Отиди на
Форум "Наука"

Скоростомер на Лапландеца


laplandetza

Recommended Posts

Парадокс на Младенов

 

 

Надявам се  приятелят Младенов да не се засегне, но той всъщност е създателя на парадокса.

 

<<

Парадокс на Младенов

😀

 

Имаме следната постановка, Един источник и приемник на светлина, той е и наблюдател и е една ИОС, друга ИОС е по сложна, представете си я за начало като неподвижна, в нея има в конфигурация  фигура, все едно я гледате на монитора , на долната отсечка на монитора в ъгъла отдясно е разположено пробито огоедало, под ъгъл  45 градуса спрямо хоризонта, на горе срещу огледалото е приемник, датчик за светлина и генератор/лазер който излъчва и пулса се разделя на две, после ще обясня.  От по  горния ляв ъгъл се намира друго огледало под ъгъл също 45 градуса по хоризинта. 

 Лазерът е свързан с разделител на импулса, който <вкарва> двта разделени пулса в оптични влакна с подбрана дължина , такава, че в неподвижната тази система двата пътя на светлина в крайна сметка са равни, от там светлина излиза и се отразява в огледалата. 

Онова огледало в ляво е на някакво разстояние по оста Х и с някякви У координати, за него У координатите не са от значение ,служат за местоположени в което изравняваме пътищата.  Нагласена е така системата, че при приета неподвижна Огледалната ИОС , след отраженията , импулсите улучват Едновременно точка  от Х , като точно в този момент там ще бъде Подвижния Наблюдател. 

Имаме Трета страна,  Трети Наблюдател, за който приемаме за по лесно винаги да е Неподвижен. Сега юе ви кажа защо ни е, ами Защото имаме Две Едновременни събития В Една единственна точка от Пространството. Това означава , че Тази едновременност, като две такива едновременни събития се запазва за всякакви наблюдатели, независимо от относителните скорости,т.е. тази Едноврменност е Абсолютна!

От гледна точка на третата страна, а и на неподвижбите огледала, се получава конструкция образно казано с два прави ъгъла от отраженията, но не е част от правоъгълник или правоъгъл. триъгълник, за тази цел ползвахме оптичните влакна за да избегнем сложна система от отражения, която е страшно трудно да се опише без чертеж. Когато , както казах светлина излезе от оптичните влакна е точно срещу огледалата които са по наклон 45 градуса. Едното , долното огледало, в долния десен ъгъл е пробито, неговите координати са Х = 0 , У=0.  Датчика за светлин, приемник, където е и Лазерът е  с координати Х = 0, У е някаква стойност.  Повтарям другото ляво огледало е с координати Х = някаква стойност, да речем  стойност Е( от едновременност) и У = друга някаква стойност.  Координатите , където подвижния наблюдател е улучен едновременно от двата пулса е Х = Е , У = 0 . 

Нарочно съм обърнал координ. система с положителни стойности наляво, по лесно ми е. 

Наясно сте , че пробитото огледало отразява под такъв ъгул, 90 градуса, така както другото огледало.

До тук ниюо особенно, относителна скорост между двете системи е да речем 2/3С , Подвижбият наблюдател(излъчвател,приемник) е вточка Х = 0, там имат обща точка с Наблюдател от система Огледала и  Подвижния излъчва, така че фронта на неговия пулс достига по вертикала, по У с координати х=0 , до приемникадатчик/лазер, от там на сетне преминаване по светлинните пътиюа , които са абсолютно равни, в които се включват и отраженията и едновременното достигане до Подвижния Наблюдател. Единият фронт го достига в противоположна на движението посока, на 180 градуса от вектора му на скорост , другият го достига, според неподвижната система, под 90 градуса. 

Важно е да отбележим, ключово е , че този ъгъл от 180 г се променя  към нула градуса ( 0 градуса) ако разменим местата подвижен , неподвижен, той е по оста на движение!!, за него  има такъв вид  <антиподна> трансформация.

 Сега интересното. Приемаме системата Огледала за подвижна и това наблюдаваме от Трети наблюдател, който е пак неподвижен. Тогава както си му е реда в трансформиране на ъглите , вече Неподвижния Наблюдател Излъчвател/приемник (онзи в който трябва да се случи Едновременността) в Х= нула, излъчва, фронта върви под ъгъл и в някакви координати Х улучва подвижния датчик лазер. От там се задейства цялата машинария, НО според Третия наблщдател и според приетия за неподвижен излъчвател, системата по ос Х се е <скъсила>, <горното> огледало се движи срещу сега неподвижния источник/Наблюдателм както и докато светлина е по пътя си , огледалото оюе повече скъсява положението си по Х спрямо , неподвижния, подминава го по Х координати.

