Отиди на
Форум "Наука"

Време? Какво е времето?


Sissoev

Recommended Posts

  • Потребител

Не бе Слави, няма такова нещо. Нали ти казах, ускорение и забавяне са едно и също нещо. Няма възвръщане на времето. 

Представи си, че с жена ти сте на огромна, овална писта - ще тествате две Ферарита. Стоите един до друг в двете коли, на старта, часовниците ви цъкат с еднакъв темп и са синхронизирани. Ти си пръв и стартираш, ускоряваш се, Ферарито реве, гълта гориво, вдигаш над 300 км/ч. Това ускорение води до удължаване на твоя интервал за секунда в сравнение с интервала за секунда на жена ти в останалото неподвижно Ферари, твоят часовник цъка забавено в сравнение с нейния. Ти задържаш на 320 км/ч и правиш обиколка след обиколка на овала. След доста време, когато си се понаситил на Ферарито, забавяш скоростта и накрая отново спираш до жена ти, на стартовата линия (дошъл е нейния ред да повърти кръгчета с нейното Ферари). В процеса на забавянето, до спирането до жена ти, интервалът на твоята секунда отново се скъсява до този на жена ти в неподвижното Ферари на старта и часовниците ви отново започват да цъкат в синхрон. Обаче когато ги сравните - твоят е изостанал от нейния (запазило се е за постоянно забавянето на твоето време, докато си ускорявал, правил си обиколките с 320 км/ч и после отново си забавял до покой до жена ти на старта). Тоест - има такова нещо (поне според моите представи)!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 353
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 31 минути, Станислав Янков said:

Въпросът е, поради какво се демонстрират сходни ефекти на промени на интервала на времето при две съвсем различни състояния - нарушаване на състоянието на покой чрез ускорение или забавяне от една страна (винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия) и нарушаване на естественото ускоряване по гравитационна геодезична крива чрез засилване или забавяне на това естествено ускоряване от друга страна (също винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия)? И защо при промените в интервала на времето има разход на енергия, ръст на ентропията и от там промените се запазват за постоянно, а при при промените на дължините със смяната на скоростта няма такъв разход на енергия, ентропия и запазване?

Освен тези въпроси, може да се зададе и въпросът: Какво по-конкретно представлява смяната на перспективата на проява и на възприятие от два фотона на електрон и позитрон (примерно)? Защото от една страна има сериозна разлика между електромагнитната и гравитационната проява (при първата се усещат ускорения, а при втората не се усещат), обаче има и значителна прилика! Както масата/енергията на масивните тела не се губи, когато изкривяват гравитационно пространстранство-времето по ОТО (излъчват гравитационно поле, по КМ), така и зарядът и масата/енергията на заредените елементарни частици не се губят, когато те излъчват, непрекъснато, електрическото поле на заряда си около тях (ето тука е голямото приближение до топология на пространство-време с електромагнитен произход). Освен това, заредените електрически частици са едновременно и масивни частици и имат както електрическо, така и гравитационно поле! Всички елементарни частици със заряд са и масивни частици (има и беззарядни масивни частици, но няма нито една заредена безмасова частица). Каква по-точно е тази смяна на фокуса, на перспективата, която променя безмасовия фотон с неизменна скорост на светлината във вакуум и с еднаква планкова константа, но с различни честоти и енергии в масивна елементарна частица с универсална маса в покой, с универсален електрически заряд (когато го има) и с различни подсветлинни скорости и кинетични енергии?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ниkи                        375               Replied: Преди 4 минути

Тук вече е обяснено по разбираемо. Само че, като закрепя 320, аз виждак как жена ми прелита по край мен с 320 а аз се чувствам спрял. Забелязвам, че нейното време е забавено и за това ускорявам, за да се изравним и да си забавя моето време, така че темповете с които текат времената ни да се уеднаквят

