Социалната структура на българското общество

[dora]

  On 6.04.2018 г. at 15:50, Б. Киров said:

И в тази, и в други теми сме го дискутирали - под "средна класа" не разбираме собственици на средства за производство или собствен бизнес, а хора с доходи около средната работна заплата в страната.

Expand  

Моето основание да разглеждам средната класа от гледна точка на способността им да се издържат, без да са наемници (и като трайни, стабилни предприемачи) е точно от гледна точка на устойчивостта, способността да запазва социалноикономическото си положение.

Наемникът живее в състояние на несигурност по отношение на разположението си в социалната пирамида. Той не може да знае дали неговата фирма няма да фалира заради лошо управление или други фактори, да си изгуби пазарния дял, да бъде погълната от друга компания, която да реши да прави реорганизации, примерно изнасяйки неговата дейност в друга държава и така нататък.

Следователно изпадането му на по-долно ниво в социалната пирамида е въпрос на фактори, които той не може да контролира и може да се случи изключително бързо.

А една средна класа не зависи от управленските решения на конкретния си работодател. Трайна принадлежност към средната класа следователно имат само тези, които са непосредствено устойчиви на подобни независещи от тях сътресения, защото разполагат със средства за производство в класическия смисъл на думата - имат собствено стабилно предприятие, уникални умения (под формата на съществено сравнително предимство) или предпазна мрежа от устойчиви икономически взаимоотношения, които да позволяват съхраняването и умножаването на собственото им богатство без ненадейни сътресения.

Този, който няма общественоикономически буфер, не е средна класа. Защото точно следващият месец може да се е сринал до или около прага на бедността, барабар с дълговете си, натрупани под формата на лични инвестиции, извършени поради илюзията за стабилност на собственото си положение (кредити за закупуване на жилище, инвестиции в образование на децата, други инвестиции).

Все пак над средната класа е висшата и сравнението - йерархично - трябва да е с нея. А там са, общо взето, устойчивите и като цяло недостъпни/недостижими с нормални усилия -  елити. За да е средна класа, човек трябва да се разполага между висшата и  "нисшата", тоест непревилигированата, не да има вероятност да изпадне в непривилигированата от ден за ден.

В българския случай обаче не само положението на наемниците може да се влоши катастрофално от ден за ден. За няколко години могат да изчезнат и значителен брой малки и средни предприятия, тоест климатът за предприемачество също не способства създаането и поддържането на средна класа:

https://www.expert.bg/Desetki-golemi-stotici-sredni-i-hilqdi-malki-predpriqtiq-sa-izcheznali-v-Bylgariq-za-7-godini-641903.html

Редактирано Април 6, 2018 от dora

[Amazonski]

  On 6.04.2018 г. at 18:34, dora said:

Следователно изпадането му на по-долно ниво в социалната пирамида е въпрос на фактори, които той не може да контролира и може да се случи изключително бързо.

Expand  

Зависи за къде говорим. Това което пишеш донякъде е вярно за САЩ. Обаче вярно ли е за Германия? Гледах един много хубав документален филм за икономиката им (ще се опитам да го намеря) и отговора е не! Там икономиката се крепи на малки и средни фирми, дори си имат дума за това. Кадрите се взимат директно от специализираи училища и стават част от семейството. Разбира се, пълна сигурност няма, но германския модел се приближава. Аз мисля, че България, или поне двигателят на икономиката - София е много по-близо до немския модел, отколкото до американския. 

[Б. Киров]

  On 6.04.2018 г. at 18:34, dora said:

Моето основание да разглеждам средната класа от гледна точка на способността им да се издържат, без да са наемници (и като трайни, стабилни предприемачи) е точно от гледна точка на устойчивостта, способността да запазва социалноикономическото си положение.

Наемникът живее в състояние на несигурност по отношение на разположението си в социалната пирамида. Той не може да знае дали неговата фирма няма да фалира заради лошо управление или други фактори, да си изгуби пазарния дял, да бъде погълната от друга компания, която да реши да прави реорганизации, примерно изнасяйки неговата дейност в друга държава и така нататък.

Следователно изпадането му на по-долно ниво в социалната пирамида е въпрос на фактори, които той не може да контролира и може да се случи изключително бързо.

Expand  

+ + Напълно споделям такова виждане за средна класа, но по съображения за удобство и адекватност с това, което има в популярната икономическа статистика, приехме донякъде консенсусно да говорим за критерий средна заплата. Иначе вижте какво съм писал сам в първите си постове от темата:

Сегментчето А от 1.6 процента е финансов елит, богати по мерната система на България, някои от тях, малцина, и по световната такава. Тази група е съставена от 1.6% от населението на България или около 100 000 души. Отделям ги в „много богати” и над другата група В (средна класа), защото толкова са хората, притежаващи по сметките си активи за над 100 000 долара на човек, според тази публикация:

https://money.bg/finance/59-300-balgari-popadat-sred-5-te-protsenta-nay-bogati-v-sveta-sred-tyah-li-ste.html

Горе, на самия връх на това връхче съм сложил 0.001 %, което е няколкостотин души, това е КОЙ, онези под тях са им Преторианци, които ги охраняват, но понякога и сменят, тези няколкостотин са богати и по световните стандарти, някои влизат в официалните класации на Форбс, други не влизат, но по мое мнение тези, които не влизат са най-обемни откъм парични знаци.

