Отиди на
Форум "Наука"

Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 18 минути, Atom said:

Има хипотеза, че консумацията на сурова храна, дори и месо, изисква много време. С други думи необходимо е готвене. Понеже няма ранни следи от обгорени кости, се предполага, че първоначално на термична обработка са подлагани само корени богати на нишесте, докато месото е консумирано сурово.   

Т.е кулинарната хипотеза  е горе долу следната:
 -увеличаване на консумацията на месо, вкл. мозък и костен мозък без допълнителна обработка
- първи кулинарни методи - нарязване и начукване на месото, начукване на грудки
- употреба на огън за печене на грудки,  месото продължава да се консумира сурово.
- печене на месо
- варене

Варенето е най-късно, тъй като изисква сложни технологии за съхранение и загряване на водата. 

Всъщност съществували са. Ето от  най-простите, все още използвани и днес.
http://lemuriaaaaa.blogspot.com/2013/07/10-2009-1308.html
https://bg.socmedarch.org/stone-boiling-ancient-cooking-method-172854-14066

Чел съм преди време и статия за открита "купа" в скалите, където в тази естествена вдлъбнатина са открити следи от животински мазнини и растителни остатъци, а в района и камъни за "варене" по които е имало следи от храна. Та се предполагаше, че хората са използвали естествената вдлъбнатина за да я напълнят с вода и различни продукти, които са готвели по този начин. Интересното е, че в същия район дори и днес този метод с камъните се използваше все още. За съжаление не помня дали ставаше дума за Америките или някъде из Африка.  Но изводите от това изследване бяха, че в началото хората са използвали естествени вдлъбнатини, а по-късно вече са си изработили или използвали природни материали за същото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Кухулин said:

Запознат съм с тази хипотеза, но винаги ми е било крайно загадъчно ето това:

- употреба на огън за печене на грудки,  месото продължава да се консумира сурово.

Какво може да накара нашите уважаеми прадеди да пекат грудки, но да не пекат пържоли? Струва ми се, че в случая здравият разум бие липсата на обгорени кости.

Възможно ли е причината да е, че корените и грудките са много по-трудни за ядене в суров вид отколкото месото. Дори и начукани или намачкани. Или да са предизвиквали по-гадни ефекти в стомаха, при условие, че много от растенията без някаква обработка съдържат неприятни за животните и хората съединения с цел защита от изяждане. Говоря за стъбла, корени и грудки, не за плодовете и семената. 
Разбира се приемайки тази хипотеза за вероятна. 

Редактирано от Димитър Йорданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Димитър Йорданов said:

Чел съм преди време и статия за открита "купа" в скалите, където в тази естествена вдлъбнатина са открити следи от животински мазнини и растителни остатъци, а в района и камъни за "варене" по които е имало следи от храна. Та се предполагаше, че хората са използвали естествената вдлъбнатина за да я напълнят с вода и различни продукти, които са готвели по този начин. Интересното е, че в същия район дори и днес този метод с камъните се използваше все още. За съжаление не помня дали ставаше дума за Америките или някъде из Африка.  Но изводите от това изследване бяха, че в началото хората са използвали естествени вдлъбнатини, а по-късно вече са си изработили или използвали природни материали за същото.

Има да. Естествени вдлъбнатини или изкопани нарочно за целта дупки и обмазани с глина, готварски кошници (пак обмазани с глина) и т.н. Именно тях имах предвид като писах за "сложни технологии" и затова варенето е най-късно. Все пак за подобни технологии е процеси се изискват вече развити когнитивни умения.  Пърженето например най-вероятно е било много по-рано. Леко вдлъбната каменна плоча в която се събира разтопената от печене на месо мазнина и тиганът за пържене е готов. Това може да възникне и по случайност, докато варенето трябва да се измисли. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Кухулин said:

Какво може да накара нашите уважаеми прадеди да пекат грудки, но да не пекат пържоли? Струва ми се, че в случая здравият разум бие липсата на обгорени кости.

