Отиди на
Форум "Наука"

Съзнанието като резултат-търсене в несъзнаваното


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 6 часа, Шпага said:

Не те разбрах:blush:

Ами опитите във филмчетата, които показа, са в съпровод с генетични промени.

При придобит белег - няма генетични промени - иначе, всяко порязване - на ръката , например - и оставило белег след зарастване, би следвало този белег да се пренесе и на новороденото. Или "тату" - да се пренесе на поколението.:)

При наличие на генетична промяна (токови удари, силна химия, радиация и др."силни" промени в околната следа) в смесената нова генетична подложка принципно се съдържа възможност за реагиране ("свръх"-сензорна чувствителност) на предизвикалата стрес у родителя ситуация. Самата генетична подложка е памет на връзки - мозъкът "се допитва"  до тази памет при всяко действие (за това са мозъчните клетки - там е постоянната памет-регулатор и има права и обратна връзка с организма като цяло - непрестанно "тече" тая информация, докато "мърда" организма, докато е жив).

Условно постоянната памет е във вътрешната част на  гънките на кората на мозъка (ако ги има?!) - честото повтаряне едно и също действие- за промяна, дава възможност на стоящите вълнички,от ликвора (временната памет- непосредствено действаща със сетивата - се състои от лесно променящи се стоящи вълни), да образуват макромолекула, която да влиза в цикъл-памет с ... малки добавки на информация от съседи - в този смисъл условно постоянна памет - по-трудно се променя с времето, .Така се изгражда структура белтъчна макромолекула за Условен рефлекс в по-развитите животински мозъци. (грубо: част от "сивото" вещество - ако го има?!?, е станало "бяло":)). Но и условните рефлекси не са генетично изменение - не се предават на поколението.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 73
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Започват да схващат, че съзнанието не е отражение на обективната действителност. Абстрактните образи са сумарен резултат от множество информации от "малки части" на мозъка: http://nauka.offnews.bg

... caress, aко позволите да добавя, самото естество на форума е такова, че ако искат да са коректни към читателите, хората следва да стараят да пишат неща, които биха били полезни от гледна точк

Напротив, единствено с никове се занимавате във всяка тема, а би трябвало с думи...Ставаше въпрос за думите аперцепция, отражение, отношение, памет...Но за тях - нито дума.  

Posted Images

  • Потребител

https://bg.wikipedia.org/wiki/Медитация

Та - за тия дето много са чели, ама недочели.

И за протокола - думичката медитация е с гръцки произход. На изток такава думичка нямат. А ДХЯНА е само приблизително, като аналогия, щото в западната култура въобще няма аналогия на онова, което на изток е "практика от над 5000 години "(цитат). На запад нямат много думички, които на изток ги имат защото имат практически опит. Като няма опит, няма и аналогия в смислите, няма как да се изразят с думички. 

Медитацията нито е размисляне, нито е философстване. Една успешна практика може да мине и без тия. Налице са имена на изключителни практици, които са без образование, дори които не са се научили да четат и пишат. Но то това не става за дъвкане на празни дъвки и театри от празнодумни сценарии

В горния текст, дори в уики на български език, става въпрос за описание на практика по управление на състоянията на съзнание. Не на думи, не на прочити и позовавания. В същите текстове няма да се срещне нищо за думичката 'философия' (която също е с гръцки произход) - която на изток въобще не съществува точен еквивалент.

А думичката ПАНДИТ също е с приблизително значение УЧЕН, защото ПАНДИТ на изток... не е просто учен, нито е философ. Такива празнодумци и идейни размислители просто никой не ги бръсне за каквото и да е, щото раждат единствено и само идейни балони, а авторите им са лишени от каквато и да е форма на холизъм - главите им един живот, а социалния и личния - съвсем друг живот...  И въпросната КАРЕС не е като да не е чела и да няма идея за какво става въпрос. Въпреки че както вече става ясно - цялата работа е просто да се позовава и чете, но няма как да се разбира. Затова слуховата памет е нещо чудесно, но не дава нищо относно "разбирането" - нито в музиката, нито в живота. Разбирането не става с таланти - за него е нужно да се работи цял живот. Именно това е тази тема - защото разбирането е израз на комплексните процеси, и е производно на РАЗВИТО ОСЪЗНАВАНЕ... Така се нарича и темата - основната думичка в нея е ИНТЕГРАЦИЯ и "резултатите от това"...

А разбирането... - вече не е за умници и умнички по форуми с празнодумци и празно(без)мислени. Празни, защото никой не носи каквато и да е отговорност за думичките и от тия думички съвсем нищо не зависи... Нищо, и Никой - обикновени детски игри - минаващи и заминаващи заради нуждата на децата от игри пред огледалото един спрямо друг. 

Не се захващайте с теми, в които нямате дори основни положения в разбирането, защото нямате каквато и да е практика. Празните балони от съчинения и натъкмистики са само за клоуни на манежи, а не за сериозните аспекти на битието. И академичните лекцийки, курсове, книжки - стават за разтягане само по теми и форуми и дуене кой колко е прочел, запомнил и комбинирал - стига някой да се впечатлява от тия банални спектакли. Не е като да не се видя КАРЕС какво й беше участието в темата БУДИЗЪМ в другия форум - много думи, много позовавания, но без всякакво разбиране. И няма как да го има то, при положение че то е продукт на практически занимания - многогодишни, последователни, търпеливи... И дори и така, с тия "условия" не е задължително да се "появи"... Щото и други неща са 'нужни' - отвътре...

Всеки един от нас ще се изправи пред смъртта си - това е най-сигурното явление пред всеки от нас, и е неизбежно още от както се е родил. Никой не знае кога ще го споходи, а всеки се мъчи да бяга от това. Навсякъде е пълно с хора... които само имитират живеене. Същите не са в състояние да си отговорят на няколко съвсем прости въпроса относно това, което са, относно което живеят... Съвсем простички въпроси пред които ще се изправят задължително точно в момента на умирането си. И това се отнася до всички - без изключение. Твърде много хора живеят сякаш във вечността, само и само да избягат от това че неминуемо ще ги настигне смъртта. А тънкия и сложен момент е - именно в миговете на умирането. Именно в тия мигове - празните приказки и житейски фантазийки и сънища... се пропукват. И въпроса е - КОЙ ОСТАВА, като те изчезнат? Щото заедно с тях... си отива и сънуващия ги.

Дерзайте си по игричките и дребните заяждания, правенето на кефчета и моабет за разтуха. И тонове учебници и книги, не правят някой РАЗБИРАЩ. Това е казус, по който само разбиращите имат какво да изразят. защото за разбирането могат да говорят адекватно само РАЗБИРАЩИТЕ (го) - принцип на съответствието. Неразбиращите словоблудстват и празнодумстват репликациите си. Ако не прочетат нещо, ако някой не го е написал, обяснил, интерпретирал, все едно че не съществува за тях - нямат дори елементарни умения за лично независимо извеждане, осмисляне... Дори идеята за това им е абсурдна. Това могат, така го и правят. Толкова им е възможно, и дотам.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Леле. леле! , ти си един „балон„ изпуснат от Високите Пловдивски етажи на ПД. !:ag:

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 1 час, ramus said:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Медитация

Та - за тия дето много са чели, ама недочели.

"практика от над 5000 години "(цитат).

Рамусе, а защо ли Патанджали нищо не е чувал за Кундалини?! Мога да ти кажа с едно изречение, ама няма да ме прочетеш. Ще практикуваш още няколко калпи, докато ти дойде акъл в главата да не четеш бози (посоченият линк), а само академични текстове.

