Отиди на
Форум "Наука"
nik1

БВП на България - преглед на периода 1870-2016 г.

Recommended Posts

Оригиналното заглавие на монографията на Мартин Иванов е "Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945".

В по-долното изследване авторът е направил някои корекции и е разширил периода на изследване от 1870 до 2016 година.

Изследването е публикувано на  сайта  на електронната библиотека на  Националния статистически институт (НСИ)

http://www.nsi.bg/biblioteka/2018/04/23/брутният-вътрешен-продукт-на-българи/

 

 

Към електронната публикация и таблиците

  1. БВП на България, книга
  2. БВП по текущи цени
  3. БВП по цени от 1911
  4. БВП по цени от 1939
  5. БВП преглед за 1870-2016

Настоящото изследване реконструира за първи път у нас брутния вътрешен продукт (БВП) на България през близо 130-годишния период от 1870 до 2016 година. То дава възможност за сравнение на икономическата – и оттам на обществената – ситуация през различни етапи от историческото развитие на страната. Нещо повече, дългият ред на българския БВП е представен и във форма (т.нар. международни долари от 1990 г.), която позволява международни сравнения с други държави от Европа и останалия свят.

Книгата ми „Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945 г.“ излезе през 2012 г. с помощта на Фонда за научни изследвания. За първи път тук обаче, благодарение на любезното съдействие на Националния статистически институт, наред с двуезичния ѝ текст (на български и на английски) се дава достъп до данните в табличен excel формат.

През изминалите години след 2012 г. успях да направя няколко по-дребни, но все пак важни корекции на публикуваните резултати, които са отразени в приложените тук excel файлове.

На първо място, през 2012 г. за населението на България през 1870 г. ползвах изследването на , C. McEverdy и R. Jones (1978), което даваше оценка за 2 586 000 души в днешните граници на страната ни. С течение на времето станах все по-скептичен относно точността на тези данни. От една страна, те не отчитаха никакво намаление на населението в резултат на кланетата след Априлското въстание, Руско-турската война и последвалото изселване на турско население. От друга, полученият БВП на глава от населението беше твърде висок на фона на оценките за други страни от региона със сходни икономически характеристики (Гърция, Румъния, Сърбия или Османската империя). Поради всичко това тук използвам 3.3 млн. население през 1870 г. на базата на проведеното наскоро проучване на Щ. Щерионов (2012).

На второ място, в публикуваната през 2012 г. книга за БВП за периода 1880 – 1945 г. използвах неадаптираните официални данни за населението в рамките на текущите граници на България. В по-късните статистически годишници обаче открих официална оценка за населението, адаптирана към днешните граници на страната. Именно тях ползвам в дадените тук таблици.

И последно, благодарение на Maddison Project към Университета в Грьонинген успях да удължа статистическия ред на БВП практически до наши дни (2016 година).

Мартин Иванов,

Хелзинки, 21 март 2018 г.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересна тема,но почти нищо не разбрах от таблиците! Може би защото съм функционално неграмотен или там както се казва. Ако може да ми отговорите на два въпроса:

1. БВП по-висок ли е бил преди Освобождението сравнение след него,до ПСВ?

2. Вярно ли е,че БВП на България от Освобождението до днес винаги е бил по-нисък в сравнение с този на Гърция,Сърбия и Румъния?

Благодаря.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 минути, deaf said:

Интересна тема,но почти нищо не разбрах от таблиците! Може би защото съм функционално неграмотен или там както се казва. Ако може да ми отговорите на два въпроса:

1. БВП по-висок ли е бил преди Освобождението сравнение след него,до ПСВ?

2. Вярно ли е,че БВП на България от Освобождението до днес винаги е бил по-нисък в сравнение с този на Гърция,Сърбия и Румъния?

Благодаря.

БВП на България до ПСВ (докогато е съществувала Сърбия) винаги е било по-високо от сръбското - и общо и на човек. Гърция до Балканската война е с БВП по-ниско от нашето (и общо и на човек). След Балканската война Гърция винаги (без периода на ВСВ и гражданската война) са с БВП на човек по-високо от нашето.

