Отиди на
Форум "Наука"

Съзнанието като резултат-търсене в несъзнаваното


Recommended Posts

  • Потребител

Започват да схващат, че съзнанието не е отражение на обективната действителност.:) Абстрактните образи са сумарен резултат от множество информации:) от "малки части" на мозъка::)

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Saznanieto-e-rezultat-ot-integratciiata-na-otdelnite-chasti-na-mozaka_103951.html

"Съзнанието е резултат от интеграцията на отделните части на мозъка

Една от най-големите мистерии в невронауката

image.png.2086609e700aefdcf28e47c3718a5d7b.png

Учените установиха че в  несъзнателно състояние в мозъка на човека се затруднява взаимодействието между различните му области, а локалните области стават по-силно свързани. 

Според изследователите, съзнанието е резултат от интеграцията на отделните части на мозъка.

От всички функции на мозъка, най-загадъчната е способността му да произвежда съзнание. Без да се замисляме прекалено много, можем да предположим, че да изключим нашето съзнание и да изпаднем в безсъзнание е като да превъртим ключа на лампата, като изключваме ключовите области на нашата нервна система.

Но се оказва, че не е така.

За да разберат по-добре как сивото вещество създава съзнанието, изследователи от Центъра за наука на съзнанието в Университета на Мичиган разгледат по-отблизо какво прави мозъкът, когато функционира в безсъзнание, съобщава ScienceAlert!.

Един от начините за изследване на темата е да се сравни съзнателното състояние с несъзнаваното, като например, когато човек е под наркоза преди операция.

По време на проучването учените изследват кръвния поток в определени нервни тъкани с помощта на магнитен резонанс (MRI). Процедурата е извършена върху 23 пациенти, които са  във вегетативно състояние или под анестезия.

1520172841_2_310x290.jpg?date=1520173345Оказва се, че в ранния стадий на седация (медицинска процедура за прилагане на успокоителни (седативни) лекарства, най-често за да се улеснят последващи медицински процедури под упойка) скоростта на обработка на информацията се забавя и локалните невронни мрежи повишават собствената си степен на свързване. Освен това, изследователите изчисляват мярката на интеграция на информацията, което е условие за появата на съзнание в една сложна система.

Тъй като мозъкът по време на анестезията „се разпада” на слабо взаимодействащи помежду си части, мярката на интеграцията спада. В резултат на това в състояние на безсъзнание няма ефективен обмен на информация в централната нервна система.

Макар че все още оставя много без отговор, работата не само насочва пътя към това как съзнанието възниква от здравия мозък; това би ни помогнало да разграничим по-добре, когато все още не знаят пациентите, които не реагират.

Проучването е публикувано в Journal of Neuroscience, Frontiers in Human Neuroscience и Trends in Neurosciences.

1520173063_8_559x*.jpg

Макар че все още оставя много въпроси без отговор, работата на екипа от Университета на Мичиган не само посочва пътя към разбирането как съзнанието възниква в здравия мозък, но и би помогнала да се разграничи по-добре дали пациентите наистина са в безсъзнание, когато не реагират.

Все повече става ясно, че разликата между съзнанието и безсъзнанието е много по-сложна, отколкото се предполагаше.

И ако да научим повече за процесите, които ни карат да се събудим и осъзнаем, това може да ни помогне един ден да решим една от най-озадачаващата способност на мозъка - самото съществуване на съзнанието."

...

...

Да-а! Както беше въпросът  в "Лавината" (Бл. Димитрова) - когато си философстваха героите: "Не е толкова важно: Защо заспиваме?.. По важно е: Защо се събуждаме?!"

...

 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 73
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Започват да схващат, че съзнанието не е отражение на обективната действителност. Абстрактните образи са сумарен резултат от множество информации от "малки части" на мозъка: http://nauka.offnews.bg

... caress, aко позволите да добавя, самото естество на форума е такова, че ако искат да са коректни към читателите, хората следва да стараят да пишат неща, които биха били полезни от гледна точк

Напротив, единствено с никове се занимавате във всяка тема, а би трябвало с думи...Ставаше въпрос за думите аперцепция, отражение, отношение, памет...Но за тях - нито дума.  

Posted Images

  • Потребители
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Започват да схващат, че съзнанието не е отражение на обективната действителност.:) 

А кой сериозен изследовател е твърдял подобно нещо? Съзнанието е инструмент, чрез който отражението става възможно. Съответно то не е нечие отражение. Играе ролята на огледало, в което се отразяват обектите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, Incorrectus said:

А кой сериозен изследовател е твърдял подобно нещо? Съзнанието е инструмент, чрез който отражението става възможно. Съответно то не е нечие отражение. Играе ролята на огледало, в което се отразяват обектите.

Може и да не е сериозно от сегашна гл.точка (затова приветствам изследването в статията:)), но се твърдеше в близкото минало - на база "политика в наука" (Т. Павлов) имаше и лозунг: Битието определя съзнанието! Именно, щото го считаха за отражение. Е, не е и огледало, щото като се "гледаме" в огледалото (плоско), дори и да осъзнаваме, че приличаме по образ на родата си - те липсват в отразеното. Сами сме със себе си и само - можем да съ-отнесем, да допълним този Аз-образ с осъзнавано. Съзнанието е отношение към обективната действителност - затова е важен и мирогледът - дава опора в "произволността" при съ-отнасянето:). (това определение обяснява и алиенацията при соца - чудеха се, кво толкова искат хората, като имат "хляб, телевизор и топло!"- Д. Цончев "Хубавата Мария"). Чувстваме - липса на отражение, но се търси отношение - че животът е "жив" и се променя, че действието на природните закони е "вън и независимо" от нас и, че можем да правим "свободен избор" единствено в мисленето и мислите  си - другото, което можем да правим (избор на осъзнато поведение, често, последствие, разпознаваме като не добре осъзнавано) е твърде ограничено ... благодарение на ... гравитацията, да речем.:)