Най-големите фанатици датират Буда около 500-600 години преди Христос, ама иначе медитацията била над 5000 години. Кой ли я е въвел, явно последните остатъци от кроманьонците?! А за тази научна сензация се знае от неизвестно какви текстове.:ag:

Преди 1 час, ramus said:

Всеки един от нас ще се изправи пред смъртта си - това е най-сигурното явление пред всеки от нас, и е неизбежно още от както се е родил. Никой не знае кога ще го споходи, а всеки се мъчи да бяга от това. Навсякъде е пълно с хора... които само имитират живеене. Същите не са в състояние да си отговорят на няколко съвсем прости въпроса относно това, което са, относно което живеят... Съвсем простички въпроси пред които ще се изправят задължително точно в момента на умирането си. И това се отнася до всички - без изключение. Твърде много хора живеят сякаш във вечността, само и само да избягат от това че неминуемо ще ги настигне смъртта. А тънкия и сложен момент е - именно в миговете на умирането. Именно в тия мигове - празните приказки и житейски фантазийки и сънища... се пропукват. И въпроса е - КОЙ ОСТАВА, като те изчезнат? Щото заедно с тях... си отива и сънуващия ги.

Може ли поне един цитат от ранен будистки текст, в който е спомената думата бардо?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В йога има 5 вида състояния на съзнанието: поривно (кшипта), притъпено (мудха), разсейвано (викшипта), еднонасочено (екагра) и подтиснато (нироддха). И за това продължавам да се чудя кое ли е онова състояние на съзнанието, което колегата има предвид с "развито осъзнаване"?  Защото ако има предвид "ниродха" - това е пълното прекратяване на възприятията и чувствата...

Много често се случва, когато общуваш с хора, които не те познават добре - да кажеш нещо, а човекът да го разбере съвсем превратно, като атака срещу личността му. За мен нищо не е било под толкова голяма питанка, колкото въпросната "осъзнатост" или "просветление". Очевидно Рамус допуска, че просветлението е възможно. Окей, въпрос на гледна точка и на самовнушение е коя идея ще изберем за "най-правдоподобна", за да избегнем състоянието на несигурност и безтегловност в този свят. Нуждата от опорна точка е велика нужда.

Преди 3 часа, ramus said:

Именно това е тази тема - защото разбирането е израз на комплексните процеси, и е производно на РАЗВИТО ОСЪЗНАВАНЕ... Така се нарича и темата - основната думичка в нея е ИНТЕГРАЦИЯ и "резултатите от това"...

 

Редактирано от caress…
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 25 минути, caress… said:

Защото ако има предвид "ниродха" - това е пълното прекратяване на възприятията и чувствата...

Окей, въпрос на гледна точка и на самовнушение е коя идея ще изберем за "най-правдоподобна", за да избегнем състоянието на несигурност и безтегловност в този свят. Нуждата от опорна точка е велика нужда.

 

Разбира се, че няма предвид това. Ако изобщо знаеше значението на тази дума (ниродха) нямаше да говори небивалиците за смъртта. Защото крайната цел е да умреш без да оставиш нищо, за не се преродиш - според йога и будизъм. И да пришива бардо измислици, за които Буда нищо не е знаел, защото са късни измислици на тибетските факири.

Според мен е въпрос на общ език, който трябва да се научи, за да се говори правилно. А общият език в тази сфера се пише в академичните среди, а не из прашните улици на бедна Индия, където мързелуват немити от рождение невежи тарикати, към които се лепят жадни за сензации наивници. А какво Рамус допуска няма никакво значение, защото не спазва правилото за автентичност на изворовите данни, които ползва. Всъщност той не ползва никакви извори. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, caress… said:

В йога има 5 вида състояния на съзнанието: поривно (кшипта), притъпено (мудха), разсейвано (викшипта), еднонасочено (екагра) и подтиснато (нироддха). И за това продължавам да се чудя кое ли е онова състояние на съзнанието, което колегата има предвид с "развито осъзнаване"?  Защото ако има предвид "ниродха"

така остава. Това остава - да се чудиш, фантазно да си играеш - да изреждаш кое, според коя книга и автор, кои състояния имало... Ако не ги прочетеш - все едно че не са същесъвували. И дори и да ги прочетеш - те за теб са само книжни фантазни и концептуални образи в които си намираш да ги изживяваш че са нещо си. Като заместител на онова - другото нещо, дето и да го заместваш  ще продължава да липсва. И така е щото търсиш инстинктивно бързия начин, съвсем по детски, съвсем първично и по инерция. А бързия начин дава краткосрочен блясък и илюзия за резултат някакъв.

Йога не е написана за философи и размислители, а е описание на практически път. Будизмът не е написан за празнословци и концептуалисти, а е съставен като насоки за практика. Така става, когато библиотекари си говорят за америка, без никога в живота си да са пътували. За водата - без никога в живота си да са виждали и докосвали вода... Ама са с идеята че "знаят всичко" - и за Америка, и за Водата... Ей така се живее в измисления живот сред книжни образи. И същото за толкова човешки мравки - се нарича "живот".

На татенцето можеш да обясниш меко и театрално, че Медитацията и Кундалини не започва, нито Буда я е открил. Че Гаутама е третото превъплъщение на БУДА и преди Гаутама е имало двама други - през период от приблизително 2500 години. Още преди първия... БУДА е съществувало познанието във вид не на знание - а на практика за осъществяване. И това че от ГАУТАМА е постигнал "БУДА" е въпрос на практическа отдадена работа, а не на празни книжовни размишления зад монитори и на академични скамейки. Практическа работа, - изпълнена с лишения, проблеми за решаване, неуспехи, пропадане, интуитивни или творчески похвати, огромни и сложни капани по пътя на всичко това...

РАМУС не вярва и не се занимава с просветлението. Нито с будистки концептуални четива. Рамус не се занимава и с ОШО - майната му на ОШО. Майната му и на БУДА, на Йога и на Будизма. Майната му и на рамус. Майната им на книжните знания, на традициите, на библиотекарите и нуждата от вяра и убеждения, идеологически, и каквито и да са други патерици - за един или друг. Нищо от всичко това не е важно за рамус и не определя живота му, нито има идоли, вяра или убеждения... Бардо не ме интересува. Дали има или няма БАРДО, дали и според кого било написано, дали някой си го съчинил - ми е все едно и ми е напълно без значение - всички ние ще го преминем сами... Всички ще го проверим... като му дойде момента. Спокойно, никой няма да го пропусне... :)

Нито ме интересува кой какво си мислил, за какво се чудил, кое го вълнувало, като че това е филм на който основния му замисъл е някой да се развълнувал, да му било интересно... Това празно социалничене издава липсата му в социалния реал и опита да се заместят личностни дефицити с тия виртуални напъни. Но и да не е така - не ме интересува и е без всякакво значение.

=============

Та - темата е СЪЗНАНИЕТО, като резултат от интеграционни (комплексни и синергетични) процеси. Стига брътвежи и фантазии - поне едно нещо сериозно няма ли някой да "роди"... Не че нещо... но досега това е "мисия невъзможна"... :)

Поне на празно философстване се наупражнявахте. Нещо повече?... Някой?  Автора на темата нещо се позагуби в лайковете. Той - ако не е "теорията" друго не му е възможно да спомене и да изведе - всичко почва и свършва в нея. Пък и... така си е - нали е "теория на всичкото". Ама за мозъка кухите теории от теоретични физици - не стават. Нищо че това, дето "правят с физиката' е плод на същите техни мозъци. Ама нямат представа как, кое, какво - освен стъкмистики. Ама били прочели книжки, едни, други. Четат и цитират статии - ама не ги разбират, щото това не е физика. Друг е въпроса доколко и физиката я разбират... но това не е в моята компетенция, а и не ме интересува особено.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, caress… said:

Много често се случва, когато общуваш с хора, които не те познават добре - да кажеш нещо, а човекът да го разбере съвсем превратно, като атака срещу личността му. За мен нищо не е било под толкова голяма питанка, колкото въпросната "осъзнатост" или "просветление".