Нейното време няма да е забавено, а ще е ускорено спрямо твоето. Иначе, когато се изравните - няма да може нейният часовник да е отчел повече време в сравнение с твоя. Това е голямата разлика между преобразуванията на времето и тези на дължините. При дължините и тя ще те отчита скъсен по посока на движението, и ти нея, когато се приемаш за неподвижния, а когато се изравните отново неподвижно един до друг накрая - пак ще сте си дълги и двамата толкова, колкото и преди стартирането ти (скъсяването от движението ще е изчезнало).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, Станислав Янков said:

Изгледай си ги ти, човече. Съвсем ясно е написано в урока - "Ускорение свободного падения". Ако не знаеш - УСКОРЕНИЕ означава нещо различно от СКОРОСТ!

Движението "свободно падане" под силата на тежестта е равноускорително. (така е във видеото).

Да, но в механиката, при едно и също ускорение, телата с различна маса, получават различни скорости - това е известно.

Как така става в грави-поле, че тела с различна маса, добиват еднаква скорост на падане? (тежка и инертна маса се считат за еднакви - принцип на еквивалентността, въведен преди ОТО).

Че тела (стоманено топче и перушина в стъклената тръба) с различна маса падат с една и съща скорост се доказва елементарно при вакуумиране на тръбата. Изгледай спокойно (П. Виктор е приятно изразянащ се учител) видеото и ще стане ясно, че скоростите на падане на различно тежки тела, са еднакви. Това е "чудото" на гравитационното привличане. (още от времето на Галилей😎)

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Също ще опитам да разбера, възможно ли е или по-скоро не, фотоните да са двуизмерни в нашата триизмерна пространственост (или пък триизмерни пространствено, но без време, каквото и да значи това) и когато се преобразуват в масивни частици - да стават триизмерни пространствено или да се включва времето и от там да възниква регистрация на маса в покой.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Нейното време няма да е забавено, а ще е ускорено спрямо твоето. Иначе, когато се изравните - няма да може нейният часовник да е отчел повече време в сравнение с твоя. Това е голямата разлика между преобразуванията на времето и тези на дължините. При дължините и тя ще те отчита скъсен по посока на движението, и ти нея, когато се приемаш за неподвижния, а когато се изравните отново неподвижно един до друг накрая - пак ще сте си дълги и двамата толкова, колкото и преди стартирането ти (скъсяването от движението ще е изчезнало).

Хей, нали се разбрахме, че времето не може да е забързано или забавено? Забавят се само неподвижни в едната система часовници, които се движат във втората, забавянето е по отношенние общото време на втората. По същата причина неподвижен във втората система часовник ще се забавя спрямо общото време на първата система.

Докато в дискутираният случай ти разглеждаш ситуацията на "парадокса на близнаците", когато прии среща се оказва че само в едната система часовникът е изостанал. Но това е поради не-инерциалното движение, което променя правилата на играта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още не съм осмислял внимателно това (дори само днес научих и осъзнах няколко нови неща, които още не съм ги възприел и интегрирал стабилно в разбиранията си), но дали не е възможно повече или по-малко на брой измерения от четиримерното пространство-време, което ние мислим обичайно, да се проявяват за нашето възприятие по разглежданите тук неинтуитивни прояви на СТО и на ОТО? Например, отсъствието на тиктакането на часовници при фотоните да се проява за нашето възприятие като движение спрямо всички ИОС със скоростта на светлината във вакуум и когато фотони се преобразуват на масивни частици - това да значи, че часовниците са започнали да тиктакат, скоростите са станали подсветлинни и се регистрира универсална маса в покой. При гравитационното взаимодействие огъването на двумерно пространство може да се възприеме визуално като различно от плоско само от тримерна перспектива. При нас, които не можем да възприемаме четиримерно пространствено (петмерно пространство-време), огъването на пространството при гравитационно въздействие може да се проявява като времева аномалия (деформация на протичането на времето), поради която при движение в гравитационно въздействие ние се ускоряваме.