Събуждането не е (само), за да се храним, принципно. По време на сън нощем записаната дневна информация се преподрежда като записи, като се пренася на по-подходящо място в гънките на карата на Гл. мозък - така, че да не "бият" стоящите вълни-части от образи, да се намали хаоса, да се премахнат блуждаещите ИЧфотони на биенето- да не прегрява мозъка. Ако се събудим или ни събудят по време на пренос на тия части, казваме, че сънуваме. След като привърши подредбата (квантов е принципът на подредба), има вече Свободно място за Нова информация - казваме: Наспах се!.. и ... към кафенцето - де съзнавано, де несъзнавано:ab: - важното е, че се търси - винаги относително, посредством съ-отнасяне на "старо-ново" състояние. И това състояние не е лъжливо като огледалото (парадокса на огледалото: сменя ляво и дясно на образа- не сменя горе и долу), а Съмнително - именно това е отношение. (Така мисля.) Отражението е лъжливо.:ac:

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

В статията става въпрос за съзнанието като феномен на нервната система. Като орган на психо-соматичния организъм. А не като социална детерминираност - съзнание за дълг, съзнание за моето битие и т.н.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 12 часа, Малоум 2 said:

Е, не е и огледало, щото като се "гледаме" в огледалото (плоско), дори и да осъзнаваме, че приличаме по образ на родата си - те липсват в отразеното.

Не липсват, а са там. Паметта е функция на съзнанието. В съзнанието не се оглеждат и съдържат самите предмети, а знание за тях - било то истинно или лъжливо, фантазии, мечти, желания за предмети...

Буквално отражение на външната форма на предметите дава само възприятието, но това отражение може да се съхрани чрез паметта и да се извиква отново и отново чрез представата, дори когато отразените предмети липсват.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

чудесно би било, ако все пак коментарите са от пишещи, които имат по-висока компетентност от заявената в писанията им.

Странно е защо е толкова силния напън да се пише по въпроси, по които компетентността е никаква или илюзорна. Този "феномен" си има и условно означение и е изследван твърде отдавна. Това не пречи на неговите изявители неуморно да се трудят над "заучените си тезиси".

Бих запитал автора на темата не е ли сбъркал раздела в който я пуска? :) Сигурен ли е, че темата касае "философски аспекти на битието"... след като текста на цитираната статия касае психични и неврофизиологични явления и процеси.

академичната и суха учебникарска философия и виртуален концептуализъм, са нещо чудесно, но няма как всеки библиотекар да е лекар или художник...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Рамусе сещаш ли се за едни "компетентни" хора през комунизма
същите са и сега
важното е да си успореден с правата линия на управлението..

абе къде е команданте Глишев? 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
  • Потребител
On 5.03.2018 г. at 23:04, Incorrectus said:

Не липсват, а са там. Паметта е функция на съзнанието. В съзнанието не се оглеждат и съдържат самите предмети, а знание за тях - било то истинно или лъжливо, фантазии, мечти, желания за предмети...

Буквално отражение на външната форма на предметите дава само възприятието, но това отражение може да се съхрани чрез паметта и да се извиква отново и отново чрез представата, дори когато отразените предмети липсват.

Паметта  е като "дамги" върху кората на Гл. мозък. Те се явяват като придобит белег - не се предават по наследство (това е известно). Съзнанието ползва различни дамги при структуриране на абстрактен образ и доколкото те, тези дамги, са части от реален образ, съзнанието се отнася към един и същ абстр. образ, по най-различен начин, в зависимост от гледна точка+благоразположение на духа:) (отношение, а не отражение) - не са едни и същи дамгите които ползва. В този смисъл наличието на повече памет (знание), разширява възможността за манипулации с множество структури на абстрактен образ или части от него, за употреба в мисленето. Доизкусурява се образа, като се допълва с нови белези, докато стане близък с реалистичния образ. Или с представата за реалистичен образ - дори на практика да не съществува такъв, както е във втория абзац:).

(Давал съм пример с цифрата "5". При един човек - байрачето ще се "запише" на едно място в кората, тумбачето на друго, точката на трето и .т н. При друг човек - са съвсем различни местата на запис от на първия. На трети - пак на различни места. Въобще, записите стават там където е възможно и има свободно място в гънките на кората. Как, по какъв начин ще бъдат ползвани от субекта е чисто негов проблем - собствени възможности, но тези символи - могат да се ползват и за много други различни абстрактни образи. Мозъкът си намира символите, доизкусурява представа с допълване и чак тогава структурира цялостен абстрактен образ, който се употребява в мисленето - това е отношение, съзнанието е това, а не отражение ... на нещо реалистично)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Няколко пишещи сред форума имат проблем с изразяването в писмено слово и препинателните знаци. Може да се предположи че това е симптоматика, още повече че следите на същото се появяват периодично при едни и същи пишещи - но не това е важното в случая.

Колега Малоум, кога за последно прочетохте какво точно сте написали - бавно и дума по дума? В този смисъл, как мислите - в кой център се формира боравенето със слово и на "колко дамги" се разгражда същото? И ако това има отговор - къде е проблема - в това, че вашият мозък "не може да си намери нужните символи, за да доизкусури представите ви с допълване" ли?

За съдържанието:

Това е то - типичен физик... с инженерно мислене за "първия запис", "в гънките на кората"... Откога кортекса и гънките му станаха местата за паметови записи? :)

После  - "мозъкът си намира символите, доизкусурява представа с допълване...". Тва мозъка е голяма работа, ей - дроби, после събира... Запечатва, после чете... накрая формира... Добре че му е кората... и гънките, и излиза че когато ги е нямало - е нямало памет. :) А какво е един мозък без памет. Интересно - ганглийните неврни възли, изграещи ролята на "мозък" на толкова много нисши организми - те как "запомнят"?

А финала - с цялостния образ се употребявал в мисленето... и съпраааааайс - това било "отношение" (!!!)

Но не спира дотук изненадата - ОТНОШЕНИЕТО - именно това било съзнанието (!!!), а не било отражение.

