Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Преди 19 минути, Б. Киров said:

Ето как описва лидерите на лейбъристите в заключението си автора на статията, която ти постна в предишния постинг:

"Те имат пари и поддръжници в медиите. Това, което нямат, е лидерството. Опозиционната Labour Party се ръководи от Джереми Корбин, който смята, че ЕС е капиталистически заговор, извън който Великобритания е по-добре да стои. В същото време противниците на Brexit следват заповедите на старата гвардия, доминирана от Клег, бившия премиер Тони Блеър, и Андрю Адонис, проевропейски член на Камарата на лордовете. Тези мъже отказват да приемат, че стратегията им за реформиране на ЕС в нещо, с което британските ксенофоби могат да живеят, е фалирала от самото начало. Приемайки основната теза на националистите - че имиграцията е вредна и трябва да бъде ограничена - те са напуснали космополитната друга половина от британския елит. И за съжаление, изглежда, че тяхната стратегия ще трябва да се провали още веднъж, преди да се роди нов британски интернационализъм."

https://foreignpolicy.com/2018/04/09/the-long-road-to-brexit/

Вчера слушах един коментатор, но няма как да предоставя линк, относно това, че далеч не става дума само за ксенофобите.

Според него за брексит са гласували и немалко от хората в много лошо финансово положение, не за друго, а за да бъдат чути.

Вижте тази статия относно бедността, при това не сред безработните, а сред работещите.

https://www.theguardian.com/business/2018/dec/04/four-million-british-workers-live-in-poverty-charity-says

По мои спомени в последните тридесет години никога училищата не са събирали пари, за да купуват на деца от семейства на работещи родители обувки и якета и учителите им не са им купували закуски от собствените си заплати, както твърдеше, че се случва днес коментаторът.

Заради огромното разслоение между бедни и богати.

В никоя друга развита държава, освен може би в САЩ, не съм и виждала толкова бездомници, просещи по улиците. Макар това и преди десетина години да го имаше, изпадането на толкова много хора под социалния минимум за британолюбското ми сърце е шокиращо....

 

Редактирано от dora

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 18 минути, dora said:

Вчера слушах един коментатор, но няма как да предоставя линк, относно това, че далеч не става дума само за ксенофобите.

Според него за брексит са гласували и немалко от хората в много лошо финансово положение, не за друго, а за да бъдат чути.

Вижте тази статия относно бедността, при това не сред безработните, а сред работещите.

https://www.theguardian.com/business/2018/dec/04/four-million-british-workers-live-in-poverty-charity-says

По мои спомени в последните петдесет години никога училищата не са събирали пари, за да купуват на деца от семейства на работещи родители обувки и якета, а учителите им - да им купуват закуски от собствените си заплати...

Това казваше, че се случва днес коментаторът, заради огромното разслоение между бедни и богати.

В никоя друга развита държава, освен може би в САЩ, не съм и виждала толкова бездомници, просещи по улиците. Макар това и преди десетина години да го имаше, изпадането на толкова много хора под социалния минимум за британолюбското ми сърце е шокиращо....

 

Не съм убеден, че двата елемента могат да се отделят - мисля че ксенофобията се "хваща" най-лесно от White-trash-a,  който освен това според мен е податлив на популистката реторика...От друга страна- имигрантите, "средните" космополити и средната класа , както и елитът са по- имунизирани и нечувствителни към нея..

 

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 29 минути, dora said:

Според него за брексит са гласували и немалко от хората в много лошо финансово положение, не за друго, а за да бъдат чути.

Да, преобладаващите гласове са на пенсионери и хора с малки доходи, и те бяха чути, сега с тези гласове двете големи партии си правят своя бизнес - вътрешнополитически за влияние и власт и външен за излизане от ЕС. Излизането, според мен, няма да се отрази добре на чутите бедни, просто гласовете им бяха взети с измамата на референдума, тоест лъжата, че заради чуждите работници и конкуренцията на европейското производство те живеят по-бедно от преди, и че това ще се промени към по-добро за тях, когато тази конкуренция я няма. Според мен, все пак, в основата на тази голяма манипулация стои ксенофобията и национализма, само един довод в тази посока, нека си спомним кой беше двигател за инициирането на този референдум - Найджъл Фараж.

Най-странното е в тази история за мен, че консерватори, националисти и лейбъристи някак негласно се обединиха в разбирането си, че брекзит е нещо добро за Великобритания, реално политическа партия изразител на противната позиция, която е най-малко 50 % от обществото няма.

Share this post


Link to post
Share on other sites

брекзит е да го направят по културния начин с договор

като  преди да напуснеш работа си даваш предизвестие за напускане

 а може да го направят и по некултурния начин теглят една майна  и кой от къде  е  без никакви договори

ама уж са англичани 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, nik1 said:

Не съм убеден, че двата елемента могат да се отделят - мисля че ксенофобията се "хваща" най-лесно от White-trash-a,  който освен това според мен е податлив на популистката реторика...От друга страна- имигрантите, "средните" космополити и средната класа , както и елитът са по- имунизирани и нечувствителни към нея..

 

 

 

 

Дали това наблюдение не се дължи на Марсковото виждане, че "Битието определя съзнанието"? Тоест хората с по добри доходи не виждат никакви проблеми, а бедните напротив, смятат настоящата ситуация за лоша?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, nik1 said:

Не съм убеден, че двата елемента могат да се отделят - мисля че ксенофобията се "хваща" най-лесно от White-trash-a,  който освен това според мен е податлив на популистката реторика...От друга страна- имигрантите, "средните" космополити и средната класа , както и елитът са по- имунизирани и нечувствителни към нея..

 

 

 

 

Не е задължително да става дума за "white trash"-a, струва ми се.

Според мен ксенофобски настроени са не задължително бедните или бедните работещи, ксенофоби има и сред образованите или средната класа.

Както и нексенофобски настроени има и сред най-бедните. Либералният капитализъм, който във Великобритания е най-близо до америнанския тип в последните тридесетина години направи работещи бедни хората от много професии, напр. повечето творчески такива.

Един обикновен дизайнер на уебсайтове например (при това завършил университет по дизайн) нерядко не може да си позволи да наема собствен апартамент и трябва да го дели с някого, защото наемът в някои градове (а обикновено те са тези, в които човек с подобна професия би си намерил работа) е по-висок  от заплатата му, И това е масово.  Все едно е студент или нискоквалифициран работник или черноработник, а не е...

(Разтърсих се и намерих ето например тази статия за бедните работещи родители, там една от интервюираните казва, че заплатата  й е толкова, колкото и наемът: https://www.jrf.org.uk/blog/why-working-parents-are-struggling-repel-rising-tide-poverty )

Въпросът е, че финансовите мерки - откъм намаляване на субсидиите в различни сфери и увеличаването на данъчната тежест води до убийствени резултати в по-нископлатените от хората, които бихме схванали като средна класа. Докато социалното разделение продължава да расте...

