Отиди на
Форум "Наука"

Двуезичие в Първата Българска Държава


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте отново!

Накратко за терминологията: ДВУЕЗИЧИЕ

Двуезичност   е термин в езикознанието, означаващ едновременното използване на два  езика (двуезичност или билингвизъм)   от една държава, народ или отделна личност.

От фр. biblinguisme по лат. bilinguis 'двуезичен' .

Многоезичност ( Двуезичност) на общностно ниво се отнася  за цели общности, където хората могат да общуват на повече от един език.

В съвременния свят имаме множество примери за ДВУЕЗИЧИЕ. Обикновенно това се наблюдава в райони със смесено население. Най-често и двата езика имат официален статус. 
С течение на времето с с промяна на демографския състав на населението е възможно единият от езиците да загуби своето значение и постепенно да излезе от употреба.
Това се е случило с такива древни езици като шумерски и латински.

Нека да погледнем към първата българска държава на Аспарух.
Не е трудно да се досетим че в тази държава са се говорели множество езици. Дори  можем да ги посочим конкретно кои са били тези езици, както и да предположим за тяхното разпространение.

На първо място това би трябвало да е пра-българския език.  За момента няма да го коментираме, понеже имаме множество теми по тоя въпрос.

Втори по значение очакваме да е славянски или склавински език.  Може да бъде наричан още Венетски, Северски, Антски и прочие по имената на племената,  но най-вероятно си е бил Просто Език или Слово, Словена..

Трети по значение в онези времена би трябвало да е бил латински, по името на ромеите или романизираните жители на балканите - траки и илири.

Четвърти по значение би трябвало да е гръцки.  (тук обаче нещана не са никак сигурни )

 

Да погледнем Византия.

Относно двуезичието в Източната Римска Империя:

Цитирай

The emperor Diocletian (r. 284–305) sought to renew the authority of Latin, making it the official language of the Roman administration also in the East, and the Greek expression ἡ κρατοῦσα διάλεκτος (hē kratousa dialektos) attests to the status of Latin as "the language of power."[251] In the early 5th century, Greek gained equal status with Latin as official language in the East and emperors gradually began to legislate in Greek rather than Latin starting with the reign of Leo I the Thracian in the 460s.[40] The last Eastern emperor to stress the importance of Latin was Justinian I (r. 527–565), whose Corpus Juris Civilis was written almost entirely in Latin. He may also have been the last native Latin-speaking emperor.[40]

The use of Latin as the language of administration persisted until adoption of Greek as the sole official language by Heraclius in the 7th century. Scholarly Latin would rapidly fall into disuse among the educated classes although the language would continue to be at least a ceremonial part of the Empire's culture for some time.[252]

 

 

Официалният статус на гръцкия в ИРИ се закрепва при Император Ираклий - същият който е пръв приятел на Кубрат.

До преди Ираклий   латинският е бил преобладаващ и официален на балканите. След Ираклий  латинския бива изхвърлен от употреба.  Ромейте  престават да говорят на "ромейски"  - латински или италийски, и минават на гръцкото койне.

Възможно е тези процеси на "гърцизация да са били повлияни също и  от славянските нашествия и масово изселване на коренните жители на Балканите.  

До 6-ти век болшинството от намираните надписи по сегашните български земи са на латински. След 6-ти век надписите вече са основно на гръцки.

 

Цитирай

Additionally, Latin remained a minority language in the Empire, mainly on the Italian peninsula and along the Dalmatian coast, eventually developing into various Romance languages like Dalmatian.[253]

 

Link to post
Share on other sites
  • Replies 256
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

Чета си аз коментариите за бело галико (автор Юлий Цезар в трето лице) и се натъквам на следното .....( предавам с възможно максимални съкращения , но трябва и встъпление за да се хване смисъла , така

Ми … с оглед на последвалата хронология (събития) излиза , че не са . Или са се споили дотолкова , че нито вътрешни нито външни катаклизми (VIII век) са в състояние да ги разцепят/разединят/   А

Темите са в резултат на административни реформи на византийските императори ( някъде от Констанс II - баща на Константин IV) които преобразуват старите римски диоцези. Това започва в Мала Азия (как мо

Posted Images

  • Потребител

По-конкретно за дву-езичието в ПБД.
Както разгледахме по-горе, през периода 5-6 - 7 век се  наблюдава процес на рязка промяна на официалните езици на Балканите.
Латински - Гръцки - Пра-Български  - Славянски.

