additional land, but after the tremendous expansion of both cattle ranching and sheep ranching during the early decades of the 1900s, this option was no longer available. Producers rejected the obvious alternative of increasing production levels by using more intensive techniques, such as fertilized pastures. According to a study published by the Economic Institute (Instituto de Economía) at the University of the Republic (also known as the University of Montevideo) in 1969, ranchers chose not to invest their profits in improved pastures because many more lucrative investments were available. Preferred investments included manufacturing (after World War II), urban real estate (during the 1950s), and overseas opportunities (leading to substantial capital flight during the 1960s).

The stagnation of livestock production undercut the export model that had brought Uruguay its prosperity. At first the nation was able to avoid complete economic paralysis by turning from livestock production to industrial development, from the dormant countryside to the dynamic city of Montevideo. Like most other Latin American nations, Uruguay responded to the Great Depression by implementing a policy intended to encourage diversification away from primary products, reduce imports, and increase employment.

The so-called import-substitution industrialization strategy raised tariff barriers to discourage imports and protect new manufacturing enterprises. In addition to increased protectionism, several other conditions in Uruguay favored the industrialization that accelerated beginning in the mid-1930s. Labor was plentiful in Montevideo; 100,000 immigrants had arrived from Europe during the 1920s. Equitable income distribution also meant that there was a sizable middle-class market for manufactured products. Finally, wealthy livestock producers were ready to invest in new enterprises.

Industry developed rapidly under these conditions. The number of firms, most of them employing ten or fewer workers, tripled from 7,000 in 1930 to 21,000 in 1955. Apart from the growth of traditional types of enterprises (food, beverages, textiles, and leather), there was also substantial progress in heavier industries (chemicals, oil refining, metallurgy, machinery, and electrical equipment). Workers earned good wages, and production increased more rapidly than employment, meaning that labor productivity was on the rise. During the 1940s, industrial output overtook livestock raising as a share of GDP.

But the industrial boom was short-lived. One sign of trouble was the fact that 90 percent of manufactured goods were consumed within Uruguay. Because domestic industries had grown up behind high tariff barriers, they were not competitive on world markets. This common shortcoming of the import-substitution industrialization strategy was particularly serious, given Uruguay's small internal market. Although income distribution was equitable, the potential for home-industry expansion was limited because consumption was limited. Most industries reached their full potential just two decades after the beginning of the industrialization process. During the mid-1950s, imports of machinery and industrial equipment that were essential for the further development of heavy industry leveled off and then declined. Industrial growth ceased. With the stagnation of both industrial production and livestock production in the mid-1950s, Uruguay's economy entered what would be a twenty-year crisis. Real per capita income, which had grown rapidly during the early 1900s, increased at an average of only 0.5 percent per year from the mid-1950s to the mid-1970s. The period was characterized by declining exports, a negative balance of payments, decreasing reserves, and growing inflation.

The prolonged nature of the crisis, i.e., the two-decade lack of fundamental economic restructuring, had much do to with the government policies that were set in motion during the Batllist period. As two of the three pillars of Uruguay's economy (livestock and industry) crumbled, the third (the public sector) bore an increasing burden. State enterprises expanded until, by the 1960s, they generated 30 percent of GDP and paid 40 percent of all salaries. Once-dynamic state enterprises became expensive public works projects. Elaborate formulas were devised to allow Uruguay's two principal political parties--the Colorado Party and the National Party (Partido Nacional, usually referred to as the Blancos)--to dispense public-sector jobs in proportion to votes received. Economically, a change of the ruling party meant very little. Both parties were allied in upholding the social welfare model, which amounted to keeping the state enterprises and the bureaucracy afloat. To do so, they incurred a large foreign debt and penalized the livestock sector through domestic price controls. The economy turned inward through continued protectionism and artificially high exchange rates. As a result, the once-vital export sector could not develop the momentum required to pull the economy out of the doldrums.

The protracted economic crisis became a political crisis in the late 1960s. Within Uruguay the welfare state government could provide no answers to the twin challenges of urban terrorism and growing inflation. Outside Uruguay military regimes in both of its larger neighbors (Argentina and Brazil) cast long shadows, and international economic conditions made the insulation of Uruguay's economy more difficult. As the military regime took power in 1973, two international economic factors were particularly relevant: the quadrupling of oil prices (Uruguay imported all of its petroleum) and the closure of European Community markets to imported beef. These factors helped convince the military government that a major restructuring of the economy was needed.

 

 

http://countrystudies.us/uruguay/51.htm

Цитирай

 

Restructuring under the Military Regime, 1973-85

The military government was at first able to redirect and revitalize the economy. During the first phase of stabilization and structural adjustment, from 1973 to 1978, government policies had two central goals: to reestablish an export-oriented growth policy and to eliminate inflation. In pursuit of the latter, the government tightened the money supply, sharply cut the public budget, and held real wages down. The effort was partially successful. Inflation declined from over 100 percent per year during the 1960s to about 50 percent per year in the 1973-78 period. To reorient the productive sectors of the economy, the government eliminated most price controls, lowered tariff barriers from a maximum of 346 percent in 1974 to 180 percent in 1977, and subsidized exports. Foreign-exchange and financial markets were also made more liberal, increasing Uruguay's integration with world markets. The immediate results were dramatic: from 1974 to 1978, GDP increased by an average of 3.9 percent per year, after two decades of stagnation. Real exports grew by 14 percent annually during the same period, and productive investment increased by 16 percent per year.

Dissatisfied with some aspects of the economy's performance, however, the government again adopted several measures between 1978 and 1982. These included passing a foreign investment act (designed to attract foreign investment), reducing government spending, and selling off a few state enterprises.

Inflation, which had dropped below 40 percent in 1976 but had since increased again, remained the primary target of the new stabilization policies. Authorities believed that two factors were fueling inflation: the influx of external funds (allowed under liberalized financial regulations) and the continuing price increases by local firms, still protected from foreign competition because tariffs had only been reduced partially. The government, then, saw continued inflation as a problem caused by incomplete economic liberalization and moved to accelerate reforms. Banks were largely deregulated as reserve requirements were eliminated and foreign currency deposits allowed. Import tariffs for most products were reduced, allowing increased foreign competition. Export subsidies were reduced or eliminated. In addition, the government began announcing moderate exchangerate devaluations several months in advance in an attempt to slow inflation and discourage currency speculation.

These measures reduced inflation somewhat, but instead of stabilizing the economy, they disrupted the gradual process of economic recovery that had been under way for several years. Uruguayan firms, many of which had reoriented production toward exports after 1974, faced rising internal costs when subsidies were removed. At the same time, they became less competitive abroad because devaluations did not keep pace with inflation. Banks responded to deregulation by making risky loans, many of which became nonperforming as the expansion slowed. The public deficit increased, especially when the government stepped in to rescue several major banks. External debt increased when the government was forced to borrow abroad. A second oil shock in 1979 (the first was in 1973-74) and an Argentine devaluation in 1981 both hurt Uruguay's trade balance. As the restructuring process broke down, capital flight became rampant.

The military government's attempt to regain economic stability during its last two years in office resulted in a severe recession. After increasing over several years to a high of 6.2 percent in 1979, GDP growth slowed to 1.9 percent in 1981 and plunged to -9.4 percent in 1982. Real GDP declined by onesixth from 1982 to 1984. Unemployment increased to 13 percent, further increasing the burden on the nation's welfare system. During its last three years in office, the government's most significant accomplishment was far more modest than its earlier reforms: it reduced the public deficit from 18.4 percent of GDP in 1982 to 9.2 percent at the end of 1984.