Съзнанието се формира чрез Раджа Йога, която включва медитация и съзерцание. За да се достигне до медитативен процес обаче, трябва да е налице концентрация. Раджа Йога е гимнастика за ума. Тя е полезна за един разсеян човек. Той би могъл да си представи топка и да я задържи в съзнанието си. След като се научи да задържа тази представа в ума си, тогава може да изследва този образ. Резултатът от медитацията е всъщност самото осъзнаване. Съзерцанието е естествен процес. Процесът "да осъзнаваш" има синтетичен характер, докато медитацията е аналитична. Затова съзерцанието не може да се постигне чрез опити. Човек може да съзерцава навсякъде, дори и пред бутилка сок, а за медитация са необходими вяра, покой и любов.  В това е разликата между двете.

До просветлението се достига с помощта на философски разсъждения. На това учи Джнана Йога. Но не може да постигнете това ниво, преди да преминете през Бхакти Йога, т.нар. ниво на астралните ясновидци.

Редактирано от insighting
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

:) Поразително е в поста преди тоя, няма нито едно изречение, което да съдържа вярно извеждане. Нито едно изречение!!! Както и вътре в изреченията...

Няма твърдение, което да е издържано и всичко е написано отново чрез волни интерпретационни стъкмистики на недочетена и само запомнена рабъркана каша , да не говорим за каквото и да е разбиране. А някои изречения направо са с ролята на виц... като това:

Преди 4 часа, insighting said:

До просветлението се достига с помощта на философски разсъждения.

Преди 4 часа, insighting said:

Съзнанието се формира чрез Раджа Йога,

Преди 4 часа, insighting said:

Раджа Йога е гимнастика за ума. Тя е полезна за един разсеян човек.

Тотална щета! Написано е по подобие на третокласник, който говори за любов, атомна физика, банково дело и семиотика :) Имаше такива смешни предавания навремето - с деца. Има и няколко смешни клипчета оттогава, във В-бокса на които се смях до сълзи - като например "като порасна ще стана дилър - щото тати е такъв"... :) 

За какво е този напън да се пише всичко това, при положение че то няма никаква връзка с Пишещите го. Ми да направим тема за устройството и компютърните системи на Б-21 и в нея да пишат "психолозите" и философите на форума... Няма лошо - циркът и без това върви, една или друга сценка повече или по-малко в него - е без всякакво значение за представлението... 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Истинският йоги не изпълнява евтини номера. Това е висококвалифицирана работа. :) Самата дума 'йога' означава обединение. Цялата система е комбинация от философия, наука, религия и изкуство. Да развиеш висока степен на сензитивност, докато живееш в блъсканицата, е равносилно на това да се мъчиш постоянно. Дали е разумно?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Видях по телевизията как един уважаващ себе си мармот, който  винаги е нужно да се намира около шоколад. Самата дума "мармот" произхожда от "мара" (се) мота",-което заедно означава "объркана жена". Но смисъла е - че въпросната е объркана, но само докато около нея го няма шоколада. 

Щом го дават по телевизята няма начин да не е вярно. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
On 12.03.2018 г. at 19:40, laplandetza said:

Леле. леле! , ти си един „балон„ изпуснат от Високите Пловдивски етажи на ПД. !

Не е баш така. Гуруджи е агиографска икона, Буда, Христос и Айнщайн, взети заедно, поради което несъмнено ги превъзхожда, взети заедно. Битието му точно повтаря агиографския жанр: странно бебе; особено детство; традиционни родители, "шашнати" от отрочето; изоставане в училището, но дарба да знае "истината"...:ag:

ЕЕЕЕЕ - малко биография

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, insighting said:

Истинският йоги не изпълнява евтини номера.

Един виц в тази връзка.:D

Достигайки върха на отвестна скала, катерач вижда човек, който виси от ръба на скалата, хванал се с една ръка, а с другата държи книга и чете. Изумен, катерачът пита човекът какъв е. 
- Йога - отговаря човека. 
- А вярно ли е, че вие, йогите, можете да правите всякакви чудеса? 
Човекът замислено се пуска от скалата, прелиства книгата си и пак се хваща за скалата. 
- Не е вярно! Хората си измислят какви ли не неща за нас!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, caress… said:

- А вярно ли е, че вие, йогите, можете да правите всякакви чудеса? 

Една царица била йогини. Нейният мъж решил да се отрече от всичко, за да постигне самореализация. Тя го помолила да не тръгва на път, а в замяна на това ще му предаде висша мъдрост.

През нощта обаче царят избягал. Няколко години царицата управлявала сама. Един ден решила, че е време да разбере какво прави съпругът й. Пренесла се при него, приемайки образ на древен мъдрец.

Мъжът й го видял и се приближил към него. Оплакал се, че изоставил всичко, но въпреки това не успял да постигне целта си. Веднага получил отговор, че нищо не е направил до момента. Тогава царят решил да разруши и последното, което му останало - тялото.

Мъдрецът го спрял с думите, че самоубийството не е истинско отричане, а голям грях. Да се отречеш от света означава отричане от състоянията 'аз-правя-това' и 'аз-се-наслаждавам-на това', защото трудно човек се отрича от егоизма си.

Практикувайки отричане по този начин, човек не ще изпитва желанието да бяга от дома, а ще живее свободен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 13 maart 2018 at 12:07, ramus said:

Тотална щета! Написано е по подобие на третокласник, който говори за любов, атомна физика, банково дело и семиотика :) Имаше такива смешни предавания навремето - с деца. Има и няколко смешни клипчета оттогава, във В-бокса на които се смях до сълзи - като например "като порасна ще стана дилър - щото тати е такъв"... :) 

За какво е този напън да се пише всичко това, при положение че то няма никаква връзка с Пишещите го. Ми да направим тема за устройството и компютърните системи на Б-21 и в нея да пишат "психолозите" и философите на форума... Няма лошо - циркът и без това върви, една или друга сценка повече или по-малко в него - е без всякакво значение за представлението... 

Пълното право и на инсайтинг е да бъде…всякаква.

Но ние не можем да не очакваме.Ала очакваме само онова, което вече или сме преживели, или онова, на което сме били свидетели.

Какво ще се случи, ако напиша нещо глупаво? А ако допусна грешка? А ако покажа слабост? А ако искрено споделя чувствата си?

И ние “знаем” (знаем ли наистина?!) по натрупания опит какво ще се случи в резултат на това. И именно заради това не го правим. Или се боим да го направим.Или го правим, но при това изпитваме чувство на срам и вина…Защото “знаем” какво ще получим – нещо повече от това, което вече е било.

Така работи нашата психика.

Именно заради това доброто общуване е нещо НОВО.

Нов опит.

Онзи опит, който никога не сме имали, но някои натрапчиво говорят за него, търсят него, пишат за него…Опит на доверие, откритост, приемане и правото да бъдем себе си.Да бъдем...и да изразяваме себе си искрено.Така, както сме си. А не както "трябва", страхувайки се - "да не си помислят нещо лошо за мен".

Онзи опит, който на много от нас така ни липсва. В детството.

Когато може да закъснееш – но няма да ти се скарат. И ти разбираш, че неудоволствието и критиката от Другия – не са задължителни. Но при това – ти си заплащаш за постъпките – и това те учи на отговорност..

Че ти можеш да сгрешиш, но другият не е длъжен да оправя последствията от твоите грешки. Че ти можеш да споделиш най-срамните, аморални и страшни чувства и желания, потребности и няма да бъдеш отхвърлен. Невинаги и не от всеки, но все пак говоря за доброто общуване.Че ти можеш…Да, всъщност, ти можеш всичко.