Това са само най-повърхностни разсъждения - в момента съм на работа и не мога да премисля по-внимателно тези мои първоначални хрумки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 33 минути, Станислав Янков said:

Още не съм осмислял внимателно това (дори само днес научих и осъзнах няколко нови неща, които още не съм ги възприел и интегрирал стабилно в разбиранията си), но дали не е възможно повече или по-малко на брой измерения от четиримерното пространство-време, което ние мислим обичайно, да се проявяват за нашето възприятие по разглежданите тук неинтуитивни прояви на СТО и на ОТО? Например, отсъствието на тиктакането на часовници при фотоните да се проява за нашето възприятие като движение спрямо всички ИОС със скоростта на светлината във вакуум и когато фотони се преобразуват на масивни частици - това да значи, че часовниците са започнали да тиктакат, скоростите са станали подсветлинни и се регистрира универсална маса в покой. При гравитационното взаимодействие огъването на двумерно пространство може да се възприеме визуално като различно от плоско само от тримерна перспектива. При нас, които не можем да възприемаме четиримерно пространствено (петмерно пространство-време), огъването на пространството при гравитационно въздействие може да се проявява като времева аномалия (деформация на протичането на времето), поради която при движение в гравитационно въздействие ние се ускоряваме.

Не ти разбирам повечето от мъките ти :)

Но искам да коментирам твърдението, че фотоните се преобразуват в масивни частици. Няма такова нещо. Не може един фотон току-така да породи двойка масивни частици, забранява се това от всички закони за съхранение. Както и не може да се сблъскат два фотона и да породят такива частици, пак законите за съхранение пречат, пък и фотоните не взаимодействат. За да се удовлетворят тези закони, трабва да е намесено и трето тяло, което да отнесе част от импулса, за да си паснат законите за съхранение.

Просто казано, пораждането на двойка масивни частици - електрон и позитрон - се случва в полето на някаква друга частица. Според квантовата теория на полето, в полето на всякаква (заредена, защото фотоните взаимодействат само с частици със заряд)) частица имаме море от виртуални фотони, които пораждат двойки от виртуални електрони и позитрони, които пък моментално анихилират и се връщат в това море.  При това, колкото повече се отдалечаваме от основната частица, толкова повече това море се разрежда. Има и друг ефект - близо до основната частица морето кипи много бурно, породените виртуални двойки екранират до голяма степен заряда на основната частица, така че наблюдател в лабораторията мери не истинският заряд на електрона, а екранраният, и него го пише по учебниците. Но това е друга тема.

Та фотонът, който сме нарочили, взаимодейства с един от виртуалните фотони в това море, като му придава достатъчно енергия, за да може породената от него виртуална двойка електрон-позитрон да стане реална. Излишният импулс се отнася от частицата създала морето, и всички закони за съхранение се спазват.

Може да разгледаш ситуацията и по друг начин. Така както в полето на атомното ядро електронът придобива дискретен спектър от енергии, и му трябва фотон с достатъчна енергия за да го извади от това поле (за да стане свободен електрон), то и виртуалните двойки елетрон/позитрон се намират в такъв дискретен спектър от енергии, и им трябва достатъчно енергетичен фотон който да ги извади от морето и да ги направи свободни. Както в първият пример, фотонът не се преобразува в електрон, а само променя състоянието на електрона, така и във вторият случай фотонът не се преобразува в електрон и позитрон, а само променя тяхното виртуално състояние на реално.

Докато при анихилацията се пораждат винаги два фотона, обратният процес обикновено става с един фотон. Много е трудно  в малката област на морето от виртуални фотони да осигуриш два достатъчно енергетични фотона едновременно, и затова пораждането от два фотона е изключително рядък процес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Много е трудно  в малката област на морето от виртуални фотони да осигуриш два достатъчно енергетични фотона едновременно, и затова пораждането от два фотона е изключително рядък процес.