От друга страна Югославия (заради поробените Словения и Хърватия) винаги е с по-високо БВП на човек от нас (изключение, може би 1938-1940).

Румъния до около 1930 г. винаги са с по-високо БВП на човек от нас. От около 1930 г. до около 1994 г. ние сме с по-високо. В последните 25 години пак ни минаха. Общияъ им БВП винаги е бил над нашия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

eu2.jpg

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами да. Обичам такива диаграми....Колко ги гледахме до падането на комунизма.....И ето пак ни ги представят, но без коректо обяснение простолюдието мисили, че се развиваме.....:bp:

В селото където всеки шляпа бос като купят 1 чифт цървули, тогава това е 100% приръст на селото.....

Като мишката седнала върху слон. Минават през мост и му вика: Чуваш ли брате с каква сила тропаме.......

Share this post


Link to post
Share on other sites

Реагирах и под публикацията му, но ще си позволя да го напиша и като отделен коментар - специални благодарности за обяснението от страна на Добри - и нека веднъж завинаги психодесните престанат с тия щуротии каква велика икономика сме имали преди 1939-та година и как всички околни държави само са ни дишали прахта при невероятния ни икономически възход "по фашиско".

Ако на някой дядовците и бабите му са си живеели царски, заради далаверите по време на войните, то огромното болшинство от народа наистина е живеело в мизерия (както ни набиваше соцпропагандата)  - и затова после залибва социализъма - човещинка си е - когато само за няколко години всички зъхвърлят цървулите и обуват чепици.

Друг конкретен въпрос, който не ми е съвсем ясен - има една разпространена теза, че с Освобождението благосъстоянието на народа ни всъщност е паднало - има ли обективни доводи за това твърдение или е просто публицистика да се правим на интересни?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Човещинка си е за лентяите и мързеливите. 

Иначе преди 09.09.1944 си е било като сега - ако си кадърен, амбициозен и непукист е можело да просперираш. Ако обаче имаш грешни приоритети или устата ти е прекалено голяма се е пропадало много бързо.

А мизерията си е била голяма, но е обхващала голяма част от селата в Европа (не само България). Проблема на България е бил прекомерно големия дял на селското население, особено при липсата на земи (тази липса обаче май е характерна  само за западна България, докато при нас на изток имотите са били по-големи и са стигали за изхранване на семействата).

ПП През войните кой не е правил далавери? Още имам турско злато останало от прадядо ми от 1912г. А на истории от времето на ВСВ съм се наслушал - всеки дядо в селото се хвалеше какво е влачил от Сърбия и Гърция през окупацията (шевни машини, часовници, бижута, чеизии и т.н.).

Редактирано от Dobri_I
1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имам спомен от пряк разговор с един човек, който е бил калфа между 1930-40 г.

С една дневна надница можел да си купи някакво огромно количество хляб, което не може да носи,  над 4 кг месо. С 3 надника - 1 чифт обувки...

Калфа е почти ученик/стажант/.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, deaf said:

Интересна тема,но почти нищо не разбрах от таблиците! Може би защото съм функционално неграмотен или там както се казва. Ако може да ми отговорите на два въпроса:

1. БВП по-висок ли е бил преди Освобождението сравнение след него,до ПСВ?

 

Трябва да се прави и разбира разликата между "БВП на България" и "БВП на човек от населението" (GDP per capita).

 

Данните за "БВП на човек от населението" са във файла

Преди 8 часа, nik1 said:

БВП преглед за 1870-2016

 

Вижда се, че стойностите "БВП на човек от населението" в този период са близки и съпоставими (и според различните изследователи), т.е няма видима промяна или нарастване.