Можеш да бъдеш всякакъв. Всъщност, само когато можем да си позволим да бъдем всякакви – можем да намерим и определим своята автентичност.Или какъв би искал да бъдеш. И че имаш право не само на критика и обезценяване, а минимум и на разбиране и подкрепа!

Тогава това се превръща в нов опит, който ти започваш да очакваш. От бъдещето, от света и от хората. И това променя много в твоя живот. Защото новите очаквания създават нови действия и ти можеш да се опиташ да направиш онова, от което преди си се страхувал. А новите действия създават нови резултати.

В живота.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, insighting said:

трудно човек се отрича от егоизма си.

няма нищо по-лесно човек да "се отрича от егоизма си". Толкова хора имитират такова 'отричане'. Но по същество - отричането е чисто егоистичен процес, признак на незрялост, на дуални основи. Отрицанието е част от първосигналните механизми за защита и в него няма никакъв разум.

Глупостите за ползването на думичката АЗ, са популярни в народните мъдрости и някой е с идеята че в тях се крият някакви вселенски принципи... :)

А най-голямата глупост от всички е - отрицанието на смисъла на думичката АЗ... като някой се опита да се "отрече от нея". Този текст всеки го чете с идеята за идентичност , в която основното конструктивно ядро е именно понятието  АЗ. Нито щеше да е налице писане, четене, нито интернет, нито каквото и да било.

по същия начин е и "да се отречеш от света"... - от кой точно свят, защо е нужно да се отрече някой - от света?

Отричането е първосигнална форма на реакция, определена от символна вътрешна среда на отражение, основана на дуалност. Опита да се бяга, избира, предпочита единия полюс, се аналогизира с 'отрицание' (на другия). Твърде много хора и в мисленето употребяват същия похват, а освен за елементарни основи, за първи стъпки, той не изразява никакво разбиране...

В този смисъл горните думи завършват с изречението - ПРАКТИКУВАЙКИ ОТРИЧАНЕ... са напълно лишени от практическо основание и продължават еднопосочния нескопосан опит да се имитира някакво ниво на житейско разбиране, отвъд простонародните схващания... Как точно да се получи, като липсват елементарни основи и всичко изписано е обикновен объркан микс от прочетени дочути и съвсем необмислени хвърчащи книжни парчета от инфо... И най-вече - липсва формообртазуващата функция на опита и нуждата от систематичен и рационален подход в същия...

Духовната митология е част от народната такава. Сред народа, по отношение на мъдростта и духовността си има цяла плеяда от митове, които се препредават по социалния стадартен "телефон". Работата не е в митологията или нивото на социума, а в това че който приема готовите митове, не разполага с практика и осмисляне, за да ги надскочи. И си остава с тях. А те... :) Изглежда че от "научен", темите във форума станаха израз на 'народо-популярна митология'... (тук-там с духовен привкус).

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, caress… said:

Че ти можеш…Да, всъщност, ти можеш всичко.

Можеш да бъдеш всякакъв.

МИ не - не можеш да си всякакъв, не можеш да си всичко. Няма как. Съвсем просто е - няма как. Няма и защо...

Чудесни са тия клишета дето се рециклират заради вдъхновителния им уклон, като нова патетична форма на митове и религия. Вероятно за депресирани или психичнотравмирани - е нужно. Но не и във форум за наука.

Съвсем ясно е изписано в думите на всеки, кой какво носи в душата си. Не съм сляп и го виждам чудесно - и в Дора, и в Инсайтинг, Аби, Инкоректус, Роман, Фружин, Душко... и в маса други пишещи, включително и при теб, когато преди години видях написаното ти на другото място. Ако се толерира едно празно изхвърляне, като се забелязват неадекватности, се създава възможност една вътрешна илюзорност да се затвърждава. Тя не води до никакви ползи - още повече в по--широк и дългосрочен план. Затова съм избрал "твърда" линия на поведение и "допир" (просто избор, в тон с някои мои собствени особености, а не че това е 'правилния избор'. Просто не мога да лицемеря, дори и това да е лъжа в името на красотата щастието или доброто... на някого ). В социален и инстинктивен смисъл това са взаимодействия. И именно - в инстинктивен план, чрез социалните инстинкти, едно човешко същество се влияе от средата около него....

Поради някои съображения и предприета линия на терапии, е предпочетени похват и прийоми - да се заменят едни лични вътрешни фикции и илюзии, с други такива, но с друг знак, с "другия полюс". Да се заменя единия клин, с друг такъв. Една народна религия и митологии, с други такива... Това се прави както в личен план, така и в общосоциален - по отношение на масовите митологии, религии и идеологии.

За целостта на дървото няма никакво значение дали клина е позитивен или негативен, винаги (поне) един КЛИН ОСТАВА и РАЗДЕЛЯ ЦЕЛОСТТА!

Няма как да се очаква форумът да се превърне в терапевтични кабинети, нищо че толкова хора си го ползват за клюкарница и народен моабет. Все пак някои хора, които сме се записали тук, сме прочели форумното антре, от неговия основател и администратор. В този смисъл всички при регистрацията си, сме се съгласили...

какво се вижда, обаче - дори някои от администраторите на сайта с лекота обръщат участието си в народен моабет, дребни заяждания и типичните народни надприказвания, налагане или надпиране. И с участието си на такова ниво толерират същото ниво и в други пишещи... А то това ниво е масовото. Няма как с такава нагласа да се изгради остров на научно познание, при положение че това не интересува масата от участващи, с няколко изключения, като Александров, Историк и самия Администратор ... Участието им е "тихо", конструктивно, всеки е поел инициатива в нещо... и я поддържа, със сериозността на онова, което е самия той.

Форумът е с идея да се предаде на младите четящи, парченца от научно познание. Затова има теми и раздели - който в каквото се усеща силен, усеща подготвен... с нещо да допринесе. Разбира се че няма човек, който да е компетентен във всички аспекти на познанието. затова всеки сериозно да предложи своя принос...

Народните схващания и злободневни "движения", може да се прочетат навсякъде другаде. Личните дразги и първосигнални реактивности и динамика - също. Но систематизирани парченца от познание - не са много местата на които това е факт, нищо че претенциите и декларациите - са навсякъде. Като основното в това е именно ОТГОВОРНОСТТА НА ПИШЕЩИТЕ...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 51 минути, ramus said:

Ако се толерира едно празно изхвърляне, като се забелязват неадекватности, се създава възможност една вътрешна илюзорност да се затвърждава. Тя не води до никакви ползи - още повече в по--широк и дългосрочен план. Затова съм избрал "твърда" линия на поведение и "допир" (просто избор, в тон с някои мои собствени особености, а не че това е 'правилния избор'. Просто не мога да лицемеря, дори и това да е лъжа в името на красотата щастието или доброто... на някого ).

Истината може и да причинява болка. Може да разрушава. Особено, когато липсват вътрешни ресурси, за да бъде понесена.

Не разбираш ли, че хората не са мазохисти и не им е приятно да изпитват дисонанс всеки път, когато ти четат "великите" истини?

А и винаги остава въпросът - чия истина и какво е "истина"?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, caress… said:

Истината може и да причинява болка. Може да разрушава. Особено, когато липсват вътрешни ресурси, за да бъде понесена.

Ти въобще прочете ли думичките, когато се регистрира в тоя форум. Или просто ти е нужно социалничене и сродни души? Намери ли си подходящ субект за 'защитник'... Чудесна роля, между другото, придава някои много нужни изживявания на 'защитника'...

Дали някой ще изпитва болка не е отговорността на истина, някаква. Много хора живеят в болка цял живот и си измислят свой си свят в който болката да е по-малко или да получат дозата си на илюзорно щастие или спокойствие.