Изведнъж се оказва, че ако получаваш помощни за безработен, си по-добре, отколкото ако свириш в професионален оркестър... И пак, благодарение на свободния пазар на недвижимите имоти, благодарение на който цените се качиха в пъти в последните двадесет години, вероятно трябва да се изнесеш от жилището си, ако е в столицата, и да се нанесеш на съвместен наем с някой студент... Днес в близост до Концертгебау при мен се открива специална сграда, в която музикантите да могат да репетират. Защото когато живеят под наем кой знае къде с кой знае кого, там място, където три-четири-пет часа дневно преди концерт да си доизработиш последната част на четвърта симфония на Малер, няма...

Това нерядко и в моята държава - допускам, че не е изключено във Великобритания, която като цяло е много по-малко егалитарна...

В някой сектори е по-добре човек да се прекфалифицира във водопроводчик или обикновен домашен майстор (срещу надница при мен от 30-40 евро на час) от това да работи творческа професия, примерно младши редактор, срещу заплата от 10 - 13 евро на час...

Преди месец човекът, изпратен от компания за услуги по домовете, който дойде да ми смени две брави вкъщи, се оказа дългогодишен шеф на телевизионен екип камери, с висше образование философия и документално кино.... Разбрах, като още от вратата, по лицето му, го попитах в кой университет е учил... Разглобява човекът брави и си говори с мен за Витгенщайн...

Тези хора не са white trash.... Нито са ксенофоби. Но от година на година изпадат все повече и повече, а уж икономиката се съживява.... Тяхното недоволство, за което си говорехме и другаде, може да бъде контролирано за известно време, защото хората от този тип са добре образовани и са склонни да разбират системните трудности, както и да се отнасят с толерантност към тези, които имат по-голяма нужда от тях. Но все по някое време ще доведе до протести, по един или друг начин.

Възможно е за британците един от начините да е този...

Включително защото не само работническата класа, условно казано, но и образованите хора около и под нивото на бедността, реално нямат свое политическо представителство (класическите леви партии в голяма степен умряха, не само заради дискредитирането на комунистическите идеи, а и изобщо защото връзката между най-ощетените и техните представители се разми) и социалното неравенство реално се замита под килима....

Извинявам се, че пиша  по наблюдения, без да вадя статистика, но сега нямам време....

Редактирано от dora

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, resavsky said:

Съществения въпрос който трябва да се зададе е не какво ще прави Великобритания без Европейския съюз а какво ще прави Европейския съюз без Великобритания.Прогнозите не са оптимистични но и за някаква катастрофа според мене не може да се говори.ЕС  е достатъчно мощна структура за да превъзмогне напускането на британците.

Това е така, но все пак да не забравяме, че Лондон си остава един от световните финансови центрове. ЕС едва ли ще претърпи особено голям срив, ще се появи известна нестабилност, да, но има и нещо друго, което вълнува поне нас.

Според мен българите (и като цяло страните от Източна Европа) ще усетят повече липсата на англичаните отколкото ЕС. Без облекчените условия, които се предлагат за всчки страни членки, ще настане правен и социален хаос. 

Европа си е уплашена, нищо че е мощна структура.

https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/01/18/3377061_letishta_mitnici_turgoviia_kak_evropa_se_gotvi_za/

 

Всъщност Brexit без сделка е проблемът като цяло, а не просто самото напускане на UK. 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Дали това наблюдение не се дължи на Марсковото виждане, че "Битието определя съзнанието"? Тоест хората с по добри доходи не виждат никакви проблеми, а бедните напротив, смятат настоящата ситуация за лоша?

Не съм мислил за това, а и не виждам как една по-лоша ситуация може да разглежда като добра

Идеята ми е друга: хората с по-ниски доходи, тези в трудоспособна възраст (не да включвам априори пенсионерите) обикновено, като цяло, са по-лошо образовани и информирани от тези със средни доходи , (и имат пo-малък икономически опит, активи, спестявания, и нямат толкова добре изградено критично и (аналитично) мислене като хората със средни доходи..Затова те са по-податливи на популистката реторика.

Проста илюстрация- лирата се обезцени, а в деня на брексит ще се срине, Обикновено един човек с достатъчно аналитично и мислене, и със спестявания и доходи, и с добро образование  -  не би се хвърлил в това през глава. Би предвидил резултатите от брексита върху икономическото си състояние, и това на обществото като цяло..

Преди 2 часа, dora said:

Не е задължително да става дума за "white trash"-a, струва ми се. 

Според мен ксенофобски настроени са не задължително бедните или бедните работещи, ксенофоби има и сред образованите или средната класа.

Както и нексенофобски настроени има и сред най-бедните. Либералният капитализъм, който във Великобритания е най-близо до америнанския тип в последните тридесетина години направи работещи бедни хората от много професии, напр. повечето творчески такива.

Един обикновен дизайнер на уебсайтове например (при това завършил университет по дизайн) нерядко не може да си позволи да наема собствен апартамент и трябва да го дели с някого, защото наемът в някои градове (а обикновено те са тези, в които човек с подобна професия би си намерил работа) е по-висок  от заплатата му, И това е масово.  Все едно е студент или нискоквалифициран работник или черноработник, а не е...

(Разтърсих се и намерих ето например тази статия за бедните работещи родители, там една от интервюираните казва, че заплатата  й е толкова, колкото и наемът: https://www.jrf.org.uk/blog/why-working-parents-are-struggling-repel-rising-tide-poverty )

Въпросът е, че финансовите мерки - откъм намаляване на субсидиите в различни сфери и увеличаването на данъчната тежест води до убийствени резултати в по-нископлатените от хората, които бихме схванали като средна класа. Докато социалното разделение продължава да расте...

Изведнъж се оказва, че ако получаваш помощни за безработен, си по-добре, отколкото ако свириш в професионален оркестър... И пак, благодарение на свободния пазар на недвижимите имоти, благодарение на който цените се качиха в пъти в последните двадесет години, вероятно трябва да се изнесеш от жилището си, ако е в столицата, и да се нанесеш на съвместен наем с някой студент... Днес в близост до Концертгебау при мен се открива специална сграда, в която музикантите да могат да репетират. Защото когато живеят под наем кой знае къде с кой знае кого, там място, където три-четири-пет часа дневно преди концерт да си доизработиш последната част на четвърта симфония на Малер, няма...

Това нерядко и в моята държава - допускам, че не е изключено във Великобритания, която като цяло е много по-малко егалитарна...

В някой сектори е по-добре човек да се прекфалифицира във водопроводчик или обикновен домашен майстор (срещу надница при мен от 30-40 евро на час) от това да работи творческа професия, примерно младши редактор, срещу заплата от 10 - 13 евро на час...