As the military government prepared to leave power after a turbulent twelve years, five major issues confronted economic planners. First, the government had succeeded in reorienting production toward exports, but by the mid-1980s traditional export markets were growing less hospitable. For example, world beef prices had fallen, partly because of subsidized competition from the European Community. Second, the public sector, which played a large role in Uruguay's economy, faced a growing internal and external debt burden. This reduced savings available to finance private investment and made it difficult for the government to meet its social security obligations. Third, many firms and banks were financially weak, the former because of debts incurred before the recession and the latter because of nonperforming loans. Fourth, unemployment remained high. Finally, inflation, a primary target of the attempted reforms, had increased from 50 percent in 1983 to 72 percent in 1985. The first and second issues were concerned with enduring themes: the importance of livestock exports and the government's role in the economy. The third, fourth, and fifth issues were products of the reforms that had brought Uruguay out of stagnation without completely restructuring the economy.

 

 

 

 
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Ники, грешиш, тази диктатура вече чука на вратата и за малко да влезе. Нарочно няма да се разпростирам, за да не го ударим на политика, но ти сигурно вече се сещаш за кой премиер слънце говоря и как за малко да обедини всички партии.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 8 часа, nik1 said:

Ник, благодаря ти за паралела с Уругвай.

За мен това е възможност да се огледаме в друга социална структура и така да направим анализ на „кривите” неща в нашата.

Направих в цяла тема това между Сингапур и България, но както един колега остроумно отбеляза:

„Къде сме ний, къде са те – Цингапур и Сингапур”

Е добре, Уругвай е малка държава, не зависи много от външната си търговия, социална държава е, абсолютно съпоставима по територия и население с България.

Обаче!

С много по-малко пари тяхната държава постига по-добър икономически и социален ефект за хората в нея.

Защо това е така? „Кой ще ми каже...”, всеки сам да си прави изводи.

И така:

Малко история

Montevideo, founded by the Spanish in 1726 as a military stronghold, soon took advantage of its natural harbor to become an important commercial center. Claimed by Argentina but annexed by Brazil in 1821, Uruguay declared its independence four years later and secured its freedom in 1828 after a three-year struggle. The administrations of President Jose BATLLE in the early 20th century launched widespread political, social, and economic reforms that established a statist tradition. A violent Marxist urban guerrilla movement named the Tupamaros, launched in the late 1960s, led Uruguay's president to cede control of the government to the military in 1973. By yearend, the rebels had been crushed, but the military continued to expand its hold over the government. Civilian rule was restored in 1985. In 2004, the left-of-center Frente Amplio Coalition won national elections that effectively ended 170 years of political control previously held by the Colorado and National (Blanco) parties. Uruguay's political and labor conditions are among the freest on the continent.

Labor force:

Uruguay1.736 million (2016 est.)

Bulgaria           3.017 million

България има почти два пъти по-голяма работна сила, с която, обаче, произвежда по-малко брутен номинален продукт от Уругвай: GDP (official exchange rate):

Uruguay          $58.5 billion (2016 est.)

Bulgaria           $50.45 billion (2016 est.)

И тук цифрите започват да говорят много интересни неща:

В България с разни такси и данъци държавата прибира повече от по-малко произведеното с два пъти повече работна ръка от произведеното в Уругвай

TAXES AND OTHER REVENUES(% OF GDP)

Uruguay          26.3% of GDP (2016 est.)

Bulgaria           36.2% of GDP (2016 est.)

Добре, да кажем, че тези прибрани пари ще отидат за доброто на гражданите в България, за тяхното социално добруване; BUDGET

Uruguay          revenues: $14.29 billion

expenditures: $14.81 billion (2016 est.)

Bulgaria           revenues: $18.25 billion

expenditures: $17.46 billion (2016 est.)

Какво става обаче с харченето на тези пари?

Тук е първата голяма греда. В България, страна от ЕС, има повече от два пъти хора под чертата на бедността от латиноамериканската страна Уругвай; но нали сме „социална държава”, защо при едни и същи суми и по-големи данъци бедните са толкова повече? кой да ти каже...

POPULATION BELOW POVERTY LINE(%)

Bulgaria           22% (2015 est.)

Uruguay          9.7% (2015 est.)

Продължаваме натам все в същия дух – в Уругвай продължителността на живот е по-голяма

LIFE EXPECTANCY AT BIRTH(YEARS)

Uruguay          total population: 77.2 years

male: 74.1 years

female: 80.5 years (2016 est.)

Bulgaria total population: 74.5 years

male: 71.2 years

female: 78 years (2016 est.)

Разходите за образование са по-големи /тази година в България те са под 4 процента/

EDUCATION EXPENDITURES(% OF GDP)

Uruguay          4.4% of GDP (2011)

Bulgaria           4.1% of GDP (2013)

Разходите за здравеопазване в Уругвай са по-големи, не с много, но резултатите са по-добри HEALTH EXPENDITURES(% OF GDP)

Uruguay          8.6% of GDP (2014)

Bulgaria           8.4% of GDP (2014)

Разходите за отбрана са по-големи, нямат задължителна военна служба, доброволна е за жени и мъже

MILITARY EXPENDITURES(% OF GDP)

Uruguay          1.8% of GDP (2015)

Bulgaria           1.35% of GDP (2016 est.)

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/uy.html

Е какво излиза от това сравнение – производителността на труда на един уругваец е два пъти по-висока от тази на един българин, а в латиноамериканската държава Уругвай данъците са по-ниски, но социалните разходи по-високи. Коя беше "социалната държава", коя европейската, нещо почнах да се обърквам.

Всъщност имам само един много точен отговор - в България се произвежда малко, но се харчи от държавата неефективно.

Това, разбира се, може да се анализира в детайли.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Доколкото знам в Уругвай няма нефт, ама да питам, да не би да имат някакви полезни изкопаеми които изнасят?

Киров грешиш! Не е "се харчи от държавата неефективно", а е правилно да кажеш "се краде от политиците и олигархията ефективно". Прочее огромната корупция е половин беда. По голямата беда е, че тези които точат държавата са некадърници които работят на принципа "вземай парите и бягай". Ако поне бяха нормални капиталисти щяха да ги инвестират, за да печелят още повече и поне щеше да има работеща икономика.

В Зелениково се използва една дума "вътък" в смисъл на вътрешна сила, желание, ако щеш вътрешен огън който гори в човека и го тласка напред. Когато за някого се каже, че "няма вътък", е все едно смъртна присъда (използва се за стари и тежко болни хора или мързеливци и некадърници). Истината е, че нашите политици и олигархия, които държат икономиката нямат вътък, те точат държавата, козируват на Брюксел и от нищо не се интересуват.

За мен оттам идва разликата с Уругвай, явно техния елит е жизнеспособен и се бори.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Брюксел не ни е виновен с нищо, държавата е завладяна отвътре , стига с тази московска пропаганда.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/07/04/2789710_v_bulgariia_ima_vurhovenstvo_na_korupciiata/

Доклад на ЦИД: В България има върховенство на корупцията

Центърът за изследване на демокрацията представи новия си доклад за завладяването на държавата

Корупцията в България е придобила системен характер, функционира като допълнителен данък за публични услуги, а държавните институции на практика са приватизирани от техните служители. Този извод се съдържа в най-новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията( ЦИД), представен на специално организиран обществено-политически форум (за речите на официалните гости - виж карето) в София в понеделник.
 