Не е сериозно да се повдига въпроса дали на "хората им било приятно" и дали "изпитвали дисонанси". Нито това е работа на рамус, нито е моя отговорност. Това е ЛИЧЕН ВЪПРОС, както е и личен въпрос ограмотяването, за да се стигне до това, да се пише сериозно.

Не е работа на рамус да пише с цел "някой си да му било приятно". Това не е детска градина, нито е социално заведение за травмирани. И не е справедливо непрекъснато да се изнася напред именно дефицита на някого, с цел той да се фиксира в неговата компенсация. В ред теми и раздели, лично реагиращите пишат чудесни неща - смислени, адекватни, сериозни... Особено когато са компетентни, могат да изпишат и най-ценното - собствения си опит и особено практическия синтез в него.

Това да се говорят общи приказки и да се играе на лична емоционална реактивност и да се постави на първо място - не е за сериозни хора. Не е виновен светът че някой е преживял нещо и че неговата лична отговорност винаги е включвала той да се възстанови и "стане, след като е паднал". Да - такива тежки рани остават за цял живот, но живота на всички не е възможно да се върти около това. за никого друг сред вселената личната им психична драма няма значение и дори същата не съществува - тя е плод само на техните собствени отражения. Ето това също е отговорност - защото драмата започва в самия човек и в самия човек е ключа за решаването й.

Не е идеята целия свят да се превръща във място, където да се отиграват фиксациите. Просто някои хора толкова сте въвлечени в сънуването си, че за вас цялата вселена сякаш съществува с тази цел и задължително трябва да се върти около същото.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, ramus said:

Това не е детска градина

Удивително колко много житейският психолог-практик Рамус обича авторитарния, нравоучителен тон и позицията на Родителя. Как на всички никове в заповеден тон им се обяснява какво и как следва или не следва. Още повече от човек, който не им се явява никакъв камо ли Родител. 

Видно е, на някой тази роля на Родителя така му се е харесала, че всички останали хора предпочита да ги вижда като Деца.:)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 минути, caress… said:

Удивително колко много житейският психолог-практик Рамус обича авторитарния, нравоучителен тон и позицията на Родителя. Как на всички никове в заповеден тон им се обяснява какво и как следва или не следва. Още повече от човек, който не им се явява никакъв камо ли Родител. 

Видно е, на някой тази роля на Родителя така му се е харесала, че всички останали хора предпочита да ги вижда като Деца.:)

Вече писах, някъде, че знанието на "децата" отрича знанието на "родителя" (възпитателя):)..., но:

По "Закон за отрицание на отрицанието" - основен закон на диалектиката. Обективен. Показва етап-степенуването на процеса на развитие.

Да не забравяме, че сме във философията...:)

http://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2016/03/21/filosofiiata-zakonyt-za-otricanie-na-otricanieto.1438591

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
1 hour ago, caress… said:

Удивително колко много житейският психолог-практик Рамус обича авторитарния, нравоучителен тон и позицията на Родителя. Как на всички никове в заповеден тон им се обяснява какво и как следва или не следва. Още повече от човек, който не им се явява никакъв камо ли Родител. 

Видно е, на някой тази роля на Родителя така му се е харесала, че всички останали хора предпочита да ги вижда като Деца.:)

Поученията са строго диференцирани и специализирани по пол и възраст - за младите четящи, не за детските градини. Любителите на обективното знание, ако са от противоположния пол, се поучават, а ако са от мъжкия, комуникационно се отсвирват.:ag:

Ако се самоосвободиш от всякаква форма на срам, нахълтваш директно в безсрамието, а не във вселенското знание. Както, ако се почувстваш поради някаква причина всезнаещ, не се превръщаш автоматично във всезнаещ, а просто чувстваш, че си такъв.

Цитирай

РАМУС не вярва и не се занимава с просветлението. Нито с будистки концептуални четива. Рамус не се занимава и с ОШО - майната му на ОШО. Майната му и на БУДА, на Йога и на Будизма.

най-ценното - собствения си опит и особено практическия синтез в него.

сред вселената личната им психична драма няма значение и дори същата не съществува - тя е плод само на техните собствени отражения. 

Прав си, Рамусе.  Да нехаеш за Ошо, Буда, Йога.., означава да не ги четеш. Да мразиш книжно знаниние и книги, означава да не ги четеш. А ако не четеш и мразиш да четеш, описваш личните си драми, няма какво друго. И как така се получава, че най-големият драмофил на форума, обвинява книжниците в лична драма?! Отговорът е, че личната драма има непреходно значение, само когато е Рамусовата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 58 минути, Малоум 2 said:

Вече писах, някъде, че знанието на "децата" отрича знанието на "родителя" (възпитателя):)..., но:

По "Закон за отрицание на отрицанието" - основен закон на диалектиката. Обективен. Показва етап-степенуването на процеса на развитие.

Да не забравяме, че сме във философията...:)

http://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2016/03/21/filosofiiata-zakonyt-za-otricanie-na-otricanieto.1438591

...

По навик, съвсем наскоро направих интерпретация на чувствата на един човек, въпреки че той не ме помоли за това. Искаше ми се да му вдъхна кураж и сила. Да му помогна да види сам истинската си стойност. Принципно нашето общуване го допуска, но…за мен самата си е вид нарушаване на границите му. И ето какво си помислих.

Интерпретацията на нечие поведение - мотиви, психодинамики и пр. в определен смисъл са си функции на интелекта. На опита дори. И колкото по-умен и опитен е даден човек, толкова повече успява да долови и разбере. Особено, ако се е научил реално да различава къде точно е Другият, а от къде започват собствените  проекции и преноси. 

Но да изказваш на глас и публично своето мнение за друг човек, внасяйки при това своите си интерпретации за контакта с него и на всичкото отгоре без той изрично да е питал или търсил това мнение - това вече е нещо съвсем различно, имащо връзка с порядъчността и емоционалната интелигентност. С уваженето, със зачитането на личните граници към другия човек по принцип и въобще към взаимоотношенията като цяло. И естествено възниква резонния въпрос: 

Какво да правя, когато в коментарите си някой си позволява да обсъжда личността ми, да я оценява, анализира, както и публично да изказва мнението си по повод моите фантазни или реални действия, дефицити и достижения? Може коментарите да изглеждат доброжелателни и дори да съдържат разумни, резонни забележки, но човекът по отношение на мен проявява Грубост, Агресия и Неуважение.

Кому е нужно подобно токсично общуване? Считам, че всеки човек заслужава почтително отношение. Дори и в интернет.  Никой, било родители, съпрузи, роднини, приятели няма право да ме анализира и дава оценка на мои думи, постъпки, навици и каквото и да било друго без моето участие и съгласие - т.е. без изрично да съм ги помолила за това. И ще повторя, че всеки един от нас има изначалното право на уважително отношение към себе си. Никой не е длъжен да търпи това, което прави Рамус, и не е признак на слабост или незрялост, а на асертивност и култура да се говори за тези неща. 

Преди 50 минути, Incorrectus said:

Любителите на обективното знание, ако са от противоположния пол, се поучават, а ако са от мъжкия, комуникационно се отсвирват.:ag:

Е, не е чак такъв сексист…а може аз да съм прекалено хм…хм…"възмъжала" за вкуса му. Не ставам да бъда покровителствена и възпитавана. :-)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, caress… said:

Истината може и да причинява болка. Може да разрушава. Особено, когато липсват вътрешни ресурси, за да бъде понесена.

Не разбираш ли, че хората не са мазохисти и не им е приятно да изпитват дисонанс всеки път, когато ти четат "великите" истини?

А и винаги остава въпросът - чия истина и какво е "истина"?

Какво !, ...дисонанси, хахах:ag:,забавлявам се , Защото по драсканиците на диспансерния, напомнят ми на двамцина Елемента , дето в момента са във властта , лични познати , избегнали необходимото им лечение.......:ag:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, caress… said:

 житейският психолог-практик Рамус обича авторитарния, нравоучителен тон и позицията на Родителя.