Това е така, защото икономиката запазва аграрния си характер - преобладава т.н. първичен сектор

 

От друга страна - поради нарастването на населението "БВП на България" в периода, нараства и  съвкупния "БВП" ("БВП на България")

 

Преди 3 часа, Андрей Куртенков said:

 

Ако на някой дядовците и бабите му са си живеели царски, заради далаверите по време на войните, то огромното болшинство от народа наистина е живеело в мизерия (както ни набиваше соцпропагандата)  - и затова после залибва социализъма - човещинка си е - когато само за няколко години всички зъхвърлят цървулите и обуват чепици.

 

И какво е ролята и мястото на  соцпропагандата в темата? Подфорумът е за икономика , а не за лакърдии и политиканстване..

 

"Населението" на което са взели нивите, животните, инвентара и оборудването, или пък магазинчето, работилничката и дребния собствен бизнес - нищо не залюбва (говорим за 60-70 процента от бългатското население).  Не фантазирайте и не повтаряйте като папагал соц-ком глупостите, моля.

Нека да повторя - темата не е за политиканстване

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Добрата" новина е, че БНП на глава от населението (по паритет на покупателната способност) в международни долари от 1990-та година, нараства. 

За 2016-та  оценката е за  9804 долара (вижте  файла "GDP overview 1870- 2016")

On 20.07.2019 г. at 8:52, nik1 said:

5. БВП преглед за 1870-2016

 

Има и  "лоши новини" (повече от една)

- Увеличава се разделението и "ножицата" в доходите между най-богатите и най-бедните , или между богатите и бедните  - Вижте "пирамидата на Киров", в темата "Социалната структура на българското общество"

-Увеличават се разликите между регионите, между големите градове и по- малките, и общо между градовете и селата. Вижте темата "България на две скорости"

 - Периодът според мен може отново да се нарече "растеж, но без развитие", по аналогия с по-ранните периоди (в действителност развитие има но то е като опит да не се изостане съвсем от развитите)

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 20.07.2019 г. at 6:06, deaf said:

Интересна тема,но почти нищо не разбрах от таблиците! Може би защото съм функционално неграмотен или там както се казва. Ако може да ми отговорите на два въпроса:

1. БВП по-висок ли е бил преди Освобождението сравнение след него,до ПСВ?

2. Вярно ли е,че БВП на България от Освобождението до днес винаги е бил по-нисък в сравнение с този на Гърция,Сърбия и Румъния?

Благодаря.

Още не съм прегледал таблиците, но преди няколко години бях яко заровил в западни изследвания и екстраполации. Проблема е че БВП е сравнително ново американско изобретение.

Спомените ми общо-взето се покриват с обобщеното от @Dobri_I. Малко по-добре сме от сърбите, мисля дори от Югославия до към 39-та. Малко по-добре сме и от Гърците, като към 39-та ги изпреварваме дори в традиционни за тях дисциплини, като износа на грозде. При тях положението дори стига до обществен дебат.  Румъния традиционно е малко по-добре от нас. Но там винаги е имало силно селско стопанство, проблема им е много неравномерното разпределение на собствеността и ресурсите. Принципно едно средно еснавско българско домакинство, ще е по-богато и ще се храни и облича по-добре от румънско такова. 

Като пиша горното не си представяйте огромни разлики. Балканите сме на близко ниво и не сме бедни. Много итересно става обаче, като се погледне разликата със Западна Европа, особено към краят на 30-те. Разбира се там са по-богати но примерно по-малко от два пъти. Дори една много богата тогава Белгия. Не както през 89-та разликата да е над 10 пъти. 

Като БВП от останалата част на Европа има и открояващи се. Сегашните земи на Полша не са били много богати. Докато Франция, Германия (в някой периоди) и Великобритания се открояват като по-богати от останалата Европа. САЩ пък към 40-та са друга планета за Европееца, донякъде с изключение на Франция и Британия. 

 

Редактирано от Amazonski

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Разбирам че има интерес въпросите да се разглеждат съпоставително, но това ще е друга тема (вероятно).

Тук ще вметна някой неща

Преди 9 часа, Amazonski said:

Спомените ми общо-взето се покриват с обобщеното от @Dobri_I. Малко по-добре сме от сърбите, мисля дори от Югославия до към 39-та.

