Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Недоспал

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 35 минути, Джереми said:

Квантовата суперпозиция е следствие от квантовата неопределеност, а тя пък от своя страна е следствие от несъвършенството и прецизноста на инструментите на измерване на квантовите състояния.

Не е само това. Засега науката няма достатъчно познания, за да е сигурна дали квантовите явление
и процеси наистина са неопределени/недетерминистични - или ги определяме като такива заради
липсата на познания.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,5k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

В слуачя сме на сходно мнение (невероятно, но факт).

Ако броим частиците за частици, тогава те няма как те да са няколко места едновременно.
Но ... ако частиците не са в същност частици, а "облаци" от енергия (?) ... тогава аз лично не
виждам проблем тези облаци в същност да съвпадат с облаците на суперпозицията. Така
се получавва, че частиците наистина могат да са на много места едновременно.

Това са спекулации, естествено. Никой не знае какво точно представляват частиците.

Това с "частиците на много места едновременно" се нарича силна квантова нелокалност, и не се допуска от квантовата механика. Защото противоречи на локалността на взаимодействие само на едно място.

По-слабият ватриант на квантовата нелокалност е нелокалното взаимодействие, действие на разстояние, то е допустимо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, gmladenov said:

Не е само това. Засега науката няма достатъчно познания, за да е сигурна дали квантовите явление
и процеси наистина са неопределени/недетерминистични - или ги определяме като такива заради
липсата на познания.

Ами няма защото няма съвършени прибори за измерване. Ако имаше щеше да се установи какво точно представляват частиците, ние виждаме чрез светлината, но не можем да видим самата светлина, защото окото не е толкова съвършено за да може да гледа чрез нещо което е отвъд светлината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.09.2023 г. at 12:31, scaner said:
On 21.09.2023 г. at 10:57, kipen2 said:

Т.е. от сумата от възможни местоположения в пространството(, които се определят всяко с линейно уравнение) дава "облак" от възможности. Този "облак" също е решение на задачката за определянето на местоположението.

Обаче, конкретна частица след период делта t =1, ще е в конкретна точка. Това, че за този времеви период t(0,1) възможните изчислими класически траектории, по които ще се придвижи частицата до местоположението й са безкрайно много, не означава, че през това време има безкраен брой "клонинги".

В КМ такива понятия като "местоположение" и "траектория", което е негово производно, не се ползват. Опитът им за ползване е довел до много противоречия с наблюденията. Интерпретациите са, че или частицата няма точно местоположение в даден момент (от там и вероятностната постановка да бъде намерена някъде с някаква вероятност. П.С. - това е елегантно разрешение на парадоксите на Зенон Елейски), или по-дълбокото, че понятията ни за пространство и време не са удачни за описанието на макросвета - от където и новите търсения за обединението на КМ и гравитацията.

Да, не се ползва "траектория", а множество от възможни траектории, обединени в "интеграл на пътя"(path integral formulation), който е ъпгрейда на класическия "принцип на действието" (разпределянето на енергията в системата), обхващащ и движението по траектория.

Самият похват за генерализиране с въвеждането на суперпозиция наистина е "елегантно разрешение" на проблемът с делимостта на пространството. И напълно те разбрах защо ми го подсказваш! (Просто, когато сме изправени пред фактът, че "се придвижваме" към все по ситни мащаби на изследването на света, частицата е в няколко математически дефируеми състояния едновременно и не се налага да се търси повече точност в определянето на местоположението в пространството след 1Т. Хайзенберг си е дал отношението на неопределеност като ограничение и толкова, също така си въвеждаме и ограничението "суперпозиция" и толкова. По-важното е наличното, а не "крайните граници", и след като поведението на квантова система, след приемането на ограничения, се подчинява на статистически закони, съответно можем спокойно да прогнозираме точно резултатите за поведението на системата и това да носи практически ползи. )

Ама така "отиваме" в уклона на полевата форма на материята като "основа". Както намекна по-преди - КМ изисква дискретизиация на енергията, а пък самата същност на енергийните взаимодействия е с вълнова природа. А пък вълната е "смущение" в полето. ( та и отиваме в Стандартния модел и "всяка частица с нейно поле") .

