Отиди на
Форум "Наука"

Подхвърлиха ми документ навярно от двадесеттте години на 20 век, документа касае кан Крум


Recommended Posts

  • Потребител

orig

Навярно това е някаква пантюркистка редакция на история касаеща дунавска България предназначена за казанските татари. Представиха ми го като волжско-булгарски летописи. Ще опитам 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, sir said:

Това е едно от съчиненията на Фархат Нурутдинов, т.е. малко по-съвременно е от 20-те години на 20 век.

Възможно е да е и негово, но след 1922 година татарите в Татарстан прописват с латински азбука а от 1936  година пищат на руска Сталин крепко държи по това време. Тука е стар стил писане погледни. Именно заради това предположих двадесеттте години. А възможно е и да си прав и това да са някакви българеещи се руски интилигенти от казано-татарски произход - евах маа му изкриви ми се ченето докато си го кажа наум.

Любопитни са използваните топоними, река Камчия, крепоста Иджик. Очевадно от Камчия е че документа е нов и не може да претендира за никаква старина напомяням в средновековието Камчия се казва Туча-Туца -Тича. НО Като студент съм бил на теренни проучвания във село Иджик. Аз съм бил татино синче и съм си го позволявал вместо да ходя да бера домати нищо че не съм учил ист. и арх.  Днес това са две села - село Васил Друмев и Илия Блъсков община Шумен. До началото на 19 век са били едно село тогава се е наричало Иджик. Все още местните хора по стара традиция ги наричат Долен и Горен Иджик. Имало е някаква вълна от поселение на черкези в края на 18 - началото на 19 век. Те се поселват в района, нападат селото с цел грабеж но срещат отпор, естествено идват им на помощ турците от Мадара, мадара по това време е абсолютно гаджалска /гаджали/ и нататък по прохода днешните Марково Косово също са били гаджалски и прочие и селото е опожарено и разграбено. Оцелелите са преселват в две села на юг и север от старият Иджик. В края на 19 век е ясно: има Горен и Долен Иджик в турските регистри са отделни села. Съставителя на документа не е знаел, той ползва явно по стари от 19 век документи.

Второто любопитно автора разказва вероятния път на Никефоровото нашествие Айтос - Иджик, тоест началото на айтоският проход и единия от неговите три изхода. Значи автора е в крак с географията. На теренните проучвания крепост край Иджик не сме откривали ама може ли на пияни студенти да се вярва, но това са няколко километра да кажем южно от Мадара. Въпросният проход се разклонява на три части, най-неинтересната в дадения случай Крум Никефор слиза към Смядово, втората през въпросният Иджик води към Шумен всъщност старите пътища водат към към днешния Кабиюк, третата част води към Мадара. В турско време християнски са били селата Иджик, Чобанкелер и мисля Срът махле да се казваше третото, даже Кюлевча е била смесена с преобладаващо турско население.

 След това също на няколко км около 6 южно от въпросният Иджик край село Овчарово - Чобанкелер има останки от две крепости. Не са проучвани сериозно, но има предварителна датировка от стари теренни проучвания, доколкото помня и двете са от българска държава. Възможно е да става въпрос за тази крепост. Между въпросният Иджик село Мадара и село Кюлевча и село Овчарово има останки, вече ги няма иманяри нали разбираш, останки от римски вили, през осемдесетте години си личаха. На петстотин метра над село Долен Иджик на мястото на футболният стадион някога е имало гробища римски, стелите и паметните плочи днес са във фундаментите на ТКЗС-то. 

Другото интересно е  че дядо Жеко Стойнов Чокоя разказа че на стария български език "иджик" означавало войнишко село. Записано е някъде ама кой ли чете и ползва данни от теренни проучвания. Не съм чувал Иджик да е бил в регистрите като войнуганско село, ако това е някаква народна селска памет то значи че населението е било от войнишкото съсловие на българските държави. Лично аз не съм вярвал на това което разказа дядо Жеко. Той не е кореняк, неговият род са някакави чокои които са се чувствали българи и са се преселили от Румъния в България непосредствено след Освобождението. Но пък възможно е да  знае селските легенди.

