Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Недоспал

Recommended Posts

  • Потребител

Един мислен експеримент, имаме планета която е сама в пространството, тази планета се взривява и се разпръсква на части в празното пространство, всяка част ще има нулев ипулс спрямо всяка, само спрямо масовият център импулса ще е ненулев, да ама в масовият център липсва всякаква материя демек няма репер спрямо който да се дефинира импулс, значи може точка в празното пространство да има ненулев импулс спрямо дадена материя, демек, празното пространство може да бъде репер, нещо което убива СТО. Хайде очаквам поредното тръшкане на релативистите.😁

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 4,1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Джереми, ща не идеш в някое форумче за 5-годишни - ще можеш да дискутираш с хора на твоето равнище и много по-лесно ще се разбирате? :bf:

Това важи за теб.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

  

Преди 10 минути, Джереми said:

Тука има тука няма, а ако няма репер кво прайм

А какво очакваш да правим? Нямаш скорост спрямо репер, който го няма :) Елементарно, шуте!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Малоум 2 said:

Вълните се създават от ускорителни движения на заредени частици в неподвижното ЕМП. А на практика, заредените частици в ЕМПоле се ускоряват почти до скоростта на светлината във вакуум, при неговата промяна в околната среда:

Въпросът ми е - защо не регистрираме намаляване на скоростта по инерция при движение през електромагнитни полета с много висока интензивност, след като

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

върху външният й слой (електромагнитен) действат фотони от наличното околно поле, което деформира формата на слоя

При това положение, много мощни електро-магнитни лъчения без проблеми щяха да променят скоростта по инерция дори на масивни обекти (електро-магнитното взаимодействие въздейства по еднакъв начин както на елементарни частици като електроните, така и на атомните ядра, така и на многоатомни макроскопични тела, когато електромагнитното поле е достатъчно силно), което не се наблюдава на практика. Въобще, според теб елементарните частици представляват изцяло електромагнитна енергия, а практиката показва, че електромагнитните лъчения не си влияят едно на друго (не си взаимодействат) и така излиза, че с такова обяснение отричаш установени физични закономерности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

При това положение, много мощни електро-магнитни лъчения без проблеми щяха да променят скоростта по инерция дори на масивни обекти

Променят я. Общо казано съществуват: сили на привличане (разноименни заряди), сили на отблъскване (едноименни заряди), въртяща сила (въртящ момент). Електрическата сила е огромна в сравнение със силата на привличане на гравитацията. На електрически неутрални образувания могат да действат осезаемо магнитни сили, напр. опитите на Щерн-Герлах с атоми от сребро.

Понятието за сила при мен е: Принудително образуване на масов обект извън геодезичните на подложката, върху която се реализира обектът цялостно. Някакво външно за обекта изменение на полетата измества мястото на образуване на масовия център на частиците и заради закъснения на образуване, се появяват:  ускорение - изменения на инерцията, съпротива на ускорението - "инертна маса"- може да се отчете сила. Казваме, че на обекта действат външни сили. Дали забързват или забавят - зависи от вида и свойствата на частиците.

Въобще всички изменения на практика се осъществяват посредством действия на сили.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В българския речник постулат се дефинира като:

  • Изходно положение, приемано без доказателства.

На английски намерих малко по-подробна дефиниция:

  • Твърдение, известно още като аксиома, което се приема за вярно без доказателство.
    Постулатите са основната структура, от която се извличат леми и теореми. Цялата
    Евклидова геометрия, например, се основава на пет постулата, известни като постулати
    на Евклид.

Основното и в двете определения е, че постулатите се приемат за верни без доказателства. Тоест,
те се приемат за "очевидни истини", които няма нужда да се доказват ...
и точно тук е уловката.
Как определяме кое е очевидна истина? 

Веднага се вижда, че тук има място за злоупотреба с понятието "очевидна истина": нещо, което е
очевидно за едни, не е толкова очевидно за други.

Например, Айнщайн постулира, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. За
него - и за много други хора - това е очевидна истина. Но има и хора, които не се съгласяват с тази
(уж) очевидност.

Когато говорим за постулати трябва да е ясно, че те не са абсолютни истини или пък божи заповеди,
а са твърдения на хора ... които може да са се объркали.