Та тука ми е връзката с предният ми въпрос за това, че кривината на пространство-времето би следвало да променя и характеристиките на скаларните полета на частиците. Оценявам забележката ти

On 16.09.2023 г. at 18:41, scaner said:

Но в сегашните концепции гравитацията не е поле, а само фона на който се развива действието.

, защото е във връзка с това, че 

On 19.09.2023 г. at 15:05, scaner said:

Гравитацията води до нелинейност на тези уравнения, и този принцип се нарушава

И това, коетоми изниква като въпрос вече, се свежда до следното:

До каква степен бих могъл да направя аналогия между Хамилтония (че Лагранжианът е по-сложен за мен оператор) и матричният тензор? Не дават ли и двете резултатна от кривината на пространство-времето?

В смислъл, че ми се чини, че Хамилтоният би трябвало "да обира" проблемите с трансформирането в нелинейни на линейните уравнения, даващи различните "пътеки" в "интеграла на пътя"....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, kipen2 said:

И това, коетоми изниква като въпрос вече, се свежда до следното:

До каква степен бих могъл да направя аналогия между Хамилтония (че Лагранжианът е по-сложен за мен оператор) и матричният тензор? Не дават ли и двете резултатна от кривината на пространство-времето?

В смислъл, че ми се чини, че Хамилтоният би трябвало "да обира" проблемите с трансформирането в нелинейни на линейните уравнения, даващи различните "пътеки" в "интеграла на пътя"....

Малка корекция в термините: "хамилтониан:, "метричен тензор". Иначе по определение всички тензори са матрични :)

Пряк аналог на хамилтониана е тензорът на енергията и импулса. Докато вълновата функция има някаква, макар и непряка, аналогия с метричният тензор.

Кривината на пространство-времето е далечно следствие на свойствата на метричният тензор. Като познаваш метричният тензор, познаваш цялата геометрия, както възможните движения, поведението на материята. А кривината е характеристика на геометрията. По аналогия, вълновата функция ти дава състоянията в които е материята.

В квантовата механика се очаква, че гравитацията (като поле) трябва да е част от хамилтониана, негов линеен член добавящ енергия, докато в ОТО тя е самият метрически тензор (ако бъдем по-коректни, разликата с евклидовия), решение на база вече известен тензор на енергията-импулса. Демек в единият случай тя участва като условие в уравнението, в другият е решение. Това са несъвместими подходи. А ако хамилтомнианът се запише в новата геометрия, чрез метричният тензор, той ще стане нелинеен, както и останалите уравнения на КМ стават.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, gmladenov said:
Преди 19 часа, Джереми said:

Квантовата суперпозиция е следствие от квантовата неопределеност, а тя пък от своя страна е следствие от несъвършенството и прецизноста на инструментите на измерване на квантовите състояния.

Не е само това. Засега науката няма достатъчно познания, за да е сигурна дали квантовите явление
и процеси наистина са неопределени/недетерминистични - или ги определяме като такива заради
липсата на познания.

Радвам се, че в предния ти пост преди този уточни, че спекулираш. В този също се съдържа спекулация.

За сега науката има предостатъчно познания за поведението на елементарна частица. Но това са повече от един математически варианти. И проблемът е кой от всички е основата за правилната интерпретация на резултатите от КМ. (вече спорехте в друга тема за "Копенхагенската интерпретация"..). А иначе пък еднозначното експериментално верифициране на "правилен" си е свързано с "проблемът с измерването", както споменавате.

Но "проблемът с измерването" може и да не е проблем вече, ако теоретичната постановка е достатъчно адекватна. Просто би трябвало да се разработи експеперимент, в мащаби над квантовите, при което да се изследва предварително прогнозиран резултат дали ще се реализира.(...и има започнати доста опити в тази насока - и за детектване на неутринота, и за сдвоени фотони във времето, които потвърдиха, че спецификата на "опитът с двата процепа на Юнг" я има и във времето, а не само в пространството....) 