Преди месец човекът, изпратен от компания за услуги по домовете, който дойде да ми смени две брави вкъщи, се оказа дългогодишен шеф на телевизионен екип камери, с висше образование философия и документално кино.... Разбрах, като още от вратата, по лицето му, го попитах в кой университет е учил... Разглобява човекът брави и си говори с мен за Витгенщайн...

Тези хора не са white trash.... Нито са ксенофоби. Но от година на година изпадат все повече и повече, а уж икономиката се съживява.... Тяхното недоволство, за което си говорехме и другаде, може да бъде контролирано за известно време, защото хората от този тип са добре образовани и са склонни да разбират системните трудности, както и да се отнасят с толерантност към тези, които имат по-голяма нужда от тях. Но все по някое време ще доведе до протести, по един или друг начин.

Възможно е за британците един от начините да е този...

Включително защото не само работническата класа, условно казано, но и образованите хора около и под нивото на бедността, реално нямат свое политическо представителство (класическите леви партии в голяма степен умряха, не само заради дискредитирането на комунистическите идеи, а и изобщо защото връзката между най-ощетените и техните представители се разми) и социалното неравенство реално се замита под килима....

Извинявам се, че пиша  по наблюдения, без да вадя статистика, но сега нямам време....

Не виждам как една по-лоша ситуация може да разглежда като по-добра, и защо протестът трябва да води до влошаване..

Идеята ми е следата и тя е проста : хората с по-ниски доходи, тези в трудоспособна възраст (не да включвам априори пенсионерите) обикновено, (като цяло) са по-лошо образовани и информирани от тези със средни доходи (един  вид - средната класа е по-образована от ниската), и нямат толкова добре изградено критично и (аналитично) мислене, житейскии и икономниески опит, като хората със средни доходи..За това тези хора (като цяло) са по податливи на популистките реторики.

===============

"White trash", забравям че не ми познавате добре стила - употребявам израза за "бедните бели" в случая.

Употребавам израза "White trash" както за "бедните бели" , така и за действителния White trash (трайно безработни бели, с кримимални досиета, страдащи от алкохолизъм)- в зависимост от разказа и контекста.

 

Цитирай

Тези хора не са white trash.... Нито са ксенофоби. Но от година на година изпадат все повече и повече, а уж икономиката се съживява.... Тяхното недоволство, за което си говорехме и другаде, може да бъде контролирано за известно време, защото хората от този тип са добре образовани и са склонни да разбират системните трудности, както и да се отнасят с толерантност към тези, които имат по-голяма нужда от тях. Но все по някое време ще доведе до протести, по един или друг начин.

добре но не вярвам че мнозинството от тези хора които описватге са избрали този протест -Даже напротив, мисля че тези хора които описвате, със сигурност са се разграничили  - Цялата кампаия беше построенна на антиемигрантска и ксенофбска реторика /която се нагнетяваше от 2010-2011-та/

Нека да си спомним и историята на референдума- Камерън инициира този рефендум (мислейки че няма да успее) с цел да промени вижданията и политката по емиграцията в самия ЕС - да каже в ЕС-, е виждате ли ние сме пред ръба , дайте ни нещо, направете нещо..

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 56 минути, nik1 said:

Цялата кампаия беше построенна на антиемигрантска и ксенофбска реторика /която се нагнетяваше от 2010-2011-та/

Това е така - съгласна съм, че този тип реторика обикновено се цели в най-ниските социално-образователни слоеве,

но не бива да пренебрегваме и съображенията на хората, които считат подялбата на суверенитета с недотам прозрачно дейтстваща международна организация като удар срещу принципите на демокрацията, да речем. Както и цялостното недоволство от това как всеобразни механизми, вкл. пазарният, при определени обстоятелства подриват демократичните принципи, особено когато те самите се чувстват все по-малко политически представени, тоест възможността им да използват обичайните демократични лостове, за да поставят проблемите си на дневен ред, се изправява пред очите им....

Не мога да твърдя, че съображенията на хората, избрали да гласуват за брексит, обезателно се ксенофобски.

Дистанцията на властта и елита от обикновения избирател - не само на национално ниво, но и допълнителното й  увеличаване с едно ниво по-нагоре, към международна организация, може да изглежда на хората като реален отказ от всякаква отговорност или ангажимент проблемите им да бъдат решени, а и дори взети предвид...

Популизмът настъпва в Европа и според мен описаното по-горе е причината. Дано с него да не дойде и някаква форма на фашизъм....

Редактирано от dora

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 минути, dora said:

Не мога да твърдя, че съображенията на хората, избрали да гласуват за брексит, обезателно се ксенофобски.

Съгласен съм :)

Цитирай

Популизмът настъпва в Европа и според мен описаното по-горе е причината. Дано с него да не дойде и някаква форма на фашизъм...

Да, писали сме немалко по този въпрос. В България вече е дошла някаква форма на това явление, но не по тези причини, мисля. Българите като цяло си подобраваме икономическото състояние, това се отнася за всички ЕС страни от Източна Европа.

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вижте, Ник, какво намерих:

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0176268018301320

Оттам:

Overall, the voting patterns in the Brexit referendum are complex. One possible – albeit not the only – interpretation of the empirical literature on Brexit so far is that some people who favor Leave may feel ‘left behind’, be it economically or culturally (see Hobolt, 2016; Clarke et al., 2017). This is consistent with sociological studies which demonstrate similar patterns for the Tea Party Movement and the 2016 US presidential election, e.g. Hochschild (2016).

In Table A.9 we explore the potential link between Brexit support and indices of health, income and life satisfaction. When looking at overall life satisfaction only (columns 1 to 3), the individual coefficients suggest that dissatisfied people are significantly more likely to favor Leave while the aggregate estimate implies that a higher relative dispersion of well-being across voting areas, which can be interpreted as a measure of life satisfaction inequality, has positive predictive power for the Leave support. Success rates of prediction are very similar whichever level of variation is considered.

Големият въпрос как тези хора ще ги направим "more satisfied" и по-малко чувстващи се изоставени не се решава с повтаряне на референдума, примерно.

Затова на мен цялата история с Брексит повече ми прилича на протестен вот. Видяха шанс да сложат прът в колелото и го сложиха.

Че животът им в краткосрочен план вероятно ще се влоши още повече, за това няма спор. Но те и така не го харесват, а май нямат усещането, че има кой да ги чуе...

Гледах по едно от BBC-тата интервюта с хората в малко населено място, които всички -цялото село - са гласували за Брексит. Бяха страхотно гневни на Тереза Мей - казала, че Брексит е Брексит, а не правела това, което казала. Като ги питаха какво е трябвало да направи, те отговаряха: "Да напуснем ЕС. Веднага."

В такова малко селище нямаха никакви имигранти, които да им "вземат" работните места...