Затова е напълно легитимно да подлагаме определени постулати под съмнение. Иначе да приемем,
че науката е религиозна догма, която не търпи ерес.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, Малоум 2 said:

Променят я. Общо казано съществуват: сили на привличане (разноименни заряди), сили на отблъскване (едноименни заряди), въртяща сила (въртящ момент). Електрическата сила е огромна в сравнение със силата на привличане на гравитацията. На електрически неутрални образувания могат да действат осезаемо магнитни сили, напр. опитите на Щерн-Герлах с атоми от сребро.

Тук ти описваш електромагнитни въздействия върху електрически заредени обекти (елементарните частици не са само електромагнитни форми, техния електрически заряд, когато го имат, е само една от техните над двадесетина основни характеристики). Аз имам предвид, че ако беше прав за електромагнитно въздействие на средата върху обекти с електромагнитен характер (каквито са всички съществуващи обекти, след като всички елементарни частици са от електромагнитно естество) - тогава мощни електромагнитни полета щяха да променят скоростта по инерция дори и на диелектрици. Например, изстрелваме с еднаква скорост два еднакви диаманта (диелектрици) в две тръби една до друга в Космоса, в едната тръба създаваме много мощно електромагнитно поле, а другата е фарадеев кафез, изолиран от всякакви електромагнитни лъчения. Ако ти беше прав - диамантът в тръбата с мощно електромагнитно поле щеше да забавя скоростта си по инерция, докато диамантът във фарадеевия кафез щеше да си се движи с еднаква скорост по инерция през цялото време на полета си през тръбата. Такива ефекти реално не са наблюдавани, включително и при различни от диаманти незаредени материали в среди със силни електромагнитни полета.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, gmladenov said:

Младенов, съгласи ли се вече, че при замерване на скорост на даден обект, ние имаме две различни скорости - скоростта на обекта, който замерваме и скоростта на материалните процеси, които създават еталонния цикличен темп на часовника (честотата на тик-так-ане), който часовников темп се стремим да бъде с еднакви интервали във всички инерциални системи (универсалното време при Нютон)? Мислим ли вече еднакво по този въпрос?

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, gmladenov said:

На английски намерих малко по-подробна дефиниция:

  • Твърдение, известно още като аксиома, което се приема за вярно без доказателство.
    Постулатите са основната структура, от която се извличат леми и теореми. Цялата
    Евклидова геометрия, например, се основава на пет постулата, известни като постулати
    на Евклид.

Тук наблягат на аксиомите в математиката. Потруди се още, да намериш какво е положението във физиката.

Докато в математиката може почти произволно твърдение да въведеш като аксиома и да изградиш схема отгоре, във физиката това твърдение трябва да е проверимо и съответно верно. Физиката работи с друга материя, за разлика от математиката.

Преди 40 минути, gmladenov said:

Основното и в двете определения е, че постулатите се приемат за верни без доказателства. Тоест,
те се приемат за "очевидни истини", които няма нужда да се доказват ...
и точно тук е уловката.
Как определяме кое е очевидна истина?

Очевидната "истина" е положение, което няма опровержение и е верно във всички проявления -  до този момент. Като махнеш подвеждащата дума "истина" в случая, според абдуктивната логика постулатът е най-вероятното състояние, на формулирана чрез него проява на реалността. А "истина" е подвеждаща, защото като се опровергае постулатът, твърдението се превръща в не-истина. Що за истина е това, което може да се окаже лъжа? Затова в науката строго не се говори за истини. На жаргон може, но трябва предварително да е ясно за какво става дума.

Става дума за верно твърдение без предварителни условия.

Преди 45 минути, gmladenov said:

Например, Айнщайн постулира, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. За
него - и за много други хора - това е очевидна истина. Но има и хора, които не се съгласяват с тази
(уж) очевидност.

Това твърдение до сега не е опровергано, и е верно при всички опити за проверка. Има всики качества за физически постулат.

Преди 47 минути, gmladenov said:

Когато говорим за постулати трябва да е ясно, че те не са абсолютни истини или пък божи заповеди,
а са твърдения на хора ... които може да са се объркали.

Именно - не са абсолютни истини. А дали хората са се объркали, показва експериментът - това е единственият критерии във физиката. Няма друг. Проверяваш, и ако не можеш да опровергаеш - ползваш. Ако опровергаеш - хвърляш и търсиш друг. Това е непрекъснат процес, и сега върви.

