"Парадокси" в теорията на относителността

**scaner** · Септември 28, 2020

Преди 1 час, laplandetza said:

минаваме на втората двойка, там съ;ата програма, след <сверяване> има преместване 1 мярка, лоренцтрансформация за време в подвижната система, получава се Същото Т1

Двойка по математика.

Изобщо, ако човек след 15 години не може да борави с формулите, това е доживот...

laplandetza · Септември 28, 2020

;;...

Това противоречие заложено в ТО и трансформациите, помислете отново. Когато двата подвижни юасовника получават обща точка ,събитие с неподвижната система, те са сверени, т.е. поюват от Нула Едновременно от гледна точка на Неподвижната. После при повторната Обща тоюка, събитие, се образуват 2 системи с Обща точка , Часовник система 1 и 2 , във всяка от системите има юасовник Неподвижен и Сверен подвижен часовник , като Кооординатите и на двете системи и за двата часовника Х и Х 1 са Нула. При прилагането на трансформациите и при сверяването и при вторите събития в Общата точка Х совете са Нула, така е по СТО , Времето в Неподвижната се приема за База, т.е. Нула , а остава само чиста трансформация Време в Базовата Обща точка, така е и за 2 те двойки. Получава се Винаги при това представяне, Едновременност на събития , полуени в слуюая в приета за Неподвижна система са Едновременни и за свързаните чрез същите събития и самите събития за Всяка ИОС. По общо , така представени в Коя да е ИОС са Едновременни и за всиюки остнали Свързани ИОС.

${\begin{aligned}t'&=\gamma \left(t-{\frac {vx}{c^{2}}}\right)\\x'&=\gamma \left(x-vt\right)\\y'&=y\\z'&=z\end{aligned}}$

$\gamma ={\frac {1}{\sqrt {1-{\frac {v^{2}}{c^{2}}}}}}$

...............................................

Продължавам, сега представено по <нормалния> начин. При <сверяването> всяка двойка е с Обща точка и приемаме Нола координати и Нула време, след преместване според Неподвижна с 1 мярка, то трансвормация по време за подвижната приемаме <отместено> с по формулата е Т1 , минаваме на втората двойка, там съ;ата програма, след <сверяване> има преместване 1 мярка, лоренцтрансформация за време в подвижната система, получава се Същото Т1 . Или и сега отново имаме Едноврменност за Подвижните наблюдатели които са 2 отделни подвижни системи но имащи еднаква относителна скорост спрямо Неподвижната или всъщност те се обединяват в Една подвижна система.

С Всичко това от горните постове доказах категорично , че когато две събития , отчетени по този логичен и правилен за Релативизма и СТО начин са Едновременни в една ИОС те са Едноврменни и за всички свързани по този начин ИОС-и. :::::

........................

От горните сглобявам,
Имаме приета за Неподвижна Система с 2 часовника на разстояние 10 метра. Подвижната система е също с 2 часовника и се движат със скорост Ск. спрямо неподвижните и са някакво разстояние по между си в своята си система 10Х .
Сверяването става като разделим и двете систеи на две самостоятелни и получаваме 2х2 . В една от новите системи има по един неподвижен и по един подвижен юасовник, имат Обща точка сверяване. След тези събития които са едновременни в неподвижната система и часовниците <занулени>*зануляването става,като в неподвижната система всички часовници са предварително сверени и в двойките <сверяване> се вземат показанията на неподвижния часовник и се занулява подвижния> , след някакъв простр. промяна , преместване на посвижните системи на по 1 метър , има втори комплект събития с още 2 неподвижни часовника, за този интервал е изминало някакво време в неподвижната система и всички тамошни часовници отчитат един и същ момент, нали са били сверени преди това.В този втори комплект са пак един неподвижен и един подвижен, като са отново 2х2, 2 събития с две отделни общи точки. За този изминат 1 метър правим Лоренц трансформация <време> от неподвиж. за подвижната система, двата <комплекта> по отделно. Получените 2 стойности на Т1 са реднакви и за двете двойки. Тъй като тези две двойки са абсолютно еднакви , еднаква относителна скорост, то отново ги обединяваме в по една система, където имаме 2 събития в две ИОС. От тук и кристално ясния и необорим извод, Две Едновременни събития в Една Неподвижна ИОС са Едновременни за всички ИОС-и регистриращи събитията по този правилен по СТО и цялата научна мисъл наюин.
Когато развием и преобразуваме за Подвижна система като отправна, получаваме връзката с неподвижна и същият извод , Едновременност за всички системи.
Това разбира се Унищожава СТО, постигнатото доказателство, приложено към Скоростомер 2 , Уличава СТО в явна Лъжа.

laplandetza · Септември 28, 2020

Преди 12 минути, scaner said:

Двойка по математика.

