Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[Стелян]

Преди 20 минути, scaner said:

Ами причината за доплеровият ефект е очевидна - движи се системата източници на реликтовото лъчение спрямо спътника, или обратно, спътникът спрямо системата, в която температурата на лъчението на източниците не е анизотропн.

А системата в която е дефинирано движението е ясна - системата в която спътниците са в покой, те са детектора.

Не мисля че е възможно источника на реликтовото лъчение да е в движение спрямо спътниците, този источник се явява плазмата на ранната вселена, как си обяснявате тя да се движи спрямо спътниците, пълен нон сенз. Когато се формира вселената в това число и веществото за самите спътници, от плазмата на ранната вселена, не е имало нито спътници нито реликтово излъчване. Само едва след 13 милиарда години се формират и спътниците които засичат анизотропията, тя няма как първоначално да е съществувала без някаква причина. Реликтовото излъчване е всъщност температурата на ранната вселена, когато тя е била само плазма, в последствие плазмата истива и става на реликтово излъчване и това което наблюдаваме като космос от звезди и галактики. Как може тази плазма да се движи спрямо ОС на спътниците, това е пълен нон сенз. Възможно е само движение на спътниците спрямо това реликтово излъчване демек спрямо нещо което отдавна се е превърнало в звезден космос. Това движение обаче може да бъде само орбиталното движение на земята около слънцето , около галактическото ядро и спрямо съседните галактики. Излиза че причината за това движение се крие в дълбока древност и то е неоткриваемо. Демек от самото си зараждане на вселената си е имало анизотропия, и тя не може да се анулира по никакъв начин. Значи че анизотропията по никакъв начин не бори Айнщайн както твърди Младенов.

Редактирано Октомври 3, 2019 от Стелян

[laplandetza]

Преди 15 минути, scaner said:

Каква е връзката между това което откриват спътниците и космоса или вакуума? Какво значи изобщо "движение спрямо космоса", след като той не е обект? А отправната система е ясна.

Не е нито обект, нито среда, нито пространствовреме, той ги съдържа всичйи тези.Когато ползваме многобройните му обекти  за визуализация така да се каже на движенията му, получава огромна мрежа от обекти  която задава глобална ОС, възприемана като ИОС.Обектите се движат според и вътре в нея т.е нещо като Вакуум на Младенов.

[laplandetza]

Преди 4 минути, Стелян said:

Не мисля че е възможно источника на реликтовото лъчение да е в движение спрямо спътниците, този источник се явява плазмата на ранната вселена, как си обяснявате тя да се движи спрямо спътниците, пълен нон сенз. Когато се формира вселената в това число и веществото за самите спътници, от плазмата на ранната вселена, не е имало нито спътници нито реликтово излъчване. Само едва след 13 милиарда години се формират и спътниците които засичат анизотропията, тя няма как първоначално да е съществувала без някаква причина. Реликтовото излъчване е всъщност температурата на ранната вселена, когато тя е била само плазма, в последствие плазмата истива и става на реликтово излъчване и това което наблюдаваме като космос от звезди и галактики. Как може тази плазма да се движи спрямо ОС на спътниците, това е пълен нон сенз. Възможно е само движение на спътниците спрямо това реликтово излъчване демек спрямо нещо което отдавна се е превърнало в звезден космос. Това движение обаче може да бъде само орбиталното движение на земята около слънцето , около галактическото ядро и спрямо съседните галактики. Излиза че причината за това движение се крие в дълбока древност и то е неоткриваемо. Демек от самото си зараждане на вселената си е имало анизотропия, и тя не може да се анулира по никакъв начин. Значи че анизотропията по никакъв начин не бори Айнщайн както твърди Младенов.