Постулатите може да ги разглеждаш като формулировка на конкретно проявление на  всичко което не знаем. Ако знаем проявлението на това което не знаем, можем да го използваме като знание и да надграждаме. Но зад постулатът стои цялата неизвестност на битието, която създава обстановката, изразена чрез постулата. И науката в своето развитие само премества тази граница "надолу", правейки част от неизвестното известно, и съответно обяснявайки смисъла на част или целият постулат с новите знания.

Примерно, както може да построиш къща върху бетонна плоча, без да знаеш какво има надолу. Пробваш плочата, здрава - "постулат". Ако пропадне къщата, правиш проучване и корекции, смъквайки се надолу и стабилизирайки основата на къщата на друг "постулат". И така до безкрай.

Преди 54 минути, gmladenov said:

Затова е напълно легитимно да подлагаме определени постулати под съмнение. Иначе да приемем,
че науката е религиозна догма, която не търпи ерес.

Да бе, нали за това непрекъснато се правят проверки на следствията на теорията и на нейните постулати - за да знаем има ли нещо не наред, какво не е наред и как да се продължи нататък. Не си мисли, че си единственият който открива топлата вода в това отношение :) И по-добре е да ползваш труда на тези хора, а не само да си чоплиш носа и безплодно да се съмняваш, щото нещо някъде те сърбяло.

Обещавам ти, като бъде открита грешка в постулата на Айнщайн, пръв да научиш. Но до тогава този постулат трябва да се експлоатира, както и всичко останало в науката - чрез теорията, създадена на негова база.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Мислим ли вече еднакво по този въпрос?

Станиславе, ако имаш какво да казваш, просто го кажи.

Един подвижен часовник сам мери времето и скоростта си. Така че ето то движение
само с една скорост: тази на часвоника.

Твоята постанвовка (която още не сме чули) работи ли при този вариант.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Станиславе, ако имаш какво да казваш, просто го кажи.

Един подвижен часовник сам мери времето и скоростта си. Така че ето то движение
само с една скорост: тази на часвоника.

Твоята постанвовка (която още не сме чули) работи ли при този вариант.

Времето (интервалите на цикличните процеси под формата на часовникови тик-так-ания) може да се формира единствено посредством материални процеси с техните скорости (въртенето на Земята със скорост около оста ѝ за денонощие и с друга скорост около Слънцето за година, движението на Слънцето по небосвода със скорост при слънчевите часовници и движението на пясъка със скорост при пясъчните часовници, въртенето на зъбните колела на механичните часовници с множество скорости, както и на часовниковите стрелки с множество скорости, съобразно размерите им, ъгловата скорост на които дава интервалите на секундите, минутите и часовете, което си е вече точно истински механизъм, скоростите на електроните в процесорите и схемите на електронните изчислителни устройства, като дори кратковременно неподвижните означения на цифровите изображения по дисплеите на на електронните часовници се формират чрез движения с разни скорости на материални частици и т.н. и т.н. и т.н.) - огромен брой всевъзможни скорости, чрез които се сравнява поведението в пространството на огромен брой материални обекти, всички от които също имат огромен брой всевъзможни скорости (няма в реалността съвършено синхронни процеси, без никакви поне минимални разлики, така че практически скоростите на всичко на макрониво могат да се считат направо за уникални във всеки отделен случай)… Това НЯМА КАК ДА БЪДЕ САМО ЕДНА СКОРОСТ, пък била тя часовникова, даже и на най-точните за момента атомни часовници! Винаги при определянето на скоростта на нещо имаш минимум две различни скорости - скоростта на нещото и скоростта на часовниковия механизъм, чрез който се замерва скоростта на нещото. Няма никаква възможност да формираш часовникови цикли (пулсации, тик-так-ания) без материален процес с неговата скорост/скорости. Дори и светлината с нейните честоти се движи със скоростта на светлината С. В реалността винаги сравняваш съотношения на скорости - тази на замервания обект и тази на процесите, които формират часовниковите цикли (тик-так-ания).

Моята постановка не работи само с една скорост, тази на часовника, защото минимум има и друга скорост, която е различна от скоростта на часовника - тази на замервания обект. Какво по-нататъка искаш да ти казвам, след като не можем да постигнем съгласие дори за нещо толкова елементарно като горното?!!!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 37 минути, gmladenov said:

Един подвижен часовник сам мери времето и скоростта си.