Илюстрация

Според доклада през 2016 г. нивото на податливост на корупционен натиск достига най-високото си равнище от 2000 г., а нивото на устойчивост от такъв натиск е по-ниско от 1999 г. насам. Експертите на неправителствената организация отчитат наличието на зависимости, известни като "завладяване на държавата" - влиятелните (като правило в бизнес средите) играчи са в състояние да си извоюват преференциално третиране от институциите чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона.

По данни на ЦИД близо 1.3 млн. граждани са засегнати от корупция годишно, а едва 120 - 150 дела стигат до повдигане на обвинение, което е едва 0.01% от всички случаи.

Пробити институции
 

Илюстрация

Авторите на доклада посочват, че административната корупция бележи ръст от 2011 г., като достига своя пик през 2013-2014 г. - при управлението на кабинета "Орешарски", когато почти 30% от населението над 18 години съобщават, че са участвали в корупционни сделки най-малко веднъж през предходната година. Така на практика корупцията се е върнала на нивата си от 1999 г. (виж графиката).



Данните за 2016 г. показват, че административната корупция нараства. При отчетеното високо равнище на разпространение на корупцията специализираните антикорупционни звена и органите на контролната система са неефективни и без необходимия капацитет, се посочва в доклада.
 

Илюстрация

През 2015 г. е била извършена сравнителна оценка на публичните институции в България и Италия, която показва, че корупционният натиск върху служителите в българската администрация е по-висок в сравнение с италианските им колеги (виж графиката).

Дори в случаите, в които корупцията е очевидна, събирането на годни за съда доказателства се оказва изключително трудно, казват авторите. Стремежът корупцията да се докаже по най-сложния възможен начин (като се докаже, че е налице получената облага в резултат от извършеното нарушение) често е неефективен подход и води до невъзможност извършителите да бъдат осъдени. Повдигат се обвинения на служители, които впоследствие биват оправдани и се връщат на заеманите преди това позиции в държавните институции.

Завладяна държава

Според авторите на доклада има редица практически измерения на явлението – липса на отговорност (осъдителните решения срещу България в Страсбург се поемат от държавния бюджет – т.е. от данъкоплатците, а не от бюджета на съдебната система например), толериране на злоупотребата с власт и участието на държавни служители в организирани престъпни групи за събиране на "корупционна рента" (случаят с Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", акциите срещу митничари, както и установеното изваждане на 600 бензиностанции от списъка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор).

За това, че политическата корупция се е превърнала в канал за въздействие върху законодателната и съдебната власт, говорят реакциите на институциите на фалита на Корпоративната търговска банка, както и разходите, свързани с проекта за АЕЦ "Белене". Гръмките обещания, че отговорните ще бъдат разследвани и техните деяния – разкрити, остават без резултат - не на последно място поради системни пропуски на продължителните разследвания, чието завършване постоянно се отлага.

В доклада се отчита и сериозната обвързаност между магистрати и политици, демонстрирана в скандалите в съдебната система през последните две години - уличените в тежка политическа зависимост магистрати, липсата на адекватно разследване на манипулираната система за случайно разпределение на делата, както и предизвестените назначения в съдебната власт. "Последното показва, че съдебната власт е подложена на външен натиск, а освен това определени кръгове от високопоставени магистрати предпочитат обслужването на политически интереси пред безпристрастното правораздаване. Подобна среда, която се съхрани и след разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия, улеснява завладяването на съдебната власт", коментират авторите.

Прокуратурата - ключов проблем

Цялостната работа на прокуратурата и безконтролната власт на главния прокурор също допринасят за феномена "завладяване". Авторите дават пример с поредицата от провалени знакови дела, нито едно от които не приключи с присъда за високопоставен политик или държавен служител. Като примери са дадени т.нар. афера "Костинброд", делото срещу Филип Златанов загубването на прословутия му тефтер с инициали, делата срещу Христо Бисеров и Цветан Цветанов.

"Липсата на резултати по нито едно от тези дела засили подозренията за политическото влияние на главния прокурор (без гаранции за отчетност и баланс на правомощията), с което се възпрепятства нормалното функциониране не само на съдебната власт, но и на цялата политическа система", заявяват експертите.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Прокуратурата - ключов проблем

Цялостната работа на прокуратурата и безконтролната власт на главния прокурор също допринасят за феномена "завладяване". Авторите дават пример с поредицата от провалени знакови дела, нито едно от които не приключи с присъда за високопоставен политик или държавен служител. Като примери са дадени т.нар. афера "Костинброд", делото срещу Филип Златанов загубването на прословутия му тефтер с инициали, делата срещу Христо Бисеров и Цветан Цветанов.

"Липсата на резултати по нито едно от тези дела засили подозренията за политическото влияние на главния прокурор (без гаранции за отчетност и баланс на правомощията), с което се възпрепятства нормалното функциониране не само на съдебната власт, но и на цялата политическа система", заявяват експертите.

Членът на ВСС Соня Найденова: Ефективността на съда в борбата с корупцията е функция на ефективността на прокуратурата

Днес ни събира една обща кауза – противодействието на корупцията. А това противодействие не е самотно занимание на отделен индивид или отделна държавна институция, а колективно усилие. Нивото на корупцията, съгласно доклада на Центъра за изследване на демокрацията, който днес ни събира, в България за последната година е високо. Още по-стряскащо е заключението за "завладяване" на държавата като по-всеобхватна форма на корупция. От гл. т. на гражданина, на мен, на всеки един от нас, корупцията е обществено зло, защото негативните ѝ последици от системното и продължаващото ѝ разпространение, като бумеранг се връщат върху всички нас. Рушат усещането за държавност. Разстройват икономическата активност и свобода. Създават усещане за неудовлетвореност, както и за липсата на икономически прогрес.

Социологическите проучвания сочат, че общественото мнение в България поставя хората по върховете на съдебната власт като едни от основните виновници за липсата на резултати в борбата и противодействието на корупцията. Трудно ми е да опровергая тези нагласи, защото те имат обективни причини и като цяло замъгляват обективните постижения от създаването на антикорупционна среда като повишената отчетност на институциите, създаването на прозрачни и публични процедури за избор на ръководни длъжности, повече достъп до информация. От негативните тенденции също са важни, защото познаването им подпомага следващите стъпки в противодействието на корупцията.

Резултатността в борбата с корупцията на всички нива изисква няколко предпоставки – добра законодателна база, нормативни, структурни гаранции за независимост на съдебната власт и недопускане на политическа или друга намеса в работата на нейните органи. Ефективни средства за разследване на корупционните престъпления, определяне лимитите на легитимно упражняване на власт, извън които можем да считаме, че има злоупотреба с власт. Недопускане концентрация на власт в отделни ръководни длъжности без съответен механизъм за отговорност и отчетност и прозрачност при взимането на отделни решения.