Ами не. След процеса на излъчване, кой да е фотон изобщо няма нищо общо с източника си , принадлежи изцяло на Космическото пространство , което се променя, развива.Наричам го Етерия, в него влизат целият механизъм, неизвестен за сега на Гравитация, предполагаемите полета ако ги има на Хигз, Квантов Вакуум и вероятно други Неизвестни , като неизвестни причини за тъмната енергия примерно и т,н,т,Тази Етерия може да разтяга свива и измества светлина да задава, променя <С> като в нея на практика е включен целият механизъм за простран. преместване на всички обекти.

[scaner]

Just now, Стелян said:

Не мисля че е възможно источника на реликтовото движение да е в движение спрямо спътниците, този источник се явява плазмата на ранната вселена, как си обяснявате тя да се движи спрямо спътниците, пълен нон сенз.

Това което мери спътника е много малък пространствен ъгъл, т.е. малка част от началната плазма. Също такова парче се мери и в обрятна посока. Кое тук изключва относителното движение източник-спътник? Не става дума за началната плазма като цяло, там стои същият въпрос че тя не е обект, както космоса.

Цитирай

Когато се формира вселената в това число и веществото за самите спътници, от плазмата на ранната вселена, не е имало нито спътници нито реликтово излъчване. Само едва след 13 милиарда години се формират и спътниците които засичат анизотропията, тя няма как първоначално да е съществувала без някаква причина. Реликтовото излъчване е всъщност температурата на ранната вселена, когато тя е била само плазма, в последствие плазмата истива и става на реликтово излъчване и това което наблюдаваме като космос от звезди и галактики. Как може тази плазма да се движи спрямо ОС на спътниците, това е пълен нон сенз. Възможно е само движение на спътниците спрямо това реликтово излъчване демек спрямо нещо което отдавна се е превърнало в звезден космос.

Пак да попитам, какво изключва тук относителното движение? Вече го демонстрирах със следният пример:

Нека А се движи спрямо В с определена скорост. Това означава че по някакъв начин формирано разстояние между тях се променя. Нека да разгледаме обратната ситуация, от към В.За него разстоянието до А се променя, какво е заключението? Че А се движи. Това е относитеното движение, този пример му давах и на Младенов когато пробутваше абсолютно, да види че по свойства то не може да не е относително, ако се отнася за равномерно и праволинейно движение.

Тук е същата ситуация, А са спътниците, В е плазмата. Съвсем естествено е плазмата да се движи спрямо спътниците, нали? Никой физически закон не може да го забрани. Отхвърля  го единствено вашето чувство за комфорт, но то е субективно - вие никога не сте се сблъсквали с такива ситуации и интуицията ви е безсилна да ги приеме. Там и е слабото място, тя прекратява подпомагането на мисленето в области, в които преди това не е трупвла опит. Това са теорията на относителността, квантовата механика, големият взрив и т.н. Всички те са антиинтуитивни.

Цитирай

Това движение обаче може да бъде само орбиталното движение на земята около слънцето , около галактическото ядро и спрямо съседните галактики. Излиза че причината за това движение се крие в дълбока древност и то е неоткриваемо. Демек от самото си зараждане на вселената си е имало анизотропия, и тя не може да се анулира по никакъв начин. Значи че анизотропията по никакъв начин не бори Айнщайн както твърди Младенов.

Ами точно така е - анизотропията е свойство изключително на реликтовото лъчение. По отношение на Айнщайновата теория са правени много експерименти за откриване на анизотропията на светлината във вакуум, всички са отрицателни, с точност по величина на анизотропията под 10 см/с. Значи само реликтовото лъчение по произхода си е свързано с анизотропията. Значи постигаме консенсус.

 При всички случаи, понятия като "движение спрямо космоса", "движение спрямо вакуума" и подобни трябва да се дефинират преди да се употребяват, и то с методика как да бъдат постигнати тези движение. А тук се използват без в тях да има смисъл - защото някои от тях ги използвал и Нютон, ама пак без да се разбере смисъла който е влагал. И латерната зацикля...

[Недоспал]

"Твърде на изток, Това е запад "Лао Дзъ.