Питам се окъде в Татастан Нарутдиновци знаят за село Иджик Откъде са наясно с географията на прохода и случайно ли е съвпадението с село Иджик което прсто няма как да знаят в Казан - явно ползват стари османски архиви, в тези времена Ленин и Кемал са първи дружки.  

След това  тези хазаро-бурджани които идват на помощ на кан Крум! Какво цели създатела на този документ. Ще ми се разбера хитрия татарски замисъл.

В последно време разбирам че булгаризма в Казан е прикритие на пантататризма " милиард татари" а на практика всичко опира допжив неоосманизъм и възстановяване влиянието на турското влияние над определени руски райони. Там в Русия любопитни неща се говорят сред татарите.

Ще опитам да получа копие на този прелюбопитен документ. 

Преди 39 минути, T.Jonchev said:

Пълна измислица, разбира се.

В това няма съмнение. А каква е целта според тебе?

Редактирано от Capitainofmarine
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, resavsky said:

Това е такава измислица че даже не си струва на те коментира.

За историчноста вообще не става дума, кажи си мнението откъде другаде освен от османски регистри могат да знаят въпросното Иджик. Че не е крепост не е. Ти можеш ли да родиш някаква идея откъде знаят за това село или е съвпадение името и географията. Аз не допускам че Нарутдинов или как е там да е имал достъп до извори. Според мен е ползвал по-скоро османски архиви а защо не кемалистки учебници по история, които стъпват на европейски исторически изследвания разбира се интерпретирани с  османските виждания за историята и османските архиви. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещо има някакво объркване явно. Фархат Нурутдинов си е жив и здрав, поне доколкото знам, тъй като не му следя житейския път. Това е съвременна личност, а не някакво лице от 20-те години на миналия век, и, ако не се лъжа, е историк. Конкретно това писание май е Нариман Тарихи, т.е. една от последните му творби (вече им загубих бройката) - от 21 век. Тъй че както ти знаеш за село Иджик и за старопланинските проходи, така и той няма проблем да знае. 

Повече от това наистина не си струва да се коментира.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, sir said:

Нещо има някакво объркване явно

Искаш да кажеш че човечеца си намерил пишеща машинка със дореволюционен шрифт и си цъка "Вечери в хутора край Волга". То нищо идващо от РФ и Татарстан вече не ме учудва. Благодаря ти!

Това като документ няма никаква достоверна стойност и ако упоменаването на "крепоста Иджик" не ме впечатли и накара да се замисля откъде имат тези данни отпреди двести лета то човечеца който ми подхвърли скана на този документ бих го пратил на...

 Спомням си едно предаване на проф Пламен Павлов заедно с Овчаров се чудеха защо все още се говори за битка  във Върбишкия проход след като от доста време археолозите доказали че става въпрос /тука да не излъжа карам на спомени от преди години/ за търновския проход. Явно съставитела на този документ не е гледал въпросното предаване.

Вюобще аз от любопитство ще се опитам да получа скан на цялата книга, и ще разскажа ако си струва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Capitainofmarine said:

Искаш да кажеш че човечеца си намерил пишеща машинка със дореволюционен шрифт и си цъка "Вечери в хутора край Волга".

Така смятат към днешна дата мнозинството учени, включително в самия Татарстан - че става въпрос за съвременни фалшификати. Съвременни, в смисъл писани от самия Нурутдинов и какъвто там идеологически кръжец има около него, а не през 20-те години на миналия век или още по-отдавна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, sir said:

Така смятат към днешна дата мнозинството учени, включително в самия Татарстан - че става въпрос за съвременни фалшификати. Съвременни, в смисъл писани от самия Нурутдинов и какъвто там идеологически кръжец има около него, а не през 20-те години на миналия век или още по-отдавна.

Ми имаше една междонародна награда не си спомням как се казваше, ма си спомням че един от лауреатите и я получил посмъртна заради постижението си. Умрял задушавайки се от собствената си пръдня. Та следва да му се връчи на Н и компания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хин е :

"Между горами Хон и пустыней Куман, к северу от Хина, кочевали кыргызы."

"А второй раз Каф-Урус разбил русских в 1035 году, когда на Болгар напал с галиджийским флотом садумский бек Хин-Кубар."

https://сувары.рф/ru/content/dzhagfar-tarihy-tom-1

А тук се твърди, че "садумский" означава скандинавски:

" В 1028 г. ...Мышдаулы..задумвший восстановить Хазарский каганат , велел галиджийцам / новгородцам/ и наемным садумцам /варягам/ захватить Болгара....а сам решил захватить Хин/ Саркел/..."

"Все это случилось в 1035 году как раз перед новым нападением Мышдаулы на Хин . Как и в первый раз ,этот улубий велел 16 тысячам садумцев и галиджийцев во главе с садумским(варягом) беком Хин-Кубаром (Ингеборд ?) захватить Болгар и после этого соединиться с ним в Бехташе."

 

Лекомцев В.А. О славянских этнонимах Повести Временных лет
 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 15.04.2021 г. at 21:59, Capitainofmarine said:

Възможно е да е и негово, но след 1922 година татарите в Татарстан прописват с латински азбука а от 1936  година пищат на руска Сталин крепко държи по това време. Тука е стар стил писане погледни. Именно заради това предположих двадесеттте години. А възможно е и да си прав и това да са някакви българеещи се руски интилигенти от казано-татарски произход - евах маа му изкриви ми се ченето докато си го кажа наум.

Любопитни са използваните топоними, река Камчия, крепоста Иджик. Очевадно от Камчия е че документа е нов и не може да претендира за никаква старина напомяням в средновековието Камчия се казва Туча-Туца -Тича. НО Като студент съм бил на теренни проучвания във село Иджик. Аз съм бил татино синче и съм си го позволявал вместо да ходя да бера домати нищо че не съм учил ист. и арх.  Днес това са две села - село Васил Друмев и Илия Блъсков община Шумен. До началото на 19 век са били едно село тогава се е наричало Иджик. Все още местните хора по стара традиция ги наричат Долен и Горен Иджик. Имало е някаква вълна от поселение на черкези в края на 18 - началото на 19 век. Те се поселват в района, нападат селото с цел грабеж но срещат отпор, естествено идват им на помощ турците от Мадара, мадара по това време е абсолютно гаджалска /гаджали/ и нататък по прохода днешните Марково Косово също са били гаджалски и прочие и селото е опожарено и разграбено. Оцелелите са преселват в две села на юг и север от старият Иджик. В края на 19 век е ясно: има Горен и Долен Иджик в турските регистри са отделни села. Съставителя на документа не е знаел, той ползва явно по стари от 19 век документи.

Второто любопитно автора разказва вероятния път на Никефоровото нашествие Айтос - Иджик, тоест началото на айтоският проход и единия от неговите три изхода. Значи автора е в крак с географията. На теренните проучвания крепост край Иджик не сме откривали ама може ли на пияни студенти да се вярва, но това са няколко километра да кажем южно от Мадара. Въпросният проход се разклонява на три части, най-неинтересната в дадения случай Крум Никефор слиза към Смядово, втората през въпросният Иджик води към Шумен всъщност старите пътища водат към към днешния Кабиюк, третата част води към Мадара. В турско време християнски са били селата Иджик, Чобанкелер и мисля Срът махле да се казваше третото, даже Кюлевча е била смесена с преобладаващо турско население.

 След това също на няколко км около 6 южно от въпросният Иджик край село Овчарово - Чобанкелер има останки от две крепости. Не са проучвани сериозно, но има предварителна датировка от стари теренни проучвания, доколкото помня и двете са от българска държава. Възможно е да става въпрос за тази крепост. Между въпросният Иджик село Мадара и село Кюлевча и село Овчарово има останки, вече ги няма иманяри нали разбираш, останки от римски вили, през осемдесетте години си личаха. На петстотин метра над село Долен Иджик на мястото на футболният стадион някога е имало гробища римски, стелите и паметните плочи днес са във фундаментите на ТКЗС-то. 

Другото интересно е  че дядо Жеко Стойнов Чокоя разказа че на стария български език "иджик" означавало войнишко село. Записано е някъде ама кой ли чете и ползва данни от теренни проучвания. Не съм чувал Иджик да е бил в регистрите като войнуганско село, ако това е някаква народна селска памет то значи че населението е било от войнишкото съсловие на българските държави. Лично аз не съм вярвал на това което разказа дядо Жеко. Той не е кореняк, неговият род са някакави чокои които са се чувствали българи и са се преселили от Румъния в България непосредствено след Освобождението. Но пък възможно е да  знае селските легенди.

Питам се окъде в Татастан Нарутдиновци знаят за село Иджик Откъде са наясно с географията на прохода и случайно ли е съвпадението с село Иджик което прсто няма как да знаят в Казан - явно ползват стари османски архиви, в тези времена Ленин и Кемал са първи дружки.  

След това  тези хазаро-бурджани които идват на помощ на кан Крум! Какво цели създатела на този документ. Ще ми се разбера хитрия татарски замисъл.

В последно време разбирам че булгаризма в Казан е прикритие на пантататризма " милиард татари" а на практика всичко опира допжив неоосманизъм и възстановяване влиянието на турското влияние над определени руски райони. Там в Русия любопитни неща се говорят сред татарите.

Ще опитам да получа копие на този прелюбопитен документ. 

В това няма съмнение. А каква е целта според тебе?

Не мисля, че тук са ползвани архиви. По-скоро научни публикации от различно време. В "Джагфар тарихи" напр. - доколкото съдържа изложение за историята на Дунавска България - почти няма фактологически грешки и докато го четох ми правеше впечатление, че при спорните въпроси, текстът на "Джагфар тарихи" най-често утвърждава официалната историографска позиция от втората половина на ХХ век. Това обаче не значи, че Нурутдинов не е чел и по-ранни публикации - в това отношение всеки от нас може да му свали шапка: този човек е чел чудовищно много. Но съм убеден, че ако се поразтърсим из Периодично списание и сборниците НУНК, ще излезе и Иджик.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 18.04.2021 г. at 13:18, T.Jonchev said:

Но съм убеден, че ако се поразтърсим из Периодично списание и сборниците НУНК, ще излезе и Иджик.

Тук на втория лист в реклама за  земеделски курсове на земеделска катедра се споменава село Г.Иджик, Шуменско

http://search.libshumen.org/ft/prd/3989/3989_1922_11_25_48.PDF

https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Друмев_(село)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, T.Jonchev said:

В "Джагфар тарихи" напр. - доколкото съдържа изложение за историята на Дунавска България - почти няма фактологически грешки

 Не съм обръщал голямо внимание на "Джагфар Тарахи", но ми е интересно, има ли грешки в датирането на събития в Дунавска България, най-вече в периода до 820 година?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Пандора said:

Тук на втория лист в реклама за  земеделски курсове на земеделска катедра се споменава село Г.Иджик, Шуменско

http://search.libshumen.org/ft/prd/3989/3989_1922_11_25_48.PDF

https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Друмев_(село)

Аз даже в обявите на съдебния пристав в документите които Пандора е предоставила открих и село Д Иджик. Въпросните Горен и Долен Иджик са били някога село Иджик. Селото е унищожено от черкези и гаджали а населението се заселило в две села отстоящи едно от друго на около 5-6км. в двете посоки по и против течението на река "Поройница" старо име "Бослуджа", като унищоженият Иджик остава между двето нови села- местноста на старото село днес се нарича "Юртлук". В раюона има още един "Юртлук" където е било черкеското поселения.  Крепост там няма, или ако е имало е била форт от дървено-насипен тип но не са известни никакви следи. Предполагам автора , ако е Нурутднинов, възможно е ползвал някакви османски документи които упоменават крепостните укрепления - табия от Шуменската крепост която се намира на около 2 км от Горен иджик. Не знам кога са стоени табиите на турската армия около Шумен ако са в началото на 19 век то мога зда си направя извод : Вероятно автора "условно Нурутдинов" е компилирал някакви турски популярни издания, защо не учебници от началото на кемализма в Турция. Това което въпросният автор е писал в никакъв случай, за мене  е така, не е "българизъм" а поскоро е пантюркизъм и привързване на упоменатите племенни общности към голямото тюркско езиково семейство. Защо е споменал Иджик, ами той е в края на старият Айтоски проход който в средата си се разклонява на три, всъщност в средната клонка, така автора привързва своя разказ към конкретни геогравски координати и придава някаква геогравска "правдивост" при това съмнителна историческа правдивост със споменаването на крепост Иджик, явно ползвайки османските документи с упоменаването на табията до Горен Иджик.

Лично на мен ми е любопитно какви популярни историографически документи е използвал, просто от желание да узная как са писали за нас, но едва ли някога ще узнаем.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 3 часа, Янков said:

 Не съм обръщал голямо внимание на "Джагфар Тарахи", но ми е интересно, има ли грешки в датирането на събития в Дунавска България, най-вече в периода до 820 година?

Конкретните датировки са малко - предполагам, че поради хронологическата бъркотия в източниците за осми век Нурутдинов съзнателно ги е избягвал. Но фактологията съответства на известните изворови данни и е вързана с тях доста талантливо. Напр. се споменава за войната по Днепър (тази, в която участва копан Корсис), но не от гледната точка на мемориалния надпис, а от друга, която фактически го допълва - казва се, че унгарците не били участвали в някакви военни действия около Азовско море, защото по това време били на поход срещу Дунавска България (20-те години на девети век). Това е споменато между другото, но то "решава" проблема кои са българските противници - въпрос, който в нашата историография е спорен: според едни войната е била с хазари, според други - с унгарци. Много фино направено.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Capitainofmarine said:

Вероятно автора "условно Нурутдинов" е компилирал някакви турски популярни издания, защо не учебници от началото на кемализма в Турция.

Възможно е, както и Йончев казва - този човек явно е чел много. Но главно е ползвал руски (съветски) научни публикации, както според мен и доста български. Примерно Янков по-горе пита за датировките. Ами веднага се сещам за един момент - въпросите около Тервел, до кога управлява и кой е наследникът му. Тук решението на Нурутдинов е също много елегантно: Тервел умира 719г., а след него управлява брат му Айяр (Неизвестния от Именника), когото - забележете - баща им Аспарух бил сложил за съвладетел на Тервел. Сиреч, авторът на тези "древни булгарски исторически сводове" освен всичко друго е чел и Моско Москов, „Именник на българските ханове. Ново тълкуване“ (1988), където се развива тази глуповата теза за съвладетелството.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Причината, поради която ме интересуваше дали има конкретни датировки в ДТ, беше едно клипче пуснато тук от Тантин ( не ви препоръчвам да го гледате, пълен ужас е), мисля че беше това:

По принцип не успях нито да изчета ДТ до край, нито да изгледам цялото клипче, но две неща привлякоха вниманието ми. На първо място тук ужасно са объркали датировките, защото явно не правят разлика между Византийска и Александрийска ера. И второ - твърдят че има пълно съвпадение в датирането между хрониката на Теофан и датирането в ДТ. Но това според мен е възможно, само ако за извор на ДТ е използвано първото преводно издание на Теофан на руски от 1884 година, където е допусната същата грешка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.04.2021 г. at 11:25, Capitainofmarine said:

Това което въпросният автор е писал в никакъв случай, за мене  е така, не е "българизъм" а поскоро е пантюркизъм и привързване на упоменатите племенни общности към голямото тюркско езиково семейство.

Моите впечатления са други. Например за предци на българите се посочва ираноезично племе "сабаны" което " позднее отюречилось и явилось одним из главных предков булгар."

"Еще при Бел-Кермеке в Саклан ворвались сабары, которых булгары звали по-саклански сабанами."

"Сакланы - 1) общее название ряда североиранских кочевников;
2) скифы; 3) одно из племен Ура."

"То же самое кан предложил пяти сабанским родам: барын, тук-суба, аксуба, джулут и бахта, но при этом и дань назначил им в половину моджарской и дал в удел тук-субе и бахте часть Бершуда между Джукетау и Кичи-Черемшаном. Сабаны вынужденно согласились войти в эту категорию, названную их общим именем “сабан”, но не скрывали, что это им в тягость. Ведь они, за исключением тук-субайцев, занимались более земледелием, чем скотоводством, и отрыв людей на службу и в ополчение разорял их..."

Оттук се разбира, че въпросните "сабаны" са и земеделци. Отделно в повествуванието са включени всички народи хазари, алани, скандинавци, славяни под всякакви имена, но иначе да - водещата роля е на тюркоезични племена. В текстовете са споменати безброй племена с всякакви имена, които по-скоро приличат на родови обединения и е странно защо всички трябва да са сведени под едно име "булгары", а не са просто тюрки. Отделно  заедно с разказа за тези "булгары" се лигитимират и истории на хазарите, варягите и прочие. 

 

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Янков said:

По принцип не успях нито да изчета ДТ до край, нито да изгледам цялото клипче, но две неща привлякоха вниманието ми. На първо място тук ужасно са объркали датировките, защото явно не правят разлика между Византийска и Александрийска ера. И второ - твърдят че има пълно съвпадение в датирането между хрониката на Теофан и датирането в ДТ. Но това според мен е възможно, само ако за извор на ДТ е използвано първото преводно издание на Теофан на руски от 1884 година, където е допусната същата грешка.

Паранаучни тантинови клипчета не гледам, така че не мога да коментирам, но в Тарихито е ползвано съвременно летоброене. Аз поне не съм видял някъде податки да е ползвано някакво друго (би следвало ислямско), което да е преобразувано в съвременно от някого. Ала-бала е цялата работа и според мен е съвсем ясно, че е писана някъде в края на 80-те и началото на 90-те.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, sir said:

Паранаучни тантинови клипчета не гледам, така че не мога да коментирам, но в Тарихито е ползвано съвременно летоброене. Аз поне не съм видял някъде податки да е ползвано някакво друго (би следвало ислямско), което да е преобразувано в съвременно от някого. Ала-бала е цялата работа и според мен е съвсем ясно, че е писана някъде в края на 80-те и началото на 90-те.

Преизчисляването е сгрешено. Не е отчетено че хрониката на Теофан е датирана по Александрийска ера започваща през 5492 г. пр.н. е., а изчисленията са направени по Византийска ера започваща през 5508 г. пр. н. е. Което дава съответно и грешки в датировките.

На практика се получава следната грешка - Теофан датира битката изгубена от Телец като 6254. Вадим от Александрийската ера започваща през 5492г. 6254 и получаваме 762 г. Даваме една година корекция, понеже през този период Теофан греши датирането с една година и получаваме 763 година за събитието. Обаче ако пресмятаме по Византийска ера от 5508 г., получаваме 754 г. за Телец. Точно това е направено в руското издание и в клипчето.

Редактирано от Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, Пандора said:

Моите впечатления са други.

Е аз говоря за посочения откъс! Не съм чел цялото произведение!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, Capitainofmarine said:

Е аз говоря за посочения откъс!

В българското интернет пространство се сочи , че това е от Нариман тарихы, никъде не откривам нещо в рускоезичното пространство за сравнение, няма коментар. Изглежда ми някаква глупост. 

"В 2009 году, с началом публикации этих переводов, история их обретения в очередной раз пополняется новой информацией. Если ранее, во введении к «Джагфар тарихы», сообщалось, что неизвестно, у кого этот список был на хранении, то теперь появляется один из хранителей. Им становится упоминавшийся ранее в числе переводчиков Мохаммед-Карим Нигматуллин, отец И. Нигматуллина, являвшийся, как пишет Ф. Нурутдинов, членом нелегальной Булгарской социалистической ваисовской партии, действовавшей в СССР с 1922 по 1941 годы, спасшей от уничтожения «Джагфар тарихы» и другие источники, например, «Нариман тарихы» и «Чулман толгау»[6]."

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Янков said:

Преизчисляването е сгрешено. Не е отчетено че хрониката на Теофан е датирана по Александрийска ера започваща през 5492 г. пр.н. е., а изчисленията са направени по Византийска ера започваща през 5508 г. пр. н. е. Което дава съответно и грешки в датировките.

На практика се получава следната грешка - Теофан датира битката изгубена от Телец като 6254. Вадим от Александрийската ера започваща през 5492г. 6254 и получаваме 762 г. Даваме една година корекция, понеже през този период Теофан греши датирането с една година и получаваме 763 година за събитието. Обаче ако пресмятаме по Византийска ера от 5508 г., получаваме 754 г. за Телец. Точно това е направено в руското издание и в клипчето.

Хм, сега хвърлих един поглед над тарихитата - там смъртта на Телец е 764г. (В... 764 году, в бою его люди нечаянно убили Телеса). Т.е. това клипче, ако твърди 754г., значи то гради фентъзи върху фентъзито. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, sir said:

значи то гради фентъзи върху фентъзито.

Това е голямата грешка.

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...