Изобщо, ако човек след 15 години не може да борави с формулите, това е доживот...

Двойката е за теб, бих казал Седмица*7*.
Едно време като ученици ги класирахме така пионерчетата и млади комсомолци, 2 слаб, 1 лош, 0 зъл, 7 божествено обратното на остър

laplandetza · Септември 28, 2020

Преди 15 минути, scaner said:

....

Представил съм нещата перфектно и колкото можах ясно. Няма за къде да се захванеш...........пробвай да те видя.

Между другото , чакам си Нобела

**Gravity** · Септември 28, 2020

Преди 5 минути, laplandetza said:

Представил съм нещата перфектно и колкото можах ясно. Няма за къде да се захванеш...........пробвай да те видя.

Между другото , чакам си Нобела

Така, както си го написал, е изключително неясно. Колко часовници, кога са сферени, как се срещат, ... Голяма каша. Ако го изчистиш и напишеш ясно, сигурно ще ти просветне.

laplandetza · Септември 28, 2020

Преди 1 час, Gravity said:

Така, както си го написал, е изключително неясно. Колко часовници, кога са сферени, как се срещат, ... Голяма каша. Ако го изчистиш и напишеш ясно, сигурно ще ти просветне.

Мисля че е ясно, но веоятно ще пробвам отново, все пак пиша от лечебното място между оперативните лечения..........

**Tahev loren** · Септември 28, 2020

On 26.09.2020 г. at 22:36, scaner said:

Лоренцовите трансформации, които ползваме за описанието на събитията, представляват връзка: координатите на едно събитие в едната система къде са като координати в другата система. В тази връзка участва и времето, затова едновременни събития в едната система стават неедновременни в другата.

Но важното в случая е друго: събитията са общи за двете системи.

Това твърдение е нон сенз, значи в една и съща ситуация има едновремени и не едновтеменни събития. Значи парадокса не е парадокс, защото има бели гарвани, макар че още никой не ги е виждал. Така СТО " бори парадоксите".

laplandetza · Септември 28, 2020

Преди 2 часа, Gravity said:

Така, както си го написал, е изключително неясно. Колко часовници, кога са сферени, как се срещат, ... Голяма каша. Ако го изчистиш и напишеш ясно, сигурно ще ти просветне.

Обяснявам да ти просветне идеята.
Имаме 4 ИОС , приети за Неподвижни с по един юасовник или наблюдател-часовник във всяка една от тези 4 ИОС. От часовник до часовник има разстояния измерено от всеки от тези наблюдатели и е да речем за Два от часовниците е 10 метра 10 метра,а за други Два също 10 метра, като разликата между тези две двойки е по 1 метър. В теоретиюната логика на СТО е разрешено да обединим тези 4 иоса в една ИОС, те са неподвижни един спрямо друг 4асовници или да работим с тях отделно, няма ограничения. Освен това тези 4 часовника са сверени и тъй като са неподвижни един спрямо друг и сверени , работещи по Еднакъв начин, когато едно събитие в един часовник е засечено в 12 часа , и друго събитие в друг часовник също е в 12 часа, значи тези Две събития са Едновременни.
От друга страна имаме други 2 часовника, наблюдател-часовника, които взаимно са неподвижни, но са Подвижни спрямо онея предни 4 часовника и тук можем да ги разглеждаме като отделни ИОС и или да ги обеденим в система, както ние си решим, СТО ни разрешава, научната логика още повече.
Действие Сверяване. Двете приети за Подвижни юасовници-иос-и , попадат в общи точки с неподвижните, както следва правят две двойки , отделни системи и това се случва тоюно в 12 часа, по вренето на неподвижните. Часовниците приети за подвижни се Зануляват.
Втородействие Събитие за отчитане на ново събитие. На втори етап, всяка от горните две двойки иоси, които имат общо начало на координатите си, изминават по 1 метър в системата на Неподвижните, но на този 1 метър се намира Втори Неподвижен юасовник, който ние сме го обединили в една система с онзи другия неподвижен дал наюалото на координатн. система на Неподвижната система, просто там <измерваме> правя го за да внеса <симетрия> с различните представяния. Разбира се този втори неподвижен в слуюая не е задължителен. След изминатя 1 метър , чрез Лоренцовите трансформации стигаме до времето транслир. в подвижния часовник и то е Т1. За другата двойка координатни системи, където отново след 1 метър простр. интервал, имаме трансл. време отново същото се получаваТ1.
Да припомня , че двата подвижни часовника са подвижни спрямо онези горните 4 обявени за Неподвижни, но взаимно един с друг са неподвижни т.е. може да ги обеденим в една иос и освен това се движат <свързано> те бяха сверени Едновременно в системата на Неподвижните и следователно в Същата система на сверяващия неподвижен часовник единия измине ли 1 метър, другият също е длъжен да измине 1 метър , това е Едноврменност.Както казах СТО ни дава Симетрия и то пълна в Обръщането когато разглеждаме цяла ИОС и когато я диференцираме на съставни, тази и симетрия сегу убива другата симетрия на относителността.
След като доказахме , че тези две нови събития ( за пълнеж, примерноподвижните системи са отнесли Голямата молекула пептид на Неподвижните часовници и отчитаме събитието) се случваъ във Време Т1 за подвижния часовник и тези два подвижни сверени часовника показват едно и също Т1, това означава и Едновременност в Подвижната Обединена Система.
Просветна ли сега