Сегментът В съм разделил на две приблизително равни части от по 5 процента - тук са всички ония българи, декларирали месечни приходи над пределните 2400 лева, за толкова си плащат осигуровките в НАП. Веднага ще обясня защо пиша, че ги наричам условно „средна класа” и защо съм ги разделил на две обособени подгрупи: според мен, средна класа са хората, които изкарват такива доходи, без да са наети работници било на държавата било на частни фирми; останалите са високоплатени служители, но не са истинска средна класа.

Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници.

Така или иначе имаме около 250 000 души, които можем да наречем по доходи условно „средна класа”, 10% от населението в работна възраст. В други страни от Европа и Северна Америка този процент е между 40 и 60 като се счита, че точно той е гръбнак на нацията и гарант за социален мир. Следователно, очевидно е, че средната класа у нас е свита и дестабилизирана.

„Високата средна класа” от скъпо платени служители се стреми да се изтегля нагоре като се интегрира към статусния елит.

Ниската средна класа се оказват в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето, защото точно това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на квалифицираната интелигенция и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци.

Държа да подчертая от подчертаното този пасаж, това са данни отпреди 2 години, но днес те едва ли са по-различни в положителен смисъл:

Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници.

Това е българската средна класа в класическия смисъл на думата - между 3-5 % процента от работната сила в страната, което я превръща в маргинал, на практика средна класа в класическия смисъл на тази дума, както я разбирате и Вие, в България НЯМА.

[Frujin Assen]

Киров, определението ти за средна класа в България е малко както дявола чете евангелието.

Ако следваме примера, че средна класа са хора със средни доходи, то един европеец получаващ 5000 евро заплата, българин с 1000 лв заплата и африканец с 50 долара заплата са средна класа! Само където в европа средна класа е този който може да си позволи всеки 3 години да си купува нов мерцедес, в България този който на 3 години може да си купи голф на 10 години, а в африка този който се храни 3 пъти на ден. 

 

[Б. Киров]

  On 7.04.2018 г. at 2:34, Frujin Assen said:

Ако следваме примера, че средна класа са хора със средни доходи, то един европеец получаващ 5000 евро заплата, българин с 1000 лв заплата и африканец с 50 долара заплата са средна класа! Само където в европа средна класа е този който може да си позволи всеки 3 години да си купува нов мерцедес, в България този който на 3 години може да си купи голф на 10 години, а в африка този който се храни 3 пъти на ден. 

Expand  

Пак си направил "сламено човече" и ми влагаш съдържание в думите, което не съм изразил. Примерът ти с африканец не е адекватен и си го пришил към "човечето" като "слама".

Средният доход се определя от средната работна заплата във всяка отделна страна. Покупателната сила на средния доход се измерва с покупателната сила на местната валута към основна кошница от стоки и услуги. Средната класа на база средна работна заплата се дефинира като способност на хората да закупят стоки и услуги във всяка отделна страна със средната си заплата, съпоставими със средната класа в САЩ, тъй като покупателната сила на отделните валути се съпоставя с покупателната сила на щатски долар в САЩ. Африканецът със средната си заплата в собствената си страна е далече, ама много далече, от покупателната способност на средната работна заплата в САЩ. Българин със средна работна заплата от 1023 лева не е толкова далече. Обяснявам ти защо. Покупателната сила на български лев в България спрямо покупателната сила на щатски долар в САЩ е различна: ако превърнем средния доход в България в щатски долари, той е 640 долара еквивалентни на 1023 лева. Само че покупателната сила на тези 640 долара в България е по-голяма около три пъти за същите стоки тук, отколкото в САЩ:

$152.4 billion (2017 est.)
$147.1 billion (2016 est.)
$142.2 billion (2015 est.)
note: data are in 2017 dollars
country comparison to the world: 77
GDP (official exchange rate):
$55.95 billion (2017 est.)
GDP - real growth rate:
3.6% (2017 est.)
3.4% (2016 est.)
3.6% (2015 est.)
country comparison to the world: 87
GDP - per capita (PPP):
$21,600 (2017 est.)
$20,700 (2016 est.)
$19,900 (2015 est.)

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

тоест 640 долара в България могат да купят стоки и услуги от основната потребителска кошница в България, колкото могат да купят 1920 долара в САЩ.

И сега отиваме в САЩ, за да видим къде са хората, по американската статистика, с месечни доходи 1920 долара месечно. Според техните класификатори, домакинствата от 67 процента от средния доход нагоре и до 200 процента над средния влизат в "средна класа". Среден доход на домакинство в САЩ е прието за 2016 да е 59 000 долара годишно, при двама работещи в домакинство, това е 29 500 на човек, месечно това означава 2450 долара доход, 67 процента, където е долната граница на "средна класа" са 1647 долара месечно, ерго нашият човек с 1920 долара еквивалентни /което е 1023 лева в България/ е над долната черта на средната класа в САЩ, не много, но над нея. Илюстрирам:

Това е официално приетата в САЩ класификация за категоризиране по този метод на доходи за "средна класа" - всичко над 35 000 долара за домакинство отива в категорията средна класа; ако насложим нашия случай с приравнена покупателна способност на 640 долара месечно умножени по покупателна способност индекс 3 и равнозначни на 1920 в САЩ и умножени по 2 за домакинство, наше домакинство с такива доходи влиза в американските критерии в границата над 46 000 долара годишно покупателна способност в САЩ, тоест определено над долната граница за "средна класа" в САЩ.

https://www.thebalance.com/definition-of-middle-class-income-4126870

https://www.thebalance.com/kimberly-amadeo-3305455

Африканският трудещ се с неговите 500 долара годишно няма никакъв шанс да се класира като средна класа в САЩ, колкото и да са ниски цените в африканската му родина.

