Електронни издания на старобългарски ръкописи

[Stefan Peev]

Старобългарското книжовно наследство е разпръснато по света. Повечето от ръкописите все още нямат електронни версии или пък тези версии са недостъпни за широката публика. С цел да се популяризира старобългарската книга и същевременно да се подпомогне издирването на нейните електронни издания оформих в сайта Local Fonts два раздела:

Глаголически издания
Кирилски издания

Текстовете към представените издания са основно от УИКИПЕДИЯ и са на английски език, защото целият сайт е на английски език. Но по-важното в случая е, че сбирката е действаща и може да продължи да се развива и допълва с нови и нови електронни издания.

Ще бъда благодарен за всяка препоръка и за всяко ново издание, което бъде предложено за включване в двете сбирки.

[КГ125]

Нещо, което българската държава трябваше да направи .......... ех, ех, ех. 

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

Старобългарското книжовно наследство е разпръснато по света. Повечето от ръкописите все още нямат електронни версии или пък тези версии са недостъпни за широката публика. С цел да се популяризира старобългарската книга и същевременно да се подпомогне издирването на нейните електронни издания оформих в сайта Local Fonts два раздела: ...

Това би трябвало да е конципцията, която определя какво се съдържа в Глаголически издания и Кирилски издания. Към Кирилски издания обаче, е представено Остромировото евангелие. От Wikipedia ясно се вижда, че това си е чисто руска творба. Вероятно не случайно в Уикипедия няма българска статия за Остромировото евангелие. В руската статия записът е по-ясен: Остроми́рово Ева́нгелие — древнейшая рукописная книга Киевской Руси, написанная в середине XI века. Ценнейший памятник старославянского языка русского извода. Рукопись хранится (с 1806 года) в Российской национальной библиотеке (шифр F.п. I.5.).

[bulgaroid]

Преди 38 минути, К.ГЕРБОВ said:

Това би трябвало да е конципцията, която определя какво се съдържа в Глаголически издания и Кирилски издания. Към Кирилски издания обаче, е представено Остромировото евангелие. От Wikipedia ясно се вижда, че това си е чисто руска творба. Вероятно не случайно в Уикипедия няма българска статия за Остромировото евангелие. В руската статия записът е по-ясен: Остроми́рово Ева́нгелие — древнейшая рукописная книга Киевской Руси, написанная в середине XI века. Ценнейший памятник старославянского языка русского извода. Рукопись хранится (с 1806 года) в Российской национальной библиотеке (шифр F.п. I.5.).

О не правилно е написано, въпросното евангелие го изследваха преди няколко години и се оказа,че руснаците просто са замазали споменаването на Симеон и българи и са писали отгоре. Имаше публикации по темата и даже статия във ВИкипедия за това сега я няма и интернет е старателно почистен от доказателствата, наскоро я търсих и нищо не намерих.Много правилно е написано Остромировото евангелие е българска книга само малко "ремонтирана " от някои. 

[Stefan Peev]

При подобен мащабен проект неизбежно ще се зародят грешки и неточности. Надявам се, с времето да ги отстраним. Но по-важното в момента е да се издири и представи по популярен и достъпен начин разпръснатото по света книжовно наследство на глаголицата и кирилицата. Що се отнася до Остромировото евангелие, то наистина е паметник на руската книжовност, но... този паметник е създаден върху основата на старобългарската книжнина и винаги ще носи в себе си следите на своя първоизточник.

[Stefan Peev]

Преди 2 часа, КГ125 said:

Нещо, което българската държава трябваше да направи .......... ех, ех, ех. 

Не е виновна държавата. Виновни сме всички ние в нея – и заедно, и поотделно. На научна конференция по старобългаристика в края на октомври поставих пред колегите въпроса за необходимостта да реализираме проект за историческа типография, чиято цел следва да бъде създаването на дигитални реплики на основните ръкописни паметници на българската култура като основа на мащабна база данни с помощта на която ще се даде нов тласък на палеографските проучвания, ще се подпомогне работата на научните специалисти по електронното представяне на ръкописите и ще се популяризира българската култура. За мое голямо огорчение идеята не срещна разбиране. Затова вироглаво заявих, че каквото мога, ще направя сам. И ето, тези дни публикувах реплика на Munich Abecedarium под формата на шрифт. Да, истина е, че малцина са тези, които биха имали потребност да използват този шрифт (основно в научни изследвания), но при техническите възможности, с които днес разполагаме, е обидно да виждаш как академик полага неимоверни усилия да изрязва буквите на Munich Abecedarium от някое не особено качествено изображение на паметника и след това се стреми да обработи тези снимки, за да ги използва в изследването си. Всъщност дигитализацията на историческото наследство не се изразява в това да превърнеш даден паметник в PDF или JPG файл и да го представиш в интернет. Не! Пътят е друг...

[КГ125]

Време е, време е да се започне това нещо !!!! Крайно време! При това придружено с превод на нов български и на английки, а защо не на руски и на китайски. 

[КГ125]

Естествено, че ще популяризира българската култура! Та кое ще я популяризира, ако не това...... Не знам как може да има хора против такова нещо!?

[Stefan Peev]

Не съм особен оптимист. Преди повече от 4 години създадох старобългарски шрифт реплика на ръкописните начертания в Супрасълския сборник. Този шрифт е най-добрият от всички, които съществуват към момента в световната мрежа, тъй като съдържа кирилица, глаголица и латиница (предвиждах и гръцки начертания да добавя), като същевременно отговаря на стандарта Unicode и притежава най-пълния набор от глифове за работа със старобългарски паметници. Руснаците от най-големия руски магазин за шрифтове ПАРАТАЙП ми изпратиха договор за подписване с готовност да го продават. Аз реших, че ще потърся първо мнението на старобългаристите у нас и че съм готов да им го подаря за използване в тяхната научна дейност. Почти никой у нас не се ангажира със становище. Преди време проф. Казимир Попконстантинов ме помоли да използва шрифта за изложба в Лувъра и така разбрах, че шрифтът има някаква стойност и за българската култура.

Нещата у нас се случват трудно, бавно, мъчително – особено ако са новаторски и не са за масова употреба. Но... това не е повод изобщо нищо да не се прави. Така че неотклонно продължавам да следвам пътя, който съм избрал.

[sir]

Успех в начинанието!

[Stefan Peev]

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕКСТОВЕ НА ГЛАГОЛИЦА

Трудно се намират в световната мрежа сайтове, които представят старобългарски текстове в глаголически начертания. Затова заслужава да се споменат препратки към такива места. Качеството на възпроизвеждане на първоизточника, не съм проучвал, така че предлагам сайта без коментар – ГЛАГОЛИЦА.

[Stefan Peev]

Четвероевангелие на цар Иван Александър

Дигитално факсимиле на ръкописа от библиотеката на Британския музей в Лондон.

 
 

[Stefan Peev]

БДИНСКИ СБОРНИК

Дигитално факсимиле на ръкопис от XIV век.

[Stefan Peev]

Пет нови издания са добавени към сбирката, между които и Бдинския сборник от XIV век.

[T.Jonchev]

Похвално и важно начинание  . Дано постигне успеха, който заслужава.

И - понеже сте познавач - да се възползвам от компетенцията ви: съществува ли електронен вариант на ръкописа на т.нар. Български анонимен апокриф от XI век?

[Stefan Peev]

On 28.12.2019 г. at 22:35, T.Jonchev said:

И - понеже сте познавач - да се възползвам от компетенцията ви: съществува ли електронен вариант на ръкописа на т.нар. Български анонимен апокриф от XI век?

Не ми е известно да има електронен вариант, но с времето може да се окаже, че има и да го открием. Надявам се и други хора да споделят опита си.

[T.Jonchev]

Благодаря за отзивчивостта. Честита и спорна Нова година!

[SRH]

Здравейте! Да имате идея къде мога да намеря в електронен вариант Славянската еклога? Става дума за най-първата версия, тази с оригиналната редакция на Гръцката.

[Stefan Peev]

On 7.01.2020 г. at 19:05, SRH said:

Здравейте! Да имате идея къде мога да намеря в електронен вариант Славянската еклога? Става дума за най-първата версия, тази с оригиналната редакция на Гръцката.

Не, не ми е известен електронен вариант. Ще се опитам да проуча сред колеги, но ще бъде чудесно и ако някой тук има информация и я сподели.

[T.Jonchev]

Има. Слагам и тук линк към изданието на Бобчев от 1903г.:

https://archive.org/details/staroblg...goog/page/n129

[SRH]

Благодаря! Само че това е по-късна редакция. Въпросът е за първата българска редакция на Византийската еклога. 

[Stefan Peev]

Номоканон : (Кормчая книга) [Ръкопис]

Ръкописът е без начало и без край, с липси в текста и разместени листове, липсва заглавна страница и други страници. Бил е в интензивна употреба - множество подчертавания, бележки "зри!", "зри добре", поправки в текста и коментари в полетата : "непонятно, неточно" и т. н. Отделни предписания са били актуализирани и променени; Украса : няма. На л. 2б инициалът А е с леко удължена и извита халста, на л. 113б - инициалът Т е със загатнат флорален мотив; Бележки : различни записи на румънски език, последните бележки са от 1828 и 1845 г.; Съдържа : Номоканон (Кормчая книга и извадки от Степенната книга); Електронно копие [ София Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" 2012] Съдържа част от дипломната работа; Подвързия : картон в хартия, рисувана ръчно. Гърбът е подлепен с платно. Хартията е светло синя, орнаментирана с розети в бяло и тъмносиньо. При преподвързването ръкописът е бил обрязван, поради което са увредени част от надписите и заглавията в страничните полета, някои от листовете са разместени.

Номоканон

[Stefan Peev]

Оказва се, че има сайт, казва се StariKnigi.bg, в който изключително подредено са представени множество ръкописни и печатни издания. Архивът е огромен, затова от него тук ще представя само няколко неща отделно.

Всъщност архивът е насочен преди всичко към старопечатните и изобщо към печатните издания. Старобългарските ръкописи в него са малко на брой. И въпреки това трудът на хората, които са създали този архив, заслужава огромно уважение и внимание.

Редактирано Януари 13, 2020 от Stefan Peev

[Stefan Peev]

TITUS collection

Codex Assemanianus

On the basis of the edition by Josef Kurz,
Evangeliář Assemanův.
Kodex Vatikánský 3. slovanský,
Díl II: Úvod , text v přepise cyrilském, poznámky textové, seznamy čtení,
Praha 1955,
prepared by Jouku Lindstedt,
Helsinki 2006;
TITUS version by Jost Gippert,
Frankfurt a/M, 13.8.2010

Гръцки, кирилски и глаголически текст на Асеманиевото евангелие