рамус не е психолог, а е практик. Вече е написано на други места и съм декларирал еднозначно.

Не обича никакъв тон, освен музикалния. Не ги и "издава", освен музикални. Тоновете по форумите си ги създават четящите и после ги проектират в думички на рамус, някой си.

А позицията на Родителя... му я натрапват театрално само децата, които нямат какво друго да привидят. Щото в детския им свят всичко е още на деца и родители... И защото АКО пораснат РОДИТЕЛ няма как да има - нито роля, нито функции. Няма и защо да го има. Ролята на родителите и децата е взаимнообоснована. Ако няма деца, отпада и "родителя". И остава "възрастния" - третото - отвъд двете взаимни други обусловености. Възрастния няма своя дуална обусловеност - той е състояние на вече пораснало дете, отпаднало нуждата му от "родител". Това става въпрос и за отвътре, в психичния му свят. И за отвън - защото вътрешното решава и неговия начин на живот и социални отношения...

Отгоре на всичко - го казва точно "РОДИТЕЛЯ", поел ролята на защитник и на благия родител, който той самия никога не е имал. Каква е нужната друга роля - на врага и "лошия родител", дето само назидава, дето раздава емоционалните шамари, дето си е просто родителя-гадняр - не ти ли се струва нещо познато - като за сред твоя личен живот... Дали няма аналогия. Защо въобще учите толкова много психология и дори работите като такива, толкова четете и запомняте - а като стане въпрос за вас самите... и дотам... Много висок процент от "психолозите" и терапевтите са именно типичните 'ранени птици', които  компенсират невъзможността си да асимилират травмите и раните си, като се посветят на спасителната идея - да го направят за някой друг. Как да го направят, като те самите никога не са го направили... Как да израснеш вътрешно сред такъв... терапевт? Как да израсне дете сред такъв.... родител?

Света не е САМО място на което вечните деца да превръщат в своя територия за израстване. Нито това е вселената, нито тя се върти около тях, а те да са в  центъра й.

За какво въобще се говори за 'гордости' и егоизъм, като ПСИХИЧНИТЕ ДЕЦА превръщат всичко в живота си в терен на който да проведат опитите си да пораснат, и съпротивите на същото от тяхна страна. Превръщат всичко и всички - за същата цел. Всичко - от думи, до мерки и нрави, до всички други... Ако може целият свят да се завърти около драмата, която отгоре на всичко твърде много избират житейските си драми и съдби само за оправдание и намиране за обяснение ЗАЩО НЕЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ, ЗАЩО НЕ СА ПОРАСНАЛИ - трябва да има причина, да има основания, да има подходящо обяснение... Всички и всеки е "причината' - майката такава, бащата - един къв си, дядото, бабата, смърти, болести... Не че такива неща няма и че не са фактори - но в края на краищата това е проверката на ЖИВОТА и не е за оправдание на несвършеното и неизраснатото... Ако може и рамус - и той да се привиди. И това че въпросния е толкова нахален че да не взима предвид личните им трагедии и драми, личните психични и емоционални нужди и пробойни - значи рамус... е "какъв ли не", с какви ли не епитети, като че рамус е длъжен да угоди на някого, да го милва, да го поощрява...

Отгоре на всичкото - "отровния" рамус, се радва на всеобща "отрова", вероятно от добри, благи и мъдри личности, преливащи от алтруизъм... :) Та вие никога не сте обичали - как се очаква, някой да 'ви научи ли'... или винаги проблемите и причините за всичко " са някъде там". Но пък с претенциите че трябва да бъдете "обичани"... Та как, по какво ще го "познаете", като няма начин?  Остават само проекциите и само игрите и сънуването им.

Вие, "децата", очаквате от целия свят да ви бъде нещо като изгубената утроба, да се намерят сред него липсващите бащи или майки, или поне ония нужни образи, които да заиграят липсващите емоционални роли... Разигравате хора, събития, дела, факти. Разигравате всичко до което се докосвате - защото "отвътре, онова" няма мир... и дори и така пак няма, но бушува и "иска своето". Не от рамус или филанкишиев, го искайте "своето". То е във вас и никой не е длъжен... а така смята само детето пред родителя си. После така израства и на свой ред и то става същия "... родител" на децата си... И вечно така си остават - вечни родители, на вечни деца.

Отгоре на всичко ПОЗНАНИЕТО за вас нищо не означава. Нямате каквото и да е уважение към нищичко отвъд личния дефицит. В тоя форум нито рамус, нито карес, нито филанкишиев имат значение. Историк или Александров никой не занимават със себе си, нищо не натрапват, нищо не агресират по какъвто и да било начин. Ето това е човекът, който има идея и отговорност, има своя лична или социална мисия и тя го изпълва. Ама същите имали мнения - имат, но за разлика от толкова други никове, няма да ги забележите в традиционните и ритуални надпирания, доказвания и взаимни заигравки... Няма да ги забележите да иронизират, да редят емотикони, да натрапват затвърждават и повтарят до втръсване едно и също... защото имали потребност от утвърждения на поизбледнели лични убеждения...

Не се забелязва АЛЕКСАНДРОВ като си води темата, да напише какво му е, че имал такива или такива проблеми, че някой му бил длъжен или крайно нужен, че трябвало същия да направи или да каже нещо по задължително неговия подходящ начин. Ако не става, тоя "някой" веднага да става един или друг и да се описва по какъвто и да е начин...

Форума има своя цел, заложена от неговия съставител и основател - ти си се подписала под това. Защо всеки му е нужно да се съобразява с едно или друго настроение, с лично състояние, с това че някой си натрупал през деня сума от негативизми и "нерви"... И всичко се преобръща в лично отношение, без оглед дали, кое как... Точно ти - дето твърдиш че си нещо като роден талант по отношение на емпатията, нямаш никаква идея да "усетиш" нищо отвъд собственото си ниво. И дори нямаш грам допускане че може и да имаш таланта... но отвътре резултата ти се криви, щото преминава през "ония криви призми" с които си израснала...

Твърде много хора тук прехвърлят житейските си съществувания насред форума. Това може да се направи навсякъде другаде, по всички други начини. Защо обаче форумът е нещо като ваша домашна територия? като че сте на безкрайна маса в бар или кръчма. Като че сте някъде пред огледалото на вечните си лични театри. Това не е социална клюкарница, нито кабинет на терапевт, нито място за вицове или партийно събрание сред идеологически съратници, за да са сред всяка тема. 

Това са нещата през моя поглед. Засегнати винаги е имало, има ги и винаги ще ги има. Засягането или емоционалните реакции са лична работа - за зоните на личната територия и лаборатория за отработване. Не обсебвайте всяко място - виртуално или не - с изискванията и личните си реакции и отношения. Никой не е длъжен, нито го интересува кое за кого било "отровно". Нито "еликсира на живота му". Тема след тема се намират в резониране няколко човека, който с груповата си динамика решават че рамус е такъв или онакъв... И тази тема - по същия начин, както вече много други...