Куриозно, но това донякъде е така, защото България се свива след ПСВ, губи голяма част от Добруджа, приема стотици хиляди бежанци..

В резултат на всичко това се губи възможността да се продължи с екстензивното развитие и България започва да се индустриализира (отнася се до леката и преработващата промишленост),
Индустрията и услугите носят по-висока добавена стойност и водят до нарастване на БВП  

 

И още нещо (в друга насока), не 1939 г , а 1943 е годината, в която В България се бележи най-висок БВП 

Авторът е изследвал това в монографиите си 

http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010008655&page=1

Имаше и още една

 

ПС

Що се касае до сравненията с другите балкански и европейски страни , червената линия показва къде е била България в изследване на Paul Bairoch:

Румъния е малко по-добре от нас, но в 1938 година вече , българското БВП (на човек от населението, паритет на полупателната способност)  е по-високо от това на Румъния

Икономическата история не трябва ва да се разглежда статично,... защото и историята не е "статична".

В края на 30-те години, началото на 40-те (до 1943 година) в България има висок ръст на БВП, защото България започва  да орбитира към Германия  - политически и икономически. Икономиката (износ на стоки, внос на техника и машини, увеличаване на чуждите и собствени инвестиции в индустрията и мините) се ориентира и отваря към един нов голям пазар (консуматор) , инвеститор и производител - "германския"

Куриозно или не - в 1939 година българския БВП е близък до средоевропейския..

 

 

 

5a683d6f44dd1_Untitled3.thumb.jpg.49bf1aed418913a8d22255e32661056c.jpg

 

image.gif.5dd1fed3663ffc26a85d800995c8629e.gif

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 20.07.2019 г. at 8:52, nik1 said:

Оригиналното заглавие на монографията на Мартин Иванов е "Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945".

В по-долното изследване авторът е направил някои корекции и е разширил периода на изследване от 1870 до 2016 година.

Изследването е публикувано на  сайта  на електронната библиотека на  Националния статистически институт (НСИ)

http://www.nsi.bg/biblioteka/2018/04/23/брутният-вътрешен-продукт-на-българи/

 

 

Към електронната публикация и таблиците

  1. БВП на България, книга
  2. БВП по текущи цени
  3. БВП по цени от 1911
  4. БВП по цени от 1939
  5. БВП преглед за 1870-2016

Настоящото изследване реконструира за първи път у нас брутния вътрешен продукт (БВП) на България през близо 130-годишния период от 1870 до 2016 година. То дава възможност за сравнение на икономическата – и оттам на обществената – ситуация през различни етапи от историческото развитие на страната. Нещо повече, дългият ред на българския БВП е представен и във форма (т.нар. международни долари от 1990 г.), която позволява международни сравнения с други държави от Европа и останалия свят.

Книгата ми „Брутният вътрешен продукт на България 1870 – 1945 г.“ излезе през 2012 г. с помощта на Фонда за научни изследвания. За първи път тук обаче, благодарение на любезното съдействие на Националния статистически институт, наред с двуезичния ѝ текст (на български и на английски) се дава достъп до данните в табличен excel формат.

През изминалите години след 2012 г. успях да направя няколко по-дребни, но все пак важни корекции на публикуваните резултати, които са отразени в приложените тук excel файлове.

На първо място, през 2012 г. за населението на България през 1870 г. ползвах изследването на , C. McEverdy и R. Jones (1978), което даваше оценка за 2 586 000 души в днешните граници на страната ни. С течение на времето станах все по-скептичен относно точността на тези данни. От една страна, те не отчитаха никакво намаление на населението в резултат на кланетата след Априлското въстание, Руско-турската война и последвалото изселване на турско население. От друга, полученият БВП на глава от населението беше твърде висок на фона на оценките за други страни от региона със сходни икономически характеристики (Гърция, Румъния, Сърбия или Османската империя). Поради всичко това тук използвам 3.3 млн. население през 1870 г. на базата на проведеното наскоро проучване на Щ. Щерионов (2012).