Наказателното преследване на корупцията за съжеление показва редица дефицити – признати и в годишния доклад на прокуратурата за 2015 г. Те са свързани основно с ниска разкриавемост на тези престъпления и с малък брой осъдени лица. Като преобладаващи са дребни случаи на подкуп. Спрямо общия брой образувани досъдебни производства, тези за корупционни престъпления са незначителни. Незначителна е и тяхната успеваемост. Съдът като арбитър разглежда само онези случаи, за които прокуратурата е повдигнала обвинение и налага наказание само за онези случаи, за които прокуратурата е успяла да докаже наличие на престъпление. В този смисъл ефективността на съда в борбата с корупцията е функция на ефективността на прокуратурата. При съществуващата в момента йерархична структура на прокуратурата, подчинеността на прокурорите на главния прокурор и установената система на специален надзор върху разследванията за корупция на високи нива, осъществяван от Върховна касационна прокуратура е трудно да си обясним тези незадоволителни резултати. Последицата от тези незадоволителни резултати обаче е, че корупцията по високите етажи на властта изглежда имагинерна, което допълнително усилва усещането за безнаказаност, стимулира възпроизвеждането на корупционни практики на всички нива на управлението – от най-ниското до най-високото. Липсата на наказателна ефективност в борбата с корупцията може да се обясни както с липсата на професионален капацитет на разследването, така и на възможни, външни политически или икономически, както и вътрешни йерархични влияния върху хода и резултата от разследването на чувствителни случаи на корупция на високи нива, част от които станаха и публично известни. Това изисква и допълнителни гаранции за индивидуалната независимост на отделния прокурор при упражняване на правомощията му. Както и на засилен съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува досъдебни производства или да ги прекратява.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 1 час, Frujin Assen said:

Доколкото знам в Уругвай няма нефт, ама да питам, да не би да имат някакви полезни изкопаеми които изнасят?

Нямат Фружине, и аз най-напред това си помислих, но статистиката на вноса и износа им показва, че нямат.

Agriculture - products:
Cellulose, beef, soybeans, rice, wheat; dairy products; fish; lumber, tobacco, wine
Industries:
food processing, electrical machinery, transportation equipment, petroleum products, textiles, chemicals, beverages
Industrial production growth rate: 3.5% (2016 est.)
Exports:
$6.861 billion (2016 est.)
$7.675 billion (2015 est.)

country comparison to the world: 98
Exports - commodities:
beef, soybeans, cellulose, rice, wheat, wood, dairy products, wool
Exports - partners:
China 15%, Brazil 14.4%, US 6.5%, Argentina 4.8% (2015)

Тук давам за сравнение износа на България, той е в пъти по-голям

Bulgaria
$23.72 billion (2016 est.)
$23.95 billion (2015 est.)

Imports:
$7.788 billion (2016 est.)
$9.489 billion (2015 est.)

country comparison to the world: 103Imports - commodities:
refined oil, crude oil, passenger and other transportation vehicles, vehicle parts, cellular phones
Imports - partners:
Brazil 18.4%, China 17.5%, Argentina 12%, US 9.2%, Germany 4.5%, Nigeria 4.1% (2015)

Тук давам за сравнение вноса на България, той е в пъти по-голям

Bulgaria   

$25.66 billion (2016 est.)
$26.81 billion (2015 est.)

Произвеждат и изнасят главно говеждо, соя, целулоза, ориз, зърно, дървесина, вълна, млечни продукти - това е;  основно търгуват със съседите си Аржентина и Бразилия, като внасят и изнасят и за Китай

и което ме впечатли изнасят и внасят почти три пъти по-малко, отколкото България, обаче произвеждат с два пъти по-малко работна ръка повече нетен брутен продукт, отколкото България.

Един вид у нас "кипи безмислен труд", важното е "оборот да става" - голям внос, голям износ, но крайния баланс за 2016 по данните на Фактбук са 2 млрд. долара дефицит, сиреч загуба, целия ни алъш-вериш завършва на минус два военни бюджета и отгоре:ag:

Както се вижда от историята на Уругвай, те са преживели гражданска война, партизани, военна хунта, обаче икономиката им сега работи много по-ефективно от нашата, без да сме преживявали тези неща /а дали?/.

И то доколкото се ориентирам по обемите на вноса и износа им, главно реализират оборот на вътрешния си пазар.

При това много е важно да се отбележи, че не са аграрна икономика - 95 процента градско население от общо 3.35 млн., основния принос в БВП е от услуги; без да съм се задълбочавал да изследвам социалната им структура и да търся данни за средната им класа, за мен този фактор означава сигурен индикатор, че средната им класа е силна и богата, тя произвежда повече от 70 процента от тези 58 млрд. БВП.

Средната класа, гръбнакът на всяка модерна икономика и демокрация.

п.с. На пръв поглед съотношението между разпределението на богатството напомня на това в България - най-бедните 10 процента от населението, а те са толкова под чертата на бедността там, притежават 1.6 процента от богатствата, а горните 10 процента - 30 процента.

Е има разлика, защото в България горните 1.6 процента притежават 30. Освен това под чертата на бедността са не 9, както е в Уругвай, в България те са 22 процента.

Ако почнеме да се вглеждаме в детайли, сигурно ще излязат и много други структурни разлики, но няма да ни стигне времето.

Миграцията им е отрицателна, тоест приемат повече мигранти, отколкото излизат.

Средната възраст на населението им е 35 години.

Не ми се правят повече сравнения.

 

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Ники, не говоря за никаква московска пропаганда, че Брюксел са лоши и ни пречат. Говоря за друго. Имаше един виц от социализма който съм забравил, но помня основното. На нещо като евровизия световните лидери пеят песни, които са свързани със страните им. Живков припявал "Както каже бате Льони" (Брежнев). Още от 1944 нашите политици и елит нямат дупе да се борят, а чакат Господаря да им каже какво да правят и как да го правят. Преди 89 градяхме социализъм използвайки челния опит на съветските другари, днес се интегрираме в европейската общност синхронизирайки всичко в държавата ни с ЕС.

Помниш ли как в Полша и Унгария имаше въстания против съветската власт? А помниш ли как поляците спряха часовника при приемането в ЕС докато не стане на тяхната? А Орбан сега виждаш ли как се дърви на ЕС? Техните елити имат дупе и се борят, а нашите са безгръбначни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Фружине пак въртиш натам където се "сърби"

Това което го говориш няма  връзка, отделно от това аз не смятам че "нашите "козируват" на Брюксел", ЕС е конфедерация ,хлабава да, ама е конфедерация, сори какво да кометираме - какви са били отношенията на Източно-европейските страни (напълно суверенни) с  Брежнев, и СИВ и Варшавския договор...Орбан не го мисли, всички в ЕС и ЕП -и леви и десни, знаят че е "яко дупе" , който цоца милиарди от общите пари,но не ще да приеме 2000 имигранта и да покаже каквато и да е солидарност. Та този път е сериозно:http://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2017/06/14/iek-zapochna-protsiedura-za-nalaghanieto-na-sanktsii-na-polsha-chiekhiia-i-unghariia-752297 (Санкцията е 250 000 евро на отказан имигрант, да видим колко му е дупето яко сега,)

 

 

 

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От sir
      Отварям темата, за да не цапаме повече други теми. Заглавието може и да не е най-точното възможно, но това успях да измисля.
      Дискусията тече с прекъсвания в няколко различни теми. Прехвърлям тук някои мнения от тях, надявам се въпросните участници да нямат нищо против. Мненията са от следните теми:
      Двуезичие в Първата Българска Държава
      Кан Крум - въпроси...
      Визираните в мнението на Атом цитати от К. Меламед:
       
       
      Визираният в мнението на Атом цитат от К. Меламед:
       
       
       
      Визираните в мнението на Атом цитати от К. Меламед:
       
       
      След кратко прекъсване в общи линии същата дискусия продължи в друга тема:
       
       
       
       
       