Темата не е за рамус, нито е за карес. Как въобще се пускат материали от популярната преса, при положение че пускащия ги дори не е способен да схване смисъла на текста, който пуска. И дори не го интересува нищо, освен да си напише личните си схващания и да покаже че в неговите очи това бил смисъла на текста. Как - като той самия е физик, а говори за физиологията и мозъка сякаш е надничал там и е видял с очите си кое в коя гънка било запомнено. Защо въобще се стига некомпетентен човек да обяснява и разяснява казус по тема и научни аспекти, за които той дори основни положения няма. И дори да ги няма - толкова ли е трудно да пусне текста, да намери подходящ човек - да му разясни, да му обясни какво е написано... Неееее - това са хора дето всичко знаят, щото... имат "ТЕОРИЯ". И няма как - тя задължително трябва "всичко да обясни". Това е човек, който досега във форума не съм прочел да е задал въпрос за самообразоване - не, той има всички обяснения. Категорични и окончателни обяснения... които обясняват "всичкото". Една форма на лична религия и написана "библия" в същата...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Недоспал
      Опитах се  поразсъждавам и да напиша нещо по въпроса. По-скоро прилича на есе или статия. Ще ми е интересно да чуя мнения и критики и да науча нещо ново. Приятно четене! 🙂
       
      Съществуването и живота са капан на времето.
      Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува. Самото  съществуване на човек определя вселената ,като такава, когато я наблюдава.Защо казвам, че животът е капан на времето.Възприятието за време на човек е едно, а вселената може да съществува за миг.Човек живее в неговия континиум, възприема нещата било то забавеното ,забързано спрямо нещо друго.Самия факт, че сме живи в тази форма е затова ,че възприемаме времето в този ход, в който е за нас нормално ,а реално време и съществуване просто не съществуват,те са субективни.Може да съществува нещо, което се случва едновременно в друг континиум .Това нещо може да е цяла друга вселена устроена по съвсем различен начин с други природни закони , други форми на живот ,които за нашето време за нашия ход и скорост на времето са невъзможни.Цялото съществуване на вселената съществува за миг и едновременноно за нас може да има друга матрица на възприятие ,която подрежда нещата по съвсем друг начин.  
      Всички сме израз на вселената, която се самонаблюдава. 
      А самото съзнание е капан на времето. Хокинг беше казал всички възможни събития във вселената съществуват едновременно. Самият факт че наблюдаваме нещо предизвиква то да се случи. Ако приемем факта ,че ние сме част от вселената ,част от цялото ще видим, че съзнанието е като вирус като дефект, който искривява времето, който изкривява цялото съществуване.
      За вселената времето не съществува.За всеки един фотон в нея времето е спряло за всяка една чиста енергия. Единственото проявление на времето във вселената е чрез съзнанието. Вселената може да съществува и да се самонаблюдава само при вероятността от събития, които могат да бъдат възможни при съществуване на съзнанието. Всяка една единица съзнание е проявление на вселената преживяване на самата вселена. Всеки един от нас е преживяване на вселената.
      Интересното в цялата история е, че време и пространството са свързани във време- пространство.Времето не е самостоятелна величина.Времето зависи от пространството и пространството от времето и едното без другото не може да съществува.Ако включа и това понятие и започна да вадя изводи лудницата ще е пълна.Например следствието, че от гледна точка на фотона времето е спряло и че пространството за него е безкрайно малка точка.
      Оттук следва извода ,че само съзнанието може да сътвори, тоест да наблюдава пространството и да съществуват чрез него. То наблюдава пространството на който, кадъра се забавя равнозакъснително до безкрайност така се е  появило и времето с безкрайното си пространство.
      Иначе как да си обясним как пътува  фотона на който времето е спряло, а пък пътува  вечно до безкрайност в разширяваващото се пространство, разширяващо се по бързо от него,а за него самия пространството е точка  и пътува безкрайно и вечно от нашия поглед.
      Така или иначе предаването на информация е забавено до безкрайност това забавяне ,неговия плод  е съзнанието. Съзнанието вижда вечността ,която реално не съществува.
      Вечността реално е миг.
      Ако вземем теорията за  мултивселена от нея вселените се раждат постоянно за миг изчезват за миг пукат се като мехурчета пяна. До безкрайност в миг. Там времето не съществува.
      И така да преминем към същността.Нека направим мисловен експеримент в който времето се ускорява или забавя до безкрайност.Да видим какво ще стане ако се ускори.Всичко започне да се превърта на бърз кадър като на лента, още от самото сътворение.Да ние си представяме забързването на времето така, но дали е така наистина.Наивно ще е да си мислим, че е така.Това е интуитивната ни реакция ,точно защото възприемаме времето по определен начин.То върви за нас по определен ход и скорост запазвайки съзнанието и всичко около нас стабилно.Всеки атом стабилен.Точно тази скорост на времето би нарушило целия баланс на вселената, би създало по точно казано друга вселена.Т.е същата вселена, но погледната от друга гледна точка, с други фундаментални структури и форми на живот.Точно защото ние възприемаме тази скорост на времето, това ни кара да съществуваме с това съзнание, което наблюдава тази форма на вселената.Всяка промяна на скороста на възприятие на вселената променя обликът и ,подреждайки събития, които иначе реално се случват едновременно.
      Самата скорост на възприятие променя всичко, фиксирайки и скоростта на светлината ,която трябва да точно колкото сме я измрили, точно толкова за да бъде всичко стабилно в нашата реалност.
      Или с други думи казано, скоростта на светлината която поддържа живота във вселената в това състояние е константа и е 300000км сек.
      Всяка друга скорост ще е друго възприятие на времето. И друга структура на всичко.Други форми на съзнание.
      Т.е. ако успеем да намалим скоростта на светлината ще идем в друго измерение, което се докосва до нашето и реално е насложено върху него.Също, както честотите на каналите хващат различни канали така и скоростта на възприятие на времето може да прихване различни по вид вселени съществуващи на една и съща платформа ,където всичко се намира на куп, едновременно.
      Но това няма как да стане..Няма как да съществуваш другаде при други условия.При друга структура на атомно и квантово ниво.А може да съществува само един канал стабилен за съществуването на нещо и това да е нашия.
       
    • От Малоум 2
      Когато не е ясно какво е съзнание ... се стига до подобни въпроси -къв да е отговор, все ще приляга, без дозателства, разбира се.
      http://megavselena.bg/vyzmozhno-li-e-vselenata-da-ima-syznanie/
      Възможно ли е Вселената да има съзнание?