Редактирано от dora

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Да, преобладаващите гласове са на пенсионери и хора с малки доходи, и те бяха чути, сега с тези гласове двете големи партии си правят своя бизнес - вътрешнополитически за влияние и власт и външен за излизане от ЕС. Излизането, според мен, няма да се отрази добре на чутите бедни, просто гласовете им бяха взети с измамата на референдума, тоест лъжата, че заради чуждите работници и конкуренцията на европейското производство те живеят по-бедно от преди, и че това ще се промени към по-добро за тях, когато тази конкуренция я няма. Според мен, все пак, в основата на тази голяма манипулация стои ксенофобията и национализма, само един довод в тази посока, нека си спомним кой беше двигател за инициирането на този референдум - Найджъл Фараж.

Най-странното е в тази история за мен, че консерватори, националисти и лейбъристи някак негласно се обединиха в разбирането си, че брекзит е нещо добро за Великобритания, реално политическа партия изразител на противната позиция, която е най-малко 50 % от обществото няма.

За манипулацията откъм управляващите да се кажат две думи. 

Не съм сигурен, че Н. Фараж беше моторът за иницииран на референдума, макар и да не пропуска да спомене, че работи за това от 93-та. 

Според мен референдума беше инструмент за печелене на избори. Камерън победи на изборите, като в платформата му беше заложен референдум под задължително условие. Преференциите, които издейства от ЕС не бяха достатъчни за заглушаване на недоволството към политиката на икономии. Имаше финансово орязване във всеки аспект. Съкращения в бюджетната сфера, недостиг на кадри и пари за реформи в NHS, zero contracts и т. н. И... Дойде ред на референдума. Той беше само за сплашване и изнудване на ЕС, но резултатът изненада всички. Дори и лидерите на кампания Leave - Борис Джо. и М. Гоув. Те не си бяха написали речта за след евентуална победа, но веднъж спечелили решиха да продължат да танцуват, като и сякаш си повярваха, и не само те. 

Бо. Джо започна кампанията от страната на remain лагера, като след разбирането, че няма да получи висш управленски пост в ЕС, изненадващо или не, смени лагерите. Лично аз по надъхан и бескруполен UK политик, съсредоточен във властта не съм виждал. 

Фараж го играеше платен неформален агитатор, като той не пропускаше да спомене, че е извън властта и не носи никаква отговорност какво обещава на хората. АРън Банкс му беше най-големия дарител. 

М. Гоув няма харизма на лидер и за това, посочената от Камерън Т. Мей бе избрана да свърши черната работа. Все още не е ясно дали идеята е била да се играе ролята на бушон или нещо друго. Факт е, че торите се опитват да прикрият посредственото си управление с брекзит и да търсят виновник и оправдание с организации, хора и процеси извън собствената им партия. А британците не мисля, че са по-големи ксенофоби от..... да кажем българите :)

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

В отговор на поста на Дора:

Това е в PDF

https://warwick.ac.uk/fac/soc/economics/staff/dnovy/brexit_abfn.pdf

 

Съгласен съм за протестния вот, но не съм убеден че това е "чист" простестен вот (и доколко изобщо може да има такъв)

https://www.understandingsociety.ac.uk/research/publications/524421

 

Разсъждавам на глас: Ако тръгнем по тази плоскост мисля, бихме могли да видим  фашизмът в Италия такъв протестен вот, защо не (в действителност Италия и италианците, в въпреки са от страната победителите в първата световна война - губят беславно всички битки във войната, и се чувстват неудоветворени в в новия ред, ) и или - национал-социализмът в Германия..

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

http://www.bsa.natcen.ac.uk/media/39149/bsa34_brexit_final.pdf

Цитирай


Значението на образованието и възрастта 

Както показва таблица 3,  само 22% от завършилите висше образование са гласували за напускане на ЕС  и 78 % от тях са гласували за оставане. В сравнение с тях, 72% от тези които нямат образователна квалификация са гласували за да напуснат ЕС , и 28 % са гласували за оставане в ЕС.

Също така, само 28% от лицата на възраст от 18 до 24 години са гласували за напускане, като има предвид, че 63% от лицата на възраст над 65 години са го направили

Това очевидно беше референдум, отбелязан от някои силни социални разделения.

Таблица 3

 

 


Разбира се, образованието е свързано със социалната класа. Някой със степен от Висшето образование
е по-веропятно да заема професионална или управленска позиция, 
Докато някой без квалификация е по-вероятно да извършва рутинна работа.

Въпреки това, различията в социаланата класа са по-малко значими при гласуването за референдума,
отколкото различията в образованието. 

Докато 36% от тези на професионална или управленска позиция са гласували за излизане,
делът на гласувалите, които са с рутинна работа (работничеката класа)ниците) е 60% - 
получената разлика между тези две групи от 24 пункта.

Тя е  много по-малка от 50 пункта разлика, (показана в таблица 3) 

между завършилите висше обрзование и тези, които нямат образователна квилификация

Така че изглежда, образованието, а не вида на работата основно формира отношението на хората към ЕС.

 

 


  

 

 


 

 

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, nik1 said:

 

Нека да си спомним и историята на референдума- Камерън инициира този рефендум (мислейки че няма да успее) с цел да промени вижданията и политката по емиграцията в самия ЕС - да каже в ЕС-, е виждате ли ние сме пред ръба , дайте ни нещо, направете нещо..

 

 

 

Преди 10 часа, БатеВаньо said:

За манипулацията откъм управляващите да се кажат две думи. 

Не съм сигурен, че Н. Фараж беше моторът за иницииран на референдума, макар и да не пропуска да спомене, че работи за това от 93-та. 

Според мен референдума беше инструмент за печелене на избори. Камерън победи на изборите, като в платформата му беше заложен референдум под задължително условие. Преференциите, които издейства от ЕС не бяха достатъчни за заглушаване на недоволството към политиката на икономии. Имаше финансово орязване във всеки аспект. Съкращения в бюджетната сфера, недостиг на кадри и пари за реформи в NHS, zero contracts и т. н. И... Дойде ред на референдума. Той беше само за сплашване и изнудване на ЕС, но резултатът изненада всички. Дори и лидерите на кампания Leave - Борис Джо. и М. Гоув. Те не си бяха написали речта за след евентуална победа, но веднъж спечелили решиха да продължат да танцуват, като и сякаш си повярваха, и не само те. 

Бо. Джо започна кампанията от страната на remain лагера, като след разбирането, че няма да получи висш управленски пост в ЕС, изненадващо или не, смени лагерите. Лично аз по надъхан и бескруполен UK политик, съсредоточен във властта не съм виждал. 

Фараж го играеше платен неформален агитатор, като той не пропускаше да спомене, че е извън властта и не носи никаква отговорност какво обещава на хората. АРън Банкс му беше най-големия дарител. 