Обратно на това, пробитото огледало се отдалечава от неподвижния и още повече удължава пътя. За да пристигнат отново Едновременно фронтовете до Неподвижния Наблюдател има само един начин , <горното> огледало да промени ъгъла си на отражение и той да е значително по голям от 90 градуса.това означава ъгълът на огледалото да се промени от 45 градуса в значително по голям Обаче, двете огледала, когато системата беше неподвижна бяха успоредни по между си  и бяха по 45 градуса.Ако едното промени Ъгъла си на разположение и отражение, съвсем същото и по същия начин трябва да направи и другото пробито огледало. Отново Обаче, най важното, ако пробитото огледало промени ъгъла си на отражение , то никога няма да улучи пробата, Наблюдателя приемник за да се слуи едновременност. Може да се запитате, ами нали след като от оптичното влакно до огледалото <излезе> светлината, тя го прави под ъгъл по посока на двибение, отговора е и какво от това, фронта удря огледалото винаги на едно и съюо място , да го нречем във фокуса си, освен това ако фронта иде от ъгъл по малък от 90 градуса, гледано от монитора, то отклонението трява да е такова да прави огледалото наклонено в по малък от 45 градуса ъгъл,т.е. обратно на другото огледало. Поради законите на СТО , айнщайнова относителност, точката по Х на Случваната Едновременност, поради неподжижност на Наблюдател трябва да съвпада с Х = 0, но сега разстоянието по Х между огледалата е скъсено,а поради срешуположното движениеимаме по ранно отражение, но нека приемем , че отражението на <горното> огледало се случва в Х=0 и отражение под 90 градуса, това няма пак да е достатъчнода компенсира увеличения път от страна на пробитото огледало. 

Извода е Няма едновременност , при размяна на полите подвижен/неподвижен, има нарушена Относителност по СТО, няма симетрична относителност и това е в Абсолютно противоречие със СТО

Бързах, че имам работа, по късно мога да обяснявам и поправям вероятни грешки. Младенов може да помогне с чертежи.

Редактирам с Бележка : Да припомня, Когато имат обща точка двете системи при Х=0, тогава , разбира се, пробито огледало и Наблюдател/приемник (онзи в който се Случва Едновременност) са в тази обща точка, срещата им е Абсолютна , и когато разменим ролите и за всякакви наблюдатели.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 124
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Парадокс на Лапландеца N - ти номер

 

 

На кратко, имаме 2 ИОС/а с относителна скорост такава при която имаме Лоренц фактор 2 , не ми се търси йолко е тази скорост.

В приелата се за Неподвижна система имаме Наблюдатели  Двама и всеки от тях има оптичен Резонатор, разположен по Ос У и с дължина 1 метър. Разбира се можем да сложим и часовници но без тях драмата е истинска. Резонаторите са <сверени>, синхронизирани, При Втория наблюдател има и еднагредичка.

  Втората система има Един наблюдател с Един оптич. Резонатор, разположен и той вертикално , по Ос У1, и той с дължина 1 метър. Тази система за начало е приета за Подвижна.

 Подвижния наблюдател и Първия неподвижен се Срещат - Обща точка, Координатни начала и Подвижния резонатор се <сверява> , синхронизира ( ако е изобщо правилен този термин) с Неподвижния, Така се случило че тъкмо става отражение от огледало(долното) от там тръгва и лъча на Подвижния резонатор , долното огледало в Общата точка.

Наблюдателите записват циклите на резонаторите. Движението, иотносителна скорост е по Ос Х и идва момента когато Подвижния резонатор Удря гредичката на втория наблюдател, неподвижен и се чупи на парчета. В този момент Неподвижните Наблюдатели са отчели 100 цикъла в резонаторите, Подвижния пък е отел 2 пъти по малко, 50 цикъла. Бройката изобщо не е важна , важна е разликата в бройките цикли, а тя е Гарантирана.

Сега, Според СТО, обръщаме гледните точки, до скоро Подвижния наблюдател Вече е Неподвижен, Обща точка, резонатори отчитат, Сегащния неподвижен отчита и брои докато гредичката лети към резонаторчето му, брои 1,2.30. 40 . 50. 60. 70. 90, 100 цикъла и Бум, на пърчета , а пък подвижните са отчели само 50 цикъла, нали така, Всичко е точно по СТО 

Да ама ,. Не ! Броя на Събитията е Абсолютен и Случването е Абсолютно , Никаква относителност по Айнщайн Не е възможна ! 

Този Абсурд , Парадокс показва, юе релативист. ефекти са Едностранни. Локалните Времена са Непроменливи и не зависят от Обръщане на Относителната Гледна Тоюка. Същото се отнася и за <скъсяване> на Размера по Вектора на Относителна скорост, този ефект е Едностранен. Не е Относителен и е независим от Относителната гледна точка. Как став ли, ами за да се запази Абсолютния Брой на Събитията, Циклите и да е Спазен Втори Постулата Конст.<С>, , то ,като обърнем системите и Гледаме през вече приетата за неподвижна Еднорезонаторна система, по нейно врме, което доказахме е фиксирано<забавено> за да се получат тези 100 цикли е нужно Два пути по дълъг Път на Резонатор по Ос Х1, ако в първото разглеждане е бил примерно 100 метра, то при това разглеждане е 200 метра, така се спазва Втори постулат, но се Нарушава Принципа на Относителност заложен в ТО,от Айнщайн.