      продължение на векове науката се стреми да изглажда пропастта между хората и останалата част от Вселената – от Исак Нютон, който показа, че един набор от закони може да се прилага еднакво към падащите ябълки и орбитиращи луни до Карл Сейгън, който казва, че „ние сме направени от звезда“, че атомите на нашите тела са били буквално изковани в ядрените пещи на други звезди.
      Дори в този контекст идеите на Грегъри Матлоф са шокиращи. Физикът ветеран в Нюйоркския колеж по технологии публикува наскоро студия, в която се твърди, че хората могат да бъдат като останалата част от вселената по същество и в дух. Едно „поле на протосъзнание“ може да се разпростре през цялата Вселена, твърди той. Звездите могат да бъдат мислещи обекти, които умишлено контролират своите пътища. Или казано по-друг начин: целият космос може да бъде осъзнат.
      Понятието за съзнателна вселена звучи по-скоро като материал от късна нощна телевизия, отколкото от академични трудове. Оказва се обаче, че Панпсихизмът, което е официалното му научно име, има изтъкнати поддръжници в различни области. Философът и когнитивният учен от Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс е е един от поддръжниците. Също така, макар и по различен начин са неврологът Кристоф Кох от Института за мозъчни науки Алън и британският физик сър Роджър Пенроуз, известен с работата си по гравитацията и черните дупки. Долната линия, твърди Матлоф, е, че панпсихизмът е твърде важен, за да се игнорира.
      „Всичко е много спекулативно, но можем да проверим и да потвърдим или да фалшифицираме“, казва той.
      Преди три десетилетия Пенроуз въведе ключов елемент от панпсихизма с неговата теория, че съзнанието се корени в статистическите правила на квантовата физика, тъй като те се прилагат в микроскопичните пространства между невроните в мозъка.
      През 2006 г. германският физик Бернард Хайш, известен както с изследванията си на активните звезди, така и с откритостта му към неортодоксалната наука, взе идеята на Пенроуз и я доразви с голяма крачка напред. Хайш предложи идеята, че квантовите полета, които проникват в цялото празно пространство (така нареченият „квантов вакуум“), произвеждат и предават съзнание, което след това се появява във всяка достатъчно сложна система с енергия, която тече през нея. И не само мозък, но потенциално всяка физическа структура. Заинтригуван, Матлоф търси начин да подложи тези разсъждения и аргументи на наблюдателен тест.
      Един от отличителните белези на живота е способността му да коригира поведението си в отговор на стимули. Матлоф започва да търси астрономически обекти, които неочаквано проявяват това поведение. Напоследък се фокусира в малко изследваната аномалия в звездното движение, известно като „Прекъсване на Паранего“. По принцип по-хладните звезди орбитират нашата галактика по-бързо, отколкото по-горещите. Повечето астрономи приписват ефекта на взаимодействията между звездите и газовите облаци в цялата галактика. Матлоф разглежда друго обяснение. Той отбелязва, че аномалията се появява в звезди, които са достатъчно хладни, за да имат молекули в атмосферата си, което значително увеличава тяхната химическа сложност.
      Матлоф освен това отбелязва, че някои звезди изглежда емитират потоци от йонизирана материя (астрофизични джетове), които сочат само една посока – небалансиран процес, който може да доведе до промяна на движението на звездата. Матлоф пита: може ли това да е умишлен процес? Има ли начин да се докаже?
      Ако Прекъсването на Паранего е причинено от специфични условия в галактиката, то трябва да варира в зависимост от местоположението. Но ако това е нещо присъщо на звездите – както би било ако е съзнателно – то би трябвало да е същото навсякъде. Данните от съществуващи звездни каталози изглежда подкрепят последния възглед, твърди Матлоф. Подробните резултати от проекта на телескопа „Gaia star-mapping space“, които се очакват през 2018 г., ще осигурят по-голяма плътност на данните.
      Матлоф няма никаква илюзия, че колегите му ще бъдат убедени, но остава оптимист: „Не трябва ли поне да проверяваме? Може би можем да преместим панпсихизма от философията към наблюдателната астрофизика.“
      Докато Матлоф гледа към звездите, за да провери панпсихизма, Христоф Кох гледа хората. Според него, съществуването на широко разпространено, повсеместно съзнание е силно обвързано с текущото разбиране на учените за неврологичния произход на ума.
      „Единствената доминираща теория за съзнанието ни казва, че тя е свързана със сложността – със способността на системата да действа на собствена сметка и да определя собствената си съдба“, казва Кох. „Теорията гласи, че може да се сведе до много прости системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологични или органични, също могат да бъдат осъзнати „.
      Кох е вдъхновен от интегрираната теория на информацията, гореща тема сред съвременните невролози, която твърди, че съзнанието се определя от способността на дадена система да бъде повлияна от предишното й състояние и да повлияе на нейното следващо състояние.
      Човешкият мозък е просто един изключителен пример за този процес, Кох обяснява: „Ние сме по-сложни, имаме по-голямо самосъзнание – добре, някои от нас – но и другите системи имат съзнание. Можем да споделяме това свойство на опита и това е съзнанието: способността да изпитваме каквото и да било, от най-обикновеното до най-рафинираното религиозно изживяване. “
      Подобно на Матлоф, Кох и колегите му активно участват в експериментални тестове на тези идеи. Един подход е да се проучват мозъчно-увредени пациенти, за да се види дали техните информационни отговори съответстват на биологичните мерки на тяхното съзнание. Друг подход е да се съберат мозъците на две мишки заедно и да се види как се променя интегрираното съзнание на животните, тъй като нараства количеството информация, която тече между тях. В един момент според интегрираната теория на информацията двете трябва да се слеят в една по-голяма информационна система. Евентуално би било възможно да се провеждат такива експерименти и с хора, да се свържат мозъците им, за да се види дали възниква нов тип съзнание.
      Въпреки привидните прилики, Кох има съмнения относно волевите звезди на Матлоф. Това, което е характерно за живите същества, според неговата теория, не е, че те са живи, а че са сложни. Въпреки че слънцето е значително по-голямо от бактерията, от математическа гледна точка е много по-просто. Кох позволява на звездата да има вътрешен живот, който й позволява да „усеща“, но каквото и да е това усещане, то е много по-малко от усещането, че си ешерихия коли.
      От друга страна, „дори системи, които не смятаме за живи, биха могли да имат малко съзнание“, казва Кох. „Това е неразделна част от физическото“. От тази гледна точка вселената може да не мисли точно, но все пак има вътрешен опит, тясно свързан с нашия собствен.
      Което ни води към Роджър Пенроуз и неговите теории, свързващи съзнанието и квантовата механика. Той не се идентифицира като панпсихик, но неговият аргумент, че самосъзнанието и свободната воля започва с квантовите събития в мозъка неизбежно свързва умовете ни с космоса. Пенроуз обобщава тази връзка прекрасно в своя опус „Пътят към реалността“.
      „Законите на физиката произвеждат сложни системи и тези сложни системи водят до съзнание, което след това произвежда математика, която след това може да кодира по кратък и вдъхновяващ начин основните закони на физиката, които са я породили“.
      Въпреки високото си реноме като физик, Пенроуз среща съпротива на своята теория за съзнанието. От 20-те години на миналия век физиците умуват върху странно привилегированата роля на наблюдателя в квантовата теория. Частицата съществува в размито състояние на несигурност … но само докато се наблюдава. Веднага щом някой  погледне и предприеме измервания, частицата изглежда се срива на определено място.
      Покойният физик Джон Уилър заключава, че привидната странност на квантовата механика е изградена върху още по-голяма и по-смела истина: че вселената като цяло се държи в състояние на несигурност и се вмъква в ясно, действително същество, когато се наблюдава от съзнателно същество – това сме ние.
      „Ние сме участници в съзиданието, не само на близкото и тук, но и на отдалеченото и отдавна“, казва Уилер през 2006 г. Той нарича своето тълкуване „принципа на антропичното участие“. Ако той е прав, вселената е съзнателна, но почти обратно на начина, по който Матлоф го представя: действително съществува изобщо само чрез действията на съзнателния ум.
      Трудно е да си представим как един учен може да постави антропичния принцип на участие в емпиричен тест. Няма звезди, които да се наблюдават и няма мозък за измерване, за да се разбере дали реалността зависи от присъствието на съзнание. Дори ако това не може да бъде доказано, антропичният принцип на участието разширява обединяващия дневен ред на съвременната наука, мощно предизвиквайки чувството на свързаност, което Алберт Айнщайн нарича „космическо религиозно чувство“.
      „Според мен най-важната функция на изкуството и науката е да пробуди това чувство и да го задържи живо в онези, които са възприемчиви към него“, пише Айнщайн в редакцията на New York Times от 1930 г. Изследователи като Матлоф са рутинно отхвърляни като блестящи мислители, но е трудно да се мисли за по-голямо изразяване на това чувство от това да продължим да търсим дали нашите човешки умове са само малки компоненти на един много по-голям космически мозък.
      Вселената е съзнателна? Първоначално е публикувана от NBC Universal Media, LLC на 16 юни 2017 г. от Corey S. Powell. Авторско право 2017 NBC Universal Media, LLC. Всички права запазени.
      ...
       
    • От mnoogo
      Нека формулираме дискусията така: ако съзнателният човек,по някаква причина увреди главния си мозък,той може да бъде,неадекватен,дезориентиран,неспособен да върши много неща,да се разболее или да умре.Въпроса ми е: как обикновенната бактерия/ микроорганизъм/ живее,движи се,ориентира се,размножава и т.н. без мозък.Има ли съзнание?
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...