М. Гоув няма харизма на лидер и за това, посочената от Камерън Т. Мей бе избрана да свърши черната работа. Все още не е ясно дали идеята е била да се играе ролята на бушон или нещо друго. Факт е, че торите се опитват да прикрият посредственото си управление с брекзит и да търсят виновник и оправдание с организации, хора и процеси извън собствената им партия. А британците не мисля, че са по-големи ксенофоби от..... да кажем българите :)

 

Да припомня някои неща за историята на референдума, и как се стига до него:

"През 1997 г. Sked /предишния лидер и основател на UKIP/бе свален от една фракция, водена от Найджъл Фараж, който стана най-известната фигура на партията. През 2006 г. Фараж официално стана лидер и под негово ръководство партията възприе по-широка политическа платформа и се възползва от загрижеността за нарастващата имиграция, по-специално сред бялата работническа класа. Това доведе до значителни успехи на UKIP на местните избори през 2013 г., европейските избори през 2014 г. и общите избори през 2015 г. Натискът на UKIP върху правителството беше основната причина за референдума за 2016 г., който доведе до решението Обединеното кралство да се оттегли от Европейския съюз. Тогава Фараж се оттегли като лидер на UKIP."

https://en.wikipedia.org/wiki/UK_Independence_Party#Leaders_of_UKIP_since_1993

Общо взето Фараж е "парашутист" в политиката, той буквално скача в партията UKIP основана от академичния й лидер Алън Скед като никой и бързо я овладява и трансформира отвътре, впоследствие Скед се оттегля и критикува остро основаната от него партия като "сборище на хомофоби и расисти". След като печели критична маса гласове и принужда консерваторите да "играя на негов" терен с реториката срещу имигрантите, Фараж предвидливо се дръпва от лидерството на партията, за да не носи никаква отговорност за реториката си.

"Най-драматичното последствие от нарастващата популярност на Ukip е решението на Камерън през януари да предложи британски референдум за членство в ЕС, ако спечели следващите избори. Целта на този ход бе да се спре рязкото нарастване популярността на партията на Farage, но изглежда това имаше обратен ефект. "Те идват да играят на нашия терен сега", казва по повод на предложението на Камерън Фараж. В Истли Фараж доказа, че може да комбинира общите си анти-ЕС послания си с по-диференцирана кампания срещу масовата имиграция. Той твърди, че европейските правила за свободно движение ще доведат до масово навлизане на румънски и български мигранти през следващата година, когато ограниченията за пътуване бъдат премахнати. Ukip имаше и други радикални - някои биха казали абсурдно недостижими - политики за намаляване на данъците и увеличаване на разходите за полицията, затворите и армията, но обществото едва ли ги знае в детайли: Европа и имиграцията са най-големите хитове на Ukip. Farage кара думата "имиграция" да звучи така, сякаш е най-наболелият въпрос, пред който е изправена Великобритания и посланието му е резониращо.Ед Милибанд от Лейбъристката партия и Камерън и са принудени да играят върху онзи терен на политиката, където Фараж знае, че е непобедим: докато тези политиците от мейнстрийма не могат да нарушат ангажимента на Великобритания към Европа за свободно движение на работници, босът на Ukip може да предложи на избирателите простото решение за напускане на ЕС напълно и без сделка."

https://www.ft.com/content/19e91cfe-86bd-11e2-b907-00144feabdc0

"В светлината на резултата от референдума, не е преувеличено да се определи Фараж като една от най-значимите фигури в съвременната британска история. През 2006 г., два месеца след като Farage пое ръководството на UKIP,  Дейвид Камерън описа UKIP като банда  от “fruitcakes, loonies and closet racists“. През следващото десетилетие Фараж наложи авторитета си в партията си, професионализира имиджа си и се превърна в политик-знаменитост, човек от народа несвързан с елитите, който непрекъснато критикува в медиите с безкрайно ефирно време една политическа класа доминирана от мекушави политици кариеристи. Дори преди Общите избори през 2015 г., в които UKIP спечели почти четири милиона гласа, властта на Фараж беше такава, че той експлоатираше отстъплението на лейбъристите от интересите на работническата класа, спадането на растежа на БВП и историческото разделение по въпросите на ЕС в редиците на Консервативната партия: последната принуди един слаб министър-председател да обещае референдум, който всъщност не искаше, а и никога не беше си представял, че може да загуби. Тази епично лоша преценка  циментира репутацията на Камерън като изключително неуместен и пагубен лидер. Същевременно Фараж ще бъде съден от историята като централен герой сред едно все по-дезориентирано пост-имперско британско общество. Чрез канализиране на несигурността към влошените условия на труд, замразените заплати и високите наеми и съсредоточаването на цялото внимание върху конкретна цел - "напрежението" на британската инфраструктура от имиграцията, за която той обвиняваше ЕС, а не върху неолибералните строги икономии и западната външна политика - Фараж заема своето достойно място сред вълна от десни популистки политици в Европа (Le Pen, Wilders, Orban, Petry) и от другия бряг на океана (Trump), които вдъхновяват народния бунт чрез манипулиране на медиите и привличане обществено внимание към емоции, вместо към разум. За всичко това Камерън - с пълната подкрепа на британската държава и огромната колективна вина на безбройните фигури зад него - нямаше ефективен отговор."

https://www.referendumanalysis.eu/eu-referendum-analysis-2016/section-6-parties/the-age-of-nigel-farage-the-media-and-brexit/

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 17 часа, dora said:

Един обикновен дизайнер на уебсайтове например (при това завършил университет по дизайн) нерядко не може да си позволи да наема собствен апартамент и трябва да го дели с някого, защото наемът в някои градове (а обикновено те са тези, в които човек с подобна професия би си намерил работа) е по-висок  от заплатата му, И това е масово.  Все едно е студент или нискоквалифициран работник или черноработник, а не е...

(Разтърсих се и намерих ето например тази статия за бедните работещи родители, там една от интервюираните казва, че заплатата  й е толкова, колкото и наемът: https://www.jrf.org.uk/blog/why-working-parents-are-struggling-repel-rising-tide-poverty )

Въпросът е, че финансовите мерки - откъм намаляване на субсидиите в различни сфери и увеличаването на данъчната тежест води до убийствени резултати в по-нископлатените от хората, които бихме схванали като средна класа. Докато социалното разделение продължава да расте...

Изведнъж се оказва, че ако получаваш помощни за безработен, си по-добре, отколкото ако свириш в професионален оркестър... И пак, благодарение на свободния пазар на недвижимите имоти, благодарение на който цените се качиха в пъти в последните двадесет години, вероятно трябва да се изнесеш от жилището си, ако е в столицата, и да се нанесеш на съвместен наем с някой студент... Днес в близост до Концертгебау при мен се открива специална сграда, в която музикантите да могат да репетират. Защото когато живеят под наем кой знае къде с кой знае кого, там място, където три-четири-пет часа дневно преди концерт да си доизработиш последната част на четвърта симфония на Малер, няма...

Това нерядко и в моята държава - допускам, че не е изключено във Великобритания, която като цяло е много по-малко егалитарна...

В някой сектори е по-добре човек да се прекфалифицира във водопроводчик или обикновен домашен майстор (срещу надница при мен от 30-40 евро на час) от това да работи творческа професия, примерно младши редактор, срещу заплата от 10 - 13 евро на час...