На мен лично ми се струва ,че вселената е пълен миш-маш. Бях чел една теория ,че вселената е затворена в себе си ,като повърхността на сфера. Без граници. Възможно е да тръгнем в една посока и да се върнем от противоположната. Този ред на мисли светлината, лъченията, всичко това вероятно пътува от всички посоки на където си иска.Реално може да получаваме информация, лъчения и светлина от големия взрив от всички посоки едновременно. Незнам тук За каква изотропия може да говорим.Как спрямо всичко това може да има някакво движение.

Редактирано Октомври 3, 2019 от Недоспал

[gmladenov]

Преди 6 часа, Стелян said:

... нека Младенов да посочи линк с точните данни и условия на експеримента, той до сега не е правил това и всеки може да си разстяга своите локуми.

Цитирал съм няколко пъти, освен това е много лесно да се намери с Гугъл. Ето какво казва руската Уикипдия, например:
https://ru.wikipedia.org/wiki/Реликтовое_излучение#Дипольная_анизотропия

• Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва.

Диполната анизотропия като цяло се тълкува, че е причинена от движението на слънчевата система през космоса.

Редактирано Октомври 3, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 6 часа, Стелян said:

Следователно доплер се причинява от ускорение ...

Ами бъркаш се. Доплеровият ефект се получава от всякакво движение, а не само от ускорение.
Инерционното движение срещу (или в посока на) каквито и да било вълни води до Допплоров ефект.
Както и ускорението, разбира се.

Редактирано Октомври 3, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 5 часа, Стелян said:

Ако няма отправна система или не може да се открие такава, в която да се дефинира това изначално движение, тогава трябва да се съгласим със твърденията на Младенов, че спътниците сами откриват своето движение спрямо космоса или вакуума, а това ми се струва ще обори Айнщайн.

Точно така .

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Тук е същата ситуация, А са спътниците, В е плазмата. Съвсем естествено е плазмата да се движи спрямо спътниците, нали?

Много съжалявам, но подобно движение няма никакъв физически смисъл.

Освен това нека първо уточним следното:
По условие, СТО смята движениено на спътниците за неоткриваемо ... а то явно е откриваемо.
Значи СТО погрешно допуска, че движението на земята в космоса е неоткриваемо.
На това допускане се основава цялата концепция, че движението е само относително.
Нека обясним това разминаване на СТО с действителността.

За фалсифицирането на една теория е необходим един единстен опит, който опровергава теорията.
Този опит вече го има. Тогава защо въобще се правят нескопосани опити да се опише движението
на спътниците със СТО - вместо да се признае, че СТО се разминава с действителността.

Редактирано Октомври 3, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Нека да дам още един прост пример, с който за пореден път ще илюстрирам неадекватността на СТО:
Две ракети - А и Б - се движат инерциално в космоса една срещу друга и се разбират да се срещнат по средата
на разстоянието между тях.

Първото нещо, което трябва да се забележи в този пример, е че ракетите не могат да се срещнат под кривата круша,
защото в космоса такава няма. Така че мястото на срещата явно ще е някаква точка във вакуума на космоса,
на която ще трябва да се присвоят някакви относителни координати.

С други думи, дори когато не сме избрали вакуумът на пространството за координатна система, ние пак опираме до това
да присвояваме координати на някакви случайни точки във вакуумът на пространството.
Ако изберем вакуумът за координатна система ще е абсолютно същото - само дето началото на координатната система
също ще е точка в космоса, а няма да е една от ракетите.

Сега по-важното:
Според СТО наблюдателите не могат да открият собственото си движение, така че по условие ракетите не могат да определят
собствената си скорост. Вместо това, имаме само общата относителна скорост на двете ракети; за индивидуални скорости
тук не може да се говори.

Според класическата физика, ракетите знаят собстената си скорост (по подобие на спътниците) и следователно
всяка от ракетите може да изчисли кога ще пристигне на мястото на срещата. Ако ракетите се движат с различни
скорости, то едната от тях ще притигне преди другата на мястото на срещата и ще трябва да изчака другата.