Скоростта си спрямо какво? :)

Часовникът сам по себе си не притежава скорост. Така че няма как да си мери скоростта която не притежава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, kipen2 said:

Там е въпрос на повярвано, на основание на което се спори като за последно!

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

Е, да де, ама в науката теориите не са факти - вярва се на факти, а останалото подлежи на съмнение - така обяснителните теории са хипотези, докато следствията от тях, не се проверят експериментално. При невъзможност за проверка се приема парадигма с консенсус, но съмненията остават. Това пак не е безусловна вяра. За "развитие" служи не вярата, а съмнението.

Точно защото повярваното е водещо в случая на Младенов и секретарка-рибарката му, и по-точно че нещо, което не разбират било "грешно", или пък двусмисленото - "измислица"(селските тарикатлъци на Младеновия). За това се получава една какафония, която няма нищо общо с дисуксия с научна насоченост. А нивото е като в час по труд и творчество...

Повярвали си, че СТО е "грешна" и .... лапсусът е показателен - вече се коментира "Истини". Не бива темата да е с религиозна насоченост?!? Не бива форумът да не е за наука?!? Не бива форумът да е създаден да е поле за изява на кретени и селски демагози?!? 

На човек да му писне като прочете поредната смотана интерпретация на Младенов. Я за времето, я за статията на Айнщайн, дето дори не е разбрал къде й е "слабото място", но изопачава значението на текста с буквализмите и орязаните му цитати, извън контекста.... Или пък въвеждането на цистерни, ракети и т.н. все движещи се с над 50% с, ама сякаш това няма значение?!? 

 

Преди 13 часа, scaner said:

Остави го разумът, той е нужен на по-късен етап. Ние сме още на етап, на който Младенов няма идея какво е наука и как работи, как в нея се създава новото, какво е постулат и защо е нужен, и че в науката няма никаква вяра.

Разумът, ако е достигнат, няма да се драпа за опровергаването на СТО в частта за математиката или времето, или пък ЛТ. В случая на Младенов и рибарчето става въпрос за неразумно спорене. Т.е. ирациото, тези несъзнавани чувства, дето пролича от надменното отношение към "някакви хора с Нобелови награди", че са продукт на комплекс за малоценност, са в подобна интензивност, че дори и губят представа, че пишат глупости.  

Ти хубаво им даде жокерче с постулирането, ама тая ще си е - те са застинали в парадигмата на класическата физика и ...от Искъро по-длибоко нема... той се изживява като част от някакво множество "подлагащи под съмнение", та и се изразява в множествено число не бива да е на партийна сбирка....😁😂

Ама нека да става шамата! Нагли простаци и самовлюбени "борци на СТО" е неизбежно да се появят в свободен форум...независимо за какво е създаден и е разписано в правилата...  

Редактирано от kipen2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, kipen2 said:

Ти хубаво им даде жокерче с постулирането, ама тая ще си е - те са застинали в парадигмата на класическата физика и ...от Искъро по-длибоко нема... той се изживява като част от някакво множество "подлагащи под съмнение", та и се изразява в множествено число не бива да е на партийна сбирка....

Тя и класическата физика прелива от постулати. Ама мери с двоен аршин - там не им се обръща внимание, но в СТО са някаква вяра. А разликата между двете е само в един от множеството постулати.

Това лутане само показва че има фундаментално неразбиране изобщо какво е физика и с какво се яде... Има някакви детински представи, и СТО явно не ги покрива.  И вместо да порастне, заседнал е да се тръшка. :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Моята постановка не работи само с една скорост, тази на часовника, защото минимум има и друга скорост, която е различна от скоростта на часовника - тази на замервания обект. Какво по-нататъка искаш да ти казвам, след като не можем да постигнем съгласие дори за нещо толкова елементарно като горното?!!!

Атомните часовници най-общо работят на следния принцип: цезиеви атоми биват облъчвани с
ЕМ-радиация, която те поглъщат и след това излъчват на кванти с характерна честота. Тази
честота е известна като резонансна честота и именно тя служи за отброяване на времето:

9,192,631,770 цикъла ни дават една секунда.