------------

Не е лошо да се забележат толерансите в когнитивната крива, а някои хора толкова ясно си ги изписват сами... Обаче липсата на умения за самонаблюдение и осъзнаване на собствените действия, мисли, реч... издават достатъчно за това, което се случва "отвътре". А най-веселото е, че точно в словото по-горе се спряга "съзнание"... и че то било "отношение, а не отражение (на нещо реалиститично) :)

Какво лошо има някой преди всичко да се осведоми, да се информира, поне да изгради някаква основа база - понятийна, пълнежна... Така - като кръпка и патерица едновременно, на "Теорията" - дето иначе "обяснявала достатъчно", но на кого - на човека, който иска да си обясни. Горното са точно плодовете на същата "треска" - да се обясни, но като се нагоди към други обяснения, за съвсем други положения на битието. НО... претенцията е за обяснение на вселената и всичкото... Че какво е една физическа теория на всичкото, без "мозъкът"...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 часа, sirius said:

Рамусе сещаш ли се за едни "компетентни" хора през комунизма
същите са и сега
важното е да си успореден с правата линия на управлението..

за мен - не е важно.

Колкото до "комунизма" и "хората през него" - и двете са преходни - минават и си заминават...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Паметта  е като "дамги" върху кората на Гл. мозък. Те се явяват като придобит белег - не се предават по наследство (това е известно). Съзнанието ползва различни дамги при структуриране на абстрактен образ и доколкото те, тези дамги, са части от реален образ, съзнанието се отнася към един и същ абстр. образ, по най-различен начин, в зависимост от гледна точка+благоразположение на духа:) (отношение, а не отражение) - не са едни и същи дамгите които ползва. В този смисъл наличието на повече памет (знание), разширява възможността за манипулации с множество структури на абстрактен образ или части от него, за употреба в мисленето. Доизкусурява се образа, като се допълва с нови белези, докато стане близък с реалистичния образ. Или с представата за реалистичен образ - дори на практика да не съществува такъв, както е във втория абзац:).

(Давал съм пример с цифрата "5". При един човек - байрачето ще се "запише" на едно място в кората, тумбачето на друго, точката на трето и .т н. При друг човек - са съвсем различни местата на запис от на първия. На трети - пак на различни места. Въобще, записите стават там където е възможно и има свободно място в гънките на кората. Как, по какъв начин ще бъдат ползвани от субекта е чисто негов проблем - собствени възможности, но тези символи - могат да се ползват и за много други различни абстрактни образи. Мозъкът си намира символите, доизкусурява представа с допълване и чак тогава структурира цялостен абстрактен образ, който се употребява в мисленето - това е отношение, съзнанието е това, а не отражение ... на нещо реалистично)

...

Аха, така е, съгласен съм. Първият път не ви разбрах.

Преди 5 часа, ramus said:

А най-веселото е, че точно в словото по-горе се спряга "съзнание"... и че то било "отношение, а не отражение (на нещо реалиститично) :)

Свръхкомпетентни Рамусе, Малоум има предвид аперцепция, което е отношение. Аз имах предвид отражение. И двете имат своето място в съзнанието.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Incorrectus said:

Малоум има предвид аперцепция, което е отношение. Аз имах предвид отражение.

първо - да кажа, че продължавате да пишете някакви "отговори" на рамус, и не пропускате да се слагате след повечето негови коментари, при положение че ясно написах че НЕ се занимавам с вашите думи, мисли или излияния, както и с вашият ник. Форумът все пак ми показва че някой си инкоректус е написал поредния си коментар под рамусовия, при положение че последния въобще не се занимава с въпросния инкоректус, поради когнитивно несходство от което инкоректус лесно изтрещява...  Може би търсите нужните лайкове и групови или лични ползи, някакви - безразлично ми е. пък и е налице някаква форма на "ментален мазохизъм"... което между другото също е симптоматика. Онова, което липсва със сигурност - е израз на поне средна интелигентност - чрез която поне да се усети някой че има проблем...

Второ - Не сте променили с нищо глупостите които пишете упорито и вероятно пак ще излезете с оправданието, че "се забавлявате". :) Некомпетентността отдавна е тъжна само за компентентните. За невежия дори и не разбира че клоунадата е главната му роля.

Горното цитирано изречение е един пореден пример за "тотална щета"... Първо че вие лайквате нещо, което дори нямате идея какво е написано, нито го разбирате. Вече форумът е пълен с примерите ви на това, че нямате дори елементарни умения да осмисляте... Просто сте потребител на заучености и комбинациите с тях, и това за вас е напълно достатъчно.

Друг е въпрос че и самия му автор, който лайквате, не си го разбира и като дойде 'пристъпа' и се излива поредния "изблик" без оглед, без осмисляне, разхвърляно, с логически "празноти" и подскоци... и в невъзможност да се понятийна смислова нишка в писмено слово... Но пък важна е "Теорията". И... лайкващите я, които са с претенции че "разбират"...

Както вече написах - "тотална щета", окончателна! Трудно е понякога дори да се опише какви глупости се пишат - точно съответствени на хора, които си нямат никаква идея за обратна връзка, самоактуализация, които се изживяват на онова, от което просто си имат нужда...

От друга страна - учебникарското зубрене и наизустяване на готовите интерпретационни шаблони нямат нищо общо с Живота. Всеки зубрач и цитатник, напира за ореола на "разбиращ", ама няма как. Никакъв шанс. Но пък - упоритите повторения, наслагвания и опити, си продължават на пълен ход. :)

Това е въпроса - за компентентността на коментарите. Всеки невежа е с идеята че разбирал нещо си, по всякакви фантазирани от него въпроси... Къде си наглася или измисля... важното е неговото отвътре да си върви. Никаква отговорност, никаква сериозност или задълбоченост, няма и как да ги има, при положение че невежата "имал мнение" - и това е единственото важно за него.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 6 часа, ramus said:

НЕ се занимавам с вашите думи, мисли или излияния, както и с вашият ник. Форумът все пак ми показва че някой си инкоректус е написал поредния си коментар под рамусовия, при положение че последния въобще не се занимава с въпросния инкоректус

Напротив, единствено с никове се занимавате във всяка тема, а би трябвало с думи...Ставаше въпрос за думите аперцепция, отражение, отношение, памет...Но за тях - нито дума.