Обаче в един много ранен етап от съществуването на тази Вселена, след като вече се е отделило електромагнитното взаимодействие (електромагнитното поле) от Великото обединение и температурите и налягането са били огромно - тогава за кратък момент фотоните са имали достатъчно енергия, за да се превърнат във всичките масивни частици, които изграждат масивната материя на Вселената днес (онези, които не са имали енергия и условия да се превърнат в масивната материя, са си останали микровълнов пълнеж или пък впоследтвие, при различните взаимодействия, масивните частици са отделили, постепенно досега, днешното електромогнитно съдържание на Вселената).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, scaner said:

Не ти разбирам повечето от мъките ти :)

Когато имаме огъване на пространство-времето и по-конкретно на пространството, в следствие на гравитация - от точка А до точка Б се изминава повече път, отколкото ако пространство-времето беше плоско. Нещо трябва да компенсира този повече път, за да не можем ние да го възприемам, когато се движим в гравитационно въздействие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Когато имаме огъване на пространство-времето и по-конкретно на пространството, в следствие на гравитация - от точка А до точка Б се изминава повече път, отколкото ако пространство-времето беше плоско. Нещо трябва да компенсира този повече път, за да не можем ние да го възприемам, когато се движим в гравитационно въздействие.

Слави, това е визуална илюзия, заради представянето в 2D на геометрията на пространството. Когато я разглеждаш в 3D, няма разлика в дължините. Тогава може да го разглеждаш като пространство с различна плътност

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Ниkи said:

Слави, това е визуална илюзия, заради представянето в 2D на геометрията на пространството. Когато я разглеждаш в 3D, няма разлика в дължините. Тогава може да го разглеждаш като пространство с различна плътност

Възможно е - в 3D вследствие на огъването пътят се скъсява и това се отчита като ускорението (примерно). Утре е почивен ден и ще имам време да усвоя по-устойчиво новите разбирания, до които с ваша помощ успях да достигна днес. Сега все още се обаждат старите навици и това затруднява формирането на по-качествена цялостна представа (за действието на множество процеси едновременно, съвкупно).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, Станислав Янков said:

Обаче в един много ранен етап от съществуването на тази Вселена, след като вече се е отделило електромагнитното взаимодействие (електромагнитното поле) от Великото обединение и температурите и налягането са били огромно - тогава за кратък момент фотоните са имали достатъчно енергия, за да се превърнат във всичките масивни частици, които изграждат масивната материя на Вселената днес (онези, които не са имали енергия и условия да се превърнат в масивната материя, са си останали микровълнов пълнеж или пък впоследтвие, при различните взаимодействия, масивните частици са отделили, постепенно досега, днешното електромогнитно съдържание на Вселената).

Според сега съществуващите модели, електромагнитното взаимодействие се е отделило последно, когато силното се отделя от електрослабото.

Най-вероятният модел е, че в начлото не е имало  фотони а кварк-глуонна плазма. Впоследствие при охлаждането възниква силното взаимодействие в тази плазма и започва барионогенеза, образуване на частици и античастици. Последва анихилацията помежду им, при което се пораждат фотоните.  И само някаква асиметрия, неизвестна по причина още, е довела че частиците са се оказали малко повече от античастиците. Но фотоните вече са продукт на този процес, а не обратното, както ти предполагаш.

А получените фотони са се блъскали където са могли, и вероятно вторично са пораждали (вече с много малката известна вероятност) пак двойки по процеса който ти описах в полето на вече образуваните бариони, или енергията им е намалявала в резултат на Комптъновото разсейване до поносими размери които познаваме.

Процеса който ти се опитваш да опишеш трябва да породи точно толкова частици колкото и античастици, и те после обратно ще се превърнат във фотони. Което няма как да породи масивната материя която наблюдаваме.

Преди 25 минути, Станислав Янков said:

Когато имаме огъване на пространство-времето и по-конкретно на пространството, в следствие на гравитация - от точка А до точка Б се изминава повече път, отколкото ако пространство-времето беше плоско. Нещо трябва да компенсира този повече път, за да не можем ние да го възприемам, когато се движим в гравитационно въздействие.