Това го отбелязвам по две причини:

Първо, атомните часовници нямат никакви скорости вътре в тях. Така че твоята постановка, че
самите часовници имат собствена скорост, не може да е вярна. Атомните часовници нямат
собствена скорост и ако с тях мериш скоростта на друг обект, пак имаш само една скорост - тази
на обекта. Значи нямаш две скорости, както ти го броиш.

Второ, атомните часовници използват физическите свойства на цезиевите атоми: тяхната резонансна
честота. Съответно за да забавиш един такъв часовник, ти трябва да смениш резонансната честота
на цезия. Тоест, цезиевите атоми трябва да станат някакваи други атоми с друга резонансна честота.

В крайна сметка според Айнщайн излиза, че когато един цезиев атомен часовник се движи (спрямо
някакъв репер), цезиевите атоми вътре в часовника си сменят физическите свойства ... без никакво
физическо въздействие; просто ей така, защото се движат в пространството - и така атомните
часовници изостават.

Еми какво да кажа. Всеки е свободен да вярва в каквото му се иска. 🙄

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, gmladenov said:

В крайна сметка според Айнщайн излиза, че когато един цезиев атомен часовник се движи (спрямо
някакъв репер), цезиевите атоми вътре в часовника си сменят физическите свойства ... без никакво
физическо въздействие. Просто ей така, защото се движат в пространството. И така изостават.

Естествено. Даже имаме по-прост ефект, Доплеровият, при който движещите се цезиеви атоми излъчват съвсем различна светлина в неподвижната система. Забавянето на часовниците е допълнителен ефект отгоре над Доплеровия. :)

Така както Доплеровият ефект не е причинен от някакво въздействие и взаимодействие върху цезиевите ато,ми, а е резултат само от отношението на взаимно движение на двете системи, така и разликата в хода на часовниците има същият "механизъм".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

Естествено.

Тц.

Детекторът на атомния часовник се движи заедно с часовника и няма да отчете никакъв
Доплеров ефект. Последният е симетричен и когато приемник и предавател са скачени
(и се движат със същата скорост), тогава Доплеров ефект не се отчита.

За да може един атомен часовник да се забави, той трябва да си смени собствената честота.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, gmladenov said:

Детекторът на атомния часовник се движи заедно с часовника и няма да отчете никакъв
Доплеров ефект.

Къде съм казал, че е доплеров ефект? Казал съм, че това е ефект в резултат отношението на относително движение на двете системи, така както и Доплеровият ефект.

Някъде по-горе споменах, че еталоните на двете системи (включая тези за време) няма да се отнасят еднакво, поради ограничението идващо от постулатът за светлината - и в двете системи те трябва да измерват една и съща скорост. Това разрешава всичките ти проблеми.  Сега го повтарям за втори път. Да видим, след колко повторения ще се замислиш.

Вложи малко мисъл, стига безсмислено циклене. Просто е.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Атомните часовници най-общо работят на следния принцип: цезиеви атоми биват облъчвани с
ЕМ-радиация, която те поглъщат и след това излъчват на кванти с характерна честота. Тази
честота е известна като резонансна честота и именно тя служи за отброяване на времето:

9,192,631,770 цикъла ни дават една секунда.

Това го отбелязвам по две причини:

Първо, атомните часовници нямат никакви скорости вътре в тях. Така че твоята постановка, че
самите часовници имат собствена скорост, не може да е вярна. Атомните часовници нямата
собствена скорост.

Второ, атомните часовници използват физическите свойства на цезиевите атоми: тяхната резонансна
честота. Съответно за да забавиш един такъв часовник, ти трябва да смениш резонансната честота
на цезия. Тоест, цезиевитр атоми тряжва да станат някакваи други атоми с друга резонансна честота.

В крайна сметка според Айнщайн излиза, че когато един цезиев атомен часовник се движи (спрямо
някакъв репер), цезиевите атоми вътре в часовника си сменят физическите свойства ... без никакво
физическо въздействие. Просто ей така, защото се движат в пространството.