Според СТО, обаче, ракетите винаги пристигат заедно на мястото на срещата.
Пак да кажа, според СТО индивидуални скорости не съществуват, а имаме само една обща относителна скорост.
От гледната точка на ракета А, тя е в покой, а ракета Б се движи с общата относителна скорост.
Според ракета Б пък е обратното: тя е в покой, а ракета А се движи с общата относителна скорост.

Ако едната от ракетите е два пъти по-мощна от другата, СТО няма механизъм, според който тя ще пристигне първа на
мястото на срещата. Това е така, защото СТО винаги описва движението с общата относителна скорост на двете ракети.
Следователно разстоянието между тях винаги се скъсява по симетричен начин.
Това, естествено, а напълно нереалистично.

Редактирано Октомври 4, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Много съжалявам, но подобно движение няма никакъв физически смисъл.

Е как да няма физически смисъл? Това е относително движение, цялата реалност е пълна с такова, по отношение на равномерното праволинейно движение това е единственият въазможен тип. Ама отворете си малко кръгозора, физическият смисъл не се определя от  такива безпредметни забрани.

Цитирай

По условие, СТО смята движениено на спътниците за неоткриваемо ... а то явно е откриваемо.
Значи СТО погрешно допуска, че движението на земята в космоса е неоткриваемо.

Отново не сте в час. Откриваемо е движението, и това всеки го знае, Още Коперник пръв на база наблюдения е изказал мисълта че земята се движи около слънцето - демек не е неподвижна в абсолютният смисъл, а се движи през космоса (то няма през какво друго да се движи). После Брадли с аберацията е затвърдил картинката. И СТО не забранява такова движение, опазил Бог от такива забрани. Това са относителни движения, спрямо нещо материално. Е, и спътниците откриват движение спрямо нещо материално, CMB. Защо тук трябва да имаме различно определение за това движение, отколкото спрямо какъвто и да е друг обект? Нямаме, само вие имате някаква фиксация по този въпрос - лепите определения без никаква причина. С определения не става тая работа.

Проблемът идва още от там, че вие влагате някакъв неопределен смисъл на "движение през космоса", клонящо  към "движение спрямо космоса", което хептен не е дефинирано - космоса не е обект спрямо който може да има движение, в този смисъл това конкретно движение е неоткривамо защото не съществува по дефиниция. Така че приказвате безсмислици, в случая няколко наведнъж. Искате да изкажете някаква идея, тя не ви е ясна и няма как да я изкопирате в ясен вид, защото не сте разбрали Нютон какво е казал и само папагалствате някакви понятия. И се получава манджата с грозде, която виждаме.

Цитирай

На това допускане се основава цялата концепция, че движението е само относително.

Равномерното и правоолинейно движение е само относително. Той и Нютон на това е разчитал, вижте физиката която е изградил. Абсолютното му движение е било ускорителното, ние изобщо не го намесваме до тук - то и в СТО е абсолютно. Но вие иглежда не правите разлика, щом се каже "движение", и всичко в кюпа. Е така не става.

Цитирай

За фалсифицирането на една теория е необходим един единстен опит, който опровергава теорията.
Този опит вече го има. Тогава защо въобще се правят нескопосани опити да се опише движението
на спътниците със СТО - вместо да се признае, че СТО се разминава с действителността.

Глупости. Първо намерете този единствен опит, после точете баницата.

[Стелян]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Според СТО, обаче, ракетите винаги пристигат заедно на мястото на срещата.
Пак да кажа, според СТО индивидуални скорости не съществуват, а имаме само една обща относителна скорост.

