Отиди на
Форум "Наука"

Калпаво време


vanio

Recommended Posts

  • Потребител
Just now, Orbit said:

Бъркаш се нещо. Но нищо не ти е за първи път. 

И какво не ти стана ясно в тази проста материя? Кое се бъркам? Защо е този инат, не разбирам...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 703
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

И какво не ти стана ясно в тази проста материя? Кое се бъркам? Защо е този инат, не разбирам...

Всичко ми е ясно.

Няма да разбереш ...

Приятна вечер!

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Ниkи said:

Да не би в СТО скъсяванията да са реални

Разбира се.

Въпросът е да си уточниш, какво значи "реално". Ако аз, по общоприетите правила за измерване, измеря един размер 5 сантиметра, той реално ли е толкова, или не е? Е, във всяка  отправна система дължините се мерят по общоприетите правила. Коя от измерените дължини тогава е по-истинска и по-реална?

P.S. Най-простото общоприето правило за измерване на размер на обект: едновременно засичаш координатите на краищата на обекта, и смяташ разликите (във всички направления).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, scaner said:

Разбира се.

Въпросът е да си уточниш, какво значи "реално". Ако аз, по общоприетите правила за измерване, измеря един размер 5 сантиметра, той реално ли е толкова, или не е? Е, във всяка  отправна система дължините се мерят по общоприетите правила. Коя от измерените дължини тогава е по-истинска и по-реална?

P.S. Най-простото общоприето правило за измерване на размер на обект: едновременно засичаш координатите на краищата на обекта, и смяташ разликите (във всички направления).

Реално друг път, никой не е установил чрез физически експеримент, такова скъсяване на дължини те.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Ниkи said:

Нали и координатите са относителни. Привеждаш координатите на подвижната относно неподвижната посредством ЛТ

ЛТ са само инструмент на СТО, и никой не е установил дали са реални физически явления. Те не са явления от физиката, но служат на релативистите да обясняват недокаьани емпирично твърдения

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Ниkи said:

Нали и координатите са относителни. Привеждаш координатите на подвижната относно неподвижната посредством ЛТ

За измерване на дължина са важни само координатите в системата, в която се извършва измерването. В тази система координатите са разграфени чрез стандартният еталон, т.е. разлика в 100 единици по оста Х означава дължина 1 метър примерно. Е, като засечеш за някакъв обект по тази скала 55 единици, това ще означава 55 сантиметра размер в това направление. В останалите направления - подобно.

Изобщо не те интересуват координати в други отправни системи - там да си му мисли тамошния наблюдател като се пъне да мери. Изискването е всеки да е избрал еталон (по договорка) на база един и същи повторяем процес, и да си е разграфил координатите по правилата. От там нататък, пак всички мерят по едни и същи правила. Привеждането на координатите между отправните системи е само метод да се сравняват измерените в тях величини - моята измерена дължина по моите еталони и условия колко е по твоите. Но и двете са реални, във всяка от системите.

Едновременното засичане на координатите е много важно. Ако не го извършиш, ще стигнеш до парадоксалните резултати на Младенов. Например, ако засечеш сутринта последния вагон на влака с координата на гара София, а на обяд кординатите на локомотива са на гара Пловдив, лесно се получава грешна величина - дължината на влака да е разликата в тези координати, т.е. 144 км.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Според мен е добре да се разбере физиката на това явление на база класическата физика, преди да се намесва СТО.

За поредеден път:
Според класическата вълнова физика аберация няма, защото орбиталното
движение на земята не води до промяна на посоката на светлинните вълни.

Ето и дежурната картинка, илюстрираща тази концепция:

aberr-light-direction.png.c3170cdd789e69e8df03f57ab8724837.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

За поредеден път:
Според класическата вълнова физика аберация няма, защото орбиталното
движение на земята не води до промяна на посоката на светлинните вълни.

Ето и дежурната картинка, илюстрираща тази концепция:

Виж сега, защо трябва да се повтаряме?