laplandetza · Септември 28, 2020

Преди 10 минути, Tahev loren said:

Това твърдение е нон сенз, значи в една и съща ситуация има едновремени и не едновтеменни събития. Значи парадокса не е парадокс, защото има бели гарвани, макар че още никой не ги е виждал. Така СТО " бори парадоксите".

Да , така му се иска, но не е задължително по апарата, целята му перспектива и възможности да е , щом в една система е едновременно , задължително в друга, с относит.скорост да е неедноврменно.
Аз ползвах несъвършенствта в теорията и доказах противното, като мога спокойно да я убия когато пожелая.

**scaner** · Септември 28, 2020

Преди 10 минути, Tahev loren said:

Това твърдение е нон сенз, значи в една и съща ситуация има едновремени и не едновтеменни събития.

Кое му е нон сенз? Съвсем естествено е в една ситуация да има всякакви събития по координати. Едни се случват у вас, други се случват на улицата. Едни са се случили вчера, други се случват днес. При това звънът на вашият часовник е едновременен със звъна на моя часовник (ако са достатъчно добри), но удара на колата с пешеходеца не е едновременно събитие с откарването на пешеходеца в болницата.

Когато става дума, че в две системи събитията са общи, се има пред вид елементарната представа: събитията се случват, а отправните системи само ги отразяват, околичествяват ги чрез своята система измерителни еталони - "къде" и "кога". Но ако в едната система има събитие, свързано с рязане - допир на ножа и пръчката, то това събитие ще го има и за всяка друга система, то не може да се скрие чрез избора на гледната точка, системата. Както и не може да се появи събитие в една система, което да го няма за друга. Повтарям, системите само описват събитията, те не ги създават или унищожават. Ако пръчката се нарязва в една система, тя ще се нареже във всички.

Изчисленията чрез моментите и местата на събитията само показват какво е съответствието на тези координати между системите. А това е възможно, защото тези изчисления се основаван на линейни и обратими трансформации. Имат абсолютно същите свойства, както и трансформациите в класическата физика.

Преди 17 минути, Tahev loren said:

Значи парадокса не е парадокс, защото има бели гарвани, макар че още никой не ги е виждал. Така СТО " бори парадоксите".

Не разбрах тук за какво протестирате.

**Шпага** · Септември 28, 2020

Преди 4 часа, scaner said:

Не става дума за летви, а за траектории.

Добре че ми го каза. Понеже аз си мислех, че само за летви си приказваме тук. И по-точно за летви-подпалки

laplandetza · Септември 28, 2020

Вероятно няма нужда, да наблегна, когато сверихма в 12 часа, казах занулява в подвижния часовник, и така става , но коректното е и подвижния се приравнява на 12 часа, и двата тръгват от 12.От там е ясно.