Защо да нямат индивидуални скорости, СТО не твърди това, всяка ракета може да се движи с индивидуалната си скорост спрямо някаква неподвижна координатна точка от пространството или неподвижен обект. И не забелязваш ли че за да определим някаква точка от празното пространство, ние ползваме отправната система на материално тяло което по условие го приемаме за стационарно, иначе не можем да определим точка в празното пространство.Поради тази причина ние не можем да разберем чрез никакъв физичен опит, дали тялото което го ползваме като отправна система се движи равномерно или е в покой, а само по условие ние го приемаме като покоящо се, за да може да се дефинира движение и координати в отправната му система.

[scaner]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Нека да дам още един прост пример, с който за пореден път ще илюстрирам неадекватността на СТО:
Две ракети - А и Б - се движат инерциално в космоса една срещу друга и се разбират да се срещнат по средата
на разстоянието между тях.

Първото нещо, което трябва да се забележи в този пример, е че ракетите не могат да се срещнат под кривата круша,
защото в космоса такава няма. Така че мястото на срещата явно ще е някаква точка във вакуума на космоса,
на която ще трябва да се присвоят някакви относителни координати.

С други думи, дори когато не сме избрали вакуумът на пространството за координатна система, ние пак опираме до това
да присвояваме координати на някакви случайни точки във вакуумът на пространството.
Ако изберем вакуумът за координатна система ще е абсолютно същото - само дето началото на координатната система
също ще е точка в космоса, а няма да е една от ракетите.

Хахаха, ами това демонстрирало и неадекватността на класическата физика. Не се ли усещате?

Подчертаните думи указват, че и това разстояние,  както и моментите на отчитането на положението на ракетите формиращи разстоянието, вече е определено в някаква отправна система - имаме в нея стартовите точки на всяка от ракетите, имаме разстоянието, имаме средата, в тази система имаме и скоростите. Щом и двете ракети се движат, значи това е трета отправна система която не е свързана с тях. Вакуума и точките от пространството да си гледат работата и да не се намесват

Тя отправната система е именно за това, да присвоява координати на точките от пространството и времето, само дето вие се правите на *** и не я виждате. Има я, избрали сте я в условието още. "Средата" между ракетите е координатна точка в нея.

Цитирай

Сега по-важното:
Според СТО наблюдателите не могат да открият собственото си движение, така че по условие ракетите не могат да определят
собствената си скорост. Вместо това, имаме само общата относителна скорост на двете ракети; за индивидуални скорости
тук не може да се говори.

Според класическата физика, ракетите знаят собстената си скорост (по подобие на спътниците) и следователно
всяка от ракетите може да изчисли кога ще пристигне на мястото на срещата. Ако ракетите се движат с различни
скорости, то едната от тях ще притигне преди другата на мястото на срещата и ще трябва да изчака другата.

Пълни глупости. Ми представете си сега, забравяме за СТО, припомняме си класическата физика, изстрелваме ракетите. От къде те ще знаят собствените си скорости? От наблюдението на CMB? А защо не от наблюдението на някакъв друг обект, например Алфа Центавър? Каква ще е разликата? Принципно никаква, разбира се. Единият път ще определят скоростите си в една отправна система (на CMB), другият път в друга отправна система (на избраният обект). И се връщаме в горната картинка - имаме скоростите в трета, независима от ракетите отправна система. И СТО тук не внася никакъв шум. А всичко до тук е по причина, че движението и спрямо CMB, и спрямо другите обекти е относително и не променя нищо във физиката на нещата.

Айде, не е Алфа Центавър както предлагам, но не е и CMB отправната система - поради изискването в условието да се срещнат по средата. Значи трябва да търсим отправна система, в която по условие скоростите на ракетите са еднакви, за да стане тази среща, независимо как се различават по мощност ракетите. Но при тая каша в задачата, това е някакво дребно уточнение

И да го кръщавате "абсолютно", това е етикет без никакво значение. Това лепене на "абсолютни" етикети с нищо не допринася за разбирането и решаването на такива физични задачи. Напротив, пречи защото внася излишен шум който трябва да се прескача.