Преди 6 часа, ramus said:

инкоректус лесно изтрещява... лайкове и групови или лични ползи,... "ментален мазохизъм"...  симптоматика...глупостите които пишете...Некомпетентността отдавна е тъжна ..За невежия дори и не разбира че клоунадата е главната му роля..."тотална щета"... нямате идея какво е написано, нито го разбирате....нямате дори елементарни умения да осмисляте...Просто сте потребител на заучености и комбинациите с тях, и това за вас е напълно достатъчно...като дойде 'пристъпа' ...Трудно е понякога дори да се опише какви глупости се пишат...зубрач и цитатник,...Това е въпроса - за компентентността на коментарите. Всеки невежа...невежата "имал мнение" - и това е единственото важно за него.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Incorrectus said:

инкоректус лесно изтрещява... лайкове и групови или лични ползи,... "ментален мазохизъм"...  симптоматика...глупостите които

демонстрацията е точно на аперцепция. Тя НЕ е отношение, но формиращото се задължително и естествено ОТНОШЕНИЕ влияе на хода и резултатите от перцепцията. Това определя мотива, "прочита" и подбора на изредените думички, по-горе.

Има значителна разлика в пълнежа на понятието между философското му значение, което е въведено 18 век, и психологическото му значение. Съществена разлика. Вие си обръщате стандартна статия за неврофизиология и психология, в общи приказки, които отгоре на всичко и фолософия не са. По същата аналогия, може да се сложи същата статия и в разделите "политика, история, география, космология..." И после като се натворят подобни... "думички" и се настоява някой да се занимавал с тях.

Защо някой трябва да се занимава с думите на някого, който не може да носи отговорността да е сериозен, да е погледнал и осмислил нещо задълбочено, и едва тогава да опита да го изпише.

И е крайно време да се разбере, че думите на някого са негово производно. Както и делата му. Зад всички думи стои един и същ техен автор. Той през цялото време именно това изписва - СЕБЕ СИ... Всички само това правим - пишем себе си, дори и когато силно се стараем да се дистанцираме с всякакви средства. Дори когато се повтарят чужди думи, копирани и заимствани готови шаблони на мислене и интерпретации - това пак показва нивата и особеностите на "тоя, дето се пише с думичките".

Зад всяка дума стои ОНЗИ, за когото думичките (и делата) са неговия израз и проявление... и именно същите - думи и дела - формират неговия отпечатък сред вселената. А опита да се "хващат думите, без автора им" е именно опита да се избяга от отговорността... В медицината - по кръвната (или други) проба се прави оценка за състоянието на организма, а никой не се занимава със самата кръв, сама по себе си. Думичките - са точно "психичната проба" на всеки, който си служи с тях.

На някого много се иска да пише само думички... но освен празни думички, тук, отляво е налице и обозначението на техния автор. Няма значение че е аватар или тук били в сила анонимности. Каквато и да е анонимност няма как да прескочи естеството на думичките като производно на тоя, дето ги изрича. Анонимността в случая се простира само до социални мерки за идентификация, но няма как да се заобиколят психичните такива.

=======

има цяла плеяда от пишещи, за които писането сред форума не е отговорност, а е форма на разтуха и търсене на лични утвърждения и изяви. Разбира се, че от въпросните няма как да се очаква проявата на уважение. Да не говорим за заявка за някаква форма на сериозност и зрелост. Именно от тия ... "пишещи", обаче - се формира и общият образ на форума, известен с претенцията си "да е форума на учените".

Ето това е проблема - точно учените ги няма сред форума, твърде е малко участието на компетентни лица по различните аспекти и посоки на научното знание. И като е налице "познавателен вакуум", и той веднага бива запълнен от проявите на некомпетентните. Последните са вездесъщи навсякъде, по всички възможни форми за социална изява. Интересно - "защо ли е така"... :)

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 часа, Малоум 2 said:

Паметта  е като "дамги" върху кората на Гл. мозък. Те се явяват като придобит белег - не се предават по наследство (това е известно).

Дали е така? Ще ви разкажа накратко какво ме озадачи преди време:

Имах куче и котка, които отраснаха заедно и бяха приятели в пълния смисъл на думата. После котката роди пет котенца от един бездомен, див котарак. Моята котка беше рижа, а той - тъмносив на раета, така че приликата на две от котенцата с него беше много характерна, както и тази на другите три с майка им. И това, което ми се стори доста странно, беше, че тези котенца, които приличаха на майка си, нямаха никакъв страх от кучето. Щом поотраснаха, веднага започнаха да му досаждат по всякакви начини, включително и като се катереха по него, за да му дърпат ушите:) Но котенцата, които приличаха на баща си, така и не свикнаха с кучето. Бягаха от него, съскаха и т.н., въпреки че то не проявяваше никаква агресия към тях...

Та още оттогава си мисля, че все пак има някакъв механизъм за предаване на спомени по наследство. А ето и какви експерименти са правени в тази насока:

Фалшиви спомени у мишките се предават генетично

 

Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни!

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Придобитият белег не е генетично изменение.

При генетично изменение, родителят пренася собствената си "тревожност" за дадено състояние, на плода (и това е известно:)). Пренася се състояние, а не, спомен.

(Става въпрос за временната памет)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 5 часа, ramus said:
Преди 5 часа, ramus said:

инкоректус лесно изтрещява... лайкове и групови или лични ползи,... "ментален мазохизъм"...  симптоматика...глупостите които

демонстрацията е точно на аперцепция. Тя НЕ е отношение, но формиращото се задължително и естествено ОТНОШЕНИЕ влияе на хода и резултатите от перцепцията. Това определя мотива, "прочита" и подбора на изредените думички, по-горе.

Да направиш Аз-а обект на медитация - това е аперцепция в тесния смисъл на думата. Има и други видове, но с вас няма да ги разисквам. А чистото възприятие на друг обект или писаниците на друг юзър се постига като се освободиш поне за миг от натрапливата мисъл за себе си.:ag:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Incorrectus said:

Да направиш Аз-а обект на медитация - това е аперцепция в тесния смисъл на думата. 

Има и други видове, но с вас няма да ги разисквам.

Те това е и поредното изтрещяване. :) Книжните философи и те научиха за 'медитация', някаква си... Мъкаааа!