Еми какво да кажа. Всеки е свободен да вярва в каквото му се иска. 🙄

Казваш, атомните часовници нямали скорост. ЕМ-радиацията, с която се облъчват и която излъчват атомите (това са кванти електромагнитно лъчение) въобще не се движи със скоростта на светлината С! Не! ЕМ-радиацията е съвършено неподвижна... Хем специално уточних в предния си коментар, че дори и светлината (електромагнитните вълни) с нейните честоти си има скорост и - следва поредната ти тъпотия тук!!! Еми, кажи, човече - не си ли ... ужасно-ужасно несъобразителен (казано много меко и дипломатично)?!!! 🙉🙉🙉 На всичкото отгоре, частта със самите излъчвания на избрания химичен елемент се използва само за периодичен контрол на точността на кварцов часовник, като последният е снабден със специално радиотехническо устройство, което има задача да сравнява трептенията на кварцовия генератор с електромагнитните трептения, излъчвани или поглъщани от атомите на дадено вещество. При най-малкото отклонение от атомното „точно време" това устройство автоматично коригира хода на часовника. Всичкото това са скорости, скорости, скорости, скорости и не можеш да избягаш от тях, защото (погледни последните въпроси на Скенер към теб, които въобще не са случайни, както винаги) цикличния интервал, който е избран за еталон и е успял да се наложи масово като такъв (например - секундата) е нещо свободно избрано (този интервал можеше да бъде всякакъв друг, ако беше успяло да се наложи нещо друго, като най-смислена е употребата на планковото време като първа фундаментална времева единица и нагоре) и по тази причина той не е нещо реално съществуващо като материална, обективна форма. Това е просто еталонен цикличен процес, чиято задача е да проектира цикли с еднакви интервали както във всяка отделна инерциална система (секундите, които следват една след друга, да са с еднаква продължителност), така и във всички останали инерциални системи (часовниковите цикли или осцилации ако щеш, да могат да се синхронизират между различните инерциални системи и така да са с еднакви параметри във всички инерциални системи, където е приложена синхронизация на часовниците). И макар това да се води (ако игнорираме СТО и ОТО) универсален и общовалиден часовников параметър - то не може да се появява от нищото, просто така, магически, а ВИНАГИ се формира посредством различни материални часовникови механизми (ето ти го къде се крие механизма, за който толкова питаше, обаче сега, когато най-накрая ти се посочва - ти пък не щеш да го припознаеш като правилен!!! 🤣 ), които понеже неизбежно са свързани с реални материални движения, също така неизбежно си имат една, а най-често и повече от една скорости.

В тази връзка, ако искаш да ползваш някаква форма на скорост в онези уравнения, от статиите на тримата - първо трябва да преработиш всички възможни скорости до една-единствена обща скорост, както при диаграмите на Минковски понякога трите пространствени координати се съвместяват, посредством съответното уравнение, в единствената, обща пространствена координата надясно (а пък времевата координата става нагоре, на мястото на височината преди обединяването на пространствените координати до една-единствена). Не можеш да ползваш номиналната скорост на разглеждания обект просто така, още по-малко пък, без да вземеш под внимание и скоростта/скоростите на часовниковия механизъм, който е избран да произвежда еталонния цикличен времеви процес. Онези уравнения са зле премислени и изпускат важни неща.

Сега вече съгласен ли си, че при замерването на скоростта на даден обект неизбежно говорим за минимум две различни скорости - на часовниковия механизъм, без който не може да се формира избраната еталонна часовникова цикличност (секунда, минута, час и т.н.) и на подвижния обект, чиято скорост замерваме посредством избрания еталонен цикъл, който цикъл реално представлява съответстваща еталонна скорост и така опосредствано се сравнява съотношението между две скорости (всички скорости на часовниковия механизъм могат да се ограничат до крайната или пък средна скорост, която формира избрания еталонен цикличен процес - при механичните часовници това е ъгловата скорост на стрелките им)? Или пак нещо си не си съгласен?!!!

И кажи на онова ... много-много ниско съобразително същество Джереми, че атомните часовници, дори и да бяха податливи на някакви външни влияния (а те не са) - то създателите им специално са се погрижили да ги изолират от всички такива влияния (затова и въпросните часовници са толкова сложни и обемисти устройства). Дори в Космоса, с неговите агресивни радиационни лъчения, часовниковите устройства са специално защитени от тях, защото иначе например всички лунни мисии с хора в миналото щяха да завършат много-много трагично без максимално предпазени и най-точно функциониращи атомни часовници (неслучайно в космическите мероприятие се ползват точно атомни часовници). Не знам защо Джереми си е въобразил, че едни от най-високоплатените и умни инженери на света пасат патки като него!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Станислав Янков said:

Тук ти описваш електромагнитни въздействия върху електрически заредени обекти (елементарните частици не са само електромагнитни форми, техния електрически заряд, когато го имат, е само една от техните над двадесетина основни характеристики).