Цитирай

Според СТО, обаче, ракетите винаги пристигат заедно на мястото на срещата.
Пак да кажа, според СТО индивидуални скорости не съществуват, а имаме само една обща относителна скорост.
От гледната точка на ракета А, тя е в покой, а ракета Б се движи с общата относителна скорост.
Според ракета Б пък е обратното: тя е в покой, а ракета А се движи с общата относителна скорост.

Хахаха, а как си го представяте да не пристигат заедно на мястото на срещата? Място на срещата е мястото където двете ракети се срещат, т.е. са на еднакви пространствени координати в един и същи момент време. Значи едната си се движи, стига мястото на срещата  (без да се среща с нищо там?), продължава си, подминава другата (без това да е среща?) и после другата стига мястото на срещата, пак без да среща първата. Е какво "място на среща" е това? Терминологична каша.

Да, едновременно се срещат ракетите и според СТО, и според класическата физика, ама който не си е учил уроците в средното училище, от къде ще ги знае тези неща?...

Цитирай

Ако едната от ракетите е два пъти по-мощна от другата, СТО няма механизъм, според който тя ще пристигне първа на
мястото на срещата. Това е така, защото СТО винаги описва движението с общата относителна скорост на двете ракети.
Следователно разстоянието между тях винаги се скъсява по симетричен начин.
Това, естествено, а напълно нереалистично.

Не разбирам, защо непрекъснато се оправдавате със СТО, като проблемът се решава по същият начин и в класическата физика? Не трябва ли да е обратното, да премълчавате за СТО щом не ви е ясна, а да обяснявате само как ще е според класическата физика?

В случая вече въведохме още в началото отправна система, в която СТО (и кл. физика) ще опише нещата със скоростите на всяка ракета.  Въведохме такава система и после, по избор - вие настоявате да е свтързана със CMB, аз предлагам да е свързана с Алфа Центавър наприемер. Винаги може да се намери подходяща за условието отправна система, принципно няма никаква разлика, физиката ще е еднаква, и СТО и кл. физика ще се справят, щото подходът им е общ.

Сега модифицирате задачата, едната ракета да е отправна система. Ми хубаво, това обаче променя условието: мястото на срещата няма да е по средата, а при тази ракета, която е приета за неподвижна - по простата причина, че те ще се срещнат чак когато другата дойде при нея. Няма драма, и според СТО, и според класическата физика тази задача се решава лесно, дори без да ни трябва допълнителна отправна система - вече сме избрали едната ракета. А това, че и двете ракети се движат сптямо всякакви  други обекти, не влияе на задачата по никакъв начин, това движение е относително.

Но това трябва да се разбере, преди да се приказват врели некипели. И трябва повече хигиена на мисленето, да се почистят неплодотворните точки от вакуума и абсолютни движения, които с нищо не допринасят, но силно пречат

Редактирано Октомври 4, 2019 от scaner

[Стелян]

координати в отправна система се задават само при условието за нарочена неподвижност на тази отправна система, иначе тя отправната система може да се движи спрямо друга коя да е отправна система. Примерно в КС на земята си избираме точка от пространството, като по условие земята е неподвижна в това пространство, но само по условие, защото тя всъщност се движи в космоса и съответно в пространството. Така че терминът “движение в пространството, или движение спрямо космосът“ е лишен от смисъл. Правилният термин е “движение във космоса или движение във пространството“ Което отхвърля автоматично всякакво относително или абсолютно движение спрямо пространството или космоса.

[самотния вълк]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Според класическата физика, ракетите знаят собстената си скорост (по подобие на спътниците) и следователно
всяка от ракетите може да изчисли кога ще пристигне на мястото на срещата. Ако ракетите се движат с различни
скорости, то едната от тях ще притигне преди другата на мястото на срещата и ще трябва да изчака другата.

Според кое знаят собствената си скорост? Щом въвеждате скорост, то тя е спрямо някаква избрана за неподвижна точка. 