Тези картинки са изсмукани от пръстите ти. Зад тях няма никакъв физически модел, те не деммонстрират никаква физическа реалност, а демонстрират само някакви объркани представи и фантазии. Трябва ли да продължавам?

Младенов, не знам защо и ти се инатиш да схванеш толкова елементарни неща. Явно предразсъдъците яко са те хванали.

Глей сега.

За да обясняваш каквото и да било за аберацията, са ти нужни две точки. Едната точка е далечният източник, другата точка - къде попада светлината. Къде попада може да е окуляра на телескопа, може да е просто бял лист хартия на който проектираме източника, или от източника отрязваме чрез диафрагма малка част идваща светлина и я проектираме на пода или на лист, все едно. Аберацията обсъжда наклон, а наклон се формира поне от две точки.

В твоите глупави картинки, дето непрекъснато копираш, втората точка липсва - а от там и за никаква аберация повече не може да се говори - не че не става тя с вълни, а защото две точки са нужни за да оформим направление и да обсъждаме неговите свойства. Така че забрави картинките, грешни са и не вършат никаква работа, и сега ще разбереш защо.

Нека да фиксираме двете точки по следният начин. Баскетбол си играл, нали? Е, горе на ринга монтираме едно устройство, което да пуска баскетболни топки по даден сигнал. Вертикално долу слагаме чиния с вода - като падне топката, да плясне и да се разплиска водата, да стане по-интересно :) Сега правим експеримент - пускаме от ринга топка, тя пада в чинията и отскачаа, пускаме втора, и тя пада в чинията, и т.н.. Това е същественото - че пада в чинията.

Сега си представи, че ти се качваш на някаква подвижна платформа, например влак или ракета, който се движи хоризонтално край  баскетболният стълбо. Като ти мине носа край ринга, сензорно се задейства устройството което пуска топката и тя тръгва да пада (нека за удобство пада равномерно, с константна скорост). Пада, пада, и пак пада в чинията. Да, ама чинията в момента в който топката попада в нея вече се е отместила спрямо носа ти, и в системата на влака ясно се забелязва как топката се движи към земята под ъгъл - тръгнала е от точката съвпадаща с носа ти и пада някъде далеко надясно например. Демек има движение както по вертикалата, така и по хоризонталта. Така, разбра ли сега примера с топката?

Сега да усложним задачата. Махаме топката, слагаме импулсен лазер. Махаме долу чинията, слагаме разграфена дъска с очертана точка. Настройваме лазера така, че като изстреля импулса си, той да уцели дъската в указаната точка и да изпари част от нея (или да задейства фотодетектор за сигнализация, каквото ти хрумне). Повтаряме останалата част, качваш се на влака, минаваш край ринга, носът ти минава и задейства лазера. Лазера си стреля и попада в разграфеното място на дъската. Само че в системата на влака, докато светлината лети към дъската, влакът се премества (грешка, баскетболният стълб се премества спрямо влака :) ), и целта дето лазерът е насочен също се измества надясно, както и в горният пример. Тоест, лъчът на лазерният импулс също се движи наклонен  в системата на влака. Ако сложиш подходящо наклонена тръба в системата на влака, лъчът ще мине през нея, защото двете точки, които вече сме подсигурили, очертават правата линия на лъчевата траектория. Трябва само да осигурим отворът на тръбата да попадне в нужният момент на подходящото място, за да влезе в нея. Наклонът гарантира преминаването на светлината.