Преди месец човекът, изпратен от компания за услуги по домовете, който дойде да ми смени две брави вкъщи, се оказа дългогодишен шеф на телевизионен екип камери, с висше образование философия и документално кино.... Разбрах, като още от вратата, по лицето му, го попитах в кой университет е учил... Разглобява човекът брави и си говори с мен за Витгенщайн...

Това е реалността днес в страните (повечето) от Западна Европа:

-замразени заплатии, ниски корпоративни данъци
Двете политики произлизат от страховете на управляващите да не избягат инвеститорите, защото при тяхното бяство- изнасяне в чужбина, .фиска и социалната система ще се сринат, т.е. ще стане по-лошо),

-съответно ниски пенсии (следствие)
В UK държавната пенсия за 40 години трудов стаж и при плащане на осигуровки за тези 40 години, е 400 лири, нека да ме поправи БатеБаньо ако греша, което за UK стандарта е умиране от глад

-намаляване на социалните разходи (следствие)
Традиционно държавните и общински социални системи а и финаси не се управляват добре и ефективно , и мултиполикационния ефект от  разходи е практически нулев или отрицателен  - доколко съм чел само ФРГ и САЩ, като страни, и ЕС като съюз, постигат положителен мултипликационе ефект на  разходите /единица бюджетен разход, създава повече от единица нарастване на БНП/

-инфлацията я има, но нека не заблуждаваме, че ако фискалната система беше по-малко консервативна (което искат популистите от всички цветове и видове), че инфлацията нямаше да нарастне и да ощети най-силно хората с ниски доходи, и хората имащи спестявания и влогове..

Проблемът е в това  е това, че протестърите срещу глобалния капитализъм (да той е такъв, и всички играчи играят по негвите правила вкл най-силните и най-големите!) не предлагат визия, или "лекарство" - Просто и ясно казано партиите и лидери им си "осребряват чековете" чрез недоволството и емоциите на хората, които използват и контролират.

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 18.01.2019 г. at 11:27, resavsky said:

Съществения въпрос който трябва да се зададе е не какво ще прави Великобритания без Европейския съюз а какво ще прави Европейския съюз без Великобритания.Прогнозите не са оптимистични но и за някаква катастрофа според мене не може да се говори.ЕС  е достатъчно мощна структура за да превъзмогне напускането на британците.

Най-общият отговор е, че БВП на ЕС ще олекне с 14 % без този на Великобритания и ще стане съществено по-малък от БВП на САЩ, а в скорошна перспектива и от този на Китай: 20.8 трлн. щ.д. /2017/ - 2.92 трлн. щ.д.

За мен е по-съществен другият въпрос защо британските политици и едрия бизнес имат такова тихо съгласие по въпроса за брекзит. Лично си го обяснявам с потоците на парите.

c5df9770d99d4773a14270905b096173.jpg

Това е поглед на ПЧИ /преки чужди инвестиции от гледна точка на САЩ/ в трлн. долари за период 1982-2016 в изходящи и входящи потоци обозначени със син и черен цвят

https://www.bea.gov/data/intl-trade-investment/foreign-direct-investment-by-country-and-industry

 

Преки външни инвестиции на САЩ

Пет страни-домакини - Холандия, Великобритания, Люксембург, Ирландия и Канада - съставляваха повече от половината от общите ПЧИ на САЩ в края на 2016 г. За осма поредна година позицията в Холандия беше най-голямата - 847,4 млрд. долара, или 15,9% от общото количество. Четири пети от позицията на американски ПЧИ в Нидерландия се дължи на холдингови компании, които вероятно са инвестирали средства в други страни. Позицията в Обединеното кралство е $ 682,4 млрд., или 12,8% от общата позиция; близо три четвърти от позицията се дължи на холдинговите компании и на финансите и застраховането. В Люксембург позицията е 607,8 млрд. долара, или 11,4% от общата сума; холдинговите компании отчитат по-голямата част от позицията. Позицията в Ирландия е 387,1 млрд. долара, или 7,3% от общата сума, а в Канада тя е 363,9 млрд. долара, или 6,8% от общата сума.

Вътрешни преки инвестиции в САЩ

Петте най-големи държави инвестирали повече от половината от общата позиция на преките чуждестранни инвестиции в САЩ: Обединеното кралство е най-голямата инвестираща страна с позиция от 555,7 млрд. долара, или 14,9% от общата сума.

Япония е втората по големина инвестиционна страна с позиция от 421.1 млрд. долара, или 11.3% от общата сума.

Люксембург е треттата по големина с позиция от 417,4 млрд. долара,

Канада е четвъртата по големина позиция с 371,5 млрд. долара,

Холандия е петата по големина позиция с 355,2 млрд. долара. Тези инвестиции се класифицират от страната на първия собственик извън Съединените щати с пряк иск от филиала му в САЩ.

С други думи от всичките 1.885 трлн. инвестиции направени във Великобритания, 682 млрд. или повече от 30 % са направени от САЩ, но това не е всичко, защото много американски фирми регистрирани като местни в Холандия, Люксембург и Ирландия инвестират като крайна дестинация също във Великобритания, така че този процент, според мен, надхвърля 50

Stock of direct foreign investment - at home:

$1.858 trillion (31 December 2016 est.)

 

От друга страна британските фирми са инвестирали като крайна дестинация в САЩ 555,7 млрд. долара, или отново над 30 % от всички британски инвестиции в чужбина, като тук отново важи същото правило, вероятно този процент надхвърля 50 %, защото много британски фирми предпочитат да го правят от местни клонове в Холандия, Люксембург, Ирландия

Stock of direct foreign investment - abroad:

$1.611 trillion (31 December 2016 est.)

 

Нещата в с инвестициите в британската статистика изглеждат така:

9ee1d8a16bd598483ba80f58b51852c3.jpg

https://www.ons.gov.uk/economy/nationalaccounts/balanceofpayments/articles/ukforeigndirectinvestmenttrendsandanalysis/july2018

Със син цвят са означени ПЧИ с крайна дестинация, с жълт "транзитните" преминаващи към крайна; ясно се вижда от статистиката, че и през трите години британските инвестиции в ЕС, транзитирани към друга крайна дестинация са повече от крайните, но в статистиката за същите тези години оставащите като крайна дестинация в САЩ са повече от транзитираните; Азия и останалия свят като цяло са съвсем малка част от структурата на британските ПЧИ

Като се вземе предвид и британската стокова борса с нейния обем от над 3 трлн., където участват предимно американски фирми

Market value of publicly traded shares:

$3.019 trillion (31 December 2012 est.)