 
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, laplandetza said:

Наблюдателите записват циклите на резонаторите. Движението, иотносителна скорост е по Ос Х и идва момента когато Подвижния резонатор Удря гредичката на втория наблюдател, неподвижен и се чупи на парчета. В този момент Неподвижните Наблюдатели са отчели 100 цикъла в резонаторите,

Няма "в този момент".  Двете системи нямат общо време, т.е. понятието "момент" не е директно преносимо между тях. И от там нататък глупостта в разсъжденият нараства експоненциално...

Link to comment
Share on other sites

Преди 15 минути, scaner said:

Няма "в този момент".  Двете системи нямат общо време, т.е. понятието "момент" не е директно преносимо между тях. И от там нататък глупостта в разсъжденият нараства експоненциално...

В този момент означава моменти за Двата Наблюдателя, не ни интересува общо време, интересува ни Общо Събитие, физич. процес Общ за двете системи Гредичка чупи стъкалц. гредичката е моя, стъкълцето твое. Това е. 
Ще ревизираш ли грешното си заключение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, laplandetza said:

Гредичка чупи стъкалц. гредичката е моя, стъкълцето твое. Това е. 

Тц. Гредичката е обща, стъкълцето също е общо.

Абе боза с косми... :)

Link to comment
Share on other sites

Преди 7 минути, scaner said:

..

Абе боза с косми... :)

оскуби ги де, бъде нежен и мил.......🙂
За да не ми говориш празни излишни приказки, правим така, че Двата резонатора, Единия подвижен и втория Неподвижен правят КатастроФФ, Бумкат на пърчета, Абсолютно събитие с участие на обекти в двете системи
Това те праща отново на резервната скамейка да си ......... скубиш каквото трябва...........😷

Link to comment
Share on other sites

Преди 47 минути, scaner said:

Няма......

Дааа , няма относителност по Айнщайн, събитията са си събития, Непроменливи и неотносителни, не можем да им променяме броя, това е положението и няма мърдане тука, дори СТО и Айнщайн са съгласни, ам на , оплескали са нещата и за да замажат грешките викат на помощ Съветската група за бързо реагиране от милицитролчарниците на Берия, това е колектива Нагласйов,Натъкменко и ятака им Сканер....😷

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, scaner said:

..

Нещо смислено да противопоставиш наПарадокса на Лапландеца, имаш фиксиран пространствен интервал за двете системи и свързан с него времеви интервал и то свързан със събития които се Случват с участие на обекти от двете системи, особенно второто събитие, пръсването на резонаторите е задължаващо за физически моментален край на измерванията, независимо от различното отчитане на това събитие, то слага физически едновременен край , макар и отчетен разлино като времена за системите. Това има значение за доказателство като абсолютно прекъсване Заедно и на двте измервания в двата резонатора. Все едно двата часовника се блъскат и стават на пърчета.
Нещо да се противопоставиш......, няма с какво, благодаря.😀
 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, laplandetza said:

Нещо смислено да противопоставиш наПарадокса на Лапландеца

Излишно е да се хаби каквото и да е смислено обяснение за очевадно глупави и безсмислени измишлизми.

Аз не знам защо Ментора ти угажда на фантазиите, но мисля че и той ще проумее пълнотоо безсмислие на такова начинание.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

Преди 41 минути, scaner said:

Излишно е да се хаби каквото и да е смислено обяснение за очевадно глупави и безсмислени измишлизми.

Аз не знам защо Ментора ти угажда на фантазиите, но мисля че и той ще проумее пълнотоо безсмислие на такова начинание.

Ахахах, извинения за бягството си ни представяш ! Не си извинен !, ТО е в Опасност, кой, кой ще се жертва за спасението на  Единственната Истина !? 😷

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Излишно е да се хаби каквото и да е смислено обяснение за очевадно глупави и безсмислени измишлизми.

Аз не знам защо Ментора ти угажда на фантазиите, но мисля че и той ще проумее пълнотоо безсмислие на такова начинание.

И аз вече се отказах да се боря с Императора, да бъде Неговата воля 🤣

То не че оня другия е по-лек случай.

Редактирано от Relinquishmentor
Link to comment
Share on other sites

                 Радиоскоростомер на Лапландеца

 