Възможно е едновременната употреба и на други езици - племенни, диалектни, провинциални ..
Но нека да приемем че езиковата трансформация от Латински към Гръцко Койне е била приключила по времето на пристигане на прабългари и славяни.

Дори и да е имало езикови разминавяния - то с пристигането на славяните и прабългарите и латино-говорящите и гръцки-говорящите се оказват в позицията на малцинства, в случай че не са били убити, изселени, или не са избягали от нашествениците.  Така че  латино и гръцки-говорящите местни жители са били или претопени или са се изселили от новозавладените земи в които се настаняват българите.

Въпреки множеството езици, за които можем да предполагаме че са използвани в ПБД, то пра-български и славянски са двата основни езика, за които очакваме да са водещи и официални.
Причината:  пра-българите - господстващ етнос и създател на държавното обединение.  Славяните - най-многоброен етнос.

Паралелно с тези 2 езика можем да очакваме използването на гръцки - основно за междудържавни договори и споразумения а също и в администрацията -  за новозавладените територии където прабългарите поставят под контрол заварено население и някаква съществуваща административна структура.

Съвсем естествено ни изниква въпроса през кой период "Славянския" език придобива статус на официален език в ПБД ?

 

Моето предположение е за сравнително ранно приемане на славянския като равноправен официален език.   Може би в първите 10-20 години след създаването на Аспаруховата България. Следва период на двуезичие или Билингвизъм (билингуализъм)  . 50-години след създаването на ПБД славянският се превръща във водещ,  преимуществен език на администрацията.  След това прабългарският постепенно отпада и напълно изчезва.  По времето на християнизацията на практика пра-българският език вече отсъства от официална и неофициална употреба.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Доказателства за наличие на Билингвизъм (двуезичие) в ПБД!

1. На първо място това е Именника на българските князе.
В него присъстват думи на славянски и термини от друг език, за който предполагаме че е пра-български.

2.  Употребата на титли и военни звания. Запазват се такива титли и звания и същите откриваме и в надписите, оставени от гръцки или латински източници.  Вижда се че подобни термини не са славянски.

3. Наименования на местности , градове и села.  

Едно по-внимателно вглеждане би трябвало да ни подскаже в кой момент се появяват първите селища със славянски наименования.

Внимателният прочит на първите писмени източници в първите години , оставени на църковно-славянски от друга страна би трябвало да ни помогнат да разберем дали все още съществуват някакви остатъци от прабългарски език, или обратното - пълното отсъствие на прабългаризми през 9-10 век.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

http://www.pravoslavie.bg/жития/животопис-на-св-климент-български-арх/#.U3nZ4_R_ttI

 

Цитирай

[2] Славянският народ, т.е. българският. Нашите прадеди, т. е. “словените” в Мизия, Тракия и Македония, а отчасти  и в Албания, Тесалия и Румъния, бяха подчинени от Аспаруховите българи, които са били тюрко-татарско племе, подложено на славянско влияние още преди заселението си тук. Ср. O. Pniower, Die Slaven vor DXXVII-DLIX във втори том на Deutsche Altertumskunde от K. Müllenhof. Като образуваха със славяните една държава, българите я нарекоха по свое име. Това име премина и върху смесения народ, в който се претопиха те ведно със славяните. При тоя процес взе връх славянският език и тип. Това показва, че славяните, които са образували нашия народ, са били много повече на брой от претопените Аспарухови българи, а с това са съгласни и историческите свидетелства. Догдето се свърши тоя процес (VII-X в.), имената “славяни” и “българи” се вземали често за равносилни и тъждествени. Затова и по-сетне четем “славянски език” вместо “български език”, или “славяни” вместо “българи”, догдето най-сетне виждаме, че в тоя смисъл надделява второто название. Същото явление може да се наблюдава и в личните имена на пълководци, боляри и пр. Тюркските имена, които се срещат редом с българските, отстъпват на последните повече по място, догдето най-сетне изчезват съвсем. Ср. по-долу бележката към стр. 20