Да, общо взето това е големия проблем. От друга страна суровоядството  към момента също не е задоволително като хипотеза.  Иска една камара време за дъвчене. Не знам, някъде ми се губи цялата работа. Освен да са набавяли огромно количество мозъци ежедневно, които се поглъщат по-лесно. Реална ли е обаче такава хипотеза?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Atom said:

Да, общо взето това е големия проблем. От друга страна суровоядството  към момента също не е задоволително като хипотеза.  Иска една камара време за дъвчене. Не знам, някъде ми се губи цялата работа. Освен да са набавяли огромно количество мозъци ежедневно, които се поглъщат по-лесно. Реална ли е обаче такава хипотеза?

Не разбирам. Суровоядството не е хипотеза, а факт. Австралопитеците са хрупали растения и чат-пат по някоя мръвчица/червейче. Хабилис е започнал редовно да яде сурово месо, което по-ефективно от яденето на растения. След това са започнали да готвят. А какво са започнали да готвят първо - това е отделен въпрос. Или изпускам нещо?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, Димитър Йорданов said:

Възможно ли е причината да е, че корените и грудките са много по-трудни за ядене в суров вид отколкото месото. Дори и начукани или намачкани. Или да са предизвиквали по-гадни ефекти в стомаха, при условие, че много от растенията без някаква обработка съдържат неприятни за животните и хората съединения с цел защита от изяждане. Говоря за стъбла, корени и грудки, не за плодовете и семената. 
Разбира се приемайки тази хипотеза за вероятна. 

В случая грудките не са от значение. Въпросът е, че печеното месо се усвоява много по-лесно от суровото. Защо да го ядат сурово? Тогава не са клали уагю, дето се топи в устата. Гризали са някакви жилави антилопи...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 21 часа, Петър_Пейчев said:

На един декар се отглеждат орех и половина, като от добри сортове може да се съберат 60-70 кг. ядки, но не знам дали калориите им са достатъчни за да захранят труда по тях.

10 орехови дървета на декар е нормата (в някои  случай до 15), като между тях в общия случай има и други насаждения

https://www.filipovinvest.com/orehovi-gradini/

https://novek.bg/инвестиция-в-овощна-градина/

https://forum.napravisam.bg/viewtopic.php?t=59734&start=4190

Link to comment
Share on other sites

Преди 5 минути, nik1 said:

10 орехови дървета на декар е нормата (в някои  случай до 15), като между тях в общия случай има и други насаждения

https://www.filipovinvest.com/orehovi-gradini/

https://novek.bg/инвестиция-в-овощна-градина/

https://forum.napravisam.bg/viewtopic.php?t=59734&start=4190

Глупости на търкалета! На декар може да сложите и 100 ореха, но няма смисъл, защото ореховите градини, а и въобще овошните, се разоравят след изтичане на петата година и спиране на субсидиите. Десет фиданки, не ореха, са оптималното са да спечелят всички, овощарят-бенефициент, продавача на разсаден материал, а и чивновника да си прибере неговото. Ако с Кухулина не сте виждали орех питайте някой дядо, той ще ви каже. Принципно ореха е едно голямо дърво, което расте на високо и широко и се познава по това, че под него няма трева и дава едни твъри кръгли плодове в черупка, увита в растителен кожух. За да има десет ореха на декар на всеки ще му трябват 100м2, които от друга страна са 10х10 м. и като сложим ореха в средата то клоните му трябва да са само на 5 метра встрани за да опрат в в клоните на другите дървета, но така ще се засенчват едно друго и ще растат нагоре, та като падат орехчетата ще направят цицини на тези, дето ги събират и ядат от земята.

Има и технология на отглеждане на сгъстени редове, но тя е изключително скъпа  - трудоемка заради постоянните резитби, които от друга страна намаляват с пъти това, което един възрастен орех може да даде като плод без никакви грижи по него и краткия живот на тези градини, които или трябва да се разредят, т.е. 7-8 дръвчета да се махнат, или на тяхно място да се прави нова.