Ясно ли ти стана, или да продължа?

[nik1]

  On 7.04.2018 г. at 5:49, Б. Киров said:

Пак си направил "сламено човече" и ми влагаш съдържание в думите, което не съм изразил. Примерът ти с африканец не е адекватен и си го пришил към "човечето" като "слама".

Средният доход се определя от средната работна заплата във всяка отделна страна. Покупателната сила на средния доход се измерва с покупателната сила на местната валута към основна кошница от стоки и услуги. Средната класа на база средна работна заплата се дефинира като способност на хората да закупят стоки и услуги във всяка отделна страна със средната си заплата, съпоставими със средната класа в САЩ, тъй като покупателната сила на отделните валути се съпоставя с покупателната сила на щатски долар в САЩ. Африканецът със средната си заплата в собствената си страна е далече, ама много далече, от покупателната способност на средната работна заплата в САЩ. Българин със средна работна заплата от 1023 лева не е толкова далече. Обяснявам ти защо. Покупателната сила на български лев в България спрямо покупателната сила на щатски долар в САЩ е различна: ако превърнем средния доход в България в щатски долари, той е 640 долара еквивалентни на 1023 лева. Само че покупателната сила на тези 640 долара в България е по-голяма около три пъти за същите стоки тук, отколкото в САЩ:

$152.4 billion (2017 est.)
$147.1 billion (2016 est.)
$142.2 billion (2015 est.)
note: data are in 2017 dollars
country comparison to the world: 77
GDP (official exchange rate):
$55.95 billion (2017 est.)
GDP - real growth rate:
3.6% (2017 est.)
3.4% (2016 est.)
3.6% (2015 est.)
country comparison to the world: 87
GDP - per capita (PPP):
$21,600 (2017 est.)
$20,700 (2016 est.)
$19,900 (2015 est.)

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

тоест 640 долара в България могат да купят стоки и услуги от основната потребителска кошница в България, колкото могат да купят 1920 долара в САЩ.

И сега отиваме в САЩ, за да видим къде са хората, по американската статистика, с месечни доходи 1920 долара месечно. Според техните класификатори, домакинствата от 67 процента от средния доход нагоре и до 200 процента над средния влизат в "средна класа". Среден доход на домакинство в САЩ е прието за 2016 да е 59 000 долара годишно, при двама работещи в домакинство, това е 29 500 на човек, месечно това означава 2450 долара доход, 67 процента, където е долната граница на "средна класа" са 1647 долара месечно, ерго нашият човек с 1920 долара еквивалентни /което е 1023 лева в България/ е над долната черта на средната класа в САЩ, не много, но над нея. Илюстрирам:

Това е официално приетата в САЩ класификация за категоризиране по този метод на доходи за "средна класа" - всичко над 35 000 долара за домакинство отива в категорията средна класа; ако насложим нашия случай с приравнена покупателна способност на 640 долара месечно умножени по покупателна способност индекс 3 и равнозначни на 1920 в САЩ и умножени по 2 за домакинство, наше домакинство с такива доходи влиза в американските критерии в границата над 46 000 долара годишно покупателна способност в САЩ, тоест определено над долната граница за "средна класа" в САЩ.

https://www.thebalance.com/definition-of-middle-class-income-4126870

https://www.thebalance.com/kimberly-amadeo-3305455

Африканският трудещ се с неговите 500 долара годишно няма никакъв шанс да се класира като средна класа в САЩ, колкото и да са ниски цените в африканската му родина.

Ясно ли ти стана, или да продължа?

Expand  

Да вметна: За страните от Африка май не се изполваше терминът средна класа, а нещо друго (не ми се търси, и като white trash съм го подкарал на родно уиски рано днес

[nik1]

Фружина обича сламените човеци, това му е живота и номера във форума

Но Kиров (и Болиад) е напълно прав и коректен - средната класа в случая той я разглежда в тези си постинги  с нейните над 1500 (2000) лева е чрез съпоставяне на паритетите на покупателните споsoбности - 1 BG-лев в БГ има паритета на 1,67 US долар в САЩ, или 1 US долар в BG има паритета на 3 US долара в САЩ..

Тези материали са добри и показателни (вярно не са жълтения или анти-ЕС/USA дитирамби , но все пак  няма да навреди и Фружина да ги прочете от начaлото до края)

http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/

Редактирано Април 7, 2018 от nik1

[dora]

  On 7.04.2018 г. at 6:36, nik1 said:

Да вметна: За страните от Африка май не се изполваше терминът средна класа, а нещо друго

Expand  

 Ето едно изследване:

http://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:1064291/FULLTEXT02

(Не съм го чела цялото, прегледах го, когато излезе книгата)

[Б. Киров]

  On 7.04.2018 г. at 6:36, nik1 said:

Да вметна: За страните от Африка май не се изполваше терминът средна класа, а нещо друго (не ми се търси, и като white trash съм го подкарал на родно уиски рано днес

Expand  

И аз съм го подкарал отрано на работо-холизъм, ама срамота, май към обед като друг white trash ще последвам примера ти с истински холизъм, празник е все пак.