Толкова си можете, и това е причината да скъсам всички комуникативни мостове. Еднотипни стимули и напълно еднакви реакции ... просто си направих лека поредна проба - като актуализация...  В заради същото - едно комуникационно "сбогом" - от мен! Живота е твърде кратък, за да ме занимава някой с личните си фиксации. Просто за твърде много хора форумът има терапевтична цел. Жалко че същия въпрос няма нищо общо с игрите на интелигентност, която тук играят намерилите си подходящ пристан "нуждаещи се".

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 47 минути, ramus said:

Просто за твърде много хора форумът има терапевтична цел. 

ЪхЪ, Диспансера, диспансера, кой кучи син го затвори!:ag:

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 2 часа, ramus said:

Те това е и поредното изтрещяване. :) Книжните философи и те научиха за 'медитация', някаква си... Мъкаааа!

едно комуникационно "сбогом" - от мен

Наясно съм, че отношението към думата "медитация" ви е внушил някой тарикат гуру. Думата се употребява в западната и в източната философия. И на двете места означава съсредоточено мислене върху конкретен обект. Но понеже мисленето в хуманитаристиката не може да мине без текстова критика, а празната откъм книжно знание глава ражда единствено празни мисли, тези са особено омразни на ню ейдж гурувците, както на техните индоктринирани ученици, защото ги мързи да учат. Освен това класическата наука няма за задача да осигури щастие, защото има други задачи. Съответно нейните изводи не са подходящи за булевардно ползване и бизнес с душите на страдащи хора, което е занаятът на всеки уважаващ себе си гуру.

За трети път се сбогувате. До нови срещи, до четвъртото сбогуване!:bigwink:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Incorrectus said:

И на двете места означава съсредоточено мислене върху конкретен обект.

мъка, мъкааааа... :)

За ПОЗНАНИЕТО няма нищо по-тъжно от нахакания невежа, прогандиращ единствено и само нежество. Най-тъжното явление в академичното образование е изпълнените с книжно знание глави, които си остават празни за всичко останало. И не е проблема в образованието, нито в книжовността или знанието - проблема винаги е в празния човек, жадуващ за "пълен" живот. А няма как... няма... мишън импасибъл. 

==========

Съзнанието е проява/резултат на комплексна функционалност, възникваща от съвсем ново ниво  в организация и взаимодействие между мозъчните центрове и дялове, но с ръководно управление от съвсем нов порядък и качество. Тук четящите дори не са в състояние да възприемат идеята за комплексност - паралелност, едновременност, и възникващата от това синергетична динамика... Още от зората на изследванията на мозъка най-голям проблем е именно комплексната работа на мозъчните мрежи от където идва и непреодолимата сложност за изследване. Горния текст е на светлинни години назад и е просто изблик на някого, намерил нещо в интернет на което той самия да си докаже и презатвърди личните си нужди. Отгоре на всичко - неспособен дори да схване какво е написано, без никаква връзка с неговия собствен прочит, изразен през неговия коментар. 

Не сте в състояние дори да прочетете основния материал в антрето на темата. Няма как невежи хора да коментират смислено нещо, което е далеч отвъд техните възможности да го осмислят. И вместо да попитат, да зададат въпроси, да разширят полето си на разбиране (поне да опитат) те вещо раздават мнения и коментари, настоявания, обяснения... които няма какви други да са - а производни на невежи. Библиотекарят чел за водата и плуването, ама в книжките за водата и плуването... И е с идеята че понеже е наизустил чуждите думички и идеи, и се изживява че са и негова житейска опитност, той знае за водата и плуването... Докато не попадне в нея...

Хора, които дори нямат никаква идея за съдържанието на думичката МЕДИТАЦИЯ от нейния извор, се надпират над глупавите си представи за същото, с баналната и типична нахаканост на всеки невежа, търсещ изживяването на образа си за велик.

Единствения начин един малък човек да се изживява на голям, е като имитира големия... По същия инстинктивен начин всеки тийнейджър имитира "възрастен" дори се вживява в образа и по същия начин си присвоява изживяването чрез отражение.  А е наивна игра. Как да обясниш на тийнейджъра че да си възрастен не означава онова, което е нуждата в тийнерджърските очи. И че с имитация не се придобива нищо от житейския опит на "възрастния". :) 

Думичката МЕДИТАЦИЯ е ярък пример за отвлечеността на книжките социални представи, защото нейния пълнеж всъщност представлява описание на ЛИЧЕН ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ. Свеждането на пълнежа на тая думичка като "размислително упражнение сред някаква форма на съсредоточеност" е най-наивната представа, създадена именно от книжовници, за книжовни потребители. И дъвкана, защото е изключително удобна и подходяща именно за нивото на тяхната посредственост...

Източната философия е родена от практическите занимания. В будизма и индуизма, даоизма, когато са били налице апологетите на онова, което сега се нарича "философия", всички те са били експерти в практическата медитация. Това означава ПАНДИТ - не учен, не философ - а синтезиращ практика и познание и личен опит. Думичката "ФИЛОСОФИЯ" няма никаква връзка с ИЗТОКА. Там думичките и понятията за сериозни постижения през опитност, са съвсем други. Затова думите им хилядолетия, та досега, са следи на практици. И са за практикуващи, а не за невежи празнодумци. Говорили са думи, не защото са ги чели, а са имали личен практически опит при това - много напред по пътя в тази практика.

А смешния западен книжен съвременен "философ" просто си чете и си ползва нещо, за което няма дори елементарна представа, удобно поглъщащ написани думички и понеже не разбира нищо от същността - сърба готовите шаблонни обяснения за това кое и какво било... нещо си. Готови описания - на описатели... Ей така - един безопасен книжен живот - "библиотекарски", или зад мониторите като виртуални прозорци към виртуалното знание. И накрая - мъката от това че невежия пак си остава невеж.

Знанието е само основа. Само нужната основа, една помощ по пътя на личната практика. И не е проблема в знанието, а в празните хора, за които то остава безопасния и лесен начин да се изживеят на пълни - като запомнят какво са изразили и написали "ПЪЛНИТЕ".