**Шпага** · Септември 28, 2020

Преди 5 часа, Gravity said:

Хубаво, сложи две лампички в двата края на едната летва. В едната система те светават едновремено, в другата едната светва по-рано, след като се движат, в тази система, не могат да са на еднакво разстояние.

Добре, но какво доказва това? Нали при абсолютно същата постановка други две лампички могат да светнат неедновременно в едната система и едновременно в другата. Т.е. Една двойка събития може да са едновременни в системата А и неедновременни в системата Б, но това ни най-малко не пречи друга двойка събития да са НЕедновременни в същата система А и да са едновременни в системата Б.

Как при такова положение ще установиш коя "летва" се движи успоредно на другата и коя перпендикулярно и коя под ъгъл?

**scaner** · Септември 28, 2020

Динамични парадокси

До тук парадоксите почиваха на релативистската кинематика. Това е достатъчно проста част от физиката, кинематиката се учи като увод в началната физика, всеки минал средно училище има самочувствието че я познава и едва ли не да се справя и с парадоксите на СТО. Както видяхме, това не е достатъчно...

Релативистската кинематика исторически се разработва много бързо. На практика още в първата статия на Айнщайн от 1905 г. е дадена нейната схема в почти завършен вид.

За разлика от нея релативистската динамика се формира в доста продължителен период от време, в някои отношения продължаващ и след втората световна война. Голяма част от проблемите са поради грешки, допуснати в началото и изявени на по-късен етап, друга част е поради проблеми и недовършени модели в самата класическа физика. Например Макс фон Лауе показва, че класическата физика не е способна да опише коректно динамичното поведение на някои напрегнати системи...

Още в първата си работа Айнщайн приема, че силата и в СТО трябва да бъде F = m.a. Анализирайки поведението на тяло, на което е упражнена сила, той стига до изводите, че ако силата е приложена по направление на движението, ускорението ще е едно, ако силата е приложена перпендикулярно на движението, ускорението ще е друго. Така се пораждат понятията напречна и надлъжна маса: тялото трябва да проявява различна инертност по горното уравнение, в ависимост от посоката на силата.

Това е доста неестествено за физиците, и през 1906 г. Макс Планк обръща внимание на Айнщайн, че е по-коректно силата да се дефинира като
$c4b659dec342874e5ca40b5cd4d03a79481bb2c8$
и че първата формулировка е коректна само за 4-векторът на силата (Айнщайн приема тази забележка в статията си от 1907 г. "За принципът на относителност..."). Като се разпише този израз, се получава за силата израза:
$ff906f6148365d40e1689bd545849a7170d51034$

Тук вече ясно се вижда приноса на вторият фактор за различното ускорение напречно и надлъжно по посока на движението. Нещо повече, вижда се че ускорението в СТО не винаги има посоката на силата която го предизвиква. Двете съвпадат по посока само когато силата е приложена по направлението на движението.

Приемането на тази формула води до изясняване на проблема с масата. Айнщайн нататък (а и постепенно всички физици) приемат масата като характеристика в състояние на покой, така наречената преди това "маса на покой".

Самата сила има любопитно поведение в различните отправни системи. Така например в система, която се движи по оста Х, компонентата на силата по оста Х се запазва, а по другите оси компонентите намаляват с лоренцовият фактор - така както намалява дължината по направление на движението.
$ee8237ffb031a89b48096cab0a23035ceaa15dde$

Това също се експлоатира в парадокси, и не само.

През 1909 г. Макс Борн посочва, че в СТО не може да има абсолютно твърдо тяло. Абсолютната твърдост е ограничена, поради крайната скорост на сигнала: ако упражним натиск на едно тяло с цел да го задвижим, то другият му край ще усети този натиск със закъснение, докато първият вече ще е потеглил, и тялото ще получи свиване. Това налага да се промени самото понятие за твърдо тяло, въвежда се т.н. Born rigidity. На практика релативистската динамика до голяма степен се свежда до апарата на теорията на еластичността.

Всичките тези особености (и още много) са благодатна почва за пораждането на много "парадокси". Макс фон Лауе в една своя статия от 1911 г. публикувана в брой 12 на Physikalische Zeitschrift формулира и разглежда част от тези парадокси, показва тяхното решение, а също и показва нерешими проблеми в класическата физика, незабелязани до този момент.