[Стелян]

Темата стана ужасно разводнена, затова аз предлагам да се направи експеримент подобен на ММ но във вакуумирана камера, и щом според гн.Младенов атмосферата е виновна за изотропната скорост на светлината, тогава този опит ще потвърди или отхвърли неговата теза . Въпросът е кой ще повтори опита на ММ във вакуумирана камера, ако има техници със нужната интерферометрична апаратура, участващи тук във форума ( а може да се предложи да се проведе такъв експеримент в БАН например или някой гаражен техник да го проведе стига да има нужната апаратура и средства) остава само тя да бъде поставена в условията на дълбок вакуум и да се види кой прав кой крив. Защо трябва да се впускаме в безкрайни словестни игри, когато опита е най верният критерий за една истина. Не е ли така?

[scaner]

 

Преди 1 час, Стелян said:

Темата стана ужасно разводнена, затова аз предлагам да се направи експеримент подобен на ММ но във вакуумирана камера, и щом според гн.Младенов атмосферата е виновна за изотропната скорост на светлината, тогава този опит ще потвърди или отхвърли неговата теза . Въпросът е кой ще повтори опита на ММ във вакуумирана камера, ако има техници със нужната интерферометрична апаратура, участващи тук във форума ( а може да се предложи да се проведе такъв експеримент в БАН например или някой гаражен техник да го проведе стига да има нужната апаратура и средства) остава само тя да бъде поставена в условията на дълбок вакуум и да се види кой прав кой крив. Защо трябва да се впускаме в безкрайни словестни игри, когато опита е най верният критерий за една истина. Не е ли така?

Не е нужно някой да го прави, добри хора вече са го направили.

Например това.

Хората са го показали експеримента като слайдове, с чувство за хумор на определени места.

Интересна е графиката на страница 9 от файла, която показва как с годините се подобрява точността на експеримента. На тази страница могат да се намерят и експериментите, които са достигнали резултатите. Посоченият по-горе експеримент постига точност за определяне на анизотропията от

(на страница 51 от файла) Замислете се как се изразява това число в метри за секунда. Този експеримент е над милион пъти по-точен от първия експеримент на ММ.

Има още хиляди статии за резултати във вакуум.

 

P.S. Сбъркал съм, точността на експеримента е

на страница 43. Това е 10 порядъка по-точен експеримент от този на ММ. Сега се опитват да постигнат още два порядъка от горе...

Редактирано Октомври 4, 2019 от scaner

[Стелян]

Преди 39 минути, scaner said:

 

Не е нужно някой да го прави, добри хора вече са го направили.

Например това.

Хората са го показали експеримента като слайдове, с чувство за хумор на определени места.

Интересна е графиката на страница 9 от файла, която показва как с годините се подобрява точността на експеримента. На тази страница могат да се намерят и експериментите, които са достигнали резултатите. Посоченият по-горе експеримент постига точност за определяне на анизотропията от

(на страница 51 от файла) Замислете се как се изразява това число в метри за секунда. Този експеримент е над милион пъти по-точен от първия експеримент на ММ.

Има още хиляди статии за резултати във вакуум.

Виж сега, предполагам че тук в този форум има немско говорящи, нека преведат за какво става на въпрос, защото ме съмнява този опит да има нещо общо със опита на ММ, и дали е правен във вакуум, не се споменава такова нещо май. Дават картинки на някакъв въртящ се интерферометър с някакви обяснения и диаграми. Искам български превод или това не е доказателство, за да видят всички във форума че става на въпрос за упоменатото от мен.

[scaner]

Преди 7 минути, Стелян said:

Искам български превод или това не е доказателство,

Наистина ли? Как наличието или отсъствието на превод може да отхвърли някакви факти?

Хайде по-сериозно. Фразите в слайдовете са кратки, ще ви свърши работа и Гугъл преводача. Пък ако е такъв проблем, потърсете на друг език, но по списанията, че те там ги публикуват. Или подходете йезуитски, погледнете на диаграмата от страница 9 имената на екипите провели подобни експерименти, и търсете конкретно тях.