Както забелязваш, никъде не съм предполагал лазерната светлина дали е вълна или не е, базирам разглеждането на много по-общи нейни качества. Ако толкова те тресе, нека да е вълна, но трябва да се погрижиш като стигне долу в целта, да я регистрираш някъде. Е, по горното разглеждане, тя в системата на влака също ще се движи под ъгъл. Можеш да си го нарисуваш, след като имаш двете фиксирани точки. Ето ти пример как става това

Можем да се върнем към по-реална ситуация - да отдалечим лазера много далеко (в безкрайност например), и по желание да го направим непрекъснат, тогава няма нужда да го задействаш с нос. Отдалечаването осигурява паралелен сноп лъчи, лъчевото поле може да е произволно широко. За първата точка тогава използваме ринга - светлината от източнника минава през него. Втората точка можем да създадем например с някаква леща, с която фокусираме светлината минала през ринга върху дъската, за да попада в нужната маркирана точка - това е втората точка. Е, като се движи влакът, пак имаме наклонен лъч, независимо че паралелните лъчи всъщност пресъздават плоската вълна от картинките ти - светлината която в момента на съвпадане на носа ти с ринга минава през него, ще попадне по-късно долу в целта, когато целта се е преместила. Както виждаш, нещо си оплескал тези картинки :D

По същата причина няма изискване светлината да има или няма инерция - щом тя попада в неподвижната система в целта, тя ще попада там и за всеки наблюдател който се движи спрямо тази цел (или обратното, целта се движи спрямо наблюдателя). И да има и да няма инерция, това трябва да се случва задължително. Но това си е як предразсъдък, който така и не успя да преодолееш :)

Сега видя ли защо в картинките ти няма никакъв смисъл и защо те са грешни? Защото са продукт на предразсъдъци, не на физика.

Link to comment
Share on other sites

<<<<<<<<<<<..

Ето го и Фактор на Лапландеца. Изведен е независимо от четеримерния модел  и независимо от Лоренцовия , поне до колкото ми е известно.Облягаме са само на един факт, Скорост <С> за всеки инерциален наблюдател. После при разширеното му ползване, на друг факт, няма разлика  в скоростта на цикличните процеси, осцилации и тези на ниво ползвано в конкретните уреди нареени часовници по направления и разположение в пространството.

Не мога да чертая, за това си представете или някой може да помогне. Ползвам класическа физика , по скоро директно елементарна математика и евклидова геометрия. Представете си резонатор ползван за часовник, оптичен с 2 огледала.Подвижна и неподвижна система с по един резонатор и двата с дъкжина единица,  примерно 1 метър, за лесно представяне.Неподвижния е ясен, пътят на светлина е Т.С , двата започват за по лесно в едни простр. общи координати по Х. , този път Т.С е дължината на единия от катетите на един правоъгълен триъгълник. Аветлинния импулс в подвижния ,всичко се гледа в този случай от неподвижен наблюдател, стига до другото огледало на резонатора в точка по оста Х, точката е Х1 , тази точка Х1 е връх на триъгълника в който се среща другият ни катет с дължина Т1.V ( това е пътя който изминава огледалото, докато светлина срещне това огледало) , хипотенузата ни е с дължина, път на светлина, светлин. импулс в подвижния резонатор и е Т1.С  .От горното:

  тъйакто първия ни катет Т.С , в него приехме дължината му( това всъщност е път на светлина в неподвижния резонатор) е  1 .

(T1.C)^2-(T1V)^2 = 1

T1^2C^2 - T1^2C^2 = 1

T1^2 = 1/C^2 - V^2

T1 = Korenkvadrat. ot  1/C^2 - V^2

Фактора на Лапландеца е коефициент обвързващ една Неподвижна система с подвижна такава и обратното, в случая локалните системни времена.