На второ място, в публикуваната през 2012 г. книга за БВП за периода 1880 – 1945 г. използвах неадаптираните официални данни за населението в рамките на текущите граници на България. В по-късните статистически годишници обаче открих официална оценка за населението, адаптирана към днешните граници на страната. Именно тях ползвам в дадените тук таблици.

И последно, благодарение на Maddison Project към Университета в Грьонинген успях да удължа статистическия ред на БВП практически до наши дни (2016 година).

Мартин Иванов,

Хелзинки, 21 март 2018 г.

Изпуснал съм я тази тема, сега я видях. Свалих си файла, според мен на първо четене, сериозен труд. Плашещо много цифри на пръв поглед, но авторът е синтезирал тезата си в стотина страници, като се извадят таблиците и превода на английски, така че започвам да чета.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 20.07.2019 г. at 18:25, Exhemus said:

 над 4 кг месо. С 3 надника - 1 чифт обувки..

4 Х 8 лв. е 32 лв. х 22 работни дни са 704 лв. малко над минималната работна заплата днес, и то калфата сигурно е работел 6 дни в седмицата по 10 часа на ден, така че не е голямо постижение, продавачка в Лидъл започва с 1250 лева. Което, разбира се, не е повод за национална гордост, само отбелязвам.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 3.10.2019 г. at 13:06, nik1 said:

"Добрата" новина е, че БНП на глава от населението (по паритет на покупателната способност) в международни долари от 1990-та година, нараства. 

За 2016-та  оценката е за  9804 долара (вижте  файла "GDP overview 1870- 2016")

 

Има и  "лоши новини" (повече от една)

- Увеличава се разделението и "ножицата" в доходите между най-богатите и най-бедните , или между богатите и бедните  - Вижте "пирамидата на Киров", в темата "Социалната структура на българското общество"

-Увеличават се разликите между регионите, между големите градове и по- малките, и общо между градовете и селата. Вижте темата "България на две скорости"

 - Периодът според мен може отново да се нарече "растеж, но без развитие", по аналогия с по-ранните периоди (в действителност развитие има но то е като опит да не се изостане съвсем от развитите)

 

f7c2db9b8710ffa8a09c25fe2f0178a6.jpg

Това е обобщената картина, според данните на автора, интересува ме само БВП на глава от населението по покупателна стойност на щатски долар от 1990 за целия период 1870-2016, тоест 146 години:

- От 1870 до 1935 имаме нулев растеж по този показател за един период от 65 години

- От 1936 до 1943 има растеж от 40 процента за 8 години или по 5 % на година

- От 1944 до 1950 имаме 0 растеж за период от 7 години

- 1951 до 1963 има 55 % растеж за 13 години или по около 4.2 % растеж годишно

- От 1964 до 1978 имаме 60 % растеж за период от 15 години или средно по 4 % годишно

- От 1979 до 1989 имаме 0 растеж за период от 11 години

- От 1990 до 2001 имаме - 10% растеж за 12 години

- От 2001 до 2016 имаме над 70 % растеж за период от 15 години или средно по около 5.6 % годишно

Обобщено от 146-годишен период имаме 83 години с нулев растеж на БВП на човек по покупателна способност и 12 години с отрицателен растеж

Можем да обсъждаме отделните периоди, както и причините за растеж или липса на такъв

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Това е обобщената картина, според данните на автора и т.н.

Това никак не звучи сериозно. Не изчисленията на Киров, а базисните данни, на които се опират. Вероятно те са непълни или изобщо липсват. Няма как в края на 19-ти и началото на 20-ти век, за цели 65 год, да няма хептен пък някакво развитие, па било то и надолу. Абсурд, според мен. Някои други периоди също будят подозрение - например тия от соц. периода. Ама айде, там соц.статистиката да кажем, че е компрометирана

Редактирано от boyko

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, boyko said:

Това никак не звучи сериозно. Не изчисленията на Киров, а базисните данни, на които се опират. Вероятно те са непълни или изобщо липсват. Няма как в края на 19-ти и началото на 20-ти век, за цели 65 год, да няма някакво развитие, па било то и надолу. Абсурд, според мен.