тежкия вътрешен и външен дълг и реалното му намаляване с обезценяването на паунда с близо 20 % за три години, както и изгодите за външната търговия на Великобритания от обезценения паунд, вече има съвсем резонни причини за тихата омерта на британските партии да подкрепят брекзит.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, nik1 said:

http://www.bsa.natcen.ac.uk/media/39149/bsa34_brexit_final.pdf

Значението на образованието и възрастта 

Както показва таблица 3,  само 22% от завършилите висше образование са гласували за напускане на ЕС  и 78 % от тях са гласували за оставане. В сравнение с тях, 72% от тези които нямат образователна квалификация са гласували за да напуснат ЕС , и 28 % са гласували за оставане в ЕС.

Също така, само 28% от лицата на възраст от 18 до 24 години са гласували за напускане, като има предвид, че 63% от лицата на възраст над 65 години са го направили

Това очевидно беше референдум, отбелязан от някои силни социални разделения.

 

Таблица 3

 

 


Разбира се, образованието е свързано със социалната класа. Някой със степен от Висшето образование
е по-веропятно да заема професионална или управленска позиция, 
Докато някой без квалификация е по-вероятно да извършва рутинна работа.

Въпреки това, различията в социаланата класа са по-малко значими при гласуването за референдума,
отколкото различията в образованието. 

Докато 36% от тези на професионална или управленска позиция са гласували за излизане,
делът на гласувалите, които са с рутинна работа (работничеката класа)ниците) е 60% - 
получената разлика между тези две групи от 24 пункта.

Тя е  много по-малка от 50 пункта разлика, (показана в таблица 3) 

между завършилите висше обрзование и тези, които нямат образователна квилификация

Така че изглежда, образованието, а не вида на работата основно формира отношението на хората към ЕС.

  

 

 



 

 

 

 

 

 

Това е много показателено как политиките на държавите, и съдбите на нациите и държавите , могат да станат заложници най-нискообразованите и на пенсионерите...

Не всички по високообразовани хора са богати или са с добри доходи, но мисля повечето от тях разбират, че в живота има успели и неуспели и не всички могат да бъдат да успели..

 

:) Фрустирани западни и британски пенсионери и песионерки всъщност могат да живеят като царе и царици  в неолибералния глобален капиталиостически свят , пробемът им е така да се каже в софтуерта, а не е действителен!

https://www.dw.com/bg/в-българия-живея-като-царица/a-36076375

 

Цитирай

 

"В България живея като царица"

Все повече германски пенсионери откриват България като втора родина. „Тагесцайтунг” разказва историята на 61-годишна пенсионерка, заселила се в Каварна. Край Черно море живеела като „като в рая”, споделя тя.

 

Albanien Ausländische Touristen kaufen Immobilien in Albanien (Albanian Property Group)

 

Герлинде Вайсах (името е променено - бел. ред.) казва пред репортера на вестника, че в новия си дом се чувства превъзходно. В много отношения даже по-добре, отколкото се е чувствала преди в Германия.

Жилището ѝ вече е обзаведено, по стените висят нейните собствени картини, наемът възлиза на 100 евро.”Един път месечно трябва да се почиства всичко отгоре до долу. Сама не се справям, но си имам чистачка. А в Германия аз самата можех да бъда чистачка.” Плащала ѝ 10 евро, повече, отколкото давали други. Докато живеела в Хамбург, кафенетата ги гледала само отвън, а сега всяка сутрин сяда на еспресо пред малкото кафене в края на улицата. Яде много плодове, защото в България килограм череши струват 1.80 евро, а в Хамбург – 6.90. За 3 евро може да се нахрани в ресторанта долу край морето, а дори си позволява и пътешествия – вече на няколко пъти е ходила в Румъния, в Петербург, в Молдова, стяга се дори за Монголия. Кучето си храни с пиле с ориз, защото„Мога да си го позволя”. Не плаща нито телевизионна такса, нито данък за кучето, дори успява да поспести пари.

Сега се кани да си купи лаптоп. В Хамбург било съвсем друго. Пенсия от 771 евро, наем за тристайното жилище – 491 евро. „И дори беше евтино”, казва тя. Като платиш всички режийни и други обичайни разходи, остават ти 120 евро. Герлинде Вайсах била принудена да взима храна от благотворителните организации. „А когато нещо ми се счупеше, направо се разревавах”, признава тя пред репортера. Така един ден решила да потърси в интернет място, къде може да се живее по-евтино – и открила България.

По-евтина родина за старини

Факт е, че интернет вече има многобройни портали, които предлагат информация за България, специално филтрирана за онези европейски пенсионери, които търсят по-евтина родини за старите си години. Един от тези портали обяснява: „С 1000 евро месечна пенсия в България се живее на едно равнище, което в Германия човек не може да си представи. При един нормален начин на живот месечните разходи са около 600 евро, стига да живеете в собствено жилище. А ако искате да си купите възстановена селска къща или апартамент край морето – цените започват някъде от 33 000 евро.”

Urlaub Sonne Strand Tourismus (AP)

Далеч от бедността на старини - как да не се чувстваш като в истински рай?

Тази проста сметка явно се е харесала и на друга германка – 63-годишната Анете Брич, за която научихме от едно предаване на Южногерманската телевизия SWR. Тя се преместила да живее край Черно море, за да избяга от бедността на стари години.След последния си развод останала с 550 евро пенсия, с 20 000 евро обезщетение от бившия си съпруг и още 500 евро издръжка на месец за идните три години. Ето как решила да си купи малък апартамент във Варна и да се пресели в България. Тук живее като царица, казва тя. Телевизионният репортаж разказва още за Ерика и Ернст Щадлер, други германски пенсионери, които обикалят селата по Черноморското крайбрежие и също търсят къща, където на спокойствие и евтино да прекарат остатъка от живота си. „България се превръща в мечтана цел на по-малко заможните пенсионери” – твърдят авторите на филма.

Този труден български език

Потвърждава го и Герлинде Вайсах. Пред репортера на „Тагесцайтунг” тя показва двете си лични карти. На германската от 2011 изглежда угрижена и навъсена, а на българската от 2014 – добре отпочинала. „Тя разбира български, но още не може да го говори. „Българският език е осми по трудност в света. Каквото научиш вечер, на сутринта вече го няма”, обяснява тя.” Списъците с продукти си превеждала в Гугъл, после ги преписвала на ръка и така запомняла думите. Герлинде разказва, че вече дружи с доста българи – и по-малко с германците, заселили се наоколо. Те се били разделили на отделни кръжци, които не можели да се траят взаимно.

Освен това тя се ангажира в грижите за уличните кучета в България и от време на време практикува един от старите си занаяти – да гадае и да гледа на карти. Герлинде обяснява, че германската ѝ здравна осигуровка в България практически важи само на хартия, та трябвало да сключи допълнителна и да доплаща. Пък и не е особено възхитена от българското медицинско обслужване.