Фактора е прост коефициент  T/T1   , в което Т = S/C  , пътят го взехме за единица 1 , тогава T = 1/C 

T/T1 = 1/C / korenkvadr.1/C^2 - V^2 = 1/C.korenkvadr.1/C^2 - V^2 = korenkvadr. 1/C^2(1/C^2 - V^2) = korenkvadr.1/C^2/C2 - V^2 =1/ korenkvadr. ( C^2 - V^2 )/C^2 =

=1/ korenkvadr ( C^2/C^2 - V^2/C^2 ) = 1/korenkvadr.(1 - V^2/C2 )

Фактор на Лоренц {\displaystyle \gamma ={\frac {1}{\sqrt {1-{\frac {v^{2}}{c^{2}}}}}}}        = 1/korenkvadr. ( 1 - V^2/C^2 )

 Ами честито да ми е. Конкретния физичен смисъл е представяне реалното физично забавяне на процесите и съответно отчетеното време, часовници в подвижните системи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Почти всичко за времето ... и пак не е ясно. (По мое мнение, докато учените не възприемат наличието на неподвижна среда за пренос на потенциал с вълнови характеристики - т. е. - дуалистична природа на "зрънчев" модел на вакуум - нямат оправия. Там, в зрънцата е "забито" времето, което във вълните се проявява като честоти. Където има структури - ентропията Намалява. Извън структури - ентропията се увеличава. Но - са открити вече структури във вак.пространството, и "по тях" - ентропията е намаляла. нещо, като "изглаждане на хаоса" в празното пространство.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, gmladenov said:

За поредеден път:
Според класическата вълнова физика аберация няма, защото орбиталното
движение на земята не води до промяна на посоката на светлинните вълни.

Ето и дежурната картинка, илюстрираща тази концепция:

aberr-light-direction.png.c3170cdd789e69e8df03f57ab8724837.png

Смяташ че аберацията е реална промяна на посоката на лъчите светлина, разглеждани като съставени от корпускули, Аберацията обаче не е действителна промяна в посоката на лъчите, тя е само мнима, следствие от наслагване на векторите на скорости или крайната скорост на разпространение на светлината. Ако светлината е вълново явление, аберация пак ще има, понеже ще се разглежда като отрязък коридор от вълнов пакет преносител на сигнала, аберацията няма да възниква само ако разглеждаме светлинен сигнал, като цялостна вълна като сфера или кръг, тогава вълната не е фрагментирана а запълва цялото 3 D  или 2 D пространство, така че няма как да се опише мнима промяна в посоката на разпространение ,защото няма свободно пространство за това действие. Например стерадиан не може да се опише в 2 D пространство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Orbit said:

ЛТ и питагорова теорема е едно и също. 

 Разликата е че при едното се смятат разстоянията а при другото се смятат изминати пътища.

Как правиш асоцияция на ЛТ с питагоровата теорема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Orbit said:

ЛТ и питагорова теорема е едно и също. 

 Разликата е че при едното се смятат разстоянията а при другото се смятат изминати пътища.

В известен смисъл да, но зависи какво имаш предвид. Предполгам, че това което имаш предвид не е вярно. Забележи, че знаците не са еднакви, имаш един минус, който го няма при Питагор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Tahev loren said:

Как правиш асоцияция на ЛТ с питагоровата теорема.

Чрез питагорова теорема можем да пресмятаме разстояния на триъгълник с ъгъл 90 градуса : а2 = b2 + d2

ЛТ прави същото, но този път пресмята изминати пътища . Всчко едно разстояние може да бъде представено чрез време и скорост ( изминат път). Например разстоянието b = v*t 

Виж тука, в раздела - забавяне на времето.

 

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Gravity said:

В известен смисъл да, но зависи какво имаш предвид. Предполгам, че това което имаш предвид не е вярно. Забележи, че знаците не са еднакви, имаш един минус, който го няма при Питагор.

Защо да го няма при питагор ?

Ако смяташ кактет от хипотенузата , нямаш ли минус ?

Аз не предполагам , а знам какво имам предвид и знам че е вярно. Сметките го показат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 13 часа, Tahev loren said:

Реално друг път, никой не е установил чрез физически експеримент, такова скъсяване на дължини те.

И това как го научи? Като си пиеше ракията в къщи?

Неграмотници доморасли 😛

Link to comment
Share on other sites

Преди 43 минути, Tahev loren said:

Как правиш асоцияция на ЛТ с питагоровата теорема.