По-сериозно по темата, проблемът с доходите в България, основният, е в тяхното разпределение, а освен това и с игрите на статистиката, която според мен, не отчита коректно и обективно индекса на цените на потребителската кошница, занижава ги, така че да докара позитивна картина пред европартньорите ни, нещо подобно правеха гръцките политстатистици и изведнъж се видя голяма пропаст между казионна статистика и държавни дългове.

Това което пише Бойлад за 18 процента хора с доходи над 1000 лева е по-точно от цитираните от мен 30 процента, които съм взел от един доклад на профсъюзите, те са комбина с властта на чиновниците в България, друга тема. И ако се направи социологически профил на тези 18 процента, ще се види, че по-голямата част от тях са в обществения сектор. Лошо няма, но той е на бюджетна издръжка и е слабо ефективен в сравнение с други сектори. И се върви към административно увеличение на заплати точно в този сектор - предвидени са 700 млн. годишно за учители, военни и полицаи; това добре, но реалния сектор е на производство и услуги, а обществения е вторичен и се храни от бюджетно преразпределение, сбъркани са приоритетите, според мен. Общественият сектор в България е прекалено раздут, поне с 50 процента и неефективен, там е пристанище за лесно получаване на пари, вижда се в структурата на образованието, което бълва специалисти със специалности за него, а не за реалната икономика.

[nik1]

  On 7.04.2018 г. at 7:10, dora said:

 Ето едно изследване:

http://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:1064291/FULLTEXT02

(Не съм го чела цялото, прегледах го, когато излезе книгата)

Expand  

Ще го разгледам, благодаря сестро.. (това не е обида, или подигравка)

Помня че се някъде изполваше терминът "плаваща средна класа", както и да е..

[dora]

  On 7.04.2018 г. at 7:13, Б. Киров said:

По-сериозно по темата, проблемът с доходите в България, основният, е в тяхното разпределение, а освен това и с игрите на статистиката, която според мен, не отчита коректно и обективно индекса на цените на потребителската кошница, занижава ги, така че да докара позитивна картина пред европартньорите ни, нещо подобно правеха гръцките политстатистици и изведнъж се видя голяма пропаст между казионна статистика и държавни дългове.

Expand  

Вижте тази статия:

https://ekipbg.com/kakvo-ni-pokazva-indeksyt-na-potrebitelskite-ceni/

 

[dora]

  On 7.04.2018 г. at 7:36, nik1 said:

Ще го разгледам, благодаря сестро.. (това не е обида, или подигравка)

Expand  

Знам, усещането за сходства и съпричастност се улавя лесно, имате го и от мен, макар понякога да не сме на едно мнение

[Б. Киров]

"Данните на НСИ за „инфлацията“ през годината са може би най-неточният измерител на това дали с единица пари можем да си закупим повече стоки и услуги от даден минал период или по-малко. Един от много големите скептици спрямо математическите манипулации на информацията в икономиката (т.е. спрямо статистиката) Лудвиг фон Мизес още в средата на XX в. пише: „Здравомислещата домакиня знае много повече за измененията в цените, отколкото статистическите средни величини.“[5] Статистическият „индекс на потребителските цени“ е толкова неточна величина, че единственото му приложение би могло да бъде като интелектуално упражнение по математика, резултатите от което нямат нищо общо с реалността. Дали сме „по-богати“ или „по-бедни“ спрямо миналия месец или миналата година се определя от личния ни доход, индивидуалното ни потребление и от измененията в цените на стоките и услугите, които потребяваме, а не от статистическата средна величина, която НСИ пресмята и публикува всеки месец. "

https://ekipbg.com/kakvo-ni-pokazva-indeksyt-na-potrebitelskite-ceni/

Много точно. Защото, когато в "голямата кошница" ти пишат цена на наем или хляб, това е една илюзия - цена на наем в София е едно и цена на хляб в една верига е едно, в друга друго, в малко провинциално градче трето. Специално за наемите и транспорта съм сравнявал цени в различни страни в Европа с тези в България, те не отговарят на показаните в статистиката на НСИ, по-високи са реално и всеки, който го плаща го усеща.

Един "крещящ" пример за статистическа манипулация:

http://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията

Инфлация 3 процента отчита официалната статистика по своя калкулатор. Но цената на квартирата ми тогава беше 500 лева, сега е 800, за храна сега харчим поне 150 лева месечно повече от тогава /примерно 200 лева тогава месечно/, билетчето за градския транспорт струваше 1 лев, сега е 1.6 лв., тоест 60 процента повече, може да се продължи още дълго.

Къде отиват 3 процента инфлация? При арменския поп.