"България е малка страна, но добри лекари все ще намерите"

В информационния портал, цитиран по-горе, по тази тема четем: „Медицинското обслужване в България по принцип е добро. Като германец няма защо да се безпокоите, че при спешен случай няма да получите помощ. България е малка страна и лекарите не са толкова специализирани, но добри специалисти има. В големи градове като Варна и София има и частни клиники. Терапията в тях естествено е по-скъпа, отколкото в държавните заведения.”

Герлинде Вайсах вече мисли и за бъдещето си. В края на репортажа в „Тагесцайтунг” четем: „Ако се наложи, ще може да си позволи дори да постъпи в старчески дом. „Парите ще ми стигнат”. Ако положението някой ден се влоши, тя вече има план. Открила е в интернет един дом за възрастни хора в Бургас на име „Зелената къща”. 350 евро на месец, „стига да не си изпаднал в съвсем безпомощно състояние”.

 

 

 

 

 

Същото се отнася и за фрилансърите и творците. В България има много творци и фрилансъри от различни страни и националности със семействат а си, живеещи из провинцията, защото тук стандариртът е по-нисък (по-добър)


За мен беше много интересен филмът и разказът за едно австралийско семейство, което живее в България (какви хора, как ни виждат те, и страна ни,  и живота тук)

:)забележете и това което казва дамата в 7:56 и малко по-късно - "ако с Колин бяхме останали в Автралия тряваше да работим постоянно, на пълен работен до 75 годишна възраст", и "Къща като тази, с двор и в близост до града, в Австралия  би струвала 3 милиона долара" 

 

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 минути, Б. Киров said:

тежкия вътрешен и външен дълг и реалното му намаляване с обезценяването на паунда с близо 20 % за три години, както и изгодите за външната търговия на Великобритания от обезценения паунд, вече има съвсем резонни причини за тихата омерта на британските партии да подкрепят брекзит. 

 

++

Обезценването на паунда разбира се не прави бедните по-богати, само дето бедните обикновено са и по-необразовани и невежи, и могат да вярват в обратното! :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имат си общности, гледат си животни и продукция, Ако ви предпожат по-висока заплата в Англия бихте се върнали- Нее (щастлив)

 

 

 

И още едно интересно семейство

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Брекзит е и закономерно следствие от тотално провалената регионална политика в Обединеното кралство. Държавата се присъдинява към Общия пазар едва ли не по съвет на Световната банка през 1973 заради тоталния икономически упадък след разпада на империята. Общият пазар и после ЕС спомагат за бурен растеж в някои сектори и само в някои региони (най-вече югоизтока - ефектът Лондон финансова столица на Европа - не може да се очаква да спомогне за развитие в радиус повече от 150 км реално). Останалата част от страната изостава тотално като инфраструктура и стопнаство - това си личи особено в Северна Англия, Югозападна Англия, Уелс - магистрални пътища липсват, жп транспортът е масово на дизел, за скоростни жп линии като в Германия, Франция или Италия просто забравете.

Това са все неща, които се набиват на очи дори и на хора, израстнали в Германия. Туристите от чужбина са предимно в Лондон и околността и по шотландските замъци. Пътувайки из другите краища на държавата, където има доста красиви местности - крайбрежието на Ламанша, Корнуол, забелязваш, че други чуждестранни туристи просто няма. И как да има при техния ужасно нередовен (и скъп) транспорт?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, nik1 said:

-съответно ниски пенсии (следствие)
В UK държавната пенсия за 40 години трудов стаж и при плащане на осигуровки за тези 40 години, е 400 лири,

Ако позволиш да направя една вметка : 400 паунда е минималната пенсия , която може да се получи след минимум 10 години трудов стаж. И достатъчен за тези 400 паунда. Това между впрочем е надеждата и на много българи работещи легално. Дори и само-осигуряващите се - self-employed чиито задължителен минимален данък е 20%. Ако  работят в сектори с нуждаеща се работна ръка като строителство - държавата връща таксите на само-осигуряващият се . Когато приключи счетоводната година - април месец пред счетоводните  офиси се вият опашки...Първите няколко години ти се връщат до 100% от таксите , след това е желателно да не надхвърляш 80% . Самоосигуряващият (с помощта на професионален счетоводител) попълва и подава декларация с приходите си .  Все пак нещо трябва и да оставиш на тази държава. При employed (осигурени от фирмата) - работещи като служители към британски компании чиито данъци са и по- високи , пенсиите са съвсем други (сериозни) , а и още повече след дългогодишен трудов стаж. ...PS....Още нещо Nik , което може да ти се стори интересно - няма ограничение колко работни часове ще направиш през седмицата - може и 80 часа ! Ще ти ги платят според политиката на компанията - някои плащат извънредния труд като over time - + 1,5 един път и половина повече , някои фирми като моята (не лична) не плащат over. Добре, че започнаха да дават + за нощен. Но пък тези които дават сериозен over не дават много възможност (все пак пестят) докато моята ...стига да ти се работи - може и по 80 часа на седмица да правиш. ….Знам, че обичаш да се привеждат и докази , а не да се говорят приказки без покритие - тук не мога , но например на лични мога да ти покажа  моя payslip - фиш по колко часове съм правил - съвсем законно в Кралството ,  работещ (служител с договор) за английска компания. Всичките часове са влизали в счетоводството и са обложени с данък. 70 часа на седмица ! Нещо което е направо престъпление в други страни включително и в БГ. Правил съм ги  не защото съм издръжлив или жаден за пари , а защото нощните смени които ми предложиха се оказаха  малко...скатани. Тоест няколко часа от 14 часовите смени бяха малко....(нали)  Иначе не бих издържал 70 часа седмично. ( И не всяка седмица разбира се) Но има хора които удрят и 80 часа. А някои и с тежък труд....Що се отнася до компаниите които щедро плащат overtime - извънредните часове - те и не предлагат много такива. Та така .  Извинявай за отклонението...

Редактирано от Евристей

Share this post


Link to post
Share on other sites

Между другото звучи абсурдно етническия турчин Борис Джонсън да е начело на кампанията за напускане на ЕС.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 18 часа, nik1 said:

В отговор на поста на Дора:

Това е в PDF

https://warwick.ac.uk/fac/soc/economics/staff/dnovy/brexit_abfn.pdf

 

Съгласен съм за протестния вот, но не съм убеден че това е "чист" простестен вот (и доколко изобщо може да има такъв)

https://www.understandingsociety.ac.uk/research/publications/524421

 

Разсъждавам на глас: Ако тръгнем по тази плоскост мисля, бихме могли да видим  фашизмът в Италия такъв протестен вот, защо не (в действителност Италия и италианците, в въпреки са от страната победителите в първата световна война - губят беславно всички битки във войната, и се чувстват неудоветворени в в новия ред, ) и или - национал-социализмът в Германия..

Италианците се чувстват победители и разпространяват митове, как всъщност те са победили Австро-Унгария във величествената битка при Виторио Венето.

https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Vittorio_Veneto

Чувстват се неудволетворени, защото са им дали малко при сключването на мира.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...