Хмммм. Интересни са финландците например. Докато поляците не съществуват до 17 година, финландците и под руско робство са живеели по-добре от нас, свободните българи.....:book:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Skubi said:

Хмммм. Интересни са финландците например. Докато поляците не съществуват до 17 година, финландците и под руско робство са живеели по-добре от нас, свободните българи.....:book:

Добър вечер. Добре , колко да е било по добре, никога не са били под робство.Руснаците на практика ускоряват националното им формиране, език и идеята за бъдеща държава.Имат голям глад по руско време поради природни , най вече причини, пък и не могат да разчитат на империята.Измряли са много , а много са напуснали, от тогава още са преселници в Америка, Сащ и днешна Канада.В България никога не е имало такъв глад, никога в писмената история.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 9 минути, laplandetza said:

Добър вечер. Добре , колко да е било по добре, никога не са били под робство.Руснаците на практика ускоряват националното им формиране, език и идеята за бъдеща държава.Имат голям глад по руско време поради природни , най вече причини, пък и не могат да разчитат на империята.Измряли са много , а много са напуснали, от тогава още са преселници в Америка, Сащ и днешна Канада.В България никога не е имало такъв глад, никога в писмената история.

Аз само цифрите гледах. И там такива обяснения няма....Забрави и гражданската им война....И въпреки това......

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, boyko said:

Това никак не звучи сериозно. Не изчисленията на Киров, а базисните данни, на които се опират. Вероятно те са непълни или изобщо липсват. Няма как в края на 19-ти и началото на 20-ти век, за цели 65 год, да няма хептен пък някакво развитие, па било то и надолу. Абсурд, според мен. Някои други периоди също будят подозрение - например тия от соц. периода. Ама айде, там соц.статистиката да кажем, че е компрометирана

Цифрите от таблица 52 и за мен бяха меко казано фрапиращи - обръщат ми наопаки представите :), но нямам основание да се съмнявам в прецизността на метода. Ето какво е написал авторът в монографията си за него:

МЕЖДУНАРОДНИ СРАВНЕНИЯ

В многократно цитираното дотук изследване на Ангъс Медисън, един от най-авторитетните изследователи в областта на историческите национални сметки, той използва т.нар. „Гиъри-Камис щатски долари от 1990 г.“. Те представляват хипотетична валута, която има покупателната способност на американския долар през 1990 г. За първи път методът е предложен от Рой Гиъри през 1958 г., но е разработен в детайли почти две десетилетия по-късно от Салем Камис. Начинът на изчисляване на тези хипотетични „международни долари“ е тясно свързан с концепцията за паритета на покупателната способност (purchasing power parity) и има за задача да направи сравними помежду им оценките за БВП на различните страни, които са били изчислени в множество валути.10 Медисън пояснява, че „методът на Гиъри и Камис определя теглото на всяка държава в зависимост от размера на нейния БВП“.11 Авторът не дава директни пояснения относно теглото, което той придава на България. То обаче може да бъде установено косвено чрез сравняване на неговата серия с оценките на Чакалов при 1939 = 100. По същия начин и тук БВП по постоянна територия и цени (от 1939 г.) бе преизчислен от левове в „международни долари“. Резултатите са представени в таблица 52 и в диаграма 2.

Диаграмата се опитва да сравни оценките на Медисън с тези, изчислени тук. Разликите в първия период (по-конкретно за 1870, 1910 и 1913 г.) се дължат най-вероятно на източниците, които са в основата на изградената от Медисън серия. По собствено признание за годините преди 1924 г. той разчита на косвените оценки на Дейвид Гууд и Тонгуши Ма.