[boilad]

Косвено засегнахме една тема която хич не е маловажна и отразява не само разноречието сред нас, но и сред социолозите. Какво аджеба е "средна класа"? dora например се придържа към класическото разбиране за средна класа от края на XIX и нач. на XX в. - дребни собственици, предприемачи, занаятчии и сравнително добре платени професионалисти (по онова време в тази категория са основно чиновници). В съвременните социология и икономика обаче няма единно становище какво представлява "средната класа". Единият критерий е подоходния, като за основа се взема медианния (средния доход) и някакви проценти под и над него, а хората попаднали в тези граници са определяни като "средна класа". Тук хаоса обаче е пълен, тъй като няма съгласие колко процента +/- около медианния доход да се вземат. Някои предлагат +/- 25% и това изглежда разумно, но не е политически изгодно, понеже стеснява много границите на "средната класа". Това води до нов начин за дефиниране на "средната класа", който не само е доминиращ днес по света, но е и откровена стъкмистика за нуждите на пропагандната машина. При този метод по дефиниция "средна класа" са всички онези под горните 10% и над "бедните" под които се разбират хората с доходи под 60% от медианния (и тук не минава без разногласия между изследователите, защото за долна граница на "средната класа" се предлагат между 60 и 90% от медианния доход). Така чисто механично средната класа я докарват между 40 и 60%. Колко такава "средна класа" е "средна" цифрите говорят достатъчно. Разликата между доходите на "долната средна класа" и "горната средна класа" не се измерва с единици или десетки проценти, а в стотици (в пъти).

И накрая от мен като заключение, какво би следвало да разбираме под "средна класа". Доколкото понятието има не само икономическа, но и социална компонента, то тези две съставляващи би трябвало да се разглеждат във взаимообвързана цялост, като в класическия пример с четиричленното семейство. Според мен долната граница на средната класа би трябвало да е доход равняващ се на два пъти издръжката на живот, т. е. един работещ, който може да издържа себе си и още един човек (съпруг/а, дете или друг) без да изпада в материални лишения, а горната граница е същият работещ, но вече издържащ трима души без да изпада в материални лишения и като следствие имаме едно здраво и щастливо четиричленно семейство с важни политически и демографски сетнини от този факт (пишман социалистите и пишман националистите никога не биха посмели дори да си помислят за такъв пример, доде са наредени на яслата не им трябва силна и просперираща средна класа). 

Редактирано Април 7, 2018 от boilad

[БатеВаньо]

"Какво аджеба е "средна класа"?"

 

Боилад, има си установена дефиниция за средна класа. Тя е общоважаща.

[boilad]

Лошо няма. Всеки има право на мнение. Горе съм посочил три различни методики чрез които се дефинира "средната класа", т. е. такова нещо като общоважаща, а още по-малко установена дефиниция няма, днес приоритетно се използва третата методика, но това не я прави общовалидна и не изключва автоматично другите подходи към проблема. Недей така на едро. Ако ти се занимава и ти е интересно аз основно ползвах сайта на ИПИ http://ime.bg/bg/articles/kakvo-e-srednata-klasa/ там има и други материали по въпроса. 

[БатеВаньо]

Кембридж:

a social group that consists of well-educated people, such as doctors, lawyers, and teachers, who have good jobs and are neither very rich nor very poor:
The upper middle class tend to go into business or the professions, becoming, for example, lawyers, doctors, or accountants.

a middle-class suburb of New York
(Definition of “middle class” from the Cambridge Advanced Learner’s Dictionary & Thesaurus © Cambridge University Press)
"middle class" in American English:

social studies the people in a society who are not of high social rank or extremely rich but are not poor
(Definition of “middle class” from the Cambridge Academic Content)

"the middle class" in Business English: 

ECONOMICS the social group that consists of well-educated people, such as doctors, lawyers, and teachers, who are neither very rich nor very poor:
lower/upper middle class The upper middle class tends to go into business or the professions.

Definition of “the middle class” from the Cambridge Business English Dictionary

© Cambridge

[boilad]

Много съжалява, индиански не разбира.

Определение строго научно. Вери относителното middle class определя чрез други относителни: very rich и very poor or extremely rich и poor и друго относително well-educated (бай Пешо Общака с основно образование и 800 кинта месечно well-educated ли е, middle class ли е, poor ли е или very poor or may be very rich? Extremely rich?). Какво каза Cambridge Business English Dictionary и Cambridge Academic Content за тези относителни понятие и как ги измери. Това не наука, произвол и пропагандна манипулация.

Вие явно почитател на австрийска икономическа школа.

Както политикобюрократичния новговор заличи от статистиките понятието "неграмотен", така е на път да изчезне и "беден" и какъв happy end ще настане тогава! 

Редактирано Април 7, 2018 от boilad

[БатеВаньо]

  On 7.04.2018 г. at 17:50, boilad said:

Много съжалява, индиански не разбира.

Определение строго научно. Вери относителното middle class определя чрез други относителни: very rich и very poor or extremely rich и poor и друго относително well-educated (бай Пешо Общака с основно образование и 800 кинта месечно well-educated ли е, middle class ли е, poor ли е или very poor or may be very rich? Extremely rich?). Какво каза Cambridge Business English Dictionary и Cambridge Academic Content за тези относителни понятие и как ги измери. Това не наука, произвол и пропагандна манипулация.

Вие явно почитател на австрийска икономическа школа.

Както политикобюрократичния новговор заличи от статистиките понятието "неграмотен", така е на път да изчезне и "беден" и какъв happy end ще настане тогава! 

Expand  

Бях останал със сравнително добри впечатления... до момента, но се оказа поредният силно надценяващ се юзър.