 Основава се на анизотропията на излъчване на лъюение, радиация при подвижен спрямо и в  локалното състояние на Етерия источник.
Ефекта на квантова анизотропия, несиметриюност , при процеса на квантовата фотогенеза и ядрени процеси в квантовата хромодинамика при ядрено разпадни реакции , излъчване на радиация. На макро ниво това е ефекта на Аберация.
Броят на излъчените  радиационни юастици, било то фотони, Бета частици, Алфа, неутрони и неутрино, както вероютно и фрагменти от ядра е несиметричен , различен в системата на излъчвателя и приемника, експерименталната система , по посока на вектора на относителната скорост, излъяването е с по голям брой частици, по голяма сумарна енергия за единица време в сравнение с  обратна на движението половина, там сумарният брой е по малък и съответно енергията е по малка.
Този скоростомер-Парадокс е много удобен за конструиране на реален Експеримент и уред Скоростомер, които могат да имат джобен формат !
 Примерно описание.
Приближен до точков источник на лъчение, фотони, може и гамакванти, или радиоактивно излъюване юастици, Бета юастици и пр.*алфа, неутрони. Два детектора максимално близо до источника, детектори с различни форми, важното е да са максимум близо и с равна повърхност и симетрични. Да речем са плоски квадрати. Броячи засичат уловените събития по приемане и сравняват резултата за единица време. Ориентация на Радиоскоростомера , ос на движение перпендикулярна на Повърхностите на датчиците.
Вариант с  отворен лазер , двустранно излъчване , без напомпване. Импулсно излъюване , като се разчита на по големите загуби при стимулираното излъчване обратно на движението поради <квантовата аберация> и по дългия път на светлина по посока на движение и по голяма вероятност за случвания на принудително излъчване, интензитета е разлиен по и срещу движението.
продължавам по късно..........

Link to comment
Share on other sites

Радиоскоростомер на Лапландеца.


Скоростомера измерва или Енергия за единица време и сравнява двете половини или измерва брой събития за време, т.е. той  може да бъде и брояч. 
Доказването на Парадокса ще го оставя за по късно, вече е направено в друга тема.

Link to comment
Share on other sites

 Парадокса Скростомер 3.

 Системата на Експеримента (Експ.) . В нея има наблюдатели с детектор/часовници, мрежа от такива , Един Централен Наблюдател в Точка в Центъра, Централна Точка. Там е Катапултната Система и Двата Близнака, Бързия и Бавния.  Има трасе за ускорение и подготовка, после Две Писти по Ос Х, Едната по посока на Главното Относително Движение , напред, Другата по Обратна посока на оносит. движение, назад. Двете Писти са с Точно определена Дължина в  Експ. Имат Начало  и Край.

 

Системата на Бързия Близнак ( СБърз.Б ). Има Близнак, часовник/детектор, Един Резонатор с Дължина 1 метър.

 

Системата на Бавния  Близнак ( СБав,Б) Има Близнак , часовник/детектор, Един Резонатор с Дължина 1 метър.

 

Неподвижната Наблюдателна Система ( ННС) , има мрежа от наблюдател , детектор/часовници.

 

1. Всички системи са в относителен Покой, те са Неподвижни по между си.

2. Експ.  ускорява и придобива относителна скорост спрямо  ННС от 2/3 С .

3. Подготовка на постановката , резонатори ориентирани по Ос Х, спрямо ННС , тезио резонатори и цялата експерим. постановка са <скъсени>

4. Сверяване , синхрон. на часовници в системите си .

5. Обща Точка и Координ. начала при Центр.Наблюдател и Близнаци Х, Х1 , Х СБързБ, Х СБавБ=0. В този Момент Старт на Катапултната система Започват ускоренията.

6. Близнаците ускоряват, приключват ускоренията и  СБързБ има 3/4С отн. скорост спрямо Експ. , положителна по Ос Х.

7. СБав.Б. има минус 3/4С отн. скорост спрямо Експ , отрицателна по Ос Х , обратно на движението.

8. Според ННС , СБързБ има по висока от 3/4С относит. скорост ( точно се смята по правила релатив. сумиране на скорости).

9. Според ННС, СБавБ има много по ниска от 3/4С относ. скорост ( точно се смята по правила релатив. сумиране на скорости).

10 Според  Експ. Резонаторите и на Двамата Близнака Според СТО, трябва да са Еднакво <скъсени> и имат Еднаква по магнитуд, скаларна скорост.Точно колко скъсени , ползване Лоренц трансформ. (дори и грешни, са ни достатъчни)

11. Според ННС поради различни, много голяма разлика на отностелните скаларни, по магнитуд скорости на Двата Близнака , Според СТО Двата резонатора ще са Много рзлично скъсени, голяма разлика.( точно колко, първо смятане сумираните релатив. скорости, сетне лоренц трансф.)

12. Вече инерциално движещите се Близнаци се подготвят за своята част от експеримента.

13. Единият близнак, СБавБ. стига до точка Начало на пистата и Отброява циклите на резонатора, които са Събития и часовник едновременно.

14. Другият Близнак СБързБ стига до точка Начало на пистата и Отброява циклите на резонатора, които са Събитие и часовник едновременно.

15. Експ. със своята мрежа набл/детек.часов. също следи и Отброява.

16. ННС със своята мрежа набл./детек.часовници също следи и Отброява.

17. СБавБ. стига до точка Край на пистата и прекратява отброяването , също прекратчват и Експ , ННС , записва се резултата.За да няма никакви съмнения СБавБ. праша информация за броя на Събитията/цикли до ННС и Експ.