    • От Истинският Рай
      Имам питане и идея!Дали да не се правят анкети до обществеността за всякакви по важни въпроси свързани с управлението на държавата?Тук питам-"Какво мислите?Трябва ли насила да се кастрирват сексуално психично болни и неличими индивиди които са заплаха за реда в обществото?Не става въпрос само за серийните изнасилвачи а и за нелечими ексбиционисти които са с явни психични сексуални отклонения!Ако някой е сексоопат,социопат и е против всякакви обществени порядки и има и ментални психични отклонения като да мисли примерно жените за обладани от духове или че те са  сексуални демони които са тук да ги съблазняват трябва ли да му бъдат насила хирургично отстранявани срамните полови органи когато не се поддава ни на лечение ни на превъзпитание!?
    • От Али
      Днес взаимоотношенията между хората не са лесни, напротив, даже са много сложни, особено - когато става въпрос за различни поколения. Не говоря само за връзките между хората в рамките на семейството, а и извън него. Нека си зададем въпроса ,,А защо е така”? Може би една от главните причини е характерът на човека и разбиранията му по даден въпрос. Но не смятате ли, че е редно да се подкрепяме, да си помагаме взаимно и най-вече на младите и силни характери, които искат да се реализират.
                  Трудно е в днешно време да имаш доверие на някого, дори този човек да е наш близък. Ние не можем да бъдем сигурни, че той ще се опита да ни помогне. Много често по-опитните се опитват да ни подлъжат. А защо го правят? Предполагам, че това по някакъв начин се свързва с днешния свят, в който живеем, където егоистичното поведение и лошото отношение са само една малка част от това, за което трябва да се тревожим.
      Млад съм и е напълно нормално да искам съвети. Не карам никого да ми даде хляба си. Просто искам една малка част, едно малко парче от този хляб, за да мога да усетя вкуса му и да знам в бъдеще как да си го произведа. Това е всичко, което искам от един по-опитен човек. Но дори и това не получавам. Големи хора сме, все пак, и не може да имаме такова неадекватно поведение. А понякога имам чувството, че и работодателите не са сигурни в собствените си решения. Те карат хората дълго да чакат, дори и да са много способни в съответната област. Никой не може да бъде сигурен за нищо в този живот, но ако не направиш малка крачка, все още ще си на нулата, нали?
                  Аз съм автор, който е само на 17 години. Предполагам, че на това се гледа с насмешка. Много съм млад. Всеки един си казва - какво пък може да сподели едно 17 годишно момче. Според мен годините нямат значение. Всеки може да прави това, което иска, и може да го прави по всяко едно време! Не е длъжен да се съобразява с нищо, стига наистина да иска да се занимава с това. Замислете се! Днес 17-годишен да се занимава с такова нещо? Някой може да си каже - ,,Ами, той иска просто слава.". Но за каква слава става въпрос? Слава като ,,момиченцата сега ще го знаят", или слава като ,,сега той ще израсне като личност и ще продължава да твори за всички нас''? Кой каквото иска да си мисли. Но мен не ме интересува. Единственото, което е важно за мен, е да има кой да ме подкрепя и да ме съветва. Също - и кой да каже ,,Браво, това момче наистина се е потрудило!". Колко много значи това за един млад човек? Нямате си представа! Това е всичко, което искаме. Само няколко добри думи, оставащи завинаги в нашите сърца!
                  Днес не всеки получава тази помощ, от която има нужда, но дори да е нещо съвсем малко, дайте ни просто някакъв знак или съвет.  Всеки заслужава да получи някакъв шанс. Не ни оставяйте на произвола на съдбата! Затова си седим само с надеждите. Вместо да бъдем рамо до рамо с децата из Европа, ние сме пренебрегвани и смятани за по-тъпи от тях. Мога да Ви убедя, че не е така! Имаме много повече учебни предмети в училище и се справяме с тях. Отделно от това, почти всяко едно дете в България се занимава с частни уроци, и не само! В спорта също сме активни. Добри сме в това, което правим, и винаги влагаме максимални усилия. Това, че не ни забелязват, е друг въпрос.
      В други европейски държави децата не знаят елементарна част от английския език. Това, което е най-основното, и това дори не го знаят! Разбрах го от моите съученици, които посетиха различни страни, благодарение на многото проекти в нашето училище. Докато моите съученици са изключително умни и интелигентни хора, и се справят чудесно с езика, връстниците ни от другите държави са имали затруднения. Искали са съвети от нашата група, а пък с езика, нещата са били просто трагични. Затова отново ще повторя: българските деца са можещи, много умни и талантливи. Да, имаме проблем с възпитанието, това не може да се отрече, но когато трябва да се доказваме, го правим или поне се опитваме.  Уникални хора сме и трябва да си помагаме!
                  Младите днес сме пренебрегвани - нашите думи, нашите действия – всичко Ви звучи като една шега! Но не е така. Повечето млади хора искат да намерят своят път, по който да поемат и да се развият, но това няма как да стане, ако продължавате да се държите по същия начин с нас. Казвате: ,,Младите само мързелуват.", ,,Младите чакат всичко наготово.". Не е така, уверявам Ви! Днес, за да може да си изкараме някакви пари, ние сме непрестанно в движение. Но кой да ни обърне внимание, кой да ни изслуша? Директно ни отрязвате и казвате, че нямаме опит.
      А как да се сдобием с опит, като не ни давате възможност да покажем уменията си? Аз също си търся работа. Цяло лято не съм се спирал. Буквално по цели дни съм чакал да ми се обадят. Усещах, че никой няма да ме потърси, но, все пак, имах някакви надежди. Обиколих малкото ни градче, но не ми се получи никъде. Вярно, не може да имате доверие на всеки, и си гледате бизнеса. Да може все така да ви върви и да ви процъфтява. ОБАЧЕ... И ние сме хора, и ние имаме желание да се развиваме. Да, млади сме, нямаме толкова акъл в главата си, но имаме идеи, които могат да Ви бъдат полезни, имаме задачи и най-вече имаме мечти, които искаме да осъществим!
      И това, някой по-възрастен да ни се подиграва, за това, че ние имаме мечти, колко жалко звучи за него... Ние също трябва да се опитваме да проявим разбиране, защото тези хора имат страшно много работа. В повечето ситуации се налага сами да решаваме проблемите си, не трябва да ставаме нахални. Поискай помощ в този живот от по-опитен, но и ти му отвръщай в замяна! Не бъди нахален, не бъди егоист и никога не повишавай тон на този, който те е научил да говориш! Помагайте си взаимно, за да се развивате заедно! Обучението е двустранен процес. Ученикът и учителят сменят ролите си често.
                  Нека да придобиваме, нека всеки един ден да надграждаме себе си. Това е желанието на младите, не искаме нищо повече. С поведението си ние сами избираме – дали заслужаваме помощ или - не. Изслушвай възрастния и го наблюдавай внимателно. Хайде вече да не се получава така, че да разваляме взаимоотношенията си. Ние сме от две различни поколения, които са част от едно общество, и най-вече трябва да сме хора, отворени един към друг!