Нормата за стар орех, който нормално стига до 20-30 м. височина е едно дърво на 600-700 м2, затова и много рядко в селски двор има повече от един орех, а заради дебелата им сянка, която не позволява нищо да расте отдолу не ги слагат по нивите, освен на криви места. Внучето, като отиде на село събира орехите от земята и ги чупи, но дядо му или овощарят трябва ги брули и това се прави в рамките на ден два, след това орехите се сушат, като се обръщат, машинно или на ръка, съхраняват се до момента на чупене, също машинно, което позволява да се извади ядка "пеперуда", която е най-скъпа, пакетират се и се продават, като 80% от консумацията е на Рождество и Нова Година. Трудната и скъпа преработка от плод до пакетирана ядка правят това производство екзотично в страна като България и го насочват към традиционните производители на ядки - Китай, Турция, Иран.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, Петър_Пейчев said:

Глупости на търкалета! На декар може да сложите и 100 ореха, но няма смисъл, защото ореховите градини, а и въобще овошните, се разоравят след изтичане на петата година и спиране на субсидиите. Десет фиданки, не ореха, са оптималното са да спечелят всички, овощарят-бенефициент, продавача на разсаден материал, а и чивновника да си прибере неговото. Ако с Кухулина не сте виждали орех питайте някой дядо, той ще ви каже. Принципно ореха е едно голямо дърво, което расте на високо и широко и се познава по това, че под него няма трева и дава едни твъри кръгли плодове в черупка, увита в растителен кожух. За да има десет ореха на декар на всеки ще му трябват 100м2, които от друга страна са 10х10 м. и като сложим ореха в средата то клоните му трябва да са само на 5 метра встрани за да опрат в в клоните на другите дървета, но така ще се засенчват едно друго и ще растат нагоре, та като падат орехчетата ще направят цицини на тези, дето ги събират и ядат от земята.

Има и технология на отглеждане на сгъстени редове, но тя е изключително скъпа  - трудоемка заради постоянните резитби, които от друга страна намаляват с пъти това, което един възрастен орех може да даде като плод без никакви грижи по него и краткия живот на тези градини, които или трябва да се разредят, т.е. 7-8 дръвчета да се махнат, или на тяхно място да се прави нова.

Нормата за стар орех, който нормално стига до 20-30 м. височина е едно дърво на 600-700 м2, затова и много рядко в селски двор има повече от един орех, а заради дебелата им сянка, която не позволява нищо да расте отдолу не ги слагат по нивите, освен на криви места. Внучето, като отиде на село събира орехите от земята и ги чупи, но дядо му или овощарят трябва ги брули и това се прави в рамките на ден два, след това орехите се сушат, като се обръщат, машинно или на ръка, съхраняват се до момента на чупене, също машинно, което позволява да се извади ядка "пеперуда", която е най-скъпа, пакетират се и се продават, като 80% от консумацията е на Рождество и Нова Година. Трудната и скъпа преработка от плод до пакетирана ядка правят това производство екзотично в страна като България и го насочват към традиционните производители на ядки - Китай, Турция, Иран.

Нямаш спиране с глупостите, Пейчев.

 

на 1 декар не можеш да "сложиш" 100 ореха , защото тези 80 -100 кв метра са необходими за  развитието на мощната кореноватга система на орехите,

kornevaja-sistema-greckogo-oreha_1_1.jpg 

 

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, nik1 said:

Нямаш спиране с глупостите, Пейчев.

 

на 1 декар не можеш да "сложиш" 100 ореха , защото тези 80 -100 кв метра са необходими за  развитието на мощната кореноватга система на орехите,

kornevaja-sistema-greckogo-oreha_1_1.jpg 

 

Писал съм го образно! Не разбрахте ли, че от всичко това само се прибират пари от програмите, кой се интересува от коренна система? Ако се плаща на дръвче ще сложат и 1000, така или иначе преди да им се развие коренната система ще ги отрежат и ще сложат сливи Стенли или круши за следващите пет години. Аз съм в системата, ви сте в интернет, кой знае повече? Що не вземете списъците от министерството и да почнете да звъните на овощарите с предложение да им изкупите реколтата на двойни цени? И десеторни да дадете ще ви дадат по една торба с плод, купен от Кауфланд, те да не са балами като веганите, че да се гърбят из градините вместо да се разписват на ведомости за готови пари?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 минути, Петър_Пейчев said:

Писал съм го образно! Не разбрахте ли, че от всичко това само се прибират пари от програмите, кой се интересува от коренна система? Ако се плаща на дръвче ще сложат и 1000, така или иначе преди да им се развие коренната система ще ги отрежат и ще сложат сливи Стенли или круши за следващите пет години. Аз съм в системата, ви сте в интернет, кой знае повече? Що не вземете списъците от министерството и да почнете да звъните на овощарите с предложение да им изкупите реколтата на двойни цени? И десеторни да дадете ще ви дадат по една торба с плод, купен от Кауфланд, те да не са балами като веганите, че да се гърбят из градините вместо да се разписват на ведомости за готови пари?

"Писал съм го образно".Образно е -  защото не знаете какво пишеше, Ако знаехте за това каква е причианата за 80 кв.метра необходимми за орех , нямаше да пишете "образно" цял ферман за друго. 

Това че сте в системата и не знаете а и б за такъв вид като орехите,  по скоро ме нажевежда на мисълта, че сте поредната калинка..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, Петър_Пейчев said:

Писал съм го образно! Не разбрахте ли, че от всичко това само се прибират пари от програмите, кой се интересува от коренна система? Ако се плаща на дръвче ще сложат и 1000, така или иначе преди да им се развие коренната система ще ги отрежат и ще сложат сливи Стенли или круши за следващите пет години. Аз съм в системата, ви сте в интернет, кой знае повече? Що не вземете списъците от министерството и да почнете да звъните на овощарите с предложение да им изкупите реколтата на двойни цени? И десеторни да дадете ще ви дадат по една торба с плод, купен от Кауфланд, те да не са балами като веганите, че да се гърбят из градините вместо да се разписват на ведомости за готови пари?

Твоите всички писания по всички теми са "образни". Малко по-нагоре в същата тема съвсем "образно" обърка Пири Рейс и Робърт Пири.

А това какви злоупотреби се правят по разни програми няма отношение по темата. 

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, самотния вълк said:

Твоите всички писания по всички теми са "образни". Малко по-нагоре в същата тема съвсем "образно" обърка Пири Рейс и Робърт Пири.

А това какви злоупотреби се правят по разни програми няма отношение по темата. 

 

Преди 2 часа, nik1 said:

"Писал съм го образно".Образно е -  защото не знаете какво пишеше, Ако знаехте за това каква е причианата за 80 кв.метра необходимми за орех , нямаше да пишете "образно" цял ферман за друго. 

Това че сте в системата и не знаете а и б за такъв вид като орехите,  по скоро ме нажевежда на мисълта, че сте поредната калинка..

 

Както казал поп Гапон на Клеопатра - от интернет поумняване няма, ако преди това не си слушал Дора и не си зубрил в училище!

 
phoenix

08.07.2013

при бързи сметки за печалба от орехови градини се допуска една мъъничка грешка която е: казва се в двора имам ерех които дава 50-60 кг, в декар се сеели по 10 ореха (примерно) и ХОП 500кг плод ..да ама не . трябва да се направи следното: отиваш под този орех които дава 50 кг, измерваш разпререността, тоест от къде до къде се простират колните му, в моя случаи беше 8 метра в двете посоки тоест 16 метра 1000кв.м. / (делено) 16 метра = 62,5м -това е сметката ако са в редица колко дълга редица ми прави 1 декар. 62,5 / 16 = 3,9 бр.дръвъчета - - А това е сметката колко дръвчета ще мога да събера в тази редица която ми прави един декар! ако закръглимна 4 бр * 20 кг = 200 кг плод с черупките при рандеман 40 % = 80 кг ядки! това е реална сметка (въпреки че не е реална и тази сметката, в такова насаждения плододаването в странични клони останали в сянката на съседното няма да е като дърво огрявано от всички посоки )...и тоя добив е след 20 тата година !
----------------
 