38cb42d54b5718d5ee87a075c3a0cc60.jpg

Както посочихме в скорошна наша статия с Адам Тууз, обаче самите те страдат от сериозни недостатъци и едва ли могат да послужат за сигурна база при определянето на БВП. Разминаването за втория период (1924–1945 г.) е резултат от споменато и по-рано неточно дефлиране от Чакалов с индекса на цените на дребно. Значително по-акуратното дефлиране, приложено в това изследване, дава малки, но важни уточнения в стопанските тенденции на развитие през годините на Втората световна война. Оказва се, че върхът на след депресионния бурен икономически растеж на България е прекършен не през 1939 г. (както твърдеше комунистическата историография), нито през 1940 (както смятахме с Адам Тууз, разчитайки на Чакалов и Медисън), а едва през 1943 г. Оценките на Медисън за развитието на българската икономика от 1950 до 2001 г. позволяват да се реконструират тенденциите при един вековен хоризонт. В следващата диаграма 3 е даден растежът на БВП и на БВП на глава от населението в Г-К щ.д.

4b72e979a4d5302423fce9d3c783d035.jpg

Цитираният текст е от стр.85-87 в монографията, таблицата която съм постнал в предишния постинг е номер 52 от същата монография. Сега, в интерес на истината, в периода 1870-1934 /65 години/ има спадове и вдигания, но те са незначителни и цифрата гравитира около 1200 щ.д. от 1990 на човек - спадове до към 900 има по време на войните, вдигане над тази цифра почти няма.

Трябва да се прави ясно разграничаване между БВП и БВП на човек от населението - както се вижда в колонката вляво на таблицата БВП расте, но расте и населението, двата процеса се балансират. Това е едната причина, другата е, че през целия този период селското население, което се занимава със земеделие и животновъдство, остава константно 80 процента, а БВП от тези две дейности винаги съставлява около 60 процента от общия БВП. Казано с други думи, България пропуска индустриализацията и техническите иновации, които по същото време вдигат жизнения стандарт в Западна Европа и САЩ. Защо това е така, отделна тема, но е факт - едва от средата на 30-те големите инвестиции се насочват към промишлеността, и то предимно леката преработваща и добивната, заради новия германски пазар - и тогава имаме бум в растежа на БВП на глава от населението.

Социалистическият период в първите 3 десетилетия е история на форсирана индустриализация - селското население насилствено е откъснато от земеделието и селяните са превърнати в работници във фабрики и заводи и чиновници. Затова там имаме растеж до около 1979, след което отново следва десетилетие на пълен застой.

За покупателната способност на долар от 1990 - тя е почти два пъти по-голяма от тази на долар от 2018:

2e0a3d3805f71d2a3ec44601965a050a.jpg

http://www.in2013dollars.com/1990-dollars-in-2017

Какво се случва след 2001 може да се види от съвременната статистика:

8f394eb009b3413d88bcfdfb728c2aba.jpg

Това е по покупателна стойност от 2018, която преизчислена с тази на долар от 1990, с която работи Медисън и авторът на монографията, Мартин Иванов, и почти два пъти по-ниска, тоест изчисленията на Медисън-Иванов за 2016 напълно се покриват с тази статистика.

За почитателите на международни сравнения:

a5cc4e8309a727b96713cada58d1ae41.jpg

http://www.ggdc.net/maddison/oriindex.htm

Това е индекс на Медисън за процент на растеж на БВП на глава от населението в различни региони по години по покупателна стойност на долар от 1990

1bbbb50e8b3856fa2ebd47f26ab46aa1.jpg

GDP per capita since 1820

jutta Bolt, Marcel Timmer, Jan Luiten van Zanden

Bolt, jutta, Marcel Timmer and Jan Luiten van Zanden (2014), “GDP per capita since 1820”, in Jan Luiten van Zanden, et al. (eds.), How Was Life?: Global Well-being since 1820, OECD Publishing.

http://dx.doi.org/10.1787/9789264214262-7-en

Това е обобщена и по-конкретизирана таблица, авторите са използвали същата методика на Медисън, по покупателна стойност на долар от 1990

2b3838752bc1df3b2a3fb1e220145c27.jpg

https://fred.stlouisfed.org/series/A939RX0Q048SBEA

Това е графика от Бюрото за икономически анализи на САЩ, в линка графиката е интерактивна и могат да се проследят конкретните цифри за конкретна година; изчисленията тук са правени на база покупателна стойност на долар от 2012

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Б. Киров said:

Цифрите от таблица 52 и за мен бяха меко казано фрапиращи - обръщат ми наопаки представите :), но нямам основание да се съмнявам в прецизността на метода.