      Източници на снимки: Fudder.de ; de.wikihow.com
    • От Aspandiat
      Тук мисля, че Ник 1 и Киров ще се развихрят.
      Копирам първата страница, а всичките данни са тук: http://www.pewforum.org/2018/10/29/eastern-and-western-europeans-differ-on-importance-of-religion-views-of-minorities-and-key-social-issues/
       
      Eastern and Western Europeans Differ on Importance of Religion, Views of Minorities, and Key Social Issues
      People in Central and Eastern Europe are less accepting of Muslims and Jews, same-sex marriage, and legal abortion
      The Iron Curtain that once divided Europe may be long gone, but the continent today is split by stark differences in public attitudes toward religion, minorities and social issues such as gay marriage and legal abortion. Compared with Western Europeans, fewer Central and Eastern Europeans would welcome Muslims or Jews into their families or neighborhoods, extend the right of marriage to gay or lesbian couples or broaden the definition of national identity to include people born outside their country.
      These differences emerge from a series of surveys conducted by Pew Research Center between 2015 and 2017 among nearly 56,000 adults (ages 18 and older) in 34 Western, Central and Eastern European countries, and they continue to divide the continent more than a decade after the European Union began to expand well beyond its Western European roots to include, among others, the Central European countries of Poland and Hungary, and the Baltic states of Estonia, Latvia and Lithuania.
      The continental divide in attitudes and values can be extreme in some cases. For example, in nearly every Central and Eastern European country polled, fewer than half of adults say they would be willing to accept Muslims into their family; in nearly every Western European country surveyed, more than half say they would accept a Muslim into their family. A similar divide emerges between Central/Eastern Europe and Western Europe with regard to accepting Jews into one’s family.
      In a separate question, Western Europeans also are much more likely than their Central and Eastern European counterparts to say they would accept Muslims in their neighborhoods.1 For example, 83% of Finns say they would be willing to accept Muslims as neighbors, compared with 55% of Ukrainians. And although the divide is less stark, Western Europeans are more likely to express acceptance toward Jews in their neighborhoods as well.
      Defining the boundaries of Eastern and Western Europe
      The definition and boundaries of Central, Eastern and Western Europe can be debated. No matter where the lines are drawn, however, there are strong geographic patterns in how people view religion, national identity, minorities and key social issues. Particularly sharp differences emerge when comparing attitudes in countries historically associated with Eastern vs. Western Europe.
      In countries that are centrally located on the continent, prevailing attitudes may align with popular opinions in the East on some issues, while more closely reflecting Western public sentiment on other matters. For instance, Czechs are highly secular, generally favor same-sex marriage and do not associate Christianity with their national identity, similar to most Western Europeans. But Czechs also express low levels of acceptance toward Muslims, more closely resembling their neighbors in the East. And most Hungarians say that being born in their country and having Hungarian ancestry are important to being truly Hungarian – a typically Eastern European view of national identity. Yet, at the same time, only about six-in-ten Hungarians believe in God, reflecting Western European levels of belief.
      In some other cases, Central European countries fall between the East and the West. Roughly half of Slovaks, for example, say they favor same-sex marriage, and a similar share say they would accept Muslims in their family – lower shares than in most Western European countries, but well above their neighbors in the East. And still others simply lean toward the East on most issues, as Poland does on views of national identity and Muslims, as well as same-sex marriage and abortion.
      Researchers included Poland, the Czech Republic, Slovakia, Hungary, the Baltics and the Balkans as part of “Central and Eastern Europe” because all these countries were part of the Soviet sphere of influence in the 20th century. Although Greece was not part of the Eastern bloc, it is categorized in Central and Eastern Europe because of both its geographical location and its public attitudes, which are more in line with Eastern than Western Europe on the issues covered in this report. For example, most Greeks say they are not willing to accept Muslims in their families; three-quarters consider being Orthodox Christian important to being truly Greek; and nearly nine-in-ten say Greek culture is superior to others. East Germany is another unusual case; it was part of the Eastern bloc, but is now included in Western Europe as part of a reunified Germany.