В смисъл, че разковничето е точно в 

Преди 20 часа, gmladenov said:

Ако броим частиците за частици, тогава те няма как те да са няколко места едновременно.
Но ... ако частиците не са в същност частици, а "облаци" от енергия (?) ... тогава аз лично не
виждам проблем тези облаци в същност да съвпадат с облаците на суперпозицията. Така
се получавва, че частиците наистина могат да са на много места едновременно.

 определянето на същността на елементарните частици. Ако са корпускули, то не може да съществуват едновременно в няколко състояния, но пък теоретичната подложка за определянето на същността им е доста "богата". "Облаци от енергия" е доста общо като определение. По-скоро е подходящо да се използва "вълнови пакети", според мен. 

Защото всяка елем.частица, бидейки смущение в прилежащото й поле (или пък "обърнато" - е проява на полето), може да се зададе като сбор от прости като форма вълни ("Ред на Фурие"). Т.е. всяка частица, в същността си е полева форма на материята(вълновата природа е основа), но проявата й в по-големи мащаби е вече като вещева форма. И това касае точно "прехода" от квантово-механичните мащаби(от порядъка на Дължината на Планк) към класическите, макроскопични мащаби, където квантовите ефекти се "губят". Макар, че точно тези ефекти не се губят, ами енергията (импулсът от движението, или преносът на импулса в пространството за единица време) на частицата се абсорбира в средата. 

Важността на този "преход", критичността към подходи, които игнорират тази важност е от особено значение. Нещо, което сума пътинамеквам на Станислав. Защото в зависимост от това как ще подходим се получават различни генерализирани резултати като "картина".

Единият е, че наблюдаемата ни физически реалност като тримерно сечение от четиримерно пространство-време е точно това - сечение, резултатна, моментно състояние на четиримерна статична вселена с детерминирани събития(и възникващи при наблюдение кривини в пространство-времето). Обаче с "протичащ енергиен обмен" между различните събития, който съдържа енергия над установимата ни физически(което като ефект може да се проявява в установените количества "тъмна енергия" и "тъмна материя" в сметките за енергийния баланс на вселената към момента)(...и което има връзка с коментираната ни с Кухулин  разработка на Съскинд - "EPR=ER"...)

Вторият е, че във всяка точка от пространството в наблюдаемата ни физически вселена има огъната хипер пространство(като "кандидатът" за най-добро описание е в лицето на пространство на Калаби-Яу, бел. линкът е с автоматичен превод от руски и бота има глупостта да преведе "съществуват такива пространства" като "съществуват такива измерения"?!?!?! ). Така се получава, че напрегнатостта на полетата е по-голяма, защото допълнителната енергия е само в полева форма и има само "тъмна енергия", която поради "огънатостта" на пространство-времето в тези периметри под Планковата дължина е недостижима за измерване.

Обобщено, двата варианта се свеждат до разликата между "четиримерна Вселена с реално съществуване на минало, настояще и бъдеще"  и "тримерна пространствена Вселена и имагинерно съществуване на минало и бъдеще"(т.е. реално е това, което съществува само в настоящето, "сега").

В контекста на това, Скенер за това даде примера, че интерпретацията на Хю Еверет е най-добра, защото реагира като резултат в това, че хем оборва вторият вариант(при който от решаващо значение е, че съществуването се определя еднозначно от една позиция на наблюдаване), хем не го изключва, защото се явява частен случай на наблюдаване(съответно е съвместима с ТО). 

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Малоум 2 said:
On 21.09.2023 г. at 10:57, kipen2 said:

Обаче, конкретна частица след период делта t =1, ще е в конкретна точка. Това, че за този времеви период t(0,1) възможните изчислими класически траектории, по които ще се придвижи частицата до местоположението й са безкрайно много, не означава, че през това време има безкраен брой "клонинги".

Съответно твърдението, че "Квантова суперпозиция е фундаментален принцип на квантовата механика, според който частица, например електрон, съществува в няколко теоретично възможни състояния едновременно;" е математическа реалност, но физическата интерпретация, че реално съществуват в няколко състояния, а не само теоретично, е спекулация, според мен де.