Приказваш на едро, че и надълго.🙂 Може би знаеш за електронно лъчева тръба, наречена кинескоп (на по-старите телевизори). Там  със силно електрическо поле се ускоряват електрони, а се отклоняват със силни магнитни полета. Така "на практика - на телевизора" се вижда, че полетата действат на движенията на  заряди... силно!.. За многото други характеристики на частиците се говори от отдавна, без обяснения за "произход" на свойствата им, но се свеждат до няколко основни (сега, официално, стандартен модел). Именно за изясняване произхода на свойствата им съм възприел хипотеза за непрестанното образуване на частиците (без окултизмът в тях).

(да припомня: Самата мисъл за непрекъснато образуване не е съвсем нова. Известна е „теория за реновацията“ на Лайбниц 1669:

„Аз доказах, че всичко което се движи, непрекъснато се създава и телата във всеки миг на дадено движение са нещо, а през всяко време между миговете движение са нищо – идея, нечувана досега, но съвсем необходима“

Впоследствие Лайбниц се отказал от принципа на реновацията.

Друго, казано от Х.Вайл:

„Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които, „образуват“ дадена частица има връзка.“

Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основания, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.

Както се вижда в  ХИПОТЕЗАТА няма моменти на „изчезване“ на обекти. Има моменти на съществуване в друго състояние при взаимодействия, но не и изчезване или несъществуване на обекти. И също, не е достатъчно да кажем, че съществува етер със специфични свойства – физически вакуум-поле, а и как от тези свойства, да получим останалата част от Света! Да „получим“ и самия Изследовател – наблюдател с Разум!)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Малоум 2 said:

Приказваш на едро, че и надълго.🙂 Може би знаеш за електронно лъчева тръба, наречена кинескоп (на по-старите телевизори). Там  със силно електрическо поле се ускоряват електрони, а се отклоняват със силни магнитни полета. Така "на практика - на телевизора" се вижда, че полетата действат на движенията на  заряди... силно!..

Изглежда не разбираш, че с твоята хипотеза предлагаш нарушаване на доказани от практиката физически закономерности, каквото не се наблюдава. Пак даваш примери с електрически заредени частици (електронно лъчевата тръба и електроните в нея) и изпускаш, че има и диелектрици, които не се поддават на въздействие на електромагнитни полета (споменатия въглерод под формата на диамант, но не само, както и куп други химически елементи и вещества). Защо в Големия адронен колайдер, който безспорно е супер-мощен (най-мощния ускорител на частици), не се ускоряват диелектрици, а само частици и вещества (там има и други проекти освен протонния, свързани и с антиматерия и прочее), които са електрически заредени? Нещо повече! Има цяла група електро-неутрални частици - неутриното (въобще не разглеждаме бозоните на взаимодействията, част от които също са електро-неутрални помежду си). Ако неутриното беше също с електромагнитно естество, което ти предлагаш за елементарните частици, неговата скорост по инерция също трябваше да се влияе от електромагнитните лъчения на обкръжаващата среда, а въобще не е така, както и в другите случаи (минимум, защото едни електромагнитни вълни не могат да взаимодействат с други електромагнитни вълни и така да им влияят - електромагнитните вълни не си влияят една на друга, колкото и да е наситено с тях дадено общо пространство). Или хипотезата ти има наистина много голям пропуск, или трябва някак си да докажеш невалидността на потвърдени от практиката физически закономерности.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 25.11.2023 г. at 18:48, scaner said:

  Не, няма физическа причина един часовник да НЕ изостава :)

А не е ли по-правилно да се каже:

Няма геометрическа причина един часовник да НЕ изостава.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Шпага said:

А не е ли по-правилно да се каже:

Няма геометрическа причина един часовник да НЕ изостава.

Не е по-добре.

Първо, Младенов търси "физически" причини. И второ, именно геометрическите причини са тези, които довеждат до изоставане на часовниците в СТО или неизоставането им в класическата физика. Причини все пак има, доколкото изобщо можем да си служим с тази терминология.