Цитатът е от горния източник, казаното не е от мен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Старобългарският език — най-рано засвидетелствуваният славянски език (§ 1—4) — Св. Иванчев 19

     Названия на старобългарския език (§ 4) — Св. Иванчев 21

 

 

Първата глава на граматиката на Старобългарския е написана от Св. Иванчев.
Добре щеше да бъде ако неговата теза беше изказана в пълен формат със съответните доказателства: за разкопки, намерени примери за бита на прабългари и славяни.
Но да сме доволни и на това което е.  Тезата на Иванчев е до голяма степен приемлива, въпреки че новопоявилите се защитници на иранския произход както и останалите, защитаващи многобройността на прабългарите веднага ще скочат на твърдението на Иванчев.

Нека го изкажа в максимално кратък формат,  това което обяснява Иванчев е многобройно славяно-говорящо население и малобройна прабългарска военна администрация. Постепенно езика се уеднаквява,  прабългарите се славянизират.

 

image.png.60b2d35b1a16e6335581f3ac9f149edf.png

 

Редактирано от tantin
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Според Дуриданов (Иванчев ) - остатъците - прабългаризми в Старобългарския са малобройни:

 

image.png.bb8eaca474ab7d5634f00b287ea835da.png

Редактирано от tantin
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Доказателствата за ДВУЕЗИЧОСТ в ПБД са много малко и слаби.  Нямаме нито 1 доказано дву-езичен документ - на славянски + прабългарски.

Откриват се 2-3 документа написани на 2 езика, обаче езиците са славянски и гръцки. Последните дори не са документи, а са някакви надгробни плочи.

В същото време най-многото надписи са оставени от хан Омуртаг и при това тези надписи са на гръцки. Тоест набива се на очи това че гръцкият език е бил доказано използван за административни нужди.  На гръцки са договорите с Византия. На гръцки има множество паметни плочи.   Хан Омуртаг е направил паметните плочи за неговите загинали хора - герои на гръцки също.
С какво може да си обясним тази употреба на гръцки и почти тоталната липса на прабългаски възпоменателни плочи и текстове ?
Дали ДВУЕЗИЧОСТТА  (Би-лингуализма) в ПБД не е на гръцки - славянски вместо прабългарски-славянски ?  Да не би в царският дворец или Двора  да се е говорело само на гръцки ?
Да речем че писарите са записвали на гръцки.. Това после и при покръстването е казано че в началото службите се водели само на гръцки и простият народ нищо не разбирал..  Това обаче може да не е било така за висшата каста - царския двор. Възможно ли е царският двор да е бил частично или изцяло гръцко-говорящ или гръцко-пишещ ? Гръцкия като 2-ри официален език и първи писмен език на администрацията ?  

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Относно това дали "прабългаризмите"  са много или малко - Уикипедията е на обратното мнение" :

 

Отношения между писменост и култура[редактиране | редактиране на кода]

Много от основните понятия на християнството не са съществували в езика на славяните. Старобългарските книжовници са езикови строители. Те изковават нови думи на базата на славянски корени, които обогатяват старобългарския език. В старобългарския език от епохата на първата българска държава се съдържат множество прабългаризми, които най-често отразяват понятия, свързани с политическото управление (боритаркан, чръгубоил и др.). Те показват, че административната структура на България в този период следва най-вече прабългарски модели. Множество думи от гръцки произход, които можем да открием в старобългарските паметници, показват непрекъснато взаимодействие със средновековната гръкоезична култура.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарска_литература

 

Дали това "множество" от "прабългаризми" е много или е малобройно ?   Българската дума за множество предполага че това са много предмети или обекти.. Но математическото понятие за множество включва също един специфичен обект, наречен празното множество.  Затова да не се подлъгваме под термина за "множество" или множественост.   Така нареченото  "множество" от "прабългаризми" е в крайна сметка доста ограничено както по бройка (количество ) така и по тематика.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Едва ли някой се съмнява в съществуването на билингуализъм в ПБД.  Проблемът обаче не е в съществуването на тоя би или три-лингуализъм.. Проблемът ни е кои са тия езици и в кой момент става смяната, превключването от един на друг...

Пример  следният цитат за цар Симеон:

image.thumb.png.40dbc1ba46ee3e600e76004f02cd7634.png

http://promacedonia.com/zv/zv6_5.html

Гръцкият източник ни казва че войската на Симеон го е славела на чист Гръцки Език !!!