18. СБързБ. стига до точка Край на пистата и прекратява отброяването, също прекратяват и Експ, ННС, записва се резултата. За да няма съмнения СБързБ праща информация за броя на Събития/цикли до ННС и Експ.

19. Анализ на резултатите. 

    Реален резултат. Броя Събития/цикли от СБавБ. е много по голям от броя  Събития/цикли от СБързБ. 

 

 Пророчествата на Т.О. в часта и СТО.

  Според Експ.  и СБавБ и СБързБ,  Броят на Събитията /Цикли трябва да е Равен ! 

  Според ННС Броят на Събития/Цикли трябва задължително да е Различен и то с голяма разлика.

 

Анализ на Хипотезата, теорията СТО, ТО , приложена за този Експеримент.   Противоречие, Непоправимо Противоречие, Различяни Събития, невъзможност за обяснение, никой наблюдател не влияе на Случването и Физическото случване на Събития!, те са Абсолютно Независими от Наблюдател.

 

 Заключение. Несъвместим с живота на ТО,  Абсурд, Грешна теория, 

Препоръка. Спешна евтаназия !

 

Link to comment
Share on other sites

Радиоскоростомер на Лапландеца

Доказателство.

Доказването е сравнително просто

Неподвижни Наблюдатели в Една точка които допускаме че са в състояние на Покой. Покрай тях на еда страна е очаквана екпериментална система в която лимитиран приближен до точков источник на фотони, примерно 1 милион излъчва пулс и фотоните се детектират от детектори 1 квадр. метър на равно растояние от пулсатора, да речем 7 метра, срешуположно разположени, пулс и се отчита, така многократно се повтаря за статистика. Средно да речем по 5 хиляди фотона на детектор, равен брой.

В друга страна около Покаяющите се наблюдатели е подвижна система, с относит. някакв скорост спрямо наблюдателите, пак същия пулсатор, пак на равни разстояния в системата си 1 кв. мет. датчици. Според Неподвижните Наблюдатели има Пулс, засечен координат по Ос Х, после движение на датчици докато дойдат моментите на първите засиания, това примерно става според Неподвижните на 10 метра напред по движението от момента на пулса и на 5 метра обратната страна от момента на пулса. Повтаря се експер. многократно за статистика и отново средно имаме Равенство, по 5 хил фотона на детектор.

Ведна трета друга страна на Неподвижните наблюдатели, друга експериментална установка. Пак подвижен пулсатор със същата относит. скорост по магнитуд както в предижната подвижна. Този път Датчиците са Неподвижни и така е разположено всичко че в Момента на пулса, предния по посока на движ. на пулсатора датчик е на 10 метра от пулса, задния на 5 метра. Отново многократни повторения, средно Отново имаме Равенство, от по 5 хил фотона, има разлика само в импулсите на фотоните заради Доплер ефект.

Поставяме още една Четвърта постановка покрай Неподвижните наблюдатели, като в тази експериментална постановка Всичко е в Покой, неподвижно спрямо Наблюдателите, същия пулсатор, но датчиците са на различни разстояния като светлинен път и са срещуположни. Те са на 1о метра и на 5 метра. Повтаря се експеримента многократно, но Уви Няма равен брой фотони. Има Разлика в броя фотони. Повечве са при по близкия датчик, този на 5 метра.

От всичко това следва, че заради движението, относителната скорост,  уж Аберация ( предполагам квантов ефект на фотоногенеза) имаме доказана анизотропия пр фотонното излъчване, ярка нехомогенност, като повече фотони се излъчват по посока на движение близо до ос Х, а най малко се излъчват в обратна посока, обратно на движението близо до ос Х. Като цяло има различно излъчванве на срешуположни радиационни ъгли, като изключение е области близо до 90 градуса, перпендикул. на жектора на относит. скорост.

Различния брой излъчени фотони Директни и Грубо Нарушава Първи Постулат и Погребва Теорията ТО.

Link to comment
Share on other sites

Радиоскоростомер на Лапландеца.

 

Сравнително лесно и евтино може да се конструира реален експеримент. Нужен е источник на фотони, приближен до точков, импулсен вероятно, а може и постоянен, но с лимитирано излъчване , ако ще е компактно, като детектиращите повърхности обграждат источника.може и комплекс от такива кострукции за едновременно действие и неуспоримо показване на различията в зависимост от ориентацията в пространството и спрямо предполагаемата скорост.Търсим Скорост спрями и в Локалното Състояние на Етерия.

Друга конструкция с радиоактивна <проба> приближена до точкова и детекторброячи повърхности. Компактна конструкция по малка от Камера ! Също е възможна комбинарана конструкция или ориентирани подобни няколко в един пакет.

Възможна е и с отворения лазер работещ импулсно без напомпване,но тази конструкция , прилича да е с голям размер?, не е ясно как за сега.

Link to comment
Share on other sites

Скоростомер на Лапландеца Ном. 7   ( СуперДупер Лапландолазарен Парадокс) 😀

 

Приемаме , че съществува Състояние на Покой, пък макар и неотличимо уж според Айнщайн.