<<<<<<<<<<<..

Ето го и Фактор на Лапландеца. Изведен е независимо от четеримерния модел  и независимо от Лоренцовия , поне до колкото ми е известно.Облягаме са само на един факт, Скорост <С> за всеки инерциален наблюдател. После при разширеното му ползване, на друг факт, няма разлика  в скоростта на цикличните процеси, осцилации и тези на ниво ползвано в конкретните уреди нареени часовници по направления и разположение в пространството.

Не мога да чертая, за това си представете или някой може да помогне. Ползвам класическа физика , по скоро директно елементарна математика и евклидова геометрия. Представете си резонатор ползван за часовник, оптичен с 2 огледала.Подвижна и неподвижна система с по един резонатор и двата с дъкжина единица,  примерно 1 метър, за лесно представяне.Неподвижния е ясен, пътят на светлина е Т.С , двата започват за по лесно в едни простр. общи координати по Х. , този път Т.С е дължината на единия от катетите на един правоъгълен триъгълник. Аветлинния импулс в подвижния ,всичко се гледа в този случай от неподвижен наблюдател, стига до другото огледало на резонатора в точка по оста Х, точката е Х1 , тази точка Х1 е връх на триъгълника в който се среща другият ни катет с дължина Т1.V ( това е пътя който изминава огледалото, докато светлина срещне това огледало) , хипотенузата ни е с дължина, път на светлина, светлин. импулс в подвижния резонатор и е Т1.С  .От горното:

  тъйакто първия ни катет Т.С , в него приехме дължината му( това всъщност е път на светлина в неподвижния резонатор) е  1 .

(T1.C)^2-(T1V)^2 = 1

T1^2C^2 - T1^2C^2 = 1

T1^2 = 1/C^2 - V^2

T1 = Korenkvadrat. ot  1/C^2 - V^2

Фактора на Лапландеца е коефициент обвързващ една Неподвижна система с подвижна такава и обратното, в случая локалните системни времена.

Фактора е прост коефициент  T/T1   , в което Т = S/C  , пътят го взехме за единица 1 , тогава T = 1/C 

T/T1 = 1/C / korenkvadr.1/C^2 - V^2 = 1/C.korenkvadr.1/C^2 - V^2 = korenkvadr. 1/C^2(1/C^2 - V^2) = korenkvadr.1/C^2/C2 - V^2 =1/ korenkvadr. ( C^2 - V^2 )/C^2 =

=1/ korenkvadr ( C^2/C^2 - V^2/C^2 ) = 1/korenkvadr.(1 - V^2/C2 )

Фактор на Лоренц {\displaystyle \gamma ={\frac {1}{\sqrt {1-{\frac {v^{2}}{c^{2}}}}}}}        = 1/korenkvadr. ( 1 - V^2/C^2 )

 Ами честито да ми е. Конкретния физичен смисъл е представяне реалното физично забавяне на процесите и съответно отчетеното време, часовници в подвижните системи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Orbit said:

Защо да го няма при питагор ?

Ако смяташ кактет от хипотенузата , нямаш ли минус ?

Аз не предполагам , а знам какво имам предвид и знам че е вярно. Сметките го показат.

Eto, ti si go napsial.

Преди 12 минути, Orbit said:

Чрез питагорова теорема можем да пресмятаме разстояния на триъгълник с ъгъл 90 градуса : а2 = b2 + d2

Njama minusi.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Orbit said:

Ами така

d2 = a2 - b2 

Това не е ли същата питагорова теорема ?

Не е! Коя страна е срещу правия ъгъл, и коя от коя изваждаш?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Gravity said:

Не е! Коя страна е срещу правия ъгъл, и коя от коя изваждаш?

Това няма никакво значение, стига да имаш прав ъгъл.

Хипотенузата ти е най дългото разстояние . Когато е със знак + винаги се търси хипотенузата. Когато е със знак минус, няма никакво значение коя страна се търси.

 

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...