Постулатите формулират някакво твърдение, отразяващо някакво проявление на светът около нас. Зад това проявление стоят някакви причини, има нещо неизвестно, което се проявява по начинът, по който твърди постулатът.

В класическата физика постулатът визира абсолютността на времето, т.е. неявно визира независимостта на времето и пространството. Една от причините за това е геометрията, която се ползва. Сигурно има някаква причина геометрията да е евклидова там (ако постулатът беше верен), която ние не знаем. И тъй нататък, причина на причината, верига която не познаваме - на всеки етап имаме причина водеща в крайна сметка до постулатът.

При Айнщайн е същото - имаме причина за това, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. Минковски показва, че тази причина е геометрията, макар че и двата постулата са равностойни. А каква е причината за наличие на такава геометрия? Пак поредица от неизвестни причини, които не знаем. Но тези причини ще засягат скоростта на светлината и геометрията по начина, по който ние установяваме в резултат информацията от постулата.

Всичко това е проявление на нещо, което все още не познаваме, и това нещо е причина за това, което показва използването на постулатът. То е скритият "механизъм", действащ на база физична или онтологична връзка. На този етап ние познаваме негово проявление, и го използваме за да си обясняваме околният свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Пак даваш примери с електрически заредени частици (електронно лъчевата тръба и електроните в нея) и изпускаш, че има и диелектрици, които не се поддават на въздействие на електромагнитни полета (споменатия въглерод под формата на диамант, но не само, както и куп други химически елементи и вещества)

Това не е вярно. Прочети за магнити - и колко видове магнетизъм има или считаш, че магнитната сила не е от "електромагнетизъм". Дадох ти и пример със сребърни атоми. Отклоняват се в нехомогенно (силно) магнитно поле, проявявайки спин зависимост. (спинът там ли е бил или само се е проявил? - е дълго време задаваният въпрос сред изследователите😉)

Да донадя - виж как става така, че протон (+ заряд) и електрон (-заряд), като се свържат във водороден атом престават да се идентифицират като заредени частици. Тоест - силата от техните електромагнитни полета, липсва! (става неизмеримо малка). Водородният атом е електронеутрален, т. е.,  ЕМВълни, ако не са на точната честота на слой от атома, не могат да го йонизират и му действат с неизмеримо малки сили. Йонизиран атом се държи като дипол в ЕМПоле и обикновено е неравновесно състояние на атома. При отпадане на полето, от атома се излъчва фотон с енергия равна на погълнатия преди. При това вече е променена посоката и скоростта на движение - все физически характеристики - спрямо същите преди йонизация.

(Ако си гледал филма "Пепел от диаманти", щеше да знаеш - диамантите стават на "пепел" (друга модификация на въглерода - графит) при 800 градуса Ц. И не знам кой ти е казал, че диамантът не се влияе от ЕМПоле, щото бил диамагнит - точно с промените които настъпват с него в ЕМПоле, получаваме, че е ... диамагнит, т. е. има някакво различно свойство-проявление от други хим. елементи и вещества при същите външни условия. Въобще, знаеш ли условията при които се получават диаманти от въглерод. Кое нещо им казва да се "подредят" по този "корав" начин?!  Или под висока Т не разбираш атака с къси ИЧВълни. Именно, задаването на такава среда-подложка от ЕМПоле - напр. лазер, прави възможна подредбата, та при високо налягане локално да се насити с достатъчно свързващи фотони, правещи подреждане атомите в хексагонална решетка (или някаква геометрия, стериометрия), а останалите фотони да напуснат мястото на събитието - прави се с внезапно-бързо охлаждане.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, gmladenov said:

В крайна сметка според Айнщайн излиза, че когато един цезиев атомен часовник се движи (спрямо
някакъв репер), цезиевите атоми вътре в часовника си сменят физическите свойства ... без никакво
физическо въздействие; просто ей така, защото се движат в пространството - и така атомните
часовници изостават.

Еми какво да кажа. Всеки е свободен да вярва в каквото му се иска. 🙄

В крайна сметка как е при крачкомерите? Какво е физическото влияние, което променя физическите свойства на  атомите в крачкомерите, че при срещата единият показва по-малко? 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...