Защо не на славянски, защо не на пра-български, защо не на латински ?

Отива цар Симеон с цялата си войска или с многото си разноезични войски и в един момент всички войни започват да го възхваляват на чист гръцки език:  Слава на царя наш Симеон, най-мъдрия и прославен.. 

Това малко като заучените фрази по комунизма.. Симеон специално обучил разнородната си армия да знае ключовите фрази на гръцки, за да може враговете му по-добре да разберат за какво става дума и повече да ги е страх може би ?

А ако наистина гръцкият е ползван по онова време като официален административен че дори и използван във войската им език ?   Въпреки че Симеон е голям защитник и поддръжник на книжнината, види се че звучния и богоугоден славянски език не е стигнал до армията му... Армейците предпочитат да си поздравяват главнокомандващият ги на езика на враговете си... 

Тука моето проучване за билингуализма е на път да се срине.. Нещо не се връзват фактите с предположенията ми. Къде отиде прабългарският език ?  По времето на Симеон простолюдието си говори на славянски.. Войската се командва на гръцки...  Прабългарите вече ги няма никакви.. А първоучителите и създателите на славянската писменост работят денонощно.. Без сън и почивка.. През деня учат и наставляват учениците си, нощем превеждат божествените книги..   И така се създала славната славянска книжнина.. Но армията ще почака..  

Незнайно и неразбираемо прабългарите вече са изчезнали. Командния състав на Симеоновата армия вероятно си служи с гръцко слово, а не с прабългарското .. Симеон вече се е провъзгласил за цар и на българи и на ромеи...  Така че няма нищо неразбираемо защо похвалите в неговото име са и на гръцки.. Но това по никакъв начин не ни помага да видим къде са прабългарите към тоя момент и защо билингуализма славянски - прабългарски на практика липсва...

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

През Първата българска държаваРедактиране

През Първата българска държава 680 – 1018 г., в периода до приемането на християнството за държавна религия в 865 г. йерархията е доминирана от тюркската и тюркско-иранска титулатура на сановете и длъжностите и както е характерно за тази система, а и за епохата на Ранното средновековие въобще, сановете на държавните и административно-военни длъжности преобладават над родово наследствените, макар и те да имат своето съществено място. Жреческото съсловие също заема своето място в държавата по време на мир и на война. След приемането на християнството се появява широко разгърнатата структура на духовническите титли, а изчезват паганистичните такива. Процесът на навлизане на ромейски практики и титулатури, който започва с коронясването на Тервел за кесар, става ясно забележим при Крум и Омуртаг, и вече е мощен и необратим, макар много от старите титли да продължават да съществуват неотклонно до 1018 г

Редактирано от tantin
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

 

NHMB-Tombstone-cross-of-Anna-daughter-of

На её надгробном кресте, обнаруженном археологами в 1965 году, имеется надпись на староболгарском и греческом языках «Почина раба Божиа Анна † През месец октомври в деветия ден почина раба Божия Анна», которая подтверждает, что она умерла монахиней 9 октября неуказанного года.[1]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Анна_Болгарская

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История
Преди 8 часа, tantin said:

През Първата българска държаваРедактиране

През Първата българска държава 680 – 1018 г., в периода до приемането на християнството за държавна религия в 865 г. йерархията е доминирана от тюркската и тюркско-иранска титулатура на сановете и длъжностите и както е характерно за тази система, а и за епохата на Ранното средновековие въобще, сановете на държавните и административно-военни длъжности преобладават над родово наследствените, макар и те да имат своето съществено място. Жреческото съсловие също заема своето място в държавата по време на мир и на война. След приемането на християнството се появява широко разгърнатата структура на духовническите титли, а изчезват паганистичните такива. Процесът на навлизане на ромейски практики и титулатури, който започва с коронясването на Тервел за кесар, става ясно забележим при Крум и Омуртаг, и вече е мощен и необратим, макар много от старите титли да продължават да съществуват неотклонно до 1018 г

Това просто не е вярно.Титулатурата до 1018 година си е изцяло българска. Византийски титлите навлизат а просто някои византийски аристократи които преминават на българска служба запазват титлите си.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, resavsky said:

Това просто не е вярно.Титулатурата до 1018 година си е изцяло българска. Византийски титлите навлизат а просто някои византийски аристократи които преминават на българска служба запазват титлите си.

Цитата е от Уикипедията, не зная на базата на кой изследовател е  давено това твърдение. По принцип би трябвало там за всяко твърдение да се посочва източника.

Аз обаче съм склонен да се съглася че след Тервел започва много да се ползва гръцкия.   Билингуализма се наблюдава в посока славянски - гръцки.  Има още един двуезичен надпис, ще гледам да го приложа и него. Нямаме ни един пример за двуезичен славяно-прабългарски надпис, което е много смущаващо.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, resavsky said:

Е чак пък смущаващо.

Трудно е за обяснение.  Едва ли прабългарите са били толкова неграмотни.  Правят се паметни плочи, надгробни паметници, дворци.  Има надписи по най-различни поводи.   Славянско-гръцки текстове има.  Прабългарският отсъства.  Затова смея да предполагам че още през първите 20- 50 години след създаването на държавата е станало това превключване от славяно-прабългарски билингуализъм към  преобладаващо  славянски или славяно-гръцки билингуализъм.

Но понеже първите 20-50 години се падат в годините на "тъмните " , тоест без да има намерени много сведения от тоя период, то няма как да ги осветим за да разберем какво се е случило.

В държавите с официално дву-езичие  официалните текстове, грамоти, закони се печатат или гравират и на двата езика..   При нас свидетелствата за двуезичието са на пръстите на едната ръка, и при това двуезичието е отместено в посока към гръцкия, което е повече от смущаващо.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Каква е идеята на тази тема (че и в раздела за историческо моделиране)?  Тук не виждам някаква алтернатива. Темата не е и лингвистична. 

Ако става въпрос принципно за двуезичието мисля, че няма какво да се обсъжда. Днес например една част от българските граждани ползват ежедневно цигански и български, друга - турски и български, а трета пак ежедневно български и английски (служителите в многонационалните компании). При това става въпрос само за тези които живеят постоянно на територията на България. Ако към тях прибавим тези български граждани които живеят в чужбина и които на практика почти всички са двуезични ще излезе, че половината български граждани и повече са двуезични.

Когато се връщаме назад във времето нещата не стават по-опростени, а напротив усложняват се и мазалото става по-голямо. Ето например какво пише Иречек за Пловдив:

Цитирай

Народности се наброиха не по-малко от 23, чието полиглотство биеше вече в очи и по улиците на града … Като се игнорират западноевропейците, които не са значителната част, явно е полиглотството – евреите говорят български и турски, турците – български, българите – турски. 

Според други данни всеки пловдивски мъж, без значение от националността,  ползва поне 3 езика.  

С други думи няма смисъл да се питаме имало ли е двуезичие през ВБД, ПБД или предходните периоди - имало е. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, Atom said:

Според други данни всеки пловдивски мъж, без значение от националността,  ползва поне 3 езика.  

С други думи няма смисъл да се питаме имало ли е двуезичие през ВБД, ПБД или предходните периоди - имало е. 

Благодаря за включването Атоме!
След като си съгласен със съществуването на дву-езичие а също и на много-езичие, нека разгледаме на държавно ниво: на какъв език са се давали командите към подчинените, на какъв език са се писали законите, на какъв език са се съдели.

Възможно е смяната на език да се е случвала при смяна на владетел.
Дори и при много езици - винаги е имало един водещ език - да го наречем официалния.  Другите езици може да са в масова употреба и да не са официалните, тоест да не се ползват от администрацията и съдилищата.

За нас разбира се са важни писмените данни, защото те ни показват официална употреба.
Идеята ми с тази тема за Дву-езичието е да се опитаме да определим в кой момент какъв е бил официалният или официалните езици, кога е станало превключване от едни езици към други.

Благодаря,

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, tantin said:

След като си съгласен със съществуването на дву-езичие а също и на много-езичие, нека разгледаме на държавно ниво: на какъв език са се давали командите към подчинените, на какъв език са се писали законите, на какъв език са се съдели.

Според обстоятелствата. В османската империя например няма официален език. Администрацията ползва османо-турски, арабски и персийски. В отношенията  с Дунавските княжества (които се смятат за част от империята) езикът е гръцки. Езикът на пазара в източната част на балканите е турски, но в западната славянски (български или сръбски), а в южната гръцки. Езикът на голямата търговия е гръцки и т.н.  Това е на балканите. В Анадола е друго, в арабските провинции трето, а в Африка четвърто.  

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 40 минути, Atom said:

Според обстоятелствата. В османската империя например няма официален език. Администрацията ползва османо-турски, арабски и персийски. В отношенията  с Дунавските княжества (които се смятат за част от империята) езикът е гръцки. Езикът на пазара в източната част на балканите е турски, но в западната славянски (български или сръбски), а в южната гръцки. Езикът на голямата търговия е гръцки и т.н.  Това е на балканите. В Анадола е друго, в арабските провинции трето, а в Африка четвърто.  

Да, паралелът е интересен. Но размерите на Османската Империя спрямо ПБД са несравними. Езиковото разнообразие на ПБД се свежда до 3 основни езика , останалите са екзотични. Тези 3 езика са: прабългарски, славянски и гръцки. 

Понеже сме в етап моделиране - давам примерна схема за това как се е развил процеса на превключване:

680 г - основен език: прабългарски  (+гръцки - неофициален )  (+славянски - неофициален)

690- 695 - билингуализъм: прабългарски - славянски  (+гръцки - неофициален )

700 - 710 - билингуализъм:  славянски - прабългарски

По всяка вероятност гръцкият е бил използван като допълнителен език от самото начало на създаване на ПБД.    Условно го добавяме като трети официален език.

700 - 710 - трилингуализъм:  славянски - прабългарски - гръцки    (прабългарският го слагам на второ място, изместен вече от славянския )

Прабългарския постепенно се измества и изхвърля

720  - билингуализъм:  славянски -  гръцки  - гръцкият се ползва за административен език, надписи, договори (писмен език)  (прабългарския е изхвърлен )

860 - билингуализъм:    гръцки - славянски  (50- 50 )

869  - Покръстване:  билингуализъм:     - гръцки - славянски    (гръцкия се закрепва като водещ административен и религиозен език в ПБЦ)

 885 – 886  Приемане на Климент Охридски  и учениците на Кирил и Методий .  Развиване на славянската писменост.

900  -  славянския (старобългарски) се налага като основен език в ПБД

Редактирано от tantin
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Манастирски комплекс в Равна

Цитирай

Голямо е количеството на старобългарските надписи. Те са изключително разнообразни по своето естество и съдържание. Например:

Сред богослужебните текстове от палеографска и от езикова гледна точка са важни двуезичните надписи или т. нар. билингви. Тези надписи представляват един текст, който е изписан последователно на два езика. В комплекса в Равна са открити няколко двуезични надписа, като те са комбинации от гръцки и старобългарски, кирилски и рунически надписи.

Единият от двуезичните надписи е издълбан върху камък в централната част на манастира, където се е помещавал скрипторият, с много и най-разнообразни рисунки: орли, плаващи птици, маски, дракони. Той е на гръцки и старобългарски.Състои се от 5 реда като водещ е гръцкия. Буквите в целия надпис са с почти еднакви размери, ясни и четливи. Надписът изглежда по следния начин:

След изписването на гръцкия текст писачът го е оградил с неправилна правоъгълна рамка, нарушена от МЕ в третия ред. От старобългарския ред липсват само няколко букви, чиито възстановяване не представлява проблем. След попълването на отчупената част текстът гласи: „Боже, чрез твоето име спаси ме и с твоята сила ме съди”. Надписът е един от вечерните прокимени, взет от 53-и псалом. Както в много други от случаите, съдържанието на надписа не предлага преки указания за датировка. Начертанието на повечето от буквите е характерно за надписите от 921г. от манастира при с. Крепча, Търговищко, от 931г. от Преслав, за ктиторския надпис от с. Избул, за редица надписи от Плиска, Преслав – все паметници от Х век.

https://literatura.dokumentite.com/art/manastirski-kompleks-v-ravna/316/p3

 

 

Цитирай

Другият двуезичен надпис е врязан върху лицевата част на камък от сградата, в която се е помещавал скрипторият. Надписът е триредов, водещ отново е гръцкия текст. Изследвачите предполагат, че авторът вероятно е знаел формулата само на гръцки, понеже е изписал само нея и старобългарския текст не повтаря гръцкия. Той изглежда така:

В превод гръцкият надпис гласи: „Запази, Боже, Мирина (Марина)”, а съдържанието на старобългарския е : „Боже, помагай на Марина, която вещае твоята правда”. Надписът е изключително ценен, понеже свидетелства за грамотността през IX – X век в средновековна България сред женското население. Как точно се е извършвало обучението в Равненския манастир ни става ясно от близо 30 – те абецедара, които също са врязани по стените на скриптория, манастирското училище, храма и останалите сгради и най – вече на намерените 25 стилуса, които представляват стари бронзови писала.

 

 

Цитирай

Значителна част от знаците, открити в Равна, се покрива напълно или отчасти с начертанието на отделни знаци от кирилската азбука
и от своя страна поставят отново въпроса за произхода на тези графеми в кирилицата, въпрос, който все още не е достатъчно изяснен. Използването на знаци от кирилицата и глаголицата само в руноподобните надписи в Мурфатлар, върху бронзовата розета от Плиска и отчасти в Равна е факт, който заслужава внимание. Той показва, че носителите на тази писменост, неправилно отнасяна към руническата, са хора, познаващи еднакво добре три графични системи. Дали авторите на тези надписи и знаци са монаси, или поклонници от български произход, е трудно да се каже, но трябва да се отбележи, че имената на светците, представени в Манастира при Мурфатлар, са предадени с руноподобни знаци, каквито се срещат и при изписването на IC XI NHKA. Не на последно място потвърждение на това мнение са и прабългарските имена в Равна и Мурфатлар.

https://literatura.dokumentite.com/art/manastirski-kompleks-v-ravna/316/p3

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 25 минути, tantin said:

Да, паралелът е интересен. Но размерите на Османската Империя спрямо ПБД са несравними. Езиковото разнообразие на ПБД се свежда до 3 основни езика , останалите са екзотични. Тези 3 езика са: прабългарски, славянски и гръцки. 

Ние не знаем дали има един или няколко "прабългарски езика". Ако приемем "теорията на снежната топка", а тя е достоверна за останалите преселения - на хуни, авари, маджари, то най-вероятно хората които идват тук с Аспарух не са монолитни в езиково отношение.  Археологията също подкрепя в известна степен подобна теза, тъй като Дунавските прабългари не са монолитни в културно отношение. 

Освен това ПБД по времето на Аспарух и Кардам е едно, а при Омуртаг и Борис съвсем друго. Аз не бих определил балкано-романския и албанския за екзотични. Тези езици заедно с българския образуват ядрото на балканския езиков съюз. Трите езика споделят много общи иновации и дълго време са битували  в един общ ареал. 

Редактирано от Atom
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Доста се напъвах днес да открия повече за тия надписи от манастира в Равна.

В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи.

http://bgnasledstvo.org/bg/средновековен-укрепен-манастир-св-бо/

Цитирай

Също така са открити над 3200 рисунки всечени е стените на манастира. Това е нещо непознато до този момент нито в средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито, колкото и дръзко да е, във Византия. Тези графични системи са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилското писмо, глаголическото писмо.

 

Цитирай

Обитателите на този манастир или поне по-голямата част от тях са познавали и са боравели с четирите графични системи. А руническото писмо е графична система, която е била позната само на прабългарите, те са носителите на тази графична система. Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език. Това показва, че там усилено се е изучавал гръцкият език, имало е училище, тъй като изучаването на гръцки език е било крайно необходимо във връзка с преводаческата дейност. Такива опити са правени както преди идването на Кирило- Методиевите ученици, така също и след идването им, защото е била необходима огромна литература, която е тясно свързана с новата християнска религия.

Тоя манастир в Равна е колкото интересен, толкова и потаен.. Въпреки че са открити толкова много надписи и рисунки, публикациите по тая тема се свеждат до снимки на любители фотографи - посетили развалините.  Човек може да си помисли че има цензура.

Къде са тия рисунки, надписи и прочие? Явно някой си пише кандидатската дисертация, обаче 5-10 години няма да му стигнат ?

ravna.png

това е някаква снимка на надпис от Равна.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...