 
 
Orehi

07.07.2013

Здрасти отново 1230980571745.gif Това сериозно ли ми го казваш? след 11-12 година по-100-150кг на декар? Лелее тва не е ли много малко? Oт 100кг хубави орехи знам, че около 35-40кг ядка излизат та от декар по 50-60кг ядка тва грубо по 10лв за кг са 500-600лв от декар което ми се виjда мноого малко.. Направо ме нокаутира :Д Добре де нещо ме съмнява това.. В нас имаме един орех но е на 20-25 години и е угромен.. Тая година е фуул с орехи и като го гледам 100кг моjе и да няма но определено са повече от 50-60кг орехи по него... Та за 1 декар 100-150кг нещо малко ми се виjдат.. Или ядка си искал да каjеш толкова, че излиза от 1 декар? Ама пак и ядка да е малко ми се виjда..
 
Orehi

04.08.2013

От 130кг орехи с зеленото да остават 12 кг ядка ли? Малко ми се виjда мамка му :Д Обаче от друга гледна точка.. Тва е за 2 часа брулене тия 12 кг на 10лв да ги дам пак са 120лв за 2 часа което на тоя зор пак е ок горе доло 1230980571745.gif Сега тия дни мисля по 7-8 часа на ден да съм за орехи и да ги събирам обаче после махането на зеленото ще е малко тегаво мисля.. И друго като остане ореха с черупка само и започна да го чукам за ядка тая ядка как да я съхранявам? Проблем ли е ако не е минала през сушилня? Нали имала неква влаjност да не се преебе нещо? И друго като взимам от циганите ще е само хубав орех сух и само с чеrубка без зелено.. Примерно ако взема 1 тон 300-350кг ядка има ли шанс да искарам?
 
 
phoenix

04.09.2013

Търговци и разсадници много смело 'раздават' килограми 80 кила орехи по 12гр.броя са 6700бр. оречета.. не мога да си ги предтсавя даже на клоните..няма къде да се поберат. на 10 та год. цялото дърво - клоните + зелената маса + корените може да бъде там някаде 80 килограма. при оптимални условия, яко торене, поливане 2 пъти в седмицата, повтарям яко торене... може на 8'та год. да се вземе 5-6кг. и на 10'та 10 тина кила.. (среден добив) една бройка с 15 друга с 5...
 
Link to comment
Share on other sites

Преди 2 часа, самотния вълк said:

А това какви злоупотреби се правят по разни програми няма отношение по темата. 

 
Който жали пръчката не обича сина си!
 
gan4o

28.02.2013

пак ви повтарям ако сте по проект никои не гледа какво пише в бизнес плана ,гледа се ако са заложени като задължителна инвестиция,дфз имат таблици за минималния брои дръвчета в декар за орех 10 лешник 52 овощни сливи ябълки и тн 42,така че някои да не остане изненадан защо е изгорял,свободните съчинения на колегата няма да са ви от полза.

 

пич до тебе е наи големия разсадник за лешници в преслав собственника се казва владо ако искаш връзка пиши ми на лични иначе лешника може да се сади до февруари тои е с по ранно развитие не е задължително да се оре може да се гледа на чим а ако ползваш тераует и хуматни таблетки може да се спасиш от якото поливане добра схема е 5 на 3,5 излиза 56 броя в декар и е допустима по програмите

-----------------

 
Иначе за 5 дка ако си по програма ти трябват минимум 52 бр в 1 дка. НЕ ИЗПОЛЗВАЙ схемата 5/4. При нея НЯМА да ти се получат бройките в дка.
------------------------------------------
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Спама с подробностите за субсидиите и програмите за отглеждане на орехи май е излишен.