Защо да се мъчи един "библиотекар" и книжовник - важното е че чете и запомня. Ония, дето опознават чрез себе си, живота и опита си - те да си драпат там. А той има своите книги... и така се живее в свят от книги и лични реплики от написани знания. А знанията са отразен опит, човешки опит. На хора пробващи, падащи и ставащи, търсещи, осмислящи, пробиващи и проправящи път... А книжовника си чака наготово тяхната есенция -  един книжовен репликант, живеещ и сънуващ реплики и самия той - реплика, защото идентичността му е основана на репликите на които е конструирана. 

Това не е присъда. Твърде много хора живеят с книжно знание, от страх, а и от незрелост да са практици - да откриват, да мокрят и потъват, да се давят и да изплуват. Защото да си евристик  и практик - е въпрос и на много кураж. И на много още други неща - твърде далечни и непостижими за малките хора. Това е реалност, може би твърде неудобна за множеството, защото именно то напира с всички сили да счупи личните си окови. А няма как. А толкова силно копнее и се бори...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Медитация (от лат. meditatio — размишление) https://ru.wikipedia.org/wiki/Медитация.

Иначе думата на санскрит е "дхяна". Но за какво му е на един "практик"!!! да бъде читател и да се занимава с излишни подробности, като напр. с етимологията на думичките, техните точни определения и употреба, смисъл, история и пр. досадни, библиотекарски подробности ? :)

Предлагам на вниманието още едно полезно четиво за "практици": https://studopedia.org/3-111786.html

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Да споменем и Imaginatio на почитания от нас...

Както е известно негов любим гуру от ранните му форумни години е Ошо, който е завършил философия . Преди да започне бизнес с оръжие в САЩ и метафизични лъжи за наивници. Радхакришнан написа "Индийската философия", в която сравнява източната и западната философия, но думата "философия" нямала никаква връзка с изтока. Горкият Радхакришнан, как ли така жестоко се е заблудил и всички други овце, които му вярват - библиотекари и книжни плъхове?! 

Преди 8 часа, ramus said:

Думичката МЕДИТАЦИЯ е ярък пример за отвлечеността на книжките социални представи, защото нейния пълнеж всъщност представлява описание на ЛИЧЕН ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ. Свеждането на пълнежа на тая думичка като "размислително упражнение сред някаква форма на съсредоточеност" е най-наивната представа, създадена именно от книжовници, за книжовни потребители. И дъвкана, защото е изключително удобна и подходяща именно за нивото на тяхната посредственост...

Източната философия е родена от практическите занимания. В будизма и индуизма, даоизма

А добре дошъл! Комуникационен привет!

Панди́т (санскр. पण्डित [пандита] «учёный»)
https://ru.wikipedia.org/wiki/Пандит

Дори практическият опит не може да мине без размишление. Щом медитация е всичко друго, но не размишление, вие сте пропагандатор на кравешкия опит - вървиш през живота и преживяш, но без да мислиш, защото е противопоказно на медитацията.

Ще станеш будист без да знаеш дхарма точно на куково лято. А дхарма се учи от книга, зубри се. Няма как да ти влезе в главата с нищоправене
 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Придобитият белег не е генетично изменение.

При генетично изменение, родителят пренася собствената си "тревожност" за дадено състояние, на плода (и това е известно:)). Пренася се състояние, а не, спомен.

(Става въпрос за временната памет)

...

Не те разбрах:blush:

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От Недоспал
      Опитах се  поразсъждавам и да напиша нещо по въпроса. По-скоро прилича на есе или статия. Ще ми е интересно да чуя мнения и критики и да науча нещо ново. Приятно четене! 🙂
       
      Съществуването и живота са капан на времето.
      Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува. Самото  съществуване на човек определя вселената ,като такава, когато я наблюдава.Защо казвам, че животът е капан на времето.Възприятието за време на човек е едно, а вселената може да съществува за миг.Човек живее в неговия континиум, възприема нещата било то забавеното ,забързано спрямо нещо друго.Самия факт, че сме живи в тази форма е затова ,че възприемаме времето в този ход, в който е за нас нормално ,а реално време и съществуване просто не съществуват,те са субективни.Може да съществува нещо, което се случва едновременно в друг континиум .Това нещо може да е цяла друга вселена устроена по съвсем различен начин с други природни закони , други форми на живот ,които за нашето време за нашия ход и скорост на времето са невъзможни.Цялото съществуване на вселената съществува за миг и едновременноно за нас може да има друга матрица на възприятие ,която подрежда нещата по съвсем друг начин.  
      Всички сме израз на вселената, която се самонаблюдава. 
      А самото съзнание е капан на времето. Хокинг беше казал всички възможни събития във вселената съществуват едновременно. Самият факт че наблюдаваме нещо предизвиква то да се случи. Ако приемем факта ,че ние сме част от вселената ,част от цялото ще видим, че съзнанието е като вирус като дефект, който искривява времето, който изкривява цялото съществуване.
      За вселената времето не съществува.За всеки един фотон в нея времето е спряло за всяка една чиста енергия. Единственото проявление на времето във вселената е чрез съзнанието. Вселената може да съществува и да се самонаблюдава само при вероятността от събития, които могат да бъдат възможни при съществуване на съзнанието. Всяка една единица съзнание е проявление на вселената преживяване на самата вселена. Всеки един от нас е преживяване на вселената.
      Интересното в цялата история е, че време и пространството са свързани във време- пространство.Времето не е самостоятелна величина.Времето зависи от пространството и пространството от времето и едното без другото не може да съществува.Ако включа и това понятие и започна да вадя изводи лудницата ще е пълна.Например следствието, че от гледна точка на фотона времето е спряло и че пространството за него е безкрайно малка точка.
      Оттук следва извода ,че само съзнанието може да сътвори, тоест да наблюдава пространството и да съществуват чрез него. То наблюдава пространството на който, кадъра се забавя равнозакъснително до безкрайност така се е  появило и времето с безкрайното си пространство.
      Иначе как да си обясним как пътува  фотона на който времето е спряло, а пък пътува  вечно до безкрайност в разширяваващото се пространство, разширяващо се по бързо от него,а за него самия пространството е точка  и пътува безкрайно и вечно от нашия поглед.
      Така или иначе предаването на информация е забавено до безкрайност това забавяне ,неговия плод  е съзнанието. Съзнанието вижда вечността ,която реално не съществува.
      Вечността реално е миг.
      Ако вземем теорията за  мултивселена от нея вселените се раждат постоянно за миг изчезват за миг пукат се като мехурчета пяна. До безкрайност в миг. Там времето не съществува.
      И така да преминем към същността.Нека направим мисловен експеримент в който времето се ускорява или забавя до безкрайност.Да видим какво ще стане ако се ускори.Всичко започне да се превърта на бърз кадър като на лента, още от самото сътворение.Да ние си представяме забързването на времето така, но дали е така наистина.Наивно ще е да си мислим, че е така.Това е интуитивната ни реакция ,точно защото възприемаме времето по определен начин.То върви за нас по определен ход и скорост запазвайки съзнанието и всичко около нас стабилно.Всеки атом стабилен.Точно тази скорост на времето би нарушило целия баланс на вселената, би създало по точно казано друга вселена.Т.е същата вселена, но погледната от друга гледна точка, с други фундаментални структури и форми на живот.Точно защото ние възприемаме тази скорост на времето, това ни кара да съществуваме с това съзнание, което наблюдава тази форма на вселената.Всяка промяна на скороста на възприятие на вселената променя обликът и ,подреждайки събития, които иначе реално се случват едновременно.
      Самата скорост на възприятие променя всичко, фиксирайки и скоростта на светлината ,която трябва да точно колкото сме я измрили, точно толкова за да бъде всичко стабилно в нашата реалност.
      Или с други думи казано, скоростта на светлината която поддържа живота във вселената в това състояние е константа и е 300000км сек.
      Всяка друга скорост ще е друго възприятие на времето. И друга структура на всичко.Други форми на съзнание.
      Т.е. ако успеем да намалим скоростта на светлината ще идем в друго измерение, което се докосва до нашето и реално е насложено върху него.Също, както честотите на каналите хващат различни канали така и скоростта на възприятие на времето може да прихване различни по вид вселени съществуващи на една и съща платформа ,където всичко се намира на куп, едновременно.
      Но това няма как да стане..Няма как да съществуваш другаде при други условия.При друга структура на атомно и квантово ниво.А може да съществува само един канал стабилен за съществуването на нещо и това да е нашия.
       