[dora]

  On 7.04.2018 г. at 14:30, boilad said:

Косвено засегнахме една тема която хич не е маловажна и отразява не само разноречието сред нас, но и сред социолозите. Какво аджеба е "средна класа"? dora например се придържа към класическото разбиране за средна класа от края на XIX и нач. на XX в. - дребни собственици, предприемачи, занаятчии и сравнително добре платени професионалисти (по онова време в тази категория са основно чиновници). В съвременните социология и икономика обаче няма единно становище какво представлява "средната класа". Единият критерий е подоходния, като за основа се взема медианния (средния доход) и някакви проценти под и над него, а хората попаднали в тези граници са определяни като "средна класа". Тук хаоса обаче е пълен, тъй като няма съгласие колко процента +/- около медианния доход да се вземат. Някои предлагат +/- 25% и това изглежда разумно, но не е политически изгодно, понеже стеснява много границите на "средната класа". Това води до нов начин за дефиниране на "средната класа", който не само е доминиращ днес по света, но е и откровена стъкмистика за нуждите на пропагандната машина. При този метод по дефиниция "средна класа" са всички онези под горните 10% и над "бедните" под които се разбират хората с доходи под 60% от медианния (и тук не минава без разногласия между изследователите, защото за долна граница на "средната класа" се предлагат между 60 и 90% от медианния доход). Така чисто механично средната класа я докарват между 40 и 60%. Колко такава "средна класа" е "средна" цифрите говорят достатъчно. Разликата между доходите на "долната средна класа" и "горната средна класа" не се измерва с единици или десетки проценти, а в стотици (в пъти).

И накрая от мен като заключение, какво би следвало да разбираме под "средна класа". Доколкото понятието има не само икономическа, но и социална компонента, то тези две съставляващи би трябвало да се разглеждат във взаимообвързана цялост, като в класическия пример с четиричленното семейство. Според мен долната граница на средната класа би трябвало да е доход равняващ се на два пъти издръжката на живот, т. е. един работещ, който може да издържа себе си и още един човек (съпруг/а, дете или друг) без да изпада в материални лишения, а горната граница е същият работещ, но вече издържащ трима души без да изпада в материални лишения и като следствие имаме едно здраво и щастливо четиричленно семейство с важни политически и демографски сетнини от този факт (пишман социалистите и пишман националистите никога не биха посмели дори да си помислят за такъв пример, доде са наредени на яслата не им трябва силна и просперираща средна класа). 

Expand  

Според мен най-лесният подход е да се ползва британската представа за класа - те може би са най-силно класовото общество в Европа, с най-трудно пропускливи граници между класите, дори и между междинните такива, както и с най-строга диференциация на средната класа на подчасти.

Британците  като цяло са и хиперчувствителни по отношение на социалната стратификация, до степен, в която при неформален контакт много лесно разпознават класата на този, с когото разговарят, като улавят и най-дребните класови маркери в използването на езика  (синонимите, които използва за определени неща, фразеологията), близостта или отклонението от това, което наричат  "received pronunciation".

На една думичка или фразичка да се отклони човек от RP,  чувствителното британско ухо веднага го разполага в по-долна от средните класи

(Ние  нямаме подобни аналози, освен може би "мекането". "Ще отидеме да видиме", казано от образован човек, веднага го превръща в първо/второ поколение гражданин в моите уши, примерно, но чак такива маркери за класа нямаме, имаме маркери за регионалност/диалект и грамотност, като изпускане на пълните членове например, или опитите да се прикрие неграмотността  със слагането на пълен член на места, на които го няма. Британците обаче освен езикови маркери за регионалност и грамотност имат и маркери за класа. Като разделителната им способност е да улавят дори маркери на това кога един тийнейджър от висшата или висшата средна  класа имитира нарочно езика на работническата  или по-ниска от собствената му средна класа - бунт към престижното положение на родителите, но въпреки това тийнът да бъде разпознат като принадлежащ към по-висшите класи).

Да не говорим, че маркери за класа има и в това как е подстриган човек (средна класа - проста, лесна за поддържане фризура, без къдрене, топиране и екстри, със сигурност НЕ по последната мода), каква музика слуша, как се облича, как се отнася към консуматорските стоки, как е боядисано жилището му (средната класа не ползва ярки цветове на стените и мебелировката, ползва класически мебели, не настоява на съвременния дизайн, има малко вещи, не следва последния писък на модата; само работническата класа се опитва да съчетае цвета на чашите в кухнята с тази на полилея и да си купи най-модерното в момента),  в какво инвестира средствата си,  (напр. белег за работническа класа е да си купите най-големия възможен телевизор, независимо от размера на жилището си, както и примерно обувките ви да са точно в същия цвят като шапката - това при жените - снобизъм, опит да изглеждат по-благосъстоятелни, отколкото са в действителност, като имитират ексцентричния стил на висшата класа, плюс хиляда други невидими за небританското око условности).

Да, ние не можем да уловим всичко това, но можем да ползваме техните формални класови разделения като мерило, специално за Eвропа (на други континенти нещата не стоят съвсем по същия начин): https://en.wikipedia.org/wiki/Social_class_in_the_United_Kingdom

Ясно е, че обшественият генезис в различните държави е Европа е различен, както и повечето от тях са много по-егалитарни от британската. Но по отношение на класите никъде няма чак толкова детайлни разграничения като техните и използването им позволява максимално прецизиране.

Въпреки че не съм марксист, да не забравяме откъде е тръгнало всичко

Редактирано Април 7, 2018 от dora

[nik1]

  On 7.04.2018 г. at 19:59, dora said:

Според мен най-лесният подход е да се ползва британската представа за класа - те може би са най-силно класовото общество в Европа, с най-трудно пропускливи граници между класите, дори и между междинните такива, както и с най-строга диференциация на средната класа на подчасти.