А имаме ли база за сравнение, която да пречи на нашето възприемане? Въпросът ми е шеговит. Защо нещо трябва да повлиява на възприятията ни (компенсирайки каквото и да е), след като възприятията ни нямат база за сравнение?

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпросите са дискусионни - кое и колко е "първо-второ-трето и т. н."... Изводът (от видеото) - не може да се знае всичко (затова ни изглежда, че законите за съхранение - получени за локална част от Вселена - са верни, но - те са само математически модели, достатъчно точни за тукашната практика. Не могат да се предвидят всички "външни" шумове за правилни прогнози - глобално. (Единствено протонът и електронът са "вечни" по вселенски мащаби, което означава, че начало е неподвижното ЕМполе, рожба на етер*, чийто частици са неподвижни по място)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, scaner said:

А имаме ли база за сравнение, която да пречи на нашето възприемане? Въпросът ми е шеговит. Защо нещо трябва да повлиява на възприятията ни (компенсирайки каквото и да е), след като възприятията ни нямат база за сравнение?

 

 

Базата е праволинейно, равномерно, инерционно движение в плоско пространство. Трябва да мога с лекота да си обяснявам и да си представям, какви са и на какво се дължат разликите при плоско и при огънато от гравитация пространство, за да мога да продължа нататък. Тук има значение и обяснението ти срещу събирането на множество геодезични линии на голям обект в една точка, но всичко това ще се осмисля по-пълноценно през почивния ден утре. Стремежът ми като цяло е да развия 2D представата за гравитацията в 3D, без големи противоречия и неясноти (сега ги има, заради лошото или никакво в някои случаи познаване от мен на материята - доста си е сложна и си прав, че води до “потене” и “мъчение” /но няма тръшкане, като при Младенов - Шпага се изключи, в знак на солидарност с Младенов, иначе сега можеше да види разликата, как реагира Младенов на критиките ти и как реагирам аз на тях 😛/).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Малоум 2 said:

 

Да, но в механиката, при едно и също ускорение, телата с различна маса, получават различни скорости - това е известно.

 

    Добре ,ускорението е промяна в скоростта за единица време.Има ли как ,ако времето е еднакво и ускорението е еднакво ,две тела пък макар и с различни маси да получат различни скорости? 

 

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

 

Че тела (стоманено топче и перушина в стъклената тръба) с различна маса падат с една и съща скорост се доказва елементарно при вакуумиране на тръбата. Изгледай спокойно (П. Виктор е приятно изразянащ се учител) видеото и ще стане ясно, че скоростите на падане на различно тежки тела, са еднакви. Това е "чудото" на гравитационното привличане. (още от времето на Галилей😎)

...

 

  това си е ясно,да ускоренията са еднакви,извежда се от втория закон на Нютон и закона за всемирното привличане,вчера го писах с думи на предната страница .

Редактирано от Grifin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Grifin said:

Добре ,ускорението е промяна в скоростта за единица време.Има ли как ,ако времето е еднакво и ускорението е еднакво ,две тела пък макар и с различни маси да получат различни скорости? 

Е, да де - в механиката, когато "боравим" с инертна маса. Макар да са считали, неявно, че инертна и тежка маса са едно и също нещо. По-късно Айнщайн го въздига в "принцип на еквивалентността" - или са равни, или отношението им е постоянна величина, близо до единица.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Е, да де - в механиката, когато "боравим" с инертна маса. Макар да са считали, неявно, че инертна и тежка маса са едно и също нещо. По-късно Айнщайн го въздига в "принцип на еквивалентността" - или са равни, или отношението им е постоянна величина, близо до единица.

Няма никаква връзка с масата тука. Това свойство на ускорението - да дава еднакви скорости за еднакви времена, идва още от кинематиката, базовата връзка на скорост и ускорение при равноускорителнно движение (ЦЪК):

v = a.t 

Еднакви ускорения за еднакъв интервал време довеждат до еднаква скорост. Никакво чудо не е гравитацията в това отношение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 39 минути, scaner said:

Еднакви ускорения за еднакъв интервал време довеждат до еднаква скорост. Никакво чудо не е гравитацията в това отношение.

Да му се чудиш на Галилей - що ли е правил такива експерименти с "еднакви" тела, с различно тегло...

А, да - за да установи (в крайна сметка), че свободното падане е равноускорително движение...

Така "убива" меракът на онез, дето интуитивно си мислили, че по-тежкото, ща падне първо... Щото тежкият вагон и леката кола, интуитивно, ще се задвижат с различни скорости, ако им прилагаме ускорение 10 м/сек2, през първата сек, през втората сек, през третата сек ... защото скоростта зависи и от ускорението (сила/инертна маса) - интуитивно, няма как да направим равноускорително движение, щото ще трябва огромна сила за тежката маса. Та, чуденето е "бой" по интуицията.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Малоум 2 said:

Да му се чудиш на Галилей - що ли е правил такива експерименти с "еднакви" тела, с различно тегло...

Няма  какво да му се чудиш. Галилей е изследвал друга задача - дали тела с различни маси ще падат с еднакви ускорения, респективно скорости. Тук вече има значение гравитацията и нейните свойства.

Значи, връзката между ускорение и скорост се дава по дефиниция в кинематиката и в нея съмнение няма, няма какво да и се изследва. Докато врзката между падаща маса и ускорение е неизвестна, и трябва да се изследва, и това е правил Галилей. Той е установил че скоростта на падане не зависи от масата, а от там е една крачка да приложим правилото от кинематиката по-горе и да стигнем до извода, че ускореннието на всички падащи тела е едно и също (ако падат от една височина, една точка).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

 

 Щото тежкият вагон и леката кола, интуитивно, ще се задвижат с различни скорости, ако им прилагаме ускорение 10 м/сек2, през първата сек, през втората сек, през третата сек ... защото скоростта зависи и от ускорението (сила/инертна маса) - интуитивно, няма как да направим равноускорително движение, щото ще трябва огромна сила за тежката маса. Та, чуденето е "бой" по интуицията.

...

     Ама Малоум, какво точно имаш предвид ,когато казваш прилагаме ускорение? Може да се приложи сила.Ако тежкия вагон и леката кола са си стояли неподвижно и тръгнат едновременно с равни ускорения ,то това означава ,че са им приложени различни сили и щом ускоренията са равни ,то силата приложена на по-тежкото тяло(вагона) е точно толкова пъти по-голяма от силата приложена на по-лекото тяло(колата), колкото пъти е по-голяма масата на тежкото от лекото,и няма никакво значение масата "гравитационна" или "инертна" е .

 

 

Редактирано от Grifin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Grifin said:

то това означава ,че са им приложени различни сили и щом ускоренията са равни ,то силата приложена на по-тежкото тяло(вагона) е точно толкова пъти по-голяма от силата приложена на по-лекото тяло(колата), колкото пъти е по-голяма масата на тежкото от лекото,и няма никакво значение масата "гравитационна" или "инертна" е .

Да, така е. "Свободното падане" на едно тяло към друго е равноускорително, но не е ясно, защо е така. "Равенство" на масите - инертна и тежка - е необходимо условие, но не е достатъчно.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

7805128.png.fecdfeca3da0ba700d4ab25d6a7c99cd.png

Струва ми се, че този начин на изобразяване на гравитационното въздействие е подвеждащ. Не е най-коректният. Гравитацията винаги оформя материята, която я поражда в кълбо или елипса, когато материята се върти (дори след прехвърляне на критичната маса, черните дупки също са с кълбовидна или по-скоро с елипсовидна форма на хоризонта на събитията, когато се въртят). При по-малки маси имаме и не точно кълбовидни форми (например сателита на Сатурн - Хиперион, на Марс - Фобос и Деймос и други), но от едно количество маса нагоре формата е само една - кълбовидна.

Предвид формирането на масивните струпвания винаги като някакво приближение на кълбо (колкото по-голяма е масата - толкова по-точно е приближението), кълбовидната форма при гравитационното въздействие означава само едно - геодезичните линии на гравитацията се събират в центъра на масивното тяло, което поражда гравитацията и трябва да се изобразяват като прави, перпендикулярни на повърхността. Криви са само траекториите на долитащи към масивен обект космически тела, които се движат преди навлизане в гравитационното въздействие на масивния обект по линия, която не преминава през центъра на въпросния обект. В зависимост от скростта на долитащите тела и от най-близката им точка на преминаване до центъра на масивния обект - гравитационната геодезична линия вече не е права, а е крива. Обаче, ако имаме неподвижно закрепена за повърхността на масивния обект рампа, издигната на няколко колометра над повърхността му и от нея пуснем десетина топчета на известно разстояние едно от друго (достатъчно, за да не протичат между тях никакви електромагнитни или произволни други взаимодействия) - всички тези топчета, до едно, ще започнат да падат по изцяло права геодезична линия към центъра на масивния обект. И най-главното - ако разстоянието между всеки две последователни топчета при рампата е 10 сантиметра (условно), след няколкото километра тяхно пропадане с еднакво ускорение към повърхността, по съвсем права геодезична линия за всяко едно топче, сочеща към центъра на масивния обект, същото разстояние между тях малко преди достигането на повърхността на масивния обект вече ще е намаляло на 8 сантиметра (условно). Тоест - с ускоряването на топчетата към центъра на масивния обект, тяхната дължина по посока на движението все повече намалява според страничен наблюдател на рампата (или на поредица рампи отстрани, на все по-малки височини над повърхността на масивния обект) и едновременно с това намаляват и височините и широчините в перпендикулярната плоскост на посоката на движението (дължината), когато между топчетата няма никакви други взаимодействия (главно електромагнитно), които да пречат на тяхното сближаване до точка в центъра на масивния обект. Коректното представяне на геодезичните линии е като прави, до една насочени към центъра на масивното тяло, което ги поражда (ако приемем условно, че няма нееднородности около разпределнието и плътностите на материята на самото тяло):

800px-Gravitational_field_Earth_lines_equipotentials_svg.thumb.png.44acba606621d6b19b9dabebff8be87e.png

Ако обърнем целия този процес (тоест - да сменим гравитационното свиване с пространствено разширение и ускореното пропадане със забавящо се отлитане), ще можем да установим, как се формират трите пространствени измерения - широчината и височината чрез разширението и дължината по посока на движението чрез забавянето на скоростта. Също така можем да приемем, че сингулярността, съчетана с движение със скоростта на светлината е абсолютната статичност на Вселената. Някакви процеси по дължина и широчина, без дължина и ход на времето, са фотоните, а въвеждането на отрязъци време и на дължина към широчината и височината води до промяна на възприемането от фотони - на масивни частици с подсветлинни скорости. (Не е невъзможно и фотоните да са някакъв вид ликална абсолютна статичност, около която останалата материя "завихря" променящи се електрично и магнитно поле, но по-вероятния кандидат за абсолютна статичност на Вселената е точката в центъра на черните дупки, с едно на ум за квантово-механичните неопределлености.)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Накратко, двете измерения широчина и височина се формират при изход от сингулярност, обратния процес на гравитационно потъване, разширението на пространството (Големият Взрив или нещо, подобно на него, когато става дума за Вселената), а дължината по посока на движението се формира чрез забавяне на движението под скоростта на светлината във вакуум, което задейства и отчитане на интервали на времето, както и на маса в покой. Широчината и височината са перпендикулярни на дължината (посоката на движението), както и една на друга и интервалите време в ограничен смисъл също се оценяват по дължината (посоката на движение), когато иде реч за сравнение спрямо скоростта на светлината (диаграма на Минковски, иначе - времето е свързано с ентропията).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Не е най-коректният.

Не е. Изкривяването се поучава в единното "пространство-време", а не само в пространството.
Ако разглеждаме пространството като отделно, там няма изкривяване. Метеорит, падащ на земята,
се движи по права линия - а не по дъга.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...