В това състояние имаме специален експериментален Кораб В него е Експеримента.

Експерименталната постановка е проста. В кострукция Равнобедрен триъгълник със основа 50 метра , имаме Два такива тиъгълника. В основите им по ъглите са разположени Два Лазера с тесни снопове, те са със срешуположни ъгли по триъгулника , 60 градуса. Единият триъгълник, основата му е разположрна по оста на Кораба , Ос Х, а към върха му има специален детектор, който засича фокуса на двата лазера с определени параметри. Върха е по Ос У.

Вторият триъгулник е по Ос Z Основата, перпендикулярно на Ос Х, Върхът е обърнат обратно на първия триъгълник по Ос У с датчика на върха. Този също лазери по ъглите на 60 градуса..

Двата <триъгълника> са настроени и фокусите в датчиците са премерени и стандартизирани. 

Корабът Ускорява спрямо Покайващото се състояние до 2/3 С 😀, според Неподвижен Наблюдател, Основата на първия триъгълник би се Скъсила, но ъглите не биха се променили от 60 градуса , а дори и да биха се променили, за да се запази положението промените трябва да са Антагонистични, което е Невъзможно. При излъчване Аберацията е в действие и за 4 те лазера.Този скъсения се Разфокусира и за Состемата на Експеримента и за Неподвижен Наблюдател.  Другият <триъгълник>, с  Основа по Ос Z , няма да скъси основата си и неговият Фокус няма да се промени !

Открива се Разлика, Противоречие в протичането на Електром. процеси по разпростр. на светлина  и Отчитане в детекторите, това е според пространственното положение спрямо Вектора на Относителна Скорост. Първи Постулат е Разбит, Имаме Парадокс и Мъртва теория !.

 Друг вариант е с Двата триъгулника, кръстосани и Фокус в един Датчик за 4 те лазера. Има и много други Варианти.

Някой да не се обърка, лазерите са <свободни> , не са хванати в конструкция, не са част от помощни триъгълници или конструкции, хванати са Точково на Ос Перпендикулярна на Движението, така че никакви ,скъсявания< не биха променили Ъгълът. 

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

Към Скоростомер на Лапландеца Ном. 7.

 

В горния си вид скоростомера трябва да се отмени  и така казва СТО и нейната <геометрия> . Деформирали се Ъглите при проекцията на Скъсяването и Уж се получавали нещата Да речем , че е така и това предложено Не е парадокс. Разбира се след жестоко <обезвподняване> нощеска ми се яви Бабата на Айнщайн като девойка и си хортувахме на дълго и широко,  Ей го на резултата!

Нека заменим лазерите с Огледала  и источника на светлина пак са 2 лазера но са разположени Успоредно по Основата и Успоредни и противоположно на сочени по Оси Х о Ос Z . Огледалата по Върховете на триъгълника, основа са поставено в чки рамки с триизмерна форма на Правоъгълни паралелепипеди ( П. П.), трудна дума! и са по диагонал, равнинен, плоски огледала и в Кораба когато е в системата в покой преди ускореничта са под Ъгъл 60 градуса.

След ускорението и правене на опитаза Неподвижен Наблюдател тези П.П. по ос Х са се деформирали, <смачкали> по Ос Х и наклона на огледалото се е променил към 90 те градуса, т.е по голям от 60 градуса!!, по Същата <схема> както уж са се деформирали Лазерите но в противоположни направленияв. пита се Как по дяволите след отраженията от този наклон по голям от 60 градуса!!ще се компенсира <свиването, скъсяване> на Основата на триъгълника  като височината по У не се променя! Да речем се намесва Скрита сила някаква Особенна Айнюайнова Аберация и изглажда по големия ъгъл, трябва да го изравни и да е значително по малък от 60 градуса, обаче в другия край , другото огледало трябва а действа с Противоположен Ефект!.

Нека разгледаме Огледалото назад обратно посоката на движение, прди да ускори Кораба , когато е в Покой, Лапландеца хитро е сложил доблираща конструкция , точно до онази в Основата на съсщите координати по Ос Х, както и дублиращ лазер да бий в огледалото паралелен по Осх и в точката по осХ на онзи за триъгълника. По равнитата на дублиращото огледало северният шайтан  е сложил закрепена за огледалото успоредна <равнина> на разсояние 40 см. и китайски датчик да улавя отражението на лазера, когато е бил в покой на 60 градуса наклон в конструкцията на клетката. След ускоренията и правене на опита, този дублаж за да запази писаното в Библията 100 , след лазерния пулс Трябва Отново да детектира лазера, макар вече Според Външен Наблюдател Отражението да е с Ъгъл По голям от 60 Градуса!!, Това е задължително защото иначе Лапландеца Наритва Библичта и тя отива като консуматив в Нужника. Същото Неподвижния пич трябва да Наблюдава и за Огледалото в Основата на триъгълника Отражение от Ъгъл По голям от 60 градуса.

Оказва се , че все пак Библичта 100, отива за нуждите на нуждаещите се наблщдатели в най належаюа Нужда в Нужника на Немилостта !

Благодарим за липсата на Належащи Нужди !  

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

За да няма и капка съмнение представете си пак <триъгълник> с по 45 градуса в покой наклонен лазерв <клетка> , той е здраво свързан в една равнина с огледало пак 45 градуса и над него по ос У има датчик. Когато кораба е ускорил и в движение за Неподвижен Наблюдател лазера и огледалото Трябва да са увеличили своя ъгъл, по голям от 45 градуса. Ако поставим преди ускоренията или констр. първо перпенд. на жектора на скорост, поставим лазер по ос х, паралелна на оста и пулс към огледалото , при различен ъгъл от 45 градуса няма отражение перпендикулярно нагоре. За да го има е Нужна някаква Вълшебна Обратна аберация, която ще е голям майтап като Насгласйовщина.

Link to comment
Share on other sites

Друг вариант за проследяване при Скоростомер 7

 

Имаме рамка с успоредни по У стени и огледало по тях с наклон спрямо Ос Х от 10 градуса. Два лазера, единия по ОсХ успореден и излъчва обратно на бъдещото движение, другия е Перпендикулярен на Ос Х и Успореден на У и излъчва отгоре. Конструкцията е в покой или изградена перпендикулярно на оста н движение.  Казерите имат фокус  в една точка на огледалото. Отражението от Хоризонталния трябва да се детектира по У стената на ъгъл 20 градуса., успоредно на У в точно определена позиция. Отражението от перпрндикулярния  се детектира на срешуположната стена под ъгъл 100 градуса на точно определена позиция. Ускоряване на Кораба или въртене на кострукцията, сега <хоризонталния> , конструкцията се е <свила> скъсила и огледалото е променило, повишило ъгъла си, там нещата съвпадат. От друга страна <вертикалния> поради променения ъгъл, който е над 100 грауса и <свитата> конструкция отклоненията са много големи и Парадокса е налице. За да замажем положението внасяме някакво изискване отраженията и те да се <деформират> и да се стремят към ъгъл 90 градуса. обаче и така не става, помага за вертикалното отражение, но не съвпада с хоризонталното, там има прекомерно отклонение. Другия нагласйов е да речем по посока движение да се деформират, но и така не става , особенно за вертикалното отражение.

 Парадокса е доказан , сега да видим как юе се гърчат разни хора за да разкрасят мумията на Теорията.

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

Следващ вариант на Скоростомер 7

 

 Лазер под 45 градуса спрямо Ос Х. На някакво разстояние от него по Ос У е датчик и при неподвижна система или паралена на вектора на скоростта, има засичане точно в датчика. Лазера е конструиран като стените му са Огледални, Горната и Долната са Огледала!, под разбира се 45 градуса. От двете страни по Ос Х са други два лазера успоредни на ос Х, срещуположни и нагласени да излъчват точно срещуположно като <удрят> огледалата на 45 градусовия Лазер, горното и долното. Точно срешу горното огледало по Ос У на разстояние е нагласен Датчик , който улавя отражебието. Пак Точно срешу долното огледало пак по Ос У  на същото разстояние е нагласен Датчик Който улавя точно отражението.

Става подвижна експерим. конструкция или я завъртаме да иде по Ос Х , тогава според Неподвижния Наблюдател, за да е точно всичко в Отраженията и Аберацията да е Нормална, не бива да се променя Ъгъла от 45 градуса!, да речем Остава същия, Тогава и Лазера генерацията му не се променя, има само Нормална Аберация, но Поради <скъсяването> Онзи датчик по Ос У се е приближил и няма съвпадение като отчитаме нормална Аберация. За да има съвпадение без промяна в наклона 45 градуса ни трябва Магйосническа Аберация, по посока на движение да се отклони излъчването Оюе повече, тогава да речем съвпада, обаче това трябва да се случи и с двете Отражения , още Екстрс Магйосническа Аберация , тогава Там няма Съвпадения.

Пробваме друг изход, акто и се очаква имаме промяна в ъгъла на лазерогледалата разположението им и те са вече под наклон по голям от 45 градуса, колкото е нужно за да съвпадне излъчването на Лазера с детектора по отдалечената Ос У( т.е вертикално раположен), да реем съвпада. Сега с нормалната Аберация, отраженията от огледалата не свпадат. Пробваме допълнително да нагласяваме, само за тях някаква Още по по най Магия в Магията деформация на ъгли на отражение. От Горното Огледало сега трябва ъгъла на отражение да се деформира Обратно на посоката на движение за да има съвоадение, отлично , нагласено е !. За Долното огледало обаче , ако трябва да приложим същото Обратно на посоката на движение деформиране на ъгъла тогава Няма съвпадение !, Не може да бъде, недопостимо, Щом е Долно Огледало е <обратно> и тогава Магията ще му действа на Обратно и тогава деформацията вече ще действ По посока на движение !  Отлично , СТО за пореден път е Потвърдена !:D

Да покажем контраст и пример за невъзможност за Магйоснически извънредни аберации и деформации на ъгли са невъзможни ето и фруга схема , при неподвижна , Лазери по на ъгъл 40 градуса по ъгли на триъгълник , те са в основата, на врха е огледало. паралено е на Ос Х и перпрндик. на У.  Когато са в движение по Ос Х, скъсяване и вече лазерите са деформирани според Неподвижния са вече под ъгъл 60 градуса. Излъчват и при отражение в огледалото и сетне връщане на сигнала от лазер на лазер, там има детектори, всичко това е Възможно според Неподвижния Наблюдател само Ако има в Действие Нормална Аберация и тя по никскъв Начин Не зависи от Къде идва пулсът светлина от срешу посоката на движение или по посоката на движение. Аберацията е с едно и също прибавено Отклонение !

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

Скоростомер на Лапландеца ном.8

Скоростомер на <тръбите>.

Срешу посока на движение, което търсим да докажем поставяме 2 двойки тръби и светлинни пътища. Всяка двойка  е от напълно еднакви и еднакво дълги тръби с теплътна среда , като течност, стъкло и пр. среда в която се разпростр. светлина, светлинните пътища са във Вакуум.  Имаме Двае светлинни <трасета> и в сяко едно по две тръби.

Да наречем <лявото> трасе , разделя се лъч на две и влиза в едната тръба, светлина се разпространява срешу посоката на търсената з доказване скорост, излиза от тъбата и с отражения се връща назад , там влиза в другата тръба и отново срешу движението отива за изграждане на интерфер. картина(интерферометъра).  Разбира се двете трасета са сЕднакво дълги пътища във Вакуум също. Опита е сложен

Другото, дясно> трасе , вторият разделен лъч се излъчва по вакуумен път , отражения, прехвърля се вертикално и там е първата тръба, после обратно към назад и после отново вертикално , там е втората тръба  минава , отражения и отива в интероферометър, за изгр. на интерф, и анализ.

Възможно е и директно с по една тръба, верочтно по дълга , като <лявата > е срешу посока на движение и после обръщане вакуумен път, , а  >дясната>  вертикално нагоре по ос У или перпендикулярно по ос Зет. Това са технически въпроси и вероятно презизното конструриране и изпълнение ще е мъчно.

Разчита се на доказаното частично увличане на светлина в зависимост от посоката на движение спрямо  и в Локалното Състояние на Етерия.

Как се случва увличането, по късно ще пиша.

 

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

Скоростомер на Лапландеца Ном. 8 
Вариант 2


Конструкция подобна на старите опити интерферометри.Две взаимно пепендикулярни рамена. Абсолютно еднаква конструкция за двете рамена. 
Рамо- една тръба или <влакно> от плътен прозрачен материал или пълно с течност, гел. . Отражатели и връща във Вакуум обратно лъча, после пак отражатели и отново същата еднаква втора тръба или влакно, после пак връща и вкарва лъча за интерференция.
Двете рамена се ориентират перпрндикулярно и двете на предполагаемото движение, вектор., като еторото ориентиране е едното е срещу посоката на движение.
Идеята за два цикъла в рамо е да има път отиване и връщане във вакуум , които знаем сумата им дава абсолютно равен път. Разликите са в пътищата в плътната среда, където с насоченост обратно на движението, лъча трябва да <изкаюва> срещу тока на средата. Това по моята хипотеза със сигурност предоставя ефект на <увличане> и разликата с перпендикулюрните рамена е гарантирана.
С исключение на рамената конструкцията е стандартен инферометър във вакуум.

 

Допълнение към вариант 2 , на скоростомер 8.
Възможно е и удвояване на конструкцията , удвоюване тръбите и циклите на рамената. Работа с 4 ри цикъла, четери такта, но става по трудно за изпълнение.

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

Скоростомер на Лапландеца Ном. 8
Трети вариант


 Сноп от тръби или влакна , като могат да саот един,едно до неограниюен брой. Светлина преминава еднопосочно по тръба, влакно и се връща по вакуум или въздух. Правим Дълъг път на светлина. 
Втората част е директен лъч по вакуум или въздухсъс съответни спомагателни, насочващи отражения.
Идеята е след излъчен пулс от лазер, разделя се лъча, единият се праща директно по вакуум, другият в капана на разиграването с плътна среда. 
Двата лъча се пращат в Обща тоюка където има детектор, или детектори с общ юасовник и се измерва разликата във времената на пристигане на двата лъча. 
Цялата конструкция се поставя наглася първо перпендикулярно на търсеното движение, правят се многобройни измервания и се взима средни резултат.
Конструкцията се обръща, така че пътя на светлина по тръбите, влакната да е срещу вектора на относителна скорост. Наглася се , правят се същия брой многобройни измервания , извежда се средния резултат.
Резултатите се сравняват, ако има ясна рзлика, скоростомера работи, открили сме <собственното си движение>. Различили сме покой от движение в смисъла движение на Земя в пространството.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...