Британците  като цяло са и хиперчувствителни по отношение на социалната стратификация, до степен, в която при неформален контакт много лесно разпознават класата на този, с когото разговарят, като улавят и най-дребните класови маркери в използването на езика  (синонимите, които използва за определени неща, фразеологията), близостта или отклонението от това, което наричат  "received pronunciation".

На една думичка или фразичка да се отклони човек от RP,  чувствителното британско ухо веднага го разполага в по-долна от средните класи

(Ние  нямаме подобни аналози, освен може би "мекането". "Ще отидеме да видиме", казано от образован човек, веднага го превръща в първо/второ поколение гражданин в моите уши, примерно, но чак такива маркери за класа нямаме, имаме маркери за регионалност/диалект и грамотност, като изпускане на пълните членове например, или опитите да се прикрие неграмотността  със слагането на пълен член на места, на които го няма. Британците обаче освен езикови маркери за регионалност и грамотност имат и маркери за класа. Като разделителната им способност е да улавят дори маркери на това кога един тийнейджър от висшата или висшата средна  класа имитира нарочно езика на работническата  или по-ниска от собствената му средна класа - бунт към престижното положение на родителите, но въпреки това тийнът да бъде разпознат като принадлежащ към по-висшите класи).

Да не говорим, че маркери за класа има и в това как е подстриган човек (средна класа - проста, лесна за поддържане фризура, без къдрене, топиране и екстри, със сигурност НЕ по последната мода), каква музика слуша, как се облича, как се отнася към консуматорските стоки, как е боядисано жилището му (средната класа не ползва ярки цветове на стените и мебелировката, ползва класически мебели, не настоява на съвременния дизайн, има малко вещи, не следва последния писък на модата; само работническата класа се опитва да съчетае цвета на чашите в кухнята с тази на полилея и да си купи най-модерното в момента),  в какво инвестира средствата си,  (напр. белег за работническа класа е да си купите най-големия възможен телевизор, независимо от размера на жилището си, както и примерно обувките ви да са точно в същия цвят като шапката - това при жените - снобизъм, опит да изглеждат по-благосъстоятелни, отколкото са в действителност, като имитират ексцентричния стил на висшата класа, плюс хиляда други невидими за небританското око условности).

Да, ние не можем да уловим всичко това, но можем да ползваме техните формални класови разделения като мерило, специално за Eвропа (на други континенти нещата не стоят съвсем по същия начин): https://en.wikipedia.org/wiki/Social_class_in_the_United_Kingdom

Ясно е, че обшественият генезис в различните държави е Европа е различен, както и повечето от тях са много по-егалитарни от британската. Но по отношение на класите никъде няма чак толкова детайлни разграничения като техните и използването им позволява максимално прецизиране.

Въпреки че не съм марксист, да не забравяме откъде е тръгнало всичко

Expand  

Ние сме безкласово общество. Дори и да не сме чели Иречек, достъчно е да видим днес как в един блок съжителстват бедни пенсионери, и предприемачи/хора с високи доходи ,за се уверим в това.

Мисля че при нас (в днешна България) най-подходящите критерии за опредляне на мястото на хората към дадена класа (ниска или средна) са

- доходния

- дали човекът ползва кредити за да увеличава имуществото си

Не мисля че образованието само за себе си е критерии (визирам България, днес): много от най-образованите хора (две висши, магистратура, докторантура) са в долната класа или в ниската средна класа, освен това не мисля че е характерно за хората, принадлежащи към средната класа у нас да са много добре образовани  (две висши, магистратура, докторантура)

ПС

Разбира се лекарите/стоматолозите и адвокатите са образовани, но не повече от инженерите да кажем, Апропо лекарите в болшинството болници у нас, по официални доходи са в ниската класа; иначе си заработват си допълнително както могат (част от тях - взимайки от пациентите на ръка за извършена услуга,консунатция или манупулация, или просто примайки подаръци).
При програмистите по принцип образованието няма такова значение, важни са техните умения, опит, които им дават пазарно предимство.

 

[dora]

  On 8.04.2018 г. at 6:09, nik1 said:

Ние сме безкласово общество. Дори и да не сме чели Иречек, достъчно е да видим днес как в един блок съжителстват бедни пенсионери, и предприемачи/хора с високи доходи ,за се уверим в това.

Мисля че при нас (в днешна България) най-подходящите критерии за опредляне на мястото на хората към дадена класа (ниска или средна) са

- доходния

- дали човекът ползва кредити за да увеличава имуществото си

Не мисля че образованието само за себе си е критерии (визирам България, днес): много от най-образованите хора (две висши, магистратура, докторантура) са в долната класа или в ниската средна класа, освен това не мисля че е характерно за хората, принадлежащи към средната класа у нас да са много добре образовани  (две висши, магистратура, докторантура)

ПС

Разбира се лекарите/стоматолозите и адвокатите са образовани, но не повече от инженерите да кажем, Апропо лекарите в болшинството болници у нас, по официални доходи са в ниската класа; иначе си заработват си допълнително както могат (част от тях - взимайки от пациентите на ръка за извършена услуга,консунатция или манупулация, или просто примайки подаръци).
При програмистите по принцип образованието няма такова значение, важни са техните умения, опит, които им дават пазарно предимство.

 

Expand  

OК, но какво правим със социалния аспект на класата?