      Attitudes toward religious minorities in the region go hand in hand with differing conceptions of national identity. When they were in the Soviet Union’s sphere of influence, many Central and Eastern European countries officially kept religion out of public life. But today, for most people living in the former Eastern bloc, being Christian (whether Catholic or Orthodox) is an important component of their national identity.
      In Western Europe, by contrast, most people don’t feel that religion is a major part of their national identity. In France and the United Kingdom, for example, most say it is not important to be Christian to be truly French or truly British.
      To be sure, not every country in Europe neatly falls into this pattern. For example, in the Baltic states of Latvia and Estonia, the vast majority of people say being Christian (specifically Lutheran) is not important to their national identity. Still, relatively few express willingness to accept Muslims as family members or neighbors.
      But a general East-West pattern is also apparent on at least one other measure of nationalism: cultural chauvinism. The surveys asked respondents across the continent whether they agree with the statement, “Our people are not perfect, but our culture is superior to others.” While there are exceptions, Central and Eastern Europeans overall are more inclined to say their culture is superior. The eight countries where this attitude is most prevalent are all geographically in the East: Greece, Georgia, Armenia, Bulgaria, Russia, Bosnia, Romania and Serbia.
      People in Central and Eastern Europe also are more likely than Western Europeans to say being born in their country and having family background there are important to truly share the national identity (e.g., to be truly Romanian; see here.).
      Taken together, these and other questions about national identity, religious minorities and cultural superiority would seem to indicate a European divide, with high levels of religious nationalism in the East and more openness toward multiculturalism in the West. Other questions asked on the survey point to a further East-West “values gap” with respect to key social issues, such as same-sex marriage and legal abortion.
      Differences over the meaning of ‘European values’
      Is Christianity a “European value?” What about secularism? And how about multiculturalism and open borders?
      Leaders often cite European values when defending their stances on highly charged political topics. But the term “European values” can mean different things to different people. For some, it conjures up the continent’s Christian heritage; for others, it connotes a broader political liberalism that encompasses a separation between church and state, asylum for refugees, and democratic government.
      For the European Union, whose members include 24 of the 34 countries surveyed in this report, the term “European values” tends to signify what Americans might consider liberal ideals.2 The “Charter of Fundamental Rights of the European Union” includes respect for cultural and religious diversity; prohibitions against discrimination based on religion and sexual orientation; the right to asylum for refugees; and guarantees of freedom of movement within the EU.3
      These rights and principles are part of the EU’s legal system and have been affirmed in decisions of the European Court of Justice going back decades.4 But the membership of the EU has changed in recent years, beginning in 2004 to spread significantly from its historic western base into Central and Eastern Europe. Since that year, Bulgaria, Croatia, Cyprus, the Czech Republic, Estonia, Hungary, Latvia, Lithuania, Malta, Poland, Romania, Slovakia and Slovenia have joined the EU. In many of these countries, the surveys show that people are less receptive to religious and cultural pluralism than they are in Western Europe – challenging the notion of universal assent to a set of European values.
      These are not the only issues dividing Eastern and Western Europe.5 But they have been in the news since a surge in immigration to Europe brought record levels of refugees from predominantly Muslim countries and sparked fierce debates among European leaders and policymakers about border policies and national values.
      Hungarian Prime Minister Viktor Orbán has articulated one strain of opposition to the EU’s conception of European values, declaring in July 2018 that “Central Europe … has a special culture. It is different from Western Europe.” Every European country, he said, “has the right to defend its Christian culture, and the right to reject the ideology of multiculturalism,” as well as the right to “reject immigration” and to “defend the traditional family model.” Earlier in the year, in an address to the Hungarian parliament, he criticized the EU stance on migration: “In Brussels now, thousands of paid activists, bureaucrats and politicians work in the direction that migration should be considered a human right. … That’s why they want to take away from us the right to decide with whom we want to live.”
      This is not to suggest that support for multiculturalism is universal even in Western Europe. Substantial shares of the public in many Western European countries view being Christian as a key component of their national identity and say they would not accept Muslims or Jews as relatives. And of course, the United Kingdom voted in 2016 to leave the European Union, which many have suggested came in part due to concerns about immigration and open borders. But on the whole, people in Western European countries are much more likely than their neighbors in the East to embrace multiculturalism.
      Majorities favor same-sex marriage in every Western European country surveyed, and nearly all of these countries have legalized the practice. Public sentiment is very different in Central and Eastern Europe, where majorities in nearly all countries surveyed oppose allowing gays and lesbians to marry legally. None of the Central and Eastern European countries surveyed allow same-sex marriages.
      In some cases, these views are almost universally held. Fully nine-in-ten Russians, for instance, oppose legal same-sex marriage, while similarly lopsided majorities in the Netherlands, Denmark and Sweden favor allowing gay and lesbian couples to marry legally.
      Even though abortion generally is legal in both Central/Eastern and Western Europe, there are regional differences in views on this topic, too.6 In every Western European nation surveyed – including the heavily Catholic countries of Ireland, Italy and Portugal – six-in-ten or more adults say abortion should be legal in all or most cases.
      But in the East, views are more varied. To be sure, some Central and Eastern European countries, such as the Czech Republic, Estonia and Bulgaria, overwhelmingly favor legal abortion. But in several others, including Poland, Russia and Ukraine, the balance of opinion tilts in the other direction, with respondents more likely to say that abortion should be mostly or entirely illegal.
      Survey results suggest that Europe’s regional divide over same-sex marriage could persist into the future: Across most of Central and Eastern Europe, young adults oppose legalizing gay marriage by only somewhat narrower margins than do their elders.
      For example, 61% of younger Estonians (ages 18 to 34) oppose legal gay marriage in their country, compared with 75% of those 35 and older. By this measure, young Estonian adults are still six times as likely as older adults in Denmark (10%) to oppose same-sex marriage. This pattern holds across the region; young adults in nearly every Central and Eastern European country are much more conservative on this issue compared with both younger and older Western Europeans.
      In addition, when it comes to views about Muslims and Jews, young adults in most countries in Central and Eastern Europe are no more accepting than their elders.
      Consequently, those in this younger generation in Central and Eastern Europe are much less likely than their peers in Western Europe to express openness to having Muslims or Jews in their families. For example, 36% of Polish adults under 35 say they would be willing to accept Muslims in their family, far below the two-thirds of young French adults who say they would be willing to have Muslims in their family – mirroring the overall publics in those countries.
      These are among the findings of Pew Research Center surveys conducted across Central and Eastern Europe in 2015 and 2016 and Western Europe in 2017.7
      The Center previously has published major reports on both surveys: “Religious Belief and National Belonging in Central and Eastern Europe” and “Being Christian in Western Europe.” Many of the same questions were asked in both regions, allowing for the comparisons in this report. The Central and Eastern Europe surveys were conducted via face-to-face-interviews, while Western Europeans were surveyed by telephone. See Methodology for details.
      The rest of this report will look at more cross-regional comparisons, including:
      Identification with Christianity has declined over time across Western Europe, but this is not the case in much of Central and Eastern Europe. In most countries in the East, the share of Christians has remained fairly stable in recent generations. And in a few countries, including Russia, Christians have increased as a percentage of the population. Compared with the rest of the world, the entire European continent has relatively low levels of traditional religious practice (e.g., church attendance, prayer), but they are slightly higher in Central and Eastern Europe than in the West. On balance, Central and Eastern Europeans also are more likely to say they believe in God, and to express some New Age or folk religious beliefs – such as that certain people can cast curses or spells that cause bad things to happen to someone (the “evil eye”). Across the continent, Europeans mostly say religion and government should be kept separate. But this view is more widespread in Western Europe, while several Central and Eastern European countries are more divided. For instance, 46% of Romanians say their government should promote religious values and beliefs. In addition to the importance of religion to national identity, the surveys also asked about several other possible elements of national identity. People throughout the continent say it is important to respect national institutions and laws and speak the dominant national language to be a true member of their country, but Central and Eastern Europeans are especially likely to say that nativist elements of national identity – being born in a country and having family ancestry there – are very important. Orthodoxy, Catholicism and Protestantism are each prominent in different parts of Europe
      Christianity has long been the prevailing religion in Europe, and it remains the majority religious affiliation in 27 of the 34 countries surveyed. But historical schisms underlie this common religious identity: Each of the three major Christian traditions – Catholicism, Protestantism and Orthodoxy – predominates in a certain part of the continent.
      Orthodoxy is the dominant faith in the East, including in Greece, Russia, the former Soviet republics of Moldova, Armenia, Georgia, Ukraine and Belarus, and other former Eastern bloc countries such as Serbia, Romania and Bulgaria. Catholic-majority countries are prevalent in the central and southwestern parts of Europe, cutting a swath from Lithuania through Poland, Slovakia and Hungary, and then extending westward across Croatia, Austria, Italy and France to the Iberian Peninsula. And Protestantism is the dominant Christian tradition in much of Northern Europe, particularly Scandinavia.
      There are substantial populations belonging to non-Christian religions – particularly Islam – in many European countries. In Bosnia, roughly half of the population is Muslim, while Russia and Bulgaria have sizable Muslim minority populations. But in most other countries surveyed, Muslims and Jews make up relatively small shares of the population, and surveys often are not able to reliably measure their precise size.
      In addition, all the Western European countries surveyed have sizable populations of religiously unaffiliated people – those who identify as atheist, agnostic or “nothing in particular,” collectively sometimes called “nones.” “Nones” make up at least 15% of the population in every Western European country surveyed, and they are particularly numerous in the Netherlands (48%), Norway (43%) and Sweden (42%). On balance, there are smaller shares of “nones” – and larger shares of Christians – in Central and Eastern Europe, though a plurality of Estonians (45%) are unaffiliated, and the Czech Republic is the only country surveyed on the entire continent where “nones” form a majority (72%).
      Christian affiliation has declined in Western Europe
      The lower Christian shares in Western Europe reflect how the region’s religious landscape has been changing within the lifetimes of survey respondents.
      While large majorities across the continent say they were baptized Christian, and most European countries still have solid Christian majorities, the survey responses indicate a significant decline in Christian affiliation throughout Western Europe. By contrast, this trend has not been seen in Central and Eastern Europe, where Christian shares of the population have mostly been stable or even increasing.
      Indeed, in a part of the region where communist regimes once repressed religious worship, Christian affiliation has shown a resurgence in some countries since the fall of the USSR in 1991. In Ukraine, for example, more people say they are Christian now (93%) than say they were raised Christian (81%); the same is true in Russia, Belarus and Armenia. In most other parts of Central and Eastern Europe, Christian shares of the population have been relatively stable by this measure.
      Meanwhile, far fewer Western Europeans say they are currently Christian than say they were raised Christian. In Belgium, for example, 55% of respondents currently identify as Christian, compared with 83% saying they were raised Christian.
      What are the reasons for these opposing patterns on different sides of the continent? Some appear to be political: In Russia and Ukraine, the most common explanation given by those who were raised without a religion but are now Orthodox is that religion has become more acceptable in society. Another important reason is a connection with their national heritage.
      In Western Europe, there are a variety of reasons why many adults who were raised Christian have become unaffiliated. Most of these adults say they “gradually drifted away from religion,” though many also say they disagreed with church positions on social issues like homosexuality and abortion, and/or that they stopped believing in religious teachings.
      Religious commitment particularly low in Western Europe
      Not only is religious affiliation on the decline in Western Europe, religious commitment also is generally lower there than in Central and Eastern Europe.
      This is not to say that Central and Eastern Europeans are very religious by conventional measures of religious behavior. Europeans throughout the continent generally show far less religious commitment than adults previously surveyed in other regions.8
      That said, on balance, Central and Eastern Europeans are more likely than Western Europeans to say that religion is very important in their lives, that they attend religious services at least monthly, and that they pray every day.
      For example, fully half or more of adults in Greece, Bosnia, Armenia, Georgia and Romania say religion is very important in their lives, compared with about one-in-ten in France, Germany, the United Kingdom and several other Western European countries. Similarly, roughly three-in-ten Slovaks, Greeks and Ukrainians say they pray daily, compared with 8% in Austria and Switzerland. Western Europeans also are more likely than their neighbors in the East to say they never pray (e.g., 62% in Denmark vs. 28% in Russia).
      Substantial shares in Western Europe don’t believe in God
      Western Europeans also express belief in God at lower levels than people in Central and Eastern Europe, where large majorities say they believe in God – including overwhelming shares in several countries, such as Georgia, Armenia, Moldova and Romania. Among the Central and Eastern European countries surveyed, there are only three exceptions where fewer than two-thirds of adults say they believe in God: Hungary (59%), Estonia (44%) and the Czech Republic (29%).
      By contrast, fewer than two-thirds of adults in most Western European countries surveyed say they believe in God, and in some countries with large populations of “nones,” such as the Netherlands, Belgium and Sweden, fewer than half of adults believe in God.
      Western Europeans also are less likely to say they are certain of their belief in God. Among the Western European countries surveyed, only in Portugal (44%) do more than three-in-ten say they are absolutely certain that God exists. But majorities in several of the Central and Eastern European countries surveyed express such certainty about God’s existence, including in Romania (64%), Greece (59%) and Croatia (57%).
      Majorities in most Central and Eastern European countries believe in fate
      In addition to belief in God, Central and Eastern Europeans are more likely than Western Europeans to express belief in fate (that the course of life is largely or wholly preordained), as well as in some phenomena not typically linked with Christianity, including the “evil eye” (that certain people can cast curses or spells that cause bad things to happen to someone).
      Majorities in most Central and Eastern European countries surveyed say they believe in fate, including about eight-in-ten in Armenia (83%) and Bosnia (80%). In Western Europe, far fewer people believe their lives are preordained – roughly four-in-ten or fewer in most of the countries surveyed.
      Belief in the evil eye is also common in Central and Eastern Europe. This belief is most widespread in Greece (66%), Latvia (66%), Ukraine (60%), Armenia (59%), Moldova (57%), Russia (56%) and Bulgaria (55%).
      In fact, the levels of belief in the evil eye across Central and Eastern Europe are comparable to those found in Latin America and sub-Saharan Africa, where indigenous religions have had a broad impact on the respective cultures. (See “Religion in Latin America: Widespread Change in a Historically Catholic Region” and “Tolerance and Tension: Islam and Christianity in Sub-Saharan Africa.”) In Western Europe, on the other hand, in no country does a majority express belief in the evil eye.
      Levels of belief in reincarnation are more comparable across the region. In most Central and Eastern European countries surveyed, a quarter or more say they believe in reincarnation – that is, that people will be reborn in this world again and again. In many Western European countries surveyed, roughly one-fifth of the population expresses belief in reincarnation, a concept more closely associated with Eastern religions such as Hinduism and Buddhism than with Christianity.
      Prevailing view across Europe is that religion and government should be separate
      Europeans across the continent are largely united in support of a separation between religion and government. More than half of adults in most countries say religion should be kept separate from government policies, rather than the opposing view that government policies should support religious values and beliefs.
      In seven Central and Eastern European countries, however, the view that church and state should be separate falls short of a majority position. This includes Armenia and Georgia – where the balance of opinion favors government support for religious values and beliefs – as well as Russia, where 42% of adults say the government should promote religion.
      In Western Europe, meanwhile, majorities in nearly every country surveyed say religion should be kept separate from government policies.
      Age differences are stronger in Western Europe than in Eastern Europe on this issue: Younger adults across most of Western Europe are more likely than those ages 35 and older to prefer separation of church and state. In Central and Eastern Europe, meanwhile, younger and older adults express roughly similar views on this question.