Орехите ги споменахме единствено като възможен източник на мазнини и белтъчини за човека, и не е толкова важно колко и къде можем да ги засадим, колко време трябва да ги сушим и дали ще можем да ги продадем. Тъй като са достатъчно калорични се вижда, че няма да трябват много дървета. По едно-две дървета на човек са напълно достатъчни. Ако засадим всички поля и мери, които се ползват за отглеждане на фуражите за прасетата и кравите, с орехи, бадеми, лещници и други ядки ще си осигурим нужната храна без големи разходи и с много по-голяма ефективност на използване на земята. Такива ще са заключенията във всеки случай и при всякакви сметки. 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, Кухулин said:

Какво може да накара нашите уважаеми прадеди да пекат грудки, но да не пекат пържоли? Струва ми се, че в случая здравият разум бие липсата на обгорени кости.

Знам ли. Един от доводите е, че растителното суровоядство изисква много време за дъвчене, поглъщане и т.н. Общо взето  видовете които разчитат основно на растителна диета непрекъснато "набиват" нещо. Шимпанзетата и горилите не правят изключение. Тук по-рано има линк към статия за този въпрос. Не си спомням съвсем точно, но времето отделяно от шимпанзетата за дъвчене и поглъщане на храната беше от порядъка на  6-8 часа на денонощие, а при горилите 8-10. 

Всички видове имат от време на време периоди, при които основната им храна се набавя трудно и преминават на "резервна храна".  Тезата е, че когато животинската храна намалява и хората преминават на "резервна" растителна, те би трябвало да отделят време за дъвчене и поглъщане колкото горилите - 8-10 часа на денонощие. При това положение няма да имат време за нищо друго. Печенето на грудките би намалило това време значително. При това положение първобитните хора биха спестили значително време, което да отделят за търсене на и без това трудната за намиране животинска храна ( поради някакви временни затруднения - смяна на сезони, извънредно засушаване и т.н.)

Тук е направен някакъв обзор, който разглежда по-подробно тези въпроси и проблеми - https://www.journals.uchicago.edu/doi/full/10.1086/692113

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Относно храната, която са използвали прахората ето една интересна статия в която са изследвани зъбите на австралопитеците, и на сръчния и изправения прачовек: Dental Evidence for the Reconstruction of Diet in African Early Homo -  https://www.journals.uchicago.edu/doi/full/10.1086/666700#

 

Изследвани са четири параметъра на зъбите - размер, форма, структура и микроизносване. В общи линии зъбите на ранните хора са били приспособени за ядене на растителна храна, като при различните видове се наблюдават различия, като онези с големите и равни кътници били приспособени за ядене на по-твърда растителна храна, а онези с по-големи резци - за ядене на плодове.

Шимпанзетата, които се хранят основно с плодове имат по-големи резци и по-малки кътници. Австралопитекът има подобен резец-моларен индекс като горилата. Homo habilis е имал резец-моларен индекс в обхвата на шимпанзетата и орангутаните. При рода хомо, първо имало нарастване на размера на резците, а след това след изправения човек - намаляване. 

При кътниците намаляването на размера започнало при хомо еректус, а хомо хабилис имал кътници подобни на австралопитеците. 

Шимпанзетата и горилите консумират много общи храни. Те се различават най-вече в моментите на недостиг на плодове, когато горилите се връщат към по-твърдите, по-влакнести растителни части, като листа и стъбла, докато шимпанзетата продължават да използват наличните зрели, сочни плодове.

Австралопитеците са имали относително дебел емайл, покриващ зъбите им. Simons и Pilbeam предполагат, че това е адаптация за удължаване на експлоатационния живот на зъбната редица поради бързото износване с консумация на твърди, натоварени с песъчинки храни от земята.

Орангутаните, най-дървесните от големите маймуни, имат по-дебел зъбен емайл от африканските маймуни, но са склонни да имат по-малко износени зъби от шимпанзетата или горилите.

Приматите, хранещи се с твърди храни, са склонни да имат моларни микроизносни повърхности, доминирани от големи вдлъбнатини, листоядните имат повече драскотини, а хората, които ядат меки плодове или смесени храни, са междинни.