    • От Малоум 2
      Когато не е ясно какво е съзнание ... се стига до подобни въпроси -къв да е отговор, все ще приляга, без дозателства, разбира се.
      http://megavselena.bg/vyzmozhno-li-e-vselenata-da-ima-syznanie/
      Възможно ли е Вселената да има съзнание?

      продължение на векове науката се стреми да изглажда пропастта между хората и останалата част от Вселената – от Исак Нютон, който показа, че един набор от закони може да се прилага еднакво към падащите ябълки и орбитиращи луни до Карл Сейгън, който казва, че „ние сме направени от звезда“, че атомите на нашите тела са били буквално изковани в ядрените пещи на други звезди.
      Дори в този контекст идеите на Грегъри Матлоф са шокиращи. Физикът ветеран в Нюйоркския колеж по технологии публикува наскоро студия, в която се твърди, че хората могат да бъдат като останалата част от вселената по същество и в дух. Едно „поле на протосъзнание“ може да се разпростре през цялата Вселена, твърди той. Звездите могат да бъдат мислещи обекти, които умишлено контролират своите пътища. Или казано по-друг начин: целият космос може да бъде осъзнат.
      Понятието за съзнателна вселена звучи по-скоро като материал от късна нощна телевизия, отколкото от академични трудове. Оказва се обаче, че Панпсихизмът, което е официалното му научно име, има изтъкнати поддръжници в различни области. Философът и когнитивният учен от Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс е е един от поддръжниците. Също така, макар и по различен начин са неврологът Кристоф Кох от Института за мозъчни науки Алън и британският физик сър Роджър Пенроуз, известен с работата си по гравитацията и черните дупки. Долната линия, твърди Матлоф, е, че панпсихизмът е твърде важен, за да се игнорира.
      „Всичко е много спекулативно, но можем да проверим и да потвърдим или да фалшифицираме“, казва той.
      Преди три десетилетия Пенроуз въведе ключов елемент от панпсихизма с неговата теория, че съзнанието се корени в статистическите правила на квантовата физика, тъй като те се прилагат в микроскопичните пространства между невроните в мозъка.
      През 2006 г. германският физик Бернард Хайш, известен както с изследванията си на активните звезди, така и с откритостта му към неортодоксалната наука, взе идеята на Пенроуз и я доразви с голяма крачка напред. Хайш предложи идеята, че квантовите полета, които проникват в цялото празно пространство (така нареченият „квантов вакуум“), произвеждат и предават съзнание, което след това се появява във всяка достатъчно сложна система с енергия, която тече през нея. И не само мозък, но потенциално всяка физическа структура. Заинтригуван, Матлоф търси начин да подложи тези разсъждения и аргументи на наблюдателен тест.
      Един от отличителните белези на живота е способността му да коригира поведението си в отговор на стимули. Матлоф започва да търси астрономически обекти, които неочаквано проявяват това поведение. Напоследък се фокусира в малко изследваната аномалия в звездното движение, известно като „Прекъсване на Паранего“. По принцип по-хладните звезди орбитират нашата галактика по-бързо, отколкото по-горещите. Повечето астрономи приписват ефекта на взаимодействията между звездите и газовите облаци в цялата галактика. Матлоф разглежда друго обяснение. Той отбелязва, че аномалията се появява в звезди, които са достатъчно хладни, за да имат молекули в атмосферата си, което значително увеличава тяхната химическа сложност.
      Матлоф освен това отбелязва, че някои звезди изглежда емитират потоци от йонизирана материя (астрофизични джетове), които сочат само една посока – небалансиран процес, който може да доведе до промяна на движението на звездата. Матлоф пита: може ли това да е умишлен процес? Има ли начин да се докаже?
      Ако Прекъсването на Паранего е причинено от специфични условия в галактиката, то трябва да варира в зависимост от местоположението. Но ако това е нещо присъщо на звездите – както би било ако е съзнателно – то би трябвало да е същото навсякъде. Данните от съществуващи звездни каталози изглежда подкрепят последния възглед, твърди Матлоф. Подробните резултати от проекта на телескопа „Gaia star-mapping space“, които се очакват през 2018 г., ще осигурят по-голяма плътност на данните.
      Матлоф няма никаква илюзия, че колегите му ще бъдат убедени, но остава оптимист: „Не трябва ли поне да проверяваме? Може би можем да преместим панпсихизма от философията към наблюдателната астрофизика.“
      Докато Матлоф гледа към звездите, за да провери панпсихизма, Христоф Кох гледа хората. Според него, съществуването на широко разпространено, повсеместно съзнание е силно обвързано с текущото разбиране на учените за неврологичния произход на ума.
      „Единствената доминираща теория за съзнанието ни казва, че тя е свързана със сложността – със способността на системата да действа на собствена сметка и да определя собствената си съдба“, казва Кох. „Теорията гласи, че може да се сведе до много прости системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологични или органични, също могат да бъдат осъзнати „.