      Europe split on importance of ancestry to national identity, united on importance of speaking national language
      While majorities in most Central and Eastern European countries tie being Christian to being truly Serbian, Polish, etc. (see here), majorities in all of these countries view being born in their country and having ancestry there as important components of national identity.
      For example, 83% of adults in Hungary and 82% of adults in Poland say it is “very” or “somewhat” important to have been born in their country to be “truly Hungarian” or “truly Polish.” And 72% of Russians say it is important to have Russian family background to be “truly Russian.”
      On balance, adults in Western European countries are less likely to view these nativist elements as important to national identity. For example, majorities in Sweden, Denmark, the Netherlands and Norway say it is “not very” or “not at all” important to be born in their country or have family background there to be “truly Swedish,” etc.
      But not everyone across Western Europe feels this way. In Portugal, for example, the vast majority of adults say that being born in Portugal (81%) and having a Portuguese family background (80%) are very or somewhat important to being “truly Portuguese.” These sentiments also are widespread among adults in Italy and Spain.
      The two sides of Europe do not appear to be moving closer on these questions with younger generations. In fact, the opposite is true: In Western Europe, young adults (ages 18 to 34) are less likely than their elders to regard birthplace and ancestry as crucial to national identity, while in Central and Eastern Europe, young adults and older people are about equally likely to feel this way. In Spain, for example, only about half of adults under 35 (47%) say having Spanish ancestry is important to being Spanish, compared with 64% of older Spaniards. In Ukraine, meanwhile, young adults and older adults look very similar on this question (68% vs. 69%).
      Concerning the importance of family background to national identity, there is a bigger gap between young adults in Western Europe and young adults in Central and Eastern Europe than between the adult populations as a whole.
      While public opinion on the importance of religion, birthplace and ancestry to national identity is different in Central and Eastern Europe than it is in the West, people throughout the continent largely agree on some other elements of national belonging. Adults in both regions say it is important to respect their country’s institutions and laws and to be able to speak the national language to truly share their national identity.
      In fact, overwhelming majorities of adults in every European country surveyed – East and West alike – say it is important to respect the laws of their country in order to truly belong. For example, 98% of Danes, 96% of Hungarians and 87% of Russians say it is important to respect their institutions and laws to truly be Danish, Hungarian or Russian.
      And large shares in both Eastern and Western European countries say speaking the national language is important to sharing their national identity. For example, in the Netherlands, 96% of adults say speaking Dutch is important for being truly Dutch. And in Georgia, 92% of adults say it is important to speak Georgian to truly share their national identity. There are a few countries, however, where this sentiment is somewhat less common: Only about two-thirds of adults in Moldova, Finland and Bosnia say speaking the national language is important to truly belonging to their country, as do only 62% of Ukrainians and 54% of Belarusians. This may reflect the fact that multiple languages are spoken in these countries, including large numbers of Russian speakers in Moldova, Ukraine and Belarus.
    • От sirius
      Интересна лекция за това как се управляват и доят общества и държави

      Къде е Историята, Икономиката, Парите, Идеологията, Мирогледа и прочее
       
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...