Само няколко вметки, ако позволиш:

http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010008655&page=1

От таблица 42, стр 462  се вижда, че разликите между оцените на на БНД (БНП) на "МИ-М.Иванов" и тези на другите автори  (Ив. Ев Гешов, Кир. Г. Попов, А.Чакалаков, и Манушев) за дадените години или периоди, са от порядъка на 1-12 процента (21 процента има разлика с оценката на К.Попов за БНД , за периода 1889-1892)

Таблица 42. Сравнение между различните оценки за БНП/БВП, хил. лв. (текущи цени)

:) Искам да кажа: от това че оценките са блики не би следвало научните представи да се "преобръщат"..Но да,  много от представите ни са формирани от малко или повече раздути митове,  защото такова цялостно изследване досега не е правено в България :)

 

 

 

Обърнах внимание на таблица 51 на колоната "БВП 1939 = 100 и днешна територия на глава от населението". ("Per Capita GDP at 1939 Constant Prices and Present-Day Territory, Leva Per Capita"), данните от която колона са на страници 525, 527,529 и 531. 

Интересен за мен е периодът 1904 - 1945 г ,

в перида 1904 -1911 година се виждат годишни колебания (има е една година с по-голям спад на БВП - това е 1907) но като цяло за периода има нарастване, и тенденция за нарастване

в 1912  има "стопиране" 

в 1913 има чувствителен спад, и леко покачване в 1914,

а в 1915 г тенденцията се обръща към спад..

И.т.н 

Нивата от 1911 г се достигат (възстановяват) в 1930 г. , и се задържат близки до тези стойности в периода 1931 - 1936, като в 1934 г. има един значителен спад на годишна база)

(За периода след 1936 г мисля че беше написано достатъчно)

 

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Данните/изчисленията за БВП в периода 1945-1989 г на М.Иванов са сходни с тези на Медисън, и с официалните на ООН. 

Мисля че в случая (дори) не следва да разглеждаме въпроса (доколко са верни тези данни) само от страна на българския БВП, а следва да го разглеждаме компексно и за другите страни от соц-лагера, които имат  подобни   (според Мадисън и според пофициланите на ООН данни) на българските - по развитие, тенденции и стойности на БВП

Апропо:

Има ли значение дали БВП (на глава от население, по паритет на долара от 1990 г) , в България за 1985 година  е бил 5700 долара, 5900, или  6100 долара, след като в Гърция той е около 10 000? 

Има ли значние дали БВП (на глава от население, по паритет на долара от 1990 г) , в ГДР за 1985 година  е бил 7000 долара, 7500, или 8500.., след като във ФРГ е около 18 000?  

За мен лично, това  е маловажно..

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 4.10.2019 г. at 23:08, Б. Киров said:

4 Х 8 лв. е 32 лв. х 22 работни дни са 704 лв. малко над минималната работна заплата днес, и то калфата сигурно е работел 6 дни в седмицата по 10 часа на ден, така че не е голямо постижение, продавачка в Лидъл започва с 1250 лева. Което, разбира се, не е повод за национална гордост, само отбелязвам.

Наскоро имах път към Хисаря. Та там станах свидетел на следната изповед. Човека е бивш военен, уволнил се уж за да взема повече пари при часника. Работи в пакетажен цех за по малко от 1000 лв, като естествено работата е много тежка и свързана с местенето на тежки товари, от друга страна работодателя се сърди, ако не работи извънредно - без извънредно заплащане разбира се. Човека беше готов да плаща, да лиже задници, всичко за което се сетиш, за да се върне в армията, където и заплатата е по голяма и работата по малко...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...