Разрешаването на тези парадокси не е лесна работа, тук вече се изисква познаването на физиката в детайли, и наученото в училище освен да доведе до "парадокса", до друго не може да доведе. Затова, някога по-късно ще хвърля два парадокса, и ако няма идеи за решението им, ще спомена само накратко какво е направил Лауе.

laplandetza · Септември 28, 2020

Преди 18 минути, scaner said:

Динамични парадокси

До тук парадоксите почиваха на релативистската кинематика. Това е достатъчно проста част от физиката,....

Още не сте се справили с кинематичните, видяхме, че още тук СТО се проваля, а как ще е с по сложните проявления след като в базата е пропаднала теорията........

**scaner** · Септември 28, 2020

Така, да продължим. Първият парадокс от динамиката който ще предложа, е:

Парадокс на нишката

Тук направо се къпем в късмет, имаме 2 в 1, два парадокса с едно и също условие!

Нека е дадена правоъгълна здрава рамка, с вертикална страна AB=a0 и хоризонтална страна BC=b0. Имаме твърдо топче, което с две еластични и опънати нишки е разположено по средата на диагонала на рамката, както е показано на чертежа.

Позиция а) показва ситуацията в системата Ko, в която рамката е в покой (всички параметри имат индекс 0). В тази система на топчето действат две еднакви и противоположни сили, насочени по посока върховете на рамката, сили от опъването на нишките, $png.latex?%5Cmathbf%7BF_1%5E%7B0%7D%7D$ и $png.latex?%5Cmathbf%7BF_2%5E%7B0%7D%7D$ . Ъгълът който сключва нишката с рамката (изобразен на чертежа) се определя чрез Х и Y компонентите на силата така:

$png.latex?%5Cmathbf%7Btg(%5Calpha)=%5Cfr$

Нека сега да видим какво се случва в система К, картинка б), движеща се по направлението на Х спрямо системата Ко. В тази система имаме скъсяване на рамото b0, както и промяна на проекцията на силата по Y (по формулите които дадох в предишният коментар):

$png.latex?%5Cmathbf%7Ba=a_0,b=b_0.%5Csqr$

$png.latex?%5Cmathbf%7BF_%7B1x%7D=F_%7B1x$

(beta е стандартното отношение на скоростта на рамката към скоростта на светлината)

Ъгълът който сключва нишката с рамката:

$png.latex?%5Cmathbf%7Btg(%5Calpha%60)=%5$

Веднага се вижда, че по-горното равенство, определящо ъгълът който сключва нишката с рамката е различен от направлението на силите. Въпреки че балансът на силите се запазва, това е доста странна ситуация.

Веднага попадаме на парадокс №1А.

Какво ще се случи, ако прережем нишката на участък 2 (посочен с цифрата в горната част на картинка а), под точка А )? В системата в покой Ко, опъването на нишката е по направление на диагонала, при прекъсване на нишката еластичната сила ще придаде скорост на топчето към долният ъгъл С и то ще се сблъска след известно време с него (при липса на гравитация, разбира се).

В системата К обаче силата не сочи към долният ъгъл С. Като се прекъсне нишката, силата трябва да насочи топката под ъгъл с досегашната нишка, т.е. тя трябва да се размине с долният ъгъл С. Колкото и дребен да е парадоксът, ако в долният ъгъл поставим бомба, която да се задейства от удара с топчето, в единият случай ще се задейства, във вторият - не.

Това беше малко лирично отклонение по трънливият път към основният парадокс, парадокс №1Б.

А той се състои в следното. Нека вместо топче да използваме малка пръчка, така както е изобразена на фигура в). Бинго, двете сили, които не са по направлението на нишката, тук образуват двойка сили които се опитват да завъртят пръчката, а от там и цялата рамка (в равнината на чертежа). Тоест получава се, че в подвижната система рамката ще се върти, докато в системата на покой няма да се върти. Чудесен парадокс

Та, някакви идеи как се разрешава в СТО? Първата част 1А е лесна, но втората 1Б не толкова...

Редактирано Септември 28, 2020 от scaner

laplandetza · Септември 28, 2020

Какво стана с Парадокса за Едновременност/неедновременност, който закопа СТО? Разбрахте ли неоспоримите доказателства?

**gmladenov** · Септември 28, 2020

Ето един парадокс и от мен.

Нека разгледаме известния пример с влака и гарата, който обичайно се
използва за илюстриране на относителността на едновременността.

Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой,
а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от
крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона:

Traincar.png.6c4a21f3f4d5efec4799ebabd9c59128.png

Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата
е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата
стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината
изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната:

Traincar-STR.png.879608c28341c7884cc6724bcd11302a.png

Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален
на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати):

inverse.png.2eaf0f4b1848b03d3953e35acddbe5bf.png

Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава
еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв
интензитет когато достигне до тях.

Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни
разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно,
тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях.

Не знам дали това е един от "официалните" парадокси на СТО и какво е
неговото разрешение (ако въобще има такова).

За мен истинският парадокс тук е, че ние приемаме за най-нормално двата
наблюдателя да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим
за наблюдение на една и съща реалност.

Това не е проблем само с този пример, а с всички подобни примери.
Защо това се счита нормално?? Това е истинският парадокс тук.

Редактирано Септември 29, 2020 от gmladenov

**Tahev loren** · Септември 29, 2020

Преди 15 минути, gmladenov said:

Ето един парадокс и от мен.

Нека разгледаме известния пример с влака и гарата, който обичайно се
използва за илюстриране на относителността на едновременността.

Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой,
а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от
крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона:

Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата
е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата
стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината
изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната:

Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален
на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати):

Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава
еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв
интензитет когато достигне до тях.

Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни
разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно,
тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях.

Не знам дали това е един от "официалните" парадокси на СТО и какво е
неговото разрешение (ако въобще има такова).

За мен парадоксът тук е, че ние приемаме за най-нормално двата наблюдателя
да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим занаблюдение
на една и съща реалност.

Това не е проблем само с този пример, а с всички подобни примери.
Защо това се счита нормално?? Това е истинският парадокс тук.

Светлината във вагона ще изминава различен път и за двата набдателя, патадокс няма. Примерът който си дал, не е за парадоксална ситуация.

**gmladenov** · Септември 29, 2020

Преди 7 минути, Tahev loren said:

Светлината във вагона ще изминава различен път и за двата набдателя, патадокс няма. Примерът който си дал, не е за парадоксална ситуация.

Защо да изминава различен път и в двата случая?

Този пример се дава като илюстрация на относителността на едновременността.
Спрямо влаковия наблюдател, светлината достига едновременно до двете стени,
докато спрямо гаровия наблюдател тя достига не-едновременно.

Ако светлината и в двата случая изминаваше различни разстояния, значи за нито
един от двата наблюдателя тя нямаше да достигне едновреммено до двете стени.

Тогава как този пример би показвал относителност на едновременността??

Редактирано Септември 29, 2020 от gmladenov

**Tahev loren** · Септември 29, 2020

Преди 2 часа, gmladenov said:

Защо да изминава различен път и в двата случая?

Този пример се дава като илюстрация на относителността на едновременността.
Спрямо влаковия наблюдател, светлината достига едновременно до двете стени,
докато спрямо гаровия наблюдател тя достига не-едновременно.

Ако светлината и в двата случая изминаваше различни разстояния, значи за нито
един от двата наблюдателя тя нямаше да достигне едновреммено до двете стени.

Тогава как този пример би показвал относителност на едновременността??

Мисля че примера не е за относителноста на едновтеменоста. Касае се за относителноста на пътя. Пътя е относителна величина и зависи от стправната система, също както и скороста.

laplandetza · Септември 29, 2020

Преди 5 часа, gmladenov said:

Ето един парадокс и от мен.

Нека разгледаме известния пример с влака и гарата, който обичайно се
използва за илюстриране на относителността на едновременността.

Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой,
а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от
крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона:

Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата
е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата
стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината
изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната:

Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален
на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати):

Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава
еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв
интензитет когато достигне до тях.

Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни
разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно,
тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях.

Не знам дали това е един от "официалните" парадокси на СТО и какво е
неговото разрешение (ако въобще има такова).

За мен истинският парадокс тук е, че ние приемаме за най-нормално двата
наблюдателя да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим
за наблюдение на една и съща реалност.

Това не е проблем само с този пример, а с всички подобни примери.
Защо това се счита нормално?? Това е истинският парадокс тук.