Има някои доказателства за промяна в хранителните адаптации при най-ранните членове на рода Homo, поне по отношение на размера на резците и може би моларния оклузален наклон и релеф. Това може да предполага преминаване към храни, изискващи по-добра подготовка чрез резеците и смачкване чрез кътниците, може би на твърди растителни продукти или животински тъкани. По-съществена промяна изглежда е настъпила при H. erectus , който има както по-малки резци, така и по-малки моларни зъби в сравнение с H. habilis и H. rudolfensis. По-широкият спектър от стойности за сложноста на структурата на микро износването при H. erectus в сравнение с H. habilis съответства на консумацията на по-голямо разнообразие от храни, а по-малкият среден размер на характеристиките е в съответствие с включването на по-трудни за обработка храни в диетата.

Тези доказателства съответстват ли на увеличеното хранене с месо или използването на инструменти при приготвянето на храната? Краткият отговор е да; всеки от тях може да е изиграл роля. Надяваме се, че по-големи проби и повече работа върху вкаменелостите ще ни позволят да избираме между съществуващите модели или да доведе до нови. Наличните доказателства предполагат промяна в диетата при ранния Homo и особено H. erectus с разширяване на жизнената база, за да се включат поне някои по-твърди храни. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извода е, че ранните човеци, които са били близки до Австралопитека са имали зъби служещи основно за ядене на плодове и друга растителна храна, както е при всички големи човекоподобни маймуни. По късно при преминаването на изправения човек към по-разнообразна храна чрез готвенето се променят и зъбите, като основно е намалял размерът им. Важното е, че растителната храна (основно плодове, ядки, семена и корени) е основна за онези прачовеци и те я получават като наследство от предците си, докато по-късните видове се променят основно заради започването на готвенето, което разширява достъпните за консумация храни. Консумацията на нишестените храни при това явно е били разликата, която ни е отделила от маймуните. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, Димитър Йорданов said:

Възможно ли е причината да е, че корените и грудките са много по-трудни за ядене в суров вид отколкото месото.

Абсурд. Това е естествената храна на хората!!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Храненето на човека през плеистоцена (1,8 млн - 9 хил. г. пр. Хр.) - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet 

 

Ключова разлика между диетите на Homo sapiens и нашите най-близки изчезнали роднини H. neanderthalensis е способността ефективно да усвояват варени нишестета, като са открити някои доказателства за свързващи варено нишесте и допълнително увеличаване на размера на мозъка на H. sapiens. Корените и грудките били включени в по-разнообразната човешка диета и вероятно може да се приеме, че са свързани с огъня, тъй като готвенето вероятно би било необходимо, за да се усвоят много грудки. Използването на коренови и грудкови видове в някои култури на Hunter Gatherer представлява критичен компонент на диетата. Това се отнася не само за хранителната стойност на вида, но и за относителната годишна стабилност на вида. Този буферен ефект би бил важен за много групи, които разчитат на грудки.

Износените зъби от останки на неандерталци на различни места предполагат използване на растителни и други абразивни храни, докато други изследователи откриват, че износването на зъбите на неандерталците като цяло показва разнообразна диета както от растения, така и от месо. Има ясни доказателства за консумацията и обработката на предците на пшеницата и ечемика от неандерталците от анализ на нишестето на зъбния камък, докато в Белгия вид, свързан със соргото, е консумиран заедно с други неизвестни растения. В Шанидар в Ирак, в допълнение към предците на пшеницата и ечемика, е известно, че Homo neanderthalensis е консумирал фурми, бобови растения и различни други неизвестни растителни видове.