(при мен: Частиците сравнително "лесно" се справят с "траектория" - понеже се образуват непрестанно. Бързината на образуване на централната част е стократно по-висока от бързината на образуване на обвивката (в случая с електрон). Така че - центърът "влачи" след себе си не-готова изцяло обвивка, докато тя не погълне синхронно фотон от околното ЕМПоле - тогава е цялостна. това е "колапс"-ът.😉

Така или иначе "залагаш" на трептения(вълни). Честотата на "образуване на "керна" като производна дава вълновия пакет. И друг път сме коментирали, че не е ясно в "хипотезата" ти от къде иде енергията за себеобразуването, но това настрана.

Ако елементарната частица я представим като "Ред на Фурие"(което и в друга тема ти намекнах с едно клипче), тогава имаш няколко варианта, дето до някаква степен съдържат аналогиии с "хипотетичните ти постановки".

"Керна"(явно от немското "кernel") спокойно може да се замести с Dirichlet kernel(Ядро на Дирихле). Така конволюцията на реда на Фурие(вълновия пакет) с ядрото но Дирихле резултира до проявата на елем.частица. За целта се ползва "преобразованието на Фурие", ама то дава едномерно развитие на функцията описваща вълновия процес.(независимо дали ще го ползваш за фазовата скорост или груповата). Ако пък се подходи и с уейвлетите, за да се ползва и в пространството и във времето, то пак се ограничаваш само до едно измерение в пространството и едномерно време. (А в твоята "хипотеза" си заложил, че  нашата представа за времето е илюзия, възникваща от "трептенето" на "етер*-частиците ти". Т.е. не разглеждаш четиримерно-пространство, което също сме коментирали и съм ти споделял, че твоята "хипотеза" я причислявам към "3+1" моделите, а не към "4"). И така изобщо не може да се изведе експеримент за доказване как физически наблюдаемият свят "изниква" от статично разположените ти "етер*-частици".

Иначе с уейвлетите, може да се опише взаимодействието с "керна" на електромагнитната вълна. Просто преминават и се получава резониране с вълновия пакет на керна, при което се проявява пик в полето. Но "керна" няма нужда да се въвежда, защото и самото ядро на атома си върши тази функция?!? Ама това се разглежда в контекста на еднопосочно време, чиято "посока" може и да не съвпада с конвенционалната ни. Т.е. перспективата на разглеждане е от неподвижна ИОС, в която темповете на изменение на материята не само че са над лимитите ни за измерване, но и статичността е в изследователя, т.е. няма бъдеш и минал конуси(от събития) а само "смяна на кадри".

п.п. Нищо лично човек! В никакъв случай нямам желание да  омаловажавам труда ти!

п.п.2 иначе ей това клипче, ме изкефи -

 

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, kipen2 said:

В смисъл, че разковничето е точно в 

On 21.09.2023 г. at 19:05, gmladenov said:

Ако броим частиците за частици, тогава те няма как те да са няколко места едновременно.
Но ... ако частиците не са в същност частици, а "облаци" от енергия (?) ... тогава аз лично не
виждам проблем тези облаци в същност да съвпадат с облаците на суперпозицията. Така
се получавва, че частиците наистина могат да са на много места едновременно.

 определянето на същността на елементарните частици. Ако са корпускули, то не може да съществуват едновременно в няколко състояния,

Ако частиците са сума от  свързани квантови състояния, и измервайки едното от тях, другите се повлияват от това измерване така че си променят параметрите, те стават "неопределими" поради влианието на измерването, а не защото по природа са неопределими. Ако нещо по природа е неопределимо, това е защото е извън концептуалната рамка на познанието. концептуална рамка Та ако частиците по природа са неопределими, тогава не би било удачно да са тълкувани като частици, а като нещо за което трябва нова концептуална рамка и парадигма.