      Кох е вдъхновен от интегрираната теория на информацията, гореща тема сред съвременните невролози, която твърди, че съзнанието се определя от способността на дадена система да бъде повлияна от предишното й състояние и да повлияе на нейното следващо състояние.
      Човешкият мозък е просто един изключителен пример за този процес, Кох обяснява: „Ние сме по-сложни, имаме по-голямо самосъзнание – добре, някои от нас – но и другите системи имат съзнание. Можем да споделяме това свойство на опита и това е съзнанието: способността да изпитваме каквото и да било, от най-обикновеното до най-рафинираното религиозно изживяване. “
      Подобно на Матлоф, Кох и колегите му активно участват в експериментални тестове на тези идеи. Един подход е да се проучват мозъчно-увредени пациенти, за да се види дали техните информационни отговори съответстват на биологичните мерки на тяхното съзнание. Друг подход е да се съберат мозъците на две мишки заедно и да се види как се променя интегрираното съзнание на животните, тъй като нараства количеството информация, която тече между тях. В един момент според интегрираната теория на информацията двете трябва да се слеят в една по-голяма информационна система. Евентуално би било възможно да се провеждат такива експерименти и с хора, да се свържат мозъците им, за да се види дали възниква нов тип съзнание.
      Въпреки привидните прилики, Кох има съмнения относно волевите звезди на Матлоф. Това, което е характерно за живите същества, според неговата теория, не е, че те са живи, а че са сложни. Въпреки че слънцето е значително по-голямо от бактерията, от математическа гледна точка е много по-просто. Кох позволява на звездата да има вътрешен живот, който й позволява да „усеща“, но каквото и да е това усещане, то е много по-малко от усещането, че си ешерихия коли.
      От друга страна, „дори системи, които не смятаме за живи, биха могли да имат малко съзнание“, казва Кох. „Това е неразделна част от физическото“. От тази гледна точка вселената може да не мисли точно, но все пак има вътрешен опит, тясно свързан с нашия собствен.
      Което ни води към Роджър Пенроуз и неговите теории, свързващи съзнанието и квантовата механика. Той не се идентифицира като панпсихик, но неговият аргумент, че самосъзнанието и свободната воля започва с квантовите събития в мозъка неизбежно свързва умовете ни с космоса. Пенроуз обобщава тази връзка прекрасно в своя опус „Пътят към реалността“.
      „Законите на физиката произвеждат сложни системи и тези сложни системи водят до съзнание, което след това произвежда математика, която след това може да кодира по кратък и вдъхновяващ начин основните закони на физиката, които са я породили“.
      Въпреки високото си реноме като физик, Пенроуз среща съпротива на своята теория за съзнанието. От 20-те години на миналия век физиците умуват върху странно привилегированата роля на наблюдателя в квантовата теория. Частицата съществува в размито състояние на несигурност … но само докато се наблюдава. Веднага щом някой  погледне и предприеме измервания, частицата изглежда се срива на определено място.
      Покойният физик Джон Уилър заключава, че привидната странност на квантовата механика е изградена върху още по-голяма и по-смела истина: че вселената като цяло се държи в състояние на несигурност и се вмъква в ясно, действително същество, когато се наблюдава от съзнателно същество – това сме ние.
      „Ние сме участници в съзиданието, не само на близкото и тук, но и на отдалеченото и отдавна“, казва Уилер през 2006 г. Той нарича своето тълкуване „принципа на антропичното участие“. Ако той е прав, вселената е съзнателна, но почти обратно на начина, по който Матлоф го представя: действително съществува изобщо само чрез действията на съзнателния ум.
      Трудно е да си представим как един учен може да постави антропичния принцип на участие в емпиричен тест. Няма звезди, които да се наблюдават и няма мозък за измерване, за да се разбере дали реалността зависи от присъствието на съзнание. Дори ако това не може да бъде доказано, антропичният принцип на участието разширява обединяващия дневен ред на съвременната наука, мощно предизвиквайки чувството на свързаност, което Алберт Айнщайн нарича „космическо религиозно чувство“.
      „Според мен най-важната функция на изкуството и науката е да пробуди това чувство и да го задържи живо в онези, които са възприемчиви към него“, пише Айнщайн в редакцията на New York Times от 1930 г. Изследователи като Матлоф са рутинно отхвърляни като блестящи мислители, но е трудно да се мисли за по-голямо изразяване на това чувство от това да продължим да търсим дали нашите човешки умове са само малки компоненти на един много по-голям космически мозък.
      Вселената е съзнателна? Първоначално е публикувана от NBC Universal Media, LLC на 16 юни 2017 г. от Corey S. Powell. Авторско право 2017 NBC Universal Media, LLC. Всички права запазени.
      ...
       
    • От mnoogo
      Нека формулираме дискусията така: ако съзнателният човек,по някаква причина увреди главния си мозък,той може да бъде,неадекватен,дезориентиран,неспособен да върши много неща,да се разболее или да умре.Въпроса ми е: как обикновенната бактерия/ микроорганизъм/ живее,движи се,ориентира се,размножава и т.н. без мозък.Има ли съзнание?
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...