Браво, Младенов!. Истински Парадокс, противоречие със СТО !. Подобен е на Скоростомер на Лапландеца 2 , но показва противоречието по друг начин, като отделен Парадокс.
Това е силно доказателство, още веднъж, Браво!

laplandetza · Септември 29, 2020

Преди 2 часа, Tahev loren said:

Мисля че примера не е за относителноста на едновтеменоста. Касае се за относителноста на пътя. Пътя е относителна величина и зависи от стправната система, също както и скороста.

Точно е подходящ за Едновремнност-неедновременност. Аз доказах Неедновременност и за Двете Системи. От тук и парадокса на Младенов е истински Парадокс, Абсурд в СТО.

**Малоум 2** · Септември 29, 2020

Преди 5 часа, gmladenov said:

За мен истинският парадокс тук е, че ние приемаме за най-нормално двата
наблюдателя да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим
за наблюдение на една и съща реалност.

Пак си станал "размисляващ" като трети наблюдател.

Толкова време дъвчиш материала по СТО, а още не си схванал основата - не можеш да преглътнеш правилата й: Айнщайн поставя мястото и времето на Гледната Точка на наблюдател. Ако говориш от негово име, на наблюдателя - се придържаш един път "какво вижда" и втори път - нещо което забравяш или нарочна объркваш - условия на случването на събития във времето и пространството.

И естествено, за различна (Трета) гледна точка "видяното" от едно и също събитие да е различно - или по време, или по място, или и двете. Всъщност - парадокс има - и той е, извинявай, ама... в твоето неразбиране на СТО. Отдавна е казано: Една жена отпред изглежда по един начин, а отзад изглежда по друг начин. Значи - зависи от гледна точка на наблюдател... няма парадоксалност на видяното (поне за повечето хора)

...

**scaner** · Септември 29, 2020

Преди 6 часа, gmladenov said:

Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой,
а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от
крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона:

Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата
е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата
стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината
изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната:

Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален
на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати):

Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава
еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв
интензитет когато достигне до тях.

Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни
разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно,
тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях.

Не си го доизкусурил "парадокса". Иначе той се свежда то този за стената, прозореца и стрелата по-горе, който вече го обяснихме

Какво и липсва на твоята постановка? За да намалява интензитета, трябва да имаме разходимост на светлината. Тоест тя не трянва да се състои само от паралелни лъчи (тогава горната формула не работи, а трябва да излиза равномерно във всички посоки, енергията излизаща от източика да е константна в зависиост от ъгълът на който се излъчва - само тогава тази формула е валидна. Интензитета е излъчената мощност разпределена на някаква площ, от там се пръква разстоянието във формулата, не по друга причина - площа на сфера. Както и да е, това усложнява безумно задачата, затова по-долу предлагам по-прост компромисен вариант за "парадокс".

Имаш източник, който излъчва не хоризонтално, а под някакъв ъгъл спрямо пода. По-точо имаш два източника, единият излъчва по посока на движението, другият обратно. Така си ориентирал източниците, че - например в системата на влака - като светнат когато минават през центъра на вагона, светлината да отиде точно в ъглите сключени от предната/задната стени и тавана. Тъй като двата източника са в една и съща точка, нямаш грижи за някакви едновременности по отношение на тях.

В системата на гарата обаче, поради догонването и пресрещането, светлината от тези източници няма да нацели точно ъглите на вагона - в посока обратна на движението (пресрещане) няма да и стигне времето да се качи толкова високо, в посоката на движението (догонване) ще удари някъде тавана преди да достигне стените. О, ужас! Само че дотолкова, доколкото се увлякохме по класическа аналогия.

Ако обаче направиш лоренцовите трансформации ще установиш, че светлината все пак ще достигне и в двете системи до ъглите на вагона, макар и по различно време. Защо ли? Защото източникът на светлина в двете системи ще има различна ориентация спрямо вертикалата, различен наклон. В системата вагона установката с източниците ще е условно хоризонтална, в системата на гарата ще е леко килнатта по посоката на движение. Затова и туй не се води парадокс, а просто демонстрация за различна ориентация в две отправни системи.

Товаа в крайна сметка ще те доведе до разпределение на същата енергия от източника върху една и съща площ, т.е. до еднакъв интензитет. И не бъркай път с разстояние

Редактирано Септември 29, 2020 от scaner

Вход

"Парадокси" в теорията на относителността

Recommended Posts

Link to comment

Share on other sites

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Шпага

Gravity

Малоум 2

Posted Images

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Link to comment

Share on other sites

Напиши мнение

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти: