Отиди на
Форум "Наука"

Неизброимо, неизмеримо, безкрайно


Recommended Posts

  • Потребител

Човешката мисъл се занимава с понятието за безкрайно, независимо, че по определение то е недостижимо за човека. Нали, ако е достижимо, няма да е безкрайно?

Задълбочаваме се в някакви супермалки частици- безбройни части от единицата или в междугалактически разстояния и вселенски размери. При това, преди го правили само с мисъл, което не винаги е на място. Добре, че сега използваме техника, че можем да обмисляме някакви постигнати реалности.

 

Един от впечатляващите примери за въобразена безкрайност е райското време. В без-положение и място Рай, времето не съществува. Там е вечна пролет и процесът на зреене е прекратен до състояние на постоянен злак. Райското население и обкръжение са непроменими, което е характеристика за тази вечност. Елините са по- свързани с родовата памет и тяхната вечност пред душите е мрачно подземна, с постоянна пещерна температура Съвременният полет на въображението към безкрая има същите характеристики, с тази разлика, че за постигане на непроменимост, температурата е сведена до космически студ, а вечният живот се постига със светлинна скорост (при която човек би трябвало да е фотонен поток).

В практиката си, чрез която се проверява реална ли е мисълта, човек използва някои хитринки, за да осмисли и изрази безкрайното.

 

Закръгляне

Виц:

Екскурзовод сред скелети на динозаври сочи един и казва- „Този е на 150 млн и 30 години”. Ученолюбив посетител пита „Как го определихте с такава точност?” „Когато преди 30 г. постъпих на работа ми казаха, че е на 150 млн. години.”

Според Кантор скелетът си е на безкрайност, а Безкрайност +А= Безкрайност. За екскурзовода можем да кажем, че не намира смисъл в закръглянето.

 

Мащабиране, Съизмеримост

За да може да бъде преброено безкрайното, то мерната единица е необходимо да е относително съизмерима с него. Космическите разстояния не мерим в безкраен брой милиметри, което би било по- точно, но в други стойности, прим. светлинни години или ъглови величини. Разстоянията във веществото пък мерим в нано-метри или нещо друго, което да е съразмерно.

 

Структуриране

Когато цар Дарий е водил неизброимата си войска, той не е можел да обхване този безброй. Имал обозрим брой военачалници, които имали обозрим брой хилядници, стотници, десятници.

Друг пример за структуриране на безкрайността е следният: Когато гледаме хоризонта, там са безброй точки. Те се проектират върху очното дъно, което е с някакъв брой невронни клетки, който може да бъде наречен безкраен, макар да са много по- малко от онези на хоризонта. С електронните камери, където броят пиксели е по- точен, съответствието става още по- разбираемо.

 

Диференциране и интегриране

Трудно ми е да го разбера, но там има едни безкрайно малки ДеХ, които изглеждат постоянни в ситуация на промяна. Нещо подобно е и дигитализирането на звука- чрез разделянето му на безкрайно малки правоъгълничета с измерваема височина. Впрочем, когато се говори за безкрайност, много рядко се оглеждаме към малкото. Погледът ни е все към безкрайно голямото.

 

Практиката

Необходимостите на практиката, къде по- успешно, къде по- неуспешно, но решават проблемите на безкрайността. Именно практиката е породила чудесата на мисълта, свързани с немислимите числа Пи и Корен квадратен от 2. Не умуването, а практиката ни дават понятие за онова, което става в края на Слънчевата система или в кристалната решетка.

 

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 413
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 25 минути, Втори след княза said:

Диференциране и интегриране

Трудно ми е да го разбера, но там има едни безкрайно малки ДеХ, които изглеждат постоянни в ситуация на промяна. Нещо подобно е и дигитализирането на звука- чрез разделянето му на безкрайно малки правоъгълничета с измерваема височина. Впрочем, когато се говори за безкрайност, много рядко се оглеждаме към малкото. Погледът ни е все към безкрайно голямото.

Ето и един интересен поглед към микросвета (по-долу) - Иначе, няма безкрайно делене на вещевата и полевата форми на енергия. Достига се до зрънце, което е така сдвоено, че повече няма с какво и на какво да се дели (етер): затова, безкрайно малкото в матмодел, клони към нула, но никога не я достига...😑 е някак си вярна интерпретация, помага.

https://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9541&Level=2

 

Пътешествие в H2O

 

Илюстрация © Борис ДимовскиКокошката изчезна. Преди секунди тя бе стояла доверчиво на подставката на микрофикатора, опитала се бе дори да клъвне пръста на една от лаборантките, а сега я нямаше.

„КОКОШКАТА ИЗЧЕЗНА“. Това заглавие гръмна във всички световни вестници. Населението на земното кълбо след няколкодневно очакване на резултата от този опит най-после си отдъхна. Опитът е успешен. Сега остава да се свърже с практиката, да се направят изводите и да се помисли за приложение на откритието. В историята на микрокосмоса се разтваряше нова, светла страница.

Младшият научен сътрудник Пенчо Дундев отново беше нещастен. Първо, и неговото име се появи във вестниците, а сами можете да си представите как звучи Пенчо Дундев успоредно с великия Хаваралашим Даринданданавари. И кой би повярвал, че именно Дундев, а не Даринданданавари е дал гениалната идея да се увеличи напрежението в микрофикатора със седемнадесет милиона волта? Второ — лаборантката Мария (защо всички лаборантки се казват или Марии, или нещо още по-скучно?) и днес не отговори на въздишката му. Трето, и то беше най-важното, Пенчо завиждаше на микрофицираната кокошка. Какво ли става с нея в момента? Къде ли се намира тя сега? Жива ли е или се е превърнала в абсолютна единица? Решението не дойде внезапно в главата му, а на отделни порции. Но когато всички порции бяха налице, Пенчо Дундев веднага пристъпи към консумирането им

В лабораторията нямаше никого. Овалните плоскости на микрофикатора побляскваха зловещо. Пенчо се покатери трескаво на подставката, огледа се за последен път, каза едно мислено „Сбогом!“ на недостъпната Мария и включи реостата. От напрежение цялото му лице се обля в пот. Дори една капка се плъзна по носа му и увисна там. Именно тази капка за малко щеше да се окаже фатална.

По някакви неизвестни още физически закони това минимално количество човешка пот не попадна под действието на мощните енергетични потоци на апарата и не намали своя обем. Пенчо не почувствува своето намаляване, но видя как на носа му се появи едно кълбо с вода, което растеше все по-бързо и по-бързо. В следващия миг той вече плуваше в неприятно солена течност. Отначало абсолютно прозрачна и чиста, тя внезапно започна да помътнява, за миг заприлича на супа с топчета, след това супата изчезна и останаха само топчетата.

— Молекули — помисли си с присъщото му хладнокръвие Пенчо Дундев. — Ето — това е натриев хлорид, това — обикновена вода, това пък тук ми прилича на някакъв йодид, а това... нима е възможно? Една единствена молекула деутерий! Нима и в потта има тежка вода?

Нямаше повече време за мислене. Молекулите започнаха да стават все по-големи и прозрачни, в тях се чувствуваше някакво бързо движение. Пенчо Дундев успя само да помисли:

— Докога ще намалявам, бе дявол... — и вече попадна в света на атомите.

Около него с бясна скорост летяха електрони. Отначало му беше трудно да ги избягва, но с присъщия си аналитичен ум той скоро успя да открие орбитите им и започна успешно да се движи между тях. Някъде в далечината беше атомното ядро. Той се опита да приближи към него, но температурата наоколо започна твърде много да се повишава. Затова Пенчо избра един електрон, който впрочем вече бе станал голям колкото нормален тролейбус, и се качи на него.

Събитията започнаха да се развиват още по-бързо. Пенчо вече се намираше върху грамадно кълбо, което продължаваше да расте. Атомното ядро изгря, обля го с ярки лъчи и бързо изчезна от другата страна на хоризонта. Между краката му започнаха да се очертават непознати континенти, океани, планински вериги. Той застана на пръсти, за да не причинява големи вреди и загуби. Планините се издигаха все по-бързо към него, океанът изчезна далече зад хоризонта и накрая сред трясък от счупено стъкло той се озова в някаква просторна светла зала сред група хора, които го гледаха учудено. Един от тях, вероятно началникът им, приближи до Пенчо Дундев, постави ръка на гърдите му и попита:

— Вие пък откъде се появихте?

Пенчо успя да разбере въпроса му благодарение на джобния си универсален транзистор, който случайно беше взел със себе си. Той се опита да отговори, но междувременно пак се мръкна и хората легнаха да спят. Другият ден дойде точно след три минути и тогава Пенчо се опита да развие теорията си за микро- и макросветовете. Още при увода обаче отново се мръкна и хората пак отидоха да спят. На следващия ден (след нови три минути) те решиха, че няма да се разберат с него, и го приеха като природно чудо. Обясниха му, че се намира в планетата Е5 от голямата тройна звезда Н2О. Ето — това, което в момента изгрява, е Н, а двете О-та са по-далеч и се забелязват само при космически пътешествия. Попитаха го защо не яде. За тях беше невероятно, че той цели пет денонощия (четвърт час) не е поставил нищо в устата си. След това пак легнаха да спят...

Заживя Пенчо Дундев в новия свят. Хората бяха културни, имаха дори някои технически усъвършенствувания, за които на Земята още само мечтаеха, говореха единен космичен език, който само по произношение се отличаваше от галактичния език, занимаваха се с музика, изкуство и изследване на безмерните разстояния в неговата капка пот. Живееха много интензивно. Едно тяхно денонощие траеше цели три минути, а годините бяха по-къси от земните.

Пенчо започна да обхожда новооткритата планета. Той посети рудници, фабрики, картинни галерии. Запозна се дори с една девойка, която много приличаше на неговата Мария. Тя го гледаше влюбено и той вече започна да се двоуми дали да не я направи своя жена, но забеляза, че от минута на минута тя остарява. На следния земен ден красивата девойка почина на 75 години...

И падна Пенчо пред смъртното й ложе. И горко зарида той. Че винаги беше такава съдбата му. Едната Мария не го забелязваше. Другата го забеляза и умря. А той... той...

А той изведнаж почувствува, че отново започва да расте. Огледа се, видя около себе си някакви джуджета. В следващия миг проби с главата си покрива, а следващия.. в още по-следващия... накрая младшият научен сътрудник се озова яхнал подставката на микрофикатора. Около него стояха колегите му. В ръцете на един от тях пърхаше с криле възстановената кокошка.

— Вие пък откъде се появихте? — попита го шефът с думите на жителите на планетата E5.

Пенчо Дундев скочи от подставката, заекна два пъти, след това видя в очите на Мария сияние, което можеше и много да значи, и извика:

— Аз бях там!

— Хайде, бе! — вдигна вежди професорът.

— Честна дума! Аз микрофицирах... и търсих кокошката... и бях в H2О... и срещнах хора... и после пак се...

Не му повярваха.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

Един от проблемите, с този тип философски разсъждения, е че понятията не се дефинират, в случая безкрайност.

Мисля, че когато бройката е толкова голяма, че не си струва да броим, а ни е все едно дали прибавяме или вадим от него,  а все го наричаме с едно име, значи е безкрайност. Вж. вица по- горе. 

♾️+А=♾️

♾️+♾️=♾️

♾️-в=♾️

♾️-♾️=♾️

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

 

Айнщайн: Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.

Two things are infinite: the Universe and human stupidity; and I'm not sure about the Universe.

 

Жалко, че не дава определение за безкрайно, вселена и глупост, но изглежда се възприема интуитивно, защото много се цитира.

Моята интерпретация е, че глупостта е безкрайна, защото може да се отнася до всяко съществуващо нещо във вселената, при това във всякаква връзка. А "глупост", защото е неадекватно отношение, докато обратното би било адекватно отношение, а те са малко (и все пак повече от безброя на нещата във вселената. Но какво е за безкрайното да добавим още нещо :) ).

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля, че специфичен пример за безкрайност е т. нар. "омагьосан кръг". Това понятие се възприема именно така -- интуитивно. Когато човек изхленчи или изругае "По дяволите, въртя се в омагьосан кръг:annoyed:!" на никого няма да му е нужна дефиниция, за да го разбере.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Шпага said:

Мисля, че специфичен пример за безкрайност е т. нар. "омагьосан кръг". Това понятие се възприема именно така -- интуитивно. Когато човек изхленчи или изругае "По дяволите, въртя се в омагьосан кръг:annoyed:!" на никого няма да му е нужна дефиниция, за да го разбере.

Представям си омагьосания кръг като да съм омагьосан да въртя колело и без да съм завързан за стожер- вървя и не спирам. Моят ход няма край, но кръгът не е голям. Не е безкраен. Само магията го прави безкраен. За човек извън него си е обикновен харман. Интересна идея за участник и наблюдател?

Имаше някаква закачка, че Земята за обикаляне е безгранична, но крайна. Като стигнеш до мястото от което си тръгнал, не стигаш до граница и можеш да обиколиш колкото пъти искаш, но тя си остава едно крайно кълбо с определени диаметър, повърхност. Пък може да е било ограничена и безкрайна. Все едно, не съм схващал и не схващам разликата. Може би е важна, ще проверя.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Gravity said:

Един от проблемите, с този тип философски разсъждения, е че понятията не се дефинират, в случая безкрайност.

 Всъщност, този тип философски разсъждания за понятието безкрайност, дефинират границата на човешкото въображение.

  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Янков said:

 Всъщност, този тип философски разсъждания за понятието безкрайност, дефинират границата на човешкото въображение.

В точните науки се дефинира от N до безкрайност съвсем сериозно и скучно. Може би им е важно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много по сложно е , който може да работо <гладко> с безкрайности и крайни краности е готов да убие господ и Владее Светът.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

Много по сложно е , който може да работо <гладко> с безкрайности и крайни краности е готов да убие господ и Владее Светът.

Аз вярвам, че още през 20 в. Господ се спомина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Аз вярвам, че още през 20 в. Господ се спомина.

Шом вярваш не е добре, не се е споминал. Аз знам , че той не се е раждал изобщо.😀

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Шпага said:

Мисля, че специфичен пример за безкрайност е т. нар. "омагьосан кръг". Това понятие се възприема именно така -- интуитивно. Когато човек изхленчи или изругае "По дяволите, въртя се в омагьосан кръг:annoyed:!" на никого няма да му е нужна дефиниция, за да го разбере.

Може би пък да се разбира така- пътят в кръга е ограничен- 2пR. Обаче обиколките са безкрайно много.

Представям си кон с капаци в кръг. Вижда само пред себе си и има чувство, че върви направо. Пътят му няма край. Наблюдателят вижда цялата безпътица по друг начин. Много интересно. 

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

Шом вярваш не е добре, не се е споминал. Аз знам , че той не се е раждал изобщо.😀

Още една мъртвородена идея за безкрайното! Жалко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Втори след княза said:

Още една мъртвородена идея за безкрайното! Жалко.

За кое говориш, за бога или отношението, разбирането към него или в началото на темата.  Както и да е ,  тези боговидни, подобни, и свързани не са никак важни. Друго е. 

  Виждам различни видове <безкрайности> виждам ги в цветове и форми, богат разнообразен свят, но се страхувам не би могъл да разбереш...................

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, Янков said:

 Всъщност, този тип философски разсъждания за понятието безкрайност, дефинират границата на човешкото въображение.

Още един поглед към ограниченото и безкрайното. Числата от 1 до 100 са ограничени и безкрайно много. То са реални, рационални, ирационални... корени и кореноплоди :) 

Так аче граница може да има, но да е безкрайно и отсам и оттам. Вкл. и въображението.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Още един поглед към ограниченото и безкрайното. Числата от 1 до 100 са ограничени и безкрайно много. То са реални, рационални, ирационални... корени и кореноплоди :) 

Так аче граница може да има, но да е безкрайно и отсам и оттам. Вкл. и въображението.

 

Дали би разбрал............... съществуват различни видове модели за Светове с различна <космическа> логика. Например ,транслационен процес безкрайност към единица , способен ли си да рабереш. 

 Спирам, утре лекувам заразени, някой ден може и да се включа...😷 , лека ви нощ !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, laplandetza said:

За кое говориш, за бога или отношението, разбирането към него или в началото на темата.  Както и да е ,  тези боговидни, подобни, и свързани не са никак важни. Друго е. 

  Виждам различни видове <безкрайности> виждам ги в цветове и форми, богат разнообразен свят, но се страхувам не би могъл да разбереш...................

Каламбур. Понеже за християнските учени Бог въплъщава безкрайността, а стана дума, че не се е раждал, пошегувах се, че е "мъртвороден". Допускам, че не е важно, но за много поколения е било важно и е правило света им понятен.