 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, makebulgar said:

Храненето на човека през плеистоцена (1,8 млн - 9 хил. г. пр. Хр.) - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet 

А сега хубаво си прочети статията. Това се опитваме да ти обясним от много време насам

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, makebulgar said:

Храненето на човека през плеистоцена (1,8 млн - 9 хил. г. пр. Хр.) - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet 

 

Ключова разлика между диетите на Homo sapiens и нашите най-близки изчезнали роднини H. neanderthalensis е способността ефективно да усвояват варени нишестета, като са открити някои доказателства за свързващи варено нишесте и допълнително увеличаване на размера на мозъка на H. sapiens. Корените и грудките били включени в по-разнообразната човешка диета и вероятно може да се приеме, че са свързани с огъня, тъй като готвенето вероятно би било необходимо, за да се усвоят много грудки. Използването на коренови и грудкови видове в някои култури на Hunter Gatherer представлява критичен компонент на диетата. Това се отнася не само за хранителната стойност на вида, но и за относителната годишна стабилност на вида. Този буферен ефект би бил важен за много групи, които разчитат на грудки.

Износените зъби от останки на неандерталци на различни места предполагат използване на растителни и други абразивни храни, докато други изследователи откриват, че износването на зъбите на неандерталците като цяло показва разнообразна диета както от растения, така и от месо. Има ясни доказателства за консумацията и обработката на предците на пшеницата и ечемика от неандерталците от анализ на нишестето на зъбния камък, докато в Белгия вид, свързан със соргото, е консумиран заедно с други неизвестни растения. В Шанидар в Ирак, в допълнение към предците на пшеницата и ечемика, е известно, че Homo neanderthalensis е консумирал фурми, бобови растения и различни други неизвестни растителни видове.

 

Удобно пропускаш някои пасажи

 

През горния палеолит се предполага, че по-сложните инструменти и по-високият дял на месото в човешката диета корелират с разширяването на населението в Европа . [27] Въпреки че диетата на съвременните хора не е последователна през горния палеолит . От средния до късния плейстоцен има обща промяна в много области към по-малко абразивна диета. Това е придружено от променящи се технологии, които биха помогнали при обработката на абразивни растителни видове. [17] Етнографски сравнения със съвременни групи ловци събирачикато цяло предполагат голяма зависимост от животински протеин, допълнен с широка гама от налични растителни храни. Въпреки че разчитането на животински протеини често се разглежда като типично, то в никакъв случай не е универсално. [28]

По времето на горния палеолит и съвременния Homo sapiens не само се консумира голямо разнообразие от растения, но и голямо разнообразие от животни, охлюви и риби.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, самотния вълк said:

А сега хубаво си прочети статията. Това се опитваме да ти обясним от много време насам

Еми хубаво я чета. В нея пише, че предците на човека са наблягали основно на растителни храни. А месото са започнали да го ядат по-късно и им се е налагало поради климата и ограниченията. 

Добре е да се прочете внимателно това което описват за растителните храни консумирани от прачовеците като предците на житото, ечемика, соргото, фурми, бобови... Не са само мамути, риба и охльови...! Там където е имало изобилие от растителна храна са я консумирали. На север са оцелявали с мамути, а по крайбрежията са яли и риба към основната растителна храна. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, makebulgar said:

Еми хубаво я чета. В нея пише, че предците на човека са наблягали основно на растителни храни. А месото са започнали да го ядат по-късно и им се е налагало поради климата и ограниченията. 

Добре е да се прочете внимателно това което описват за растителните храни консумирани от прачовеците като предците на житото, ечемика, соргото, фурми, бобови... Не са само мамути, риба и охльови...! Там където е имало изобилие от растителна храна са я консумирали. На север са оцелявали с мамути, а по крайбрежията са яли и риба към основната растителна храна. 

Хомо хабилисредактиране

До преди 3 милиона години широкият модел на човешки съзъбие е бил на място с намалени зъбни зъби и морфология на челюстта, предполагаща по-тежко дъвчене. [1] Каменни оръдия на труда и заклани животински останки, датиращи отпреди 2,6 милиона години, са открити заедно в Етиопия . Това откритие предоставя както най-ясното доказателство за хранене с месо от ранните човешки предци, така и свързването на най-ранните каменни оръдия на труда с клането на животни за месо и костен мозък. [8] Тази съвместна поява на каменни оръдия е ясно свързана с клането на животни и най-ранните разпознаваеми изяви на Homo habilis . [9]

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...