Редактирано от Джереми
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Джереми said:

Ако частиците са сума от  свързани квантови състояния, и измервайки едното от тях, другите се повлияват от това измерване така че си променят параметрите, те стават "неопределими" поради влианието на измерването, а не защото по природа са неопределими. Ако нещо по природа е неопределимо, това е защото е извън концептуалната рамка на познанието. концептуална рамка Та ако частиците по природа са неопределими, тогава не би било удачно да са тълкувани като частици, а като нещо за което трябва нова концептуална рамка и парадигма.

Има два варианта: първият - неопределеността е вътрешно свойство на частиците, и вторият - липсва неопределеност, а имаме неизвестен допълнителен класически фактор, така наречените скрити параметри. Ей на, измишлизмът на Малоум е такава класическа теория със скрити параметри, разни класически топчета, винтчета и кукички :)

В този случай, когато работим с много частици, имаме два типа статистика. Първата, квантова статистика, в която неопределеността е фактор, влияещ на резултата. И втората, класическа статистика, в която неизвестните скрити параметри влияят на резултата.

И в 1964 г. Джон Бел извежда на база тези две статистики неравенства, които показват, че може да се проведе експеримент, който да ги различи според резултатите, които се измерват. Демек възможен е експеримент, който да докаже дали има или няма такива класически скрити параметри (независимо какви са). Тоест ако неравенствата се потвърдят от експеримента, то в сила е класическата физика но с неизвестни скрити параметри. Ако неравенствата се нарушават, то в сила е квантовата механика с нейната неопределеност.

А през 1982 г. Алан Аспе провежда известните си експерименти, които показват, че неравенствата на Бел се нарушават. Е, коя версия потвърждават тези екперименти? :)

И да, "частиците" не се тълкуват като частици, а като кванти, обекти на корпускулярно-вълновият дуализъм. Само това е валиден термин в квантовата механика. "Частица" се ползва като синоним на квант, не повече. Физиците са свикнали с тоя жаргон, но за непосветените води до объркване.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

Има два варианта: първият - неопределеността е вътрешно свойство на частиците, и вторият - липсва неопределеност, а имаме неизвестен допълнителен класически фактор, така наречените скрити параметри.

Аз доколкото схващам тази квантова неопределеност е следствие на измерването, мерят импулса на частица и кординатата и става неизвестна поради някаква причина, дали от акта на измерване или друго. Ти как мислиш. Иначе ако частиците са тотално неопределими, как тогава определят импулса или местонахождението им или пък енергията и масата им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Джереми said:

Аз доколкото схващам тази квантова неопределеност е следствие на измерването, мерят импулса на частица и кординатата и става неизвестна поради някаква причина, дали от акта на измерване или друго. Ти как мислиш.

Не е следствие на измерването. Измерването само я проявява. Квантовата статистика на това се основава. Нали това обяснявам по-горе?

Преди 5 минути, Джереми said:

Иначе ако частиците са тотално неопределими, как тогава определят импулса или местонахождението им или пък енергията и масата им.

Ми не го определят импулса и местонахождението. За това си има съотношения на неопределеност.

Но повтарям, ако квантовата неопределеност е само в следствие измерването, следствията ще са едни, ако е вътрешно присъщо свойство, следствията ще са други. Това разделят неравенствата на Бел, и кой от вариантите се реализира в природата, показват опитите на Аспе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Ми не го определят импулса и местонахождението. За това си има съотношения на неопределеност.

Добре де, как разбират тогава че една частица има еди какъв си импулс и се намира еди къде си, например електрон излъчен, той има импулс и кордината които са неопределими, поради съотношението за неопределимост, но по някакъв начин измерват едно от двете характеристики .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Джереми said:

Добре де, как разбират тогава че една частица има еди какъв си импулс и се намира еди къде си, например електрон излъчен, той има импулс и кордината които са неопределими, поради съотношението за неопределимост, но по някакъв начин измерват едно от двете характеристики .

За да могат да дадат някаква теория на случващото се,си измислят неща като атоми,импулси... Те съществуват,но не са същности... Както няма в природата топло/студено,твърдо/меко... Те са наши измислици с които опростяваме реалността...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Джереми said:

Добре де, как разбират тогава че една частица има еди какъв си импулс и се намира еди къде си, например електрон излъчен, той има импулс и кордината които са неопределими, поради съотношението за неопределимост, но по някакъв начин измерват едно от двете характеристики .

Всички характеристики са определими. Но когато мериш точно импулс, принципно не можеш да определиш точно място, и обратно. Колкото и да усъвършенстваш уредите си, има граница която не можеш да преминеш. Това е смисъла на неопределеността. Електронът няма точна координата, иначе нямаше да има определен импулс :)

Ако проблемът беше само в измерването, то усъвършенствайки уредите, можеш да постигнеш произволна точност и в двете величини.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 21.09.2023 г. at 19:05, gmladenov said:

В слуачя сме на сходно мнение (невероятно, но факт).

Ако броим частиците за частици, тогава те няма как те да са няколко места едновременно.
Но ... ако частиците не са в същност частици, а "облаци" от енергия (?) ... тогава аз лично не
виждам проблем тези облаци в същност да съвпадат с облаците на суперпозицията. Така
се получавва, че частиците наистина могат да са на много места едновременно.

Това са спекулации, естествено. Никой не знае какво точно представляват частиците.

Знания има (разказват се от време на време🙂), но няма доказателства - така е във физиката - няма доказателства за "основа" от която да се гради: не се знае същността на свойство "маса", ама се ползва, все едно същността е известна на всички. Не се знае същността на свойство "заряд", но се ползва. На всички е "ясно", че Изследовател е с много ограничени сетива, а и приборите му за изследване също са съставени от частици, ама ... не знаели как от полева форма се получава вещевата форма на обектите. "Получават се обектите", когато станат "видими" (при измервания) Нали като няма "излъчване" от обекта, то той е невидим за Изследовател. А, за да има излъчване, то обектът трябва да има "обвивка" от която да се отразява изпитващите полета. И понеже тази обвивка е отчасти "цялостна" по време на непрестанното образуване, то - като че ли от различни места около центъра на тялото се излъчва отразеното. Като че ли не е на, предполагаемото по законите, място обектът. Неопределеност - за Едновременно отчитане на параметри. Природно - неопределеност за изследовател!, понеже е тарикат и ... "мисли" за какво да ги употреби. Природата не мисли - тя реагира по откритите физически закони (и Петата сила, чието откритие предстои).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Малоум 2 said:

Знания има (разказват се от време на време🙂), но няма доказателства - така е във физиката - няма доказателства за "основа" от която да се гради: не се знае същността на свойство "маса", ама се ползва, все едно същността е известна на всички.

Глупости. Това да не ти е ясновидство? Или твоите измишлизми?

В основата на всяко научно знание стоят доказателства. Но не всяко доказателство е знание :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 22.09.2023 г. at 20:36, Джереми said:

Ако нещо по природа е неопределимо, това е защото е извън концептуалната рамка на познанието.

Нещо си в грешка, както винаги!

Концептуалната рамка ти е инструментът, с който се задават границите на изследването(планирането, изпълнението или др.).

Екстраполирането на понятието за "концептуална рамка" към мащаба на цялото научното познание е толкова нескромно, че не всеки би си го позволил (за разлика от теб)

А иначе, в конкрения случай с "принципът на неопределеността", сам си решаваш, че щом нещо не разбираш значи то е извън "познанието".

Смисълът на "неопределеността", както чета че ти е споменал и Скенер, не се съдължа в едно, а е комбинация от два измерими параметъра на квантова система. И съответно не е извън рамките на възможното за ПОЗНАВАНЕ. Най-малкото имаш ЗНАНИЕТО, че поведението на квантова система се подчинява на статистически закони за разпределение, което пък е основа за ПОЗНАНИЕТО, че при определени нива на енергия, системата като цяло ще действа прогнозируемо(на което ти се базира цялата микроелектроника). Последното отговаря на критерия да е част от научното познание и съответно излиза, че си написал глупост, която не съзнаваш, че е това, което е. 

 

... 

 

Но пък, ако вземеш, че се пообразоваш за "демаркационната линия", сам ще установиш, че това, което към момента е извън рамката на научното познание, може и след време да не е. Но към момента имаме няколко възможни варианта за "правилни" метафизични концепции, които обаче са извън обхвата на познанието, определен от парадигмата на класическата физика. Но пък "фанатизираните фенове" на класическата физика, не само че се изявяват като радикални антирелативисти, ами и всичко извън кръгозора им е "измислици". .... 

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 22.09.2023 г. at 14:35, scaner said:

В квантовата механика се очаква, че гравитацията (като поле) трябва да е част от хамилтониана, негов линеен член добавящ енергия, докато в ОТО тя е самият метрически тензор (ако бъдем по-коректни, разликата с евклидовия), решение на база вече известен тензор на енергията-импулса. Демек в единият случай тя участва като условие в уравнението, в другият е решение. Това са несъвместими подходи.

А дали несъвместимостта не иде от различните математически пространства, в които като контекст се развиват теориите?

В смисъл, че известността на тензора на енергията-импулса (поне така си го обяснявам) е разпределянето на енергията(както на кинетичната, така и на потенциалната) в даден момент от време. Т.е. вече си има и зададена кривина на пространство-времето, защото в "известността" се съдържа и разпределянето на масата, а всичко това си е в пространство на Минковски.

А в КМ, хамилтонианът влиза в картинката, но пък картинката е в евклидово пространство и не е дори задължително "стрелата на времето" да съвпада с нашата конвенционална посока на времето?!?

Нещо по тези ми разсъждания като критика може ли да споделиш?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, kipen2 said:

Но пък "фанатизираните фенове" на класическата физика, не само че се изявяват като радикални антирелативисти, ами и всичко извън кръгозора им е "измислици". .... 

Тази седмица излезе статия, че телескопът Джейм Уеб с още-поголяма прецизност е потвърдил
константата на Хъбъл, изчислена по метода на яркостта на свръхновите:
https://nauka.offnews.bg/kosmos/dzhejms-ueb-zadalbava-problema-s-razshiriavaneto-na-vselenata-199544.html

Това измерване е значимо с това, че то противоречи на константата на Хъбъл, изчислена въз основа
на реликтовото излъчване.

И сега физиците седят и умуват какво обяснява разликата между двата метода ... и никой не смее да
изрече очевидното: че има голяма вероятност така нареченото "реликтово" излъчване въобще да не е
останка от Големия взрив, а да е нещо съвсем друго.

Та затова казваме, че във физиката има много измислици. Например, произходът на "реликтовото"
излъчване не е факт ... а след като не е факт, какво е?

Хората с широк кръгозор явно не ги мислят тези неща. За тях всяка глупост, изречена от научник, е
истина. А за нас, хората с тесен кръгозор, това не е така. Ние държим на факти и не се впечатляваме
от хрумките на хора с научни дипломи.

Научната димплома не те прави ясновидец, за да ти се яви насън откъде е дошло "реликтовото"
излъчване. Така че и 17 такива дипломи да събереш, пак се налага да измисляш неговия произход.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

Ние държим на факти и не се впечатляваме
от хрумките на хора с научни дипломи.

Науката е това, което сглобява фактите в една обща непротиворечива схема, която дава проверими предсказания. Фактите без такава схема са нищо - куп безполезна хроника.

Така че не е много престижно да се държиш само за фактите :) Щеш нещеш трябва да разчиташ на хрумки, а тук дипломата е от съществено значение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, kipen2 said:

Нещо си в грешка, както винаги!

Концептуалната рамка ти е инструментът, с който се задават границите на изследването(планирането, изпълнението или др.).

Екстраполирането на понятието за "концептуална рамка" към мащаба на цялото научното познание е толкова нескромно, че не всеки би си го позволил (за разлика от теб)

Тъпунгер спамиш, ти даже не знаеш термина "концептуална рамка " ограмоти се първо преди да драскаш измислени фермани по интернет. Концептуалната рамка не задава никакви граници на познанието, което се основава на изследване, напротив тя разширява познанието чрез иновативни идеи и принципи които чрез метода на дедукцията и индукцията се проверяват. 

Редактирано от Джереми
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...