Защо да не разбера, че всеки континуум може да е безкраен или не. Прим. скоростта е ограничена, температурата на водата- също, а разстоянията могат да са безкрайни. Цветовете сигурно също, макар да са ограничени от честотата на вълните- в диапазона от инфрачервено до ултравиолет. Ама това коментирах при ограничените числа, които могат да са безкрайно много

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, laplandetza said:

Дали би разбрал............... съществуват различни видове модели за Светове с различна <космическа> логика. Например ,транслационен процес безкрайност към единица , способен ли си да рабереш. 

 Спирам, утре лекувам заразени, някой ден може и да се включа...😷 , лека ви нощ !

Е, ние общуваме с позната логика. Ако разбираш "космическата", можеш да я предадеш. 

Лека нощ!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Втори след княза said:

Е, ние общуваме с позната логика. Ако разбираш "космическата", можеш да я предадеш. 

Лека нощ!

Тука е ,трудното>, позната логика, позната, позната, колко мда е позната, може ли да наближава безкрайнопозната😃

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, laplandetza said:

Тука е ,трудното>, позната логика, позната, позната, колко мда е позната, може ли да наближава безкрайнопозната😃

Като почетох в Уики, гледам, цитират древни, стари и нови философи. Явно има още за философстване.

Няма безкрайнопознати неща. Дори 2+2 се обсъжда.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Втори след княза said:

Представям си омагьосания кръг като да съм омагьосан да въртя колело и без да съм завързан за стожер- вървя и не спирам. Моят ход няма край, но кръгът не е голям. Не е безкраен. Само магията го прави безкраен. За човек извън него си е обикновен харман. Интересна идея за участник и наблюдател?

Да. И в този смисъл легендарният Сизиф също може да се счита за попаднал в "омагьосан кръг", въпреки че тласка камъка не в кръг, а по стръмен склон. Този нещастник е обречен на някакъв вид кошмарна безкрайност - достига с камъка до върха и проклятието отново връща камъка в подножието на склона. И така, отново, и отново...😩

Впрочем, въпреки че съвсем, съвсем не сме безсмъртни, кой ли от нас не е изпитвал това усещане за безсмисленост - за напразни усилия - за Сизифов труд...

  • Харесва ми! 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Втори след княза said:

Каламбур. Понеже за християнските учени Бог въплъщава безкрайността...

И добавка към каламбура:

Щом Бог въплъщава безкрайността, значи включва -- обхваща -- пъкъла, а при това положение вечната му "свада" с дявола започва да прилича на свада със самия себе си, тоест на някакво шизоидно раздвоение на личността:boxed:

  • Харесва ми! 4
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Шпага said:

кой ли от нас не е изпитвал това усещане за безсмисленост - за напразни усилия - за Сизифов труд...

Дори и тук. 😒 Философстваме, умуваме, а знаем, че това е " безсмисленост - за напразни усилия - за Сизифов труд...". Ама нали човек сам избира в какво да намери смисъла си.  Харесва ми Волтеровото "Да копаем градинките си" и Митът за Сизиф от Камю- https://chitanka.info/text/3589/2

 

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Втори след княза said:

Дори и тук. 😒 Философстваме, умуваме, а знаем, че това е " безсмисленост - за напразни усилия - за Сизифов труд...". Ама нали човек сам избира в какво да намери смисъла си.  Харесва ми Волтеровото "Да копаем градинките си" и Митът за Сизиф от Камю- https://chitanka.info/text/3589/2

 

Не ми харесва това , прекалено се вглабявате в себе си и губите време, енергия, прахосвате онова което имате.
В тоя голям въпрос поставен, <Безкрайното> вие някак си несъзнателно поставяте себе си в някаква важна роля, не главно НО важна, ами не, като го правитев по този начин се губи всякакхъв смисъл на занятието.
 По предишното, тъй като не разполагаме с друго, изследваме чрез множествпо въображаеми модели за Светове, В някои 2 +2 не е 4 . Проивличат ме хора, които използват Всякакви възможности и методи за да <изследват>.
  Според мен за да е по близо до <математика> представям си 2 еида Теоретична Безкрайност като най примитивен вид. Първата е Статична теорет. безкрайност, втората е Динамична теорет. безкрайност. ези обаче не са подходящи за използваеми модели по близки до Вселена, стават само за опростяване.
 Ползавам много други, може по късно да продължа..............

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...