По критерий доходи всички пенсионери са "underclass", както и всички образовани безработни.

Един от факторите на класова принадлежност е и възможността да се въздейства на обществените и икономически решения.

Освен чрез свои представители (по местоживеене, парламентарни и по сектор - синдикатни) работническата класа няма никакъв начин да въздейства на решенията, от които зависи съдбата й, защото няма никакъв личен досег до вземашите управленските решения, като същевременно е изключително зависима от развоя им.  Като дори чрез демократичния процес и синдикатите шансовете им са минимални, защото това не е индивидуална, а групова защита и не е ясно дали няма бързо да бъде неутрализирана от политическия интерес на по-горните класи.

За разлика, горната част на средната класа или има непосредствено участие във вземането на управленски решения, или познава лично хората, с които може да говори, за да си осигури дадени решения. Тази част от нашето общество е изключително непрозрачна, тоест тя по никакъв начин не се легитимира, не само по отношение на някакви групови характеристики или интереси, ами и по отношение на логиката на вземането на решенията (много ярък пример е историята с ЧЕЗ).

Средната средна класа има участие във вземането на решения под формата на демократичен процес, но и притежава образователния ценз и икономическия буфер да предотврати катастрофални последствия от решения, взети в неин ущърб.

При нас обаче много съществена част от хората със средни доходи нямат подобен буфер изобщо, ерго за тях решения от типа на оптимизации на персонала или данъчни промени могат да имат катастрофално въздействие, тоест могат да ги свалят до най-ниското ниво на пирамидата буквално за месеци. Като заради феодално-олигархичната структура на управлението нямат и достъп до вземането на решения, освен с граждански протести, но и тогава с неясен ефект.

Това не се отчита само от текущия размер на доходите, но и реално означава, че нямаме средна класа.

Редактирано Април 8, 2018 от dora

[boilad]

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Социална_класа

Има примерни таблички на няколко теоретични модела на социалната стратификация. 

Това което у нас се определя като средна класа според подоходния принцип, другаде би било working class, т. е. хора на наемния труд. Класическата средна класа - предприемачи, търговци и т. н. би била много тънък слой. Ако условно се придържаме към това, то имаме относително масова работническа класа, чийто горен слой може да бъде причислен и към средната класа - високоплатени професионалисти, чиито доходи им позволяват значителна икономическа свобода и въобще не е задължително да са well-educated. 

[Иванка]

Ето един пример за среден клас за Германия : http://www.dw.com/bg/никога-не-съм-крил-че-съм-ром/a-43297233

Средна класа според Institut der deutschen Wirtschaft Köln : https://www.iwkoeln.de/fileadmin/publikationen/2017/322410/IW-Trends_1_2017_Mittelschicht.pdf

Ето и нещо интересно :http://www.dw.com/bg/българия-се-топи-да-но-има-и-добри-новини/a-43260562

''. Според прогнозата на ООН, към 2050 година населението ще бъде само 5,2 милиона – по-бързо и по-тежко не се обезлюдява нито една друга страна в света.''

„През 2016 година броят на българите само в Германия беше 260 000 – и противно на някои предразсъдъци, повечето от тези хора са добре образовани специалисти. Много са и българските студенти в Германия – 7000 млади българи учат висше образование в страната и това е една от най-многолюдните групи чуждестранни студенти в Германия. А българските елити понякога направо тласкат децата си към чужбина – и са шокирани, ако тези деца се завърнат. Стряска ги мисълта, че може би са се провалили зад граница."

[nik1]

  On 8.04.2018 г. at 8:36, dora said:

OК, но какво правим със социалния аспект на класата?

Средната средна класа има участие във вземането на решения под формата на демократичен процес, но и притежава образователния ценз и икономическия буфер да предотврати катастрофални последствия от решения, взети в неин ущърб.

При нас обаче много съществена част от хората със средни доходи нямат подобен буфер изобщо, ерго за тях решения от типа на оптимизации на персонала или данъчни промени могат да имат катастрофално въздействие, тоест могат да ги свалят до най-ниското ниво на пирамидата буквално за месеци. Като заради феодално-олигархичната структура на управлението нямат и достъп до вземането на решения, освен с граждански протести, но и тогава с неясен ефект.

Това не се отчита само от текущия размер на доходите, но и реално означава, че нямаме средна класа.

Expand  

Нашата средна класа според мен няма много по-различна народопсихология от ниската (работническа) или under класата- Тя е първото/ или второто "поколение" средна класа, а чудеса не могат да се случат на този фронт, според мен

Например. средната класа не просто търси вратички в закона, а не го изпълнява (това го пиша като одитор по ISO 9001 и ISO 17025 заб), плюс това тази средна класа се е отказала да участва във правенето на законите или да протестира/да прилага натиск- според мен, и тези закони са не са добри.

Заб. Ако реша да правя мръсно на бившите ми работадели, мога да го направя като сезирам ИТ или ДАМТН за нарушенията в компанията (въпросът е че не ми пука)

За да не бъда голословен - у нас собствеността не е защитена, това е факт (заради празнини и несъвършестства в законите, освен това делата свързани със собственост са бавни, и продължителни, едно  дело за собсвеност/имот може да може да продължи до седем годинив България, без апелациите/обжалванията) ,което би следвало да касае най-силно средната класа! Сори, но няма никого!

 

 

Редактирано Април 8, 2018 от nik1