Ето статията за посоченият експеримент на английски,  Herrmann et. al, Phys. Rev. D80, 105011 (2009)

Редактирано Октомври 4, 2019 от scaner

[Малоум 2]

Преди 54 минути, Стелян said:

Темата стана ужасно разводнена,

От отдавна е така с надежда авторът да осъзнае, вътрешно - за себе си, дали е прав или не. Макар че - нищо не произлиза, в крайност, разводняването ще потуши донякъде непознаването на физиката на СТО. Например, че СТО е Специална ТО. Важи само за инерциално движещи се системи и няма физически експеримент който да "уточни" дали системата е в покой или равномерно праволинейно движение. Въпреки че - "инерциална система" е абстрактно понятие, то, такава може да служи на Изследовател, да изследва околността си с достатъчна за практиката точност (принципно не е възможно да имаме инерциална система - и във вакуума е пълно със сили). Разбира се - точност, която и да уточни Големината на грешката от измервания... Тук "започват" Тълкуванията... "ако ..., то...", което е истинно и когато и двете съждения СА ГРЕШНИ. (писал съм го по-рано: "Ако морето е от мастило, то конят е зелен". Няма логическа причина, това като цяло, да не е вярно)... Та, тълкуватели бол, но истината е една - етерът не пречи на СТО - стига да измислим (защото е недосегаем за експеримент) свойство, което да го представя, за нашите мащаби, във вид на полева форма на материята..., неподвижно поле - ЕМПоле.

...

[Стелян]

Just now, scaner said:

Наистина ли? Как наличието или отсъствието на превод може да отхвърли някакви факти?

Хайде по-сериозно. Фразите в слайдовете са кратки, ще ви свърши работа и Гугъл преводача. Пък ако е такъв проблем, потърсете на друг език, но по списанията, че те там ги публикуват. Или подходете йезуитски, погледнете на диаграмата от страница 9 имената на екипите провели подобни експерименти, и търсете конкретно тях.

За да разбера че фактите са такива че Младенов не е прав, ти ще разбереш ли дали един факт е верен или не, когато написаното за него не можеш да го прочетеш

[nik1]

https://journals.aps.org/prd/abstract/10.1103/PhysRevD.80.105011

http://personal.psu.edu/rq9/HOW/Lorentz_Invariance_2.pdf

Редактирано Октомври 4, 2019 от nik1

[scaner]

Преди 3 минути, Стелян said:

За да разбера че фактите са такива че Младенов не е прав, ти ще разбереш ли дали един факт е верен или не, когато написаното за него не можеш да го прочетеш

Ами ще положа всички усилия да го прочета, без да се оплаквам поради моите си недъзи.

[Стелян]

 

““Представяме подобрен лабораторен тест за инвариантността на Лоренц в електродинамиката чрез тестване на изотропията на скоростта на светлината. Нашето измерване сравнява резонансните честоти на два ортогонални оптични резонатора, които се реализират в един блок от стопен силициев диоксид и се въртят непрекъснато на грамофон с прецизен въздушен лагер. Анализът на данните, записани в течение на една година, определя ограничение на анизотропията на скоростта на светлината Δ c / c ∼ 1 × 10 - 17 . Това представлява най-точният лабораторен тест на изотропията на c към днешна дата и позволява да се ограничат параметрите на Лоренц, нарушаващ разширяването на стандартния модел на физика на частиците до ниво от10 - 17 ““

Не се споменава дали експериментът е проведен във вакуум.

[Стелян]

Преди 2 минути, scaner said:

Ами ще положа всички усилия да го прочета, без да се оплаквам поради моите си недъзи.

Не мисля че незнанието на чужд език, според теб е признак на недъг, май нещо зехте много през просото а. Давайте по същество, документа да бъде на български и да се види от всички дето не разбират швабски, така че не ми клинчете със несъстоятелни извинения.